Търсене в текстове за 'Страсти'

182. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35

Макар субективната правда на Бурмова и на Карапетрова да е изобщо над съмнение, обективният ход на работите едва ли е всякога вярно улучен, и пристрастие, или неоснователно подозрение, не е изключено.

183. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

продължават безуспешните му усилия да регулира отношенията между ръководителите на българската църква и гръцката патриаршия, после отново и отново води преговори с патриарха с оглед уталожване на страстите, за да съобщи накрая на Горчаков, че патриархът отказва да признае българския митрополит за глава на новоформиращата се църква.

Жечев, Българският великден и страстите български, С., 1976, с. 109-125.

184. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

При това съборът, който го произнесе, наруши, от пристрастие, самите правила на църковното съдопроизводство, според които един привлечен към ответственост епископ се вика в епископский събор на съд чрез епископи или с грамота три пъти, и за евяването му пред съдът се дава месечен, двумесечен и даже годишен срок, според обстоятелствата (74 Апостолско правило и 18 правило на Картагенский събор).

Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни.

185. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 2.15.1. Мемоари и спомени. 2.15.1.1. Тодор Икономов.

ТОМ 35

На пълното безпристрастие на нашия мемоарист не можем обаче да се доверим безусловно.

186. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

I. Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване.

187. 3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича

ТОМ 35

Сократ явно казваше, че чувствова себе си расположен към някои страсти, които физиономистът Зопир му указваше че има; при сичко това той ги надвиваше чрез въспитанието на неговата нравственност.

Въспитание казвам и повтарам, защото само то заключава в себе си необходимото приготовление в нравственността, и във взаимните потреби на едно общество; то е само което искорнява сърдечният егоизъм, което докарва благово-лението, което укротява суетата, което растройва гневът, желанието и сичките горещи страсти.

188. 5.4.2.7. Писмо № 7

ТОМ 35

Като не му е мястото тук да се впущам и простирам повече в подобни философически идеи, то ще прекратя и ще кажа, че моето завидно положение в една чужда страна разбуди и развълнува страстите на моите другари.

189. 6.3.5. Йезуитската пропаганда и подкупниците Миркович, Н. Евтимов и др.

ТОМ 35

Нека останат частните страсти и умрази на страна и всеки да има пред очи и на сърцето си, че тук тряба да се действува за общата полза българската народа.

190. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

ТОМ 35

После не много време на отсъствието ни, чорбаджийският дух, който е навред, най-големият враг между нази*), послужи да наруши тая наредба - вероятно по враждебно некое лично престрастие - без да подума за общото дело.

191. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

ТОМ 35

А понеже нашият приятел се съмнява за тази мярка, зета подир неговото отсъствие от града, аз мога да го уверя, че тя не се зе от влиянието на чорбаджийския дух или по враждебно, някое пристрастие, както той си мисли и го каза на края в изложението си, ами общината е добре подумала (негова е думата, вместо размислила), че не може да издържа двама главни учители, и с одобрението на сичките, упразни едногото от службата му, която следователно падна върху нас, щем-нещем, и ний днес я разделяме, както казах, с учениците от горния клас, гледащец пак да се съобразим с наредата на училището.

НАГОРЕ

1.3140048980713