НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
150
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Страданието
превръща в Любов енергиите на душата.
А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
Страданието
превръща в Любов енергиите на душата.
Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича.
към текста >>
Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез
страданието
, душата се изявява като Любов.
Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата.
Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез
страданието
, душата се изявява като Любов.
Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1.
към текста >>
Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез
страданието
в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.
Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез
страданието
в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.
Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. 2. Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. 3. Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно.
към текста >>
2.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Като дойде
страданието
, приеми го тихо и спокойно.
Само Бог знае защо те грешат и страдат. Не се спирайте на погрешките им. Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си. Затова е пратен на земята.
Като дойде
страданието
, приеми го тихо и спокойно.
Същевременно ще работиш, за да се справиш с него. Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си! " "Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва! " "Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството!
към текста >>
3.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното
страдание
на земята.
Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.
Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното
страдание
на земята.
Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас.
към текста >>
Страданието
на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават.
Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята.
Страданието
на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават.
Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда.
към текста >>
Страданието
на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват.
Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават.
Страданието
на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват.
То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда. Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките.
към текста >>
4.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Страданието
на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето.
А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител. Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт.
Страданието
на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето.
Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт. И трябва да оценим по достойнство всичко това! Амин!
към текста >>
5.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в
страданието
на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове.
Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ.
И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в
страданието
на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове.
Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят.
към текста >>
6.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на
страданието
.
Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития.
Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на
страданието
.
Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият. Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар. Като видял това, развикал се, побойниците се изплашили и избягали. Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре.
към текста >>
7.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той е виждал болката и
страданието
, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години.
Аз можех да изтърпя, но другият дали би могъл да се справи със себе си? Времето след това показа, че той не можа да се справи със себе си и премина през още два брака. Съдби човешки... Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат. Няма защо да слизат. Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата милост на Учителя.
Той е виждал болката и
страданието
, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години.
И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее.
към текста >>
8.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Какво велико
страдание
и какво велико непослушание към Мировия Учител, който е на земята и е между българския народ.
България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра. Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната.
Какво велико
страдание
и какво велико непослушание към Мировия Учител, който е на земята и е между българския народ.
Учителят каза: "Румъния дойде - нахлу в България да умиротвори бесовете. Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема Добруджа като адвокатски пай, защото това е човешкото. Трябва чиста политика, а не лъжа. За това нарушение Румъния в бъдеще ще плати жестоко. Божиите закони действуват в света сега и то много бързо." Учителят не беше се срещал с Фердинанд.
към текста >>
9.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
Страданието
на България се дължи на Англия.
Но онези сили, които противодействуваха, не сбъркаха, а сполучиха. Това са същите сили, които направиха атентат на двойния освободител цар Александър II и го убиха. Тези сили не се шегуват." "В Берлин Англия раздели Сан-Стефанска България на две и те попречиха. Никой човек не трябва да коригира Божествения План и затова Англия ще плати с разрушаването на Английската империя." "На Англия се даде да поправи грешката си през 1914 година спрямо България. Но тя не се поправи.
Страданието
на България се дължи на Англия.
В 1914 година, в началото на Европейската война, България искаше да тръгне с Англия, но Англия я тикна да върви с Германия, за да бъде бариера между Русия и Цариград. Тя е причината България да тръгне в друга посока с Германия и след това да загуби войната. Ако навремето бе се постарала да създаде обединена България, щеше да има благословението на Небето. Но сега вече няма да го има. Тя се намеси срещу едно Божие дело и ще плати накрая.
към текста >>
10.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез мъчение и
страдание
.
И ако някой български политик и умник реши да докарва отново тук наследниците на Кобургите за царе, то трябва да знае, че тяхната карма е жестока и предварително определена. Тя е предопределена поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ. Техните деяния бяха насочени срещу Бялото Братство и срещу бъдещето на този народ. И тяхното бъдеще е предопределено. България никога повече не трябва да се свързва с Кобургите.
Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез мъчение и
страдание
.
Нашите бащи го провериха. Ние, техните синове, също проверихме, колко струват Кобургите. Затова бащи и синове гласувахме на референдума за република. А вие имате право да проверите това по два начина: или чрез послушание към нашите опитности и думите на Учителя, или да проверите колко струва вашето вироглавство. Ние проверихме всичко с главите си, чрез ръцете си и чрез гърбовете си, преминахме през няколко поколения българи и доживяхме да го опишем така, както е.
към текста >>
11.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А тя бе следната: "В света има
страдание
.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим. Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми.
А тя бе следната: "В света има
страдание
.
Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина.
към текста >>
Предполагам, че всички приятели видяха това
страдание
, което носи Учителят.
Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли.
Предполагам, че всички приятели видяха това
страдание
, което носи Учителят.
Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя.
към текста >>
Като върховно изпитание на едно Велико
страдание
както за Учителя, така и за Братството.
Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно.
Като върховно изпитание на едно Велико
страдание
както за Учителя, така и за Братството.
Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си.
към текста >>
Защото Той ни показа как приема и преминава през
страданието
.
Когато си подавахме ръката, Той се ръкуваше с нас с двете Си ръце. И в очите Му имаше сълзи. Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя.
Защото Той ни показа как приема и преминава през
страданието
.
Това беше един голям урок за нас. Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш. Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове.
към текста >>
Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със
страданието
и ще оздравееш.
Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието. Това беше един голям урок за нас.
Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със
страданието
и ще оздравееш.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите.
към текста >>
12.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ако не сте разбрали, ще ви се уясни по друг начин - чрез методите на
Страданието
.
Бялото Братство, Школата на Учителя, не е нито секта, нито църква или по-точно казано на съвременен език, то не е нито религия, нито организация. В предишните страници аз ви цитирах Словото на Учителя - Той е против всякакви устави и регистрации на Школата и Братството като религиозна секта, като верска общност, като религия или организация. Питам, има ли някой ученик, който да изпълни Волята Му? И понеже учениците се подведоха да устройват Школата по светски образец, Кесарят със своята светска и държавна власт реши да изпълни Волята на Учителя и спря всичко! Разбрахте ли сега кой изпълни Волята на Учителя?
Ако не сте разбрали, ще ви се уясни по друг начин - чрез методите на
Страданието
.
То е най-добрият Учител на земята. И най-Великият Учител на земята! Амин.
към текста >>
13.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото
страдание
през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива.
Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. "Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител.
Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото
страдание
през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива.
Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя.
към текста >>
14.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на
страданието
човешко.
Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея. Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята. Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как?
Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на
страданието
човешко.
Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо?
към текста >>
Пътят на прераждането е път на
страданието
на човешката душа и мъчението на човешкия дух.
Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането.
Пътят на прераждането е път на
страданието
на човешката душа и мъчението на човешкия дух.
Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него.
към текста >>
Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на
страданието
.
Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух.
Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на
страданието
.
Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят.
към текста >>
Да приеме
страданието
с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.
Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието.
Да приеме
страданието
с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.
Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен.
към текста >>
Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в
страдание
се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу.
С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.
Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в
страдание
се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу.
Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух.
към текста >>
15.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Защото на земята човешката душа се пробужда чрез
страданието
, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо?
А музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух. Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа. А пробудената човешка душа е онази, която е направила връзка и е в Общение с Бога. Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения концерт на земята и във Вселената.
Защото на земята човешката душа се пробужда чрез
страданието
, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо?
Защото страданията на човеците и техните души са Божествен концерт за Небето. А Божественият Дух е цигуларят, защото само човешката душа има пряко Общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. А ние человеците може да имаме привилегията, понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт - или на земята, или на Небето. Зависи от степента на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето. Когато в човешкия ум влезе Светлината на Словото; Когато в човешката душа пребивава Виделината на Словото; Когато в човешкия дух пребъдва Славата на Словото - тогава той ще изпълни волята на Бога и ще се нарече Син на Бога Живаго.
към текста >>
16.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението,
състраданието
и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога?
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението,
състраданието
и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>
17.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Минавал през много противоречия и трудности, които стигали до едно велико
страдание
и още по-голямо мъчение.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО Димитър Чернев по професия беше печатар. Работеше в печатницата на Сава Калименов във Севлиево. Един ден той идва на Изгрева, за да се види с Учителя по свой проблем.
Минавал през много противоречия и трудности, които стигали до едно велико
страдание
и още по-голямо мъчение.
Имал усещането, че е разпънат на кръст и мъчителите му забождат копие в гърдите. Цяла Голгота. Това не било внушение, а образно описание на онова мъчително състояние, на което той бил подложен няколко месеца. Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него.
към текста >>
18.
184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
За всяка вина човек заплаща с живота си, с време, сили и енергия чрез метода на
страданието
.
След малко Учителят излиза и се запътва към него. Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе". Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му. Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте! " Обръща гръб и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена.
За всяка вина човек заплаща с живота си, с време, сили и енергия чрез метода на
страданието
.
Затова страданието на земята е един велик Учител на човечеството.
към текста >>
Затова
страданието
на земята е един велик Учител на човечеството.
Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе". Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му. Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте! " Обръща гръб и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена. За всяка вина човек заплаща с живота си, с време, сили и енергия чрез метода на страданието.
Затова
страданието
на земята е един велик Учител на човечеството.
към текста >>
19.
89. МАТЕРИАЛИСТЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло
страданието
и го преобърнало в друга посока.
Адвокатът му казва: „Материализмът е последната дума на науката." Учителят му казва: „След пет години ти ще имаш възгледи противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвоката отишъл веднъж на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата ламба, тя се счупила, газта се запалила. Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ. След време изпраща дъщеря си с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна станала в душата му.
„Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло
страданието
и го преобърнало в друга посока.
Тогава паднали оковите, които го придържали и той се видял друг в един нов свят. Ето този свят трябва да се изучава. За него има методи и знания дадени в Словото на Учителя.
към текста >>
20.
105. АЛХИМИЯТА
,
,
ТОМ 2
Пак се върна живота в мен, пред това
страдание
на Учителя".
Като се връщам, Учителят съвсем здрав, нищо Му няма. Движеше се свободно, усмихва се и говори свободно и аз останах като гръмната. В какво състояние беше Учителят преди един момент? Сътресението, което преживях беше толкова силно, че забравих моето състояние, излязох от затвора. Пак огря слънцето.
Пак се върна живота в мен, пред това
страдание
на Учителя".
Сестрата е учителка по химия в гимназията. На другия ден взема една епруветка, поставя разтвор от син камък, взема една желязна тел, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще Ви покажа една химическа реакция. Подобна на нея Вие направихте вчера, само че алхимическа. В епруветката имаме бакърен сулфат. А това е желязна тел, потапяме телта в епруветката, постепенно бакъра се отделя от разтвора, облепя се по телта, желязото от телта минава в разтвор, който става зелен.
към текста >>
21.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
- Срещаш човек в нужда - в
страданието
му е Христос - помогни му.
Благодарността бликаше от него като извор. Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и абсолютно безкористие. Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян. Тъй ни посети Той чрез него. И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето.
- Срещаш човек в нужда - в
страданието
му е Христос - помогни му.
- „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек.
към текста >>
22.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това бе едно
страдание
останало от войната.
Решихме да отидем на местността „Яворови пресои" на Витоша. Бяхме двама. Мария Тодорова и аз. Поканихме и Боян Боев. Придвижихме се бавно, защото брат Боян се движеше с бастун и леко понакуцваше.
Това бе едно
страдание
останало от войната.
Измъчваше го много, но никога не се оплака. Пристигнахме горе. Овчарите бяха окосили ливадите и сеното бе направено на големи купи. Прекарах -ме през деня много хубаво, в хармонична обстановка. Спахме там.
към текста >>
23.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Хора с изработени характери, минали през огъня на
страданието
, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.) „Да се весели Твоя Дух в моята душа". Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва.
Хора с изработени характери, минали през огъня на
страданието
, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение.
И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?
към текста >>
24.
82. НАЧО ПЕТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След заминаването на Учителя той беше започнал да чете с бавен проповеднически тон части от беседите, обясняваше какво иска да каже Учителят и винаги завършваше с това, че ако не бъдат изпълнени думите на Учителя, то учениците ги очаква преследване,
страдание
, Братството ще се разтури и че всички ще отговарят.
ние плащахме по 3000 лв. годишен наем на общината за това, че ползвахме две трети от салона, който според съветите на адвокатите Паша и Тереза се отказаха от своя дял от салона и по този начин си запазиха домовете. Това го споменаваме, за да се види какъв човек беше Начо Петров. Честен, почтен и безкомпромисен. Той ходеше с една къса прическа, винаги спретнат официално облечен и представителен.
След заминаването на Учителя той беше започнал да чете с бавен проповеднически тон части от беседите, обясняваше какво иска да каже Учителят и винаги завършваше с това, че ако не бъдат изпълнени думите на Учителя, то учениците ги очаква преследване,
страдание
, Братството ще се разтури и че всички ще отговарят.
Това го поднасяше с такъв тон, че не всички издържаха. Понякога го напускаха и изведнъж той се виждаше сам и около него няма никой. Тогава побесняваше и гласно заплашваше, че всичко тук на Изгрева ще се разпръсне и няма помен да има. Това още повече дразнеше останалите. Постепенно вече никой не го почиташе, а той се дразнеше, сърдеше се и заплашваше.
към текста >>
25.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ти си нашето
страдание
, а ти си и нашата радост и наша Надежда.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе.
Ти си нашето
страдание
, а ти си и нашата радост и наша Надежда.
Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи!
към текста >>
26.
28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Очакваха това физическо
страдание
да сломи духът ми.
Аз не можех да се храня, не можех да поемам нито храна, нито течности. Повръщах непрекъснато. Отслабнах. Храната, която ми носеше Мария се връщаше непокътната обратно. Следователят знаеше, че аз боледувам както и онези около него, но нищо не направиха. Оставяха ме така както съм.
Очакваха това физическо
страдание
да сломи духът ми.
На следващият разпит на следователя му казах: „Вижте какво, аз не съм добре, имам болна язва и ако искате да ви свърша някаква работа то трябва да ме лекувате, защото няма да мога да издържа дълго. Ще си замина и край с вашите следствия. А като дух не мога да дойде пред вас, за да ме разпитвате." Следователят се усмихна така радостен като че беше спечелил най-важната битка. Чудих се защо ли се радва. От злоба ли?
към текста >>
27.
56. ПРЕДАТЕЛИ И ПРЕДАТЕЛСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Човек има послушание към Божественото знание само тогава, когато е минал през
страдание
." Те се усмихват горчиво и продължават своята работа.
А те я знаеха много добре къде е и защо са хвърлени в затвора. Накрая ме попитаха: „Майсторе, кажи ни каква е истината в нашия случай." Изправям се, но аз по ръст стърча една глава над тях. „Ако вие бяхте се отказали доброволно от вашите постове като инженери-началници в мината над онези, които днес имат власт и сила, то сега щяхте да бъдете свободни и щяхте пак да работите в мините като инженери, но щяхте да работите на новите си господари, които са прости и неуки, но имат власт и сила. Ако го бяхте сторили това, нямаше да ви има тук. Но за това трябва знание и затова е говорил Христос преди 2000 години." Онези слушат, гледат и един добави: „Ако бяхме те срещнали тогава и бяхме чули от теб това, което ни казваш, можеше и да те послушаме." „Едва ли щяхте да ме послушате.
Човек има послушание към Божественото знание само тогава, когато е минал през
страдание
." Те се усмихват горчиво и продължават своята работа.
Ние сега всички сме затворници и работим на новите си господари, за да си изплатим каквото има да плащаме. Нали робът само чрез труд може да се откупи пред своя господар. Не само чрез труд, но и чрез послушание към Господаря на този свят, но още и пред Божественото Начало, което е у всеки човек и което движи живота.
към текста >>
28.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят и
страданието
.
Ще ви кажа: „Христос не съм. Но Христос е в Мене." Ако бях Христос, за Когото ме мислите, щях да управлявам целия свят. Щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят". (Из един разговор с Учителя в дома на Лазар Котев на 8.VIII.1920 г.) 15.
Учителят и
страданието
.
През 1936 г. под влияние на дадени среди беше извършено покушение срещу Учителя. Беше Му извършен побой в резултат, на което Му беше парализирана дясна ръка, десен крак и говора Му. По Негова молба Братството се качи на Рила, където престоява 40 дни и там Учителят оздравява. Завръща се от Рила за събора на 19 август 1936 г.
към текста >>
Когато Той минаваше през
страданието
, Той ни показа как да го носим ние.
дойдоха комунистите и изметоха целия този боклук, който задушаваше българския народ. Ние видяхме това и го оценихме по достойнство, че Бог поругаем не бива. Но тогава Учителят ни предаде уроци, предаде ни примери. Изключителни. Търпение, самообладание, воля. Това е най-силния пример, който Той ни е дал.
Когато Той минаваше през
страданието
, Той ни показа как да го носим ние.
Там горе на Рила веднъж Той прошепна само: „Това сега, през което минавам е по-тежко и от Голгота". Ние, видяхме как тялото Му се възкреси и здравето Му се възстанови. И Той продължи своята работа. 16. Седем хиляди и петстотин беседи. Учителят създаде 7500 художествени творби.
към текста >>
29.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Защо приехме пътя на
страданието
?
Съдебният процес. Комунистическата власт направи процес срещу Бялото Братство. Осъдиха ме на 12 години затвор. Господ ме извади от затвора с 4000 други затворници на 1.I.1963 г. Пролежах в затвора 4 години и работих всеки ден със своя занаят, заради което ми намалиха присъдата.
Защо приехме пътя на
страданието
?
За да не се допусне да влезе лъжата и лицемерието в Братството. За да запазим чистотата на Делото и Свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви.
към текста >>
30.
XI. ПРОРОЧЕСТВО НА ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Голямата скръб, която идва след него, това е днешната епоха и нейното
страдание
, което е описано като „облаци безводни носени от ветровете, дърветата есенни, безплодни, дваж умрели, изкоренени." (стих 12) 3.
XI. ПРОРОЧЕСТВО НА ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ 1."... че Господ откак избави своят народ от Египетската земя, погуби после онези, които не повярваха." (стих 5)Избраният народ, това е Юдиното племе. А днес това е Славянството и по точно българския народ. 2. „Идването на архангел Михаил - това е днешната епоха, която се управлява от него (виж стих 9). Той е военоначалникът и променя цялата епоха.
Голямата скръб, която идва след него, това е днешната епоха и нейното
страдание
, което е описано като „облаци безводни носени от ветровете, дърветата есенни, безплодни, дваж умрели, изкоренени." (стих 12) 3.
„Ето иде Господ с много хиляди Свои светии да направи Съдба над всички и да изобличи всичките между тях нечестиви за вейте дела на техното нечестие, които сториха и за всите жестоки думи, които говориха против него, нечестивите грешници." (Стих 14-15). Съдбата на света започна от Изгрева в София. Всички, които воюваха по времето на Школата срещу Учителя направиха съдба с домът Господен. 4. „Царството Божие е Царство на избраните. Това са хората на шестата раса, които ще установят Братството на земята и всички народи ще бъдат едно цяло.
към текста >>
31.
XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Чрез закона на
страданието
всички трябва да възкръснат.
Сега и жените и мъжете се продават също. Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената. А когато е богат, той е хубав. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама.
Чрез закона на
страданието
всички трябва да възкръснат.
Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано. И чак тогава ще дойде възкресението. Най-първо ще бъдат съдени добрите хора.
към текста >>
32.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на
страдание
, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г.
Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на
страдание
, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
към текста >>
33.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Голямо
страдание
!
" „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние.
Голямо
страдание
!
" Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев!
към текста >>
34.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Особено прозвуча в една от лекциите Му следната мисъл: „След мен ще вземе катедрата си Великият Учител, познат и известен на всички времена и епохи -
Страданието
!
Непреривната и непосредствена връзка с Него откри нови хоризонти пред моето съзнание. Заредиха се разговори с широк и обемен регистър. Убедих се в многоизмерността на живота и знанието. Лекциите в школата ставаха по-разбрани и достъпни. Изненадан бях от тезата на УЧИТЕЛЯ за страданията.
Особено прозвуча в една от лекциите Му следната мисъл: „След мен ще вземе катедрата си Великият Учител, познат и известен на всички времена и епохи -
Страданието
!
" Още повече бях изненадан и от факта, че здравето ми започна да се разклаща. Бъбречно, стомашно-чревни страдания почнаха да вгорчават дните ми. Започна запознанството със страданията. Интересно бе, че болежките не разстроиха духът ми. С още по-задълбочено съзнание поддържах равновесието в кръгът на ежедневните задължения.
към текста >>
35.
ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Не му гледайте лаврите, но погледнете и
страданието
му.
Много условия са необходими, за да бъдеш голям поет и белетрист. И много работа. И всичко това трябва да преживееш в себе си, което те ти диктуват. Накрая трябва да издържиш. Така че, не е било лесно на Иван Вазов.
Не му гледайте лаврите, но погледнете и
страданието
му.
И тогаз ще разберете цената на това творчество. Творчеството е колективен акт на много души от горе, от Невидимия Свят и долу, от видимия свят. Трудно се съчетават тези неща. Но който ги съчетае, става поет. Отгоре разрешават някой да си сложи фамилното име за автор.
към текста >>
36.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
Нашите очи бяха затворени за този свят на
страданието
.
Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах. Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния двойник на онзи, който имаше нужда. Как ставаше това, само Учителят можеше да отговори.
Нашите очи бяха затворени за този свят на
страданието
.
Сестрата оживя. Накрая се появи и третият "трън" в плътта ми. Обади се и хипотрофия в простатата в старите ми години. Така преминах през две операции. Винаги имах добро отношение към хирургията, вярвах на лекарите и получавах помощ от тях.
към текста >>
37.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
За всяко заболяване съветите Му са различни, защото са различни хората, които носят това
страдание
.
Имаше приятели, които направиха извадки от беседите на Учителя. Предаваха ги от ръка на ръка. Аз също имах възможност да се запозная с тях. Те ще бъдат обект на изучаване. Но мога да кажа, че съветите на Учителя са понякога строго лични и индивидуални.
За всяко заболяване съветите Му са различни, защото са различни хората, които носят това
страдание
.
Те имат лични съдби, имат карма, която трябва да изплатят и съвета на Учителя е строго насочен към разрешаването на тяхната карма. За всеки ученик има строго определено време да изплати своята карма. За някои е пет години, за други десет години, за трети - цял живот. Изплащането става чрез страданието. Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека.
към текста >>
Изплащането става чрез
страданието
.
Но мога да кажа, че съветите на Учителя са понякога строго лични и индивидуални. За всяко заболяване съветите Му са различни, защото са различни хората, които носят това страдание. Те имат лични съдби, имат карма, която трябва да изплатят и съвета на Учителя е строго насочен към разрешаването на тяхната карма. За всеки ученик има строго определено време да изплати своята карма. За някои е пет години, за други десет години, за трети - цял живот.
Изплащането става чрез
страданието
.
Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека. Чрез тях той може да изплати кармата си, като за нея плаща жизнен кредит. Аз имах три тръна в плътта, имах три заболявания. Чрез тях аз трябваше да изплащам своята карма. Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото.
към текста >>
38.
ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Велико е моето
страдание
, защото бях привилегирована да бъда до 19 години в Рая, тук на Изгрева и при Учителя.
Знам, че има и друг живот, този на Рая, знам това, което другите не знаят. Знам, че този живот от Рая също може да бъде на земята. Аз го изживях до 19 години. И след това Учителят ме свали на земята, за да работя. А сега работя, труда се и страдам.
Велико е моето
страдание
, защото бях привилегирована да бъда до 19 години в Рая, тук на Изгрева и при Учителя.
След като слезнах на земята, измених се и остарях. Днес не мога да се позная в огледалото. Аз ли съм, или не съм? Но така ми каза Учителят: „Ние днес те пускаме на земята. До сега беше в Рая, а сега слизаш на земята и ще се учиш чрез страданията!
към текста >>
Много държа на това, да имам диплома за завършено Висше образование на тема:"Човешкото
страдание
на земята!
До сега беше в Рая, а сега слизаш на земята и ще се учиш чрез страданията! " И аз се уча. А до кога? До края на живота си ли? Дано се изуча и дано на края се дипломирам.
Много държа на това, да имам диплома за завършено Висше образование на тема:"Човешкото
страдание
на земята!
" Разделихме се със сестрата. Повече не я срещнах. Минаха години и научих, че си беше заминала. Вероятно се беше дипломирала и със своят диплом отиде да работи на друго място. Окултният закон бе такъв: „Каквото вържеш на земята, това ще развържеш на Небето!
към текста >>
39.
ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Това събуди едно
състрадание
към войнишкото тегло.
95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ Огънят на войната допълзя и до нашата страна. През пролетта на 1940 година германските войски влезнаха в България и заставиха нашето правителство да вземе участие в предстоящите бойни действия. Аз бях мобилизиран като обикновен войник и никой не знаеше пътищата на мобилизационните войски. Бяхме събрани в казармите. Всички знаеха за нерадостната съдба на войника от предишните войни.
Това събуди едно
състрадание
към войнишкото тегло.
По цялата страна започна една акция за събиране на топло облекло за войниците. Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло. За много кратко време Неговата приемна се изпълни с колети и пакети, изпратени от провинцията, или лично предадени от верни приятели. Няколко седмици подред се плетяха вълнени шапки, шалове, чорапи, ръкавици. Бяха ушити десетки кожухчета.
към текста >>
Учителят откликна на този зов за повече
състрадание
към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло.
Аз бях мобилизиран като обикновен войник и никой не знаеше пътищата на мобилизационните войски. Бяхме събрани в казармите. Всички знаеха за нерадостната съдба на войника от предишните войни. Това събуди едно състрадание към войнишкото тегло. По цялата страна започна една акция за събиране на топло облекло за войниците.
Учителят откликна на този зов за повече
състрадание
към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло.
За много кратко време Неговата приемна се изпълни с колети и пакети, изпратени от провинцията, или лично предадени от верни приятели. Няколко седмици подред се плетяха вълнени шапки, шалове, чорапи, ръкавици. Бяха ушити десетки кожухчета. Подаръците се сортираха от дежурните сестри. Учителят беше явно доволен от сърцатото изпълнение на тази задача и обърна внимание на ръководителите от братствата, че ако има още дарове за войниците, нека да ги събират и раздават на военните части, намиращи се по-близо до техните селища.
към текста >>
40.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Знаехме как Той пое кръста на
страданието
и разпятието и го понесе към ГОЛГОТА.
За стоварените юмручни удари върху лицето на Учителя ние нямахме никакво обяснение. Това доведе до смут между нас. Нали на Всемировият Учител бяха подвластни СИЛИ И ВЛАСТИ И ТОЙ УПРАВЛЯВАШЕ СЪДБИНИТЕ НА НАРОДИ И БЕШЕ ПОВЕЛИТЕЛ НА СВЕТА. Как бе допуснал да се извърши това покушение към Него? Ето че се върнахме с мислите си 2000 години назад, по времето на Христа.
Знаехме как Той пое кръста на
страданието
и разпятието и го понесе към ГОЛГОТА.
Кожата на лицето, поела юмручните удари, бе издържала. Тя не се пукна. Подкожен кръвоизлив обаче бе оформен около очите. След време синевината се разнесе, но ние забелязахме, че настъпват по-дълбоки промени, които засегнаха говора и движението. Появиха се белези за десностранна пареза.
към текста >>
41.
4.11. Заблуждение и примамки
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Но ние ги приемахме като мъчение и като
страдание
.
11. Заблуждение и примамки Всеки от нас на „Изгрева" преминаваше през "изпити". Така ги наричаше Учителят.
Но ние ги приемахме като мъчение и като
страдание
.
Бяхме свикнали да казваме: „Такава е нашата карма." Така по-лесно ги приемахме, защото знаехме, че ние сме ковачите на своята карма, която сме ковали и изковали през миналите векове. По-лесно се възприемаше това обяснение. Та дори се гордеехме с това и се тупахме по гърдите. А когато говорехме за изпити смятахме, че трябва съзнателно да се справим с не една задача. А те бяха многобройни и разнообразни, и една с друга не си приличаха.
към текста >>
42.
4.23. Страданията на Учителя и интелигенцията
,
23. Страданията на Учителя и интелигенцията
,
ТОМ 4
Разбрахме какво значи
страдание
на Великия Учител и разбрахме какво значи
страдание
за българската интелигенция. Разбрахме.
След 9.IX.1944 г. до 1990 г., вече 45 години, вървяха и се движеха големите страдания за българската интелигенция. Каквото бе казал Учителят, то това се сбъдна. Беше казал още: „Като дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Така и стана. През тези 45 години ние проверихме думите на Учителя.
Разбрахме какво значи
страдание
на Великия Учител и разбрахме какво значи
страдание
за българската интелигенция. Разбрахме.
Това е първият етап от познанието ни за живота на земята. Останалото ще научите в Словото на Учителя.
към текста >>
43.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Страданието
превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез
страданието
съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез
страданието
душата се изявява като любов.
Има един закон: „Ти като не обичаш Онзи, който те обича пръв, то няма и да те обича онзи, който искаш да те обича". „Ако в началото още не може да обичаш Онзи, който те обича, то поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
Страданието
превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез
страданието
съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез
страданието
душата се изявява като любов.
Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота". Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича.
към текста >>
Затова се казва: През
страданието
в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота".
Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява.
Затова се казва: През
страданието
в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота".
Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с любов. 2. Човек се свързва с Христа и когато чете Евангелието. Свързва се с Него и когато върши волята Божия беззаветно.
към текста >>
44.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Страданието
е един от етапите на посвещението.
Затова Учителят казва, че днес вътрешното разпъване у човека става чрез квадрата, за който споменахме, и че днес човек сам се разпъва на кръст. Кръстът е символ на бялата раса. Учителят спомена, че навремето, когато Христос е минал през този кръст, е очертал линията на съдбата на човешката ръка. Аз, доколкото съм разглеждал тази линия, виждам, че кръстът е велико посвещение. Това е гневът и опрощението на гнева.
Страданието
е един от етапите на посвещението.
Но когато човекът тръгне от квадрата на старозаветния човек, трябва да мине по диагоналите. А това са сили, които минават през него. Това е вътрешното разпъване заради Христа. Кръгът. Той е символ на вечното. Квадратът е символ на слизането на човешкият дух в материята.
към текста >>
45.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико
страдание
, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа.
А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч. Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми. Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви.
Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико
страдание
, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа.
Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо търпение, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството! Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде.
към текста >>
46.
6.58. БУРНИ АСПЕКТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В отговор на моя въпрос Той се леко усмихна, но тази усмивка ми оказа такова силно въздействие, което изгаси пламъците на великото
страдание
, през което минавах.
Излишно е да описвам как прекарах тези два дни и две нощи. Сутринта в сряда, 25 октомври 1944 г., Той имаше беседа пред Общия окултен клас. След беседата аз изтичах по малката извита стълба, която води горе към Неговата спалня и Му зададох следния въпрос: „Учителю, всичко това, което ми казахте в последния разговор в с. Мърчаево, не е ли плод на някакво мое отклонение, или това наистина ще бъде една реалност? " Много пъти съм изпитвал силата на Неговото мълчание, но сега изпитах кулминационната точка на това мълчание.
В отговор на моя въпрос Той се леко усмихна, но тази усмивка ми оказа такова силно въздействие, което изгаси пламъците на великото
страдание
, през което минавах.
Чух тихия Му глас: „Ела по обед при мен". Аз броях минутите и часовете и с нетърпение чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех. Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов. Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико търпение - качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта. Тези описани моменти ще ни поставят в онези метапсихични състояния, когато човек вече напуща своя сетивен свят и навлиза в едни области, където само интуицията усеща, но зад нея трябва да се събуди окото на ясновидеца, за да види, чрез образите и техните отношения на физическия свят, онази функционалност между далечното минало, настоящето и да прозре в неизвестността на бъдещето.
към текста >>
В Неговия поглед не виждах някакво
страдание
, а напротив - как Той поемаше своя път на велико освобождение, за да може по този начин с още по-голяма мощ да направлява съдбините на народите и ги привлече към себе си.
В този момент още повече се издълба в моето съзнание мисълта, че Учителят действително ще напусне своето физическо тяло. В този момент даже си спомних колко много го молих да ми обясни едни Космични цикли и планетни аспекти, които ставаха през месец декември и имаха отношение не само към съдбата на българския народ, но и към цялото човечество. Друг път с голяма охота Той споделяше значението на тези космични явления, но за случая абсолютно нищо не ми говореше. Това Негово мълчание наистина ме много респектираше и аз поех същия курс на мълчание. Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива.
В Неговия поглед не виждах някакво
страдание
, а напротив - как Той поемаше своя път на велико освобождение, за да може по този начин с още по-голяма мощ да направлява съдбините на народите и ги привлече към себе си.
За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос. Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор.
към текста >>
47.
6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези къси дни, когато слънцето много рядко показваше своя лъчезарен образ, за Братството бяха напоени с чувства на едно велико
страдание
.
61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО Мъгливите декемврийски дни един след друг се нижеха и отминаваха в сянката на миналото.
Тези къси дни, когато слънцето много рядко показваше своя лъчезарен образ, за Братството бяха напоени с чувства на едно велико
страдание
.
Слънцето наближаваше да влезе в знака Козирог - знак на високата планина, на усамотението, върха на най-висшата философия, знак на чистотата, на самообладанието и търпението - така го наричаха древните астролози. В електромагнитното поле на този зодиакален знак душата влиза навътре в себе си, в своята светая светих, където душата почерпва нови сили от дълбоките извори на живота, подобно на слънцето, което започва своя възходящ път, приближава се към равноденствието на зодиакалния кръг. Всички братя и сестри, които така обичаха Учителя, така трептяха да чуят Неговото Слово, което ги изваждаше от света на „Мая", за да преминат безкрайните предели на ония вечни ценности, които излизаха от света на формите и влизаха в света на метапсихичното съзерцание. Учителят държеше последните Си беседи. Като общувах с всички приятели виждах, че в съзнанието им даже и за миг не идваше мисълта, че Учителят ще напусне своето физическо тяло.
към текста >>
Навсякъде бе покрито със сняг и минус 20 градуса и Братството се намираше в едно положение на
страдание
, и всички бяха покрусени.
Изобщо не ходя на погребения. Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен. На погребението и аз бях. На направеният филм на погребението се вижда, че и аз нося ковчега му с другите. Беше студен зимен, декемврийски ден.
Навсякъде бе покрито със сняг и минус 20 градуса и Братството се намираше в едно положение на
страдание
, и всички бяха покрусени.
към текста >>
48.
6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА Атмосферата около Учителя се сгъстяваше от дълбоките въздишки и тревога, които се изтръгваха от гърдите на приятелите, от великото
страдание
, което произтичаше от неизвестността.
62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА Атмосферата около Учителя се сгъстяваше от дълбоките въздишки и тревога, които се изтръгваха от гърдите на приятелите, от великото
страдание
, което произтичаше от неизвестността.
Учителят все повече и повече навлизаше вътре в Себе Си. Той почти започна да не говори. Приятелите пазеха пълно мълчание. Брат Борис, със своя благ поглед, със своите меки обноски и изискано държане, тонираше атмосферата. Аз исках да питам нещо Учителя.
към текста >>
49.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но премина през кръста на
страданието
, но издържа до края като рицар.
Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари. По-късно този гръбначен прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая. Когато отивах да разговарям с него, аз кляках, за да разговарям с него. Посрещаше ме така, както ме е посрещал по-рано - с усмивка и засмени очи. Беше с бистър ум и запазена памет до края.
Но премина през кръста на
страданието
, но издържа до края като рицар.
И като ученик! Без страдания и без изпитания, ученикът от Школата на Учителя не може да разреши задачите си и да премине напред. През 1995 г. през месец юни, в разстояние на десет дни прехвърлях от магнетофонна лента записите на Жечо Панайотов от неговите спомени, направени през 1975 г., т.е. преди двадесет години.
към текста >>
50.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Но премина през кръста на
страданието
, но издържа до края като рицар.
Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари. По-късно този гръбначен прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая. Когато отивах да разговарям с него, аз кляках, за да разговарям с него. Посрещаше ме така, както ме е посрещал по-рано - с усмивка и засмени очи. Беше с бистър ум и запазена памет до края.
Но премина през кръста на
страданието
, но издържа до края като рицар.
И като ученик! Без страдания и без изпитания, ученикът от Школата на Учителя не може да разреши задачите си и да премине напред. През 1995 г. през месец юни, в разстояние на десет дни прехвърлях от магнетофонна лента записите на Жечо Панайотов от неговите спомени, направени през 1975 г., т.е. преди двадесет години.
към текста >>
51.
10. БОЛНИЯТ ЗЪБ
,
,
ТОМ 5
Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова
състрадание
към мен, че то ме охрабри и съвзе.
А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар.
Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова
състрадание
към мен, че то ме охрабри и съвзе.
Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е. ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл.
към текста >>
52.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през
страдание
, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния.
Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през
страдание
, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене. Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне.
към текста >>
Знаех от собствен опит, че сълзите са продукт на
страдание
човешко и мъчение на душата ми.
Този опит бе направен от мен най-старателно. Изненадата ми бе голяма. Онова цвете, което бях поливала с моите сълзи побуя, порасна, развихри се с листа и с цветове, а другите, които поливах с обикновена вода си растяха нормално, както останалите цветя. Не можех да повярвам на очите си, че от моите очи през моите очи е изтекла такава животворна течност, така живителна и скъпоценна за цвятата, а непотребна и мъчителна за мен. Дотогава аз възприемах сълзите като нещо излишно и досадно, че те текат, защото човек плаче и като плаче те по малко излизат навън, а други пък стичат навътре през носа в носоглътката и понякога хълцах и се задавях от плач и сълзи.
Знаех от собствен опит, че сълзите са продукт на
страдание
човешко и мъчение на душата ми.
Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях. Разбрах, че тук има нещо, което не разбирам. Отидох при Учителя и му разказах за опита си и го попитах какво следва по-нататък. „Ще събираш и поливаш, докато всичко в тебе, каквото е нечисто не се пречисти". Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей.
към текста >>
Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на
страдание
и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете.
" Казах му: „Ти си слънце". Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад. После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва. Това бе една неповторима опитност за чистотата. Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея.
Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на
страдание
и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете.
Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си.
към текста >>
Тогава разбрах нагледно, че човешкото
страдание
е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото
страдание
представлява храна и хранителен материал за Духовният свят.
Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад. После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва. Това бе една неповторима опитност за чистотата. Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея. Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете.
Тогава разбрах нагледно, че човешкото
страдание
е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото
страдание
представлява храна и хранителен материал за Духовният свят.
Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си. „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби.
към текста >>
53.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на
страданието
, защото само онзи, който може да превърне
страданието
в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов".
Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни.
А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на
страданието
, защото само онзи, който може да превърне
страданието
в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов".
Та аз преминах през всички тези етапи. И накрая Учителят говори за ролята на жените, че спасението на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените. Тя е емблема на любовта, тя е тяхната идея. Затова Бог е изпратил жените на земята да спасят света, затова се изисква жени със светли умове, с широки сърца и диамантена воля. Тогава светът ще се преобрази по един естествен начин.
към текста >>
54.
33. ПЕЛЕРИНАТА
,
,
ТОМ 5
Със
страдание
.
И ако си туреха основа, глава нямаше да ги боли. Ти ако живееш порочен живот, то ти си роб на порока. Затова в света господар на всички същества е Бог. Хората и човек някой път си прояви и изхарчи малкия кредит, а някои си позволяват повече и изхарчат повече отколкото Господ им дал и после трябва да плащат. С какво ще плащат?
Със
страдание
.
Затова, законът е верен, че материалните работи развращават, а духовните неща повдигат човека".
към текста >>
55.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Човек често преживява
страданието
на цялото човечество.
На следващият ден съм при Учителя. „Ти имаш уроци да учиш, ти си направила грехове, от които трябва да се очистиш. Много работа ти предстои. Никой, който вярва в Бога не оставя излъган. В тебе има една хубава мисъл да мислиш, че щом ти се случи нещо красиво, то красивото идва от Мене.
Човек често преживява
страданието
на цялото човечество.
От това е състоянието ти, през което преминаваш. Като попадне човек в такава област по тия течения, трудно се оправя. Но тия състояния не са негови. Затова ти трябва вяра и чрез вярата да се добереш до Истината. Вчера, например аз си рекох: „Чакай да видя какво прави Марийка".
към текста >>
56.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
Гледай да не се отклониш, защото тогава ще ми причиниш
страдание
".
Бе дошло време да се служи не само на себе си, не само на ближните, но'и на Бога. Някой бе ме прокопал отвътре и отворил. От една страна виждах Бога, Учителят и неговото Слово, а от другата страна виждах света и виждах, че има и е прокарана една тръба и един отвор, който минаваше през мен и който съединяваше Словото на Учителя от една страна и от друга страна преминаваше през мен и излизаше от другата страна, а там бях свързана със света, с моите ближни. Бе дошла в мене друга епоха - епоха на приложението. Отново съм при Учителя: „В Божественото трябва човек да забрави себе си.
Гледай да не се отклониш, защото тогава ще ми причиниш
страдание
".
„Учителю, аз не искам да ви причинявам страдание". „Не само на Мене, но и на себе си ще при- чиниш страдание. Това е Духът. Пази всичко, защото това е свещено. Аз те обичам тъй, както че Съм в тебе".
към текста >>
„Учителю, аз не искам да ви причинявам
страдание
".
Някой бе ме прокопал отвътре и отворил. От една страна виждах Бога, Учителят и неговото Слово, а от другата страна виждах света и виждах, че има и е прокарана една тръба и един отвор, който минаваше през мен и който съединяваше Словото на Учителя от една страна и от друга страна преминаваше през мен и излизаше от другата страна, а там бях свързана със света, с моите ближни. Бе дошла в мене друга епоха - епоха на приложението. Отново съм при Учителя: „В Божественото трябва човек да забрави себе си. Гледай да не се отклониш, защото тогава ще ми причиниш страдание".
„Учителю, аз не искам да ви причинявам
страдание
".
„Не само на Мене, но и на себе си ще при- чиниш страдание. Това е Духът. Пази всичко, защото това е свещено. Аз те обичам тъй, както че Съм в тебе". „Учителю, вие правите голяма жертва за мен.
към текста >>
„Не само на Мене, но и на себе си ще при- чиниш
страдание
.
От една страна виждах Бога, Учителят и неговото Слово, а от другата страна виждах света и виждах, че има и е прокарана една тръба и един отвор, който минаваше през мен и който съединяваше Словото на Учителя от една страна и от друга страна преминаваше през мен и излизаше от другата страна, а там бях свързана със света, с моите ближни. Бе дошла в мене друга епоха - епоха на приложението. Отново съм при Учителя: „В Божественото трябва човек да забрави себе си. Гледай да не се отклониш, защото тогава ще ми причиниш страдание". „Учителю, аз не искам да ви причинявам страдание".
„Не само на Мене, но и на себе си ще при- чиниш
страдание
.
Това е Духът. Пази всичко, защото това е свещено. Аз те обичам тъй, както че Съм в тебе". „Учителю, вие правите голяма жертва за мен. Аз съм толкова грозна и несъвършена.
към текста >>
57.
40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША
,
,
ТОМ 5
Трябва пот и мъки и много
страдание
, докато се измъкне човек от една задача и да излезе на бял свят.
Понякога у нас се наслагаха дисхармонични състояния, нахлуваше друг свят у нас, с други проблеми и постепенно те ни обземаха и ни правеха на слуги и трябваше да слугуваме. Стараехме се наистина отвътре да се трансформираме, но преминаваха дни, месеци и години, докато се справим и докато тръгнем отново по пътя на ученика. За всеки човек това време е различно и по различен начин се възприемаха задачите и по различен начин се преминаваха през тези препятствия. Споменах, че върху упражненията обяснения Учителят не даваше, а трябваше сами да помислим и да ги разберем. Готово разрешение на задачата не е в интерес на ученика.
Трябва пот и мъки и много
страдание
, докато се измъкне човек от една задача и да излезе на бял свят.
Това означава, че съзнанието му се просветлява и вижда други хоризонти пред себе си. По-късно упражненията със стомничките се прехвърли на Витоша. Това не бе случайно. Ученикът работеше с едни форми на земята, формите и условията се променят и когато формата се изчерпва като поле на действие, тя или се разрушава или остава ненужна и в нея остава една празнота. Това е кухата и празна форма и черупка без съдържание.
към текста >>
58.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
Ето така се сбъдна и едно изказване на"Учителя по отношението на това, че човек ако има Божията любов в себе си ще знае какво е написано там, през където трябва да мине човек с вяра и с усърдие, че трябва да пренесе своят кръст на
страданието
.
Що народ идваше у дома, но тя беше много точна, изненадваше всички и учудваше всички със своето пророчество. Аз се движех тогава с нея в онези години на големи изпитания през 1957-1958 г., когато Борис Николов беше задържан в затвора заради неразбориите на Изгрева. Тогава тя ми беше добра помощница. Ние тогава изчаквахме събитията, търсехме помощ да чуем какво ще се каже от Невидимият свят по нашите проблеми, но се оказа, че те само ни подкрепяха, но нещо строго определено не бе казано. Трябваше да се изминат годините и да изтекат онези събития, които трябваше да преминат.
Ето така се сбъдна и едно изказване на"Учителя по отношението на това, че човек ако има Божията любов в себе си ще знае какво е написано там, през където трябва да мине човек с вяра и с усърдие, че трябва да пренесе своят кръст на
страданието
.
Така имахме възможността да се сблъскаме с вярата като принцип, от която се ползваха и неуките и учените. Аз съм при Учителя на разговор. „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни кьм своят уровен. Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре дълбоко ще вярваш. Нали искаш да бъдеш независима, как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл?
към текста >>
59.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Сега ти си поставена да страдаш заради всички, после ще дойдат други, които да поемат
страданието
.
И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това. Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е поставил в тези условия заради греховете ти. Това не са само твои грехове. Хората са свързани и грехът е колективен.
Сега ти си поставена да страдаш заради всички, после ще дойдат други, които да поемат
страданието
.
Ще си кажеш: „Аз трябва да бъда искрена и да говоря истината при всички положения". Хората искат всичко да им е наред, че тогава да започнат да учат. Не. Има велики Духове на небето, които идват на земята във формата на дете, за да претърпят всичките унижения и след това се издигнат и разрешат задачата си. Някои я разрешават, а някои не. Тебе Господ ти е дал специална задача при тези условия да я решиш.
към текста >>
60.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Сега ти си поставена да страдаш заради всички, после ще дойдат други, които да поемат
страданието
.
И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това. Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е поставил в тези условия заради греховете ти. Това не са само твои грехове. Хората са свързани и грехът е колективен.
Сега ти си поставена да страдаш заради всички, после ще дойдат други, които да поемат
страданието
.
Ще си кажеш: „Аз трябва да бъда искрена и да говоря истината при всички положения". Хората искат всичко да им е наред, че тогава да започнат да учат. Не. Има велики Духове на небето, които идват на земята във формата на дете, за да претърпят всичките унижения и след това се издигнат и разрешат задачата си. Някои я разрешават, а някои не. Тебе Господ ти е дал специална задача при тези условия да я решиш.
към текста >>
61.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото
страдание
в момента.
Та кой ли не е изпращал мисли на отрицание към Учителя? Светът навън гъмжеше от слухове и всяка наша погрешка и опущение се раздухваше от гражданството и всичко се отправяше за сметка на Учителя. Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи.
Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото
страдание
в момента.
Ще кажете „пришки". Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария). Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева. Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки.
към текста >>
62.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Донесе беди и
страдание
на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях.
Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата.
Донесе беди и
страдание
на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях.
Но и други опитаха щестлавието им. Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе. Но с тях плащаха и другите, които бяха свързани с тях и които носеха големия товар. Ето за онези, които носеха големия товар описвам всичко туй. Та рода им беше горд, горди духове и трудно можеше да им се говори и да им се издържи на тази сила.
към текста >>
63.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Толкова голямо беше
страданието
ми в този път на съжителството ми с Борис.
А Учителят й отговаря много строго: „Ето един астрологически аспект, който чакаше 15 000 човешки години, за да се осъществи тук на Изгрева". Не се съмнявах в думите на Савка. Наистина това беше астрологически аспект от 15 000 години и кармически възел. А на мен ми изглеждаше, че беше повече от 15 000 години. Изпитвах, че е от 150 000 години.
Толкова голямо беше
страданието
ми в този път на съжителството ми с Борис.
А аз го обичах. Колкото беше оскърблението ми, което изпитвах с него в нашия общ път, толкова голяма бе обичта ми към него. Аз съм пред Учителя на разговор. Записвам в бележника си чрез стенограма. „Нали е по-хубаво човек да живее, отколкото да гние в земята?
към текста >>
64.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Човек трябва да компресира енергиите си та като дойде
страдание
да може да издържа."
А от там надолу до коленете са физическите енергии. Нима е хубаво човек да не е схватлив в известна област? Но трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука. Ще пазиш мълчание.
Човек трябва да компресира енергиите си та като дойде
страдание
да може да издържа."
към текста >>
65.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Като мине
страданието
, забравяш го, а не трябва.
Човек докато излезе от тялото си навънка е сам. После го отнасят други същества и го водят в други небесни селения. Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него. Ти си годна за гуляй, учението за тебе е лукс. Толкова много си страдала в предпоследните си животи и прераждания на земята.
Като мине
страданието
, забравяш го, а не трябва.
Още не можеш да научиш този урок. физическите органи и главата трябва така да бъдат развити в човека, че той да може посредством тях каквото влияние и да дойде отвън да го трансформира веднага. Човек не трябва да бърза да се освободи от страданието. Човек среща и мъчнотии. Всеки ще мине през всички състояния.
към текста >>
Човек не трябва да бърза да се освободи от
страданието
.
Ти си годна за гуляй, учението за тебе е лукс. Толкова много си страдала в предпоследните си животи и прераждания на земята. Като мине страданието, забравяш го, а не трябва. Още не можеш да научиш този урок. физическите органи и главата трябва така да бъдат развити в човека, че той да може посредством тях каквото влияние и да дойде отвън да го трансформира веднага.
Човек не трябва да бърза да се освободи от
страданието
.
Човек среща и мъчнотии. Всеки ще мине през всички състояния. Някои преминават през тези състояния несъзнателно, други ги преминават съзнателно, а то е вече състоянието на ученика, който учи. Нищо не трябва да изненадва ученика, той трябва винаги да бъде спокоен. Той знае, че има един божествен план, който урежда нещата и затова нищо не го учудва.
към текста >>
66.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Нали това бяха трите мига в пътя на ученика, да се труди, а като разбере, че чрез труда си работи за общото, той вече започва да работи като минава през
страдание
, което като го осъзнае, че е за благото на общото ще мине през мъчението и тогава ще влезне в допир със
страданието
и мъчението, което съществува в света на живата природа на земята.
Усмихнах се и му благодарих. Но как да не излизам от това състояние, когато бях вече излезнала от него много отдавна, а то трая само няколко минути. Означаваше ли това, че трябва да се отправя към него, да го търся и да се доближавам до него. Беше ми даден пример, че то съществува, беше ми някой отворил и открехнал малко прозореца на вътрешният човек у мен. После го затвориха, за да ми дадат стремеж да си го отварям само чрез труд, чрез работа и чрез мъчения.
Нали това бяха трите мига в пътя на ученика, да се труди, а като разбере, че чрез труда си работи за общото, той вече започва да работи като минава през
страдание
, което като го осъзнае, че е за благото на общото ще мине през мъчението и тогава ще влезне в допир със
страданието
и мъчението, което съществува в света на живата природа на земята.
Целта бе да се пробуди това свръхсъзнание в онези, които минават по този тесен път. Когато човек отиваше при Учителя и биваше приеман на разговор обстановката бе такава, онази вътрешна духовна обстановка бе такава, че независимо в какво състояние да се намира човек тутакси намираше едно вътрешно облекчение, разтоварваше си товара на грижите и те отпадаха пред нозете на Учителя. Това бе първият етап, а вторият започваше от едно преливане от присъствието на Духа в Учителя към самият теб, което те въздигаше до онзи момент, където ще се почувствуваш като душа. А третият етап започва след това, който се заключаваше в това, че на човек не му се става и не му се отива, искаше му се да престои колкото се може по-дълго при Учителя. Така и аз след едно мое посещение се задържах много, а Учителят имаше работа.
към текста >>
67.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК
,
,
ТОМ 5
Всички ще преминат през
страдание
, те са неминуеми."
Господ всякога мисли за всички. Смирението е нещо вътрешно. То навън няма какво да се показва. Да стоиш сериозен и с приведена глава, то още не е смирение. Ти си бодър, весел, а вътрешно си готов всякога да отстъпиш и да го пренесеш.
Всички ще преминат през
страдание
, те са неминуеми."
към текста >>
68.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Колкото радостта ти е по-голяма, толкова и
страданието
ти ще е по-голямо.
Има две крайни положения: на радост и на обезсърчение. Те не са твои. Има едно трето същество, което наблюдава, това си ти. Тези смени на състоянията идват, защото закона е такъв. Те стават с всички.
Колкото радостта ти е по-голяма, толкова и
страданието
ти ще е по-голямо.
Него човек издържа с вяра. Всеки човек изпитва страдание, когато Господ го напусне. „ „Учителю, значи и вие попадате под този закон? " „Аз когато Господ ме напусне си имам една вътрешна светлинка и с нея си светя. Тогава аз виждам навътре в мен." „Учителю, точно тогава ли ставате с нас строг?
към текста >>
Всеки човек изпитва
страдание
, когато Господ го напусне.
Има едно трето същество, което наблюдава, това си ти. Тези смени на състоянията идват, защото закона е такъв. Те стават с всички. Колкото радостта ти е по-голяма, толкова и страданието ти ще е по-голямо. Него човек издържа с вяра.
Всеки човек изпитва
страдание
, когато Господ го напусне.
„ „Учителю, значи и вие попадате под този закон? " „Аз когато Господ ме напусне си имам една вътрешна светлинка и с нея си светя. Тогава аз виждам навътре в мен." „Учителю, точно тогава ли ставате с нас строг? " „Е, аз ви въз-действувам по друг начин - с мисъл."
към текста >>
69.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Ето това беше най-голямото
страдание
за Учителя - непослушанието на учениците му.
Идваха, отиваха си, пресяваха се, отсяваха се и ги отвяваше вятъра, така че всеки си тръгна по своя личен път. Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама. Накрая останаха житните зърна та част от тях ги смляха за хляба на Школата, а друга част от тях посяха за следващите поколения и много малка част останахме при Учителя. Много малка част. Сега пресметнете какво беше това сито - излишното се махна, остана онова, което бе необходимо, но и онова, което остана, не си свърши работата какво трябва.
Ето това беше най-голямото
страдание
за Учителя - непослушанието на учениците му.
Той премина през голямо страдание и огорчение заради нас. Веднъж една сестра дойде при мен на гости, аз я оставих за малко сама в стаята си, за да си свърша една друга работа, а тя през това време, за да не стои без работа протегнала се, взела чантата ми, отворила я и ми открадна три хиляди лева. А тогава това беше сума, с която трябваше да прекарам около три месеца. Аз това забелязах вечерта, когато трябваше да купувам храна и обикновено си правех сметка на парите и точно тогава разбрах за кражбата. Погледнах в чантата - парите ги нямаше.
към текста >>
Той премина през голямо
страдание
и огорчение заради нас.
Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама. Накрая останаха житните зърна та част от тях ги смляха за хляба на Школата, а друга част от тях посяха за следващите поколения и много малка част останахме при Учителя. Много малка част. Сега пресметнете какво беше това сито - излишното се махна, остана онова, което бе необходимо, но и онова, което остана, не си свърши работата какво трябва. Ето това беше най-голямото страдание за Учителя - непослушанието на учениците му.
Той премина през голямо
страдание
и огорчение заради нас.
Веднъж една сестра дойде при мен на гости, аз я оставих за малко сама в стаята си, за да си свърша една друга работа, а тя през това време, за да не стои без работа протегнала се, взела чантата ми, отворила я и ми открадна три хиляди лева. А тогава това беше сума, с която трябваше да прекарам около три месеца. Аз това забелязах вечерта, когато трябваше да купувам храна и обикновено си правех сметка на парите и точно тогава разбрах за кражбата. Погледнах в чантата - парите ги нямаше. Веднага отидох при Учителя и му разказах всичко.
към текста >>
„Да страдаш от братята и сестрите си между които се подвизаваш и ти, то е по-голямо
страдание
.
Той идва, сяда, казва молитва и той говори: „Който сяда на трапезата зло не мисли". Една сестра Балтова го пита: .Учителю, по-рано християните са ги горели живи и избивали и те с песни са ужидали, т.е. чакали са смъртта, а сега като някой хора речат страдания, зсичките ги е страх". „Тогава страданията са били физически, а сега страданията са в умствения свят". Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят".
„Да страдаш от братята и сестрите си между които се подвизаваш и ти, то е по-голямо
страдание
.
Ето един пример. Един граф иска да помогне на една изпаднала аристократка, но иска по най-деликатен начин да помогне щото тя да не забележи. Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го. Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора.
към текста >>
70.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
Страданието
като го обикнеш и то те обикне и ти помага.
Като го видели на мечката те се уплашили и хукнали да бягат, Избягали и се качили на една канара. От там почнали да викат на детето; „Слез от мечката и ела при нас". Мечката си вървяла. Като стигнала до тях пак клекнала на земята, а детето слезнало от нея и отишло при родителите си, а мечката си отминала. Така по пътя на страданията човек отива при Бога.
Страданието
като го обикнеш и то те обикне и ти помага.
Него всичко го хокат и бягат от него та то се изненадва, че някой го обича. Трябва да вярва човек като децата. А ти се помоли на Господ така да ти даде най-малкото изпитание, което ти е определил. Голямо изпитание да не ти дава. Да ти дава това, което е за теб.
към текста >>
71.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Ето защо Учителят каза: „Първото посвещение на човека е пътя на
страданието
".
Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите. Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията. А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека. Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея. Та затова човек преминава чрез страдания, а чрез страданията обработва в себе си онзи инертен материал, който е в него, а онова, което излиза от страданията на човека като енергия е храна за Невидимия свят и затова човека чрез молитвата трябва да я насочи нагоре към Небето.
Ето защо Учителят каза: „Първото посвещение на човека е пътя на
страданието
".
Тогава човек разбира всичко. Второто посвещение е пътят на радостта, който път е много по-мъчен от пътя на страданието. Да издържи човек една радост трябва да премине през девет страдания. Толкова е силна и непосилна радостта, толкова голяма сила, енергия има в нея, че може да изгори, да разруши човека от вътре. Та чрез страданията човек обработва цялата инертна материя в себе си като мисли, чувства и неправилни действия и от тази енергия чрез молитвата той я препраща нагоре към Невидимия свят.
към текста >>
Второто посвещение е пътят на радостта, който път е много по-мъчен от пътя на
страданието
.
А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека. Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея. Та затова човек преминава чрез страдания, а чрез страданията обработва в себе си онзи инертен материал, който е в него, а онова, което излиза от страданията на човека като енергия е храна за Невидимия свят и затова човека чрез молитвата трябва да я насочи нагоре към Небето. Ето защо Учителят каза: „Първото посвещение на човека е пътя на страданието". Тогава човек разбира всичко.
Второто посвещение е пътят на радостта, който път е много по-мъчен от пътя на
страданието
.
Да издържи човек една радост трябва да премине през девет страдания. Толкова е силна и непосилна радостта, толкова голяма сила, енергия има в нея, че може да изгори, да разруши човека от вътре. Та чрез страданията човек обработва цялата инертна материя в себе си като мисли, чувства и неправилни действия и от тази енергия чрез молитвата той я препраща нагоре към Невидимия свят. Така човек се отпушва, разтваря се и се изчиства. Така както през комина у дома му излиза пушека от печката или пък от отводния канал в дома му се източва цялата мръсотия.
към текста >>
Това е посвещението на
страданието
.
Да издържи човек една радост трябва да премине през девет страдания. Толкова е силна и непосилна радостта, толкова голяма сила, енергия има в нея, че може да изгори, да разруши човека от вътре. Та чрез страданията човек обработва цялата инертна материя в себе си като мисли, чувства и неправилни действия и от тази енергия чрез молитвата той я препраща нагоре към Невидимия свят. Така човек се отпушва, разтваря се и се изчиства. Така както през комина у дома му излиза пушека от печката или пък от отводния канал в дома му се източва цялата мръсотия.
Това е посвещението на
страданието
.
А после от Невидимия свят се изпраща друга по-фина енергия в отговор на тази, идва се до ново състояние, при което се възприема като радост, това е посвещението на радостта, но съотношението е 9:1, т.е. на девет страдания отговаря една радост. Енергията, вибрацията на радостта е много по-интензивна, много по-силна е тази енергия на Невидимия свят и нашите тела не са пригодени за нея и не всеки човек може да издържи дълго на трептенията на радостта, която му се изпраща от Небето. Затова Учителят бе казал още от самото начало на Школата, че първият етап е страданието и когато човек осъзнае страданието като необходим етап започва мъчението, а мъчението пък е основа на бъдещата окултна Школа. Чрез мъчението се образува онази материя, необходима за образуване духовно тяло за следващите поколения, т.е.
към текста >>
Затова Учителят бе казал още от самото начало на Школата, че първият етап е
страданието
и когато човек осъзнае
страданието
като необходим етап започва мъчението, а мъчението пък е основа на бъдещата окултна Школа.
Така както през комина у дома му излиза пушека от печката или пък от отводния канал в дома му се източва цялата мръсотия. Това е посвещението на страданието. А после от Невидимия свят се изпраща друга по-фина енергия в отговор на тази, идва се до ново състояние, при което се възприема като радост, това е посвещението на радостта, но съотношението е 9:1, т.е. на девет страдания отговаря една радост. Енергията, вибрацията на радостта е много по-интензивна, много по-силна е тази енергия на Невидимия свят и нашите тела не са пригодени за нея и не всеки човек може да издържи дълго на трептенията на радостта, която му се изпраща от Небето.
Затова Учителят бе казал още от самото начало на Школата, че първият етап е
страданието
и когато човек осъзнае
страданието
като необходим етап започва мъчението, а мъчението пък е основа на бъдещата окултна Школа.
Чрез мъчението се образува онази материя, необходима за образуване духовно тяло за следващите поколения, т.е. онова, което изгаря от нас през време на осъзнатото мъчение, енергията при освобождаването на нашето мъчение образува друга фина материя, чрез която могат да се въплътят душите. Учителят бе казал: „Всичко благородно и възвишено в света се ражда от самото мъчение. Мъчението съответства на великата работа. Трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало.
към текста >>
Та още си спомням онзи случай с гургулицата когато ме накараха да премина в едно голямо
страдание
, когато не можах да разреша правилно въпроса.
Учителят бе казал: „Всичко благородно и възвишено в света се ражда от самото мъчение. Мъчението съответства на великата работа. Трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Мъчението е основа на Царството Божие и без мъчение не се минава в Царството Божие. И онзи, който приеме мъчението и го разбере ще разбере Божията премъдрост в пълната нейна хармония и красота".
Та още си спомням онзи случай с гургулицата когато ме накараха да премина в едно голямо
страдание
, когато не можах да разреша правилно въпроса.
Това страдание ме ожесточаваше от вътре и знаех, че трябва да го разреша, минах през едно мъчение и когато реших да се моля и да искам помощ тогава ми бе чута молитвата. Но аз бях вече готова и отвътре, и от вън -бях преминала през страданието и мъчението на този обективен свят. Та това човек, което изгаря в себе си чрез страданието и мъчението става храна за Невидимия свят и чрез него се осъществява общението на човека с Духа. През време на Европейската война мъжете бяха на фронта, а пък жените останаха да орат, да копаят, да сеят, да вършеят и с малки невръстни деца и със старците успяваха да подготвят зимнина за многолюдните семейства. В София Учителят държеше своите беседи на „Опълченска" 66.
към текста >>
Това
страдание
ме ожесточаваше от вътре и знаех, че трябва да го разреша, минах през едно мъчение и когато реших да се моля и да искам помощ тогава ми бе чута молитвата.
Мъчението съответства на великата работа. Трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Мъчението е основа на Царството Божие и без мъчение не се минава в Царството Божие. И онзи, който приеме мъчението и го разбере ще разбере Божията премъдрост в пълната нейна хармония и красота". Та още си спомням онзи случай с гургулицата когато ме накараха да премина в едно голямо страдание, когато не можах да разреша правилно въпроса.
Това
страдание
ме ожесточаваше от вътре и знаех, че трябва да го разреша, минах през едно мъчение и когато реших да се моля и да искам помощ тогава ми бе чута молитвата.
Но аз бях вече готова и отвътре, и от вън -бях преминала през страданието и мъчението на този обективен свят. Та това човек, което изгаря в себе си чрез страданието и мъчението става храна за Невидимия свят и чрез него се осъществява общението на човека с Духа. През време на Европейската война мъжете бяха на фронта, а пък жените останаха да орат, да копаят, да сеят, да вършеят и с малки невръстни деца и със старците успяваха да подготвят зимнина за многолюдните семейства. В София Учителят държеше своите беседи на „Опълченска" 66. Идваха много посетители от провинцията както и редовните софиянци, които всяка неделя от 10 часа пълнеха двора на „Опълченска" 66.
към текста >>
Но аз бях вече готова и отвътре, и от вън -бях преминала през
страданието
и мъчението на този обективен свят.
Трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Мъчението е основа на Царството Божие и без мъчение не се минава в Царството Божие. И онзи, който приеме мъчението и го разбере ще разбере Божията премъдрост в пълната нейна хармония и красота". Та още си спомням онзи случай с гургулицата когато ме накараха да премина в едно голямо страдание, когато не можах да разреша правилно въпроса. Това страдание ме ожесточаваше от вътре и знаех, че трябва да го разреша, минах през едно мъчение и когато реших да се моля и да искам помощ тогава ми бе чута молитвата.
Но аз бях вече готова и отвътре, и от вън -бях преминала през
страданието
и мъчението на този обективен свят.
Та това човек, което изгаря в себе си чрез страданието и мъчението става храна за Невидимия свят и чрез него се осъществява общението на човека с Духа. През време на Европейската война мъжете бяха на фронта, а пък жените останаха да орат, да копаят, да сеят, да вършеят и с малки невръстни деца и със старците успяваха да подготвят зимнина за многолюдните семейства. В София Учителят държеше своите беседи на „Опълченска" 66. Идваха много посетители от провинцията както и редовните софиянци, които всяка неделя от 10 часа пълнеха двора на „Опълченска" 66. По това време под внушение на църквата и на други среди започна се една кампания срещу Учителя.
към текста >>
Та това човек, което изгаря в себе си чрез
страданието
и мъчението става храна за Невидимия свят и чрез него се осъществява общението на човека с Духа.
Мъчението е основа на Царството Божие и без мъчение не се минава в Царството Божие. И онзи, който приеме мъчението и го разбере ще разбере Божията премъдрост в пълната нейна хармония и красота". Та още си спомням онзи случай с гургулицата когато ме накараха да премина в едно голямо страдание, когато не можах да разреша правилно въпроса. Това страдание ме ожесточаваше от вътре и знаех, че трябва да го разреша, минах през едно мъчение и когато реших да се моля и да искам помощ тогава ми бе чута молитвата. Но аз бях вече готова и отвътре, и от вън -бях преминала през страданието и мъчението на този обективен свят.
Та това човек, което изгаря в себе си чрез
страданието
и мъчението става храна за Невидимия свят и чрез него се осъществява общението на човека с Духа.
През време на Европейската война мъжете бяха на фронта, а пък жените останаха да орат, да копаят, да сеят, да вършеят и с малки невръстни деца и със старците успяваха да подготвят зимнина за многолюдните семейства. В София Учителят държеше своите беседи на „Опълченска" 66. Идваха много посетители от провинцията както и редовните софиянци, които всяка неделя от 10 часа пълнеха двора на „Опълченска" 66. По това време под внушение на църквата и на други среди започна се една кампания срещу Учителя. Изпращаха се писма до войниците на фронта, че уж техните Жени са били завербувани и подлъгани от някой си Петър Дънов, който ги събирал на едно специално място и правел не знам какво си с тях.
към текста >>
Като навикне човек да страда не се бои вече и усеща, че
страданието
му е необходимо, защото чрез него като страда от вътре той се изчиства и после става по-лек."
Те така действуват у всички. Твоите чувства ти пречат, защото не могат да се качат в горната част на челото и да станат разумни. Ако се качат там те ще ти благоприятствуват. При страданията най-много човек да умре, нима те е страх? На страданията докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд се не бои.
Като навикне човек да страда не се бои вече и усеща, че
страданието
му е необходимо, защото чрез него като страда от вътре той се изчиства и после става по-лек."
към текста >>
72.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
„Ти не си видяла още
страдание
.
Какво можеше да каже вечността, безпределността, която бе в него и пред нас когато ние бяхме за него не само товар, но и бреме, защото Бог ни бе поставил до него и той трябваше да ни търпи. Сега разбрахте ли какво означават думите му, които веднъж каза пред мен, че и Великият Учител има изпитание и това са неговите ученици. Такива Бог му ги бе дал, с такива разполагаше, с такива работеше. Е, кажете има ли по-голям товар за Учителя от това? Аз съм пред Учителя на разговор.
„Ти не си видяла още
страдание
.
Ами представи си, че всички те хулят, а ти съсредоточена вътрешно се подигаш и казваш: „Е, Господи, само Ти ми Си". Някой път се скрия и ти кажа ти да дойдеш при мен. Ще плачеш и ще се качваш нагоре, ще те изкачим волю или неволю към върха. Този връх трябва да се изкачи. Живият човек трябва да е буден в Божественият, в Ангелският и в човешкия свят.
към текста >>
73.
104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ
,
,
ТОМ 5
Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико
страдание
.
Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му. Да изпълня ли желанието му или не в този случай това беше въпросът, който ме занимаваше.
Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико
страдание
.
Един вътрешен глас ми казваше, че сега трябва да послушам какво ми говорят чувствата, защото той никога няма да поиска нещо за себе си. Тогава аз изказах желанието си на Бога и му се помолих да ме напъти какво да правя в този случай. И без да се двоумя аз тръгнах към Изгрева обзета от вълнение и със смутена душа. Надалеч от мен в далечината аз видях неговата фигура. Той вървеше и палтото му се развяваше от вятъра.
към текста >>
" „Учителю, аз разбрах за вас две неща: първо - вие сте един велик извор и второ - вие сте един велик страдалец с велико
страдание
".
Отворих страхливо вратата на приемната. Той се обърна леко към мен и ме видя. Не посмях да се приближа до него. Великата скръб стоеше още на лицето му. След малко той отпрати сестрата, вдигна поглед и попита: „Какво има?
" „Учителю, аз разбрах за вас две неща: първо - вие сте един велик извор и второ - вие сте един велик страдалец с велико
страдание
".
Той ме изгледа особено, помълча минута и попита: „Подозира ли някой от вас, че аз страдам? " „Учителю, мене ми е чудно, че онези, които са около вас не забелязват вашето страдание. Но кога се радвате? " Учителят отговори: „Винаги се радвам". „А кога страдате?
към текста >>
" „Учителю, мене ми е чудно, че онези, които са около вас не забелязват вашето
страдание
.
Не посмях да се приближа до него. Великата скръб стоеше още на лицето му. След малко той отпрати сестрата, вдигна поглед и попита: „Какво има? " „Учителю, аз разбрах за вас две неща: първо - вие сте един велик извор и второ - вие сте един велик страдалец с велико страдание". Той ме изгледа особено, помълча минута и попита: „Подозира ли някой от вас, че аз страдам?
" „Учителю, мене ми е чудно, че онези, които са около вас не забелязват вашето
страдание
.
Но кога се радвате? " Учителят отговори: „Винаги се радвам". „А кога страдате? " „Когато обичаш някого и виждаш неговите страдания не можеш да не страдаш с него заедно". „Учителю, значи вие винаги се радвате и винаги страдате." „Да, това е така." „Ами, вие как живеете без да има някой да ви обича?
към текста >>
74.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
В такива случаи той се уединяваше, никого не приемаше, защото изнасяше голямо
страдание
и минаваше през мъчението на земята.
образа на Учителя. Но онези, които четат беседите и това Слово влезне в тях това е сигурен контакт с Духа, който е говорел това Слово, това е връзка с Божествения Дух и с Учителя чрез когото бе дадено това Слово. А когато Божественият Дух се изяви като принцип то той се явява като Учител на човечеството. Затова той веднъж каза: „Аз не съм дошъл на земята да съдя човечеството, но да помагам на нуждаещите се". Имаше моменти когато той вършеше велика и незнайна работа от голям мащаб за човечеството.
В такива случаи той се уединяваше, никого не приемаше, защото изнасяше голямо
страдание
и минаваше през мъчението на земята.
След като си свършваше работата и след като излезеше от такова състояние Учителят се явяваше пред нас с голяма светлина и вдъхновение, усмихнат и лъчезарен. Любовта на Учителя повдигаше, освобождаваше човека от всичките унижения на света, той се чувствуваше истински човек със свобода и с права да изнася тази свобода на духа. Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения свят той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен. Над всички хора даже и над твоя възлюбен на земята седи Бог. Ето защо високият идеал, истинският възлюбен на човека това е Бог и Учителят, който ни води по най-верният път към Бога.
към текста >>
75.
121. БРАКЪТ
,
,
ТОМ 5
И точно така станало както е казал и тя с годините минавала от
страдание
в
страдание
и само останал светлият спомен от нейната младост.
Тя започна да разказва как навремето била млада, как от вътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и му се оплаква. Той й казва: „Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите". „Защо, Учителю? " Той мълчи.
И точно така станало както е казал и тя с годините минавала от
страдание
в
страдание
и само останал светлият спомен от нейната младост.
След като свършила разговора сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има поставено лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят каквото искат.
към текста >>
Затова
страданието
ще си го носи".
Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва.
Затова
страданието
ще си го носи".
Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и от време на време тя идваше на Изгрева, за да си припомни и дано някоя светлинка отново чрез спомена да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края. Имаше и друг случай още по-необикновен. Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи. Отива при Учителя, пита го, а той отговаря: „Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата". Тя не послушва и се омъжва.
към текста >>
Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и от време на време тя идваше на Изгрева, за да си припомни и дано някоя светлинка отново чрез спомена да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе
страданието
си до края.
Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва. Затова страданието ще си го носи".
Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и от време на време тя идваше на Изгрева, за да си припомни и дано някоя светлинка отново чрез спомена да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе
страданието
си до края.
Имаше и друг случай още по-необикновен. Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи. Отива при Учителя, пита го, а той отговаря: „Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата". Тя не послушва и се омъжва. Бракът й бе ад в пълния смисъл на думата.
към текста >>
76.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Е, наистина от следващия ден около Методи се развихриха такива събития, които образно казано приличаха на чистене от вътре и от вън - Започна да минава
страдание
след
страдание
.
Учителят го поглежда, усмихва се и добавя: „Ами да, оцапал се е нашият хубавец. Породист жребец няма що". И с жест и с ръка махна на страна. После допълни: „Когато едно дете влезне в локвата и се оцапа майката му го натиска да го измие в легена или в коритото, а то плаче, пищи, но въпреки всичко това тя го измива. Ние с него също ще направим - ще го измием и ще го пуснем чак тогава да се разхожда между нас".
Е, наистина от следващия ден около Методи се развихриха такива събития, които образно казано приличаха на чистене от вътре и от вън - Започна да минава
страдание
след
страдание
.
Та това бяха методи на чистене на учениците, вървейки по своят път на земята. А този път бе стръмен и труден едновременно, а дали бе славен този път то зависеше как и по какъв начин ученикът разполагаше с вътрешната Виделина на живота в себе си. Аз съм на разговор пред Учителя. „По-рано хората са служели на Бога с жертва. Това е Моисеевия закон.
към текста >>
77.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Страданието
обхвана чувствения свят, а мъчнотиите - умствения свят.
Трябваше да се чака и да се наблюдава. Ето изминаха тридесет години от заминаването на Учителя от този свят. Сега аз го преживявам вътрешно вкарването на сила в Царството Божие. Това вкарване за мен е реално, но преминаването и вкарването на сила е преминаване през жив огън. През вътрешен огън, в който всичко изгаря, гори и в горенето аз се чистих, то е болезнено, защото се преминава през страдания и чрез мъчнотии.
Страданието
обхвана чувствения свят, а мъчнотиите - умствения свят.
Едното дава храна за душата, а другото укрепва духа. Но за вас това са думи, а за мен не са думи, а жив огън, който гори непрекъснато, ден и нощ, години наред. Тук разбрах какво значи, че Словото на Бога е огън, който пояжда и че нашият огън на Словото е огън, който пояжда. Затова влизането насила в Царството Божиее минаването през огън - страдание и мъчнотии. Чак когато човек влезе в този път ще разбере защо Божият огън е една необходимост за човека - да се изчисти от вътре, да се прочисти, да се избели от вътре и да стане бял с избелени одежди от светлина.
към текста >>
Затова влизането насила в Царството Божиее минаването през огън -
страдание
и мъчнотии.
През вътрешен огън, в който всичко изгаря, гори и в горенето аз се чистих, то е болезнено, защото се преминава през страдания и чрез мъчнотии. Страданието обхвана чувствения свят, а мъчнотиите - умствения свят. Едното дава храна за душата, а другото укрепва духа. Но за вас това са думи, а за мен не са думи, а жив огън, който гори непрекъснато, ден и нощ, години наред. Тук разбрах какво значи, че Словото на Бога е огън, който пояжда и че нашият огън на Словото е огън, който пояжда.
Затова влизането насила в Царството Божиее минаването през огън -
страдание
и мъчнотии.
Чак когато човек влезе в този път ще разбере защо Божият огън е една необходимост за човека - да се изчисти от вътре, да се прочисти, да се избели от вътре и да стане бял с избелени одежди от светлина. Но аз като минавам през този огън не съм се избелила, да не смятате, че съм приключила със своят път? Напротив, сега го почвам, в началото съм щом се запали огнището на огъня в мен - гори, гори и ден и нощ огън, който не тлее, а гори и изгаря. И много трудно, и много усилия и колко мъки и сила ти е необходима, за да превъзмогнеш всичко това и да се справиш със задачата си, с основната си задача, за която си дошла на земята, за да я разрешиш. Имах такава опитност на ул.
към текста >>
78.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето
страдание
, което е бисер за душата ти.
А обожествяването на човека е когато дойде Божия Дух и обожестви с живота си човешката плът така както това бе при Учителя. А при нас какво? Ние се мъчехме в забавачката на Изгрева. Опитвахме се да решаваме задачата си. А през това време Учителят стои настрана, не те вижда, не ти обръща внимание.
Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето
страдание
, което е бисер за душата ти.
И ти този ден го схващаш като Божествен ден, тогава Бог е посетил човешката душа и те е пренесъл в плод на Божествения Дух и бисер на Божествената Душа. На следващия ден отново заставаш пред стъргалото, идва нова задача за разрешаване. И така всеки ден до края на живота ти, Тук на Изгрева беше забавачка за света и Школа за учениците. Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам".
към текста >>
Може да е прав, че
страданието
му е голямо, защото той мисли, че всичко е заключено в яденето.
На следващия ден отново заставаш пред стъргалото, идва нова задача за разрешаване. И така всеки ден до края на живота ти, Тук на Изгрева беше забавачка за света и Школа за учениците. Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам". Аз му казвам: „А пък аз от десет дена не съм ял и не страдам".
Може да е прав, че
страданието
му е голямо, защото той мисли, че всичко е заключено в яденето.
А пък аз макар че десет дена не съм ял ми е радостно, защото зная, че това е хубаво за моя идеал. Геройството е когато не си ял два-три дена и дойде някой, че ти донесе малко храница, а пък ти вместо да я изядеш сам ти я дадеш другиму, който има същата нужда. Значи твоята жертва те приближава до високият идеал - да обичаш ближния си като себе си. Тези хора, които живеят само с желания са от черната раса. Тези, които се борят, за да реализират желанията си са от червената раса.
към текста >>
79.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
Като дойде
страдание
и човек е недоволен - нищо не му се прави и нищо не му се ще - тогава да се качи в умствения свят.
В Писанието има един израз: „Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, Който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Разказах ви са цената на благодарността. Аз съм на разговор при Учителя. „Трябва човек да търпи страданията.
Като дойде
страдание
и човек е недоволен - нищо не му се прави и нищо не му се ще - тогава да се качи в умствения свят.
Обективният ум е по-високо от нисшите чувства. А има морални чувства, които са по-високо от обективният ум. Човек пострада и като дойде радостта пак забрави страданието. Човек 999 трябва да страда докато му се втълпи и докато си научи урока. Никой не може да влезе в Царството Божие ако не е достоен.
към текста >>
Човек пострада и като дойде радостта пак забрави
страданието
.
Аз съм на разговор при Учителя. „Трябва човек да търпи страданията. Като дойде страдание и човек е недоволен - нищо не му се прави и нищо не му се ще - тогава да се качи в умствения свят. Обективният ум е по-високо от нисшите чувства. А има морални чувства, които са по-високо от обективният ум.
Човек пострада и като дойде радостта пак забрави
страданието
.
Човек 999 трябва да страда докато му се втълпи и докато си научи урока. Никой не може да влезе в Царството Божие ако не е достоен. Тука няма изключения. По-нататък като се срещнете с разумните същества трябва да им разбирате езика и да се съобразявате с техните закони. Те са строги щом някой не изпълнява, казват: „Какво търсиш ти тука?
към текста >>
80.
149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ
,
,
ТОМ 5
Когато ти прати Господ едно
страдание
, то вътрешно да се зарадваш.
После погледна, слезнала си в такава долина, че едвам се виждаш. Свила си се в колибката си и си казваш: „То в такава тъмнина няма смисъл да се живее". Но после погледнеш пак нагоре към върха и гледам те пълзиш, пълзиш нагоре докато се изкачиш пак." „Аз, Учителю, съм неуравновесен човек, в двете крайности се движа." „Ти в сравнение с другите си цвете. Да бяха всички неуравновесени като теб с мед да ги храниш. Ти си доста уравновесена по отношение на останалите.
Когато ти прати Господ едно
страдание
, то вътрешно да се зарадваш.
Ти си от безпокойните натури. Ти много се безпокоиш. Ти си в постоянно трептение като листата на трепетликата. Когато страдаш ще благодариш на Бога, че си жива, защото има по-лошо състояние. То е състояние на безчувственост.
към текста >>
81.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ
,
,
ТОМ 5
Невъзможно е за човек да придобие Вечния живот без
страдание
."
Любовта на физическото поле не може да се предаде. На човек колкото и да му даваш той никога не може да се задоволи. Хубаво е никак да не си го учил да му даваш, защото като го научиш ако някой път не му дадеш му става мъчно. Човек като се е наял мисли, че е разрешил проблема, но след пет-шест часа като огладнее вижда, че въпросът пак е открит за глада. Ще разрешиш проблемата само като влезеш във Вечния живот.
Невъзможно е за човек да придобие Вечния живот без
страдание
."
към текста >>
82.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Тези, които мислят, че може да ги пренесат на ръце на върха без
страдание
, то е суеверие.
Там, горе на планината Вътрешната Школа продължаваше при други условия много по-сурови отколкото долу на Изгрева. Тук при суровите условия ние се калявахме и бивахме подложени на изпитания, защото се изискваше присъствие на дух и на сила в самия човек. Само по този начин тук можеше да се издържи. Аз съм на разговор пред Учителя. „Има три отношения към Бога: първо - вяра, второ - вярване и трето -суеверие.
Тези, които мислят, че може да ги пренесат на ръце на върха без
страдание
, то е суеверие.
То е хиляда и една нощ от приказките. То може да се случи в хиляда и една нощ като някое чудо. Тези, които казват: „Може да издържа, а може и да не издържа, може да не мога да изкача върха", то това е вярване. А когато кажеш: „Ще се кача на върха", то е вяра. Тук говорим за изкачване на духовния връх.
към текста >>
83.
168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото
страдание
има голямо измерение както на земята, така и на небето.
Оттук идваше поуката, че всяко същество си има свой определен път и никой не трябва да пречи на другиго да извърви пътя си, защото всички пътища водят към Бога. А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с вътрешна чистота и с правилна външна обхода. След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите?
А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото
страдание
има голямо измерение както на земята, така и на небето.
Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка. Мярката за него се намира в Невидимия свят. Тази мярка ще я откриете чрез блаженствата, които Христос дава на учениците си „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно" (Матея, гл. 5,10)" Аз мълча, вече не се усмихвам и се мъча да запомня всичко онова, което ми се разказва и което виждат очите ми. Това е урок за мен и урок за онези, които ще дойдат след нас.
към текста >>
Величината на
страданието
е толкова голяма, че за него няма човешка мярка.
А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с вътрешна чистота и с правилна външна обхода. След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето.
Величината на
страданието
е толкова голяма, че за него няма човешка мярка.
Мярката за него се намира в Невидимия свят. Тази мярка ще я откриете чрез блаженствата, които Христос дава на учениците си „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно" (Матея, гл. 5,10)" Аз мълча, вече не се усмихвам и се мъча да запомня всичко онова, което ми се разказва и което виждат очите ми. Това е урок за мен и урок за онези, които ще дойдат след нас. Затова го запаметявам много добре.
към текста >>
84.
189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА
,
,
ТОМ 5
Веднъж бяхме на обща вечеря и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме удоволствие като ядем, а той изпитва
страдание
, защото той прави жертва.
Затова пазете се да не се цапате. В една окултна Школа е строго забранено да се критикуват учениците по между си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Но има случаи когато Учителят даде задача на един ученик и той трябва да изчисти всичката мръсотия, която е завладяла наоколо. Той тогава става канал, чрез който трябва да изле-зат всички нечистотии и мръсотии. Една такава роля и задача изпълнява и Магдалена тук на Изгрева".
Веднъж бяхме на обща вечеря и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме удоволствие като ядем, а той изпитва
страдание
, защото той прави жертва.
До него беше седнала Магдалена и той разговаряше много любезно и внимателно с нея. Виждах как той работеше възпитателно върху нея. А това, което й казваше беше същевременно поучение и за всички ни. Същевременно той възпитаваше и мене и навярно всички останали присъствуващи на тази вечеря. Аз бързах да си отида, защото беше станало късно и валеше дъжд, но Учителя се държеше като че ли няма хабер за това и продължаваше да разговаря.
към текста >>
85.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Ето де е противоречието в
страданието
.
Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме. А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме. А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме. - Това е по човешки. Бог като искат да го познаят хората дава им страдания.
Ето де е противоречието в
страданието
.
Отивате при един грънчар. Той се е оцапал от мачкането на калта. Ти казваш: с какво се е занимавал той. И дрехите му оцапани и той е оцапан. Но след това изкарва грънци, които са красиви и полезни.
към текста >>
Та
страданието
е грънчарство.
Отивате при един грънчар. Той се е оцапал от мачкането на калта. Ти казваш: с какво се е занимавал той. И дрехите му оцапани и той е оцапан. Но след това изкарва грънци, които са красиви и полезни.
Та
страданието
е грънчарство.
Ще бъркаш кал, от нея ще правиш грънци, на колело ще ги изглаждаш, после ще ги опечеш, ще ги продадеш. А вие искате направо да имате печени грънци. Такива няма в света. Страданията са суров материал, от който ще направиш хубави работи. Та миналите страдания на хората са настоящите радости.
към текста >>
86.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
Та това не беше
страдание
, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена.
Ето ти ново положение. Не, това не беше път, а това беше вътрешна каторга и затвор, но нали и на затворниците им се дават по нещо да преживяват? Означаваше ли това, че бях на съвсем друго място и това място бе Ада? Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път.
Та това не беше
страдание
, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена.
Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец. Развързвах се с нокти и със зъби. Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението.
към текста >>
Не, това беше нещо повече от
страдание
.
Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път. Та това не беше страдание, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена. Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец. Развързвах се с нокти и със зъби.
Не, това беше нещо повече от
страдание
.
Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота. Учителят ми каза да прочета една малка книжка озаглавена „Кротостта и смирението". Една беседа от него дадена на 22 януари 1920 г.
към текста >>
И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез
страданието
човек осъзнае за какво страда, то
страданието
се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота.
Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец. Развързвах се с нокти и със зъби. Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението.
И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез
страданието
човек осъзнае за какво страда, то
страданието
се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота.
Учителят ми каза да прочета една малка книжка озаглавена „Кротостта и смирението". Една беседа от него дадена на 22 януари 1920 г. Там трябваше да намеря разрешение на всичко онова, което ме спираше. На стр. 52 намерих следната мисъл „Ученикът в тази Школа трябва да схване великият принцип на живота, че в първият момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първият живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота - процеса на подмладяване.
към текста >>
87.
243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР
,
,
ТОМ 5
Един трябваше да носи благото, докато друг мъкнеше
страданието
, после идваше време и си сменявахме местата, но нашето неразбиране бе, че всички в едно и също време протягахме с ръце към благото, а всеки бягаше от
страданието
.
С големите страдания се добиват повече опитности и знания. Мнозина от учениците не искат тези страдания" (Събори, Търново, 1922 г., стр. 96). „При сегашните условия е невъзможно. Следователно на всекиго от нас му е даден известен дял от страдания и блага, ще ги минем еднакво и едните, и другите -трябва да ги приемем на драго сърце" (Стр. 97). И наистина това бе най-важният въпрос.
Един трябваше да носи благото, докато друг мъкнеше
страданието
, после идваше време и си сменявахме местата, но нашето неразбиране бе, че всички в едно и също време протягахме с ръце към благото, а всеки бягаше от
страданието
.
И затова се получаваше тази духовна ревност, кой пръв да се добере до благото. А то времето в Школата за всекиго бе определило кога какво да получи съобразно с онзи велик план на Небето, на разумния свят, за което ние чак сега получавахме знание. А знанията бяха горе и те сега се сваляха чрез Словото на Учителя и ние прилагахме каквото можем чрез нашия живот. Знанията на този вътрешен живот Учителят ги сваляше от Духовния свят, сваляше ги от Божествения свят, където Божият Мир цареше. Има една формула от Учителя; „Божият Мир превъзхожда всяко знание".
към текста >>
88.
245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Едното е пътя на
страданието
, когато човек победи
страданието
е посветен в една област.
Ако сте виждали как се откосва трева с коса, косача замахва наляво косата и откосва отдясно на ляво и всичко пада в откос от една страна. Така бяха тези строги беседи. Аз много обичах тези беседи, защото всяко нещо и всеки един от нас си отиваше на мястото си, заемаше го и работата на Школата тръгваше тогава по мед и масло. Когато говорим за тези строги беседи трябва да кажем, че имаше и други, които разтапяха и потапяха душите ни във вечността на Всемира. Във връзка с една такава беседа Учителят сподели: „Има две посвещения за ученика.
Едното е пътя на
страданието
, когато човек победи
страданието
е посветен в една област.
Второто посвещение е пътят на радостта - то е по-мъчен от пътя на страданието. Много мъчно се издържа на него. Така на девет скърби човек може да издържи на една радост". По-рано като млада се сърдех на Учителя защо не ми дава възможност да се проявя, че не можех ли да направя нещо по-добре от останалите? Но по-късно разбрах, че това беше път на личността и че онези, които се стремят към първите места не могат да излязат от състоянието на личността.
към текста >>
Второто посвещение е пътят на радостта - то е по-мъчен от пътя на
страданието
.
Така бяха тези строги беседи. Аз много обичах тези беседи, защото всяко нещо и всеки един от нас си отиваше на мястото си, заемаше го и работата на Школата тръгваше тогава по мед и масло. Когато говорим за тези строги беседи трябва да кажем, че имаше и други, които разтапяха и потапяха душите ни във вечността на Всемира. Във връзка с една такава беседа Учителят сподели: „Има две посвещения за ученика. Едното е пътя на страданието, когато човек победи страданието е посветен в една област.
Второто посвещение е пътят на радостта - то е по-мъчен от пътя на
страданието
.
Много мъчно се издържа на него. Така на девет скърби човек може да издържи на една радост". По-рано като млада се сърдех на Учителя защо не ми дава възможност да се проявя, че не можех ли да направя нещо по-добре от останалите? Но по-късно разбрах, че това беше път на личността и че онези, които се стремят към първите места не могат да излязат от състоянието на личността. И аз му благодаря, че той ме насочи да работя вътрешно и със себе си.
към текста >>
89.
274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ
,
,
ТОМ 5
Нисше е това, което причинява
страдание
.
Не са развити органите, чрез които можеш да приложиш. Това са сили, които са вложени в теб. Няма да ги създаваш сега, ти ги имаш, но трябва да се проявят. Условия за работа - това са Добродетелите. Ти досега си се трудила и мъчила, а сега трябва да работиш.
Нисше е това, което причинява
страдание
.
Висше е това, което причинява радост." „Учителю, аз грешна ли съм? " „Има два вида грехове. Здравият греши когато не изпълнява, а болният греши когато роптае. Има два вида състояния - някой път човек се свързва с отрицателните сили и всичко му изглежда грозно, а някой път се свързва със светлината, добрите сили и всичко му се вижда хубаво. Ти сега си в преходно състояние, да преминеш от реалния към идеалния свят.
към текста >>
90.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим
страданието
на неговото изнемощяло физическо тяло.
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя.
Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим
страданието
на неговото изнемощяло физическо тяло.
Учителят ме поглежда и казва: „Ето ги, виж ги, дошли да ме питат дали да се оженят. Светът се е запалил и гори. Небето трещи и гърми. А те искат сватба да вдигат". Учителят беше много огорчен.
към текста >>
91.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим
страданието
на неговото изнемощяло физическо тяло.
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя.
Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим
страданието
на неговото изнемощяло физическо тяло.
Учителят ме поглежда и казва: „Ето ги, виж ги, дошли да ме питат дали да се оженят. Светът се е запалил и гори. Небето трещи и гърми. А те искат сватба да вдигат". Учителят беше много огорчен.
към текста >>
92.
8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
- Тъмнота, мрак, лутане, грешки, безсмислие,
страдание
и т.н.
И какъв би бил пък ако всички хора се обичаха? Мъдрост! Светлина! Знание! - Какъв е животът без светлина, без знание?
- Тъмнота, мрак, лутане, грешки, безсмислие,
страдание
и т.н.
И какъв би бил пък със светлина, със знание, с мъдрост? Истина! Що е истина? Къде да я търсим и как? И живее ли се без стремеж към истината?
към текста >>
93.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
Имах едно преживяване, в което Учителят взе голямо участие, което обаче нямах намерение да описвам, защото беше свързано с много
страдание
и болка, които не исках да преживявам отново, пишейки за тях.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК Колкото и да съм се старала да не влагам личен елемент в работата си - това са спомени и лични спомени. И без да искаш и твоята дребна личност изпъква наред с Величавия образ на Учителя. Затова и не описах много случаи от живота си, в които Учителят взимаше участие и израстваше в своя по-голям и по-велик ръст пред очите ми.
Имах едно преживяване, в което Учителят взе голямо участие, което обаче нямах намерение да описвам, защото беше свързано с много
страдание
и болка, които не исках да преживявам отново, пишейки за тях.
Но понеже ми казаха, че някои сестри и братя, които са били край мене тогава или са чули нещичко от мене, са писали в своите спомени нещо и за това мое преживяване, което е без те да знаят далеч от истината, затова се принуждавам да опиша нещо и аз за това преживяване. Беше краят на лятото на 1938 г. Отидох за сбогом при Учителя. На тръгване Той ме потупа по рамото и каза: „Герой да бъдеш! Герой да бъдеш!
към текста >>
И си отговарях: Сигурно заради
страданието
ми е.
От време на време Учителят разтриваше крака си (десния) долу в пищяла, там дето беше счупен моя. За мене нямаше две мнения. Той облекчаваше по такъв начин болката ми. Аз бях трогната и щастлива и мълком Му благодарях. И все се питах: С какво заслужих тази грижа и това внимание.
И си отговарях: Сигурно заради
страданието
ми е.
Да го направи по-леко. Но истинската причина не открих. На въпросите ми: Защо, защо? Той все отговаряше: „Ще разбереш". И аз се мъчех да разбера и все нищо не разбирах.
към текста >>
94.
25. ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Безлюбието е пътят към
страданието
.
Не се укрили дори и на село. Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло е, да изпълни душата си с Любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо в света. Христос се пожертвува от любов към хората и за да им покаже любовта като път към спасението. А как приложиха хората неговите думи? Създадоха инквизицията, кървавите войни между католици и протестанти и какво ли не още не направиха и то все в Негово име!
Безлюбието е пътят към
страданието
.
Единственото спасение на Човека е Любовта.
към текста >>
95.
26. ЗАБРАВИЛА ДА ПИТА ЗА КОГО ДА СЕ ОЖЕНИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Получила отговора и решила да си носи
страданието
.
Така и направила. След женитбата започнали големите й страдания. Не посмяла да отиде при Учителя от срам. Изпратила една своя близка при Него. А той казал: „Тя не трябваше да се жени нито за него, нито за другия".
Получила отговора и решила да си носи
страданието
.
И до днес го носи.
към текста >>
96.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
и дотогава се бях отличавала с много здрав стомах и със
състрадание
си мислех за онези хора, които имат слаб стомах и не понасят царевицата.
имаше голяма суша. Паради липсата на жито примесваха хляба с много царевица. При това го даваха на много малки дажби. Принудени бяхме да допълваме храната си с това, което тогава се намираше - варени и печени царевици и качамак. Бях на 60 г.
и дотогава се бях отличавала с много здрав стомах и със
състрадание
си мислех за онези хора, които имат слаб стомах и не понасят царевицата.
Обаче след време и в моя стомах се появи една тежест, която скоро се превръщаше в болки придружавани често с повръщане. Болката се уталожваше само нощем при легнало състояние и то след заспиването. Сутрин се събуждах без болки, но само няколко минути след ставането тежестта в стомаха наново се появяваше и пак се превръщаше в болки и повръщания. Всички се уталожваше само когато легна. Обаче работата ми изискваше да бъда вън от къщи през по-голямата част от деня.
към текста >>
97.
31. ОЖЕСТОЧЕНИЕ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
" Отговори ми: „Само по пътя на
Страданието
".
Жестокостта го погълна. А този вторият беше едно мило, добро, сърдечно дете като малък. Но условията на живота му по едно време бяха такива, че опропастиха много неща в него. Бях попитала веднъж Учителя за него. „Как може такъв човек да се върне отново в пътя на Доброто?
" Отговори ми: „Само по пътя на
Страданието
".
После се яви жестокостта, както я беше предрекъл Учителя, защото той сам си я беше извикал, чрез действията си.
към текста >>
98.
42. ЗНАМЕНИЯ НА ЗЕМЯТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Учителят знаеше за моето
страдание
, но не ме лекуваше.
42. ЗНАМЕНИЯ НА ЗЕМЯТА Както споменах по-горе от 1929 година аз страдах от малария. Цели 15 години тя се проявяваше.
Учителят знаеше за моето
страдание
, но не ме лекуваше.
Остави ме да се пържа. Види се, това беше необходимо за мен. Един ден, съвсем ненадейно (не мога да си спомня датата, но трябва да е било в началото на 1944 г.) един брат пристигна от София. Предаде ми от Учителя едно малко шишенце с някакво съдържание. Учителят казал да го изпия против маларията.
към текста >>
99.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Тя избира вътрешния път на големи противоречия, преминава чрез
страданието
, чрез великата скръб, докато се добере до изходния път към Светлината.
Чрез Петър Камбуров е предадена също песента „Идилията" (виж. N9). Тази песен посочва пътя за слизането на човешката душа на земята. Това е песен за задачата, която трябва да разреши целокупната българска душа чрез разрешаване противоречията в живота. Тук са дадени два начина: един вътрешен път на възкачване и един външен път на възлизане. Началото на „Идилията" описва копнежа на българската душа към Вечното и Великото в живота.
Тя избира вътрешния път на големи противоречия, преминава чрез
страданието
, чрез великата скръб, докато се добере до изходния път към Светлината.
А това означава пробуждане на човешкото съзнание и разчупване на човешката черупка и проникване първом.Светлина в ума му и после Виделина в душата му и с това се започва разпъпване на човешката душа чрез Светлината и разцъфтяването й чрез Виделината. Накрая човешката душа се ражда в новите условия на Свободата, а това е Божествения свят. Тържествуващата душа възпява в края на „Идилията" своята свобода. „Помни само едно, ти си жива душа, която'люби Бога". Ти си вече син на Светлината.
към текста >>
100.
8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Другата орисница започна да ми говори и ми представя живота на една жена поставена при много сурови условия, пътят бе трънлив, каменист, бурен, пълен със
страдание
и мъчение.
Около мен слезнаха и ме заобиколиха светли същества. Бяха орисници на съдбата. Едната орисница започна да ми говори и да ми представя в образи един свят на жена поставена при много благоприятни условия и материално изобилие, която бе заобиколена от висше общество и с подходящ външен блясък. Отвориха ми и другата страница на предстоящия ми живот, за да видя и вътрешното съдържание на този светски живот. Видях никаква придобивка за душата и живот без съдържание и кух отвътре, от беден победен на празнота и безсмислие!
Другата орисница започна да ми говори и ми представя живота на една жена поставена при много сурови условия, пътят бе трънлив, каменист, бурен, пълен със
страдание
и мъчение.
Сурови условия - ледени блокове от човешки сърца, които с човешки сълзи трябва да се разтопяват. Отвориха ми и другата страница, показаха ми вътрешното съдържание на този живот: богати опитности, дълбочина на мисълта и съдържание. След това светлите същества - орисници ме запитаха: „Кой път желаеш да избереш? От тебе зависи да си избереш. Имаш привилегията да избираш.
към текста >>
НАГОРЕ