НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
130
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и
постепенно
се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.
Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица. Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също. То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си.
Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и
постепенно
се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.
Влезна отново там, откъдето бе излязло. Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос. Каква по-голяма дарба от това - да изпълниш една задача, дадена ти от Учителя!
към текста >>
2.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя
постепенно
се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.
Това е новият шлагер в София. Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял. Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше. Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето.
Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя
постепенно
се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.
А грохотът на бомбите беше също музика - това беше музиката на човешката преизподня. Беше започнала да се свири една Велика всемирна какафония. По това време Учителят бе на "Изгрева". Ние също бяхме от този народ и болезнено преживявахме всичко. Учителят бе вече станал строг.
към текста >>
3.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че
първостепенна
задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител.
Бог не желае това. Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса." Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му. Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения. Това бе нашата задача. Това ще бъде и вашата задача.
Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че
първостепенна
задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител.
Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга! Бог е Дух и които Му се кланят -ух и Истина да Му се кланят!
към текста >>
4.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
При тези думи дясната ръка
постепенно
и бавно се вдига нагоре в отвесно положение.
Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно. Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа.
При тези думи дясната ръка
постепенно
и бавно се вдига нагоре в отвесно положение.
Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй. При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на -вяй. Благославяй.
към текста >>
Лявата ръка
постепенно
се издига в отвесно положение. Благославяй.
Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй.
Лявата ръка
постепенно
се издига в отвесно положение. Благославяй.
При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на -вяй. Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част. Благославяй и не забравяй. При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите.
към текста >>
5.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Електричеството на "Изгрева" и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева"
постепенно
се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал.
"Електричеството на "Изгрева" и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева"
постепенно
се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал.
Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота.
към текста >>
6.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ученикът на Бялото Братство има три
степени
на посвещение.
И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него. След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя". Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат". Това са Свещени думи на Учителя към ученика. Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик.
Ученикът на Бялото Братство има три
степени
на посвещение.
Първото му име е Ил-Рах. То означава "принадлежи на Бога". Второто му име е Амриха, означава "душата на сърцето, света на Любовта, свидетелство на душата". Третото му име е Аверуни и означава "верният ученик". Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си пред този ученик, който има проекция на физическия свят.
към текста >>
Така че, това са трите
степени
за посвещение на ученика в Школата на Учителя.
Вторият ученик, който има проекция в Духовния свят, се нарича Амриха. Това означава "духовният ученик". Третият ученик има проекция в Божествения свят и се нарича Ил- Рах. Означава, че принадлежи на Бога, има общение с Бога и е служител на Бога. Тримата ученика представляват Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни .
Така че, това са трите
степени
за посвещение на ученика в Школата на Учителя.
Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах. Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи. Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения. Това е метод на Учителя за работата на ученика. Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя.
към текста >>
7.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така
постепенно
се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните.
Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни.
Така
постепенно
се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните.
Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо. Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото". Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа.
към текста >>
8.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те отпаднаха
постепенно
от само себе си, аз престанах да вземам уроци при него, а той престана да идва на "Изгрева".
Аз знаех онова, което никой не знаеше - че той е чужд на Школата по дух и че може да доведе католическите духове. Как да му кажа? Как да им кажа на нашите приятели всичко това? Кажете ми? Аз замълчах и така ни се развалиха отношенията след това с Говедаров.
Те отпаднаха
постепенно
от само себе си, аз престанах да вземам уроци при него, а той престана да идва на "Изгрева".
Но приятелите не забравиха този случай и дълго го припомняха като пример на моето вироглавство и - нито дума за изказването на Учителя: "Това място не е за чужди по дух хора! " Не им изнасяше тогава, не им изнася и сега и няма да им изнася и през ваше време. Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място. Ние сме част от веригата: едни слизат, други се връщат в Невидимия свят, но важното е всеки да изпълни Волята на Учителя, която е Волята на Бога. Много съм доволна, че аз изпълних "Волята Господне", докато други се мъчиха да изпълнят "Волята Преизподне" през време на процеса срещу Братството.
към текста >>
9.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За моя изненада тръгна добре,
постепенно
дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура.
Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно.
За моя изненада тръгна добре,
постепенно
дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура.
Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре.
към текста >>
При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но
постепенно
се махнаха оттам.
" По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството. И този сън се сбъдна. След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите. Същото направи и Симеон.
При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но
постепенно
се махнаха оттам.
Запитах веднъж Жечо Панайотов, който бе подсъдим заедно с Борис Николов и който пролежа също толкова години, както и Борис. Питам го: "Е, как е при Симеонов? " А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя. Обратното, имал усещане, че бил ограбван - и това, което имал и помнел, и това забравял. Та явно, Жечо не си беше научил урока в затвора и сега продължаваше да го заучава, защото в Школата на Учителя е така: "Урокът на ученика трябва да се проведе докрай".
към текста >>
10.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва
постепенно
да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.
Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко.
Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва
постепенно
да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.
"Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство.
към текста >>
11.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която
постепенно
махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение.
Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си.
Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която
постепенно
махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение.
При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни.
към текста >>
12.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бе причината, А че след това се прибавиха амбиции, това бе
второстепенен
въпрос.
Тогава ние смятахме, че имаме много време, че времето е пред нас, ние бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща. За това ще си платим, непременно ще си платим - дори и с лихвите. В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас. Този случай с мен е много показателен за големите разправии и грозни истории около издаването на песните на Учителя, започнали от самото начало. То се дължеше изключително на непослушанието на учениците и на неизпълнението на Волята на Учителя и на Бога.
Това бе причината, А че след това се прибавиха амбиции, това бе
второстепенен
въпрос.
Първото бе, че не си разрешиха задачата като ученици - да изпълнят Волята на Учителя и на Бога. А другото, което се появи, бе последствие на първопричината. Рязправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов, който беше също музикант и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издадат. Той отговорил, че сам ги е написал.
към текста >>
13.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят и
постепенно
предаваше упражнение след упражнение.
Това е съчетание на две срички "Ау-" и "-мен", но понеже е написана на латиница, приятелите я четат като "аумен". Учителят каза за тази песен така: "Пише се "Ау-мен", но се чете "Оумен", т.е. едно междинно съчетание на гласни между "о" затворено и "у" затворено - така, че се получава "Оумен". Такова е произношението и на санскритски език. Когато се създаваше Паневритмията, един брат-музикант искаше да се вземат мелодии от света.
А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят и
постепенно
предаваше упражнение след упражнение.
Това не беше еднократен процес. А беше жив процес, в който ние присъствувахме, наблюдавахме и вземахме живо участие. Учителят ни покаже упражненията и после даде мелодията. Или свали най-напред мелодията, а после даде упражненията. Та като видя този брат всичко това, помисли, че това е съвсем обикновено съчетание на движение и мелодия и реши и той да се включи в общата работа.
към текста >>
14.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Постепенно
се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.
Постепенно
се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица?
към текста >>
15.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Постепенно
я изолираха, не я приемаха.
Това време дойде". По-късно тя се окопити, разбра, че напечатани, те са узаконени по този начин. Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона. Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен. Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят.
Постепенно
я изолираха, не я приемаха.
Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя.
към текста >>
16.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Постепенно
небето започна да светлее на изток.
По даден знак станахме, облякохме се, бяха запалени няколко фенера и колоната потегли мълчаливо. Един брат водеше колоната със запален фенер, а друг брат също носеше фенер на края на колоната. Така полека-лека се катерехме по пътеката в тъмната нощ и колоната стигна до връх Мусала. Беше още тъмно. Направихме обща молитва.
Постепенно
небето започна да светлее на изток.
Беше необикновено преживяване. Очакваше се хубаво време и ясно небе. Това на връх Мусала ставаше рядко и ако се случеше, беше чудо на чудесата. Очаквахме изгрева. От края на пространството и на света се показа първият лъч.
към текста >>
Постепенно
свиква с тъмнината.
Какво ще се облича - та той е спал така с дрехите си. Решава да вземе фенер, но не знае къде са го сложили. А сега е тъмница, къде ще го търси - всички спят. Решава да тръгне без фенер, нали има пътека, по нея, по нея - та горе. Така решава и пак не знае защо така решава, и тръгва.
Постепенно
свиква с тъмнината.
Намира пътеката. И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина. Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него. Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой.
към текста >>
Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката
постепенно
намалява и се изгубва в пространството.
Музика и песен звучат още в ушите му. Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето.
Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката
постепенно
намалява и се изгубва в пространството.
Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност. Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност. И той знае, че трябва да бъде свидетел на всичко, което видя и чу, за да засвидетелствува след време за него.
към текста >>
Слиза
постепенно
надолу и към обяд пристига в бивака на хижата.
На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб. Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва.
Слиза
постепенно
надолу и към обяд пристига в бивака на хижата.
Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя. Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе?
към текста >>
17.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Стои, не мърда, не шава.-
Постепенно
се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата.
Дотук няма нищо лошо. Само че Катя, която за какви ли не дребни неща ходеше при Учителя да Го пита, не посмя да отиде и да Го пита дали одобрява настоящия й брак с Ангел Янушев. Тя реши, че това е личен проблем и че може да го реши сама в името на великата си любов. Но един хубав ден тя се събужда - пристига Ангел, облечен в официален костюм и казва, че не може да се ожени за нея, връща й годежа и си заминава така, както е дошъл. Катя я залива нещо като вряла вода.
Стои, не мърда, не шава.-
Постепенно
се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата.
Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва.
към текста >>
Постепенно
Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя.
Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва.
Постепенно
Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя.
Тя става неспокойна. Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи.
към текста >>
18.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Още по-късно, Той
постепенно
ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове.
Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква.
Още по-късно, Той
постепенно
ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове.
Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай.
към текста >>
19.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато Учителят открива съборите,
постепенно
извежда приятелите от спиритизма.
"Спиритизмът и Школата на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година.
Когато Учителят открива съборите,
постепенно
извежда приятелите от спиритизма.
За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева". Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите.
към текста >>
Учителят
постепенно
ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване.
В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева". Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна.
Учителят
постепенно
ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване.
Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович.
към текста >>
Той задоволява отчасти техния интерес, но
постепенно
ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет.
Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя.
Той задоволява отчасти техния интерес, но
постепенно
ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет.
Това е един продължителен период. Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности.
към текста >>
20.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и
постепенно
започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер.
Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му.
Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и
постепенно
започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер.
Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно.
към текста >>
21.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска
степен
и професорска катедра.
Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма.
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска
степен
и професорска катедра.
Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
към текста >>
22.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Постепенно
Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология.
Ето това е пътят на днешния човек. А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител. В първите години на Школата ние заварихме възрастните приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература. А тя не беше малка за онези години. Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите.
Постепенно
Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология.
При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум.
към текста >>
23.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Прекъсва връзката си с живота на Духа и
постепенно
секва у него онзи лъч, който съединява всеки човек със слънцето на Духа.
Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят. За кой закон говореше Учителят? Това беше законът за изявлението и закона за проявлението на Божествения Дух на земята. Божественият Дух се излива непреривно и който посегне върху Него, посяга и върху оная струя, върху онзи лъч, определен от самия Дух и прекъсва връзката си с Него.
Прекъсва връзката си с живота на Духа и
постепенно
секва у него онзи лъч, който съединява всеки човек със слънцето на Духа.
Е, това бе законът, който не прощаваше. Защото изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. Това е единият закон, който е нарушен в този случай. А по-нататък идва следното: изявеният Божествен Дух е проявеният Господен Дух на Силите - ето това е вторият закон, който е нарушен - законът за проявлението. Значи бяха нарушени два закона: закона за изявлението на Божествения Дух и закона за проявлението на Господния Дух.
към текста >>
24.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Постепенно
тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот.
Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш.
Постепенно
тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот.
Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили грешки - на тези, които ги заобикаляха като младежи през онези години, на тях те им се отвориха и им разказаха всичко.
към текста >>
Така
постепенно
онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели.
Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
Така
постепенно
онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели.
Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете - към братята. Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме двадесет - двадесет и пет годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. Някои от нас устояваха и се противопоставяха, а някои се изкушаваха и влизаха в клопката.
към текста >>
25.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това означава, че по
степента
на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят.
Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме. Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи. Защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи.
Това означава, че по
степента
на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят.
Това е най-важното, защото не може да се съберат хора с различни образования на едно място и да работят една и съща работа. Това е изключено. Ние го проверихме на опит тридесет години след заминаването на Учителя. И да има хармония, не могат да се съберат на едно място хора с различна духовна нагласа и духовно развитие. Както не могат да се съберат хора от различни минали Школи на едно място и да работят една и съща работа.
към текста >>
26.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ангелите добиват понятие за нея до известна
степен
по отражение на Любовта, която човек изявява в причинния свят.
Всеки на свой ред ще влезе в това езеро да се изкъпе." "Ангелите работят по Любов, те сами се досещат каква е Волята на Бога и я изпълняват веднага. Ангелската държава управлява човечеството. Това, което ангелите направят за една секунда, то човечеството го прави за 8 000 години. Когато ангелите пеят, дърветата цъфтят и плодовете зреят. Любовта, която човек изявява и ангелите не я знаят.
Ангелите добиват понятие за нея до известна
степен
по отражение на Любовта, която човек изявява в причинния свят.
Човек изявява Любовта по начин, който и ангелите не знаят. Човек има мисия, както никое същество няма. Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват. Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години. На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса.
към текста >>
27.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и
постепенно
се сприятелих с него.
Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София.
Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и
постепенно
се сприятелих с него.
Казваше се Харалампиев. Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтригува и пожелах да ме заведе. Следващия неделен ден ние се срещнахме на уреченото място и малко преди десет сутринта, отидохме на ул."Опълченска" 66. Дворът, в който влязохме, беше пълен с народ.
към текста >>
28.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Постепенно
се започна разработка на дадените песни за хор.
Трябва още да добавя, че като музиканти, Асенчо и Кирил си завиждаха и се ревнуваха. Но Асен не записа песните и не направи песнарката, а Кирил стори това. Кирил беше изпълнен целият със свещено чувство пред Учителя. Колко пъти е плакал пред мен и съпруга ми Митко за някои грешки, които бе направил. Но беше малко нервен и това му пречеше понякога.
Постепенно
се започна разработка на дадените песни за хор.
Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев, дошъл от Казанлък, за да следва музика. Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий". Христо Дързев създаде смесен хор тогава, когато бе построен братският салон на "Оборище" 14. Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички вземаха участие, особено младите студенти.
към текста >>
29.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
По-късно започнахме
постепенно
да избързваме.
Учителят му я подаде и го покани да изсвири нещо, за да опита цигулката. Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков. След като я изсвири, Учителят каза: "Свирете тази пиеса. Тя е свалена отгоре." Спомням си нещо от времето, когато Учителят даде първите шест упражнения по гимнастика. Когато ги учехме, брояхме по шест за навеждане и шест за изправяне, съпроводени с дишане и то бавно.
По-късно започнахме
постепенно
да избързваме.
Една сутрин, след беседа, пак излязохме както обикновено на поляната - наредихме се за гимнастика. Зададе се Учителят, застана пред нас и почна много набързо да играе упражненията, обърна се и си отиде. Ние останахме посрамени от урока, който, без да ни говори, ни предаде. За упражнението "Пентаграм" от Паневритмията Учителят се обърна към оркестрантите и каза, че музикантите трябва да свирят ритмично, за да могат и ритмично да се вдигат и свалят ръцете, когато се играе упражнението. Обърна внимание и каза за края на последното упражнение, когато с ръцете се прави кръг, да подчертаваме ритъма, за да правим, кръга едновременно.
към текста >>
30.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Освен това
постепенно
, но сигурно, държавата в лицето на комунистическата партия, която бе взела властта започна да контролира всичко.
"Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя" Дойде време да реализираме едно поръчение на Учителя, дадено на сестра Мария Тодорова - да се издадат всички песни на Учителя в едно ново пълно издание. Мария работеше усърдно върху изданието. Трябваше да се намери хартия и то много хубава. А бяха едни времена след 9 септември 1944 година - бедни следвоенни години, нямаше почти нищо.
Освен това
постепенно
, но сигурно, държавата в лицето на комунистическата партия, която бе взела властта започна да контролира всичко.
Нейното отношение към Бялото Братство бе повече от отрицателно, дори и враждебно. Затова си има и причини. Имаше един печатар, който закриваше печатницата си, беше принуден да стори това, защото всички частни издателства се закриваха. Случайно Неделчо Попов който бе експедитор в държавната печатница, научи, че при този печатар се намира луксозна хартия, която му е ненужна и иска да я продаде. Отидохме с него, видяхме я, одобрихме я, защото бе луксозна хартия, около 1500 кг и заплатихме една огромна сума за времето от 450000 лв.
към текста >>
31.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но
постепенно
привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха.
Тази работа я извършвахме обикновено ние младите. Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и накрая ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството.
Но
постепенно
привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха.
В момента, когато свикнахме с общественото мнение, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: че Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Ние си отдъхнахме. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и света около нас.
към текста >>
32.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Отначало те били трима - доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но
постепенно
с годините се приобщават и другите.
"Продавачът на Библии" В началото на века, когато Учителят започва своята деятелност, Той обикаля градовете и селата и събира ученици.
Отначало те били трима - доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но
постепенно
с годините се приобщават и другите.
Това може да го видите от протоколите на първите събори. Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време?
към текста >>
33.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Такъв бе методът на Учителя -
постепенно
, бавно, започва се с малките величини, защото Бог и Учителят така работят.
Тогава Той беше и по-млад, към петдесет и осем човешки земни години. Идваше отначало Сам, искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове на Витоша. Тук Той идваше и по Своя работа, за която ние можем само да гадаем. Той споменаваше в Своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство.
Такъв бе методът на Учителя -
постепенно
, бавно, започва се с малките величини, защото Бог и Учителят така работят.
Следващият етап бе намирането на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голяма група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани.
към текста >>
След тези думи мъглата
постепенно
се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна.
Това стана през един мъглив зимен ден. Голяма група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. А Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, газещи до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната с един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят.
След тези думи мъглата
постепенно
се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна.
Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи. А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета. До една скала Учителят се облягаше. За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда.
към текста >>
34.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Христос казва: "Не ви наричам вече раби, но приятели." В какви форми ще се изрази братският живот, това е
второстепенен
въпрос.
Ще кажете, ние искаме да станем членове на това Братство. Аз пък искам да станете ученици на това Братство." Бялото Братство обединява ония души, които вършат Божията Воля. Братството не е външна организация, макар че може да има и такава. Братството е преди всичко Идея. Като такава, тя съществува в цялото човечество, във всички народи.
Христос казва: "Не ви наричам вече раби, но приятели." В какви форми ще се изрази братският живот, това е
второстепенен
въпрос.
Идеята е важна. Тя създава формите, но не е подчинена на тях. Божията Любов е живот. Тя трябва да се опита. Тя е небесният цвят.
към текста >>
35.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Расите се различават по
степента
на своята музикалност.
След Словото на Учителя, този живот беше една от най-ярките изяви, които имахме от Него. Учителят имаше към музиката едно много високо отношение и в изказванията си за нея Той всякога е подчертавал грамадната роля, която тя играе както за развитието на отделната личност, така и за обществото и народите. И казваше Той: "Съзвучието е изявление на Божествения свят. То внася Висш Идеал в човешката душа. Всички народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството.
Расите се различават по
степента
на своята музикалност.
От всички раси досега, е най-музикална бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет". Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителят даде нови двадесет и осем гимнастически упражнения, които се играят в кръг, съпроводени с чудна по своя израз музика и плавни движения. Тези упражнения Той нарече "Паневритмия". За нея Учителят каза: "Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота.
към текста >>
С нея
постепенно
се развива мекота.
Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание.
С нея
постепенно
се развива мекота.
В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана.
към текста >>
36.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
По-късно тя разбира, че нейното присъствие е необходимо и остава до края на живота си на своя пост, въпреки че останалите сестри
постепенно
се разпръсват.
На следващия ден Учителят я запитал: "Ти вчера не беше там, пред салона? " "Бях заангажирана с нещо" - отговорила Теофана. Учителят продължил: "Вчера теб те нямаше". Казал това и продължил пътя си. Теофана останала в недоумение какво ли означава това.
По-късно тя разбира, че нейното присъствие е необходимо и остава до края на живота си на своя пост, въпреки че останалите сестри
постепенно
се разпръсват.
Ние днес не знаем каква работа се е вършила там пред салона с тяхното присъствие. Тези думи, които Учителят е казал на Теофана показват, че нашите обикновени човешки разсъждения не съвпадат с тия на Учителя. Понякога Теофана разказваше, че е стояла там само за да има човек, който да посреща посетителите, които идват при Учителя, да ги упътва, да ги насочва и да Му съобщава своевременно всичко. Тоест, да бъде връзка между външния свят, идващ от града и Школата на Учителя. А в един друг случай, тя категорично каза своето мнение: "Ще ви кажа едно откровение на Небето.
към текста >>
37.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Постепенно
състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение.
В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах.
Постепенно
състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение.
Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това".
към текста >>
38.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят предаваше упражненията
постепенно
, едно след друго.
Освен това и на "Квадрата" съм присъствувала, защото го помня много добре. А защо ли? Когато го изучавахме този "Квадрат", дойде леля Гина Гумнерова от "Опълченска" 66 и Учителят ми каза: "Ха сега, научи леля Гина на новото упражнение". Аз го взех за задача и го предадох веднага на леля Гина. Така веднага го научих.
Учителят предаваше упражненията
постепенно
, едно след друго.
В салона те се разучаваха от пет-шест сестри. След това тези сестри обучаваха другите. Накрая ние заставахме на поляната и трябваше да сглобим всички упражнения. Обикновено в тези случаи Учителят седеше на стол или на пейка на поляната и ни наблюдаваше. Той ставаше, показваше ни и след това ни наблюдаваше.
към текста >>
Вероятно за да се обучаваме и
постепенно
да се приготвим за истинската работа.
Тези, на които те гласуваха доверие, не направиха нищо. Ето как понякога един човек може да знае истината и да засвидетелствува за нея, а мнозинството да не я знаят. Искам да спомена, че през 1928 година, Учителят започна да ни дава нови упражнения. Но те не бяха от Пентаграма. Защо ни ги даваше, след като предната година се провалихме?
Вероятно за да се обучаваме и
постепенно
да се приготвим за истинската работа.
Тези упражнения ги учехме като си броехме на глас: "Едно, две, три..." Мелодията си я пеехме. Ние я знаехме мелодията и последователно играехме упражненията. Когато Учителят даваше упражненията, Той ги правеше изключително пластично и художествено. Движеше се леко, като перце. Тялото Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество.
към текста >>
39.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Постепенно
изселваха всички наши съмишленици, които живееха на "Изгрева".
След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева". Първите две сестри, които бяха изселени от "Изгрева", бяхме двете стенографки - аз и Паша. Дори не ни посочиха жилища, както законът повеляваше. Изгониха ни от "Изгрева" без право да си посочим ние жилище и да бъдем настанени. Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим.
Постепенно
изселваха всички наши съмишленици, които живееха на "Изгрева".
Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града. Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена.
към текста >>
40.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Започнаха
постепенно
да си купуват места.
"Построяване на "Изгрева" Вече бяха закупени с братски пари някои места и бе построена през 1926 година стаята на Учителя. Приятелите, като видяха това, започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща.
Започнаха
постепенно
да си купуват места.
Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха.
към текста >>
41.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Постепенно
той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната.
Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница. Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта. Така седят нещата. След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име.
Постепенно
той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната.
На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството.
към текста >>
42.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Постепенно
Словото Му разсейваше мъглата около мен и в мен и я измиташе навън - слънцето на Словото изгряваше в мен.
Ние се върнахме в София и се разотидохме по домовете си, кой откъдето бе дошъл. Всеки продължаваше да си живее, както преди. Имаше моменти, когато в живота ми падаше мъгла и аз не знаех накъде да се обърна и накъде да вървя. Винаги си спомнях онзи случай на хижата на Мусала, когато в непрогледната мъгла и тъма, Учителят започна да говори, мъглата се разсея и изгря слънцето. В такива случаи на мъгла и на тъма върху мен, аз протягах ръка, взимах някоя беседа от Учителя и започвах да чета Словото Му.
Постепенно
Словото Му разсейваше мъглата около мен и в мен и я измиташе навън - слънцето на Словото изгряваше в мен.
Това е закон на Словото. "Мечът на Духът Господен е Словото" - казва Учителят. През този паметен събор видях чудни дела Господни. Видях Бог, че е Огън. Видях Господа на Силите в гръм и мълния, как ни превърна в светещи факли, пъплещи към Върха Господен.
към текста >>
43.
10_06 Кой е Учителят?
,
,
ТОМ 1
Учителят е Учител на Цялата Слънчева система и на всички същества населяващи различните йерархии и осъществяващи живота си в различни
степени
, съобразно условията, в които живеят.
Учителят е Един. Защото чрез Него се сваля Словото на Бога чрез Святия Дух на Истината. Учителят идва, за да свали Словото. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината и на Бога. Учителят е Учител на Бялото Братство на Слънчевата система.
Учителят е Учител на Цялата Слънчева система и на всички същества населяващи различните йерархии и осъществяващи живота си в различни
степени
, съобразно условията, в които живеят.
Животът на земята, изразяващ се в тази форма, е единствен по рода си в цялата Слънчева система и в целия Космос. Животът на другите планети и звезди е по-висш от този на земята и се проявява чрез други форми, които нашите сетива не могат да видят, чуят и оценят. Човек само с духа си и с човешката душа може да влезе в контакт с този свят на по-висша Еволюция и организация. Знанието за това се намира в Словото на Учителя. Словото на Учителя е Слово за Истината на Божествения Дух, който управлява Света.
към текста >>
44.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Учителят е Учител на Слънчевата система, обхваща Битието на всички светове с всички същества, различни по
степента
на своето развитие.
"Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство" Учителят е Учител на Бялото Братство, когато Божественият Дух слезне върху него, когато го осени с Духа си и го оживи със Силата си. Учителят сваля Словото Си от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух.
Учителят е Учител на Слънчевата система, обхваща Битието на всички светове с всички същества, различни по
степента
на своето развитие.
Битието обхваща физическия свят от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, като Христов Дух. Христовият Дух обединява Битието и Небитието - видимия материален свят и Невидимия Духовен свят.
към текста >>
Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са
степени
, етапи, разширение на Божественото съзнание.
А зад Вселената има друг вид светове. Представете си, че вие живеете на Слънцето, гдето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години.
Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са
степени
, етапи, разширение на Божественото съзнание.
Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят. Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е.
към текста >>
Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по
степента
на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят.
Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години. Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото съзнание. Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга.
Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по
степента
на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят.
Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е. един милиард и двеста хиляди. Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове.
към текста >>
По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя
степента
и културата на тези същества, които я обитават.
Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система. Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания.
По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя
степента
и културата на тези същества, които я обитават.
Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога.
към текста >>
45.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Зависи от
степента
на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето.
Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения концерт на земята и във Вселената. Защото на земята човешката душа се пробужда чрез страданието, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо? Защото страданията на човеците и техните души са Божествен концерт за Небето. А Божественият Дух е цигуларят, защото само човешката душа има пряко Общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. А ние человеците може да имаме привилегията, понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт - или на земята, или на Небето.
Зависи от
степента
на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето.
Когато в човешкия ум влезе Светлината на Словото; Когато в човешката душа пребивава Виделината на Словото; Когато в човешкия дух пребъдва Славата на Словото - тогава той ще изпълни волята на Бога и ще се нарече Син на Бога Живаго. И тогава ще върви от Слава в Слава - ще влезне в Света на Истината и ще се движи с нейната Светлина, т.е. Слава, в небесните селения на Духа. Тогава ще чуе движенията на тези селения на Духа, на тези небесни сфери като музика и ще види тази музика като Хармония от движенията на тези сфери. Когато Словото на Великия Учител слиза, за да се превърне в потребност на човешкия дух и душа - това може да стане само чрез Славата и Виделината, която носи.
към текста >>
46.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА
,
,
ТОМ 2
Постепенно
слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква.
Постепенно
слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.
С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
към текста >>
Постепенно
съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години съборите в гр.
С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
Постепенно
съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години съборите в гр.
Търново наброяват 200-300-400 човека. Петър Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год. пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон.
към текста >>
47.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Постепенно
около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас.
Постепенно
около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне.
към текста >>
Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и
постепенно
идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.
Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и
постепенно
идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.
„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие.
към текста >>
Кръгът на Духовната верига
постепенно
се увеличава чрез своя диаметър.
Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена.
Кръгът на Духовната верига
постепенно
се увеличава чрез своя диаметър.
Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал.
към текста >>
48.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Не трябва никакви
второстепенни
мисли да отвличат ума ти в нищо.
Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и Нему да принадлежи винаги.
Не трябва никакви
второстепенни
мисли да отвличат ума ти в нищо.
Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно. А същинските и добри неща, то са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на един живот като твоя.
към текста >>
49.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След двете войни българите се наситиха на оръжие и
постепенно
ги унищожиха или ги заравяха в земята да не правят бели децата им.
После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от руски на български без да съм учил този език. Причината бе, че си го знаех от рождение и беше дошло времето да си го припомня. По онова време във вся- ка къща имаше много оръжие. Че пищови, че ятагани, че пушки кремъклийки, че копия, че бойни брадви и какви ли не още работи. Това беше преди Балканската война.
След двете войни българите се наситиха на оръжие и
постепенно
ги унищожиха или ги заравяха в земята да не правят бели децата им.
към текста >>
50.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Постепенно
ние навлязохме в братския живот.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС Младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения, като редовни студенти.
Постепенно
ние навлязохме в братския живот.
Поканваха ни на братските вечери. Отначало възрастните бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие. Отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха. запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии.
към текста >>
Постепенно
навлезнахме в братския живот.
Поканваха ни на братските вечери. Отначало възрастните бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие. Отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха. запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии.
Постепенно
навлезнахме в братския живот.
Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да уважаваме жената. Като младежи ние водехме един чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време.
към текста >>
Но
постепенно
Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и уважение към жената.
Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да уважаваме жената. Като младежи ние водехме един чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време.
Но
постепенно
Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и уважение към жената.
Учителят я третираше като себе си. Не я унижаваше. Така се създадоха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Ти попаднеш в едно общество, опознаваш се с хора, ти забогатяваш от това запознанство. Повод за откриването на Младежкият Окултен Клас дадохме ние младежите.
към текста >>
51.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и
постепенно
да влезе в общия братски живот.
Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
" А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и
постепенно
да влезе в общия братски живот.
Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля. Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас.
към текста >>
Така външните положения заемат едно по-
второстепенно
място.
Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа.
Така външните положения заемат едно по-
второстепенно
място.
Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре. В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута.
към текста >>
И в двата класа
постепенно
се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа.
Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас.
И в двата класа
постепенно
се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа.
Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир. СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ I ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО III година Откомври 1923 г., София 1.
към текста >>
52.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и
постепенно
започнаха да печатат Словото.
" И откри Общия Клас за възрастните. Събираха се доста много, защото и ние младежите отивахме там и слушахме беседи. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Добре се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние младите идвахме и поемахме от тях работата.
Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и
постепенно
започнаха да печатат Словото.
Общият Окултен Клас се събираше в сряда в 5 ч. сутринта. Те преминаха през няколко салона и накрая решиха да си построят салон на ул. „Оборище" 14 и с общи усилия той беше простроен, като Общия и Младежкия Клас се прехвърлиха там. През 1927 г., след построяването на салона на „Изгрева" и устройване на селището, Общия Окултен Клас се провеждаше на Изгрева. Ранното сутринно ставане е наша традиция.
към текста >>
53.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А външната форма е
второстепенна
.
Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия. Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видяли, че няма никаква сметка. Важното е, че това бил първият опит за братски живот макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братския живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за цело-купността в природата и в живота на хората.
А външната форма е
второстепенна
.
Тя е средство да се свали и реализира една идея. Без пробудено съзнание комуналния живот е изключен. Ние го проверихме десетилетия по-късно.
към текста >>
54.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща
степен
, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни.
Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща
степен
, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока. Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани. Всички големи музиканти, които изнасяха концерти в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен концерт.
към текста >>
55.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но
постепенно
с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна.
Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати. Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни.
Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но
постепенно
с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна.
Разпространението ставаше чрез абонати. Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха. Тиражът не бе голям, не се целяха никакви печалби и едва се покриваха разноските. Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските.
към текста >>
56.
100. НЕМИРНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото,
постепенно
се почувствала една особена промяна.
100. НЕМИРНИЦИТЕ Учителят след завършването на Богословското училище в гр. Свищов, отива и става начален учител в село Хотанца, Русенско.
Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото,
постепенно
се почувствала една особена промяна.
Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети. И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал. Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него?
към текста >>
57.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Петър Дънов отива да се учи в САЩ като
степендиант
на протестантите.
Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г. След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие.
Петър Дънов отива да се учи в САЩ като
степендиант
на протестантите.
Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти. Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука. Разбира се имали са фондове и средства за това.
към текста >>
58.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Постепенно
с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ Първата връзка с търновци Учителят прави с Мария Казакова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава , като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови.
Постепенно
с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства.
Но тук дойдоха и първите противодействия. Търновското гражданство подстрекавано от духовенството и църквата не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат. Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град. Така успяха да съберат няколко стотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново.
към текста >>
Постепенно
с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища.
Иначе осиновената им дъщеря можеше да го унищожи от уплаха, както това стори с френологичните карти на Учителя, които бяха попълнени от Учителя и беше един гигантски труд в разстояние на 11 години. Този архив предстои да се обработи и да се напише история на търновското братство. Аз съм го предал на един млад брат и сме се уточнили как да стане всичко това. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора.
Постепенно
с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища.
Аз по същия начин дойдох. Учителят определяше датата и изпращаше поканите лично. Но през следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Съборите в Търново почнаха от 1919-1925 г. По-късно Петко Епитропов се зае с организацията на съборите.
към текста >>
59.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той беше ясновидец от най-висша
степен
и затова нямаше нищо скрито покрито за него.
Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява. Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за изпълнение на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество. Той можеше да става видим и невидим, да се пренася на далечни разстояния и да бъде едновременно на много места.
Той беше ясновидец от най-висша
степен
и затова нямаше нищо скрито покрито за него.
Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос. Виждаше в миналото на хора, събития и епохи. Виждаше и в бъдещето им. Владееше събития, епохи, съдбата на човечеството и го направляваше съгласно Божият план, който Той знаеше. Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята.
към текста >>
60.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Постепенно
се измъкнахме от града и запрашихме към Княжево.
Защо се бавиме? Трябва да излезем по-скоро от града. Не виждате ли, че самолетите Мене търсят! " Ние стои изтръпнали. Един излезна навън да проправя път на колата между навалицата.
Постепенно
се измъкнахме от града и запрашихме към Княжево.
Там беше по-спокойно. Пристигнахме в Мърчаево и Учителят с облекчение излезна от колата. Питам Славянски: „Защо ти обикаля толкова много и ходи от склад на склад та забави Учителя? " А той наведе глава и каза: „Човешка слабост. Реших да купя бензин от онзи склад, където най-евтино струва".
към текста >>
61.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те
постепенно
престанаха да ядат месо, но ядеха риба.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г. Учителят преведе приятелите във вегетарианството.
Те
постепенно
престанаха да ядат месо, но ядеха риба.
Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден.
към текста >>
62.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
За нас те бяха братя и сестри, но
постепенно
за тях ние станахме дъновисти, а за себе си те отстояваха, че са комунисти.
Тук бяха настанени и руски офицери за пренощуване. Дори поискаха да се отстъпи салона на руснаците, да си прожектират филми и да си направят тържества. Учителят не беше доволен от това развитие на нещата на Изгрева. Вината носеха главно онези, които живееха на Изгрева и бяха комунисти. А те не бяха малко, към 20 човека.
За нас те бяха братя и сестри, но
постепенно
за тях ние станахме дъновисти, а за себе си те отстояваха, че са комунисти.
Така се дойде до разграничението. На Изгрева отначало нямахме никакви неприятности. Животът си течеше спокойно, общите обеди продължаваха, дори идваха външни хора да се хранят тук. Беше им приятно това хранене на открито. Понякога Учителят идваше на обедите и вечерите в трапезарията.
към текста >>
63.
38. УЧИТЕЛЯТ РАЗКАЗВА ЗА ОНЗИ СВЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Постепенно
аурата й се просветли и стана по-светла.
Повече от час за Новия й живот, който я очаква. Казах й, че трябва да има връзка с Бога. Да се моли. Казах й, че ще дойдат при нея светли братя, които ще я упътят и подкрепят. Заедно с нея казахме молитвата „Отче наш".
Постепенно
аурата й се просветли и стана по-светла.
Тя се успокои и си отиде насърчена в новия свят, в който бе преминала преждевременно и за който не бе готова."
към текста >>
64.
105. АЛХИМИЯТА
,
,
ТОМ 2
А това е желязна тел, потапяме телта в епруветката,
постепенно
бакъра се отделя от разтвора, облепя се по телта, желязото от телта минава в разтвор, който става зелен.
Пак се върна живота в мен, пред това страдание на Учителя". Сестрата е учителка по химия в гимназията. На другия ден взема една епруветка, поставя разтвор от син камък, взема една желязна тел, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще Ви покажа една химическа реакция. Подобна на нея Вие направихте вчера, само че алхимическа. В епруветката имаме бакърен сулфат.
А това е желязна тел, потапяме телта в епруветката,
постепенно
бакъра се отделя от разтвора, облепя се по телта, желязото от телта минава в разтвор, който става зелен.
Това направихте и Вие с мене вчера, когато ми показахте Вашето състояние. Моето състояние ми се видя нищожно и аз се освободих от него. Стана заместване, както при този химически опит." Учителят я гледа и се усмихва. Това е от опитностите на сестра Паша Теодорова - из живота ни с Учителя.
към текста >>
65.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Постепенно
кръгът на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров.
Разказваше ми Тодор Стоименов, един от първите ученици на Учителя, че обикновено е приспивал в протестантския дом на ул. „Леге". Движил се с едно малко куфарче, скромно облечен, със скромно пардесю или връхно палто и старовремски обуща. Протестантите тогава са имали дом и страноприемница, където Учителят можеше да прекара нощта. Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист. Затова е приеман в страноприемницата като свой човек, като техен човек.
Постепенно
кръгът на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров.
Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали. Извикали лекар, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза. Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е. приземния етаж. Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая.
към текста >>
66.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Но двамата тръгват нагор&.гр дъжда, който
постепенно
започва да ръми.
„Има Учителю! " Накрая излизат с Георги, който носи фенера, а Учителят се навежда и запретва крачолите на панталона си. Учителят и брат Георги тръгват в дъжда, а той още вали. Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх. Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв дъжд не ходя!
" Но двамата тръгват нагор&.гр дъжда, който
постепенно
започва да ръми.
По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха. А между тях баба Иванка, възрастна сестра. „Е, Иванке, къде в туй време? " - пита брат Георги. „На върха отиваме!
към текста >>
67.
39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият
постепенно
в неговия път чрез Словото на Учителя.
Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: „Това Послание се даде тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. От тогава в Айтос започнаха да Му викат „Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви.
Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият
постепенно
в неговия път чрез Словото на Учителя.
Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и от тогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него.
към текста >>
68.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Георги Радев бе в последната
степен
на туберкулозата и се оплаква: „Нямам въздух!
Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски. Константин го заведох в Устово -Родопите. Прекарах с него един месец. Работих там. Оставих го и след 10 дни той се връща в София.
Георги Радев бе в последната
степен
на туберкулозата и се оплаква: „Нямам въздух!
" Споделям с Учителя: „Заведете го в Родопите." С Неделчо Попов го заведохме в Юндола, наехме под наем една горска хижа и прекарахме там един месец. Трябваше да се върна в София да работя. Оставих го на един помак, платих му да се грижи за него. А всяка събота с пълна раница с хранителни продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба. А от Юндола до Куртово още два часа.
към текста >>
69.
77. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Постепенно
около него кръгът на неговите последователи се разширява и той основава в гара Раковски кръжок.
Решил, че той може да бъде духовен ръководител. Той се отделил, основал „Общество за психически издирвания и духознание". Издава списание и пише книжка. Така той има един подробен очерк за ясновидката Кортеза от гр. Сливен, но в него се подписва с псевдоним Алеко К.
Постепенно
около него кръгът на неговите последователи се разширява и той основава в гара Раковски кръжок.
Най-интересното е, че той набира доста последователи и особено от селата. Събират се редовно на събрание, той изнася лекции, пеят песни и главно тълкуват онези въпроси, които теософите ги разглеждат в своите книги. Защо споменавам за него? Примерът е много ясен. Учителят е дошъл в България и вместо около Него да се съберат най-интелигентните и най-умни хора и цветът на нацията, за да може да се повдигне чрез тях българският народ, то става точно обратното.
към текста >>
70.
82. НАЧО ПЕТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Постепенно
вече никой не го почиташе, а той се дразнеше, сърдеше се и заплашваше.
След заминаването на Учителя той беше започнал да чете с бавен проповеднически тон части от беседите, обясняваше какво иска да каже Учителят и винаги завършваше с това, че ако не бъдат изпълнени думите на Учителя, то учениците ги очаква преследване, страдание, Братството ще се разтури и че всички ще отговарят. Това го поднасяше с такъв тон, че не всички издържаха. Понякога го напускаха и изведнъж той се виждаше сам и около него няма никой. Тогава побесняваше и гласно заплашваше, че всичко тук на Изгрева ще се разпръсне и няма помен да има. Това още повече дразнеше останалите.
Постепенно
вече никой не го почиташе, а той се дразнеше, сърдеше се и заплашваше.
Той беше над 75 години, а ние бяхме по-млади и никой не можеше вече да търпи неговите своеволия. Тогава една сестра Сийка Динова отива при него и му вдига такъв скандал за неговото поведение, че той направо замръзва. А Сийка Динова е една такава слабичка, кротичка, на никого дума не казва, ходи като мравка по Изгрева и изведнъж тази мравка се изправя пред Начо Петров и излива върху него всичко онова, което е събирала в себе си. Учителят в една беседа бе казал: „Пазете се от гнева на кротките! " И точно тук това се сбъдва.
към текста >>
71.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Постепенно
се възстановява, завръща се в София и пристига на Изгрева.
Лекар в света е само Господ и природата е Негова сестра милоеерна, а земните лекари са нейни помощници там гдето те добре разбират нейния език. Моят привет и поздрав вам и на сестра ви. София, 30 ноември 1918 г. Подпис: Дънов /Свещеният подпис/ Олга Славчева чете писмото, плаче и знае кому дължи спасението си. А тя е едва на 24 години.
Постепенно
се възстановява, завръща се в София и пристига на Изгрева.
Среща се с Учителя, целува Му ръка, а Той я поглежда и й казва: „Добре дошла! " Тя се върна на Изгрева и след това през време на цялата Школа изпълни обещанието, което бе дала: „Да живее за Господа и да служи на Господа".
към текста >>
72.
ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Постепенно
онова полусъзнание, което е било горе на небето слиза на земята, слива се заедно с другото и отново влиза в Паша като едно цяло.
А той е разделен на графи, числа и сборове. Разглеждат внимателно документа и всеки за себе си прави изчисление и туря свое заключение. Паша чува: „Подписа се смъртната присъда на Дафинка". Старците обсъждат въпроса: кредитът, който би могъл да й се отпусне, ще го оправдае ли тя? Намират, че няма да го оправдае.
Постепенно
онова полусъзнание, което е било горе на небето слиза на земята, слива се заедно с другото и отново влиза в Паша като едно цяло.
Тогава Паша разбира какво я очаква Дафинка и тя я жива оплака. След два месеца Дафинка си заминава.
към текста >>
73.
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
през Говедарци и
постепенно
се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място.
Така се запознахме с влаха Янко, който имаше десет коня и свои помощници с здрави каракачански коне. Семейството му живееше в Дупница и отначало някои от нашите приятели преспиваха в дома му. Още през 1930-31 г. той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г.
през Говедарци и
постепенно
се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място.
Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас.
към текста >>
Така
постепенно
излизаме над клековете.
Но имаше пътечки между тях покрай които ние се изкачвахме и по които вървяха конете натоварени с нашия багаж. Трябва да ви кажа, че долината покрай, която вървяхме, цялата обстановка - върховете, скалите, водите, всичко това е илюстрация на ледниковия период. Това е тяхна работа. Долините са стръмни, със стръмни склонове, реките буйни, по върховете личи съвсем ясно ледниковото море. Тук най-ясно е илюстриран ледниковия период, който е завършил у нас преди двадесет хиляди години.
Така
постепенно
излизаме над клековете.
Пред нас се откриват безкрайни простори. Върхове със снегове и преспи още по тях. Далечини с чудни нюанси и една голямо небе над цялата природа. Така възхитени от красотите на природата ние вървяхме леко почти без усилие и достигахме до първото езеро.
към текста >>
74.
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме
постепенно
и с които ние вътрешно забогатявахме.
Клекът расте много бавно. Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай.
От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме
постепенно
и с които ние вътрешно забогатявахме.
Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват.
към текста >>
75.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Постепенно
те бяха превъзмогнати.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ Издаването на книгата „Учителят" бе свързано с много противодействия.
Постепенно
те бяха превъзмогнати.
Противодействаха сили противни на Братството. Но благодарение на помощта от Небето я отпечатахме. Ние работехме в пълна тайна. Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят. И те щяха да спрат отпечатването.
към текста >>
76.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А това е
първостепенна
задача на човека.
„Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха. Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна килия и да няма никой при мене. Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в килия и да няма с кого да разговарят. А аз в килията си почивах и работех с мисълта си непрекъснато.
А това е
първостепенна
задача на човека.
Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски. Човеците са навсякъде едни и същи само когато заработи и човешкото у тях. А човешкото у тях е онази Божествена нишка, която присъствува във всеки човек. Такъв спомен имам от тези цигани.
към текста >>
Постепенно
бригадата се оформи като много добра.
Ние знаехме от Учителя, че заради едно тяхно отклонение в Индия те са били наказани от Небето и са били изпъдени от Индия, за да се скитат по света. Сега бяха скитници и затворници. Аз също бях за тях скитник и затворник. Но бях майстор, който с труд си изкарваше хляба в затвора. А това те го ценяха много високо.
Постепенно
бригадата се оформи като много добра.
Свършвахме много качествена работа. Спомням си като построихме една сграда образцово, то началниците бяха наградени от правителството. А за благодарност управата на затвора издействува по този повод амнистия и бяха освободени преждевременно от затвора към 30 човека. Всички плачеха от радост, идваха при мен и благодаряха. Пуснаха ги, а трябваше да излежат още 10 години в затвора.
към текста >>
Началниците на затвора видяха това и
постепенно
смекчаваха режима на затвора.
Той непрекъснато се радвал пред нея не само че бил вече свободен, но че имал професия, с която можел да изкарва прехраната си. А по ония години това беше цяло богатство. А с тази професия, тогава правенето на мозайка се ценеше много и се плащаше много добре, защото се строеше много, а във всеки строеж трябва да се правят мозайки. А това са стъпала, площадки, бани, балкони, приземни етажи за Магазини и т.н. След като бяха освободени толкова много хора заради труда положен в моята бригада останалите започнаха да се стараят още повече.
Началниците на затвора видяха това и
постепенно
смекчаваха режима на затвора.
А това не се даваше даром. Ние го бяхме изработили, но някой дойде в тях и разбуди и задвижи онази струна на човешкото у тях. А тази струна бе Божествената струна, която бе изпратена от Невидимия свят и това бе помощта на Учителя.
към текста >>
77.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това много му допадна и той се измени
постепенно
.
А загубим ли я, ще попаднем в робство. И като излезнеш от затвора няма да бъдеш свободен, а ще останеш роб и отвътре и от вън." Той ме слушаше стреснат. Изобщо не очакваше, че някой би посмял да му направи забележка, а особено на такава тема. Изправи се с високия си ръст, огледа всички и каза: „На никого тук не позволявам да ми прави бележка, а само на майстор Борис! " Тръгна си горд от това, че съм разговарял с него на такава тема и съм му направил бележка за културно отношение между затворниците.
Това много му допадна и той се измени
постепенно
.
Започна да чете книги, да държи в ръцете си вестници, показвайки пред другите, че ножа му, който е затъкнат в пояса е за тях, но в душата си носи нещо друго. Беше забавно да се гледа този грамаден човек с вестник в ръка. Другите им се плачеше от умиление, но не смееха дори да се усмихнат, да не би той да помисли, че другарите му се подиграват. И вместо да го унижи моята забележка както сметнаха другите в онзи момент, то стана обратното. Моята забележка за нашия чист и роден език го въздигна пред очите му.
към текста >>
78.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те
постепенно
разклащат нервната система.
Българите не приеха добре Учителя. И когато Той си отиде, робството се върна над тях и в тях! 55. Колко са безпомощни хората тук в затвора. Нервите са в постоянно напрежение. Тук се прилагат строго научни методи.
Те
постепенно
разклащат нервната система.
Може да срещнеш всички стадии на деформиране на психическия живот. Малко хора могат да устоят. Само, които могат да организират вътрешния си живот ще издържат. Срещнах хора изгубили Божествената искра. Има нещо малко, което човек трябва да пази като зеницата на окото си.
към текста >>
79.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
То се разбира и озарява от вътрешна светлина
постепенно
.
Днешните времена са времена на учение и работа. Това е за учениците на Божествената школа. А светът се забавлява - това е за децата. За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи непрестанно. Знанието, което Учителят даде в Школата, е път.
То се разбира и озарява от вътрешна светлина
постепенно
.
Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот.
към текста >>
80.
65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
То
постепенно
прониква в живота.
Правилото гласи: „Хвани Първия Лъч на Изгряващото слънце". - Тук има Идея, тук има Идеал". Ние посрещаме Слънцето, не защото му се кланяме, а защото го обичаме. Учителят даде обилно знание, как да се ползваме от енергиите на Слънцето. Това знание днес се оценява и приема.
То
постепенно
прониква в живота.
Учителят ни въведе в Царството на Природата. Разкри нейната вътрешна красота, научи ни да я разбираме и обичаме. Природата е език на Великия Разумен свят. - Чрез нея Той говори. Човек като я изучава, започва да разбира този език.
към текста >>
Учителят ни въведе в живота на Братството
постепенно
.
То се е пазило в светилищата и е било достояние само на посветени. Христос възразява на това: „Не се запаля свещ, за да се тури под шиник, но на светилника да свети на всички". Всяко творчество, всяко изкуство се подхранва от Единния Център. -Това е Творческият Дух. ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО Е ВСЕМИРЕН.
Учителят ни въведе в живота на Братството
постепенно
.
Той ни разкри неговата дълбочина, красота и сила. Новото Учение е Път. Тук е дадено знанието, как да се приобщи човек към Големия Всемирен Живот и да бъде едно с Него. Братството е носител на Идеята за Единството. Тази Идея Учителят изрази така: „Живот за Цялото".
към текста >>
81.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Според
степента
на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога.
Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето. Онзи Христос, Който беше в Исуса е същият Който е в Мене. Един е Духът. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите.
Според
степента
на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога.
Аз ви уча на законите на природата, това е днешното Учение. Аз не ограничавам никого. Затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведния седем пъти ще мине през огън. То ще трябва да се приготвите за това мъчение.
към текста >>
Той слизаше до уровена на всеки човек, поеме го и
постепенно
го извежда в по-висок свят.
Това е отразено и в Словото Му и в песните Му. 17. Животът на Учителя. Учителят имаше безпогрешно чувство колко бързо трябва да се движи, за да Го следваме. Той знаеше колко бързо трябва да иде напред, за да не се отдалечи много и загуби връзката Си с онзи, който Го следва. Той беше съвършен педагог.
Той слизаше до уровена на всеки човек, поеме го и
постепенно
го извежда в по-висок свят.
Виждал съм Го при различни случаи как говори на селяни, на религиозния човек, на безверника, на ученика на свободната мисъл, на социалисти, комунисти или идеалисти. Той намираше във всякого нещо, от там ще го поеме и ще го изведе горе на видело. 18. Правило за ученика. В последните дни на Учителя, Той е долу в стаята Си, а край Него са приятелите, които се чудят как да Му помогнат, защото в това време вече Той е сериозно болен. Сяда на стола и казва: „Доброто поощрявайте, Злото ограничавайте." След малко добавил: „Извикайте Марийка и Борис." Ние бяхме с Мария Тодорова на екскурзия на планината, намериха ни, съобщиха ни и ние дойдохме.
към текста >>
82.
XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тези царства
постепенно
ще отслабнат и ще бъдат заменени с Царството Божие на Господа.
2,стих 31-36). Сега сме в ония времена, които представят краката на видената фигура. (Нозете му една част от желязо, една част от кал), (стих 33) Времето на десетте царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия. През тези времена ще се установи Царството Божие. Ето виждате как тези държави се стремят към обединение, към обща конфедерация.
Тези царства
постепенно
ще отслабнат и ще бъдат заменени с Царството Божие на Господа.
Неговото Царство ще бъде духовно и разумно във всяко отношение, т. е. Царство на Правдата, на реда и порядъка, които ще бъдат в душите на хората. То ще бъде царство на Мир, Правда и Святост. Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите.
към текста >>
83.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дали те ще дойдат чрез вселяване или чрез прераждане, зависи от тяхната
степен
на развитие.
Бог извика Славяните, за да съдействуват за Царството Божие на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Германците, англичаните, французите са назначени като учители на Славяните. В Славянството ще се въплотят 8000 посветени в 20-тия век. В Славянството има условия да се въплотят тези, които идат от горе - адептите.
Дали те ще дойдат чрез вселяване или чрез прераждане, зависи от тяхната
степен
на развитие.
Славянството е Олтарят на Новата Култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята. Тези идеи, които Аз говоря тук ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията. Коренът на думата Славянство идва от думата Слава. Значи Бог ще се прослави в Славянството.
към текста >>
Те вече
постепенно
ще вземат ръководството в свои ръце.
Повдигане на бедните, на слабите в света. 3. Застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е започнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде.
Те вече
постепенно
ще вземат ръководството в свои ръце.
И Толстой ще дойде в Шестата раса. Ангелът на Благовестието е, който носи Новото Учение. От 1914 г. е започнало съденето на света и ще продължава до 21 век. Не се смущавайте от последствията.
към текста >>
84.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Любезни Никола Ватев, Всичко
постепенно
ще се изправи.
се прави опит за втора комуна от, младежите. Всички смятат, че това е пътят на Школата. А това са опити, които се поставят на учениците, за да се види, дали могат да ги разрешат и оттам да се прецени доколко е будно тяхното съзнание за претворяване в живот на идеите от Словото на Учителя. Тогава Учителят изпраща лично писмо до Никола Ватев и разрешава въпроса по следния начин: „Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето и самия текст: „София, 8 май 1924 г.
Любезни Никола Ватев, Всичко
постепенно
ще се изправи.
Животът има друг един смисъл. Избягвайте изкуствеността. Нека всичко да почива върху закона на разумността. Бог е Бог на живите, на любящите души. От всичко трябва да се вади поука.
към текста >>
85.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Само Божията Любов." Ето как човешките разпореждания и уредби докарват до там, че
постепенно
общата земя започва да се разпределя главно между братя Маркови през 1946 г.
Въпреки устава и регистрацията си пред съда, те не могат да решат задачите си по управлението и стопанисването на братските имоти. А защо ли? Защото се сбъдват онези думи на Учителя от писмото до Никола Ватев: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога.
Само Божията Любов." Ето как човешките разпореждания и уредби докарват до там, че
постепенно
общата земя започва да се разпределя главно между братя Маркови през 1946 г.
С протокол N 12 и решение 24 от 22 юли 1950 г. комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд. Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г.
към текста >>
86.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Взети са мерки за
постепенното
им отпечатване.
Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова). Същия ден, в 10 часа, се почна проучването на новия том неделни беседи „Великите условия на живота" и на беседите „Езикът на Любовта". Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията. Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани.
Взети са мерки за
постепенното
им отпечатване.
Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света!
към текста >>
87.
6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Дейността на Братството се ограничава
постепенно
.
И както се случва в такива съдбоносни моменти, Учителят винаги протяга своята Невидима ръка, натиска своят невидим бутон и Неговите служители отново се явяват да изпълнят Волята Му. Комунистическата власт предприема мерки за ограничаване дейността на Братството. Още през 1949 г. са отнети голяма част от имотите на Изгрева, 2/3 от Салонът е одържавен, печатницата през 1950 г. е затворена.
Дейността на Братството се ограничава
постепенно
.
Тя се прибира в онези рамки и в онази форма, чрез която е съществувала по времето на Учителя. Един от неговите завети към учениците е: „Не се обличайте в други форми освен в тези, които съм ви дал". А онези, които прокарват решението на Учителя и го изпълвянат е именно властта. А че това е комунистическата власт, това няма никакво значение. От значение е само това, че се явява един, който да изпълни волята на Учителя и той я изпълнява.
към текста >>
88.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
, и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга
степен
на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само мърморения кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ?
Nikoga ne prodade Viarata i Lubovta si v HRISTOS. Ne e viarno, che s Petar Danov sa imali edna sreshta i che Toi e negov uchenik.Andrei Griva i hora ot Bialoto Bratstvo izmeniat faktite. Prorocheskite darbi na Vlaicho sa SVISHE, a na Danov sa ot prerazkazi na Vlaicho i Slava Sevrukova. Tova e istinata. Искам да се обърна към Иво.... това което говориш по адрес на Учителя е пълна простотия и показва колко не си запознат със Словото, беседите и мисията ... Учителят не е дошъл нито да лекува, пророкува и т.н.
, и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга
степен
на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само мърморения кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ?
кога толкова много започнахте да разбирате Божията работа ? я си вършете "малките " и дребни неща ...задачи, които са ви поставени за всеки ден и не се мъчете с нашит детски умове да бистрите някакви сложни явления... свети стефан.а не еди кой си. Na vnimanieto na Alexander Panayotov....blagodaria za kvalifikaciite I epitetite...az Vi proshtavam na momentat I se nadiavam I BOG da Vi prosti. Otnosno Vlaiko Jechev.....da, toi se sreshta mnogo kratno s Petar Danov,daje vodi hora pri nego malko predi da pochine Danov I mi kazva,che shte go vidiat za posleden pat. Vtoro,ako niakoi nai-mnogo postradva ot Vrazkata si s Bialoto Bratstvo, tova e Vlaicho....5 godini v Belene I 1 v Pernik v minata....Nito Danov,Nito Vanga,Nito Slava, nito koito I da e drug ot tia "Svetila" koito gi komentirate ne e minal prez tazi "shkola".
към текста >>
89.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които
постепенно
, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които
постепенно
, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас.
към текста >>
90.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
След един час случайно дойде един от
второстепенните
служители, който си миеше колата.
Това е Заветът на Бога Елохим. А Елохил, ангелът на Завета Господен, чрез Словото, оповести "Призванието". Подготовката на този концерт-рецитал бе свързано с много противодействия. Трудно откупихме салон, следваха празници около 24 май и персоналът на театъра бе пуснат в отпуск. На генералната репетиция, в събота, салонът беше заключен и нямаше кой да ни отвори.
След един час случайно дойде един от
второстепенните
служители, който си миеше колата.
Платихме му една надница, за да ни отвори салона. Успяхме да влезем в салона и на сцената, а тя бе неустроена и пуста, и се движехме в полутъмнина. Така, както е отбелязано и започва Първа глава на Битието. По-късно дойде уговореният осветител и включи на сцената една бледа светлина. Докато другите се уточняваха със сценария и бъдещата уредба на сцената, аз извиках Виолета Гиндева и ние двамата застанахме пред една малка масичка, поставена от някого на средата на сцената.
към текста >>
91.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той познаваше характера на своята работа и знаеше до каква
степен
ние можехме да бъдем полезни, или даже неподходящи за даден случай.
В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ. Неведнъж е придружавал УЧИТЕЛЯ и не веднъж Го е водил и на Мусала. Хижарят му е познат, а това улеснява задачата с настаняването - да се ползва стая, както за УЧИТЕЛЯ, така и за приятелите. На мен се възложи задачата да осигуря автобуса за отиване и връщане, да поддържам музикалния тонус на групата и да изпълня Паневритмията на върха. И двете основни изкисвания на УЧИТЕЛЯ бяха много основателни.
Той познаваше характера на своята работа и знаеше до каква
степен
ние можехме да бъдем полезни, или даже неподходящи за даден случай.
Общият братски живот бе изобилен в подобни добри и неприятни примери. Има приятели с избухлив характер, нетърпеливи и от най-малкия повод повдигат спор, а това внася раздвоение и дисонанс, които пречат за провеждането на отговорни задачи. А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците.
към текста >>
92.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С много примери, разкази и легенди, в своите беседи УЧИТЕЛЯ изяснява въпроса кога, как и до каква
степен
се изявява човешката душа.
сутринта, УЧИТЕЛЯ и Аверуни посред нощ са изправени на молитва. Тогава Той й открива още едно име - Амриха! Открита е още една страница на душевното битие на ученика. Повдигнатата завеса на школата ни позволява да разберем още една същина - и душите имат свои имена. Ученикът Аверуни узнава името на своята душа.
С много примери, разкази и легенди, в своите беседи УЧИТЕЛЯ изяснява въпроса кога, как и до каква
степен
се изявява човешката душа.
Не всякога тя се проявява в своята пълнота. Тук действа законът на дискретността. Незримите ръководители на преражданията знаят много добре кога, къде и доколко трябва да се изяви душата. Понякога тя слиза забулена и за околната среда остава непозната. Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание.
към текста >>
93.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
До известна
степен
белосаният Изгрев бе негово дело.
Обичаше техническите инструменти. Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил. На Изгрева той беше домолюбеца. Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност. Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване.
До известна
степен
белосаният Изгрев бе негово дело.
Разбира се, цялата техническа дейност имаше известна опора в неговия добър и благ характер. Ако трябва за някого от Изгрева да се каже, че е представител на добрите братя - това е Димитър. Нещо повече. При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия!
към текста >>
94.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от
степента
на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от
степента
на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>
95.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Безспорно, така може да мисли само едно юношеско съзнание, не-обхванало
степените
на знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите на школата.
13. ТРИТЕ ИЗПИТА Най-малко съм предполагал, че ще имам изпити и то така сериозни и отговорни.
Безспорно, така може да мисли само едно юношеско съзнание, не-обхванало
степените
на знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите на школата.
Кое ще ми даде повод да допусна, че ще имам изпити? Поведението ми - примерно! Такава бе оценката на старите приятели - дългогодишни последователи на новото учение. Редовно пристъпвах прага на Изгрева. Заемах най-добросъвестно цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума.
към текста >>
96.
І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко
степени
по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура.
На Европейския континент това е едно от големите светилища. От високо духовно гледище трябва да кажем, че те са вдъхновителите на научната мисъл, те са извор на вдъхновение на дейците на изкуството, те разведряват небосклона на разгневените политици, те насочват културата към нови предели. Те именно са онези невидими работници в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели. Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария. В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява.
Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко
степени
по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура.
За живущите в Швейцария няма по-големи блага от богатия свеж планински въздух, от чистата вода на бързите потоци и от възторжените идеи и мисли на светлите същества. Както виждате, тук природата е щедра и на физическото поле, и в духовното. Ето основната причина, която е хвърлила враждата в далечно забвение. Това е тайната за интересния на нашето време обществен живот на швейцареца. Един ден, когато човечеството приеме Божествените идеи за смислен и разумен живот, примера на швейцарците ще стане ежедневие за всички народи.
към текста >>
97.
ІІІ.44. ГАРАНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Постепенно
гласа му премина в напевно оплакване до плач, дори премина до вопъл.
Аз отговарям за теб пред Бога. Ти знаеш ли какво означава да отговаряш за другиго пред Бога? Та на мен сили не ми остават за мене си, да отговарям за себе си пред Бога. А сега трябва да се разправям с тебе и да отговарям за теб. Каква беда ме сполетя." Този приятел оплакваше с висок глас бедата си.
Постепенно
гласа му премина в напевно оплакване до плач, дори премина до вопъл.
Онзи, другият, с наведена глава слушаше и мълчеше. Как се разреши въпроса им? Онзи, който беше гарантирал, трябваше да плати. Така беше в света според физическите закони. А в една Окултна Школа също има закони и това са окултни закони.
към текста >>
98.
ІІІ.58. НЕ Е ОТ НАШИТЕ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Постепенно
, с течение на годините Той започва да се разкрива пред тях, Словото Му се лее непреривно чрез Него, кръжоците се увеличават, а с тях и привържениците Му.
Всеки от първите приятели е смятал за свое задължение да привлече колкото се може повече привърженици. Всеки се е старал колкото може. Разказваха старите приятели, че са имали задача всеки един от тях да привлече най-малко по трима човека. Но това не е било лесно в първите години, защото за тях Учителят тогава е бил г-н Петър Дънов, един млад учен човек, завършил в Америка, запознал се с окултизма и спиритизма. За техните съзнания Той е бил нещо малко повече от тях, но не са могли да определят, какво е това нещо.
Постепенно
, с течение на годините Той започва да се разкрива пред тях, Словото Му се лее непреривно чрез Него, кръжоците се увеличават, а с тях и привържениците Му.
Тодор Стоименов, който по това време е младеж и е в София, вижда, че един мъж продава Библии. А щом продава Библии, значи е духовен човек, а щом е духовен човек, значи е наш човек и може да се привлече към нас. Така си мисли Тодорчо, но решава все пак да запита г-н Петър Дънов. Учителят му казва: „Сега не мога да ти отговоря. Но довечера ще отида да питам Бога за него и на следващия ден ще ти кажа." Тодорчо се озадачава много.
към текста >>
99.
ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Но когато след години в Него познават Учителя, нещата
постепенно
са се променяли.
Присъствали са на сеанси, викали са духове чрез медиуми, записвали са цели тетрадки с послания. Много по-късно е била създадена голяма спиритическа група в Пловдив и във Варна. Отначало са смятали, че истинското духовно знание може да се даде само от духовете. Тогава приятелите са смятали, че Петър Дънов е спиритист, че също е медиум и чрез Него също говорят духовете. Освен това, те не са знаели отначало, кой е Петър Дънов.
Но когато след години в Него познават Учителя, нещата
постепенно
са се променяли.
А да познаеш Учителя, трябва да имаш вътрешни опитности с Него чрез живота си, за да познаеш Духът на Истината. Затова тогава, по онези години, Той се е разкривал в истинската Си светлина, чрез знание, чрез Сила и чрез Мощ. Затова първите опитности на първите приятели са невероятни. В началните години чрез устатата на Учителя са говорили духове от най-висша категория, които Той е пускал в Себе Си и те са отбелязани в материали на първите събори и в първите писма до учениците: Там ще намерите подписа на Учителя, който завършва с думите: „Твой Господ Исус", „Емануил", „Елохим - Ангел на Завета Господен", и т.н. Чак когато първите приятели разбират, че в Учителя говори Духът Господен, или Духът Божий, или Духът Христов, тогава малко по малко те се отдалечават от спиритизма.
към текста >>
100.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
След един час Тереза се връща в тялото си,
постепенно
се пробужда от дълбокия сън и леко се надига.
Да, умряла е за всички наоколо. Съобщават на Учителя. Той идва и прави един кръг около нея и с пръчка начертава на земята също един такъв кръг и нарежда никой да не пристъпва кръга и никой да не се допира до нея. Оставя една сестра да я пази извън кръга. Учителят се връща при приятелите и си продължава работата.
След един час Тереза се връща в тялото си,
постепенно
се пробужда от дълбокия сън и леко се надига.
Оглежда кръга и запитва, какво се е случило. Сестрата, която я пази, разказала подробно за случилото се. Тереза след този случай разказваше, че е имала чувството, че се е родила втори път, и че живее втори живот. Може и да е така. Това засяга лично нея.
към текста >>
НАГОРЕ