Търсене в текстове за 'Степенуване'

Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж.

Неговото остро око винаги успява да открие характерното, неповторимото, често с непогрешима обективистичност. И ако сега трябва да направим оценка на онези идейно естетически моменти, които най-точно характеризират изкуството му, отново ще наблегнем на онзи подчертано дълбок хуманизъм, на онзи стремеж към вътрешна красота и духовна извисеност, от които е проникнато цялото творчество на художника. И на още един момент. Както при всеки сериозен творец, изкуството на Борис Шаров претърпява развитие. Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж. Не можем да не споменем тук и за голямата серия от автопортрети, която в продължение на години художникът постоянно обогатява. В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с лекота, с ясна и категорична форма. Немалко от своите творчески сили Борис Шаров отдаде на педагогическа дейност и на работата си като художник в Етнографския институт. И въпреки това, в малкото свободно време, което имаше, той създаде едно значително творчество, което тепърва трябва да намери заслужена оценка, защото е здраво свързано с демократичните традиции на нашето изкуство; неговите задълбочени портрети му отреждат място между майсторите на този жанр у нас. Евгени Клинчаров Източник: Борис Шаров: Юбилейна изложба.
към текста >>

а) Няма съмнение, че в морала и естеството на нещата такъв йерархичен ред, или степенуване на начала (принципи) и добродетели, съществува.

На второ място, тези три начала са не само съществени и неразделими, но и йерархични. Те са добродетели степенувани. Те имат, с други думи, в своите взаимни отношения и социална стойност, естествен йерархичен ред. Първа в живота стои (или трябва да стои, за да бъде той нормален и плодовит) правдата или справедливостта; втора - милостта или благоволието; трета - набожността или боголюбието. Понеже тоя природен факт, от една страна, изглежда, дори и между нравоучителите, да е неизвестен; и понеже, от друга страна, спазването или не на тоя йерархичен ред е от съдбоносна за живота важност, аз ще трябва да се занимая с него по-обстойно. а) Няма съмнение, че в морала и естеството на нещата такъв йерархичен ред, или степенуване на начала (принципи) и добродетели, съществува. Той се загатва в пословичната мъдрост, в изречения като тези: "От две добрини избирай по-голямата; от две злини - по-малката". Или: "Дълга преди удоволствието" и подобни. Изказва се внушително и изрично в свещените книги, в текстове като следните, - запример: Милост пред жертва (жертвоприношение) - Осия 6:6; мисъл, която Спасителят обичаше да цитува(в Мат. 9:13; 12:7). Чистота пред мир: (Яков 3:17).
към текста >>