Търсене в текстове за 'Способности'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.
Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя. С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен. Намираме се в клас, в салона на "Изгрева". Учителят изнася Своята беседа. Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.
към текста >>

2. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си.
"Музиканти и съдби человечески" С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалният й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си. Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си.
към текста >>

3. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат.
Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят. Да ви говорят плодовете на тази работа. В този момент в България има много посветени.
към текста >>

4. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие.
Или ще ви управлява Духът на Истината, или ще ви управлява Духът на заблуждението. Изберете си сами пътя! Ако ви управлява Духът на Истината, вие ще бъдете свободни по Дух и по Форма. Ще можете да прилагате Словото на Учителя чрез живота си и ще бъдете свободни отвътре и отвън. Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите възможности. На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма. Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"? Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата.
към текста >>

5. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Тези негови способности бяха известни и на обществото в града.
Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и от инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идете на Новото, което се изнася в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен човек, много начетен и със задълбочена мисъл. Имаше и други качества и работеше с окултни сили. Мнозина изгревяни се убедиха в това, понеже в един или друг случай се запознаха с тях, както в положителната, така и в отрицателната им страна. Тези негови способности бяха известни и на обществото в града. Той обичаше да ги демонстрира като човек, който не само знае, но и умее да работи с такива сили. В 1926 година, вече като пенсионер, той иска среща с цар Борис III и я получава. В разговор при тази среща, между другото Лулчев казва на цар Борис: "Вие не сте цар за мене. Щом сте цар на българите, защо убивате комунистите? И те са българи!
към текста >>

По този начин, Учителят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използуваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха.
Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава. По този начин, Учителят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използуваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва мигът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна. Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя.
към текста >>

6. 8_01 Песните на Учителя

Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева".
Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени.
към текста >>

7. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен.
Едното и другото са от еднакво значение като възприятия. Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него. Когато е. в него, когато е в нас, няма никакво различие, защото всеки възприема по начин, по който неговите сетива възприемат. Единствено човешката душа възприема точно нещата. Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен. И от там идваше различието! Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена. Най-големите битки между музикантите бяха при издаването песните на Учителя. Това бяха жестоки и безпощадни битки и много от музикантите изгоряха.
към текста >>

8. 10_02 ПРОТОКОЛ

Вторият етап на работната група, след уеднаквяване на всички упражнения, е да се привлекат подходящи хора с добро желание и имащи качества от музикално естество и пластични способности.
Ще добавим, че кройката на роклите е направена по наставления на Учителя. Затова в бъдеще, когато се оформи показна група, би било добре да се използува тази традиция. Задачата на оформилата се днес група се състои в следното: 1. Да се оформи група на професионално ниво, която да проучи основно работната документация, спомената по-горе, да се уеднаквят всички упражнения и фигури. Определя се групата в състав: Ина Дойнова, Мария Арсова, Мария Митовска и Веселина Маркова. 2. Вторият етап на работната група, след уеднаквяване на всички упражнения, е да се привлекат подходящи хора с добро желание и имащи качества от музикално естество и пластични способности. Тези лица ще бъдат определени, след уеднаквяване, лично от четиримата, понеже те ще обучават и ще създават групата, която трябва да изиграе изцяло Паневритмията и по този начин ще дадат един образец, по който ще се обучават останалите. 3. Тази обучена вече група ще бъде използувана за обучаване на всички желаещи. За това ще бъде желателно да се използуват летните братски лагери, както например Зекирица и езерата и др. подобни, за да могат да се обучат желаещите от цяла България. За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4.
към текста >>

9. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр.
Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога.
към текста >>

10. 104. НАЧАЛОТО

Борис Николов

Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват.
Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френологичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп. Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела. А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център. Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват. Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се създадоха условия за това, защото трябваше да има ученици, които да се занимават с тази наука. Останалите бяха любопитни.
към текста >>

11. 106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ

Борис Николов

В тези сказки Той демонстрираше как може по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности и всичко.
В градовете където имаше малки общества, които бяха религиозни с духовен интерес или с някакви духовни задачи, то Учителят започваше с тях. Първо на тях говореше. После като се разшири кръга, говореше в някое малко салонче, или обстановка, в която те можеха да организират. Учителят държеше общи сказки. Изначало главно това бяха сказки по френология, наука за черепа. В тези сказки Той демонстрираше как може по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности и всичко. Учителят на някои хора измерваше главите и им правеше френологични карти. Там в нея бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Тогава Учителят на тези центрове в тази отпечатана карта слагаше оценка, както се слага на един ученик. Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в зависимост дали е развит. Ако е много добре развит слага отлична оценка.
към текста >>

По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на здравето и възможност за работа в живота.
Там в нея бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Тогава Учителят на тези центрове в тази отпечатана карта слагаше оценка, както се слага на един ученик. Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в зависимост дали е развит. Ако е много добре развит слага отлична оценка. Ако не е развит, тури му 2.Ако никак го няма сложи му единица. По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на здравето и възможност за работа в живота. Тъй че даваше упътвания този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Но тези карти в Търново се държаха в дома на Иларионови. И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от духовенството и правителството.
към текста >>

12. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Борис Николов

Тогава всички имаха една представа, че като се влезне в един Окултен Клас ще трябва да им се поверят дарби и способности както и сили, с които да управляват света.
Той имаше примера с частната ученичка и като взе повод от нашето желание да учим, това стана причина да открие Младежкия Клас. Той покани поименно учениците, които да участвуват. Така се образува Първия Младежки клас от 80 души братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школата, в която освен мъже са допуснати и жени. Така че тук и Мария има заслуга за откриване на Младежкия Окултен Клас. Тогава всички имаха една представа, че като се влезне в един Окултен Клас ще трябва да им се поверят дарби и способности както и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките на ученика идват много бавно и в резултат на една вътрешна работа. Понеже много не бяха готови за такава работа, то те се оттегляха. Онези, които останаха, станаха ученици на Школата. След войната, когато киното беше нямо, т. е. без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
към текста >>

13. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Не е важно какво знае човек, какви сили има, какви дарби и способности, по-важно е на какво ги е посветил.
При една среща с брат Георги Куртев Учителят се произнася за Михаил Иванов и Кръстю Христов така: „Срещнахме се сега. И двамата не Ме познаха. След два милиона години като се срещнем, тогава ще ме познаят." Учителят не ни дава готови вярвания. Той ни учи да мислим. Той ни отваря очите да гледаме. Не е важно какво знае човек, какви сили има, какви дарби и способности, по-важно е на какво ги е посветил. На себе си или на Бога. Не е важно толкова много знания да имаш, много дарби и способности, по-важно е на какво си ги посветил. На Бога или на себе си? Някой е богато надарен, умен, способен, но всичко е посветил на себе си. Друг човек има по-малко, но ги е посветил на Бога.
към текста >>

Не е важно толкова много знания да имаш, много дарби и способности, по-важно е на какво си ги посветил.
След два милиона години като се срещнем, тогава ще ме познаят." Учителят не ни дава готови вярвания. Той ни учи да мислим. Той ни отваря очите да гледаме. Не е важно какво знае човек, какви сили има, какви дарби и способности, по-важно е на какво ги е посветил. На себе си или на Бога. Не е важно толкова много знания да имаш, много дарби и способности, по-важно е на какво си ги посветил. На Бога или на себе си? Някой е богато надарен, умен, способен, но всичко е посветил на себе си. Друг човек има по-малко, но ги е посветил на Бога. Така единия човек слиза, а другия възлиза нагоре. Благословението, което имаш идва от там - на кого си се посветил.
към текста >>

14. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

73 „Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности".
Бяха написали и окачили по стените да виси един лозунг „Който не работи, не трябва да яде" (същото го казва и апостол Павел). Но комунистите го наложиха със сила. Всички работеха. Конституцията приета на 4.ХII.1947 г. гласи чрез чл. 73 „Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности". Получаваха заплата и след това получаваха пенсии, с които днес да преживяват. И никой не е умрял от глад. И никой няма право да проси и да излага себе си и Учението на Учителя. А онези, които мързелуваха, лентяйствуваха и се подвизаваха да работят уж „духовно", а не работеха, накрая пак получиха милост от държавата т. н. социална пенсия.
към текста >>

15. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Само виртуозът музикант знае, както дивно съчетание от способности трябва да се придобият, така хармонично да се координират, за да се претвори нотното писмо във вълшебство.
Зареждат се нови прераждания. Стъпка по стъпка се изграждат условията, когато така ожидания момент за разплатата наближи - кармата да назрее. Разплатата е факт. Само онзи, достигнал върховете на едно изкуство знае, колко е дълъг изминатия път, колко много качества трябва да се придобият, за да се стигне до момента, когато ръката на художника ще нанесе на платното багрите, които окото вижда. Изминатият път се измерва с прераждания. Само виртуозът музикант знае, както дивно съчетание от способности трябва да се придобият, така хармонично да се координират, за да се претвори нотното писмо във вълшебство. Талантът се придобива от живот в живот. Придобитите качества се пренасят. Опитът е градивен материал, валиден за векове. Много опити, много усилия, много разочарования, много успехи са изминат път, който затвърдява постиженията на едно изкуство. Един живот никога не може да бъде достатъчен, за да се оформи образа на хармонично развития човек, познал и разбрал битието.
към текста >>

16. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот.
Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите. Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви. Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година.
към текста >>

17. 4.18. Кредитори и умът на човека

ИЛИЯ УЗУНОВ

Това означава качества, способности, организация, много труд и постоянство, придружени с воля в името на един идеал.
Защото, за да направя тези части, аз трябваше да работя със своят разум. Освен това с тези пари аз изплатих своите дългове, за които Учителят ми бе казал, да помоля кредиторите да ме почакат. Аз се върнах от Австрия, но не можах да се дипломирам. Тогава разбрах, че се следва не само с пари, но и с разум, но и с постоянство и воля. Това означава да има последователност в онази верига, която свързва идеята, която я прокарва като мисъл в ума ти, която се организира в самият тебе и която трябва да се организира на физическото поле. Това означава качества, способности, организация, много труд и постоянство, придружени с воля в името на един идеал. Прекъсне ли се някъде тази верига, прекъсва се всичко. Аз това имах възможност да наблюдавам не само със себе си, но и с другите около мен, които бяхме на „Изгрева". Всеки от нас правеше някъде грешка и се прекъсваше тази верига, и затова резултатите ни бяха повече от скромни. При една друга среща с Учителя аз Го запитах за някои мои проблеми, обаче Той ми отговаряше, както се казва, „ни в клин, ни в ръкав". Той ми каза следното: „Ти надолу из баира не разслабвай спирачката, а нагоре из баира не я стягай." Аз размишлявах върху тези думи на Учителя.
към текста >>

18. 6.09. Учителят и четирите категории съзнания

Те живеят в Макрокосмичния свят, докато Психургията има за предмет микрокосмоса, който съдържа в човешкото съзнание всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили, вложени дълбоко в човешкото естество.
Учителят, като велик Мъдрец, отваря широко вратите за покаяние на Старозаветните, дава правила и методи на Новозаветните - как да се справят със съблазните на живота: на Праведните дава сила, за да помагат на първите две категории души, а на Учениците - непрестанно разкрива тайните на Великата Божествена Мъдрост, за да станат добри проводници на трите принципа в Битието, символизирани чрез равностранния триъгълник: Любов, Мъдрост и Истина. Това е есенциалният свят. На това място в нашето изложение ще изтъкнем главните ключове, чрез които ще разгадаем отчасти великите дела на Учителя, който в едно малко опитно поле, в един магичен миниатюр, държи в Своите мощни ръце душите на народите и съзнанието на човечеството като най-голяма колективна единица в нашата планета. Постепенно ще разгледаме тези методи в светлината на двете велики науки, както са ги наричали в древните школи: Теургия и Психургия. Теургията се занимава с живота на съществата, които се намират по-високо от човешката еволюция. Те живеят в Макрокосмичния свят, докато Психургията има за предмет микрокосмоса, който съдържа в човешкото съзнание всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили, вложени дълбоко в човешкото естество. В този Микрокосмос на човека се намират центровете, чрез които може да се влиза в сношение със съществата от Макрокосмоса. Микрокосмосът в човека е отражение на Макрокосмоса. Следващите глави на този труд ще ни разкрият дълбокия паралелизъм между тези два велики свята.
към текста >>

19. 6.15. Космичната вълна на любовта

Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция.
А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция. За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен. Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори.
към текста >>

20. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението.
Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество.
към текста >>

Същевременно те имат своите проекции в човешкото общество, изразени като качество, интелектуални способности и волеви сили.
Земята на англичаните не е английска - тя е на ГОСПОДА! Под наем, под аренда е дадена тя! " Така мощно разбиваше Учителят религиозните заблуждения на обикновеното религиозно съзнание. Действително, за в бъдеще, при новите разбирания на човечеството, народите, обществата, хората и всички живи форми са под ръководството на тяхното развитие, на тези мощни сили. Тези мощни сили няма да бъдат вече обличани в остарелите религиозни форми, но те ще бъдат схванати като космични сили, които са въплътени в огромните слънчеви системи в нашия космос. Същевременно те имат своите проекции в човешкото общество, изразени като качество, интелектуални способности и волеви сили. Тези сили вън и вътре се регулират от законите на Живата Разумна Природа, а законите се направляват от принципите в Битието. Всички тези въпроси ще бъдат предмет на новата наука, която ще бъде разработена в предстоящата култура. Учителят, търсейки нови езикови форми, които не само да не напомнят вековните религиозни заблуждения, но същевременно и да изразят тази велика функционална планетна, Слънчева и Космична зависимост, между обществените и природни явления на нашата малка планета. И по-нататък Учителят продължава: „Всички тия братя, които работят, са от 7 йерархии, от 7 категории. Едни от тях принадлежат на Любовта.
към текста >>

21. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа.
Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля. В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя. За него Учителят не представляваше някаква личност, както стоеше в съзнанието на Михаил Иванов и Мара Граблашева, напротив, той виждаше в Учителя онази Божествена Мъдрост, в която е потопено цялото Битие. Тази интимна връзка с Космичната Мъдрост я създаваше изключително по пътя на смирението. Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието. Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа. Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието. Общественият и културен живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация. Светът на самосъзнанието боравеше с едно откъслечно знание.
към текста >>

22. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве.
Ще спра специално вниманието си върху тази крупна индивидуалност, тъй като тя не само сега, но още от юношеските ми години играеше твърде голяма роля в моя живот. Този мой съученик, един от най-преданите ученици на Учителя, беше избран от Учителя да изрази една от големите идеи във Великото посвещение в Истината. Външно той беше висок, слаб, рус, с хубави сини очи, продълговато лице, с високо чело, на което блестяха в коронната част чрезмерно развитите философски центрове. Така добре построена главата му, особено в коронната й част, сочеше за един висок морален устой; този морален устой имаше за основа уравновесени чувства и една закръглена интелигентност. Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението. Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите. Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество. Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество.
към текста >>

23. 6.33. Третият приятел

Съзнанието на Кузман Кузманов беше разрешило задачите на сърцето и задачите на ума, но сега идва най-трудната задача - да се хармонизират качествата и добродетелите на сърцето със способностите на ума.
Докато третият - Кузман Кузманов, носеше съзнанието на онзи, който има силно повишено социално чувство и трезвен реалистичен поглед за нещата, той непрекъснато търсеше връзката между мистичния Ориент и рационалистичния Запад. Той искаше да направи онази висша хармония, да хвърли онзи идеен мост, между мистичното съзнание и съзнанието на окултиста. Той искаше да види Звездното Небе, изразено в народите, в обществата и човеците. Той знаеше, от Учителя, че на земята слизат три вида души: едните, които идват на земята за изкупление и техният път е пътя на Любовта. Вторите идват за усъвършенстване, те следват пътя на Мъдростта и третата верига души, които идват да помагат на човечеството, тези души следват пътя на Истината. Съзнанието на Кузман Кузманов беше разрешило задачите на сърцето и задачите на ума, но сега идва най-трудната задача - да се хармонизират качествата и добродетелите на сърцето със способностите на ума. Това ще рече, душата да дойде до онзи мистичен брак, при който ще протекат разумните сили на волята; в тази хармония именно ще се прояви Учителят чрез своята пълнота. В тази Божествена пълнота ще израсне човекът, който ще бъде израз на великия равностранен триъгълник - символ и емблема на Учителя и новото Учение. Тази трудна задача в малката група на третото действие беше поставил Учителят за разрешение, която даде дълбоки отражения в беседите на Учителя. Учителят се проявяваше като творчески реформатор, който дава нови скрижали на народите и човечеството. Тази задача беше свързана с великите мистерии на истината.
към текста >>

Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека.
Тези три етапа са били крайно необходими, за да може човешкото съзнание да се подготви, да се издигне, да възприеме любовта в идващата нова епоха на Шестата раса. Като предвестник на тази нова епоха, Учителят слага Справедливостта. Той казва: „Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявяват Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната Справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота". Действително при този преход между старата епоха, която си отива в архивите на историята и новата, която младенчески възрастява идеята за справедливостта и правдата, извършват своята подготвителна работа. Сега има едно много важно знание, което не е достъпно нито на учените, нито на окултистите да го знаят.
към текста >>

24. 6.34. Астрокосмична синтеза

Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител.
Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше.
към текста >>

25. 6.35. Mладежките събори

А за тях е необходимо да се оперира повече с възприемателните способности.
Беше в Париж, беше голям есперантист и после той леко се отстрани от братството под влияние на професията си и там отдаде силите си. Георги Марков. Той се отличаваше с много голямо въображение, имаше замах в мисълта си чрез своя висш манас. Но самият негов конкретен ум не беше така развит и затуй нямаше системност. Пример за него бе, че той не можа да си издържи изпитите в университета по аналитична геометрия. А за тях е необходимо да се оперира повече с възприемателните способности. Учителят винаги го караше да отиде при Георги Радев, за да му предава уроци. Но и той беше доста чувствителен и смяташе за несвойствено за него, да отиде и да иска помощ от Георги Радев. Накрая той завърши математика и физика. Беше масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, което е център на интуицията. Блестеше, но по природа бе романтик и краен идеалист.
към текста >>

26. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили ще направят контакт с първичните космични центрове, на които те са проекции в човека.
Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне". При новата култура човечеството ще тръгне в пътя на посвещението. Чрез посвещението душата на човека ще влезе във връзка със силите на живата разумна природа. Човек ще обладава органическото знание и посредством него той ще влиза в различните сфери на Космоса. Това влизане в Космоса не е нищо друго, освен проектиране на вътрешния му свят - микрокосмоса. Всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили ще направят контакт с първичните космични центрове, на които те са проекции в човека. Всички хора, според Учителя, могат да се съберат в един организъм. Този организъм представлява Космичния човек, или, както са го наричали Адам Кадмон, в когото нищо не умира, но всичко се изменя. Той взема грижата за всички същества, които съставляват неговия организъм. Всички тези обширни области на великото знание ще бъдат проучени и разработени през различните култури на новата раса - Шестата раса, според Учителя ще трае 365 000 години. Тази раса ще бъде раса на Доброто, на Любовта и Красотата.
към текста >>

27. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му.
18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА Лиляна - Цветана Табакова е една изключителна личност. Тя е неповторима във всички направления, чрез които една личност може да се прояви. В нейния живот има всичко. Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му. Тогава бързо търсеха повод да напуснат дома й. Имаше и други причини да не могат да издържат в нейното присъствие повече от 10-15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът", том I, стр. 199-204, както и в том II, стр. 248-252. С Лиляна Табакова се познавам от 1972 г., когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя.
към текста >>

28. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Не притежавам ясновидски способности, за да разбера дали си от милицията, или идваш по дух при мен." „Този въпрос да го оставим настрана.
Запознах се с него в дома на Борис Николов. Няколко пъти съм преспивал в неговата къща на Изгрева. Той имаше специална стая за посрещане на гости. Беше гостоприемен, учтив и изключително радушен. Когато ме прие и след като изложих пред него моя план - да си опише опитностите по времето на Учителя, както и събитията след това, той ми каза: „Аз не зная кой си. Не притежавам ясновидски способности, за да разбера дали си от милицията, или идваш по дух при мен." „Този въпрос да го оставим настрана. Хората по делата се различават. Дай своите опитности и ще ги направим в няколко екземпляра. Трите екземпляра ти предварително ще ги раздадеш на три различни места на твои доверени хора да ги укрият. А онзи екземпляр, който ще бъде у мене, то, ако аз съм от милицията, ще отиде в милицията. Но другите три ще останат непокътнати." Той се съгласи, че това е разумно.
към текста >>

29. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му.
18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА Лиляна - Цветана Табакова е една изключителна личност. Тя е неповторима във всички направления, чрез които една личност може да се прояви. В нейния живот има всичко. Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му. Тогава бързо търсеха повод да напуснат дома й. Имаше и други причини да не могат да издър-жат в нейното присъствие повече от 10-15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът", том I, стр. 199-204, както и в том II, стр. 248-252. С Лиляна Табакова се познавам от 1972 г., когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя.
към текста >>

30. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Не притежавам ясновидски способности, за да разбера дали си от милицията, или идваш по дух при мен." „Този въпрос да го оставим настрана.
Запознах се с него в дома на Борис Николов. Няколко пъти съм преспивал в неговата къща на Изгрева. Той имаше специална стая за посрещане на гости. Беше гостоприемен, учтив и изключително радушен. Когато ме прие и след като изложих пред него моя план - да си опише опитностите по времето на Учителя, както и събитията след това, той ми каза: „Аз не зная кой си. Не притежавам ясновидски способности, за да разбера дали си от милицията, или идваш по дух при мен." „Този въпрос да го оставим настрана. Хората по делата се различават. Дай своите опитности и ще ги направим в няколко екземпляра. Трите екземпляра ти предварително ще ги раздадеш на три различни места на твои доверени хора да ги укрият. А онзи екземпляр, който ще бъде у мене, то, ако аз съм от милицията, ще отиде в милицията. Но другите три ще останат непокътнати." Той се съгласи, че това е разумно.
към текста >>

31. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство.
Те с постоянство и с труд изкараха. Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят. Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен? " Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд. Ти ме питаш: „Обича ли ме Учителят? " Ти си като някоя ученичка, на която учителят преподава на дъската математика, а тя вместо да слуша урока и да записва на тетрадката се пита, обича ли я учителя. Докато учителят пише математика на дъската той обича учениците си. Не може да учиш някого без да го обичаш.
към текста >>

32. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

При занятие правилното е: най-напред се проявяват у човека тези способности, които са най-развити.
Чистих се, чистих се непрекъснато отвътре, но докъде съм стигнала, не мога да кажа и да бъда съвсем сигурна. Тук има думата Учителя. Аз съм при Учителя на разговор. „Марийке, на теб ти трябва по-голяма широта на чувствата и по-широк замах. А за физическото ти тяло ще ядеш три четвърти от храната, която си определила, а като остане една четвърт - ще спреш. При занятие правилното е: най-напред се проявяват у човека тези способности, които са най-развити. Например, започнеш да четеш, а ти се досвири. Ще идеш половин час да си посвириш. Като задоволиш тази способност ще ти се доще например, да учиш физика, след това химия, астрономия, психология и т.н., докато дойдат и най-слабите способности да вземат участие. Тъй се учи. Пример за широта на чувствата.
към текста >>

Като задоволиш тази способност ще ти се доще например, да учиш физика, след това химия, астрономия, психология и т.н., докато дойдат и най-слабите способности да вземат участие.
„Марийке, на теб ти трябва по-голяма широта на чувствата и по-широк замах. А за физическото ти тяло ще ядеш три четвърти от храната, която си определила, а като остане една четвърт - ще спреш. При занятие правилното е: най-напред се проявяват у човека тези способности, които са най-развити. Например, започнеш да четеш, а ти се досвири. Ще идеш половин час да си посвириш. Като задоволиш тази способност ще ти се доще например, да учиш физика, след това химия, астрономия, психология и т.н., докато дойдат и най-слабите способности да вземат участие. Тъй се учи. Пример за широта на чувствата. Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н. Донесат й обущата, а другото още не е готово. Тя иска да си обуе новите обуща да види как й седят.
към текста >>

33. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Има човешки способности, които водят до катастрофа, от които духовния човек трябва да се освободи.
Значи аз оглеждам хора със самочувствие, важни, важни, надменни седят до него, а са празни гърнета. Беше опасно дори може и духовно да те ограби света като излезеш наяве затова човек трябва да стои на страна и да бъде прикрит. Така Учителят си криеше учениците и ония с големите възможности. Каза ми веднъж: „Дори когато лекувам някого то аз се крия, че това съм аз". Болният се чудеше после дали това е от Учителя или се е излекувал от само себе си или пък че е изял един кромид лук или ябълка, или круша, неща, които не рядко Учителя даваше на болните само и само да закрепи съзнанието им за нещо материално от физическия свят, за да може да повярват в нещо, защото чрез вярата те правеха връзка с Учителя и от там с Бога и по тази връзка на вярата трябваше да потече помощта, Божествената енергия от Бога чрез Учителя към нуждаещия се. Има човешки способности, които водят до катастрофа, от които духовния човек трябва да се освободи. По този повод Учителят каза: „Аз не смея да ви поверя окултни закони, защото ще ги употребите един срещу други и ще се унищожите". Има в човека една природа, която ще се бори дълго-дълго време. Трябва да се подчини на доброто, а не, че ние можем да я победим. Човек трябва да познава този свят. След като го опознаеш тогава да достигнеш до идеала, онзи висок идеал, който е в Словото на Учителя.
към текста >>

34. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

Може да бъде човек голям учен, с големи способности, с големи дарби, но не работи ли за Бога не му обръщат внимание".
Образуваха се групички и което е най-смешното, че те слушаха повече своите тартори отколкото Учителя. Учителят беше недоволен и каза: „Има сестри, които обичат братята повече от мене и има сестри, които обичат мен повече от братята. Предпочитат Божественото пред човешкото и работят за него". Ето, това беше неговото заключение. Пак по това време и заради такива подобни случаи Учителят каза: „На небето се радват на този, който обича Бога. Може да бъде човек голям учен, с големи способности, с големи дарби, но не работи ли за Бога не му обръщат внимание". Някои около нас започнаха да си повдигат главите, да стават личности и да демонстрират, че са напреднали в духовно отношение със способности и дарби. А това беше една човешка суета и амбиция и нищо повече. Отивам пак при Учителя и запитвам: „Какви добродетели трябва да има човек? " Отговаря ми: „Да обича Бога така, както на земята човек обича възлюбения си, да жертвува себе си и живота си за Него". Ето как задачата бе решена с всички онези, които се опитваха да създават групи в Школата с една цел - да задоволят изискванията на личността си.
към текста >>

Някои около нас започнаха да си повдигат главите, да стават личности и да демонстрират, че са напреднали в духовно отношение със способности и дарби.
Учителят беше недоволен и каза: „Има сестри, които обичат братята повече от мене и има сестри, които обичат мен повече от братята. Предпочитат Божественото пред човешкото и работят за него". Ето, това беше неговото заключение. Пак по това време и заради такива подобни случаи Учителят каза: „На небето се радват на този, който обича Бога. Може да бъде човек голям учен, с големи способности, с големи дарби, но не работи ли за Бога не му обръщат внимание". Някои около нас започнаха да си повдигат главите, да стават личности и да демонстрират, че са напреднали в духовно отношение със способности и дарби. А това беше една човешка суета и амбиция и нищо повече. Отивам пак при Учителя и запитвам: „Какви добродетели трябва да има човек? " Отговаря ми: „Да обича Бога така, както на земята човек обича възлюбения си, да жертвува себе си и живота си за Него". Ето как задачата бе решена с всички онези, които се опитваха да създават групи в Школата с една цел - да задоволят изискванията на личността си. След време те се отклониха от Школата понеже работеха за себе си, а с някои свои действия работеха срещу Учителя.
към текста >>

35. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа.
" Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари. Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека. Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина. Вьв всички религиозни, духовни хора се образува тая мрежа и някои вече почват да прозират, да виждат някои работи от невидимия свят. И когато тази мрежа почва да се образува, то челото почва да се издига горе.
към текста >>

36. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество.
Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество. Те са вдъхновявани от живото слово на Учителя. Днес те представляват едно духовно семейство, в което всеки се чувствува на своето място и работи според силите си. Техният живот сега е много по-лек, много по-красив и светъл. А при общите срещи се получава трогателна картина: събралите се братя и сестри се радват на срещата, което показват техните усмихващи се лица, изразяващите топлина сияещи очи, с поглед, проникващ в душата. Колко красиви са тези общи срещи!
към текста >>

37. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието.
към текста >>

38. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

Имах възможността да контактувам с всички така наречени ясновидци на Изгрева, с всички, които имаха някакви способности, но те се заключаваха само в известни долавяния и опитвания на някакви сигнали от Невидимия свят.
По-късно той заплати с живота си за своето отклонение. Особено бяха дейни ясновидците на Изгрева. Тук всеки се стараеше да показва колко е духовно издигнат, като борави с пророкуване, с предсказания, с ясновидство. А това бяха обикновени личности, които имаха известни долавяния от Невидимия свят, които се усилваха понеже бяха тук на Изгрева в аурата на Учителя, която аура действуваше като трансформатор и засилваше и увеличаваше тези техни долавяния. Аз също бях чутка към тези неща, имах отношение към тях дори до края на живота си и можех много добре да преценявам нещата. Имах възможността да контактувам с всички така наречени ясновидци на Изгрева, с всички, които имаха някакви способности, но те се заключаваха само в известни долавяния и опитвания на някакви сигнали от Невидимия свят. Учителят беше при нас и аз винаги когато имах нужда се отнасях до него, а неговата дума бе закон за мен. А чрез него може да сравнявам тези изяви на ясновидците на Изгрева. Моето заключение бе, че у тях имаше една неорганизираност и биваха подмамвани от тези долавяния в зависимост от кое поле от Невидимия свят идваха тези предсказания. Ясновидството не значи и не означаваше духовност. Духовният живот у човека започва с разумността.
към текста >>

39. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА Когато говорим за лечителните способности, които притежаваше Учителя трябва да споменем, че той прилагаше различни способи съобразно конкретния случай, но винаги се съобразяваше дали търсещият помощ и изцеление има вяра.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА Когато говорим за лечителните способности, които притежаваше Учителя трябва да споменем, че той прилагаше различни способи съобразно конкретния случай, но винаги се съобразяваше дали търсещият помощ и изцеление има вяра. Основното беше вярата, без нея не може човек да се добере до вътрешната връзка на живота, през която може да слезе тази Божествена енергия, за да възстанови разрушената вътрешна инсталация у човека. Бяхме свидетели на различни случаи, които никога не се повтаряха с предходящите, макар че понякога в основата си имаха един и същ принцип за лечение. Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението му за една кожна пъпка излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
към текста >>

40. 289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ

289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ Славянски беше изключително деен в братските среди с доказани организаторски способности, с невероятен динамизъм в себе си.
289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ Славянски беше изключително деен в братските среди с доказани организаторски способности, с невероятен динамизъм в себе си. В сравнение с другите младежи, които дойдоха по-късно той изпъкваше с невероятното си умение да пробива и да реализира онова, което си е наумил. Беше човек на големи и грандиозни планове и макар че беше деятелен не можа всичко да вмести в себе си и да реализира докрай. Веднъж така се случи, че аз трябваше да уточнявам с него някакви неща и точно се разправяхме, а той ме обсипваше с поток от думи и разсъждения, от които аз не можах да се съсредоточа и да видя какво накрая той иска да каже. Аз го слушам, слушам, от него излиза поток от думи срещу мен, които ме удавят и аз едвам издържам. Точно по това време мина покрай мен Учителя, отправи ми един строг поглед, аз замръзнах, след това станах и си отидох.
към текста >>

41. 289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ

289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ Славянски беше изключително деен в братските среди с доказани организаторски способности, с невероятен динамизъм в себе си.
289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ Славянски беше изключително деен в братските среди с доказани организаторски способности, с невероятен динамизъм в себе си. В сравнение с другите младежи, които дойдоха по-късно той изпъкваше с невероятното си умение да пробива и да реализира онова, което си е наумил. Беше човек на големи и грандиозни планове и макар че беше деятелен не можа всичко да вмести в себе си и да реализира докрай. Веднъж така се случи, че аз трябваше да уточнявам с него някакви неща и точно се разправяхме, а той ме обсипваше с поток от думи и разсъждения, от които аз не можах да се съсредоточа и да видя какво накрая той иска да каже. Аз го слушам, слушам, от него излиза поток от думи срещу мен, които ме удавят и аз едвам издържам. Точно по това време мина покрай мен Учителя, отправи ми един строг поглед, аз замръзнах, след това станах и си отидох.
към текста >>

42. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

„Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи.
Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и че утре ще отида на училище. 31 Този опит съм правила много пъти след това и винаги сполучливо. „Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи. Всеки от нас е взел по нещичко, послужил си е с нещо, придобил е нещо, според това, колко е чел и разбрал и колко е приложил. Но ние далеч още не сме изучили, разбрали и приложили учението на Учителя. Затова и всички не се проявяваме еднакво, не сме на еднаква степен на развитие. Едни не четат или четат малко, други и да четат, не разбират или разбират малко, трети и да разбират, нямат воля да прилагат. Блажени са онези, които са имали условия да четат и учат, имали са ум да разбират и воля да прилагат.
към текста >>

43. 57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ

Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности.
Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности. Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг. Никога не беше ми се случвало такова нещо. Като взех ножа такова нещо особено почувствувах, сякаш се вля някаква сила в мене, сякаш някой грабна ръката ми и оперира. Аз не зная какво стана." А ние разбира се знаем как това става, когато Учителят помага.
към текста >>

44. 7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

По онова време Учителя познавах още много малко и не знаех нищо за силите, способностите и възможностите Му, които откривах отпосле малко по малко, година след година.
Болката започна да се увеличава от ден на ден. След два дена стана силна и при смях, а след още други два - и при говор, а на шестия ден - и при дишане. Не бях казала нищо на родителите си за падането, защото щяха да повикат лекар, а аз от малка не обичах да бъда лекувана от лекари, пък и по някакво вътрешно убеждение нямах достатъчно доверие в лекуването им. В началото си мислех, че болката ще мине от само себе си. Но когато вместо да мине тя започна да се увеличава и стигна до там, че взе да затруднява и дишането ми, аз се смутих и не знаех какво да направя. По онова време Учителя познавах още много малко и не знаех нищо за силите, способностите и възможностите Му, които откривах отпосле малко по малко, година след година. Учителят познавах още много малко. Ходех отскоро на беседите Му и бях ходила 2-3 пъти на частен разговор с него, заедно с Райна Ковачева, която си замина от този свят около 1920-28 г. Странно ми е, че въпреки това, аз още тогава имах чувството, че Той може да ми помогне. Помолих Невенка, петнадесетгодишното момиченце на сестра Ковачева да отиде при Него на „Опълченска" 66 и да Го попита какво да направя, за да ми мине. Разстоянието от бащината ми къща до „66" беше около 1/2 час.
към текста >>

45. МАРИН КАМБУРОВ

Брат Пеню Киров имаше големи духовни способности.
Помня, че една година беше дошъл както обикновено в Стара Загора. Събранието беше тогава у Стефан Желев - търговец, манифактурист и беше ме взел на коляното си. Беше облечен с един син костюм. Аз аз да съм бил тогава десетина годишен. Та ме държеше на коляното си и така говореше. Брат Пеню Киров имаше големи духовни способности. Учителят казвал за него, че той давал много от себе си, не трябвало да дава толкова много. Той беше инициативен и имаше ясновидски способности. Александър Кръстников бил по онова време телеграфопощенски чиновник в Бургас. Той искал да стане ръководител на братството в Бургас. Но как може да замести Пеню Киров, който бил колос за него време?
към текста >>

Той беше инициативен и имаше ясновидски способности.
Беше облечен с един син костюм. Аз аз да съм бил тогава десетина годишен. Та ме държеше на коляното си и така говореше. Брат Пеню Киров имаше големи духовни способности. Учителят казвал за него, че той давал много от себе си, не трябвало да дава толкова много. Той беше инициативен и имаше ясновидски способности. Александър Кръстников бил по онова време телеграфопощенски чиновник в Бургас. Той искал да стане ръководител на братството в Бургас. Но как може да замести Пеню Киров, който бил колос за него време? И понеже го отрязали по тоя случай да стане ръководител, той се отказал от братството и създал друго братство - кръстниковисти. В Стара Загора се събирахме по 60-70-80 души.
към текста >>

46. 4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

В това време докато ние говорехме Тодор Стоименов от Чирпан, по-стар вегетарианец, който имал ясновидски способности, вижда венчаването ми с Иван Милчев.
Аз отидох при Стою Кацаров и той ми каза, че ще тръгнем от гара Филипово. Съобщих това на Иван Милчев, без да подозирам, че той е искал да пътуваме заедно. Във влака на прозореца той ме разпитваше от кога съм станала вегетарианка и какво съм чела от Толстой. Тогава пък и досега не мога да се оплача от слаба памет и започнах да му разказвам за всичко, което съм чела. Той ме слушаше с голямо внимание. В това време докато ние говорехме Тодор Стоименов от Чирпан, по-стар вегетарианец, който имал ясновидски способности, вижда венчаването ми с Иван Милчев. Извика Огою Кацаров и Злата Чакърова и им казва за видението, което имал. На гара Беловец, ние от нашето село слязохме, а другите продължиха за Стара Загора. Като тръгна влакът, още на самата гара кака Злата ми каза, че скоро ще ставам старозагорска снаха. Аз я погледнах смаяна. Тогава тя ми разказа за това, което Симеонов е видял във влака.
към текста >>

47. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Майка ми, като музикант е имала някакво провинение и затова сега има някои трудности в паметта и способностите си.
Аз ставах сутрин за молитвения връх. Като се върна набързо закусим с децата и хайде на Паневритмия. Йоана: Има нещо, което майка ми е пропуснала. Когато е ходила в Мърчаево и свирила трите песни с Учителя, по същото това време освен нея тогава там е бил и един брат Ганчо Генчев. И Учителят е казвал за тях двамата, че в миналото те са били китаристи и че през времето на Давида са били също музиканти. Майка ми, като музикант е имала някакво провинение и затова сега има някои трудности в паметта и способностите си. Тя боледува много след станалото с баща ми. Но след време, когато Учителят бил вече на легло, тя коленичила до Него и Той я запитал как върви китарата, а тя му казала: „Бавно и трудно", а Той отговорили, че с труд и постоянство ще дойде до едно ниво. А преди това, при един друг случай, когато пак са се разговаряли за свиренето тя казала: „Ами аз нищо не знам, Учителю, как ще се занимавам с музика, нали нищо не разбирам". Той й казал тогава: „Ще имате двама помощници! " Разбира се, че това сме ние двамата с брат ми.
към текста >>

48. 2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА

Марийка Харизанова

Те съответствуват на неговите сили, способности.
Ето какво казва Учителят: „Невидимият свят постоянно ви поставя ред страдания и следи за вас разумно да ги използвате, да имате придобивки от тях. Няма човек на земята, който да не е положен на страдания и изпитания. Великите Учители даже са подложени на изпитания. Всеки човек трябва да мине през известни дисциплини. Малките същества са подложени на едни изпитания, по-големите на други, а най-големите на трети, обаче изпитанията на всяко същество са специфични. Те съответствуват на неговите сили, способности. Като знаете това, не се сърдете на Провидението, не казвайте, че вашата съдба е най-тежка или че Провидението е строго към вас. Каквото и да кажете в този момент вие няма да бъдете прави. Бог е еднакво снизходителен към всички същества. Трябва да знаете, че страданията са общи. Няма същество, колкото и малко да е, което да не участва в страданията".
към текста >>

49. 20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

Люба Стойкова

Беше предан, строг, взискателен, пословично щедър, с ясновидски способности.
Тъй като и двамата имаха собствени къщи, доброволно се отказаха от братския салон. По него време ръководителят на варненското братство брат Велко Петрушев беше вече тежко болен и не можеше с нищо да попречи на това. Тук стигам до най-съществената част от моето писмо - въпроса за т. нар. „спиритизъм на варненци". На Изгрева живееше брат Петър Филипов. Беше предан, строг, взискателен, пословично щедър, с ясновидски способности. Между него и мен съществуваше духовна връзка. Той ми разказа как веднъж на Изгрева Учителя събрал малка група ученици. Казал им, че за първи път се създава Вътрешна школа за Новата култура, която идва на земята. Условията били абсолютна чистота и запазване на пълна тайна от останалите ученици, неподготвени още за твърдата храна на Словото. Но скоро тайната станала явна, създали се доста противоречия на Изгрева и Учителят разпуснал Школата.
към текста >>

50. 6. Юрданка Жекова

Драган Петков

При нея са идвали и отвън хора, понеже тя имаше ясновидски способности.
Учителят се усмихнал, взел гребена, вресал косата си пред нея и след това й подал гребена, на който били останали няколко косъма. Казал: „Сега имаш и двете неща и си по-напред от другите“. Юрданка се успокоила, ревността към другите изчезнала и започнала да си гледа нейната работа, за която била определена да я върши около Учителя. Сега тези неща ще предизвикат усмивки, но тогава ревността е била толкова голяма, че предизвиквала сълзи и караници между сестрите. Така Учителят разрешил този въпрос. При нея са идвали и отвън хора, понеже тя имаше ясновидски способности. Тя е проявявала своя талант в това направление. Но като идвали отвън хората, се запитвали какво е това Учение и каква е тази наука? А тя не е могла да отговори, защото е била неписмена и не е могла да чете беседи, а само е слушала. Отива при Учителя да го пита какво да им отговаря на тези въпроси. „Рекох, ще им кажеш така: Това е наука на науките.
към текста >>

51. 14. Иван Антонов

Драган Петков

Имаше ораторски способности.
Учителят го накарва да завърши гимназия и той се самообразова впоследствие. Усвои добре астрологията и се подвизаваше чрез нея. Той бе един от астролозите на Изгрева. Имаше дар слово, но беше така устроен, че беше груб в обноските си. Говореше натъртено с висок глас, непозволяващ никакво възражение. Имаше ораторски способности. Владееше добре Словото на Учителя и можеше да проповядва. Учителят му казал: „Слушай какво. Ти ще проповядваш по два начина. Когато дойдат някои хора отвън при тебе и искат да им говориш за Учението, то им говори едно-друго каквото знаеш. Ако те приемат добре, то те са добре дошли при тебе и Словото Ми е добре дошло у тях.
към текста >>

52. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

Тя е един конгломерат от способности.
А пу-у-у-, а казвам нито един мъж не си зарезва професията заради жена, а жените глупави. От влюбени жени по-глупаво нещо нема да ви кажа. Това е мое мнение и така е. Така е. Та тя от много високо падна. Тя е един конгломерат от способности. Та цигулка ли хване сама цигулката свири. Аз й викам: „Теб ще те върнат в другия живот много назад“. И сега ние ме в Мърчаево. Там е от цяла България са дошли на Учителя за празника и моята малката дъщеря, певицата за която говоря, че е паднала от високо отиде сама при „Извора на Доброто“. Но сега е по-малко нанадолнището.
към текста >>

53. 2. Пеню Киров - първият ученик

Ангел Вълков

Той бил с ясновидски способности и имал връзка със своят ръководител, който му се явявал в определени дни и му диктувал.
2. ПЕНЮ КИРОВ - ПЪРВИЯТ УЧЕНИК Имаше една сестра Мария Керемидчиева, която беше шивачка. Тя ми разправяше как Пеню Киров от Бургас намерил Учителя. Той бил с ясновидски способности и имал връзка със своят ръководител, който му се явявал в определени дни и му диктувал. Този ръководител бил ангел от някаква си ангелска йерархия. Един ден ангелът, който го ръководел, му казал: „Иди във Варна на пристанището и ще видиш един човек“. Но име и адрес не му е дал. Той изпълва поръчението на ангела и отива във Варна на пристанището. Там имало много хора и той се взирал да види някой човек, който да му обърне внимание.
към текста >>

54. 14. Взаимопомощта

Анина Бертоли

А: Майка ми беше медиум, тя не знаеше, тя имаше също способности за лекуване с ръцете.
Така самотна се чувствах от начало. Пък голяма градина, един бор двоен така и много обичах като се връщам от работа тъй да седна до борчето и да се облегна на него. Пък една вечер ми беше толкоз мъчно ей тъй съм рекла, седнах на земята, подпрях се с ръце, опрях си главата до стъблото и изведнъж толкова силно почувствах като че ли клоните на борчето се тъй наведоха и са ме прегърнали. Ама такова едно хубаво чувства като прегръдка, че не смея да се изправя, да не изгубя това чувство. Казвам всичко е живо в природата и всичко служи на Бога, на Любовта. А: Майка ми беше медиум, тя не знаеше, тя имаше също способности за лекуване с ръцете. Имахме един близък, той разказваше, че е много болен от някаква заразителна болест, просто никой не смее да отиде при него. И тя майка ми отиде, масажира го туй-онуй, оздравя, но тя пък се разболя, взе му болките, тя понеже искаше така с насилие той да оздравее. Е, оздравя, но след туй, но носи малко болестта му.
към текста >>

55. 30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ

От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности.
Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време. За тях годините са мигове. И когато отнасят някои идеи и постижения към вечността правят това спокойно, хладнокръвно, защото познават законите на живота, защото живеят извън времето и пространството. След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие. Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише. Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при скръб, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка. Сега случаят съвсем не бе такъв.
към текста >>

Аз отначало се зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите поетически способности.
Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише. Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при скръб, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка. Сега случаят съвсем не бе такъв. Аз отначало се зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите поетически способности. Захванах се да го пиша този текст, но се явиха изведнъж у мен много вътрешни противоречия и около мен външни затруднения. Разбрах, че е много трудно да се напише тест по мелодия на Учителя. Трябваше да се внимава, къде трябва да се слага силна и къде слаба сричка. А има и още други правила за вокалното им изпълнение. Написах думите, но много трудно.
към текста >>

56. 53. СТРАХЪТ

Не се съмнявах в Неговите способности.
" Отговорих: "Да, така е". Той се усмихна. Аз си тръгнах, нямаше какво повече да правя. Бях разбрала, че не трябва да вървя по този път. А след това дълго мислих за Неговото прозрение и умението Му да вижда неща, които аз не съм видяла. Не се съмнявах в Неговите способности. Непрекъснато се удивлявах, че никога не повтаряше нещата. Винаги, за всеки случай, че дори и за един и същ случай намираше различни отговори. Какъв беше тоя необятен свят, в който живееше Учителят, ние не знаехме. Можехме само да се досещаме. Ако можеше разбира се.
към текста >>

57. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Сега за сега Той насочваше вниманието и усилията ни към близките неща и като най-належащо - ликвидирането на кармата от далечното минало и развиване на способности, качества, добродетели.
Той, Който знаеше какво богатство ни е дал и какви са нашите възможности, бе казал: "Давам ви едно учение, да го приложите за 1000 години". И още: "Бих бил доволен ако приложите поне 1/100 от него". Своята преценка за нашия духовен ръст бе изразил така: "Вие сте едва в началото на вашето съзнателно развитие, дълъг път стои пред вас, в който ще постигнете всичките копнежи на душите си". Идването на Божията Любов у нас, идеята за Братството, Учителят отнасяше към шестата раса. Но затова трябваше да се готвим усилено, те няма да ни дойдат като подарени. Сега за сега Той насочваше вниманието и усилията ни към близките неща и като най-належащо - ликвидирането на кармата от далечното минало и развиване на способности, качества, добродетели. И Той, който беше напълно проявен като човек, не се изяви напълно пред нашите смаяни очи. Не обичаше да говори за себе си, твърде рядко ще повдигне завесата само за миг, да припомни спомен за някой дребен случай. И все пак в известни случаи бе изказал категорични, неопровержими определения за себе си, за мисията си. Познаваше и човешкото веселие и хумор и си служеше така непринудено! Запомнила съм нередки моменти на заразителен смях до сълзи.
към текста >>

58. 43. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

43. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Два метода за лекуване на всички болести, за премахване недостатъци, пороци и лоши навици, и за развиване и придобиване на дарби и способности, и добродетели.
43. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Два метода за лекуване на всички болести, за премахване недостатъци, пороци и лоши навици, и за развиване и придобиване на дарби и способности, и добродетели. Прилага се на себе си, на близки от домът, на приятели и познати на разстояния. Учителят: 1. „В човешкото тяло има специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са по-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние заболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват.
към текста >>

59. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

Той не говореше за нашите индивидуални способности, в Школата бяха хора неуки и професори с висше образование, стояха на един чин, един до други, нали и това не ни създаваше противоречие, нито имаше някакво стъпало, да се чувстваме едните по-низки, а другите по-високо.
Не може да се развива един човек, когато е вътрешно зависим от едно съвременно общество, което си има своя път. Но един ученик трябва да бъде вътрешно свободен, трябва да не изпада в противоречие в подобни неща. Да разграничава Божественото от светското съвсем категорично. И затуй обичаше така свободно, всъщност какво искаше Той от нас? - Пробудено съзнание. Той не говореше за нашите индивидуални способности, в Школата бяха хора неуки и професори с висше образование, стояха на един чин, един до други, нали и това не ни създаваше противоречие, нито имаше някакво стъпало, да се чувстваме едните по-низки, а другите по-високо. Пред Божественото, както човешката душа има Божествен произход и за учения и за простия, така и в Школата ние имахме, така бяхме на едно ниво поставени всички и с едно несъзнателно разбиране, а от само себе си се получаваха тези неща. Пред Божественото всички бяхме равни. И Георги Радев със своите толкова езика, които знаеше, със завършени университети и с написаните си книги и до него бай Ради-градинаря, явява се един музикант като мен, който ще учи и бяхме действително като в братство, защото също като братя бяхме. И разбира се когато си замина Учителят, мога да кажа, че тогава вече след време се получиха различия. Затуй Той може би каза: "Събирайте се в малки хармонични групи".
към текста >>

60. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

Мисли от Словото на Учителя

Иванова беше близка приятелка на Вангя, разполагаше с известни духовни способности, макар и не на същото ниво като Вангя, и играеше отначало ролята на непосредствена връзка между Вангя и Людмила Живкова; по-късно Людмила я взе при себе си в Комитета по култура).
По това време достъпът до нея и дори само до Петрич беше извънредно труден. За Петрич се пътуваше с открит лист, какъвто аз, като живущ в ГДР, тогава не можех да получа. От разговори с моя близък приятел Димитър Грива знаех, че той беше имал среща с нея и го помолих да намери някакъв начин да свърже и мен. Той ме запозна за тази цел с една своя позната, която беше във връзка с Вангя (името на тази позната е Ели Иванова; давам го само за сведение в протокола, но с изрично настояване да не бъде споменавано. Въпросната Е. Иванова беше близка приятелка на Вангя, разполагаше с известни духовни способности, макар и не на същото ниво като Вангя, и играеше отначало ролята на непосредствена връзка между Вангя и Людмила Живкова; по-късно Людмила я взе при себе си в Комитета по култура). Тази негова позната обеща да ме заведе при нея. Само няколко дни по-кьсно се откри възможност за това - една друга нейна позната искаше да отиде също при Вангя и използвахме нейната кола. Уредена беше среща извън приемните часове на Вангя - ако не се лъжа денят беше неделя и на този ден тя не приемаше. Ние пренощувахме в Мелник и на следващия ден подир обяд тръгнахме с колата за Петрич. Нашата придружителка каза, че Вангя е предупредена за посещението ни, ще ни приеме късно подир обяд, след нейната обедна почивка, и ние няма да имаме затруднения по пътя.
към текста >>

61. 30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ

В Школата на Учителя музиката се прилага като мощен метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят в по-висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа.
Окултната музика се отличава по своята естественост, по своята крайна мекота, яснота и картинност, по своите живи природни образи. Обикновената музика има за цел да достави удоволствие на хората - служи за развлечение. Окултната музика има по-високи цели и по-широки задачи. Възпитателната й сила е нейната най-главна задача. Упражненията, които Учителят дава в Школата, се използуват като възпитателно средство за облагородяване на човешкият характер, за създаване на музикална среда, в която да се развият всички сили на душата. В Школата на Учителя музиката се прилага като мощен метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят в по-висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Окултната музика е възходяща. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество. Единственото изкуство, което трансформира, тонира, уравновесява и гради във всяко направление, е музиката. Както дишането е нужно за прочистването на кръвта у човека,, така и музиката е необходима за пречистване на човешките чувства.
към текста >>

Между музиката и мислителните способности на човека има връзка.
Както дишането е нужно за прочистването на кръвта у човека,, така и музиката е необходима за пречистване на човешките чувства. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и свири, не може да се развива правилно, Човек не може да бъде ученик без музика. Като пее и свири, човек дава подтик на чувствата и мислите си, въодушевява се и започва да мисли, да чувства и постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волеви живот на човека. Между музиката и мислителните способности на човека има връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Няма музика където да няма разумност. Музиката е спомагателно средство за развиване на дарбите и способностите. Разумността на човека се обуславя от неговата музикалност. Колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан.
към текста >>

Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни.
Без музика няма напредък. Който не знае да пее и свири, не може да се развива правилно, Човек не може да бъде ученик без музика. Като пее и свири, човек дава подтик на чувствата и мислите си, въодушевява се и започва да мисли, да чувства и постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волеви живот на човека. Между музиката и мислителните способности на човека има връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Няма музика където да няма разумност. Музиката е спомагателно средство за развиване на дарбите и способностите. Разумността на човека се обуславя от неговата музикалност. Колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан. Да бъде човек музикален, това значи да има музикален усет, да има музикална душа.
към текста >>

Музиката е спомагателно средство за развиване на дарбите и способностите.
Като пее и свири, човек дава подтик на чувствата и мислите си, въодушевява се и започва да мисли, да чувства и постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волеви живот на човека. Между музиката и мислителните способности на човека има връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Няма музика където да няма разумност. Музиката е спомагателно средство за развиване на дарбите и способностите. Разумността на човека се обуславя от неговата музикалност. Колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан. Да бъде човек музикален, това значи да има музикален усет, да има музикална душа. Такъв човек ще излива музиката в своите мисли, чувства и постъпки. Който пее е здрав и който иска да бъде здрав трябва да пее, независимо дали е весел или тъжен, дали е разположен или е неразположен.
към текста >>

62. 84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА

Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото.
Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото. Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото. Един брат-учител е използвал и радиостезията за същата цел. Той през свободните учебни часове е искал от всеки клас да му зададат писмено и анонимно въпроси, които ги интересуват, на които отговарял изчерпателно. Тези часове били най-интересните и най-възторжените, в които учениците са получавали храна, от която се нуждаели. При разговори на братя и сестри, учители с Учителя, последният е изказал следните педагогически идеи, които се изнесоха в братската учителска среща: Запитали Учителя, дали е време да заработим за новото, като учители. Той отговорил: "Време е, и не е време; който е разбрал новото и проникнат от него и го живее, за него е време.
към текста >>

63. 35. АСЕН АРНАУДОВ

И не съм кой знае каква домакиня, чистя, правя, обаче не мога да се похваля изобщо с някакви домакински качества или способности, особено в кулинарията съм съвсем загубена.
Значи той сега пак се явява в живота ми и толкова беше. И Той така тогава ми направи една характеристика, това беше всичкото. Минаха години, аз завърших вече германска филология и той постави вече съвсем сериозно въпроса: "Ще се свържем ли за живота? " Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш млякото, на Рила ако отидете? " Казва: "Вижте, сестра Арнаудова, на мене подваряват млякото вкъщи, щото аз в къщи бях глезената, аз и досега не знам да готвя. И не съм кой знае каква домакиня, чистя, правя, обаче не мога да се похваля изобщо с някакви домакински качества или способности, особено в кулинарията съм съвсем загубена. Аз само си правя нещо задушенко, варенко и толкова". Обаче беше интересно това. Това може би не ви е интересно? В: Да, да, интересно, аз слушам. Веска: Но беше интересното това, че сънувам една вечер, че с Асен се разхождаме по шосето и в това време виждам, че към неговата къща се отправя едно момиче, една девойка с хубави руси коси, много нежна фигура и казвам: "Асене, ето твоята съпруга, отивай с нея".
към текста >>

64. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тя заспива и на сън вижда Учителя в този момент и Той й казва: "Не се обезсърчавай, че ти не можеш да виждаш, пътя по който вървиш, пътя по който идва Моето Слово, ще ти даде много дарби и ти ще развиеш тези способности в този смисъл.
Казва: Непрекъснато моите съученици от класа ми казваха: "Имаше присъствие около тебе, видяхме Учителя, видяхме този, онзи" и тя остава така малко оскърбена, че не може да вижда и като че й се струва, че е останала назад в своето развитие. Една сестра я поканва да прекара при тях след една неделна беседа на обед. След като се наобядвали добре с много вкусни ястия, решили да медитират. Но каза: "Не знам те медитират ли или не, обаче аз заспах. След обед как може да се медитира с пълен стомах". Тя заспива и на сън вижда Учителя в този момент и Той й казва: "Не се обезсърчавай, че ти не можеш да виждаш, пътя по който вървиш, пътя по който идва Моето Слово, ще ти даде много дарби и ти ще развиеш тези способности в този смисъл. В: Ако вървиш по Словото. Веска: Ако вървиш по Словото ти ще развиеш тези дарби. В: Тази сестра от къде беше? Веска: Наталия Чакова, не знам от къде е, повече не мога да ти кажа. Беше учителка основна, повече на зная.
към текста >>

65. 12. Моето последно писмо от 12.УИ.1961 г.

До Нима Тенцинг Норгей

Защото когато човек е женен, човек е натоварен с много задачи, които му помагат да развие латентни качества и способности на своето същество, на своето сърце, на своя ум, на своя дух.
Сега, приключвайки писмото аз желая да приложа една дипляна с изгледи от българската столица София. Така че вие можете да получите една идея, как изглежда София. А в бъдеще вие ще получите още такива дипляни и картини и материали. Аз силно желая да ви запозная с моята страна, което ще допълни интересни моменти към вашите географски познания. Поздравете вашите мили близки в дома и предайте моите най-добри благопожелания и поздрави на вашата сгодена братовчедка, на която аз желая много щастие в нейния нов живот, в който тя ще може да опознае много неща за това какво представлява живота в своята голяма сериозност. Защото когато човек е женен, човек е натоварен с много задачи, които му помагат да развие латентни качества и способности на своето същество, на своето сърце, на своя ум, на своя дух. Пожелавам щастие на милата Дана. С надежда, че моето писмо ще ви намери в добро здраве и щастие, целувам ви, мила Нима, ваша искрена Весела." Последното писмо, след това вече никаква вест. Вероятно нашите власти спряха кореспонденцията. Тогава тя бе под контрол, особено тази с чужбина. Пазеха се и се страхуваха от шпионаж и чуждестранно влияние.
към текста >>

66. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности.
Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше. Това се виждаше съвсем ясно. Изведнъж изникна просто едно от тия наши овчарски кучета, беше се качило нагоре и като подгони тази мечка, тя се скри, избяга и така то помогна на сърната и я спаси. С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа. По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот. Това продължи от 1959 г., когато аз станах студентка в университета докъм 1965 г. Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера.
към текста >>

Той притежаваше много ценни духовни способности и качества както много други силни братя и умееше да си служи и с двете ложи.
Брат Петър ми е правил много добрини. В случай на нужда просто е тичал с мене, за да ми помага, защото аз като трябваше да завърша, да се дипломирам в университета, в крайна сметка един от професорите, който беше голям комунист, разбра че съм от Братството и реши да не получа диплом. И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома. И си спомням тогава как брат Петър отиде да търси професора, отиде да търси ректора на университета, който беше преподавател по математика мисля и когото той познаваше, да му разкаже за моя случай и да му обясни каква е причината гдето този професор не желае да ми помогне да взема моята диплома. Така че брат Петър беше готов на края на света да отиде, за да помогне някому и в същото време той разчиташе от нас една хубава и усилена работа в замяна на това. Той притежаваше много ценни духовни способности и качества както много други силни братя и умееше да си служи и с двете ложи. Понякога той знаеше най-различни начини, магии и други неща, с които умееше да си служи, може би това беше свързано с неговото кармично минало. Тежко и горко да бъдеш неприятел и неприятен на брат Петър Филипов. Той владееше сили и способности. Както и много други братя и сестри на Изгрева, така и той имаше такива умения. Много беше опасно да не си в добри, хармонични отношения с него.
към текста >>

Той владееше сили и способности.
И си спомням тогава как брат Петър отиде да търси професора, отиде да търси ректора на университета, който беше преподавател по математика мисля и когото той познаваше, да му разкаже за моя случай и да му обясни каква е причината гдето този професор не желае да ми помогне да взема моята диплома. Така че брат Петър беше готов на края на света да отиде, за да помогне някому и в същото време той разчиташе от нас една хубава и усилена работа в замяна на това. Той притежаваше много ценни духовни способности и качества както много други силни братя и умееше да си служи и с двете ложи. Понякога той знаеше най-различни начини, магии и други неща, с които умееше да си служи, може би това беше свързано с неговото кармично минало. Тежко и горко да бъдеш неприятел и неприятен на брат Петър Филипов. Той владееше сили и способности. Както и много други братя и сестри на Изгрева, така и той имаше такива умения. Много беше опасно да не си в добри, хармонични отношения с него. Така че той беше една мощна канара в Братството и беше много верен на Учителя, много добър брат и един от Неговите напреднали ученици, но в дадени моменти той си служеше с тези сили и ставаше дори опасен. Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога със силите на Бялата Ложа. Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов.
към текста >>

67. 18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Уран е господар на Водолея, затова той е просто необикновен по способностите си.
И брат ми Косю носи неговото име и той непрекъснато му помага. Косю често сънува дядо си и много се плаши от това. Той въобще се плаши от сънища и от духове. Та искам да кажа, че Косю е под знака на Водолея с 5-6 планети в този знак. Много умен и интелигентен, като всеки уранов тип. Уран е господар на Водолея, затова той е просто необикновен по способностите си. Без да е учил някога музика и солфеж, той свиреше отлично и на китара и на акордеон. С гениалния си ум той през целия си живот, като инженер взимаше много високи постове като директор на Обединение и обикаляше заводите по цяла България като голям началник. А не беше комунист. Въпреки всичко той зае такъв висок пост. Той беше отличен математик.
към текста >>

68. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство.
След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя. Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология. Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство. Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани. Има още живи хора, които си спомнят това.
към текста >>

Това е вярно: той има самочувствие, че е разбрал Учението на Учителя, но с кого да го споделя-естествено с хора на неговото ниво на интелект, дарби и способности.
Никола Нанков имаше издателство. Беше издал книгата: "Ясновидските предсказания и науката" от Ангел Томов. Накрая на книгата автора Ангел Томов се спира и на българския ясновидец Любомир Лулчев и в последните редове пише: "Не ще съмнение, че господин Лулчев не е сред поменатата среда (става въпрос за братската среда на Изгрева), нито единствения, нито големия ясновидец: там има още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички - техния Учител. Него Любомир Лулчев отдавна и твърде от близо познава; на Него той дължи особено много за своя ясновидски дар и своите духовни постижения и към Него той е преизпълнен с най-смирено и благоговейно почитание - такова, каквото някога пророкът на река Йордан можа да изрази към Великия Назарянин с думите: "Не съм достоен да развържа ремъка на обувката му". И днес има хора, които обвиняват Лулчев, че бил горд, не дружал много с изгревяни, изолирвал се. Това е вярно: той има самочувствие, че е разбрал Учението на Учителя, но с кого да го споделя-естествено с хора на неговото ниво на интелект, дарби и способности. А не всички бяха на неговото ниво. Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ. А той нямаше и време за прахосване. За да напише толкова книги и толкова статии за в-к "Братство" и сп. "Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили.
към текста >>

69. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Останах при първата си професия, но наравно с това отдадох всичките си музикални способности да работя за музиката на Учителя.
В този момент в мене надви Доброто, грабнах цигулката, изтичах към групата и засвирих песента "На Учителя", а сълзи обилно заливаха лицето ми. От този миг нататък аз бях напълно здрав и свирих с такова вдъхновение, каквото друг път не ме е осенявало. Този миг предопредели и по-нататъшния ми живот. Напуснах Пловдив, установих се в София, записах се в Българската държавна консерватория и следвах две години. Поради ред обстоятелства не завърших консерваторията. Останах при първата си професия, но наравно с това отдадох всичките си музикални способности да работя за музиката на Учителя. Учителят насърчаваше и изучаването на музикални инструменти. Трогателна картина представляваше Изгревът с неговите малки дървени къ-щурки и бараки, от които долитаха песни или звуците от цигулки, виоли, китари, контрабаси, пиана, флейти и кларнети. Свиреха и пееха и млади, и стари. Най-много се пееше и свиреше при лагеруването ни на Рила. Сутрин ни будеше цигулка с песните: "Зора се чудна зазорява", "Изгрява слънцето", "Събуди се, братко мили".
към текста >>

По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и разбиране песните на Учителя.
Учителят е казал някъде в беседите: "От моите песни за в бъдеще ще станат симфонии". Очевидно е, че това време още не е дошло. Ние сме пионери в тази област, като изпълняваме една задача в настоящия момент - да хармонизираме, аранжираме и разработваме песните с нашите скромни възможности. Не мога да се съглася в никакъв случай с едногласното изпълнение на песните и Паневритмията, както искат някои от нашите млади музиканти. Бих казал за тези добри наши приятели, които държат така упорито за едногласието, че са "по-правоверни от папата". По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и разбиране песните на Учителя. Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от темата. Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника.
към текста >>

70. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената.
Музиката като изкуство на ангелите - тя е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Тя е говор на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви, а любовта, това е великата реалност на живота. Мощни сили се крият в музиката, ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо ново, нещо красиво, те трябва да поставят като основа на възпитанието си музиката, в най-широкия смисъл на думата. На земята, гдето обитават толкова много живи същества се разнася непрекъснато музика: музиката на текущите води, на вечновълнуващите се води - океани и морета, музика се носи във въздуха, във виенето на вятъра, в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките. Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената. И тогава той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Според мен има три вида музика: механична музика, която само раздвижва нещата. Органична музика, която организира живата материя, и установява нейния ритъм и психична музика, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина.
към текста >>

71. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Френологичната карта която Той я издава, тя е така като формуляр със способностите които ги има човек и срещу всяка способност, Той като направи измерването пише цифри, степента до която е развит съответният център на мозъка.
Е.А.: Първите години Учителят е ходил и измервал черепите на българите. Първите години след като се върнал от Америка, десет години или единадесет е правил измервания на черепите. И то на специални френологични карти. В.К.: Сега тая френологична карта която е напечатана, тя по Негова идея ли е, негова ли е? Е.А.: Не, не. Френологичната карта която Той я издава, тя е така като формуляр със способностите които ги има човек и срещу всяка способност, Той като направи измерването пише цифри, степента до която е развит съответният център на мозъка. В.К.: Той е имал и уреди, които са били направени по Негова идея. Е.А.: Ще ви покажа когато искате. Те са при мен и аз ги съхранявам.
към текста >>

72. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

Може би аз, защото от 12 годишна възраст вече всичко работех сама при заболяването на мама и естествено, че съм добила една техника, пък и човек си се ражда с известни способности към едно или друго и аз самата тогава не знаех, че толкова обичам реда.
Може би съм го казала по лош начин. Изглежда, че Савка е почуствала моето изказване като някакво насилие, че се налагам. Защото Учителят след известно време дойде и ми се кара на мене, че аз съм се налагала между тях. Може би, аз съм казала и на други това, понеже почистването на „Парахода", шетането, готвенето беше най-често моя работа, а то бе затуй, защото аз бях най-сръчна от тях. Те по-мудни бяха. Може би аз, защото от 12 годишна възраст вече всичко работех сама при заболяването на мама и естествено, че съм добила една техника, пък и човек си се ражда с известни способности към едно или друго и аз самата тогава не знаех, че толкова обичам реда. Аз впоследствие го разбрах. Ние имахме само една етажерка, ние бяхме много на тясно в „Парахода". На едната поличка редехме съдовете за закуска, другата чиниите за обяд, а най-отдолу слагахме кесийките, продуктите, които държахме. Затуй нямаше място къде да слагаме. Имайте предвид три легла, три маси, нали в едно такова помещение, едвам имаше място да се разминем, дето се казва.
към текста >>

73. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Рекох: „Сбърках, какво трябваше да следвам според способностите си?
Тя можеше да го направи и сама. Така че, аз ако бях останала да живея в „Парахода" щях да си го направя. Аз имам много такива инициативи брат. Един път, когато попитах Учителя, викам: „Учителю, аз си следвах това, което не трябва". Следвах философия. Рекох: „Сбърках, какво трябваше да следвам според способностите си? " „Ами архитектура! " Разбирате ли? Значи това нещо, тези работи видите ли откъде си ги нося! Една склонност така. После си казах: Ами аз съм шила толкова палатки, архитектурата я приложих в палатките.
към текста >>

74. 72. МАРА БЕЛЧЕВА

Значи и може би светът заради способностите които имаха не ги осъди затова, нали.
Чакай, тя ли ми го казваше? Спомням си. Струва ми се че тя ми го каза, тя искала да се ожени, а той й казал: „Не ти ли стига тая любов която имаме, каква нужда имаме от свидетелство за това? " Значи и той е гледал високо на любовта, и тя. Сега те и двамата, той беше поет и тя беше писателка. Значи и може би светът заради способностите които имаха не ги осъди затова, нали. Пък сега, че формално са живяли заедно, то е второстепенно. Тя идваше на Изгрева и се интересуваше от идеите на Учителя. Даже ми казаха един случай, който аз сигурно случайно съм забравила или съм пропуснала, или пък ако не съм била там, но сигурно съм била, не знам. Може и да не съм била. Учителят казал, когато вече Той влезе, които са закъснели, да заключат вратата, за да не влизат.
към текста >>

75. 125. ЖЕНЕНИТЕ В ШКОЛАТА

Човек има и други способности, други сили действат в него, трябва много неща да вземе предвид, но тогава не ги знаех това и така.
Пък аз мислех че нямам воля". А то защото аз мислех, че щом имаш воля трябва всичко да можеш да правиш. Пък аз видях, че всичко не мога да правя, значи нямам воля. Такъв ми беше извода. Пък то нещата са по-другояче нали? Човек има и други способности, други сили действат в него, трябва много неща да вземе предвид, но тогава не ги знаех това и така. Даже помня Гълъбов, този първия стенограф на Учителя, преди да си замине дойде при Учителя. Понеже нали и аз бях стенографка при него, при него съм учила. Дойде да си вземе сбогом с Учителя. Учителят на един приятел при един разговор му е казал, че ако един адепт да речем има близост с една жена, ще кажат че той я обезчестил. Но всъщност той е на много по-високо духовно ниво и при тая обмяна той е, който е понесъл по-нисшето състояние на жената, щото тя не е по трептения, по вибрации, по разбирания, не е на висотата, на която е той.
към текста >>

76. 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА

Никой от нас нямаше такова образование, нито такива способности.
В.К.: Разказвахте ми имало в София техник към радиото, който бил предложил да запише, да направи запис. Е.А.: А-а, аз исках да запишеме Учителя когато дава песните. Музиката за песните. Аз направих предложение, понеже ние записваме Словото на Учителя. Но не сме така музикални да запишеме и нали мелодията да я нотираме веднага. Никой от нас нямаше такова образование, нито такива способности. А пък знаете ли Учителят беше свирил тогава наскоро. „Българите така свирят една българска мелодия. Ама тя не е правилна, тъй трябва да се свири! " Е сега нали тука трябва много музикално ухо или апарат да го снеме. И аз казвам: „Абе, защо ще пропускаме тези неща" и попитах един брат Дряновски, може ли да имаме такъв апарат.
към текста >>

77. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

То човек, когато има такива духовни способности, той слиза долу, за да повдигне другия.
Е.А.: Този случай, чакай, как беше бе? В.К.: Лулчев казал това за себе си, за връзката си с едно младо момиче. Е.А.: Виж, Той Учителят е казал нещо на Лулчев, като че ли за да го освободи от това, поне в моето съзнание така беше останало, с такова впечатление бях оставена. Защото едно същество, което нищо не разбира от духовност може да преживее една такава Любов без то да е засегнато всъщност от нея. В.К.: Значи този случай така. То човек, когато има такива духовни способности, той слиза долу, за да повдигне другия. Е.А.: Е, да, може. И така може да прави. В.К.: Единият слиза надолу, а другия се издига. Е.А.: Може сега, да, така да се приеме. В.К.: Чета.
към текста >>

78. .177. ЗАДАЧИТЕ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

И да се развиваме всеки както може и със способностите с които можем и така да вървиме напред.
Учителят къде ни води, в един свят висок - „Когато Любовта царува", не ни води в свят земен. Добре, ама приятелите не са разбрали това нещо. И така. Те трябваше да глътнат нещо, което беше малко коравичко. Защото Учителят даваше свобода, за да се развиваме, а не да се ограничаваме. И да се развиваме всеки както може и със способностите с които можем и така да вървиме напред. Когато тяхното становище беше много по-земно. Много по-ограничено. И затова сега, когато Любовта царува, ами това е един вечен принцип на Любовта. В.К.: И така вие се преместихте от ул. „Оборище" 14 и отивате на Изгрева.
към текста >>

79. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Ще притежава ред, предвидливост, организаторски, изпълнителски и дипломатични способности с морална устойчивост да доведе проектираното до успешен завършек, въпреки отлаганията и пречките.
Ще се увлича от учения и вярвания, които другите смятат за странни, като окултизъм, астрология и др. Ще е чувствителна към по-висшите сили на природата и ще може да им бъде проводник. Ще се ползва много от помощта на приятели и чрез тях може да осъществи целите и амбициите си. Темпераментът й ще е доста високо акордиран, но ще умее да се контролира и рядко ще проявява гневът си. Слънце тригон със Сатурн. Ще притежава ред, предвидливост, организаторски, изпълнителски и дипломатични способности с морална устойчивост да доведе проектираното до успешен завършек, въпреки отлаганията и пречките. Честен характер, добра и внимателна природа. Искрена и справедлива в отношенията си с другите, но когато вярва, че известен курс на действие е прав никой не ще може да я отклони от него. Слънце квадрат с Юпитер. Ще обича т.н. „добри" неща на живота и ще проявява известна себичност в създаването си на удобства.
към текста >>

80. 3.Учителят имаше образен език

Ако това отговаряше на способностите на кандидата, той го насърчаваше, но ако не отговаряше на способностите му, казваше: „Не бихте ли искали да следвате" - дисциплината, която отговаряше на неговите способности.
Всеки, който е послушал съвета на Учителя се е ползувал. Учителят даваше съвети на тези, които искаха от него без да се налага и ги оставяше те да постъпят така, както самите са решили. Той виждаше, че като не го послушат ще имат неприятности, а може би и страдания, но ги оставяше свободни да се учат от страданията. Той никога не укоряваше някого, че не го е послушал, а оставяше всеки сам да види погрешката си. Когато някои млади го питаха какво да следват, той винаги ги запитваше какво най-много биха желали да следват. Ако това отговаряше на способностите на кандидата, той го насърчаваше, но ако не отговаряше на способностите му, казваше: „Не бихте ли искали да следвате" - дисциплината, която отговаряше на неговите способности. И казваше: „Мисля, че за вас е по-добре да следвате" - специалността, която съответства на способностите му. Всички, които имаха контакт и отношение към Учителя и прибягваха до неговия съвет, почти винаги с течение на времето разбираха, че съвета е бил навреме и намясто даден. Учителят имаше предвид само доброто на тези, които го питаха. Той не беше с нищо заинтересован или зависим от тях. Той нищо от никого не е очаквал, защото нямаше никакви интереси на земята, нищо не е искал от нас.
към текста >>

И казваше: „Мисля, че за вас е по-добре да следвате" - специалността, която съответства на способностите му.
Учителят даваше съвети на тези, които искаха от него без да се налага и ги оставяше те да постъпят така, както самите са решили. Той виждаше, че като не го послушат ще имат неприятности, а може би и страдания, но ги оставяше свободни да се учат от страданията. Той никога не укоряваше някого, че не го е послушал, а оставяше всеки сам да види погрешката си. Когато някои млади го питаха какво да следват, той винаги ги запитваше какво най-много биха желали да следват. Ако това отговаряше на способностите на кандидата, той го насърчаваше, но ако не отговаряше на способностите му, казваше: „Не бихте ли искали да следвате" - дисциплината, която отговаряше на неговите способности. И казваше: „Мисля, че за вас е по-добре да следвате" - специалността, която съответства на способностите му. Всички, които имаха контакт и отношение към Учителя и прибягваха до неговия съвет, почти винаги с течение на времето разбираха, че съвета е бил навреме и намясто даден. Учителят имаше предвид само доброто на тези, които го питаха. Той не беше с нищо заинтересован или зависим от тях. Той нищо от никого не е очаквал, защото нямаше никакви интереси на земята, нищо не е искал от нас. Както в беседите и лекциите, така и в частните разговори, Учителят винаги изясняваше учението си и никога не се занимаваше с обикновени неща.
към текста >>

81. 10.Учителят ни води по нов път

Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н.
Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува. Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така. Всяко нищо, което не е опитано, в него може да се съмнява дали е така или не. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното знание подлежи на проверка. Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителят ни даде засяга целокупния живот на човека, както външните изяви, така и вътрешните възможности. Всичко, което Учителят ни учи, а ние не сме опитали, почива на вярата. Ние вярваме в това, което ни казва Учителя, че е истина. Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме. Например, ние вярваме в разумността на природата, вярваме, че законите, които управляват природните явления са разумни.
към текста >>

82. 22.Учителят отвори Школата

С тях Учителят целеше да развие нашите духовни способности и дарби.
И наистина ние научихме нещо. Ние бяхме готови по всяко време, без страх да тръгнем с Учителя по планините. Учителят в Школата ни даваше теми, върху които ние трябваше да пишем. За някои ние можехме да напишем нещо, но за други беше ни трудно. Учителят ни казваше: „Ако не знаете какво да пишете, поне мислете върху тях". С тях Учителят целеше да развие нашите духовни способности и дарби. Темите, които Учителят ни е давал бяха целенасочени, планомерни. За посещението в Школата имаше определени правила. Трябваше редовно да посещаваме Школата, да не отсъстваме без причина. Трябваше да поддържаме добри отношения помежду си, отношения на почит и уважение един към друг. Учителят непрестанно изясняваше принципите на учението си и даваше методи за приложението му.
към текста >>

83. 25.Учителят ни е помагал със съветите си

Той ни даваше законите и методите, по които да живеем, за да развием духовните си дарби и способности, но ние трябваше да работим, да приложим тези методи.
Учителят ни е помагал със съветите си, когато сме имали нужда и сме се обръщали за помощ към него. Към всички е бил отзивчив. Той не ни е обещавал каквото и да е, а ни е казвал: „Ако приложите това, което ви казвам вие ще бъдете в хармония със законите на живата природа и така ще подобрите здравето си, ще си създадете по-благоприятни условия". Той ни даваше законите и методите, по които да живеем, за да развием духовните си дарби и способности, но ние трябваше да работим, да приложим тези методи. Учителят не ни е обещавал, а ни е учил да живеем така, че да имаме добрите резултати. Спомням си веднъж в клас, Учителя държеше лекцията си. Поспря се малко и започна да се смее. Доста дълго се посмя. Когато престана да се смее каза: „Ще ме питате защо се смея.
към текста >>

84. 07.Когато 60 години ме делят

Той се повдигна в очите ми, че има такива духовни способности и аз си помислих, че той е на много по-високо ниво.
" Попитах го: „Какво значи това? " Каза ми, че той излизал от тялото си и с астралното си тяло можел да пътува. Аз бях чела, че някои могат да излизат от тялото си, но лично преживяване не бях имала, нито бях срещала друг човек, който може да прави това. Аз не се усъмних в думите му, напълно повярвах. Тези две преживявания допринесоха за укрепване на връзката. Той се повдигна в очите ми, че има такива духовни способности и аз си помислих, че той е на много по-високо ниво. За тези преживявания с никого не споделих, освен с него. При срещите ни всеки споделяше това, което е преживял, което е опитал. Било за връзки, които е имал, било други някакви опитности. Той ми разправи една история от ранната си възраст. Като млад офицер и имал връзка с разни момичета.
към текста >>

85. 01-ЯСНОВИДСТВОТО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Тогава ще разберете една част от неговите способности.
Вестник „Отечествен фронт", бр. 93/21 .XII.1944 год. А ще поместиме от книгата на Ангел Томов „Ясновидските предсказания и науката" от 1930 год. от стр. 77-83 за главата предназначена за него. Тогава ще разберете една част от неговите способности.
към текста >>

86. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби.
Тия указания карат г. Л. Лулчев да съветва често жена си да бъде предпазлива и осторожна. Едновременно с това той се стреми да я насочи към един по-интензивен духовен живот и то пак с главната цел - да я предпази от грозящата я опасност. Явно е, че в случая се касае за един факт на ясновидство в бъдещето, което не може да се обясни с обикновена прозорливост и предвидливост, нито пък с някаква случайност. Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г. Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г. Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност. В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен интрумент. Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния.
към текста >>

87. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи.
Най-много беше наклеветен, от всички страни, без изключения. В 1897 год. издава една малка книжица „Хио-Ели-Мели-Месаил". В 1898 год. изнася във Варна „Призванието към българския народ". В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи. Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика. След което прави измерения на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Картите съдържат повече от 40 способности.
към текста >>

И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице.
изнася във Варна „Призванието към българския народ". В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи. Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика. След което прави измерения на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Картите съдържат повече от 40 способности. За всяка се дава оценка с цифра от едно до шест. Всяка карта се попълва и се дава на всяко изследвано лице. В.К.: Въпрос: Какво представяше „Хио-Ели-Мели-Месаил", тая книжка? Е.А.: Тя е една книжка, ние я имаме.
към текста >>

Картите съдържат повече от 40 способности.
В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи. Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика. След което прави измерения на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Картите съдържат повече от 40 способности. За всяка се дава оценка с цифра от едно до шест. Всяка карта се попълва и се дава на всяко изследвано лице. В.К.: Въпрос: Какво представяше „Хио-Ели-Мели-Месаил", тая книжка? Е.А.: Тя е една книжка, ние я имаме. В.К.: Нещо по-подробно да знаете за издаването й?
към текста >>

На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката.
Когато свършил Той към 1911-та година вече преустановява това. Учителят беше опитен френолог и измерванията си е правил с няколко уреда. Веднъж бяхме със Савка при Учителя и Го помолихме да ни покаже уредите с които прави изследванията. Те бяха няколко уреда за измерване ширината на главата, височината и дължината на главата. Картите представляваха печатани формуляри. На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години. А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка. Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука.
към текста >>

88. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

Много от вас много добре се учите, много сте интелигентни със силни способности, но и на сестрите и на братята казвам: Не обичате Бога.
Ако вие загубите вярата в това, което Бог е вложил във вас, тогава, A3 ВИ КАЗВАМ, A3 СЪМ НЕДОВОЛЕН ЗА ЕДНО ОТ ВАС. Да ви кажа сега. ЧЕ ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ БОГА. ТАМ СЪМ НЕДОВОЛЕН! ТАМ СЕДИ МОЕТО НЕДОВОЛСТВО. Много от вас много добре се учите, много сте интелигентни със силни способности, но и на сестрите и на братята казвам: Не обичате Бога. И вследствие на това не искам да ви занимавам повече. КОГАТО ЧОВЕК ИМА ЛЮБОВ КЪМ БОГА, ТОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ГОТОВ НА ЖЕРТВА. Всичките въпроси там са разрешени. Тогава къде седи науката? Та казвам, вие всички трябва да си съставите една ясна представа за работата ви като ученици.
към текста >>

89. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР V

Дора Куртева (1900 - 1997 г.)

ЕДИНИЦАТА-ДОБРОТО" „Та всичките твои дарби и способности, които сега имаш, се дължат на една добродетел, която си имал някога, а всичките глупави вярвания, които сега имаш, се дължат на лишението от тази добродетел.
Разлики в заглавието. 2. В оригинала има много фигури, които не са отпечатани, вероятно поради технически причини, т.е. невъзможността да се отпечатат тогава през 1941 год. 3. Редактирана, преразказана и то много. „ЛИНИИ НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ. ЕДИНИЦАТА-ДОБРОТО" „Та всичките твои дарби и способности, които сега имаш, се дължат на една добродетел, която си имал някога, а всичките глупави вярвания, които сега имаш, се дължат на лишението от тази добродетел. За мене човешкото лице е изменение на един квадрат. Когато погледна човешкото лице, аз виждам миналото. Всичките пермотации, които са станали в човека това са геометрически изменения. Там са означени всичките му престъпления и всичките му добродетели. Всичко това човек носи геометрически и математически като числа на себе си.
към текста >>

90. 13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Този опит е направен за уякчаване вярата на баща ми в способностите и знанието на Учителя.
Независимо какъв е, дали е беден, богат, циганин или просяк, обичам да оглеждам хората. И така, аз се оказах на малката софричка, седнала точно срещу него и се случи така, че го гледам направо в очите. Учителят също ме гледа, после огледа всичките деца и направи някои изказвания. За най-голямата ми сестра, Цветанка, каза, че тя има духовна връзка с него и с невидимия свят и направи един опит с нея пред всички ни. Учителят сложи ръка над главата й и тя се извлече от тялото си в невидимия свят и ние чувахме само говор от устата й, да разказва за неща, които тя виждаше в онези светове, през които Учителят я прекарваше и водеше. Този опит е направен за уякчаване вярата на баща ми в способностите и знанието на Учителя. За моя брат Учителят се обърнал към баща ми и му казал: „Той върви по твоя линия." А за мен Учителят казал: „Туй нито е лъгало, нито ще лъже." Но баща ми понеже в онези години вече се занимава с четенето на окултни книги, знаел за прераждането и решил, че аз имам връзка с някои преродени родови духове. Обърнал се към Учителя и му казал: „Г-н Дънов, аз много добър чичо имах. Имах еди-кой си чичо, да ни би той да се е преродил в нея? " Чичо ми се казваше Георги. „Не, не" - казал Учителят.
към текста >>

91. 20 - 5. ЯНКА ПАНАЙОТОВА ГРЪНЧАРОВА ЯСНОВИДКАТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Янка разви ясновидски способности, омъжи се в Ямбол, при нея идваха и идват за съвет много хора отвсякъде.
Тя трябва да му отговори по същия начин и този човек ще я доведе при него. Тя споделя това освен с родителите си и с учителя - ръководител на религиозната група. Той също решава да тръгне. Бащата на Янка я изпраща до Стралджа, настанява я във влака. На софийската гара я посреща с вдигната за поздрав ръка Боян Боев и я завежда при Учителя - този, когото тя е видяла на стената. Янка разви ясновидски способности, омъжи се в Ямбол, при нея идваха и идват за съвет много хора отвсякъде. Вече е възрастна и болна, но пак помага според силите си.
към текста >>

92. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Същите тези способности, които се намират в змията, са и в съответните центрове в задния мозък на човек.
Тя знае къде се намира нейната храна,обикаля, отдалечава се и се връща в своето леговище. Познава формите, цвета, жабите, мишките, гущерите. Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си. Освен това тя притежава разрушителност, чувство за самосъхранение, родителски чувства. Ако изправим змията така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите. Същите тези способности, които се намират в змията, са и в съответните центрове в задния мозък на човек. Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-висшите гръбначни животни като кучето, коня, вола и др. виждаме, че плоскостта на тяхните очи е успоредна на гръбначния стълб. Ако се изправят така, че и посоката на очите им ще бъде същото или по отношение на човека очите им ще бъдат на темето. Колкото са по-напреднали животните, толкова очите им ще се приближават към челото на човека. През дългия път на развитие през вековете, от змията, през млекопитаещите до човека, ъгълът на очите по отношение на гръбначния стълб се променя до 180 градуса.
към текста >>

Той прекроява своята форма и създава нова, по-съвършена, в която внася опита, придобитите сили, знания и способности от миналото.
През дългия път на развитие през вековете, от змията, през млекопитаещите до човека, ъгълът на очите по отношение на гръбначния стълб се променя до 180 градуса. Когато дойдем до човека, виждаме, че той е развил силно предния си мозък и челото, вследствие на което той се е изправил вертикално. При еволюцията си човек е развил предния си мозък. Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата. Следователно, това показва, че живият принцип, животът е нещо единно, който прониква във всички живи форми и ги пресъздава. Той прекроява своята форма и създава нова, по-съвършена, в която внася опита, придобитите сили, знания и способности от миналото. Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности. Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват. Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-висшите до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава. Съзнанието е безсмъртно, то присъства във всички фази на живота. Възприело е своеобразно обективната действителност, срещнало е всевъзможни противоречия и е изработило според умението си своеобразен начин на борба за преодоляване на препятствията.
към текста >>

Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности.
Когато дойдем до човека, виждаме, че той е развил силно предния си мозък и челото, вследствие на което той се е изправил вертикално. При еволюцията си човек е развил предния си мозък. Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата. Следователно, това показва, че живият принцип, животът е нещо единно, който прониква във всички живи форми и ги пресъздава. Той прекроява своята форма и създава нова, по-съвършена, в която внася опита, придобитите сили, знания и способности от миналото. Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности. Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват. Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-висшите до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава. Съзнанието е безсмъртно, то присъства във всички фази на живота. Възприело е своеобразно обективната действителност, срещнало е всевъзможни противоречия и е изработило според умението си своеобразен начин на борба за преодоляване на препятствията. С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си.
към текста >>

Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват.
При еволюцията си човек е развил предния си мозък. Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата. Следователно, това показва, че живият принцип, животът е нещо единно, който прониква във всички живи форми и ги пресъздава. Той прекроява своята форма и създава нова, по-съвършена, в която внася опита, придобитите сили, знания и способности от миналото. Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности. Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват. Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-висшите до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава. Съзнанието е безсмъртно, то присъства във всички фази на живота. Възприело е своеобразно обективната действителност, срещнало е всевъзможни противоречия и е изработило според умението си своеобразен начин на борба за преодоляване на препятствията. С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си. като го пресъздава в нови форми, годни за по-сложни възприятия и намиране на нови пътища за разрешаване на противоречията, които среща по пътя си.
към текста >>

С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си.
Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности. Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват. Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-висшите до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава. Съзнанието е безсмъртно, то присъства във всички фази на живота. Възприело е своеобразно обективната действителност, срещнало е всевъзможни противоречия и е изработило според умението си своеобразен начин на борба за преодоляване на препятствията. С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си. като го пресъздава в нови форми, годни за по-сложни възприятия и намиране на нови пътища за разрешаване на противоречията, които среща по пътя си. Обективният физически свят в своята същина със своите мисли и закони е приготвил всички условия - материални и духовни за развитието на всички живи форми на съзнанието. Той представлява една велика мистерия. Възприятията на всички същества се разширяват, откриват нови знания, синтезират се в сили и способности, които съграждат нови мозъчни центрове и трансформират старите. Те коригират тялото и го пресъздават, за да се появят събудените нови сили.
към текста >>

Възприятията на всички същества се разширяват, откриват нови знания, синтезират се в сили и способности, които съграждат нови мозъчни центрове и трансформират старите.
Възприело е своеобразно обективната действителност, срещнало е всевъзможни противоречия и е изработило според умението си своеобразен начин на борба за преодоляване на препятствията. С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си. като го пресъздава в нови форми, годни за по-сложни възприятия и намиране на нови пътища за разрешаване на противоречията, които среща по пътя си. Обективният физически свят в своята същина със своите мисли и закони е приготвил всички условия - материални и духовни за развитието на всички живи форми на съзнанието. Той представлява една велика мистерия. Възприятията на всички същества се разширяват, откриват нови знания, синтезират се в сили и способности, които съграждат нови мозъчни центрове и трансформират старите. Те коригират тялото и го пресъздават, за да се появят събудените нови сили. Мозъчните центрове, както са наредени, показват пътя, който е изминало човешкото съзнание от змията до съвременния човек. От задната част на черепа, по кривата линия, която минава по темето и спира до веждите, са наредени последователно всички мозъчни центрове, които показват развитието на психиката на човека. Това е пътят на човешкото съзнание. Този жизнен път през вековете представлява нов обект за изучаване.
към текста >>

Това се вижда от изградените системи в човека, В центъра на този строителен процес стои преследването на една по-висша цел - създаване на едно по-съвършено тяло, въплащаващо в себе си по-възвишени умствени способности.
Той приема храна, вода, въздух, приема светлина, топлина и енергия. С това той съгражда своята физическа форма. Неорганичните елементи се извличат от растенията и плодовете. По този начин той се явява трансформатор на материалния свят. Тези процеси не са произволни, а организирани, целенасочени и разумни. Това се вижда от изградените системи в човека, В центъра на този строителен процес стои преследването на една по-висша цел - създаване на едно по-съвършено тяло, въплащаващо в себе си по-възвишени умствени способности. Този архитект е един лъч от Мировия Дух, който е резервоар на разум, мъдрост и любов и който ни свързва с цялото битие. Този жив лъч го усещаме като АЗ-себечувстване, без да познаваме неговия източник. Според окултизма, този Божествен лъч, неговата същност, енергия и сила, е продължение на Божествения Миров дух. Когато този лъч навлезе в материалния свят, неговото първично съзнание за цялото се помрачава и той забравя своя произход. Вижда се в един чужд, непознат свят, в една непрогледна тъмница и се сблъсква с новите сили и закони.
към текста >>

93. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Тялото е един инструмент на душата, посредством която се събират знания и опитности, които се синтезират и превръщат в сили и способности, които изграждат и организират душата.
17. ФАЗИ НА ЖИВОТА Георги Радев Дюлгеров В един студен зимен ден на декември 1944 година нашият велик Миров Учител премина във вечността. Вестта за това се разнесе мълниеносно из цялата страна. Тя потопи в дълбока скръб неговите последователи, но за малко, защото в неговото Учение се казва, че човек не е само тялото. Човекът е дух, душа, ум и сърце. Те са истинският, безсмъртният човек. Тялото е един инструмент на душата, посредством която се събират знания и опитности, които се синтезират и превръщат в сили и способности, които изграждат и организират душата. Духът изгражда тялото в продължение на милиарди години, потопявайки го във физическия свят. Този обективен физически свят е изграден от мъдрост и любов, които са израз на Божествената воля - кристализираната Божествена мисъл. Следователно Мъдростта създава, моделира формите на физическия свят. Любовта съзидава и е израз на силите в него, а истината е субстанцията, движението, целенасочеността и вътрешното трансформиране физическите енергии в нови форми. Те дават образа, съдържанието и смисълът на този видим свят, в който сме потопени.
към текста >>

Някои от неговите членове се обличат с материални тела, като нашите, но със способности, надвишаващи ги многократно.
Както субективното съзнание разделя човека от животните и го въвежда с една недосегаема за тях култура, както и животните нямат представа за човешкия живот, за неговите възможности, ум и култура, както в отдалечаването на човека от животното - дистанцията създадена от субективното начало на съзнанието, така и свръх съзнателното начало на ума разделя съвременния, обикновен човек от човек с възможности, необясними за нас. Този човек се въвежда в едно ново поле на прояви и възможности. Той се отдалечава от нас толкова, колкото ние стоим далеч от животните. Неговото тяло е изградено от етерна и духовна субстанция. Съществата от това поле са известни като Всемирно Бяло Братство. Някои от неговите членове се обличат с материални тела, като нашите, но със способности, надвишаващи ги многократно. Те проникват през твърдата материя и познават съдържанието й, те виждат на хиляди километри и могат да определят дистанцията. Могат да определят диагнозата на болен и начина на лекуването му. Виждат не само пространството, но и проникват в душата на човека и най-съкровените тайни за тях са видими. Те виждат нашите мисли, чувства, тяхната проява и развой. Те могат да излизат от телата си, да отиват далеч и да се върнат.
към текста >>

В школите се изучават методите за развиване на тези способности, с които мирозданието разкрива своите тайни на ученика.
Те са изпращали свои ученици и посветени създавали са школи /окултни/ - египетската на Хермес, орфистите на Орфей, Питагорейците, Богомилите, Християн-Розенкройцерите, теософите на Щайнер, Йогите на изток и др. Всички тези школи изнасят знания, изпитани и проверени от тези великани на светлината. От тях е създадена окултната /тайната/ наука и нейните разклонения. Изучаването на тази наука осветява пътя на всеки, вървящ по него и му помага да развие нови сетива, възприятия и възможности. Тези сетива са като семена, като потенциални сили, които очакват своето пробуждане. В школите се изучават методите за развиване на тези способности, с които мирозданието разкрива своите тайни на ученика. Както слепият чрез пипане опознава предметите и добива ограничена представа за обективния свят, така и ученият чрез опити изучава фактите и иска да ги обясни. Каквато е разликата между слепия и зрящия, такава е разликата между учения и окултиста-ясновидец, който вижда причините, силите и разума, който обуславя фактите, явленията и връзката им с цялото. Окултистът-ясновидец вижда тяхния ритъм във Всемира и хармонията, която звучи и превръща светлина и цвят и всичко, където минало, сегашно и бъдеще е едно. Когато разглеждаме човешкото тяло, формата и съдържащото се в нея, виждаме чудеса, които човешкият разум не може да си обясни. Този механизъм не е още изучен, няма архитект, механик, скулптор, химик да сътвори такова удивително устройство като човешкото тяло.
към текста >>

94. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек.
Виждали себе си в целия род. Те са били ясновидци, виждали са небесния свят, а материалният е бил за тях като мъгла - непознат. Имали са стадно съзнание или т.н. колективно подсъзнание. Между тях са живеели ришите - Великите Учители, които са се отличавали с цветна величествена аура и са били смятани за богове. Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек. Ришите са спомогнали за разделяне на труда, като послушните са били защитени от глада и природните стихии. Изминали са хилядолетия, докато всички осъзнаят, че този свят носи условия за добър и радостен живот. Техният поглед от небесния свят, постепенно се е обръщал към физическия, като източник на материални блага, към неговите закони. Постепенно материалният свят е станал по-ясен за тях. Виждането на вътрешния човек, на душата, постепенно изчезнало, но споменът за него останал.
към текста >>

95. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Самата варненска община не се отказвала да прибягва често до неговите способности и връзки: той бил натоварван от нея с важни мисии.
На молбата на варненци И. Макариополски изпратил архимандрита Панарета, който през септември 1867 г. заел председателството на общината. Конст. Дъновски се оттеглил сега, след като напуснал председателството на варненската община, в село Николаевка. Но и оттук той не престанал да се интересува и да се грижи за националното дело в епархията. Самата варненска община не се отказвала да прибягва често до неговите способности и връзки: той бил натоварван от нея с важни мисии. Така през декември 1869 г. той бил изпратен в Пазарджик, Провадия и Балчик с мисия да съобщи на общините съдържанието на писмото на привременния народен събор в Цариград по недоразуменията им и да ги убеди да се явят във Варна на събора за уреждане на споровете помежду им. Освен това от време на време той продължавал да служи във Варна и да замества отсъствующия Панарет. Но и новият председател на Варненската община се сблъскал със същите трудности по отношение на приходите, както и неговият предшественик. Освен това между него и варненската община възникнали недоразумения, които извикали неговото падане.
към текста >>

96. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода.
По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител. Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г. свиква събор от свещениците, епитропите и чорбаджиите в епархията, за да се разгледа и приеме той като задължителен за цялата епархия. Съборът с малки изменения одобрил предложения проект, който бил подписан от представителите, в това число и от тия из Добрич, Балчик и Провадия. Последните го и подпечатали с печата на своите общини и заявили, че ще се подчиняват на неговите наредби. В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода. От прокараните в законника положения се вижда, че варненската община от 1866 година се конституира веч по отношение към черковното и училищно дело в епархията като черковно-управен институт със значение и власт такава, каквато отпосле придобиват у нас до освобождението епархиалните смесени съвети. Варненци още от самото начало взимат живо участие и в църковните работи в Цариград. Още през 1861 г. Варненско, както споменахме вече, е имал свой представител по църковния въпрос в лицето на известния Атанас Георгиев. По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х.
към текста >>

97. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Те се състоят във възможността на медиума да отдалечи душевните си способности, тъй щото не само да се задълбочи в задгробния свят, от дето да получи понятие от неща и образи, които му представляват Духовете, но още и най-вече да позволи на тези невидими същества да си послужат с органите на посредника, за да ни принесат, по един начин, когото те видят за по-добър, това що треба да знаем, чрез движение на предметите, чрез слово, чрез пименността и пр.
Авторитета на духовното учение се състои още в неговата всеобщност. Действително, тази наука се открива във всичките социални класове, във всичките народи, на каквото поколение, секта или религия те и да принадлежат; всякога една и съща, тя потвърдява безсмъртието на душата, множеството на съществуванията, привлича хората едни към други, като ги поучава взаимно да си помагат и да се обичат, като им внушава същия закон от любов и солидарност. Поръчките, или съобщенията, които ни дават върховните Духове, които ние узначаваме по името водачи и хранители, имат такова свойство да се вземат приблизително, и то справедливо, като Божествено откровение; те съдействуват на искупителната мисия, що Христос дойде да изпълни на земята. Съществуването на тези души се явява посредством медиумизма. Тези явления, безконечно разнообразни, без съмнение се распознават. Те се състоят във възможността на медиума да отдалечи душевните си способности, тъй щото не само да се задълбочи в задгробния свят, от дето да получи понятие от неща и образи, които му представляват Духовете, но още и най-вече да позволи на тези невидими същества да си послужат с органите на посредника, за да ни принесат, по един начин, когото те видят за по-добър, това що треба да знаем, чрез движение на предметите, чрез слово, чрез пименността и пр. Понякога Духовете стават видими, осезаеми и с тежест. Духовността происхожда, следователно, както от Откровението, тъй и от Науката. Под този двоен изглед, тя е драгоценен поучителен източник. Това учение има за цел изучването на откровението, като има свойството на върховен морал; следователно то се съгласява строго с Евангелието, което е израз на Божественния морал. Според авторите на философията това.
към текста >>

Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване.
И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест. Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества. Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване. Спирани от смъртта, която ненадейно дохожда да заспре продължението на нашите опити и земни занятия, тези. съществувания са като станциите на едно дълго пътуване, във време нa които се определя за всеки едного от нази баланс, съставен от актив и пасив, който да представлява сбора (сумата) на нашите добри и лоши дела. По тая причина ни се налага материалния успокоителен отдих, за да ни позволи да преценим справедливо стойността на нашето поведение и причините, които са го определили. Нуждата от напредък, която не е наложена от непрекъснатите съществувания, е избегнала от нашия разум. При всичкото туй, както и да бъде, нашите съществувания ни водят и ще ни заведат всякога там, дето се следва; предпочетително е, следователно, ние сами да се подчиним на общите изисквания: дето и да сме, под каквито условия и да сме, не можем да избегнем.
към текста >>

98. V.II.16 МОЛИТВА НА УЧЕНИКА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА СЛОВОТО

Господи, дай ми сила, способности и възможности да работя за Твоите дела. 2.
16 МОЛИТВА НА УЧЕНИКА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА СЛОВОТО 1. Господи, дай ми сила, способности и възможности да работя за Твоите дела. 2. Научи ме Господи да любя, както Ти любиш и да работя както Ти работиш. 3. Ти люби чрез мене! 4. Помогни ми да намеря всички готови души и ме научи какво да им говоря. 5. Ти, Господи им говори чрез мене, чрез Словото си. 6. Ти ме прати при тях и тях прати при мене, за да оповестя Словото и Славата Ти. 7.
към текста >>

99. НАРЯД за 1916 година