Търсене в текстове за 'Спокойствие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 117 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи.
Изсипани са 161 бомби върху града. Убити са 14, ранени са 25 души. От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не. Английските бомбардировки в София и в страната не бяха очаквани от никого. На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия. На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи. Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година. На 22 юни, Германия напада и навлиза в СССР. През 1941 година, нощните въздушни нападения със самолети са предпочитание на английското командуване. Самолетите идват към София по Владайското дефиле, по билото на Витоша над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново. На 7 декември Япония напада военноморската база на САЩ Пърл Харбър на Хавайските острови.
към текста >>

2. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха.
Тогава беше дошла и една друга сестра, Василка, от Айтоския край. Тя се зае да помага в този дом. Тук имаше непрекъснато движение на хора: едни идваха, други си отиваха, трети оставаха да се нахранят, четвърти - да се подслонят за известно време. Беше необходим човек да прислужва в това домакинство: да се пере, да се чисти, да се подготвят продукти за храна, да се готви, да се мете, да се подрежда - това бяха онези неща от обикновения бит на един дом. Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя. По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя. Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие.
към текста >>

3. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Само Учителят, когато държеше беседите и лекциите, ни връщаше спокойствието от времето на Школата.
Така че аз съм свидетел - видях цялата обстановка там вечерта, когато дойдоха да Му правят инжекция. Та аз съм свидетел срещу всички тези клевети, които дойдоха после, за да опетнят Учителя. След преврата на 9 септември 1944 година, на власт дойдоха комунистите и стана много напрегнато и неспокойно. Много хора изчезнаха след направените арести и то - безследно. Затова никой не беше спокоен в София. Само Учителят, когато държеше беседите и лекциите, ни връщаше спокойствието от времето на Школата. На 19 декември 1944 година, Учителят слезе да спи в долната приемна стая. При Него влизаха и излизаха братя и сестри. Аз не отидох там, защото знаех, че Паша и Савка Го посещават и ако трябваше да отида, те щяха да ми съобщят. Паша ми каза, че Учителят казал за тези непрекъснати посещения на приятелите следното: "Какво го направиха тука? Те го направиха на хан".
към текста >>

4. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана.
По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото".
към текста >>

5. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа.
той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г. през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата. Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека. Сред тази девствена природа ние се чувствахме като в родно място и между нас и нея ставаше пълна обмяна.
към текста >>

6. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота.
Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай. От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме. Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление.
към текста >>

Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление.
Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо.
към текста >>

7. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме.
Оставяха ни да работим. Тогава имаше милиционерска охрана. Около нас на пет-десет метра се движеха свободни граждани по тротоара, деляха ни само една-две крачки. Предупредиха ни, че ако някой реши да бяга, тези пазачи около нас всяка неделя стрелят по мишени за упражнение. Ние спазвахме угоровката да не създаваме неприятности на себе си. Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме. Имаше един католически свещеник осъден по онези католически процеси, които хвърлиха много от тях в затвора. Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована Библия и ми я подаде. „Това е за теб! Досега я ползвах аз, а сега я чети ти! " Как му я бяха донесли, не зная.
към текста >>

8. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие.
Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица. УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината. Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички.
към текста >>

9. ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Чаках с дни да се махнат духовете от тях и да ги оставят на спокойствие.
А сега направих обратното. Щом са внимателни, аз също съм такъв. Любезни са, аз също. Дойдат ли духовете и влезнат ли в тях и започнат да ме гонят чрез тях, аз се отдръпвам, моля се и не се разправям с тях, не обяснявам нищо, а само мълча. Така не ги дразнех. Чаках с дни да се махнат духовете от тях и да ги оставят на спокойствие. Така постепенно започнах да се справям с тази моя задача. Така останах в тази служба. Започнаха да оценяват моята работа, напреднах в службата си и получих по-голяма заплата. Купих бонбони и ги нося на Учителя. Обяснявам Му защо черпя.
към текста >>

10. 6.32. Синът на Учителя

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Докато ме превързваха, аз пазех пълно спокойствие, без да издам нито звук.
Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Тези два случая ми дадоха сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, дали е в състояние да обуздае болките на плътта. В този момент помолих да отворят вратата и като си извадих пръста, той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки самообладание, моят приятел ме заведе да ме превържат в една от близките аптеки. Докато ме превързваха, аз пазех пълно спокойствие, без да издам нито звук. Излизайки обаче от аптеката, аз паднах на улицата, изглежда че моето тяло, въпреки силата на моя дух, не можа да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Кое е характерното в този епизод, който може да се случи с всеки човек. Това може би беше една лекция от капитално значение. Всичките томове, прочетени от мен по тези въпроси за невидимите светове, за окултните центрове - нямаха това съдържание, както съдържанието на преживяния момент. Теорията, която знаех, трябваше да премине на практиката, за да бъде напълно изгонен от мен духът на атеизма.
към текста >>

11. 6.33. Третият приятел

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Тя носи вътрешен мир и спокойствие.
Като предвестник на тази нова епоха, Учителят слага Справедливостта. Той казва: „Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявяват Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната Справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота". Действително при този преход между старата епоха, която си отива в архивите на историята и новата, която младенчески възрастява идеята за справедливостта и правдата, извършват своята подготвителна работа. Сега има едно много важно знание, което не е достъпно нито на учените, нито на окултистите да го знаят. А то е - да виждат във всеки момент, чрез символите, как те ще се проектират в бъдещето.
към текста >>

12. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Този въпрос не ми даваше спокойствие.
50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ Във вихъра на тези политически събития аз изпитвах една вътрешна, идейна депресия. В моето съзнание изпъкна един капитален въпрос, на който трябваше да се даде отговор. Нима ще се позволи на тевтонците да смажат славянството и то да стане „тор" за техния „нов ред"? Този въпрос не ми даваше спокойствие. Къде останаха думите на Учителя, че "славянството ще донесе новата култура, която ще следва след западноевропейската, от великата спирала на културите на бялата раса." За мен, в тези исторически събития, това беше фатален проблем, който включваше съдбата на моите идейни схващания. Нима този най-компактен народ от славянството - руският, нима полският, чехословашкият и югославският трябва да бъдат сломени от тевтонския поход? Тези вътрешни идейни смущения аз трябваше да споделя с Учителя - с Този, Който беше основният двигател, вдъхновител, Който разпалваше буйния огън на моите идеали. Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата философия, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес. А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство.
към текста >>

13. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.
В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите.
към текста >>

14. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Исках да има спокойствие в този дом.
Гоненията се бяха засилили. Аз трябваше да работя при най-големите гонения. Накрая се уточнихме тази тетрадка със спомените на Пеню да остане временно при тях, да се укрие и после, като премине заплахата, да ми се предаде. Обещаха всички: Пеню, жена му, дъщеря му Иванка и Петърчо. Аз се съгласих. Исках да има спокойствие в този дом. А можех да я прибера, но я оставих. И сега не съжалявам, че съм я оставил, защото чрез нея се изпитаха всички кой какво и колко струва. Всеки получи оценката си. След това направих няколко филма на камера на Пеню и жена му, както и френологични снимки и заснех линиите на двете му ръце. Той беше подготвен вече за архив и за историята.
към текста >>

15. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Аз окайвах съдбата си в Бургас, за това че бракът с Вергилий ми донесе една стресирана бременност, и не ми донесе спокойствие и нормален живот.
То не е истина. Аз не се ожених за Вергилий за софийско жителство. Що за мания е това да се извращават така фактите. Идеята за този брак бе изцяло негова. А Паневритмията не съм преписвала. Аз окайвах съдбата си в Бургас, за това че бракът с Вергилий ми донесе една стресирана бременност, и не ми донесе спокойствие и нормален живот. Но и сама се справих с трудностите, които неговия егоцентризъм ми създаде. Изгледах дъщеря ни без негова помощ, защото съзнателно се отказа от такава. И се радвам на внуците му сега, макар и далеч от България. Но Паневритмията не съл преписвала. След всяко негово обидно писмо по три дни се мъчех да изхвърля от себе си негативните му внушения.
към текста >>

16. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

ТОМ 5

Голяма работа ме чака да разгадая на спокойствие какво ли значи всичко това.
" А той отговаря със същата усмивка и отново: „Марийке, Марийке". Той се обърна и продължи по-нататък - отиде към салона. Останах сама. Хайде сега оправете се ако можете. Постоях, завъртях се насам - нататък и си казвам „Аз повече тук работа нямам, да си тръгвам, че моята работа у дома ме чака". Голяма работа ме чака да разгадая на спокойствие какво ли значи всичко това. Тук има нещо, не може така Учителят да ми казва името и след това да се усмихва, а пък преди това не ми обръщаше внимание. Има нещо, ама да видим какво ще излезе. Тръгнах си да си вървя, вървя и се опитвам да мисля, но нищо не измислям. По едно време усетих, че си говоря на себе си „Учителят си има толкова много работа, има да мисли за толкова много хора, за толкова много души, които само в България са безчет и души, които търсят помощта му, а аз ей така съм тръгнала да го безпокоя по моите работи". У дома взех нещо да работя и отново усещам онова същество, дето стои над мене и дето не го виждам, но дето непрекъснато ме наблюдава какво правя и какво не правя и като го правя как го правя.
към текста >>

17. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

ТОМ 5

Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря?
Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената, мирова симфония.
към текста >>

18. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

Вратата на един от товарните вагони, където бяхме нахвърляни бавно се отваряше и повиканата жертва слизаше с хиляди проклятия и със силното желание да запази спокойствие и мъжество пред палачите.
Всеки обед в донесената храна на другаря Стоилов -адвокат, в готвеното имаше малко кокалче, в дупката на което се намираше костен мозък, а зад него в дъното на дупката - малка бележка написана стенографно. Въпреки подозренията на охраната, конспирацията чрез кокалчето остана неоткрита. По този начин ние следяхме събитията. Животът ни през деня коренно се отличаваше от тоя през нощта. Макар и пребити, ние си позволявахме от време на време и шеги, обаче, през нощта напрежението ни бе голямо, особено към полунощ, през което време палачите почваха своята работа. Вратата на един от товарните вагони, където бяхме нахвърляни бавно се отваряше и повиканата жертва слизаше с хиляди проклятия и със силното желание да запази спокойствие и мъжество пред палачите. Обстановката в инквизиционната стая му е позната: каучукови бичове с надпис „Аз знам всичко и всичко ще кажа! ", няколко пияни агенти-палачи, готови да бият, а от страни -маса с червено вино, нарязана сланина и чесън - любимия аперитив на садиста Баладински (белогвардейски офицер). Дали природата е създава друг подобен звяр-човек, не знам, но този садист Баладински, нямайки възможност да пие кръвта на своята жертва, налива и пие от виното, мислейки, че пие кръвта на жертвата си и то в момента, когато жертвата му се гърчи от болки, причинени от необузданите удари на бичовете. Седалището се подува, посинява, напуква се и когато кръвта започне да пръска лицата им, тогава прекратява своята животинска наслада. И ако ти си позволиш, преди те да спрат да им извикаш „Спрете палачи!
към текста >>

Пълна тишина и спокойствие цареше тогава.
Това се повтаря всяка нощ по няколко пъти от всички вагони с редки изключения. Казвам с редки изключения, защото имаше един от дежурните по караулите офицер, който не позволяваше през неговото дежурство да вземат арестанти от вагоните. А как узнавахме, кога ще бъде той дежурен по караулите? Това ни известяваше малкото конспиративно кокалче със скритата в него бележчица. Това бе за нас единствената отрада. Пълна тишина и спокойствие цареше тогава. Само морето неспокойно разбиваше вълните си в брега. През малката дупка-прозорче се виждаше полюлява-нето на високите мачти на гемиите, закотвени недалеч от брега. Чуваше се как градския часовник със своите удари отмерва времето и уплашени чайките със своите писъци нарушаваха нощната тишина. Обаче, не винаги ни носеше добри вести нашето малко конспиративно кокалче. 16 април 1925 година.
към текста >>

Цареше привидно спокойствие.
Всичко вече е ясно. Конспирацията напълно разкрита. Не ни оставаше нищо друго, освен да капитулираме. Излишни бяха всякакви увъртания и отричания. Трябваше да се подчиним на съдбата с единствената последва надежда да отречем показанията си в съда, като насила изтръгнати и да представим веществени доказателства за това: кървавите ризи и посинелите тела... , ' Макар и бавно, времето минаваше, всяка нощ вагоните зловещо се отваряха, неподписалите още своите „самопризнания" другари се отвеждаха и връщаха, но не така пребити. Цареше привидно спокойствие. Към края на месеца - нова изненада: незабравим петък! Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и надеждата за предотвратяване не е малка - съберете сили! Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие. Караулният началник извиква: „Кой там?
към текста >>

19. 6. НЕОЧАКВАНО ПРЕМЕЖДИЕ

Велик Георгиев Константинов

ТОМ 6

Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших.
Накрая на връх Дамка установихме, че печурките са обрани от други хора и ние не можахме нищо да наберем и си тръгнахме да се връщаме. По пътеката, по която се движехме на отиване и на връщане се вървеше много удобно, но аз не знам по какви хрумвания хлапашки, реших тя Анина да се върне по установената пътека, а аз щях да съкратя пътя, авантюристично хрумване, разбира се. И аз направих това нещо като стигнах на някои полянки, скачах на долната полянка, но широчка така, скачах 3 - 4 метра така и след туй по-надолу, скочих 4 -5 полянки и накрая стигнах на едно място гдето вече гледам надолу полянки няма. Като погледнах нагоре 4 метра стръмно, почти отвесно, не мога да се изкача и целия ми живот, най-хубавите случки от детинството ми минаха като на филм пред очите ми. Това е за да ме привържат към живота. Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших. Имаше един теч, който тече така по скалата и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и скалата и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах часовник още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система. Получих после преумора. Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка. Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство.
към текста >>

20. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Такива бяха времената, няколко месеца бяхме на спокойствие, на въздух.
Едва бяха изминали трите дни и нали той трябваше да го запише, но не искаше да го запише на баща си, защото щели да му викат Гиго. Казвам му, няма да му викаме Гиго, ще му викаме Гриша. И най-после на третия ден, той го записа Григор. Тогава всичко беше приготвено. През Гришово време като дете, имаше всичко преди войната. Такива бяха времената, няколко месеца бяхме на спокойствие, на въздух. Ходихме през лятото в Княжево под гората и после като се прибрахме, детето беше здраво. Но до четири месеца все плачеше нощно време. Повикахме д-р Мишелан, който беше детски лекар и той каза, че малко му е млякото и му добави кисело мляко с разни оризови води и бебето млъкна и започна да наддава. Роди се 3,500 кг, русичко, с хубави очи, игривичко и му правехме елхи и снимки, и филми и всичко беше наред. А преди Гриша да дойде едно лято с баща му бяхме на Юндола на едно летуване.
към текста >>

21. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

ТОМ 6

На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал.
Тогава е ходила при Учителя да пита за него какво ще стане със сина й, който е болен и се нарича Ленин (защото мъжът й е бил голям комунист). А тя е била от много богато семейство от Бургас. Мъжът й взема един ден всичко златно, което е имала, вързал го е в една торбичка и го хвърлил в клозета като казал, че жената на един комунист не може да носи бижута. Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза. Учителят казал: „Домът ще се успокои много скоро, да бъдеш спокойна". На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал. Значи с неговата смърт отпочива домът. Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста. Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция. И той, без да каже на майка си, подготвя цялото заминаване и я поставя пред свършен факт, че е назначен и един ден й казва: „Утре заран аз заминавам за Франция! " И тя взема да приготви куфара му и в смущението си го поставя на печката, така че изгаря дъното на куфара.
към текста >>

22. 10. Името

Мария Младенова

ТОМ 7

Брат ми също тъй умен, разсъдлив, но нервен (това неспокойствие беше вследствие неговата болест - скоротечна туберкулоза, която тогава не се лекуваше).
Питам мога ли да го кръстя Ангел на баща ми и брат ми и казвам: „Този трети Ангел, дали ще бъде по-щастлив, тъй като баща ми умря на 39 г., отровен от инжекции, а брат ми на 23 г." Учителят като чу за името Ангел се зарадва и ми казва: „Много добре". Искам да отгатна, кой дух иде, баща ми или брат ми. Учителят ме пита какво чувствам, че мисля дали е някой от тях? Разправям, че понякога се чувствам много спокойна, а друг път много нервна. Баща ми е бил спокоен, разсъдлив. Брат ми също тъй умен, разсъдлив, но нервен (това неспокойствие беше вследствие неговата болест - скоротечна туберкулоза, която тогава не се лекуваше). И Учителят каза: „Баща ти ще работи 2/3, а брат ти 1/3". Роди се момиче, нарекохме я Анжела, порасна и като я наблюдавах успях да се убедя, че в нея 2/3 работеше баща ми и 1/3 брат ми. Проверката продължава и до днес, до моята 80-годишнина. Голяма проверка, хубава проверка. Та къде ще намерите това знание другаде?
към текста >>

23. 8. Разбунтуваният полк

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Запалват се огньове, турят се казаните, от толкова дни не са яли топла храна: настава спокойствие, чуват се вече весели разговори.
Влиза във връзка по телефона с министерството, че ги праща на доклад и че причините им са важни и трябва да бъдат удовлетворени. И те тръгват с джипката. Министърът иска отначало да ги арестува, но Илия води преговори, започват разправии, дълги увещания, настоява на своята помирителна тактика. Войниците бунтари от Добруджанския полк са гладни (гладна мечка хоро не играе) мисли си Илия. И заповядва на своя артелчик да извади от склада храна. Запалват се огньове, турят се казаните, от толкова дни не са яли топла храна: настава спокойствие, чуват се вече весели разговори. Като изтича времето за идване на водачите им, отново настъпва неспокойствие. Бавят се. Илия пита отново в София какво става, отговарят: „Още са тука“. Министъра иска въпреки важните мотиви да ги арестува. И отново почват разговори с остър тон.
към текста >>

Като изтича времето за идване на водачите им, отново настъпва неспокойствие.
И те тръгват с джипката. Министърът иска отначало да ги арестува, но Илия води преговори, започват разправии, дълги увещания, настоява на своята помирителна тактика. Войниците бунтари от Добруджанския полк са гладни (гладна мечка хоро не играе) мисли си Илия. И заповядва на своя артелчик да извади от склада храна. Запалват се огньове, турят се казаните, от толкова дни не са яли топла храна: настава спокойствие, чуват се вече весели разговори. Като изтича времето за идване на водачите им, отново настъпва неспокойствие. Бавят се. Илия пита отново в София какво става, отговарят: „Още са тука“. Министъра иска въпреки важните мотиви да ги арестува. И отново почват разговори с остър тон. Илия обяснява, че е обещал на войниците да бъдат върнати живо и здраво водачите.
към текста >>

24. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Петър: Сега само да е добра пенсията, спокойствие, гости да посрещаш и никой не му казва нищо, ние го уважаваме.
Петър: Аз съм вече на 32 години и вижте целият съм вече побелял. Напрежение, много. В.: Напрежение, изнервя се човек, изразходва се. Т.: Абе и аз съм работил, горе в кариерата, тука имах ниви, семейство, требва да работим. В.: Да ходиш, да ореш, да копаеш - не е лека работа. Петър: Сега само да е добра пенсията, спокойствие, гости да посрещаш и никой не му казва нищо, ние го уважаваме. В.: Виж какво, има едно старо правило от ония времена, от времето на Мойсей, преди 3-4 хиляди години. Казва: уважавайте, почитайте.ба- щите си, за да се радвате на дълго здраве. Защото като не уважаваш, губи се връзката между рода, да се радвате на дълголетие. Виж старите хора как са го знаели. И то е действително така.
към текста >>

25. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Т.: Защото нема спокойствие и има борба за надмощие, кой да води бащината си дружина.
Т.: Учителят на изуст не говори! Всичко се изпълни Аз съм на среща. И софиянци са насреща, но мълчат, не смеят да го разкажат та да се знае как е било. Така е, за софиянци е така. В.: А защо се изпокараха така едни други? Т.: Защото нема спокойствие и има борба за надмощие, кой да води бащината си дружина. В.: Значи за надмощие, кой да води бащина дружина. Т.: Затова се караха. Идват тука при нас и казват за тази сестра - Радка, тука що чете беседите: „Тази проста жена не може да чете, от София треба да дойде друг да чете“. Учена да бъде, по учено да чете. Я им казах така: „Имате си град София голем.
към текста >>

26. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

ТОМ 7

Мъчнотии и изпитания ще дойдат и човек трябва да ги посрещне с мир и спокойствие Християнско.
Това е Волята Божия. *** София, 17.XII.1916 г. Любезни К. Стойчев, Получих вашето писмо. В живота човек трябва всякога да храни вяра и упование в Бога. Мъчнотии и изпитания ще дойдат и човек трябва да ги посрещне с мир и спокойствие Християнско. Парите изпратени чрез Пеню са получени. Нема какво да се безпокоите, че позакъснели. Стига това да ви е най-голямата грешка. Кога се помага, не се вземат в съображение човешки сметки. Ний вършим нещата по Бога.
към текста >>

27. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

Това не е плитка работа, ама това е много дълбока работа и ако вие се интересувате елате ми друг път, на спокойствие да си поговорим на една тема.
Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н. Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди. Трябва да се разчетат. Ама вижте какво, това е сериозна работа. Вие като чуете една дума от началото, когато аз ви казах, че се занимавам с историята на българите и може би ще си помислите, че аз на стари години съм се побъркал. Това не е плитка работа, ама това е много дълбока работа и ако вие се интересувате елате ми друг път, на спокойствие да си поговорим на една тема. В: За славяните, дошли в България. И: Та тука пишат за славяните и ги разглеждат, и за траките книги има .трилогия на славяни и траки и българи разпокъсано, ама ако ви покажа кои са били жителите, нали сега видехте кои са били жителите. Румънизирани траки, италийци и малоазиатски преселници. Келтите и скитите са живеели тук в днешните земи около Дунава, защото според Херодот, Дунав, Истър извира от страната на келтите и след това тече през страната на Скития. Херодот е меродавен историк.
към текста >>

28. 3. Първата среща с Учителя

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Образът лъчезарен, движения плавно, отмерени, лице свежо, подвижно, всичко у Него беше в пълна хармония, красота, подвижност, изящество, едно чудно спокойствие излъчваше.
Първия ми въпрос към Него беше: „Учителю, как да работа в живота си? Как да постъпвам разумно, според Учението на Бялото Братство? “ Рече светлия кротко, тихо, благо: „Внесете светлина във вашия ум, топлина във вашето сърце и калете волята си. Рекох, калете волята си! “ А гласът Му звучеше като хилядострунна арфа, неземна музика. Образът лъчезарен, движения плавно, отмерени, лице свежо, подвижно, всичко у Него беше в пълна хармония, красота, подвижност, изящество, едно чудно спокойствие излъчваше. Каква доброта лъхаше, каква разумност. Тъй приятно ми бе да гледам образа Му от светлина и слушам говора Му - музика. Най-великия Син на епохата, не беше обикновен човек, така гледаха очите ми и така бе. Продължаваше все тъй тихо: „Не искайте пълна кошница с житни зърна вземете само няколко“, говореше Мъдреца. „При един Учителя отишли двама ученика.
към текста >>

29. 6. На среща с Учителя

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Това спокойствие, това държане, които имаше Учителя към мен се вля в мен и ми се струваше, че съм при стар човек.
Сепнах се. Веднага разбрах какво ми говори с тоя жест. Благодарих мислено. Той също се изправи, погледна ме дружелюбно и започна да говори. Сюблимен момент, върховни мигове. Това спокойствие, това държане, които имаше Учителя към мен се вля в мен и ми се струваше, че съм при стар човек. Погледна ме топло и рече: „Вие сте от Варна, от Варненското братство“. „Да, Учителю“, рекох аз. „Идвам от Варна, от Варненското братство и Ви нося един подарък. Учителят прие подаръка. А ученикът прие благословението.
към текста >>

30. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Запазете пълно спокойствие и вяра при днешните събития.
Да ви зарадвам с една новина: Сега се печатат и до Нова година ще излязат от печат „Слънчевите лъчи“ - новите гимнастически упражнения, които Учителят даде това лято. Ще ги получите. Тук ще ви изложа някои мисли от последните беседи и лекции на Учителя. „Новата любов иде сега в света, за да се запознаят хората един с друг. Светът ще мине през големи противоречия, но вие да не се смущавате от това. Запазете пълно спокойствие и вяра при днешните събития. Ще знаете, че Бог ще превърне всичко на добро! Гответе се за работа! Ако изпълняваш Волята Божия, няма да умреш! Щом станеш в хармония с Бога, ти си в хармония с цялото Битие. Това състояние наричат космическо съзнание.
към текста >>

31. 3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Аз изживявах голям нравствен конфликт, голямо противоречие досежно любовта в семейството и това даде в резултат отчуждаване, но не и спокойствие.
Три месеца след това аз бях вече прогимназиална учителка в едно голямо село в Търновско. Когато напущах дома на баща си аз взех само три книги със себе си от скромната семейна библиотека, от които едната беше "Наука и възпитание" от Петър Дънов. Бях положила много усилия, много труд при тежки и оскъдни условия докато си извоювам терен, на който да стъпя в живота. При това, от никъде видимо съдействие. Баща ми бе сключил втори брак. Аз изживявах голям нравствен конфликт, голямо противоречие досежно любовта в семейството и това даде в резултат отчуждаване, но не и спокойствие. Сега пред мен се очертаваше учителското поприще, за което не бях мечтала, а се бях приготвила по необходимост. И в себе си, бях изправена едва ли не пред нерадостна перспектива. При мисълта за незадоволените желания от една страна и от друга - като помислих, че ще се проточат дългите еднообразни години на село, в среда, която не е интелигентна, не ми е близка, чувствах в самото начало, че ще се задуша. Тогава още не съм съзнавала ясно и дълбоко, че трябва с радост да отдам силите си в служба на народа. По-късно това се промени, аз намерих приятност в самата работа с децата и с общуването с хора от града.
към текста >>

32. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

" Късно, късно си възвърнах спокойствието и простих на себе си.
Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел. Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област? " Късно, късно си възвърнах спокойствието и простих на себе си.
към текста >>

33. 44. СУТРИН КАТО СТАНЕТЕ

ТОМ 8

Станеш сутрин от сън, вглъби се в себе си да възприемеш поне една Божествена мисъл, която ще внесе мир и спокойствие в душата ти.
Кажи: „Всичко в природата говори, че моята работа ще се оправи". Каква трябва да бъде първата ви мисъл, като станете: Кажете: „Благослови, Господи, душата ми. Благодаря Ти, че съм станал днес да свърша работата си както трябва дето и да съм, и да мога да израсна толкова, колкото трябва". Още със ставането си от сън, турете в ума си за през деня една основна мисъл, върху която да работите. Като стане от сън, човек трябва да се помоли, да го ръководи Бог през деня, да бъде страж на устата му, да не предизвиква запалване на бомби. Станеш сутрин от сън, вглъби се в себе си да възприемеш поне една Божествена мисъл, която ще внесе мир и спокойствие в душата ти. Тя ще те направи смел и решителен. Като станете от сън, кажете си: „Ще се подмладя. Господи, благодаря ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които Си ми дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем и да влезем във Вечния живот". Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава.
към текста >>

34. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

ТОМ 8

Затова и това спокойствие на Учителя, та това са 7000 беседи.
Ние сме човешкия свят. Той разчиташе на Божественото. А Божественото, там няма вече компромиси. Компромиси там няма. Щом е Божествено, то ще успее. Затова и това спокойствие на Учителя, та това са 7000 беседи. 7000 беседи остават в едно време, когато материализма и ста-линизма нахълтват в тая страна, тука където Учението се ражда. Това по начало е една тревога. Той нямаше тази тревога и аз съм уверен, че то ще се съхрани в края на краищата. Щом е Божествено, както и притчите на Христос след колко време се написаха. Тогава нямаше машинописци, нямаше стенографи, но всички знаем какво е казал Христос.
към текста >>

35. 47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ

ТОМ 8

Аз останах с много голямо съзнание и с много голямо вътрешно спокойствие.
Ние до тогава си я свирехме с цигулки и китари само и аз така бая се сепнах, защото работата е сериозна и се заех. Заех се просто и след това обаче, щото почнаха събитията, въобще започна се бомбардиране на София, всички се евакуираха и ние разбира се не можехме да останем в тоя трясък и Учителят също отиде в Мърчаево и аз Го питах тогава: "Има ли условия за работа? " "Страх ли ти е? " "Не ме е страх." "Щом не те е страх, стой тука и си гледай работата! " И действително, Школата не можем да оставим без присъствие. Аз останах с много голямо съзнание и с много голямо вътрешно спокойствие. И бай Ради остана, градинаря, а когато Учителят напусна Изгрева, Той като че ли остави нещо много хубаво. Така хубаво беше на Изгрева, това беше. Мина лятото, дойде пролетта също бомбардировките продължаваха, а тази градина, която се беше разцъфтяла, една тишина имаше. Имаше нещо много хубаво. Право да ти кажа, ние нямахме тревога, от друга страна някои от нашите братя и сестри, които не издържаха финансово на тази евакуация се върнаха и Той каза: "Събирайте се на молитва в малкия салон".
към текста >>

Аз никога в живота си сигурно няма да преживея с едно голямо спокойствие, като че ли тази бомбардировка, всичко това, не ставаше за нас, ами трябваше да бъдем свидетели на такава една история, грозна и страшна.
Той каза: "Това е най-сигурното място". А това сигурно място беше покрито отгоре с един шперплат и една керемида само. Никой от нас не отиваше в скривалището Виларов, където имаше специална кабина и за книги на Евдокия и се криеха всички там, ние си стояхме в малкия салон на молитва през време на бомбардировката. Това беше много интересно положение, когато отвънка всичко се тресе, хвърчат дървета, щото и ние вътре си пеем и се молим. Имаше нещо много възвишено в смисъл, това са как да кажа, това са неповторими неща. Аз никога в живота си сигурно няма да преживея с едно голямо спокойствие, като че ли тази бомбардировка, всичко това, не ставаше за нас, ами трябваше да бъдем свидетели на такава една история, грозна и страшна. В: Вие бяхте споменали, че сте казали на Учителя, че тук няма работа за вас. Д: А да, виж какво сега, аз съм амбициозен и обичам като се включа някъде да бъда цялостен. И аз чувствах, че съм в Школата обаче, но тук има стенография, има да кажем редакцията на Георги Радев, издаваше "Житно зърно", бай Ради, градинаря, други работят, Казвам: "Учителю, тука няма работа за мене. Не ми е удобно". "Работа ли?
към текста >>

36. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

Но вътре в душата си чувствах безбрежно спокойствие, мир и вдъхновение за поетично творчество, което отпреди две години беше започнало да ме навестява и пишех стихове в религиозен дух.
Сестрите и братята край него пееха песни. Брат ми отиде там, но аз си останах в палатката. В предутринния здрач на следното утро брат ми излезе, но аз продължих да спя. Интересното е, че през тези първи дни, три дни стоях мълчалива, не задавах никакви въпроси, нито пък проявявах желание да зная кои са тези хора и какво правят тук. Четири утрини под ред вече брат ми в ранни зори излизаше от палатката, но нито той ми казваше, нито аз го питах къде отива. Но вътре в душата си чувствах безбрежно спокойствие, мир и вдъхновение за поетично творчество, което отпреди две години беше започнало да ме навестява и пишех стихове в религиозен дух. И ето че и тук започнах да пиша в една тетрадка стихове. Те отразяваха едно трепетно чувство на възхищение от красотата и хармонията на рилската природа. Отправях чрез стиховете си зов към всички отрудени в шумните друмища на живота, да дойдат тук край чудното езеро, където всяка мъка и тъга в радост се превръща. Възпявах любовта на Христа и неговата безгранична милост към човечеството. И така пишех поезия и си стоях в палатката без да пожелая да вляза в контакт с лагеруващите и това усамотение оказваше благотворно влияние върху мен.
към текста >>

37. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

ТОМ 8

Мама беше успяла да запази великолепно спокойствие.
Там заварих моята мила майка, която приготовляваше обяда. Към 12 часа дойде и баща ми, а след малко и брат ми Гавраил. Току-що бяхме седнали на трапезата за обед, чухме вече гърмежа на бомбардерите, които сега атакуваха ожесточено София. Аз отидох в моята стая, разтворих Библията на страницата, на която се намира 91.псалм и я оставих така на масата. Заслизахме от третия етаж към първия етаж, за да сме по на безопасно място. Мама беше успяла да запази великолепно спокойствие. Аз тихо произнасях думите на 91.псалм и така долу при стълбището престояхме през цялото време на бомбардировката. Наоколо, съвсем наблизо падаха бомби, експлодираха и изпълваха въздуха с ужас, трясък и прах от разрушенията. Върху съседната на нас къща падна бомба и до основи я разруши. От детонацията се счупиха и нашите прозорци. Чухме как издрънчаха, а пясъчно дребни стъкълца попадаха и върху нас.
към текста >>

38. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

ТОМ 8

След време срещам брат Стоил Стефанов, който ми каза: "Моята къща е била запалена от бомба и изгоряла, но благодарение на молитвите, които четохме със спокойствие посрещнах бедата".
С благодарност към Бога и Учителя напуснахме скривалището, където вече носеха ранени в санитарния пункт. Брат Стоил Стефанов си отиде. И аз с моя ученик се отправихме към Красно село. Слава Богу и там всичко беше спокойно и оцеляло. Сега вече съвсем спокойно можех да изтълкувам съня си. След време срещам брат Стоил Стефанов, който ми каза: "Моята къща е била запалена от бомба и изгоряла, но благодарение на молитвите, които четохме със спокойствие посрещнах бедата". На Петровден 1944 г., когато за последен път празнувахме рождения и имен ден на Учителя в село Мърчаево, бяха дошли много братя и сестри. Всички ликувахме, пеехме, веселихме се, събрахме се на мил братски обед. Разбира се никой от нас и не подозираше, че това беше нашият последен тържествен Петровден. Само едно нещо тогава ме леко смути. Сестра Савка Керемидчиева имаше някакво леко неразположение.
към текста >>

39. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

ТОМ 8

Най-после мир и спокойствие ме обладаха!
Виждам кандилото мъждука в утринната дрезгавина и слабата светлина идваща под вратата на майчината спалня. Влезнах бързо в стаята на мама. Заварих я да пише телеграми за кончината на баща ми. Действително баща ми се е поминал в същата нощ, когато го сънувах. В денят на погребението, над гроба свещеникът прочете: „Това, което е от праха, ще се върне при праха, това което е от Духа, ще се върне при Духа." Значи, аз бързо заключих, че ние всички сме смъртни и безсмъртни, следователно баща ми, неговият дух е жив! Най-после мир и спокойствие ме обладаха! Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:12
към текста >>

40. 36. БОМБАРДИРОВКИТЕ И МЪРЧАЕВСКИТЕ НЕСГОДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И на Изгрева като бяхме, пак при бомбардировките, и на поляната е излизал, но пак имаше така едно неспокойствие у Него.
Щото веднага на другия ден аз отидох. И после когато имах възможност почти винаги ходех, докато ходеше. Той отиваше там и там имахме изненади, забелязах тогава, бяха бомбардировки и един път бяхме там над гората и летяха самолети над нас, над гората. И бяхме в гората, нали така и по поляната излизахме. Но Учителят беше видимо неспокоен. И на Изгрева като бяхме, пак при бомбардировките, и на поляната е излизал, но пак имаше така едно неспокойствие у Него. Той е казал, че ужасът, който всички хора изпитват и страхът го чувства, и това идва у Него. И друго още беше казал: „Те не търсят друго, мене търсят". В.К.: Казаха ми, че са сипали бомби там срещу бивака. Е.А.: Не, те горе са търсили водопровода. Нали от лява страна има една станция водопроводна.
към текста >>

41. 58. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ

Елена АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

О да, да, много шумно беше и Учителят нямаше спокойствие.
Е.А.: Не беше доволен. Даже горната стая, дето му беше за слънце когато ходеше, един ден ми каза: „Еленке, можеш ли да направиш пердета оттам дотам? " Аз разбрах, че за да не Го виждат онези хора оттам другите от пивницата, защото поиска само от южната страна, едно от крилото да Му сложа пердета и от другата, и цялата страна отзад. В.К.: Онези пееха, пиеха, вдигаха шум. Е.А.: Шум да, да. О да, да, много шумно беше и Учителят нямаше спокойствие. В.К.: До колко часа беше? Е.А.: И до 12 ч., и до един, и до два часа през нощта. В.К.: И това всеки ден. Е.А.: Да. В.К.: И от кои до кои години?
към текста >>

42. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Човек не трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте.
Иде Новата Религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно неприривно братство. Иде вече голяма светлина отгоре. Всички приятели ще дойдат пак, те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново в Новия живот на Любовта на безсмъртието. Аз Ви преподавам първите уроци на самопожертвуване. Човек не трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте. Аз ще Ви видя и Вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели. От Пеня, Димитра, Христа и всички други.
към текста >>

43. 100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Едно правило: Щом влезе в къщата човек, който има Истината, ти ще почувствуваш спокойствие в ума и сърцето си.
Можеш да страдаш от любов, можеш да страдаш от безлюбие. Безлюбието ще те съблече гол, ще ти вземе дрехите, ще те намаже с мед да те хапят мухите и ще си замине. При безлюбието ти ще се учиш на търпение. Любовта ще те съблече, ще те измие, ще те облече вместо старите дрехи с нови и ще те заведе в една стая, и ще ти даде книга да учиш. И при безлюбието учиш, и при любовта учиш, само че при любовта учението е друго. Едно правило: Щом влезе в къщата човек, който има Истината, ти ще почувствуваш спокойствие в ума и сърцето си. Щом един човек, който влиза в къщата, не внесе спокойствие в ума и сърцето ви, този човек има нещо криво. Развитието на човека седи в оная сила, която той ще придобие и с която той ще стане способен да служи на Бога. Служенето да бъде радостно. Човек, който служи с любов да не прави разлика дали е на голяма или малка работа, той прави всичко присърце. Вие искате Господ да ви услужи, искате Господ да бъде добре разположен към вас, но Господ ви казва: „Идете направете една малка услуга на някоя вдовица, на някой беден." И тогава Господ ще бъде разположен към вас.
към текста >>

Щом един човек, който влиза в къщата, не внесе спокойствие в ума и сърцето ви, този човек има нещо криво.
Безлюбието ще те съблече гол, ще ти вземе дрехите, ще те намаже с мед да те хапят мухите и ще си замине. При безлюбието ти ще се учиш на търпение. Любовта ще те съблече, ще те измие, ще те облече вместо старите дрехи с нови и ще те заведе в една стая, и ще ти даде книга да учиш. И при безлюбието учиш, и при любовта учиш, само че при любовта учението е друго. Едно правило: Щом влезе в къщата човек, който има Истината, ти ще почувствуваш спокойствие в ума и сърцето си. Щом един човек, който влиза в къщата, не внесе спокойствие в ума и сърцето ви, този човек има нещо криво. Развитието на човека седи в оная сила, която той ще придобие и с която той ще стане способен да служи на Бога. Служенето да бъде радостно. Човек, който служи с любов да не прави разлика дали е на голяма или малка работа, той прави всичко присърце. Вие искате Господ да ви услужи, искате Господ да бъде добре разположен към вас, но Господ ви казва: „Идете направете една малка услуга на някоя вдовица, на някой беден." И тогава Господ ще бъде разположен към вас. Ако вие мислите да влезете в Царството Божие без да правите услуги на другите хора, това не е животът на Невидимия свят.
към текста >>

44. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

„Светла мисъл е тази, която носи радост, спокойствие и тишина в човека, и му дава свобода".
Защото лишавахме се от нещо много прекрасно и хубаво. Вярно, четяхме беседа. Негова от печатаните, не сме стояли, но нещо много хубаво имаше в това. Та Словото, което Учителят ни даваше, ние трябваше да се справяме с всички мисли, които носехме от миналото у нас, съзнателно и подсъзнателно. Верно е, че Той ни даваше готово нали, както казах, това е един от много хубавите методи, който| ни даде. „Светла мисъл е тази, която носи радост, спокойствие и тишина в човека, и му дава свобода". Значи, щом аз съм потисната, знам че не ми е светла мисълта. И ако искам нещо, да речем ако е от такъв характер, щото и в мислите човек може да се заблуди, да мисли, че мисли светло, пък всъщност то да е по посока на някакво лично чувство, нещо, което той желае и да реализира, пък то не е толкова от висш характер. Разбирате? Тъй че ние сме имали в живота си и да отличаваме постоянно красивото, отговорното, доброто от злото, това което е полезно за човека и което не е полезно. Същото се отнася и за чувствата. Чувствата са един свят и желанията един свят много мъчен за овладяване.
към текста >>

45. 13.Учителят беше същество на пълната вяра

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Това дава сила, увереност, спокойствие, стабилност, упование.
Така убедено говореше, че не можеш да помислиш, че не е така. Говореше ли за Бога, от него лъхаше вяра и Любов. И така той въздействаше и предаваше на другите своето вдъхновение, своята вяра и любов към Бога. И ние като го слушахме, изпитахме вяра и любов към Бога. Когато човек вярва, той има упование, има тил, вярва, че има кой да му помага. Това дава сила, увереност, спокойствие, стабилност, упование. Вярата е стълб, който крепи човека. Мнозина считат вярата за заблуда. Те изхождат от някои вярвания от изостанали стари религиозни схващания, които са изгубили всякакъв смисъл и съдържание. Вярата е принцип. Като вярваш в нещо, то става, реализира се.
към текста >>

46. 20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Тези думи внесоха спокойствие в мен.
Първият път дори малко се поизплаших. Помислих си: какво ли съм направила, че Учителят се държи така студено с мене? На два пъти си спомням много ясно такива случаи, когато Учителят се държеше като чужд и много строго гледаше. Аз не разбирах тогава, че Учителя не беше между нас, а си мислех, че аз съм виновна с нещо, направила съм нещо, от което той не е доволен. При една среща с Учителя след такъв един случай, той ми каза: „Когато времето е облачно, не мисли, че ти си виновна". Тези думи внесоха спокойствие в мен. Разбрах какво искаше да ми каже и до какво се отнасяше това изказване.
към текста >>

47. 02.Като завърших отделенията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Като, че някаква далечна топлина ме докосваше, сгряваше ме и у мен наставаше тишина и спокойствие.
При такова душевно състояние се запознах с теософията, с индуската философия и религия. Интересна ми се видя мистичната страна на тая религия. По това време се запознах с Евангелието, с Христовото учение, защото макар да бях християнка по кръщение, макар, че бях учила закон Божий, аз бях отхвърлила всички форми и догми, които учеше църквата. Интересуваше ме самото Христово учение, както е дадено в Евангелието. То събуди някакъв трепет в душата ми за нещо далечно, красиво, добро и истинно в живота. Като, че някаква далечна топлина ме докосваше, сгряваше ме и у мен наставаше тишина и спокойствие. Последните класове на гимназията ми попадна книжката на Кришна Мурти „При нозете на Учителя". През цялата година на последния клас от гимназията, аз живях с тая книга. Четях я, препрочитах я, проучвах я. Два месеца преди да завърша гимназия, баща ми се прежени. Аз нищо не му казах, не се намесих, но вътрешно го преживях тежко.
към текста >>

48. 04.Когато слушах Словото на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Такива разбирания за човека, природата и Бога не внасят противоречие, но спокойствие и вътрешен мир.
Наруши ли ги, естествено идват неблагоприятните условия. За всяко живо същество природата е предвидила кредит. Животът на човека е осигурен от природата, той има право само на това, което му е необходимо. Вземе ли повече от необходимото, нарушил е вече законите на природата. Същият закон важи и за колектива - общество, народ, човечество. Такива разбирания за човека, природата и Бога не внасят противоречие, но спокойствие и вътрешен мир. Първата година още -1920, аз заболях от скарлатина. Отидох в болница, където прекарах 40 дни. Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе студентите при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото тяло покрито в пъпки и лющене на кожата. Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе студентите. Той забеляза това и ми каза: „Защо, не искате ли?
към текста >>

49. 08.През един зимен ден

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз загубих вече своето вътрешно спокойствие, което имах дотогава и у мене се събудиха други желания, друга привлекателна сила, която ме държеше вързана за него.
Това ме засегна и аз се затворих в себе си. И аз не си спомням, втори път да ме е целунал, нито пък аз съм си позволила да изявя такова желание, въпреки, че съм имала желание. Тези отношения аз ги смятах неправилни, че влизам в чужда област, че нямам право. Казах си: Той е женен, аз нямам право. Аз мисля, че с тази единствена целувка той изпрати някаква енергия у мене, която събуди сили, които дотогава не бях изпитвала. Аз загубих вече своето вътрешно спокойствие, което имах дотогава и у мене се събудиха други желания, друга привлекателна сила, която ме държеше вързана за него. Така аз загубих вътрешната свобода, която имах. Нови сили ме завладяха, които не ми бяха познати, но бяха по-силни от мене. Аз не знаех какво да правя с тях, смутих се, загубих мира и спокойствието си, обърка се живота ми. Дотогава животът ми течеше естествено и нормално без всякакви вътрешни бури и смущения. Цялото ми същество беше смутено, нямах кътче незасегнато.
към текста >>

Аз не знаех какво да правя с тях, смутих се, загубих мира и спокойствието си, обърка се живота ми.
Казах си: Той е женен, аз нямам право. Аз мисля, че с тази единствена целувка той изпрати някаква енергия у мене, която събуди сили, които дотогава не бях изпитвала. Аз загубих вече своето вътрешно спокойствие, което имах дотогава и у мене се събудиха други желания, друга привлекателна сила, която ме държеше вързана за него. Така аз загубих вътрешната свобода, която имах. Нови сили ме завладяха, които не ми бяха познати, но бяха по-силни от мене. Аз не знаех какво да правя с тях, смутих се, загубих мира и спокойствието си, обърка се живота ми. Дотогава животът ми течеше естествено и нормално без всякакви вътрешни бури и смущения. Цялото ми същество беше смутено, нямах кътче незасегнато. Преди имах неприятности, когато баща ми се прежени, много тежко преживях идването на втората майка, но имаше страни в мене, които останаха незасегнати. Всъщност първата година след като се случи това и аз допуснах тази физическа близост протече спокойно отвън. Той беше внимателен с мене, но не минаха две години и започна да се проявява грубо, престана да идва у дома.
към текста >>

50. 15.Ще разкажа един случай с моя баща

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Но и така като се питах, аз нямах вътрешно спокойствие и в душата ми оставаше само смут.
И аз бях младо момиче, когато се запознах с Учителя, много пъти съм била при него при различни обстоятелства, но винаги съм виждала чистота и само чистота и бащинско отношение към нас младите момичета. Всичко, което ми е казвал беше невярно, направо беше клевета за Учителя. Аз не помня конкретно в какво упрекваше Учителя, но в това време той изказваше всичките свои съмнения и подозрения по отношение на Учителя. Аз не виждах Учителя такъв, какъвто той ми го представяше, но все пак той за нещо ми повлия, главно за тези неща, които не разбирах. Те са отнасяха до някои външни прояви, те бяха повече чужди мисли, които мъчно приемах, но ми оказваха влияние, защото понякога се питах, дали наистина е така както ми говори Любомир, да не би аз да съм заблудена и той да е прав? Но и така като се питах, аз нямах вътрешно спокойствие и в душата ми оставаше само смут. Всичко, което Любомир говореше против Учителя, аз го слушах, мислех върху него, но не можех да го приема. На мен то ми действаше като отрова. Учителят за мен беше едно светло същество, източник на светлина и радост, извор на мъдрост и доброта. Сега Любомир ме хвърляше в противоречие с всичко, което ми говореше. Аз се борех, много неща не приемах и все пак у мене настана една борба и едно противоречие.
към текста >>

51. 16.Първите години, когато започнах да слушам Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Любомир беше силен в логическата си мисъл и понеже аз му вярвах, тази вяра не ми носеше спокойствие и вътрешен мир.
Аз това желаех да правя. Противоречието ми беше в това, че аз не можех да правя така, както искам. Аз виждах в себе си недостатъци, несъвършенства, с които не можех да се справя. Аз не можех още да проявя такава висока любов, за която Учителят ни говореше. Любомир продължаваше да ми говори все така за Учителя и аз не всякога можех да му възразя с доводи, че не е така. Любомир беше силен в логическата си мисъл и понеже аз му вярвах, тази вяра не ми носеше спокойствие и вътрешен мир. Затварях се в себе си, исках да разбера прав ли е Любомир като ми говори тези неща или е заблуден, или се е поддал на някакво отрицателно отношение към Учителя. Вътрешният смут, който настана в мене, аз с никого не го споделих. Помня, че само веднъж се опитах да кажа нещо на един от братята за това, което Любомир ми говореше, но по-скоро аз исках да опитам какво впечатление ще направи на другите. Този брат, като че нищо не разбра, пък и аз като го казах съвсем не бях уверена и имах чувството, че стъпвам на несигурна почва, по-скоро като, че друг някой говореше в мене. След това си казах: Никакъв опит няма да правя повече, нито да говоря по този въпрос с когото и да е.
към текста >>

52. 17.В 1931 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Настъпваше спокойствие в мен.
Срещнах се с Учителя. Той ме прие много внимателно. Докато бях учителка и идвах на Изгрева, Учителят беше много внимателен с мене. Така постъпваше може би, защото го послушах. Вътрешното ми състояние много бавно се избистряше. Настъпваше спокойствие в мен. През февруари аз бях изпаднала в едно много мъчително състояние. Изведнъж реших да се обърна вътрешно към Учителя с молитва. Като направих това изведнъж състоянието ми се промени съвършено. Зарадвах се и напълно разбрах, че единственото нещо, което искам е ученичеството. Изтече мътилката, която дойде отвън, казах си: Кой каквото и да говори, то си е негова работа, а моята работа е да следвам пътя на ученика.
към текста >>

53. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Докато наистина внася спокойствие, умирява бушуването в човека, но същевременно и с успокояването идва едно състояние на отпущане и слаба будност дори заспиване.
Ако скръбта е силна, тя потъпква всичко, може да задуши дори умори нежното, красивото в душата. Е ли тя, лека, непотискваща, действието й е удивително благотворно. Тя прилича на тих и спокоен дъжд след горещ ден. Измива всичкия прах и опреснява всичко. Друго благотворно действие на умерената скръб е, че тя винаги държи съзнанието будно, не оставя да заспи човек. Докато наистина внася спокойствие, умирява бушуването в човека, но същевременно и с успокояването идва едно състояние на отпущане и слаба будност дори заспиване. Радостта внасяйки успокоение, внася и забравяне. Затова мисля скръбта е еднакво необходима, както и радостта. Аз постоянно съм преминавала и преминавам тия състояния на радост и скръб. Познавам ги в разни форми и степени. Особено много ме зарадва поръчката ти.
към текста >>

Но за нейно спокойствие, аз й съобщавам, че когато тя обича, може да дойде и ще бъде добре дошла.
Любомир, аз чувствувам, че N. (Невенка) съм я приела вътрешно и тя винаги има място при мене. За стесняване и дума не може да става. Когато човек има вътре място, отвън винаги ще има. Прави ми впечатление, че тя не е повярвала още или пък вътрешно не е почувствала, но всичко ще стане постепенно и с течение на времето. Но за нейно спокойствие, аз й съобщавам, че когато тя обича, може да дойде и ще бъде добре дошла. Така правя своята покана. Моето поведение към нея е сдържаност, защото тя иска така. Аз съм по-излиятелна, но тя иска, когато ще я бутна или помилвам да й искам позволение. Сърдечните отношения по такива строго определени пътища не може да се движат. Затова се държа хладно отвън.
към текста >>

54. IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Само Учителят като държеше беседите и лекциите, ни връщаше спокойствието.
В началото на декември брат д-р Жеков ме срещна и ми каза: „Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива? " Казах му: „Брат Жеков, това е временно нещо и то ще мине. Всичко ще мине". Политическото положение след преврата на 9.IX.1944 год. беше напрегнато, неспокойно, много арести имаше, много хора изчезваха, като че никой не беше спокоен. Само Учителят като държеше беседите и лекциите, ни връщаше спокойствието. На 19.XII.1944 год. Учителят слезе да спи в долната стая. При Него влизаха и излизаха братя и сестри. Аз не отивах. Паша и Савка Го посещаваха в това време.
към текста >>

55. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ТОМ 9

За мое спокойствие.
Аз за пред себе си искам да бъда. Щото аз не мога да кажа, че не съм взела. Ами, ако съм сбъркала? Като съм сбъркала може да съм взела от Братската каса. И щом е от Братската каса всичкото там да отиде. За мое спокойствие. В.К.: Това е много важно нещо, защото онези отгоре от Невидимия свят наблюдават. Е.А.: Ама не, страх ме е бе. Аз се боя да не сбъркам, защото как ще се явя пред Учителя? В.К.: Да, по отношение тези средства човек трябва да е почтен. Е.А.: Ама как ще се явя отпред Учителя?
към текста >>

56. 01 - 10. ОТ ВРАГ - ПРИЯТЕЛ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Аз до днес не съм те познавал, защото само ти от всички съседи единствен остави своето спокойствие и дойде да ни помиряваш.
Досега аз ти бях смъртен враг. Аз пратих да ти опожарят кошарата. Аз устроих банкет в гората, но ти не дойде и добре стана, че не дойде. Ако беше дошъл, щеше да бъдеш убит и сега ти щеше да лежиш в гробищата, а ние тук щяхме да се избием и изколим, без да има кой да ни помирява. Прости ми, Георги, за злото, което съм ти мислил. Аз до днес не съм те познавал, защото само ти от всички съседи единствен остави своето спокойствие и дойде да ни помиряваш. Прости ми за злото, което съм ти сторил. " Двамата се прегърнали и разцелували. Запрегръщали се всички, като взаимно си искали прошка с просълзени очи. „Георги, от днес аз ти ставам приятел." - отсякъл Христо Върбицалията. Това е станало в с.
към текста >>

57. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Тя искаше да отиде друга една, аз рекох: „Не." Учителят гледаше спокойствието ми, гледаше да не дава две жертви.
След мен Учителят каза на Георги Тахчиев да ме придружава. ,,Не, не, няма нужда да вървиш с мен." И от Мусала слизам на езерото. Имаше камъни и слизам до езерото, на един камък седнах и почнах да плача. Пенка Кънева дойде и каза: „Верке, Учителят те вика горе." Беше Борис там и нареждат вече да тръгваме за Юндола. Там да го видя. Тя искаше да отиде друга една, аз рекох: „Не." Учителят гледаше спокойствието ми, гледаше да не дава две жертви. Това му беше мисълта и аз казвам: „Учителю аз искам да отида. Досега ви слушах, но сега няма да ви послушам. Искам да отида." - „Добре." И се съгласи. Искаше да отиде една друга. Той каза: „Не, Верка ще отиде." И аз, и Борис тръгнахме.
към текста >>

58. 12 - 37. БРАТСКАТА ГРАДИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Надка: Имаме, но за спокойствие на Учителя, нали ще отидат да го посещават приятели, по-удобно е при сестра Габровска.
В.К.: Сега кой е тоя Габровски, вие споменавате този брат. Той, Учителят, е отсядал при него, така ли? Това е брат Габровски с неговата другарка и сестра й, Желязка. Ами той дойде, идва в Айтос, Учителят, тати го посреща, но ние сме голямо семейство - 7 деца, баща ми, майка ми. В.К.: Няма къде. Надка: Имаме, но за спокойствие на Учителя, нали ще отидат да го посещават приятели, по-удобно е при сестра Габровска. Той лесовъд беше брат Габровски, лесничей, другарата му домакиня, много добро семейство и там е отседнал Учителят, 20 дни е седял. В.К.: В първите години къде се събираха в Айтос, имали ли са Салон? Надка: Не, нямахме салон. Където сме живели под наем. в нашата къща една стая баща ми е отделял за събрание.
към текста >>

59. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия.
Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сега сме по-силни, Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всички народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голямата светлина отгоре. Аз ви препоръчвам първите уроци на Самопожертвувание. Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия. За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е. едни от ония, които от Любов към Бога и цялото человечество да работим за мир и разбирателство на всички народи. С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята. Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи.
към текста >>

И така, обични братя и сестри, да не търсим спокойствие на земята, а да се опретнем на работа с искреност и безкористие по пътя на Любовта, Мъдростта.
С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята. Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи. Небето търси хора, които да работят за повдигане на цялото человечество, за да се образува непреривното братство между всички народи и племена на земята. За въдворявание Царството Божие в сърцата и умовете на всяка човешка душа от всички народи. И така, обични братя и сестри, да не търсим спокойствие на земята, а да се опретнем на работа с искреност и безкористие по пътя на Любовта, Мъдростта. Истината и всяка правда и доброта, за да помогнем с каквото можем на всеки отруден и угнетен, когото срещнем в пътя си - това е да ввършим волята Божия, за да бъдем и ний радостни и весели. С Братски поздрав: Г. Куртев. * * * 28 юний 1958г. Чрез Ръководителя на Айтоското Бяло Братство, Велчо Ив. Милевски до всички братя и сестри на Братството.
към текста >>

60. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

ТОМ 10

Може ли луд човек със спокойствие в душата, с ясност и положителност да дава отговори, които смайват и най-положителния ум!
Няма нужда да казвам, че всички тези хора Кортеза за пръв път вижда и че всички дадени съобщения бяха факти, които самите лица не отричат! Това за нас, простосмъртните, които не познаваме тази дарба, може да е непонятна или лудост-според вас, но аз бих казал, че много учени и умом здрави хора биха завидяли на такава лудост, която разкрива миналото, настоящето и бъдещето на хората! Явява се тогава въпросът: луда ли е Кортеза? За да се отговори на тоя въпрос, налага ни се втори: как е възможно луд човек да отгадава с положителност и най-скритите тайни на човека? А човек, който иска да минава за интелигентен, не може и не бива да оставя горните въпроси без отговор. Може ли луд човек със спокойствие в душата, с ясност и положителност да дава отговори, които смайват и най-положителния ум! Как могат луди хора да ни разкриват неща за невидимия мир с пълнота и знание, на които и най-мъдрите философи-богословци биха се позамислили. Това не показва ли, че Кортеза притежава и проявява сила, която трябва да озадачи здравните умове? Геният на човечеството - Исус - фарисеите наричаха луд. Галилий бе за йезуитите луд; но днес признателното човечество ги прославя. Във вестник „Дневник" миналата година (не помня датата) един пише за своя баща, който е повърнат от Ал.
към текста >>

Отвратен от неговия епикуреизъм и безбожие сега се радвам на душевно спокойствие - вярващ в Бога и безсмъртието-на душата.
Потрудете се другарки и другари и не я оставяйте сама тази вечер. И кажете на баба й, че утре ще бъде късно - сбогом." Вземахме потребните марки, и лицето е живо и днес. Освен тия, много и предостатъчно случаи са ме убедили в голямата полза от спиритическата доктрина и аз споделям възгледа на спиритистите. Едно време споделях вашите религиозни убеждения. Отвърнат от сухотата на догматизма ви, потърсих храна в социализма. Отвратен от неговия епикуреизъм и безбожие сега се радвам на душевно спокойствие - вярващ в Бога и безсмъртието-на душата. Ревнувате ли на това? Гр. Ямбол, 29/1 1909 година. С почитание: Тодор В. Абаджиев. Сп. „Виделина", г.
към текста >>

61. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Патриархът съхранил своето спокойствие и само веднъж се обърнал към Патриаршията.
През прага на патриаршеската врата било прехвърлено въже. Няколко евреи, искайки да покажат своята ненавист към гърците християни и патриарха, та помагали в приготовлението на бесилката. Така че тази гледка е могла да напомня за първия небесен мъченик и за разпъването на Исуса Христа. Християните отдалеч наблюдавали гледката с печални и строги лица. Когато е било всичко готово, палачът е снел връхната дреха на партриарха и започнал да бърка в джобовете му за пари. Патриархът съхранил своето спокойствие и само веднъж се обърнал към Патриаршията. След като палачът му развързал ръцете, той поискал да почака няколко минути. Той паднал на колене с лице към Патриаршията и направил своята последна молитва. След това бил обесен. Три дни тялото му било обесено и висяло пред входната врата на Патриаршията, която днес е затворена. На овесеното тяло било закачена табела: „Този отстъпник е първият виновник за въстанието, съучастник и съотечественик на бунтовниците." Накрая се явила делегация от истанбулските евреи и за 800 гроша откупили тялото на Григорий V.
към текста >>

62. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи.
Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение. И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи.
към текста >>

63. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Пасха в пълно спокойствие и ред, като се предвзеха чрез неуморни старания твърде неприятни случки, които биха имали в много отношения лоши последици.
14. Писма на митрополит Йоаким №4 До Негово Всесветейшество и Св. Синод. Чрез светите молитви на божественейшото ми и достопоклонно Ваше Всесветейшество, минаха се празниците на Св. Пасха в пълно спокойствие и ред, като се предвзеха чрез неуморни старания твърде неприятни случки, които биха имали в много отношения лоши последици. И ето защо и как. Съобщих вече на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество, че твърде малобройните тукашни пришелци българи; десет дена преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Констандий от едно село, по произхождение българин, свещенодействува, като поменува името на Илариона. Това възбуди и смути всички, но особено разпали духовете на по-простите, които по всякакъв начин искаха съгласието ми за саморазправа, т.е. искаха да разрушат къщата, в която се помещаваше параклисът, и много други неща. Понеже това им се обаче строго забрани по начин убедителен, доказващ вредата изобшо за града, ако те прибягнат до такива работи, приготвиха се през Великата седмица да изгорят чучулите на тримата тукашни първенци българи вместо онази на Юда, която изгаряха дотогава, а отпосле да нападнат готвеното тържествено шествие на плащаницата от българския параклис.
към текста >>

64. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ.
И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г. В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия. Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх. Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка. Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква. Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св. Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г.
към текста >>

65. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие; следователно всякой, който желае мирът и веселието, необходимо му е да отбягва грехът.
За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот. Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е характера, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост. В мир, защото вечната воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в радост, защото добродетел и любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нуждни са тия две начала на живота, които да го освежават и повдигат; защото без техните съдействия не може да има живот. Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие; следователно всякой, който желае мирът и веселието, необходимо му е да отбягва грехът. Защото той е разрушителят на всичко добро; а там, дето доброто се разрушава, нещастието е готово; понеже зло и добро са невместими едно в друго: ако предпочетеш грехът, нещастието е готово; защото те са две неща, свързани в едно, като причина и следствие и с възприеманието на едното ще възприемеш и другото. А ако възприемеш доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния поредък всяко нарушение води и своите последствия и ако мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на добродетелта. За това гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма. Слушай гласът на твоя Ангел Хранител - съвестта, за да си спокоен и блажен всякога.
към текста >>

Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеми храна.
За това гледай как ходиш в пътя на живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там, и бъди уверен, че ще слестиш и време; тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, който харчи повече от колкото има; а това е все едно, че търсиш или сиромашията, или безумието. И тъй, внимавай кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш - много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно от после ще поправиш. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеми храна. Не се обленявай духом да се молиш - молитвата е сила на живота. Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай; и което Господ иска - не отказвай, ако желаеш доброто на душата си. Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква -ако отказваш? И тъй, отхвърли двоумието и упорството в пътя на твоя живот, за да благоволява Истината в теб; защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота. Научи се пред Бога да ходиш със сърдце смирено и любовта на живота ще благоволява.
към текста >>

66. IV.10 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог, Който е съвършен в Себе си, всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във вечния живот първо се заражда желание да живее, да съществува, да създава. Децата, например, вземат нещо, строшат го и после се мъчат да го направят.
към текста >>

67. IV.Второ събрание, 13 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

В Него е добродетелта и предвечното спокойствие.
Ние тук, на Земята, сме в отрицателния полюс, а положителният полюс е горе, в небето. Към него трябва да се стремим. Говори се за Бога и Неговите атрибути. Бог е върховната сила, корона, която почива върху неизменната Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и справедливост, които са образ на красотата. В Него е добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество, тайна, която е над всяка наука; Промисъл, който превишава всеки разум; съвършенство, което надвишава всяко понятие.
към текста >>

68. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

И когато постите, ще прекарате в абсолютeн мир и спокойствие, без да се раздразвате.
верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистване на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и благоденствието на вярващите, а дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божията любов. Петъците ще почнете да пазите от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следващия месец, през който месец ще пости два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или постите. Ще мълчите. И когато постите, ще прекарате в абсолютeн мир и спокойствие, без да се раздразвате. Постенето ще започнете от който час искате, от който час желаете. Имате свободата на Духа, Който ще присъствува във вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите 24 часа, а някои 40, само че ще си отбележите в такъв случай колко петъци- сте постили по 24 часа и колко по 40 часа. Спестените от неяденето в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца без баща и майка, сираци. Защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите, ако ядяхте, не бива да остават у вас, а ги раздайте на нуждаещите се хора.
към текста >>

69. IV.13 август, събота

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие.
В този път на придобиване на свобода истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който душата всякога трябва да се ползува. Истината е метод в Божествената икономия, чрез която се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила. В истината се намира сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е свързан. Истината е, която може да даде на човека знание и мъдрост и да свърже човека с Божествената любов и когато вие схванете истината по този начин, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие. Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да провери. Поставете, например, едно дете в тъмнината - то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго освен липса на истината. Гдето няма истина, там е ад - всичко безпокойство, вечнa тъмнина, защото истината само е единствената сила, която въздига, усъвършенствува и въздига човешката душа. По този начин думите Христови, дето казва: „Аз съм Пътят към Истината в този Живот", стават ясни.
към текста >>

Главно гледайте вътрешно да укрепнете и да имате мир и спокойствие, силна вяра, силна любов, да е истината с вас.
През годината вие наистина ще се потите, но и тези, които са около вас, и те ще се потят. Вчерашната хапа е знак за това. От това ще познаете, че през годината България ще има някакво изпитание, ще премине през нея буря, но няма да ви се каже каква именно ще бъде тя и в какво ще се състои тази буря, защото винаги когато съм казвал, последствията са били нежелателни. При все че не ви се казва това, казвам ви: Въоръжете се и готови бъдете на своите позиции. Сформирувайте си всеки от вас по една мисъл върху вчерашната буря през годината и като стане, ще проверите дали сте били близо до истината. Главно гледайте вътрешно да укрепнете и да имате мир и спокойствие, силна вяра, силна любов, да е истината с вас. Тогава с духовете лесно се говори, няма по-лесно от това. Радостта, омразата, страхът докарват все един и същ резултат. Не бива да се страхувате, защото колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви дойде. На зададени Въпроси г-н Дънов отговори: - Сатана, (Лукавият) работи в ума, а дяволът работи в сърцето. Христос работи в ума ни, а духовете, които дохождат, изпратени от Него, работят в сърцето.
към текста >>

70. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите, също както едно дете почива тихо в люлката, като че няма никаква грижа - така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие.
Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, което е зло, и да бъдем активни. Това е мъжката страна на Божествения принцип. Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житница - съкровище на душата, т.е. сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешкия дух. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите, също както едно дете почива тихо в люлката, като че няма никаква грижа - така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не го оставяме да ни завладее, а, напротив, ние трябва да го завладеем. Всеки един век си има своите мисли и своите желания и ние трябва да сме внимателни да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги и вие ще се срещнете и с добри, и с лоши, и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде; защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, например, която е създала своята форма, а това е желанието на нейния господар. Но вие ще кажете: не е по желанието на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота, така е и с юздата, седлото, и каруцата на коня. Да, така е.
към текста >>

71. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Първо условие, което се иска при приложението на този закон, е голямо спокойствие.
Само знайте, че за да запобогатяваме, трябва да торим. Необходимо е взаимообразие. Трябват ми между вас десет души, от които вече имам неколцина, да дойдат при мене, за да опитаме действието на закона. Дадена е привилегия в света да се направи този опит. На зададени Въпроси г-н Дънов отговори: - Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, умствено и духовно отношение. Първо условие, което се иска при приложението на този закон, е голямо спокойствие. Човек нито да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. - Могат ли да се предизвикат елементарните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: - Аз мога да направя да удесеторя деятелността на един декар място. Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам.
към текста >>

72. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие.
Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, и следователно прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега седемте духове действуват, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бърже и неуморно да гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие. Защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците, за него говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ще питате. Обърнете се към хоризонта, откъдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източна посока.
към текста >>

73. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие.
Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове. След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад. Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него.
към текста >>

74. IV.13 август, сряда 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

А когато сте в Божествения път, вие чувствувате спокойствие на сърцето и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на виделината.
В новата химия всички елементи имат двойни действия: има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можем да привлечем, а с лошото разположение - да отблъснем. Във връзка с този метод за лекуване на проказата аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да турим ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад? Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смущават сърцето и ума ни, та затова вие [не] сте сега всички еднакво спокойни и вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствувате спокойствие на сърцето и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на виделината. Отклоните ли се, надоходжат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Същото е, когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последен случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Например лекар сте, но не можете да се молите. Казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, макар да ви дава големи облаги.
към текста >>

75. V.II.31 МОЛИТВА За разбиване и съсипване на всички сплетни и въздействия вражеви.

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

За разбиванието, за съсипването и за окончателното унищожение на всички сплетни и въздействия вражови по неправилното схващане и приложение в живота Твоите свети и Божествени Истини от брата (сестрата)...... и липсата на пълният душевен мир, спокойствие, радост и веселие. 4.
31 МОЛИТВА За разбиване и съсипване на всички сплетни и въздействия вражеви. 1. Господи Боже наш. Отче на небето и на земята. 2. Ти в когото всичко е възможно, молим Ти се послушай молбите, които рабите Ти отправят към Теб тази вечер и сърдечно просят Твоята милост. 3. За разбиванието, за съсипването и за окончателното унищожение на всички сплетни и въздействия вражови по неправилното схващане и приложение в живота Твоите свети и Божествени Истини от брата (сестрата)...... и липсата на пълният душевен мир, спокойствие, радост и веселие. 4. Ти Господи сам подействувай сега с присъствието и силата на Твоят Свят Дух за измиванието на всички утайки от грехът в сърдцето, душата и умът на брата (сестрата)..... 5. Като повдигнеш и неговата (нейната) душа и я изпълниш с всяка радост, упование и надежда в теб, за да не губи Твоето благоволение. Амин. Забележка: Ще се чете от20 до 28 юни всяка вечер в 9 часа след „Добрата молитва".
към текста >>

76. НАРЯД за събора 1907 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

При изследване на духовния свят изисква се: Първо: Спокойствие.
Прочит глава 10, стих 10 от Евангелие на Матея. Първото нещо, за да може да работи човек, трябва той да бъде здрав. През тази година вий ще направите един малък опит, но не се обезсърдчавайте. Примерът за Мохамед, който се отчаял и се скрил в една пещера, гдето веднага паяк премрежил с паяжината си входа на пещерата и по този начин бил прикрит от преследващите го. Там той видял как една мравка 99 пъти изтървала товара си и на 100-тния път го изнесла из стръмнината. При изследване на духовния свят изисква се: Първо: Спокойствие. Второ: Не се занимавайте с грешките на чуждите хора, а по-добре вгледайте се в собствените си грешки, защото човек, който има важна работа, не му остава време да се занимава с чуждата работа, което нещо значително може да го спре и отклони от пътя на прогреса му. Трето: Винаги се старайте да съглеждате в другите само добрите страни. Четвърто: Когато некой се намери в каквото а да било затртднително положение, нека се отнесе до г-н Петър Дънов. Той ще му помогне. Пето: Знайте, че плодородието, благата и другите добри неща се дават от Господа заради добрите хора на земята, така щото колкото са повече добрите хора на земята, толкова и кредита от Небето ще бъде по-голям.
към текста >>

77. НАРЯД за събора 1911 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразвате.
А дванадесетият - ще употребите в съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следващия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите и че постите. Ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразвате. Постенето си ще започвате от който час искате, от който час желаете. Имате свобода на Духа, който ще присъствува с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите 24 часа. а някои - 40, само ще си отбележите в такъв случай колко петъци сте постили 24 часа и колко по 40 часа. Спестените от неядене в 12 петъци пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца без баща и без майка, сираци.
към текста >>

78. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

ТОМ 12

Ако познавате Христа, то, като се разгневите, като сте недоволни нещо, трябва веднага да се поляризирате и да дойдете в спокойствие.
„Като в нечуствие са се предали на похотливост да вършат ненаситно всяка нечистота. „[ст. 19] Павел казва, че чистотата е необходима вътре в живота. Когато сърцето, стомахът са окаменени, явява се вътре известно разлагане, вмирисване, затова те не трябва да бъдат окаменени. „Но вие не сте така познали Христа.'„ [ст. 20] Христовото учение е учение на живота, разбиране на основните закони не тъй, както са на Небето, а както се развиват на Земята. Ако познавате Христа, то, като се разгневите, като сте недоволни нещо, трябва веднага да се поляризирате и да дойдете в спокойствие. Ако повърхнината на морето се вълнува, то не значи, че и дълбочината му се вълнува. Като познаем Христа, ще имаме тази сила да не се вълнуваме и ще заповядваме на себе си. Вие искате да заповядате на сили, които са в природата. Н[е], заповядайте на силите, които са вътре у вас. Не може да заповядваш на нещата, докато не знаеш езика им.
към текста >>

79. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

ТОМ 12

Когато ние престъпваме някоя Божествена заповед, веднага изгубваме равновесието си и спокойствието си.
Тъй че очистването ще дойде от самото учение. Съвременните напреднали физици си имат големи дискове, с които се чистят. Когато някой от тях прави опити и не може лесно да се очисти, той влиза вътре в този диск, пуща електричеството и в пет минути е очистен. В Христовото учение е този Божествен ток и като го пуснете в душата си, той ще произведе тази чистота. Казва се: „Всеки, който пребъдва...“ Ако мнозина от вас не могат да успяват и да прогресират, подразбира се, че те престъпват в нещо, но не като малките деца. Когато ние престъпваме някоя Божествена заповед, веднага изгубваме равновесието си и спокойствието си. За да може да живее човек в този свят спокойно, трябва да има това учение, защото то е храна за душата. Както всеки ден трябва да взимаме храна и да я превръщаме в сила, така и Христовото учение трябва да се превръща в постоянна сила. Забелязвам, че много от вас, вместо да стават тихи, кротки, стават нервни, докачливи, но това е болезнено състояние. Друга грешка има у вас - мислите, че много знаете и затова всяка една на общо основание осъжда другите. Много от вас чакате да ви дойде отнякъде сила, някакво откровение, за да покажете на света, че Господ е с вас.
към текста >>

80. 17. ВЯРА

ТОМ 12

Аз бих могъл да ви излекувам всинца ви в една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове, една зеленчукова градина и да ви пратя в тях да ги обработвате, за да черпите между тях енергия и спокойствие.
Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл - работете върху владането на тези мисли и им кажете: „Тука, вътре, на вас не е мястото, тука е канал и вие може само да минете, без да се задържите.“ Вие трябва да бъдете като онзи служащ при железопътните станции, които със своя ключ отваря станциите, за да минат различните тренове, и им дава оправен път. Така и вие с вашия ключ ще можете да дадете правилно направление на вашите мисли и желания. Запитват: - Понякога човек външно се въздържа, но отвътре му трепери. Как да спре това вътрешно вълнение? Нека си трепери. Аз бих могъл да ви излекувам всинца ви в една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове, една зеленчукова градина и да ви пратя в тях да ги обработвате, за да черпите между тях енергия и спокойствие. Ако сте анемични и неразположени духом, ще ви пратя да обработвате черешата и ще видите, че ще придобиете ново разположение. Слаба ви е вярата - ще ви пратя да обработвате зеле, да го поливате и наглеждате. Това са формули, макар и от външни действия. Неразположена си духом - тури ръката си на челото, всичко ще се измени вътре в 5-10 минути. Ако не това средство, то тези от вас, които обичате да смятате или да пишете или да чертаете, приложете едно от тези ви любими занятия.
към текста >>

81. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Вие ще дойдете до онази дълбочина, до онова вътрешно спокойствие, до онзи мир, разбиране на Божествения живот.
Питам ви: Как преминавате с останалите синове и дъщери? И с тях преминавате. Те ви са като гости: „Това, мамо, онова, мамо“ и ще си излязат, а другата остава вкъщи да помага. Така и вие казвате: „Господи, това искам, онова искам.“ После казвате: „Аз казах на Баща си това да ми купи, онова да ми купи и Той ще ми купи.“ Това е една от спънките, поради което мнозина не успяват. Сега, в този истински живот има друго едно вътрешно разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази дълбочина, до онова вътрешно спокойствие, до онзи мир, разбиране на Божествения живот. Това са отвлечени неща, а вие ще дойдете до практическата страна на учението, да направите вашите домове като някои оазиси в някоя пустиня, с плодни дървета, та като мине някой пътник с натоварени камили, да може да се спре там. Обаждат се: - В една от миналите си беседи казвахте, че когато искаме да изменим положението си спрямо нашите ближни, трябва да изменим отношенията си към Бога. Запитват: - Как може да се прилага това учение практически? За това са нужни 3 положения. Първото положение е, когато служим на хората.
към текста >>

82. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ТОМ 12

Сега, най-първото нещо: като ученици, ви трябва смирение и пълен мир на душата - спокойствие и мир.
Вие сте ходили в рая, но след като излезете оттам, понеже Белите братя там ви знаят какви сте, те имат едно широко езеро, потопят ви в туй езеро и ви измиват. И тогава вие казвате: „Бях някъде снощи, но забравих всичко.“ Че туй е тъй, да не ви се вижда чудно! Някоя вечер сънувате някой много ясен сън и си казвате още тогава: „Ще си го запиша.“ Станете сутринта- изчезнал. Казвате си: „Сънувах нещо снощи, няма го.“ Тъй е със съня, сънувате, но не го записвате и го забравяте. А вие, като сънувате нещо, ще си вземете една тетрадка и ще си записвате всичко, а тези, които не си записват сънищата, за тях казваме, чете са от тия ученици, които само обикалят университета. Сега, най-първото нещо: като ученици, ви трябва смирение и пълен мир на душата - спокойствие и мир. В Писанието се казва: „Мирът Господен.“ Този мир трябва да се добие. Мирът може да се добие само когато се образуват прями връзки между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, както никоя друга сила в света не е в състояние. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемате в света най-долното положение, може да се намирате в най-лошите условия, но при такава една пряма връзка, вие ще се намирате в такова едно съзнание, при което външните условия, освен че няма да ви спъват, но туй, Божественото, ще превърне всички тия елементи, ще изважда сокове от тях и ще се намирате при по-благоприятни условия в живота, ще бъдете по-силни.
към текста >>

83. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

ТОМ 12

Искам да ви наведа на една основна мисъл за онази велика вяра в Божественото, което дава мир и спокойствие на човешката мисъл.
Десет години по един костюм от 2000 лева. Ако живееш по Бога, тези дрехи ще бъдат все нови. Някой светия е седял 30 години с наметало и това наметало остава ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му става вехто. Христос не снемаше дрехите от гърба Си, не ги закачаше, като влезе някъде. Искам да ви наведа на една основна мисъл за онази велика вяра в Божественото, което дава мир и спокойствие на човешката мисъл. Онова самосъзнание в дадения случай да преодоляваш мъчнотиите. Запример скръбен си, мъчно ти е. Като отправиш мисълта си, изчезне мъката ти. Или имаш спор отправиш мисълта си към Бога, казваш: „Господи, уреди тази работа.“ Като се е оцапала една дреха, ти ще я опереш и ще се свърши работата. Казал ти някой нещо, ще разбереш това в Божествения смисъл.
към текста >>

И затова Писанието казва: Всички онези, които изтърпят каквото им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила.
Или имаш спор отправиш мисълта си към Бога, казваш: „Господи, уреди тази работа.“ Като се е оцапала една дреха, ти ще я опереш и ще се свърши работата. Казал ти някой нещо, ще разбереш това в Божествения смисъл. След всяка лоша дума, която ти е казана, след всяко изпитание, ако издържите, ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам.“ Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: Всички онези, които изтърпят каквото им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила. Запример, всеки един от вас могат да го изведат от вашето равновесие. Запример, нощем минават през гората, един казва: „Засада! “ Няма никаква засада. Там дето е Господ, каква засада може да има? Никаква пречка няма да се приближи към тебе, ако слушаш Бога.
към текста >>

84. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Трети разговор с Учителя:

ТОМ 12

Трябва ви сега една реакция, да ви се възвърне спокойствието. Как?
А нервните хора са сухи. Сангвиниците, веселите хора са като птици. Човек трябва да мине една школа за обновление на организма, за изме- няване на организма: да можеш моментално да измениш едно твое състояние. То става чрез реакция. Да допуснем, вие сте изгубили 10 000 лв., замислен сте. Трябва ви сега една реакция, да ви се възвърне спокойствието. Как? Казвам: „Парите ви се намериха, носят ви ги! “ Това произведе една реакция и веднага всичката тази меланхолия изчезне от вас. Питам: може ли същото състояние да добиете по друг начин? (* - Освен да се примирим със загубеното - да помислим, че някой беден ги е намерил.) - Трябва да си съставите едно особено понятие за света. Представете си, че лявата ми ръка е едно общество, дясната е друго общество.
към текста >>

85. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

ТОМ 12

Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие.
Земята е един затвор, а хората мислят, че има блага тук. Колко дни човек е щастлив на Земята? То почти живот няма, ако считате колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени... Таман си радостен и веднага всичко се сгромоляса и дойде най-голямото ти страдание. Ставане - падане, качване - слизане, промени, промени, когато няма съзнание. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш, кажеш: „Да бъде Волята Божия", по-добър от него няма. Този страх е приятен. Хубаво е да дойде този страх, да потрепери малко сърцето ти. Ако потрепери сърцето ти, това показва, че ти си жив. Ако човек може да се концентрира с ума си, той може да се подигне с тялото си накъдето иска.
към текста >>

86. ПЪРВИ МЕСЕЦ

22 август - 22 септември 1922 г.

ТОМ 12

Да чувам Истината хладнокръвно и със спокойствие на душата ми, каквато и да е тя.
През този месец различих две положения: Отношенията на хората спрямо Истината и моите отношения към нея. За първото положение констатирах, че почти всички хора с много малко изключение, са фалшиви, неискрени, престорени, всичко е пресилено и неестествено. Никой почти няма да дойде и тъй прямо и искрено да ти каже истината, тъй както си е. Всеки ще се съобрази с тебе, със средата, с общественото мнение и накрай нищо не остава от красивата истина. По отношение на мене, аз различавах две страни на Истината: 1. Да чувам Истината хладнокръвно и със спокойствие на душата ми, каквато и да е тя. И второ сама аз да говоря Истината, без да ме е страх, че може би тя няма да легне на хората. Първата половина от месеца, аз повечето гледах да свикна с първото (т.е. тъй ми се налагаше). И мисля в това до нейде успях. Ако по-рано някой ми кажеше нещо горчиво за мен, мен ми ставаше мъчно и като че ли се намаляваше разположението ми за това лице.
към текста >>

87. Класът на Добродетелите

Съчинения и писма на ученичките

ТОМ 12

Самата дума „Мъдрост" има вибрации, които подтикват човека към размишление, спокойствие, умствен труд и търпение.
„Свобода" - това е най-ценно условие за работа, където човешката душа намира своя път и тръгва по него. [ Няма подпис и дата] Мъдростта София, 22. 03. 1923 г. Може би, несъзнателно да съм минала през лъчите на Мъдростта, но исках ли съзнателно мъдро да извърша една постъпка забравях важния момент, в който трябваше мъдро да се проява. Случи ми се, само няколко пъти да сторя тъй, както намирах че е умно да се постъпи и усещах едно светло разположение на Духа. Самата дума „Мъдрост" има вибрации, които подтикват човека към размишление, спокойствие, умствен труд и търпение. Но все пак вярвам, че Великият художник на Красотата е обърсал поне четката си от моята микроскопическа, но искрена проява на мъдрост. Мъдър е само Бог и Синовете Божии. [Олга Славчева] Любовта София, 22. 04. 1923 г. Най-много за нея съм мислила в живота си, нея съм търсила.
към текста >>

88. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

ТОМ 12

Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие?
Сега, запример, у вас може да се зароди едно желание, дали тази нова присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите сърца и умове. [Тъй ще си зададете въпроса] дали вашата присадка може да ви направи щастливи. Аз ви питам: Вашето сърце и вашият ум направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие? Е, пък може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека. Сега, аз по аналогия ще ви дам едно сравнение, защо не могат. Нали вие имате един закон във физиката, според който можете ли да изкарате вода на по-високо место, отколкото е самият извор?
към текста >>

И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека.
Аз ви питам: Вашето сърце и вашият ум направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие? Е, пък може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека. Сега, аз по аналогия ще ви дам едно сравнение, защо не могат. Нали вие имате един закон във физиката, според който можете ли да изкарате вода на по-високо место, отколкото е самият извор? Не. Значи, може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е, добре, ако умът и сърцето, това са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо?
към текста >>

Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека.
И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие? Е, пък може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека. Сега, аз по аналогия ще ви дам едно сравнение, защо не могат. Нали вие имате един закон във физиката, според който можете ли да изкарате вода на по-високо место, отколкото е самият извор? Не. Значи, може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е, добре, ако умът и сърцето, това са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тия извори горе в душевния свят?
към текста >>

89. ВТОРИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Чувствувала съм се наскърбена, намирала съм, че не всякога са постъпвали към мене справедливо, а всичко това говори, че е далеч от мене онази велика добродетел - Правдата, която изисква пълна хармония, велико търпение, не нарушава вътрешния мир на човека, а му дава възможност да живее винаги в спокойствие и красота.
Всяка постъпка, всяка дума, трябва да бъде добре преценена да няма никакво съмнение и в основата да лежи винаги Истината. Много често, за да бъде човек справедлив по отношение на някого трябва да каже известна истина, която е неприятна на него, но затова пък, човек трябва да бъде благоразумен и да види по какъв начин трябва да се каже, за да не го наскърби. Притежавам ли аз тази добродетел? Това се вижда от резултатите на моите постъпки и по отношенията ми към близките. Често съм наскърбявала, обиждала съм макар и не винаги с думи, но с моите обноски. Чувствувала съм се наскърбена, намирала съм, че не всякога са постъпвали към мене справедливо, а всичко това говори, че е далеч от мене онази велика добродетел - Правдата, която изисква пълна хармония, велико търпение, не нарушава вътрешния мир на човека, а му дава възможност да живее винаги в спокойствие и красота. Моето силно желание е да се абстрахирам от разни лични и егоистични чувства, които са най-голямата спънка да притежавам тази велика добродетел . Правдата. Този месец бях подложена на един голям изпит, който не ми даваше спокойствие и постоянно ме терзаеше. Трябваше да приложа Правдата на дело, да разреша всичко най-справедливо, за да намеря поне малкото спокойствие, макар, че този изпит не е още минал. Марийка 22. 08. 1923 г.
към текста >>

Този месец бях подложена на един голям изпит, който не ми даваше спокойствие и постоянно ме терзаеше.
Притежавам ли аз тази добродетел? Това се вижда от резултатите на моите постъпки и по отношенията ми към близките. Често съм наскърбявала, обиждала съм макар и не винаги с думи, но с моите обноски. Чувствувала съм се наскърбена, намирала съм, че не всякога са постъпвали към мене справедливо, а всичко това говори, че е далеч от мене онази велика добродетел - Правдата, която изисква пълна хармония, велико търпение, не нарушава вътрешния мир на човека, а му дава възможност да живее винаги в спокойствие и красота. Моето силно желание е да се абстрахирам от разни лични и егоистични чувства, които са най-голямата спънка да притежавам тази велика добродетел . Правдата. Този месец бях подложена на един голям изпит, който не ми даваше спокойствие и постоянно ме терзаеше. Трябваше да приложа Правдата на дело, да разреша всичко най-справедливо, за да намеря поне малкото спокойствие, макар, че този изпит не е още минал. Марийка 22. 08. 1923 г. София II 3 Истина Истината всеки един от нас трябва да носи в душата си; във всекиго тя трябва да живее, защото тя ще ни направи свободни. Но когато говорим Истината трябва да бъдем крайно внимателни.
към текста >>

Трябваше да приложа Правдата на дело, да разреша всичко най-справедливо, за да намеря поне малкото спокойствие, макар, че този изпит не е още минал.
Това се вижда от резултатите на моите постъпки и по отношенията ми към близките. Често съм наскърбявала, обиждала съм макар и не винаги с думи, но с моите обноски. Чувствувала съм се наскърбена, намирала съм, че не всякога са постъпвали към мене справедливо, а всичко това говори, че е далеч от мене онази велика добродетел - Правдата, която изисква пълна хармония, велико търпение, не нарушава вътрешния мир на човека, а му дава възможност да живее винаги в спокойствие и красота. Моето силно желание е да се абстрахирам от разни лични и егоистични чувства, които са най-голямата спънка да притежавам тази велика добродетел . Правдата. Този месец бях подложена на един голям изпит, който не ми даваше спокойствие и постоянно ме терзаеше. Трябваше да приложа Правдата на дело, да разреша всичко най-справедливо, за да намеря поне малкото спокойствие, макар, че този изпит не е още минал. Марийка 22. 08. 1923 г. София II 3 Истина Истината всеки един от нас трябва да носи в душата си; във всекиго тя трябва да живее, защото тя ще ни направи свободни. Но когато говорим Истината трябва да бъдем крайно внимателни. В много случаи ние трябва да премълчим, Истината не всеки може да понася.
към текста >>

90. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Всички промени, всички пертурбации, които претърпяваш да не изменят неговото спокойствие.
Кой я иска? Иска я самият разумен принцип, който управлява Вселената. Но научи ме Ти, Господи, що е Истинска жертва. Олга Славчева 22.10.1923 г. IX2 Равновесие Да имаш Равновесие ще рече да се вълнуваш на повърхността, но вътре дълбоко да има един център, в който винаги да е спокойно. Всички промени, всички пертурбации, които претърпяваш да не изменят неговото спокойствие. Уравновесен е човек, който не се води нито само под давлението на своето сърце, нито на своя ум, а който служи и се ръководи от гласа на своята душа. Виктория 22.10.1923 г. София IX3 Свобода и простор Да е свободен човек, то значи да има възможност да се подвижи във всички посоки и навсякъде, както във физическия свят, така и в душевния и умствения. Нам ни спират физически пречки, спират ни душевни и умствени пречки. Умствени са заблужденията; сърдечните, това са връзките, които имаме, а физически, това са пречки, които имат основа в двата по-горни свята.
към текста >>

91. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Няма по-голямо богатство на света от това да има човек спокойна съвест, като се примири с Бога и ближните си; и вярвам, че това спокойствие ние сме го достигнали в доста голям размер.
Но едно нещо сме разбрали вече, че първата крачка към духовните дарби е да отстраним от себе си егоизма, угасването на страстите и желанията са на второ място и едва на трето място иде режимът в храната. Както виждаш, ние започваме всинца от третата линия, като оставяме егоизма за наи-подир! Смятай колко сме слаби още и колко много ни остава да работим, за да отстраним от себе си мнимия център на вселената. Но при все това като сравним миналото си с настоящето, ще видим, че разликата е грамадна - до неузнаваемост. Ето защо трябва да благодарим на Бога загдето ни е поставил в тоя път на небесната светлина. Няма по-голямо богатство на света от това да има човек спокойна съвест, като се примири с Бога и ближните си; и вярвам, че това спокойствие ние сме го достигнали в доста голям размер. Приемете, драги Тошев, поздрава на всички тукашни братя. Ваш 3. Желев Казанлък, 24.01.1912 г. Драгий Тошев. Притежавам всичките Ви писма и в. „Събуждание".
към текста >>

92. 2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Като Го наблюдаваш, изпитваш голямо спокойствие.
Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя. Докато мислех и се вслушвах в сърцето си, изведнъж то утихна и настана необикновена тишина, като че ли нямам сърце. Всичко това отбелязах в себе си и запитах Учителя какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето си. Докато ми даваше съвет, аз Го наблюдавах: човек със среден ръст, на възраст около петдесетгодишен, със слабо прошарена коса; погледът Му благ, спокоен, тих. Изразът на лицето Му дълбок, внушителен. Като Го наблюдаваш, изпитваш голямо спокойствие. Продължавам да Го наблюдавам и почувствувах в цялото Му същество необикновена чистота. Ето това ме е занимавало постоянно в живота ми: навсякъде търсих чистотата - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам някого, нито себе си, все оставах недоволна - не е тази чистота, която душата ми разбира и търси. Понякога си мислех, че такава чистота не съществува на земята. Обаче макар и мимолетно, душата ми почувствува, видя и се окуражи, че това, което търси, не е блян, нито химера. Днес, когато пиша тия редове, казвам първо на себе си, а после на млади и на стари: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел.
към текста >>

93. 5. ОЧАКВАНЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Мислихме върху този, на пръв поглед прост метод, който всъщност почива на научна основа, а именно: тревожната мисъл стяга целия организъм, а спокойствието разширява.
Силно разтревожена, влязох при Учителя и Му разказах положението. Той ме изслуша внимателно и ми даде един прост съвет, който даде прекрасен резултат. Каза ми: „Ще си отидете у дома и веднага ще започнете да четете Псалми на майка си." Стигнах в къщи и веднага разтворих Библията и започнах да чета някои псалми, който ми попадаше. Оказа се, че някои от тях майка ми знаеше наизуст и макар че говорът й беше затруднен, тя започна да ги казва даже преди нас. Ние, трите сестри, се успокоихме, успокои се и майка ни и след половин час най-много тя се освободи, и положението й се значително облекчи. Мислихме върху този, на пръв поглед прост метод, който всъщност почива на научна основа, а именно: тревожната мисъл стяга целия организъм, а спокойствието разширява. Нейната и нашата тревожна мисъл я стегнаха повече и от болестта й даже, а успокоени от съвета на Учителя и от думите Му: „Не се безпокойте, ще мине", внесоха разширение и облекчаване на положението. На другия ден отидох да благодаря на Учителя и да Му кажа за добрия резултат. Попитах Учителя какво да правим по-нататък с майка ми, как да й се помогне. Учителят ми даде други съвети, които изпълнявах точно. С това прекратихме лекарската помощ.
към текста >>

94. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

ТОМ 13

У нас настана мир и спокойствие, като че нямаше болен.
Ден след ден майка ми се ободряваше, ставаше съвършено спокойна, разговаряше се с нас, заинтересува се от учението на Учителя и се проявяваше не само като ум и сърце, каквато я знаехме, но и като душа, която не мислеше за себе си и своето състояние, но и за всички близки роднини, познати и приятели. Тя забрави себе си като болна, която се нуждае от помощта на другите. Тя мислеше за всички ония, които са в някаква беда, как да им помогне, забравяйки, че сама тя е на легло и се нуждае от чужда помощ. Наистина сама по себе си майка ни по характер беше широк човек, но онова, което възприе от душата си, от връзката си с Учителя, внесе много нещо в нейната душа - нещо велико, което нито може да се изкаже, нито да се опише. Чуден бе начинът, по който Учителят й помагаше - на разстояние, без да я посети лично. У нас настана мир и спокойствие, като че нямаше болен. Чуваше се повече песен и веселие. Които посещаваха майка ми, всички излизаха с впечатление, че у нас няма болен човек. Положението на майка ми от ден на ден се подобряваше и така продължи цели две години. Обаче през 1918 г. се яви испанската болест в силна форма и завлече стотици и хиляди хора, между които и майка ми.
към текста >>

95. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

ТОМ 13

Вече никакво брожение не остана и наоколо настана пълно спокойствие.
Стоях и вече спокойно размишлявам, благодаря за случая, който ми се даде възможност да бъда свидетелка да видя, да чуя, да наблюдавам и да се поуча, да зная как да постъпвам при всички случаи със своя брат, със своя ближен. Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата? Стана нещо друго и то пак велико. Учителят се моли за ония 1200 души братя и сестри, за да изправи погрешката им. И те това не знаят, но вдигна се една сянка от пространството и всички се успокоиха. Вече никакво брожение не остана и наоколо настана пълно спокойствие. Наведе се Той и пишеше на земята. И написа Той в сърцето на човека Великия Божи закон, закона на Любовта. Сега той не се наведе и не писа на замята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими с нищо написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека да дойде някой и да те окъпе от твоя грях, нито има по-голямо нещо от това да дойде някой да заличи погрешките ти и да ги изкупи. Какво дължиш за това?
към текста >>

96. 30. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА УЧЕНИЧЕСКИЯ МИ КЛАС

Паша Теодорова

ТОМ 13

Необикновено спокойствие, вътрешен дълбок мир и любов лъха от тях.
Влизам в един от шестите класове - сегашният десети клас и започвам работата си. Изведнъж виждам Учителя с още две светли същества, които се отправят към един от чиновете, дето сядат. Учителя познавам, но другите не познавам. Поглеждам към тях. Лицата им светли, усмихнати, приятелски, приветливи. Необикновено спокойствие, вътрешен дълбок мир и любов лъха от тях. Аз се вдъхнових и почнах да работя с необикновено увлечение, като че за първи път вземам моето любимо място. Дали само аз изпитвах това разположение, което граничеше до вдъхновение? Не, не беше дадено само за мене. Всички ученички се въодушевиха и отвориха очите си към мене с такава топлота и любов, като че ли за първи път ме виждат. В общата ни работа се вля необикновена хармония.
към текста >>

97. 8. УЗРЕЛИЯТ ПЛОД - ПРОСТРЯНАТА РЪКА

Паша Теодорова

ТОМ 13

На усилената ми молитва за подкрепа и спокойствие, видях вече образа на Учителя и чух гласа му: „Не се смущавай, аз наредих всичко." (Петък беше това.) Последните три дни, петък, събота и неделя Аня започва да брои от 1 до 20, 40, 60, до 100, като подчертаваше специално числото 17.
Благодаря на всички за големите грижи и внимание, които проявихте към мене." След като даде някои малки нареждания, обърна се на другата страна и ме запита: „Дали утре ще свърши вече? " Поговорихме си малко, простихме се и тя видимо се унесе. Следните дни постепенно се подготвяше за последния си час. От време навреме се разговаряше, после се отдалечаваше, пътуваше някъде, пак се връщаше, но запазваше съзнание за онова, което ставаше с нея. Простряната ръка от време на време спокойно вършеше своята работа, все повече се приближаваше. На усилената ми молитва за подкрепа и спокойствие, видях вече образа на Учителя и чух гласа му: „Не се смущавай, аз наредих всичко." (Петък беше това.) Последните три дни, петък, събота и неделя Аня започва да брои от 1 до 20, 40, 60, до 100, като подчертаваше специално числото 17. Дали се спираше на него, дали с друга интонация беше изказано, но това число се подчерта. И наистина 17 декември, 4 часа сутринта беше последният й час. В неделята обаче тя споменаваше имена на близки заминали, разговаряше се някак с тях, беше повече в друг свят. Ръката стоеше вече близо, близо до дървото под самия плод, но не посегна да го откъсне, а пак чакаше. Какво ли чакаше?
към текста >>

98. 23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Последното място ще ти осигури истинско спокойствие, мир и тишина в бурния и хаотичен живот.
Така той постепенно навлиза в полюсите на живота и започва да различава доброто от злото, истината от лъжата, светлината от тъмнината, безкористието от користта, алтруизма от егоизма, любовта от безлюбието и т.н. Човекът на земята се пробужда в деня на живота, използува светлината на деня, работи и придобива, чертае пътя на своето движение, а когато влезе в нощта на живота, заспива, почива и обработва придобитото. Човек се ползува от всичко, каквото срещне на полюсите, смело пристъпва към всичко, обаче със страх пристъпва към един от полюсите - към последното място. От първото място не се страхува много, но последното място избягва съзнателно. Видяла красотата, смисъла и цената на последното място, казвам първо на сабе си: Не се страхувай, човече. Последното място ще ти осигури истинско спокойствие, мир и тишина в бурния и хаотичен живот. Не мисли, че ще бъдеш сам. Последното място не е едно единствено. То представя дълга, безкрайна линия, която опасва земята в най-голямата й широчина. На тази линия има безброй места за ония, които доброволно заемат последното място. Тази линия се извива спиралообразно; горният й край води към северния полюс на живота - към Истината, а долният й край се извива към южния полюс на живота - към Доброто, към Добродетелта.
към текста >>

99. 6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Няма външен мир без вътрешен; само така човек се домогва до дълбоко вътрешно спокойствие, до детско безгрижие.
Видяхме го ние в Божествения свят - светящият човек, Сеятелят на Великото Слово Божие, Сеятелят на безсмъртното семе, свободно от плевели, които задушават, и от червеи, които всичко пояждат. Дойде той на земята и ни въведе в път чист, светъл, възвишен, в пътя на ученика, в пътя на любовта, светлината, мира и радостта. Видяхме ние Любовта в нейната пълнота, красота и чистота. Познахме Истината, онази Истина, която разкъсва и най-дебелата завеса на тъмнината, за да ни покаже живот без противоречия и ограничения. Разбрахме мира като вътрешна и външна проява на човека. Няма външен мир без вътрешен; само така човек се домогва до дълбоко вътрешно спокойствие, до детско безгрижие. Свързахме се с радостта, като условие за растене. Без радостта нито пъпката става цвят, нито цветът може да завърже плод. Видяхме Учителя в трите свята - и в трите свята все Един и същ. 27 декември 1958 г., Изгрев Замислено по случай 14 години от заминаването на Учителя, но не изнесено, поради особените условия, в които се намира Братството.
към текста >>

100. 3. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО ПРИЯТЕЛИТЕ ПРЕПИСАНИ ОТ ПАША

Паша Теодорова

ТОМ 13

Човек трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно, да върши Волята Божия.
Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на любовта, на безсмъртието. Аз ви преподавам първите уроци на самопожертвуването. Човек трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно, да върши Волята Божия. Дерзайте, аз ще ви водя и вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели, от Пена. от Димитра, от Христа и от всички други.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41798090934753