НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
142
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И
спасение
за теб няма.
Оказва се, че той е един от същите, които са идвали в неговата барака при нелегалните събрания на "Изгрева" преди 9 септември 1944 година. Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева". Ние знаехме, че си щур по Дънов и дъновистите. Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас. Ама сега се убедих, че ти не си само щур, но си и пощурял с тоя твоя дъновизъм.
И
спасение
за теб няма.
Ти ще си умреш като пощурял дъновист. Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията. Ако беше някой друг, щяхме да го накажем по- строго, защото ти знаеш, не ние предателите ги наказваме по-строго от враговете. Но за нас ти си щур човек, щур си беше и щур ще си останеш. Затова те оставяме жив и мирен с твоите щуротии.
към текста >>
2.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за
спасение
.
Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед. Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън. Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.
Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за
спасение
.
Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят, за да бъде пощаден животът им от войната. А Господ и Бог сега присъствуват тук, пред теб, на тази поляна. И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде безучастен към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети. Милиони молитви са насочени към Мен и аз трябва да им отговарям, защото Божественият Дух и Господ Бог е тук на земята и се намира в плът и кръв на "Изгрева". Аз изтръпвам.
към текста >>
3.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
За нас единственото
спасение
да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя.
Но тя така настояла, че Той я пуснал. Какви са били съображенията на Учителя да спира Савка, ние не знаем. От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които Небето бе им дало. Имаше моменти, когато ние не можехме да преценим кое е право, кое е полезно за нас и кое ще ни спре в нашия път. Нямахме познания, не можехме да различаваме още нещата.
За нас единственото
спасение
да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя.
Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение. Тя коленичи пред Него и целува десницата Му. След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка. Трябва да знаеш, че те ще целуват тогава Моята десница. Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.
към текста >>
4.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Казваха:
спасението
на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения.
Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи".
Казваха:
спасението
на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения.
Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва.
към текста >>
5.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде
спасението
на България.
А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така.
Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде
спасението
на България.
За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили.
към текста >>
6.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и
спасение
.
Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите! " Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си. Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията.
Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и
спасение
.
В концертните изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов. Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти.
към текста >>
7.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За
спасението
на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата.
Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло. Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ, като го предавам дословно. Милка Периклиева бе активна участничка в опита за внедряване на Паневритмията в българските училища. Ето нейния разказ: "Имах - започва Милка - приятелски връзки с една близка на Лулчев, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговор.
През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За
спасението
на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата.
Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Нещата ги изстрелваше направо в упор.
към текста >>
8.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Там е написано, че
спасението
, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува.
Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година. През 1896 година издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от неговото богословско обучение в САЩ. Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век.
Там е написано, че
спасението
, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува.
И че изпратен е Оня, който язди на бял кон и името му е "Божието Слово", из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на тридесет и три години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система.
към текста >>
9.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
След това отиват да се помолят и да благодарят за
спасението
си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега.
След това отиват да се помолят и да благодарят за
спасението
си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св.
Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец.
към текста >>
10.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето
спасение
и избавление.
Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля.
Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето
спасение
и избавление.
Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов.
към текста >>
11.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
,
13 февруари 1899 год., гр. Варна
,
ТОМ 2
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето
спасение
?
Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото Лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега?
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето
спасение
?
Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел и спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраВе и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря?
към текста >>
12.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 2
Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното
спасение
, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Благослови ги в Моето Име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, моето сърце ви Люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.
Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното
спасение
, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи стократно, сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя Вечен Дух. Аз Съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам.
към текста >>
Колко е благ този Дух, Който изработва нашето
спасение
и с Когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
Това е онзи Вожд, изпратен от Бога, Който е Всемировият Учител на Вселената и Името Му е БЕИНСА ДУНО. Амин. „Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко. Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
Колко е благ този Дух, Който изработва нашето
спасение
и с Когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
С какво чудно търпение, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се дяволът тук се е завзел да разруши Делото, което Господ съгражда. Ние сме биле подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към Мене.
към текста >>
13.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Спасението
ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш.
Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме. И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.
Спасението
ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш.
От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и Нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат ума ти в нищо.
към текста >>
14.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
,
,
ТОМ 2
И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето
спасение
и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш.
Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб.
И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето
спасение
и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш.
Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.
към текста >>
15.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Важното е твоето
спасение
, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен.
Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби.
Важното е твоето
спасение
, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен.
Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш. В него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице.
към текста >>
Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на
спасението
, за да се избавиш.
Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на
спасението
, за да се избавиш.
Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен.
към текста >>
16.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Неверието на всяка душа е главната спънка за
спасението
на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност.
Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.
Неверието на всяка душа е главната спънка за
спасението
на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност.
Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам.
към текста >>
Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за
спасение
и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение.
Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.
Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за
спасение
и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение.
Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде.
към текста >>
17.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на
спасението
.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им.
Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на
спасението
.
Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот.
към текста >>
18.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на
спасението
.
Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост.
Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на
спасението
.
Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло.
към текста >>
Приеми чашата на
спасениетио
Господне и не роптай за своята участ.
Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род.
Приеми чашата на
спасениетио
Господне и не роптай за своята участ.
Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тие оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен.
към текста >>
19.
167. ОБЪРНАТА КОЛА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Славчо кимва с глава и разбира кому дължи своето
спасение
.
След това Учителят се прибрал в палатката си. Сестрите отбелязали часът и времето на разходката на Учителя пред палатката. Тя съвпаднала с часа на обръщането на колата. Приятелите като научават всичко това отиват да благодарят на Учителя. Учителят казва на Славчо: „И друг път се вслушвай в гласът на твоя Ръководител!
" Славчо кимва с глава и разбира кому дължи своето
спасение
.
към текста >>
20.
10. ПЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Нямаше никакви изгледи за
спасението
му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня.
След това Учителят затваря очите си за малко време, задълбочава се в себе си и като поглежда пак брата, на лицето Му има усмивка. Той само казва: „Всичко ще мине добре! " След това брата отиде по своята работа. Работата му беше такава, че точно на 15. август трябваше да премине през смъртна опасност.
Нямаше никакви изгледи за
спасението
му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня.
Тогава той разбра какво значат думите на Учителя: „Преди 15. август! " И страхът и ужаса, които се изписаха на лицето Му когато го погледна. После разбра и думите - „Всичко ще мине." Това беше Николай Дойнов, моят рожден брат. Тогаз бе арестуван и беше подведен под едно следствие, в което му се искаше смъртната присъда. Накрая бе освободен за радост на всички.
към текста >>
21.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана
спасението
на този дом.
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар.
Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана
спасението
на този дом.
Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа.
към текста >>
22.
20.Лудият кон
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" „Аз извиках към Учителя, нямах друго
спасение
." Какви възможности има Духът, неограничени.
Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев! " Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва. След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие? " Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев!
" „Аз извиках към Учителя, нямах друго
спасение
." Какви възможности има Духът, неограничени.
Той владее силите, и условията. Когато идва в София Гръблев благодари на Учителя за спасението си. А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът! Към всички и дори към Едного.
към текста >>
Когато идва в София Гръблев благодари на Учителя за
спасението
си.
След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие? " Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев! " „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени. Той владее силите, и условията.
Когато идва в София Гръблев благодари на Учителя за
спасението
си.
А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът! Към всички и дори към Едного.
към текста >>
23.
27. ТРИ СЛУЧАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Няма надежда за
спасение
.
Помолиха Учителя да й помогне. Учителят каза: „Един престъпник, когото природата е вързала, трябва ли да го развързвате? Защо трябва да го развързвате? Ще направи отново престъпления. Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест.
Няма надежда за
спасение
.
Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне. Учителят казва: „В природата има строга икономия. За нея е по-лесно да си направи ново тело, отколкото да поправи старото." Дъщерята си замина, а майката дълго скърбя. Третият случай: млада сестра страда от екзема, неизлечима. Цял живот страда от нея, моли Учителя да я излекува.
към текста >>
24.
VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето
спасение
?
VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб нашия брат В Христа - Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на живота, Който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, Който ми говори сега и чрез силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината!
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето
спасение
?
Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, Който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа и във всичките мои братя - раби на Бога Живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание.
към текста >>
Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, Който изработва сега моето
спасение
, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.
VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб нашия брат В Христа - Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на живота, Който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, Който ми говори сега и чрез силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение?
Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, Който изработва сега моето
спасение
, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.
Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа и във всичките мои братя - раби на Бога Живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон!
към текста >>
------------------------------- Трето свидетелство : Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух , Който изработва твоето
спасение
?
Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Първо свидетелство : Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен , и благ Бог на Живота , Който е говорил ? Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. ----------------------------- Второ свидетелство : Вярваш ли в Мене , Твоя Господ и спасител , Който ти говоря сега ? Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега.
------------------------------- Трето свидетелство : Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух , Който изработва твоето
спасение
?
Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който изработва моето спасение. ------------------------ Четвърто свидетелство : Вярваш ли в твоя приятел ( Ев . Йоан 15:14) и във всички твои братя ? Вярвам в моя приятел – Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго. -------------------- Пето свидетелство : Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание ?
към текста >>
Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който изработва моето
спасение
.
Първо свидетелство : Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен , и благ Бог на Живота , Който е говорил ? Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. ----------------------------- Второ свидетелство : Вярваш ли в Мене , Твоя Господ и спасител , Който ти говоря сега ? Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. ------------------------------- Трето свидетелство : Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух , Който изработва твоето спасение ?
Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който изработва моето
спасение
.
------------------------ Четвърто свидетелство : Вярваш ли в твоя приятел ( Ев . Йоан 15:14) и във всички твои братя ? Вярвам в моя приятел – Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго. -------------------- Пето свидетелство : Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание ? Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание.
към текста >>
25.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Спасението
и отплатата -128 114.
Стефан Велев -124 110. Савов - имитаторът -124 111. Алфиери Бертоли -126 112. Дядо Димитър от Сливен -127 113. Руси Караиванов.
Спасението
и отплатата -128 114.
Дядо Влайчо (1894-1981) - 129 С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ 1. Екскурзия до Циговския чарк -134 2. Първите екскурзии с Учителя до Мусала. Чак Курия -134 3.
към текста >>
26.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Подпис: Дънов /Свещеният подпис/ Олга Славчева чете писмото, плаче и знае кому дължи
спасението
си.
Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето Духът действува всичко се урежда. Лекар в света е само Господ и природата е Негова сестра милоеерна, а земните лекари са нейни помощници там гдето те добре разбират нейния език. Моят привет и поздрав вам и на сестра ви. София, 30 ноември 1918 г.
Подпис: Дънов /Свещеният подпис/ Олга Славчева чете писмото, плаче и знае кому дължи
спасението
си.
А тя е едва на 24 години. Постепенно се възстановява, завръща се в София и пристига на Изгрева. Среща се с Учителя, целува Му ръка, а Той я поглежда и й казва: „Добре дошла! " Тя се върна на Изгрева и след това през време на цялата Школа изпълни обещанието, което бе дала: „Да живее за Господа и да служи на Господа".
към текста >>
27.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СПАСЕНИЕТО
И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ.
СПАСЕНИЕТО
И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък.
В младите години е бил с леви убеждения, станал комунист, после лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява, но не се отказва от идеите си. Минават години, но жена му е бездетна, нямат деца. Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек.
към текста >>
Ето една история за
спасение
на няколко живота в онези политически години на размирици у нас.
А синът му Иван е също комунист и има свои заслуги пред новата власт. Те двамата се явяват и свиде-телствуват, че полковникът е спасил живота на Иван, когато е бил обвинен в нелегална работа като спасява едновременно и участниците в нелегалната група като е потулил целия случай. Тези доводи и свидетелите са били достатъчни да му отменят смъртната присъда и да го оставят на доживотен затвор. По време на разпитите той бил изтезаван и от бой му бяха счупили ръката. След като пролежа известни години в затвора той бе помилван и освободен.
Ето една история за
спасение
на няколко живота в онези политически години на размирици у нас.
Това е пример и за отплатата - всяко едно направено добро, независимо кога е направено и колко голямо е то, то винаги допринася своя плод. „По плодовете ще ги познаете дали са мои ученици." Това бе историята на двама ученика по времето на Учителя, членуващи в различни политически системи, но ръководени от идеи и от Словото на Учителя.
към текста >>
28.
14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мога да кажа, че моето
спасение
в затвора, запазването на здравето ми се дължи на нейните грижи и старание.
Оставям да се разрешат по закона на живата природа като все един ден ще се намери разрешение на тези неща по закона на Правдата. А сега нямам никакви претенции и изисквания. Заслугата на Мария Тодорова бе много голяма. Ако тя не ме поддържаше с храна на всеки 15 дни, която ми носеше аз нямаше да издържа в затвора. Тя показа един героизъм, едно постоянство, една вярност, преданост към Учителя и към Делото и една обич.
Мога да кажа, че моето
спасение
в затвора, запазването на здравето ми се дължи на нейните грижи и старание.
По време на самия процес бях в най-тежко състояние. Нищо не можех да ям. Не бях ял двадесет дни. Едва се крепях да не падна. Всичко повръщах.
към текста >>
29.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А този ангел беше измолен с молитви към Бога, за съдействие и
спасение
.
Да, този окован и прикован ангел бях привидно аз. Но той бе написан за онзи ангел, който влизаше в затвора изпращан от Висините, който влизаше ту в един, ту в друг надзирател, началник и променяше някои тяхни и предишни решения и ми съдействаше за добро. Да, този изпратеният ангел от Висините на Божествения свят трябваше да влиза в различни хора. Трябваше да се приковава и оковава във веригите на различни човешки тела и съдби, за да може да изпълни волята на Онзи, който Го бе изпратил. А той от своя страна променяше човешката воля на началника и властите.
А този ангел беше измолен с молитви към Бога, за съдействие и
спасение
.
Много молитви бяха изречени от мен и изпратени към Небето. В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия Свят в отговор на моите молитви. Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела. Не зная дали ще можете да възприемете всичко, което бе написано от „Окованият ангел".
към текста >>
30.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за
спасение
на човеците.
Виждам за човека, че грехът е тъй привлекателен както и добродетелта, Злото, както и Доброто. 44. Молете се за онези, които са обсебени от Злото, да ги освободи Господ! Не желайте тяхната гибел, а желайте Господ да ги спаси. „Господи, научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да те славословим винаги! " 45.
Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за
спасение
на човеците.
Нали в жертва се принася всичко най-хубаво. Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в живота на всички и ги привлича като магнит. Това е чистият Божествен живот, който спасява. Жертвата, страданията са начин да го възприемат хората. 46. Обични брат Боян, сега опитвам какво нещо е връзката, която Учителят създаде между нас.
към текста >>
31.
VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Спасението
на България.
Аз исках доброто на България, а те какво направиха. Взеха, че ме интернираха във Варна. След това загубиха всичко. Е, кой провали Божия план? После казах на Фердинанд и на Борис III, че те трябва да имат добри отношения със всички съседни държави." 3.
Спасението
на България.
Учителят изпраща един брат при Министъра на вътрешните работи, да му каже следното: „Ние имаме методи за разни области на живота. Методи за възпитание на детето, младежта, методи за музиката. Бих дал грамаден материал. Също така имаме и Паневритмия. Нека те само ги приложат.
към текста >>
32.
X. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Славяните ще познаят кой е Господ, техния Бог на
спасението
. 14.
Това е избавлението на Славяните и по-точно победата на Русия във Втората Световна война и изкуплението на България. 12. „И в онзи ден ще дам Гогу место за погребване там в Израил. (стих 11). Това е капитулацията на Германия на 9 май 1945 г., когато Съветска Русия окупира половината Германия. 13. „И ще познае Израилевия дом, че Аз съм Господ, техен Бог от този ден и после." (стих 22).
Славяните ще познаят кой е Господ, техния Бог на
спасението
. 14.
„И народите ще познаят, че домът Израилев биде пленен заради беззаконието си. Понеже станаха непокорни Мене, за то скрих лицето Си от тех и ги предадох в ръката на враговете им. И паднаха всички чрез нож." (стих 23). Това е причината поради което Славяните - чехи, поляци и Русия бяха прегазени от Германия, т. е. от Гог. 15.
към текста >>
33.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и
Спасение
на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят.
Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света. Настоящият обзор „Мисията на Славянството" бе направен по Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно по случай изнесения рецитал-концерт състоял се на 29 януари 1995 г. в неделя в 11 ч. в зала 4 на „Дом на техниката" ул. „Раковски" 108 I.
ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и
Спасение
на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят.
И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
към текста >>
34.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Единствената възможност за
спасение
на мястото е да се направи изложение до Държавния глава и Министър-председателя, който управлява чрез своето правителство страната в този момент.
Съмняваме се, дали съдът ще зачете тези подписи, които също не са нотариално заверени. В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов. Тогава те ще посегнат върху мястото на Учителя, ще преместят гроба Му и на освободеното място ще построят нова вавилонска кула до небето. И от този момент ще почне новата съдба на България и на българския народ и заличаването му от лицето на земята. Ще бъдат разпръснати както евреите след Христа.
Единствената възможност за
спасение
на мястото е да се направи изложение до Държавния глава и Министър-председателя, който управлява чрез своето правителство страната в този момент.
Той е приемник на комунистическата власт, която от 1945 до 1995 г. запази мястото на Учителя. Не случайно комунистическата власт идва отново на власт след спечелването на изборите от 18.XII. 1994 г. с цел да запази и съхрани мястото на Учителя.
към текста >>
35.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и
Спасение
на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г.
Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и
Спасение
на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
към текста >>
Вождът на
спасението
, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2).
Вождът на
спасението
, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.
към текста >>
Тя е пътят на
Спасението
, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.
Тя е пътят на
Спасението
, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
към текста >>
Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на
Спасението
, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11).
За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.
Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на
Спасението
, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11).
И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител.
към текста >>
36.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Там е написано, че
спасението
, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува.
Завръща се в България през 1895 година. През 1896 година издава книжката „Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско учение в САЩ. Цялата 1897 година е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е края на 19-ти век и за съдбата на света е отбелязано в „Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век.
Там е написано, че
спасението
, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува.
И че е изпратен Оня, Който язди на бял кон и името му е „БОЖИЕТО СЛОВО", из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 година, в присъствието на баща Му - дядо поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, намиращи се в една страноприемница, явява се знамение и Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на 33 години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система.
към текста >>
Той е Вождът на
спасението
, помазаникът Сионов, Царят Господен.
Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е изявеният Вечен Дух, където Бог е Светлина, Бог е Любов, Бог е Дух Вечен. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието, като Дух Вечен, където Словото Божие бе Дух Святий, Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Мировият Учител е Онзи, Който е осенен от Божествения Дух и в чието човешко тяло е вселен Христовият Дух.
Той е Вождът на
спасението
, помазаникът Сионов, Царят Господен.
Той е Върховният Господар, Владетел и Цар над всичко. 4. През 1922 г. Мировият Учител - Петър Дънов - Беинса Дуно отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в местността „Изгрева" в гр. София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената, между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Него и Той отваря Школата.
към текста >>
В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и
спасение
, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч".
Отива при брат си Методий в Полихрон. Там престоява от 851 г. до 859 г. - около 8 години. Според житие Кирилово "Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше".
В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и
спасение
, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч".
Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят).
към текста >>
37.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Вождът на
Спасението
е Всемировият Учител Беинса Дуно.
върху Петър Дънов слиза Божественият Дух - изявява се Учителят на Бялото Братство. През 1912 г. в Петър Дънов се вселява Христовият Дух - проявява се Мировият Учител на Великото Бяло Братство. През 1922 г. Господният Дух на Силите се проявява чрез Слово в беседите на Петър Дънов и се проявява Всемировият Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство на Изгрева в София.
Вождът на
Спасението
е Всемировият Учител Беинса Дуно.
12.Официалната царска и болярска власт подлагат на гонение богомилското учение, което е Христовото учение и богомилите ги прокуждат из България. Това е причина за падане на България два века под Византийско робство - от 1018 до 1186 година. Освобождаването на България се дължи на богомилите, които подкрепят цар Асен и цар Петър. По-късно, на черковния събор през 1211 година, се провежда събор срещу богомилите и се издигат първите клади, на които са изгаряни живи от Борил. По-късно, през 1350 г., отново се свиква черковен събор в Търново срещу богомилите.
към текста >>
38.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
Това е Духът на Благодатта, Който носи
спасение
, търпение, кротост, за да бъде човек съвършен, както е съвършен Отец на Небеса.
Това е Духът на Силата. „Със силата на Духът Божий" (Рим. гл. 15, ст. 19) 2. От Исуса - Елохим се търси Благодат.
Това е Духът на Благодатта, Който носи
спасение
, търпение, кротост, за да бъде човек съвършен, както е съвършен Отец на Небеса.
Затова се казва: „Благодатта на Господа нашего Исуса Христа" (Откровение на Йоана гл. 22, ст. 21) 3. От Святият Дух Адонай се търси просветление, озарение. Това е Духът святий, Който е Духът на Обещанието.
към текста >>
39.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
И Той е искал помощ и
спасение
.
Пролятата кръв е трагичен зов за помощ. Погубеният живот е препъване на душата. Войните са само стонове и вопли за нов живот. Това засяга УЧИТЕЛЯ. Той страда наред с всички.
И Той е искал помощ и
спасение
.
И Той е желал съкращение на дните, изпълнени с мъки и горест. Аверуни отбелязва в дневника си - „Дни, дни на страдания и мъки, дни без залез! " Не по-малка скръб са внесли в „домът ми" - както УЧИТЕЛЯТ наричаше родината, вътрешните междуособици, правителствени бъркотии и недомислици. Жалките прояви на ръководни държавни служители, понякога застрашаваха и дейността на Школата. Полицейщината неведнъж е искала дознания за дейността Му и през 1917 г.
към текста >>
40.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Това, което Господ е казал, то е за наше
спасение
.
Не съм Ви питал. Моля да ме извините! - Позволено е на този, който бърка в меда, да си оближе пръстите - каза УЧИТЕЛЯ и се прибра в горницата. Позволявам си да споделя с всички онези, които прочетат тези редове, текста, изписан собственоръчно от УЧИТЕЛЯ, в библията Му между старият и новият завет. „Всички думи Господни са верни и истинни и блажен е всеки, който ги възприема и тази, неговата душа, не ще бъде в лишение, защото сам Господ ще присъства в неговата душа.
Това, което Господ е казал, то е за наше
спасение
.
Неговото слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях. Господ говори на сърцето и дава уверение на разума за своята истина. Той изявява своята благост на душата и прави Името Си познато ней. Господ управлява сърцето и просвещава умът. Знанието Господне е светлината на душата, а Мирът Господен - нейното изцеление.
към текста >>
41.
ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Там ти е
спасението
." Аз си отидох.
Става много трудно за мен. Ако отида другаде, там няма никой да ме познава". „Ако отидеш на друго място, всички онези духове, които те гонят сега, ще дойдат на новото ти работно място и ще влязат в други, непознати за теб хора, и по друг начин ще се проявяват. А тук където си, ти си свикнал вече на техните прояви и ще си изработиш методи, за да се справяш с тях." „Но как ще стане това, Учителю? " „Ще четеш Словото, ще намериш метод в него и с него ще работиш.
Там ти е
спасението
." Аз си отидох.
На другия ден в службата си аз съм вече вътрешно смирен. Зная, че не ме гонят тези хора, а ме гонят духовете, които влизат в тях. А когато те не са обсебени от духовете - те са мили и внимателни към мен. И именно в този момент аз страня от тях, бягам от тях и съм подозрителен. А сега направих обратното.
към текста >>
42.
5.14. Лепта за Господа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Те това го знаеха, бяха го оценили и сега идваха и благодаряха на Учителя за
спасението
си.
Вместо ние да дадем, то да вземаме от Учителя - не можем това да сторим." Не се върнахме. Отидохме си у дома. А тогава идваха богати евреи, търсеха помощ от Учителя и в знак на благодарност оставяха хилядарки по масите на двора. Отгоре поставяха някое камъче, върху банкнотите, за да не ги отвее вятъра. Имаше и богати братя и богати българи, които бяха спасени от бомбардировките, благодарение помощта от Учителя.
Те това го знаеха, бяха го оценили и сега идваха и благодаряха на Учителя за
спасението
си.
Искаха да оставят своята лепта за Учителя. Той им казваше: „Оставете лептата си за Господа върху масите." Та това бяха пари за Господа на Силите, който ги беше спасил от смърт и оживил. А брат ми Иван, като вървял замислен в своето безпаричие в Мърчаево, го вижда един търговец, евакуиран от София. „Иване, какво си се замислил? " „Трябва да се върнем с багажа в София.
към текста >>
43.
6.14. Трите мистерии в битието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След това настъпва третият момент -
спасението
и човешкото съзнание встъпва в пътя на ученичеството.
Първата вълна произтича от принципа на Любовта. Тази Космична вълна на любовта, според Него, ще внесе новия живот. Това е една от вратите на посвещението. В това посвещение има три важни момента: първият момент е обръщането към Великото космично начало; след обръщането идва вторият момент -покаянието. В този втори период човекът ликвидира със своята индивидуална, семейна, обществена и национална карма.
След това настъпва третият момент -
спасението
и човешкото съзнание встъпва в пътя на ученичеството.
След като Любовта внесе живота, тя отново се качва в своите висини - в света на принципите, или есенциалният свят. Втората вълна, която настъпва след вълната на Любовта, е Великото космично течение на Мъдростта. Мъдростта, която ни разкрива големите мистерии в битието, ще донесе онова велико знание, което ще се изрази в два важни периода. Първият период от тази космична вълна Учителят го нарича "възраждане", а втория период - "ново раждане". При "ново раждането" човек ликвидира своята расова карма, скъсва всички окови, които го свързват със света на личността.
към текста >>
44.
6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но вместо да съберат и извадят онези мисли на Учителя за еврейския народ, че да ги изпратят в Израел и там да ги публикуват, та да видят евреите къде е пътят на тяхното
спасение
, то това не го правят.
Те Го отричат. За тях съществува само Мойсей, защото агрегорът му още не е разбит. И тези страдания сега, през които преминава еврейският народ, това е ехото от онази карма, която те доброволно приеха с разпъването на Христа. Учителят е говорил много за еврейската карма и за причините за разпръскването на евреите по света. В нашите среди имаше няколко души евреи.
Но вместо да съберат и извадят онези мисли на Учителя за еврейския народ, че да ги изпратят в Израел и там да ги публикуват, та да видят евреите къде е пътят на тяхното
спасение
, то това не го правят.
Учителят казва: „Евреите търсят правото си днес. Но ако търсят своето лично право, няма да го намерят. Ако търсят своето Божествено право - ще намерят своето лично право. Затуй сега ще им помагат християнските народи. Те разпънаха Христа и капиталите на Христа влезнаха в онези народи, които приеха християнството.
към текста >>
45.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Не само посвещение, но и
спасение
за нас.
Та дълго се молих небето да ми помогне, да разреша този въпрос. И то ми помогна. Една сутрин ми хрумна да пробием дупки и да ги завържем с тел. Сега и да искат, не могат да се изгубят. Това е цяло посвещение.
Не само посвещение, но и
спасение
за нас.
По този начин получих и други практични съвети от небето и нямах изненади при летуването на Рила". Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот. Елена Андреева бе ми връчила оригинала на текста на работната група, съставена от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева, отнасяща се за Паневритмията. Аз го предадох на музикантите през 1990 г. да обучават следващите поколения.
към текста >>
46.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Не само посвещение, но и
спасение
за нас.
Та дълго се молих небето да ми помогне, да разреша този въпрос. И то ми помогна. Една сутрин ми хрумна да пробием дупки и да ги завържем с тел. Сега и да искат, не могат да се изгубят. Това е цяло посвещение.
Не само посвещение, но и
спасение
за нас.
По този начин получих и други практични съвети от небето и нямах изненади при летуването на Рила". Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот. Елена Андреева бе ми връчила оригинала на текста на работната група, съставена от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева, отнасяща се за Паневритмията. Аз го предадох на музикантите през 1990 г. да обучават следващите поколения.
към текста >>
47.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Това бе победа на Учителя, това бе
спасение
на една душа от едно бъдещо отклонение и спасяване на един дом от разруха и разрушение.
Аз се завърнах, но не казах нито дума. Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в зъбите на някой вълк. Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно. Това и стана. Това беше моя победа.
Това бе победа на Учителя, това бе
спасение
на една душа от едно бъдещо отклонение и спасяване на един дом от разруха и разрушение.
На следващия ден отидох да благодаря на Учителя, той ми каза: „Ти си свързана с духове близки на вашето семейство. Те като виждат, че си малко по-забогатяла уловили са те тебе и постоянно ти внушават разни мисли. Дойдат и искат от тебе казват ти, че си длъжна да им помогнеш. Като дойдат ти ги питаш „Колко искате? ", те отговарят „две хиляди лева", а ти им казваш „на ти две хиляди лева".
към текста >>
48.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
И накрая Учителят говори за ролята на жените, че
спасението
на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените.
Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи.
И накрая Учителят говори за ролята на жените, че
спасението
на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените.
Тя е емблема на любовта, тя е тяхната идея. Затова Бог е изпратил жените на земята да спасят света, затова се изисква жени със светли умове, с широки сърца и диамантена воля. Тогава светът ще се преобрази по един естествен начин. След тази беседа аз отидох да благодаря на Учителя и му казах, че смятам, че тази беседа е отговорила на всички мои въпроси и разрешава моят проблем от днес до края на века. Той бе ме приел в неговата стая и рече: „За Бога трябва да пожертвуваш всичко, не само временното - но всичко"!
към текста >>
49.
117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 5
Ето ви един обикновен пример за онези, които, за да си решат задачата прибягваха до помощта на Учителя, но важното е след това как ще използват живота си, за да се отблагодарят за
спасението
си.
Да знаеш, че това е последният ти път. Други път ако направиш също грешка заминаваш от този свят. А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат от горе, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева. Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен както от небето, така и от земята". Братът навел глава, а онези около него слушат и знаят, че той винаги правеше това, което си иска - беше вироглав и буен, но иначе понякога беше добряк и услужлив.
Ето ви един обикновен пример за онези, които, за да си решат задачата прибягваха до помощта на Учителя, но важното е след това как ще използват живота си, за да се отблагодарят за
спасението
си.
Та веднъж на поляната на Изгрева, където играем Паневритмия в разговор Учителят каза на всички. Това не остана нечуто и никой не си направи оглушки, но дали се записа от всички, дали се запомни, как се изпълни аз не мога да кажа. Но що се отнася до мен аз ще ви кажа точно какво изрече. „Аз всички ще ви затворя тук, ще ви заключа тук и докато не свършите работата си няма да ви пусна, но за да не ви огранича ще ви оставя ключа, с който сами да си отворите, че когато свършите работата си, за която сте дошли на земята отново да дойдете при мене." Някои смътно от нас долавяха каква ни 5е работата на всеки един по отделно. Хващахме затрудненията си като задачи макар че не винаги знаехме коя е задачата ни във всеки един конкретен момент.
към текста >>
50.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
За теб, който си паднал в бездната е важно да се хванеш за онова малкото, което може да те възкачи по стъпалата на
спасението
.
Той се намесваше в случаите, за да култивира у него онзи подтик около който се развиваха кълновете на някоя добродетел. Наблюдавала съм множество случаи, когато той се приближаваше и се снишаваше до онова стъпало на ученика, на което той бе застанал, подаваше му ръка и го подпомагаше да направи първата стъпка. А усилието беше от ученика. Може спокойно да се каже, че всички опитности, които ви разказвах се отнасят именно до този момент. Божественото не може да слезе с единицата, с голямото, а слиза с малките величини, с множеството от дребни, мънички величини и от там тръгва.
За теб, който си паднал в бездната е важно да се хванеш за онова малкото, което може да те възкачи по стъпалата на
спасението
.
Онова, което долу в човешкия живот на земята е сбор от добродетели, горе в духовния свят и в Божествения свят е единица и една Добродетел. Това е духовен закон, който ние не схващахме и не разбирахме, макар че Учителят още в първите години ни го каза. Човек се въздига и расте с малките величини. А Божественото слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга. Затова Учителят когато се приближаваше при някой то той отиваше до неговият уровен и започваше с онова, с което онзи приятел имаше и разполагаше.
към текста >>
51.
148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА
,
,
ТОМ 5
спасението
на Борис от моите лапи.
Размишлявах, подреждах нещата в себе си. Ами сега. Реших да отстоявам и да съм крайно внимателна с тях. И се убедих, че още от самото начало та чак цели 50 години след това винаги искаха да ме отстранят от Борис. Смятаха това за една най-важна тяхна работа, т.е.
спасението
на Борис от моите лапи.
Да, такъв им беше израза - не само от лапите ми, но и от ноктите ми. Приемаха ме за хищник и звяр. А те горките не знаеха, че аз пазя Борис и от тях и от другите заради самия него. Но това ще го разкажа накрая. Непременно ще бъде разказано.
към текста >>
52.
180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
,
ТОМ 5
Така дедо поп доживя да види, че това откровение в църквата „Свети Димитър" успя да се сбъдне и България бе освободена от Русия посредством Божия Дух и този народ успя да се възроди от пепелта на забравата посредством същият този Дух и накрая този Вожд на
спасението
се роди в плът чрез него, чрез неговото чресло и взе неговото име.
Така че новораж-дането на Учителя чрез Духът започва от тази дата. Учителят е третото по ред дете на дедо поп и баба попадийка. Ние наричахме бащата на Учителя дедо поп Константин Дъновски. Защо така, не мога да ви кажа. Дядо поп е ценял много и обичал много сина си Петър, защото много добре е знаел, че е необикновено дете и освен това той е имал онази жива опитности и онази история, която той лично е описал за църквата „Свети Димитър" в Солун когато му се предава Антиминса в залог за възраждането на българския народ, в знак на освобождението на България и в завет за идването на Вожда, за Вожда на Духът на този народ.
Така дедо поп доживя да види, че това откровение в църквата „Свети Димитър" успя да се сбъдне и България бе освободена от Русия посредством Божия Дух и този народ успя да се възроди от пепелта на забравата посредством същият този Дух и накрая този Вожд на
спасението
се роди в плът чрез него, чрез неговото чресло и взе неговото име.
Според Учителят идването на Духа върху него е станало в присъствието на дедо поп Константин Дъновски и то когато са били в една страноприемница, една обикновена селска кръчма, когато са били седнали на една маса в едно малко село Тетово, И тогава Духът слиза върху Учителя. Дедо поп е бил свидетел на слизането на Духът и по този начин се закръглят трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства, на които дедо поп Константин Дъновски е станал свидетел: възраждането на този народ, освобождаването на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собственият му син. Дедо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него като свещеник на тази църква тя да упражни чрез него някакво въздействие срещу рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дедо поп те ще могат да вразумят младият му образован син. Дедо поп знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
към текста >>
Дедо поп е бил свидетел на слизането на Духът и по този начин се закръглят трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства, на които дедо поп Константин Дъновски е станал свидетел: възраждането на този народ, освобождаването на България от турско робство и идването на Вожда на
спасението
чрез собственият му син.
Ние наричахме бащата на Учителя дедо поп Константин Дъновски. Защо така, не мога да ви кажа. Дядо поп е ценял много и обичал много сина си Петър, защото много добре е знаел, че е необикновено дете и освен това той е имал онази жива опитности и онази история, която той лично е описал за църквата „Свети Димитър" в Солун когато му се предава Антиминса в залог за възраждането на българския народ, в знак на освобождението на България и в завет за идването на Вожда, за Вожда на Духът на този народ. Така дедо поп доживя да види, че това откровение в църквата „Свети Димитър" успя да се сбъдне и България бе освободена от Русия посредством Божия Дух и този народ успя да се възроди от пепелта на забравата посредством същият този Дух и накрая този Вожд на спасението се роди в плът чрез него, чрез неговото чресло и взе неговото име. Според Учителят идването на Духа върху него е станало в присъствието на дедо поп Константин Дъновски и то когато са били в една страноприемница, една обикновена селска кръчма, когато са били седнали на една маса в едно малко село Тетово, И тогава Духът слиза върху Учителя.
Дедо поп е бил свидетел на слизането на Духът и по този начин се закръглят трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства, на които дедо поп Константин Дъновски е станал свидетел: възраждането на този народ, освобождаването на България от турско робство и идването на Вожда на
спасението
чрез собственият му син.
Дедо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него като свещеник на тази църква тя да упражни чрез него някакво въздействие срещу рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дедо поп те ще могат да вразумят младият му образован син. Дедо поп знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дедо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди, седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него.
към текста >>
53.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е
спасението
на Русия".
Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи.
Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е
спасението
на Русия".
Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полека-лека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко.
към текста >>
54.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
И тази минута ще бъде за
спасение
.
Вие ще ударите надолу, а аз нагоре. И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа.
И тази минута ще бъде за
спасение
.
Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония.
към текста >>
Спасението
седи в това, да се разшири вашето съзнание, да влезе Христос и тогава сте спасени." „Ще образуваме вътрешна верига, в която между членовете да няма никаква дисхармония.
И за мене най-щастливия ден ще бъде когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливия ден в живота ми. Не мислете, че туй трансформиране на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие можете да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието, сърцето и волята ви, а най-много душата ви, присъствието на Христа в душата ви.
Спасението
седи в това, да се разшири вашето съзнание, да влезе Христос и тогава сте спасени." „Ще образуваме вътрешна верига, в която между членовете да няма никаква дисхармония.
Всички болести са резултат на тази дисхармония. В тия кръгове чужди крак няма да стъпи. Не можем да пуснем луди хора в организирано общество да забиват своите ножове. „Изпитвайте духовете от Бога ли са". Това са човешки души - живи човеци, останали от разните еволюции, тях ще изпитваме.
към текста >>
55.
284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА
,
,
ТОМ 5
В него е
спасението
ти".
Затова ти ще бъдеш моята жена". Тя се стреснала, за нея било чудно, но така се подредили нещата, че той я изпратил и след това започнал да я посещава, но с една единствена цел, за да се ожени за нея. Накрая тя се чудела какво да направи и понеже в същия град където е била учителка е имало един възрастен човек, който се славел за голям ясновидец. Отишла при него, разказала му случая и попитала какво да прави. А той рекъл: „Духът ми казва, че ти трябва да се ожениш за този млад момък.
В него е
спасението
ти".
Нямало какво да прави, по онова време тя също се занимавала с духовни науки вярвала в Невидимия свят и знае, че трябва да се изпълни волята на Небето. Оженила се, но той бил много ревнив понеже бил македонец и имала непрекъснато разправии с него. Накрая тя отива на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Когато Учителят я вижда прихва да се смее. След малко Учителят спира смеха си и я пита: „Е, сестра, как те ожениха?
към текста >>
56.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е
спасението
на Русия".
Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи.
Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е
спасението
на Русия".
Владо се усмихва като смята това наше изказване ей така за подбив. А ние говорехме сериозно, защото бяхме чули изказването на Учителя, знаехме закона и познавахме онази вътрешна верига, по която трябва да протече този закон. Заобиколиха го Владо братята и сестрите, започнаха да търсят неговата помощ и полекалека той навлезна в един общ поток на вътрешен кипеж, включи се вътре в него една сила, която започна да го организира. Владо се измени, организира се, каквото хванеше го правеше, беше спрял да пие и да пуши и беше станал вегетарианец. А това не беше малко.
към текста >>
57.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
И тази минута ще бъде за
спасение
.
Вие ще ударите надолу, а аз нагоре. И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа.
И тази минута ще бъде за
спасение
.
Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония.
към текста >>
Спасението
седи в това, да се разшири вашето съзнание, да влезе Христос и тогава сте спасени." „Ще образуваме вътрешна верига, в която между членовете да няма никаква дисхармония.
И за мене най-щастливия ден ще бъде когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливия ден в живота ми. Не мислете, че туй трансформиране на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие можете да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието, сърцето и волята ви, а най-много душата ви, присъствието на Христа в душата ви.
Спасението
седи в това, да се разшири вашето съзнание, да влезе Христос и тогава сте спасени." „Ще образуваме вътрешна верига, в която между членовете да няма никаква дисхармония.
Всички болести са резултат на тази дисхармония. В тия кръгове чужди крак няма да стъпи. Не можем да пуснем луди хора в организирано общество да забиват своите ножове. „Изпитвайте духовете от Бога ли са". Това са човешки души - живи човеци, останали от разните еволюции, тях ще изпитваме.
към текста >>
58.
25. ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Единственото
спасение
на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло е, да изпълни душата си с Любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо в света.
" Той й отговори: „В селото на Любовта! " Преди още да започнат бомбардировките над София, един лекар бе изпратил жена си и двете си деца извън града в едно село. Когато пристигали първите самолети към София, при прелитането си, пуснали над това село бомби и убили жената и двете деца на лекаря. Другите от селото останали читави. Не се укрили дори и на село.
Единственото
спасение
на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло е, да изпълни душата си с Любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо в света.
Христос се пожертвува от любов към хората и за да им покаже любовта като път към спасението. А как приложиха хората неговите думи? Създадоха инквизицията, кървавите войни между католици и протестанти и какво ли не още не направиха и то все в Негово име! Безлюбието е пътят към страданието. Единственото спасение на Човека е Любовта.
към текста >>
Христос се пожертвува от любов към хората и за да им покаже любовта като път към
спасението
.
" Преди още да започнат бомбардировките над София, един лекар бе изпратил жена си и двете си деца извън града в едно село. Когато пристигали първите самолети към София, при прелитането си, пуснали над това село бомби и убили жената и двете деца на лекаря. Другите от селото останали читави. Не се укрили дори и на село. Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло е, да изпълни душата си с Любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо в света.
Христос се пожертвува от любов към хората и за да им покаже любовта като път към
спасението
.
А как приложиха хората неговите думи? Създадоха инквизицията, кървавите войни между католици и протестанти и какво ли не още не направиха и то все в Негово име! Безлюбието е пътят към страданието. Единственото спасение на Човека е Любовта.
към текста >>
Единственото
спасение
на Човека е Любовта.
Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло е, да изпълни душата си с Любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо в света. Христос се пожертвува от любов към хората и за да им покаже любовта като път към спасението. А как приложиха хората неговите думи? Създадоха инквизицията, кървавите войни между католици и протестанти и какво ли не още не направиха и то все в Негово име! Безлюбието е пътят към страданието.
Единственото
спасение
на Човека е Любовта.
към текста >>
59.
12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Това бе
спасение
за него, а за мен бе цяло мъчение.
Беше як, със здраво тяло, а главата му носеше монголски черти. Това се виждаше и в старите снимки ако днес ги разгледаме. Това е самата истина - бях станала съпруга на Чингиз хан. Ако този човек не бе се свързал с мен и би отишъл в политиката щеше да направи какви ли не поразии. Добре че го вързаха с мен.
Това бе
спасение
за него, а за мен бе цяло мъчение.
Мъчение по съдба. Изживяна до край. Не ме отмина нищо. След като се задомих имах чувството, че ще си замина. И щях да си замина.
към текста >>
60.
17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И
СПАСЕНИЕТО
На другият ден дойдоха при мен вкъщи три жени от града със специална молба.
17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И
СПАСЕНИЕТО
На другият ден дойдоха при мен вкъщи три жени от града със специална молба.
Едната от тях бе сгодила дъщеря си и затова й бяха необходими някои изящни възглавници за дарове на сватбата. А всички в града знаеха, че аз изработвах много фини ръкоделия. На много жени показвах и давах модели и безкористно правех услуга на всички, които ме помолваха. Тогава всичко, което бе хубаво се шиеше на ръка, извезваше се на ръка и хубавите подаръци бяха плод от ръчен труд на талантлив занаятчия. Дойдоха с молба да изпълня поръчката, но с условие да си заплатят моят труд.
към текста >>
61.
20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Божието Вдъхновение или светлинката на светулката слезнала в Ада, за да запали надеждата за
спасението
?
Това Божие Вдъхновение бе предназначено за мен като един от служителите, които трябваше да занесат една светлинка от Светлината на Словото на Учителя в дълбочината на преизподнята, за да дам и покажа, че надеждата е още жива, макар че днес тя се оприличава и се измерва със светлинката на светулка. Това за мен бе най-голямата награда от Учителя. Бях си я заслужила и времето определено за тази награда бе дошло и аз я получих чрез купените три билета от рождения ми брат Борис. Е, какво ще кажете? Кое е по-голямо?
Божието Вдъхновение или светлинката на светулката слезнала в Ада, за да запали надеждата за
спасението
?
към текста >>
62.
6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
А единственото ми
спасение
е в това, да се изнесат онези неща, които аз като една душа успях да преживея през Стария завет, който течеше у мен.
Аз изгорих книгите на Учителя в едно от моите големи падения и големи разочарования през живота. Изгорих всичко - снимки, лични, семейни, архив и с тях изгорих и беседите на Учителя. И зная, че ще отговарям за това. И с вас няма да мога да мина през пустинята. Аз ще остана за следващата епоха.
А единственото ми
спасение
е в това, да се изнесат онези неща, които аз като една душа успях да преживея през Стария завет, който течеше у мен.
Това е за поучение за вас и голям урок за мен засега и за в бъдеще. На времето с Мойсея убихме египтянина, по времето на Христа предадохме Богочовека на разпятие, а по времето на Учителя - изгорихме книгите Му. Е, какво ще кажете за това? Изпити ли? Не това е най-великото непослушакие, което може да съществува и на земята, и на Небето.
към текста >>
63.
9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
В Него ми беше
спасението
.
Тръгнах да търся Учителя и да се срещна с Него. Нещо трябваше да се разреши в мене и около мене. Но какво точно - не знаех. А щях да узная, ако срещна Учителя. Аз знаех това от опит, че при такива състояния, през които преминавах единствено Учителят може да ми помогне и да се справи с тях.
В Него ми беше
спасението
.
Ето Учителят се задава, насочва се към мене с бързи енергични стъпки. После се спира на три метра от мене. Вдига глава и поглед и го вторачи в мен. Точно така - вторачи го. Гледаше ме, но гледаше като че ли нещо друго.
към текста >>
64.
1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА
,
Богдана Николова
,
ТОМ 6
И
спасението
дойде!
Майка ни. Зорка Н. Ковачева и баща ни, Никола Д. Ковачев бяха силно вярващи християни. Те отправяха горещи молитви към Бога да спаси детето им.
И
спасението
дойде!
Сестрата на майка ни, Ана подполковник Стоянова, дойде с радостна вест, че на улица „Опълченска" 66 живее човек, който може да помогне. Това беше така наричаният тогава „господин Дънов", а после „Учителят". Отидохме веднага. Аз придружавах майка и сестричката си Верка. Имаше много хора, чакащи реда си да бъдат приети от Учителя.
към текста >>
Бинтът беше промокрен от гной, ръката беше подута и миришеше, бузичките на сестричката ми пламтяха от температурата, но въпреки това вярвах в
спасението
й.
Дойде и нашият ред. Майка почна да разбинтова ръката, но Той я спря като каза: „Няма нужда, вашата Вяра е силна. Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз докато оздравее напълно! " Той помилва нежно сестричката ми и любезно ни изпрати. Тръгнахме си, окрилени от надежда и вяра във Всевишния.
Бинтът беше промокрен от гной, ръката беше подута и миришеше, бузичките на сестричката ми пламтяха от температурата, но въпреки това вярвах в
спасението
й.
Майка усърдно започна лекуването с вяра и любов. След известно време от раните почнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването от тях падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело. Верка Николова порасна и се ожени. Сега се казва Манолова и е майка на син - Емануил. Тя работи в детски дом, радва се на добро здраве, добра християнка е, обича децата и хората като себе сй.
към текста >>
65.
9. ЗАЩИТАТА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
„Няма никъде
спасение
освен чакаме смъртта на всички ни." И като говорил така човекът му казал: „Абе защо не идеш при Дънов?
Най-после ми казаха да се върна вкъщи да си умре тука. Решихме с жена ми, в който ден си замине дъщеря ми, застрелвам нея, застрелвам и себе си. Да не остане никой от това семейство". И като отивал тъй на работа замислен, тъжен, видял го един от моите колеги и казал: „Какво има, защо така си разстроен? " Разказал му той случая.
„Няма никъде
спасение
освен чакаме смъртта на всички ни." И като говорил така човекът му казал: „Абе защо не идеш при Дънов?
" И той стреснал се така и рекъл: „Там не съм ходил. Ще отида и там". И като отишъл при Учителя, паднал в краката на Учителя, така коленичил пред Учителя и: „Учителю, моля ти се, една единствена дъщеря имам, помогни ми. Моля ти се помогни ми, Учителю. Една единствена дъщеря имам, която е на смъртно легло, чакаме я всеки ден да си замине".
към текста >>
66.
4. Разцеплението
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Затова те ще се молят за моето
спасение
.
На другия полюс аз, с мене Руска Жекова и сестра й Ташка, Ив. Жеков, Иван Гешев (тези само, които бяха на планината). Говори Ив. Калканджиев. Братът-ръководител и всички с него постъпват както пише в Евангелието пращали са поотделно да ме вразумяват и след като не съм поумняла, решили цялата църква да ми говорят. Казаха ми, че съм обсебена от тъмните сили, че погивам и още много други неща, които не си спомням подробно.
Затова те ще се молят за моето
спасение
.
След като изказа цялото обвинение, трябваше да говоря и аз. Бях много бойко настроена, с остър език, разкритикувах го безпощадно. Казах, че те са с тъмните сили и не виждат истината, че са заслепени фанатици. И двете страни бяхме разпалени, разменихме си силни упреци и обиди. И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето спасение.
към текста >>
И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето
спасение
.
Затова те ще се молят за моето спасение. След като изказа цялото обвинение, трябваше да говоря и аз. Бях много бойко настроена, с остър език, разкритикувах го безпощадно. Казах, че те са с тъмните сили и не виждат истината, че са заслепени фанатици. И двете страни бяхме разпалени, разменихме си силни упреци и обиди.
И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето
спасение
.
По повод на тия два създадени лагера, два полюса аз писах първата година на Учителя. Прилагам тука отговора на първото ми писмо до Учителя. „Л.М.Младенова, Приемете в сърцето си съвършената Любов, в която няма примес, вложете пълната вяра в ума си, вложете светлата надежда в душите си и Христовия Дух ще ви осени. Всички през огън ще минат, за да се очистят. Човешкото естество няма край на своите опачини.
към текста >>
67.
10. Котката и владиката
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
В такива случаи единственото ви
спасение
да проявите ревност към Господа.
Но този път котаракът си бил научил урока и затова се е скрил под един стол. Изчаквал да дойде подходящият момент, да влезе Учителят и да отиде и да вземе своето постоянно място. А това място е било при нозете на Учителя. Там той се е сгушвал, гледал е от високо присъствуващите в Салона и е слушал какво говори Учителят чрез своите котешки уши. Учителят влиза в Салона, започва беседата и се чуват думите на Учителя: „Някой път, когато учениците са немирни и нямат послушание, дойде някой ангел от Невидимия свят, хване ви за опашката и ви изхвърли през вратата като мръсен котарак.
В такива случаи единственото ви
спасение
да проявите ревност към Господа.
Само ревността може да ви спаси“. Като свършва тези думи, Учителят поглежда към брат Иван Антонов. Настъпва общ смях в Салона. Всички знаят и бяха виДел как бе изхвърлен котарака през вратата. Салонът утихва.
към текста >>
68.
15. Коста Гнатюк
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Това ми го е казвал Коста Гнатюк за
спасението
си.
Те чакаха часове, аз мина и Той ме извика, за да проверя цигулките. Какво да ви разкажа за Коста Гнатюк? Коста Гнатюк е руснак по народност, белогвардеец, идва в България с риск на живота си, защото той ми е разправял както чичо ми каза на мене, за да остане жив има физическо убийство. И аз си представих как тези белогвардейци през време на революцията са хванати и за да не знаят, нали, колко са жертвите, както и у нас не се знаят, то изкарват ги на една голяма височина през нощта. Долу тече буйна река и арестувания върви напред, войника да кажем убиеца, като наближи пет метра до пропастта, вади приклада, удря го по главата, оня губи съзнание, пада в пропастта, реката го завлича и примерно изчезва.
Това ми го е казвал Коста Гнатюк за
спасението
си.
Обаче той предчувствал, а той е един висок човек и много напреднал дух бих казал. Обръща се веднага, хваща войника. Той хваща войника и близо на ръба на пропастта вече. Той е едър и як, много голям човек, слага го пред себе си като възглавница и политат надолу, защото не може да умъртви инерцията в случая. Обаче първото тяло отбива всички удари на скалата, падат долу и Коста остава жив до долу, до брега на реката.
към текста >>
69.
8. Комунистите и бъчвата
,
Крум Божинов
,
ТОМ 7
Казвам си на ума: Така устоява Учителят за нашето
спасение
.
Наоколо цялото пространство пълно с хора - хиляди, хиляди. Помислих си за това, което е казал Учителят, че тук ще идват самолети от цял свят и ще се играе Паневритмия. Друго видение: Учителят стои върху висока могила - голям, величествен. В дясната си ръка държи голяма Библия, а в лявата бяло знаме дълго стотина метра. В тоя момент духа силен, ураганен вятър и знамето плющи хоризонтално във въздуха.
Казвам си на ума: Така устоява Учителят за нашето
спасение
.
Друго видение на Рила: Пристигнахме с един наш брат на хижа „Мусала“ към 4 след обед. Последният изяви желание да обиколи наоколо и излезе от хижата. Понеже той идваше за пръв път, аз си казах, че може да се заблуди някъде, затова излязох от хижата, но брата не го видях. Тръгнах полека нагоре към „Сфинкса“. Изкачих се на билото.
към текста >>
70.
42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС
,
,
ТОМ 8
Но
спасението
е едно.
Те нали биеха тука българите да се пишат македонци, после пък ги караха да се пишат пак българи. Дошли тука 40 хиляди души от Тракия. Идват у нас двайсет и коя година, даже ги изхвърляха, че не били българи. Един историк пише, това е нещо казва, го няма в ничия история. Да дойдат те в България и да им кажат, че вие не сте българи.
Но
спасението
е едно.
Една федерация. Учителят е говорил за конфедерация на Балканите, която ще стане преди Европейски щати, значи Той говори за Европейски щати, не говори за социалистически републики, да се разберем, тогава още аз бях ученик. Първата ни среща говори за това и в действителност разбира се като се махнат да кажем агресията на сърбите, която ми се струва разруши тяхната федерация, да те са непоносими вече и за словенци и за хървати, даже и за македонци, черногорци, това е една федерация, която не е на здрава основа. Мене ми се струва, че в основата на всичко стои агресията на сърбите, така го казват поне хърватите. И както виждаш, този приятел, който държи позицията на майка си, която е хърватка, но не понася сърбите, когато баща му казва, че от бащина линия той има тези документи.
към текста >>
71.
18. КОЛЕДА
,
,
ТОМ 8
В едно е
спасението
, да вървя.
Да продължа напред трябва да стана героиня. Да се върна назад - смисъл няма. И пак напред. Изваждам крака си от снега, другия се забива по-дълбоко. И него изваждам.
В едно е
спасението
, да вървя.
А да се върна или да остана на едно място, това е гибел за мен. Накрая пристигам до пътя, който води до Учителя. Поемам го. Ето едно момченце ме посреща и ме упътва към къщата, гдето е Учителя. То върви напред, а аз се мъкна отзад.
към текста >>
72.
41. ЩЕ РАБОТИШ
,
,
ТОМ 8
В това е
спасението
ти." След като изпрати госта, Той се приближи към мене.
Навън е вчерашният навалял сняг. Аз мета снега по мозайката. Учителят изпраща някого в преддверието. Гледам. Неговият поглед се спира върху мене. "Рекох, ще работиш!
В това е
спасението
ти." След като изпрати госта, Той се приближи към мене.
"Учителю, какво ще се прави, как ще се живее в тези трудни времена? " "Ще прилагаш доброто, и туй то." На следващия ден ме извика, за да ми даде следното упътване: "Вярвам в Единния Вечен и Истинен Бог, който ми е говорил в миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори в бъдеще. Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето спасение. Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света". Христос казва за себе си: "Син человечески не дойде да Му служат, но да служи на другите.
към текста >>
Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето
спасение
.
Неговият поглед се спира върху мене. "Рекох, ще работиш! В това е спасението ти." След като изпрати госта, Той се приближи към мене. "Учителю, какво ще се прави, как ще се живее в тези трудни времена? " "Ще прилагаш доброто, и туй то." На следващия ден ме извика, за да ми даде следното упътване: "Вярвам в Единния Вечен и Истинен Бог, който ми е говорил в миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори в бъдеще.
Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето
спасение
.
Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света". Христос казва за себе си: "Син человечески не дойде да Му служат, но да служи на другите. Аз дойдох да им дам живот, и то изобилно. Люби, учи и свободен бъди! Това е мотото на Новото Учение".
към текста >>
73.
20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ
,
,
ТОМ 8
Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната,
спасението
и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот.
Наближаваха Рождествените празници и Нова година. Учителят вече от известно време беше започнал да прави с група наши братя и сестри малки ежедневни излети до село Симеоново, където в дома на един селянин при съвсем скромна обстановка прекарваше известни часове на деня. А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм.
Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната,
спасението
и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот.
За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство.
към текста >>
Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа
спасението
Си. Амин".
В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя.
Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа
спасението
Си. Амин".
И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител.
към текста >>
74.
28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА
,
,
ТОМ 8
Това е единствения вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, който е Духът на
спасението
!
Добре да се храниш е, да възприемаш всичко, както Бог е определил за живота; Добре да живееш е, да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е, да гледаш и схващаш всичко това, което Бог е създал. Каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, не ще ти предаде нито педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и Неговото повишение и облагородяване се състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата любов. Там дето Духът Божий живее и действува има Мир и Радост.
Това е единствения вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, който е Духът на
спасението
!
Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? - Мъдрост. Какво искаш? - Знание.
към текста >>
75.
21. ПЕСЕНТА ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
По-добър финал на това изложение, което ви поднасям аз не намирам, защото Бог ще ни облече с одежда на
Спасение
и ще ни загърне с мантия на Правда.
Намира и онези, на които предава своите песни. Една от тези е Величка Стойчева. Учителят дава мелодията. А в нея се казва: "Ще се развеселя премного в Господа. Душата ми ще се зарадва в Бога моего".
По-добър финал на това изложение, което ви поднасям аз не намирам, защото Бог ще ни облече с одежда на
Спасение
и ще ни загърне с мантия на Правда.
Да пред всичките народи на земята чрез Словото на Учителя Дънов, Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин.
към текста >>
76.
59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Има едно освобождение -
спасение
, това наричат Истина.
Резюме от беседата на Учителя държана на събора - 27 август, 1939 год. 59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Има едно начало в света, това начало го наричат Любов. Има едно изяснение в света, това наричат Мъдрост.
Има едно освобождение -
спасение
, това наричат Истина.
Трябва дълго време да е учил човек за да разбере вътрешния смисъл. Любовта без свещения огън не може да се разбере. В древните времена е имало училища гдето се е учило за свещения огън. Свещеният огън го има във вашето сърце. И онези, които не са изучили закона на свещения огън, са минали много страдания.
към текста >>
77.
09.„Агни йога
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Лично аз изпитвах дълбока и скрита радост, че съм съдействала за неговото
спасение
, макар, че той никога не призна това.
Много години по-късно в нашето Братство имаше една сестра, която беше родна сестра на Никифоров. Аз в един разговор с нея я запитах знае ли нещо за изчезването на брат си. Каза ми, че нищо не са разбрали. Явно е, че неговото изчезване е свързано с обстоятелства, които никой не иска да изнесе. По всяка вероятност той е станал жертва на опита да попречи на преврата.
Лично аз изпитвах дълбока и скрита радост, че съм съдействала за неговото
спасение
, макар, че той никога не призна това.
Радостта ми беше толкова голяма, дори аз не се спрях на подозрението и обвинението му, че съм имала връзка с някаква македонска организация и съзнателно съм го задържала вечерта преди преврата. Това абсолютно не отговаря на истината. Аз не съм имала връзка никога с каквато и да е македонска организация. Още като малко момиче в Македония чувах от възрастните как четниците са убивали всеки заподозрян в предателство. Тогава предателството и убийството в мене всяваха само страх и ужас.
към текста >>
78.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 9
Спасението
няма да дойде от българите.
Само една малка светлина: БОГОМИЛСТВОТО. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, дотолкова ще имаме място в света. Това учение за майка България, за шовинизма, това учение е на падналите ангели. Трябва да дойдат новите българи. Новите българи са трудолюбивите пчели, които събират мед от цветята.
Спасението
няма да дойде от българите.
От българите ще дойде любовта. Любовта ще дойде от България. Любовта ще изтече от тях на целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света?
към текста >>
Спасението
иде от Бога.
Любовта ще дойде от България. Любовта ще изтече от тях на целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света? Любовта като мине през тебе, ти ще бъдеш носител на Божественото.
Спасението
иде от Бога.
Бог е Който спасява хората. В духовният свят българите са организирани и оттам ще дойдат делегати, колонисти, които ще организират България. Духът на самопожертвуването го има у славяните. В Славянството има проявление на Бога. Бог извика славяните за да съдействуват за Царството Божие на земята.
към текста >>
79.
01 - 49. КОЯ ЖЕНА ДА СЕ ИЗПЪДИ - НА БАЩАТА ИЛИ НА СИНА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
„Щом тестото е прекипяло из нощвите, има само едно
спасение
: един да подава, друг да меси.
", го запитал прочувствено брат Куртев. Той обичаше да използува тази турска дума, която беше и гальовна, и състрадателна, и като я произнасяше, имаше голямо звучение в неговите уста. Това бе звучение на съпричастност. Младоженецът започнал за разказва, че мъката му била толкова голяма, че не могла да се побере ни в него, ни в жена му, и започнала да излиза от него като превтасало тесто от нощвите. Чудел се какво да прави и откъде да почне.
„Щом тестото е прекипяло из нощвите, има само едно
спасение
: един да подава, друг да меси.
После и двамата месят и с пот го премесват и накрая във фурна го опичат. Само да знаеш как да месиш, кога да месиш и как да го опичаш", казал брат Куртев. И младоженикът започнал да изплаква болката си: „Бай Георге, няма половин година, откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя. Аз това не мога да направя. Аз си я харесвам такава, каквато си е, а те не я харесват, искат да бъде другояче, по техен терк и модел.
към текста >>
80.
01 - 53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Спасението
на един, е
спасение
за всички.
Нали 15 години се бяха запилели по кръчми в ядене и пиене? Как така ще бъдат посрещнати отвъд с клонки и вейки, както подобава на учениците на Учителя? Това беше голяма загадка, а решението бе много просто. То се намираше в Словото на Учителя: „Вие сте верига от души и сте свързани помежду си. Падението на един е падение за всички.
Спасението
на един, е
спасение
за всички.
Ти не можеш да спасиш и повдигнеш света около себе си, ако не повдигнеш себе си и не спасиш себе си. С твоето повдигане и с твоето спасение ти повдигаш и вдигаш нагоре всички ония, които сте завързани помежду си един за друг и представлявате верига от души, дошли да свършите една работа за Бялото Братство и една работа за Бога. Повдигането на един е повдигане за всички. " Така брат Куртев беше разрешил въпроса в съня си, така разреши въпроса и в живота си. В съня той извлече сам колата на баира, а в живота си той изчака 15 години тези приятели, накрая написа писмо, пусна им спасително въже и ги извлече на баира и на видело.
към текста >>
С твоето повдигане и с твоето
спасение
ти повдигаш и вдигаш нагоре всички ония, които сте завързани помежду си един за друг и представлявате верига от души, дошли да свършите една работа за Бялото Братство и една работа за Бога.
Това беше голяма загадка, а решението бе много просто. То се намираше в Словото на Учителя: „Вие сте верига от души и сте свързани помежду си. Падението на един е падение за всички. Спасението на един, е спасение за всички. Ти не можеш да спасиш и повдигнеш света около себе си, ако не повдигнеш себе си и не спасиш себе си.
С твоето повдигане и с твоето
спасение
ти повдигаш и вдигаш нагоре всички ония, които сте завързани помежду си един за друг и представлявате верига от души, дошли да свършите една работа за Бялото Братство и една работа за Бога.
Повдигането на един е повдигане за всички. " Така брат Куртев беше разрешил въпроса в съня си, така разреши въпроса и в живота си. В съня той извлече сам колата на баира, а в живота си той изчака 15 години тези приятели, накрая написа писмо, пусна им спасително въже и ги извлече на баира и на видело. Сънят стана реалност. Той ги извлече по закона на синархическата верига, който гласи: „Един за всички и всички за един.
към текста >>
81.
05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Трето Правило Вярвам в Единния и Вечен и Благ Дух, Който е изработил
спасението
на всички.
Материалният и физическият свят, в които живеем и се движим. Гдето се разглеждат всички сметки по вземание и давание и гдето се отглеждат сирачета и вдовиците. Синархическата верига има шест вътрешни правила, които трябва да усвоим. Първо Правило Вярвам от Сърце и Душа в Единния Вечен Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил. Второ Правило Вярвам в Единния Господ Спасител, Който ни говори сега.
Трето Правило Вярвам в Единния и Вечен и Благ Дух, Който е изработил
спасението
на всички.
Четвърто Правило Вярвам в Господа Исуса Христа, Едничкия приятел и брат на всички. Пето Правило Да се изпълни волята на Единния Истинен и Праведен Бог без колебание. Шесто Правило Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Особено Правило Преди изгрев на Слънце ще мислим върху: 1. Любовта. Какво влияние оказва върху Живота, Тялото, Сърцето, Ума и волята.
към текста >>
82.
06 - 25.ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
А връх всичко това вземете щитът на вярата, с който ще можете да угасите всичките разжежени стрели на лукавия; и земете шлемът на
спасението
, и мечът на Духът, който е Словото Божие; моля ще се Духом на всяко време и всяка молитва и молба и в това истото бъдете бодри с всяко стърпяване.
1917 г. До всички Приятели в А. Моя привет и поздрав на всички ви. „ Стойте прочее препасани с Истината през чреслата си и облечени в бронята на правдата. И нозете вида бъдат обути в приготвяне за благовестие на Мир.
А връх всичко това вземете щитът на вярата, с който ще можете да угасите всичките разжежени стрели на лукавия; и земете шлемът на
спасението
, и мечът на Духът, който е Словото Божие; моля ще се Духом на всяко време и всяка молитва и молба и в това истото бъдете бодри с всяко стърпяване.
“* И Бог ще изпълни сърцата ви с любов да го познавате ида Му служите с вътрешна душевна пълнота. Само така всеки един от вас ще може да разбере и проумее защо е пратен на земята. Гледайте с вяра на бъдещето, то е светло. Бог, живият, който изпълня всичко и дава всички блага. Ваш Верен (Свещенният подпис) П.
към текста >>
83.
07 - 71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Сякаш му благодарил за
спасението
от ножа.
" - попитал Ради. - „Продавам го" - „Колко ще му искаш? " - „Пет лева." - „Ето ти парите. Дай петела! " Петелът го погледнал в очите приятелски.
Сякаш му благодарил за
спасението
от ножа.
Вървял Ради из пътя и се радвал, че спасил един живот. Ето, това е едно малко добро, което направих", си мислел Ради. Ще го подаря на Учителя, да му пее и да го буди. Ще го зарадвам." С такива размишления стигнал Изгрева. Отива Ради при Учителя, ухилен до уши, че му носи този дар.
към текста >>
84.
08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
„Бог е силен да го прави, защото с Божията сила сте вардени чрез вяра за
спасение
.
Преди години брат Върбан Василев от село Дивдядово, сега е квартал на Шумен, ми разказа следната опитност: През 1938 година бях болен от туберкулоза, бях в много тежко положение, лекарите не можеха да ми помогнат, аз отчаян отивам при брат Цани и му казвам: „Тежко болен съм, какво да правя, не знам." - „Чакай, рекъл, да видим какво Господ ще каже." И влязъл в молитвената си стая и стоял там 1/2 до един час сам в стаята. И след това ми казва какво да правя. Не помня обаче лекарството, което ми каза, направих това нещо и след три седмици аз бях закрепнал вече. Значи Господ му казал - той влизал във връзка с невидимия свят по някакъв начин, чрез молитва, и му казали какво да прави братът и да получи облекчение. В. К.: Това е интересна опитност.
„Бог е силен да го прави, защото с Божията сила сте вардени чрез вяра за
спасение
.
" (1 Послание на Петър, 1 глава, ст. 5.) Акордеонистът Стоян Георгиев Димитров от Варна. Майка му била болна и отишла на минералната баня в Горна баня да се лекува. През това време той отива в София да се срещне с Учителя и да го пита какво да прави. Отива, но Учителят е на поляната, а той не смеел да отиде при него.
към текста >>
85.
14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Нека бъде благословен Георги Куртев, който като добър пастир със своята всеотдайност изведе своето стадо до бистрите потоци и показа пътя на
спасението
и любовта.
Той пръв хвърли семето на окултизма в град Айтос и има за какво да се радваме и за какво да работим и допринесем за неговото утвърждаване тук, пък и там, горе, в невидимия свят. След като си замина от този свят, той оставил едно запечатано сандъче, нещо като завещание. За голяма изненада на неговите близки, те намерили няколко беседи, които той смятал за най-ценни, личното му тефтерче, в което си водел бележки при Учителя и няколко саморъчно написани писма от Учителя. За него това е било най-голямото му съкровище, материалните блага за него бяха без значение. Нека бъде благословено Словото на Учителя, който е дошъл на земята и е донесъл това Велико Учение.
Нека бъде благословен Георги Куртев, който като добър пастир със своята всеотдайност изведе своето стадо до бистрите потоци и показа пътя на
спасението
и любовта.
Нека отдадем и признаем завинаги тази негова заслуга за нашия град. Неговият благ образ и неговото дело ще носим в душите си. Той ще ни бъде пример на възпитание и служене на Бога. Нека си пожелаем и ние, следващите поколения да бъдем така верни и предани, вдъхновено да работим за този велик идеал и вървим по неговия чист и свят път. Целуваме ти ръка, наш мил отец!
към текста >>
86.
22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или
спасението
- свое и на другите само чрез своето сърце, т.е.
Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини. Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик.
Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или
спасението
- свое и на другите само чрез своето сърце, т.е.
само чрез вярата, като изоставя своя разум, или обратното - ако търси същото само чрез доводите на своя ум, чрез знанието, изоставяйки сърцето си да стане на камък, той става фанатик. Мъдрост и любов или разум и сърце трябва да вървят паралелно в човешкото развитие. Това са „мъжът" и „жената" на човека, защото поотделно мъжът и жената не са още човекът. Тодор Попов - Ямбол.
към текста >>
87.
І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и
спасението
на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата.
Остава само споменът за Него и евангелските писания на апостолите, в които е обитавал Христовия Дух. В следапостолско време Евхаристията се изменя по Дух. По същество и по съдържание е същата, но вече не слиза Святият Дух и не освещава даровете и те не стават съпричастни с тялото Христово, и с кръвта Христова, и нямат общение с Духа Христов. Ще предложим два примера за доказателство. Из литургията на Св.
Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и
спасението
на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата.
Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух. Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас. И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух.
към текста >>
88.
І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че
спасението
на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа.
и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...
„Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че
спасението
на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа.
И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът).
към текста >>
И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето
спасение
.
След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа.
И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето
спасение
.
Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани.
към текста >>
Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за
спасение
на своите по плът братя.
Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.
Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за
спасение
на своите по плът братя.
И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори.
към текста >>
89.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за
спасението
си.
По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали. После ги стоварили на Солунското пристанище. Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св.
Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за
спасението
си.
Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г.
към текста >>
Защото
спасението
на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.
И тази среща се осъществява на Велика събота, денят, когато Исус възкръсва чрез Святия Дух. 5*. Святият Дух, чрез стареца, в името на Господа Вседържителя го съветва да се върне там, откъдето е дошел, там на онова място, където го е определил Божият промисъл, защото мястото, откъдето е дошъл ще бъде прагът на чудни световни промени и очите му ще видят всичко това. А кое е това място? Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето Йосиф през 1820 г. освещава Антиминса и започва Възраждането на българите - с този Антиминс, в този край.
Защото
спасението
на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.
„Като получавате следствие на вярата си спасение на душите си." (I послание на апостол Петър, гл. 1, ст, 9). Младият юноша се съгласява да не е противен на волята на Бога, но стареца изисква от него истинска вяра, служба с молитва и да положи душата си за Евангелието. Защото в този ден всички адови сили са се повдигнали да стъпчат православието и славянството. Константин се съгласява.
към текста >>
„Като получавате следствие на вярата си
спасение
на душите си." (I послание на апостол Петър, гл.
Святият Дух, чрез стареца, в името на Господа Вседържителя го съветва да се върне там, откъдето е дошел, там на онова място, където го е определил Божият промисъл, защото мястото, откъдето е дошъл ще бъде прагът на чудни световни промени и очите му ще видят всичко това. А кое е това място? Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето Йосиф през 1820 г. освещава Антиминса и започва Възраждането на българите - с този Антиминс, в този край. Защото спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.
„Като получавате следствие на вярата си
спасение
на душите си." (I послание на апостол Петър, гл.
1, ст, 9). Младият юноша се съгласява да не е противен на волята на Бога, но стареца изисква от него истинска вяра, служба с молитва и да положи душата си за Евангелието. Защото в този ден всички адови сили са се повдигнали да стъпчат православието и славянството. Константин се съгласява. Тогава старецът вдига ръце и го благославя. 6*.
към текста >>
Спасение
, и слава, и почест, и сила подобава Господу Богу нашему." (Откровение, гл.
И така: 1746+50+33 = 1829 година! 13*. Единствен, останал по чудо, опазен от Бога, за да се изпълни обещанието на Бога към християнските народи, е Йосиф Серски, който, осветен и осенен от Святия Дух предава единствения останал Антиминс от онези 153, извадени през 1747 г. Приема го Константин Дъновски през 1854 г., на 10 април, на Великата събота, когато Святият Дух извършва Възкресението. Сърцето на стария свещеник прелива от ангелско веселие от Святия Дух. „И след това чух като глас голям от много народ на небето, който казваше: „Алилуя.
Спасение
, и слава, и почест, и сила подобава Господу Богу нашему." (Откровение, гл.
19, ст. 1). 14*. Старият свещеник предава на младия Константин Дъновски Антиминса, който целува ръката му и го скрива в пазвата си. А Святият Дух чрез стария свещеник продължава да му говори и да му дава напътствия. А именно: Антиминсът е Свети престол в името на Светата Троица, която се заключава в името на Отца, Сина и Святаго Духа.
към текста >>
Чрез моление и молитви в името на този образ, Антиминсът, ще се представят пред Бога нуждата и надеждите за
спасение
на християнския, славянския род от агарянското иго.
1). 14*. Старият свещеник предава на младия Константин Дъновски Антиминса, който целува ръката му и го скрива в пазвата си. А Святият Дух чрез стария свещеник продължава да му говори и да му дава напътствия. А именно: Антиминсът е Свети престол в името на Светата Троица, която се заключава в името на Отца, Сина и Святаго Духа. Антиминсът е Образ на страшното жертвоприношение на Исуса като изкупителна жертва, пасхален агнец за греховете на человеците.
Чрез моление и молитви в името на този образ, Антиминсът, ще се представят пред Бога нуждата и надеждите за
спасение
на християнския, славянския род от агарянското иго.
Божествената Евхаристия ще се извършва на Антиминса, който е същевременно Святи престол. Чрез Евхаристията, чрез молитвите ще се обединят мислите не само на простосмъртните, но и на ангелите. Ще се обединят земните человеци с небесните человеци чрез Святия Дух, Който като слезе ще извърши най-високото тайнство. Това е Обединение, Съединение чрез Святия Дух на умовете человечески с умовете ангелски, обединение, за да се извърши обещанието на Бога за славянския християнски род. И тогава, каквото се измоли в името на Святия Дух и в името на Духа Христов, то Бог ще съизволи.
към текста >>
Вождът на
спасението
, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят." Вождът на
Спасението
пристигна в този свят.
А това са седемте Божии духове, които стоят пред престола на Бога като седем огнени светила. А книгата със седемте печата е книгата на Новия Завет със Словото на Исуса Христа. А Ангелът на Завета Господен - Елохил на 8.Х.1898 г. чрез Учителя Петър Дънов донесе Призванието към българския народ, на семейството славянско. „Аз ида от горе по висше разпореждане на Бога - вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коленото Юдино ще стане огнище.
Вождът на
спасението
, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят." Вождът на
Спасението
пристигна в този свят.
Това бе Великият Учител, Всемировият Учител Беинса Дуно, Който в лицето на Учителя Петър Дънов даде Словото на Бога, за идното человечество от Vl-та раса, което е Третият и последен Завет на Бога към человечеството. Амин.
към текста >>
90.
І.02.16. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ И ПАСХАТА НА ТРЕТИЯ ЗАВЕТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Този хляб е символ на моята Любов и така искам да пребъде вашият живот за нашите братя." При подаването на чашата с вино казва следното: „Тази е чашата на
спасението
, тази чаша е Вечната Любов и моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига, и който просвещава вашите умове и освещава вашите сьрца.
в 19.30 часа в град Търново. На този събор се дават трите закона на синархическата верига, Свидетелствата на веригата, Божието обещание. На Господнята вечеря Господ се изявява на присъствуващите. При преломяването на хляба чрез г-н Дънов, Господ казва: .Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз съм същият, който ви водя и в бъдеще... Бъдете благословени от Отца Моего.
Този хляб е символ на моята Любов и така искам да пребъде вашият живот за нашите братя." При подаването на чашата с вино казва следното: „Тази е чашата на
спасението
, тази чаша е Вечната Любов и моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига, и който просвещава вашите умове и освещава вашите сьрца.
Пийте от нея и бъдете благословени. И като се раздаде хлябът, каза се: „Това е Божествената любов за вашето спасение. Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този хляб." На 15 август 1910 г. в 20.00 часа в град Търново. На Господнята вечеря на масата са сложени съестни пордукти.
към текста >>
И като се раздаде хлябът, каза се: „Това е Божествената любов за вашето
спасение
.
На Господнята вечеря Господ се изявява на присъствуващите. При преломяването на хляба чрез г-н Дънов, Господ казва: .Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз съм същият, който ви водя и в бъдеще... Бъдете благословени от Отца Моего. Този хляб е символ на моята Любов и така искам да пребъде вашият живот за нашите братя." При подаването на чашата с вино казва следното: „Тази е чашата на спасението, тази чаша е Вечната Любов и моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига, и който просвещава вашите умове и освещава вашите сьрца. Пийте от нея и бъдете благословени.
И като се раздаде хлябът, каза се: „Това е Божествената любов за вашето
спасение
.
Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този хляб." На 15 август 1910 г. в 20.00 часа в град Търново. На Господнята вечеря на масата са сложени съестни пордукти. След прочитане на стихове от книгата Господня г-н Дънов раздава хляба и виното. При подаване на хляба г-н Дънов каза: „Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение", това се повтаряло на всекиго.
към текста >>
При подаване на хляба г-н Дънов каза: „Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето
спасение
", това се повтаряло на всекиго.
И като се раздаде хлябът, каза се: „Това е Божествената любов за вашето спасение. Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този хляб." На 15 август 1910 г. в 20.00 часа в град Търново. На Господнята вечеря на масата са сложени съестни пордукти. След прочитане на стихове от книгата Господня г-н Дънов раздава хляба и виното.
При подаване на хляба г-н Дънов каза: „Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето
спасение
", това се повтаряло на всекиго.
При подаването на виното г-н Дънов казал: „Тази е чашата, която се изпива за вашето спасение." На края на събора им казва Духът: „Ако Ме любите, ще упазите закона и Аз ще помоля Отца да ви даде утешители." На 14 август 1911 г. в 19.00 часа в град Търново. На Господнята вечеря на масата са сложени виното, хляба и плодовете. Г-н Дънов казва: „Хлябът означава животът, който Господ изпраща, трябваше да дойде Христос, за да установи живият хляб. Виното, това е Божественият Дух, получаващ дара на Духа, и когато го приемем в сърцата си ще поемеш плодовете на Духа." При подаване на хляба г-н Дънов казваше: „Това е живият хляб на живота, който е слезнал от небето за спасение на твоята душа." А при подаване чашата с виното изговаряше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, което се дава за твоето спасение." Съборът завършва с думите на г-н Дънов: „Думите Господни, които отправям към вас са тия: Вярвайте в думите ми.
към текста >>
При подаването на виното г-н Дънов казал: „Тази е чашата, която се изпива за вашето
спасение
." На края на събора им казва Духът: „Ако Ме любите, ще упазите закона и Аз ще помоля Отца да ви даде утешители." На 14 август 1911 г.
Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този хляб." На 15 август 1910 г. в 20.00 часа в град Търново. На Господнята вечеря на масата са сложени съестни пордукти. След прочитане на стихове от книгата Господня г-н Дънов раздава хляба и виното. При подаване на хляба г-н Дънов каза: „Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение", това се повтаряло на всекиго.
При подаването на виното г-н Дънов казал: „Тази е чашата, която се изпива за вашето
спасение
." На края на събора им казва Духът: „Ако Ме любите, ще упазите закона и Аз ще помоля Отца да ви даде утешители." На 14 август 1911 г.
в 19.00 часа в град Търново. На Господнята вечеря на масата са сложени виното, хляба и плодовете. Г-н Дънов казва: „Хлябът означава животът, който Господ изпраща, трябваше да дойде Христос, за да установи живият хляб. Виното, това е Божественият Дух, получаващ дара на Духа, и когато го приемем в сърцата си ще поемеш плодовете на Духа." При подаване на хляба г-н Дънов казваше: „Това е живият хляб на живота, който е слезнал от небето за спасение на твоята душа." А при подаване чашата с виното изговаряше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, което се дава за твоето спасение." Съборът завършва с думите на г-н Дънов: „Думите Господни, които отправям към вас са тия: Вярвайте в думите ми. Аз ще бъда с всекиго едного от вас.
към текста >>
Виното, това е Божественият Дух, получаващ дара на Духа, и когато го приемем в сърцата си ще поемеш плодовете на Духа." При подаване на хляба г-н Дънов казваше: „Това е живият хляб на живота, който е слезнал от небето за
спасение
на твоята душа." А при подаване чашата с виното изговаряше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, което се дава за твоето
спасение
." Съборът завършва с думите на г-н Дънов: „Думите Господни, които отправям към вас са тия: Вярвайте в думите ми.
При подаване на хляба г-н Дънов каза: „Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение", това се повтаряло на всекиго. При подаването на виното г-н Дънов казал: „Тази е чашата, която се изпива за вашето спасение." На края на събора им казва Духът: „Ако Ме любите, ще упазите закона и Аз ще помоля Отца да ви даде утешители." На 14 август 1911 г. в 19.00 часа в град Търново. На Господнята вечеря на масата са сложени виното, хляба и плодовете. Г-н Дънов казва: „Хлябът означава животът, който Господ изпраща, трябваше да дойде Христос, за да установи живият хляб.
Виното, това е Божественият Дух, получаващ дара на Духа, и когато го приемем в сърцата си ще поемеш плодовете на Духа." При подаване на хляба г-н Дънов казваше: „Това е живият хляб на живота, който е слезнал от небето за
спасение
на твоята душа." А при подаване чашата с виното изговаряше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, което се дава за твоето
спасение
." Съборът завършва с думите на г-н Дънов: „Думите Господни, които отправям към вас са тия: Вярвайте в думите ми.
Аз ще бъда с всекиго едного от вас. Моят мир ви давам. Моят мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Мой ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и Живота, в който аз пребъдвам.
към текста >>
91.
І.02.24. ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ „ОТКРОВЕНИЕТО И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но в това седи
спасението
на света и неговото избавление.
Моята сила е в него. Той после ще тури юзда на всички и ще ги научи да ходят благообразно и тогава аз ще се върна от където съм дошел. И ако Господ е започнал да пресява пшеницата, на това какво има да се каже? Това е най-доброто, че жетвата е започнала. Краят на всичко иде и всякой ще види добро или зло.
Но в това седи
спасението
на света и неговото избавление.
И кога затръби седмият ангел, тогава ще се разкрие тайната. Същий" След няколко дни, на 20.IX.1904 г. Петър Дънов, пишейки отново писмо до Мария Казакова, накрая я запитва: „Писмото за Русия пратихте ли го? " Разбира се, писмото е изпратено и никакъв отговор от император Николай II. И за наказание идва Руската революция в 1905 г.
към текста >>
92.
І.02.26. КАК СЕ РАБОТИ С АНТИМИНСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Идването на Вожда на
Спасението
, Православният Вожд се явява чрез слизането на Божествения Дух върху Всемировия Учител Беинса Дуно, облякъл се в кръв и плът, носейки светското име Петър Дънов.
17). XII. Духът Святий, когото Отец ще ни проводи, е Духът на Обещанието. Той е вложен в Небесната дъга от Отца на Светлините. Христос „е сияние на неговата Слава и образ на Неговото Същество и държи всичко със Словото на своята сила." (Евреите, гл. 1, ст. 3).
Идването на Вожда на
Спасението
, Православният Вожд се явява чрез слизането на Божествения Дух върху Всемировия Учител Беинса Дуно, облякъл се в кръв и плът, носейки светското име Петър Дънов.
Това става на 7 март 1897 г. и Той е вече Учител на Слънчевата система. Това е XIX век. Според Учителя Дънов всяка една глава от Откровението на Иоанна отговаря на съответния век. 19 глава отговаря на 19 век.
към текста >>
Там е написано за идването на Вожда на
Спасението
.
Това става на 7 март 1897 г. и Той е вече Учител на Слънчевата система. Това е XIX век. Според Учителя Дънов всяка една глава от Откровението на Иоанна отговаря на съответния век. 19 глава отговаря на 19 век.
Там е написано за идването на Вожда на
Спасението
.
„И видях небето отворено и ето кон бял и онзи, който седеше на него наричаше се Верен и Истинен и с правда съди и войнствува. (Откровение, гл. 19, ст. 11). „И облечен беше с дреха, обагрена в кръв и даваше се името му Слово Божие." (Откровение, гл. 19, ст. 13).
към текста >>
93.
І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че
спасението
на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа.
След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...
Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че
спасението
на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа.
И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: Не съм противен на волята Божия, защото е свята, а той ми рече: Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да Бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът Братя.
към текста >>
Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето
спасение
.
Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти.
Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето
спасение
.
Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: Не съм противен на волята Божия, защото е свята, а той ми рече: Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да Бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът Братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, КОРАБЪТ му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.
към текста >>
Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да Бъде анатема от Христа, за
спасение
на своите по плът Братя.
Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: Не съм противен на волята Божия, защото е свята, а той ми рече: Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.
Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да Бъде анатема от Христа, за
спасение
на своите по плът Братя.
И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, КОРАБЪТ му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747.
към текста >>
94.
І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото
спасение
, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва.
Кълна се пред тайнствената Евхаристия ида не се сдобия ида не взема участие във вземането на такова тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Всички имали един общ символ и едно знаме: честният кръст и „Сражавай се за вярата и отечеството! " Схващало се за борба срещу турците за християнска вяра. Започнали да го наричат „за вяра" и после се видоизменило в„завера". Организацията имала три начала: абсолютна преданост на делото, желязна конспиративна дисциплина и организационна структура, филики Етерия имала следните степени в посвещението на Антиминса: побратими, препоръчани, йереи, пастири. С шифрово писмо те са въвеждали в редовете на организацията.
Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото
спасение
, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва.
Подпис." В началото на 1817 г. започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България. Били определени за апостоли лица, пълномощници да работят в самата Османска империя. А като органи на филики Етерия се основават първите настоятелства - ефории. Ето защо Николаос Скуфас предложил да се премести седалището на организацията в Истанбул.
към текста >>
95.
І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Обаче патриарх Григорий V не е предприел нищо за своето
спасение
и не се отказал от престола си, не е избягал както е бил съветван от Цариград с парите на Патриаршията.
по искане на Портата той издал открита грамота срещу въстаниците и ги призовавал към покорност, но тя не направила впечатление никому. От 25 март 1821 г. се е водила истинска война между въстаналите гърци и християни и турците. В Цариград е започнало люто гонение срещу гърците и фанариотите. Започнало е плячкосване на цели домове, изгаряне на магазини, убийства на християните - търговци, банкери, занаятчии.
Обаче патриарх Григорий V не е предприел нищо за своето
спасение
и не се отказал от престола си, не е избягал както е бил съветван от Цариград с парите на Патриаршията.
Той изцяло се предал на служение на волята Божия и даже пренесъл себе си като агнец, като изкупителна жертва за своя народ и неговата свобода. Но той бива предаден от своя секретар, най-верния си служител, за да се изпълни писанието за предателството и великата саможертва на Бога, Наближавало Пасха. На първия ден на Пасхата, 10 април 1821 г., утрото на деня Великден, Христово възкресение, се явил слух, че гърците ще бъдат избити на пасхалното богослужение. През време на богослужението се явил турски чиновник, и му предал заповедта да се яви веднага в Портата. Помолил изпратения чиновник да довърши службата, след като е раздал на богомолците пасхални (червени) яйца и се разделил с присъстващите.
към текста >>
96.
I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Иверската икона се смятала закрилница, пазителка, стояща на стража при вратите на Москва, Тя е символ на Божието благословение и
спасение
.
Грузинската църква е построила много манастири. В Атон - Иверон, в България - Бачковския през 1082 г. и също в Синай - през XI век, Русия в град Самара. През 1869 г. по заповед на княз Алексей Михайлович била построена часовня при Воскресенската врата в Москва, където са сложили иконата, за да охранява града.
Иверската икона се смятала закрилница, пазителка, стояща на стража при вратите на Москва, Тя е символ на Божието благословение и
спасение
.
„И рече Мария: „Величае душата ми Господа и възцарува се духът ми в Бога, спасителя моего, защото пригледа на смирението на рабинята си и ето от нине ще ме ублажават всичките родове." (Евангелие от „Лука", гл. 1, ст. 46-48). Следователно не е случайно, че се изобразява лика на Иверската Света Богородица на бойното знаме на българското опълчение в борбата му за независимост. Знамето се връчва на подполковник Калитин. Но след сраженията при Стара Загора на 19 юли 1877 г.
към текста >>
97.
I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето
спасение
.
Икономическа - да ограничи икономическата сила на монашеството и политическото им влияние и да засили централната власт на императора. Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството. Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на манастирите. А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог.
Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето
спасение
.
Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е. на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо. Всеки образ е откриване и показване на Скритото.
към текста >>
Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето
спасение
.
Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството. Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на манастирите. А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог. Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето спасение.
Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето
спасение
.
Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е. на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо. Всеки образ е откриване и показване на Скритото. На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите.
към текста >>
98.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На изправения пред лицето на смъртта се предлагало
спасение
само срещу отказване от българската независима църква и признаване гръцката патриаршия, срещу отхвърляне на цялата си дотогавашна дейност.
Неговата дотогавашна дейност за пробуда и закрепа на българщината и централното му положение на водител на същата, връзките му от друга страна с руското консулство, му навлекли силни подозрения у турската власт. И в началото на Руско-Турската война (1877 г.) той бил хванат и като опасен човек бил хвърлен в затвора, дето пролежал цели седем месеци. Изправен пред военен съд, него го очаквала бесилка. Но не стигали физическите мъки и терзания, които той изпитвал в затвора. Варненските гърци, които имало защо да са недоволни от него, се възползували от случая, за да го подложат на една неизказано подла и позорна морална инквизиция.
На изправения пред лицето на смъртта се предлагало
спасение
само срещу отказване от българската независима църква и признаване гръцката патриаршия, срещу отхвърляне на цялата си дотогавашна дейност.
Човешката слабост надделяла: за да се спаси от бесилката, Конст. Дъновски се принудил да подпише една такава декларация, съставена от гърците. Спед това, благодарение застъпничеството на холандския консул, който бил грък по народност, той избегнал смъртта, а с пристигането на руските войски в Добрич бил освободен от затвора. В освободената българска Варна, за създаването на която принесъл толкова много, Конст. А. Дъновски, който отначало докрай й служил вярно и доживял да види след нейното духовно възраждание и политическото й освобождение, продължил скромно и безшумно да служи при основаната от него църква „Св.
към текста >>
99.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на
спасението
." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата.
Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме.
Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на
спасението
." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата.
Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята. На 12 януарий 1879 г. той свикал гръцки народен събор за ревизиране на националните канонизми. Пред тоя събор той прочел едно забележително историческо изложение, в което посочвал мерките за изцеряване на църковните и народни недъзи. Това изложение е знаменателно, защото в него се дава една характеристика на положението на цариградската църква тъкмо във време на българския църковен въпрос, и ако и в общи и прикрити думи, то е един обвинителен акт против нея и ние ще се спрем на него в резюме, за да видим как е гледал на изминалите се вече събития тоя бележит гръцки йерарх, Йоаким III, като изхожда от тогавашното положение на църковните работи, разделя в своето изложение времето от XV в.
към текста >>
100.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но заедно с това те открито заявили, че
спасението
на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх.
АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС ПРОСЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 ГОД. Руско-български сборник, София, 1929 год. (стр. 238-249) АЛЕКСАНДЪР !! И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г. В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия.
Но заедно с това те открито заявили, че
спасението
на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх.
Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка.
към текста >>
Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за
спасението
на православието между народа те се решили на такава смела постъпка.
Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх. Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия.
Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за
спасението
на православието между народа те се решили на такава смела постъпка.
Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква. Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св. Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г. В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г.
към текста >>
Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам
спасение
на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните.
при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград. Главните мисли на императора, според думите на същия архимандрит, съдържали следното: „Вашето положение е твърде мъчно и деликатно 40 Като изходна точка за своята „Записка" граф А. П. Толстой взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б. Лобанов-Ростовски (1859-1863) от 12 януарий 1860 г., в която се съобщавало следното: „Международната разпря на българите и гърците излиза вече от пределите на чисто църковния спор за славянска иерархия и се изражда в племенна вражда, която разпалват гръцките фанатици от кралството и островите, които не са напуснали бляна за възстановяване на Византийската империя и се заклели с непримирима омраза към възраждащата се българска народност." Обръщайки вниманието на императора, въз основа на горното съобщение, върху това, че „печалната разпря между гърци и българи има повече политическо, нежели църковно значение, че главната причина се заключава в разни политически бленове, на които, както е известно, не са чужди и българите, и че в глухата борба на панславизма с елинизма Църквата за вреда на православието и несъгласно с неговия дух, служи за едната и другата страна само предмет", авторът на записката пита: „Ако по тоя начин коренната причина на раздора между православните жители на Турция състои предимно в политическите разпри, то може ли да се надяваме, че неприязнените отношения между гърците (и българите) биха се прекратили едничко чрез изменения в старата йерархическа уредба? " Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли.
Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам
спасение
на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните.
„Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх.
към текста >>
НАГОРЕ
