Търсене в текстове за 'Снизходителност'

А кой можеше да притежава такава снизходителност когато упреците, забележките около нас валяха не като дъжд, а падаха като градушка и изпочупваха всичко, което бе разцъфнало, беше дало пръв плод, то обрулваше дори листа и клони.

А кой можеше да притежава такава снизходителност когато упреците, забележките около нас валяха не като дъжд, а падаха като градушка и изпочупваха всичко, което бе разцъфнало, беше дало пръв плод, то обрулваше дори листа и клони.
Не може да се проповядва за нещо отвън на хората ако ти това нещо го нямаш отвътре и да не е съградено като твой собствен живот. Та търпимостта я нямахме тогава и трудно се учехме на нея. Веднъж Учителят по един повод каза: „Човек трябва да бъде мно-о-о-го снизходителен към другите". И така силно го проточи, че почувствувахме, че това не беше миг, ни минута, ни час,- ни ден или месец, а беше цяла вечност. Това проточване на гласа му го почувствувахме като вечност. А кой можеше да притежава такава снизходителност когато упреците, забележките около нас валяха не като дъжд, а падаха като градушка и изпочупваха всичко, което бе разцъфнало, беше дало пръв плод, то обрулваше дори листа и клони. Имаше такава случаи. Отново се връщам към един подобен случай, който разказах, но той отново се повтори, но този път в него се включи не само Савка, но и Паша Теодорова. При посещенията си при Учителя вероятно съм се задържала много и съм отнела времето и на другите, които са чакали да го посетят. А Учителят беше такъв, че не можеше да изгони човек, който идва с вътрешна нагласа, че отива при Бога. Понякога отклоняваше посетителите, но по много деликатен и фин начин.
към текста >>

В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност.

„Никак не щеше да ми се види, преуважаемий владико, чудно и странно, казва Йоаким в писмото си до патриарха, ако тези хора (т.е. българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне. „Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е. във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата. Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св. Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски. На Връбница 1865 г. той повикал българския свещеник Константин Дъновски и му предложил да отстъпи на българите исканата по-рано от тях църква „Св. Георги", което по погрешка не станало по-рано, та да се затвори параклисът „Св.
към текста >>

Ако е зле аспектиран, той разразява смущенията, идещи от неустойчивостта, колебливостта, при един хаос за нещата и голямо изменение, понякой път измяна, измама и лъжа, понякога още безгрижие, леност, отсъствие на енергия и воля, сластолюбие, голяма снизходителност към самия себе си, пиянство и пр.

Ако е зле аспектиран, той разразява смущенията, идещи от неустойчивостта, колебливостта, при един хаос за нещата и голямо изменение, понякой път измяна, измама и лъжа, понякога още безгрижие, леност, отсъствие на енергия и воля, сластолюбие, голяма снизходителност към самия себе си, пиянство и пр.
Мненията на астролозите се твърдо разделят относно добрите и лошите качества. Като доказано е, че той повечето причинява зло с лошите си аспекти. Дава понякога разумна мисъл, която облагоприятства парите и наследствата, когато той владее II и VIII домове при добри аспекти. НЕПТУН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Когато е на възхода (в I дом), той е тясно свързан с ясновидството, прозорливостта, яснослушането, медиумизма, хипнотизма, гледане в кристал, сънища, интуиция. И той ще играе роля в гениите на естетиката, музиката, поезията, изкуството и пр., в които чувствата и емоциите са активни и важни. Ако е зле аспектиран, той разразява смущенията, идещи от неустойчивостта, колебливостта, при един хаос за нещата и голямо изменение, понякой път измяна, измама и лъжа, понякога още безгрижие, леност, отсъствие на енергия и воля, сластолюбие, голяма снизходителност към самия себе си, пиянство и пр. той изглежда, че има връзка с морето, водата и течностите въобще. Това, което следва по-долу, е получено по експериментален път. Нептун във II дом - Вероятност да покровителства парите, ако не бъда зле аспектиран. Нептун в Ш дом - Въображение. Стреми се към спиритуализъм и мистерия – от уроци или писма.
към текста >>

Искате да се произнеса за тази Ваша работа без снизходителност, но ето ще Ви кажа, че за мен тя седи може би над всичко, което сте писала до сега!

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 21 януари 1927 г. Хелмира, скъпоценна сестрице моя ! Няма любов като Божията Любов ! “... Който прави ангелите си духове и слугите си пламък огнен.” Евреи 1; 7. Пристъпвам да споделя с Вас мислите ми по повод последното Ви писмо, получено заедно с „Към Слънцето”. Искате да се произнеса за тази Ваша работа без снизходителност, но ето ще Ви кажа, че за мен тя седи може би над всичко, което сте писала до сега! Важното е, че засега душата влага множество идеи и ни въвежда в нещо по-красиво от това що сме знаяли до сега. Особено разширенията, които сте дали много допринасят за красивото изнасяне в поетична форма този вид подвизи, които ще станат насъщна необходимост на духовния човек. Всичко сте така красиво подредила и оформила щото от душа Ви се сърадвам за постигнатия успех. Новият похват и майсторство, което блазни душата Ви, ще го придобиете постепенно, както неусетно дойдохте и до днешните Ваши постижения в областта на изкуството. Ще позадържа известно време тази тетрадка, за да прочета няколко пъти написаното, след което ще Ви я предам.
към текста >>

Изглежда, че той е проявил някаква снизходителност, някаква човещина така, аз му забравих името, той е съдия в Ловеч и Дочо Узунов не прочете смъртна присъда за него, оставиха го него, а другите ги убиха там.

Изглежда, че той е проявил някаква снизходителност, някаква човещина така, аз му забравих името, той е съдия в Ловеч и Дочо Узунов не прочете смъртна присъда за него, оставиха го него, а другите ги убиха там.
А другия един член-съдия, който е от Ловеч него го оставиха жив. Кармата му не го засегна него. Оставиха го жив, защото той е съдил някога Дочо Узунов. Някога Дочо Узунов е бил при него на съд. Докато е бил в Ловеч още. Изглежда, че той е проявил някаква снизходителност, някаква човещина така, аз му забравих името, той е съдия в Ловеч и Дочо Узунов не прочете смъртна присъда за него, оставиха го него, а другите ги убиха там. Та тази разправа със севлиевски съдии, която по целия свят вестниците я разгласи, че чак и до Япония бе отишла. А после Манчев четеше тогава окултна литература. А той има провинение, и кармата му бе назряла, и има право да го убият. А брат Тошев, който беше тогава и следовател пък ми каза, че когато Манчев му казал, т.е. прокурора на следователя - „Аз, каквото искат, давам”.
към текста >>

Всичко това беше изрязано дълбоко и представляваше трагична смесица от нещо свенливо, стеснително, което като че просеше снизходителност.

Всичко това беше изрязано дълбоко и представляваше трагична смесица от нещо свенливо, стеснително, което като че просеше снизходителност.
Но очите му-всичко беше в очите. В този поглед се четеше непоколебима жестокост. Но същевременно се пооткрадваше и милост, съчувствие. Цялото лице беше като изписана книга. Бурен живот беше прекарал той. Всичко това беше изрязано дълбоко и представляваше трагична смесица от нещо свенливо, стеснително, което като че просеше снизходителност. Този път в Ковачницата беше тихо - от куминя не се издигаше пушек, наковалнята не пееше. Помислих, че е заминал някъде, но като надникнах, видях, че Михаил беше вътре. Той седеше на стария плетен стол, облечен празднично-чист, измит, сресан. Пред него на масичката - отворено Евангелието - единствената книга, която четеше. Сам той, със затворени очи, беше в размишление или молитва.
към текста >>

Така ти ще разбереш по-добре великата Любов, моята възвишена Любов, милосърдието в моето сърце към теб, снизходителността ми и пълнотата ми, готовност за саможертва!

Така ти ще разбереш по-добре великата Любов, моята възвишена Любов, милосърдието в моето сърце към теб, снизходителността ми и пълнотата ми, готовност за саможертва!
И не искай продънената бъчва, да се напълни по някакъв начин! Бъди снизходителна към тези души! Те нямат твоята светлина! Проявявай се разумно! Не тъгувай, че не те обичат и се радвай, че има такива хора, които не те обичат и са жестоки с тебе! Така ти ще разбереш по-добре великата Любов, моята възвишена Любов, милосърдието в моето сърце към теб, снизходителността ми и пълнотата ми, готовност за саможертва! Примири се с този факт, че не те обичат, ще ти стане по-леко! На Бога благодари. Не изисквай всичко изведнъж. Те ще те обикнат, но не се~а. Радвай се, благодари, не тъгувай, защото умъчняваш и мене.
към текста >>

Той с по-голяма готовност изслушваше моите представления и с по-голяма снизходителност разговаряше.

Обществото ме прие „так себя” и се обеща да ми помогне да проживея до пристигание отговор от Петербург. Повече съчувствено се отнесе Конст. Ник. Палаузов. Него аз полюбих повече и всякога към него се обръщах в нуждите си. Той по-малко докачаше моята срамежливост и моята гордост, па ако щете, и самолюбие. Той с по-голяма готовност изслушваше моите представления и с по-голяма снизходителност разговаряше. Господ да му даде всяко добро. Добър е и Миронович, но докача с грубо чорбаджийските си обноски и обръщения. Аз при него не отивам. За да премина уж по-лесно и да не се скитам из града като дякон, Настоятелството ме посъветва да ида да поседя в мъжкия манастир на Ланжерона при Одеса. Аз отидох и се наместих в една килия, но подир тридневен опит принуден бях да напусна тоя манастир.
към текста >>