Търсене в текстове за 'Смяна'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов.
"Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа." Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго. Политическият живот в България кипеше. Сменяха се правителства едно след друго. През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас. Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов. Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава? " Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух. А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец. Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец.
към текста >>

И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци.
" Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух. А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец. Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли?
към текста >>

2. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Беше засмяна.
Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас. Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа.
към текста >>

3. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Накрая тя отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко.
И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си. Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха, че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина, по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя, ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си. Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея.
към текста >>

4. 3_71 Последните дни на Учителя

Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна.
А Учителят беше ме помолил да седя при Него. Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная. В последните два-три дни на Учителя отивам при Него. Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена. Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна. Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш".
към текста >>

5. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Още в първите дни комунистите започнаха да осъществяват смяната на властта и системата.
"Кои изпълниха Волята на Учителя? " Дойде 9 септември 1944 година. Комунистите дойдоха на власт, а за да оформят властта си, те бяха създали преди това Отечествен Фронт, в който влизаха и някои други политически групировки, за да може пред съюзниците от антигерманската коалиция, Съединените Щати, Англия и Франция, да имат едно прилично правителство от коалиция. Още в първите дни комунистите започнаха да осъществяват смяната на властта и системата. При нас на "Изгрева" също имаше братя и сестри, преминали през комунистическата идеология. Ние смятахме, че след като са дошли в Братството и при Учителя, то вече са се отказали от своите комунистически идеи и увлечения. Но се случи друго. Образува се партийна група, в която участвуваха много братя и сестри. Тя бе в състава на Работническата партия (комунисти).
към текста >>

6. 38. БАБА ДОНКА

Борис Николов

ТОМ 2

" А тя е засмяна и доволна.
" Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете. Тя следеше разговорите ни, посещаваше салона и слушаше беседите на Учителя. Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят. Приближава се баба Донка при Учителя и Го пита: „Учителю, ще прослушам ли? " Той се усмихва: „Ще прослушаш, бабо Донке, ще прослушаш и ще прогледаш! " А тя е засмяна и доволна. Редовно е в салона и слуша Словото на Учителя. Колко много учени хора имаше в София, но те не дойдоха нито веднъж да седнат в салона и да слушат. А тази баба Донка, която бе неписмена и неука на 90 години се научи да чете и прогледна. Така както бе казал Учителя. Освен това тя се научи да слуша Словото на Учителя и след това ни разказваше какво е запомнила от беседата.
към текста >>

7. 54. ОБЩАТА КУХНЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Изминава месеца, но така се случва, че не идва друга смяна от доброволци-сестри, която да ги смени.
На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха. Общата кухня и стола продължиха през време на цялата Школа дори и след това. А сега ще ви разкажа един необикновен финал, отнасящ се за онези сестри, които дежуреха по един месец в стола. Имаше една сестра Шопова, която бе се записала да дежури с още няколко сестри в кухнята. Изминава месеца, но така се случва, че не идва друга смяна от доброволци-сестри, която да ги смени. Докладват на Учителя, а той разрешава въпроса така: „Рекох, нека сестрите да останат още един месец." Минава в дежурство и този месец. Да, ама сестрата е свекърва. Тя има снаха, която се казва Мария Шопова, която поема грижата за целия дом. Да пере, да чисти, да готви, да наглежда свекъра, който е намусен и несъгласен с това, че жена му е останала горе на Изгрева цял месец, че дори и втори месец. Положението долу в града става нетърпимо.
към текста >>

Минава и втори месец, но смяна още не-идва.
Тя има снаха, която се казва Мария Шопова, която поема грижата за целия дом. Да пере, да чисти, да готви, да наглежда свекъра, който е намусен и несъгласен с това, че жена му е останала горе на Изгрева цял месец, че дори и втори месец. Положението долу в града става нетърпимо. Непрекъснато свекъра вече не само одумва, но и крещи, че домът е запустял. Макар че снахата се грижи за него по-добре от жена му, която в момента е дежурна по кухня на Изгрева. Минава и втори месец, но смяна още не-идва. Докладват отново на Учителя. А Той пак разрешава въпроса по своему: „Нека сестрите да останат и този месец." Започва третия месец, без смяна. Долу в града, в дома на сестрата положението е нетърпимо, макар че снахата се грижи за всичко и редовно посещава беседите на Изгрева. Там се вижда със свекървата и подробно докладва за положението вкъщи, че е станало нетърпимо и безнадеждно, защото свекъра непрекъснато се заканвал на Братството. Идва и третия месец.
към текста >>

А Той пак разрешава въпроса по своему: „Нека сестрите да останат и този месец." Започва третия месец, без смяна.
Положението долу в града става нетърпимо. Непрекъснато свекъра вече не само одумва, но и крещи, че домът е запустял. Макар че снахата се грижи за него по-добре от жена му, която в момента е дежурна по кухня на Изгрева. Минава и втори месец, но смяна още не-идва. Докладват отново на Учителя. А Той пак разрешава въпроса по своему: „Нека сестрите да останат и този месец." Започва третия месец, без смяна. Долу в града, в дома на сестрата положението е нетърпимо, макар че снахата се грижи за всичко и редовно посещава беседите на Изгрева. Там се вижда със свекървата и подробно докладва за положението вкъщи, че е станало нетърпимо и безнадеждно, защото свекъра непрекъснато се заканвал на Братството. Идва и третия месец. Смяна не идва. Защо не идва никой не знае.
към текста >>

Смяна не идва.
Докладват отново на Учителя. А Той пак разрешава въпроса по своему: „Нека сестрите да останат и този месец." Започва третия месец, без смяна. Долу в града, в дома на сестрата положението е нетърпимо, макар че снахата се грижи за всичко и редовно посещава беседите на Изгрева. Там се вижда със свекървата и подробно докладва за положението вкъщи, че е станало нетърпимо и безнадеждно, защото свекъра непрекъснато се заканвал на Братството. Идва и третия месец. Смяна не идва. Защо не идва никой не знае. Ужким правят списъци, явяват се кандидати, но на определения ден не идват, за да застъпи смяната и да поеме нещата в своите ръце. Тогава сестрата отива при Учителя и съобщава, че втори месец няма смяна и ето се задава трети месец без никой да се е явил. Учителят я поглежда строго и отсича: „Рекох, сестра, ще дойде време когато ще искат да служат някои, но няма да има кому! " Сестрата чува отговора и продължава да дежури трети месец без смяна.
към текста >>

Ужким правят списъци, явяват се кандидати, но на определения ден не идват, за да застъпи смяната и да поеме нещата в своите ръце.
Долу в града, в дома на сестрата положението е нетърпимо, макар че снахата се грижи за всичко и редовно посещава беседите на Изгрева. Там се вижда със свекървата и подробно докладва за положението вкъщи, че е станало нетърпимо и безнадеждно, защото свекъра непрекъснато се заканвал на Братството. Идва и третия месец. Смяна не идва. Защо не идва никой не знае. Ужким правят списъци, явяват се кандидати, но на определения ден не идват, за да застъпи смяната и да поеме нещата в своите ръце. Тогава сестрата отива при Учителя и съобщава, че втори месец няма смяна и ето се задава трети месец без никой да се е явил. Учителят я поглежда строго и отсича: „Рекох, сестра, ще дойде време когато ще искат да служат някои, но няма да има кому! " Сестрата чува отговора и продължава да дежури трети месец без смяна. Разказва всичко на снахата и снахата решава да продължи долу в града, да се грижи за дома и да даде възможност на свекървата да служи и трети месец на Господа. Изминават се години, Учителят си замина, Школата се затвори, дойде време и Изгревът бе разрушен.
към текста >>

Тогава сестрата отива при Учителя и съобщава, че втори месец няма смяна и ето се задава трети месец без никой да се е явил.
Там се вижда със свекървата и подробно докладва за положението вкъщи, че е станало нетърпимо и безнадеждно, защото свекъра непрекъснато се заканвал на Братството. Идва и третия месец. Смяна не идва. Защо не идва никой не знае. Ужким правят списъци, явяват се кандидати, но на определения ден не идват, за да застъпи смяната и да поеме нещата в своите ръце. Тогава сестрата отива при Учителя и съобщава, че втори месец няма смяна и ето се задава трети месец без никой да се е явил. Учителят я поглежда строго и отсича: „Рекох, сестра, ще дойде време когато ще искат да служат някои, но няма да има кому! " Сестрата чува отговора и продължава да дежури трети месец без смяна. Разказва всичко на снахата и снахата решава да продължи долу в града, да се грижи за дома и да даде възможност на свекървата да служи и трети месец на Господа. Изминават се години, Учителят си замина, Школата се затвори, дойде време и Изгревът бе разрушен. Срещнах веднъж снахата Мария Шопова и тя разказа, че преди известно време си заминала свекървата и добави: „Е, моята свекърва служи три месеца на Господа, а сега и да искаш и да служиш няма кому!
към текста >>

" Сестрата чува отговора и продължава да дежури трети месец без смяна.
Смяна не идва. Защо не идва никой не знае. Ужким правят списъци, явяват се кандидати, но на определения ден не идват, за да застъпи смяната и да поеме нещата в своите ръце. Тогава сестрата отива при Учителя и съобщава, че втори месец няма смяна и ето се задава трети месец без никой да се е явил. Учителят я поглежда строго и отсича: „Рекох, сестра, ще дойде време когато ще искат да служат някои, но няма да има кому! " Сестрата чува отговора и продължава да дежури трети месец без смяна. Разказва всичко на снахата и снахата решава да продължи долу в града, да се грижи за дома и да даде възможност на свекървата да служи и трети месец на Господа. Изминават се години, Учителят си замина, Школата се затвори, дойде време и Изгревът бе разрушен. Срещнах веднъж снахата Мария Шопова и тя разказа, че преди известно време си заминала свекървата и добави: „Е, моята свекърва служи три месеца на Господа, а сега и да искаш и да служиш няма кому! " И тогава тя разказа целия случай. Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек?
към текста >>

8. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Летопис Вергилий Кръстев

Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана. За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота. Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя.
към текста >>

9. ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?

Летопис Вергилий Кръстев

Усмихвам се и казвам: „Е, сестра, като Ви виждам сега, спомням си каква бяхте като девойка, весела, засмяна, пъргава и жизнена.
Изгревът още не бе разрушен и още не бе пометен с онази голяма метла, която измете всички бараки. До мен пристъпва една сестра. Поздравяваме се. Не бях я виждал десетилетия. Беше се променила. Усмихвам се и казвам: „Е, сестра, като Ви виждам сега, спомням си каква бяхте като девойка, весела, засмяна, пъргава и жизнена. Къде се загубихте сестра, че не Ви виждам? " Сестрата ме погледна и заплака. След малко се успокои и заразказва. „Брат, отивам аз при Учителя, а това е една година преди да си замине, за да Му се оплача, че ме сполетя една беда. Почина баща ми и имахме неприятности с жилището си.
към текста >>

10. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Летопис Вергилий Кръстев

Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна.
Този шмекер подсеща другите, че трябва да поставят моливите си на дървения под и с краката си да придвижват моливите нагоре-надолу по дървения под, и от всичко това се получава един невъобразим шум. Тогава Никола Антов и Коста Стефанов, след като виждат, че целият салон е настроен срещу тях и не им дават възможност да си прочетат доклада, то тогава те напускат събранието. Останалите започват да се изказват, а стенографката Елена Андреева е протоколирала всичко. След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет. А сега идва най-интересното. Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна. Но те не признават събранието за законно, също и резолюцията, защото разрешение за събранието има само Никола Антов, който е отстранен. Така че това се явява като вътрешен дворцов преврат, без да се признае и узакони от властите. На тяхно място се избират други двама човека - Никола Гръблев и Желю Ганев. Но властите не ги признават. След напускането на събранието Никола Антов и Коста Стефанов изпращат доклада си до финансовото Министерство, а те от своя страна изпращат ревизорите на Изгрева, след което следва ревизия и големият погром срещу Братството.
към текста >>

11. 6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Усилено се заговори за смяна на политическия курс.
Правителството и армията, чувствайки своята несигурност, предприемаха действия на отчаяна реакция и терор. София на 10.I.1944 г. беше жестоко бомбардирана през деня и нощта от американците. Тези бомбардировки продължиха през месеците март, април, май и юни. Положението ставаше безизходно. Усилено се заговори за смяна на политическия курс.
към текста >>

12. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

При тази епоха ще има смяна на ръководещите фактори и обществени сили.
Първата вълна - чрез Мойсея - културата на Овена, която донесе закона. Втората вълна - епохата на Сина человечески, епохата на жертвата, която се символизира от знака на Риби и най-после третата - на Духът Святи - епохата на Водолей, която възвестява Учителят. Симптомите, които Писанието така определя са: „Народ ще се повдигне срещу народ, земетръси на много места... Много лъжепророци ще възникнат, за да съблазнят много хора". Голямо сражение си дават двете сили - Омразата и Любовта. Това сражение ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. При тази епоха ще има смяна на ръководещите фактори и обществени сили. Шестата раса в еволюционния път на човечеството ще разреши един дълбок и основен проблем - мъжкият принцип, умът, който при слизането в материята е ръководил историята на човечеството, тогава е имал в тези култури първостепенна роля. Но при възходящото движение, при втората половина на еволюционните манвантари мъжкият принцип трябва да отстъпи своето място на женския принцип - на сърцето, на любовта, понеже човешките души тръгват към сферите на по-рядката материя, чиито вибрации ще внесат едно омекотяване на характера на човека. Инволюционните периоди се характеризират като борби, войни, стълкновения и кървави насилия, докато при еволюционния период културите ще се развиват под знака на духовното опознаване, културите ще бъдат изграждани чрез взаимопомощ и сътрудничество. Тези големи задачи ще се разрешат чрез новата раса - расата на учениците, или расата на Синовете Божии. Учителят откри Своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на индивидите, обществата и народите в по-съвършени форми.
към текста >>

13. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Вечно засмяна, вечно весела -слънчева натура.
8. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева е била легендарна личност - и като поетеса, като личност, като духовна сестра и като проявление. Вечно засмяна, вечно весела -слънчева натура. Нейният живот е протекъл много драматично. Учителят я накарва да завърши гимназиалното си образование и тя го завършва като частна ученичка. Дори завършва висше образование - педагогика и литература и става учителка в гимназията по литература. А това не е малко, а дори и много, сама се издържа. Участва дейно през време на Школата.
към текста >>

14. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

Започнах по друг начин да разглеждам нещата, разбрах че има една смяна в природата, че има низходящи и възходящи състояния и не само състояния, но и положения, които човек заема.
Аз бях много недоволна от близките си и роднините, които по всякакъв начин упражняваха контрол върху мен и се стараеха да ме отделят от Учителя. Затова той продължи: „Когато си недоволна ще мислиш, че добрите хора са винаги радостни и доволни, че ангелите са радостни и доволни и че най-после Бог е радостен и доволен. Щом те са доволни и радостни ще си речеш: „И аз ще бъда доволна и радостна". По този начин получих един метод за работа, който използвах и постепенно вътрешното ми състояние се подобри. Постепенно се свързах с положителните неща и сили в природата и така вътре у мене влезна едно възходящо течение и ме повдигна. Започнах по друг начин да разглеждам нещата, разбрах че има една смяна в природата, че има низходящи и възходящи състояния и не само състояния, но и положения, които човек заема. Един път човек е лош, свързан е с едни сили, друг път човек е добър - свързан е с други сили. Един път си богат, но за сметка на други, които са бедни, едни богати в едно, други бедни в друго - то-за са смени в състоянието на човека и в положението му в света. И трябва човек от тези състояния да излезе като се хване за реалното в живота, да различи кое е реално и кое не е. Разбрах, че това не са само съотношения на сили, но това реалности в различни светове и тези реалности трябва да се зачитат, да се признаят и човек да се справя с тях. А как ли?
към текста >>

15. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

Така цялата засмяна хвърча и летя и тичам при Учителя.
А до мен стоеше един приятел, който записваше моите опитности. Погледнахме се и се засмяхме - ние с него двамата вече отдавна крачехме по земята с човешки стъпки. Отново съм при Учителя. Той бе разрешил едно много трудно мое кармично положение и аз изведнъж се откопчих от тези незрими, но яки връзки и полетях като птица към висините. Душата ми се почувства свободна. Така цялата засмяна хвърча и летя и тичам при Учителя. Целувам ръка и казвам: „Учителю, благодаря ви за това Божествено състояние, в което съм". Пита ме: „Какво ще ми платиш за това угощение". „Какво искате, Учителю." „Да имаш вяра и да слушаш. Всичко, каквото ти кажа да изпълняваш. За тебе вече няма опасност да пропаднеш.
към текста >>

16. 149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ

Спомням си идва веднъж, аз му отварям вратата засмяна, усмихната, посрещам го на врата, а той ми казва: „Да, ама ние те спасихме от тресавището, извадихме те от тресавището и сега ти трябва да се смириш и да служиш и не само да ми отваряш вратата, но и да ми целуваш краката".
Толкова страшни бяха борбите срещу мен, че ги наподобяват на вълни морски, които идваха на талази една след друга срещу мен. Имах много труден семеен път, стигащ до пълен абсурд във всичко. Той, Борис беше много добър, но изпадаше невероятно бърже под влияние на рода му, особено се стремеше да вземе връх Цанка и изведнъж той, лично Борис се опълчваше срещу мен. Не само това, че те воюваха отвън срещу мен, но ето пристъпваше и Борис с омраза към мен, с чужди, противни, вражески влияния, които носеше в себе си, идваше от вън с чужди влияния и започваше да ми говори неща, които бяха точно думите на майка му, на сестра му или на братята му. Аз ги познавах тези влияния и веднага ги отразявах тутакси. Спомням си идва веднъж, аз му отварям вратата засмяна, усмихната, посрещам го на врата, а той ми казва: „Да, ама ние те спасихме от тресавището, извадихме те от тресавището и сега ти трябва да се смириш и да служиш и не само да ми отваряш вратата, но и да ми целуваш краката". Аз изтръпвам, гледам го и виждам, че това не е Борис, а вътре в него е Цанка и рода му. Скачам и викам: „Вие ли говорите за тресавище, че аз ако не съм да те вадя и изваждам всеки ден от него ти щеше да се провалиш още през 1948 г. ако не бях. И твоята пиклива сестра ли? Аз си имам Учителя, имам Бог и Той е Който ме спасява и направлява.
към текста >>

17. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Отива една сестра при Учителя и му съобщава, че няма смяна и няма желаещи да поемат дежурството за новия месец.
А това не беше малко. За да се подготви храна за стотина човека освен продукти, трябваше и хора, които да приготвят и сготвят гозбата в казаните. Беше учредено дежурство, като обикновено по три или четири сестри дежуреха по един месец. Като свършваше месеца, свършваше и тяхното дежурство. Един път се случва така, че не се явяват хора да поемат дежурството за следващия месец. Отива една сестра при Учителя и му съобщава, че няма смяна и няма желаещи да поемат дежурството за новия месец. Учителят отговаря: „Рекох, поемете дежурството за следващия месец! " Сестрата отива и съобщава на останалите. Няма как, трябва да останат. А тази сестра е свекърва на Мария Шопова. През този месец когато тя дежури на Изгрева нейната снаха Мария Шопова е поела да се грижи за свекър си, така и за цялата къща.
към текста >>

Смяна отново не идва.
А тази сестра е свекърва на Мария Шопова. През този месец когато тя дежури на Изгрева нейната снаха Мария Шопова е поела да се грижи за свекър си, така и за цялата къща. Но започва новия месец, тя остава на Изгрева, а снахата продължава да се грижи за дома. Свекърът негодува, синът му също недоволен, но Мария Шопова се справя с всичко. Минава и този месец. Смяна отново не идва. Сестрата отново отива при Учителя и казва: „Учителю, не знам защо, но и този месец смяна не дойде за общите обеди". Учителят я изгледал изпитателно и казал: „Сестра, ще дойде време когато ще искат да служат, но няма кому! " Сестрата целува ръка и се отдалечава мълчешком. Вече трети месец дежурят без смяна. Всеки ден на Изгрева се готви общ обяд и се разлива на гладните и бедните както и за Братството.
към текста >>

Сестрата отново отива при Учителя и казва: „Учителю, не знам защо, но и този месец смяна не дойде за общите обеди".
През този месец когато тя дежури на Изгрева нейната снаха Мария Шопова е поела да се грижи за свекър си, така и за цялата къща. Но започва новия месец, тя остава на Изгрева, а снахата продължава да се грижи за дома. Свекърът негодува, синът му също недоволен, но Мария Шопова се справя с всичко. Минава и този месец. Смяна отново не идва. Сестрата отново отива при Учителя и казва: „Учителю, не знам защо, но и този месец смяна не дойде за общите обеди". Учителят я изгледал изпитателно и казал: „Сестра, ще дойде време когато ще искат да служат, но няма кому! " Сестрата целува ръка и се отдалечава мълчешком. Вече трети месец дежурят без смяна. Всеки ден на Изгрева се готви общ обяд и се разлива на гладните и бедните както и за Братството. Всички се хранят, но никой не се сеща и никой не изявява желание да поеме дежурството.
към текста >>

Вече трети месец дежурят без смяна.
Минава и този месец. Смяна отново не идва. Сестрата отново отива при Учителя и казва: „Учителю, не знам защо, но и този месец смяна не дойде за общите обеди". Учителят я изгледал изпитателно и казал: „Сестра, ще дойде време когато ще искат да служат, но няма кому! " Сестрата целува ръка и се отдалечава мълчешком. Вече трети месец дежурят без смяна. Всеки ден на Изгрева се готви общ обяд и се разлива на гладните и бедните както и за Братството. Всички се хранят, но никой не се сеща и никой не изявява желание да поеме дежурството. Да се готви не е шега работа за няколко казана. През това време снахата стрически издържа да поддържа цялата къща и да носи на гърбът си караниците на свекъра. Накрая преминава в третия месец и по чудо се явява новата смяна.
към текста >>

Накрая преминава в третия месец и по чудо се явява новата смяна.
Вече трети месец дежурят без смяна. Всеки ден на Изгрева се готви общ обяд и се разлива на гладните и бедните както и за Братството. Всички се хранят, но никой не се сеща и никой не изявява желание да поеме дежурството. Да се готви не е шега работа за няколко казана. През това време снахата стрически издържа да поддържа цялата къща и да носи на гърбът си караниците на свекъра. Накрая преминава в третия месец и по чудо се явява новата смяна. Сестрата се завръща в домът си след една седмица и онези, които са се били разбунтували се умиряват от нейното присъствие. Дори забравят за случилото се. Само свекървата и снахата Мария Шопова не забравят думите на Учителя, защото знаят, че за тази опитност те са заплатили с голяма цена. Едната се трудила безвъзмездно три месеца на Изгрева в името на една идея, а другата е устоявала в дома, за да го поддържа в ред и порядък. Години след това при особени случаи Мария Шопова разказваше този случай, особено когато се явиха неразбориите в Братството.
към текста >>

18. 188. МАРКОВА

Сестра Маркова беше весела, засмяна, жизнерадостна и готова да работи и да продължава да върви по своя път.
Какво Учителят бе разтърсил у нея, какво бе изпаднало от нея - круши ли сливи ли, не зная, но какво изпадна от нея също не зная. Но видях, че един човек се възкреси и отново тръгна по своя път. Това беше нещо повече от жест, това не бе подадена ръка, това бе нещо повече от възкресение Христово, защото само Божествения Дух можеше да възкреси живот, защото той самият бе живот. Аз излезнах навън и наблюдавах от страни Маркова. Това беше вече друг човек. Сестра Маркова беше весела, засмяна, жизнерадостна и готова да работи и да продължава да върви по своя път. Ето един от малките случаи на възкресяване.
към текста >>

19. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

Жена му баба Хаджийка както започнахме да я наричаме беше много добър човек, вечно засмяна, работлива и предана духом.
С тези духове имаше много забавни истории, но и много трагични и много хора изгоряха с тези спиритически сеанси, разстроиха се психически, дори някои починаха. Петко беше застрахователен агент и пътуваше много по страната. Отначало беше разположен към мене когато бях ученичка, но по-късно когато Учителят приобщи нас, младите, около себе си той започна да ме ревнува й стана резервиран към мене, дори понякога враждебен. С жена си ходеха на поклонение на Божи гроб и след като се върнаха от там станаха хаджии. Към жена му се обръщаха с „бабо хаджийке". Жена му баба Хаджийка както започнахме да я наричаме беше много добър човек, вечно засмяна, работлива и предана духом. Тя взимаше живо и главно участие в кухнята, където беше незаменима. Готвеше много добре и почти винаги си беше дежурна, заставаше до казаните с един голям черпак в ръка, а ние се нареждахме в редица, приближавахме до нея, протягахме празната съдина и тя ни наливаше от нейната гозба от големите казани. Например, никой нея не я ревнуваше, че е начело на сестрите, които са дежурни в кухнята. Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт. Не беше дребнава жена, а с невероятна широта.
към текста >>

20. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй.
А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни.
към текста >>

21. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Когато има благоприятни въздействия ти си весела, засмяна.
Накрая ще кажем, че най-много ти влияе Месечината (Луната), Меркурий и Марс, които се намират в дванадесети дом. Това е задачата ти за разрешаване в този живот. Да разрешиш правилно задачите си със своите кармични врагове. След туй иде Слънцето, което е в първи дом. Той е в съчетание и съвпад с Венера. Когато има благоприятни въздействия ти си весела, засмяна. След това идва Юпитер, който ти влияе, от седми дом. У тебе има много неща, които решаваш. Ти постоянно взимаш решения и ги записваш, но не ги прилагаш. Твоята болест е в умствения свят. Тя ако слезе в стомаха би се излекувала лесно.
към текста >>

Смяната на времената са много добри условия, които Бог е поставил.
Ако земята беше плоска нещеше да може да извира никаква вода. Ето защо нещата не трябва да се приравняват. Те могат само да си сменяват местата. Почвата под моретата образува планини, а върховете се разрушават и образуват долини. Върховете и долините са успоредни линии и те се намират понякога като линии на човешката ръка. Смяната на времената са много добри условия, които Бог е поставил. Човек трябва да ги цени, защото те всякога принасят добро. Ти трябва да разшириш дупките на носа си. Твоите дупки са малки. Трябва широки ноздри, за да правиш дълбоки дишания и да възприемаш повече въздух и повече прана и живителна сила от слънцето. Слънцето залязва и после пак изгрява - така е в природата.
към текста >>

22. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй.
А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни.
към текста >>

23. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Баба Марта бе необикновено весела и засмяна.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА „Първият ден на пролетта, първият ден на Любовта, първият ден на радостта носят сила и живот! " Учителят Помня, бе преди години. Наближаваше празникът на пролетта. Баба Марта бе необикновено весела и засмяна. От рано заприпича слънце. Затопиха се снеговете, заромониха водичките и капчуците запяха. Топъл развигор бързаше да пречисти гората, градините, пътищата от сухите листа. Млада, крехка тревица прозябна край оградите и синурите. Дърветата набъбнаха - ха, ха, ще зацъфтят.
към текста >>

24. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

Гръблев не подписва смяната на караула и с това спасява жертвите.
Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата. С това кап. Гръблев предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници. Също успял да отърве от неминуемото наказание от гарнизонния началник Пенев. Със своето убедително, хладнокръвно държание кап. Гръблев не подписва смяната на караула и с това спасява жертвите. В обвинението на полк. Пенев той смело отговаря: „Клетвопрестъпник и изменник на отечеството си не съм бил. Правете с мен каквото искате... Ето ми бойното снаряжение! " В това време влиза писарят на полка със заповедта за смяна на караулите. „Не-е-е!... Няма да подписвам", казва с глух глас полковника.
към текста >>

" В това време влиза писарят на полка със заповедта за смяна на караулите. „Не-е-е!...
Със своето убедително, хладнокръвно държание кап. Гръблев не подписва смяната на караула и с това спасява жертвите. В обвинението на полк. Пенев той смело отговаря: „Клетвопрестъпник и изменник на отечеството си не съм бил. Правете с мен каквото искате... Ето ми бойното снаряжение! " В това време влиза писарят на полка със заповедта за смяна на караулите. „Не-е-е!... Няма да подписвам", казва с глух глас полковника. „Отивай си! ", казал на писаря. А на кап. Гръблев казал да си вземе от бюрото оръжието.
към текста >>

25. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Цанка Екимова

Той дочака смяната на този строй и преживя, как всичко, което бе спестявал поради една изключително груба грешка на един инженер, той закупи неподходящи машини, които се оказаха негодни за дърводобив и той фалира.
Баща ми беше преминал през всички етапи, през които минаваха тогава българите. От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска работилница и накрая стига да основе фабрика за платове. Това бе най-високото стъпало, до което можеше да се изкачи един човек в Габрово. Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда. А после премина в Популярна банка в гр. Габрово. Той дочака смяната на този строй и преживя, как всичко, което бе спестявал поради една изключително груба грешка на един инженер, той закупи неподходящи машини, които се оказаха негодни за дърводобив и той фалира. Той доживя и видя как всички фабрики бяха национализирани и всички фабриканти бяха изхвърляни на улицата. Видя и се убеди в правотата на Учителя. Видя и доживя да види как всичко се рушеше, което тяхното поколение бе градило цели десетилетия. Той видя и разбра, че онова, което му казваше неговата дъщеря, че ще стане, според думите на Учителя, се осъществи. И то много точно.
към текста >>

26. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Станка Иванова Тотева

Надежда Георгиева Кьосева

У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка.
Баща ми прекарал седем години в Русия и се завърнал в България през 1919 г., две години след Октомврийската революция от 1917 г. Тогава прекарал там много тежко време. В Русия имало голям глад, а когато пристигат в България с кораба трябвало да се прехвърлят на лодки, за да слязат на брега. Лодката, в която си хвърлил сандъка се била претоварила и съществувала опасност да се преобърне, затова той останал на кораба си. После обаче, като слязъл на пристанището не намерил сандъка си между разтоварения багаж и така той изгубил припечелените златни пари, които имал в сандъка си. У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка. Така работел през зимата, а през лятото вземал да обработва чужди ниви на половина като след жътва връщал на собствениците или пари или зърно според уговорката. Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните. Най-напред бил станал връзвач на снопи през жътвата. Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели. През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе.
към текста >>

27. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

А той горкия с една пенсия, пак нямаше нищо и ми приготви само две одеала, а сестра ми Сашка ми уши една смяна чаршафи и покривки за ядене и така със съвсем малко неща, уж да се отсрамя, но това си бях, бедна работа.
И най-после се определи датата на сватбата. Щеше да бъде на 12.VIII.1935 г., но по известни причини отложихме сватбата за 23.VIII. И започнаха приготовления за сватбата. Аз не знаех дори къде и какво работеше Жоро. Това хич не ме интересуваше и тогава отидох в Карлово, където беше баща ми и му казах за предстоящата сватба. А той горкия с една пенсия, пак нямаше нищо и ми приготви само две одеала, а сестра ми Сашка ми уши една смяна чаршафи и покривки за ядене и така със съвсем малко неща, уж да се отсрамя, но това си бях, бедна работа. А родителите му нищо не знаеха за мене. Че съм от голям род, че баща ми е македонец от Щип, а те са също македонци от Струмица. Жоро е роден в Дойран. Баща ми много се радваше, че Жоро е македонец и много го харесваха. Неговите родители извикаха тяхна позната шивачка и няколко дена подред са шили пижами, нощници и още какви ли не още неща за сватбата, после имаше една Селемена Сирийска, прочута, най-голяма шивачка, която ми направи сватбената рокля - дълга, бяла с воал, а Рут ми даде нейния воал от нейната сватба.
към текста >>

28. 8. НЕОБИКНОВЕНАТА ВЕСТ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

В това време леля ми дойде при мене много весела, засмяна и ме запита какво пише в телеграмата.
След това съм заспала и сънувам сън, че при вратата на стаята се изправи леля ми, която беше покойница от преди пет години. Повика ме да изляза, че ме чакал раздавач. Излязох и видях, че на кладенеца се облегнал раздавача държащ в ръката си телеграма. Попитах го, каква е тази телеграма и той ми каза: „За скръб е, госпожа. Взех телеграмата и прочетох: „Кака ти Величка почина в 11 часа". В това време леля ми дойде при мене много весела, засмяна и ме запита какво пише в телеграмата. Аз се спрях за малко и помислих: нейната внучка се казваше Величка и аз помислих, че съобщението за смъртта се отнася за нея. Но тъй като ми беше неудобно направо да й кажа, че внучката й е починала, казах: „Кака Велика беше болна". Тогава тя се обърна към мене и каза: „Донке, ти не разбра, кака ти Минка почина в 11 часа? ", в смисъл сестра ми от Пловдив, която се казваше Минка. Събудих се с ясното чувство, че действително кака е починала и събудих сестра си, която беше дошла от Казанлък.
към текста >>

29. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща.
Имаше и послушание на ученика. А това послушание се обличаше понякога в страхопочитание, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий. Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и предизвикваше усмивките на всички. Но неговото решение бе в духа на онова, което изложихме по-горе. Случаят е следният: Олга Славчева решава да направи посещение във варненското братство, за което в присъствието на няколко човека в една братска среща попита Велко, дали може да му дойде на гости и да му гостува. Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща. Тя е не само са Божествената Любов, но и за земна любов. Но Велко успява да се съсредоточи и направо в упор изстрелва в засмяното й лице своят категоричен отговор: „Може да ми дойдеш на гости, но не в женска форма, а в мъжка форма, като мъж. Затова ще чакаш следващото прераждане". Всички се засмяха, а брат Велко въздъхна с облекчение. Оставаме да предположим, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма.
към текста >>

Тя бе една чувствена натура от най-чист вид, вечно засмяна и в усмивката й се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура.
Оставаме да предположим, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма. Имаше забавни неща, но имаше и трагични последици в Школата за онези, които бяха тръгнали по пътя на мъжа и жената. Трябва да се публикуват, за да бъдат за поучение. Портрет на Олга Славчева Ние съвременниците помним Олга Славчева, а вие следващите поколения ще можете да се вглеждате в нейния портрет и в безброй от снимките, в които и тя присъствува заснети при различни поводи на Изгрева, на Витоша и на Рила с Учителя и с Братството. Тя беше много емоционална и онова, което се зараждаше в нея като чувства, тя ги изразяваше веднага без всякакви задръжки. Тя бе една чувствена натура от най-чист вид, вечно засмяна и в усмивката й се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура. Ако се взрете в снимките и се съсредоточите ще видите, че това бе една проекция на един слънчев лъч в едно човешко тяло и то в женска форма. Тя реагираше бързо и можеше да премине много бързо от едно състояние в друго. Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс. Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава.
към текста >>

Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс.
Портрет на Олга Славчева Ние съвременниците помним Олга Славчева, а вие следващите поколения ще можете да се вглеждате в нейния портрет и в безброй от снимките, в които и тя присъствува заснети при различни поводи на Изгрева, на Витоша и на Рила с Учителя и с Братството. Тя беше много емоционална и онова, което се зараждаше в нея като чувства, тя ги изразяваше веднага без всякакви задръжки. Тя бе една чувствена натура от най-чист вид, вечно засмяна и в усмивката й се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура. Ако се взрете в снимките и се съсредоточите ще видите, че това бе една проекция на един слънчев лъч в едно човешко тяло и то в женска форма. Тя реагираше бързо и можеше да премине много бързо от едно състояние в друго. Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс. Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически. Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя. За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е.
към текста >>

30. 6. Необикновени предсказания

Георги Йорданов Добрев

И събираха, толкова пари имаха, накрая при смяната на парите 1947 г.
В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите. Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите. А-а, това от там идва, аз не го знаех. Г.Д.: От там идва. Значи туй, което Учителят е казал, където не са Го послушали, все са сгрешили. И събираха, толкова пари имаха, накрая при смяната на парите 1947 г. гориха, не ги дадоха на държавата и от там държавата взема туй лошо отношение към нас. Учителят държеше за държавата. В.К.: По тоя въпрос по-късно ще се спрем, за горенето на парите през 1947 г.
към текста >>

31. 49. Паша Теодорова

Георги Йорданов Добрев

при смяната на парите, през 1947 г.
Някъде са горили, някъде са крили и тъй. А пък парите... В.К.: Чувал съм, че са горили пари. Коя година? След промяната? Г.Д.: Да, след 9.IX.1944 г. при смяната на парите, през 1947 г. В.К.: Защо са ги горили. Страхували са се, че имат много пари? Или? ГД.: Срам ги е. Толкова много пари!
към текста >>

32. 35. Мобилизацията

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И офицера като видя, че няма лабаво нареди така, че още едните войници не са свършили и идва смяната.
Това е заповед и аз най-малко съм виновен за това“. В това време минават 50 минути, аз гледам на часовника и казвам на войниците, че са свободни. Офицерът казва: „Как ще са свободни, няма ги още другите войници“. Аз му отговорих: „Не отговарям за това. Аз отговарям пред тия, на които казах, че ще работят 50 минути“. И офицера като видя, че няма лабаво нареди така, че още едните войници не са свършили и идва смяната. До вечерта всичката груба работа беше направена. Пристигнаха бояджиите от Любимец с варта, пристигнаха дърветата с шумата и клонете както им бях казал. По едно време чувам, че се стреля. А пропуснах да ви кажа, че преди една седмица един от нашите коне както ги хранихме на хармана, а там имаше колове и на един кол, не зная как стана, но му се измъкна задния крак от седалището където е ябълката, нали? Да се лекува, не може, трябва да се застреля.
към текста >>

33. 1. Сирак и бездомник

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Жената не разбрала, че е станала смяна на момчетата.
Така преживява той тия години. Минават години и един ден той решава да се пазари с една жена да й пренесе багажа от халите. По това време те са били построени в центъра. Но един друг го изпреварва най-демонстративно и другия бива нает да й пренесе товара. Иван е много засегнат от тая неправда и понеже е бил по-силен, стисва ръката и врата на момчето и взема багажа от него, удря му един ритник и тръгва след жената. Жената не разбрала, че е станала смяна на момчетата. Тя вървяла напред, а Иван след нея докато стигнали до домът й. Жената живеела някъде наблизо до Руски паметник. Като стигнали къщата, тя си взела багажа от Иван, заплатила му каквото следва и се прибира. Но още преди да се прибере тя се сеща, че не си е купила хляб. Излиза на улицата и го вижда, че той е още там и му извикала: „Момче, можеш ли да отидеш да ми купиш един хляб?
към текста >>

34. 29. Цочо Диков - Ракитски

Беше след обед, когато е бил на смяна познатия лекар на Шапошников.
Ще го водим. В това време идват съседи и гледат, че дядо Цочо се качва на линейката. Питат го: „Дядо Цочо, къде отиваш? “ А дядо Цочо усмихнат вика: „На гърба на месечината! “ Така заминахме и стигнахме „Пирогов“. Беше след обед, когато е бил на смяна познатия лекар на Шапошников. Вкараха дядо Цочо в лекарския кабинет, какви изследвания му правиха, какви прегледи медицински не знам, защото аз не бях вътре. Но след един час дядо Цочо излиза, води го*Шапошников и казва: „Дете, ние трябва да се прибираме“ „Защо, бе? “ „Ами не искат лекарите да ми направят операция, защото казват, че съм щял да умра на операционната маса. Те не искат да поемат такава отговорност“. А той какво заболяване имаше?
към текста >>

35. 15. Мухлясалата Библия

Йотка Василева Младенова

Една едра жена, хубава жена, засмяна.
15. МУХЛЯСАЛАТА БИБЛИЯ А друга една наша сестра, на която също така е дал много пророчества, а тя идва и повече от седмица ли, спа при мене. И бе един хубав човек. Тя се казваше Донка, леля Донка. Една едра жена, хубава жена, засмяна. Някъде мисля, че е откъм Плевен ли, откъм този край е тя. Но тази леля Донка, тя някаква чорбаджийска дъщеря е била, нещо църковница, но така като Ана Шишкова бе така висока, едра, само че и пълна, а не така слаба. Ана беше слаба. И бела, розова, а па едни очи сини и чисти като на незабравки, на едно дете. Такива хубави очи имаше.
към текста >>

И все засмяна, все засмяна.
Някъде мисля, че е откъм Плевен ли, откъм този край е тя. Но тази леля Донка, тя някаква чорбаджийска дъщеря е била, нещо църковница, но така като Ана Шишкова бе така висока, едра, само че и пълна, а не така слаба. Ана беше слаба. И бела, розова, а па едни очи сини и чисти като на незабравки, на едно дете. Такива хубави очи имаше. И все засмяна, все засмяна. И сега тя казва, че мъжът й на Централна гара будка имал и в будката пак чукал там като чичо Колю нещо, обувки поправя, токчета, това си-онова си, работел нещо обущарлък .А пък Донка, толкова се интересувала от политиката и сутрин най-напред като дойде пощата, почвала да ги чете вестниците и гледа войната докъде е стигнала, ll-рата световна война. Гледала и един ден таман се е загледала, къде е това и тогаз некой по рамото я потупва: „Чедо, какво правиш ли, какво четеш ли? “ Обърнала се, един старец. „Политиката, дядо, политиката чета.“ Така небрежно. Той пак я потупва и казва: „Рекох, чедо, това не е за тебе!
към текста >>

36. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

Най съвсем бяхме неподготвени за такова нещо, това преустройство в едно такова тревожно време всъщност, една такава генерална смяна на нашата общественост.
Щом той я каже, остави я, тя ще говори. Мен ми се струва, че ако въобще спазваме нещата да ги решаваме по принципа на Учителя, ще имаме според мене и най-малко съпротивление. Когато ние искаме по човешки да защитим Божествените проблеми, сигурно ще се натъкнем на противоречия, които ги имаме. Ние, Братството преживя доста драматични неща. Защото най-напред ние бяхме неподготвени така, Учителят си замина така като че ли тръгна на Витоша и утре ще се върне. Най съвсем бяхме неподготвени за такова нещо, това преустройство в едно такова тревожно време всъщност, една такава генерална смяна на нашата общественост. В: Ясно, Учителят си замина и Той работеше при дадени условия и имаше в Школата си ученици. Сега са времената 44 години по-късно, сега е 1990 г. Тези условия ги няма. Формата я няма. Формата има раждане и след това има смърт.
към текста >>

37. 42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

Те направиха въстания, смяна на правителството против германците, когато те бяха вече на турската граница и забавиха войната с месец и половина.
Щото се вижда от къде се тръгна, защото сърбите гледаха по-последователно в своята политика. Плюс това те бяха много заангажирани с Франция по масонска линия. Например, най-големият степен на масон там това го знам от Басан, в югоизточна Европа беше сръбския крал, който е по-висока по степен е бил даже от руския цар. До такава степен и те излязоха много верни на Франция и на Съглашението. Например, риска, който те поеха през И.светов-на война. Те направиха въстания, смяна на правителството против германците, когато те бяха вече на турската граница и забавиха войната с месец и половина. Те затова дадоха много жертви, даде два милиона жертви Югославия, но устояха на позициите си верни на Съглашението. И затова от сега нататък ние трябва да имаме в съзнанието си тези факти. Нашите направиха голяма грешка, Георги Димитров и кой ли не, такава наивна работа. В: Каква беше грешката на него? Д: Ами Коминтерна, те продадоха Македония.
към текста >>

38. 18. КОЛЕДА

Права при вратата, тя каза засмяна и някак сънливо: "И аз ще дам от моите бисквити на Учителя".
Огъвам добре опечената дюля, отделям бисквитите, които съм опекла и казвам на моята племенничка: "Сани, искаш ли да дадеш на Учителя от твоите бисквити? " "Да", казва тя. Донася ги и отброява. Може би бяха 9, може би 12. Майка ми беше там. Права при вратата, тя каза засмяна и някак сънливо: "И аз ще дам от моите бисквити на Учителя". Донесе и отброи 9 или 12. Сложих всичко в чиста книжка и после в чантата и тръгнах. Снегът беше дълбок. Запомних това пътуване по шосето. Когато изваждах крака си, за да пристъпя напред, другия крак се забиваше по-дълбоко в снега.
към текста >>

39. 75. ПОДАРЪЦИ

"Аз съм много радостна." В този момент се задава Паша, цялата засмяна.
Той го поема от ръцете ми, откъсна си едно зърно и каза: "Аз съм радостна". Нищо не разбирам. Той откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна". Недоумявам. Учителят си откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна." В този момент се задава Паша, цялата засмяна. Учителят й подава гроздето и казва: "Това грозде е за теб от сестрата! " Накрая всичко разбрах. И аз съм вече радостна.
към текста >>

40. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка?
Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея.
към текста >>

41. ПАША ТЕОДОРОВА

А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка?
Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея.
към текста >>

42. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Веска: Тя беше много весела, много засмяна жена и вече дядо хаджия, тя му викаше дядо хаджия.
Хубав, с много хубави черти. Даже една нощ го сънувах в някаква си източна църква, тези азиатски източни църкви, препълнена. Обаче неговата глава стърчи над всички. Той беше предан на Учителя. БАБА ХАДЖИЙКА В: Баба Хаджийка, жена му? Веска: Тя беше много весела, много засмяна жена и вече дядо хаджия, тя му викаше дядо хаджия. Беше много магнетична жена. Дядо хаджия боледува веднъж много жестоко от цирей, който излиза някъде на врата му тука и почва да пее песента "Слънцето на Любовта", но пее така със все глас и така е излекуван. Обаче веднъж той е бил много болен, дядо хаджия. В: Кой хаджия? Веска: Епитропов.
към текста >>

43. БАБА ХАДЖИЙКА

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997

Веска: Тя беше много весела, много засмяна жена и вече дядо хаджия, тя му викаше дядо хаджия.
БАБА ХАДЖИЙКА В: Баба Хаджийка, жена му? Веска: Тя беше много весела, много засмяна жена и вече дядо хаджия, тя му викаше дядо хаджия. Беше много магнетична жена. Дядо хаджия боледува веднъж много жестоко от цирей, който излиза някъде на врата му тука и почва да пее песента "Слънцето на Любовта", но пее така със все глас и така е излекуван. Обаче веднъж той е бил много болен, дядо хаджия. В: Кой хаджия? Веска: Епитропов.
към текста >>

44. 19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Това прави музиката по-малко повторяема наизуст, като я прави по-лесна за изпълнение наизуст и изяснява момента за смяна на ръцете в номер 6 „Отваряне".
В тази стандартизирана форма музиката се нуждае да бъдат ревизирани /изменени/диктаторските описания на Милка Периклиева и на Ярмила Менцлова. През време на процеса, при който музиката се създаде се замесиха много лица. Описанието, което Периклиева дава на движенията е било директно взето от демонстрациите /показванията/ дадени от Дънов и изглежда в по-малка степен да изопачава Неговия замисъл. Менцлова, на която Дънов по-късно е дал задачата да представи Паневритмията коректно също така решила да ревизира музиката в по-голяма степен от описанието на Периклиева. И поради това се предполага, че една нота в „Първия ден на пролетта" е скъсена, така че 7,9 и 10 започват с десния вместо с левия крак. Това прави музиката по-малко повторяема наизуст, като я прави по-лесна за изпълнение наизуст и изяснява момента за смяна на ръцете в номер 6 „Отваряне". Единствената друга разлика от стандартната версия обикновено практикувана в България е позицията на повторението в номер 11 „Евера", тук внушена пред четири тактови черти. Даже, ако повторението от тактова черта 21 е автентична, което се явява по-скоро като произлизащо от погрешно отпечатване в А, версията с текстът, предложен от Арнаудов и отдавна свирен в Русия е възприет, тъй като с това се избягва музиката да завърши в една неестествена /несвойствена/ точка в последователността на движенията. Други различия по отношение на стандартната версия, които правят музиката по обичайна /регулярна/ не се внушават, защото те отстраняват благоприятните възможности за певците да дишат. ОБОЗНАЧЕНИЕ НА ТЕМПАТА За общо упътване са дадени обозначения с метроном. Когато се изпълнява Паневритмията, трябва да се уважат местната традиция, атмосферните условия и възрастта на играещите.
към текста >>

45. 3. ДЪЩЕРИ - МУЗИКАНТКИ

При смяна постановката на цигулката може да се явят промени в ставите и сухожилията.
Професорът й Владимир Аврамов в един разговор ми каза: "Лиляна беше много надеждна цигуларка. Не направи кариера с цигулката си, защото засвири в оркестър, за да се препитава. А който свири в оркестър, той губи солистичните си качества". Лиляна в момента ги е запазила в голяма степен. Освен това един млад белгийски педагог, евреин й се наложи да измени постановката си. При смяна постановката на цигулката може да се явят промени в ставите и сухожилията. Това е известен факт. Той всъщност попречи на Лиляна Стоицева да стане известна българска цигуларка. Тя, след вземането на златен медал на У.общобългарско състезание направи няколко записа в радио София, които съм слушал. Но след като остана в Белгия ги спряха. Може да са били и унищожени.
към текста >>

46. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

За много песни обаче е характерна честата смяна на различни тактове, като се редуват 2/4 с 3/4 или 4/4 тактове.
Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи. По-голямата част от песните са двуделни по строеж. Чисто инструменталните композиции са много малко, като например: "Берхан Ази", "Мар на Светлите Сили4, "Играта на поточето" и др. Една част от песните имат класическия строеж на фразата от четири такта. Примери: "Любовта е извор", "Малкият планински извор", "Напред да ходим смело" и др. За много песни обаче е характерна честата смяна на различни тактове, като се редуват 2/4 с 3/4 или 4/4 тактове. Като пример давам "фир-фюр-фен". Тази биеща на очи особеност на Учителевите песни си обяснявам с това, че мелодията на тези песни не е написана върху предварително римуван поетичен текст. Текстът на повечето песни е даден от Учителя едновременно с мелодията, а при останалата част е писан пак след даване на мелодията от наши приятели по идеи на Учителя. В някои песни "Вехади", "Нева Санзу" развитието на музикалната мисъл протича на фрази с различна тактова стойност и забавяния. Тези песни приличат на безмензурни, т.е.
към текста >>

47. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

Ще намерите честа смяна на първоначално обявения такт, напр.
Малко песни са за сопран. Обяснението за това е, че Учителят сам беше баритон, незабелязано даже от Негови дългогодишни последователи. 3. Веднага, при доста песни, бие на очи отстъплението от класическата форма на фразата, която е от 4 такта, т.е. не навсякъде е спазена. Това се обяснява с това, че много Негови песни не са в поетичен текст, с еднакво число срички и рими, а текста е в проза. 4. Ще намерите честа смяна на първоначално обявения такт, напр. песента започва в 2/4 или 3/4 такт, а скоро преминава в 4/4, 5/4 или 6/4, според сричките на текста. 5. Част от първите песни са тъй наречените "Куплетни песни" и са на Негови последователи в първите години. Това срещаме в първия раздел на песнопойката "Братски песни", който съдържа общо 32 песни. От тях на 20 песни, с мелодии, от Негови последователи, са написани по 4-5 куплета, често по идеи дадени им от Учителя. В раздела "Песни от Учителя", всички песни имат само един текст даден от Него. 6.
към текста >>

48. 05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

Плащаха ни тогава на смяна.
Аз виждах че парите няма да ни стигат и че трябва да поработвам, да имам за нуждите си и след това научих от г-н Велев, че ще има конкурс. Явих се на конкурса и ме приеха и работих през 1920 година. Цялата зима бях в Народното събрание, стенографирах. Тогава управляваха земеделците. Бях извънредна стенографка, не редовна, само когато имаше сесия. Плащаха ни тогава на смяна. Помня, че ни плащаха по 60 лв. на смяна. Поводът да стенографирам при Учителя беше следния: През 1921 год. Паша я преместиха от София за наказание, пратиха я в Русе, защото е дъновистка и защото е държала беседи на учениците. Малко в такъв дух и за наказание я пратиха в Русе.
към текста >>

на смяна.
Цялата зима бях в Народното събрание, стенографирах. Тогава управляваха земеделците. Бях извънредна стенографка, не редовна, само когато имаше сесия. Плащаха ни тогава на смяна. Помня, че ни плащаха по 60 лв. на смяна. Поводът да стенографирам при Учителя беше следния: През 1921 год. Паша я преместиха от София за наказание, пратиха я в Русе, защото е дъновистка и защото е държала беседи на учениците. Малко в такъв дух и за наказание я пратиха в Русе. Остана да стенографира само Савка. А Савка беше млада, една година по-млада и от мене даже, беше и все пак не тъй опитна както Паша.
към текста >>

49. 14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША

Такава смяна беше и много беше така забавно и мъчно.
В.К.: Как си местехте краката? Е.А.: Стъпва се с десния крак, с левия след това. Първо десния, после левият. Вървиме да речем 10 минути така, след това сменяме. Левият става десен, десният ляв и т.н. Такава смяна беше и много беше така забавно и мъчно. И мъчно беше, щото трябва много да внимаваш. Нямаше как. В.К.: И как така например левия става десен? Сега, нали аз вървя ляво, дясно, нали? Как дясно?
към текста >>

50. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя

При смяната на краката тялото се подвижваше малко напред и нагоре.
Имаше нещо свободно в походката му. Тялотоси държеше съвсем изправено - глава, гръбнак в една линия, но не сковано. Походката му беше бърза, целенасочена, стъпваше леко и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминаваше от единият крак на другия. Нямаше никакво залюляване на едната или на другата страна. Тялото се движеше право напред. При смяната на краката тялото се подвижваше малко напред и нагоре. Никакво клатушкане не се забелязваше, никакво залюляване на тялото надясно или наляво. То се движеше изправено право напред. Крачките му не бяха нито ситни, нито много големи, но в хармонично съотношение с изправеното тяло. Може би затова ми беше толкова приятно да го наблюдавам, когато се движи. В движенията му имаше свобода, нямаше скованост, което да внесе дисхармония, нито в ръцете, нито в краката, нито в главата, нито на тялото.
към текста >>

51. 15.Словото му и музиката му еднакво ни завладяваха

Един от методите за смяна са състоянията, които Учителят ни даде е музиката, песните.
Словото му носеше светлина, разкриваше простори и светове. Чрез въздействието на музиката човек навлизаше в себе си и там изживяваше нещо непознато и ново. Музиката обхващаше не само емоционалната страна на човека, но и цялото човешко същество. В човека действуват много сили, всяка сила има особени трептения. Трептенията на силите могат да се допълват, да се усилват. Един от методите за смяна са състоянията, които Учителят ни даде е музиката, песните. Той ни съветваше, когато сме неразположени да изпеем някоя песен и така, чрез влиянието й да сменим състоянието си. Всяка песен има свой ритъм, свои трептения, които въздействат пряко на сърцето. Музиката оказва тониращо въздействие. Човек може да се лекува с музиката, ако знае как. Съветваше ни да правим опити, за да видим какво въздействие може да има една песен.
към текста >>

Мисълта е един от най-главните фактори за смяна на състоянията.
Чрез музиката ние можем да се хармонираме със силите на разумния свят. Може не всякога да успяваме да направим това, но трябва да правим опити, докато успеем. Каквато работа да вършим, каквито препятствия има да преодоляваме, можем да разчитаме на ума и на сърцето си, да намерим методи, чрез които можем да си помогнем. Ще мислим какво трябва да направим, за да излезем от неблагоприятните състояния, в които сме попаднали. Като мислим, ще преценяваме кой е най-добрият път за да възстановим вътрешния си мир, да придобием вътрешна светлина и здраве. Мисълта е един от най-главните фактори за смяна на състоянията. Ако някога сме оскърбени, като започнем да мислим ще видим, колко е безсмислено, дори глупаво да се оскърбява човек, че някой е казал нещо за него, па каквото и да е то. Учителят казваше: „Ако това, което ни е казано е вярно, значи трябва ние да се коригираме, пък ако не е вярно, то не се отнася до нас. Ако казаното е злонамерено, то е лошо за този, който го е казал. Ние това не трябва да правим, защото виждаме колко е грозно да се постъпва така". Трансформирането на енергиите е един важен фактор в самовъзпитанието.
към текста >>

В ръцете ни разумния метод за смяната на състоянията е силно средство за повдигане и запазване на вътрешния мир и равновесие.
Пречките да си послужим с него са само вътрешни - в нас самите. От друга гледна точка е лесно достъпен. Нужно е само будно съзнание и вътрешен контрол. Затова, при прилагането на този метод нужна е вътрешна подвижност на ума и на сърцето. Да имаме готовност да се съпротивляваме на всяка вътрешна вкостенялост. В ръцете ни разумния метод за смяната на състоянията е силно средство за повдигане и запазване на вътрешния мир и равновесие. Човек може сам да си помага. Това дава свобода. Човек трябва да отбягва всяко потискащо състояние като разрушително. Отрицателните състояния, в които понякога изпадаме с всичка сила трябва да се преборим с тях, за запазване действието на добрите сили в нас, за запазване на здравето си.
към текста >>

52. 25.Учителят ни е помагал със съветите си

Ние научихме първата част, но когато дойдохме до смяната на местата на двойките се оказа малко трудно на приятелите.
Будното съзнание е слънчевото поле в нашето съзнание. То е огрято от вътрешното слънце в човека. Новото в човека ще бъде от вътрешното слънце. В1927 год. след събора, може би не бяха минали десетина дни и Учителят направи опит да ни предаде упражнението „Пентаграмът". Ние научихме първата част, но когато дойдохме до смяната на местата на двойките се оказа малко трудно на приятелите. Направихме доста опити, но не можахме да го научим. Понеже започнаха есенните дни, прекратихме упражненията. Това беше началото, опит за Паневритмията. Първият опит, който Учителят направи беше Пентаграмата - това беше начало на Паневритмия. Следващата година той даде други, по-леки упражнения, които по-лесно заучихме.
към текста >>

53. 19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи

Явих се на конкурса, издържах го, но след първата смяна на работата ми в Народното събрание, началникът на стенографското бюро ме повика и ми каза, че не мога да остана на работа в Народното събрание, получило се тайно поверително писмо до Народното събрание от полицията за мене и за още петима души, че не може да останем на работа там.
Като свърших стажа, попитах Учителя какъв съвет ще ми даде: Да правя ли постъпки да бъда назначена като учителка. Учителят ми каза: „Като отидеш учителка ще имаш един хляб. И ние ще ти дадеме един хляб". Останах да работя при Учителя. Реших да се явя на конкурс за стенографка в Народното събрание, за зимната сесия. Явих се на конкурса, издържах го, но след първата смяна на работата ми в Народното събрание, началникът на стенографското бюро ме повика и ми каза, че не мога да остана на работа в Народното събрание, получило се тайно поверително писмо до Народното събрание от полицията за мене и за още петима души, че не може да останем на работа там. Попитах по каква причина ме уволняват. Не ми отговориха, защото писмото било тайно поверително. По това време председател на Народното събрание беше Александър Цанков, а той беше против Учителя. И така останах да работя при Учителя. Оттогава ние трите стенографки живеехме заедно.
към текста >>

54. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

А всичко това ще ти бъде една належаща смяна и отмора, все пак от много отрудености на твоята психика.
Не само това. /Стенографски текст/. Сега един интерес и към тебе, гори ли твоята печица; занимаваш ли се с приготовления за държавния си изпит. Как ти върви и работата с училището? Как много ми се иска, тя да ти бъде една приятна и лека работа. А всичко това ще ти бъде една належаща смяна и отмора, все пак от много отрудености на твоята психика. Слуша Еленке, едно малко Словце, което Учителят казва: „Всичко е за добро! Да търси човек доброто, то значи да види де Бог се е скрил. Защото няма нещо дето Бог да не е вътре. А човек е човек само затова, защото той може да открие и намери потайното и скритото намерение на Бога. Защо това стана тъй?
към текста >>

55. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

" И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше, там където се явеше.
Всички млъкнахме, неприятно изненадани от тая неочакваност. Енергична, духовита, доста възрастна, но твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебелащина и тутакси му отговори. -„ Г-не, не ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си! " И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше, там където се явеше. Вместо да разбере своята нетактичност, този господин й каза още по-натъртено: „Г-це, малко искам да зная. Длъжен съм, обаче да Ви кажа, че Вие се смеете, но във Вас вътре всичко е разрушено. Вие Ще скитате от град на град, но мир на душата си никъде няма да намерите и най-после ще свършите с катастрофа! " Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка. Цяла зачервена от яд, тя стана малко виолетова и му каза много сърдите: „Господине, повтарям Ви, не Ви познавам и не Ви позволявам да ми говорите по този начин.
към текста >>

56. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Но след първата смяна, на която се явих в събранието да записвам, началникът на стенографското бюро Антонов ме извика и ми каза, че аз заедно с други пет млади хора не мога да остана на работа в Народното събрание понеже се е получило тайно поверително писмо от Дирекцията на полицията.
аз отидох учителка в село Макоцево, брат Боян помагаше за дешифрирането на лекциите на Общия клас. Учителят ме прати да стана учителка за наказание, за моята връзка с Лулчев и аз учителствувах непълни четири години. Уволниха ме за противорелигиозни идеи. След уволнението ми аз се върнах и продължих работата си като стенографка. В 1928 год., аз се явих пак на конкурс за стенографка в Народното събрание и издържах конкурса. Но след първата смяна, на която се явих в събранието да записвам, началникът на стенографското бюро Антонов ме извика и ми каза, че аз заедно с други пет млади хора не мога да остана на работа в Народното събрание понеже се е получило тайно поверително писмо от Дирекцията на полицията. Това бе във връзка с моето уволнение като учителка, обвинена че съм дъновистка. Брат Боян Боев беше един неуморен работник в делото на Учителя. Верен и предан брат. След като го уволниха като учител, също като дъновист, той изцяло посвети всичкото си време за братска работа. Редовно даваше статии за списание „Житно зърно", беше връзка между учителите и приятелите в провинцията, всяка година посещаваше братствата във всички градове в провинцията и държеше сказки.
към текста >>

57. V. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВА

Научихме първите фигури и когато трябваше да усвоим смяната на местата на тези, които играят Пентаграма, доста трудно ни се видя на всички тази част от упражнението и дотук спряхме.
На Изгрева имаше доста построени бараки по това време. Мнозина, които имаха възможност да си купят места взеха си и си построиха жилища. Построи се и малкият салон за столова, имахме братска кухня. Братството закупиха всички места, които се продаваха около салона. Малко време след събора през 1927 год., мисля в началото на септември Учителят се опита да ни предаде Паневритмията, Пентаграма - специално. Научихме първите фигури и когато трябваше да усвоим смяната на местата на тези, които играят Пентаграма, доста трудно ни се видя на всички тази част от упражнението и дотук спряхме. Може би защото вече беше късно септември, може би имаше и други причини. И странно нещо, Учителят следващата година -1928 предаваше последователно всички други упражнения от Паневритмията и най-после я предаде в окончателна форма в 1942 год. на Изгрева. В.К.: Чия бе идеята за Паневритмията, какъв бе повода, самото начало как се започна? Е.А.: Е, Учителят я даде.
към текста >>

58. II- ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Така те пишат няколко писма на Учителя Дънов като се оплакват от него и искат смяната му.
Това може да се прочете в протоколите на съборите от 1899 до 1918 год. След 1919-1920 год. ръководител на братството е Минчо Сотиров бивш полковник и герой от Балканската и Европейската война. Като военен той е свикнал на ред, порядък и дисциплина, което не е било прието от т.н. братство в Бургас. Така те пишат няколко писма на Учителя Дънов като се оплакват от него и искат смяната му. В това време идват оплаквания и от други братства от страната срещу диктаторските методи на ръководителите, които са били посочвани от Учителя. Ето защо той е наредил, че който ръководител е бил посочен от него да остане до края на живота си като такъв. След заминаването на Учителя възрастните ръководители били подведени от софиянци, подписват се за устав и ръководство и се провалят без изключение. Това се отнася и за Минчо Сотиров, който напуска Бургас и става управител на един чифлик в село Нейково. /Виж „Изгревът, том.
към текста >>

59. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

И навеки нека отлетят стара мъка от засмяна младост.
В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света студен. Все тъй суетен, все тъй несретен животът вие около мен. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отзив срещам в света студен. По-нататък, при друго настроение, при по-високо и бодро настроение, поетът изразява своята мисъл така: Усмихни се, мъчено сърце, светла радост нека в теб надникне, вяра кротка ни да призове път небесен в твоите малки песни. И навеки нека отлетят стара мъка от засмяна младост.
към текста >>

60. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Прощално утро в Мъглиж Смяната привърши.
Дар от небеса. Молитва: „Татко наш Небесни, молим, помогни ни, гладни сме, о Боже, храна изпрати ни." Още час не мина, пристига брат Руси, С цяла кола круши, храна за сто души. Друг прати продукти, трети хляб достави, чудо невидяно, как ще се забрави! Векове ще минат. Ще се споменава, как с вяра живеят, за Божия Слава. Прощално утро в Мъглиж Смяната привърши. След ден-два е края, Но никой не иска да напусне рая. Брат Желев: Днес, деца, ще идем всички в селото, с музика и песни пред майки в школото. Нека те да видят какво сме учили, когато на лагер всички тук сме били. Утрото започна с отбрани песни. Гласове звънчета.
към текста >>

61. 09 - 123. БЯГАЙ, СКАЛАТА ПАДА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Другарите ми си изкараха смяната и напуснаха рудника, зер утре е Нова година.
Най-после се научих, че в мина Твърдица има работа. Трябваше веднага да отида там, а пари за път нямах, поради което тръгнах пеш. Щом пристигнах в мината, веднага ме приеха на работа. Почнах да работя две смени, за да взема повече пари, за да мога да изпратя на домашните ми, които също изнемогваха. Наближваше Нова година. Другарите ми си изкараха смяната и напуснаха рудника, зер утре е Нова година. Всеки трябва да се приготви и я посрещне по-весело, но аз и сега останах да работя, макар и сам. След като поработих малко, седнах да си отдъхна малко. Едва бях седнал и ето чувам глас: „Бягай, скалата пада! " Веднага се отместих на три метра вдясно и една голяма, 4-5 тонна скала падна същия миг на мястото, дето аз почивах. В това време миньорската ми лампа угасна от ударната вълна, побързах да изляза, за да не се задуша.
към текста >>

62. 09 - 274. КАМЪКЪТ, КОЙТО ПРЕЧЕШЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Но ето, че рейсът внезапно спря при смяната на скоростите и пое назад.
Същото почувствала и Еленка. През целия път ние се молихме, без да знаем защо. Вече наближаваме селото, минахме моста и поехме нагорния път към първите къщи. Пристигаме, без да ни се случи каквото и да било по пътя. Защо ли трябваше да се молим, се питахме ние. Но ето, че рейсът внезапно спря при смяната на скоростите и пое назад. Спирачките отказаха да работят. В миг настана паника. Един от пътниците съзнал, че сме пред катастрофа, успял да скочи през прозореца. Друг отваря вратата и скача веднага. Видял пред себе си камък, грабва го и го поставя пред задното колело на връщащия се назад рейс, като успя да спре рейса, преди той да се е засилил и полети към близката стръмнина.
към текста >>

63. 20 - 3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ

Подадох заявление за смяна и макар че беше незаконно прехвърлянето от частен в държавен строеж, за Бога няма нищо невъзможно.
Една нощ, на разсъмване, сънувам Учителят, явява се на тавана до кръста, подава ми един пъпеш, на който е издълбано името му, Беинса Дуно и казва: „Утре ще ти дойда на гости." Събудих се, разтреперана от вълнение. Много често хората, които строят, се канят едни други да оглеждат строежите си. Моя близка няколко пъти ме беше канила, но майка ми беше болна на легло и аз не намирах свободно време. Сутринта тя идва като фурия в къщи и просто ме завлече на техния строеж. Издигаха междинните стени, изпълнението некачествено, но апартаментите много слънчеви. Подадох заявление за смяна и макар че беше незаконно прехвърлянето от частен в държавен строеж, за Бога няма нищо невъзможно. По-късно, под предлог, че правя религиозни събрания, искаха да ме изселят, но Бог изсели този, който ми готвеше този сюрприз. След заминаването на баща ми, от едно чекмедже, в което баща ми държеше ценни за него неща, майка ми извади и ми показа Антиминса, даден на баща ми от Учителя, но кога и при какви обстоятелства - не зная. Много пъти той ми е казвал, че има да сподели интересни преживявания, но нито ги записа, почина внезапно и не можа да ги сподели с никого.
към текста >>

64. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият - магнетизма на учениците, да има смяна в предметите.
Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата. Влиза учителят по математика в клас, всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителят по химия, който предмет също възбужда електричество у учениците. Вследствие на това събрало се в голямо количество електричество, учениците се чувствуват вече малко нервни. Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, те са още по-нервни и стават скандали. Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият - магнетизма на учениците, да има смяна в предметите. Това се забелязва и в природата. Законът е същ. Например ражда се син - създали са го електрическите влияния, значи влязло е в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря - създали са я смирението, магнетизма и скръбта. Ако ме пита някой: „От какви елементи е създаден синът ми?
към текста >>

65. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Тя казала засмяна: „Няма нищо, изля се чашата.“ Тя излязла да напълни чашата.
Някой път някои минават за търпеливи. Какво разбирате под думата „търпение“? Един млад момък иска да се ожени, намерил една мома. Тя много внимателно се разхождала с него, той се сгодил за нея и казал: „Намерих една годеница, няма втора като нея! “ Веднъж той случайно я спънал и тя се спъва, излива чашата, която носила. Тя казала засмяна: „Няма нищо, изля се чашата.“ Тя излязла да напълни чашата. Той казва: „Вижте характер! Какво самообладание! “ Онзи, комуто казал това, отговорил: „Блазе ти, че Господ ти даде едно такова красиво същество, ще живеете добре.“ Като се оженил за нея, не излязло така. Той й казал: „Ти беше като ангел, като те бутнах веднъж, ти се прояви като ангел.“ Тя казала: „А като слязох долу, удрях масата.“ В Невидимия свят ни представят едно предметно учение. И вие представяте едно предметно учение - както дърветата, както всички по-нисши животи под нас, така и по-горните се отнасят към вас.
към текста >>

66. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

- В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията или смяна на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите на определителностите.
Например човек е болен. Промяна става към добро - той оздравява; или промяна става към лошо. После, има промяна в кабинета. Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли заедно с нея, те са обикновени министри; а самият човек, това е царят, който е несменяем. Той е по право назначен. С. - В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията или смяна на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите на определителностите. - Как определяте в психологията тия смени на състоянията? С. - [(г1, ф1, ц1, м1) (г2, ф2, ц2, м2) (...) (...) ... ] = А. Това е формулата на вещта А в различните моментни единства, в които тя се намира. В малките скоби имаме разните определителности в тяхната особеност - големина, форма, цвят, място и т.н. Всичкото в малката скоба представлява едно моментно единство, което трае до тогава, докато дойдат други особености и пр.
към текста >>

67. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Има и друго равновесие, което не се разрушава от смяната на състоянията.
Всяка наша постъпка трябва да произтича от нашия идеал. Той е слънцето в системата. Ако ние имаме равновесие, не ще изпадаме под влиянието на когото и да било, защото чуждото влияние се състои в това, че ние се увличаме в движението на друг център. Човек с равновесие е силния човек. Има равновесие в едно състояние, което човек изживява, но то е променливо и не е такова, на което може да се разчита. Има и друго равновесие, което не се разрушава от смяната на състоянията. И трето равновесие, Божествено, което остава незасегаемо от никакво движение, достъпно за боговете. Първото е равновесие по форма, второто - по съдържание и третото - по смисъл. Еленка 22. 09. 1923 г. София VIII 3 Свобода и простор Дълбоко в душата си изпитвам тази Истина, която ще ни донесе простор и свобода, но жалко е, че тя не може още да се изповяда открито, защото ще нарани много сърца, т.е.
към текста >>

68. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

Някога тази смяна ще бъде във възходяща, а някога - в низходяща степен, ще зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към земята.
Значи, центровете 1, 2, 3, 4, и 5 в Пентограма постоянно се движат, менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, образува се дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче, докато новият център се сформирува и заеме своето положение, в съзнанието ви ще станат известни пертурбации. Докато тази дъга се движи, т.е. докато измине ъгъл равен на 72 градуса (360 :5 = 72), вие ще усещате тия пертурбации. Някога тази смяна ще бъде във възходяща, а някога - в низходяща степен, ще зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към земята. Ако посоката ви е надолу към земята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу; ако посоката е нагоре към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентограма, чийто върх е обърнат нагоре. Щом силите дойдат в нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н. Това са движения на прилив и отлив, които стават периодически. Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движения на праната" или „течения на живота".
към текста >>

69. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Има три вида живот: 1) Животински, когато човек се грижи само за ядене и пиене; 2) Човешки живот, когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби; 3) Божествен живот, когато човек се стреми да служи на Бога.
Когато човек живее в душата си. той се радва, каквито и мъчнотии да има и лесно се справя с тях. Страданието произтича от това. че ние спъваме в себе си доброто, което имаме. Когато човек стане религиозен, той трябва да избира чисти места и добри хора. Има три вида живот: 1) Животински, когато човек се грижи само за ядене и пиене; 2) Човешки живот, когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби; 3) Божествен живот, когато човек се стреми да служи на Бога. Той живее в блаженство. Щастието на човека зависи от неговата вътрешна хармония. Любовта е метод за всички постижения. Няма нещо невъзможно за онзи, който има любовта. Вътре в нас няма нищо лошо, защото Божественото е вътре.
към текста >>

70. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

" - „И ние на Сините камъни." Засмяна, доволна от тази среща, аз им казах: „Учителят знае за вашето пристигане." - „Отде знае?
Чувам, от един прозорец ме вика някой. Спирам се, виждам един от възрастните братя от София и веднага до него още две глави на други двама братя, пак от София. Набързо разменяме няколко думи: „Ти отде идеш? " - „От Сините камъни." - „Така ли? " - „Ами вие къде отивате? " - „И ние на Сините камъни." Засмяна, доволна от тази среща, аз им казах: „Учителят знае за вашето пристигане." - „Отде знае? Никой нищо не му е писал и никой в София не знае за нашето заминаване за Сините камъни. Никой нищо не знае за нашето заминаване и решение. Чудно нещо! Ние тръгваме инкогнито." - „Възможно е, казах аз, но Учителят прочете това на небето." Тримата братя се замислиха, но повече не можахме да си кажем дума, защото влакът потегли. Те останаха да си мислят, но и аз, като се качих на софийския влак, продължих усилено да мисля върху думите и постъпките на Учителя.
към текста >>

71. 12. НОВИТЕ СКРИЖАЛИ

Паша Теодорова

Смяната на местата продължи до края на видението.
В един момент на платното се очертаха два почти еднакви образа - единият на лявата му страна, другият на дясната. Разтварям добре очите си да различа образите ясно, безпогрешно. Завесата тихо се полюлява, краските й ясно се очертават, а образите добре, релефно изпъкват: образът на Христа и на нашия Учител. Исках да се порадвам поотделно и на двата, докато те спокойно сменяха мястото си. Образът, който беше наляво, зае дясната страна, а този, който беше надясно, зае лявата страна, така че не можах да си отговоря кой от двата образа зае дясната страна и кой - лявата. Смяната на местата продължи до края на видението. Познах добре нашия Учител, познах добре и Христа. Видението беше все така прекрасно, ненагледно. То бавно, пак така грациозно се полюляваше и отдалечаваше от очите ми. Проследих отдалечаването му в пространството. Най- после очите ми престанаха да го виждат.
към текста >>

72. 5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША

Гена Папазова

Надя беше по-ниска от Паша, набита, много стройна, много пъргава, хубави розови бузи, винаги пък тя засмяна.
Но тя беше обаятелна. А Аня беше строга, тънка, висока, а отвътре толкова мека. Надя не е така напълно проявена. Тя беше малко подтисната, защото не можела да учи поради мигрената, от дете която има. Но интересно е, че Аня е страдала от главоболие, Надя е страдала определено от мигрена и след като стават вегетарианци, това страдание изчезва. Надя беше по-ниска от Паша, набита, много стройна, много пъргава, хубави розови бузи, винаги пък тя засмяна. Тя пък много лесно понасяше забележките на Аня. Защото Аня винаги й правеше забележки, че не е достатъчно готвела. Но то за друго, ами защото трябва да се раздава. Горката. Това беше, исках да коригирам, след това да допълня някои фигури. Говорихме за Колю Каишев, който трудно учеше и който по химия рисуваше апаратурата, но нищо не разбираше какво има вътре.
към текста >>

73. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

Един от тях носеше наверно моя снимка от полицията, но веднага съобразих, че там ни правиха много снимки, но нито една аз нямам засмяна.
Добре, че бях с учебниците си в чантата. Закара ме в околийското управление, където имаше много арестувани, едни препитани, други чакаха да ги изпитат. Леко минах към изпитаните и да ме няма на първия камион в София. След време на Изгрева дойде Цола през една ограда до мене, а и в моята квартира се настаниха трима партизани, между които и покойният ми другар. И една ранна сутрин осъмнах с полицаи, 4-ма души. Един от тях носеше наверно моя снимка от полицията, но веднага съобразих, че там ни правиха много снимки, но нито една аз нямам засмяна. А в момента аз къдрех косата на математичката Ив. Козарева, на проф. Козарев другарката. И той, и тя бяха комунисти. Тя се изплаши при вида им.
към текста >>

74. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

От групата на осъдените на смърт са започнали постепенно да ги извеждат на екзекуция, той има щастието точно по това време да се случи смяната на султана в Цариград.
Значи това е на този лагер на Еледжик. Там той влиза в управителното тяло на този лагер, който се е оглавявал от друг един негов съселянин, Гене Талийски. След разгрома разбира се на възстанието, тези, които са оцелели, се пръснали по планините. Той се укривал в Стара планина по горите някъде до есента на 1876 г., когато е бил заловен. Бил е заловен и отведен в Пловдив, съден и осъден на смърт. От групата на осъдените на смърт са започнали постепенно да ги извеждат на екзекуция, той има щастието точно по това време да се случи смяната на султана в Цариград. Не мога да си спомня кой е по-напред. Абдул Азис, другият Абдул Хамид. Единият заменя другия. Новият султан дава помилване и му се опрощава живота. След това, след Освобождението вече получава свобода.
към текста >>

75. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце.
Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина, като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост. В двата си големи портрета Преслав Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа - нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното. В дамския портрет „Резигнация" е изразен молитвения, религиозен копнеж на човешката душа.
към текста >>

76. IV. ИВАН ТРИЧКОВ (1892-1954 г.)

Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце.
Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост." Ефросина А. Ангелова-Пенкова
към текста >>

77. Приложение Четвърто

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз смятах да не ти давам да продаваш книгата „Изгревът", том II и III, за да не те затруднявам повече, но така се случиха нещата, че ти дойде в печатницата засмяна и аз смятах, че ти си се коригирала.
А ти по чуждо внушение ме излъга и ме изигра. Не забравяй, че Марийка Марашлиева бе свидетел и тя е, която пише това писмо, което аз диктувам. Ти непрекъснато идваше тогава при нея да спиш, докато ни залъгваше, а като се отметна, изчезна от хоризонта. Всеки има право на избор. Ти направи своя. Аз смятах да не ти давам да продаваш книгата „Изгревът", том II и III, за да не те затруднявам повече, но така се случиха нещата, че ти дойде в печатницата засмяна и аз смятах, че ти си се коригирала. А сега виждам от твоето писмо, че си останала същата, В такъв случай по-хубаво ще бъде да си приключим сметките и всеки да си върви по своя път. Ти ще си решиш. 11. През 1971 г. аз си бях сложил палатката и я оградих с камъни не че ще ме окраде някой, а защото там духа вятър. На този склон застани и ще те издуха вятърът.
към текста >>

78. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

Смяна на едно състояние в друго.
Нали, Паша? Добре. Сега друг превод на това. Твоята пожелана „свещ", на Светлина реших да превърна. Чрез работа. „Трансформиране" учи Учителят. Смяна на едно състояние в друго. Смяна значи движение трябва и вървене напред! Обичам химията и аз! Три са състоянията в природата, учи ни тя. А за природата ни учи и Той. - Твърдо, течно и въздухообразно, продължава химията.
към текста >>

Смяна значи движение трябва и вървене напред!
Добре. Сега друг превод на това. Твоята пожелана „свещ", на Светлина реших да превърна. Чрез работа. „Трансформиране" учи Учителят. Смяна на едно състояние в друго. Смяна значи движение трябва и вървене напред! Обичам химията и аз! Три са състоянията в природата, учи ни тя. А за природата ни учи и Той. - Твърдо, течно и въздухообразно, продължава химията. И те са в постоянна смяна.
към текста >>

И те са в постоянна смяна.
Смяна значи движение трябва и вървене напред! Обичам химията и аз! Три са състоянията в природата, учи ни тя. А за природата ни учи и Той. - Твърдо, течно и въздухообразно, продължава химията. И те са в постоянна смяна. За природата най-много е говорил Учителят. За смените - химията. Материята дава устой, твърдост, основа. Водата дава тон на живота, говори Учителят в 6-та лекция от Младежкия окултен клас. А въздухът обгръща всичко.
към текста >>

79. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

А за смяната, която настъпва в човека - земята се завъртяла вече.
Да, Гале, Добрият дойде и Милчо прочете писмото ти, което беше с хубаво разположение чуто. Относно каделята каза: „Ще мине, трябва разумност и малко търпение." За такива дни, ти питаше, У. каза като имаш повече светлина, повече вода ще изпращаш; тъй че когато повече имаш, повече ще даваш. Нищо повече! Ако човек не дава, ще се пръсне. А за смяната, която настъпва в човека - земята се завъртяла вече. Дене и ноще има на земята. За новата песен два куплета има написани, те са при Извора, физическият живот за физическите работи е отговорен; а умственият живот за умствените. Сега за последното искам да ти пиша - ако след като ни прегръщаш умствено, светлината ти се увеличи, добре си сторил. Та, ти сам си ценителят, това засяга само тебе. Обичай, работи и винаги се учи.
към текста >>

Да видите каква смяна ще стане вътре във вас.
Третият пръст носи голямото благословение! Безименният пръст - без име е. Аз го наричам Слънчевия пръст. Сега за една седмица, като нямате никакво разположение, галете 10 пъти безименния си пръст. Тъй ритмично 1, 2, 3, 4...10. Да видите каква смяна ще стане вътре във вас. Щом човек почва да огрубява, той трябва да гали, да милва 3-я си пръст, да смекчи характера си. Изпейте сега „Мисли, право мисли" с ритъм, а не провлачено. Щом въздухът е среда за нас, водата е условие. Но водата е по-гъста отколкото въздуха. Средата е всякога по-рядка, човек се движи в нея.
към текста >>

80. 2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН

Жечо Панайотов

ТОМ 15

" Така им каза тя, посочи ме и помилва засмяна.
Действително, не след много време, пристигна една жена, изкачи се по тия 4-5 стъпала и спря при мен. Позасмя се и се обърна към играещите, които като я видяха престанаха да играят. Каза им: „Какво сте се разтичали, бре! Викате толкова много. Ето като него трябва да стоите мирни! " Така им каза тя, посочи ме и помилва засмяна. Явно, че се намирах между деца на обикновени семейства, на работници по текстилните фабрики, или занаятчии. Затова и учителката ме отличи от тях - друго е да си дете на банков чиновник! Но така беше, според къщата в която живеехме, падаше се да уча в това махленско училище. Учителката ни се казваше Кина Кънева, при нея изкарах първо и второ отделение. А училището ни се казваше „Бабиното Маламкино" училище.
към текста >>

81. 53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО

Жечо Панайотов

ТОМ 15

стана нова смяна на парите 10:1.
Така, през 1952 г. българският лев се преоцени 250 към 1. Това значи, 1000 лева от ония стари пари, струваха вече 4 лева! Тази е стойността на лева и днес, когато пиша тия редове. А през 1962 г. стана нова смяна на парите 10:1. За 1 лев се получиха 10 стотинки. Към тази част от спомените ми, прилагам едно обяснение от три страници, написани от мен на пишеща машина и предадени на Комисията от държавен контрол, направила ревизия на Братството ни през 1957-1958 г. В тези обяснения са изложени събитията, във връзка с паричните средства на Братството ни, от 1945 до 1958 г. Следва да опиша историята и на златните монети, оставени от Учителя. Още първия ден, когато започнахме проверката, Манол Иванов представи касетката, както му е била предадена.
към текста >>

82. 77. КРАЯТ НА ИЗПИТАНИЕТО

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Като ме видя да излизам, весела и засмяна ме посрещна и ми честити свободата.
След речта на полковника, започна четенето на списъка. Всеки, който чуеше името си, в присъствието на надзирателите вземаше багажа си /а той предварително биваше проверен от някой надзирател/ и тогава отиваше на портала, прекрачваше този забранен праг и биваше свободен. Ето, след около половин час, чух и своето име. Багажът ми бе прегледан, вземах го и хайде навън. Преди това, още като се отваряше изходната врата, поглеждах и виждах, че между малкото домашни, дошли да посрещнат близките си, беше и Веска. Като ме видя да излизам, весела и засмяна ме посрещна и ми честити свободата. Така, двамата поехме към града. За багажите ни имаше кола, която ги отнесе на гарата. Там всеки си предаваше своя багаж да пътува по БДЖ, така направих и аз с моя, като го отправих за София. Ние с Веска имахме много да си говорим, но важното беше, че радостта ни съпровождаше. Като се освободих от багажа, отидохме в домът на братското семейство на Райчо Кайряков, гдето през всичкото време на пребиваването ми в Стара Загора, бяха в услуга на Веска и на мен.
към текста >>

83. 13. ДВА ПОРЯДЪКА В СВЕТА

Една нощ аз бях втора смяна патрул.
Използвах времето си по цели дни, от сутрин до вечер, да чета теософска литература. След завършването на първия курс и разпращането на фелдшерите по разните войскови части, пристигнаха нови войници, за да следват ветеринарната школа - други курс. Когато следвахме ветеринарния курс, нощно време ни назначаваха патрули, да охраняваме района на лечебницата. Пазехме го от крадци на добитък. Откраднат някой добитък, заколят го и кожата му правеха на цървули. Една нощ аз бях втора смяна патрул. Небето бе ясно, луната пълна, грее като ден. Постъпих в един часа след полунощ. Беше топла лятна нощ. Обиколих района на лечебницата - всичко спи. На едно място имаше отрупани в кръг стари турски керемиди.
към текста >>

84. 24. МАТУРАТА

Със смяната на правителството уволниха няколко учители от Поповската гимназия, които бяха комунисти.
24. МАТУРАТА На 9 юни 1923 г. бе убит Стамболийски по най-зверски начин и правителството се зае от блокари начело с Цанков. Тогава аз бях в осми клас. Предстоеше ми матура. Със смяната на правителството уволниха няколко учители от Поповската гимназия, които бяха комунисти. Назначиха комисия учители от гр. Шумен да произведе матурата. Тежко бе положението на абитуриентите, да бъдат изпитвани от учители, които те не познават, нито пък учителите ги познават. Възвърнаха временно уволнените учители - да присъстват в комисиите при произвеждане на матурата. От 130 абитуриенти направо взеха матурата само 36 абитуриенти.
към текста >>

85. 4. БУКВАТА НА НЕЩАТА И ДУХЪТ НА ЖИВОТА

Месецът е на свършване, след това ще има смяна на Месеца.
Та нали бях в село Алдомировци и пред очите ми бе все даракът на онзи поп, гдето му викаха Орман Папаз и който в никакъв случай не би позволил конят му да тъпче на едно място, а ще го изшиба с някоя тояга, както него, така и онзи слуга, който го подкарваше и се грижеше за това. Поучавах се от всичко, което бе около мен. Елена Хаджи Григорова ме заведе за първи път при Христо Петков да ме види и чуе. Ето ме на Изгрева, застанал съм пред Учителя и Му разказвам моето желание да уча цигулка при Христо Петков. Но нещо се смущавах и казах направо: „Учителю, Месецът днес е стар, на разсип е, а в понеделник е 15-то число. Месецът е на свършване, след това ще има смяна на Месеца. Днес е събота, 13-то число, не искам да почвам на 13-то число да взимам уроци по цигулка." Ние през това време поназнайвахме вече много неща от астрологията, а много пъти Учителят в Словото Си казваше, че за да има една работа успех и съдействие, трябва да се почне на нова Луна и да се внимава в какъв ден се почва и на коя дата. А всички знаехме, че числото 13 е разрушително число, носещо енергия, която разрушава. Затова аз изказах своите опасения и исках Учителят да ме подпомогне в това така важно за мен начинание, което очаквах вече десетилетия. Учителят изведнъж стана строг, лицето Му придоби енергичен вид и Той каза: „Никакво 13-то число, никакво свършване на Месеца, никакъв нов ден! Още днес ще отидеш и ще почнеш да взимаш уроци по цигулка от Христо Петков.
към текста >>

86. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Дойде и братовчедката му, млада и засмяна руса госпожица, и сърдечно и пъргаво се здрависва.
В това време, ето, надойдоха много студенти, студентки, яздещи на коне. Един познат с братовчедката си, пристигайки, ми завика, още не слязъл от червения си кон: „Абе, Пеньо, хляб, хляб, много съм гладен! " Аз му обясних, че обед скоро ще има и ще обядваме заедно. Той напира. Ето, слязоха. Дойде и братовчедката му, млада и засмяна руса госпожица, и сърдечно и пъргаво се здрависва. Завързаха се разговори. Ето, поизлязохме от тая градина навън. Шосе и много хора вървят по него надолу. Отсреща - ливади и военни пасища. Един офицер завика на някого си, който бил влязъл отсреща, във военните имения.
към текста >>

87. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Пъргава и работлива, весела и засмяна.
Но що се отнася до пола, тя казва: „Язека сакам чиста да бъда, че после дърво ще ям и срам ще се срамувам," Отначало се показаха скромни, не пипаха мои неща, но снощи забелязах, че ми вземат от картофите, също и от мармалада, който си сварих от сини сливи. От два дни се яви цирей на врата ми. Той е като последствие на силно изживяна и огнено изгаряща ме страст, която се подбуди вследствие закачките на Славка. Аз се поставих между чука и наковалнята - от една страна, че аз си имам умна и добра приятелка в София, и още повече, че не ми подобава като ученик на Великия си Учител, Който ни учи да живеем във физическа и нравствена чистота, а от друга, че в младини аз се отдадох наука да уча, да следвам гимназия, и изоставих любовните си влечения, която и да било. И сега аз, на 44-годишна възраст, и това младо, остроумно, чисто момиче с ясен поглед, чисто лице, остър нос и брада. Пъргава и работлива, весела и засмяна. Тъкмо в разгара на своята буйна младост, що мисли, че всичко, що хвърка, се яде. От по-рано досега спокойно си стоях в стаята, необезпокояван от никого, си свирех и пеех, но от известно време забелязах, че за най-малък повод Славка иде да иска това, онова от мене и по очите се виждаше, че тя гори по мен. Не можах да остана индиферентен вътрешно. Външно се показвах хладнокръвен, но вътрешно неспокоен. Като поток потекоха чувствени течения и ме горяха.
към текста >>

Понеже по подадено заявление, с което исках да ме отменят за бъдещата учебна година - 1942/43, то излезе заповед, че ме отменяват и аз пуснах колегите да си отидат първа смяна, а аз останах през втората да си отида, за да мога с багажа си да си отида, за да се не връщам вече.
В училището, след отпътуването на колегата ни Никола Колев Кожухаров, целия декемврий месец до обед учех моите ученици, I и II отделение, а следобед пък - неговите, та и това от друга страна ме измъчваше много. След коледната ваканция Василев, освободен от арест и надзор, от гр. Враня се завърна в Сувойница. И Великденската ваканция прекарах в София. Дойде нареждане лятната ваканция учителите да си разделят по споразумение помежду си. Понеже по подадено заявление, с което исках да ме отменят за бъдещата учебна година - 1942/43, то излезе заповед, че ме отменяват и аз пуснах колегите да си отидат първа смяна, а аз останах през втората да си отида, за да мога с багажа си да си отида, за да се не връщам вече. С колегите от гр. Сурдулица направихме една екскурзия до гр. Охрид. Посетихме гр. Скопие от 3 юний до 10 юний 1941 год. Стояхме 3 дни и в Битоля.
към текста >>

88. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

Смяна [на работата] има.
Който не разбира, остарява, а който разбира, има и младост [...? ]. По-голямо благословение, но и мъчение, от бялата коса няма. В самата тъмнота живее светлината. Тъмнината е почивка. Страданията идат за почивка. Смяна [на работата] има. Вие изучавате дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. Най-хубавото ухание имат хората на любовта, мъдростта и истината. Ако на човека ти не си готов да му дадеш свобода, както на себе си, ти нямаш истината. И любовта изисква същите блага и условия както за тебе, така и за другите. Ако вървят синът и дъщерята по Божествения път, благословени и щастливи ще бъдат.
към текста >>

89. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Тълкувам си по сръбски тоя сън, че може би от днес, 8.IX., още 101 дена ще бъдем тука, въпреки че войниците протестират за смяна сега.
Има кой да се грижи за сменяването и др. неща. На 8-ий септемврий сънувах сън. Че дошли двама души, високи като манекени, на единия името му е Данчо, на Кулов Илия, а на другия - Стойно. Стойно Денев Гайдаров. Аз се учудих с неимоверната им височина, дълга, дълги, много дълги. Тълкувам си по сръбски тоя сън, че може би от днес, 8.IX., още 101 дена ще бъдем тука, въпреки че войниците протестират за смяна сега. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 8.1Х.1943 год. 8.IX.1943 г. Пеню, Отменен си. Съобщението, с което се отменяваш, е изпратено до Кумарица на директорката с дата 17.III. т. г. № 11014 от инспекцията.
към текста >>

90. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

Войниците протестират и си говорят кога ли ще дойде смяната им, за да си отидат по домовете си.
На обед си поспах. Следобед си посвирих и вечерта до късно седях при огъня и се греях. Войниците са на позиция. Конете - настанени в селски къщи, а за някои войниците приготовляват навеси или землянки. Също и за войниците се строят землянки. Войниците протестират и си говорят кога ли ще дойде смяната им, за да си отидат по домовете си. 6.ХI.1943 год., събота, с. Любиш Мъгла и ситен есенен дъжд вали. След закуска прочетох беседата „Правила на природата". До обед пречиствах раните на конете от картечната рота. Понеже дъждът ме изкваси, отидох при хазяите, в чийто двор квартирувахме, и на печката си изсуших и си поприказвах с тях.
към текста >>

91. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Първо: животински - когато човек се грижи само за ядене и пиене: Второ: човешки живот - когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби.
В Любовта е силата на човека, Тя отваря един простор. Когато човек живее в душата си, той се радва, каквито мъчнотии да има, и лесно се справя с тях. Страданието произтича от това, че ние спъваме в себе си Доброто, което имаме. Когато човек стане религиозен, той трябва да избира чисти места и добри хора. Има три вида живот. Първо: животински - когато човек се грижи само за ядене и пиене: Второ: човешки живот - когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби. Трето: Божествен живот - когато човек се стреми да служи на Бога, той живее в блаженство. Щастието на човека зависи от неговата вътрешна хармония. Любовта е метод за всички постижения. Няма нещо невъзможно за онзи, който има Любовта. Вътре в нас няма нищо лошо, защото Божественото е вътре.
към текста >>

92. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 3

Тази песен е за смяна на състоянията у човека *.
Препятствия има в ума, чувствата и волята. Музиката е един резултат. Речта на човека трябва да бъде музикална. „Ще постигна всичко, що желая." Пейте го. Когато пееш, не мисли, че си възрастен. Тази песен е за смяна на състоянията у човека *. (1.IV.1942 год., сряда) * В песнопойката на Мария Тодорова е отбелязано отзад, че тази песен е дадена през 1942 год.; същата песен я има на стр. 93: „Песен на светлия път", където е нотирана, с текста. От тетрадката на Пеню Ганев извадихме онези цитати, които той си е записал, присъствувайки на тази лекция на общия окултен клас на 1.IV.1942 год., сряда. На корицата на тетрадката той си е записал песента, която представяме тук {вж. Стр. 709 от оригинало, а тук стр.
към текста >>

(10.IV.1942 год., петък) Песен на светлия път (за смяна на състоянията) от Учителя
Нещастията идат, когато спрем музикалния ход на нещата. Основният тон е Любовта. На физическия свят основен тон е Доброто, в духовния свят - Справедливостта, а в Божествения свят е Разумността. За в бъдеще ви трябва знание, за да можете да използувате музиката. Едновременно трябва да бъдат заняти и умът, и сърцето. (10.IV.1942 год., петък) Песен на светлия път (за смяна на състоянията) от Учителя
към текста >>

93. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

Смяна на състоянията облачно и ясно, веселост - тъжност, добро - зло положително - отрицателно, северен - южен, изгрев - залез 21.
Изказаната лоша дума по адрес на някого може да ти създаде нещастието и обратно - казана добра дума по адрес на някого може да ти създаде щастието. 19. Всичко се мени (Всичко в света е подложено на големи промени) Един ден неверният ще стане учен, слабият - силен, сиромахът - богат. Всичко в света е подложено на големи промени. Вие трябва да обръщате внимание на възможностите, които се крият у човека. Във възможностите е Божественото у човека. 20. Смяна на състоянията облачно и ясно, веселост - тъжност, добро - зло положително - отрицателно, северен - южен, изгрев - залез 21. Работи, върви и не спирай 1. Диамантът. 2. Златото. 3. Благородните метали не се окисляват. 4. Рало, секира, трион, свредел не ръждясват при работа. 5. Барабан кога се бие, не полепва с прах. 6.
към текста >>

94. VIII. 21 упражнения от Учителя предадени от Пеню Ганев

Мигновена смяна на краката И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, десният крак изнесен встрани.
Ход на движенията: - Крачка напред с десния крак и едновременно с това - люлейно движение напред и назад с тялото, като то е напълно отпуснато. Ръцете са отпуснати и се люлеят с тялото. Това се прави 4 пъти, а на 5-ия път левият крак и ръцете се изнасят напред свободно под ъгъл 45 градуса. Упражнението се прави с плавно люлеене на тялото напред и назад, на пръсти, с леко прегъване на коленете, като тежестта на тялото се пренася последователно ту на десния, ту на левия крак. Ръцете, отпуснати, следват движенията на тялото. 10. Мигновена смяна на краката И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, десният крак изнесен встрани. Играе се на пръсти. Ход на движенията: - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на десния, а левият крак се изнася с леко подскачане. - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на левия, а десният крак отива на изходното положение и т. н. Повтаря се общо 21 пъти, след което кракът се прибира и ръцете се отпускат. 11. Мигновено подскачане и разтваряне на краката и ръцете И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, краката прибрани.
към текста >>

Ход на движенията: - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на десния, а левият крак се изнася с леко подскачане.
Това се прави 4 пъти, а на 5-ия път левият крак и ръцете се изнасят напред свободно под ъгъл 45 градуса. Упражнението се прави с плавно люлеене на тялото напред и назад, на пръсти, с леко прегъване на коленете, като тежестта на тялото се пренася последователно ту на десния, ту на левия крак. Ръцете, отпуснати, следват движенията на тялото. 10. Мигновена смяна на краката И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, десният крак изнесен встрани. Играе се на пръсти. Ход на движенията: - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на десния, а левият крак се изнася с леко подскачане. - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на левия, а десният крак отива на изходното положение и т. н. Повтаря се общо 21 пъти, след което кракът се прибира и ръцете се отпускат. 11. Мигновено подскачане и разтваряне на краката и ръцете И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, краката прибрани. Ход на движенията: - Мигновено подскачане и разтваряне на краката встрани. Едновременно с това и ръцете се изнасят встрани.
към текста >>

- Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на левия, а десният крак отива на изходното положение и т. н.
Упражнението се прави с плавно люлеене на тялото напред и назад, на пръсти, с леко прегъване на коленете, като тежестта на тялото се пренася последователно ту на десния, ту на левия крак. Ръцете, отпуснати, следват движенията на тялото. 10. Мигновена смяна на краката И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, десният крак изнесен встрани. Играе се на пръсти. Ход на движенията: - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на десния, а левият крак се изнася с леко подскачане. - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на левия, а десният крак отива на изходното положение и т. н. Повтаря се общо 21 пъти, след което кракът се прибира и ръцете се отпускат. 11. Мигновено подскачане и разтваряне на краката и ръцете И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, краката прибрани. Ход на движенията: - Мигновено подскачане и разтваряне на краката встрани. Едновременно с това и ръцете се изнасят встрани. Прибиране на ръцете и краката в изходното положение.
към текста >>

95. III. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

„СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА", XIX г„ 1939 - 1940 г., том I, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-19-6.
1938 - 1939 г., „Жануа-98", София 1999 г, ISBN 954-958928-5. Компютърен набор: Буряна Пенкова. Коректори: Ефросина Ангелова-Пенкова, Вихър Пенков, Буряна Пенкова. Предпечатна подготовка: Буряна Пенкова и Вихър Пенков от гр. София. 8. „СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА", XIX г„ 1939 - 1940 г., том I, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-19-6. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова, Иванка Иванова, Румяна Маринова от гр. София. 9. „ПЪТЯТ КЪМ ЩАСТИЕТО", XIX г, 1939 - 1940 г., том II, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-20-Х. Предпечатна подготовка: Веселина Маркова, Наталия Ангелова, Румяна Маринова от гр. София. 10.
към текста >>

96. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Пенка Кънева, нашата сестра, засмяната Пенка ме посрещна и дълго време водихме с нея разговори по най-разнообразни въпроси.
Понеже снощи валя дъжд и то много към Егри Дере, а малко по нас, затова утрото бе свежо, чисто небе и много приятна утрина. Човек чувствува жажда към свежия въздух. За наряд и гимнастики излязох горе. Беседа четох тук, в училищния двор, и правих слънчеви бани. Сън. Сънувам, че съм на „Изгрева". Пенка Кънева, нашата сестра, засмяната Пенка ме посрещна и дълго време водихме с нея разговори по най-разнообразни въпроси. Разхождахме се и дълго време говорихме по най-различни въпроси из учебното дело, за разбиранията и схващанията. Следобед дойдоха българи-майстори, които са наоколо и ми казаха, че се съставил нов кабинет, непартиен, от запасни военни. Душевното ми разположение не е добро. Все мисля по въпроса за тръна си в петата, как ще го разреша, сега, в близко бъдеще и изобщо как ще мога да се справя с него. Малко си посвирих и излязох на разходка до поляната.
към текста >>

Сега вече в компанията тя последна стои насреща ми и когато всички момичета каракачански се закриха и прибраха, то и тая жена зясмяна си закри лицето и си отиде.
Момичетата бяха облечени добре, с всевъзможни пребрадки, обкичени със сребърни пари и пр. Изпърво те се не криеха, но после дойдоха техни мъже и те се прибраха и започнаха да се крият от мен. Сега между тях съзрях една жена висока, стройна, сговорлива, която говори чисто български и която аз, преди да стане това рушение на конете, видях я в една къща уж наша, но къщата ни е тамо къде къщата на Топалов Ненов Георгя във Водица. Тази жена се яви при мен уж като съседка и ме заприказвай по думите аз я познах, че е тука от шоплука. И тя ми каза, че живели тука, но не ми каза, че е каракачанка. Сега вече в компанията тя последна стои насреща ми и когато всички момичета каракачански се закриха и прибраха, то и тая жена зясмяна си закри лицето и си отиде. Втори сън: Сънувам, че искам да се подстригвам. Подстригването ще стане тук, в Равна, И то кой да ме подстриже - Свиленка Владимирова. Но Свиленка е слаба, жълта - болна от туберкулоза. До нея стои уж Николца Стануловата, но не е Николца, а Мара - майката на Свиленка, която се помина преди месец. Свиленка започна да ме подстригва, но аз казах: я да ме остриже ей-така, с машината, и заостригах отпред над лявата страна на челото си косата, която е буйна, кестенява, а горе темето ми голо, каквото е сега.
към текста >>

Дано тия дни я видя назначена, весела и засмяна да си дойде тук.
Мисълта ми е за Еленка. Мисля си и все поглеждам кога ще се зададе да дойде тя учителка наново. Цялото ми внимание е съсредоточено по това тя [да] си дойде в Равна. С нея животът върви с музика и леко минават дните. Без нея тук ми е мъка и тягост, но минават минутите, часовете и изобщо всичкото време. Дано тия дни я видя назначена, весела и засмяна да си дойде тук. Проявих тая вечер 8 стъкла, които правих вчера по Петрохан. Всички са сполучливи. Окото дясно си играе и ми носи радостна вест. 23.Х.1934 год., вторник Сън. Намирам се в голямо здание, неизвестно где.
към текста >>

97. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Още живее в смяната на състоянията и червеят в плътта продължава да разяжда корените на неговия живот.
Получих от брат Боев един голям пакет с резюмета, писмо от како Бада и от Г. Събев, които внесоха своето в моята душа. На 31.III.т.г. отидох в с. Туден, поразходих се и вечерта, като се върнах вкъщи, получих писмо от Пеньо, който дава израз на вътрешното си състояние. Още живее в смяната на състоянията и червеят в плътта продължава да разяжда корените на неговия живот. Препълни се душата ми със скръб. Чудя се как да му се помогне! Нея вечер получих писмо и от млад колега or сьседно село с встъпително любовно съдържание: В. Станков, изпраща ми нотиран учителския марш, като обещава след 1-2 седмици ще ми изпрати и други и ще ми направи визита. 31.III.т.г., 1., 2., 3., 4., 5.
към текста >>

На другия ден, сряда, чу се новината за смяната на кабинета.
На 16.1.1935 г., сряда, към 12 ч [на] обед, полегнах си да си почина, сънувам Учителя при нас и в съзнанието ми е изявеният Христос, Който ни каза: „Ще ви кажа една тайна - когато се намерите в безизходно положение и сте отчаян, направете едно добро, макар и микроскопическо да бъде то - на вас животът ще ви се продължи и всичко ще ви тръгне непременно; закон е това, който никой не го знае." Другото не запомних. 22.1.1935 г., вторник вечер, преди да стана, сънувах се, че съм назначена учителка в село Равна. Там съм, и Пеньо там. Чудно ми се видя и веднага се сетих за това, което бях си поставила за цел. Зарадвах се и си разреших това, което ме измъчваше. На другия ден, сряда, чу се новината за смяната на кабинета. На 4.11.1935 г., понеделник, към 3.30 ч следобед дойде Савка при мен и през южния прозорец съгледахме Учителят се връща откъм Симеоново, излязъл на разходка. Ние се завтекохме двете, посрещнахме Го, целунахме Му ръка и тръгнахме заедно към дома на Учителя. Разговаряйки се пътьом, като стигнахме до къщата, Учителят ме покани вътре на среща. Казва Учителят: „Човекът е много упорито и своенравно същество. Своенравно - прави каквото си иска, а упорито - настоява и не отстъпва от своето си." Казах му: „Учителите са много обременени, пише Пеньо, че от сутрин до вечер, до 12 ч полунощ работи и много се уморявал/ - „Може и без да работи толкова, но за този, който знае как.
към текста >>

98. 7. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27.VI.1942 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Първа смяна ни Гюзелев, ни Василев искаха да останат, затова за мен най-удобно беше да остана, та после с багажа си да си дойда.
7. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27.VI.1942 год. Събота, 27. VI. 1942год., Сувойница Еленке, Получих писмото ти от 24 юний. Аз и не мислех да си дойда, след като ми връчиха телеграмите, защото съм сам сега от всички учители в общината, та само ако инспекторът или министерството биха ме повикали, мога да напусна. Работата, за която ни оставят, е важна, именно по контрола и прибиране на храните, затова ни възлагат тая тежка и отговорна работа. Първа смяна ни Гюзелев, ни Василев искаха да останат, затова за мен най-удобно беше да остана, та после с багажа си да си дойда. Аз вчера ти писах от Сурдулица в пощата една картичка, за да ми изпратиш 100 картички гланцови нормал, за да мога да взема някой други лев, докато стоя тука. Мъча се да събера няколко килограма масло, та да донеса. Вчера в Сурдулица не можах да намеря никак. Понеже се строи голяма фабрика за получаване на някаква желязна руда „Молиитен" за желязна индустрия, та германците чрез работниците вземат маслото и на пазаря не се изнася. Но за газ, за фотографията вече съм взел 2 1/2 кг претопено.
към текста >>

99. 24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Смяната е неизбежна.
Водата е неутрален елемент, тя спомага за храносмилането. Треската се лекува по-лесно чрез лютите храни. Най-важната и най-голямата придобивка за ученика е, когато се намери в най-големите трудности, мъчнотии, лишения и пр., да благодари на Бога-там именно се изпитва характерът на човека. Та, при най-големите мъчнотии да кажеш: „Добре ми е, Господи, че се наскърбих." Но не механически, а дълбоко, вътрешно. Човек всякога иска да бъде щастлив, това е невъзможно. Смяната е неизбежна. Защо и за какво, не се знае. Ако ти не се радваш и на най-малките работи, то твоят живот няма смисъл. Дърветата тук, на Яворовите присои, се радват на нас, че ние сме между тях; те считат, че при тях са дошли ангели. Те проявляват един свещен трепет. Планините трябва да ги пазим с чисти мисли и постъпки, иначе бури и виелици ще има.
към текста >>

100. 30. Писмо от Мария Зафирова до Елена Хаджи Григорова от 18.III.1937 г.