Търсене в текстове за 'Смърт'

А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт.
Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети. Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина. Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел. А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт. В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри. Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша. Мнозина от присъствуващите пожелаха да отидем на Бивака. Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се. На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката за дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река.
към текста >>

Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна.
На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си. На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.
към текста >>

Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове.
През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си. На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия. Настъпи една нова епоха.
към текста >>

Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.
И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана. А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева". По мое време това може и да не стане, но по ваше време непременно ще стане! В Божиите решения няма обратни действия! Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител. Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.
към текста >>

2. 3_02 Чужди по дух хора

За мен това бе въпрос на живот и смърт.
Добре че не се отвори още по време на Учителя фронт зад тила ни, защото тази буря тук щеше да доведе до ответни реакции горе, в Невидимия свят, както и такива тук, на земята. Те щяха да затруднят работата на Школата на Учителя. Това бе тяхната цел. А нашата цел бе да устоим на поста си. И оттогава, друг път не отстъпих мястото си. За мен това бе въпрос на живот и смърт. Това за мен бе изпълнение на Волята на Бога.
към текста >>

3. 3_16 Георги Куртев

Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога.
"Георги Куртев" Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните - около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91 Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата.
към текста >>

4. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт.
Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо. Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване. Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт. Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата. Песнарката бе пред Него. Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка. Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете.
към текста >>

5. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Дойде се до сблъсък на живот и смърт.
Учителят беше ми казал по този въпрос: "Може Бог да съизволи да бъдеш най-гонената, най-хулената, най- отхвърлената, но с радост всичко да понесеш". Попитах го: "Защо, Учителю? " Той ми отговори само с една дума: "Бог така съизволява". Така че атаките и реакцията срещу мен се осъществиха много бърже и без много-много усилия от Кирил Икономов. А той бе изострена до крайност личност и като прибавим македонския му инат - беше абсолютно невъзможно да се работи с него. Дойде се до сблъсък на живот и смърт. Аз съм длъжна да опиша тези неща. Беше създадена комисия от десет човека - изтъкнати братя и сестри - приятели, музиканти, едни от първите на "Изгрева", преминали през времето на цялата Школа. Те познаваха много добре обстановката, но някои от тях се правеха, че сега за пръв път научават нещата. Пред комисията всяка песен се представяше отделно и тя приемаше песен след песен с протокол. Забележете това - с протокол!
към текста >>

6. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Имаше, но те бяха малцина, верни представители на този клон, които устояваха на живот и смърт делото на Учителя, Словото на Учителя, защото за тях имаше едно Слово, един Учител и един Бог.
Отклониха се много и пострадаха много. Други представители с развити дарби за ясновидство и яснослушание се провъзгласиха за апостоли и пророци и пророкуваха съдбините на човеците по земята българска. Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях. А това бе невежество, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник. Това бе едно отклонение от Школата. Имаше, но те бяха малцина, верни представители на този клон, които устояваха на живот и смърт делото на Учителя, Словото на Учителя, защото за тях имаше едно Слово, един Учител и един Бог. Те воюваха срещу всички Окултни Школи, които имаха проекция в Школата, както от изток, така и от запад. Те отстояваха Словото на Школата и на Учителя - че тази Школа е Божествена Школа и че Учителят е Всемировият Учител. Богомилският клон имаше свои представители в Школата. От него произлязоха и нахълтаха в Школата различни социални и политически течения като социализъм, комунизъм, анархизъм. Чрез тях надойдоха различни нови окултни течения като теософия, антропософия, толстоизъм и какви ли не още.
към текста >>

7. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си.
Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев. Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите.
към текста >>

8. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

Та се дойде дотам, че не можех да разбера ученици на Учителя ли бяха тези, които ни предаваха на милицията, които ни искаха дори смъртта - искаха да бъдем обесени.
Учителят се обърна рязко към мен, погледна ме строго и каза: "Рекох, на кое Братство? " Но така строго го каза и ме изгледа, че не посмях да мръдна от мястото си. Дълго мислих върху този въпрос. Но строгият тон и тези думи не само ме опряха, но бяха като вътрешна възбрана. Много по-късно разбрах тези думи на Учителя, особено след като започнаха борбите за ръководство и особено след 1957-58 година, около съдебния процес. Та се дойде дотам, че не можех да разбера ученици на Учителя ли бяха тези, които ни предаваха на милицията, които ни искаха дори смъртта - искаха да бъдем обесени. А се наричаха ученици и се смятаха за такива, смятаха, че правят всичко в името на ученичеството и на Братството. Тогава разбрах какво означават думите на Учителя, че е вързал много хора тук на "Изгрева", за да не правят бели. Но някой ги беше отвързал и тези поразии те ги направиха. А тогава разбрах и думите Му: "На кое Братство? " Тогава разбрах, че "Изгревът" не е тук, а е горе и се отнася за изгряването на човешката душа, за да се огрее от слънцето на Божествения Дух.
към текста >>

9. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Един удар с нож в корема през онези години бе смъртоносен за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият.
На "Изгрева" разбрах за скандала, за побоя и за намушкания корем на Борис. Приятелите го бяха завели на хирург и раната беше обработена. Ножът беше разрязал коремните мускули и бяха ги зашили. Хирургът му казал, че е имал късмет, че ударът е бил нанесен косо, тъй като Борис е отхвръкнал преди това настрани. Ако не бил отхвръкнал встрани и отскочил, ножът щял да се забие в корема и с Борис щяло да бъде свършено. Един удар с нож в корема през онези години бе смъртоносен за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият. Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните. Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава. Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис.
към текста >>

10. 3_68 Самозванецът

Така че се водеше битка на живот и смърт за отстояване на Словото на Всемировия Учител.
Галилей ги разгледал, прочел ги и бил потресен. Тогава му казал: "Това е възмутително, това не се допуска дори и в Черната ложа." Накрая той му отделил десетина писма и му отбелязал авторите на писмата, понеже им познал почерците. За мен тези неща бяха ясни. Галилей след това дойде, за да изкаже пред мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама. А никой не ме подкрепи преди това. Така че се водеше битка на живот и смърт за отстояване на Словото на Всемировия Учител. А вие, следващото поколение, ще решите кому да служите. Вие сте свободни да се определите. Това е най-лесното. Трудното идва след това. Веднъж идват и ми носят фотографирано писмо на Учителя до Михаил, за да ми покажат, че Учителят е имал кореспонденция с него и че се обръща към него с "обични Михаил".
към текста >>

11. 3_71 Последните дни на Учителя

Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие.
По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие. По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя. Ще намерите и други обяснения, когато проучвате Словото Му. И тогава ще проумеете много неща! Имаше часове в последните дни на Учителя, когато, със затворени очи, Той разговаряше не с нас, които бяхме около Него и бодърствахме, а с някаква невидима комисия, с невидим генерален щаб горе, в Невидимия свят. Ние стояхме до Него и Борис Николов стенографираше.
към текста >>

Това трябваше да се изпълни, понеже целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния Му одър.
И всяка една опитност представлява само една част, само една страница от тази история. Те трябва да се съберат и подредят хронологически. Савка Керемидчиева беше много учудена, че ние с Борис се появихме на финала, при заминаването на Учителя. Аз останах при Него една нощ, а тя после ми казваше, че искам да се налагам по този начин. А Учителят лично ме помоли. Това трябваше да се изпълни, понеже целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния Му одър. Това се изпълни. А Савка дойде при мене и ми каза: "Марийке, ти се налагаш." Тя мислеше, че когато седя на стол при Него, се налагам. А Учителят беше ме помолил да седя при Него. Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная.
към текста >>

Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя.
Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш". Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя. Но Учителят се намръщи, ядоса се и каза на Савка: "Иди си! " Тя нямаше какво да прави и си излезе. Учителят беше седнал на стола, подпрян на възглавници и аз бях седнала до краката Му на пода. Учителят каза: "Е-е-ех" и въздъхна. Искаше да каже: "Не я хокайте Савка." Аз също си замълчах.
към текста >>

12. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Някой казва: Защо Бог е измислил смъртта?
И оттогав а То й започн а д а държ и първит е беседи на приятелит е о т първот о поколение . Това , коет о каз а пре д мен, б е едн а заключителн а фаза о т Неговат а дейнос т н а земята. "В бъдеще хората ще се раждат само чрез самовъплътяване. В шестата раса няма да има гробища. Като си заминава човек, ще се дематериализира. Някой казва: Защо Бог е измислил смъртта? Бог не иска човек да умира, но човек измислил смъртта чрез грехопадението. Затова има един стих, който казва: Бог не благоволи в смъртта на човека." За идването на шестата раса, това ще намерите в Словото на Учителя и всеки сам ще си проучи въпроса. А грехопадението на човека започва със слизането на човека на земята и обличането му в човешка плът. По този въпрос ще намерите осветление в Словото на Учителя. В последните дни в Мърчаево, на разговор с Учителя е д-р Методи Константинов.
към текста >>

Бог не иска човек да умира, но човек измислил смъртта чрез грехопадението.
Това , коет о каз а пре д мен, б е едн а заключителн а фаза о т Неговат а дейнос т н а земята. "В бъдеще хората ще се раждат само чрез самовъплътяване. В шестата раса няма да има гробища. Като си заминава човек, ще се дематериализира. Някой казва: Защо Бог е измислил смъртта? Бог не иска човек да умира, но човек измислил смъртта чрез грехопадението. Затова има един стих, който казва: Бог не благоволи в смъртта на човека." За идването на шестата раса, това ще намерите в Словото на Учителя и всеки сам ще си проучи въпроса. А грехопадението на човека започва със слизането на човека на земята и обличането му в човешка плът. По този въпрос ще намерите осветление в Словото на Учителя. В последните дни в Мърчаево, на разговор с Учителя е д-р Методи Константинов. На Методи Учителят показва едно тефтерче, в което Той си е вписвал Свои откровения.
към текста >>

Затова има един стих, който казва: Бог не благоволи в смъртта на човека." За идването на шестата раса, това ще намерите в Словото на Учителя и всеки сам ще си проучи въпроса.
"В бъдеще хората ще се раждат само чрез самовъплътяване. В шестата раса няма да има гробища. Като си заминава човек, ще се дематериализира. Някой казва: Защо Бог е измислил смъртта? Бог не иска човек да умира, но човек измислил смъртта чрез грехопадението. Затова има един стих, който казва: Бог не благоволи в смъртта на човека." За идването на шестата раса, това ще намерите в Словото на Учителя и всеки сам ще си проучи въпроса. А грехопадението на човека започва със слизането на човека на земята и обличането му в човешка плът. По този въпрос ще намерите осветление в Словото на Учителя. В последните дни в Мърчаево, на разговор с Учителя е д-р Методи Константинов. На Методи Учителят показва едно тефтерче, в което Той си е вписвал Свои откровения. Учителят държи тефтерчето и показва на Методи, че още през 1902 година там е отбелязано за войната, която ще дойде през 1939-1940 и до 1945 година.
към текста >>

Единственото, което се изпълни точно навреме и без всякакви умувания бе спасяването на евреите от концлагерите на смъртта по нареждане на Учителя.
Законът е строг и безпощаден. " (Беседа, държана на 1 юни 1932 год.) При една среща на Начо Петров с Учителя, в последните Му дни, Учителят бе казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата Ми от 1 юни 1932 година" По-късно, през 1946 година, тя бе отпечатана под заглавие "Любов, обич и почит" в томчето "Начало на мъдростта" и ще го намерите на стр. 215. В онези драматични политически събития, Учителят бе много строг и напрегнат. Приятелите непрекъснато сновяха до Мърчаево и се връщаха с известна утеха в София. Но малцина изпълниха онова, което Учителят каза. Единственото, което се изпълни точно навреме и без всякакви умувания бе спасяването на евреите от концлагерите на смъртта по нареждане на Учителя. А някои от тях бяха вече натоварени на влаковете. Други пък чакаха своя ред и час. В изпълнението на Волята на Учителя участвуваха трима човека. Първият бе Методи Константинов. Той изпълни точно навреме нарежданията на Учителя.
към текста >>

13. 3_74 Политически събития

Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит.
По този повод Учителят каза: "Когато една царица се отдалечи от кошера си на пчелина - или царицата загива, или кошерът. Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата. Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от Небето. А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение. Но Учителят сравняваше неговата политика с тази на другите царе и спрямо тях той е най-демократичният цар в света. За нас нещата стояха по-иначе, защото ние не можехме да сравняваме.
към текста >>

14. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази.
Защо отиваш против Него и защо воюваш срещу Него и руснаците? " А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази. Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага. В Божиите решения няма обратни действия. Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци.
към текста >>

15. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Това бе естествено за нас простосмъртните.
Ето там е разликата между безмензурната музика на висшите светове и на онази музика, която слиза и се облича долу на земята в мелодия, ритъм, текст. Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее. Кирил със свещено чувство търсеше да долови и изпълни това, което Учителят искаше, като се вглъбяваше и молеше. Но не във всичко сполучваше. Това бе естествено за нас простосмъртните. Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на песента "Вехади". Аз съм присъствувала, когато Учителят му говореше и го напътствуваше как да я разработи. Той я разработи за два гласа и ние я пяхме двамата с Митко Сотиров. Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на цигулка, което не се одобри от всички ни. През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя".
към текста >>

16. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му.
Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват. Запитаха ни: "Где е Учителят Петър Дънов? " Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го! " Бяха двама човека униформени и въоръжени. Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите.
към текста >>

17. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

На процеса срещу Братството през 1958 година, прокурорът Руменов заяви, че ако не бил премахнат член 39 преди няколко месеца, щял да ни издаде присъда смърт чрез обесване.
Аз бях организирал и книговезница, където беседите се подвързваха. Директор на печатницата беше Никола Антов, за което получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата. Така че той беше осигурен със заплата за препитанието си. В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение. На процеса срещу Братството през 1958 година, прокурорът Руменов заяви, че ако не бил премахнат член 39 преди няколко месеца, щял да ни издаде присъда смърт чрез обесване. Той много съжаляваше за това, повтори го много пъти на делото пред съда. Да, но Невидимият свят бе взел предварителни мерки за това. Ние бяхме осъдени - аз, Борис Николов, и Жечо Панайотов - получихме присъда дванадесет години затвор, от която излежахме четири години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийство - аз успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни от затвора на 1 януари 1963 година.
към текста >>

18. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени!
Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
към текста >>

19. 5_06 Песните на Учителя

Означава "безсмъртие".
Ти си тук, на земята, в тяло, а усещаш, че си половината горе във висините. За да дойде другата половина, тя трябва да слезе по някакъв начин. Тя може да слезе по пътя, прокаран от звуците на химните, тя ще се качи на тяхната слънчева колесница от лъчи на светлината и ще слезе. Тогава те - звуци и лъчи - ще влезнат в теб, човешката душа ще бъде в теб и ще направи съединението между теб и слънцето. Амриха Това е свещено име. Означава "безсмъртие". Кое е безсмъртното у човека? Човешката душа. Амриха, това е безсмъртната човешка душа. Това е същевременно състояние на съзнанието на ученика. Едно от състоянията на съзнанието му се нарича Амриха.
към текста >>

Кое е безсмъртното у човека?
За да дойде другата половина, тя трябва да слезе по някакъв начин. Тя може да слезе по пътя, прокаран от звуците на химните, тя ще се качи на тяхната слънчева колесница от лъчи на светлината и ще слезе. Тогава те - звуци и лъчи - ще влезнат в теб, човешката душа ще бъде в теб и ще направи съединението между теб и слънцето. Амриха Това е свещено име. Означава "безсмъртие". Кое е безсмъртното у човека? Човешката душа. Амриха, това е безсмъртната човешка душа. Това е същевременно състояние на съзнанието на ученика. Едно от състоянията на съзнанието му се нарича Амриха. Това е едно от стъпалата за възлизане на човешката душа към Бога.
към текста >>

Амриха, това е безсмъртната човешка душа.
Тогава те - звуци и лъчи - ще влезнат в теб, човешката душа ще бъде в теб и ще направи съединението между теб и слънцето. Амриха Това е свещено име. Означава "безсмъртие". Кое е безсмъртното у човека? Човешката душа. Амриха, това е безсмъртната човешка душа. Това е същевременно състояние на съзнанието на ученика. Едно от състоянията на съзнанието му се нарича Амриха. Това е едно от стъпалата за възлизане на човешката душа към Бога. А като песен, дадена от Учителя, означава много. В каква красота я е облякъл Учителят, какви дрехи й е дал!
към текста >>

20. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Когато казаха това на Учителя, Той каза: "Стамболийски сам произнесе смъртната си присъда.
Допусна конгреса, на който се събраха около двеста души, а след това заповяда на полицията и войската да ги обкръжи, нападнаха ги и избиха мнозина от тях на площада. Така той си създаде карма с тях. Учителят недвусмислено заяви после, че такова действие е недопустимо. "Когато се отнеме животът на идейни човеци, извършителят ще заплати за това с главата си." И така стана. На 9 юни 1923 година беше направен преврат и Стамболийски беше убит, като му отрязаха главата и я поднесоха на тепсия на онези, които организираха преврата. Когато казаха това на Учителя, Той каза: "Стамболийски сам произнесе смъртната си присъда. Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме.
към текста >>

21. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски.
Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година. Завършва без успех с 1 486 убити, 1 400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1 600 починали от холера. На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски. От холера са загинали 75% от жертвите на войната. Злият гений на Европа Фердинанд действуваше срещу българския народ. Избухването на холерата не бе случайно явление. Имаше причина за нея - това бе отказът да се приеме мирът. Ако беше приет мирът, България щеше да получи земите нa Сан-Стефанска България и щяха да се избегнат хилядите жертви и последващите трагични събития за нея.
към текста >>

22. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Ето това бе една кармична развръзка на две европейски династии, смъртни врагове, дошли тук в България, за да разрешат кармата си чрез българския народ.
Борбите за обединението на Италия довеждат до премахването на местните династии. Начело на обединението застава Савойската династия. Представител на тази династия е крал Виктор Емануил II, чиято дъщеря, принцеса Джована Савойска, става съпруга на българския цар Борис III под името Йоанна. Така че династията на царица Йоанна бе свалила династията на майката на цар Борис III. А тук в България, Борис III бе господар и цар и тя трябваше да му се подчинява. Ето това бе една кармична развръзка на две европейски династии, смъртни врагове, дошли тук в България, за да разрешат кармата си чрез българския народ. И вместо да проявят послушание към Учителя за разрешаването на кармата си, те Му създадоха куп неприятности. И двете династии пречеха на работата на Учителя и на Бялото Братство. А пък династията на баща му Фердинанд Кобург-Готски също заемаше своето място тук чрез цар Борис III, като най-тежка карма в Европа. Така че тук в България се събраха на едно място три династии, които воюваха за надмощие и то на гърба на българския народ. Всичко това се стовари върху България и тя пострада заради това.
към текста >>

Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим.
Мировият Учител управлява двете ложи - Бялата и Черната. Но нито един от представителите на "Изгрева" от Бялата и от Черната ложа не изпълни съветите на Учителя. Така те не изпълниха Волята на Бога, която идваше чрез Учителя. Така Всемировият Учител бе принуден да ги остави да изпитат цената на своето непослушание. За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. А ние, които оставахме на "Изгрева", трябваше да плащаме за неговите грешки и досега носим последствията за това, защото комунистите никога не можаха да разберат, че той - Лулчев - няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които, всички без изключение обърка - те се отклониха от Школата и всеки си тръгна по своя път. Един пример: беше краят на август 1944 година. Софиянци забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори всички свои архиви, защото наближава нова историческа развръзка.
към текста >>

Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим.
Започват арести на всички управляващи. Арестуван е и Любомир Лулчев. Започват разпити. Още при първия разпит, за да докаже, че е невинен и че е работил за доброто на България, казва, че има написан дневник по всички въпроси и който се интересува, може да отиде и да го вземе от бараката му на "Изгрева". Отиват на "Изгрева", влизат в бараката му и намират дневника му на лично място. Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт беше създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 година и регент, както и Богдан Филов - министър-председател, също регент. (След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт.
към текста >>

(След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев.
Отиват на "Изгрева", влизат в бараката му и намират дневника му на лично място. Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт беше създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 година и регент, както и Богдан Филов - министър-председател, също регент. (След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев. Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една изгнила дъска, там за моя изненада намерих един вързоп. Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра.
към текста >>

Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт.
Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт беше създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 година и регент, както и Богдан Филов - министър-председател, също регент. (След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев. Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една изгнила дъска, там за моя изненада намерих един вързоп. Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра. Понякога там се слагаха разни материали за изолация от студа.
към текста >>

23. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

А Лулчев бе осъден на смърт.
А Георги Димитров имаше добри чувства към Учителя и Го уважаваше. Той не бе забравил добрините Му. Той лично даде разрешение от Москва за погребението на тялото на Учителя на мястото на "Изгрева" - тогава не се разрешаваше на частни лица да се погребват извън гробищата. Георги Димитров се завърна в България и стана министър- председател. Веднъж на съвещание на правителството неговите министри искали да се вземат мерки на ограничение срещу Братството, защото всички действия на Лулчев се отъждествяваха с Учителя и Братството. А Лулчев бе осъден на смърт. На една и съща плоскост бяха поставени Лулчев и Братството. Това не беше вярно. Учителят много пъти беше изобличавал Лулчев за неговите действия. Но това не се знаеше от комунистите или пък когато им съобщавахме това, на тях не им изнасяше да го знаят. Тогава Георги Димитров им казал следното: "Оставете ги тези хора.
към текста >>

24. 5_50 Отклонението

Това око ни предпази от тази предстояща развръзка, развръзка на живот и смърт.
По време на процеса срещу Братството, следователят и прокурорът ми заявиха: "Ние проверихме по нашите канали и разбрахме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с чужди централи. Ако имаше и най-малкото съмнение, ние щяхме да ви окачим на бесилото като чужди агенти и предатели." Освен на мен, казаха това и на Мария Тодорова, а и на други свидетели по делото. И щяха да направят това без да им мигне окото, защото така се разправяха с всички, които имаха връзка с чужбина. Защото тогава по такъв начин се бореха със своите врагове тук и с онези, които бяха в чужбина. Тогава се убедихме, че има Божие око, което гледа и отмерва времето на Истината и Заблудата. Това око ни предпази от тази предстояща развръзка, развръзка на живот и смърт. Това бе развръзка, която и разполови нещата в Братството на две. Едните отидоха наляво, а другите надясно. Овците бяха отлъчени от козите и бяха оформени две стада. Всеки пастир си пое своето стадо - едните отидоха да пасат овцете, а други отидоха да си пасат козите. Тази символика стана реалност и ние трябваше да я преживеем.
към текста >>

25. 5_56 Времето на Доброто и времето на Злото

Злото косеше с косата на смъртта всеки, който му се изпречи.
Като че ли някой с длето изчука каменни букви в нас. Учителят се прибра в стаята. Ние седяхме приковани на пейката. Тогава годините и събитията бяха бурни. В Европа се воюваше, умираха по фронтовете милиони хора. Злото косеше с косата на смъртта всеки, който му се изпречи. Ние бяхме свидетели как Учителят обяви една нова епоха, която идваше. Това е епоха, когато Злото ще служи на Доброто и ще изпълнява Волята му. Ние доживяхме това време. През тези тридесет години след заминаването на Учителя, ние видяхме много злини, които се стовариха върху Братството и върху "Изгрева". "Изгревът" бе разрушен и ние - пръснати като пилци.
към текста >>

26. 5_57 Кой спаси българските евреи?

От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ.
Всички без изключение започнаха да се надпреварват и да изтъкват, че те били тези представители, които са спасили евреите. Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ. Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността. Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ. На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт. На откриването, в списъка на държавите, залазили живота на евреите, името на България не бе споменато. В Европа само България и Дания запазиха евреите. Президентът Желев напусна тържеството и по този повод бе издадена декларация.
към текста >>

Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт.
Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността. Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ. На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт. На откриването, в списъка на държавите, залазили живота на евреите, името на България не бе споменато. В Европа само България и Дания запазиха евреите. Президентът Желев напусна тържеството и по този повод бе издадена декларация. Вицепрезидентът но САЩ Ал Гор поднесе своите извинения и българската делегация присъствува на тържествата. На официалната церемония, президентът на САЩ Бил Клинтън спомена имената на Дания и България, спасили евреите.
към текста >>

27. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III.
Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. А тогава, по онези години, за едно такова обвинение направо се разстрелваше без съд. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения.
към текста >>

28. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници.
Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мене. Аз зная колко струват Кобургите". Като чула това, Елена възкликнала и упрекнала Лулчев: "Тогава ти с кой акъл отиваш там? " Лулчев се оправдал: "Аз искам да опитам". Този опит му струваше живота. Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанда да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отговорил: "Аз не слушам ясновидци! " Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че съветът на Учителя бе проверен както трябва.
към текста >>

29. 8_01 Песните на Учителя

След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
към текста >>

30. 8_03 Симеон Симеонов

Школата има един Учител, този Учител е безсмъртен и не може да бъде заместен от никого!
Как се е преобърнало това в неговото съзнание и се е отразило по такъв начин, аз не зная. Може би е мечтаел за такъв пост. Но Учителят го похвали за неговата ревност. Симеон остана много недоволен от стенографите, защото не сме поместили онова, което той държеше в ума си. А това е много просто за всеки един ученик от Школата. Школата има един Учител, този Учител е безсмъртен и не може да бъде заместен от никого! Дори ако всички братя и сестри се съединят в едно, пак не можем да дадем идеалния ученик! Ето, това беше задачата, която Учителят ни даде като направим подарък на Симеон. Тоест всички ние трябваше да имаме по една изработена добродетел и като се съберяха всички добродетели в едно, те щяха дадат образа на идеалния ученик. Това нещо тогава не го разбрахме. Разбрахме го по-късно, когато Симеон започна да претендира, че с този жест на Учителя, с ябълката, която е получил, е бил определен за Негов заместник.
към текста >>

31. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека.
Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си.
към текста >>

32. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят.
Ако бях Го питала - а въпросите бяха готови и бяха в мен - Той щеше да ни отговори. Тогава щях да зная Неговото мнение по всички братски въпроси и щеше да остане най-лесното - да се прояви послушание и да се изпълнява. След като си замина Учителят, една сестра сподели една опитност с мен, която ще ви разкажа. Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни. Тя отива за съвет и за помощ. Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях.
към текста >>

Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята.
Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях. Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята. Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум.
към текста >>

33. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

След смъртта й, тя извика наследниците й и им предаде всичко, което бе останало от Паша.
Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа. Това беше изумяващо за всички. А имаше бедни, без препитание и без жилище. Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент. Най-накрая, в последните месеци, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев. След смъртта й, тя извика наследниците й и им предаде всичко, което бе останало от Паша. Те наследиха жилището. Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами.
към текста >>

34. 9_05 Кой бе Учителят?

"Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта.
Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Затова ние, учениците на Школата, а след нас и хората в този народ и човеците на земята, трябваше да дадем заслужената цена на нашия Учител, защото Бог Го изпрати на земята. За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години.
към текста >>

35. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя.
Той имаше за цел да запише историята на музикалния живот и техните опитности с Учителя. Бе работено последователно с всеки музикант. Работата бе трудна, мъчителна и свързана с много противодействия от страна на онези сили, които всячески пречеха да се документира историята на Школата. Онези, които бяха целували ръка на Учителя, живееха още в онова време, през което протече времето на Школата. Беше неимоверно трудно да се накарат тези съвременници на Учителя да разказват, а някои от тях - дори и да запишат опитностите си. С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя. Всички очакваха, че за тях ще дойде едно ново време, при което ще могат да се изявят. Но те не знаеха думите на Учителя, мястото и времето, когато бе казал: "Всички онези, които целуваха десницата на Великия Учител, няма да имат дял в новите условия, които Небето ще открие за следващите поколения". Това се сбъдна и онези, които взеха живо участие в музикалния живот на "Изгрева", отдавна си заминаха за невидимия свят. Останаха малцина, в една библейска възраст. С тях също бе работено, но техните материали ще бъдат публикувани в една друга поредица, когато поименно ще бъдат дадени цялостни, спомени на тези ученици в отделни издания.
към текста >>

Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието.
Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият Живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм! Бъдете носители на това Единство! В СВЕТА ЩЕ ЖИВЕЕТЕ! ВСЕКИ ЩЕ РАЗРЕШИ ЗАДАЧИТЕ СИ С МЕТОДИТЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ! Ние можем и да разберем, и да приложим Божественото Учение!
към текста >>

36. 10_08 Кой е Всемировият Учител?

Това означава да се възкреси човешката душа и да се обезсмърти човешката душа.
Чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Очакваме пробуждането на човешката душа в следващата епоха на човешката цивилизация и раса. Единението на човешката душа с Бога чрез Космичната Обич ще обедини малкото в целокупността на Вселената. Тогава Всемировият Учител като принцип във Вселената ще се прояви напълно. Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся. Това означава да се възкреси човешката душа и да се обезсмърти човешката душа. Днес, Възкресението се отнася за Божествения Дух. Безсмъртието се отнася за Божествената Душа. Утре, в новата еволюция на човечеството, Възкресението ще се отнася за човешката душа, която се е обезсмъртила, като е завършила своята еволюция чрез Единение с Бога. А това Единение става само чрез Христовия Дух, чрез Христа, който е врата към Бога. Всемировият Учител е изявената Божествена Душа на Битието като еманация на Христовия Дух, на Абсолютния Дух на Битието.
към текста >>

Безсмъртието се отнася за Божествената Душа.
Единението на човешката душа с Бога чрез Космичната Обич ще обедини малкото в целокупността на Вселената. Тогава Всемировият Учител като принцип във Вселената ще се прояви напълно. Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся. Това означава да се възкреси човешката душа и да се обезсмърти човешката душа. Днес, Възкресението се отнася за Божествения Дух. Безсмъртието се отнася за Божествената Душа. Утре, в новата еволюция на човечеството, Възкресението ще се отнася за човешката душа, която се е обезсмъртила, като е завършила своята еволюция чрез Единение с Бога. А това Единение става само чрез Христовия Дух, чрез Христа, който е врата към Бога. Всемировият Учител е изявената Божествена Душа на Битието като еманация на Христовия Дух, на Абсолютния Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Битието чрез Духа Христов, чрез Духа на Вселената, чрез Духа Вечен в Христа. Той е Все и Вся.
към текста >>

Утре, в новата еволюция на човечеството, Възкресението ще се отнася за човешката душа, която се е обезсмъртила, като е завършила своята еволюция чрез Единение с Бога.
Тогава Всемировият Учител като принцип във Вселената ще се прояви напълно. Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся. Това означава да се възкреси човешката душа и да се обезсмърти човешката душа. Днес, Възкресението се отнася за Божествения Дух. Безсмъртието се отнася за Божествената Душа. Утре, в новата еволюция на човечеството, Възкресението ще се отнася за човешката душа, която се е обезсмъртила, като е завършила своята еволюция чрез Единение с Бога. А това Единение става само чрез Христовия Дух, чрез Христа, който е врата към Бога. Всемировият Учител е изявената Божествена Душа на Битието като еманация на Христовия Дух, на Абсолютния Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Битието чрез Духа Христов, чрез Духа на Вселената, чрез Духа Вечен в Христа. Той е Все и Вся. Всемировият Учител слезна между българите и славянството, за да създаде една нова еволюция на една нова епоха за идното човечество от Шестата раса.
към текста >>

37. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

13 февруари 1899 год., гр. Варна

Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде.
Божествената Светлина, т. е. Божествената Слава е Свят на Истината. Божественият Дух носи пълната Светлина, т. е. Слава. Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки. Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде. БОГ Е ВИДЕЛИНА. Божествената Виделина е Светлината в Духовния свят, който е свят на Мъдростта. Виделината се състои от един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, излъчващи се като живи струи и носещи жив и разумен живот на тези цветове. Виделината в Духовния свят, в Света на Мъдростта, създава и твори формите и се явява като Хармония от форми и движение на тези форми. Светът на Мъдростта е свят на формите в Невидимия, Духовен свят.
към текста >>

38. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт.
Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраВе и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоят Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който от сега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. От сега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за тебе. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш.
към текста >>

39. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.
към текста >>

Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.
Животът и възраждането Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
към текста >>

Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.
Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.
към текста >>

40. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.
И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми.
към текста >>

41. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.
Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви.
към текста >>

В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре.
Може ли една жена да роди своето дете преждевременно? Или може ли да роди няколко деца изведнаж? Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече?
към текста >>

42. Разговор Седмий. Заключение

Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа?
До кога ще слугувате на два ума, до кога ще стоите между две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни, но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие.
към текста >>

Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае.
Ний се движим и живеем в него, защото това е върховната воля на Бога. Ний Му служим, ний Го любим, ний Го славим. Възвещаваме Словото Му в род и род. Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мен, за да гледат славата ми, която съм имал у теб преди създание мира“.
към текста >>

43. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна.
Връща се и съобщава на баба ми. Тя го подтиква да отиде втори път. С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил. Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго.
към текста >>

Трябва да избираш: или злато или смърт от змия.
Тя го подтиква да отиде втори път. С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил. Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее.
към текста >>

44. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели.
А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска.
към текста >>

45. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт.
Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение дошли под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от братството. Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултния закон. Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт. По-добре да гориш отвътре и да изгори всичко старо, което е в теб, от стария живот и да вървиш напред отколкото да се повърнеш. Повърнеш ли се, ще те разкъсат онези, които искат да те ограбят и да ти вземат от спечеленото. Този закон го проверявахме по време на Школата. Действуваше безотказно. Но на първите три серии на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото.
към текста >>

46. 99. АНТИМИНСЪТ

И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е.
Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс. Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е. освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго. И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за манастира, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва. Така започва възраждането в поробените народи. След това започват политическите акции с четите, с революционните комитети, но това всичко се предшествува от молитвите на Атонските монаси. Значи политическото пробуждане на народите се предшествува от молитвите на монасите.
към текста >>

47. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Тя понесе смъртта храбро, достойно както един истински ученик може да я посрещне.
Обикновено когато някой от Братството си заминава не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. И тук имахме молитви за този случай. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашият ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа след обед на 18 юли 1976 г. на 78-годишна възраст.
към текста >>

48. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Учителят й даде духовното име Амриха, което значи безсмъртна.
След няколко години се прехвърлихме горе при салоните до „Върха на Размишлението". Минавахме по Зеления ред направо до върха. Там преживяхме последните години от нашия съвместен живот. При своите излети приятелите минаваха покрай нас, гостуваха ни и след това се връщаха в лагера. Това бяха последните ни години с Мария на планината. Учителят й даде духовното име Амриха, което значи безсмъртна.
към текста >>

49. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

След смъртта докато отидеш в лоното на Аврама, всичките ти дрехи ще разтърсят, ще те изперат, ще те облекат.
ЗАТОВА ТРЯБВА ДА ДОЙДЕМ ДО ЕЗИКА НА ПРИРОДАТА. Българският език трябва да се измени. Той ще се измени като се изменят българите. ЖИВОТЪТ ОТ ЛИЧНОСТТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕЛЕЕ В ИНДИВИДУАЛНОСТТА, ОТ ПОСЛЕДНАТА В ДУШАТА, ОТ ДУШАТА В ДУХА. Преливане трябва да става. След смъртта докато отидеш в лоното на Аврама, всичките ти дрехи ще разтърсят, ще те изперат, ще те облекат. Това от хиляди години са го знаели всички светии и праведни. Сегашният живот е едно заблуждение. Ако в този живот ние не можем да се преселим в бъдещето, в следующия живот, от него в трети живот и пр. ще се спрем като някой кон на пътя си. МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ.
към текста >>

50. 129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ

После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето.
И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне. През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала. После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето. Оздравява накрая. По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище? " Учителят отговаря: „Слушам Господи! " И Христовият Дух се вселява в Него.
към текста >>

51. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл на всички и като сноп, като прожекторен сноп да я насочат към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност.
По това време Учителят е в Мърчаево с Братството. Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Мине няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: „Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така в разстояние на близо час разговора се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл на всички и като сноп, като прожекторен сноп да я насочат към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. На времето противовъздушната отбрана на София освен противосамолетни оръдия имаше и големи прожектори, които изпращаха светлинен сноп един метър в диаметър в небето над София, те шареха по него и търсеха самолетите, че като ги осветят да станат добре осветена мишена, за да бъдат по-добре обстрелвани от противозенитните оръдия. Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно то се си записват часът и денят, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: „Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него".
към текста >>

52. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

Тогава разбрах защо първите християни, когато са ги хвърляли на зверовете в римските арени, са пеели и с радост са посрещали смъртта.
А след това като едно далечно ехо то продължавало да откликва в неговото съзнание месеци наред. Беше дошъл на гости и разказваше този случай. Един млад брат го пита: „Ти по това време в тялото ли си беше или се беше извлякъл? " Брат Чернев се усмихва и отговаря: „Бях в тялото си. Но в това състояние, в което бях имах чувството, че животът е неразрушим и съм едно с Големия Живот на Космоса. Тогава разбрах защо първите християни, когато са ги хвърляли на зверовете в римските арени, са пеели и с радост са посрещали смъртта. Ако някой на мен беше ми казал, отиди и умри за Христа, аз щях да го направя без да се уплаша за своя живот в човешкото ми тяло, защото аз в този момент принадлежах на Големия Живот в Космоса. Имах опитност за пробуждане на човешкото съзнание, която ми беше дадена от Учителя. Това продължи няколко часа и после отново една невидима ръка затвори тази завеса. Сега съм си пак обикновен човек с обикновени човешки очи, но с тази разлика, че имам пример от живота на моята прародина. Това стана с помощта на Учителя." Ето това е един пример за пробуждане на човешкото съзнание и за свръхсъзнанието, което има да дойде у човека.
към текста >>

53. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Четвърти сън: Безсмъртният поет.
Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо. Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега.
към текста >>

54. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Ето, аз прилагам трите заверени от нотариуса декларации заверени от софийския нотариус и препис-извлечение от смъртния акт.
Декларираха, отидоха в градския нотариат и завериха своите декларации. Така те изнесоха Истината, за да се противопоставят на лъжата. Но това бе направено без да се шуми и разгласява. Това се направи за следующите поколения българи. Така те защитиха чрез Истината името на Учителя. Ето, аз прилагам трите заверени от нотариуса декларации заверени от софийския нотариус и препис-извлечение от смъртния акт. А Духът на Заблуждението накара онези философи и академици да напишат на стр. 202,20 ред отгоре следното: „Дъновизмът е реакционно Учение". И това е в издание на БАН, където на видно място пише: „История на философската мисъл в България". Ето такава беше философската мисъл в България по времето на Учителя и 40 години след това. Няма що.
към текста >>

донесените вестници съобщаваха за смъртта на Господин Дънов.
- и добави, „да вдъхне надежда в болния! Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная. Моята диагноза тогава беше БРОНХОПНЕВМОНИЯ ГРИПОЗА ПРИ ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С ИЗРАЗЕНА СЪРДЕЧНА СЛАБОСТ - АРИТМИЯ, ОТОЦИ. Докато влакът чакаше в гара Драгоман, на 27.ХН. 1944 г. донесените вестници съобщаваха за смъртта на Господин Дънов. София Декларатор: /д-р Стефан Ст. Кадиев/ 16 септември 1977 г паспорт ШГ 877057/1 РУ ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната д-р Дафина Петрова Сает, родом от гр. В. Търново, живуща в гр. София, ул. „Раковски" N 120,паспорт серия ШГ 344536,издаден от центр.
към текста >>

55. 10. ПЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ

август трябваше да премине през смъртна опасност.
Учителят го гледа с такова безпокойство, страх, даже ужас. След това Учителят затваря очите си за малко време, задълбочава се в себе си и като поглежда пак брата, на лицето Му има усмивка. Той само казва: „Всичко ще мине добре! " След това брата отиде по своята работа. Работата му беше такава, че точно на 15. август трябваше да премине през смъртна опасност. Нямаше никакви изгледи за спасението му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня. Тогава той разбра какво значат думите на Учителя: „Преди 15. август! " И страхът и ужаса, които се изписаха на лицето Му когато го погледна. После разбра и думите - „Всичко ще мине." Това беше Николай Дойнов, моят рожден брат. Тогаз бе арестуван и беше подведен под едно следствие, в което му се искаше смъртната присъда.
към текста >>

Тогаз бе арестуван и беше подведен под едно следствие, в което му се искаше смъртната присъда.
август трябваше да премине през смъртна опасност. Нямаше никакви изгледи за спасението му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня. Тогава той разбра какво значат думите на Учителя: „Преди 15. август! " И страхът и ужаса, които се изписаха на лицето Му когато го погледна. После разбра и думите - „Всичко ще мине." Това беше Николай Дойнов, моят рожден брат. Тогаз бе арестуван и беше подведен под едно следствие, в което му се искаше смъртната присъда. Накрая бе освободен за радост на всички.
към текста >>

56. 13. ТРАМВАЙНИЯ БИЛЕТ

" Аз като че чакам смъртната си присъда.
От притеснение ми притъмня, мозъкът ми трескаво работеше, търсеше изход от положението. Как да кажа на Учителя, че нямам пари за билет? Денят помръкна, като че припадна нощ, стоя неподвижен като каменно изваяние. Кондукторът приближава. „Моля билети! " Аз като че чакам смъртната си присъда. Учителят си гледа през прозореца. Турил съм ръцете си на коленете и умирам. Още една крачка и кондукторът ще бъде при нас. Стискам злополучното левче и се чудя какво да правя. В това време ръката на .
към текста >>

57. 108. РАЗДЯЛАТА

Поемате ли отговорността за неговата смърт?
Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите. Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине. Поемате ли отговорността за неговата смърт? " Сестрите си отидоха смутени и засрамени. После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи. Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки. След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост. Ако бяха ни разделили един от нас щеше да си замине.
към текста >>

58. 13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

Ако бяха я хванали, грозеше я смърт.
„Опълченска" 66 в дома на Гумнерови. Къщата на Петко Гумнеров беше половин близнак, а другата половина беше на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Той живееше при майка си, в едно съседство с Учителя и под един покрив с Него. Покривът на къщата е един и таванът е общ. Когато стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите и започнаха да претърсват къща след къща, сестрата на Георги Димитров - Елена, преминава през общия таван, спуска се през таванския отвор към половината на къщата, където Учителят живееше и поисква закрила от Него, за да я спаси. Ако бяха я хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на „Св. Неделя" през 1925 г., когато загинаха стотици хора в църквата. Ако бяха я хванали, милост нямаше да има. Учителят я изслушва, приема молбата й и нарежда на една наша сестра Василка да я изведе като наша сестра преоблечена в бяло.
към текста >>

59. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Те продължиха да го пренебрегват, понеже онази целувка стоеше пред тях като смъртен грях.
Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Каква ти гледка. Това е живо човешко възкресение. И от тогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Те продължиха да го пренебрегват, понеже онази целувка стоеше пред тях като смъртен грях. Но след известно време заради тази целувка се развиха такива събития, след които нещата се промениха, защото развръзката на тези събития бяха драматични и поучителни за всички. А какви бяха те, ще ви ги разкажа друг път. Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените беше сложена цветна Пентаграма, а на върха й вместо образа на Христа художникът бе нарисувал образа на Учителя.
към текста >>

60. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Холерата е ужасна болест - почва миене, чистене, преобличане на болните, превръзки, а „керваните на смъртта" возят все нови и нови болни.
Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам. Тези, които викат там горе също имат жени и деца. Бог е с нас, ние ще видим жените и децата си." И тръгва към болницата. С него отиват още трима души, от които двама наши братя. И почва работа. Холерата е ужасна болест - почва миене, чистене, преобличане на болните, превръзки, а „керваните на смъртта" возят все нови и нови болни. Леглата са изпълнени, турят по коридорите, всяко местенце е заето, нема къде да се мине. Работа непосилна. Работа лице срещу лице със смъртта. Работят от тъмно сутрин, до късно вечер. Брат Георги разправя: „Почвахме деня с молитва и цял ден се молехме и призовавахме Учителя и псалми пеехме.
към текста >>

Работа лице срещу лице със смъртта.
С него отиват още трима души, от които двама наши братя. И почва работа. Холерата е ужасна болест - почва миене, чистене, преобличане на болните, превръзки, а „керваните на смъртта" возят все нови и нови болни. Леглата са изпълнени, турят по коридорите, всяко местенце е заето, нема къде да се мине. Работа непосилна. Работа лице срещу лице със смъртта. Работят от тъмно сутрин, до късно вечер. Брат Георги разправя: „Почвахме деня с молитва и цял ден се молехме и призовавахме Учителя и псалми пеехме. Никакво ядене през деня, сутрин закусвахме и чак вечер когато привършим работата си, измием се и се преоблечем, приберем се в малката си стаичка - тогава се хранехме. Тъй издържахме девет месеца. Заприличахме на сенки.
към текста >>

Единадесет месеца борба със смъртта.
Вяра жива". Радостта ни нямаше граници. От къде знаеше Учителят положението ни. Ние писма не пишехме. Това писмо ни даде такава сила, такъв подем на духа, че ние издържахме още два месеца докато болницата се закри". Единадесет месеца борба със смъртта. През болницата минаха повече от 900 души болни. От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и милостта към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест. Двама от лекарите умряха, а от нас нито един не пострада и ние се върнахме живи и здрави и пак видяхме жените и децата си". Това е служението на ученика. Тава са божиите служители през вековете.
към текста >>

61. 53. ЗАДРУГА

Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос.
към текста >>

62. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда.
Има много опит-ности на първите братя с Учителя от едно време, които показват и доказват Божията закрила върху тези души. Тези примери ще ги намерите и ще ги прочетете. Те са верни и истински. Аз заварих тези братя когато бяха на възраст, а аз бях млад и виждах и чувах с какво благоговение те разказваха своите опитности. Благоговееха пред Духът на Учителя. Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда. По онези години прочетох в едно писмо на Учителя, в което Той казва, че през времето на Христа учениците Христови с радост са минавали през смъртта, а светът се е радвал на това. Но сега, в тези времена учениците на Христа ще се радват и славословят Бога, а светът ще ридае. Аз видях това и заварих вдовиците на много убити българи от двете войни. Синовете на убитите бяха мои съученици. Беше наистина страшно да се гледат вдовици, сираци и немотия.
към текста >>

По онези години прочетох в едно писмо на Учителя, в което Той казва, че през времето на Христа учениците Христови с радост са минавали през смъртта, а светът се е радвал на това.
Тези примери ще ги намерите и ще ги прочетете. Те са верни и истински. Аз заварих тези братя когато бяха на възраст, а аз бях млад и виждах и чувах с какво благоговение те разказваха своите опитности. Благоговееха пред Духът на Учителя. Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда. По онези години прочетох в едно писмо на Учителя, в което Той казва, че през времето на Христа учениците Христови с радост са минавали през смъртта, а светът се е радвал на това. Но сега, в тези времена учениците на Христа ще се радват и славословят Бога, а светът ще ридае. Аз видях това и заварих вдовиците на много убити българи от двете войни. Синовете на убитите бяха мои съученици. Беше наистина страшно да се гледат вдовици, сираци и немотия. Цяла напаст Божия бе налегнала българската земя.
към текста >>

63. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си.
Софрони Ников, който е бил на този конгрес като представител на българската теософс-ка ложа много години по-късно лично на брат Георги Куртев от Айтос бе предал думите на Кришна Мурти, който казал, че Мировият Учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников бе го казал това само на брат Георги Куртев когато го бе посетил веднъж в градината в Айтос. Но той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други причини. Кришна Мурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше казал и изнесъл Истината неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да отстоява. Атанас там в замъка „Ерде" се влюбва в една холандка Хилда, за която се оженва. Ражда им се момиче. А Кришна Мурти беше кръстник на това дете.
към текста >>

64. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина.
Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. Как ви се струва тази история? А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка.
към текста >>

65. 73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ

Искаше да направи преврат след смъртта на цар Борис III, но иска разрешение от Учителя.
Там по някакъв начин научава за Учителя и потърсил беседи. Изпращат му. Тогава тези неща бяха позволени и той почва да ги чете в затвора. След като излиза от затвора се среща с Учителя и Му благодари за помощта. Той беше политик, волеви и имаше връзка с военните. Искаше да направи преврат след смъртта на цар Борис III, но иска разрешение от Учителя. Стоил изпраща лично Методи Константинов да предаде думите му на Учителя, че е готов: „Довечера ще арестуваме тримата регенти и всички генерали и ще вземем властта и ще се обявим за република". Учителят изслушва Методи и му нарежда: „Оставете слугите да направят това! " Стоил Стефанов послушва Учителят и в последния момент отменя заповедта за преврата. През цялото време се чуди кои са тези слуги, за които споменава Учителят. Но ето дойде 9.1Х.
към текста >>

66. 74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА

Това беше непосилно да се носи от един простосмъртен човек, затова Учителят беше забранил на учениците си да се занимават с политика.
74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА Имаше братя, които се намираха между политиката от една страна и света от друга, но бяха по дух от Братството и присъствуваха на Изгрева. Това беше непосилно да се носи от един простосмъртен човек, затова Учителят беше забранил на учениците си да се занимават с политика. Някои се освободиха от политиката, послушаха Учителя и Той им помогна и те смекчиха своята карма, а някои дори се освободиха от нея. Но други не послушаха и заплатиха с живота си поради своето непослушание към Учителя, изразяващо се в думи и дела. Такъв пример бе и Любомир Лулчев. А един, който не можа да се освободи от политиката бе Стоил Стефанов. Беше политик до мозъка на костите си.
към текста >>

67. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Смъртността беше много голяма сред децата и старците.
септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси. Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест. Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе.
към текста >>

Тя помолва сестра си да напише писмо на Учителя, че е на смъртно легло.
Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка. Лекували са я с разни церове, но никаква полза. Тя помолва сестра си да напише писмо на Учителя, че е на смъртно легло. Писмото е изпратено, а тя започнала да повръща червена кръв от възпаления бял дроб и се проснала на земята. По едно време както била сама в стаята изведнъж усеща, че някаква светла вълна влиза в стаята, минава през нея, влиза в нея и й дава прилив на живот. Казва си: „Умирам, но за Тебе Господи още не съм живяла. Искам за Теб да живея и на Теб да служа". След това тя паднала на пода без да има възможност да се движи.
към текста >>

Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса.
Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която въздига и възкресява. Болестите, това са почиствание на Природата. Всяка болест донася нещо ново в живота. Бъди бодра и весела Духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето Духът действува всичко се урежда. Лекар в света е само Господ и природата е Негова сестра милоеерна, а земните лекари са нейни помощници там гдето те добре разбират нейния език. Моят привет и поздрав вам и на сестра ви. София, 30 ноември 1918 г. Подпис: Дънов /Свещеният подпис/ Олга Славчева чете писмото, плаче и знае кому дължи спасението си.
към текста >>

68. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

Изтихо радва се блажено че отишла си е скръбта и безвъзвратно победена завинаги - дори смъртта. 3.
Веригите ще разпилее Ще вземе всичко в ръце С Любовв в своите ръце. И да посреща и самин Ще видиш человеческия син, Но той сега е милионен Заблуди смъкнали от трона На тяхно място Тя седи - Любов в човешките гърди. С оръжие ново на света и води радостта. 12.Х11.1961 г. 1. Сърцето радостно трепери че Той пристига на света не може место да намери че иде вече Любовта. 2. Изтихо радва се блажено че отишла си е скръбта и безвъзвратно победена завинаги - дори смъртта. 3. Но пък небето мълчаливо не среща тази блага реч но цяло се разтърси живо гласа Му чу се надалеч. 4. С вихри, бури и стихии зарадвано от все сърце. Реве, свисти и грозно вие гърмоти, плеска с ръце. 6. Земята щом го чу, задруска се в танец луд и в хорце гърди й пламъци изпускат, Държи светкавици в ръце. 7. Крещи и вика: иде, иде Божествения Син в света.
към текста >>

69. ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът

Паша чува: „Подписа се смъртната присъда на Дафинка".
Как така ще си замине, нали живее тук на Изгрева, а Учителят е до нас и Той няма да позволи току така Дафинка да си замине. Върви един път Паша Теодорова по поляната и усеща, че съзнанието й се раздвоява: едното остава на земята, а другото се издига високо като балон в небето, в другия свят, и тя вижда картина. Дванадесет души старци стоят пред една маса и разглеждат документ. А той е разделен на графи, числа и сборове. Разглеждат внимателно документа и всеки за себе си прави изчисление и туря свое заключение. Паша чува: „Подписа се смъртната присъда на Дафинка". Старците обсъждат въпроса: кредитът, който би могъл да й се отпусне, ще го оправдае ли тя? Намират, че няма да го оправдае. Постепенно онова полусъзнание, което е било горе на небето слиза на земята, слива се заедно с другото и отново влиза в Паша като едно цяло. Тогава Паша разбира какво я очаква Дафинка и тя я жива оплака. След два месеца Дафинка си заминава.
към текста >>

70. 101. ЦОЧО ДИКОВ И ЛУНАТА

Ако ти мислиш, че луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта.
„Луната има културни хора, учени хора. Те живеят на екватора при някои морета. Те имат входове и живеят под кората на луната на дълбочина 10 км., понеже там е топло. Преди да е залязло Слънцето влизат вътре. Имат и градини. Ако ти мислиш, че луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта. Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително. Ти можеш да мислиш, че това е мъртво. Но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие. Всеки един от вас може да знае дали има хора на луната или не.
към текста >>

71. 109. СТЕФАН БЕЛЕВ

Например: „Живота след смъртта" от Херман Рудолф, 1919 г.
Спомням си как той помогна на Беню Цонев, когато българските историци заведоха един процес срещу него заради неговия труд „Праистория и праезик на българите". Стефан Белев се яви и дръпна такава защитна реч, че учуди мало и голямо. На всеки един по физиономията на главата той направи характеристика както на съдията, така на адвокатите и на обвинителя. Всички бяха изумени, защото беше много точно, но накрая съдиите го обърнаха на шега и процеса след това се прекъсна. Стефан Белев направи много преводи от немски език. Например: „Живота след смъртта" от Херман Рудолф, 1919 г. Превод от английски: „Пред дверите на доброто" от Джеймс Аллен, 1921 г. „Първи стъпки към свят живот" - Джеймс Аллен, 1921 г. На беседа те обикновено с жена си имаха строго определено място за сядане. Той бе един от тези, който бе в първия просветен съвет, когато се издаваха „Сила и живот" МУ и VI серия.
към текста >>

72. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

Военният съд го осъжда на смърт.
Така случаят се потулва. Командирът на полка изпълнява заръката на Учителя и спасява сина на Руси Караиванов от разстрел. След 9.IX.1944 г. когато комунистите вземат властта всички бивши командири на полкове биват разследвани и мнозина ги съди военен съд. Това важи и за полковник Георги Коцев. Военният съд го осъжда на смърт. През това време Руси Караиванов като бивш антифашист, бивш комунист и бивш политически затворник заема също пост в новата власт. А синът му Иван е също комунист и има свои заслуги пред новата власт. Те двамата се явяват и свиде-телствуват, че полковникът е спасил живота на Иван, когато е бил обвинен в нелегална работа като спасява едновременно и участниците в нелегалната група като е потулил целия случай. Тези доводи и свидетелите са били достатъчни да му отменят смъртната присъда и да го оставят на доживотен затвор. По време на разпитите той бил изтезаван и от бой му бяха счупили ръката.
към текста >>

Тези доводи и свидетелите са били достатъчни да му отменят смъртната присъда и да го оставят на доживотен затвор.
Това важи и за полковник Георги Коцев. Военният съд го осъжда на смърт. През това време Руси Караиванов като бивш антифашист, бивш комунист и бивш политически затворник заема също пост в новата власт. А синът му Иван е също комунист и има свои заслуги пред новата власт. Те двамата се явяват и свиде-телствуват, че полковникът е спасил живота на Иван, когато е бил обвинен в нелегална работа като спасява едновременно и участниците в нелегалната група като е потулил целия случай. Тези доводи и свидетелите са били достатъчни да му отменят смъртната присъда и да го оставят на доживотен затвор. По време на разпитите той бил изтезаван и от бой му бяха счупили ръката. След като пролежа известни години в затвора той бе помилван и освободен. Ето една история за спасение на няколко живота в онези политически години на размирици у нас. Това е пример и за отплатата - всяко едно направено добро, независимо кога е направено и колко голямо е то, то винаги допринася своя плод. „По плодовете ще ги познаете дали са мои ученици." Това бе историята на двама ученика по времето на Учителя, членуващи в различни политически системи, но ръководени от идеи и от Словото на Учителя.
към текста >>

73. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

На деня на смъртта му, Учителят държа една беседа и спомена за цар Борис, че той в Невидимия свят е тръгнал по Пътя на Любовта, че той там е простил на всички свои врагове и е тръгнал по един нов път.
Не послушаха съвета на Учителя. Царят напусна кошера, замина за Германия, върна се оттам и след няколко дни царят почина. На Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера. Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, то тя загива. Така стана и в този случай. На деня на смъртта му, Учителят държа една беседа и спомена за цар Борис, че той в Невидимия свят е тръгнал по Пътя на Любовта, че той там е простил на всички свои врагове и е тръгнал по един нов път. Така че ние научихме много неща в тази Школа. Видяхме събития на човеци, царе, папи, патриарси и видяхме как велики империи се сгромолясваха. А това не е малко да се види в един човешки живот. Дори е много. Чак сега оценявам това.
към текста >>

74. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

Цар Петър след като попада под византийско влияние дочаква през река Дунав да дойде от север Киевския княз Светослав да превземе България, след това да воюва срещу Византия, накрая Византия ги отблъсква отвъд Ду-нава, а България пада под гръцко робство със смъртта на цар Петър за следващите 110 години.
Тъй че едно влияние от бащата е останало в синовете. И тримата тръгват по свой път. Иван Рилски е отшелник и създава цяла школа около себе си, която има връзка с исихазма по онова време - отшелничество, самовглъбяване и е молитвен дух връзка с Бога. Боян-магът е идеологът на Богомилското учение и създава школата на Богомилите. Поп Богомил е разпространител, а Боян е идеологът. Цар Петър след като попада под византийско влияние дочаква през река Дунав да дойде от север Киевския княз Светослав да превземе България, след това да воюва срещу Византия, накрая Византия ги отблъсква отвъд Ду-нава, а България пада под гръцко робство със смъртта на цар Петър за следващите 110 години. Това е историята и легендата за Еленин връх.
към текста >>

75. 53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН

От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци.
И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете. Това е легендата. Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци. Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете.
към текста >>

Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна.
Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци. Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете. Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между титаните и боговете.
към текста >>

Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството?
Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци. Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете. Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между титаните и боговете. Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп. Боговете са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните.
към текста >>

76. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

" След това присъствуващите изслушаха обясненията на касиера на Братството - Жечо Панайотов относно сумите, оказали се на лице след смъртта на нашия Учител Петър К.
Жечо Панйотов си спомня същата сума. Ние имаме всичкия интерес да се намерят първоначалните описи. Нека се има предвид, че установяването по памет на неща, станали преди 12-13 години е трудно и мъчно могат да бъдат изяснени изведнъж, затрупани от много други наслоявания, те мъчно могат да бъдат отделени и конкретизирани. Явява се колебание, несигурност, това е търсене в миналото. Считаме, че двата пътя, по които тръгнахме, за да установим сумите, са най-правилните! " След това присъствуващите изслушаха обясненията на касиера на Братството - Жечо Панайотов относно сумите, оказали се на лице след смъртта на нашия Учител Петър К. Дънов, как са били съхранявани у верни членове на Братството и в последствие изразходвани за братски нужди по решение на Братския съвет. Установяването и пазенето на тези средства е било предоставено на финансовия съвет на Братството, състоящ се от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов, като това право им е дадено от Върховния съвет, съгласно протокола на заседанието му от 1 януари 1945 г. На Жечо Панайотов като касиер на Братството са били предадени разписките, издадени от пазителите на сумите, а именно: Предадени на съхранение на Борис Николов - София: при разпределяне на сумите 1 534 000 лично от Учителя 500 000 2 034 000 лв. Предадени на съхранение на Тодор Стоименов - София: лично от Учителя 310 000 лв. Предадени на съхранение на Минчо Сотиров село Нейчево: при разпределение на сумите - лв.
към текста >>

Гласуваме пълно доверие на Братския съвет и касиера Жечо Панайотов Жеков за изразходване сумата братски средства, указали се на лице след смъртта на Учителя Петър К.
купена е хартия за печатане беседите и лекциите на Учителя и т. н. Отпечатването на беседите и лекциите на Учителя е от най-голямо значение за всички членове на Братството, така щото набавената даже без оправдателни документи хартия е напълно уместно и ние единодушно оправдаваме както Братския съвет, така и касиера Жечо Панайотов за направените изплащания. Известно е, че през времето от 1945-1950 г. братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов. Намираме, че указаното на същия доверие е основателно и че той е постъпил честно при тези доставки. Гласуваме пълно доверие на Братския съвет и касиера Жечо Панайотов Жеков за изразходване сумата братски средства, указали се на лице след смъртта на Учителя Петър К. Дънов, като е спазен основния принцип на Братството - вяра в човека. Този принцип Учителят е положил в основата на братския живот. Също гласуваме доверие на брат Борис Николов, който добросъвестно е пазил поверените му златни монети и ценности, останали от Учителя. При пръв случай да се поиска от милицията връщането на временно взетите за проверка братски ценности, тъй като те имат цена като наши музейни вещи, важни за Братството ни. Присъствали членове на Братството, които потвърждават верността на изказванията: /Следват подписи/ БРАТСКИ СЪВЕТ: /подписи/
към текста >>

77. 29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА

А щом Учителят е тук, щом е при мен в ада, то ще се разрушат стените адови както през времето на Христа, когато мина през ада след смъртта си на Голгота и освободи от там всички затворници.
Аз само благодарех шепнешком. Когато ме изкарваха от килията и когато ме въвеждаха надзирателите на затвора не виждаха нищо. Значи те не я забелязваха. Но моите очи бяха отворени и аз я виждах ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Разбрах, видях и се убедих, че Учителят е тук при мене и ми помага. А щом Учителят е тук, щом е при мен в ада, то ще се разрушат стените адови както през времето на Христа, когато мина през ада след смъртта си на Голгота и освободи от там всички затворници. Трябваше да дойде това време, когато веригите на Петър в тъмницата на Римската империя да бъдат свалени от ангела Господен със Сила и Мощ. Трябваше да се чака.
към текста >>

78. 30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта.
От къде зная ли? Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха. Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна. Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в седмицата. Секретарката скочила и с пръст й посочила да мълчи. Като си излязъл директора от кабинета секретарката добавила, че това разрешение изобщо не се е давало десетина години.
към текста >>

79. 42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ КРЪГ НА АДА

Той си замина усмихнат с вдигната глава, защото вече знаеше и усещаше, че човешката душа е безсмъртна.
Премина процеса и присъдата му беше - разстрел. Преди да се разделим Реджеб ми каза: „Бай Борисе, да можеш да дойдеш в джамията на село и така да ни поговориш на всички както говори тук на мен! " Разделихме се с прегръдка. Той знаеше, че го извеждат на разстрел. Аз също знаех. Той си замина усмихнат с вдигната глава, защото вече знаеше и усещаше, че човешката душа е безсмъртна. Аз му помогнах да възстанови връзката си с Бога. Бог за него беше Аллах. Аз знаех до сега на теория, че когато човек е свързан с Бога, то може да отиде на смърт с песен както са правили първите християни, когато римляните са ги хвърляли на лъвовете. Но сега се убедих наяве, че това е възможно. Реджеб ми го показа наяве.
към текста >>

Аз знаех до сега на теория, че когато човек е свързан с Бога, то може да отиде на смърт с песен както са правили първите християни, когато римляните са ги хвърляли на лъвовете.
Той знаеше, че го извеждат на разстрел. Аз също знаех. Той си замина усмихнат с вдигната глава, защото вече знаеше и усещаше, че човешката душа е безсмъртна. Аз му помогнах да възстанови връзката си с Бога. Бог за него беше Аллах. Аз знаех до сега на теория, че когато човек е свързан с Бога, то може да отиде на смърт с песен както са правили първите християни, когато римляните са ги хвърляли на лъвовете. Но сега се убедих наяве, че това е възможно. Реджеб ми го показа наяве. Видях и тук ръката на ангела Господен, който възстанови връзката на един човек с Бога, който по различни причини я бе загубил. Връзката бе възстановена и той усмихнат отиде на своето лобно място. Там го очакваше присъдата - смърт чрез разстрел.
към текста >>

Там го очакваше присъдата - смърт чрез разстрел.
Аз знаех до сега на теория, че когато човек е свързан с Бога, то може да отиде на смърт с песен както са правили първите християни, когато римляните са ги хвърляли на лъвовете. Но сега се убедих наяве, че това е възможно. Реджеб ми го показа наяве. Видях и тук ръката на ангела Господен, който възстанови връзката на един човек с Бога, който по различни причини я бе загубил. Връзката бе възстановена и той усмихнат отиде на своето лобно място. Там го очакваше присъдата - смърт чрез разстрел.
към текста >>

80. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15.
Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, всред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15. Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото братство. Трябва да изправят отношенията си. 16. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия Свят. Те имат свой път и своя мисия.
към текста >>

Безсмъртната Любов черпи сила от Вечния източник.
Те са определени още от Невидимия Свят. Те имат свой път и своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, не устоява. От мъчениците, светиите, героите на вярата - смирени и велики в страданията, ние черпим сила. Нашия живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от Вечния източник. Тя е по-силна от всички опасности и нещастия. 17. Вселяването е свободен акт. За него човек се готви и дълго работи и го очаква. То е проява на Любовта. Обсебването е насилствен акт, поробване и ограничаване на човека.
към текста >>

Онези, на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта.
Където Бог присъства, там е Братството. 30. В миналото лъжеха в името на Бога. Сега лъжат в името на народа. То е все едно. „В Бялото Братство всичко се прощава, само лъжата - не." 31. Онези, на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно те имат власт само над една малка отсечка от живота. Защото Животът е и отвъд смъртта. „Смърт" - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога. 32. Комунистите бяха призовани да бъдат работници за Божието дело.
към текста >>

Отвъд смъртта те нямат власт.
В миналото лъжеха в името на Бога. Сега лъжат в името на народа. То е все едно. „В Бялото Братство всичко се прощава, само лъжата - не." 31. Онези, на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно те имат власт само над една малка отсечка от живота. Защото Животът е и отвъд смъртта. „Смърт" - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога. 32. Комунистите бяха призовани да бъдат работници за Божието дело. Но когато дойде „Изкусителят", те приеха даровете му.
към текста >>

Защото Животът е и отвъд смъртта.
То е все едно. „В Бялото Братство всичко се прощава, само лъжата - не." 31. Онези, на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно те имат власт само над една малка отсечка от живота. Защото Животът е и отвъд смъртта. „Смърт" - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога. 32. Комунистите бяха призовани да бъдат работници за Божието дело. Но когато дойде „Изкусителят", те приеха даровете му. Станаха противници на Божието дело, отстъпиха, предадоха Делото. 33. Комунистите ни гонят и то нас, които се наричахме техни братя.
към текста >>

„Смърт" - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога. 32.
„В Бялото Братство всичко се прощава, само лъжата - не." 31. Онези, на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно те имат власт само над една малка отсечка от живота. Защото Животът е и отвъд смъртта. „Смърт" - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога. 32. Комунистите бяха призовани да бъдат работници за Божието дело. Но когато дойде „Изкусителят", те приеха даровете му. Станаха противници на Божието дело, отстъпиха, предадоха Делото. 33. Комунистите ни гонят и то нас, които се наричахме техни братя. Обзе ги духът на Отрицанието, древния изкусител и враг на човечеството.
към текста >>

Много пъти трябва да мине човек през смъртта, за да изчезне страха.
Получих съобщение, че държавата ще опише и конфискува къщичката ми на Изгрева. Аз се зарадвах. Те няма какво повече да ни вземат. Което ни остана, него никой не може да ни го отнеме. Ако страдаме, страдаме, за да се изяви Делото на Учителя. 37. Много пъти трябва да мине човек през смъртта, за да изчезне страха. „Любете враговете си! " „Молете се за онези, които ви гонят! " Ето нещо, което материалистите не могат да разберат. Тези противоречия се примиряват само в живота на Цялото. 38. Ученикът може да мине през всички положения.
към текста >>

„Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася!
Това бяха два типа. Единият бе Минчо, а другият - Буров. 51. Когато дойде времето, Господ ще промени условията, ще промени и хората и ще отвори пътя за Делото Си. А това е Волята Божия: „Не да унищожаваш враговете си, а да повдигнеш и спасиш враговете си." „Молете се за ония, които ви гонят! " Защото Бог е Любов. „Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася! " Това хората трудно възприемат. Те смятат, че трябва да унищожат враговете си. Ето кое не е възможно. 52. Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място, наред със всички борци и мъченици през вековете. Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви святи жертви са дадени за нея.
към текста >>

Опитва и смъртта и безсмъртието.
Седиш в затвора, в килията дни и месеци. Какво ще правиш? Времето бавно отминава във вечността, ти гледаш. А може и да пътуваш, затвориш очи и пътуваш в миналото, в бъдещето. Чудни възможности е дал Бог на човека. Опитва и смъртта и безсмъртието. Човек може да извика миналото или да го настигне и пак да го преживее. 88. Освобождението е възвръщане към Бога. Това е пътят, който Учителят сочи, знанието, което Той даде. Това е Школата на Учителя. В Школата на Учителя се изучава науката на Бога.
към текста >>

Безсмъртието е качество на Духа.
Беседите на Учителя се изземват и унищожават, материалната основа на Братството отнеха, събранията преустановиха, Паневритмията забраниха, нанесоха удар на Братството. Но трябва да знаят тези хора, че Братството ще бъде свободно. Какво искат от нас? Ще дойде и моето освобождение, предвестник на освобождението на Братството. Такова освобождение искаме ние. 105. Безсмъртието е качество на Духа. Защо ще искаме материята да бъде безсмъртна? Божият Дух изпълва Всемира. Божията Мисъл изпълва Всемира. Божията Сила изпълва Всемира. Тях като приемаме, Бога приемаме. 106.
към текста >>

Защо ще искаме материята да бъде безсмъртна?
Но трябва да знаят тези хора, че Братството ще бъде свободно. Какво искат от нас? Ще дойде и моето освобождение, предвестник на освобождението на Братството. Такова освобождение искаме ние. 105. Безсмъртието е качество на Духа. Защо ще искаме материята да бъде безсмъртна? Божият Дух изпълва Всемира. Божията Мисъл изпълва Всемира. Божията Сила изпълва Всемира. Тях като приемаме, Бога приемаме. 106. Материалната основа на Братството трябва да бъде проста, ясна, здрава, чиста.
към текста >>

81. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните.
Това е Денят Господен, когато хората са направили съдба с Господа. Всяка нова предстояща вълна е по-голяма от предидущата вълна по Сила и Власт." 9. Новата Епоха иде. „Какво е решил Бог, който иде в света? Нова Епоха иде, Нова Култура и Нови условия. Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Досега Божията Воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света. Сега Господ е турил в действие своят Велик Дух и е вложил Волята Си и горко на оногова, който не слуша Неговата Воля. Волята Божия е Великият Закон, който сега оперира на земята. Бог е започнал вече преустройството на света.
към текста >>

82. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Под думата „смърт" пък се разбира (гл.
(глава 20,стих 12). „Морето", за което се говори в тази глава (гл. 20,стих 13)означава астралния свят от гдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени. „Адът" означава вързаните в земята духове, които ще излязат, за да бъдат съдени, т. е. те пак ще бъдат преродени. Под думата „смърт" пък се разбира (гл. 20,стих 14)всички ония елементи, които дават гниене, разлагане. Няма да ви обяснявам сега за важните събития, които има да станат. Вие сами ще видите всичко това. ТоЗи век съответства на онези времена, за които се говори в притчата, че са били поканени на сватбата, но те не са отишли. Значи в този век ще се даде достъп до управлението на ония, които досега са били вън от него, ще се даде на социалисти, нихелисти и др., но не и на ония, които са се борили уж за християнството, но само по форма са го изпълнявали.
към текста >>

83. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт.
И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата. Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт. И цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазване на тези закони в природата. Всички народи, които живеят с неправда ще се изродят. Това е закон. Всички ръководители на народите трябва да знаят това.
към текста >>

В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хората на идеала.
Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Идва ново Небе и нова земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят. В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хората на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на Синовете Божии на земята, или на съвременен език казано: побратимяване на хората - Братство и Единство. Идеите на Шестата раса са като въздуха, като светлината. Те сега проникват навсякъде. В Шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат право на свобода като него. Бъдещата култура се отличава с три неща: 1.
към текста >>

84. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката.
Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек.
към текста >>

85. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Но тогава е била борба на живот и смърт за отстояване Чистотата на Словото.
Трябва да споменем, че Галилей Величков е определен също като лектор в Академията. Но тук той вижда отклонението на Школата и се противопоставя. Подкрепят го мнозинството. Години след това онези тълкуватели не можеха да му простят, че им е попречил да се покажат като най-достойни, знаещи и можещи ученици на Учителя. Днес това е кощунство. Но тогава е била борба на живот и смърт за отстояване Чистотата на Словото. И всеки се определя сам. Но тълкувателите не мирясват. Издигат друга теза, че Словото на Учителя е неразбираемо от българската интелигенция и от по-просветени и начетени хора. Според тях то не било разбрано и от обикновения българин. Затова е нужно да се преразкаже Словото в по-достъпна и разбираема форма.
към текста >>

86. 58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

39 тя завършва така: „И когато по-нататък по закона на еволюцията, заминем от земята в другите миро-ве на Космоса, да станем и там разумни и съзнателни граждани, като разумно и всестранно използваме новия живот, който ни очаква там, защото душата - човешкото его, човешкото самосъзнание е безсмъртно и живота е вечен и безкраен във всемира." Ето това е пример: на време да срещнеш Учителя и навреме да ти се отворят очите за Словото Му.
Така той имаше знанията и познанията да бъде вещ и необорим в споровете. Започна да пише книжки за окултната наука. През 1929 г. в Нова Загора той издава една книжка „Окултна наука". На края на стр. 39 тя завършва така: „И когато по-нататък по закона на еволюцията, заминем от земята в другите миро-ве на Космоса, да станем и там разумни и съзнателни граждани, като разумно и всестранно използваме новия живот, който ни очаква там, защото душата - човешкото его, човешкото самосъзнание е безсмъртно и живота е вечен и безкраен във всемира." Ето това е пример: на време да срещнеш Учителя и навреме да ти се отворят очите за Словото Му. Родът Камбурови бяха печатари. Никола Камбуров имаше печатница в Казанлък. Стефан Камбуров откри печатница в Стара Загора. Слави Камбуров се сдоби с печатница в Нова Загора. След войните печатницата от Стара Загора се слива с тази от Нова Загора и накрая остана като държавна печатница.
към текста >>

87. СЪДЪРЖАНИЕ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Бялата смърт 20.
Нестинари 15. Златният век 16. Двете ръце 17. В тяхната аура – Швейцария 18. България 19. Бялата смърт 20. Последната кибритена клечка (Игнат) 21. Двете свещи за дядо Благо (Брат Стоян Русев) Част 2. В НЕГОВАТА АУРА 22. Спите ли...сънувате ли? 23. Пратеници от ангелските светове - 19 ноември 1943 г. 24.
към текста >>

Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?
Цената на вегетарианството 10. Чорапите и бомбите 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев 12. На бодлива крава Господ рога не дава 13. Изгонената болест 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? 15. Дърводелец и сладко 16. Бръснарите 17. Д-р Стефан Кадиев 18. Събота – денят на Господа 19. Брат Ради и патриарх Ефтимий 20.
към текста >>

88. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
към текста >>

За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
към текста >>

89. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя.
И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ. След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу.
към текста >>

90. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести.
Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести. Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие. Така че политиката на Византия е била да се противопостави на Римското домогване. През 893 година извиканият народен събор от Борис обявява славянския език за официален и славянската писменост за официално писмо.
към текста >>

91. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентс-тво от 3 човека: Богдан Филов, ген.
Небесният знак го запазва. През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба - закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното „е" (ят), с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното „е" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък? След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентс-тво от 3 човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски - брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9 септември 1943 г. Забележете датата - 9 септември 1943 г. Точно след една година, на 9 септември 1944 г. се създава ново правителство на Отечествения фронт. То уволнява старото Регентство и назначава ново, от 3 човека на 9.IХ.1944 г.: В.
към текста >>

25 и 26 от Търновската конституция, монархическата власт се упражнява от Регентството, при смъртта на царя и при малолетен престолонаследник.
Регентството узаконява всички решения и законопроектите, изпращани му от ОФ правителството. Регентството упражнява от името на малолетния цар Симеон II конституционните си задължения. Така че наредбата - закон на 27 февруари 1945 г. за промяна на правописа се узаконява от Регенството от името на цар Симеон II. Според чл. 25 и 26 от Търновската конституция, монархическата власт се упражнява от Регентството, при смъртта на царя и при малолетен престолонаследник. В името на Симеон II, цар на българите, е сменен стария ръкопис с новия ръкопис, където е изхвърлено двойното е (ят). На 8 септември 1946 г. се провежда Референдум за Република. На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република.
към текста >>

92. 14.ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО

Север означава Истината, а още и смъртта.
скритите сили в него почват да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т. е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава Истината, а още и смъртта. Юг означава добродетелта и живота. Докато не умре, човек не може да живее. Това е закон. Животът започва първо със смъртта. Това е противоречие, но факт, който се проверява в самата природа.
към текста >>

Животът започва първо със смъртта.
от единия полюс на Битието към другия. Север означава Истината, а още и смъртта. Юг означава добродетелта и живота. Докато не умре, човек не може да живее. Това е закон. Животът започва първо със смъртта. Това е противоречие, но факт, който се проверява в самата природа. 9 - 22 март, 1920 г. - 8 ч. Ул. „Опълченска" 66, София СЛОВО ОТ УЧИТЕЛЯ
към текста >>

93. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

" „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт!
Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание!
към текста >>

След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня.
към текста >>

За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев.
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня. Тревожната новина се отрази на пребиваването ни на върха.
към текста >>

94. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи.
Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това. Последва тъжно мълчание. Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка". И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта. На пейката все още бяхме тримата.
към текста >>

Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка".
Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това. Последва тъжно мълчание. Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка". И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта. На пейката все още бяхме тримата. Пръв проговори УЧИТЕЛЯТ. Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към доктора: - Дай да погледна твоята лекарска ръка! Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот!
към текста >>

И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта.
Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това. Последва тъжно мълчание. Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка". И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта. На пейката все още бяхме тримата. Пръв проговори УЧИТЕЛЯТ. Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към доктора: - Дай да погледна твоята лекарска ръка! Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот! УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на кожата, опипа добре оформените дълги пръсти, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на пръстите - място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза: - Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува.
към текста >>

95. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

19. БЯЛАТА СМЪРТ За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини.
19. БЯЛАТА СМЪРТ За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини. За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява. Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече.
към текста >>

Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци.
Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни. Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци. Леко облечени, безгрижни и весели, поели пътя към Алеко. По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно. Това споделяше с УЧИТЕЛЯ един от нашите приятели - лекар и член на спасителната колегия при хижа Алеко. В неговият разказ не бяха пропуснати онези моменти от спасителната помощ, проведена от лекарския колектив. - А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате?
към текста >>

- Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване.
- Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е.
към текста >>

Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване.
Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане.
към текста >>

Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори: Бялата смърт е много тежка и мъчителна.
Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло. През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала. Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна гроба на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му. Отговорих Му, тъй като лично познавах смелия алпинист. Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори: Бялата смърт е много тежка и мъчителна. Загиналият преживява големи страдания. Те се пораждат от обстоятелството, че той не може да се раздели от тялото си. Жизнените връзки не са разкъсани. Те тегнат като вериги и не позволяват на двойника да се отдалечава от тялото. Такъв човек не е нито отвъд, нито е на този свят.
към текста >>

Трябва да се изчакат дните на действителната смърт.
Не е освободен. Настъпват ужасни дни за неговото съзнание. Вика за помощ. Никой не може да му помогне. Неговите близки от невидимия свят са безсилни. Трябва да се изчакат дните на действителната смърт. А тя настъпва тогава, когато тялото се размрази и почне процеса на разлагането. За този скиор процеса на ужаса е траял месеци. Едвам сега се успокоява неговият дух. Но това още не значи, че са преминали страданията. Те продължават, защото той няма други тела.
към текста >>

„Каквото вържете тук на земята, ще бъде вързано и на небето" - казва Христос, а на вас казвам - работете върху себе си, за да придобиете добрите условия... Това бе вторият и последен разговор за бялата смърт.
Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд. Отлагането на тази твърде важна работа е съществен пропуск. Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят. Неуморно работете върху себе си. Ден след ден изграждайте бъднините на живота. „Каквото вържете тук на земята, ще бъде вързано и на небето" - казва Христос, а на вас казвам - работете върху себе си, за да придобиете добрите условия... Това бе вторият и последен разговор за бялата смърт. Настъпиха минути на мълчание. Към скиора бяха отправени светлите мисли на малката група от върха, между които бе и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

96. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

В живота на Игнат има няколко момента, когато УЧИТЕЛЯТ го е изтръгвал от лапите на смъртта.
Сърце в броня. На доброто не стигаше сила и затова бе анемично. Сила, която не можа да подаде ръка на доброто. В слънчевите дни на Школата, Игнат е един от малцината, който прекрачи прага на дързостта и безразсъдно огорчи УЧИТЕЛЯ. Безогледно поведение! В живота на Игнат има няколко момента, когато УЧИТЕЛЯТ го е изтръгвал от лапите на смъртта. Този млад човек трудно асимилираше вниманието на УЧИТЕЛЯ. Още по-трудно възприемаше на моменти Словото Му. По-лесно му беше да се храни с неустойчиви философски концепции, да приема вгорчената подкваса на утопични възгледи. Така той не разбираше, че хляба му е горчив, и че тази горчивина ще прерастне в отрова за душата му. Странна хаотичност - детински мироглед.
към текста >>

Бомбардировките изсипаха смъртоносния си товар над града.
Игнат живееше на Изгрева и това не му пречеше от време на време, в тесния кръг на свои приятели, да се бунтува против някои порядки... Войната прокуди изгревяни. Продуки и УЧИТЕЛЯ, Който се евакуира в село Мърчаево, край София. На 17 април 1944 година гостувах в същото село. Преди обед сирените дадоха вой. Изтребителите оградиха София с бели кръгове. Бомбардировките изсипаха смъртоносния си товар над града. Разрушения, пожари, нещастия! Към 11 часа УЧИТЕЛЯТ ме повика и запита: - Можеш ли да слезеш до Изгрева и да провериш какво е станало там? - Разбира се, че мога - отговарям - целувам ръката Му, сядам на велосипеда и бързо завъртам педалите към града. Отбоя ме завари, след като преминах Княжево. София димеше от пожари.
към текста >>

97. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Стотици години избитите пророци са били непримирими с насилствената смърт, извършена от мастития и авторитетен пророк Илия.
УЧИТЕЛЯТ затвърди писаното за Йоан Кръстител, че е древният израелски пророк Илия - обезглавил на своето време 400 пророка. Един от обезглавените се преражда като жена на цар Ирод. При едно пиршество, тя посъветва дъщеря си да поиска, като награда за изпълнението на празничен танц - главата на Йоан Кръстител. Йоан е обезглавен. Стотици години съзнанието на пророк Илия е било смущавано от голямото престъпление. Стотици години избитите пророци са били непримирими с насилствената смърт, извършена от мастития и авторитетен пророк Илия. Най-сетне срещата на физическото поле е осъществена. Кармата назряла. Кармичният възел е разплетен. Но какво става още? Съзнанието на Йоан Кръстител приема физическото обезглавяване като очаквана развръзка.
към текста >>

По сетне, след физическата смърт, Щайнер бе един от незримите ученици, който редовно посещаваше лекциите на УЧИТЕЛЯ.
Съвременниците на Щайнер отрекоха учението му и опожариха школата. Той превъзмогна ненавистта на своето време и изгради нов храм на съмишлениците си. Още една странна постъпка. Щайнер вътрешно бе известен за присъствието на УЧИТЕЛЯ в България. Подобно на Йоан Кръстител, който позна Христа, Щайнер измери духовният образ на УЧИТЕЛЯ - като Божествен пратеник на Духът, определен да поведе човечеството към Царството божие, посочи Го на брат Боев, но не намери време да прескочи до България. По сетне, след физическата смърт, Щайнер бе един от незримите ученици, който редовно посещаваше лекциите на УЧИТЕЛЯ. Между учениците, последователите и привържениците на школата в България, са установени прераждания на не малко лица. Скромни и смирени, без претенции за външен блясък, те заемаха своите места и вършеха определената работа. УЧИТЕЛЯТ съзря в тях верните и предани души, гравитирали около Христа. УЧИТЕЛЯТ позна своите ученици. Те Го познаха и тръгнаха след Него.
към текста >>

98. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа.
Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи.
към текста >>

99. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Това никой от нас простосмъртните не можеше да каже.
Но не виждах нищо, освен Учителя, седнал на леглото и говорейки на някого на непознат за мен език. Това продължи около 10 минути. После Учителят вдигна отново ръка за поздрав, вероятно се сбогува с посетителя и отново си полегна, и се зави със завивката. Беше изпратил госта си и си легна, и заспа, отново според нашите човешки разбирания. Той беше отишъл отново да работи някъде. Къде? Това никой от нас простосмъртните не можеше да каже. На следващата сутрин аз наблюдавам Учителя и се стараех да не правя впечатление някому, че нещо съм видял и чул през нощта. За мен това беше нещо повече от откровение. Такова нещо едва ли някому се бе случило. Аз бях ревностен и го пазех в себе си, и не желаех да го споделя с другиго. Издебнах момента, когато около Учителя за минутка нямаше никой, пристъпих към Него и Му разказах всичко, което съм видял през нощта.
към текста >>

100. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

Летопис Вергилий Кръстев