Търсене в текстове за 'Служба'

Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията.
"Пророческа дарба" Случваше се често да ходя в командировка в провинцията. Работех като застрахователен агент в София. Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията. Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната. След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни. Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя. Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната.
към текста >>

2. 2_18 Кой управлява света?

На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.
Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична фигура. На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата. А какво ставаше по-рано? Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне. Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори. Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?
към текста >>

3. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци.
към текста >>

4. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата.
То започва да се движи на 10 сантиметра от контакта. Отмествам махалото към средата на стаята - нищо не се движи. Онзи приятел мига ли, мига. Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството. Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле. Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата. Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство. Случи се така, че властта не разреши. Ако утре вие влезете в салон с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата. И този бунт ще се прояви и реализира. Този бунт ще ви разцепи на две.
към текста >>

5. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба.
Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата. Но добрите дела създават и добри приятели. Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба. Брат Георги ги запитва: "Новият фелдшер има ли семейство? Като го уволнят, ще гладува ли? " Отговарят утвърдително: "Да". "Тогава - казва той, - по-добре е аз да гладувам! " И се отказва от службата.
към текста >>

" И се отказва от службата.
Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба. Брат Георги ги запитва: "Новият фелдшер има ли семейство? Като го уволнят, ще гладува ли? " Отговарят утвърдително: "Да". "Тогава - казва той, - по-добре е аз да гладувам! " И се отказва от службата. В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат.
към текста >>

6. 3_23 Окултната музика на Учителя

Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше.
Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение. Щом почнат да мислят - няма у тях музикалност. Такива хора трябва да работят с усилие на волята. Музиката трябва да бъде вътрешен стимул в човека. Тогава той всякога е музикален и всякога е готов за музикална работа. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителя създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Учителят ни остави съвършени образци от окултна музика.
към текста >>

7. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

След като завършиха, те се върнаха и постъпиха на служба в двореца.
Такава е истината. Тя трябва да се знае и помни от българите. Защото българите ще отговарят пред Бога заради това! " Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки и един син. Двете дъщери, Надежда и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски. След като завършиха, те се върнаха и постъпиха на служба в двореца. Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит.
към текста >>

8. 5_53 Учителят е болен

Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на "Изгрева" доктор Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат лекар.
Аз и Мария Тодорова бяхме в провинцията и ни извикаха с телеграма. Учителят бе наредил: "Извикайте Марийка и Борис! " Ние пристигнахме и заварихме суетня около Учителя. Той беше на легло и ставаше от време на време. Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат. Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на "Изгрева" доктор Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат лекар. Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствувах лично заедно с доктор Тодоров, а и други лекари присъствуваха там. Накрая, след като свърши прегледа, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Бяха останали онези лекари от "Изгрева".
към текста >>

9. 5_59 Еврейският равин в София става християнин

Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя.
Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот. Най-важното е, че благодарение на Учителя, Даниел Цион прие християнството. Прие го от Учителя в Дух и Истина. Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя. В последните години той написа и няколко книги, в които вмъкна идеи от Словото на Учителя. След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха. Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя. Като се прибра в Израел, макар че по титла бе равин, започна да проповядва Учението на Христа. Използуваше главно идеи на Учителя от беседите.
към текста >>

10. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар." Така и станало.
Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при тебе да се уча." "Хубаво - казал святият човек, - ела да се учиш при мене." Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили. Казали му: "Тази работа тук на нас ни много харесва." Тогава главатарят им разказал истината - че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил светията, който се преобразил в негов образ и подобие и че той ги е управлявал досега. А те му казали: "Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар." Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен." Това беше последната приказка на Учителя за нас. А сега да се прехвърлим от царството на приказките към живота тук на "Изгрева." На "Изгрева" идваха и бедни, и богати и слушаха Словото на Учителя. Дойде онова време, яви се бандата с главатаря и отне на богатите братя парите, имотите - обраха ги, както се казва, до шушка. Станаха бедни като другите. Тогава главатарят дойде да слуша Учението на Учителя.
към текста >>

11. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога.
Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия.
към текста >>

12. 8_12 Братските салони и Изгревът

Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара.
Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Клоните бяха гъсти до земята и едвам се минаваше, но по-късно, с годините, те се вдигнаха - израснаха дърветата и гората стана достъпна за всички. Тогава не можехме да минаваме навсякъде и това много ни затрудняваше. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите. Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара. Това е мястото, където бе по-късно полянката, заедно с горичката. През 1921-22 година са го купили. Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ

Как Учителят Се освободи от военната служба 75.
Руските войски 70. Странник Съм на този свят 71. Изпреварихме с една минута 72. Кокошчицата и кучката 73. Заветът на Цветните лъчи 74. Как Учителят Се освободи от военната служба 75. Ученият брат 76. България 77. Ученикът изпитва Учителя си 78. Предсказание за страданията на света 79. Червеят напада хубавата ябълка 80.
към текста >>

14. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св.
„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год.
към текста >>

15. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА

Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>

16. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Заради войниклъка и да отбия военната си служба аз се записах да следвам.
" Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб. Така че с вегетарианството успях да се справя. Родителите ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха. Знаеха, че не могат да излязат на глава с мен. Заради войниклъка и да отбия военната си служба аз се записах да следвам. По-късно минах в трудовата повинност, където можехме срещу определена сума да се откупим от временна трудова повинност. Така през 1932 г. се откупих за 300 лв. През време на войната през 1943/44 г. бях в редовете на гражданската отбрана като трудовак.
към текста >>

17. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата.
На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол.
към текста >>

18. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба.
Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин.
към текста >>

19. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба.
48. КАК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ Старите братя се заеха да откупват нивите на слатинските селяни, за да се оформи братското селище като около 40 декара бяха откупени с братски средства. Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер. Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели.
към текста >>

20. 117. МАЛКИЯ ДОМ

На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи.
" Учителят каза: „Добре." Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине, и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи. От къде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе аз не мога да кажа. Обикновено когато някой от Братството си заминава не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. И тук имахме молитви за този случай. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд.
към текста >>

21. 133. СЕСТРА ЗА ПРИМЕР

Когато сърцето и ума са се посветили в служба угодна Богу то се идва до истинското Братство, от което започва Новата Култура.
А брат Борис е с панталони, мъж е и си работи там някаква мъжка работа. Как така брат Борис да е образец на сестра. За тях това бе загадка. За мен бе също. Същият ден Учителят разреши тази загадка като каза: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето. Когато сърцето и ума са се посветили в служба угодна Богу то се идва до истинското Братство, от което започва Новата Култура. А новата Ева я пресъздава." Така бе разрешен този въпрос. Ето имате сестра за пример.
към текста >>

22. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

В един от дворовете на Софийските църкви след църковната служба Магдалена се качва на масичка и говори против Учителя, за да може да я видят и чуят всички.
Един ден седим на поляната около Учителя и Той поглежда на някои дланите на ръцете и им разглежда линиите. Идва Магдалена Попова и тя подава ръката си. Учителят хваща ръката й и съвсем тихичко казва: „За колко ме продаде, колко ти дадоха? " Магдалена отговори: „Обещаха ми 6000, а ми дадоха 3000 лв." „За много малко си Ме продала". Магдалена бе държала сказки против Учителя както в църквите, така и на обществени места, за което поповете й бяха платили. В един от дворовете на Софийските църкви след църковната служба Магдалена се качва на масичка и говори против Учителя, за да може да я видят и чуят всички. Обаче какво се получи от това. Няколко от слушателите са се заинтересували от Учението, дойдоха на Изгрева, намериха Учителя и останаха при нас. „Бог не е Бог на мъртвите, но е Бог на живите! "
към текста >>

23. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

1944 г., след като дойдоха комунистите на власт, те се настаниха вътре в нея и там беше тяхната милиция и бе обозначена службата като Държавна сигурност.
След като бе разтурена комунистическата партия, сградата бе взета и в нея се поместваше Дирекцията на полицията. Значи онези, които построиха сградата бяха изгаряни в подземията на същата сграда. След това дойде един период до 1944 г. когато тази пещ работеше и изгаряше избити противници на властта. След 9.IX. 1944 г., след като дойдоха комунистите на власт, те се настаниха вътре в нея и там беше тяхната милиция и бе обозначена службата като Държавна сигурност. Та в нея всички, които бяха вършили преди това беззакония и издевателства бяха вкарани в същата сграда, за да отговарят. А.дали тази пещ работеше тогава, това знаят само комунистите по онова време. Вие как смятате, работела ли е пак огнената пещ? Ето тези съвпадения са много чудни, защото там е Лъвовият мост и пред Обществената безопасност са клекнали два големи лъва изваяни от бронз, които пазят града. Тогава по това време там е бил входа на град София.
към текста >>

24. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания.
След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние. Ако е денем Игнат записва. Ако е тъмно Игнат с фенер отива и проверява. По това време на Витоша има една зенитна батарея на германците, които обстрелваха самолетите. Когато е имало тревога през нощта те видяли светлина на наблюдателницата на Черни връх и помислили, че това е сигнал, който се дава на самолетите, за да се ориентират къде е Черни връх и къде е София.
към текста >>

25. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при Петър К.
Казанлък, личен паспорт серия ШГ N 871988 от 24.10.1975 г. на I Районно управление, София, завършила Медицинския факултет в София, позволително за медицинска правоспособност, издадено от М-во на народното здраве под N 24150 от 4.11.1931 г., работила като медицински лекар в здравни служби в страната, удостоверявам с настоящото: 1. Познавам лично лицето ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ от 1937 г„ а от 1941 г. живях в квартал „Изгрев", София, където живееше и Петър К. Дънов. 2. На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при Петър К. Дънов, който беше заболял от няколко дни. Там заварих Петър К. Дънов полулегнал на кушетка и лекарите д-р Дафина П. Сает и д-р Стефан Кадиев. Въз основа на медицинския преглед на болния бе установено, че той страда от бронхопневмония и му се предписа съответно лечение с ултрасептил интервенозно и сироп за отхрачване.
към текста >>

26. 11. ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ

В църквата нямаше още служба.
Те като че се съревноваваха помежду си, кой по-дълго да се моли. Молеха се с часове. Веднъж Учителя и няколко братя посетиха манастирчето „Св. Спас" край Ямбол. Сутринта бяха решили да излезат за изгрев слънце на върха, но братята като видели черквата отворена влезли вътре да се помолят. В църквата нямаше още служба. Влизат те, коленичат пред олтаря и почват молитвата. В туй време Учителят и един брат, малко закъснели, минават край черквата, виждат братята вътре и се поспирват. Братът поглежда Учителя и с поглед Го пита, да влезнем ли и ние? Учителят поглежда братята вътре, усмихва се и казва: „Прекален светец и Богу не е драг! " Излизат с брата на върха да посрещнат слънцето.
към текста >>

27. 56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА

Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА Първите години, когато Учителят полагаше основите на Братството не забраняваше на приятелите да ходят и на черква. Някои си ходеха. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква. Но тогава духовенството започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква. Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава. Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой.
към текста >>

28. 74. КАК УЧИТЕЛЯТ СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВОЕННА СЛУЖБА

74. КАК УЧИТЕЛЯТ СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВОЕННА СЛУЖБА Имаше един старинен военен закон според който на всеки 25 000 новобранци, един се освобождаваше от военна служба, ако изтегли билетчето на което пише: „Да".
74. КАК УЧИТЕЛЯТ СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВОЕННА СЛУЖБА Имаше един старинен военен закон според който на всеки 25 000 новобранци, един се освобождаваше от военна служба, ако изтегли билетчето на което пише: „Да". Учителят се явява пред комисията и казва: „Аз ще изтегля билетчето! " Бръква в сандъчето, изважда билетчето и го подава на комисията - „Да", тъй се освободи Учителят от военна служба. След това Той никога не бе викан от военните нито през войните, нито след това. Когато Го запитахме как така е станало, че военните власти не Го закачат, Той ни разказа този случай.
към текста >>

" Бръква в сандъчето, изважда билетчето и го подава на комисията - „Да", тъй се освободи Учителят от военна служба.
74. КАК УЧИТЕЛЯТ СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВОЕННА СЛУЖБА Имаше един старинен военен закон според който на всеки 25 000 новобранци, един се освобождаваше от военна служба, ако изтегли билетчето на което пише: „Да". Учителят се явява пред комисията и казва: „Аз ще изтегля билетчето! " Бръква в сандъчето, изважда билетчето и го подава на комисията - „Да", тъй се освободи Учителят от военна служба. След това Той никога не бе викан от военните нито през войните, нито след това. Когато Го запитахме как така е станало, че военните власти не Го закачат, Той ни разказа този случай.
към текста >>

29. 140. ИЗГРЕВЪТ

Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба.
Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма се извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлинка за себе си.
към текста >>

30. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

В Живота на Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба.
Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града". Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост. Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си. Плодовете - със сладостта си. Човек слави Господа с делата си. В Живота на Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба. От човека излизат лъчи, невидими, но реални. Те представят сложен комплекс - в тях участват: умът, сърцето, волята и характера с всички онези сили, дарби, добродетели, които човек е придобил през вековете. Тези лъчи се предават от човек на човек, от близко и далече. За тях разстоянието нема значение. Тъй хората се посещават и опознават.
към текста >>

31. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Тодорчо разказваше, че бащата на Учителя дядо поп Константин Дъ-новски е бил свещеник в Нови Пазар и там е служил църковната служба на български език.
„Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мене един от-своите Ангели." Но вече бе късно, много късно, за да се поправи. Останало бе огорчението у Пеню и у приятелите му, които знаеха от опит всички похвати на враждебност към тях от гъркинята Ерифели. Когато той си заминава нейните очи се отварят за един друг свят и тя вижда как ангели са дошли да посрещнат Пеню и да го отведат в техния свят. По-късно тя бе предала целият му архив на Тодор Стоименов. А той го предаде на мене, а пък аз го предадох на моят приемник. Тодорчо разказваше, че бащата на Учителя дядо поп Константин Дъ-новски е бил свещеник в Нови Пазар и там е служил църковната служба на български език. Той е един от първите свещеници още от турско време, който започва да чете Евангелието на български. Учителят след като се връща от Америка престоява две-три години в Нови Пазар при дядо поп Дъновски, т. е. при рождения си баща. Там престоява в пълно съзерцание и мълчание и след това изнася сказка в читалището пред гражданството в Нови Пазар. Тодорчо разказваше един случай как в началото на века той е бил първият от учениците на Учителя срещу когото е насочена първата атака от църквата срещу дейността на Учителя.
към текста >>

32. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Изцяло беше отдаден на службата си като фелдшер.
38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА Брат Георги Куртев бе един от първите ученици на Учителя. Беше пръв по време и пръв по достойнство. Изцяло беше отдаден на службата си като фелдшер. Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше.
към текста >>

33. 44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека.
Накрая Методи млъква след като се изкряск-ва изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: „Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: „Любете враговете си! " Започни това от мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека. След време той разказва този случай и се смееше. Но това беше след време, а преди това нещата бяха другояче. Тогава врагът пред него трябваше да бъде унищожен и прахът му пръснат в Небитието. След срещата с Учителя, на следващия ден Методи случайно се среща на улицата с Елиезер. „Благодари, че казах на Учителя всичко, което мислех да правя с теб, иначе ти би бил загубен." Елиезер го пита какво му е казал Учителя.
към текста >>

34. 47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ

Веднъж Методи Константинов не е доволен от това, че не е поставен на такава служба от новата власт, която е дошла при поредните избори.
Какви отношения имаше Учителят към представителите на Злото? Беше внимателен и предупредителен към всички. Оказваше им внимание, оставяше ги на първите места, които те си изискваха. Работниците на Доброто Той ги прикриваше и ги тласкаше в страни. Не ги показваше и не ги изнасяше на показ. Веднъж Методи Константинов не е доволен от това, че не е поставен на такава служба от новата власт, която е дошла при поредните избори. Иска да бъде политически мъж и поставен на показно място. Да го видят всички кой е, какво може и защо е дошъл на този пост. Учителят го изглежда строго. „Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен. Той обичаше да се перчи насам-натам, искаше да бъде политически мъж.
към текста >>

35. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина.
След няколко месеца се срещнахме на Изгрева, веднага се сприятелихме, станахме близки и започнахме да общуваме. Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб.
към текста >>

И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба.
Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач.
към текста >>

Жорж можеше да заеме каквато си служба иска.
Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин.
към текста >>

36. 110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ

" „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга.
" „Мани, мани, взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление през Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: „Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя: „Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да заприличаш на човек? " „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Оставила го да си ближе раните като пребито псе. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото. Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител.
към текста >>

37. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата.
Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя. Излизането на Черни връх се правеше един път в годината. През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария. Тя беше много възрастна, към 70-80-гбдишна бабичка. Баба Мария ни приемаше също много добре. Тя отстъпваше винаги стаята, в която спяха с Гошо на Учителя.
към текста >>

38. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Тръгнах да търся службата.
Сядаме да обмисляме. Продоволствени мъчнотии нямахме макар, че тогава бяха купонни и военни години. Продукти се раздават срещу купон. Най-трудно бе да се намери кола до Чам Курия. Коли имаше, но бензин нямаше, отпускаше се само със специални бележки и то в краен случай. Тръгнах да търся службата. Намерих я. Пред гишето - дълга опашка. Нареждам се аз и чакам. Слушам какво се говори. Коли отпускат само за болни.
към текста >>

Отивам в службата, качвам се при началника, чукам на вратата му, отварям и влизам.
Боян възторжено Му подава бележката и Му казва: „Учителю, взехме кола до Чам Курия! " А Учителят е строг, мълчалив, не го пуска в стаята си, а го държи отвън и изведнъж отсича: „Аз на кола взета с лъжа не се качвам." Боян остава като попарен, връща се в домът си, едва върви, огъня у него е угаснал. Идва при мене, сяда на масата и промълвява: „Учителя на кола взета с лъжа не иска да се качи". Сега вече нещо мен ме попари. Грабнах бележката и хукнах в града. Отивам в службата, качвам се при началника, чукам на вратата му, отварям и влизам. На бюрото стои млад човек с офицерска униформа със светло лице и симпатичен. Казвам му: „Г-н Дънов с някои свои ученици иска да отиде на Мусала. Трябва ни кола до Чам Курия." Младият човек ме погледна, присегна се, взема листче от бюрото си и написа: „Да". Подписа се, подаде ми листчето и никакъв въпрос и нито дума. Слизам долу, нареждам се пак на опашката, изчаквам редът си, подавам бележката на полицая и взимам втора бележка, но вече без лъжа.
към текста >>

39. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

От 15 000 български лекари на държавна служба никой не смееше да се занимава с билколечение.
Така том I излезна 1977 г., II том - 1978г., III том - 1979 г. Та властите си заплатиха. И се отчетоха пред Димков. Това трябва да им се зачете. А това бяха времена, когато Братството се гонеше и ежегодно се изземваше литература от Учителя и се унищожаваше. От 15 000 български лекари на държавна служба никой не смееше да се занимава с билколечение. Това беше табу. Тези съпоставки са много важни и са точно на място. Комунистите са много точни и коректни към онези, които им служат. Това трябва да им се признае и зачете! Този куфар раздвижи духовете и всеки, който потискаше в себе си някакво користолюбие го изпусна и то сега всичко изскочи навън и се появи на видело.
към текста >>

40. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

Сложиха ни в черквата, която бе в двора на затвора и бе строена преди 40 години за*черковната служба на затворниците.
И ако отидете днес на представление там, трябва да знаете, че вървите по мозайката направена от брат Борис и неговата бригада от затворници. Но в Софийския затвор бе пълно с криминални затворницИ:-А те не могат да се смесват по никакъв начин политически с криминални затворници. Това е строго забранено. А бяхме 60 души. Къде да ги сложиш тези хора? Сложиха ни в черквата, която бе в двора на затвора и бе строена преди 40 години за*черковната служба на затворниците. Тогава така превъзпитаваха чрез черкуване и прощаване на греховете от свещеника. Сега прощаването на нашите грехове става чрез работа, труд и мъчение. По такъв начин трябваше да си изкупим прегрешенията според властта на политически затворници. Цялата бригада се разположи в черквата. Сутрин ставам, поглеждам олтаря, вдигам поглед и на купола виждам разни изографисани светии, които отгоре ме гледат.
към текста >>

41. 38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

След заминаването на Учителя комунистите заеха онази служба, която трябваше да бълва срещу Учението на Учителя стари и нови хули и клевети.
В списание „философски преглед" в брой 1 от 1930 г. беше отпечатана една статия от Александър Томов за Учението на Учителя така както той като философ го възприема. Но за нас Учението на Учителя бе съвсем друго, съвсем различно от философските му тълкувания. Така в затвора г-н Попов ми каза веднъж: „Ако знаехме какво представлява вашето Учение щяхме да поместим и други статии в списанието за Петър Дънов." Тогава се сипаха хули и лъжи срещу Учителя. Човек трудно можеше да се добере до Истината. След заминаването на Учителя комунистите заеха онази служба, която трябваше да бълва срещу Учението на Учителя стари и нови хули и клевети. Е, добре, проверете след време дали комунистите ще напишат нещо добро и праведно за Учителя. Този г-н Попов трябваше да влезне в затвора, за да разбере от мен какво представлява Учението на Учителя. Аз му бях бригадир в бригадата, а той бе работник. Чрез занаята, който"аз му дадох като мозайкаджия той успя да смекчи своят затворнически режим и успя да излезне по-рано от затвора като намали половината от присъдата си чрез положения труд като затворник. А като излезна от затвора с професията, която аз му дадох той си изкарваше хляба.
към текста >>

42. 58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ

Началникът дойде и ми каза: „Тука можеш да се разхождаш нощно време и да си броиш звездите колкото искаш, но само в двора на обекта." Благодарих му, че вече имам нова служба.
На следващият ден началникът ме предупреди да не се разхождам нощно време, защото стражата е много ядосана от бягството на затворници. И че могат да ме опукат като заек. Аз кимвам с глава, че съм разбрал. Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян заек. След време ни преместиха на друго място, на друг обект. Началникът дойде и ми каза: „Тука можеш да се разхождаш нощно време и да си броиш звездите колкото искаш, но само в двора на обекта." Благодарих му, че вече имам нова служба. Освен затворник и бригадир на бригада от 100 души затворници, аз бях поставен с нова длъжност от затвора - да си броя звездите колкото си искам. Така станах ЗВЕЗДОБРОЕЦ. Някой от вас да е броил звезди до 1000? Аз съм броил. И затова мога да кажа, че съм бил истински ЗВЕЗДОБРОЕЦ.
към текста >>

43. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

Да турим нашата любов в служба на Божията Любов.
След това ги губи. Човешката любов отива към запад - залязва. Гдето изгрява слънцето е Божията Любов. Туй което изгрява в нашите сърца, умове, души, то е Божията Любов. Човешката любов е обвивка на Божията Любов. Да турим нашата любов в служба на Божията Любов. Новият Мир ще дойде с Божията Любов. Само Бог е, Който може да даде Мир. Мирът ще дойде, когато всички народи се обърнат към Бога. Не един народ да се обърне, но всички народи да се обърнат към Бога. Бог е съвършен и Той не може да се измени.
към текста >>

44. СЪДЪРЖАНИЕ

Кои бяха моите неприятели в службата 75.
Пробудените човешки съзнания 70. Светлината за другите 71. Хвърчилото закачено за влака 72. Екскурзия със салдо нула 73. Прераждания и спомени 74. Кои бяха моите неприятели в службата 75. Народи и личности от историята при Учителя 76. Светлото същество 77. Братството си е Братство, но сиренето е с пари 78. Чистотата на Рила и човешките палатки 79. Кога започват страданията?
към текста >>

45. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

Той напуска княжеската служба, подстригва се за монах и възприема името на Цариградския патриарх Методий (843-847 година), който е иконопочитател.
Методи е роден около 820 година. Двамата братя са чистокръвни македонски славяни с будно национално съзнание и българи по родословие. Учителят Дънов ги нарича „Светила на славянският род". Не случайно тези „Светила" биват извикани от края на Вселената, за да се родят в този род. Методи е назначен да управлява славянско княжество, за да се запознае с всичките славянски обичаи, да обикне славяните, защото го очаква Онзи ден, в който ще бъде издигнат за учител и пръв архиепископ на славяните. Той напуска княжеската служба, подстригва се за монах и възприема името на Цариградския патриарх Методий (843-847 година), който е иконопочитател. Избира манастира "Св. Полихрон" в Мало-азиатската планина Олимп. Двамата братя са замонашени почти в едно и също време - около 845 година. По това време Константин се уединява, живее в безмълвие и унесен в себе си, съсредоточен. Отива при брат си Методий в Полихрон.
към текста >>

46. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата - обгорели от южните слънчеви лъчи и брадясали.
Нашето поколение косвено участваше в международната кървава арена чрез поредица от мобилизации. Пазехме границите, или бяхме като окупатори в завзети територии. Случи се така, че двамата с д-р Илия Стратев - добри лични приятели, се завърнахме почти едновременно от запаса. Той от Беломорието, където бе мобилизиран като военен лекар и аз, от турската граница. На стъпалата пред горницата на УЧИТЕЛЯ ни бе първата среща. Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата - обгорели от южните слънчеви лъчи и брадясали. Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта. Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства. В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем. Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития.
към текста >>

47. ІІІ.70. СВЕТЛИНАТА ЗА ДРУГИТЕ

Обикновено през нощта в 24 часа Куртев ставал, обличал белия си костюм и започвал своята ежедневна служба.
70. СВЕТЛИНАТА ЗА ДРУГИТЕ При моите обиколки в страната имах срещи и с брат Георги Куртев, който ми разказа един случай. Обикновено през нощта в 24 часа Куртев ставал, обличал белия си костюм и започвал своята ежедневна служба. Отначало чел от Евангелието на Йоана. По едно време дошъл един дух и на турски му казал: „Благодаря ти, че чрез теб получих малко светлина." Брат Георги направил молитва за него и така се разделил с турския дух. Това е една дребна случка за Вас. Но тогава мнозина се запитаха - защо толкова много турците уважават брат Георги Куртев. Беше много просто.
към текста >>

48. ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА

74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА Работих като чиновник в една канцелария.
74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА Работих като чиновник в една канцелария. Бях изпълнителен и се стараех в службата си. Но имах непрекъснато неприятности ту от колегите си, ту от началника си. Те знаеха за моите убеждения, не ми се противопоставяха, но когато имаше нещо да стане и се случи, а то се случваше, и ми казваха: „Дъновист с дъновист". Това трябваше да бъде обидна дума за тях. За мен също беше обидно.
към текста >>

Бях изпълнителен и се стараех в службата си.
74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА Работих като чиновник в една канцелария. Бях изпълнителен и се стараех в службата си. Но имах непрекъснато неприятности ту от колегите си, ту от началника си. Те знаеха за моите убеждения, не ми се противопоставяха, но когато имаше нещо да стане и се случи, а то се случваше, и ми казваха: „Дъновист с дъновист". Това трябваше да бъде обидна дума за тях. За мен също беше обидно. Обществото под тази дума разбираше събрани всички лъжи и клевети срещу Учителя, които те приемаха като нещо вярно и неоспоримо.
към текста >>

В главата ми започна да кръжи една мисъл -да напусна тази служба и да си намеря друга.
Те знаеха за моите убеждения, не ми се противопоставяха, но когато имаше нещо да стане и се случи, а то се случваше, и ми казваха: „Дъновист с дъновист". Това трябваше да бъде обидна дума за тях. За мен също беше обидно. Обществото под тази дума разбираше събрани всички лъжи и клевети срещу Учителя, които те приемаха като нещо вярно и неоспоримо. Аз за тях бях чужд по нрав и по дух. В главата ми започна да кръжи една мисъл -да напусна тази служба и да си намеря друга. Там няма да ме познават, аз ще се крия и прикривам и така ще се родя от тези мъки и страдания, и от този тормоз. Така мисля аз, но решавам да питам и Учителя. Отивам при Него, разказвам подробно всичко и споменавам причината, заради която искам да напусна. Казва ми: „Недей да напущаш! " „Но, Учителю, не мога да издържа и не мога да ги търпя.
към текста >>

На другия ден в службата си аз съм вече вътрешно смирен.
Ако отида другаде, там няма никой да ме познава". „Ако отидеш на друго място, всички онези духове, които те гонят сега, ще дойдат на новото ти работно място и ще влязат в други, непознати за теб хора, и по друг начин ще се проявяват. А тук където си, ти си свикнал вече на техните прояви и ще си изработиш методи, за да се справяш с тях." „Но как ще стане това, Учителю? " „Ще четеш Словото, ще намериш метод в него и с него ще работиш. Там ти е спасението." Аз си отидох. На другия ден в службата си аз съм вече вътрешно смирен. Зная, че не ме гонят тези хора, а ме гонят духовете, които влизат в тях. А когато те не са обсебени от духовете - те са мили и внимателни към мен. И именно в този момент аз страня от тях, бягам от тях и съм подозрителен. А сега направих обратното. Щом са внимателни, аз също съм такъв.
към текста >>

Така останах в тази служба.
Любезни са, аз също. Дойдат ли духовете и влезнат ли в тях и започнат да ме гонят чрез тях, аз се отдръпвам, моля се и не се разправям с тях, не обяснявам нищо, а само мълча. Така не ги дразнех. Чаках с дни да се махнат духовете от тях и да ги оставят на спокойствие. Така постепенно започнах да се справям с тази моя задача. Така останах в тази служба. Започнаха да оценяват моята работа, напреднах в службата си и получих по-голяма заплата. Купих бонбони и ги нося на Учителя. Обяснявам Му защо черпя. Той се усмихва: „А тях почерпи ли? " „Не, не съм." „Ще ги почерпиш и тях.
към текста >>

Започнаха да оценяват моята работа, напреднах в службата си и получих по-голяма заплата.
Дойдат ли духовете и влезнат ли в тях и започнат да ме гонят чрез тях, аз се отдръпвам, моля се и не се разправям с тях, не обяснявам нищо, а само мълча. Така не ги дразнех. Чаках с дни да се махнат духовете от тях и да ги оставят на спокойствие. Така постепенно започнах да се справям с тази моя задача. Така останах в тази служба. Започнаха да оценяват моята работа, напреднах в службата си и получих по-голяма заплата. Купих бонбони и ги нося на Учителя. Обяснявам Му защо черпя. Той се усмихва: „А тях почерпи ли? " „Не, не съм." „Ще ги почерпиш и тях. Нали те са ти дали по-голяма заплата." Така и направих.
към текста >>

В тази служба се пенсионирах.
Направих голяма черпня. Всички се изненадаха. После ми казаха: „Ама ти си добро момче, но много зор видяхме, докато те сложим в ред, да можеш да работиш с нас." Тогава разбрах, че и те също са се измъчвали с мен. А за това аз изобщо не бях помислил. Вече имах друг поглед на нещата. В тази служба се пенсионирах. Пенсионирах се при моите неприятели в службата. Когато се разделихме, усетих, че се разделям с приятели. Приятелството се създава, когато душите имат общение с Духът на Истината.
към текста >>

Пенсионирах се при моите неприятели в службата.
Всички се изненадаха. После ми казаха: „Ама ти си добро момче, но много зор видяхме, докато те сложим в ред, да можеш да работиш с нас." Тогава разбрах, че и те също са се измъчвали с мен. А за това аз изобщо не бях помислил. Вече имах друг поглед на нещата. В тази служба се пенсионирах. Пенсионирах се при моите неприятели в службата. Когато се разделихме, усетих, че се разделям с приятели. Приятелството се създава, когато душите имат общение с Духът на Истината.
към текста >>

49. ІІІ.99. ВЪЛНАТА НА ЗЛОТО И ТЪРПЕНИЕТО

Моята служба е по-важна от вашата.
Една сестра бе възмутена от дъното на душата си от поведението на Магдалена, че тя бе причината Учителят да не произнесе поредната си беседа в клас. Ядосана се приближава до Магдалена и й вика: „Учителят каза за тебе, че ти си канал и проводник на злото". Магдалена се усмихва и с гордост заявява: „Знам, че съм канал на злото. Но вие без мен не можете. Аз съм канал на злото, гдето вие го правите и след това аз трябва да го прекарвам през себе си. Моята служба е по-важна от вашата. Затова ще ме търпите и ще ме уважавате. Вижте как ме търпи и уважава Учителят". Да, ние всичко това видяхме и изтърпяхме.
към текста >>

50. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Жена му Кина беше назначена като работничка в книговезницата, която също получаваше заплата и се водеше на служба, а това й осигуряваше възможност след време да се пенсионира.
Затова, че не се подчиняваше на линията на партията на комунистите, той два пъти беше изпращан по шест месеца в концлагер от самите комунисти, за да го научат да се подчинява. Той беше председател на финансовия съвет. Счетоводители бяха Жечо Панайотов и след това Коста Стефанов. По едно време Никола Антов бе назначен като директор на печатницата на Изгрева. Получаваше заплата. Жена му Кина беше назначена като работничка в книговезницата, която също получаваше заплата и се водеше на служба, а това й осигуряваше възможност след време да се пенсионира. Така че Антов и жена му получаваха не големи заплати, но редовен доход. Антов си купува плат, поръчва един бял костюм и за най-голямо учудване, шивача му го ушива безукорно. Облича го и с него се явява на един братски празник. Целият свети като слънце. Белият костюм му лежи като излят.
към текста >>

Та внимавайте в бъдеще, когато някой се облече в бял костюм и се нарече бял брат, не му пожелавайте костюма, нито се опитвайте да му го съблечете, защото не знаете чий е той служител и каква служба изпълнява с този бял костюм.
Много мъчна и много проста. Дойде време, Изгревът бе разрушен и вече го няма. Пита се: Кой го разруши? Помислете добре и си отговорете сами. Властите с разрушението на Изгрева присъстваха на финала за разказа за белия костюм на белия брат. Та внимавайте в бъдеще, когато някой се облече в бял костюм и се нарече бял брат, не му пожелавайте костюма, нито се опитвайте да му го съблечете, защото не знаете чий е той служител и каква служба изпълнява с този бял костюм. А по делата хората се познават кои са, кому служат и кой им е господар. Тази случка с белия костюм ще се повтори и по ваше време. Силите на противодействията са едни и същи, но по различни времена те действат по различен начин. А силите на Съзиданието са едни и същи и действат по един и същи начин, защото съграждат и управляват живота. Словото на Учителя се управлява от духа на Истината, който е Дух на Съзиданието. Амин!
към текста >>

51. 3.23. Болшевиките и България

Той казал: „Ваше Величество, най ми допада тази служба, която имам и за тази служба съм подготвен.
Германците впоследствие ги нападнаха през 1941 година, вече тогава стана конфликта. Но до тогава нямаше нищо. И така се сбогувахме. Обаче по време на войната цар Борис прави реконструкция на правителството и предлага на генерал Илиев, който е инспектор на артилерията, да стане министър на войната. Генерал Илиев отказал най-категорично, макар че е било голямо настояването на цар Борис. Той казал: „Ваше Величество, най ми допада тази служба, която имам и за тази служба съм подготвен. Достатъчно е да бъда инспектор на артилерията". И така той отклонил предложението да стане министър на войната. И разбира се свършва войната и той остава като инспектор на артилерията. Но и след идването на Съветските войски в България той, понеже беше запознат със своята материя, и по време на новата власт го оставиха няколко години. Не го пенсионираха веднага, остана в министерството на войната като инспектор на артилерията.
към текста >>

52. 3.38. Фотографът Васко Искренов

Така че през живота си той няма държавна служба и нямаше трудов стаж, и съответно нямаше и пенсия, когато вече надвиши своята възраст.
38. Фотографът Васко Искренов На Изгрева, в Бялото Братство при Учителя имахме няколко души фотографи, но най-добрият майстор, който направи най-хубави снимки на Изгрева и в живота на Братството, е Васил Искренов, Васко Искренов. Васко Искренов е родом от Ломско село. В начало в Лом е бил книжар, след това идва в София и така препитава се от правенето на снимки като фотограф. Така че през живота си той няма държавна служба и нямаше трудов стаж, и съответно нямаше и пенсия, когато вече надвиши своята възраст. Обаче имаше дъщеря, която се омъжи за един художник и отидоха с мъжът си в Италия, и последствие ги поканиха там на гости за известно време. Разбира се, че остават там и не се върнаха. Тука държавата им отне апартамента, който имаха в кв. „Лозенец" в София. В Италия остават известно време, но понеже жена му е западно германка, има сестра в западна Германия и поискали да отидат при сестра си в Западна Германия.
към текста >>

53. 3.45. Георги Томалевски

„Приятелството е по-горе от женитбата, по-горе от службата, защото Любовта е по-горе от всичките материални работи". (Учителят)
Ние бяхме четирима братя, две сестри. Майка ми и баба ми - общо 8 човека. Там нощувахме при него и следващия ден вече заминахме в провинцията и т.н. Но аз останах при него да прекарам зимата, тук по негова покана, така че имам прекрасни впечатления за него като човек, като съпруг, като писател и най-много, като сърдечен последовател на Учителя и Неговото Слово. За брат Георги Томалевски могат да се кажат още хубави думи. „Приятелството е по-горе от женитбата, по-горе от службата, защото Любовта е по-горе от всичките материални работи". (Учителят)
към текста >>

54. 3.52. Нападките срещу Учителя

Сега има наши приятели, които са на служба, които, по една или друга причина, оттам ги атакуват, че споделят нашите идеи, но ще дойде ден и време, когато ще казват: Петър Камбуров ли, от Казанлък ли, но ние сме от съседния квартал, познавам го лично, баща му го познавам.
" Той ме пита: „Какво пише? " „Отрицателни неща пише за нас, като цяло, за Братството и лично за Вас." „И ти какво мислиш, Петре? " "Учителю, да им отговорим! " „Няма какво да им отговорим, Петре. Истината не се нуждае от защита, защото това на теб ти казвам. Сега има наши приятели, които са на служба, които, по една или друга причина, оттам ги атакуват, че споделят нашите идеи, но ще дойде ден и време, когато ще казват: Петър Камбуров ли, от Казанлък ли, но ние сме от съседния квартал, познавам го лично, баща му го познавам. Моят дядо е бил съученик на неговия. Така че, работите ще се променят до такава степен, и в друга светлина, и в друга гама, та ще казват: аз съм от съседна околия на Петър Камбуров... примерно. Така ще бъде, пък, Петре, един ден това да го знаете. Ще го проверите." Е, ако не ние, то другите след нас ще го проверят. „Задачата на Великите Учители е да определят посоката, в която човечеството трябва да се движи.
към текста >>

55. 3.56. Д-р Дафинка Кьорчева

В службата, където работела, си спечелила добро име.
Обаче тя имала в Ленинград познати и приятели, които я уважавали за нейните добри качества. Един от тях бил един минен инженер - евреин по произход, който й предложил да се оженят, за да може тя да завърши. Тя се съгласила на това условие при положение, че след като завърши университета, ще се завърне в България. По този начин тя не е принудена да напусне страната и могла да завърши медицина в Петроград - Русия. Според уговорката тя се завърнала в България, където постъпила на работа. В службата, където работела, си спечелила добро име. В това време нейният съпруг бива изпратен на служебна командировка в Швеция и Финландия и оттам решава да дойде в България. Като пристигнал в Българи, тя и нейните близки го приели много добре, помогнали му да си намери подходяща работа, с една дума - подкрепили го. Той започнал да печели добри пари и какво става - започнал да изневеряла на жена си. Тя била етична жена. Търпяла известно време и като видяла, че това негово поведение продължава, му поставила ребром въпроса, че това негово държане не може повече така да продължава, и че той ще трябва да напусне нейния дом, тъй като я злепоставя пред обществото.
към текста >>

56. 4.18. Кредитори и умът на човека

ИЛИЯ УЗУНОВ

Той ме погледна сериозно така и с един особен тон ми каза: „Че то не се следва с пари, следва се с ум." По него време бях на служба в софийско областно инженерство.
Но аз послушах Учителя и минах последователно при тях и им казах да ме почакат, защото сега не мога да изплатя борчовете си. Те разбраха, че не се крия и решиха да ме изчакат. И наистина, след известно време приходите ми се увеличиха и аз успях да си изплатя всички задължения, които имам към кредиторите си. По онова време много ме занимаваше мисълта да замина в чужбина и да следвам инженерство, тогава в България нямаше такъв институт. Един ден споделих с Учителя, че имам това желание, обаче че нямам пари, нямам средства да уча там. Той ме погледна сериозно така и с един особен тон ми каза: „Че то не се следва с пари, следва се с ум." По него време бях на служба в софийско областно инженерство. Донесоха там някакви машини от Америка и ме пратиха да направя експерименти с тях и въобще да се занимавам с тях. Това нещо много ми помогна и аз проучих конструкцията на тези машини. Аз предложих едно мое рационализаторско изобретение, за да могат да се изработят части за тези машини, вместо да ги доставят от Америка. Министерството прие моето предложение и ми възложи под мое ръководство да изработим тия части. Аз започнах да се занимавам с изработването на тези части.
към текста >>

57. 4.25. Опасни истини

ИЛИЯ УЗУНОВ

Но ние усещахме и долавяхме, че Той говореше на онези същества, които боравеха със силите в Живата Природа и си служаха с Доброто и Злото, защото бяха определени да изпълняват тази служба.
А тази светлина идваше от идеите на този високо организиран свят. Затова Учителят пазеше чистотата на онзи висок идеен свят, така и пазеше нашите съзнания - да не опорочим тези идеи с нашето несъвършенство. Имахме и други случаи, които бяха много по-драстични. Учителят в тези случаи беше строг, извънредно строг. Неговото Слово беше отправено не само към нас, но и към онези, които ни заобикаляха и които ние, с нашите човешки сетива, не ги виждахме. Но ние усещахме и долавяхме, че Той говореше на онези същества, които боравеха със силите в Живата Природа и си служаха с Доброто и Злото, защото бяха определени да изпълняват тази служба.
към текста >>

58. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Накрая на църковната служба при нас пристъпи свещеник.
За Братството и за Белите Братя. Когато ни изгони Боян Боев от Изгрева, ние споделихме всичко с брат ми. Тогава отидохме в църквата Св. Петка със сестра ми. Там трябваше да се срещнем двете с рождения ни брат, за да не ни види някой. Накрая на църковната служба при нас пристъпи свещеник. „Вие какво искате тук? " „Отче, ние сме затворнички, но учителки." Разправяме му всичко. „Вие не сте затворнички, а светици. Искате ли да ви чета от Евенгелието? " „Ние нямаме пари." „Аз без пари ще ви чета." Започна да ни чете.
към текста >>

59. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Моят кабинет беше до този на министъра, защото бях на голяма служба.
Като дойдоха тези пари, аз реших книгата да бъде преведена на няколко езика. Намерихме преводачи професионалисти и им платихме добре. Тя започна да се превежда на френски, английски, немски, италиански, даже на есперанто и староеврейски, както и на полски и чешки езици. Когато трябваше да се превежда книгата на полски език, аз се срещнах с една писателка полякиня, която знаеше български и беше секретарка на полския посланик в София. Поканих я в Министерството, където работех. Моят кабинет беше до този на министъра, защото бях на голяма служба. Тя дойде и аз й предложих да я превежда, като й обещах една голяма сума пари. Обаче не мина много време и идва веднъж при мен. „Г-н Константинов, дойде тук една секретарка на консула, много интересна жена, аз не я познавам. Но като видя, че превеждам тази книга, ми каза: „На всяка цена дайте да я прочета". Тя се казваше Евдигия Ворска и като прочела книгата, пожела да се срещне с мен.
към текста >>

60. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Тогава аз имах един висок пост в държавата, изпълнявах важна служба, бях директор в Министерството на финансите.
Има и от единия и от другия мед. След 1945 г. не можеше да се отпечатат книги. Трябваше специално разрешение. И аз, в дълбочината на душата си, търсих всички възможни пътища тя да излезе от печат. Тогава аз имах един висок пост в държавата, изпълнявах важна служба, бях директор в Министерството на финансите. Тази дирекция, която оглавявах, тя изготви клаузите по финансовите въпроси за мирните договори след 1945 г. След туй кредитирахме фабриките преди да бъдат национализирани, а след като ги национализираха тя имаше за задача да изготви законите за самоиздръжка на предприятията. Това падна на моите плещи. За мен беше голяма изненада да изпълнявам този пост, защото нямах такива амбиции. Но впоследствие се убедих, защо се наредиха нещата така, че да заема тази служба.
към текста >>

Но впоследствие се убедих, защо се наредиха нещата така, че да заема тази служба.
Тогава аз имах един висок пост в държавата, изпълнявах важна служба, бях директор в Министерството на финансите. Тази дирекция, която оглавявах, тя изготви клаузите по финансовите въпроси за мирните договори след 1945 г. След туй кредитирахме фабриките преди да бъдат национализирани, а след като ги национализираха тя имаше за задача да изготви законите за самоиздръжка на предприятията. Това падна на моите плещи. За мен беше голяма изненада да изпълнявам този пост, защото нямах такива амбиции. Но впоследствие се убедих, защо се наредиха нещата така, че да заема тази служба. В мен залегна убеждението, че аз съм на този пост, за да издам книга за Учителя; финансовата част на книгата бе осигурена. Борис Николов даде всичките си спестявания, около 680 000 лв., а неговата сестра Цанка - 160 000 лв., а един друг брат, който изобщо не знаеше, че ще излиза книга, предложи на Борис 240 000 лв., да се отпечати нещо от Учителя. Тези пари бяха достатъчни. Книгата трябваше да има разрешение за печат. Този човек, който даваше молбите на министъра, за да ги подпише и да се получи разрешение за печат, беше мой приятел, беше „звенар" по политически възгледи, кротък и симпатичен човек.
към текста >>

Предложиха ми друга незначителна служба в Министерството.
Бяхме отишли на Мусала Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов и аз. В един момент им казах: „Сега, като слезна в София, ще бъда уволнен. Когато стоях там, пазех равновесието. Щом дойдох тук, с вас, ще ме уволнят. Да знаеш, Борисе, ще дойда при тебе да работя като мозайкаджия." Действително бях уволнен. Предложиха ми друга незначителна служба в Министерството. Но понеже бях оглавявал много голяма служба, не поисках новата и напуснах. Започнах работа при Борис. Работех тежка физическа работа. За творческа работа имах много малко време. Употребих неимоверни усилия, за да подготвя моите книги.
към текста >>

Но понеже бях оглавявал много голяма служба, не поисках новата и напуснах.
В един момент им казах: „Сега, като слезна в София, ще бъда уволнен. Когато стоях там, пазех равновесието. Щом дойдох тук, с вас, ще ме уволнят. Да знаеш, Борисе, ще дойда при тебе да работя като мозайкаджия." Действително бях уволнен. Предложиха ми друга незначителна служба в Министерството. Но понеже бях оглавявал много голяма служба, не поисках новата и напуснах. Започнах работа при Борис. Работех тежка физическа работа. За творческа работа имах много малко време. Употребих неимоверни усилия, за да подготвя моите книги.
към текста >>

61. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата.
Ще ви разкажа сега нещо още по-интересно. На 6 декември 1957 година бе направен големият обиск на Изгрева и се прибра цялата литература и всички беседи на Учителя. Най-напред при мен дойдоха и ми взеха всичко. Преживях голяма мъка. А аз имах подвързани томове с кожена подвързия. Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели.
към текста >>

62. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

През това време аз посещавам службата си и следя всички новини, които се отнасят до евреите.
Спре се, огледа ни и изрече към Лулчев: „Иди и намери царя и му кажи, че ако изпрати дори един евреин в концлагерите, от него и династията му помен няма да остане! " Лулчев каза само: „Слушам! " Обърна се по военному и напусна стаята. Аз го последвах. Лулчев отиде в бараката си, облече се и тръгна да търси царя, за да му предаде съобщението на Учителя. През това време аз посещавам службата си и следя всички новини, които се отнасят до евреите. Нито съм жив, нито съм умрял, такова страшно напрежение. На третия ден Лулчев се връща. И заедно с него отиваме при Учителя. Обръща се към Учителя: „Учителю, бях във всички резиденции на царя - на Враня, Чам Кория, но никъде го няма. Скрил се е някъде, за да не го открием." Ние сме пред вратата на Учителя, а Той е застанал на прага на вратата.
към текста >>

63. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

Петко Кралев отначало работеше на държавна служба, но поради своята криво разбрана деятелност за Братството беше уволнен, стана причина да се пише по негов адрес във вестниците в Бургас и Варна и да се хвърля кал върху Братството.
Мария стоеше неподвижна. Мълчеше виновно пред мен. Нямаше какво повече да се каже. Провалът си е провал. И аз проверих думите на Борис. Петко Кралев отначало работеше на държавна служба, но поради своята криво разбрана деятелност за Братството беше уволнен, стана причина да се пише по негов адрес във вестниците в Бургас и Варна и да се хвърля кал върху Братството. Някой му беше внушил, че ще бъде ръководител. И тези Сили, които влезнаха у него, го разрушиха отвътре. Той психически се разруши. Дойде време да тръгне по психиатрични болници, да лежи тук и там. Пусна си дълга брада и дълга коса и тръгна да проповядва, през онези светли периоди, когато не беше в психиатрията.
към текста >>

64. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?
Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов!
към текста >>

65. 7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ

Но такава му е службата.
А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализациятана Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега. затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", том 1-1\Л Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите.
към текста >>

Тази канализация се поддържа от хора, които са поставени да изпълняват такава служба.
Има ги и сега. затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", том 1-1\Л Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите. Те са ви необходими. Без тях не можете да дишате и дори да живеете. Както у човека трябва да се поддържа изрядна канализация в организма му, за да се отвеждат навън непотребните вещества, така и в едно общество независимо какво е то, трябва да има подобна канализация. Тази канализация се поддържа от хора, които са поставени да изпълняват такава служба. Те са ценни, необходими и без тях не може. В такива случаи Учителят е казвал: „Без един не може. Без един не може да се сключи кръга и да протече живота в него". Ето защо бе подбран по този начин този авторски колектив в том IV. на „Изгревът", защото изобилствува с такива случаи, където се вижда как Учителят поотделно и лично ги е разрешавал.
към текста >>

66. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Кои бяха моите неприятели в службата -178 75.
Пробудените човешки съзнания -175 70. Светлината за другите -175 71. Хвърчилото закачено за влака -175 72. Екскурзия със салдо нула -176 73. Прераждания и спомени -177 74. Кои бяха моите неприятели в службата -178 75. Народи и личности от историята при Учителя -179 76. Светлото същество -180 77. Братството си е Братство, но сиренете е с пари -181 78. Чистотата на Рила и човешките взаимоотношения -182 79. Кога започват страданията -183 80.
към текста >>

67. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

Дори и през времето на социализма, когато държавата задължаваше всички да работят на държавна служба, мнозина от изгревяни не работеха и затова нямат държавна пенсия.
Ако не ги реализира, имам пълномощно от Илия Узунов да прибера нещата и тогава аз ще си избирам сътрудниците. Разказах това, за да видите колко трудно се реализира една идея. Веднъж Илия направи една изповед: "Ние от Братството направихме фатална грешка след 9.IХ.1944г., че се отделихме и отдалечихме от обществото. Сами се изолирахме. Това ни провали." Да, това бе вярно. Дори и през времето на социализма, когато държавата задължаваше всички да работят на държавна служба, мнозина от изгревяни не работеха и затова нямат държавна пенсия. Някои от тях сега имат социална пенсия. А Илия Узунов иначе много умее да говори и може да сваля звезди от небето. Но едно е да говориш, а друго - да реализираш в живота си. С годините той ми разказваше някои от своите опитности, които аз записах. Можеше да се запишат още.
към текста >>

68. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?
Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов!
към текста >>

69. 31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV НА „ИЗГРЕВЪТ

Но такава му е службата.
А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализацията на Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега, затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", томове І ÷ ІV. Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите.
към текста >>

Тази канализация се поддържа от хора, които са поставени да изпълняват такава служба.
Има ги и сега, затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", томове І ÷ ІV. Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите. Те са ви необходими. Без тях не можете да дишате и дори да живеете. Както у човека трябва да се поддържа изрядна канализация в организма му, за да се отвеждат навън непотребните вещества, така и в едно общество независимо какво е то, трябва да има подобна канализация. Тази канализация се поддържа от хора, които са поставени да изпълняват такава служба. Те са ценни, необходими и без тях не може. В такива случаи Учителят е казвал: „Без един не може. Без един не може да се сключи кръга и да протече живота в него". Ето защо бе подбран по този начин този авторски колектив в том IV на „Изгревът", защото изобилствува с такива случаи, където се вижда как Учителят поотделно и лично ги е разрешавал. Ето защо бе поставен в този том IV и този раздел „Духът на Истината и Духът на Заблуждението", за да се отпуши онова, което е запушено и да се отприщи онова, което е задръстено.
към текста >>

70. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Следващите месеци и години семейството винаги се е опитвало да проучи и да намери онзи млад мъж, който им помогнал, за да благодарят, но се оказало, че в местното управление на милицията, където живеели такъв човек изобщо не е бил на служба и никой не е познавал такова лице.
Не смеели да се радват и не посмели с никого да споделят. Най-интересното е, че никой не дошъл повече да ги безпокои. Така останали да живеят в собствената си къща без да бъдат изселени. Някой бе дошъл и бе отменил със Сила и с Власт заповедта за изселване. Беше изпратен някой Божий служител и той отмени изселването. Следващите месеци и години семейството винаги се е опитвало да проучи и да намери онзи млад мъж, който им помогнал, за да благодарят, но се оказало, че в местното управление на милицията, където живеели такъв човек изобщо не е бил на служба и никой не е познавал такова лице. А той е бил един Божий служител. Тук имаме няколко случая, които преведохме, за да видите как Невидимият свят когато реши да помогне откликва и изпраща своите служители. Те идват след като нашата молба е препратена до Бога и след което се получава разрешение те тръгват да изпълнят Волята на Бога. Обяснението е различно, но законът е един и същ - да изпълниш Волята на Бога в подходящ момент и време, в това се крие силата на човешката душа. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

71. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Искаш да ти даде Господ служба.
Не е ли по-хубаво да е последен? " Човек все е недоволен. Даже и да те направят цар, всичко да ти е дадено, пак ще се роди едно вътрешно недоволство. И това състояние на вътрешно недоволство е нещо много по-ужасно. Ще се роди скука, която е нещо страшно. Искаш да ти даде Господ служба. Та ти си имаш служба. Та ти още ли не си научила тази истина? Трябва отдавна да знаеш, че в Бога няма никаква промяна."
към текста >>

Та ти си имаш служба.
" Човек все е недоволен. Даже и да те направят цар, всичко да ти е дадено, пак ще се роди едно вътрешно недоволство. И това състояние на вътрешно недоволство е нещо много по-ужасно. Ще се роди скука, която е нещо страшно. Искаш да ти даде Господ служба. Та ти си имаш служба. Та ти още ли не си научила тази истина? Трябва отдавна да знаеш, че в Бога няма никаква промяна."
към текста >>

72. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям.
И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя. Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю", питам аз. Той отговори: „Защото така аз искам". Хайде сега дайте си обяснението. Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям. Аз бях едно от колелата на каруцата, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя. Аз бях много самотна в семейството си и неразбираема за тях, но това нещо продължи и по-късно и в обществото, в което се движех, включително и на Изгрева. Бях много самотна, макар че около мен имаше много хора, макар че се движех и общувах с тях. Отидох при Учителя и споделих, че се чувствам сама насадена на чуждо място, самотна и трудноразбираема. Той се усмихна и каза: „Не бой се, че си сама.
към текста >>

73. 128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН

Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока.
Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света. Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за студент, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя. И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога. Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока. Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него. Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то пътищата Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек. Когато човек постави живота си за Бога, постави силите си в служение за Бога, то Бог съдействува в пътищата му. А как става разплащането? Това, което тук на земята е множество, горе на Небето е единица.
към текста >>

74. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън.
Това нейно поведение не остана незабелязано от Учителя и той бе прилагал към нея различни методи. Понякога приложи и най-стария метод и я би няколко пъти с бастуна. И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в него неколцина. Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично доктор Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик". Отдалечи се от нас, след няколко месеца се разболя и почина. Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън. Живота му се разви така, че той заради Учението бе атакуван както и от вън, така и от вътре чрез жена си. И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: „Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до истината. А днес видях истината: Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене".
към текста >>

Чули го да плаче: „Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до истината.
Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично доктор Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик". Отдалечи се от нас, след няколко месеца се разболя и почина. Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън. Живота му се разви така, че той заради Учението бе атакуван както и от вън, така и от вътре чрез жена си. И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: „Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до истината. А днес видях истината: Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене". И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А бастунът на Учителят продължаваше да изпълнява понякога тази роля и спрямо други като Граблашева, а пък самата Граблашева продължаваше да си живее и хич не я беше еня, че е яла бой от Учителя или пък, че някой се е разочаровал от Учението заради бастуна на Учителя. Така че Граблашева бе предметно Учение и обучение за мнозина.
към текста >>

75. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Но понеже беше гимназиален учител и бе на държавна служба той подписа книгата с псевдоним Giovanni Verotiero , което преведено на български означава Йоан Истинолюбиви.
Ние се познавахме с него, подържахме много добра връзка и аз бях изключително разположена към него, защото в него имаше широта и дълбочина на мисълта. Освен това нашето семейство се познаваше с тях и това предполагаше по-добра взаимност. Той беше един от първите братя запознали се с Учителя и с Учението му и отстояваше до край тези свои убеждения. Той имаше изключителни познания и можеше да спори, да докаже, да убеди всекиго в своята теза, но беше широк в разбиранията си, защото бе голям потенциал на вътрешен интелект, който бе от най-висша категория. Навремето той написа една книга „Где е истината", за да защити Учението на Учителя и отговаряше на нападките на хора завербувани от църквата и заплащани от нея. Но понеже беше гимназиален учител и бе на държавна служба той подписа книгата с псевдоним Giovanni Verotiero , което преведено на български означава Йоан Истинолюбиви. Най-интересното е, че той написа под този български псевдоним друга книжка в защита на Учителя под надслов „Учението на Учителя Дънов". Аз не зная дали има по-добра защита на Учението на Учителя от друг човек както по онова време, така и през време на Школата дори и след нея. И едва ли ще го намери някой да го направи така. А той беше съвременник на тези събития и ги отрази точно по време. Прочетете тези книги.
към текста >>

76. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

заемал службата секретар на английската болница в Галата в Цариград.
и през Цариград се завърнал в родния си град. През септември същата година той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса му през 1869 г. През следната 1870 г. учителствувал в Ямбол, а в 1871 г. и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г.
към текста >>

През последната война в главната квартира в служба на военното дело.
бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г. и най-после от 1920 до 1925 г. В последната година бил пенсиониран. През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен. През последната война в главната квартира в служба на военното дело. Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас.
към текста >>

77. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Взеха, че отрязаха първата част от изказването на Учителя, в което точно се казва, че трябва да имаш служба, а тази служба тогава се получаваше чрез диплома.
Отиде да работи физическа работа, стана мозайкаджия и цял живот работи с камъни. Не пожела да навремето да работи в Университета, защото трябвало да се подчинява на професори и академици. Но като започна да работи като мозайкаджия бе принуден да се подчинява на предприемачи и простаци. Но искали да бъдат свободни. На времето Учителят бе дал едно правило: „Всеки един от вас трябва да има по един занаят, че ако утре бъдете подгонени заради идеите си и уволнени от вашите служби, то с вашия занаят да може да си изкарвате хляба за препитание". Взеха, че отрязаха първата част от изказването на Учителя, в което точно се казва, че трябва да имаш служба, а тази служба тогава се получаваше чрез диплома. Това повлече и други младежи и всички без изключение се провалиха, защото напуснаха онези условия, които им носеха дипломите. Аз съм недоволна от всичко това, което ставаше край мен и отивам при Учителя за разрешение на въпроса. Каза ми: „На Жорж една от неговите основни грешки бе, че не отиде да работи и гдето отказа да работи с дипломата си". Аз получих разрешението за себе си, но то беше за мен. А Жорж и Борис изобщо не го приемаха.
към текста >>

78. 260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША

А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да уважава Паша и още повече да я възхвалява.
Паша Теодорова беше друга. Тя изискваше уважение към себе си. Не допускаше да й каже нещо някой. Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си. Искаше самоуважение и да я хвали някой. А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да уважава Паша и още повече да я възхвалява. И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе. Аз стоях, гледах, слушах и не можах да проумея на какво се дължи всичко това и за какво се прави всичко това. Като наблюдавах Учителя направо се изумявах от неговия подход и неговия метод.
към текста >>

И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят.
Тя изискваше уважение към себе си. Не допускаше да й каже нещо някой. Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си. Искаше самоуважение и да я хвали някой. А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да уважава Паша и още повече да я възхвалява. И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе. Аз стоях, гледах, слушах и не можах да проумея на какво се дължи всичко това и за какво се прави всичко това. Като наблюдавах Учителя направо се изумявах от неговия подход и неговия метод. А Учителят като зърнеше Паша отнякъде да иде, казваше: „А-а-а, Паша" с едно уважение, едно внимание и като проточи това звукосъчетание: „А-а-а, Паша".
към текста >>

Така Учителят взе службата и поста на онзи, който трябваше да я уважава, да възхвалява, да отдава почести на личността Паша, за да работи.
Седна ли, преоблече ли се, заметна ли се да не изстине и тя пи ли топла вода? " Тези въпроси Учителят ги задава не на Паша директно, а на онези, които са около него и Паша може да ги слуша от разстояние 10-15 метра и е предоволна, че по такъв начин Учителят я държи близо де себе си, пази я, оценява я пред другите, защото тя заслужава. Когато пристигне в групата Учителят леко с ръка отстранява онези, които са застанали пред него и каже: „А-а-а, това е Паша, веднага да седне до мене! ", и посочва с ръка мястото. Тя сяда спокойно на своето си място, което е запазено и определено, място, което не всеки може да го вземе, защото тя, Паша заслужава. Така Учителят взе службата и поста на онзи, който трябваше да я уважава, да възхвалява, да отдава почести на личността Паша, за да работи. И това продължи през цялата Школа - 22 години и Учителят не пропусна нито веднъж да не си изпълни задължението. Иначе тя нямаше да работи. По този начин тя разви своето трудолюбие и свърши колосална работа, която друг не би свършил със стенографиране, дешифриране и подготвяне беседите на Учителя за печат. Аз тук не разказвам срещу Паша, а говоря за вътрешната Школа на Учителя, която за всеки човек бе строго определена и строго различна от другите. Моят път беше точно обратния.
към текста >>

Той също имаше свое място и своя служба.
Аз се разтрепе-рих с цялото си същество. Трябваше да разбера какво означава величието на Учителя, смирението му и преклонението му пред Божия План. От следващият ден аз се стараех да не мисля защо не са тук на Изгрева онези истинските, а са дошли тези, които не трябва да бъдат около Учителя. Вглеждах се и наблюдавах какво нещо е пътят на ученика и какво нещо са методите и отношението му към всичко земно и преходно. А той, Учителят заемаше мястото си на Всемировия Учител на Вселената. Той също имаше свое място и своя служба. Той трябваше да свали Словото на Бога за идното човечество, да ни покаже методите, с които да работим, за да тръгнем по пътя на ученика. Постът и мястото, което той зае и мястото, на което стоеше бе поставено от Бога и той извървя своя път, а ние можем да преценяваме за него само чрез Словото му и чрез опитностите на учениците.
към текста >>

79. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

Вероятно брат Цеко беше си заслужил да му се приготви духовно жилище, заслужил си го е с примерна служба на Изгрева, в служението и в услуга на братята и сестрите.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО Трябваше да ви разкажа за апартамента на Цеко, който Учителят му бе подготвил, за онова духовно жилище, което го очакваше след заминаването му. Вероятно брат Цеко беше си заслужил да му се приготви духовно жилище, заслужил си го е с примерна служба на Изгрева, в служението и в услуга на братята и сестрите. И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака? " След един месец Братството беше в Мърчаево и се получи вест, че Цеко е починал.
към текста >>

80. 268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ

После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата.
" „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи. Понякога един беше машата, друг въглена, а трети жаравата. Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше въглените, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече. Нали хляба когато се замеси и се сложи във фурната трябва да се опече? В Школата на Учителя ние говорехме за Божественият хляб, който трябва да се опече.
към текста >>

81. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Тогава Неделчо Попов, който беше технически оценител в Държавната печатница, а по това време това бе най-високата служба в нея, който беше много верен, предан и чист брат взе разрешение от Учителя, говори със Славянски и му дадоха беседи да бъдат отпечатани в неговото издателство.
Идваше при Учителя с една американска кола, понякога го взимаше и го водеше на Витоша на екскурзии или на Рила придружен от приятелите. Но обичаше много да се перчи и да се показва. Учителят го оставяше да се перчи само работа да върши. Но той не можа да свърши най-важната работа - да използва издателството си и да отпечата беседите на Учителя. А се кълнеше във вярност на Учителя дори и отгоре. Тогава Неделчо Попов, който беше технически оценител в Държавната печатница, а по това време това бе най-високата служба в нея, който беше много верен, предан и чист брат взе разрешение от Учителя, говори със Славянски и му дадоха беседи да бъдат отпечатани в неговото издателство. Той започна да печати, но вземаше много по-скъпо от другите печатари. Когато Неделчо научи това и видя, че при Славянски е много по-скъпо и че той гледа търговската страна, той развълнуван отиде при Учителя и му разказа всичко. Учителят беше много недоволен и нареди: „На Слави да не му се дава вече нищо". Така и стана. Неделчо преустанови работа със Славянски и от този момент неговата издателска дейност започна да върви назад докато се дойде до 9.1Х.1944 г., когато дойде комунистическата власт и национализираха всички печатници и издателства.
към текста >>

82. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Тогава Неделчо Попов, който беше технически оценител в Държавната печатница, а по това време това бе най-високата служба в нея, който беше много верен, предан и чист брат взе разрешение от Учителя, говори със Славянски и му дадоха беседи да бъдат отпечатани в неговото издателство.
Идваше при Учителя с една американска кола, понякога го взимаше и го водеше на Витоша на екскурзии или на Рила придружен от приятелите. Но обичаше много да се перчи и да се показва. Учителят го оставяше да се перчи само работа да върши. Но той не можа да свърши най-важната работа- да използва издателството си и да отпечата беседите на Учителя. А се кълнеше във вярност на Учителя дори и отгоре. Тогава Неделчо Попов, който беше технически оценител в Държавната печатница, а по това време това бе най-високата служба в нея, който беше много верен, предан и чист брат взе разрешение от Учителя, говори със Славянски и му дадоха беседи да бъдат отпечатани в неговото издателство. Той започна да печати, но вземаше много по-скъпо от другите печатари. Когато Неделчо научи това и видя, че при Славянски е много по-скъпо и че той гледа търговската страна, той развълнуван отиде при Учителя и му разказа всичко. Учителят беше много недоволен и нареди: „На Слави да не му се дава вече нищо". Така и стана. Неделчо преустанови работа със Славянски и от този момент неговата издателска дейност започна да върви назад докато се дойде до 9.IX.1944 г., когато дойде комунистическата власт и национализираха всички печатници и издателства.
към текста >>

83. 10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ

За Него всеки ден беше Божи, всеки ден беше празник, всеки ден Той беше посветил на Бога, в служба на Бога.
10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ Утрото беше 28 август - Голяма Богородица. Учителят празнуваше всички празници и религиозни и официални, доколкото разбрах по-късно не, защото намираше, че всички те именно трябва да се празнуват, но защото първите ги празнуваха и спазваха още Неговите последователи по традиция, а вторите - защото освобождаваха от работа чиновници и работници и по такъв начин Той използваше и едните и другите празници, за да бъде сред тях, за да бъдат край Него повече хора, за да може да им говори, да им бъде полезен. За Него всеки ден беше Божи, всеки ден беше празник, всеки ден Той беше посветил на Бога, в служба на Бога. Защото затова бе дошъл на земята. И използваше всеки Божи ден. И този ден - 28 август - празник, Той бе определил да отидат всички, цялото Братство на Изгрева, или тогава както още го наричаха Баучер. Това беше едно обширно място от 10 декара, купено от някой чужденец на име Баучер, по името на когото го наричаха. И Милка ни разказа, че там идвали и когато можели сутрин, пролет, лете и есен да посрещат слънцето и да правят гимнастически упражнения.
към текста >>

84. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

И в общия клас имаше всеотдайни и много добри и издигнати братя и сестри, посветили живота и домовете си в служба на Бога и Учителя, но имаше и такива, които се бяха вмъкнали с целия си светски манталитет и внасяха смут и безредие... Учителят ги търпеше, за да ни покаже какво значи търпение и любов и за да направи и за тях все пак нещо.
Ние, младите, които посещавахме и двата класа можехме да доловим тази разлика. В класа на младите Учителят биваше винаги много добре разположен -бащински, мек и понякога духовит, и крилат в словата си, и дълбок в научните си обяснения. В общия клас биваше все така щедър и дълбок, но понякога ставаше строг. Взимаше фигуративно казано, камшика на Христа и прекатурваше таблите на среброменителите, и прогонваше духовете, които се вмъкваха да разстройват и цапат храма Божий. Защото когато тука присъствуваха хора, които са се скарали вкъщи със жена си, с мъжа си, със сина си, с рода си, или са в утеснение за прехраната на семейството или са потиснати от всевъзможни грижи, съзнанията на такива хора не са спокойни, будни и чисти, готови да възприемат Божествените истини, които им се преподават. И в общия клас имаше всеотдайни и много добри и издигнати братя и сестри, посветили живота и домовете си в служба на Бога и Учителя, но имаше и такива, които се бяха вмъкнали с целия си светски манталитет и внасяха смут и безредие... Учителят ги търпеше, за да ни покаже какво значи търпение и любов и за да направи и за тях все пак нещо. Използваше ги и като предметно учение за добрите ученици. Учителят беше силен и можеше да ги респектира, но когато Той си отиде ние бяхме безсилни да ги ограничим, те развихриха своите амбиции и слабости и донесоха катастрофата, която преживя Братството ни. Обичният специален клас! Галената рожба на Учителя! От нас, младите, Той очакваше нещо.
към текста >>

85. 14. ШКОЛАТА И БРАКЪТ

„Женитбата е впрягане на два вола, за да свършат една работа." „Хората се женят, за да си помагат един на друг." „Когато двама души се женят, те трябва да се женят не от други съображения, а за да си помагат в пътя си към Бога, в службата на Бога.
Из беседите и лекциите има доста неща казани по въпроса за женитбата и който се интересува, ще ги намери. Ето някои от тях: „Жененето не е щастие. Ако вие се жените, за да бъдете щастливи, лъжете се." „Женитбата е училище. Семейството е школа, през която всички сте минали и минавате. В нея човек се учи да служи безкористно на другите и да се жертвува." „Който е научил уроците в школата на семейството няма какво повече да учи там и следователно - да се жени." „Толкова пъти сте се женили, нищо, че един живот сте посветили, да се учите да служите на Бога", е казал на една сестра, която ми го повери и на мене. „Женитбата е впрягане на два вола, за да свършат една работа." „Хората се женят, за да си помагат един на друг." „Когато двама души се женят, те трябва да се женят не от други съображения, а за да си помагат в пътя си към Бога, в службата на Бога. Тогава те ще бъдат благословени." „Много хора се женят, за да се осигуряват. Една мома иска да се жени, за да се осигури, че мъжът й ще се грижи за нея, а не след дълго той умира, а тя остава да се грижи не само за себе си, но и за двете си деца, които има." „Женитбата не осигурява човека. Има много, много примери в живота." На една сестра Учителят е казал: „За женената жена се грижи мъжът й, а за неженената - Бог." Въпросът за жененето и нежененето е много дълбок и всестранен. И важен.Много важен. Той трябва да се разглежда от учените и духовните хора и да се даде на хората една светлина, с която да си служат и да се избягват много ненужни страдания и нещастия.
към текста >>

Ние, малцината около Учителя ученици от специалния клас, решихме да опитаме какво значи да не се ожени човек и да посвети живота си в учене, саморазвитие и в служба на Бога и на човечеството.
Иска ли да се жени, да се жени, не иска ли, да не го насилваме, а да го оставим свободен, но ожени ли се или не, всичко да става за слава Божия и за доброто и благото на всички около него. Колко глупави и нередни женитби стават, които са донесли толкова страдания на поколенията. Колко души са искали да не се женят и под давлението на родители и на обществото са се оженили и са били истински нещастници, а мнозина са умирали и млади. Векове хората се женят. Имат богат опит от женитбата. Ние, малцината около Учителя ученици от специалния клас, решихме да опитаме какво значи да не се ожени човек и да посвети живота си в учене, саморазвитие и в служба на Бога и на човечеството. Това е щастие и само щастие. Никой от нас не се е разкаял и не е съжалил. И ние благодарим на Учителя, че ни прие за свои ученици, в своя специален клас, толкова малки и незначителни каквито бяхме и които щяхме да се загубим из света, и ни направи волни птички и горди орли, които порят небесните пространства с песен и ликуване и славят Него и Господа.
към текста >>

86. 40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА

Връща се в България и се настанява в Ямбол на добра служба.
Пораснал Панайот. Кореспондирали с Учителя. Голям вече осъзнал какво Учителят е направил за него, в едно писмо изказал своята благодарност към Него и Го пита как би могъл да Му се отплати. Писал също, че не иска да се връща в България. Учителят му отговорил: „За себе си не искам никаква отплата, но за твоето добро искам три неща от тебе: Да се върнеш в България, да не се жениш и да служиш на Господа." Първото Панайот изпълнил. Връща се в България и се настанява в Ямбол на добра служба. Но другите две неща не изпълнил. Оженил се млад за една прогимназиална Учителю, родили им се две деца и той всецяло се погълнал от своето семейство и своята служба, Заболял. Учителят бил вече основал нашето общество „Бяло Братство", но Панайот макар че поддържал връзка с Учителя, си стоял със семейството си малко настрана. Минали се години. Веднъж Панайот се разболял тежко, неизлечимо според съвременната медицина.
към текста >>

Оженил се млад за една прогимназиална Учителю, родили им се две деца и той всецяло се погълнал от своето семейство и своята служба, Заболял.
Голям вече осъзнал какво Учителят е направил за него, в едно писмо изказал своята благодарност към Него и Го пита как би могъл да Му се отплати. Писал също, че не иска да се връща в България. Учителят му отговорил: „За себе си не искам никаква отплата, но за твоето добро искам три неща от тебе: Да се върнеш в България, да не се жениш и да служиш на Господа." Първото Панайот изпълнил. Връща се в България и се настанява в Ямбол на добра служба. Но другите две неща не изпълнил. Оженил се млад за една прогимназиална Учителю, родили им се две деца и той всецяло се погълнал от своето семейство и своята служба, Заболял. Учителят бил вече основал нашето общество „Бяло Братство", но Панайот макар че поддържал връзка с Учителя, си стоял със семейството си малко настрана. Минали се години. Веднъж Панайот се разболял тежко, неизлечимо според съвременната медицина. Уплашен, той изпратил жена си при Учителя в София да Го моли, да му помогне да оздравее. Той знаел, че Учителят може да направи това.
към текста >>

87. 60. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Понеже нямаше медицинска служба в селото ми, изпратиха лекар и ме прибраха в дома си едно добро и мило братско семейство - Полуна и Възкресен Анастасови от Тополовград.
Ще чуеш най-разнообразни обяснения. Сам Той обаче си знаеше какво работи. Ние можехме само да гадаем или от време на време да се доберем до някой факт. В 1932 г. бях заболяла още в началото на учебната година от воден плеврит. Понеже нямаше медицинска служба в селото ми, изпратиха лекар и ме прибраха в дома си едно добро и мило братско семейство - Полуна и Възкресен Анастасови от Тополовград. Това беше най-близкото градче до селото ми - Каменна река. Лекарят, техен приятел идваше всеки ден със сонда да извади водата от белия ми дроб, но аз не позволявах, докато не получа отговор от Учителя. Държах Го в течение на болестта. Така Той ми беше казал когато ме изпращаше от Изгрева: „Пишете, пишете подробности". Аз още от Изгрева бях недобре.
към текста >>

88. 64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

И сега пак Му прави поздрав и каза, че е решил вече да стане вегетарианец, но след като изкара службата и се върне.
Минали се бяха няколко години. Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията. Радваше го това, че ще може да ме дочака, да чуе новини от Изгрева, да му разкажа как съм прекарала, какво е говорил Учителят, как са приятелите и т.н., неща, които винаги му разказвах, когато се връщах от ваканция. Той слушаше винаги с интерес и много се радваше. Още не беше виждал Учителя, но Го беше много обикнал и винаги Му пращаше поздрав по мене. И сега пак Му прави поздрав и каза, че е решил вече да стане вегетарианец, но след като изкара службата и се върне. Аз се зарадвах и като си отидох на Изгрева и посетих Учителя първата ми работа беше да споделя тази моя радост с Него, да Му кажа, че вече е решил да стане вегетарианец, след като се върне. Учителят стана прав и с повелителен тон и жест на показалеца, каза: „Не когато се върне. Сега, още като отиде. Да не отлага". Когато се върнах след ваканцията, още същата вечер братът дойде да ме поздрави с „добре дошла" и да ми каже „сбогом".
към текста >>

Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена.
На другата сутрин заминаваше за гр. Елхово, където щеше да отбива трудовата си повинност. Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото вегетарианство. „Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам." И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа. Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате".
към текста >>

От този ден го освободили от тази служба и му дали друга.% След един месец го заболяла една стара болка, която имал в дясната страна на корема.
Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н. Това не му тежало, но минала се една седмица и дошъл при него началника му и му казал: „А бе, момче, как не се сетих, бе, как не ме подсети и ти? Ами, че ти като си вегетарианец, сигурно ти мирише на лошо и не ти е приятно да миеш баките и казаните". Братът се засмял1 но нищо не казал. Той има много хубава, широка, чиста, детинска, подкупва.ща усмивка. От този ден го освободили от тази служба и му дали друга.% След един месец го заболяла една стара болка, която имал в дясната страна на корема. Прегледали го лекари, какво са установили, не зная, но го освободили и той се върнал в село. Аз бях вече в лятна ваканция и той ми писа всичко. Но аз не разказах нищо на Учителя. Оставих той като иде при Него на есен, както ми пишеше, да Му разкаже той. И наистина на есен отиде.
към текста >>

89. 65. ДАН ЗА БЕДНИТЕ

Той трябвало да бъде на всяка цена здрав и на поста си, иначе можела да пострада службата му.
65. ДАН ЗА БЕДНИТЕ Разказа ми веднъж нашата добра и многоуважавана и обична сестра Милева следният случай на изцеление: Един ден отишла да посети едно свое близко роднинско семейство. Заварила съпругът внезапно заболял тежко и не бил на работа. Цялото семейство било в тревога, а най-вече той. Той заемал някаква висша длъжност, а и на следващия ден щял да има ревизия. Той трябвало да бъде на всяка цена здрав и на поста си, иначе можела да пострада службата му. Като видял сестра Милева първата му дума била: „Вашият Учител нали казваш, че можел да лекува моментално. Моля ти се иди при Него и Го помоли да ми помогне веднага да оздравея и утре да бъда в службата си". Тя казала: „Добре, щом искаш и щом вярваш, ще отида, но дали ще ти помогне не зная. Той не всякога и на всички помага". „Ти иди и Му кажи, че много Го моля и вярвам, че ако може Той ще ми помогне.
към текста >>

Моля ти се иди при Него и Го помоли да ми помогне веднага да оздравея и утре да бъда в службата си".
Заварила съпругът внезапно заболял тежко и не бил на работа. Цялото семейство било в тревога, а най-вече той. Той заемал някаква висша длъжност, а и на следващия ден щял да има ревизия. Той трябвало да бъде на всяка цена здрав и на поста си, иначе можела да пострада службата му. Като видял сестра Милева първата му дума била: „Вашият Учител нали казваш, че можел да лекува моментално. Моля ти се иди при Него и Го помоли да ми помогне веднага да оздравея и утре да бъда в службата си". Тя казала: „Добре, щом искаш и щом вярваш, ще отида, но дали ще ти помогне не зная. Той не всякога и на всички помага". „Ти иди и Му кажи, че много Го моля и вярвам, че ако може Той ще ми помогне. Разкажи Му колко е важен случая". Сестра Милева отива веднага при Учителя и Му разказва всичко: "Добре, казал Учителя.
към текста >>

И до вечерта бил здрав и на другия ден в службата си.
Ще му помогна, но той трябва да отдели една голяма 83 сума за бедните. От това ще зависи неговото оздравяване". А той бил много богат. Сестра Милева отива при своя роднина и му казва думите на Учителя. Той веднага отделя една доста голяма сума за бедните. И до вечерта бил здрав и на другия ден в службата си. Ревизията минава благополучно. И той бил много радостен и благодарен. В една беседа Учителят казва: „Заболели сте. Искате да отидете при лекар. Колко ще ви вземе този лекар?
към текста >>

90. 3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ

Бях по служба в щаба на участъка в с.
Така съвсем сам. Ще уповаваш само на Бога". Казах му: „Учителю, много вълци има, ще ме изядат". Отговори ми: „Няма да те изядат". Като се върнах реших да изпълня дадената ми от Учителя задача. Бях по служба в щаба на участъка в с. Кеманлар (сега гр. Исперих) и реших по тъмно да се върна в село Салтъклар, където беше моя щаб. Разстоянието беше 22 км. При обикновено, хубаво време го вземах за 2 часа най-много. Тогава време беше много лошо.
към текста >>

91. 5. ЕЮЕМАТА

Тогава бях на служба в гр. Бургас.
5. ЕЮЕМАТА През 1935 година ми се яви под лявото коляно злокачествена еюема. Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като кожата на бивол, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной. Тогава бях на служба в гр. Бургас. През лятото поне 30 пъти ходих на морето и засипвах крака си с горещ пясък. Облекчение не почувствувах никакво. През лятото на 1936 г. отидох в София, ходих при Учителя и между другото Му казах и за еюемата. Той ми каза, като се върна да отида на морето и да заровя в топлия пясък крака си и ще мине.
към текста >>

92. 6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ

6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ Учителят е роден в 1864 г.
6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ Учителят е роден в 1864 г. в село Николаевка, Варненско. През времето, когато Учителят е трябвало да бъде взет за войник, е 141 имало нареждане във всяко военно окръжие момчетата да теглят билети, в които да има или е имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратен срок на служба. Когато Учителят като младеж отивал в наборната комисия, за да го прегледат за войник, изтеглил единствения билет, който освобождава младежа напълно от военна служба за през целия му живот. Такъв младеж вече за нищо не го търсят от военните власти. Такава е била традицията по това време.
към текста >>

През времето, когато Учителят е трябвало да бъде взет за войник, е 141 имало нареждане във всяко военно окръжие момчетата да теглят билети, в които да има или е имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратен срок на служба.
6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ Учителят е роден в 1864 г. в село Николаевка, Варненско. През времето, когато Учителят е трябвало да бъде взет за войник, е 141 имало нареждане във всяко военно окръжие момчетата да теглят билети, в които да има или е имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратен срок на служба. Когато Учителят като младеж отивал в наборната комисия, за да го прегледат за войник, изтеглил единствения билет, който освобождава младежа напълно от военна служба за през целия му живот. Такъв младеж вече за нищо не го търсят от военните власти. Такава е била традицията по това време. Едно военно окръжие обхваща няколко околии - около 4-5-6, явяват се хиляди младежи, вероятността да се изтегли този билет е толкова малка и именно Учителят изтеглил единствения билет за пълно освобождаване от военна служба.
към текста >>

Когато Учителят като младеж отивал в наборната комисия, за да го прегледат за войник, изтеглил единствения билет, който освобождава младежа напълно от военна служба за през целия му живот.
6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ Учителят е роден в 1864 г. в село Николаевка, Варненско. През времето, когато Учителят е трябвало да бъде взет за войник, е 141 имало нареждане във всяко военно окръжие момчетата да теглят билети, в които да има или е имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратен срок на служба. Когато Учителят като младеж отивал в наборната комисия, за да го прегледат за войник, изтеглил единствения билет, който освобождава младежа напълно от военна служба за през целия му живот. Такъв младеж вече за нищо не го търсят от военните власти. Такава е била традицията по това време. Едно военно окръжие обхваща няколко околии - около 4-5-6, явяват се хиляди младежи, вероятността да се изтегли този билет е толкова малка и именно Учителят изтеглил единствения билет за пълно освобождаване от военна служба.
към текста >>

Едно военно окръжие обхваща няколко околии - около 4-5-6, явяват се хиляди младежи, вероятността да се изтегли този билет е толкова малка и именно Учителят изтеглил единствения билет за пълно освобождаване от военна служба.
в село Николаевка, Варненско. През времето, когато Учителят е трябвало да бъде взет за войник, е 141 имало нареждане във всяко военно окръжие момчетата да теглят билети, в които да има или е имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратен срок на служба. Когато Учителят като младеж отивал в наборната комисия, за да го прегледат за войник, изтеглил единствения билет, който освобождава младежа напълно от военна служба за през целия му живот. Такъв младеж вече за нищо не го търсят от военните власти. Такава е била традицията по това време. Едно военно окръжие обхваща няколко околии - около 4-5-6, явяват се хиляди младежи, вероятността да се изтегли този билет е толкова малка и именно Учителят изтеглил единствения билет за пълно освобождаване от военна служба.
към текста >>

93. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд".
„Отивай си! ", казал на писаря. А на кап. Гръблев казал да си вземе от бюрото оръжието. Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към Гръблев и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд". Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап. Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек.
към текста >>

94. 10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА СЪВЕСТТА

имало напечатани формуляри, на които всеки, който трябва да заеме някаква служба, е трябвало да отговори на тях.
За да се защитят от тези обвинения Боян Боев изпраща една кратка бележка до всички братства в страната да издирят онези братя, които са помагали на комунистите, когато са били арестувани. Намерили се около 10 човека. Но техните показания не се взимат предвид, защото са дъновисти. Тогава прави изложение един от комунистите, който е бил спасен от смърт от Никола Гръблев. След 9.IX.1944 г. имало напечатани формуляри, на които всеки, който трябва да заеме някаква служба, е трябвало да отговори на тях. Ето защо поместване този въпросник. Доблестният комунист Петър Радев написва своите спомени, предава ги на Никола Гръблев, който ги предава за документация към делото. Те изобщо не са били взети под внимание. Смятали са, че това е един случай без значение и напълно случаен. А е имало десетина случая когато привърженици и последователи на Учителя Дънов поради идейни подбуди са съдействували, укривали, спасявали нелегалните комунисти през 1940-1944 г.
към текста >>

95. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев.
Ще цитираме извадки от нея. „Петър Дънов проповядваше пълно пренебрегване на политическия живот. Но делата му имаха друг характер: те следваха политическата линия на фашистката буржоазия. Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин". Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими. Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г. бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр.
към текста >>

96. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора.
Не помня някога тати да ни е правил строги забележки или да ни е наказвал за някои провинения. Напротив, винаги е намирал смекчаващи вината обстоятелства и е гледал, макар и виновни, да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. Тази именно характерна черта у тати стана причина за окончателно да стана вегетарианец и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша. Животът на нашето семейство до около 1909 година протече по обикновеному. Ние бяхме малки и родителите ни освен всекидневната си работа отделяха и доста грижи за нас. Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора. Той бил един от пионерите на новото учение „Бяло Братство" и предан негов радетел. Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки намира го в печатницата. Ковачев информира баща ми относно мисията си и апели ра да стане член на Братството. Баща ми, който до това време бил голям атеист-социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствувал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му.
към текста >>

97. 2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА

Същата служба на друг сектор изпълнявал и баща ми, който прекарал цялата война без да вземе един хинин.
И наистина, както през Балканската война, така също и през Първата световна война от 1915 до 1918 г. през тези шест военни години от братята-войници не се даде нито една жертва. Напротив, всички се завърнаха здрави, бодри и обогатени с много духовни опитности. Мнозина от тях са имали чудни преживявания, в които са видели ръководството и покровителството на Божия Дух. Така например брат Георги Куртев от Айтос и още няколко души обслужвали един лазарет само за холерно болни. Същата служба на друг сектор изпълнявал и баща ми, който прекарал цялата война без да вземе един хинин. Брат Христо Касев от село Секирчево, Казанлъшко бил пленен от сърбите и имало заповед да разстрелят пленниците. Но той отправил молитвата си към Учителя и когато ги отвели на определеното място, дето преди тази група са разстреляли други групи, неочаквано за всички, старшината - сърбин наредил всички от тази група (8-10 души) да се пуснат на свобода. Разказва брат Христо Касев, как след това пътували няколко дни по гори и планини, без пътеки, докато стигнали гладни и окъсани българската граница и най-сетне щастливо преминали в България. Подобни и ред други преживявания са имали и много наши братя на фронта, дето са видели Славата Божия. Може би, много братя и сестри си задават въпроса - служил ли е Учителят войник и защо не е бил на фронта?
към текста >>

Аз обаче, лично научих от брат Петко Гумнеров как Учителят се е освободил от военна служба.
Но той отправил молитвата си към Учителя и когато ги отвели на определеното място, дето преди тази група са разстреляли други групи, неочаквано за всички, старшината - сърбин наредил всички от тази група (8-10 души) да се пуснат на свобода. Разказва брат Христо Касев, как след това пътували няколко дни по гори и планини, без пътеки, докато стигнали гладни и окъсани българската граница и най-сетне щастливо преминали в България. Подобни и ред други преживявания са имали и много наши братя на фронта, дето са видели Славата Божия. Може би, много братя и сестри си задават въпроса - служил ли е Учителят войник и защо не е бил на фронта? Този е, наистина интересен и много важен въпрос, който много малко наши приятели знаят. Аз обаче, лично научих от брат Петко Гумнеров как Учителят се е освободил от военна служба. Учителят получава призовка да се яви в определен ден и час на военен преглед пред наборна комисия. В това време Учителят имал гост, разговарял с него и му казал: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след това ще продължим разговора". По това време имало закон, според който на всеки 20 хиляди новобранци един се освобождава. За тази цел на всеки новобранец, който се явява пред наборната комисия, се предлага касетка с картончета. И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба.
към текста >>

И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба.
Аз обаче, лично научих от брат Петко Гумнеров как Учителят се е освободил от военна служба. Учителят получава призовка да се яви в определен ден и час на военен преглед пред наборна комисия. В това време Учителят имал гост, разговарял с него и му казал: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след това ще продължим разговора". По това време имало закон, според който на всеки 20 хиляди новобранци един се освобождава. За тази цел на всеки новобранец, който се явява пред наборната комисия, се предлага касетка с картончета. И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба. Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба. Бележка към спомените на брат Петър Камбуров. На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба. Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона.
към текста >>

Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба.
В това време Учителят имал гост, разговарял с него и му казал: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след това ще продължим разговора". По това време имало закон, според който на всеки 20 хиляди новобранци един се освобождава. За тази цел на всеки новобранец, който се явява пред наборната комисия, се предлага касетка с картончета. И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба. Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба. Бележка към спомените на брат Петър Камбуров. На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба. Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона. Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град.
към текста >>

На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба.
За тази цел на всеки новобранец, който се явява пред наборната комисия, се предлага касетка с картончета. И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба. Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба. Бележка към спомените на брат Петър Камбуров. На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба. Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона. Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се искат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет.
към текста >>

Така се е случило и с Учителя, но това, разбира се, не намалява значението, че Той положително е знаел как ще бъде освободен от военна служба.
Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона. Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се искат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет. Така се е случило и с Учителя, но това, разбира се, не намалява значението, че Той положително е знаел как ще бъде освободен от военна служба. Разбираме това от думите Му, казани когато се е разделил от госта, с когото е разговарял преди тръгването за наборната комисия: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след това ще продължим разговора". Действително - отбил военната тегоба, като изтеглил „щастливия билет". Освободените по този начин от военна служба биваха обложени за определени години с малък „военен данък" и така през целия си живот биваха свободни. След първата световна война, когато у нас се въведоха трудовите войски, излишните новобранци постъпваха „трудоваци" и никой не се освобождаваше. Но да се върна по реда на годините.
към текста >>

Освободените по този начин от военна служба биваха обложени за определени години с малък „военен данък" и така през целия си живот биваха свободни.
Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се искат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет. Така се е случило и с Учителя, но това, разбира се, не намалява значението, че Той положително е знаел как ще бъде освободен от военна служба. Разбираме това от думите Му, казани когато се е разделил от госта, с когото е разговарял преди тръгването за наборната комисия: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след това ще продължим разговора". Действително - отбил военната тегоба, като изтеглил „щастливия билет". Освободените по този начин от военна служба биваха обложени за определени години с малък „военен данък" и така през целия си живот биваха свободни. След първата световна война, когато у нас се въведоха трудовите войски, излишните новобранци постъпваха „трудоваци" и никой не се освобождаваше. Но да се върна по реда на годините. През 1913 година не си спомням дали се е състоял събор на Братството в Търново. Но през 1914 година, след прекратяване на войната се състоя и от Стара Загора освен брат Ковачев бяха поканени и моите родители. После, когато те се върнаха от Търново дълго време се говореше за видяното, чутото и преживяното през време на събора.
към текста >>

98. 3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

Тази служба като че ли ми беше определено от Небето, тъй като бях напълно освободен от военни обучения с пушка и пр.
Станаха сблъскванията при Княжево и Владая и нас ни отзоваха да се явим незабавно в частите си. Пропуснах да кажа, че аз бях определен от наборната комисия, преди мобилизирането, да служа при ЖП полк в София. В това време цар Фердинанд абдикира и със специален влак отпътува за Австрия, а на престола се възкачи Борис III. В казармата престоях всичко 34 дни. Бях прикрепен към едно звено от 10-12 души по поддържане на мостовото дело. Тази служба като че ли ми беше определено от Небето, тъй като бях напълно освободен от военни обучения с пушка и пр. В деня на полагане клетва за вярност на царя, мене ме поставиха дневален на опитно строящия се мост „Любеке" в района на казармата и така бях освободен от клетва.
към текста >>

99. 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ

Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си.
Марин Камбуров. 4. Аз -Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната. По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души. Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара.
към текста >>

100. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ