Търсене в текстове за 'Скулптура'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура.
Бати Ради е запаметил отрицателното мнение на УЧИТЕЛЯ за паметниците и за моделите, които са превърнати в паметници. Такъв паметник не е невинна фигура. Издяланият образ от камък, или излят от бронз и друг метал, дълго време „тежат" на позиралия. Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е на физическото поле, или си е заминал. Ето защо Бати Ради не желае да бъде вграден. Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура. За негова и наша изненада, УЧИТЕЛЯТ му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел ангажимент да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си. Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира. Бати Ради, верен и предан на УЧИТЕЛЯ, слиза при скулптора. Позира му.
към текста >>

Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира.
Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е на физическото поле, или си е заминал. Ето защо Бати Ради не желае да бъде вграден. Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура. За негова и наша изненада, УЧИТЕЛЯТ му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел ангажимент да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си. Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира. Бати Ради, верен и предан на УЧИТЕЛЯ, слиза при скулптора. Позира му. Излетият от метал паметник, издигнат на кръстовището - булевард Патриарх Евтимий и улица Граф Игнатиев, продължава да напомня за една голяма любов между две същества, подвизавали се заедно в далечното минало, успели наново да се срещнат. Прераждане с дълбоки следи.
към текста >>

2. 5.17. Истинският паметник

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Ако сравните една снимка на брат Ради с изваяния образ от паметника на Патриарх Евтимий, ще видите, че има пълно покритие на образа от снимката в изваяната скулптура.
„Учителю, един иска от камък да ме кове." Учителят се усмихва на израза на брат Ради и добавя: „Това е твоят най-добър ученик. Ти си Патриарх Евтимий! Ето защо той иска сега да ти изкове образа в камък. Ще разрешиш! " Брат Ради кимва с глава, отива при скулптора, съгласява се и разрешава да му изковат образа в камъка. Ако сравните една снимка на брат Ради с изваяния образ от паметника на Патриарх Евтимий, ще видите, че има пълно покритие на образа от снимката в изваяната скулптура. Всеки сам издига вътре в себе си неръкотворен паметник чрез своите дела, чрез своите мисли и чрез своите чувства. Чистотата на идеите могат да се претворят в дела само от хора със светли умове, чисти сърца и праведни дела.
към текста >>

3. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше.
към текста >>

4. 9. На работа в братската градина

Гради Колев Минчв

Обаче скулпторът е намерил, че брат Ради е най-подходящ за паметника на Патриарх Евтимий и изглежда е идвал и го е следил многократно когато работи на Изгрева, защото наистина скулптурата на Партриарх Евтимий отговаря напълно на чертите на брат Ради.
Втората година идва отново и после третата година когато идва на Рила, Учителят го разпитва от къде е и т.н. и тогава той остава на Изгрева. Бил е женен и имал дъщеря, която дошла на погребението му. Един скулптор на име Марко Марков като гледал брат Ради го запитал дали е съгласен да му служи за модел. Брат Ради попитал Учителя и Учителят му казал: „Не ти трябва да те вграждат в камъка“. Обаче скулпторът е намерил, че брат Ради е най-подходящ за паметника на Патриарх Евтимий и изглежда е идвал и го е следил многократно когато работи на Изгрева, защото наистина скулптурата на Партриарх Евтимий отговаря напълно на чертите на брат Ради. Брат Ради работеше в градината на Изгрева.
към текста >>

5. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

Моят другар имаше желание и мечтата му беше, а той беше следвал финанси, завършил е скулптура на дърво, като онези гдето с резбите правят иконите.
Аз обичах крехкичките месца така, но ги късах, късах, да не би да има някаква мазнина. В коя година се видях с Учителя? Може би 1940-1941 г., там някъде. Точно годината не мога да ви я кажа, но така останах тука. И досега. Моят другар имаше желание и мечтата му беше, а той беше следвал финанси, завършил е скулптура на дърво, като онези гдето с резбите правят иконите. Много одарен, а бяхме много близки по семейство с брат Колю Гръблев, знаете го. Той беше много близък наш. Ще ви кажа защо. Той казваше така, че в този му живот най-близката му душа на земята е тази на моята дъщеря, която не знам дали са се разминали или не. Първата ми дъщеря, Мина се казва, а викаме й Мими.
към текста >>

6. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

При мои първи братовчеди от брат и сестра деца е учил Ставрев скулптура именно известния през 20-те години в цяла България Кирил Шиваров, мой братовчед.
2. СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Приятел и то много добър на семейството ми беше скулпторът Васил Ставрев. При мои първи братовчеди от брат и сестра деца е учил Ставрев скулптура именно известния през 20-те години в цяла България Кирил Шиваров, мой братовчед. Моят род се славеше със своето меценатство и обичаше да помага на нуждаещите се хора и предимно на даровити хора. Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що. Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди.
към текста >>

Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди.
При мои първи братовчеди от брат и сестра деца е учил Ставрев скулптура именно известния през 20-те години в цяла България Кирил Шиваров, мой братовчед. Моят род се славеше със своето меценатство и обичаше да помага на нуждаещите се хора и предимно на даровити хора. Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що. Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди. Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“.
към текста >>

Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката.
Моят род се славеше със своето меценатство и обичаше да помага на нуждаещите се хора и предимно на даровити хора. Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що. Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди. Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура.
към текста >>

Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров.
Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що. Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди. Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура. Той знаеше да гледа на ръка, хиромантия.
към текста >>

Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“.
Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди. Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура. Той знаеше да гледа на ръка, хиромантия. Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“.
към текста >>

Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура.
Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура. Той знаеше да гледа на ръка, хиромантия. Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“. Дете още, не знаех що значи думата скептичка.
към текста >>

Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура.
Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“. Дете още, не знаех що значи думата скептичка. Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен. Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура. Чувствах макар и още малка, че този човек, брат има дълбок вътрешен живот. Богат, който се отразяваше и навън. Още, че този човек има нещо по-особено от другите и именно изработен добър характер. Обикнах го, както обичаше моите братовчеди и после все по-често го срещах и все усмихнат. А очите му грееха като слънце, много привлекателен и мил човек.
към текста >>

7. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

Първият слънчев лъч му открива великата красота на природата, и той прегръща изкуството - поезия, художество, скулптура.
От четвъртия час той е над книгата с молив в ръка той пише, преписва, твори. От четвъртия час той се приготовлява за среща с първия слънчев лъч. От четвъртия час, с лека раница на гърба, той се отправя за планината. Книгата му открива великите закони на природата. Мисълта му полетява след тях, и той прегръща астрономията, физиката, математиката. Първият слънчев лъч му открива великата красота на природата, и той прегръща изкуството - поезия, художество, скулптура. Планината го повежда из своите дебри, разхожда го из осеяните с цветя поляни, отвежда го по най-високите си върхове, и той прегръща естествените науки. Цветя, скали и птички го канят из своите кабинети и му откриват тайни, за които той и в сънищата си не е подозирал. Службата го кани на работа. И там той е точен, акуратен, изпълнителен. Природата го е научила на точност.
към текста >>

8. 3. СРЕЩАТА С ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Около извора имаше една скулптура направена от бял цимент на която ясно се очертаваха лъчите на изгряващото слънце.
3. СРЕЩАТА С ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Измина зимата, пролетта и ето че лятната ваканция започна. Един хубав ден мой приятел, цигулар току що се завърнал от Чехската консерватория, ме покани да се разходим. Тръгнахме по Цариградското шосе, безцелно. Стигнах ме до един извор - во дата му се лееше през две мраморни ръце. Около извора имаше една скулптура направена от бял цимент на която ясно се очертаваха лъчите на изгряващото слънце. Докато разглеждахме тази хубава скулптура, един младеж се приближи за да си налее вода. Оказа се, че моят приятел Жорж го познава. Този младеж ни обясни, че мястото около този извор се нарича „Изгрев" и че Господин Дънов живее тук със своите последователи. След този кратък разговор Жорж и аз се завърнахме в града. Сега разбрах, че изпуснах добрия случай да науча повече за учението на Г-н Дънов.
към текста >>

Докато разглеждахме тази хубава скулптура, един младеж се приближи за да си налее вода.
3. СРЕЩАТА С ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Измина зимата, пролетта и ето че лятната ваканция започна. Един хубав ден мой приятел, цигулар току що се завърнал от Чехската консерватория, ме покани да се разходим. Тръгнахме по Цариградското шосе, безцелно. Стигнах ме до един извор - во дата му се лееше през две мраморни ръце. Около извора имаше една скулптура направена от бял цимент на която ясно се очертаваха лъчите на изгряващото слънце. Докато разглеждахме тази хубава скулптура, един младеж се приближи за да си налее вода. Оказа се, че моят приятел Жорж го познава. Този младеж ни обясни, че мястото около този извор се нарича „Изгрев" и че Господин Дънов живее тук със своите последователи. След този кратък разговор Жорж и аз се завърнахме в града. Сега разбрах, че изпуснах добрия случай да науча повече за учението на Г-н Дънов. Но наскоро ми се отдаде нов случай.
към текста >>

9. 54. БРАТ РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Брат Ради ми каза, че дошъл скулптура и му казал, че иска да направи паметник, иска той да му бъде модела.
" И той остана пак. Даже ми разказваше, че не е спал в стаята си, а е спал пред салона долу, пред вратата, на цимента. Пазел е салона да не влезе някой в него. Тогава Изгревът е бил изпразнен, града също, само крадци са сновяли през нощите да обират вещи по разрушените къщи. А сега ще разкажа как е построен паметника на патриарх Ефтимий. Брат Ради ми каза, че дошъл скулптура и му казал, че иска да направи паметник, иска той да му бъде модела. Но брат Ради, така си рекъл: „Ще питам Учителя". И отива при Учителя и Го пита. „Така и така ми каза един, какво ще ми кажеш? " Той даже и на Учителя често на „ти" Му казваше. Както си говори народа.
към текста >>

10. 85. ДЯДО РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И той му казал: „Ако искаш да ми позираш, искам да направя една скулптура".
Е.А.: Да, по-височек беше, изправен ходеше, много така стегнат. В.К.: Значи художника е бил на Изгрева, видял го. Е.А.: Да, видял го, харесал го. Пък и на лице не беше грозен. Ако си видял негов портрет, той е хубав човек и на портрета е хубав. И той му казал: „Ако искаш да ми позираш, искам да направя една скулптура". Той паметник ще прави. Той отива и пита Учителя. Виж какво послушание проявява той. Той не се съгласява, отива и пита Учителя. Пък Учителят му казал: „Защо ти е да ти слагат на камък образа", да.
към текста >>

11. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

Амбоас, Шотодьо... Скулптура - франко-фламандска... Жан Бужн - Декор на Лувър, Диана със сърна.
Няколко картини на тореадори и пикадори. Гойя е и майстор на цялата природа - одушевена и неодушевена. Картини, с които бичува обществени недъзи, а особено управлението, поради което бил принуден да напусне Мадрид и Испания, и да се посели в Бордо, гдето изработил нова сюита картини от този род. * * * Французко изкуство Миниатюристи... 16-то столетие. Архитектура - градеж на замъци - национални особености. Амбоас, Шотодьо... Скулптура - франко-фламандска... Жан Бужн - Декор на Лувър, Диана със сърна. Жермен Пилон - Гробница на Хенрих II Живопис - Жан Кузен (преди Ренесанса), Семейство Ку - известно в историята на живописта - портретисти и миниатюристи - Жан Клуе и внукът му Франсоа Клуе. Екатерина Медичи, Хенрих II французки, конен портрет на Франциск I. По-живи и по-хубави са рисунките му - Маргарита Валоа, Анжуйски херцог, Елисавета Австрийска (с багри), конен портрет на Хенрих II, Карл IX (Лувър), Елисавета Австрийска (най-хубавият му портрет, подробностите са изписани по-модерно, свободно), Мария Стюарт (един от най-мрачните му портрети). 17-то столетие...
към текста >>

12. 27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

Така например, в скулптурата на Аполон - Бога-Слънце, най- красивият от боговете, всички негови части и цялото тяло са построени според златното съотношение.
Точките, в които се пресичат линиите на пентограма, върховете на вписаният в него петоъгълник са точки също на златното сечение или както още древните са го наричали Божествена пропорция. В златно сечение е разделена една отсечка, когато съотношението между цялата отсечка и по-голямата част е равно на отношението между по-голямата част от отсечката и нейната по-малка част. Геометрично, златното сечение е дадено в Пентограма, но алгебрично не може да се изрази, несъизмеримо е, не могат да се намерят числа, които да удовлетворяват тези две съотношения. Въпреки това, златното съотношение се среща най-често в природата. Правилното човешко тяло и много от неговите органи са построени по закона за златното отношение. Така например, в скулптурата на Аполон - Бога-Слънце, най- красивият от боговете, всички негови части и цялото тяло са построени според златното съотношение. Така, ако вземем височината на фигурата и теглим една хоризонтална линия през пъпа - то цялата височина се разделя на две неравни части, които са в златно съотношение, по отношение на цялата височина ; Второ златно отношение имаме, като отсечката от пъпа до върха на главата - разделим с права, която минава под брадата на главата; Трето златно отношение имаме, като - разделим отсечката от пъпа до петите с линия, която минава през коленете. В ръката на съвършеният човек имаме също три златни съотношения. Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката. Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане. Златното сечение, където и да се види внася една хармония, едно чувство на някакво висше доволство.
към текста >>

13. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР. (Кратки бележки) "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 5 (I.1924), с. 114-116; "Всемирна летопис", Г. Ill, кн.
към текста >>

Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът).
И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното, прекрасното, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът). Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живописецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за да ги въплъти във видими за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори.
към текста >>

Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви.
Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът). Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живописецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за да ги въплъти във видими за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоещите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр.
към текста >>

14. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата.
Казах на един българин: „Ти сутринта се скарваш с жена си и после, като отидеш на работа, това скарване ще седи в ума ти и може да стане пакост, като работиш," Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв у някои е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила у някои челото широко, по-тясно отгоре. Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия, и с чуждото се прославиха. Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата. Българинът тепърва трябва да се развива. Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения. Например: бързане, изтощителен труд и стяженолюбие. Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява. Заселването на Америка е придобивка за Балканския полуостров, защото по този начин може да стане едно подобрение на Балканския полуостров.
към текста >>

15. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

Затова тук се развива скулптурата и човек почва да мисли логично.
За това в Египет вече се поставя началото на обективното изучаване на физическия свят в светлината на духовната наука. Учителят казва, че в Египет са дадени принципите на Божествената наука. За египтяните движението на небесните тела е било език, говор на боговете, затова тук се развива астрологията до най-голямата висота и дълбочина. Египетската култура в известен смисъл е повторение на третата раса. Четвъртата културна епоха на петата раса е гръко-латинската, когато човек е стигнал най- дълбоко в материята и работи върху формата. Затова тук се развива скулптурата и човек почва да мисли логично. В Рим се създава първата правова държава, основана на човешкото право. Петата културна епоха се развива в Западна Европа и има за задача да развие човешкия интелект и обективната наука. Западната култура е към своя край, и на Изток се зазорява шестата културна епоха, която ще се развие между славяните и ще има за задача развитието на разумното сърце в човека. Със слизането на човека на Земята във физическо тяло почва да действува закона за прераждането. В миналото периодът на прераждането е бил от 500 до 1000 години, но сега, казва Учителят, еволюцията е ускорена и този период е съкратен от 50 до 100 години.
към текста >>

16. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

Астросоциологическо значение: строителство, земеделие и селско стопанство, държавни финанси, банки, печалби, артистичен свят, приложни изкуства, скулптура, живопис, пеене; от друга страна, градинарство и лека атлетика.
Вторият дом се управлява от знака Телец. Това е неподвижен знак, управляван от Венера. Природа: пасивност, женственост, материално начало. Внася спокойствие, вкус към красотата на природата, към полските кътчета, към красивия пейзаж. В този знак Марс е в изгнание. Астросоциологическо значение: строителство, земеделие и селско стопанство, държавни финанси, банки, печалби, артистичен свят, приложни изкуства, скулптура, живопис, пеене; от друга страна, градинарство и лека атлетика. Положителен полюс: дълбока и трайна привързаност, любов към работата, постоянство и упоритост, спокойствие и търпение. Отрицателен полюс: мудност, жажда за печалби, гордост, завист, наклонност към плътските удоволствия. Управлява врата и гърлото. Третият дом се управлява от знака Близнаци. [Негов управител е Меркурий.] В този знак Юпитер е в падение.
към текста >>

17. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

Марс е в заточение Астросоциологично значение: обществени строежи, селското стопанство, финансите на държавата, банкерството, печалбите, артистичния свят, приложните изкуства, скулптура, живопис и певческото изкуство.
Отрицателен полюс: резки и необмислени действия и липса на постоянство, губене на волево-съпротивителна сила, често изпадане в авантюризъм. Вторият дом се управлява от знака Телец. Земен знак, фиксиран, управляван от Венера. Природа: пасивен, женствен, срамежлив, материален. Носи спокойствие, усет към природните хубости, полските места и красивите пейзажи. Марс е в заточение Астросоциологично значение: обществени строежи, селското стопанство, финансите на държавата, банкерството, печалбите, артистичния свят, приложните изкуства, скулптура, живопис и певческото изкуство. От друга страна - градинарството и тежката атлетика. Положителен полюс: привързаност по силата на дълбоки и устойчиви чувства, трудолюбие, под знака на една твърдо постоянство, спокойствие и примерно търпение. Отрицателен полюс: мудност, алчност, високомерие, завист, склонност към плътни и ненаситни чувствени удоволствия. Управлява: шията и гърлото. Третият дом се управлява от Близнаци Негов управител е Меркурий.
към текста >>

18. 27. ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ХОРАТА

221, 226, 233, 244, 261, 291), на скулптура Венелин Антонов Антонов (с.
При добрите аспекти голяма жизненост, напрежения и успешни сделки и сполуки. Нептун с Плутон - При съвпад - парализиране на емоциите в човека. При добрите аспекти - много силни, изненадващи случки, събития, съобщения. При лошите аспекти - квадратура, упорит подтик за вземане на неблагоприятни решения, като за развод, смяна на работата, напущане, тежки заболявания, на които мъчно се определя диагнозата. 27 май 1986 г., Симеоново* * Забележка на съставителя: Рисунките на отделните планетни типове са на художника Емил Байи (с. 221, 226, 233, 244, 261, 291), на скулптура Венелин Антонов Антонов (с. 269, 275, 281) и в оригинала (с. 212, 252).
към текста >>

19. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Обича науката, химията, медицината, скулптурата, механиката, рисуването, гравирането (резбарството), ръчна сръчност въобще; наследство от брат или сестра.
Не твърде важен аспект. Меркурий и Венера не са никога отдалечени повече от 76°. Меркурий в добър аспект с Марс. Умствена активност, саркастичност, живост и хитрост, лукавство. Позитивен и оригинален дух. Обича науката, химията, медицината, скулптурата, механиката, рисуването, гравирането (резбарството), ръчна сръчност въобще; наследство от брат или сестра. Меркурий в съвпад или лош аспектс Марс. Има същите тенденции, както при добрите аспекти. Има разположение към умствена вьзбуда, смелост, дързост, буйност, прави родения кавгаджия, способни да се пресилват при работа; преувеличава или лъже, предмет на клевета. Това указва на загуби, препирни със слугите или с другарите си, тъй както и тяхната смьрт. Опасност през време на пътуване.
към текста >>

20. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

Когато посещавахме централната баня, често се срещахме със скулптура Гатев, който направи паметника на Кирил и Методий.
Макар че зимно време температурата спадаше под 25°, ние не боледувахме. По-късно започнахме да ходим на баня в Панчарево. Отначало имаше само един басейн с чучур, от който течеше гореща вода (+50°) и го пълнеше. Там на баня е ходил Учителя с няколко приятели и отивал под чучура и седял доста време под него, докато другите братя останали в по-студената вода в началото на басейна. По- късно направиха ремонт на банята и построиха два басейна, в които водата се подаваше с помпа. Когато посещавахме централната баня, често се срещахме със скулптура Гатев, който направи паметника на Кирил и Методий. Беше противник на братството и водеше големи спорове с Петър по идейните въпроси. Аз странях от него. Беше груб човек. Напоследък го срещнах няколко пъти на братските концерти и други братски прояви. На 1.І.1963 г.
към текста >>

Той направи скулптура на гълъба на мира от мозайка и го разнесе по цяла София, заедно с хубаво направените фонтани.
Къщата беше голяма, в София, имаше жилищна криза и ако Петър останеше сам, можеха да настанят някой агент да живее в дома му, да живее и го следи отблизо. За да избегне тази неприятност, Петър ми предложи да отида да живея при него. Аз се съгласих и живяхме заедно 7 години. Работехме заедно в бригадата на Борис Николов на Министерството на транспорта. След известно време той се премести при брат Гради, в предприятието „Градини и паркове”, където се прояви като отличен майстор в направата на чешми, фонтани и други декоративни елементи. Той направи скулптура на гълъба на мира от мозайка и го разнесе по цяла София, заедно с хубаво направените фонтани. В бригадата водел дневник за работата, извършена всеки ден и често счетоводството отивало при него и взимало сведения за някои поръчки от провинцията и датите на изработка и транспортиране на продукцията. На обед бригадата се хранела общо, комунално, като готвели общо и по ред всеки приготвял обеда. В това предприятие Петър се пенсионира. Двамата поддържахме образцово къщата. Събота сутринта почиствахме.
към текста >>

21. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Цар Борис живо се интересува от литература, художество, скулптура и от социалните условия на народите.
Тая корона не е символ на властолюбие, а символ на человеколюбие.» На 25 октомври 1920 г., когато се празнува юбилеят на народния поет Иван Вазов, Негово Величество Цар Борис се яви в дома на поета и като му връчи най-големия български орден «Свети Свети Кирил и Методий», произнесе хубава реч, в която между другото каза: «Народни поете, като син на своя народ, споделящ чувствата, които вълнуват днес неговото сърце, аз ида с гордост да стисна ръката, която е написала една скъпа съкровищница в нашата книжнина. В памет на днешния тържествен ден особено съм честит, че мога да Ви връча ордена на Светите равноа-постоли Кирил и Методий.» Наистина, културата на Цар Борис е достойна за един монарх от нашата епоха. Няма клон от човешките знания, на който той да е чужд. Още като младеж Цар Борис посещава Военната академия и Юридическия факултет. Той извърши пътешествия из цяла Европа. Цар Борис живо се интересува от литература, художество, скулптура и от социалните условия на народите. Страстен механик, той проявява голяма наклонност към инженерството, а свръх всичко Цар Борис е и отличен естественик. От титлите, които притежава, най-ценна за него е докторската Honoris causa по естествените науки, дадена му от съответния факултет на Софийския университет на 8 декември 1928 г. съвършено заслужено, след един обстоен доклад от най-компетентните учени в тази област. Цар Борис освен това е провъзгласен за почетен член на няколко научни дружества и академии в странство. Той е провъзгласен и за почетен доктор на Римския и Берлинския университет.
към текста >>

22. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

Ще се даде силен тласък в развитието на скулптурата, художеството, музиката, която ще се обогати с нови музикални форми и произведения.
Чрез тяхната виделина (вътрешна светлина) ще се проявява верният служител на Христа. Слънчевите деви ще са постоянно под благотворното влияние на планетите Венера и Нептун. Те ще ги изпълват със силна проникновена интуиция, която ще ги слива с живите сили на природата. Така ще се развие отлично пиниалната жлеза (хилядолистника), под чието влияние ще се възцари хармония, любов, мир и братство между човешките същества. Така, постепенно в глъбините на човешката душа ще узрее новата култура. Ще се даде силен тласък в развитието на скулптурата, художеството, музиката, която ще се обогати с нови музикални форми и произведения. Марс ще премахне оръжията си, а Сатурн ще отстрани омразата от живота на хората. Ще се даде мощен импулс към съвършенството на нациите. Великата любов, на която ще се даде ход, ще неутрализира цялата човешка карма и ще изчезнат бариерите между душите, изграждани с хиляди години от представителите на тъмната ложа. Славянството ще даде своя велик мистичен потенциал във вълната на любовта. Първо те ще осъществят великата идея за солидарност на всички славянски народи, а оттам и на цялото човечество.
към текста >>

23. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр.
Преди да приключим с Паневритмията, трябва да се каже, че съществуват и други окултни музикални игри, наречени Евритмия. Поради близост в наименованията «Паневритмия» на Учителя и «Евритмия» на Рудолф Щайнер - създателя на Антропософското общество в Дорнах при Базел - Швейцария, може да бъде допуснато смесването помежду им. Както при Паневритмията, така и при Евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия. Създавайки през 1910 г. евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр. Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художес- твено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство. За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр. Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение. От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър.
към текста >>

24. Б) Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас

Но щом се извая статуята на скулптура - неговият идеал - този чук не се вдига вече.
Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието? Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук, какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптура - неговият идеал - този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа, чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана, и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в Божието Царство. Всички ще бъдете видни хора "
към текста >>

25. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

Доколкото знам, той беше модел на скулптура, който направи паметника "Патриарх Евтимий".
Какъвто и зарзават да си потърсиш, може да се намери: картофи, лук, пипер, домати, зеле, какво ли не. Само той, самичък. И така майсторски работеше, аз го забелязах, след туй и Учителят каза. Той сменяше мотиката от едната ръка напред и другата, защото първата има по-голяма тяжест, нали втората ... като ... смени я, сложи я в другата ръка. И ми направи впечатление, понеже и аз работех, така имах място, че и Учителят след време в беседа даже каза: "Вижте Ради как си сменя ръцете, за да си отпочива ръка след ръка." Много работеше, и много човечен беше, въпреки така, че е неугледен. Доколкото знам, той беше модел на скулптура, който направи паметника "Патриарх Евтимий". Това е бати Ради. В: За Савка да ми кажеш нещо? Д: Савка, какво да кажа, ефирен човек, закачлив, усмихнат, но как така някак си несретен в движенията си. Помня, много чупеше на Учителя термосите. Вземе да го носи, след туй Елена Андреева взе да го носи.
към текста >>

26. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Скулптура на самата природа - сякаш символ, връзка между природата майка и човечеството - нейното дете.
Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър. Ето я скалата, от която уж, Цар Асен бутнал своята царица за тъмна изневяра. Колко страшно! Как бързо е полетяла отгоре неверницата жена! Един грозен вик и после всичко утихнало... Горе пак „Дева Мария” с детето на ръце. Скулптура на самата природа - сякаш символ, връзка между природата майка и човечеството - нейното дете. Отсреща и Витоша се видней. Сега тя е начумерена. Дългореси облаци над нея ниско, ниско. Лицето й - гневно. Кожухът - повлечен... Зад Люлин ален залез - сякаш широката жарава от Рилското ни огнище.
към текста >>

27. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Учението се изля като завършена скулптура, величествена и жива с устрем да живее, да се разраства и да изпълни предназначената си цел.
Нещата не се развиват по един и същи начин. Аспектите се различават. Трагедията на Христа не се повтори сега, трагедията и на богомилите също не се повтори. Слънцето, което изгря на нашия хоризонт, грея и топли не три години, а повече от половин столетие. Делото, като нещо завършено получи дълбочина, широчина и височина. Учението се изля като завършена скулптура, величествена и жива с устрем да живее, да се разраства и да изпълни предназначената си цел. Учението бе свалено на Земята в своята кристална чистота. Учителят изпълни Своята задача за която беше дошъл. “ Свършихме една малка работа " - посмъртните слова разкриват величието на подвига, преминал нечуто и незнайно в пределите на една малка страна за една голяма част от този народ. Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини. Затова и неговият живот на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността.
към текста >>

28. 6. Оригиналът

Глава 3. Принципите на Учението.

За един оригинален екземпляр от известна картина, скулптура, или някоя ценна находка те са готови да обиколят света и да пожертвуват цяло състояние.
6. ОРИГИНАЛЪТ Големите любители на истинското изкуство и поклонници на красотата, не се задоволяват с репродукциите. За един оригинален екземпляр от известна картина, скулптура, или някоя ценна находка те са готови да обиколят света и да пожертвуват цяло състояние. За да се оправдаят тези хора, човек трябва да има същото разбиране, същия вкус и култура. Сами по себе си и те представляват оригинални личности, които умеят не само да намерят ценното, но и да го съхраняват като истинска скъпоценност. Въпросът за оригинала и копието на едно произведение е познато явление в изкуството. Представите лежат ясни и определени. Познавачите на изкуството добре знаят, къде е границата на оригинала и къде започва копието.
към текста >>

29. 8. Едно житно зърно е попаднало на браздата.

Глава 3. Принципите на Учението.

Доволството и благодарността бяха качества, които със скромния си блясък правеха от човека най-прекрасната картина на света, една внушителна скулптура, която привлича погледа на светлите същества, на Учителя, на Бога.
Ученикът знаеше тава, не-го прочете в окултен наръчник, нито го научи от Евангелието, където действуваше същия закон, научи го непосредствено от живия опит, преживя красотата и топлотата много пъти и се увери, че зад него стои нещо много здраво и окрилящо - една силна длан и един фар над главата. Грижата и любовта на Учителя, който трепти над всичко и всички, които Той привлече, за да ги сплоти и извае това забележително цяло - братство, като му вдъхна живот, сила красота. Две същества се бяха намерили, срещата се равняваше на епохален миг през една великолепна пролет - тревогата на столетието нямаше никакво значение, нито страданията, нито изпитанията, които непременно щяха да дойдат. Беше важно, много важно това ония, които получаваха тази любов да отговорят на нея. Имаше един специфичен израз, беше много важно това, нека той да беше много скромен - душата беше ли благодарна, сърцето изпълнено ли беше с доволство, с радост, че нещо велико се беше случило, че една велика вест стигна и до неговия праг. Доволството и благодарността бяха качества, които със скромния си блясък правеха от човека най-прекрасната картина на света, една внушителна скулптура, която привлича погледа на светлите същества, на Учителя, на Бога. Спасен ли беше ученикът от съмнението, от подозрението спрямо едно същество, което изливаше към него потоци от любов? Да, нека повторим, беше много важно това. Защото само тогава Учителят е доволен, спокоен, че насреща има един добър ученик, който добре учи своите уроци. Изправени един срещу друг, те се разбират без думи и затуй е казано: “Преди да пожелае праведния нещо, Бог е изпратил вече нужното." Разбирателството в случая представлява най-хармоничния акорд между две души, които са решили да живеят красиво през всичките условия на живота. Само от такъв ученик могат да се очакват велики дела, само на такъв ученик Учителят може да разчита по всяко време.
към текста >>

30. 7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото

Глава 1. Разговор с великото

Ученикът по скулптура или по музика може да пита своя професор - когато той говори ученикът ще мълчи, ще слуша, когато ученикът пита, професорът ще му отговори.
Или какво би спечелил жадния, спрял се пред бликащия извор да пита и да изследва качествата на водата? Единственото разумно нещо, което трябва да направи е да се наведе и Да се напие. Нито жадния, нито гладния, нито измръзналия има нужда да питат и да умуват, когато се намерят пред благата от които се нуждаят. Разумният ги използува. Човек може да пита само, когато се намери пред своя майстор, който му преподава известно изкуство. Ученикът по скулптура или по музика може да пита своя професор - когато той говори ученикът ще мълчи, ще слуша, когато ученикът пита, професорът ще му отговори. На Земята този процес се нарича учение и работа. Способният ученик знае, кога да говори, кога да мълчи, кога да слуша. Той спазва при това идеалната пропорция - никога приказките да не надвишават работата. Той знае, че истинската наука не е в говоренето, а в учението. Това е правилния метод и правилното отношение между ученик и учител.
към текста >>

31. 3. Салонът - големият салон

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Изпитваме чувство на почит, когато гледаме двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви - едри, снажни българи основоположителите на нашето висше училище, спокойно изваяни в тая жива скулптура.
Методично най-напред бяха извадени керемидите, подредени и вероятно продадени по-късно, не от нас разбира се. А беше строен с лептите на всички, селяни и граждани от цялата страна и с труда безвъзмездния на ония безименни зидари, които любовно се бяха отзовали тогава и със своите здрави и майсторски ръце бяха успяли за един месец да го изградят. Благословен да е техния труд, благословен да е оня час, когато ни подариха с много обич тая сграда, тоя школен храм, за да преживеем в него не друго, не, а тържеството на светлината, на мира и на радостта, че те извираха от най-дълбокия и от най-чистия извор, който съществуваше на земята през това време - извора на Мъдростта. И всичката тази красота, това нетленно светящо богатство минава и се пречупва като в разкошна призма през човешкия ум, човешкия мозък. Затова изпитваме свещен трепет, когато минавахме край салона, както и край всички учебни заведения, където се учи младостта, изпитваме същото чувство на възхищение и почит, когато минаваме и край нашия народен университет, където усилено работят толкова умове. Изпитваме чувство на почит, когато гледаме двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви - едри, снажни българи основоположителите на нашето висше училище, спокойно изваяни в тая жива скулптура. А колко повече в несъизмерим мащаб и в безграничен диапазон представляваше школата и салона - големия салон, който излъчваше светлина, от целия Изгрев, който светеше и най - вече от Него. Благодарни сме.
към текста >>

32. 9. Под сянката на лешниците

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Всичко изглеждаше като жива скулптура, отлято и изградено по всичките правила на някакво странно изкуство - всяка част на своето място, всяка багра, всеки тон; събрано на няколко декара от голямата земя над които, така или иначе на нас ни се струваше, че всичко беше необикновено - небето над Изгрева изглеждаше огромно, искрящо с блясъка на звездите и с обилното злато на слънцето, с горския пояс от едната страна, с внушителната снага на Витоша от другата.
9. ПОД СЯНКАТА НА ЛЕШНИЦИТЕ Нещо се беше случило на Земята, нещо наистина необикновено. Сега правим опит да уловим цялата панорама и нейното голямо съдържание с едно малко перо, да го нанесем на хартия и то непременно да звучи не като история, нито като мемоар, а като нещо живо, цялостно в своята емоционална същност - светло, топло, задушевно. Намираш, че средствата с които разполагаш са оскъдни, бедни езикови средства, точно определени думи, които не ти стигат; не знаеш дори дали някога фотографическа камера с цялата днешна комуникация би ти дала ясна представа за това “нещо”, за тоя необикновен живот, за това, нека кажем, епохално явление, че Той живя и работи на Земята, в тая избрана страна, белязана с избраническите знаци, за да получи нещо, за да се случи нещо, което сега искаме да уловим, докато всичко лежи живо и свежо. Всяко събитие и явление от голям мащаб на Земята, където измеренията лежат ясни и видими, уточнени, имат своите рамки, условия, постановки. Изгрева беше постановка, беше невероятно благодатно условие за всичко, което се разви, прорасна и изживя там. Всичко изглеждаше като жива скулптура, отлято и изградено по всичките правила на някакво странно изкуство - всяка част на своето място, всяка багра, всеки тон; събрано на няколко декара от голямата земя над които, така или иначе на нас ни се струваше, че всичко беше необикновено - небето над Изгрева изглеждаше огромно, искрящо с блясъка на звездите и с обилното злато на слънцето, с горския пояс от едната страна, с внушителната снага на Витоша от другата. Трудно може да се разкаже и опише, кое правеше да изглежда всичко царствено празнично, почти тържествено. Казват, че когато нещата се изгубват - ценните разбира се, тогава човек разбира тяхната цена. Не отричаме, голямата хубост и цена на Изгрева остро и все по болезнено я усещаме, когато се отдалечаваме по време от него, усещахме и тогава, когато за няколко месеца само трябваше да се откъснем от Изгрева. Усещахме го дори и когато за часове трябваше да се лутаме из голяма София по работа и бързахме тогава да се върнем на Изгрева. Ние все бързахме, все пътувахме, все летяхме само към Изгрева станал фокус и съдба за всички, които бяха преживяли необикновения живот, който пулсираше тук.
към текста >>

33. 23. Шосето: поема

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Великолепната скулптура бе обезобразена.
През оная нощ на стража бяха те - пазителите святи на Великото - Нетленното. Дойдоха те и вдигнаха всичко, всичко, което правеше Изгрева: красив, лъчезарен, чист - оазис свеж всред една пустиня. Пазителите святи изтеглиха съдържанието. И Изгрева - сърце огромно, сърце - океан престана сякаш да тупти. Цивилизацията тук пристъпи стръвно, и с тежкия пестник стовари своя чук. Великолепната скулптура бе обезобразена. Изгрева изчезна. Перлата бе поразена. Шосето, нашето шосе стоеше праз тази нощ нямо и вцепенено - жив свидетел на човешкото безумие, на човешката глупост. Една завеса падна и първото действие отшумя. Скъпо наше шосе, от дните на младостта ни, ти свидетел на нашите копнения, ти извисил се гордо до славата да бъдеш стрелка към святото възвишение - ти помръкна.
към текста >>

34. 22. “Говори Учителю: есе (2.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Една нова скулптура, един изваян образ, който може да се каже зае своето място не само в нашия духовен живот, но и в общочовешката култура, като краеъгълен камък на една нова душевна структура.
Неусетно не си вече пред това печатано слово, книгата е вече на втори план, защото ти се пренасяш близо половин век - лятото на 1927 година - зимата на 1977 година. И вече не си тук, на Изгрева още по милост Божия, денят януарски не е мъглив и студен, не усещаш това и ръката ти не тръпне - ти си там, през това неповторимо лято, през тия забележителни съборни дни, обвити в някакво сияние, с някаква позлата в рамките на едно кристално небе, от което се разлива чиста прозрачна почти синева. “Небе на ученика" - както го нарече Учителя. Тоя събор “пръв по рода си" - първия ден е петък - деня на Любовта. Преди това - колко много събори от началото на века, до тази знаменателна година, до това място, когато се изляха новите форми на учениковото съзнание. Една нова скулптура, един изваян образ, който може да се каже зае своето място не само в нашия духовен живот, но и в общочовешката култура, като краеъгълен камък на една нова душевна структура. Беше настъпило времето и сезонът напираше и цъфтежа започна, уханието се разпръсна и на земята се роди една нова личност - нов човек със скромното име - ученик. А то беше неизмеримо и много, много имаше да се говори и пише тепърва за него. Докоснем ли тая книга, наберем ли заглавието с очите си и ние сме вече там. Салонът току що е предаден от майсторите зидари, дъските бели още смолисти ухаят приятно. Варосаните стени блестят, мирише и на вар.
към текста >>

35. 29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Тая предпазна мярка, това извайване на живата скулптура, която щеше да носи името ученик.
Казваше днес, разбираше какво е целял. Като в стройна редица са наредени тоновете на тази симфония на ученичеството, бихме я нарекли ние. След като каза, показа и доказа, че няма нищо по-съществено за ученика от любовта към знанието, че то е гръбнакът на неговото духовно тяло, че то единствено определя неговата физиономия, че то е фактор за живот за него. И тук пак виждаш начална линия на пътя и че няма друг, по-хубав път, няма нищо по-величествено, което твоето време може да ти предложи. Вече си пленен от красотата, която не престава да се разкрива пред тебе и този събор, и този неделен час, и тази лекция изключително за младите, не само заради жаждата на младия ум, а и за нещо, което е много важно, съдбоносно дори, нещо, което едва сега съзираш. Тая предпазна мярка, това извайване на живата скулптура, която щеше да носи името ученик. Едва сега разбираш, какво е било направено до тази 1927 година и какво точно през тази година на този събор, на този неделен ден. С тази лекция един пределен час, колкото чукът пада, сякаш върху наковалнята с всичката си тежест, за да изкове тази фигура, да се изработи това съзнание, да се отлее това ново, което един ден щеше да се противопостави на най-голямата тъма, и на най-голямата реакция. Учениците бяха необходими, нужни, изработени - минали през Неговата школа, минали през специалния клас, различаващи се, отличаващи се всред сивата и безлична маса, където щяха да бъдат погазени основните закони на онова, което наричахме морал, което за Него и за нас имаше огромно значение. Моралният усет не бе нищо друго, а точно както бе прието да се казва в света “морален гръбнак” и както го наричаше Той: “Живия перпендикуляр”. Човекът единствено можеше да го нарече така.
към текста >>

36. 1.5. Славянската стихия / Георги Томалевски. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с.3

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор.
Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето - към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден. Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци. Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция: преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достигат до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната неизбежна смърт. Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна младост. Тя още не е дала своите зрели плодове, защото досега е живяла епохите на силните допотопни трусове, които нареждаха нейните пластове, бурите, които заравяха под чернозема й огромните богатства.
към текста >>

37. 1.12. Славянската стихия / Георги Томалевски. Из книгата „Сигнали”: есета. София: Хемус, 1940. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320 (5), 15.11.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор.
Тя е всякога нова, свежа, и носи пресен хлад, който нахлува като гостенин в топла стая със зачервени от мраз бузи и ни поздравява с бодър дух. Нашите бащи плачеха, когато приказваха за нея. Благоговейно изговаряха нейното име, защото помнят дните, когато с рукнали сълзи от очите са целували шинелите на войниците-освободители. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден. Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи, и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци. Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те, както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция; преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достигане до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната, неизбежна смърт. Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна младост. Тя още не е дала своите зрели плодове, защото досега е живяла епохите на силните допотопни трусове, които нареждаха нейните пластове, бурите, които заравяха под чернозема й огромните богатства.
към текста >>

38. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

И накрая като финал сме описали как един български скулптор среща дедо Ради, и в неговата глава вижда модел за скулптура за паметник на патриарх Евтимий.
Така че Учителят Дънов обвинява прероденият патриарх Евтимий като дедо Ради, че той е виновен за 500 години турско робство. И забележете, че този, който веднъж е извършил предателство, отново е готов да го извърши! И го извършва! Напуска Учителя Дънов и отива при враговете Му. Точно и ясно. И накрая като финал сме описали как един български скулптор среща дедо Ради, и в неговата глава вижда модел за скулптура за паметник на патриарх Евтимий. След дълги истории, които сме описали в „Изгревът", този паметник е построен. Там стърчи брадата на патриарх Евтимий и главата на дедо Ради, който е преродения патриарх Евтимий. И винаги, което е най-важното, на този паметник някой почти винаги слага пресни цветя! И най-важният извод е, че българите винаги издигат паметници на своите предатели, и след това им носят цветя. А истинските българи ги убиват, посичат и ги вкарват в дън земя и ги покриват със забрава!
към текста >>

39. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

Борис Николов

Бог движи ръката на художника, вдъхновява музиканта, поета и скулптура, Бог изпълва сърцето на майката с любов, и й дава сили да се жертва.
И други хора, в други епохи са живели с илюзията, че ще завладеят Земята. Какви ли не заговори не е имало сред човека! Но Господ винаги го е извеждал с крепка ръка. Творчеството говори за Божието присъствие. Където Бог присъства, има творчество, сила и красота. Бог движи ръката на художника, вдъхновява музиканта, поета и скулптура, Бог изпълва сърцето на майката с любов, и й дава сили да се жертва. Бог е, Който работи в нас, затова е казано: „Изправете пътищата Господни. Прави правете и Неговите пътеки.” Помни и не забравяй завета на Учителя: „Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога.” Това е всичко. „Който унижава човека, Бога унижава. Който оскърбява човека, Бога оскърбява. Какво очакваш от такъв човек?
към текста >>

40. Статия 3. Благословен

пастор Тр. Димитров

Събори 1926 -1927г.

Но щом се извая статуята на скулптура - неговият идеал - този чук не се вдига вече.
Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието? Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук, какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптура - неговият идеал - този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа, чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана, и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в Божието Царство. Всички ще бъдете видни хора. ..." В) „Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен, а да бъде добър - това е средство" ДОБРО И СЪВЪРШЕНСТВО. 29 авг., неделя, 7,30 ч.в.
към текста >>

41. 289. Духът е този, който създава формите на живота

IV. През очите на Христов. Посвещение

Скулптурата е една нищожна изява на Духа.
- запита Благовест. - Като излееш водата от чашата, нали остава мокрота, влага по нейните стени? Когато Духът е работил над материята, той я заливал със своето огнено дихание. С тази мокрота и следите от това дихание, произведенията на това изкуство живеят още. Но колко по-голям, красив и разнообразен е бил живота на техните ваятели! Скулптурата е една нищожна изява на Духа. - Вие против изкуството ли сте? - запита замислено Благовест. - Аз съм за изкуството, което носи живот, аз съм за пълната с вода чаша, ксято утолява жаждата, това е в нейното съдържание и нейния смисъл. Формата на ореха е черупката, но тя сама за себе си няма никакъв смисъл освен да бъде хвърлена в огъня и изгорена. Тя има смисъл доколкото запазва съдържанието - ядката.
към текста >>

1.0752630233765