Търсене в текстове за 'Сказуемо'

Следващото изречение да речем, ако се налага някакво разместване да речем на подлог, или на сказуемо, или на допълнение някакво, или на предлози нали, тогава само на това ще направим промяна и ще си остане".

Следващото изречение да речем, ако се налага някакво разместване да речем на подлог, или на сказуемо, или на допълнение някакво, или на предлози нали, тогава само на това ще направим промяна и ще си остане".
Те бяха изработени цяло течение, но ни ги взеха, това изработеното течение с Паша стилизирано така с Паша, което работехме. Когато почнахме да работим с Паша двете, щото аз четях и тя казваше как да го напиша. Аз казвах: „Паша, не намираш ли, че най-хубаво е, като почнем да работим ще прочетем една мисъл или един пасаж. И почваме изречение по изречение след това. Ако в изречението, което го е казал Учителя няма никаква грешка, ще го оставим обезателно така както си е. Следващото изречение да речем, ако се налага някакво разместване да речем на подлог, или на сказуемо, или на допълнение някакво, или на предлози нали, тогава само на това ще направим промяна и ще си остане". Защото аз забелязах, че тя като парафразира да речем първото изречение, налага се и второто да бъде и третото и т.н. и се получаваше една верига, и не можеше да се излезе от тоя кръг, в който се влизаше. А така като работихме нямаше нужда от перифразиране, защото изречението като го направим, другото си върви, то си е логично след това. После другото, ако да речем има някакво повторение, ако това повторение е литературно, може да се търпи, ако не е като тавтология, оставяхме си го. А пък, ако имаше нещо повторения, които товарят мисълта, само тях сме ги изключвали.
към текста >>

В говоримия български език няма граматика, няма подлог и сказуемо.

Защо ли? Защото ще се разсече материалът и ще изтече силата му. Така са говорили българите тогава, така се дава. Аз съм за говоримия български език. В него има голяма сила. В говоримия български език няма граматика, няма подлог и сказуемо. Мисълта тече през българската глава, устата му говори и другият до него слушали, слуша. Аз съм слушал български говор по селата - то е нещо неизказано и цяло чудо. Има невероятна сила. Аз заварих три политически строя и всеки от тях си измисли литературен език, говорим език, политически език. Говореха, пишеха, за да покажат нищото за нещо и да заблуждават хората с празни прирказки и измислени от тях думи.
към текста >>

При думата „Учителят" няма подлог, няма сказуемо, няма граматика, защото той е Отец, Бащата, Той е всичко, Той е все и вся.

(Виж сканираните корици на стр. 875.) Отгоре написано име: Учителя, но без пълен член. Уточних се с нея, че ще бъде „Учителят" с пълен член. Но не слуша мен, а слуша онзи, който е в нея. А „Учителят" е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно и това Слово е Слово на Бога. При думата „Учителят" няма подлог, няма сказуемо, няма граматика, защото той е Отец, Бащата, Той е всичко, Той е все и вся. Но това тя не го знае. Но онзи, който е в нея, го знае и затова чрез нея поставя непълен член и се образува „врата", „порта" през която влизат онези от Черната ложа. Ще кажете, че си ги измислям тези работи. Моля, моля - вижте по-надолу, поставила е емблемата с котвата, но не е оригиналната, а са преместили окултната формула, която е и мото на емблемата, преместили я на горната част на емблемата: „Глава на Твоето Слово е Истината". В оригиналната емблема този надпис образува пълен кръг, затворен кръг, за да не може да влиза никой вътре в емблемата.
към текста >>

Няма подлог, няма сказуемо, но речта им тече като река!

Може да стане само на българска земя! Ноти си изгонена от нея! Заради престъпленията си! 11.1.5. Аз съм живял с българите, и знам как те говорят! Виждали ли сте 2 селянки, как говорят помежду си? Няма подлог, няма сказуемо, но речта им тече като река! Ами чули ли сте 2 селяни? Това е български език! А разни писатели, журналисти, политици и т.н., не говорят български език, а измислен литературен език, който сменяват на всеки 40 години! По времето на социализма - (1944-1990 г.), се говореше на измислен език, а сега - (1990-2017 г.), се говори също на измислен език! Слушам, и не разбирам нищо от него!
към текста >>

Един ден учителката по литература, написа на дъската известната фраза на Карл Маркс: „Религията е опиум за народите.” Поиска от нас да направим граматически разбор, и тенденциозно вдигна Радка Добрева да намери сказуемото, подлога, и т.н.

Един ден учителката по литература, написа на дъската известната фраза на Карл Маркс: „Религията е опиум за народите.” Поиска от нас да направим граматически разбор, и тенденциозно вдигна Радка Добрева да намери сказуемото, подлога, и т.н.
След един месец приеха всички осмокласници в ДКМС, освен нас четиримата. Мислех, че са ни оставили на мира. Ние учехме добре, и не пречихме на никого. Не говорихме със съучениците си на теми, свързани с Братството. Имаше обаче един случай, от който разбрах че все още искат да променят мисленето ни. Един ден учителката по литература, написа на дъската известната фраза на Карл Маркс: „Религията е опиум за народите.” Поиска от нас да направим граматически разбор, и тенденциозно вдигна Радка Добрева да намери сказуемото, подлога, и т.н. Радка направи това. Преди да си седне, обаче, учителката я запита: „Радке, ти съгласна ли си с тази мисъл?.....” Радка замълча. Аз седях на чина точно зад гърба й. Чаках я да каже нещо, и се чудех защо мълчи. Радка бе онемяла.
към текста >>

Той ако беше по-логически в мислите си, щеше да види, че иска секоги един глагол, който или съществува, или се подразумява и неговите примери: немирен, неотносителен, са равни с: не е мирен, не е относителен; ако свръзката и сказуемото са равни с един глагол, то следствието треба да е тоже едно; и тъй: не е мирен, не мирува; не е относителен, не се отнася.

Той ако беше по-логически в мислите си, щеше да види, че иска секоги един глагол, който или съществува, или се подразумява и неговите примери: немирен, неотносителен, са равни с: не е мирен, не е относителен; ако свръзката и сказуемото са равни с един глагол, то следствието треба да е тоже едно; и тъй: не е мирен, не мирува; не е относителен, не се отнася.
Глаголът слезам, както и ходя, вървя, колко и да показват действие, логически техното свойство означава състояние. Ако Г. Б. беше прочел с внимание нашите определения (§§147, 148) въз действителния и страдателния залог, той щеше са проумее разликата и да отбегне недопростимата си погрешка. Г. Б. не по-малко се е излъгал и за частицата „не”, като казва че пред сичките речи можем да я поставим. Той ако беше по-логически в мислите си, щеше да види, че иска секоги един глагол, който или съществува, или се подразумява и неговите примери: немирен, неотносителен, са равни с: не е мирен, не е относителен; ако свръзката и сказуемото са равни с един глагол, то следствието треба да е тоже едно; и тъй: не е мирен, не мирува; не е относителен, не се отнася. Ако Г. Б. е в състояние да докаже, че частицата „не” може в едно предложение да съществува без глагол и да даде пълна смисъл, той ще потвърди, че нашето правило е криво. В противния случай, той не знае какво говори. Произведението на настоящите причастия е твърде справедливо - и съгласно ние препознаваме истината на Г. Б. Г. Б.
към текста >>