Търсене в текстове за 'Си'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 52 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 1

14. Великата симфония на теменужките

21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа

10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него

46. Новата комисия със старите си възпоминания

6. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

На концерт с брат Руси

11. Блудният син

58. Кой спаси българските евреи?

6. Как Катя Грива разреши задачата си

3. Симеон Симеонов

2. Божият огън и Силите Господни

2. 2_01 Изгревът

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

ТОМ 1

Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.

"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство.

Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.

Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията.

Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.

Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.

Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.

Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.

Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър.

На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.

От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци.

Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.

3. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.

На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.

При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии.

Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.

Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят.

След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.

Всички само слушахме.

Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете.

В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.

4. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.

Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.

- Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.

Всички души жадуват за подобни концерти.

- Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси.

- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.

Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето".

Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.

Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.

Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен.

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.

Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна.

Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.

Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.

Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.

Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота.

Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.

На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.

Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.

Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.

Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи.

Прозвуча едва доловимото пианисимо.

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Встъплението бе обща песен, изпята от всички.

А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".

Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.

Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота.

Всички притаихме дъх.

Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си.

Учителят се обърна към всички в салона:

Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели.

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.

Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".

Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.

В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.

Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.

Там се намираше най- добър за годините си концертен салон.

Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.

За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.

Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".

Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".

Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова.

Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.

На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички

бяхме насядали и заели местата си.

Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".

Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.

В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя.

Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.

Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно?

Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено.

По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си.

Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках.

По едно време всичко замря.

Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.

Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски.

И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България.

И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога.

Такъв шанс никога няма да имам в живота си.

Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец.

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му?

Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия.

Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.

От живота си направих съдба за Школата!

И Школата я направих съдба за себе си.

9. 2_08 Пророческа дарба

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната.

След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни.

Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя.

Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя.

Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления.

Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много.

Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите.

Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред.

Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем.

- Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!

Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя.

Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.

След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш!

Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива.

Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот.

А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.

А ти си им занесъл Моите песни.

Целувам ръка на Учителя и си тръгвам.

Значи, въпреки всичко нещо съм свършил.

Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините.

То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си.

Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

В младежкия окултен клас аз бях цигуларят, а в общия окултен клас цигуларят бе Симеон Симеонов.

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката?

Отивам, взимам си цигулката и я настройвам.

На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.

Какво означава всичко това?

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.

Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.

Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.

Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.

Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.

А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант.

Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената!

" Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант.

Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя.

А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части.

Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички.

В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".

Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно.

Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата".

Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония.

В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите.

Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо.

Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот.

Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева".

Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията.

Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти.

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах.

Разказах всичко на другите музиканти.

Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?

Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.

Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност.

А изкушението е голяма сила.

Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички.

Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов.

На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.

Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна.

Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.

Но когато ти си бил при Учителя - мен също не ме е имало.

Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.

Всички ахнаха от почуда.

Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.

Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.

Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.

Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.

Беше поетеса, композираше и пиеси.

Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот.

Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях.

Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител.

Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата.

А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всички сме готови за Паневритмията.

Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим.

Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността.

Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра.

Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.

Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".

Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси.

Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни.

Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания.

Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън.

Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса.

Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв.

Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете.

Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.

Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!

На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени.

Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.

Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали.

Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".

Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.

Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува.

Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край.

Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо.

Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете.

Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си".

Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева".

Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.

Учителят не изнасилваше нещата.

Нямах сили да Му я поискам.

И трябваше да я прибера при себе си.

Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея.

Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване.

Всички знаеха, че аз го платих.

Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон.

Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всичко ухае на свежест и обновление.

Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш?

Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб?

Ама ти не си ли спомняш кой съм аз?

Не си ли спомняш?

"Ама Петре, май и ти си остарял като другите.

Ех, нищо, Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините.

Хайде, остани си със здраве и всичко хубаво от твоят съученик."

Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!

Учителят ме поглежда, става и си тръгва.

Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!

Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.

Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си.

Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си.

Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.

Това е един цикъл, един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват.

При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята.

Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.

И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг.

16. 2_16 Пълководците от миналото

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила.

Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си.

Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата.

Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува".

Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.

- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.

Беше великолепно преживяване за всички.

Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него".

Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.

Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.

"По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят.

Недоумявам всичко това.

Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.

Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.

"Дай си ръцете!

" Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече.

Аз също не бях слабак, но се съгласих.

Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!

На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота.

Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!

Братът казва: "Не може да бъде." Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук?

Щом се пресичат - значи може.

Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.

Той удържа на думата си.

Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста.

Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен.

Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос.

Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.

Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това.

Накрая, когато всичко се приключи каза: "Днес приключихме.

Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.

Ние всички се родихме за една нова епоха.

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си.

Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше.

Беше мъчителна картина за всички ни.

Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо.

Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.

Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина.

Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия.

Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си.

Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя.

Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов".

Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя":

Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.

След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите.

През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.

Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава.

Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре".

Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.

Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му.

Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя.

Имахме си караулен началник.

Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите.

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!

Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата.

Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос.

Сега всичко бе тук, в Него.

И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият.

По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.

Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.

След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.

Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.

И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси.

И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.

Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.

Германия нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 година и започна великата битка срещу славянството и Русия.

Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".

Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята.

Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия.

Русия от пепелищата и разрухата на войната.

И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.

18. 2_18 Кой управлява света?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всичко това беше смесица от преродени минали величия, исторически личности, раси и духовни школи.

Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си.

По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар.

И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо.

И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне.

Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.

Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача.

Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа.

Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие?

" И си тръгнал.

" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София.

Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната.

Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.

Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период.

В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого.

Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?

" Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна.

Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си.

Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.

Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?

" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.

- Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.

След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.

- "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител.

А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят.

Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя.

Иван Антонов кимва в знак на съгласие.

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година.

Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме.

" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават.

Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.

Опитвам се да запомня всичко това.

И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството.

Всички ще се нахвърлят върху нас.

И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."

Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител.

Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това.

Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи.

Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.

Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ.

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Имаше всичко.

Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.

Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени.

И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.

Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.

Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент.

Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.

Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу Учителя: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно.

Всички изтръпват.

Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега.

Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.

Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.

Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си.

Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си.

Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.

Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.

Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си.

Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко.

На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева".

След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.

Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко.

По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.

След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.

По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.

Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо.

През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите.

Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо.

А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена.

Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си.

Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.

С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите.

"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.

Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва.

Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева".

Ние знаехме, че си щур по Дънов и дъновистите.

Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас.

Ама сега се убедих, че ти не си само щур, но си и пощурял с тоя твоя дъновизъм.

Ти ще си умреш като пощурял дъновист.

Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията.

Но за нас ти си щур човек, щур си беше и щур ще си останеш.

Игнат изслушва всичко това, усмихва се и казва: "Ти си прав.

Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на живота.

Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път.

Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си.

Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки.

Каляваше тялото си.

Каляваше и духа си до почетна старост.

Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах.

Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство."

Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай.

Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена.

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога"

На 4 март същата година Англия скъсва дипломатическите си отношения с България.

След това хвърлят бомбите си.

Изсипани са 161 бомби върху града.

От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не.

На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия.

Самолетите идват към София по Владайското дефиле, по билото на Витоша над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново.

Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея.

Това е първата акция на американските въздушни сили в континента.

На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.

Над София се вече чува предварително воят на сирените.

Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.

Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир.

Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше.

Ние също бяхме от този народ и болезнено преживявахме всичко.

Беше съсредоточен в Себе Си.

Приятелите непрекъснато отиваха при Него, задаваха Му въпроси за войната, за изхода от войната.

Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни.

" Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.

Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си.

Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.

Духът във всички времена е един и същ.

Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.

А България запазваше суверенитета си.

Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.

Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места.

Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени.

Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове.

Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха.

През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса.

Но навлизането на немските войски обърка всичко.

Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха?

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.

По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам.

Въпроси и въпроси.

Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.

Русия излезе победителка от войната над Германия.

Болшевишка Русия бе окупирала едната половина.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война".

На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби.

Ние всички бяхме напрегнати, изплашени, не знаехме какво ще стане с България.

Всички млади братя бяха мобилизирани и бяха вече с военни униформи по своите военни части.

Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади.

Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя.

В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори.

Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си.

След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай.

Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната.

И всички тези въпроси и отговори аз съм ги описал в моите опитности и така знаете и въпросите, и отговорите.

Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14.

Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра.

Дойде време да направим редовната си почивка.

Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде.

Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.

Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя.

Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя.

След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота."

На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша.

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена.

Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел.

Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша.

На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката за дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река.

Отдолу се виждаха Симеоновските езера.

Насядахме,разположихме се и закусихме.

После се чу воят на сирените от София.

Бомбардировката бе в разгара си.

Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.

Той нас търси!

" Помълча малко и добави: "Той Мен търси!

Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.

Учителят гледа пред Себе Си.

Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби.

Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.

А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас.

Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира.

Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета.

По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това.

Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна.

Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове.

За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.

На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.

Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров.

Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя.

Всички империи се разрушават отвътре.

Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.

Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа."

Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго.

Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи.

И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци.

Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях.

Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв.

Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа.

Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха?

Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.

Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите.

Това беше характерно по времето на Школата на Учителя за всички партии и движения.

Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

После те си заминаха с джипа за града.

Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.

И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички.

"Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше.

Така че Лулчев обърка всичко и заради него комунистите се нахвърлиха срещу Учителя и срещу Братството.

Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат."

Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро."

По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята.

Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса."

Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.

Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга!

26. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Отначало кашляше сухо, но накрая изкарваше храчки и плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък.

Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него.

А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно.

Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа.

Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля.

По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С.

Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес.

Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.

Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб.

Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си.

Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.

Учителят си замина.

Учителят си беше заминал един ден преди това.

Това бе последният акорд на великата симфония за живота на

27. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно.

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.

Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича.

1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена.

2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена.

28. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".

От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение.

Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.

Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи.

Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.

Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия.

Той добре си служи с българската интонация.

Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове.

Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен.

Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството.

Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.

29. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.

Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип.

Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.

30. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение.

Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.

Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг.

31. 2_31 Едно мнение

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси?

Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри.

Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти.

Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко.

Няма да приемем и ние всеки да пее всичко.

При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас.

Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение.

Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали.

Така правят всички, които искат да пеят всичко.

И затова гласовете трябва да си знаят репертоара.

32. 2_32 Най-новото в музиката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.

В този смисъл, музиката носи едно откровение.

С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души.

Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.

Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога.

А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух.

Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане.

Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно.

33. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.

Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си.

Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.

Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.

Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите.

Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя.

Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик.

Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!

" И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.

Целунах Му ръка и си отидох.

Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт.

На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки.

Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си!

" И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му.

Чудех се какво означава всичко това.

И аз Го послушах - останах си чиновник.

Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него.

Той седеше пред масичката Си.

Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука?

И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?

Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя.

Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух.

Целунах ръка и си тръгнах.

Накрая всички се провалиха.

Това го видяхме всички.

Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си.

Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена.

Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят.

По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук.

А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места.

* стоеше моето досие и безупречна характеристика като финансов експерт, в застрахователния институт, в който работех вече тридесет години.

Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам.

Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси.

По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони.

Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България.

Невежеството е голяма сила.

Това го опитахме на гърба си.

Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко.

Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя.

Откъде идваше всичко това?

Тези сили съществуваха, витаеха във въздуха и търсеха подходящи умове "И глави, за да влязат в тях и да ги завладеят.

А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя.

34. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?

" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така.

А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това?

Първо, на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя.

Всичко е точно отмерено и заплатено, както трябва."

А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета!

Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година.

Но и тези, които се връщат в света, те са вече променени, носят нещо в себе си и без да искат разнасят идеите от Словото.

Но горко на онези, които се завърнат в света - те минават през голямо опустошение, защото там, в света, ги обират и отвътре, и отвън и те си заминават при големи трагични обстоятелства.

Ние слушаме, премигваме и всеки един от нас иска да запомни всичко това.

Някои от нас успяха да оползотворят свободното си време, което бе откупено от Учителя.

Имаше други, които сметнаха, че това време е лично тяхно и могат да правят каквото си искат с него и със собствения си живот.

Те си направиха своя опит и ние бяхме свидетели как този опит завърши злополучно за тях с пълен провал.

Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител.

Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя.

35. 2_34 Отклонението от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България.

Само да искаш да четеш - имаше всичко, каквото ти "душа сака", както казваха тук, в Софийско, шопите.

Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града.

Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя.

А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.

Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден?

Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената.

С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил.

Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него."

Учениците не купуват беседите на Великия Учител, не ги четат и не работят върху тях и върху Словото Божие, а купуват Бо Ин Ра и мърсят съзнанието си и се отклоняват от Школата.

Учителят си тръгва недоволен.

Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението.

Аз бях свидетел и очевидец, че всеки плати до последната стотинка отклонението си с мъки и страдания, и с цената на живота си.

Този, който бе превел Бо Ин Ра, плати с живота си.

Този, който финансира изданието, плати с живота си.

Този, който организира издаването на книгата, плати с живота си.

Всички онези, които четяха тази книга и допуснаха идеите на тази книга в умовете си, също заплатиха, защото те вътрешно започнаха да се отклоняват от Школата.

36. 2_36 Чистотата на идеите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица.

Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща.

Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния.

Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището.

После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!

Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.

" Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си?

Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме.

А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.

Бях си написал какво трябва да кажа.

Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече.

Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно.

По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него.

До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара.

Всичко, което е около нас, лъха на чистота и тя трябва да влезе в нас и да ни очисти, за да направи умовете и мислите ни чисти и едно със светлината на слънцето.

Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено."

37. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.

Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си.

Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници.

Дотук всичко е добре.

И всички ни се смеят."

Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо.

А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали.

Те сега имат друга задача в този си живот.

Но че повръщат от месната храна, за това си има причина.

Поискал свиждане със синовете си.

И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш.

" И запрегръщали баща си от радост.

Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан.

Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си.

Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца.

Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци.

Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея.

И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа."

38. 2_39 Ризата на латвийците

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно.

" Савка отива, търси я, намира я и я донася.

Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си.

Сега всеки да си гледа работата!

Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва.

Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение.

Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.

Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си.

Ризата, която Учителят облече на "Изгрева" и която те Му бяха подарили, ги спаси в началото.

Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си.

И ако те бяха надянали мантията на това Слово върху себе си, щяха да бъдат спасени.

39. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма.

Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие.

Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.

И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега.

Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.

И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло.

По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената.

Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.

Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата.

Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята.

Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам?

" Всички чуваме този въпрос и всички мълчим.

Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.

Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.

Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия.

Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията.

" Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим.

След малко влязохме в салона и заехме местата си.

Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си.

Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси.

Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора.

Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български.

А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.

А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя.

След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.

После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си.

Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си.

Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:

"Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата!

Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.

С треперещи ръце бях стенографирал всичко това.

Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай.

40. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси.

Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки.

Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът.

През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.

След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше.

Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони.

А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме.

Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя.

Каза Му какво носи и Му ги подаде.

Учителят ги пое и ги сложи на масата Си.

Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева".

Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж.

Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им.

Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили.

Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.

Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.

Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви.

Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа.

Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си.

Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева".

Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици.

В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка.

После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния.

Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.

Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка.

На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса.

Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия Учител.

41. 2_42 Общение на човешките души

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля.

В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат.

" Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката.

"Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката."

Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра.

Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода.

Аз си прибрах първата банкнота.

Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат.

Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български.

Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата.

Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му.

Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай.

Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия.

" Разказах Му всичко от край до край.

Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш.

Но има и нещо друго, което не си видял.

Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат.

Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души.

И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят."

" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.

Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе.

Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода.

След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души.

Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на Небето и което е на земята.

А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.

42. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?

" "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план.

"Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?

Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата.

След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя.

Тези сили посегнаха върху "Изгрева", но вече беше много, много късно за тях.

Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си.

Те се явиха много по-късно и проведоха своя план, плана на онези сили, които стояха над тях, в тях и които се проявяваха чрез тях.

Тези сили си докараха свой собствен архитект.

Той им направи архитектурен план и вие можете днес да видите с очите си какво е неговото изкуство.

Така че, тези сили първо се проявиха чрез разрушение и след това решиха да обсебят "Изгрева", за да се настанят на него и да живеят вечно на него.

Той си замина и закри Школата.

Тези сили посегнаха и върху Словото и започнаха да го унищожават, да го горят - искаха да го заличат, да няма и помен от него.

Ние го знаем, ние го опитахме чрез живота си и го изнасяме чрез нашите опитности.

А всеки един от вас ще го провери чрез живота си и ще разбере, че Истината за Школата е една.

43. 2_44 Времето на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

По едно време аз запитвам: "Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки?

В тази нова Вселена ще живеят Синовете Божии и Словото на Бога ще бъде Светлината на душите им, Виделината за духовете им и Славата Божия ще огрява и насочва пътя им за делата, Благоугодни Богу.

44. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки.

Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.

Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря.

И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.

Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони, и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях.

" "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока!

Но никой не дава.Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса.

Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене.

Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.

Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули.

Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.

Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща.

Всички посърнаха.

Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи.

"Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички.

С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи.

Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия.

После им поставиха условия, с които приятелите се съгласиха.

Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя.

Чете го, но си знае своето.

Стана така, че след известно време не позволиха да се дава това помещение под наем, защото се опасяваха за сигурността на трафопоста.

Но които бяха - за, Учителят ги откачи от общия електромер на Братството и те много бърже, скоропостижно си заминаха.

Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте.

Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото.

Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало".

Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството.

Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле.

Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата.

Ученикът на Школата има послушание към Словото на Учителя и изпълнява волята Му, като проучва беседите Му и ги претворява в Живот и Сила.

45. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов.

Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери.

На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление.

Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта.

Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно.

Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева".

А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно.

Те биват принуждавани да вземат обратния влак и да си отидат там, откъдето са дошли.

Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.

Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо".

Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева".

До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си.

Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве.

Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията.

Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната.

Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа.

Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна.

Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си.

Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце.

Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец.

Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки.

А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки.

Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа.

Изведнъж всички се изправят на крака.

И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те".

По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година.

А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него.

Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си.

Ето, по този начин, всички неизяснени неща си отиват на мястото.

И че Бог във всичките векове е един и същ.

През време на управлението на Андрей Ляпчев до 1932 година всички събори са в София на "Изгрева".

46. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план.

1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг.

3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев.

Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки.

Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят.

А потурите на кръста били завити с червени пояси.

На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване.

Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.

По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул.

И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.

Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал.

Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена.

3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството.

4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години.

Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.

Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.

Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения.

При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет.

Търси се ученикът, който да я реши.

47. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени".

Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят.

Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя.

Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София.

Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква.

Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов.

След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение.

Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя".

Всичко 2 100

Всичко 900

Всичко 456

Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа.

Досега всички опити се оказаха несполучливи.

Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.

Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род.

И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него.

Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си пред този ученик, който има проекция на физическия свят.

Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет?

Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах.

След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет.

Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата.

Направиха си опит.

Всички ръководители от провинцията - съвременници на Учителя - си заминаха и не оставиха следи.

Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни към Словото на Учителя и да го приложите в живота си.

Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни.

Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си.

Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.

Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание.

8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот.

От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл.

Това общество си има свой ред и порядък, то си има

Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се

То й ги пази свещено в душат а си.

И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител.

Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.

48. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Но скоро, този съвет от само себе си се разтури.

Беше ни направило впечатление, че има разлика между говора на Учителя и онова, което записвахме в тетрадките си, в сравнение с това, което излизаше от печат.

Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително.

Това Слово е автентично и неподправено, защото е работил професионалист-стенограф.

" Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия.

После дешифрира собствената си стенограма, като непрекъснато сверява от другите две стенограми, да не би да е пропуснато нещо.

7. Накрая брожението и несъгласието с Паша достигна своя финал.

Брат Неделчо Попов стана и пред всички изобличи Паша в свободна редакция на Словото.

Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха.

А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си.

Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана.

След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат.

Събра се комисия и прегледа всичко.

13) Всички стояха втрещени и се чудеха този брат откъде се яви, кой му даде тази беседа да редактира и откъде намери сили да прочете всичко това.

Който иска да работи върху Словото на Учителя, може да си направи извадки и резюмета и да си подрежда материала както иска.

Във всяка страна има паметник на незнайния войн, на онзи войн, загинал за свободата наотечеството си и чието име е останало непознато или забравено.

Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн.

С двете си ръце той държи своя меч.

Всеки миг той може да вдигне меча си и да разсече въздуха над него и под него, и да го стовари срещу враговете на Словото.

Ето, Господ Иеова ще дойде със сила и мишцата му ще владее за него.

Тя гласи : "Мечът на Духа Господен е Словото на Бога!

49. 2_50 Учителят

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.

Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.

Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички.

Обличаше се чисто, спретнато и красиво.

Чрез него ние приемаме сила, живот и знание."

Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден."

Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята.

Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа!

Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние.

"Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си.

- Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ."

"Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора.

Моята проповед ще я чуят всички.

То влиза във всички хора.

Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание.

Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички!

Много хули изсипа светът към Него и много клевети.

Човек трябва да разработва доброто в себе си.

Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си!

"Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва!

"Сила и живот" - нарече Той Словото Си!

Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре.

Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее.

Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене.

50. 3_01 Чужди по дух хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София.

За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит.

И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика.

Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика!

" Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес.

Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях.

Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни.

Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант.

Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото".

Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не!

Всичко, което имаше в песента на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света.

А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата.

Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя.

Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика.

Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие.

И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов.

Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.

От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник.

51. 3_02 Чужди по дух хора

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

По онова време почти всички музиканти в света, т.е.

в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти.

Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа.

И аз отстъпих, защото групата бе много внушителна, застъпи се за него и аз какво да правя - отстъпих мястото си.

Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас.

Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място.

Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха.

След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика.

Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай.

" Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха!

". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли?

Той не очакваше такъв отказ, опъна се, но аз бях този път твърда в отказа си.

Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех.

На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя.

Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило.

А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат.

Да, да ни признаят първо нас, сподвижниците на Учителя, да ни признаят с всичкото ни несъвършенство и всичките ни недостатъци, и с цялото ни незнание и чак тогава да признаят Учителя, та по този начин ние да бъдем причина да се признае Учителя и Неговото дело.

Ще призная на финала на разказа си, че той даваше уроци по хармонизация на мен и на Борис Николов!

Аз изпитах най-голямо неудобство пред него, понеже му бях ученичка по хармонизация, а трябваше да му откажа мястото си пред Учителя.

Как да им кажа на нашите приятели всичко това?

Те отпаднаха постепенно от само себе си, аз престанах да вземам уроци при него, а той престана да идва на "Изгрева".

Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място.

А нашата цел бе да устоим на поста си.

И оттогава, друг път не отстъпих мястото си.

52. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика.

Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти.

Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас.

Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя.

Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше.

"На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града.

Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни.

НАГОРЕ

1.0366089344025