Търсене в текстове за 'Синап'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно.
След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели. Учителят се завръща в София на 19 октомври. През ноември здравето Му е значително подобрено. Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба. А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно. Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля. После се намазва гърбът със зехтин. Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите. Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите.
към текста >>

Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа.
Това се забелязва от мнозина приятели. Учителят се завръща в София на 19 октомври. През ноември здравето Му е значително подобрено. Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба. А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно. Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля. После се намазва гърбът със зехтин. Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите. Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите. По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С.
към текста >>

Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля.
Учителят се завръща в София на 19 октомври. През ноември здравето Му е значително подобрено. Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба. А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно. Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля. После се намазва гърбът със зехтин. Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите. Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите. По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С. Това беше лечението.
към текста >>

Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес.
По това време, през време на войната, бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше Пронтозил. Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.
към текста >>

Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.
Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено.
към текста >>

2. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции.
Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство.
към текста >>

3. Разговор Третий. Храната и Словото

Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса.
Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувствуваш, утре друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка.
към текста >>

4. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Борис Николов

За да облекча дишането на болния по моя лична инициатива му предложих да му направя синапова лапа на гърба.
Там заварих Петър К. Дънов полулегнал на кушетка и лекарите д-р Дафина П. Сает и д-р Стефан Кадиев. Въз основа на медицинския преглед на болния бе установено, че той страда от бронхопневмония и му се предписа съответно лечение с ултрасептил интервенозно и сироп за отхрачване. След това тримата слязохме в града, купихме необходимите лекарства и аз ги отнесох същата вечер в дома на болния. За да облекча дишането на болния по моя лична инициатива му предложих да му направя синапова лапа на гърба. Това направих вечерта на същия ден. На следния ден, 25 декември, понеделник, по негово изрично желание повторих лапата, тъй като тя облекчаваше тежкото му състояние. На 24 декември 1944 г. болния Петър К. Дънов беше в пълно съзнание, както и през следващия ден, 25декември.
към текста >>

5. 44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ

БОРИС НИКОЛОВ

Та у всеки човек има нещо Божествено, но то е скрито у него и трябва да направиш връзка с това зрънце, голямо колкото синапово семе, чрез което се осъществява връзката между човека и Бога.
Другите се чудят, какво ли си говориме, а аз му протягам дланта си и казвам: „Ако знаеш колко торби цимент са минали през тази ръка - трябва да броиш от едно до десет хиляди." Той се усмихва и отново цъка с език. Доволен е, че се е убедил, че пред него стои човек на труда и той го командва по човешки, а не началнически. Много е доволен. Не знае как да изрази радостта си. Аз го потупам по рамото и той ме потупва по рамото и всеки тръгва да си гледа работата на затворник. Та у всеки човек има нещо Божествено, но то е скрито у него и трябва да направиш връзка с това зрънце, голямо колкото синапово семе, чрез което се осъществява връзката между човека и Бога. Това е изкуство. Това е знание дадено в Словото на Учителя.
към текста >>

6. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението.
То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми. Беше много интересно, но бе факт, с който не можах да се справя. В Стара Загора отивайки на училище по пътя паднах в една локва, след което станах бях цялата измокрена, но се смутих, че ще закъснея и че учителката ще ми се скара, затова се оправих малко, поотьрсих се оттук оттам и отидох на края в час. А беше есен, студена есен. Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома. А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението. За температура се даваше хинин. У дома ме попитаха защо не съм казала на учителката. Отговорих: „Беше ме срам". Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода. Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница".
към текста >>

7. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Навремето се правеха синапени лапи на компрес и се поставяха на гърба срещу бронхопневмония, налагаха се вендузи по гърба и още много такива работи за лечение.
Но аз исках да му поставя млечен компрес. Той ме оглеждаше и се усмихваше и ми показваше системата и шишето, което висеше над Борис и по нейните маркучи се вливаха във вените на Борис различни разтвори: „Ей това ще му помогне, защото едновременното храним и лекуваме". А Борис беше в безсъзнание 20 дни. Но аз настоях и казах: „Ти ще го лекуваш по твоя начин, а аз по моя начин с млечен компрес през ден, едното на другото не пречи и ако Борис се излекува ще кажа, че ти си го излекувал с тези системи". Той прихна да се смее и ми обясняваше ,че този млечен компрес се употребява в старата медицина, но днес никой от лекарите не иска да се занимава с тази трудоемка работа. Навремето се правеха синапени лапи на компрес и се поставяха на гърба срещу бронхопневмония, налагаха се вендузи по гърба и още много такива работи за лечение. А сега е много просто - сложат му някоя и друга инжекция и целият го надупчат на решето. Та така лекувахме Борис и го излекувахме, а всички чакаха да си замине, не само чакаха, но и много им се искаше. Но Небето го остави, защото имаше още работа и като оздравя с този лекар той започна да работи и да му разказва за историята на Школата на Учителя. Учителят имаше добро отношение и към хирургията, защото много пострадали хора той ги насочваше към добри хирурзи, които да зашият раз-късни рани, да ги превържат и да ги лекуват. И най-смешното, и най-трагичното бе когато много възрастни приятели, които бяха срещу съвременната медицина бяха принудени да отидат и да се оперират.
към текста >>

8. 03 - 01. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Нека то бъде като „синапово семе" !
САВА КАЛИМЕНОВ АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г. 1. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ А когато дойде Онзи, Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко. Христос Там, където е Божественото, там е животът, там е бъдещето. Там, където е успехът, там е разцъфтяването, издигането, величието; там е истинската култура, истинското изкуство, истинската наука; там е разрешението на всички трудни задачи; там е триумфът на Доброто, на Истината, на Любовта! Там, където е Божественото! Нека то бъде като „синапово семе" ! Нека то бъде едва забележимо, незабележимо, несъществуващо, „нереално" за тези, погледа на които е впит в материалното, във временното, външното. Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката суета, от човешкото ограничение и късогледство... Нему принадлежи бъдещето. Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени. Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота. Защото то носи всички блага - материални и духовни.
към текста >>

9. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Болница като безнадеждно умопобъркан, че бил доведен при Кортеза, която за три дни го е излекувала съвършено, без да употреби някакви лекарства, а онова, което Христос препоръча: „Ако имате вяра колко синапово зърно, бихте горите преместили." И това го прави не медик със своите познания, а една мома, която само второ отделение е свършила!
Как могат луди хора да ни разкриват неща за невидимия мир с пълнота и знание, на които и най-мъдрите философи-богословци биха се позамислили. Това не показва ли, че Кортеза притежава и проявява сила, която трябва да озадачи здравните умове? Геният на човечеството - Исус - фарисеите наричаха луд. Галилий бе за йезуитите луд; но днес признателното човечество ги прославя. Във вестник „Дневник" миналата година (не помня датата) един пише за своя баща, който е повърнат от Ал. Болница като безнадеждно умопобъркан, че бил доведен при Кортеза, която за три дни го е излекувала съвършено, без да употреби някакви лекарства, а онова, което Христос препоръча: „Ако имате вяра колко синапово зърно, бихте горите преместили." И това го прави не медик със своите познания, а една мома, която само второ отделение е свършила! На 15 октомври имахме сеанс; едно момиче на 14 години, спящ медиум и вижда Хр. Ботев, който между другите съобщения казва: „Преди 38 години аз се борих за правда и свобода, а днес искат да проливат българска кръв само за един." Като натърти последните думи! Медиумът е дете без образование, занимава се с домашна работа, от политика не отбира, не познава Ботева и неговия живот-, а говори с него и то като го описва предварително! Това дете е здраво и до днес, върши си обикновените домашните работи, без всякакъв признак на лудост. Как си обяснявате това?
към текста >>

10. НАРЯДИ за 1914 година

Летопис Вергилий Кръстев

Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово зърно, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, те се умножават.
Когато Бог сътворил човека, дал му заповед „да расте и да се умножава". Имате ли у себе си добри дарби, трябва да ги умножавате. Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи. Вследствие на това пък мъжът почва да дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията си, като ще й върне със същата мярка, Тъй трябва да постъпва и мъжът. Види ли единият у другия лоши качества, да не ги изважда пред хората, а да ги обърне в добри и като станат такива, да ги умножи. Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово зърно, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, те се умножават. Бог ще раздели с тях Царството Си. Изхождайки от това гледище, като се казва, че ние трябва да бъдем Синове на Виделината, значи, че трябва да умножаваме и да използуваме всички условия, в които сме, за доброто на нас и на ближните си. Както умножението на растенията и животните е възможно само при светлината, тъй и умножението, т.е. действията човешки по Божествения закон, са възможни само при Виделината. От Синовете на Виделината се иска да бъдат не външно лъскави, не вечно безплодни и нерастящи елмази, а умножаващи се житни зърна.
към текста >>

11. 8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Христос оприличава Царството Божие на нещо динамично, което подлежи на растене, на развой: „Зърно синапово", „квас" и пр.
Разбира се, налага ми се да бъда кратък, защото ако река да се аргументирам обширно, нужни са ми доста часове. Казах, че своето „Тайно учение" Исус Христос го е наричал „Тайните на Царството Божие". Централата ядка на Христовото учение е развоят на човека, или по-точно на „същинския човек". Да разгърнем Евангелието на Лука и да прочетем например в 13 гл. стихове 18-21. Христос оприличава Царството Божие на нещо динамично, което подлежи на растене, на развой: „Зърно синапово", „квас" и пр. И в Лука, 17 глава, четем, че Исус Христос обяснява, че това Царство Божие не е нещо външно: човешка организация, човешка общност или държава но че Царството Божие няма да дойде с изглеждане. Царството Божие вътре във вас е. И че Христос стои на становището, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване". В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват." В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещенния, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния душевен мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие.
към текста >>

12. 19. Мария Гушавата

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Дадох й да пие една смес, от каквато съм виждала много пъти полза: люспи от кромид с лъжичка синап и лъжичка ленено семе с мед.
Аз се обадих: „Моля, не се карайте! " - „Ето - каза хирургът, като се смееше, - не бяхме виждали случай, когато пациентът дава съвети да не се караме." Мария беше възбудена, тя ръкомахаше, очите й горяха. - Когато отида при болен, аз се запитвам: „Научи ме, Господи, какво добро мога да направя на тоя човек, на тая страдаща душа! " Когато човек пристъпва с добро намерение, с любов, според духа на учението, всичко му се казва. Една жена кашляше - не можеше да поема дъх. Дадох й да пие една смес, от каквато съм виждала много пъти полза: люспи от кромид с лъжичка синап и лъжичка ленено семе с мед. Само за късо време кашлицата мина. Но важи каква ръка го приготвя. Да се приготвя с любов! Ехе, това е голяма тайна! Важно е какво ще те научи Духът.
към текста >>

13. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, тази планина ще се дигне и ще се премести.” Каквото кажете, ще стане.
Той я продава лесно, но хората като носят тази стока малко време, тя се разваля. Такива платове или продукти за ядене след кратко време се развалят. Да допуснем, че вие имате вяра и уповавате на нея. Изпитали ли сте вярата си? Имате една вяра - мислите ли, че с вашата вяра всичко може да направите? Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, тази планина ще се дигне и ще се премести.” Каквото кажете, ще стане. Опитвали ли сте вие за малки работи вашата вяра? За големи работи не искайте най-първо. Имаш едно чувство на неразположение в себе си. Нещо те е стегнало вътре. Мъчно ти е и не може да си намериш мястото.
към текста >>

14. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

266 ÷ 267, 270 ÷ 271 „Христос казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зърно, големи чудеса ще правите”.
Мнозина искат да знаят, родени ли са изново, или не. Това те сами знаят.” 227. ДА ВЛЕЗЕШ: 37 беседа от Учителя, държана на 11 май 1930 г., София. - В: Делата Божии: [Неделни беседи, серия XIII], т. III. София, 1940, с. 266 ÷ 267, 270 ÷ 271 „Христос казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зърно, големи чудеса ще правите”. Съвременните религиозни минават за вярващи, но не могат да правят чудеса. - Защо? - Защото не разбират законите, по които се проявяват мислите, чувствата и постъпките. С други думи казано: Ако човек не може да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки, т. е., ако не ги владее, той не може да приложи закона на вярата Законьг на вярата е пьт, съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на Земята.
към текста >>

15. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

първа част - писма от 1908г до 1912г

Желая да зная Величка вземала ли е синапово семе като вътрешно лекарство.
Стойчев, Получих писмото ви. Вяра, дълбоко дишане, излагане на слънцето, светли мисли, добри желания и всичко друго само по себе си ще дойде. При това Величка да почне с пост. Този месец, след като третия петък да прекара три деня в пълен пост. Следващия месец - четири деня и тъй постепенно, докато достигне до седем деня. Желая да зная Величка вземала ли е синапово семе като вътрешно лекарство. И ако е вземала, колко пъти наред го е вземала. Синаповото семе като вътрешно лекарство е вредно. Външно може да се употребява. С писма дръжте ме в течение на работите. Поздрав вам и на Величка!
към текста >>

Синаповото семе като вътрешно лекарство е вредно.
При това Величка да почне с пост. Този месец, след като третия петък да прекара три деня в пълен пост. Следващия месец - четири деня и тъй постепенно, докато достигне до седем деня. Желая да зная Величка вземала ли е синапово семе като вътрешно лекарство. И ако е вземала, колко пъти наред го е вземала. Синаповото семе като вътрешно лекарство е вредно. Външно може да се употребява. С писма дръжте ме в течение на работите. Поздрав вам и на Величка! В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис) П. К.
към текста >>

16. 39. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 28 септември 1916 г., четвъртък, Бургас

Минчо Сотиров, писма

На 25 и 26-того бе лекуван в къщи със синапизми на шията - гърба и краката - жабите[1], компреси - оцет по челото.
Вижда се, че има силно главоболие в предната част на главата - челото и слепоочията. Пулс - чест - 120-130 и много силен. Крайниците - краката му ледено студени. Освен малко мляко, друго не яде. Неспокойствието е най-вече кога има температура и нощем от 11-2 часа. На 25 и 26-того бе лекуван в къщи със синапизми на шията - гърба и краката - жабите[1], компреси - оцет по челото. Нека постоянно вода да пие - сухи му са устните, нередовно ходене по вън. По причина на непрестанния огън, t, домашните искаха лекар. Повикаха медик. Дали се правят подобни синапизми по кръпка напоена с йод и се слага под плешката - последователно под едната и другата. Дал и вода за облекчение дишането, а днес и за задръжка възкачването на температурата.
към текста >>

Дали се правят подобни синапизми по кръпка напоена с йод и се слага под плешката - последователно под едната и другата.
Неспокойствието е най-вече кога има температура и нощем от 11-2 часа. На 25 и 26-того бе лекуван в къщи със синапизми на шията - гърба и краката - жабите[1], компреси - оцет по челото. Нека постоянно вода да пие - сухи му са устните, нередовно ходене по вън. По причина на непрестанния огън, t, домашните искаха лекар. Повикаха медик. Дали се правят подобни синапизми по кръпка напоена с йод и се слага под плешката - последователно под едната и другата. Дал и вода за облекчение дишането, а днес и за задръжка възкачването на температурата. По всичко изглеждало, че е пневмония или бронхопневмония. Моите надежди за оздравяването на Маттейчо са само в Господа - Нему възлагам лекуването. Вярвам, че ще оздравее, ако и условията, при които сега расте в дома са недотам благоприятни. Виждам, че не сме признателни и не оценяваме дарът с който Небето ни е щедро наградило, като сме избрали да расте тоя дух в нашия дом.
към текста >>

17. Силата на вярата

2. Човек и Бог

СИЛАТА НА ВЯРАТА „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се!
СИЛАТА НА ВЯРАТА „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се! - и тя ще се премести". Тази е формулата за силата на вярата, която ни дава Христос. И наистина, кой акт, от най-нищожния до най-великия, може да бъде извършен без вяра? - Никой!... Вярата е майката-хранителка, която дава плът и кръв на рожбите на нашия ум, на нашето творческо въображение.
към текста >>

18. 14.7. Лечението на Борис

Вергилий Кръстев

хардали - от синапово брашно, където се разтваряше с вода, ставаше като кашичка, слагаше се в торбички, и се слагаха по гърбовете на децата, след като са прекарали бронхопневмония.
И тя се слага на гърба от едната страна и от другата страна, отзад на гърба. И така седи това нещо 12 часа, като отгоре се слага един плат, и се завързва. И той лежи или по корем, или по гръб - 12 часа. Така, че това се правеше от нея всеки ден. И сега, тези неща аз не ги отхвърлих от съзнанието си, защото по онова време в болниците, пък и в детското отделение, където аз работех, още се употребяваха т.н. хардали - от синапово брашно, където се разтваряше с вода, ставаше като кашичка, слагаше се в торбички, и се слагаха по гърбовете на децата, след като са прекарали бронхопневмония. Освен това, тогава имаше и такива направени върху лист хартия, бяха поставили синапено семе, и това нещо понякога се слагаше върху гърбовете на болните. Така, че тази манипулация беше ясна, и тя още тогава се употребяваше. Сега вече никой не се занимава с хардали, нито пък знае как се прави, и те го отхвърлиха. А това е нещо много полезно! И сега, тогава, трябваше да се уточниме кой ще води лечението - аз или тя?
към текста >>

Освен това, тогава имаше и такива направени върху лист хартия, бяха поставили синапено семе, и това нещо понякога се слагаше върху гърбовете на болните.
И така седи това нещо 12 часа, като отгоре се слага един плат, и се завързва. И той лежи или по корем, или по гръб - 12 часа. Така, че това се правеше от нея всеки ден. И сега, тези неща аз не ги отхвърлих от съзнанието си, защото по онова време в болниците, пък и в детското отделение, където аз работех, още се употребяваха т.н. хардали - от синапово брашно, където се разтваряше с вода, ставаше като кашичка, слагаше се в торбички, и се слагаха по гърбовете на децата, след като са прекарали бронхопневмония. Освен това, тогава имаше и такива направени върху лист хартия, бяха поставили синапено семе, и това нещо понякога се слагаше върху гърбовете на болните. Така, че тази манипулация беше ясна, и тя още тогава се употребяваше. Сега вече никой не се занимава с хардали, нито пък знае как се прави, и те го отхвърлиха. А това е нещо много полезно! И сега, тогава, трябваше да се уточниме кой ще води лечението - аз или тя? И тя казва: „Слушай какво - ти ще си лекуваш по твоя начин като доктор, а аз ще лекувам по моя начин - с млечен компрес.
към текста >>

0.66959500312805