Търсене в текстове за 'Сив'

"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
към текста >>

2. 2_32 Най-новото в музиката

Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.
В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично. В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта. Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога. А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух. Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане.
към текста >>

3. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната.
Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева". Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е.
към текста >>

4. 2_50 Учителят

Обличаше се чисто, спретнато и красиво.
Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове.
към текста >>

Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички!
Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички! Учителят служеше на Любовта, Служеше на Бога! "Смирението е израз на Любовта към Великия." Учителят беше търпелив. Знаеше, че за всяко нещо има време. Умееше да изчаква това време. Много хули изсипа светът към Него и много клевети.
към текста >>

5. 2_14 Великата симфония на теменужките

Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво.
Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това. Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили. Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво. Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота. Нали е казано в Писанието: "По делата им ще ги познаете". Който служи на Бога, за него е най-важно да изпълни Волята Божия". Учителят свършва и се усмихва. Брат Звездински е слязъл на земята и премигва.
към текста >>

6. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка.
Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на концерт в града. Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка. Да се смееш ли или да плачеш! Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт.
към текста >>

7. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща.
Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета! Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг. А другият си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя". Жечо се съгласява. Защо да не отиде на оперета? За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща. Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в салона. Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла.
към текста >>

Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина.
Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно. Ние още не бяхме ученици!
към текста >>

8. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност.
Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички. Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата.
към текста >>

Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги!
Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край. Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги! За тях трябва да се напише цяла книга. Приеми нашата благодарност, нашата преданост, нашата любов. Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоя живот ще остане винаги в нашите сърца. Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год.
към текста >>

9. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов".
А Табакова е цялата занемяла - нито знаеше, нито можеше да предположи кой стои до нея. После я подхванах и нея, че и на нея наговорих такива неща - не знам кой бе влезнал в мен и говореше чрез мен. Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен. Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов". Ето тук беше пръстът на Кръстю. Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю? Че е я само придружавал ли? Нито ги е заучавал, нито ги е пял, нито ги е записал. Тогава какво?
към текста >>

10. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила".
Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки. Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич. Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен. Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг". Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя. Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си.
към текста >>

11. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление.
Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години. Та ако сега вие не знаете как да изпълнявате тези движения, то ще се сърдите на Катя Грива. В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление. Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше. Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели. Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото. Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му.
към текста >>

12. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход.
Като ни изслуша, усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата. Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски, френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни кажете за тези две жени? " "Това не са две жени, но една и съща. Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер.
към текста >>

13. 3_55 Учителят и толстоистите

Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен.
Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога. Ето там е разликата. Много пъти Учителят в беседите Си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много написани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ.
към текста >>

Тя е била активен, а той пасивен принцип.
Много пъти Учителят в беседите Си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много написани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна.
към текста >>

Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им.
към текста >>

14. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Той създаде херметизма и свали седемте херметически принципа: на ума, на съответствието, на вибрацията, на полярността, на причинноста, на двойственоста, на активното и пасивното начало.
След това дойде Великият Рама, който създаде една мощна култура, като даде Упанишадите. По-късно се яви Кришна и създаде Бхагават-Гита. Оттук тези учения преминаха на запад. 2. Египет. Тук Учител бе Хермес. Той създаде херметизма и свали седемте херметически принципа: на ума, на съответствието, на вибрацията, на полярността, на причинноста, на двойственоста, на активното и пасивното начало. Тук се даде наука, знание и бяха построени пирамидите, за да представляват своего рода подобие на Хималаите и да свалят енергии от Космоса. 3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм. Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела. Той твърдеше, че целият живот е единство.
към текста >>

15. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Когато беше млада, беше красива, спретната, изрядно облечена, изпрана, изгладена и цялата лъщеше от белота.
Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си! Другите не са наши и са свободни да вървят в своя път. А за потвърждение ще ви разкажа един случай с една наша сестра - Донка Спиридонова. Когато беше млада, беше красива, спретната, изрядно облечена, изпрана, изгладена и цялата лъщеше от белота. Но се свърза с окултната литература на теософите и на разните там йоги и всичко започва да се обърква в личния й живот. Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече.
към текста >>

16. 3_68 Самозванецът

На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе.
От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани. Всички се обръщат да видят каква е тази музика. След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии. Всички гледат и ахват от величието на тази процесия. В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети. На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе. Значи цялата музика, процесия и дандания е да се рекламира кафето на една фирма. Ето, това е ролята и на Михаил във Франция." Дойде време и ми разказаха този случай. Аз съм съгласна с това неговата дейност да бъде реклама на онази фирма, която го е изпратила от България във франция. Но той махна табелата, която му бе прикачена зад гърба й вместо да бъде жива реклама за онази фирма, която го е изпратила, той се провъзгласи за Учител, за Махараджа и пожела всички възможни индийски титли. Не стига това, но за да бъде съдбата по-категорична и да бъде разказът на Учителя по-достоверен и да бъде опитността на Методи Константинов още по-достоверна, Михаил Иванов отиде в Индия, прие посвещение от другата ложа и прие друго име - Омраам.
към текста >>

Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне.
Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето Име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър.
към текста >>

17. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

Най-красивото същество в света - това е Бог.
Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят. Да ви говорят плодовете на тази работа.
към текста >>

18. 4_01 Любовта е извор

На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм.
Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли. Запяха нова песен. След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва.
към текста >>

19. 4_02 Моят Висок Идеал

Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота.
Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота. Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина. Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо. Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето.
към текста >>

Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен".
До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме.
към текста >>

20. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво.
Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води. Времето беше още топло. Аз и сестра Стойна Христова завързахме клековете така, че направихме тунел. Закрихме със зебло отгоре, а долу постлахме едно парче черга.
към текста >>

21. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

"Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви.
"Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви. Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров. Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко.
към текста >>

22. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

Радвахме се на красиви разработки.
Дирижираше го Христо Дързев, подпомогнат от Кирил Икономов. След това Кирил Икономов започна да разработва някои от песните за хор и оркестър. Ирина Кисьова също даде много добри разработки за хор и оркестър. След години се присъединиха и Филип Стоицев, Весела Несторова и Лиляна Табакова. Така репертоарът се разшири. Радвахме се на красиви разработки. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги биваше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействуваше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя.
към текста >>

23. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка.
Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее. Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат.
към текста >>

24. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Катя Грива имаше красив сопран.
" Аз работих усърдно и досега работя по същия начин. Друга съпружеска двойка бяха Кирил Икономов и Таня Камбурова - сестра на Петър и Марин Камбурови. Тя имаше много хубав глас и пееше много добре. Хубава беше тази гледка на езерата на Рила: той свири на цигулка, а тя пее до него. Прекрасен дует. Катя Грива имаше красив сопран. Тя се беше завърнала от Италия, където бе учила пеене. Нейните изпълнения бяха изключителни - с вътрешна мистика и вглъбеност. Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея.
към текста >>

Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран.
Нейните изпълнения бяха изключителни - с вътрешна мистика и вглъбеност. Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
към текста >>

Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура.
Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това. Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в салона пред Учителя. Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе концерт в салона. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: " В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използувала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет.
към текста >>

25. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо.
Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка.
към текста >>

Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла.
Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
към текста >>

26. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Специално спазвах това разстояние, за да бъде по-красива и да стигнат дъските до края.
Ще разковеш отново всички дъски, ще извадиш пироните от тях и ще ме извикаш след това." Учителят си тръгва. Аз съм изненадан. Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец. Гледам, че това е ограда за чудо и приказ. Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два пръста разстояние. Специално спазвах това разстояние, за да бъде по-красива и да стигнат дъските до края. Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах. Нямаше как, разковах всички дъски и извадих пироните. Извиках Учителя. Той дойде и застана до мен.
към текста >>

27. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела.
Запомнете това! Ако искате да работите за Школата, ние си имаме воденица. Школата има методи, има знания, има опит. Ние имаме Живата вода на Словото и всеки един от вас може да задвижи тези два воденични камъка в себе си и да мели онези житни зърна, които ще получи от Словото на Учителя. Това е методът. Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела. Кой ви пречи да четете сами Словото и да пеете сами? Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила? Кой ви пречи да общувате по този начин? Ние преминахме през най-големите ограничения, но никой не ни спря да пеем поединично или на групи в някой дом или на планина. Ако имате условия, наемете си салон, подгответе си програма, изнесете си концерт, но за овцете на Израиля, тоест за нашите братя и сестри.
към текста >>

28. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда небето, а то е сиво и мрачно.
Не приема никого. Връщат всички приятели, които идват от София, за да се срещнат с Него. Казват им: "Учителят не приема никого! Затворил се е и не приема никого." В такива случаи всички знаят, че Учителят има важна работа и че се решават важни неща за съдбините на човечеството. Това го знаем ние, които сме били на "Изгрева" цели двадесет и две години през време на Школата. На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда небето, а то е сиво и мрачно. Учителят е с палтото Си и с бял шал около врата. Долу приятелите са седнали на масите и разговарят за едно или друго. Всички стават на крака и вторачват очи в Него. Той замахва с ръка и с показалец сочи напред, показвайки категорично решение. Този жест ние го познавахме от "Изгрева".
към текста >>

29. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви.
То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител?
към текста >>

30. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече беше запознат и бе дал ход на тази работа.
Тогава ме заведе при Йоцов, така че двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. Така че, главният секретар на министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха бяла улица за това." По това време стават неочаквани министерски промени. До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов. При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах, става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече беше запознат и бе дал ход на тази работа. А сега беше станал вече и министър. При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход на приложение на Паневритмията. Той си удържа на думата и ние си удържахме на думата. Значи сме квит". Така завърши един подготвителен етап.
към текста >>

И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело.
Оставаше най-лесното. Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища. И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища.
към текста >>

Беше красиво, хармонично и приятно.
Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем. Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урокът свърши.
към текста >>

Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело?
Наближи краят на курса, а след няколко деня, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене. Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителят беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах да отида при Него. Тогава Той ми каза: "Времето изтече!
към текста >>

31. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя.
Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия. Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й..Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала го и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я довежда на "Изгрева". Той я завежда за пръв път на беседа.
към текста >>

32. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни.
Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха.
към текста >>

Тъй че той имаше хубаво и предано чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная.
Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос. Познавах го лично. Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота. Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш? " Той имаше много хубаво чувство към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение. Тъй че той имаше хубаво и предано чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная. Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя.
към текста >>

И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни.
А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето.
към текста >>

33. 9_05 Кой бе Учителят?

Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.
Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на "Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така.
към текста >>

34. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Красив е този живот.
Само Бог в нас може да направи това. Ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият Живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм! Бъдете носители на това Единство! В СВЕТА ЩЕ ЖИВЕЕТЕ!
към текста >>

35. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Виделината се състои от един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, излъчващи се като живи струи и носещи жив и разумен живот на тези цветове.
е. Слава. Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки. Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде. БОГ Е ВИДЕЛИНА. Божествената Виделина е Светлината в Духовния свят, който е свят на Мъдростта. Виделината се състои от един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, излъчващи се като живи струи и носещи жив и разумен живот на тези цветове. Виделината в Духовния свят, в Света на Мъдростта, създава и твори формите и се явява като Хармония от форми и движение на тези форми. Светът на Мъдростта е свят на формите в Невидимия, Духовен свят. Виделината там се проявява като движение на тези форми чрез Хармонията. Като израз на това движение чрез Хармонията се явява и идва музиката. Музиката е израз на това движение и живот на тази Виделина.
към текста >>

36. 9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА

Красив, спретнат, с дълга коса и брада.
Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани. Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същия човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек? " „Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г. неделя Преображение. Тя се казва „Новото човечество".
към текста >>

37. 10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Съвсем тихичък, но хилав и много красив.
Не очаквах такова явление. Оживление голямо и много палатки опънати. Аз останах като втрещен. Отново белите хора. Таман стоя на шосето, като вцепенен и се чудя какво да правя и при мен се доближава един момък слабичък като тревичка, но строен и много приятен на вид. Съвсем тихичък, но хилав и много красив. Запитвам го: „Какво е тука и какви са тези хора? " „Ами това е Бялото Братство". Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания.
към текста >>

38. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Обстановката беше красива.
67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА Един ден на Изгрева беше богато изживяване. В първите години в пет часа приятелите бяха събрани на поляната. Всеки си избере място между боровете, прави размишление, прави своята лична молитва. Тогава на Изгрева имаше ред и тишина. Нямаше ходене насам-натам, всеки тихичко идваше и заемаше едно място. Обстановката беше красива. Мълчаливи млади борове, голямо небе, простор наоколо, хубав въздух и тишина. Изгревът беше далеч от града и нямаше постройки наоколо. Всичко наоколо беше ниви. По поляната прекарвахме в размишление докато дойде и наближи изгрева на слънцето. Някои идваха много по-рано в три часа сутринта, кой както си намери за добре по вътрешен път.
към текста >>

Явяваше се точно в десет часа официално облечен, изгладен, чист, красив.
След утринната беседа навън се изпълняваха шестте упражнения. След тях се играеше Паневритмията от 7-8 часа сутринта. След нея следваше закуска и разговор. Така се прекарваше до 9.30 часа, когато всички отиваха в салона. Учителят след Паневритмията се оттегляше в стаичката си, не приемаше гости и не провеждаше разговори. Явяваше се точно в десет часа официално облечен, изгладен, чист, красив. Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където зясагаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите. С чудно интуитивно прозрение Той долавяше какви въпроси вълнуваха учениците. В своите беседи Той отговаряше именно на тези въпроси. Ние оставахме учудени някой път как нашите най-дълбоки, интимни въпроси Учителят долавяше и отговаряше в беседата. Така ни водеше и учеше.
към текста >>

39. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата.
Обиколили сме земята три пъти по екватора. Имахме с нея един дълъг и прекрасен живот, един хубав път сред най-хубава обстановка. Животът сред природата бе нашия живот, нашата среда, в която се движехме, паралелно с него вървяха нашите разговори като идея и живот. Аз споделях всичко с нея и нашия път мина при една голяма хармония и разбирателство, творческа и полезна работа. Ние с нея бяхме от началото до края на Школата на Учителя. Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са те. Намерим хубаво място, минем покрай него, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше един от нашите най-хубави преживявания. Ние сме живели на Маричините езера, там където са изворите на Марица. Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво времето и след като преминаваше лагера на Рила, който беше през юли и август.
към текста >>

Тези места са чисти и красиви.
Като се разположим и опънем палатки, и прекарвахме толкова дни, докато ни се свършат продуктите до уреченият ден, когато ще дойде онзи човек с магарето да ни вземе багажа. Имахме дърва за огрев от клековете. Тук са най-тихите места. Това са пет извора, които бликат направо от скалата. Вода си наливахме от там. Тези места са чисти и красиви. Гледката към връх Манчо и към Олтарите са чудни гледки. Тук се прекарва в една спокойна обстановка, мир и красота. Тук беше толкова диво в първите години, че стадо диви кози пасеха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях, не се плашеха много, но все пак бяха предпазливи с нас. Една година тръгнахме с Учителя в тази долина.
към текста >>

40. 141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Накрая те израстнаха, бяха красиви и днес ще ги видите на снимките от онова време.
„Няма да ги сечете. Те не ни пречат, а ни помагат. Помагат ни и ни пазят от лошите духове. И сега ти искаш да ги отсечеш, та да влизат и излизат свободно пакостливите духове както на Изгрева така и у вас." Ние изтръпнахме. После Учителят нареди на един брат, който разбираше от тези неща да ги подреже, подкастри и оформи, но през есента. Накрая те израстнаха, бяха красиви и днес ще ги видите на снимките от онова време. Веднъж на една от тези пейки бяха насядали възрастните братя и сестри, а ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. А те целите светят, с нови дрехи са и слънцето ги осветява и още по-силно отразява светлината. Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи. Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите.
към текста >>

41. 143. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ НА ПАША

А беше от красив, по-красив особено когато цъфтеше.
Стотици хора минаваха покрай него и го оглеждаха и му се усмихваха. Беше смешно - слънчоглед всред цветя - цяло недоразумение. Но той порасна, наедря, стъблото му стана високо колкото човешки бой и дебело колкото човешка ръка. А питата му голяма като тепсия. Това може да го видите днес, има една снимка с него. А беше от красив, по-красив особено когато цъфтеше. Грееше като слънце. Какво нещо е да си слънчоглед, да чувстваш радостното присъствие на хората. Изреждаха се да се снимат с него. Когато питата узря, те я отрязаха, изчоплиха семките и от тях дадоха на братята и сестрите от селата да си посеят от това семе. От тях изникнаха слънчогледи по цялата страна.
към текста >>

42. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

От друга страна той изведнъж се чувства ведно с цялата Вселена и че е обхванат от една неземна радост, където всичко около него е светло, хубаво и красиво.
Като казал това Учителят лекичко с ръката си допира брат Чернев за десния му лакет, за да може да се отмести та Учителят да фокусира телескопа. В момента, когато го докосва до лакета изведнъж усеща, че нещо подобно като електрически ток минава през него и някаква светла вълна обхваща тялото му, избистря главата и умът му и изведнъж съзнанието му, което представлявало досега едно небе с тъмни черни облаци, изведнъж се прояснило. Той вижда, че се намира на Изгрева, че Учителят е на два метра от него, но очите му са отворени и той вижда едновременно всичко, както цялата земя, така и всички планети от слънчевата система, че дори и Галактиката. Накъдето да обърне глава неговия взор се устремява нататък и пред очите му се отваря един свят широк, дълбок и всеобхватен колкото целия Космос. Това е едната страна. От друга страна той изведнъж се чувства ведно с цялата Вселена и че е обхванат от една неземна радост, където всичко около него е светло, хубаво и красиво. Необятно и неописуемо блаженство се разлива в него. Цялото му мъчително състояние, което е имал преди минути сега изчезва. Това състояние продължило няколко часа. А след това като едно далечно ехо то продължавало да откликва в неговото съзнание месеци наред. Беше дошъл на гости и разказваше този случай.
към текста >>

43. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ето Го Учителят с бялата шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе студено и ветровито.
Случи се така, че срещнахме един фотограф, който ме засне с Учителя заедно, с Него, именно в същия ден и в същия час на това събитие. Този момент е ознаменуван с тази снимка. Аз обикновено седях настрана и не обичах да ходя и да се завирам да се снимам с Учителя така както правеха другите, само и само да ги има на снимка с Учителя и да Го имат за спомен. Ех, и мен ме има на някоя и друга снимка с Учителя, но това е съвсем случайно както е случая с тази снимка. Сега като оглеждам снимката тя ме връща тридесет години назад. Ето Го Учителят с бялата шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе студено и ветровито. До Учителя съм аз Борис Николов, а лявото рамо на Учителя е затулил наполовина главата на Теофана Савова. В дъното е Весела Несторова. Другата сестра с шапката не мога да позная. Това е един скъп спомен за мен, един документ за едно историческо събитие. А то е, че Учителят определи съдбата на България през този ден на 28 август 1944 г.
към текста >>

44. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

Ние бяхме въодушевени от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот.
БОРИС НИКОЛОВ 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ Първите години, когато дойдохме при Учителя, дойдохме голяма група младежи като ято птички от всички краища на страната. Дойдохме ние от различни идейни течения, защото тогава имаше богат идеен живот. Ние бяхме въодушевени от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот. Когато намерихме Учителя, ние вече не се отдалечихме от Него. За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата. В онова време Учителят държеше своите беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше.
към текста >>

45. 116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА

Брат Тодор Абаджиев също посетил едно тяхно събрание във Варна и вижда на крайната скамейка, най-отзад млад човек, красив.
116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА Първите години Учителят като се е върнал от Америка, посещавал понякога събранията на евангелистите. Брат Тодор Абаджиев също посетил едно тяхно събрание във Варна и вижда на крайната скамейка, най-отзад млад човек, красив. Направил му такова хубаво впечатление, че поискал от пастора да го запознае с него. Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи.
към текста >>

46. 137. ИЗВОРЪТ НА ЖИВОТА

" Учителят се усмихва и казва: „От живота, от живота" и прави красиво движение с ръката си.
137. ИЗВОРЪТ НА ЖИВОТА Един наш общественик посещава Учителя, разговаря с Него, чел е много Негови беседи и Го е слушал. Възхитен от Словото, от мисълта на Учителя, от идеите, които Той внася, от знанието и светлината, които Той дава, запитва Учителя: „Учителю, от къде черпите всичко това, от коя книга? " Учителят се усмихва и казва: „От живота, от живота" и прави красиво движение с ръката си. Показва с жест, че цялата природа излъчва живот, който идва от един и същи извор - Божественият.
към текста >>

47. 140. ИЗГРЕВЪТ

Изгревите, чистия въздух, красивите движения, музика, радост, извора, житното зрънце, красота и живот.
Изгревът на слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма се извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлинка за себе си. Всички са забулени с тайнствени магически ритуали. Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена, чиста. Какви образи ни е дал Учителя? Изгревите, чистия въздух, красивите движения, музика, радост, извора, житното зрънце, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев.
към текста >>

48. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща.
Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава. Боян Боев беше поискал да отидем на Страшното езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица. Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна". Беше решителен.
към текста >>

49. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Той не пишеше красиво, но четливо.
Но Боян е имал съученик -началник на затвора и го помолва да раздаде беседи от Учителя на затворниците. Отиват наши братя и разнасят беседи по килиите. Така Стоил попада на беседа от Учителя и след това се свързва с Боян Боев. След като излезе от затвора дойде при Боян Боев и се свърза с Учителя. Боян Боев имаше около 200 тетрадки със стенограми. Той не пишеше красиво, но четливо. За един стенограф не е проблем да ги разчете. Но на 6 декември 1957 г. властите направиха обиск и ги прибраха. Дали ги унищожиха, това едно друго поколение ще каже. „Изворът на доброто", това са разговори на Боян Боев с Учителя в Мър-чаево.
към текста >>

50. 30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК

Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. 3.
30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК НАЧАЛО 1. Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен. 2. Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. 3. Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизреченна. 4. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. 5. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е той в блаженство, неподражаем в президентство. 6. От Бога по-реално няма! Вселената макар голяма, Открай докрай я Той заема. 7.
към текста >>

Чрез свята вяра се добива Премъдрост, слово, правда, сила, И всяка вънкашност красива.
Така си Вседържител Боже. 16. Ще видиш Бога ако вярваш; Ще вярваш без да се съмняваш, Ще вярваш и ще се надяваш. 17. Без вяра щастие не иде, Без слънце светлина не биде, Без Бога благодат не сниде. 18. Светът без вяра не успява, Тя ни крепи и утешава, Задачи много разрешава. 19. Любов, хармония, надежда, Едничка вярата отглежда, Сал вярата до тях довежда. 20. Чрез свята вяра се добива Премъдрост, слово, правда, сила, И всяка вънкашност красива.
към текста >>

51. 51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА

Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник.
Пръв личен помощник и приятел на Никола Камбуров в гр. Казанлък бе Захари Желев, който бе началник на пощата. Беше много уважаван гражданин. Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора. Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също. И така Захари беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти. Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе.
към текста >>

52. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена.
И точно по това време в двора влиза една много-хубава жена, но извънредно разтревожена. Георги забравя, че е разкрасен с катрана и скача да я посреща. Може ли такава една хубава жена да се оставя да се лута по двора? Но тя го поглежда бегло, после с презрение си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя. Георги сяда на пейката, пак вади огледалцето, разглежда си лицето и оплаква нещастната си съдба. След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена. А тя вече не е разтревожена. Тя е усмихната и сияе като слънце. А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае. Това беше жалба за потъмнялото слънце на Георги Томалевски.
към текста >>

53. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора. Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото.
към текста >>

Бяха красиви, със светящи лица.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора. Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му.
към текста >>

Беше много красива - японски тип.
Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка. Имаше една сестра Дафинка Доганова. Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше и един брат Константин Константинов, живееше на ул. „Оборище" 13,баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание.
към текста >>

- София: „Най-красивият източник на Мъдростта".
Тогава дойде друг жътвар с друг сърп, ожъна както си знаеше, направи харман, прибра си житото и потъна в Небитието. Ето как си заминаха десетки младежи. А през младите си години тя изнасяше сказки. Има една отпечатана сказка от Дафинка Л. Доганова през 1922 г. - София: „Най-красивият източник на Мъдростта". Тема на сказката са цветята. Само тя можеше да изнася такава сказка, защото беше едно хубаво цвете, което разцъфна и дойде време да прецъфти. Аз присъствах и видях прецъфтелия цвят. Ето как Дафинка завърши малката си книжчица: „Погледнете на прекрасните цветя и научете се от тях", ни каза Великият Учител".
към текста >>

54. 80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив.
Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката. Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път. Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож. Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив. Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви. Ами сега. Проваля му се вечерята. Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се?
към текста >>

55. ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът

ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът Имахме между младите сестри Дафинка Доганова - стройна и красива.
ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът Имахме между младите сестри Дафинка Доганова - стройна и красива. Тя беше болна и вече лежеше на легло. Сестрите се грижеха за нея. Не допускаха и мисъл, че тя може да си замине. Как така ще си замине, нали живее тук на Изгрева, а Учителят е до нас и Той няма да позволи току така Дафинка да си замине. Върви един път Паша Теодорова по поляната и усеща, че съзнанието й се раздвоява: едното остава на земята, а другото се издига високо като балон в небето, в другия свят, и тя вижда картина.
към текста >>

56. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Прекрасна река, така бистра, бързоходна, красива река.
" Братът стои, обръща си гърба, а някой пристъпва при него с канче алуминиево и си налива вода от специалното кранче на самовара. Сега на такава група може ли да не се смееш? За курортистите това беше едно голямо развлечение и извор на много шеги. Обаче групата минава нагоре. Излизаме по реката Царска Бистрица. Прекрасна река, така бистра, бързоходна, красива река. Рядко се среща другаде такава река. Пътеката върви край Царска Бистрица, излиза нагоре в горите и все нагоре, прави хубави завои. Изобщо една от най-красивите пътеки. За нас беше радостно преживяване. Като излезнете от горите нагоре, надигат се от двете страни високите скали изсечени отвесно.
към текста >>

Изобщо една от най-красивите пътеки.
Обаче групата минава нагоре. Излизаме по реката Царска Бистрица. Прекрасна река, така бистра, бързоходна, красива река. Рядко се среща другаде такава река. Пътеката върви край Царска Бистрица, излиза нагоре в горите и все нагоре, прави хубави завои. Изобщо една от най-красивите пътеки. За нас беше радостно преживяване. Като излезнете от горите нагоре, надигат се от двете страни високите скали изсечени отвесно. Красоти неземни. На един час от Чам Курия на пътеката има висока скала, висока колкото двуетажна къща. Тази скала е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога.
към текста >>

57. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

Кръгло, красиво езерце под самият връх.
Вървим и вървим. Започва да се зазорява. Небето се просветлява на изток. Зората багри, сменя цветовете. Достигаме до най-високото езерце, което Учителят нарече „Окото". Кръгло, красиво езерце под самият връх. На възлизане се спирахме при рекичката, която изтича от езерото, там където пресича пътечката, по която вървим. На отиване си миехме лицето, ръцете при рекичката на „Окото", при пътеката. Учителят правеше същото. Тръгвахме по пътеката, покрай заслона. Тогава нямаше заслон.
към текста >>

58. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре.
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък.
към текста >>

59. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен покой и мир от планината.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ" Понякога сме правили екскурзии по билото като сме минавали през връх Дамга, насочвали сме се към Додов връх и се движехме по билата. Под нас са разположени Урдините езера в Урдинатат долина, където езерата са поставени стъпаловидно в своите чудни чашки. Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен покой и мир от планината. След няколко часа път ние стигаме до Мальовица, а отсреща е Еленин връх. Срещу Еленин връх се издига скалата на Мальовица с отвесни скали. От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците.
към текста >>

60. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят.
Той е тих, спокоен, чист, не се посещава много, защото е настрана от обикновените пътища. Но в скалите му има чудни кътчета. От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото. Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м. Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят. Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг. Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година. Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни.
към текста >>

61. 53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН

И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и боговете и затова целия този масив е разхвърлян от скали.
Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между титаните и боговете. Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп. Боговете са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните. Битката траяла много време. И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и боговете и затова целия този масив е разхвърлян от скали. Обаче титаните били много, а боговете се намират в утеснение и вече започват да губят битката и за малко Олимп щял да падне. Тогава боговете се обръщат към Зевс, който държи в ръцете си светкавици и мълнии. Зевс застава на Олимп и от там започва да поразява титаните с мълнии. Така боговете спечелват войната с титаните. Сега, който се съмнява в легендата ето там един от титаните лежи, което показва, че тази легенда действително е била като истинска.
към текста >>

А от битката останали тези скали и масиви около нас." Ние седяхме ахнали от почуда от това, което слушахме от устата на Учителя.
Зевс застава на Олимп и от там започва да поразява титаните с мълнии. Така боговете спечелват войната с титаните. Сега, който се съмнява в легендата ето там един от титаните лежи, което показва, че тази легенда действително е била като истинска. Ето един от тези титани-великани е пред нас. Това е падналия титан, който лежи на гърбът си. А от битката останали тези скали и масиви около нас." Ние седяхме ахнали от почуда от това, което слушахме от устата на Учителя. Пренасяхме се в онази епоха на титаните, мигахме с очи и наблюдавахме падналия титан отсреща ни. Какво велико преживяване! Бяхме свидетели как Учителя разкри една загадка от миналата история на земята.
към текста >>

62. 55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.)

Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда разумен.
Аз живея в изобилието на Божията Любов. Дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми дава. 5. В небето, между спасените само ангелите - Синовете Божии са, които служат на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Аз съм ангел-вестител, служител на Бога. Това е моята работа, за която съм дошъл на земята. 6. Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен, аз искам да бъда справедлив, аз искам да бъда разумен, аз искам да бъда благороден. 7. Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям ума си за физически свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям устата си за физическия свят и отварям я за Духовния, за Ангелския и за Божествения свят. (три пъти) 8.
към текста >>

63. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

" Той ме погледне със своите очи, грейне красивата печална усмивка и каже: „Има време още".
В мъчнотиите някои угасват, а някои просветват. Зависи как ще използват условията. Духът е всичко. Много пъти към мен се е приближавал Ан-гелът-Освободител. Казвам му: „Готов съм! " Той ме погледне със своите очи, грейне красивата печална усмивка и каже: „Има време още". Ние сме добри приятели с него. Бог, това е разумното творческо начало, което грее във всеки човек и го прави човек. „И Словото бе Бог". (21.IV. 1959 г.) 2. Днес на преден план изпъква въпроса за колектива, а не за индивида.
към текста >>

Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост.
И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме.
към текста >>

64. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Всяка красива проява е израз на Божествения живот.
То се разбира и озарява от вътрешна светлина постепенно. Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея.
към текста >>

65. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота.
„В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа. Но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря Школата. Затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължите своето съществувание и да прокарате принципите в целокупния живот. Първото нещо, което Школата изисква от ученика е братски отношения и хармония, защото само тя при тези условия може да просъществува.
към текста >>

66. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

За това човек днес прилага пасивната съпротива.
И го доказахме. 17. Борбата. Днес човек е в борба с комунизма. Системата е в противоположност с неговата природа. Той, човекът е лишен от възможност да се бори другояче, защото силата е във властта, която помита всичко. За това човек днес прилага пасивната съпротива. Тя е неуловима и несъкрушима. В нея е победата. Накрая тя ще победи. Вие ще проверите това.
към текста >>

67. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Досега Божията Воля е била пасивна.
Всяка нова предстояща вълна е по-голяма от предидущата вълна по Сила и Власт." 9. Новата Епоха иде. „Какво е решил Бог, който иде в света? Нова Епоха иде, Нова Култура и Нови условия. Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Досега Божията Воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света. Сега Господ е турил в действие своят Велик Дух и е вложил Волята Си и горко на оногова, който не слуша Неговата Воля. Волята Божия е Великият Закон, който сега оперира на земята. Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г.
към текста >>

68. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

За да се развие доброто, красивото в Славяните, те трябва да минат през страдания.
Който препятствува на Славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за Славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: „Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в Братство и Равенство помежду си." Това носи Новата култура за цялото човечество. За да се развие доброто, красивото в Славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания както Русия. Лошото, което съществува в славянските народи днес излиза. Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека трябва да излезат навън във вид на циреи. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека.
към текста >>

69. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе.
комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд. Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете.
към текста >>

70. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Божесвеното Слънце ще изгрее, снеговете и ледовете ще се стопят, цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Иде един светъл ден, иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човечеството за една красива култура на земята.
То гласи: „ Този път Небето и Невидимия свят е взело всички мерки Словото и Школата да не бъдат опорочени". Да, Небето няма да позволи отклонението и опорочението. То ще намери своите служители, които ще изпълнят Волята Му. Тези служители ще бъдат облечени с Власт и Сила и ще действуват в името на закона, чрез който се управлява държавата, наречена България. ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта. Божесвеното Слънце ще изгрее, снеговете и ледовете ще се стопят, цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Иде един светъл ден, иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човечеството за една красива култура на земята. Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демар-кационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г. встъпваме в една нова епоха.
към текста >>

Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия.
Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демар-кационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г. встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешнатаепоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе.
към текста >>

В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе.
Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде.
към текста >>

" Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде.
В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно словото на Учителя. Всички теми и резюмета се правят редовно. И всички упражнения, давани в школни-те лекции, се изпълняват съвестно. Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи.
към текста >>

Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята!
И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София-Изгрев, 20.III.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди.
към текста >>

И след това изгрява тихата, красива зора на новия ден.
Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас." Ев. от Иана, гл. 14, стихове 15-18 Днес сме в едно преходно време между една стара култура, която си отива, и друга, която се ражда. Винаги в такъв преходен период има големи сътресения, катаклизми, страдания и пр. Те се явяват, за да се стопят всички стари, неправилни мисли, схващания и разбирания на човека. И след това изгрява тихата, красива зора на новия ден. Винаги в началото на всяка нова култура седи един нов потик, даден от Всемирното Братство. Идването на Учителя дойде в зазоряването на Новата култура, за да даде новия потик, новите идеи, които ще легнат в основите на идващата култура. Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно мощно творчество в България и в света. Това е делото на Учителя. Творчеството му е разнообразно.
към текста >>

71. 14.ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО

Така човек става красив.
И човек, без Божествения Дух, е като черната земя. За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Щом Божественият Дух, т. е. скритите сили в него почват да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т. е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава Истината, а още и смъртта. Юг означава добродетелта и живота. Докато не умре, човек не може да живее.
към текста >>

Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е.
За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Щом Божественият Дух, т. е. скритите сили в него почват да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т. е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава Истината, а още и смъртта. Юг означава добродетелта и живота. Докато не умре, човек не може да живее. Това е закон.
към текста >>

72. І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА

УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха.
Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била. За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня. Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата. Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки. Те трептят от радост, без да се отронят. Спокойна радост. Слънцето знае, че ние го обичаме, но и то ни обича... Да изпеем с вдъхновение и любов нашата слънчева песен - „Изгрява слънцето"...! Кратко слово.
към текста >>

Най-красивият ден е денят на Божествената Любов.
Слънцето знае, че ние го обичаме, но и то ни обича... Да изпеем с вдъхновение и любов нашата слънчева песен - „Изгрява слънцето"...! Кратко слово. Последва паневритмия. Последва втората беседа, още по-кратка и по-съдържателна. Ето някои от мислите: - Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на знанието и на свободата. Най-красивият ден е денят на Божествената Любов. Той се изживява в мълчание, понеже няма думи в езика на човека, за да се изрази възторжената радост и Божественото вдъхновение. Мълчанието е най-добрият израз. И слънцето ни обича, защото сме обгърнати от Божествената Любов!
към текста >>

73. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи.
През летните дни зората настъпва твърде рано. Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи. Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването. За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията?
към текста >>

Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси.
Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията. Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха. УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан.
към текста >>

„Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив.
То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ.
към текста >>

74. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Облечен с топлия сив лоден, загърнат с белия вълнен шал, Той се облегна на бора, седна на застланото одеало и навлезе в своя необозрим и неръкотворен свят, необезпокояван дори и от нашето присъствие.
Полу-ясното декемврийско небе бе охладило въздуха. През пролуките на разпокъсаната облачност, сегиз-тогиз слънцето се заглеждаше в нас. Напомняше ни за отминали дни на обилна топлина. Макар и по-рядко да се спираше във висините, пестеливото оглеждане на слънцето бе приятно и желано. Когато стъпихме на все още зелената поляна над боровата гора до село Симеоново, УЧИТЕЛЯТ посочи добре израснал бор и предложи при него да се спрем за почивка. Облечен с топлия сив лоден, загърнат с белия вълнен шал, Той се облегна на бора, седна на застланото одеало и навлезе в своя необозрим и неръкотворен свят, необезпокояван дори и от нашето присъствие. Още когато движехме пешком по шосето, със Савка мълчаливо се разбрахме, че днес УЧИТЕЛЯТ предпочита преди всичко тишината. По пътя не разговаряхме. В страни от бора, до голям камък подредихме огнище. От борови съчки стъкнахме малък огън. От близкото изворче, разположено над брега на реката, слизаща от канарите на Ел Шадай (бивака) наляхме чайника.
към текста >>

75. І.6. ЛОДКАТА

Боядисана със свежи сини и сиви бои, тя би наподобявала онова видение, което пренася животворните изворни струи от източника на живота.
Лодката ще бъде конструирана от две части - предна и задна, с възможности за солидно сглобяване. Така се решава въпроса за пренасянето. Находчиво е разрешен и въпроса с изнасянето на лодката. Боянчо предвижда натоварването на двете части да стане на каруци, които да извозят лодката до поляните на Сапаревската вада, а нагоре из горите - само на ръце! Успокоен от така подработения план, за две седмици упорита работа идеята на УЧИТЕЛЯ за лодката е претворена по всички правила на плавателното изкуство, от проектирането до насмоляването. Боядисана със свежи сини и сиви бои, тя би наподобявала онова видение, което пренася животворните изворни струи от източника на живота. УЧИТЕЛЯТ знаеше за готовата лодка, която пристига на езерата. Това споделиха онези по-бързи и пъргави приятели, изпратени нарочно пред пътуващата група. Новината споходи рилчани и те бяха готови да пренасят на ръце лодката. Около 16 яки, силни братя слушаха наставленията на УЧИТЕЛЯ за внимателно и грижливо пренасяне на товара през клековите гори, където пътеката е тясна, каменлива и на места изровена. Още по обед Боянчо приветливо се усмихна и посрещна на поляната на Сапаревската вада юначната група, която трябваше да понесе на ръце и плещи към сините простори красавицата лодка.
към текста >>

76. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища.
Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов.
към текста >>

Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността.
В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение.
към текста >>

77. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво.
А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно. Преди всяка среща, преди всеки събор, добрият ред, чистотата, приветливата обстановка са били неотменен прелюд към тържеството на празника. Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина. В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева. Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си. Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием.
към текста >>

78. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Особено през настоящите години, когато бушува братоубийствената война между европейските народи, въпроса за странния обществен и международен живот на най-красивата страна на стария континент буди и възхищение, и почуда.
Смелият пристъп на брата показваше за сериозен разговор с УЧИТЕЛЯ, свързан с предстоящо пътуване към една от западните страни. Този брат имаше интересен път. При него благоприятните аспекти не бяха само книжни знаци, но реален факт, изразен в добро обществено положение и богати възможности за смислен и разумен живот. - Визата за чужбина е готова - продума братът. Смятам да се отбия в Швейцария и да отделя време за проучването на един вълнуващ дипломатическите среди въпрос. Особено през настоящите години, когато бушува братоубийствената война между европейските народи, въпроса за странния обществен и международен живот на най-красивата страна на стария континент буди и възхищение, и почуда. Импонира неутралитета на швейцарците. Странно е това, че в пределите на страната - французи, немци, австрийци и италианци живеят в разбирателство, както членовете на едно голямо семейство, а вън от пределите - същите националисти воюват по всички правила на военното изкуство. Необяснимо е това противоречие. На какво се дължи тази модулация от антагонистични отношения в примерно братолюбие? - Решил съм - продължи братът - да проуча старателно този въпрос, като ще отделя достатъчно време за преглеждане на исторически документи, намиращи се в световно - известните библиотеки на Женева, Лозана и други.
към текста >>

79. І.18. БЪЛГАРИЯ

В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си.
Откритият вагон, натоварен с аварийни камиони, беше отлично място за оглеждане на редуващите се изгледи. Призори влакът напусна Югославската територия и ние се озовахме в България. Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман. Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама.
към текста >>

Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека.
Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята.
към текста >>

Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива.
На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята. В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник.
към текста >>

Тя прилича на красива и умна глава.
Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд. Българите тепърва ще почнат да оценяват своята родина, в която хармонично са съчетани планините и китните долини, напоявани от чисти и сладки води. Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като гръбначен стълб. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечните светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс.
към текста >>

80. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и поезията.
Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме живота на едни или други животински видове. А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание. Недообяснението понякога прераства в чудесия. Това е работата на вековете. Те раждат мита. Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и поезията. Така разказите преживяват вековете и достигат до нас много обогатени. В митологията истината е скрита. Истината е търсена, ние я търсим, ще я търсят и бъдните поколения. През дните, посветени на заниманията на школата на УЧИТЕЛЯ, не веднъж сме били свидетели на необичайни прояви на животни, птици, насекоми, „гостували" на Изгрева. За някои, подобни моменти отминават без следа.
към текста >>

81. ІІ.33. ЛУНАТА

Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден.
Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град. Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели. Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на небосвода. С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на слънчевите зари. Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ!
към текста >>

82. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет.
към текста >>

83. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив.
40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО (ПО СПОМЕНИТЕ НА АНГЕЛ ХАДЖИЙСКИ) Малко и непретенциозно селце, на около 20 километра от Русе. Сухо и безводно. С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият - за добитъка. Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене.
към текста >>

84. ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА

Ако някой от нас отиваше да Го побутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше лице на човек, който се пробужда от красив сън.
Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и дълго не се завръщаше. Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим. Унесен в размисъл, вглъбен в мисли, Той не усещаше нашето приближаване. Ако някой от нас отиваше да Го побутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше лице на човек, който се пробужда от красив сън.
към текста >>

85. ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

Подарявам го на вас - младите, хубавите и красивите.
Отначало всичко се заплете, че се оплете и като започна да се разплита, какво ли не се чуваше - караница, чуваше се вой, плач и ридание. Проверих думите на Учителя на живо с очите си, като виждах страданията на другите, престъпили закона, който създава общение на душите в Школата на Учителя. А това беше най-важният урок за мен в онези години. Оставам ви го на вас за поука и размишление. А това не е малко. Подарявам го на вас - младите, хубавите и красивите. Защото, когато си млад, всичко е красиво в теб и около теб.
към текста >>

Защото, когато си млад, всичко е красиво в теб и около теб.
Проверих думите на Учителя на живо с очите си, като виждах страданията на другите, престъпили закона, който създава общение на душите в Школата на Учителя. А това беше най-важният урок за мен в онези години. Оставам ви го на вас за поука и размишление. А това не е малко. Подарявам го на вас - младите, хубавите и красивите. Защото, когато си млад, всичко е красиво в теб и около теб.
към текста >>

86. ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА

Сивият костюм и бялата плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната.
Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби. А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона. Почуках в Горницата. Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло. Сивият костюм и бялата плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната. Той съзря зелената повиквателна заповед и разбра за какво Го търся. „Този път няма да бъдеш мобилизиран. Направи постъпки да те освободят." Разговорът с Учителя бе приключен. Аз бях изненадан от това благоприятно решение, което трябваше да дойде. Но как щях да получа това освобождение?
към текста >>

87. ІІІ.91. ТОПЛАТА ПИТКА

Учителят ме чакаше пред приемната, облечен със сивия костюм и с лоден.
А беше мъгливо. На няколко метра пред себе си от мъглата изникна спрял камион, застанал напреки на шосето. Успях да дръпна спирачките, колелото ми се подхлъзна и в следващия миг се видях под камиона. Добре че останах невредим. След няколко минути топлата пита бе в чантата ми и радостно поех обратния път. Учителят ме чакаше пред приемната, облечен със сивия костюм и с лоден. Той беше готов за Витоша. Пристигнахме на полянката. Дойде време за закуска. Разчупих прясната питка, опитахме от сиренцето и налях чай от Неговия термус, приготвен от Савка. Поведохме разговор.
към текста >>

88. ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА

Към 7 часа Учителят вече ме чакаше, облечен със сивия си лоден и бялата панамена шапка.
92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА Беше месец ноември 1943 година. Към 7 часа Учителят вече ме чакаше, облечен със сивия си лоден и бялата панамена шапка. Савка бе приготвила раницата с необходимото бельо и закуска, със зареден термус с топъл чай. Мълчаливо поехме пътя през гората и стъпихме с бързи крачки на почти безшумното шосе за село Симеоново. Необезпокоявани от никого, ние преминахме селото и поехме пътечката към младата борова гора. Изкачването до поляната предизвика повече усилие и лицето на Учителя бе оросено с потни капчици. Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница.
към текста >>

89. ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА

А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга.
Всяка утрин към 7-8 часа, след клас Той слизаше от Горницата, облечен в лоден, готов за път. Тези 40 дни на месец ноември и декември 1943 година бяха ту приветливи, ту строги. За отбелязване бе, че през това време духаха много често топли южни ветрове, които насищаха въздуха с приятна влага и мекота. Имаше дни, когато огромни облачни маси слизаха стихийно от Резньовете на Витоша. Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга. Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни. Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски.
към текста >>

90. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Не бутай красивите капчици!
Светлината заигра по лодена и блеснаха цветовете на дъгата. С брат Боев по-добре виждахме играта на светлината. Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота. Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен. Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила. Заваля, но не силен дъжд. Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко?
към текста >>

91. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм.
Стъпките са по-спокойни и отмерени. В бележника четем, че тя предлага на Учителя тефтерчето си, за да отбележи една свещена мисъл. Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но пръстите отказват да я задържат и тя пада на земята. На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една. На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов". На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм. Вълненият бял шал е заметнат над едното Му рамо. Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката. Лицето Му е грейнало в радостна усмивка. Чуват гласът Му: „Поканете приятелите да се съберат долу при чешмичката, за да донесем вода за обяд." Радостта на всички около Него е голяма. Сутринта на този ден с дясната Си ръка Той е написал пред предишната дума „Любов" още две думички и те се четат така: „Бог е Любов!
към текста >>

92. ІІІ.102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН

Реших да обновя текста с красиви образи и прояви на ежедневния живот.
Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен. Реших да разкъсам веригите на двата интервала. Реших да влея надежда и вяра в трагичния минор. Реших да внеса повече светлина в мажорните мотиви. Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури. Реших да обновя текста с красиви образи и прояви на ежедневния живот. Реших да освежа радостта с повече светлина. Изхвърлих порочните двусмислици. Посочих на българина ежедневие с нов бит, обновен с нови и светли идеи. Възродих музиката на добрия българин." Така завърши разговорът за българската музика. Като образци на новата българска музика можем да посочим: „Бащината песен - Угледната мома", „А, бре синко", Българска рапсодия, Българска идилия, Ранен час и др." Патетичен финал на този огромен творчески труд са възторжените музикални упражнения „Слънчевите лъчи".
към текста >>

93. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката.
Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят. Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката. Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха.
към текста >>

94. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

"Най-красивото състояние в света е да се молиш" - казва Учителят.
Ето и една формула за ограждане, която Учителят ни даде на 7.VII.1939 г. 1) Господи, огради ни с благия си Дух, да можем да изпълним Твоята свята воля. 2) Господи, огради ни с благия си Дух, да осветим Твоето име на земята. 3) Господи, огради ни с благия си Дух, да работим за идването на Твоето царство на земята. Да бъде благословен Господ Бог наш. Амин. "Най-красивото състояние в света е да се молиш" - казва Учителят. Колко сме ние щастливи, понеже сме освободени да се грижим за себе си - това Господ прави за нас и колко хубаво ги прави. Освободи ни Той от този товар. Мили сестрички, колко е хубаво, че щом искаме, веднага сме заедно и душите ни - в един духовен контакт. Бъдете смели и неуморими в служене на Бога, всичко друго ни е уредено. Колко много още има да се пише, но това остава устно да го изпълня, когато ще ми дойдете на гости за празниците.
към текста >>

95. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Тогава всички се обърнахме и забелязахме, че тези деца са красиви.
Ще ги окъпеш, ще ги опереш. Ще свариш мляко и ще ги нахраниш. Ето, това ще покрие твоя грях." Баба Ванда бе стара и не я караха да работи. А нас ни изкарваха сутрин на работа. За 2-3 дни децата бяха измити, изчистени и лъщяха. Тогава всички се обърнахме и забелязахме, че тези деца са красиви. А майката започна да се гордее, че има красиви деца. „Може да съм крадла, може да съм всичко, но имам красиви деца." Разбраха, че чета беседи в затвора. Дойде прокурорът и ме заплаши. „Ти това и тука ли правиш? " „Защо да не го правя?
към текста >>

А майката започна да се гордее, че има красиви деца.
Ще свариш мляко и ще ги нахраниш. Ето, това ще покрие твоя грях." Баба Ванда бе стара и не я караха да работи. А нас ни изкарваха сутрин на работа. За 2-3 дни децата бяха измити, изчистени и лъщяха. Тогава всички се обърнахме и забелязахме, че тези деца са красиви. А майката започна да се гордее, че има красиви деца. „Може да съм крадла, може да съм всичко, но имам красиви деца." Разбраха, че чета беседи в затвора. Дойде прокурорът и ме заплаши. „Ти това и тука ли правиш? " „Защо да не го правя? Да седна и да чета криминална литература ли искаш?
към текста >>

„Може да съм крадла, може да съм всичко, но имам красиви деца." Разбраха, че чета беседи в затвора.
Ето, това ще покрие твоя грях." Баба Ванда бе стара и не я караха да работи. А нас ни изкарваха сутрин на работа. За 2-3 дни децата бяха измити, изчистени и лъщяха. Тогава всички се обърнахме и забелязахме, че тези деца са красиви. А майката започна да се гордее, че има красиви деца. „Може да съм крадла, може да съм всичко, но имам красиви деца." Разбраха, че чета беседи в затвора. Дойде прокурорът и ме заплаши. „Ти това и тука ли правиш? " „Защо да не го правя? Да седна и да чета криминална литература ли искаш? Та аз съм между криминалисти и убийци.
към текста >>

96. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

В тази красива обстановка преминаха моите детски години.
Напротив - баща ми беше строг, честен, справедлив и с високо социално чувство. Този контраст на двата темперамента, създадоха у мен един уравновесен характер, съчетание от чувствата на едно нежно сърце и от мислите и копнежите за една разумна интелигентност. Градът, в който се родих - гр. Казанлък, се намираше в една прекрасна долина, разположена между могъщия Балкан и китната Средна гора. Тази долина беше долината на розите. В тази красива обстановка преминаха моите детски години. Обстановката, в която живях, не беше нито бедна, нито богата. Обкръжаващата среда не беше посредствена, но не и крайно изискана. Културният уровен на хората, които ме обкръжаваха, беше на средна висота. Накратко ще се спра на личния живот на кармическия полет, чрез който тук идва душата на човека на земята. Не представлява голям интерес пред онези геополитически проблеми, които ще разглеждаме.
към текста >>

97. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер.
Когато бях в петия клас на своето гимназиално образование, се случи едно от най-важните събития в моя живот. Един ден, в ранна пролет, присъствах на едно духовно събрание. На това събрание за пръв път се срещнах с могъщия образ на Този, който след няколко години щеше да играе най-важната роля в моя живот. Този изключителен образ беше образът на нашия Учител - Беинса Дуно. Още в първия момент, като срещнах погледа на Този странен образ, почувствах един непонятен трепет от Неговата духовна осанка. Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер. Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност. Словата му бяха изпълнени с голяма любов и с неизказана вяра за вложеното добро в човека. В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и Висшата разумност. Това разбиране не съвпадаше с току-що започващия да се оформя мой мироглед. В края на беседата взех думата, като казах следните думи: „Ние живеем в един бурен период.
към текста >>

98. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед.
Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна. Учителят ми каза: „Тук е мястото, откъдето всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". Поляната беше изпълнена с млади и стари мъже и жени. Те си казваха помежду и „брат" и „сестра". С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва. В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено! Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото.
към текста >>

В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено!
Учителят ми каза: „Тук е мястото, откъдето всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". Поляната беше изпълнена с млади и стари мъже и жени. Те си казваха помежду и „брат" и „сестра". С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва. В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено! Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден!
към текста >>

След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка.
Те си казваха помежду и „брат" и „сестра". С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва. В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено! Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден! Този ден беше един от последните предпролетни дни. С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри.
към текста >>

В съзнанието ми блясна една велика идея - пожелах да построя една палатка и да остана да живея в този неизразимо красив кът!
Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден! Този ден беше един от последните предпролетни дни. С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри. В съзнанието ми блясна една велика идея - пожелах да построя една палатка и да остана да живея в този неизразимо красив кът! Тази идея стана действителност. Учителят долови моя копнеж и след три дни, в навечерието на първия пролетен ден - 22 март, на китната цветна поляна кацна една бяла палатка. Тази палатка беше подарена на Братството от италианеца Бертоли, за когото впоследствие аз ще поговоря. Този ден беше за младия момък една от най-красивите страници - написан в дневника на неговия живот. Този ден стана начало на едно ново раждане, на един нов живот.
към текста >>

Този ден беше за младия момък една от най-красивите страници - написан в дневника на неговия живот.
С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри. В съзнанието ми блясна една велика идея - пожелах да построя една палатка и да остана да живея в този неизразимо красив кът! Тази идея стана действителност. Учителят долови моя копнеж и след три дни, в навечерието на първия пролетен ден - 22 март, на китната цветна поляна кацна една бяла палатка. Тази палатка беше подарена на Братството от италианеца Бертоли, за когото впоследствие аз ще поговоря. Този ден беше за младия момък една от най-красивите страници - написан в дневника на неговия живот. Този ден стана начало на едно ново раждане, на един нов живот. Не след дълго време той спечели симпатията и вниманието на братята и сестрите. Така започна романтичната повест на неговия нов живот, като някаква стара непозната приказка. Тази малка бяха къщичка на ул. „Опълченска" 66, днес е музей на Георги Димитров, понеже двете семейства на Димитров и на Гумнерови живееха под един и същ покрив.
към текста >>

Това бе една от най-красивите поляни в околността.
Той много добре работеше с рендето дърводелство, много добре работеше с мистрията за мазане. Аз съм присъствал и съм бил до Него, когато работеше. Той беше много сръчен, технически беше сръчен и всичко Му идваше отръки и можеше да се справя с всичко. Каквото хванеше, го правеше изрядно. Тази поляна, на която бяхме извеждани от Учителя горе, извън града, за посрещане на изгрева, беше отначало наречена „Баучер", а по-късно - „Изгрев". Това бе една от най-красивите поляни в околността. Борчетата бяха млади и малки на ръст. Тук нямаше никакви сгради, нямаше хора. Един приказен кът. Може би Невидимия свят бе го подготвил и запазил за нас. Мина зимата.
към текста >>

99. 6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

5. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА Чистата бяла палатка, разположена в центъра на красивата полянка, обърна вниманието на всички приятели от Братството.
5. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА Чистата бяла палатка, разположена в центъра на красивата полянка, обърна вниманието на всички приятели от Братството. Тя представляваше тихо пристанище, където можеше да си отпочине морната човешка душа. 22 март - първият ден на пролетта, слагаше всяка година по една нова страница в историята на братството. В ранна утрин, в първите блясъци на зората, мълчаливо пристигаха с тихи стъпки братята и сестрите; те идваха на вълни от спящия град. Наредени в полукръг, чакаха със затаен дъх странната осанка на Учителя. Не след дълго пристигна и Той, наметнат с една пелерина, застана в центъра на полукръга.
към текста >>

Словата му разкриваха за душите все нови и нови истини, ценни правила и методи за един нов и красив живот.
В момента на първите лъчи на изгряващото слънце се чу тихия напевен шепот на молитвите, излизащи от устата на братята и сестрите. Изгревът беше величествен. След молитвата всички запяха песента „Изгрей, изгрей, ти мое Слънце! " След песента всички насядаха около Учителя, за да чуят Неговата беседа. Тихите му слова се разнасяха наоколо като шепот на дълбоко шумящи води. Словата му разкриваха за душите все нови и нови истини, ценни правила и методи за един нов и красив живот. След беседата, всички изпълнени с надежди и опование, тръгваха ободрени към равнините и низините на живота. Те трябваше да отидат при своите близки, за да споделят с тях мълком даровете, получили от природата и от мъдрите слова на Учителя. Говорът на Учителя беше нещо уникално. Той говореше тихо. Но Неговият глас беше проникновен.
към текста >>

Дните от първия ден на пролетта започнаха да се нижат като някаква красива мелодия на приказна песен.
Това е най-великата черта на Неговото Слово. Истина, която освобождава отвътре и отвън човека. Трябва да спомена, че на този ден - 22. 03.1922 г. се тури първата копка от Учителя за бъдещата зеленчукова и овощна градина на Изгрева. Дните от първия ден на пролетта започнаха да се нижат като някаква красива мелодия на приказна песен. Така започнаха да се пишат страниците в историята на посвещението на Братството.
към текста >>

100. 6.08. КОТВАТА