НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
127
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
За наша обща изненада, само
седмица
след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
За наша обща изненада, само
седмица
след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.
към текста >>
2.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След една
седмица
настъпи новата 1944 година.
Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това.
След една
седмица
настъпи новата 1944 година.
А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година. На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби.
към текста >>
3.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в
седмицата
беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.
Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града. Ние бяхме добри купувачи. Нали бяхме Духовна Школа, имаше в нея ученици - а тяхната работа е да четат такива окултни книги. И ние ги купувахме, без да знаем защо ги купувахме и какво представляваха тези книги. Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя.
А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в
седмицата
беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.
Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден? Имаха ли нужда от нещо, отиваха при Учителя. Искаха да питат нещо - получаваха отговор. Искаха помощ - получаваха я. Защо да купуват беседите?
към текста >>
4.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но след първата
седмица
родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре.
Но след първата
седмица
родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него.
към текста >>
5.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една
седмица
, когато свършваше съборът.
"Учителят готви общ обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости. Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки.
Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една
седмица
, когато свършваше съборът.
През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора! " И така беше организирана обща кухня. След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше. Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони.
към текста >>
6.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Отидоха да искат разрешение да се събират в някой ден от
седмицата
, в някой час.
Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Някои приятели решиха, че можем да се събираме в някои of клубовете, които заемаха някои организации: на комунистите, на земеделците или на Отечествения фронт. И трите организации бяха казионни и бяха на властта.
Отидоха да искат разрешение да се събират в някой ден от
седмицата
, в някой час.
Отначало властта не ги отхвърли, защото не предполагаше, че дъновистите ще искат да общуват с нея. После им поставиха условия, с които приятелите се съгласиха. Аз бях против това. Учителят бе казал, че на окултния ученик не му е позволено да членува в никаква партия. Разтичах се насам-нататък и се противопоставихме на онези, които искаха да влязат в тези партийни клубове.
към текста >>
7.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Една
седмица
преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри.
На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор.
Една
седмица
преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри.
Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта.
към текста >>
8.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всяка
седмица
Учителят държеше четири беседи.
Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа. Нямахме подготвени хора. Обемът за печат бе голям.
Всяка
седмица
Учителят държеше четири беседи.
А Школата продължи двадесет и две години. С годините се натрупа огромен материал. Беше ни направило впечатление, че има разлика между говора на Учителя и онова, което записвахме в тетрадките си, в сравнение с това, което излизаше от печат. Тогава аз се заех да изуча този проблем основно. Ето как стоят нещата след проучване от около десет години. 1.
към текста >>
Това означава, че четири пъти в
седмицата
, Учителят трябва да изслушва прочитането на редактираната от Паша беседа.
Това е суровият материал. След това идва ред на Паша Теодорова, която редактира този текст и го подготвя окончателно за печат. Така излизат беседите от следващите серии - от VI до X серия - които са близки до оригиналното Слово на Учителя. Обикновено Паша отива при Учителя и Му прочита приготвения окончателен вариант. Учителят слуша и прави Свои забележки.
Това означава, че четири пъти в
седмицата
, Учителят трябва да изслушва прочитането на редактираната от Паша беседа.
А това са месеци наред и двадесет и две години Школа. Понякога присъствуват и други сестри и виждат как Учителят слуша. Впоследствие те разказваха за начина, по който Учителят слушал и начина, по който е възприемал това, което се чете. Дотогава никой не смееше да го изкаже гласно, за да не обиди Паша и да не би да се обезличи нейния огромен труд. 5. Някои приятели, присъствували на беседа, понякога харесват някоя беседа и пожелават да я публикуват отделно, в отделна книжка, на собствени разноски.
към текста >>
9.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят държеше по четири беседи в
седмицата
, като на почти всичките съм свирила аз.
Музикални изяви и цената на непослушанието През 1922 година Учителят създаде Школата и тя продължи 22 години. Когато я отвори, Той каза: "Тази Школа се отваря за двадесет и две години". Аз бях свидетелка, че това се осъществи точно така и тя се затвори след заминаването на Учителя на 27 декември 1944 година. Това бе един слънчев цикъл от двадесет и две години, един космически цикъл, който тогава за нас бе непонятен, а за в бъдеще, това е един материал за изучаване от онези, които желаят да се занимават със знанието на Учителя.
Учителят държеше по четири беседи в
седмицата
, като на почти всичките съм свирила аз.
В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха.
към текста >>
10.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на
седмицата
да ги произнасяме.
По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога.
Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на
седмицата
да ги произнасяме.
Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на седмицата и идващи до човека. Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител. Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово. Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога! Амин!
към текста >>
Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на
седмицата
и идващи до човека.
Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме.
Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на
седмицата
и идващи до човека.
Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител. Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово. Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога! Амин!
към текста >>
11.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка
седмица
, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас.
В съзнанието ни изпъкнаха други неща - те взеха превес и те ни поведоха в нашето ежедневие, затова аз пропуснах този момент. Но така се случи, че не се сполучи - пропуснах времето, определено за изпълнение Волята на Учителя. По-късно Мария Златева казваше: "Мария трябваше да издаде песнарката по времето на Учителя". Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана.
Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка
седмица
, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас.
Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките. Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева".
към текста >>
12.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла
седмица
всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.
И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми! " А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му.
Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла
седмица
всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.
Казах: "Учителю, аз ще изпълня Твоята Воля! " Наведох се, взех ги и ги изхвърлих, като ги оставих пред бараката на онези, които бяха ги вкарали в стаята на Учителя. Така че въпросът с Паневритмията, с песните, които се пеят и играят от хората на Михаил Иванов във Франция е нещо, което ни е ясно, познато още от времето на Учителя и ние знаем Неговото становище. Освен това, ние проверихме със живота си всичко това. Нашите отношения с Михаил Иванов бяха скъсани.
към текста >>
13.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка
седмица
тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата.
Чрез Мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен.
Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка
седмица
тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата.
А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно, и ние виждахме това.
към текста >>
Имаше няколко групи, които се събираха в
седмицата
един-два пъти.
Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма.
Имаше няколко групи, които се събираха в
седмицата
един-два пъти.
Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно, и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума.
към текста >>
14.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава
седмица
и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели.
В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава
седмица
и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг.
към текста >>
15.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Броят ги цяла
седмица
и следващия път те съобщават, че са изброили триста и шестдесет хиляди косми.
Учителят нарежда на Борис цялата коса на Методи да я разпредели в десетки пликове за писма. На следващия ден Методи е в салона, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата. Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува. След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата. Раздава им по групи пликовете с косите на Методи и нарежда да ги преброят.
Броят ги цяла
седмица
и следващия път те съобщават, че са изброили триста и шестдесет хиляди косми.
Чакат пояснение от Учителя. "Колкото косми преброихте, толкова са лошите навици и погрешки, които вие носите от света в тази Школа. Затова вие трябва косъм по косъм, навик по навик, заблуждение по заблуждение да отхвърлите от вас, за да се освободите от стария живот. След това ние ще ви пременим в нови одежди. Новата одежда се дава само от Духа Господен." Учителят спира за миг и поглежда към стола, на който седи Методи Константинов.
към текста >>
16.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ще ви определят един-два дни в
седмицата
да се събирате и ще ви определят да плащате наем.
Но как ще стане това аз не знам. Те са свободни да се коригират към нас. Но между нас и тях е направена ограда лично от Учителя, в която няма аралък. Защо ли? Та утре те ще решат да се коригират, ще решат да ви дадат някой техен партиен клуб, за да влезете в него и да провеждате своите събрания там.
Ще ви определят един-два дни в
седмицата
да се събирате и ще ви определят да плащате наем.
Така направиха и с нас. Взеха ни салона на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него. После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове. Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни.
към текста >>
17.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Как бе открит Бивакът на Витоша" Още през 1921-22 година Учителят започна да извежда приятелите веднъж в
седмицата
на Витоша.
"Как бе открит Бивакът на Витоша" Още през 1921-22 година Учителят започна да извежда приятелите веднъж в
седмицата
на Витоша.
Това ставаше близо до Драгалевския манастир, на юг от него и там се разполагахме върху тревистите ливади. Тогава се ходеше пеш от София и за да не се уплашат приятелите от трудностите, Учителят започваше от най-малкото. Затова първите излети бяха на по-ниско в полите на Витоша. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към петдесет и осем човешки земни години.
към текста >>
18.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
За една
седмица
време се изтощава, получава силно главоболие, без сили и безпомощна се строполява на леглото си.
Но вече няма предишното разположение и въодушевление. Едвам издържа да приключи с програмата си. Викат я трети път. Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя. През цялото време не може да заспи през нощта.
За една
седмица
време се изтощава, получава силно главоболие, без сили и безпомощна се строполява на леглото си.
Лежи така два-три дни. Не може да яде, не може да се движи, става й от зле по-зле. Минава при нея една наша сестра от "Изгрева", вижда я в какво положение е, взема една кола, качва я и я закарва на "Изгрева", за да търсят помощ от Учителя. Той я пита: "Сестра, с какво се занимавахте досега? " "Учителю, вървя по света и прибирам изгубените овци на Израиля." Учителят я поглежда под вежди: "Не виждам тук никакви загубени овце на Израиля.
към текста >>
19.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
На едно място Той казва, че идеалният метод за ръководство е когато то се избира за една година, когато се избира за един месец, за една
седмица
и че идеалното ръководство е това, което се избира за един ден.
Хайде сега да се върнем в 1926 година, за да видим защо Учителят даде песента "Писмото" с текст въпросните три изречения. Хайде сега да се върнем отново в 1926 година и да видим за кого Учителят даде "Писмото"? Всичко това Учителят даде за ученика и за Школата. Всичко това аз го разгледах досега. Ученикът на Школата може да си провери всички тези неща и в Словото на Учителя.
На едно място Той казва, че идеалният метод за ръководство е когато то се избира за една година, когато се избира за един месец, за една
седмица
и че идеалното ръководство е това, което се избира за един ден.
Ученикът трябва да се стреми към Високия Идеал, който е даден в Словото на Учителя. Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска да реализира Високия Идеал от Словото на Учителя. Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
към текста >>
20.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Защото знаеше, че след една
седмица
ще си замине.
Защо разказвам тези неща? Защото Учителят обичаше реда и порядъка. Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък. Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това.
Защото знаеше, че след една
седмица
ще си замине.
Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции.
към текста >>
А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една
седмица
преди да си замине, е опаковал!
С тези пари можеше да се построи цяла десететажна сграда с около двадесет апартамента, ако не и повече. След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е представлявала тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал. Ето, една сестра - Марийка Марашлиева, ми показа осигурителна си карта под Х33368 от 1944 година. Тя е работила като секретарка в немското училище в град Русе и е получавала на месец по 4560 лева. За онези години това не е малка заплата и превишава учителската.
А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една
седмица
преди да си замине, е опаковал!
Савка също беше болна тогава. Когато бяхме в Мърчаево, тя заболя. Паша не беше в Мърчаево, а в едно друго село. Когато дойде на Великден в Мърчаево, попита Учителя: "Учителю, да остана ли тук? " Учителят каза: "Недей.
към текста >>
21.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
През 1923 година за пръв път Учителят чете беседи там - три пъти в
седмицата
.
През годините 1922, 1923, 1924, 1925, ние посрещахме изгрева на слънцето горе и там си правехме гимнастиките. Сами ходехме горе, имахме си място, където да застанем и да поприказваме. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града. През 1922-23 година построихме салона на "Оборище" 14, понеже беше гласувано за това място.
През 1923 година за пръв път Учителят чете беседи там - три пъти в
седмицата
.
Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа. Освен това, там, в този салон, сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа след обед и се молехме. Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат.
към текста >>
22.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Всяка
седмица
правете нов избор на комитета, за да опитате много начини.
Друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго. Вие сте осемдесет души, нали?
Всяка
седмица
правете нов избор на комитета, за да опитате много начини.
След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година. Този срок е крайният предел. Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден! Тази система работи отлично.
към текста >>
След изтичането на
седмицата
, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство.
За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго. Вие сте осемдесет души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини.
След изтичането на
седмицата
, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство.
Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година. Този срок е крайният предел. Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден! Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден!
към текста >>
23.
9_03 Дяволът и неговите два крака
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Не минаваше
седмица
, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него.
"Дяволът и неговите два крака" През времето на Учителя, тук, в Школата на "Изгрева", вреше и кипеше от живот. Всеки си беше поставен на мястото и всеки си вършеше онази работа, която му бе определена. Които слушаха, я вършеха, а които не слушаха, нищо не вършеха, но за сметка на това, вършеха много бели, както за Учителя, така и за Братството. И отвън, там долу в града, също кипеше, но друг живот. Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха .много неприятности.
Не минаваше
седмица
, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него.
В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията.
към текста >>
24.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Те си избраха пожизнен седемчленен Братски съвет, който е тяхна измислица и е в противоречие със Словото на Учителя, където е казано, че най-идеалното ръководство е за един месец, за една
седмица
и за един ден.
Второ - обществен ценз, чрез който да приложи чрез идеите на Словото на Учителя своя ценз на образование. Трето - духовен ценз. Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния порядък. Затова невежеството, след заминаването на Учителя, провали всичко като не се съобрази с постановките, дадени в Словото на Учителя. Те посегнаха върху десятъка на учениците и банкнотите бяха изгорени при обмяната на парите през 1947 година.
Те си избраха пожизнен седемчленен Братски съвет, който е тяхна измислица и е в противоречие със Словото на Учителя, където е казано, че най-идеалното ръководство е за един месец, за една
седмица
и за един ден.
Това означава, че всеки, който иска да приложи една идея от Словото на Учителя, може сам да си бъде ръководител при реализирането на тази идея. А когато се съберат единомишленици, които искат да реализират една и съща идея в едно и също време, при едни и същи условия, всеки реализира онази част от идеята, която той сам може да реализира. Така идеята се реализира в своята цялост. Тогава тя се реализира от едного и е достъпна за всички. Това е Христовият закон "Един за всички и всички за един".
към текста >>
25.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През
седмицата
, когато някой имаше нужда от Него, тръгваше от града пеша и пристигаше горе на "Изгрева".
Обикновено те идваха в неделя сутрин от 5 часа на Утринните Слова на Учителя или в 10 часа, когато бе Неделната беседа на Учителя. Затова в неделен ден салонът бе препълнен от слушатели. Тогава на общата поляна се играеше голяма Паневритмия. Там се виждахме всички: тези от града - с тези от "Изгрева". Идваха нови, които се запознаваха с Учителя.
През
седмицата
, когато някой имаше нужда от Него, тръгваше от града пеша и пристигаше горе на "Изгрева".
Търсеше среща с Учителя. Веднъж пристигна един приятел от града. Поиска да се срещне с Учителя. Каза му се, че трябва да почака. Дойде време и се срещна.
към текста >>
26.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Ще определим един час в
седмицата
, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно.
приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично за всеки един от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото.
Ще определим един час в
седмицата
, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно.
(Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство. С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига. По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна.
към текста >>
27.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Каквото сме изработили през цялата
седмица
в свободните часове, Бертоли ни плащаше в събота.
Най-после се запознахме с нашия брат Бертоли, италианец, който беше мозайкаджия и работеше и изработваше мозайките на новостроящите се къщи в София. Той се разположи към нас и ни даде работа на парче, което беше изгодно за нас. Ние нямахме свободно време и не разполагахме с него. Имахме свободно време след лекции и упражнения. Работата на парче беше изгодно, тъй че когато и да идем да работим, ни се плаща каквото сме изработили.
Каквото сме изработили през цялата
седмица
в свободните часове, Бертоли ни плащаше в събота.
А това беше много трудно. Ходехме пеша. Как сме извървявали толкова километри път. Отиваш там, работиш, връщаш се обратно у дома и след това трябва да учиш. Така се издържахме.
към текста >>
28.
67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не минаваше
седмица
да не се направи екскурзия до нашето любимо място на Витоша - Ел-Шадай.
След тези упражнения започваха разговори на групи така както си хармонират и общуват помежду си. Ако имаше някой да съобщи нещо интересно, което се е появило било в науката, изкуството, обществения живот, той го правеше пред всички на поляната. Така общия живот доби пълнота, разнообразие и богато съдържание. На всекиму беше приятно да дойде тук, да се срещне с близки, познати и приятели. Тук се уговаряха екскурзиите за Витоша, които ставаха редовно.
Не минаваше
седмица
да не се направи екскурзия до нашето любимо място на Витоша - Ел-Шадай.
Всички, които бяха свободни, незаети с работа отиваха, като винаги Учителят беше с нас. В сряда беше денят на Общия Окултен Клас. В петък беше денят на Младежкия Клас. Наброявахме около 100 човека. Идваха отдалече и трябваше да тръгнат пеш в три часа, за да дойдат в пет часа на Изгрева.
към текста >>
29.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той нареди всяка
седмица
да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед.
При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той тури едно просто правило, което ползваше приятелите години наред.
Той нареди всяка
седмица
да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед.
Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост-почивка. А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума,която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Имаше и залитания в поста.
към текста >>
30.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Изнасяше по четири беседи в
седмицата
.
Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше. Има много такива примери. Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше. Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай. Въпреки Неговото деликатно здраве, Учителят можа да изнесе такава огромна работа.
Изнасяше по четири беседи в
седмицата
.
Непрекъснато приемаше посетители, даваше музика, създаде Паневритмия, организира братския живот и живо участваше в него. Един обикновен човек, дори надарен с голяма физическа сила не би могъл да издържи дори и един ден на мястото, което заемаше Учителят. Но Той издържа и свърши своята работа.
към текста >>
31.
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като задача учениците трябваше в
седмицата
да дадат един общ трудов час за братска работа.
По-късно през 1928 г . беше направена една Старо Загорска сбирка на приятели и по молба на участвуващите в нея поискаха да се определят шестима братя, които да се грижат за книжнината. Бяха определили шестима: Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев, Начо Петров, Стоян Русев, дядо Благо и Жечо Панайотов, който трябваше да бъде секретар и да води кореспонденцията. Най-трудният въпрос бе за набиране на средства за отпечатване на беседите. Ежегодно се изпращаха писма в провинцията до братствата и се даваха различни съвети за набиране на средства.
Като задача учениците трябваше в
седмицата
да дадат един общ трудов час за братска работа.
Парите спечелени от него трябваше да се отделят за книги. Друг метод бе приложен от няколко места. Някой отпускаше дадена нива. Тя трябваше да се посее и след като се ожъне, зърното да се продаде и от получените пари да се подпомогне както местното братство така и отпечатването на книги. За тази задача отговаряше Слави Камбуров от Нова Загора.
към текста >>
32.
90. НАРЯДИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят каза за наряда: той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на
седмицата
всеки да е свободен.
Изгрев, 13.XI. 1930 г. Н. Л. К. П. Б. Л. Любезни брат Михаил Краев, ? Получих писмото Ви.
Учителят каза за наряда: той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на
седмицата
всеки да е свободен.
Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 ч. и половина е наряда. Изобщо никой ден разбира се не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще ви пратя по-нататък.
към текста >>
Тук наряда го правим общо в четвъртата
седмица
на всяко четириседмичие /четвърта
седмица
от месеца/ в салона и тогаз присъства и Учителят.
Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 ч. и половина е наряда. Изобщо никой ден разбира се не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще ви пратя по-нататък.
Тук наряда го правим общо в четвъртата
седмица
на всяко четириседмичие /четвърта
седмица
от месеца/ в салона и тогаз присъства и Учителят.
А в другите неделни дни всеки го прави отделно. Ha 9.XI. в 4ч. половина сутринта Учителят говори и ето някои основни мисли на беседата Му. „Има състояния човешки, има и състояние Божествено.
към текста >>
И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата
седмица
на месеца, правен в 4 ч.
Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ни е дал никой не може да ти го отнеме.
И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата
седмица
на месеца, правен в 4 ч.
и половина по ред и молитви и текст предварително раздаден на братствата в България. Така се осъществяваше вътрешната верига на братствата в България.
към текста >>
33.
98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И Учителят да отбие всичко това, прие нейното бяло знаме да се вее една
седмица
пред палатката Му, а през това време фотографите направиха снимки с него.
То се окачваше по времето на съборите на стената в Горницата на Учителя. На времето на Рила, Николина Балтова донесе едно бяло знаме и го окачи на един голям прът и го забиха пред палатката на Учителя. Той не бе доволен, но го прие, а по-късно нареди да се махне. Ако не беше Го приел, Балтова щеше да направи скандал. Или в най-лошия случай щеше да иска да се постави истинското знаме, което бе извезано със златни конци.
И Учителят да отбие всичко това, прие нейното бяло знаме да се вее една
седмица
пред палатката Му, а през това време фотографите направиха снимки с него.
към текста >>
34.
108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Минат няколко дни, някоя и друга
седмица
, Той пак си започне работата.
И те използваха властта, за да гонят Учителя. Мъчеха се да очернят Братството по всички начини и какви ли не провокации правеха. Учителят беше сериозен и си вършеше работата. Не се противеше. Когато кажеха и нареждаха да се спре събор, да спре беседите си, то Учителят ги спираше.
Минат няколко дни, някоя и друга
седмица
, Той пак си започне работата.
Но не водеше пряка война с властта. За Фердинанд и Кобургите Учителят е казал силни думи. Не ги обичаше. Той каза: „Те пращат да вземат съвети от Мене, но никога не ги изпълняват." Привеждаше десетки случаи какви въпроси са му задавали и какви отговори им е дал. И че туй, че не са изпълнили нищо.
към текста >>
35.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка
седмица
по един ден на Витоша.
Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние.
По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка
седмица
по един ден на Витоша.
Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък. Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ. Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем. Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша.
към текста >>
Първата
седмица
в понеделник, следващата
седмица
във вторник и така нататък.
Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша.
Първата
седмица
в понеделник, следващата
седмица
във вторник и така нататък.
Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ. Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем. Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша. Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша.
към текста >>
Но всяка
седмица
ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ.
Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша. Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък.
Но всяка
седмица
ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ.
Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем. Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша. Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша. Отиди с тях." Той я насочи към нас.
към текста >>
Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка
седмица
по един ден на Витоша.
Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък. Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ. Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем. Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша.
Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка
седмица
по един ден на Витоша.
Отиди с тях." Той я насочи към нас. Тя дойде и ни помоли.да я приемеме и тя започна да идва с нас на Витоша. Така се създаде една връзка между нас тримата. Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия. Много ни критикуваха за нашата дружба с Мария.
към текста >>
36.
114. КНЯГИНЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Следващата
седмица
трябваше да отидем пак на екскурзия.
Така че сестра Мария беше потомствена по документ - графиня. Спомням си веднъж ние с Жорж без да искаме я обидихме. Тя стана, тропна с крак, изгледа ни и изкрещя: „Вие знаете ли пред кого се намирате, плебеи такива? Пред вас е потомствена графиня на английската кралица Виктория." Ние се изсмяхме с глас, но тя така ни изгледа, че ние замръзнахме по местата си. През цялото време тя не обели нито дума.
Следващата
седмица
трябваше да отидем пак на екскурзия.
Събрахме се на уреченото място. Тя извади от чантата си един свитък и ни го подаде да го прочетем. Беше на английски език от кралица Виктория, с което се оповестяваше, че Искрю Мачев получава титлата граф, както и неговото потомство. Вече ние не се смеехме. Тя протегна ръка и каза: „А сега, плебеи, на колене пред графинята на кралица Виктория, целувайте ръка и искайте прошка." Нямаше как коленичихме пред княгинята, целувахме ръка и след това станахме.
към текста >>
37.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тя 22 години четири пъти в
седмицата
свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя.
А те отговарят, че песните не са били точни както са писани в песнарката. Питаме ги от къде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: „Виждате ли този човек, който стои пред вас?
Тя 22 години четири пъти в
седмицата
свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя.
Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го просвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналния тефтер. Тя е която издаде песнарката на Учителя. А Вие тук сте дошли да ни цитирате имена на хора, които нямаха трайно присъствие в музикалния живот на Изгрева и сега се явиха, за да ви заблудят и отклонят. Е, трябва да избирате: или от извора ще пиете или от локвата." След тая моя забележка те станаха и си тръгнаха.
към текста >>
38.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След една
седмица
донасят вест от Игнат за неговото премеждие.
Така в разстояние на близо час разговора се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл на всички и като сноп, като прожекторен сноп да я насочат към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. На времето противовъздушната отбрана на София освен противосамолетни оръдия имаше и големи прожектори, които изпращаха светлинен сноп един метър в диаметър в небето над София, те шареха по него и търсеха самолетите, че като ги осветят да станат добре осветена мишена, за да бъдат по-добре обстрелвани от противозенитните оръдия. Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно то се си записват часът и денят, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров.
След една
седмица
донасят вест от Игнат за неговото премеждие.
Учителят се усмихнал: „Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да благодари на Учителя. Учителят му казва: „Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път! " Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем.
към текста >>
39.
174. СБОГУВАНЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А всички, които бяха долу в града и живееха там, за една
седмица
се пренасяха горе на Изгрева.
174. СБОГУВАНЕ Съборните дни в София на Братството бяха обикновено от 19 до 25 август всяка година. Тогава от цяла България идваха ръководителите на Братствата както и приятели от цялата страна.
А всички, които бяха долу в града и живееха там, за една
седмица
се пренасяха горе на Изгрева.
Съборните дни протичаха в Дух и Единство. Беше необикновено преживяване, което не се забравя. След Събора в София братята и сестрите от провинцията вече си заминаваха, трябваше да се сбогуват с Учителя. И ето наближава време за тръгване, за да не се изпусне влака. Брат Димитър Чернев се качва по стъпалата горе при стаята на Учителя и казва: „Учителю, слезте долу, за да се сбогуваме с Вас!
към текста >>
40.
188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Минаваха дни, а може и
седмица
без въздушно нападение.
Друг път пуснаха бомби в самото село и разрушиха няколко къщи Ние си седим там, на полянката до горичката. Учителят беше много сериозен беше умъчнен от това човешко безумие. Но като мине бомбардировката ние пак се връщахме в София и Учителят оставаше у нас или отиваше на Изгрева. Но Той почти винаги загатваше кога ще има бомбардировка. Не ставаха всеки ден.
Минаваха дни, а може и
седмица
без въздушно нападение.
Учителят винаги подсказваше кога ще има нападение от самолетите без да се създава страх, но ще даде знак, че днес предстои бомбардировка. И така 43 пъти излезе Учителят от София до Витоша. Обикновено ходехме пешком. Ако се случеше някой от нас да вземе лека кола, беше голям късмет. Тогава нямаше бензин.
към текста >>
41.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През
седмица
, пред две, поне един път в месеца обикновено излизахме на екскурзия в околностите или се качвахме на Витоша.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША, ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС Учителят предприемаше екскурзии много често.
През
седмица
, пред две, поне един път в месеца обикновено излизахме на екскурзия в околностите или се качвахме на Витоша.
От Мърчаево има една пътека, която отива към хижа Острица. Хижа Острица е известна и оттам има една хубава алея, която води до хижа Еделвайс. В тези места отсядахме с Учителя. Хижите бяха празни, планината бе пуста, няма жив човек, всичко бе избягало от София, от бомбардировките. Софиянци пълнеха хижите, а не.,селяните.
към текста >>
42.
47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през
седмицата
като постихме и събраните средства от това давахме на бедните.
47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ Той се грижи за всички.
Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през
седмицата
като постихме и събраните средства от това давахме на бедните.
Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена. Чукат, никой не се обажда. Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха.
към текста >>
43.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА Екскурзии на Витоша правехме през цялата година, но през пролетта отивахме почти всяка
седмица
.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА Екскурзии на Витоша правехме през цялата година, но през пролетта отивахме почти всяка
седмица
.
Пътуванията тогава ставаха пешком от Изгрева, а които живееха в града идваха от там. Слънце, въздух, движение, чиста храна, чиста вода, добра обхода, това са основните елементи на здравето. С Учителя отивахме почти всяка седмица на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи. Чешмичката и бялата брезичка до нея и сега са пред очите ми. Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука.
към текста >>
С Учителя отивахме почти всяка
седмица
на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА Екскурзии на Витоша правехме през цялата година, но през пролетта отивахме почти всяка седмица. Пътуванията тогава ставаха пешком от Изгрева, а които живееха в града идваха от там. Слънце, въздух, движение, чиста храна, чиста вода, добра обхода, това са основните елементи на здравето.
С Учителя отивахме почти всяка
седмица
на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи.
Чешмичката и бялата брезичка до нея и сега са пред очите ми. Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука. След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската. Всички са насядали на поляната в голям кръг.
към текста >>
44.
114. ЧАЙ С ЛИМОН
,
,
ТОМ 2
" „Не мога, трябва да го нарежа на парченца и цяла
седмица
да го пия с чай." „Ето, виждаш ли, така и Духовете те режат на парченца.
Псалми чета. Като ми олекне, като се изчистя, връщам се. Но след няколко дни пак ме нападат лошите чувства." От къде идват и кой ги изпраща? Учителят й подава цял един лимон. „Ще можеш ли да го излапаш?
" „Не мога, трябва да го нарежа на парченца и цяла
седмица
да го пия с чай." „Ето, виждаш ли, така и Духовете те режат на парченца.
Затова дръж се да останеш цяла като правиш връзка с Бога." Олга кимва с глава, че е разбрала урока за лимона.
към текста >>
45.
126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
,
,
ТОМ 2
Една сестра - Мария Тодорова работи при Учителя цяла
седмица
.
126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ Истинското възнаграждение е духовно. Ако някой не е готов да му се заплати духовно, плаща му се в материалния свят.
Една сестра - Мария Тодорова работи при Учителя цяла
седмица
.
Чисти библиотеката Му, нарежда книгите Му. В събота след обед пристига друга сестра и взема участие и тя при завършване вече на работата. Помага половин ден. Като завършват работата си, сестрите се готвят да си тръгват. На втората сестра Учителят щедро заплаща.
към текста >>
А на първата сестра, която свърши цялата работа и работи цяла
седмица
, към нея никакво внимание, нищо не й дава.
Като завършват работата си, сестрите се готвят да си тръгват. На втората сестра Учителят щедро заплаща. Дава й много работи. Оказва й голямо внимание, като че тя е свършила всичката работа. Сестрата остава много доволна.
А на първата сестра, която свърши цялата работа и работи цяла
седмица
, към нея никакво внимание, нищо не й дава.
В първата сестра се явява противоречие. Чак след няколко дни при разговор с Учителя, Учителят й обяснява закона. „На човек, на който не може да се заплати духовно, заплаща му се физически, материално. Когато казва: „Аз направих това и очаква духовна, заплата, казват му, нали ви се заплати! " Учителят изнасяше закони и правила на Божественото Учение, даваше методи за приложение, но оставяше учениците сами да прилагат знанието.
към текста >>
46.
03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз мисля да му отговаря през тази
седмица
и ще го поздравя нарочно от вази.
От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга.
Аз мисля да му отговаря през тази
седмица
и ще го поздравя нарочно от вази.
Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя Дух. Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътят, който е избрала и ще се научи от опит.
към текста >>
47.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ляга на легло и за една
седмица
си заминава от този свят на 16.I.1938 г.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява. Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява.
Ляга на легло и за една
седмица
си заминава от този свят на 16.I.1938 г.
в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя. Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа". Вечерта от 19 ч.
към текста >>
48.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Попът всяка
седмица
в църквата ни анатемосва и проклина и говори срещу нас.
Едни са за, други са против. А цялото село имаше нужда от вода. Но тук бяха си дали сражение две сили. Аз знаех това. Трябваше да приемем борбата.
Попът всяка
седмица
в църквата ни анатемосва и проклина и говори срещу нас.
А на него и на онези, които го слушат също им трябва вода. Кръчмарят е също срещу нас. Черпи понякога безплатно в кръчмата, за да докаже, че вода няма да има. И че истината е във виното и ракията, която разлива. Но срещу неговата кръчма нашите приятели бяха направили кафе-ненце.
към текста >>
49.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мария ми го разказва и аз следващата
седмица
съм отново при Жорж.
Седмици наред прекарвах при този режим. Споделям състоянието му с Мария Тодорова. Отива тя при Учителя и споделя болката си с Него: „Учителю, брат Жорж не е добре от зле става по-зле". Учителят я поглежда: „Е, и тук на земята се работи и там горе в Невидимия свят се работи". Така приключва разговора.
Мария ми го разказва и аз следващата
седмица
съм отново при Жорж.
Но тогава Жорж усети, че това е последната ни среща. Наведе глава и заплака. Изпроводи ме докъдето силите му позволяваха и се разделихме по братски. На следващата седмица Учителят нареди една групова екскурзия до връх Мусала. Беше 23.УИ.1940 г.
към текста >>
На следващата
седмица
Учителят нареди една групова екскурзия до връх Мусала.
Така приключва разговора. Мария ми го разказва и аз следващата седмица съм отново при Жорж. Но тогава Жорж усети, че това е последната ни среща. Наведе глава и заплака. Изпроводи ме докъдето силите му позволяваха и се разделихме по братски.
На следващата
седмица
Учителят нареди една групова екскурзия до връх Мусала.
Беше 23.УИ.1940 г. тъкмо бяхме слезнали от Мусала, седнахме при езерото до хижата и дойде някой и каза, че по телефона е съобщено, че един наш приятел се е поминал в Куртово. Разбрахме, че това е Георги Радев. Със Славчо Печени-ков, аз и Верка Куртева заминахме с кола до Велинград. Желаехме да го погребем в Куртово.
към текста >>
50.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От
седмица
на
седмица
той западаше и бе обезсърчен.
Аз живях там с Жорж един месец. Но после трябваше да слеза в града, за да работя. Нямаше кой да ме издържа. Тогава намерих един помак да се грижи за Жорж докато ме няма. И всяка събота излизах на Куртово, от гара Белово през Юндола и му занасях продукти и му оставях пари за разходи.
От
седмица
на
седмица
той западаше и бе обезсърчен.
Той, който имаше силен дух и издържаше на всичко видях, че отчаянието му се прокрадва в душата му. Дойде денят, в който той си замина. Със Жорж изживяхме цял живот. Бяхме неразделни приятели, наедно учехме в клас, наедно правехме упражненията си. наедно с него предприемахме разни задачи и Учителят накрая ни посочи като пример на ученици, които изпълняват окултни задачи.
към текста >>
51.
87. РАНИЦАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една
седмица
около Великденските празници.
Те останаха в Югославия. Олга Славчева е родена в Цариброд. Нейното семейство и роднините са останали в Югославия. През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд.
На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една
седмица
около Великденските празници.
„Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на нивата и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре нивата. Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва. И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая.
към текста >>
52.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Този млад брат в разстояние на една година всяка
седмица
ме караше да отидем с него горе и аз да посоча с ръка и да кажа: „Ето, предавам ти нещата, вземи ги!
Те се уплашват, че нещата ще ще измъкнат от техните ръце и ще отидат в други хора. А и двамата бяха на възраст, нали трябваше да имат приемници? Аз решавах кому да предам тези неща за които отговарях по поръчение на Учителя и пазех тридесет и пет години. Те решават, че трябва да ги свалят и да ги откраднат от мене. И това го сторват без никой да знае.
Този млад брат в разстояние на една година всяка
седмица
ме караше да отидем с него горе и аз да посоча с ръка и да кажа: „Ето, предавам ти нещата, вземи ги!
" Той искаше да спази един окултен закон за приемствеността. Той го спази, но другите не го спазиха. Накрая братът се умори от мен да ме подканва непрекъснато и решава сам да отиде горе и да прибере нещата. Отива горе на Витоша, намира мястото, отмества камъните, но в хралупата няма нищо, а има само един счупен буркан и един капак. Той запълва дупката, взима капака и много ядосан идва у дома и понеже не ме намери, ми написа няколко реда, че аз съм най-големия лъжец, който съществува на света.
към текста >>
53.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Седмица
вали дъжд.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри. При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
Седмица
вали дъжд.
При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък".
към текста >>
54.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка
седмица
на Витоша.
В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда пространството на Софийското поле. Изобщо хубаво място, добре проветрявано, добре осветявано, добре огрявано, хубав въздух и хубаво осветено.
Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка
седмица
на Витоша.
Учителят беше завел ред. Един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак. Този стръмен баир от първия бивак до горе, до поляните го нарекоха приятелите „Бери душа". Много стръмен и уморителен път.
към текста >>
Там излизахме с Учителя почти всяка
седмица
- може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят.
И започнахме да излизаме през село Симеоново. Имаше малки пътечки през гората, не бяха удобни и едва се виждаха. Добитъкът ги прекарваше. Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място.
Там излизахме с Учителя почти всяка
седмица
- може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят.
' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба. Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше.
към текста >>
Та Той държеше пет беседи в
седмицата
.
' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба. Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше.
Та Той държеше пет беседи в
седмицата
.
Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора.
към текста >>
55.
36. СТЪПАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Работихме 5-6 човека близо една
седмица
.
Тя беше трудна за слизане за нас младите, а какво да кажем за Учителя. Той заобикаляше и трябваше да слиза по една заобиколна пътека. Тогава ние решихме да направим стъпала на пътеката. Избрахме плоски камъни и започнахме изграждането на пътеката. Направихме я широка, близо два метра.
Работихме 5-6 човека близо една
седмица
.
Разстоянието не бе малко. Накрая, когато я построихме сестра Савка се качи по нея, преброи стъпалата и те се оказаха 72.0тива при Учителя и зарадвана казва откритието си. Учителю, знаете ли че пътеката, която построиха братята има точно 72 стъпала? " Учителят се усмихва. „Знам. За нея се грижеше един архитект изпратен от Невидимия свят.
към текста >>
56.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Отново се събирахме четири пъти в
седмицата
, но вече се четяха беседи на Учителя от печатаните томчета.
1956 г. беше отменено онова удостоверение, с което се признавахме за верска общност от Министерството на външните работи, отдел на вероизповеданията. Никой не ни искаше. Държавата не искаше да ни узакони! Животът на Братството продължаваше по същия начин както бе по времето на Учителя.
Отново се събирахме четири пъти в
седмицата
, но вече се четяха беседи на Учителя от печатаните томчета.
Имаше стопанство, овощна градина, зеленчукова градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри. След заминаването на Учителя аз бях наскърбен, измъчен и няколко месеца живеех по скръбта към Учителя. Избраха ме в Братския съвет, но аз никога не съм се стремял да бъде в ръководството. Чак когато възникна въпросът за печатането на беседите, тогава аз се опомних и стъпих на крака. Преди това ходеха да се узаконяват, да си правят устави, за да ни признаят като юридическа личност.
към текста >>
57.
24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Че Той държеше по четири беседи на
седмицата
.
Казаха ни, че ще я закарат в Народната библиотека. Дали са я закарали или не, не зная. Ако не са ги закарали и са ни излъгали, да си носят вината. Ние имаме подробен списък на тези книги. При Неговото деликатно здраве, на Учителя, аз се учудвам как можа да изнесе толкова голяма работа на плещите си.
Че Той държеше по четири беседи на
седмицата
.
В Словото Му имаше философски, религиозни, научни, обществени и педагогически въпроси. Всичко това в Словото на Учителя трябва да се проучи от страна не на журналисти, които нищо не разбират, а от онези, които имат отношение към Словото на Учителя, философската част да се разгледа от философи, педагогическата част от педагози, научната част от учените, музиката на Учителя от музиканти. Голяма работа предстои в бъдеще от този народ. За складовете на Изгрева се грижехме аз и Неделчо Попов. По време на процеса прокурорът Руменов ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов, за да заслужава прехраната си?
към текста >>
58.
30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в
седмицата
да ми носи храна.
Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха. Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора.
Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в
седмицата
да ми носи храна.
Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в седмицата. Секретарката скочила и с пръст й посочила да мълчи. Като си излязъл директора от кабинета секретарката добавила, че това разрешение изобщо не се е давало десетина години. Мария замълчала, благодарила и така ми донасяше като поставяше в кошницата от всичко по малко. Част от тази храна аз я връщах, не можех да поема толкова неща.
към текста >>
Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в
седмицата
.
Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна.
Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в
седмицата
.
Секретарката скочила и с пръст й посочила да мълчи. Като си излязъл директора от кабинета секретарката добавила, че това разрешение изобщо не се е давало десетина години. Мария замълчала, благодарила и така ми донасяше като поставяше в кошницата от всичко по малко. Част от тази храна аз я връщах, не можех да поема толкова неща. Служителите на затвора много строго проверяваха какво ми се носи за храна, какво ям и какво връщам.
към текста >>
59.
33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А на седмия ден от
седмицата
, т.е.
" Аз се усмихвам и тръгвам към нея. Дори в затвора, където пренощувахме аз бях помолил управата да ставам в 5 часа и да ме пускат да се разхождам там долу на двора, че имам нужда от разходка. Те се съгласиха, не виждаха нищо лошо в това. Аз се разхождах непрекъснато и през цялото време се молех и правех молитви, а над главата ми бе синьото небе. Никой не знаеше за това мое занимание.
А на седмия ден от
седмицата
, т.е.
в неделята аз не обичах да седя в затвора между стените му. Исках да бъда под свободното небе. Обикновено казвах на дежурнйя милиционер, че трябва да бъда в неделя на обекта, за да подготвя работата за понеделник. Отначало затворниците ми се сърдеха, защото се страхуваха, че по този начин ще ги накарат да работят и в неделя. Но аз веднъж взех онзи, който протестираше и с милиционера отидохме на строежа.
към текста >>
60.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Администрацията на затвора работи денонощно няколко дни да ни подготви документите, за да ни пуснат всички, Една
седмица
преди това Мария бе дошла на посещение пред затвора.
Тогава разбрах, че тя беше се извлекла от тялото си и бе дошла да ме посрещне с духовното си тяло. Значи от Невидимия Свят я бяха предупредили, че ме освобождават. Точно на 31 декември 1962 г. ме пуснаха. Имаше нареждане от Никита Хрушчов, който бе тогава генерален секретар на Комунистическата партия на Съветска Русия и управляваше Съветската империя, да бъдат освббодени всички политически затворници до 31 декември.
Администрацията на затвора работи денонощно няколко дни да ни подготви документите, за да ни пуснат всички, Една
седмица
преди това Мария бе дошла на посещение пред затвора.
Минава партийния секретар на затвора, поглежда Мария и мен и казва: „Борисе, Борисе, още малко". И си замина покрай нас. Да, трябваше човек да има търпение. Убедих се, че и в затвора работи Бог чрез своите ангели, които изпраща и които посещават човеците и чрез тях падат веригите на отречените и отхвърлените от хората. На всяко място, където бях като затворник винаги идваше някое служебно лице облечено във власт, което в един определен момент се проявяваше като човек към мен и ми съдействаше, за да мога да издържа моя изпит като затворник.
към текста >>
61.
45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И моето наказание е 100 пъти по-тежко от охраната на затвора." След една
седмица
втория се извини и стана много добър работник при мене.
Какво ще ми се перчиш. Аз и в присъдата те превъзхождам." Оня е втрещен и не очакваше такива думи. На другия му казах същото, но го предупредих. „Да знаеш, че аз мога да те накажа. Няма да кажа на началството, но аз знам как да те накажа.
И моето наказание е 100 пъти по-тежко от охраната на затвора." След една
седмица
втория се извини и стана много добър работник при мене.
Онзи, първия само се коригира, но стоеше настрана от мен. Не можеше да се примири, че аз го превъзхождам в присъдата. Но когато излезе от затвора не му давали никъде работа, макар че е бил с висше образование - имаше диплома за инженер. По едно време се сеща, че има документ за мозайкаджия 1\/-\/ разряд, той отива на един строителен обект, а тогава се строеше много и се търсеха мозайкаджии. Наемат го веднага, без да го питат кой е и от къде е.
към текста >>
62.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
За доказателство, че това не е така се доказва и посочва, че четенето на беседи от Словото на Учителя продължава четири пъти в
седмицата
, така както е било по време на Учителя.
Започват да се изработват правила за лекторите, които да се превърнат от днешни преподаватели в утрешни асистенти, доценти и професори в новооткритата Академия. Залогът е голям. Амбицията също. Лекторите са въодушевени. Но започват да се чуват протести от верни по дух на Учението братя и сестри, че се загърбва Словото на Учителя и то остава на заден план.
За доказателство, че това не е така се доказва и посочва, че четенето на беседи от Словото на Учителя продължава четири пъти в
седмицата
, така както е било по време на Учителя.
Значи всичко е наред и Школата си продължава, а наред с нея Академията набира сили и скорост. Има верни по дух ученици на Учителя, които протестират. Другите ги обвиняват, че това са протести на невежи и че Учението на Учителя трябва да се разпространява сред младежта. На някои от протестиращите им се предлага също да бъдат включени като лектори. Някои скланят, а други не.
към текста >>
Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в
седмицата
.
Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана.
Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в
седмицата
.
Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици".
към текста >>
63.
6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Искаме да остане редът даден от Учителя - да се четат беседи четири пъти в
седмицата
." Мнозинството възстава и дава отпор на онези от списъка - тълкувателите.
Но се явяват и други, които се противопоставят. Един от тях е Галилей Величков, който тръгва от барака на барака и вдига на крак целият Изгрев. Доводите му са: „Искаме Словото на Учителя и музиката на Учителя. Не искаме тълкуватели на Словото. Не искаме преразказване на Словото Му.
Искаме да остане редът даден от Учителя - да се четат беседи четири пъти в
седмицата
." Мнозинството възстава и дава отпор на онези от списъка - тълкувателите.
Трябва да споменем, че Галилей Величков е определен също като лектор в Академията. Но тук той вижда отклонението на Школата и се противопоставя. Подкрепят го мнозинството. Години след това онези тълкуватели не можеха да му простят, че им е попречил да се покажат като най-достойни, знаещи и можещи ученици на Учителя. Днес това е кощунство.
към текста >>
64.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една
седмица
да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро.
Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г.
пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една
седмица
да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро.
На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център. Но това се отхвърля. 12.
към текста >>
65.
11.СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА
,
,
ТОМ 4
Денят за почивка бил пренесен следващия ден от
седмицата
, в деня на Слънцето.
5, ст. 12). Той се освещава с благотворителност, с молитви, славословия, изучаване на Божието Слово. В този ден не се работи. Събота е ден на Сатурн. През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в събота.
Денят за почивка бил пренесен следващия ден от
седмицата
, в деня на Слънцето.
А това е неделя. През 321 г. римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от седмицата като държавен празник. Неделята означава ден, в който не се работи. Думата "неделя" се състои от две срички: „не" и „деля".
към текста >>
римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от
седмицата
като държавен празник.
Събота е ден на Сатурн. През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в събота. Денят за почивка бил пренесен следващия ден от седмицата, в деня на Слънцето. А това е неделя. През 321 г.
римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от
седмицата
като държавен празник.
Неделята означава ден, в който не се работи. Думата "неделя" се състои от две срички: „не" и „деля". „Деля" означава "работа". А „не" „деля" означава "не" "работя". Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града.
към текста >>
А Учителят е Господар не само на съботата и неделята, но и на цялата
седмица
.
Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал. Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос. Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на съботата.
А Учителят е Господар не само на съботата и неделята, но и на цялата
седмица
.
към текста >>
66.
12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
А неделята е бил първият ден от
седмицата
.
ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в гроба, възкръсва в събота срещу неделя. Според евреите събота е бил почивен ден и в него не се работи.
А неделята е бил първият ден от
седмицата
.
Първите християни започват да се събират всяка седмица в неделя, първият ден след съботата, за молитви и да пресъздават всяка седмица Господната Вечеря и да преломяват хляба за Пасхата Господня. Така неделята е определен за Господен Ден. По времето на Учителя всяка неделя от 10 часа Той държи своите неделни беседи още от самото начало. От 1912 г. той започва да държи редовни неделни беседи от 10 часа, които са стенографирани и отпечатани.
към текста >>
Първите християни започват да се събират всяка
седмица
в неделя, първият ден след съботата, за молитви и да пресъздават всяка
седмица
Господната Вечеря и да преломяват хляба за Пасхата Господня.
ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в гроба, възкръсва в събота срещу неделя. Според евреите събота е бил почивен ден и в него не се работи. А неделята е бил първият ден от седмицата.
Първите християни започват да се събират всяка
седмица
в неделя, първият ден след съботата, за молитви и да пресъздават всяка
седмица
Господната Вечеря и да преломяват хляба за Пасхата Господня.
Така неделята е определен за Господен Ден. По времето на Учителя всяка неделя от 10 часа Той държи своите неделни беседи още от самото начало. От 1912 г. той започва да държи редовни неделни беседи от 10 часа, които са стенографирани и отпечатани. По време на Школата от 1930 г.
към текста >>
67.
13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
,
,
ТОМ 4
От 22 септември всяка година Учителят е започвал да държи Своите беседи всяка
седмица
през есента, зимата и пролетта.
Това са точките на пролетното равноденствие в знака Овен от Зодиака на 22 март и на есенното равноденствие в знака Везни на 22 септември. Движейки се по еклиптиката, за една година Слънцето преминава последователно през 12 съзвездия, които образуват зодиака, по около 30 дни. В дните на равноденствията - пролетно и есенно, Слънцето осветява еднакво двете полукълба на земята и денят е равен на нощта. Денят на пролетното равноденствие е 22 март и се нарича Денят на Пролетта, който е начало на Духовната година на Школата. Денят на есенното равноденствие е 22 септември и се нарича Денят на учебната година на Школата.
От 22 септември всяка година Учителят е започвал да държи Своите беседи всяка
седмица
през есента, зимата и пролетта.
Денят на пролетта 22 март е бил празник на Школата като начало на Духовната година. В този ден сутринта е имало беседа и за пръв път започва да се играе Паневритмия след дългата зима, като продължава да се играе до 12 юли - Петровден, който е бил денят на Учителя. След това е следвало почивка от два месеца, през което време Паневритмия се играе на 7-те Рилски езера. Есента Паневритмията започва да се играе след завръщане от Рила до 22 септември, който е бил първият учебен час на Школата. Тя се е играла на поляната на Изгрева от 22 март до 22 септември.
към текста >>
68.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Разговаряхме по текущите събития на
седмицата
.
Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци. Ранният следобеден час бе спокоен за Него. Изгревяни почиваха в топлия летен ден. Поляната бе безлюдна. УЧИТЕЛЯТ ме покани да седна до Него.
Разговаряхме по текущите събития на
седмицата
.
Между боровете, по пътеката откъм източната алея, се мярна бяла риза. Будното око на УЧИТЕЛЯ позна доктора, а той забеляза отдалеч бялата панамена шапка. УЧИТЕЛЯТ често носеше тази шапка. С пъргава походка на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас. УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева?
към текста >>
Болната от бронхопневмония оздравя, а заболялата от скоротечна туберкулоза не прие съвета на УЧИТЕЛЯ и след една
седмица
си замина.
В този живот друго е призванието ти, не е в областта на медицината. УЧИТЕЛЯТ наново се обърна към доктора: - А ти ще бъдеш известен лекар, с много добро бъдеще!... Откъм салона се зададоха група приятели. - Мен търсят, ще отида да ги приема! Двамата с доктора продължихме да седим на пейката, дълбоко замислени от проведения разговор... Съдбата на двете пациентки на доктора бе различна.
Болната от бронхопневмония оздравя, а заболялата от скоротечна туберкулоза не прие съвета на УЧИТЕЛЯ и след една
седмица
си замина.
към текста >>
69.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но този път силната простуда само за
седмица
съкрати дните на неговия живот.
На него не бе определено да бъде Изгревянин. Но днес, той вече е между нас!... ... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо. * * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел.
Но този път силната простуда само за
седмица
съкрати дните на неговия живот.
Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо. Двете беседи ще бъдат двата светилника, които ще озаряват неговия път.
към текста >>
70.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само
седмица
след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен.
Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само
седмица
след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
71.
ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ През време на Школата на Учителя се правеха редовно екскурзии до Витоша, почти всяка
седмица
, обикновено в четвъртък.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО Част III Летопис Вергилий Кръстев 43.
СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ През време на Школата на Учителя се правеха редовно екскурзии до Витоша, почти всяка
седмица
, обикновено в четвъртък.
Не беше една-две, а цели 22 години. Какви ли не излети бяха правени. Незабравими мигове. Така, ние сме на поредната екскурзия на Витоша, но беше уредено да преспим в една от хижите на Витоша, а тя бе хижа „Алеко". Бяхме се разположили на наровете, а Учителят седеше също на избрано от нас място.
към текста >>
72.
ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
След една
седмица
той бе убит при една засада от сръбските партизани.
Загледах се в нея и изтръпнах. Линията му на живота беше много къса и прекъсваше на дланта му. Нещо ме задави от вълнение. Тази къса линия на живота на дланта му свършваше точно там, където бе обозначена неговата възраст в момента. Казах му някои общи работи, а за нея замълчах.
След една
седмица
той бе убит при една засада от сръбските партизани.
Бях потресен от случилото се. Бях уплашен от това, което видях на ръката му. Бях разкъсан вътрешно от съмненията за ползата на окултното знание. Ето, аз знаех, но не го предупредих, че линията на живота му е къса, за да вземе мерки, или да напише поне едно писмо на родителите си. Не знаех дали съм постъпил правилно като съм замълчал.
към текста >>
73.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Малко по малко, за една
седмица
, състоянието на сестрата се подобри.
Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба. Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки.
Малко по малко, за една
седмица
, състоянието на сестрата се подобри.
На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана. За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение.
към текста >>
На втората
седмица
тя вече играеше Паневритмия.
И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба. Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри.
На втората
седмица
тя вече играеше Паневритмия.
Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана. За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота.
към текста >>
74.
ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Понякога излизахме един, или два пъти в
седмицата
.
А на 8.ХII.1943 година бях окончателно освободен, понеже поделението, в което бях извикан N74-1, бе демобилизирано. Така моята войнишка съдба бе значително облекчена. Аз останах свободен и Учителят ме покани да Го придружавам до Витоша, в разстояние на 40 дни. Разбира се, това бяха ежедневни възлизания от Изгрева, през Симеоново, до Витоша. Тези дни не бяха един след друг.
Понякога излизахме един, или два пъти в
седмицата
.
А друг път почти през ден. Понякога Учителят ме извикваше веднага след Школната лекция и след час - два пешком се озовавахме над боровата горичка над село Симеоново. Това бяха дни на непосредствено общуване с Учителя. За пръв път бях толкова близо до Него. Рамо до рамо, и заедно крачехме, отдалечавайки се от града, където бушуваше разрухата.
към текста >>
75.
4.30. Последната екскурзия с Учителя на Рила
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Числото седем представя дните на
седмицата
.
Сутринта излезнахме на Молитвения връх. След изгрев слънце Учителят произнесе неповторими Слова. Боян Боев и Савка стенографираха. Тези Слова бяха издадени в книгата „Опорни точки на живота." Това е Словото, произнесено от Учителя от 21 юни - 3 юли 1942 г. Там имаше едно такова изречение: „Тази сутрин на върха са дошли всичко 7 души.
Числото седем представя дните на
седмицата
.
Бог е създал света в седем дни. Значи всеки от вас представлява един ден от седмицата - от дните на сътворението на света." (Опорни точки в живота, стр. 7). Значи числото седем не беше избрано случайно и ние също не бяхме повикани поименно случайно от Учителя. Всеки от нас трябваше да бъде представител на един свят, комуто трябваше да бъде отправено Словото на Учителя и на Бога. Това бе голяма привилегия за нас.
към текста >>
Значи всеки от вас представлява един ден от
седмицата
- от дните на сътворението на света." (Опорни точки в живота, стр. 7).
Боян Боев и Савка стенографираха. Тези Слова бяха издадени в книгата „Опорни точки на живота." Това е Словото, произнесено от Учителя от 21 юни - 3 юли 1942 г. Там имаше едно такова изречение: „Тази сутрин на върха са дошли всичко 7 души. Числото седем представя дните на седмицата. Бог е създал света в седем дни.
Значи всеки от вас представлява един ден от
седмицата
- от дните на сътворението на света." (Опорни точки в живота, стр. 7).
Значи числото седем не беше избрано случайно и ние също не бяхме повикани поименно случайно от Учителя. Всеки от нас трябваше да бъде представител на един свят, комуто трябваше да бъде отправено Словото на Учителя и на Бога. Това бе голяма привилегия за нас. Спомням си думите Му: „Изучавайте Словото, което иде от Бога! " На следващият ден бе 22 юни 1942 г.
към текста >>
76.
5.41. Ученички на изгрева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Част втора ще ви изпратя идната
седмица
, защото е държана на два пъти.
Повече те не се повториха. Ето едно писмо на Боян Боев: Изгрев 12.V.1948 г. Любезна сестра Драга, Тук прилагам писмо до ученичките. Сега ще бъде техният ред да ми пишат. Онзи ден им изпратих препоръчано новата сказка: „Духовният образ на Учителя", част първа.
Част втора ще ви изпратя идната
седмица
, защото е държана на два пъти.
Изпратих ви и новият том беседи: „Новата мисъл". Пишете ми как прекарвате напоследък, как работите в училището и с нашите. По-рано Вие бяхте ми писали за болести на някои от ученичките на групата. Когато Вие дойдохте за 22 март, не можахме да говорим по това с Вас и с ученичките, понеже стояха много малко. Много време се мина оттогава и някои от болните може да са оздравели; и за това ми пишете отново за някои, които са болни, и ако им е възможно, мога да ви пратя някои упътвания въз основа на казаното от Учителя.
към текста >>
77.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
През тази
седмица
аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата червена студентска шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае.
Като че ли трябваше да снема костюма на тази моя роля и да облека костюма на новата роля. Станаха странни неща. Учителят даде задача, в Специалния клас, да се преброят космите на моята глава от страна на всички ученици. За тази цел брат Борис Николов, по нареждане на Учителя, ми отряза косите и в пликчета бяха раздадени на всички мои съученици от специалния клас. Космите на главата ми възлизаха на около 360 000.
През тази
седмица
аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата червена студентска шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае.
Не само това, но Учителят ми даде една задача: да мълча 15 дни, без да проговоря на никому дума. Всичките тези положения като че ли снеха завесата на първото действие. Тук не давам датите на събитията, по простата причина да не огранича дълбокото духовно съдържание на тези моменти, които се хроникират в етера. И за в бъдеще ще дадат своите отражения в епохата на новата култура, която Учителят чертаеше в своя малък общочовешки миниатюр, около себе си, или опитното поле, върху което изграждаше Своя нов мироглед на човечеството. Борис Николов беше дошъл на ул.
към текста >>
78.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка
седмица
той й поднасял по едно такова любовно писмо.
Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата. Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки. Нищо подобно. Когато Той каже една мисъл и я проектира, Той раздрусва Светата църква. Той проектира друга мисъл към обществото и раздрусва всички обществени устои на обществото.
И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка
седмица
той й поднасял по едно такова любовно писмо.
А на писмото нямало подател и учителката помислила, че писмото е написано от ученика. Какъв е изводът? Не ви трябват никакви посредници между любовта и човека. За какво говори господин Дънов? Говори за Светата църква.
към текста >>
По този начин може да се види през една
седмица
какво Учителят е говорил.
Отначало онези, които бяха заангажирани с печата гледаха своите материални интереси и изгода и после Учителят ги отстрани. Такъв беше примерът с Лазар Котев. Различието при печата на беседите се дължи на това, че нямаше подготвени хора. Аз бях направил следния опит. Аз бях подвързал беседите така, по три тома -сряда, петък и неделя, както са изнасяни по дати и години.
По този начин може да се види през една
седмица
какво Учителят е говорил.
Да се види как слиза Духа чрез Словото и се проявява в една седмица, т.е. в сряда, петък и неделя. По този начин аз направих 24 големи тома, като ги подвързах беседите така както са излизали по седмици. Подвързах ги с кожена подвързия със златни букви. При направения обиск през 1957 г.
към текста >>
Да се види как слиза Духа чрез Словото и се проявява в една
седмица
, т.е.
Такъв беше примерът с Лазар Котев. Различието при печата на беседите се дължи на това, че нямаше подготвени хора. Аз бях направил следния опит. Аз бях подвързал беседите така, по три тома -сряда, петък и неделя, както са изнасяни по дати и години. По този начин може да се види през една седмица какво Учителят е говорил.
Да се види как слиза Духа чрез Словото и се проявява в една
седмица
, т.е.
в сряда, петък и неделя. По този начин аз направих 24 големи тома, като ги подвързах беседите така както са излизали по седмици. Подвързах ги с кожена подвързия със златни букви. При направения обиск през 1957 г. милицията ги взе всички.
към текста >>
79.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Как е възможно, преди една
седмица
Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни.
Мен ме нямаше там. На едно събрание се повдига въпроса, че е необходимо да се отпечата книга на Учителя. Борис вдига големите си ръце и казва: „Такава книга едва ли може да излезе след хиляда години." На следващия път, когато се събира просветният съвет, Боян и Борис поднасят на всеки член от съвета по една книга. Подаряват я и като им ги подариха книгите, то направиха от тях най-големите си врагове. Всички изпадат в ужас.
Как е възможно, преди една
седмица
Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни.
Голяма реакция, голям шум, големи критики и страхотен хаос. Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със зъби. Всеки мисли, че е пръв над останалите. Главната агитаторка на този смут беше жената на Славянски - Люба. Всички интелектуалци смятаха, че са пренебрегнати, излъгани и измамени.
към текста >>
80.
6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ще се изложиш." Михаил се затваря една
седмица
и не излиза.
Но тя почива. Тогава се разнася слуха, че Михаил ще я възкреси. По това време Славчо Печеников е при него и той беше се много заблудил по Михаил. Но Славчо го предупреждава: „Михаиле, не прави такова нещо! Учителят не е правил тези неща в България и мъртви не е възкресявал.
Ще се изложиш." Михаил се затваря една
седмица
и не излиза.
Трупът го изпращат за погребение. Славчо Печеников като се върна тука отрезня, а нашият приятел Митко Грива му отвори накрая очите. И той видя своето заблуждение. Има и други случки, които не са за разказване. Един пример, от който ще се види как той набира пари.
към текста >>
81.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В този момент ние работихме в дома на моите родители, които бяха заминали за една
седмица
в провинцията.
Като ме видя, малко се разочарова от мен. Беше му неудобно да върви с мен строго официален. След малко извади един плик и ми подаде една сума пари, с които да си заплати магнетофонните ленти, защото знаеше, че аз ще правя магнетофонен запис. Аз отказах парите. Знаех, че всичко сам трябва да си финансирам.
В този момент ние работихме в дома на моите родители, които бяха заминали за една
седмица
в провинцията.
Когато след няколко дни съвместна работа вече завършвахме последните изречения не забелязахме, че беше се леко стъмнило и изведнъж небето се освети от ракети и салюти. Денят беше 9 септември 1974 година. Бяха изминали тридесет години от идването на комунистическата власт. Ние се усмихнахме и излезнахме на балкона да гледаме тази феерия от разноцветни илюминации на небето. Приехме го като добър знак.
към текста >>
82.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Работеше всеки ден - свиреше на цигулка, четеше беседи, правеше си извадки и понякога ми показваше какво е направил през
седмицата
.
А с какво внимание и обич се отнасяше Пеню Ганев към мен! Той ме обичаше. С тези, с които съм работил, никой досега не ме е обичал тъй, макар че съм им свършил цялата работа. С каква радост ме посрещаше. А беше достигнал библейска възраст.
Работеше всеки ден - свиреше на цигулка, четеше беседи, правеше си извадки и понякога ми показваше какво е направил през
седмицата
.
Невероятно усещане за младостта на един дух. Той беше се оженил късно за Каменка, на около 50 години. Родиха му се три деца, хубави, красиви и надарени. Доживя да ги изучи и да ги ожени. Дочака и внуци.
към текста >>
83.
7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Една
седмица
след започването на нашата работа научиха и дойдоха да ни видят нейните най-близки хоpa, c които тя контактуваше.
Тя започна и продължи близо шест месеца, от декември 1990 г. до края на май 1991 г. Работихме по 4-5 часа дневно. От четири дни работихме три дни по 4-5 часа. Всичко се записваше на магнетофон и ленти.
Една
седмица
след започването на нашата работа научиха и дойдоха да ни видят нейните най-близки хоpa, c които тя контактуваше.
Всички без изключение започнаха да й пречат, за да не може да работи с мен. Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействуват чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива.
към текста >>
84.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
По идея на Жечо Панайотов започна една поредица от „Мисли за ученика", които се пишеха на пишеща машина, които бяха извадки от Словото на Учителя и отначало бяха и важеха за една
седмица
.
Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора? " Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата.
По идея на Жечо Панайотов започна една поредица от „Мисли за ученика", които се пишеха на пишеща машина, които бяха извадки от Словото на Учителя и отначало бяха и важеха за една
седмица
.
Това беше една форма за наряд, даван от времето на Учителя. Питам го: „Защо си губите времето с тези издания, когато имате съвсем друга работа и си пропилявате жизнения кредит. Онова, което имате да вършите, не го вършите. А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години. И сега ги правят, дори ги отпечатват на книжки.
към текста >>
85.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в
седмицата
, да работим.
Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни.
И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в
седмицата
, да работим.
Аз пристигах от провинцията, където работех, изчаквах да стане към 18-19 часа, когато нейните посетители и гости я напускаха и тогава с нея продължавахме да работим до късно през нощта. Аз не вярвах на очите и на ушите си, че тя можеше да издържи, когато цял ден бе приемала посетители. А тя беше тогава на 75 години. Беше жилава, издръжлива и доживя до 90 години. Обикновено по нейна идея укривахме магнетофона в капака на нейната шевна машина.
към текста >>
След една
седмица
тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно.
Бях решил да включа и материали на стенографката Елена Андреева. Извадих подходящ материал от нейните магнетофонни записи, които бях направил лично и включих някои документи, които тя ми бе предала лично. Привлякох три сътруднички да набират на компютър машинописния текст. Една от трите бе и Наталия Ангелова Попова, която работеше върху материала на Елена Андреева. В мое присъствие тя предаде така наречената "разпечатка" за корекция на Елена Николова, понеже тя изяви желание да направи необходимата корекция, понеже желаеше да се запознае със съдържанието на материала.
След една
седмица
тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно.
А забележете, че нито един от поколението на Елена Андреева, че дори и от моето поколение не се интересуваше от историята на Братството и затова никой не бе запознат с елементарни неща, засягащи живота на Бялото Братство в България. Това се отнасяше и за Елена Николова, която също не познаваше тази епоха, а беше близо 30 години по-млада от мен. След това тя донесе материала, който не желаеше да коригира и се обяви срещу съдържанието му. Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно копие на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева. Като разбрах това, аз й поднесох да прочете протокола на Елена Андреева и тя в присъствието на Наталия го прочете на глас.
към текста >>
86.
7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
След една
седмица
му занасям 52 оригинални снимки на Васко Искренов с формат 6/9 см от рилския живот.
Изказах недоволство. Той започна да развива теории и да философства. Разбрах, че нищо няма да направи. Упрекна мнозина, че никой не му съдейства със снимки. Искал да приложи снимки, направени от Васко Искренов на Рила, с общи изгледи на Паневритмията.
След една
седмица
му занасям 52 оригинални снимки на Васко Искренов с формат 6/9 см от рилския живот.
Зарадва се, че ще му послужат. След това искаше да залепи изрязани ленти, на които да са записани отделните упражнения с нотния текст, за да може да ги залепи над снимките и да бъде показано кои пози и снимки се отнасят към дадено упражнение и даден музикален текст. Реших да му съдействам. Следващия път пристигнах заедно с Милка Кралева, която беше моя съпруга и след тримесечен брачен живот тя замина за Бургас, като юридически бе законна съпруга около девет години, през което време тя получи софийско жителство за себе си и дъщеря си. Тогава без софийско жителство не можеше нито да се живее в София, нито да се работи каквато и да е работа.
към текста >>
87.
18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
,
,
ТОМ 4
Една
седмица
след започването на нашата работа научиха и дойдоха да ни видят нейните най-близки хора, с които тя контактуваше.
Тя започна и продължи близо шест месеца от декември 1990 г. до края на май 1991 г. Работихме по 4 ÷ 5 часа дневно. От четири дни работихме три дни по 4 ÷ 5 часа. Всичко се записваше на магнетофон и ленти.
Една
седмица
след започването на нашата работа научиха и дойдоха да ни видят нейните най-близки хора, с които тя контактуваше.
Всички без изключение започнаха да й пречат, за да не може да работи с мен. Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействуват чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива.
към текста >>
88.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
По идея на Жечо Панайотов започна една поредица от „Мисли за ученика", които се пишеха на пишеща машина, които бяха извадки от Словото на Учителя и отначало бяха и важеха за една
седмица
.
Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора? " Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата.
По идея на Жечо Панайотов започна една поредица от „Мисли за ученика", които се пишеха на пишеща машина, които бяха извадки от Словото на Учителя и отначало бяха и важеха за една
седмица
.
Това беше една форма за наряд, даван от времето на Учителя. Питам го: „Защо си губите времето с тези издания, когато имате съвсем друга работа и си пропилявате жизнения кредит. Онова, което имате да вършите, не го вършите. А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години. И сега ги правят, дори ги отпечатват на книжки.
към текста >>
89.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в
седмицата
, да работим.
Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни.
И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в
седмицата
, да работим.
Аз пристигах от провинцията, където работех, изчаквах да стане към 18-19 часа, когато нейните посетители и гости я напускаха и тогава с нея продължавахме да работим до късно през нощта. Аз не вярвах на очите и на ушите си, че тя можеше да издържи, когато цял ден бе приемала посетители. А тя беше тогава на 75 години. Беше жилава, издръжлива и доживя до 90 години. Обикновено по нейна идея укривахме магнетофона в капака на нейната шевна машина.
към текста >>
След една
седмица
тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно.
Бях решил да включа и материали на стенографката Елена Андреева. Извадих подходящ материал от нейните магнетофонни записи, които бях направил лично и включих някои документи, които тя ми бе предала лично. Привлякох три сътруднички да набират на компютър машинописния текст. Една от трите бе и Наталия Ангелова Попова, която работеше върху материала на Елена Андреева. В мое присъствие тя предаде така наречената "разпечатка" за корекция на Елена Николова, понеже тя изяви желание да направи необходимата корекция, понеже желаеше да се запознае със съдържанието на материала.
След една
седмица
тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно.
А забележете, че нито един от поколението на Елена Андреева, че дори и от моето поколение не се интересуваше от историята на Братството и затова никой не бе запознат с елементарни неща, засягащи живота на Бялото Братство в България. Това се отнасяше и за Елена Николова, която също не познаваше тази епоха, а беше близо 30 години по-млада от мен. След това тя донесе материала, който не желаеше да коригира и се обяви срещу съдържанието му. Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно копие на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева. Като разбрах това, аз й поднесох да прочете протокола на Елена Андреева и тя в присъствието на Наталия го прочете на глас.
към текста >>
90.
2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА След като Учителя работи около три години с мен като частна ученичка като ме приемаше редовно два пъти в
седмицата
аз постепенно се въвеждах в пътя на ученика.
2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА След като Учителя работи около три години с мен като частна ученичка като ме приемаше редовно два пъти в
седмицата
аз постепенно се въвеждах в пътя на ученика.
Част от този път се намира в моите спомени, които по-късно ще дам. От 1916 година до 1920 година Учителя ме държа настрана, за да ме подготви и за да провери дали мога да схвана онези основни идеи, които Той ми дава, за да разработя у дома. Освен това аз бях много чувствителна, бях неподготвена и непременно щях да изгоря, ако той беше ме въвел неподготвена. Щях да изгоря така както изгарят крилете на нощните пеперуди, които са привлечени от блясъка на запаления огън. А въвеждането ми става съвсем простичко и съвсем обикновено.
към текста >>
91.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО Когато бях частна ученичка и ходех два пъти в
седмицата
при Учителя то родителите ми приеха това между другото.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО Когато бях частна ученичка и ходех два пъти в
седмицата
при Учителя то родителите ми приеха това между другото.
Майка ми бе светска жена, поддържаше връзки в обществото, което се беше образувало от висши чиновници, служители, офицерство, където се опитваха да имитират и подражават висшето общество на запад. Това българско подражание имаше и хубавите си страни, че европейската култура, главно чрез -музиката, поезията и добрите обноски навлизаше у нас, а имаше и лошите страни, че се внасяше всичко у нас направо и понякога то изглеждаше смешно. Българинът израснал на село, дошъл в града веднага се обличаше с градски дрехи, т.е. по западна мода и научаваше по някоя и друга фраза и беше много изненадващо да се гледа такъв човек - облечен по западна мода и опитващ се да говори с купешки думи, т.е. с чужди думи, които той не разбираше.
към текста >>
92.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
А този филм той го въртеше вече една
седмица
.
Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво. Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката.
А този филм той го въртеше вече една
седмица
.
И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон". Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания. „А твоите ръце и музиката помогнаха на съдържателя да напълни салона си следващия път и това е неговата оценка за теб като добър музикант", продължи Учителят.
към текста >>
93.
30. ПИСМАТА
,
,
ТОМ 5
На нас не ни трябваха писма, ние отивахме при него, задавахме въпроси и получавахме отговори, а четири пъти в
седмицата
Той изнасяше своите беседи пред нас.
Тази връзка се осъществяваше чрез писмата. Възрастните приятели, които познаваха Учителят преди войните имаха една завидна и голяма кореспонденция с Учителя. Те пазеха съкровено неговите писма. Ние, които бяхме на Изгрева около Учителя, ние нямахме писма с него. Ние бяхме до него и Той беше между нас.
На нас не ни трябваха писма, ние отивахме при него, задавахме въпроси и получавахме отговори, а четири пъти в
седмицата
Той изнасяше своите беседи пред нас.
Та всяка една беседа беше около 45 минути. Какво по-хубаво и по-дълго писмо от една беседа на Учителя? Беседите на Учителя бяха нашите съкровени писма на Изгрева. По това време на Школата Учителят ни даде като задача да пишем хубави писма на братята и сестрите в провинцията. Да поддържаме връзка с тях и да общуваме помежду си.
към текста >>
94.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА
,
,
ТОМ 5
Сега сестрите и братята правеха упражнението по за една
седмица
, но вече имаше и друго нещо, то се видоизмени.
Другите ни наблюдаваха и размишляваха защо ходим и какво правим с тези стомнички на извора. Отговорихме, че това е задача от Учителя и веднага и другите братя и сестри възприеха тази задача, но по-късно всеки съобразно себе си и вътрешното си разположение я изпълняваше различно. Мина не мина много време и възникнаха първите къщички на Изгрева, построи се и салона за беседите. Учителят дойде да живее на Изгрева и малкото селце се формира. Упражненията със стомничката до чешмичката на Диана Бад продължаваха.
Сега сестрите и братята правеха упражнението по за една
седмица
, но вече имаше и друго нещо, то се видоизмени.
Всеки ден носеха със стомнички вода от чешмичката, облечени с дебели дрехи, докато се изпотят и трябваше да отиват и да се връщат по четири-пет до десет пъти. След това се преобличаха със чисти дрехи. Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен характер, за което някои много, ама много държаха. На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха.
към текста >>
95.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Чакали ден, чакали два,
седмица
и месец с неразопакования багаж.
Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва, почуква и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване. Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място". Всички го гледали, стояли като изумени и не посмели нито да мръднат, нито да шавнат, нито да продумат. Той си отишъл, а те стояли и не знаели какво да правят. Накрая решили да чакат, за да видят какво ще да става.
Чакали ден, чакали два,
седмица
и месец с неразопакования багаж.
Не смеели да се радват и не посмели с никого да споделят. Най-интересното е, че никой не дошъл повече да ги безпокои. Така останали да живеят в собствената си къща без да бъдат изселени. Някой бе дошъл и бе отменил със Сила и с Власт заповедта за изселване. Беше изпратен някой Божий служител и той отмени изселването.
към текста >>
96.
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ
,
,
ТОМ 5
Казано иначе понеже той беше в Братския съвет след 1945 година, а по-късно стана и председател на този съвет - след 1953 г., то всяка
седмица
се събираха там, решаваха и Борис често изпадаше под тяхно влияние и се съгласяваше, но после като идваше у дома, след като аз чувах решенията им, то тогава започвах да му изнасям концерт от песните на Учителя, изгонвах онзи, който беше в него и след това идваше истинският Борис, на когото му отварях очите, той виждаше грешката си и взимаше друго решение, което бе обратно на онова, което бяха взели колективно.
Гледам го отвътре не е той, носи чужди влияния, говорът му е различен, мисълта му друга, отвътре беше чужд и започваше да ми говори неща, които първо не бяха негови, второ не са верни и трето бяха грешни от начало до край. Тогава аз го посрещах и започвах да му отварям очите. А това ставаше трудно, но после успях да се добера до един метод, който ми бе даден от Учителя. Като се връщаше в едно такова състояние аз сядах на пианото и започвах да свиря песните на Учителя, някои от мистичните песни, които Учителят ми бе казал, само че аз нямам право да кажа кои са сега, но под действието на музиката на Учителя и в разстояние на един час свирене, то онези влезнали в него духове и онези чужди влияния от него излизаха и после той придобиваше своят изглед нормален и аз започвах да му отварям очите. И тогава той взимаше друго решение, точно обратното, което бяха взели там при онези, които се събираха и където бяха решили.
Казано иначе понеже той беше в Братския съвет след 1945 година, а по-късно стана и председател на този съвет - след 1953 г., то всяка
седмица
се събираха там, решаваха и Борис често изпадаше под тяхно влияние и се съгласяваше, но после като идваше у дома, след като аз чувах решенията им, то тогава започвах да му изнасям концерт от песните на Учителя, изгонвах онзи, който беше в него и след това идваше истинският Борис, на когото му отварях очите, той виждаше грешката си и взимаше друго решение, което бе обратно на онова, което бяха взели колективно.
Онези там като виждаха, че Борис се измята и че взима друго решение се чудеха и изпадаха в противоречие. На какво ли може да се дължи тази промяна. Не можаха да си обяснят изобщо до края на живота си. Смятаха, че той е непостоянен, ту каже едно, а после върши друго, но като виждаха, че онова, което той впоследствие прокарваше е срещу техните първоначални планове, то се нахвърлиха и срещу него и търсеха кой ли стои зад него. И тогава лека, полека се насочиха към мен и откриха, че аз съм причината.
към текста >>
97.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
„Опълченска" 66 и отивах редовно два пъти през
седмицата
.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ Това беше времето, когато бях обучавана на ул.
„Опълченска" 66 и отивах редовно два пъти през
седмицата
.
Но Учителят изведнъж измени този порядък и ми нареди да идвам всеки ден. Така идвах десет дни подред. Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя. Дойде време за обяд, той ме покани да обядваме и ми каза: „Рекох, елате утре".
към текста >>
98.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла
седмица
, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен.
Най-накрая Учителят ме изслуша, но може би ме върна най-малко двайсет и пет пъти за целия ден. Аз отначало ги броях на пръсти, после се изморих и казах колкото и да бъдат ще чакам не само до съмване, но и до разсъмване. Ще чакам ден и нощ. Беше се вече стъмнило и Учителят ме извика с пръст и ме изслуша като ми даде напътствия по моят главен въпрос, за който бях отишла при него. Та за него чаках от сутринта до вечерта 12 часа и бях върната към тридесет пъти като предпочиташе други пред мен.
А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла
седмица
, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен.
А това беше за търпението на ученика пред Божественото. Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка". Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото". Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен. И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят.
към текста >>
99.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Той дал наставления с какво да го хранят и след една
седмица
то оздравяло.
При детето застанал само Учителя със сестра Цочева. Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа. След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи.
Той дал наставления с какво да го хранят и след една
седмица
то оздравяло.
Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога. Много пъти имаше и комични положения в Школата. Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе докторат и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят докторат. Имах усещането, че се движи като петел между кокошки.
към текста >>
100.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
След една
седмица
постройката е вече готова, слагат се керемидите на покрива, боядисва се от вътре и ето идват съборните дни.
А студента Руси дето следва в Прага е имал язва на стомаха и често е страдал от нея и трудно се е хранел. По тази причина рождената му сестра го завежда при Учителя да се срещне с него и да получи съвет как да си излекува язвата. Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но такъв че само да наблюдава без да им прави забележка. Непрекъснато в разстояние на няколко дни той е на Изгрева и там пренощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа е непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети.
След една
седмица
постройката е вече готова, слагат се керемидите на покрива, боядисва се от вътре и ето идват съборните дни.
Учителят му казал: „Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне при него и да се хранят заедно на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба сготвена в големи казани.
към текста >>
НАГОРЕ