Търсене в текстове за 'Свежест'

Галилей Величков (1911-1985)

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
към текста >>

2. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Всичко ухае на свежест и обновление.
"Духът на Истината и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него.
към текста >>

3. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце.
Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там.
към текста >>

4. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест.
Ами сега? Ще се чака. Няма как. На "Изгрева" ние сме обезпокоени. Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение. Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева".
към текста >>

5. 24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота.
Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала. Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата скала. Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота. А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото.
към текста >>

6. ІІ.33. ЛУНАТА

Галилей Величков

ТОМ 4

Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест.
33. ЛУНАТА Над Софийското поле премина лятна дъждовна буря. Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град.
към текста >>

7. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Галилей Величков

ТОМ 4

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.
към текста >>

8. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

ТОМ 6

Пролетната свежест влиза в стаите и подканя: „Хайде, по-скоро, по-скоро!
Тя сякаш Го познаваше вече. Оставаше да дочакам Великден, който не закъсня да дойде. Хубаво, пролетно, светло утро! Ние сме от рано на крак. Къщата е почистена, подредена, прозорците и врати разтворени. Пролетната свежест влиза в стаите и подканя: „Хайде, по-скоро, по-скоро! " Аз съм се затворила в своята стая в тревога: Но днес е Великден! Аз не мога да се облека с моята извехтяла ученическа престилка. Как не ми е дошло на ума до сега? Имам хубава бяла якичка, но престилката, престилката! И тя е чиста и изгладена, но вехтичка, поизбеляла и даже пооръфана тук-там.
към текста >>

9. 61. РАЖДАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ТОМ 8

Есента ги успокоява със своето изобилие и им обещава спокоен живот за зимата, когато белият снежен губер ще ги запази, както пази посетите семена, а те спокойни от това велико покровителство, се приготовляват, чертаят програми за бъдните дни, когато ще изненадат пак очите с красота, ще ги изненадат с небивала свежест, ще ги изненадат с бликнал живот.
Малките къщички, със своите скромни обстановки се превърнаха в живи хора, в ученици. В ученици, в живи хора - мислещи, учещи, работещи. Природата е изправена пред тях в целия си ръст. Пролетта ги вълнува със своя изблик на живот. Лятото ги радва с великата си разумност. Есента ги успокоява със своето изобилие и им обещава спокоен живот за зимата, когато белият снежен губер ще ги запази, както пази посетите семена, а те спокойни от това велико покровителство, се приготовляват, чертаят програми за бъдните дни, когато ще изненадат пак очите с красота, ще ги изненадат с небивала свежест, ще ги изненадат с бликнал живот. Ученикът е посятото семе. Ученикът минава по пътя, по същият път на посятото семе. Тетрадки и моливи са у него. Той чете великата книга на природата, пише в тетрадките на своя ум, разсъждава и чертае план за новия живот, който като мираж го привлича, води и сочи, за да му открие самата действителност - бликналият извор с чудната, буйна растителност край него. Къде остана "Изгревът"?
към текста >>

10. 10.Учителят ни води по нов път

ТОМ 9

Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота?
Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота? Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, на тревицата, природата е надарила.
към текста >>

11. 23.Учителят даваше темите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Това придаваше на Словото му свежест, живот, правеше го разнообразно и интересно.
Всякога намираше нови и нови средства, и форми за изява на Словото си. За да ни изясни учението си, употребяваше много разкази, анекдоти, легенди, приказки, сравнения. Това правеше Словото му интересно и ново. Законите, за които ни говореше ги изясняваше от една страна, после от друга с един пример, после с друг пример, които вземаше от живота. Той в своята творческа мисъл беше неуморим и богат. Това придаваше на Словото му свежест, живот, правеше го разнообразно и интересно. Спомням си, още в първите лекции на школата той говори за свещеният егоизъм. Той така говори, че всеки който е присъствал никога не може да забрави този образ. Понятието „свещен егоизъм" стана нарицателно в отношенията на Братството. Подобен образ беше точилото и ножът. Какво печелят хората когато се карат?
към текста >>

12. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ТОМ 9

Особена свежест!
/И Учителят си излезе. Всички прави и тихо в мълчание стояхме 4-5 минути. След това излезнахме всички тихо, безшумно вън на поляната и си направихме упражненията с музика. Много свеж въздух. Гората има особен вид, всичко е букнало зелено, дървета, листа, треви. Особена свежест! / Слънцето грее. Топло е. И Витоша близо се вижда. Прозрачност навсякъде из въздуха."
към текста >>

13. 01 - 71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Когато бил положен в ковчега, лицето му си било възвърнало предишната свежест, сякаш бил заспал.
Когато лентата на неговия жизнен път, богат с опитности, свършила, брат Куртев хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, помолил да отворят малкото прозорче за въздух и казал последната си молитва: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си, приеми душата ми. " Щом като изрекъл тези думи, главата му клюмнала и духът се отделил от тленното му тяло, за да се пресели във вечността. Онова, което правело впечатление при боледуването на брат Куртев било, че той през цялото време бил в пълно съзнание, както когато е бил здрав. Само от време на време се излъчвал и е разговарял с невидими посетители на непознат език. След като те си заминели, се обръщал към присъстващите и ги запитвал нещо или им отговарял на зададени въпроси. Когато бил положен в ковчега, лицето му си било възвърнало предишната свежест, сякаш бил заспал. Това се случи на 14 февруари 1961 г. в 2 часа и 45 минути. В същия ден в 9 часа и 30 минути имаше пълно слънчево затъмнение, т. е. земята, слънцето и луната бяха на една линия и луната хвърляше сянка върху земята. Автомобилите в него ден и час, които се движеха по Карнобатското шосе, се движеха със запалени фарове, за да осветяват пътя си.
към текста >>

14. 17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Бодрост, свежест и прилежание красят живота на ученика. 2.
7. За доброто бъди буден, нека бъде твой спътник. 8. Привикни на точност, отмервай времето. 9. Краката са символи на добродетели, дръж ги в изправност. 10. Мисълта е чиста тогава, когато изхожда от светлината. ДЕН ОСМИ 1. Бодрост, свежест и прилежание красят живота на ученика. 2. Жилище на Духа е чистото сърце. 3. Извърши най-съвестно възложената работа. 4. За ученика всекидневната програма е определена. 5. Старай се да запазиш в себе си всякога мира. 6. Използувай добрите условия за Богоугодна работа. 7.
към текста >>

15. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух.
Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух. Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята. Това е Неговата мисия, възложена Му от Бога. Със своето Слово, със Своя живот, той даде мощен потик за идването на новото. Този потик изпървом засяга известен брой души, но постепенно се разраства и ще обхване цялото човечество. Днес сме в една преходна епоха - разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

16. 6. ВЕЛИКДЕН

Паша Теодорова

Излизам рано сутринта на двора, да подишам чист въздух, да се порадвам на пролетната свежест, на красотата на деня.
Как да нарека този Велик ден? Ще го нарека и то със съгласието на всеки един, който би прочел тези мои спомени. Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден на моята душа, за който безкрайно благодаря. Беше 16 април 1916 г, Велик ден. Ранно пролетно утро. Излизам рано сутринта на двора, да подишам чист въздух, да се порадвам на пролетната свежест, на красотата на деня. В двора имахме доста вишневи дръвчета - всички цъфнали, дворът потънал в белия цвят - красота ненагледна. Пролетта беше дошла рано. Отправям погледа си надясно - друга красота. Зелените листа на дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви. Изведнъж реших да откъсна няколко от най-хубавите цветове и да отида на ул.
към текста >>

17. 27. МОМИНСКИ СВЯН

Паша Теодорова

Такава руменина и такава свежест не бях виждала дотогава, дори и при най-свенливата мома.
А той стана бързо, обърна се назад, направи 1-2 крачки и без да каже нещо, взе от една маса един затворен плик, задържа го известно време в ръката си. Настана кратко мълчание. Не зная какво и кой ми обърна вниманието, но погледът ми се спря върху лицето на Учителя. Останах изненадана. Една необикновена нежна руменина заля лицето на Учителя. Такава руменина и такава свежест не бях виждала дотогава, дори и при най-свенливата мома. Така се роди изведнъж понятието „момински свян". Ще кажете, че нали Учителят е мъж, за какъв момински свян може да се говори? Именно тук това понятие изразяваше с най-голяма сила, с по-голяма чистота и красота неговото съдържание - след това Учителят бързо подаде плика на сестрата, която го прие с особено дълбоко вълнение. Пред мене беше Учител и ученик. В плика е имало някаква парична помощ.
към текста >>

18. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО

Паша Теодорова

От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха.
В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО Доста се колебаех да опиша ли тази картина или не, понеже е печатана. Най-после си казах: Да, но тази картина има отношение към моята работа и затова, колкото и несполучливо да я предам, макар и четена преди много години, ще се опитам да я опиша. Всяка душа, която е в хармония с безконечното, т.е. с Великото начало в света, представя обширна, необятна градина, с вход свободен за всяко живо същество. Влезеш ли в тази градина, чувствуваш рая на земята. От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха. Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора. Птички гласовите огласят въздуха навред и напомнят на човека за красотата в природата. Деца весели, засмяни, тичат и играят по тревата и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички. Млади момци и моми дружно се разговарят и напомнят безгрижието в живота. Тук-там някой старец или старица, седнали под сянка да си починат, да се полюбуват на благата, с които природата щедро е наградила човека.
към текста >>

19. 5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША

Гена Папазова

Такава свежест лъхаше от нея.
Зависи кога човек, в каква възраст е. В.К.: Да. Г.П.: Аз я познавам от 1920 година, когато съм била на 17 години. Тя е била още 16 години по-възрастна от мен. Среден ръст, по-лесно може да се каже, че беше към пълните, отколкото към слабите по устройство на човека, пъргава, весела, наричаха я Парасковия, защото лицето я беше действително като праскова, с мъх. Такава свежест лъхаше от нея. После без съмнение, възрастта си показа въздействието. Човек се променя. Нито аз съм била, каквато съм била, нито тя беше, каквата е била. Та хубостта е нещо много относително. Но тя беше обаятелна.
към текста >>

20. Приложение Шесто

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

След малко аз гребях и пиех от водата, радвайки се на нейната бистрота и свежест.
Приложение Шесто КАК ЗАПОЧНА НАШАТА РАБОТА СЪС СЛОВОТО Теодора Шкодрева Беше лятото на 1996 г., сънувах странен сън: Пътувахме из планината и стигнахме до място, където езеро беше пресъхнало и само калта беше останала. Заехме се да прекараме една система от маркучи и започнахме да преливаме вода. След малко аз гребях и пиех от водата, радвайки се на нейната бистрота и свежест. После си взехме багажа и когато си тръгвахме, забелязах, че на близкия хълм е седнал Учителят и ни гледа. Не разбрах тоя сън. Когато се върнах от Рила, някъде в края на август, сънувах, че разказвам на някого съня с пълни подробности и завършвам с думите: „Не разбирам какво значи този сън." Долових отговор: „Това означава, че трябва да издавате беседите на Учителя така, както са ги издавали в началото. Много висши йерархии са заети да ви помагат в това." Събудих се с ясен спомен за думите, които чух. Нямах представа какво общо мога да имам с издателската работа по беседите.
към текста >>

21. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Тя е необходима за характера му; тя носи свежест.
494.Силните преживявания. Силните преживявания на ученика трябва трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън. Тогава той се ползува. 495.Дълбочина. Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си. Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му; тя носи свежест. Дълбочината - това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност - това е четвърто измерение вече. 496.Добрият ученик. Ученикът не трябва никога да критикува пос- тъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.
към текста >>

22. 8. ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

ТОМ 15

По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистия въздух, напоен с аромата на младата борова гора, полските и горски цветя, топлите галещи лъчи на слънцето, приятната свежест и зеленина, всичко това създаваше от „Изгрева" усета, че наистина човек се намира в някакъв кът от Райската градина.
Накрая се озовахме в една чудно красива поляна. Тази разкошна поляна от около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле, заобиколена от север, запад и отчасти от изток с млада борова горичка. Тя ми се видя като кът от Райската градина. На юг към Витоша се разкриваше величествена панорама, от леко нагънатото потънало в зеленина, на нивите, ливадите и зеленчуковите градини, Софийско поле. А в дъното на тази омайваща гледка се издигаше с чудния си релеф величествена Витоша. По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистия въздух, напоен с аромата на младата борова гора, полските и горски цветя, топлите галещи лъчи на слънцето, приятната свежест и зеленина, всичко това създаваше от „Изгрева" усета, че наистина човек се намира в някакъв кът от Райската градина. Всички братя и сестри, биха се намерили в затруднение да изкажат своето възхищение от впечатлението, което са имали при своето посещение на Изгрева. Ето как описва брат Методи Константинов своето първо отиване на „Изгрева".*: „В 1922 година през месец март, отидох при Учителя в пределно скромната му квартира, жилище на улица „Опълченска" N 66. След приятни и полезни разговори, които имах беше станало късно и Той ме покани да нощувам там. На сутринта, в ранни зори, тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора.
към текста >>

23. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

ТОМ 15

По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пръщене по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас". Но ние знаем где е тя. „Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат. Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал.
към текста >>

24. 15. ИЗПИТАНИЕТО

Аз видях обаче нейната елегантност, нейната свежест и хубост.
Човек като издържи на изкушенията, Бог го благославя и повдига. Бай Христо всяка сутрин в зори отиваше на манастира. Аз още спях, Роза взела метлата, уж че мете, влизаше в стаята ми и с огнено запалените очи започваше да ме гъделичка, да ме закача. Аз в себе си реших да не се поддам на изкушението. Това се повтаряше всяка сутрин. Аз видях обаче нейната елегантност, нейната свежест и хубост. Чистото й правилно лице, черните й очи започнаха да надделяват на чувствата ми и аз реших да напусна квартирата си и да се преместя у един съсед. Само една нощ спах в новата си квартира и дойде заповед да замина за Добро поле, защото конете, носещи храна и бойни припаси на позициите, биваха ранявани, нямаше кой да даде първа помощ. Настаних се в нова, хубава дъсчена барака, построена за капитан Шарлаганджиева в резервната част, та когато ротата се изтегли на почивка, да си имат войниците бараки. Резервната част се помещаваше в голяма борова гора, която служеше за скривалище от неприятеля. От време на време падаха големи снаряди, които изкопаваха големи дупки, като на мазетата на къща.
към текста >>

25. 1929 година - продължение

Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота, бодрост, свежест и широта.
На вечеря и на обед бях в общината по нямане на хляб. Легнах си, без да бях чел за обед и за вечерта от Ш серия, понеже беше ми много изморително. 25.VI.1929 год., вторник, с. Крепча Станах като се бе разсъмнало. Измих се и в самото миене такава радост изпитвах, че ми се искаше да пея, свиря, да се движа. Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота, бодрост, свежест и широта. Духът ми летеше във Висшите сфери. Пеех и [се] молех с общата братска молитва на всички светли души и Светлите Духове, които ии съпровождат в живота ни. Като че дойдоха да махнат пердетата на душевната ми стая, за да ми изкажат вън в Божия свят каква светлина и Слънце на живот съществуват, а ази се щурам в тъмнина и питам дали има по-голямо светило от тая на лоената свещ. Ден с небивало ясно, чисто и светло небе. Слънчевите лъчи като че повтаряха песни и музика за дивния живот, който се струи.
към текста >>

26. 1934 година

Тази вечер ми се промени състоянието и затова си посвирих, така пълен с дух на радост, свежест и светлина.
С ходжата наредихме програмата. След това закусихме със сирене, а после, на второто междучасие и донесоха закуска. Днес изобщо добре ни храниха. От децата съм доволен. Мъчно запомнят, но все има резултат. Тази вечер ми се промени състоянието и затова си посвирих, така пълен с дух на радост, свежест и светлина. Имах отлично състояние да свиря и да пея. С турците разговарях много надълго и после минах в стаята си и свирих и пях. По икиндия направих на ходжата една снимка, но не я проявих. 25.I.1934 год., четвъртък Ясно небе. Хубаво слънце, тихо време.
към текста >>

27. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсякъде.
Казах, че човек е най-големият мъчител на себе си. Има вътре в човека един стар човек. И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5. Песен на човешкото лице, от Учителя, дадена на 24.III.1933 год. Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсякъде. Всичко се движи, пълзи и лази; хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави. Чува се радостната песен: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името Ти над всичко. Ти царуваш в сила и живот, в знание и мъдрост, в истина и Любов. 6. Пролетен марш от Учителя - март 1933 год. I Ето, пристига чудната пролет, слънцето изгрява.
към текста >>

28. 5.При Буджакова

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Най-сетне ние му доказахме, че бъдещето е на новите идеи, които като буйни потоци се разливат от високите планини, за да влеят преснота, сила и свежест в живота и да го направят благо за човека.
Напразно се стараеше да отрече горното и да постави като една идея фикс леснодостъпния език есперанто. Той си послужи с общия, но изтъркан маниер на всички съвременни политикани и икономисти, в отговор на което ний му възразихме, че ако съвременното човечество продължава да живее с досегашния начин на мислене, би значило да създава, вместо блага, една крайно отровна атмосфера, в която смъртта е неизбежна. За илюстрация ние му представихме потресающата картина, която се вижда в лицето на днешния човек и на неговата фалирала култура. Ний му приведохме един от великите закони на живата и разумна природа - че никъде не е писано в книгата на живота, че човечеството е осъдено да се гърчи вечно в страдания и болести и да загине безвъзвратно в страшните лапи на смъртта, за да загасне всякакъв живот и всякаква човешка култура. Напротив, във великата книга на живота е писано, че човешкият живот е вечен, че той еволюира и че минава от светлина в светлина, от съвършенство към съвършенство. Най-сетне ние му доказахме, че бъдещето е на новите идеи, които като буйни потоци се разливат от високите планини, за да влеят преснота, сила и свежест в живота и да го направят благо за човека. Че това е факт, ние го виждаме в лицето на възрастващето поколение, което разлива света с идеите на Бялото Братство, с идеите на есперанто, на тези на вегетарианството, въздържанието и други такива. А от старото ни помен няма да остане, както това е с ония ледени палати на празни и охолни милионери, които ледени палати, под силата на топлите и животворни лъчи на слънцето, се стопяват. - Вярно ли е всичко това? - със затаен глас запита нашият събеседник. - Вярно е, брат - му отговорихме ние, - защото такава е волята Божия и другояче не може да бъде.
към текста >>

29. 13. Зазоряване на Молитвения връх

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Вгледах се в далечината и видях как се разтваряха свещените двери на Изтока, за да мине през тях царският син, блестящ, светъл, величествен и украсен с венци, носещ на крилете си красивата зора, ухаеща чистота, свежест и красота.
Само погледът на небето, члез безбройните звезди, зорко бдеше над нас. Никогаш не съм виждал[а] по-красиво небе от това на Молитвения връх! Ще го помня. Той вечно ще се издига в душата ми и ще ме свързва със свещената планина, с върховете, с езерата, с „Ел-Бур", с „Езерото на съзерцанието". Ще ме свързва с небето и звездите, с братята и сестрите, с героичните души, ще ме свързва с Бога и с моя Учител. Вгледах се в далечината и видях как се разтваряха свещените двери на Изтока, за да мине през тях царският син, блестящ, светъл, величествен и украсен с венци, носещ на крилете си красивата зора, ухаеща чистота, свежест и красота. Раждаше се новият ден.
към текста >>

30. 23. V. 1922 г., София, Лекция III-a от Учителя

VI. Очерци за Мара Белчева

Каква свежест, каква радост влива той в свенливите цветя!
И целия свят да му дадат, окото му не трябва да мигне. Някой път вие казвате: „Аз не съм като хората." Човек, като стане като хората, той е една монета, която се е обезличила. Една златна монета попаднала в ръцете на едни деца и те като я търкали, станала чиста и бяла; друга монета им попаднала, и от нея искали да направят чиста, обаче я изтъркали. Когато всички хора станат еднакви, те са изтрити хора. Обща изработка на IIIa домашна работа: Ползата от изворите 1. Каква свежест, каква радост влива той в свенливите цветя! От техните разнообагрени чашки лъха вредом благоухание. Птичките, омаяни от това благоухание, подтиквани от напева на чистия извор, закършват звучните си химни. А морният пътник, в този приказен сън на дивната природа, със смирение навежда глава, за да утоли своята жажда. 2. Невидимият, тайнствен живот на природата е също един извор, вечно бликащ, от незнайно за нас начало, от което черпим сила, живот, енергия. И той е единственият, истинският извор - изворът на Любовта и Мъдростта.
към текста >>

31. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота.
В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота. В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят.
към текста >>

32. II. Към моето сърце

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Тя буди в душата ми свежестта и нивга не съм била тъй спокойна и весела, освен когато сълзите сладко текат и го пронизват болно.
Защо туптиш? Какво искаш? - Кажи! Аз имам в моя живот дни на страдания, които високо ценя, и през най- тежките дни на изпитания, аз никога не оставих мъглата дълго да стои пред мен. Когато някога за миг ме завлечеш в суета и искаш да бъда роб на това, що умира и обещаваш ми суетна радост, тъкмо тогава моята радост престава и жаля горчиво за предишната тъга. Тя буди в душата ми свежестта и нивга не съм била тъй спокойна и весела, освен когато сълзите сладко текат и го пронизват болно. Когато преминат през него, то става чисто като кристал. О, има дни, сърце, които са скъпи за мен. Когато си пропито от висши желания, които като огън парят и ден, и нощ в моята душа, в тези дни аз виждам всичката човешка неволя, горчивите страдания и страшните беди. Те като траур обгръщат младата девойка, в която за миг угасва пламъкът на нейните светли бъднини. Горяща за живот, отворила обятия за работа, тя навеся загаснали очи към земята и замира нейното сърце.
към текста >>

33. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Много голяма свежест на диетата придаваше алабашът.
Нова налагаха и ореховите ядки, които през повечето дни не липсваха. Ползуваните 7-8 ореха бяха напълно достатъчни. Опитът, който ние направихме с ябълки при нас, се оказа неуспешен. Поради алкалния характер, който храната придаваше при консумиране на ябълки, се получаваше ясно изразена намалена киселинност, убиване на апетита, дори чувство на отвращение. Напротив - включването на накиснато във вода френско грозде придаваше на диетата кисел вкус и се поемаше много по-охотно. Много голяма свежест на диетата придаваше алабашът. Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевидно спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на свежест и бодрост. Това възбуждаше известно учудване, тъй като беше видно колко малко истински хранителни единици се поемат чрез неговата консумация: колко белтъци, тлъстини, въглехидрати съдържаше. Очевидно тук играеха роля специфичните соли и витамини. Много добре се поемаха суровите моркови. Чувствуваше се, че се поема нещо, което храни.
към текста >>

Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевидно спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на свежест и бодрост.
Ползуваните 7-8 ореха бяха напълно достатъчни. Опитът, който ние направихме с ябълки при нас, се оказа неуспешен. Поради алкалния характер, който храната придаваше при консумиране на ябълки, се получаваше ясно изразена намалена киселинност, убиване на апетита, дори чувство на отвращение. Напротив - включването на накиснато във вода френско грозде придаваше на диетата кисел вкус и се поемаше много по-охотно. Много голяма свежест на диетата придаваше алабашът. Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевидно спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на свежест и бодрост. Това възбуждаше известно учудване, тъй като беше видно колко малко истински хранителни единици се поемат чрез неговата консумация: колко белтъци, тлъстини, въглехидрати съдържаше. Очевидно тук играеха роля специфичните соли и витамини. Много добре се поемаха суровите моркови. Чувствуваше се, че се поема нещо, което храни. Естествено, те са повече богати на твърди вещества, на соли и витамини.
към текста >>

34. 58. Първата и последна беседа на Учителя в гр. Свищов (разказва Иустина Халачева)

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест.
Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. [1] Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия „Сила и Живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено? Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите ми. През 1921 г. в Свищов беше на служба прокурор нашият брат от Севлиево Стефан Тошев. Той организира първите братски събрания.
към текста >>

35. 14. Макрокосмични песни

Блестящи, усмихнати слънчеви лъчи пълнят, напояват въздуха с кристална свежест.
14. Макрокосмични песни (в. „Братство", бр. 144, 22.XII.1935 г., с. 1, 3) 14.1. Вдъхновение Изобилна радост се сипе с пълни шепи върху майката земя. Блестящи, усмихнати слънчеви лъчи пълнят, напояват въздуха с кристална свежест. Няма вчера и няма утре. Всичко е само усмихнато „днес", което безгрижно тананика. - Душата се възправя над дреболиите на живота и поема с пълна сила топъл вятър, напоен с много светлина и с много радост. Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст. 14.2. Реалността Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето.
към текста >>

36. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

Устни - трептящи от руменина и свежест, хубаво изваяни.
Естествена елегантност, която се чете във всичко - и в стойка, и в жестове, и в походка. Лице - овално. Хубаво заоблено чело, тънки и красиво изписани вежди. Очи - повечето сини, рядко кафяви, но винаги светли и пръскащи магнетичен чар. Нос правилен, изящен, с фино изваяни ноздри. Устни - трептящи от руменина и свежест, хубаво изваяни. Брада изящно заоблена. Това са черти по-вече на женския тип „Везни”. Родените под този знак са хора на изящната обхода - деликатни, нежни, учтиви. Те притежават едно естествено чувство за справедливост и равновесие. Миролюбиви, правдиви и естествено вежливи - те често застават като арбитри между хората.
към текста >>

37. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Ала недоизрекъл още вестовоят тия думи, и госпожицата сама влиза през полуотворената врата, весела, засмяна, трептяща от свежест и младост.
- Ами токът на десния ботуш на мен ли оставяш да го лъсна, гневно кресва поручикът, понечил да замахне с ръка към вестовоя. Но тъкмо в тоя миг електрическият звънец издрънква. Вестовоят, възползувай от това, бързо се измъква изпод дигнатата ръка на поручика и отива да провери, кой звъни. - Госпожица X. Иска да ви види. Ала недоизрекъл още вестовоят тия думи, и госпожицата сама влиза през полуотворената врата, весела, засмяна, трептяща от свежест и младост. Поручикът, изненадан на първо място от ненадейното идване на девойката, но облъхнат сякаш от пролетен ветрец, тутакси отпуска смръщени вежди, погледът му, гневен дотогава, омеква, очите излеко се усмихват, навъсеното му лице се отпуща и се озарява от усмивка. Госпожицата се приближава към него да се ръкува. Той удря ток о ток, и отсича рязко един мъжествен поклон - чисто по марсовски! - Бихте ли желали да ме придружите на кино? Дадохте ми обещание.
към текста >>

В него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят.
Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко „Марсовци” са претърпели поражение от „Венера” и колко „Венери” са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания!. Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем погледна нашата „Венера”, която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода. Колкото и силен отпечатък да е оставил модерният спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и „омъжестви” типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-пълен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде - и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напълнено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. В него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата - светлокестенява, макар и да е фризирана в случая - личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава, и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него. Преди всичко, и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване, волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се лее като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите - едно явно неудобство при физиогномичния анализ - все пак са запазили своята основна дъговидна линия.
към текста >>

38. 32. За близнаците

ГЕОРГИ РАДЕВ

Дух на воин и душа на девойка

Но те са привеждани толкова често, че са изгубили вече своята свежест.
Ала въпреки различията си по темперамент и характери, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа партия. След възтържествуването на последната, на 30 януари 1930 г, тия двама души стават не някакви обикновени държавни функционери, а министри на третия Райх. Думата е за всесилния днес маршал Гьоринг и за Алфред Розенберг, автор на книгата „Митът на двадесетия век” и министър на просветата. В случая имаме, ако не сходство в характерите на тия двама души, родени в един и същи ден, то поне успоредност на някои важни отсечки от линиите на тяхната съдба. Примери за близнаци от тоя род има и в астрологичната литература. Но те са привеждани толкова често, че са изгубили вече своята свежест. Даваме горните примери, без да влизаме в какви да било разисквания, ни научно-биологични, ни астрологични. Даваме ги, защото са едни от редките явления в живота, които тъкмо затова, може би, навеждат човека на интересни размисли.
към текста >>

39. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

втора част - писма 1913г - 1914г

Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа.
Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, неведнъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост докрай. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение.
към текста >>

40. XXII. ОБЛАЦИТЕ НА ВРЕМЕТО

ТОМ 20

Напротив, свежестта на вятъра ни пълнеше със сили и ни караше да прескачаме с изблик на радост всякакви препятствия.
Хубаво е всяко време, на което може да се радваме. А кой ни пречи да се радваме? Ние имаме още животински страх от едно или друго. Така ни говореше Той и вървеше бързо, а ние се изпреварвахме един друг, за да Го слушаме по-добре. И така минахме много път, забравили несгодите на времето. Напротив, свежестта на вятъра ни пълнеше със сили и ни караше да прескачаме с изблик на радост всякакви препятствия. Това правех и аз самият, а всички изглеждаха сякаш се подмладили съвсем. И пактам горе, по върховете, се повдигна въпросът, който много пъти бе засяган - за доброто и злото. И Учителят каза: - Зло съществува само за неразумния човек, но за разумния, за добрия, за светлия човек, никакво зло не съществува. Това, което хората считат за зло в света, за Бога е приятност, удоволствие. Той примирява всичките противоречия.
към текста >>

41. 42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132

ТОМ 20

» Спомняш ли си някое ранно майско утро, когато свежестта на прохладния въздух, омайната красота на околната природа, нежното галене на меката светлина изгонват всичко тъмно, всичко нечисто от човешкото сърце и ум, да си посрещнал първия слънчев лъч?
И никога, никога разочарован поглед не се обърна назад, да потърси там долу, в низината, това, което отдавна бе оставено с въздишка на освобождение! Спомняш ли си, брат мой, спомняш ли си - някога, в безвъзвратно отлетелите юношески дни там негде, в някое тихо провинциално градче, в някое село или може би тук - в столицата, посетено от незнайна сила, сърцето ти за пръв път да е трепнало от светлия изблик на чиста любов? Спомняш ли си, връщайки се самотен дома някоя късна нощ, твоят поглед «случайно» да е паднал на осеяното с милиарди златни звезди небесно пространство? Спомняш ли си, като че ли видял нещо съвсем ново, никога досега невиждано и невъобразимо красиво, да си се спрял изведнъж и с издигнати нагоре очи, с болка и свещен трепет да си повтарял: «Боже! Боже! » Спомняш ли си някое ранно майско утро, когато свежестта на прохладния въздух, омайната красота на околната природа, нежното галене на меката светлина изгонват всичко тъмно, всичко нечисто от човешкото сърце и ум, да си посрещнал първия слънчев лъч? Спомняш ли си тогава някакъв внезапен мощен порив, някакъв примес с болка, копнеж за чистота, светлина, красота? Спомняш ли си, в някой рядък, твърде рядък момент на живота си, обаян от тъжните, проникващи до глъбината на душата звуци, или под тежките удари на непоносима душевна скръб, сърцето ти да се е свило от болка, в дълбоко ридание да си притиснал ръце о глава, слушайки внимателно тихия глас, който шепне в самия тебе, че има нещо по-светло, по-чисто, по-красиво от печалното настояще и разбирайки, че дълбоко някъде в тебе - в тишина и неизвестност, живее нещо, което още никое от мръсните пипала на всекидневния грубо-его-истичен живот не е докоснало, че колкото и каквато и кал да се е полепила по човека, скитащ из преплетените пътеки на жизнената арена, все пак в него има нещо, което не може да се омърси, което е винаги чисто и достатъчно е само едно умело докосване и целият натрупан слой мигновено пада, разкривайки под себе си девствена чистота и красота? Спомняш ли си?... Знай тогава, че това е душата, твоята душа, която може да люби с чистотата на Божията любов, която в красотата на звездната нощ, в чистотата на майското утро, в неземното упоение на хубавата музика съзира своята красота, своята чистота, своето обаяние. Душата, която се е скрила дълбоко в областта на подсъзнанието, за да не може никое допиране, никой нечист поглед да я докосне и оскверни, и която няма нищо общо с делото на твоя ум.
към текста >>

42. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

ТОМ 21

Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална свежест и красота, които Господ им е дал отначало.
Вкъщи, когато децата са здрави, весели и послушни, майката е радостна. В училището, когато учениците са прилежни и добри, учителят е доволен. Църквата когато е пълна с богомолци, свещеникът е въодушевен. Бистрият извор когато блика, всеки уморен пътник се спира да си поразхлади устата и да уталожи своята жажда. Всяко нещо има тяжест и цена на своето място. Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална свежест и красота, които Господ им е дал отначало. И бих ви посочил много такива още примери, за да ви поясня великата Божествена мисъл, която е скрита в окръжающите нам предмети, но това оставям за друг път. Казано е: Пътят, Истината и Животът е Той. Но колко е важно да знае човек, когато пътува, къде да се спре и къде да върви. И ако той иска да посети важно историческо място, колко е важно да има някой да му обясни събитията, свързани с него. И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските върхове и долини, схващаме ли великите мисли, скрити в тях?
към текста >>

43. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Въздухът трепти от свежест и сила, пролет идва.
Рекох: „Да бъде Твоята Воля, Господи”, и престанах да мисля по въпроса. Сутринта станах рано, небето беше осеяно със звезди. Времето - тихо и меко. На запад се виждаше Регул с Лъв, Малката и Голяма мечка, която сочеше към Арктур, Спика, Антарес със Скорпион, Луната, на изток - Вега, Алтаир и Дениб. След 5 часа посрещнах изгрева на Венера. Въздухът трепти от свежест и сила, пролет идва. На спирката заварих автобуса, като никога, да стои на мястото си със запален мотор. На изток се появиха първите признаци на зората, побеля и порозовя. Нежни трептения на светлината допълваха хубавата картина. Подухва слаб ветрец от изток. Скоро влязохме в автобуса и когато радиото каза 6 часа, потеглихме, Огледах се, нямаше никой от нашите приятели.
към текста >>

44. 6. Аз бях все със теб...

Невена Неделчева

ТОМ 23

Сутрешните златисти лъчи галеха очите ми и аз вдигах ръце, изпълнена със свежестта на планинския въздух, за сутрешните гимнастически упражнения.
Спирах се, когато ти се спираше да поемеш свежия въздух и се взирах с тебе, да видя как размятат воали сънните езера и отварят бистрите си очи. Вслушвах се в шума на водопадите и отново тръгвах с твоите стъпки, На върха гледах възторжено морето от планински хребети и върхове и те поздравявах с първия лъч на Слънцето. Нима и това не се сети? Казваш, че в твоето сърце е останала една горчивинка, загдето аз не съм [1] се радвала на всичко, което твоите очи са видели. Не тъгувай, стари приятелю, защото аз всичко видях и взех участие във всичко, в което вземаше и ти. Сутрешните златисти лъчи галеха очите ми и аз вдигах ръце, изпълнена със свежестта на планинския въздух, за сутрешните гимнастически упражнения. След това сядах и слушах изнасяните беседи в летния есперантски университет. А вечер, край лагерния огън, където се пееха песни от всички страни, рецитираха стихове, аз чувах и едва доловимата изтръгната от гърдите ти въздишка, защото мислеше, че съм на хиляди километри далеч... а аз бях до теб! Разказваш ми в писмото си за размяната на различни вещи и семена от цветя между всички вас там от различни страни и разбиращи се на един език. Аз видях това. И видях една огромна градина, голяма, неизмерима, и в нея - нацъфтели най-чудни цветя от всички страни.
към текста >>

45. 19. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА

Милка Периклиева

ТОМ 23

Свежест и бодрост са нужни на човешката мисъл.
Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш, дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена. Ако един човек разрешава правилно въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни на човешката мисъл. А един от важните фактори за мисълта е храненето. Така ми говори Учителят в онази далечна вечер, когато вечеряхме заедно. Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови. Както обикновено, подадох кесията с думите: - Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави! Той се усмихна, благодари и погледна плодовете.
към текста >>

46. 17. УЧИТЕЛЯТ

Милка Периклиева

ТОМ 23

Свежест и бодрост са нужни за човешките мисли.
Храненето трансформира състоянието на човека в положителна или отрицателна енергия. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача - правилно трябва да бъде решена. Ако един човек правилно разрешава въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни за човешките мисли. Веднъж донесох праскови на Учителя..Той раздаде всичките на околните братя и сестри. При Него и за Себе Си задържа само една. Погледна ме и каза: - За мен остава най-много и най-хубавото. Нахрани гладния, и малкото, което ти остане, ще бъде предостатъчно, да те засити. 20. За чудесата Един рядък случай - седнах на обед срещу Учителя, гледах Учителя и си мислех: «Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек.
към текста >>

47. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

Тялото е отслабнало, косите побелели, но ума, сърцето, душата му са запазили своята свежест, любвеобилност и чистота.
Не мога да се похваля, че за една година той успя да влее в мозъка ми безбройните спрежения на глаголите, или да пресади у мене една стотна от голямата си способност да владее чужди езици, но друг, по-съществен урок д-р Стефан Томов ми е предал и отпечатил за цял живот: и това е твърдата му вяра в Бога. Нищо не бе в състояние да разколебае неговото упование и вяра в Създателя. И за мен п-р Томов е един от хората, които са ми спомогнали да засиля и закрепя вярата си в Бога. Тих, скромен, готов да услужи на всички, ревностен да разнася благата вест, силен да побеждава живота, такъв си остана за мене п-р Томов и до днес. Годините са се изнизали. Тялото е отслабнало, косите побелели, но ума, сърцето, душата му са запазили своята свежест, любвеобилност и чистота. Нито вярата му, нито пламенността му не са го напуснали. Той е един от непоклатимите и величествени дъбове в българският евангелизъм. Сега живее в тихия Свищов. Как бих искал да стисна десницата му и да му кажа: "Благодаря ти, учителю, за урока, който ме научи. Благодаря за това, що си дал на нашето евангелско дело, за всичките ти трудове: да ни служиш, поучаваш, укрепяш и сочиш пътя към Бога.
към текста >>

48. 5. Д-р Йустина Халачева

Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест.
Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и се настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено. Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите [21-713,714] Промяната, която настъпва в живота на д-р Халачева след като се запознава със Словото на Учителя личи от едно писмо до основателя на групата в Свищов, Стефан Тошев, написано през 1927 г. : "Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри."
към текста >>

49. 62. Заминах на 2 юли 1928 г. за САЩ и се завърнах в България на 2 юли 1932 г

Весела Несторова

Отвсякъде лъха уют и свежест - примамва те българската природа!
" - извиках възторжено и напълних отслабналите си дробове с тази безценна благодат - чудният български въздух! В Банкя едва не заспах в меката гальовна вода, която в миг отне умората ми. Възродих се бързо. Разбрах защо всички българи в Америка са носталгични и нещастни. С нищо не можеш да замениш чудния ни климат, красотата и обаянието на родния ландшафт Съчетание на меко заоблени планини с китни поля и долини. Отвсякъде лъха уют и свежест - примамва те българската природа! Затова и хората са здрави, бодри, жизнени и работоспособни. Затова и песента ни се носи като пряпорец на здрави души и омайва света. Ловешкият пансион отново отвори вратите си за мен, но този път да получи това, което бях натрупала като богатство в ума и душата си, с което обогатих стотици родни деца, жадни за знание и обич. Петте обещани години да бъда учителка, като се завърна от Америка, се изпълниха (1932-1937 г.).
към текста >>

50. 254. Бог е вечно изявление на съвършенство, а човек вечно изправя своето несъвършенство

Весела Несторова