НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
111
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Звукоизвличането Му беше наситено със
свежест
, мекота и красота.
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.
Звукоизвличането Му беше наситено със
свежест
, мекота и красота.
Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
към текста >>
2.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всичко ухае на
свежест
и обновление.
"Духът на Истината и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята.
Всичко ухае на
свежест
и обновление.
Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него.
към текста >>
3.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и
свежест
на човешкото сърце.
Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения.
Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и
свежест
на човешкото сърце.
При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там.
към текста >>
4.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна
свежест
.
Ами сега? Ще се чака. Няма как. На "Изгрева" ние сме обезпокоени. Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение.
Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна
свежест
.
Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева".
към текста >>
5.
24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота,
свежест
и самота.
Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала. Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата скала.
Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота,
свежест
и самота.
А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото.
към текста >>
6.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и
свежест
.
33. ЛУНАТА Над Софийското поле премина лятна дъждовна буря. Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан.
Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и
свежест
.
Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град.
към текста >>
7.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Звукоизвличането Му беше наситено със
свежест
, мекота и красота.
А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника.
Звукоизвличането Му беше наситено със
свежест
, мекота и красота.
Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.
към текста >>
8.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Пролетната
свежест
влиза в стаите и подканя: „Хайде, по-скоро, по-скоро!
Тя сякаш Го познаваше вече. Оставаше да дочакам Великден, който не закъсня да дойде. Хубаво, пролетно, светло утро! Ние сме от рано на крак. Къщата е почистена, подредена, прозорците и врати разтворени.
Пролетната
свежест
влиза в стаите и подканя: „Хайде, по-скоро, по-скоро!
" Аз съм се затворила в своята стая в тревога: Но днес е Великден! Аз не мога да се облека с моята извехтяла ученическа престилка. Как не ми е дошло на ума до сега? Имам хубава бяла якичка, но престилката, престилката! И тя е чиста и изгладена, но вехтичка, поизбеляла и даже пооръфана тук-там.
към текста >>
9.
61. РАЖДАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Есента ги успокоява със своето изобилие и им обещава спокоен живот за зимата, когато белият снежен губер ще ги запази, както пази посетите семена, а те спокойни от това велико покровителство, се приготовляват, чертаят програми за бъдните дни, когато ще изненадат пак очите с красота, ще ги изненадат с небивала
свежест
, ще ги изненадат с бликнал живот.
Малките къщички, със своите скромни обстановки се превърнаха в живи хора, в ученици. В ученици, в живи хора - мислещи, учещи, работещи. Природата е изправена пред тях в целия си ръст. Пролетта ги вълнува със своя изблик на живот. Лятото ги радва с великата си разумност.
Есента ги успокоява със своето изобилие и им обещава спокоен живот за зимата, когато белият снежен губер ще ги запази, както пази посетите семена, а те спокойни от това велико покровителство, се приготовляват, чертаят програми за бъдните дни, когато ще изненадат пак очите с красота, ще ги изненадат с небивала
свежест
, ще ги изненадат с бликнал живот.
Ученикът е посятото семе. Ученикът минава по пътя, по същият път на посятото семе. Тетрадки и моливи са у него. Той чете великата книга на природата, пише в тетрадките на своя ум, разсъждава и чертае план за новия живот, който като мираж го привлича, води и сочи, за да му открие самата действителност - бликналият извор с чудната, буйна растителност край него. Къде остана "Изгревът"?
към текста >>
10.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и
свежест
лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота?
Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата.
Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и
свежест
лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота?
За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота? Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, на тревицата, природата е надарила.
към текста >>
11.
23.Учителят даваше темите
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това придаваше на Словото му
свежест
, живот, правеше го разнообразно и интересно.
Всякога намираше нови и нови средства, и форми за изява на Словото си. За да ни изясни учението си, употребяваше много разкази, анекдоти, легенди, приказки, сравнения. Това правеше Словото му интересно и ново. Законите, за които ни говореше ги изясняваше от една страна, после от друга с един пример, после с друг пример, които вземаше от живота. Той в своята творческа мисъл беше неуморим и богат.
Това придаваше на Словото му
свежест
, живот, правеше го разнообразно и интересно.
Спомням си, още в първите лекции на школата той говори за свещеният егоизъм. Той така говори, че всеки който е присъствал никога не може да забрави този образ. Понятието „свещен егоизъм" стана нарицателно в отношенията на Братството. Подобен образ беше точилото и ножът. Какво печелят хората когато се карат?
към текста >>
12.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР VІІІ
,
ТОМ 9
Особена
свежест
!
/И Учителят си излезе. Всички прави и тихо в мълчание стояхме 4-5 минути. След това излезнахме всички тихо, безшумно вън на поляната и си направихме упражненията с музика. Много свеж въздух. Гората има особен вид, всичко е букнало зелено, дървета, листа, треви.
Особена
свежест
!
/ Слънцето грее. Топло е. И Витоша близо се вижда. Прозрачност навсякъде из въздуха."
към текста >>
13.
01 - 71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Когато бил положен в ковчега, лицето му си било възвърнало предишната
свежест
, сякаш бил заспал.
Когато лентата на неговия жизнен път, богат с опитности, свършила, брат Куртев хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, помолил да отворят малкото прозорче за въздух и казал последната си молитва: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си, приеми душата ми. " Щом като изрекъл тези думи, главата му клюмнала и духът се отделил от тленното му тяло, за да се пресели във вечността. Онова, което правело впечатление при боледуването на брат Куртев било, че той през цялото време бил в пълно съзнание, както когато е бил здрав. Само от време на време се излъчвал и е разговарял с невидими посетители на непознат език. След като те си заминели, се обръщал към присъстващите и ги запитвал нещо или им отговарял на зададени въпроси.
Когато бил положен в ковчега, лицето му си било възвърнало предишната
свежест
, сякаш бил заспал.
Това се случи на 14 февруари 1961 г. в 2 часа и 45 минути. В същия ден в 9 часа и 30 минути имаше пълно слънчево затъмнение, т. е. земята, слънцето и луната бяха на една линия и луната хвърляше сянка върху земята. Автомобилите в него ден и час, които се движеха по Карнобатското шосе, се движеха със запалени фарове, за да осветяват пътя си.
към текста >>
14.
17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Бодрост,
свежест
и прилежание красят живота на ученика. 2.
7. За доброто бъди буден, нека бъде твой спътник. 8. Привикни на точност, отмервай времето. 9. Краката са символи на добродетели, дръж ги в изправност. 10. Мисълта е чиста тогава, когато изхожда от светлината. ДЕН ОСМИ 1.
Бодрост,
свежест
и прилежание красят живота на ученика. 2.
Жилище на Духа е чистото сърце. 3. Извърши най-съвестно възложената работа. 4. За ученика всекидневната програма е определена. 5. Старай се да запазиш в себе си всякога мира. 6. Използувай добрите условия за Богоугодна работа. 7.
към текста >>
15.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му,
свежест
за душата му и здравата крепост на неговия дух.
Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух.
Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му,
свежест
за душата му и здравата крепост на неговия дух.
Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята. Това е Неговата мисия, възложена Му от Бога. Със своето Слово, със Своя живот, той даде мощен потик за идването на новото. Този потик изпървом засяга известен брой души, но постепенно се разраства и ще обхване цялото човечество. Днес сме в една преходна епоха - разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>
16.
6. ВЕЛИКДЕН
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Излизам рано сутринта на двора, да подишам чист въздух, да се порадвам на пролетната
свежест
, на красотата на деня.
Как да нарека този Велик ден? Ще го нарека и то със съгласието на всеки един, който би прочел тези мои спомени. Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден на моята душа, за който безкрайно благодаря. Беше 16 април 1916 г, Велик ден. Ранно пролетно утро.
Излизам рано сутринта на двора, да подишам чист въздух, да се порадвам на пролетната
свежест
, на красотата на деня.
В двора имахме доста вишневи дръвчета - всички цъфнали, дворът потънал в белия цвят - красота ненагледна. Пролетта беше дошла рано. Отправям погледа си надясно - друга красота. Зелените листа на дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви. Изведнъж реших да откъсна няколко от най-хубавите цветове и да отида на ул.
към текста >>
17.
27. МОМИНСКИ СВЯН
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Такава руменина и такава
свежест
не бях виждала дотогава, дори и при най-свенливата мома.
А той стана бързо, обърна се назад, направи 1-2 крачки и без да каже нещо, взе от една маса един затворен плик, задържа го известно време в ръката си. Настана кратко мълчание. Не зная какво и кой ми обърна вниманието, но погледът ми се спря върху лицето на Учителя. Останах изненадана. Една необикновена нежна руменина заля лицето на Учителя.
Такава руменина и такава
свежест
не бях виждала дотогава, дори и при най-свенливата мома.
Така се роди изведнъж понятието „момински свян". Ще кажете, че нали Учителят е мъж, за какъв момински свян може да се говори? Именно тук това понятие изразяваше с най-голяма сила, с по-голяма чистота и красота неговото съдържание - след това Учителят бързо подаде плика на сестрата, която го прие с особено дълбоко вълнение. Пред мене беше Учител и ученик. В плика е имало някаква парична помощ.
към текста >>
18.
9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и
свежестта
на въздуха.
В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО Доста се колебаех да опиша ли тази картина или не, понеже е печатана. Най-после си казах: Да, но тази картина има отношение към моята работа и затова, колкото и несполучливо да я предам, макар и четена преди много години, ще се опитам да я опиша. Всяка душа, която е в хармония с безконечното, т.е. с Великото начало в света, представя обширна, необятна градина, с вход свободен за всяко живо същество. Влезеш ли в тази градина, чувствуваш рая на земята.
От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и
свежестта
на въздуха.
Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора. Птички гласовите огласят въздуха навред и напомнят на човека за красотата в природата. Деца весели, засмяни, тичат и играят по тревата и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички. Млади момци и моми дружно се разговарят и напомнят безгрижието в живота. Тук-там някой старец или старица, седнали под сянка да си починат, да се полюбуват на благата, с които природата щедро е наградила човека.
към текста >>
19.
5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Такава
свежест
лъхаше от нея.
Зависи кога човек, в каква възраст е. В.К.: Да. Г.П.: Аз я познавам от 1920 година, когато съм била на 17 години. Тя е била още 16 години по-възрастна от мен. Среден ръст, по-лесно може да се каже, че беше към пълните, отколкото към слабите по устройство на човека, пъргава, весела, наричаха я Парасковия, защото лицето я беше действително като праскова, с мъх.
Такава
свежест
лъхаше от нея.
После без съмнение, възрастта си показа въздействието. Човек се променя. Нито аз съм била, каквато съм била, нито тя беше, каквата е била. Та хубостта е нещо много относително. Но тя беше обаятелна.
към текста >>
20.
Приложение Шесто
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
След малко аз гребях и пиех от водата, радвайки се на нейната бистрота и
свежест
.
Приложение Шесто КАК ЗАПОЧНА НАШАТА РАБОТА СЪС СЛОВОТО Теодора Шкодрева Беше лятото на 1996 г., сънувах странен сън: Пътувахме из планината и стигнахме до място, където езеро беше пресъхнало и само калта беше останала. Заехме се да прекараме една система от маркучи и започнахме да преливаме вода.
След малко аз гребях и пиех от водата, радвайки се на нейната бистрота и
свежест
.
После си взехме багажа и когато си тръгвахме, забелязах, че на близкия хълм е седнал Учителят и ни гледа. Не разбрах тоя сън. Когато се върнах от Рила, някъде в края на август, сънувах, че разказвам на някого съня с пълни подробности и завършвам с думите: „Не разбирам какво значи този сън." Долових отговор: „Това означава, че трябва да издавате беседите на Учителя така, както са ги издавали в началото. Много висши йерархии са заети да ви помагат в това." Събудих се с ясен спомен за думите, които чух. Нямах представа какво общо мога да имам с издателската работа по беседите.
към текста >>
21.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Тя е необходима за характера му; тя носи
свежест
.
494.Силните преживявания. Силните преживявания на ученика трябва трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън. Тогава той се ползува. 495.Дълбочина. Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си. Без нея той не може да устоява.
Тя е необходима за характера му; тя носи
свежест
.
Дълбочината - това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност - това е четвърто измерение вече. 496.Добрият ученик. Ученикът не трябва никога да критикува пос- тъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.
към текста >>
22.
8. ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистия въздух, напоен с аромата на младата борова гора, полските и горски цветя, топлите галещи лъчи на слънцето, приятната
свежест
и зеленина, всичко това създаваше от „Изгрева" усета, че наистина човек се намира в някакъв кът от Райската градина.
Накрая се озовахме в една чудно красива поляна. Тази разкошна поляна от около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле, заобиколена от север, запад и отчасти от изток с млада борова горичка. Тя ми се видя като кът от Райската градина. На юг към Витоша се разкриваше величествена панорама, от леко нагънатото потънало в зеленина, на нивите, ливадите и зеленчуковите градини, Софийско поле. А в дъното на тази омайваща гледка се издигаше с чудния си релеф величествена Витоша.
По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистия въздух, напоен с аромата на младата борова гора, полските и горски цветя, топлите галещи лъчи на слънцето, приятната
свежест
и зеленина, всичко това създаваше от „Изгрева" усета, че наистина човек се намира в някакъв кът от Райската градина.
Всички братя и сестри, биха се намерили в затруднение да изкажат своето възхищение от впечатлението, което са имали при своето посещение на Изгрева. Ето как описва брат Методи Константинов своето първо отиване на „Изгрева".*: „В 1922 година през месец март, отидох при Учителя в пределно скромната му квартира, жилище на улица „Опълченска" N 66. След приятни и полезни разговори, които имах беше станало късно и Той ме покани да нощувам там. На сутринта, в ранни зори, тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора.
към текста >>
23.
18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
По чудната нова
свежест
що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пръщене по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас". Но ние знаем где е тя. „Ето я".
По чудната нова
свежест
що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
„Тя е там". Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат. Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал.
към текста >>
24.
15. ИЗПИТАНИЕТО
,
,
ТОМ 16
Аз видях обаче нейната елегантност, нейната
свежест
и хубост.
Човек като издържи на изкушенията, Бог го благославя и повдига. Бай Христо всяка сутрин в зори отиваше на манастира. Аз още спях, Роза взела метлата, уж че мете, влизаше в стаята ми и с огнено запалените очи започваше да ме гъделичка, да ме закача. Аз в себе си реших да не се поддам на изкушението. Това се повтаряше всяка сутрин.
Аз видях обаче нейната елегантност, нейната
свежест
и хубост.
Чистото й правилно лице, черните й очи започнаха да надделяват на чувствата ми и аз реших да напусна квартирата си и да се преместя у един съсед. Само една нощ спах в новата си квартира и дойде заповед да замина за Добро поле, защото конете, носещи храна и бойни припаси на позициите, биваха ранявани, нямаше кой да даде първа помощ. Настаних се в нова, хубава дъсчена барака, построена за капитан Шарлаганджиева в резервната част, та когато ротата се изтегли на почивка, да си имат войниците бараки. Резервната част се помещаваше в голяма борова гора, която служеше за скривалище от неприятеля. От време на време падаха големи снаряди, които изкопаваха големи дупки, като на мазетата на къща.
към текста >>
25.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота, бодрост,
свежест
и широта.
На вечеря и на обед бях в общината по нямане на хляб. Легнах си, без да бях чел за обед и за вечерта от Ш серия, понеже беше ми много изморително. 25.VI.1929 год., вторник, с. Крепча Станах като се бе разсъмнало. Измих се и в самото миене такава радост изпитвах, че ми се искаше да пея, свиря, да се движа.
Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота, бодрост,
свежест
и широта.
Духът ми летеше във Висшите сфери. Пеех и [се] молех с общата братска молитва на всички светли души и Светлите Духове, които ии съпровождат в живота ни. Като че дойдоха да махнат пердетата на душевната ми стая, за да ми изкажат вън в Божия свят каква светлина и Слънце на живот съществуват, а ази се щурам в тъмнина и питам дали има по-голямо светило от тая на лоената свещ. Ден с небивало ясно, чисто и светло небе. Слънчевите лъчи като че повтаряха песни и музика за дивния живот, който се струи.
към текста >>
26.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Тази вечер ми се промени състоянието и затова си посвирих, така пълен с дух на радост,
свежест
и светлина.
С ходжата наредихме програмата. След това закусихме със сирене, а после, на второто междучасие и донесоха закуска. Днес изобщо добре ни храниха. От децата съм доволен. Мъчно запомнят, но все има резултат.
Тази вечер ми се промени състоянието и затова си посвирих, така пълен с дух на радост,
свежест
и светлина.
Имах отлично състояние да свиря и да пея. С турците разговарях много надълго и после минах в стаята си и свирих и пях. По икиндия направих на ходжата една снимка, но не я проявих. 25.I.1934 год., четвъртък Ясно небе. Хубаво слънце, тихо време.
към текста >>
27.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
Първа част
,
ТОМ 16
Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата,
свежест
лъха навсякъде.
Казах, че човек е най-големият мъчител на себе си. Има вътре в човека един стар човек. И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5. Песен на човешкото лице, от Учителя, дадена на 24.III.1933 год. Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха.
Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата,
свежест
лъха навсякъде.
Всичко се движи, пълзи и лази; хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави. Чува се радостната песен: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името Ти над всичко. Ти царуваш в сила и живот, в знание и мъдрост, в истина и Любов. 6. Пролетен марш от Учителя - март 1933 год. I Ето, пристига чудната пролет, слънцето изгрява.
към текста >>
28.
5.При Буджакова
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Най-сетне ние му доказахме, че бъдещето е на новите идеи, които като буйни потоци се разливат от високите планини, за да влеят преснота, сила и
свежест
в живота и да го направят благо за човека.
Напразно се стараеше да отрече горното и да постави като една идея фикс леснодостъпния език есперанто. Той си послужи с общия, но изтъркан маниер на всички съвременни политикани и икономисти, в отговор на което ний му възразихме, че ако съвременното човечество продължава да живее с досегашния начин на мислене, би значило да създава, вместо блага, една крайно отровна атмосфера, в която смъртта е неизбежна. За илюстрация ние му представихме потресающата картина, която се вижда в лицето на днешния човек и на неговата фалирала култура. Ний му приведохме един от великите закони на живата и разумна природа - че никъде не е писано в книгата на живота, че човечеството е осъдено да се гърчи вечно в страдания и болести и да загине безвъзвратно в страшните лапи на смъртта, за да загасне всякакъв живот и всякаква човешка култура. Напротив, във великата книга на живота е писано, че човешкият живот е вечен, че той еволюира и че минава от светлина в светлина, от съвършенство към съвършенство.
Най-сетне ние му доказахме, че бъдещето е на новите идеи, които като буйни потоци се разливат от високите планини, за да влеят преснота, сила и
свежест
в живота и да го направят благо за човека.
Че това е факт, ние го виждаме в лицето на възрастващето поколение, което разлива света с идеите на Бялото Братство, с идеите на есперанто, на тези на вегетарианството, въздържанието и други такива. А от старото ни помен няма да остане, както това е с ония ледени палати на празни и охолни милионери, които ледени палати, под силата на топлите и животворни лъчи на слънцето, се стопяват. - Вярно ли е всичко това? - със затаен глас запита нашият събеседник. - Вярно е, брат - му отговорихме ние, - защото такава е волята Божия и другояче не може да бъде.
към текста >>
29.
13. Зазоряване на Молитвения връх
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Вгледах се в далечината и видях как се разтваряха свещените двери на Изтока, за да мине през тях царският син, блестящ, светъл, величествен и украсен с венци, носещ на крилете си красивата зора, ухаеща чистота,
свежест
и красота.
Само погледът на небето, члез безбройните звезди, зорко бдеше над нас. Никогаш не съм виждал[а] по-красиво небе от това на Молитвения връх! Ще го помня. Той вечно ще се издига в душата ми и ще ме свързва със свещената планина, с върховете, с езерата, с „Ел-Бур", с „Езерото на съзерцанието". Ще ме свързва с небето и звездите, с братята и сестрите, с героичните души, ще ме свързва с Бога и с моя Учител.
Вгледах се в далечината и видях как се разтваряха свещените двери на Изтока, за да мине през тях царският син, блестящ, светъл, величествен и украсен с венци, носещ на крилете си красивата зора, ухаеща чистота,
свежест
и красота.
Раждаше се новият ден.
към текста >>
30.
23. V. 1922 г., София, Лекция III-a от Учителя
,
X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Каква
свежест
, каква радост влива той в свенливите цветя!
И целия свят да му дадат, окото му не трябва да мигне. Някой път вие казвате: „Аз не съм като хората." Човек, като стане като хората, той е една монета, която се е обезличила. Една златна монета попаднала в ръцете на едни деца и те като я търкали, станала чиста и бяла; друга монета им попаднала, и от нея искали да направят чиста, обаче я изтъркали. Когато всички хора станат еднакви, те са изтрити хора. Обща изработка на IIIa домашна работа: Ползата от изворите 1.
Каква
свежест
, каква радост влива той в свенливите цветя!
От техните разнообагрени чашки лъха вредом благоухание. Птичките, омаяни от това благоухание, подтиквани от напева на чистия извор, закършват звучните си химни. А морният пътник, в този приказен сън на дивната природа, със смирение навежда глава, за да утоли своята жажда. 2. Невидимият, тайнствен живот на природата е също един извор, вечно бликащ, от незнайно за нас начало, от което черпим сила, живот, енергия. И той е единственият, истинският извор - изворът на Любовта и Мъдростта.
към текста >>
31.
5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си
свежест
и неподправена красота.
В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога.
Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си
свежест
и неподправена красота.
В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят.
към текста >>
32.
II. Към моето сърце
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Тя буди в душата ми
свежестта
и нивга не съм била тъй спокойна и весела, освен когато сълзите сладко текат и го пронизват болно.
Защо туптиш? Какво искаш? - Кажи! Аз имам в моя живот дни на страдания, които високо ценя, и през най- тежките дни на изпитания, аз никога не оставих мъглата дълго да стои пред мен. Когато някога за миг ме завлечеш в суета и искаш да бъда роб на това, що умира и обещаваш ми суетна радост, тъкмо тогава моята радост престава и жаля горчиво за предишната тъга.
Тя буди в душата ми
свежестта
и нивга не съм била тъй спокойна и весела, освен когато сълзите сладко текат и го пронизват болно.
Когато преминат през него, то става чисто като кристал. О, има дни, сърце, които са скъпи за мен. Когато си пропито от висши желания, които като огън парят и ден, и нощ в моята душа, в тези дни аз виждам всичката човешка неволя, горчивите страдания и страшните беди. Те като траур обгръщат младата девойка, в която за миг угасва пламъкът на нейните светли бъднини. Горяща за живот, отворила обятия за работа, тя навеся загаснали очи към земята и замира нейното сърце.
към текста >>
33.
4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Много голяма
свежест
на диетата придаваше алабашът.
Нова налагаха и ореховите ядки, които през повечето дни не липсваха. Ползуваните 7-8 ореха бяха напълно достатъчни. Опитът, който ние направихме с ябълки при нас, се оказа неуспешен. Поради алкалния характер, който храната придаваше при консумиране на ябълки, се получаваше ясно изразена намалена киселинност, убиване на апетита, дори чувство на отвращение. Напротив - включването на накиснато във вода френско грозде придаваше на диетата кисел вкус и се поемаше много по-охотно.
Много голяма
свежест
на диетата придаваше алабашът.
Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевидно спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на свежест и бодрост. Това възбуждаше известно учудване, тъй като беше видно колко малко истински хранителни единици се поемат чрез неговата консумация: колко белтъци, тлъстини, въглехидрати съдържаше. Очевидно тук играеха роля специфичните соли и витамини. Много добре се поемаха суровите моркови. Чувствуваше се, че се поема нещо, което храни.
към текста >>
Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевидно спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на
свежест
и бодрост.
Ползуваните 7-8 ореха бяха напълно достатъчни. Опитът, който ние направихме с ябълки при нас, се оказа неуспешен. Поради алкалния характер, който храната придаваше при консумиране на ябълки, се получаваше ясно изразена намалена киселинност, убиване на апетита, дори чувство на отвращение. Напротив - включването на накиснато във вода френско грозде придаваше на диетата кисел вкус и се поемаше много по-охотно. Много голяма свежест на диетата придаваше алабашът.
Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевидно спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на
свежест
и бодрост.
Това възбуждаше известно учудване, тъй като беше видно колко малко истински хранителни единици се поемат чрез неговата консумация: колко белтъци, тлъстини, въглехидрати съдържаше. Очевидно тук играеха роля специфичните соли и витамини. Много добре се поемаха суровите моркови. Чувствуваше се, че се поема нещо, което храни. Естествено, те са повече богати на твърди вещества, на соли и витамини.
към текста >>
34.
58. Първата и последна беседа на Учителя в гр. Свищов (разказва Иустина Халачева)
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и
свежест
.
Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. [1] Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия „Сила и Живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено?
Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и
свежест
.
Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите ми. През 1921 г. в Свищов беше на служба прокурор нашият брат от Севлиево Стефан Тошев. Той организира първите братски събрания.
към текста >>
35.
14. Макрокосмични песни
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
Блестящи, усмихнати слънчеви лъчи пълнят, напояват въздуха с кристална
свежест
.
14. Макрокосмични песни (в. „Братство", бр. 144, 22.XII.1935 г., с. 1, 3) 14.1. Вдъхновение Изобилна радост се сипе с пълни шепи върху майката земя.
Блестящи, усмихнати слънчеви лъчи пълнят, напояват въздуха с кристална
свежест
.
Няма вчера и няма утре. Всичко е само усмихнато „днес", което безгрижно тананика. - Душата се възправя над дреболиите на живота и поема с пълна сила топъл вятър, напоен с много светлина и с много радост. Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст. 14.2. Реалността Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето.
към текста >>
36.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Устни - трептящи от руменина и
свежест
, хубаво изваяни.
Естествена елегантност, която се чете във всичко - и в стойка, и в жестове, и в походка. Лице - овално. Хубаво заоблено чело, тънки и красиво изписани вежди. Очи - повечето сини, рядко кафяви, но винаги светли и пръскащи магнетичен чар. Нос правилен, изящен, с фино изваяни ноздри.
Устни - трептящи от руменина и
свежест
, хубаво изваяни.
Брада изящно заоблена. Това са черти по-вече на женския тип „Везни”. Родените под този знак са хора на изящната обхода - деликатни, нежни, учтиви. Те притежават едно естествено чувство за справедливост и равновесие. Миролюбиви, правдиви и естествено вежливи - те често застават като арбитри между хората.
към текста >>
37.
24. Сфера на Венера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ала недоизрекъл още вестовоят тия думи, и госпожицата сама влиза през полуотворената врата, весела, засмяна, трептяща от
свежест
и младост.
- Ами токът на десния ботуш на мен ли оставяш да го лъсна, гневно кресва поручикът, понечил да замахне с ръка към вестовоя. Но тъкмо в тоя миг електрическият звънец издрънква. Вестовоят, възползувай от това, бързо се измъква изпод дигнатата ръка на поручика и отива да провери, кой звъни. - Госпожица X. Иска да ви види.
Ала недоизрекъл още вестовоят тия думи, и госпожицата сама влиза през полуотворената врата, весела, засмяна, трептяща от
свежест
и младост.
Поручикът, изненадан на първо място от ненадейното идване на девойката, но облъхнат сякаш от пролетен ветрец, тутакси отпуска смръщени вежди, погледът му, гневен дотогава, омеква, очите излеко се усмихват, навъсеното му лице се отпуща и се озарява от усмивка. Госпожицата се приближава към него да се ръкува. Той удря ток о ток, и отсича рязко един мъжествен поклон - чисто по марсовски! - Бихте ли желали да ме придружите на кино? Дадохте ми обещание.
към текста >>
В него се чувствува сочността и
свежестта
на добре разцъфналия цвят.
Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко „Марсовци” са претърпели поражение от „Венера” и колко „Венери” са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания!. Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем погледна нашата „Венера”, която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода. Колкото и силен отпечатък да е оставил модерният спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и „омъжестви” типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-пълен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде - и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напълнено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката.
В него се чувствува сочността и
свежестта
на добре разцъфналия цвят.
Косата - светлокестенява, макар и да е фризирана в случая - личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава, и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него. Преди всичко, и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване, волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се лее като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите - едно явно неудобство при физиогномичния анализ - все пак са запазили своята основна дъговидна линия.
към текста >>
38.
32. За близнаците
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Но те са привеждани толкова често, че са изгубили вече своята
свежест
.
Ала въпреки различията си по темперамент и характери, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа партия. След възтържествуването на последната, на 30 януари 1930 г, тия двама души стават не някакви обикновени държавни функционери, а министри на третия Райх. Думата е за всесилния днес маршал Гьоринг и за Алфред Розенберг, автор на книгата „Митът на двадесетия век” и министър на просветата. В случая имаме, ако не сходство в характерите на тия двама души, родени в един и същи ден, то поне успоредност на някои важни отсечки от линиите на тяхната съдба. Примери за близнаци от тоя род има и в астрологичната литература.
Но те са привеждани толкова често, че са изгубили вече своята
свежест
.
Даваме горните примери, без да влизаме в какви да било разисквания, ни научно-биологични, ни астрологични. Даваме ги, защото са едни от редките явления в живота, които тъкмо затова, може би, навеждат човека на интересни размисли.
към текста >>
39.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Последните му писма дишат
свежест
и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа.
Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, неведнъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост докрай.
Последните му писма дишат
свежест
и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа.
На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение.
към текста >>
40.
XXII. ОБЛАЦИТЕ НА ВРЕМЕТО
,
,
ТОМ 20
Напротив,
свежестта
на вятъра ни пълнеше със сили и ни караше да прескачаме с изблик на радост всякакви препятствия.
Хубаво е всяко време, на което може да се радваме. А кой ни пречи да се радваме? Ние имаме още животински страх от едно или друго. Така ни говореше Той и вървеше бързо, а ние се изпреварвахме един друг, за да Го слушаме по-добре. И така минахме много път, забравили несгодите на времето.
Напротив,
свежестта
на вятъра ни пълнеше със сили и ни караше да прескачаме с изблик на радост всякакви препятствия.
Това правех и аз самият, а всички изглеждаха сякаш се подмладили съвсем. И пактам горе, по върховете, се повдигна въпросът, който много пъти бе засяган - за доброто и злото. И Учителят каза: - Зло съществува само за неразумния човек, но за разумния, за добрия, за светлия човек, никакво зло не съществува. Това, което хората считат за зло в света, за Бога е приятност, удоволствие. Той примирява всичките противоречия.
към текста >>
41.
42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132
,
,
ТОМ 20
» Спомняш ли си някое ранно майско утро, когато
свежестта
на прохладния въздух, омайната красота на околната природа, нежното галене на меката светлина изгонват всичко тъмно, всичко нечисто от човешкото сърце и ум, да си посрещнал първия слънчев лъч?
И никога, никога разочарован поглед не се обърна назад, да потърси там долу, в низината, това, което отдавна бе оставено с въздишка на освобождение! Спомняш ли си, брат мой, спомняш ли си - някога, в безвъзвратно отлетелите юношески дни там негде, в някое тихо провинциално градче, в някое село или може би тук - в столицата, посетено от незнайна сила, сърцето ти за пръв път да е трепнало от светлия изблик на чиста любов? Спомняш ли си, връщайки се самотен дома някоя късна нощ, твоят поглед «случайно» да е паднал на осеяното с милиарди златни звезди небесно пространство? Спомняш ли си, като че ли видял нещо съвсем ново, никога досега невиждано и невъобразимо красиво, да си се спрял изведнъж и с издигнати нагоре очи, с болка и свещен трепет да си повтарял: «Боже! Боже!
» Спомняш ли си някое ранно майско утро, когато
свежестта
на прохладния въздух, омайната красота на околната природа, нежното галене на меката светлина изгонват всичко тъмно, всичко нечисто от човешкото сърце и ум, да си посрещнал първия слънчев лъч?
Спомняш ли си тогава някакъв внезапен мощен порив, някакъв примес с болка, копнеж за чистота, светлина, красота? Спомняш ли си, в някой рядък, твърде рядък момент на живота си, обаян от тъжните, проникващи до глъбината на душата звуци, или под тежките удари на непоносима душевна скръб, сърцето ти да се е свило от болка, в дълбоко ридание да си притиснал ръце о глава, слушайки внимателно тихия глас, който шепне в самия тебе, че има нещо по-светло, по-чисто, по-красиво от печалното настояще и разбирайки, че дълбоко някъде в тебе - в тишина и неизвестност, живее нещо, което още никое от мръсните пипала на всекидневния грубо-его-истичен живот не е докоснало, че колкото и каквато и кал да се е полепила по човека, скитащ из преплетените пътеки на жизнената арена, все пак в него има нещо, което не може да се омърси, което е винаги чисто и достатъчно е само едно умело докосване и целият натрупан слой мигновено пада, разкривайки под себе си девствена чистота и красота? Спомняш ли си?... Знай тогава, че това е душата, твоята душа, която може да люби с чистотата на Божията любов, която в красотата на звездната нощ, в чистотата на майското утро, в неземното упоение на хубавата музика съзира своята красота, своята чистота, своето обаяние. Душата, която се е скрила дълбоко в областта на подсъзнанието, за да не може никое допиране, никой нечист поглед да я докосне и оскверни, и която няма нищо общо с делото на твоя ум.
към текста >>
42.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална
свежест
и красота, които Господ им е дал отначало.
Вкъщи, когато децата са здрави, весели и послушни, майката е радостна. В училището, когато учениците са прилежни и добри, учителят е доволен. Църквата когато е пълна с богомолци, свещеникът е въодушевен. Бистрият извор когато блика, всеки уморен пътник се спира да си поразхлади устата и да уталожи своята жажда. Всяко нещо има тяжест и цена на своето място.
Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална
свежест
и красота, които Господ им е дал отначало.
И бих ви посочил много такива още примери, за да ви поясня великата Божествена мисъл, която е скрита в окръжающите нам предмети, но това оставям за друг път. Казано е: Пътят, Истината и Животът е Той. Но колко е важно да знае човек, когато пътува, къде да се спре и къде да върви. И ако той иска да посети важно историческо място, колко е важно да има някой да му обясни събитията, свързани с него. И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските върхове и долини, схващаме ли великите мисли, скрити в тях?
към текста >>
43.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Въздухът трепти от
свежест
и сила, пролет идва.
Рекох: „Да бъде Твоята Воля, Господи”, и престанах да мисля по въпроса. Сутринта станах рано, небето беше осеяно със звезди. Времето - тихо и меко. На запад се виждаше Регул с Лъв, Малката и Голяма мечка, която сочеше към Арктур, Спика, Антарес със Скорпион, Луната, на изток - Вега, Алтаир и Дениб. След 5 часа посрещнах изгрева на Венера.
Въздухът трепти от
свежест
и сила, пролет идва.
На спирката заварих автобуса, като никога, да стои на мястото си със запален мотор. На изток се появиха първите признаци на зората, побеля и порозовя. Нежни трептения на светлината допълваха хубавата картина. Подухва слаб ветрец от изток. Скоро влязохме в автобуса и когато радиото каза 6 часа, потеглихме, Огледах се, нямаше никой от нашите приятели.
към текста >>
44.
6. Аз бях все със теб...
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Сутрешните златисти лъчи галеха очите ми и аз вдигах ръце, изпълнена със
свежестта
на планинския въздух, за сутрешните гимнастически упражнения.
Спирах се, когато ти се спираше да поемеш свежия въздух и се взирах с тебе, да видя как размятат воали сънните езера и отварят бистрите си очи. Вслушвах се в шума на водопадите и отново тръгвах с твоите стъпки, На върха гледах възторжено морето от планински хребети и върхове и те поздравявах с първия лъч на Слънцето. Нима и това не се сети? Казваш, че в твоето сърце е останала една горчивинка, загдето аз не съм [1] се радвала на всичко, което твоите очи са видели. Не тъгувай, стари приятелю, защото аз всичко видях и взех участие във всичко, в което вземаше и ти.
Сутрешните златисти лъчи галеха очите ми и аз вдигах ръце, изпълнена със
свежестта
на планинския въздух, за сутрешните гимнастически упражнения.
След това сядах и слушах изнасяните беседи в летния есперантски университет. А вечер, край лагерния огън, където се пееха песни от всички страни, рецитираха стихове, аз чувах и едва доловимата изтръгната от гърдите ти въздишка, защото мислеше, че съм на хиляди километри далеч... а аз бях до теб! Разказваш ми в писмото си за размяната на различни вещи и семена от цветя между всички вас там от различни страни и разбиращи се на един език. Аз видях това. И видях една огромна градина, голяма, неизмерима, и в нея - нацъфтели най-чудни цветя от всички страни.
към текста >>
45.
19. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Свежест
и бодрост са нужни на човешката мисъл.
Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш, дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена. Ако един човек разрешава правилно въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси.
Свежест
и бодрост са нужни на човешката мисъл.
А един от важните фактори за мисълта е храненето. Така ми говори Учителят в онази далечна вечер, когато вечеряхме заедно. Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови. Както обикновено, подадох кесията с думите: - Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави! Той се усмихна, благодари и погледна плодовете.
към текста >>
46.
17. УЧИТЕЛЯТ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Свежест
и бодрост са нужни за човешките мисли.
Храненето трансформира състоянието на човека в положителна или отрицателна енергия. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача - правилно трябва да бъде решена. Ако един човек правилно разрешава въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Той е готов да разрешава всички останали въпроси.
Свежест
и бодрост са нужни за човешките мисли.
Веднъж донесох праскови на Учителя..Той раздаде всичките на околните братя и сестри. При Него и за Себе Си задържа само една. Погледна ме и каза: - За мен остава най-много и най-хубавото. Нахрани гладния, и малкото, което ти остане, ще бъде предостатъчно, да те засити. 20. За чудесата Един рядък случай - седнах на обед срещу Учителя, гледах Учителя и си мислех: «Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек.
към текста >>
47.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
Тялото е отслабнало, косите побелели, но ума, сърцето, душата му са запазили своята
свежест
, любвеобилност и чистота.
Не мога да се похваля, че за една година той успя да влее в мозъка ми безбройните спрежения на глаголите, или да пресади у мене една стотна от голямата си способност да владее чужди езици, но друг, по-съществен урок д-р Стефан Томов ми е предал и отпечатил за цял живот: и това е твърдата му вяра в Бога. Нищо не бе в състояние да разколебае неговото упование и вяра в Създателя. И за мен п-р Томов е един от хората, които са ми спомогнали да засиля и закрепя вярата си в Бога. Тих, скромен, готов да услужи на всички, ревностен да разнася благата вест, силен да побеждава живота, такъв си остана за мене п-р Томов и до днес. Годините са се изнизали.
Тялото е отслабнало, косите побелели, но ума, сърцето, душата му са запазили своята
свежест
, любвеобилност и чистота.
Нито вярата му, нито пламенността му не са го напуснали. Той е един от непоклатимите и величествени дъбове в българският евангелизъм. Сега живее в тихия Свищов. Как бих искал да стисна десницата му и да му кажа: "Благодаря ти, учителю, за урока, който ме научи. Благодаря за това, що си дал на нашето евангелско дело, за всичките ти трудове: да ни служиш, поучаваш, укрепяш и сочиш пътя към Бога.
към текста >>
48.
5. Д-р Йустина Халачева
,
,
ТОМ 24
Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и
свежест
.
Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и се настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено.
Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и
свежест
.
Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите [21-713,714] Промяната, която настъпва в живота на д-р Халачева след като се запознава със Словото на Учителя личи от едно писмо до основателя на групата в Свищов, Стефан Тошев, написано през 1927 г. : "Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри."
към текста >>
49.
62. Заминах на 2 юли 1928 г. за САЩ и се завърнах в България на 2 юли 1932 г
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Отвсякъде лъха уют и
свежест
- примамва те българската природа!
" - извиках възторжено и напълних отслабналите си дробове с тази безценна благодат - чудният български въздух! В Банкя едва не заспах в меката гальовна вода, която в миг отне умората ми. Възродих се бързо. Разбрах защо всички българи в Америка са носталгични и нещастни. С нищо не можеш да замениш чудния ни климат, красотата и обаянието на родния ландшафт Съчетание на меко заоблени планини с китни поля и долини.
Отвсякъде лъха уют и
свежест
- примамва те българската природа!
Затова и хората са здрави, бодри, жизнени и работоспособни. Затова и песента ни се носи като пряпорец на здрави души и омайва света. Ловешкият пансион отново отвори вратите си за мен, но този път да получи това, което бях натрупала като богатство в ума и душата си, с което обогатих стотици родни деца, жадни за знание и обич. Петте обещани години да бъда учителка, като се завърна от Америка, се изпълниха (1932-1937 г.).
към текста >>
50.
254. Бог е вечно изявление на съвършенство, а човек вечно изправя своето несъвършенство
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Въздухът трептеше от
свежест
и зелените борчета по стръмния хълм приличаха на смирени ученици, тръгнали към върха да чуят Учителя.
254. Бог е вечно изявление на съвършенство, а човек вечно изправя своето несъвършенство Словата на светлината се лееха от устата на Учителя и влизаха направо в душите ни.
Въздухът трептеше от
свежест
и зелените борчета по стръмния хълм приличаха на смирени ученици, тръгнали към върха да чуят Учителя.
Сякаш и камъните край нас се бяха вслушали. И кой ли в този чуден свят не слуша гласа на Вечния? Не каза ли Той, че живи души живеят в боровете и камъните, които долавят трепета на човешкия живот и на живота в цялата природа? На слизане от върха, Учителят вървеше последен: "Ще ви бъда тил", каза Той. Край извора, спрял веднъж, Той заговори: "Бог е вечно изявление на съвършенство, а човек вечно изправя своето несъвършенство.
към текста >>
51.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява,
свежест
дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им!
Всички яздитни коне бяха на разположението на уморените и безсилни войници. Постепенно се сменяваха ездачите - поне за малко, за да възобновят силите си... Обръща се дружинният към един до него находящ се опълченец: "Как си, момчето ми, бай Иване? "... Зер, той е на 46 години и повече, а дружинния едва на 37 години... "Е, добре съм, г-н капитан, малко краката треперят, но бабичката е крива, все мене караше да й нося дърва, вода, че била "кедерлия", а дядото й бил здрав, но сега да дойде да ме види, на кой "хал" съм дошъл, та и в къщи не ще ме пусне да припаря! "... Общ смях от околната група, дочули тоя интимен разговор и ето че почват закачките към бай Ивана, че като не държели вече краката му, всред пътя ще остане и къде ще отиде из тая непозната местност, из тоя непознат "мемлехет", кой ще му даде подслон, като негоден вече за работа!... Обаче, бай Иван почувствува момчешка младост, подскочи 3-5 крачки напред и нагоре и казва: "Дееее, бабичко, ела да видиш твоя Иванчо каква младост в душата му гори и пак дръвца ще ти носи, и с прясна водица ще те пои, а ти пък "кайвенце" на баджата ще му правиш и за младини ще си "хоратиме"!...
Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява,
свежест
дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им!
"... Обажда се дружинният: "Ееее, момчета "рахат отур", опашката им не виждаме, но лицата им ще видим, а след лицето и "опашката" им ще хванем! "... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това. Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем! ...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите патриотични насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!... нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец.
към текста >>
52.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Толкоз рози и теменуги, толкоз
свежест
!
С една реч - топлота. Ледната буца в сърцето ми пак почва да се топи. Усещам сълзи в очите си. И Рамаданов ми се зарадва: - Хе, къде се губиш, младо момиче? Борисовата градина сякаш е рай; по лехи и пътеки цъфнали храсти - червени, бели, розови, жълти.
Толкоз рози и теменуги, толкоз
свежест
!
Влизам в „Александър Невски”. Ечат стъпките ми по мраморния под. Гледам по стените. Нарисувани стени. Не ми се харесват.
към текста >>
53.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Някога Той каза: „Който иска да види Бога, да става рано през май и да посреща слънцето далеч от града; от някоя височина, гора, планина.” Сега чак разбирам значението на тия думи: „ще видят Бога.” Нима тая
свежест
и красота на природата, пението на птичките, брилянтната роса потревицата, чистият въздух, ведрото небе, синият лазур, приятната топлина по жилите не е Бог?
Дано никога не се повтори. Сега е топло. Храстите в боровата гора нацъфтяли и издават сладка, упоителна миризма. Люляците цъфтят, липите благоухаят, птичките пеят, пеят. Всяка сутрин припкам нагоре за първия лъч на слънцето.
Някога Той каза: „Който иска да види Бога, да става рано през май и да посреща слънцето далеч от града; от някоя височина, гора, планина.” Сега чак разбирам значението на тия думи: „ще видят Бога.” Нима тая
свежест
и красота на природата, пението на птичките, брилянтната роса потревицата, чистият въздух, ведрото небе, синият лазур, приятната топлина по жилите не е Бог?
Ето ме, запъхтяна пристигам на край гората. Ето го розовия предвестник. След него - слънцето блясва и всичко добива празничен вид. Сладък е сухият хлебец тогава. Всяка трошица е захар и мед, песен, радост.
към текста >>
54.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Чувствувам такава бодрост и
свежест
.
Преди няколко дена ми даде резанче червен портокал, усмихна се и каза: „Това е италиански портокал...” О, как мога едновременно да запазя и Учителя, и белия мой гълъб, и високия стил на музикалния жрец, който ми даде такъв духовен имунитет! Гълъб мой, обични мой! Благодаря Ти, Господи за чудната вечер у Русеви, за безбройните блага земни и небесни които вкусих, за неочаквания гост, за помощта на Бориса, за двете ми благородни гостенки Здравка и Соничка, които ме обичат. Цветето ми взе да се поправя. 8 ФЕВРУАРИ [1925 г.] Още се храня само с жито.
Чувствувам такава бодрост и
свежест
.
Ръцете ми станали тънки и нежни. В умът ми бистрота. Гласът ми е особено хубав. Мога да взема чисто горно фа. Искам той да дойде.
към текста >>
Каква
свежест
пълни гърдите ми от бурната нощ на Витоша.
След обяд съм при Учителя. За всичко говорихме, но не и за него. Той като че ли очакваше, но аз не смеех. Но тъй беше хубаво при Него -Човекът - Слънчевия човек, който ме учи и удостоява с внимание. При Него е тъй красиво и тихо, както на Мусалла при изгрев слънце, както тази сутрин на Витоша.
Каква
свежест
пълни гърдите ми от бурната нощ на Витоша.
Весело ми е. качвам се на едно столче и пея драматично. Изреждам в песен молбата си, копнежа си, своята велика благодарност. 30 ЮЛИЙ [1925 г.] В Габрово. Отивам при една капризна млада жена, която копнее за моята свобода, а не знае, че тя е изкупена със скъпа цена.
към текста >>
55.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Няколкото излета до Витоша ми върнаха
свежестта
.
Мишев, Клинчаров, руския Веселовски. Но що да кажа? Няма да пиша нито реферат, нито апология някаква, а поезия. Не, това не ме доведе до нищо. Вече се съвзех от умората.
Няколкото излета до Витоша ми върнаха
свежестта
.
Ето Ви малък опит (началото) за „Еделвайс”. Привет от Ваша Хелмира. 5 ЮЛИ 1927 г. ПАСТИРЪТ Велики Отче мой, всегдашен утешител! В самотни часове, Ти мой Другар свещен, На моите страдания невидим си Ти зрител - Сал Ти ми взора виждаш от сълзи замъглен.
към текста >>
56.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Изкъпана бе и гората - от всеки бор и по всяка алея лъхаше
свежест
и чистота.
Само към Бога можем еднакво и със скърбите, и с радостите си да отиваме. Време е да Ви опиша срещата си с Учителя, за която Ви споменах, че проектирах да се състои. Това бе в петък - 21-того. През нощта тих напоителен дъжд шумолеше край прозорците ми и кога утринта се запътих към Изгрева, небето бе вече чисто и изкъпано, както поетите обичат да се изразяват; красивите съзвездия се готвеха да отстъпят пред наближаващия цар на деня - Слънцето. Само Сириус и Венера последни упорствуваха да трепкат във висините.
Изкъпана бе и гората - от всеки бор и по всяка алея лъхаше
свежест
и чистота.
А „Изгрева” ни! Връх на красотата и свежестта! Учителят бе вече успял да обходи няколко пъти полянката и напълнил шепата си с бели гьбки, от които изглежда, че обича да си похапва. Приближих Го с обичайното ми вълнение при такива срещи, и сам Той ми се видя като допълнение на цялата обстановка що природата току-що бе оформила тази заран. Заговорих Му, че искаме да споделим с Него известни опитности, които с Вас имаме, описах Му за пръв път сега подробностите и най-после новия наш опит за долавяне мисълта.
към текста >>
Връх на красотата и
свежестта
!
Това бе в петък - 21-того. През нощта тих напоителен дъжд шумолеше край прозорците ми и кога утринта се запътих към Изгрева, небето бе вече чисто и изкъпано, както поетите обичат да се изразяват; красивите съзвездия се готвеха да отстъпят пред наближаващия цар на деня - Слънцето. Само Сириус и Венера последни упорствуваха да трепкат във висините. Изкъпана бе и гората - от всеки бор и по всяка алея лъхаше свежест и чистота. А „Изгрева” ни!
Връх на красотата и
свежестта
!
Учителят бе вече успял да обходи няколко пъти полянката и напълнил шепата си с бели гьбки, от които изглежда, че обича да си похапва. Приближих Го с обичайното ми вълнение при такива срещи, и сам Той ми се видя като допълнение на цялата обстановка що природата току-що бе оформила тази заран. Заговорих Му, че искаме да споделим с Него известни опитности, които с Вас имаме, описах Му за пръв път сега подробностите и най-после новия наш опит за долавяне мисълта. Когато Му казах, че успеха ни е съвсем слаб (може ли даже да считаме, че има такъв), Той каза: „Прямо не се схващат мислите, нали? Някак неопределени остават.” Казах Му, че ни са нужни някои упътвания, каквито Той да ни даде.
към текста >>
57.
2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова
свежест
що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Бързо напосла земята. Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими. Хруп. Хруп. Хруп. Чува се леко пращение по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас!
” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова
свежест
що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Тя е там! Там! Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат. Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея! Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал.
към текста >>
58.
2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Въздухът е напоен с топли слънчеви лъчи и неизразима
свежест
и приятност.
Тайнствената колона от движещи се триъгълници опасва Витоша като жива верига. Сега вече сме облечени по лятно му - алени, бели, сини блузи, сламени шапки, или гологлави, ние сме сигурни, че няма да ни се случи мартенска шега - па и да ни се случи малко дъждец, не е голяма работа - сега е топло. Планината е особено приветлива днес. Ето я, изпрати към нас лек ветрец да ни освежи и помилва. Незабравките с новите си премени и те ни казват: „Добре дошли”.
Въздухът е напоен с топли слънчеви лъчи и неизразима
свежест
и приятност.
Движим се леко, почти безшумно. Учителят ту предвожда колоната, ту отстрани следи общия й вървеж. Белите му коси, подобно слънчев ореол ограждат лицето Му дишащо вечна младост, красота и смелост. Лек ветрец играе с кичур от косите му, като да го показва колко е бял, блестящ и чист. Как стъпва леко и грациозно.
към текста >>
59.
2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Въздухът е напоен с тая несравнима
свежест
и прави гърдите леко да поемат.
Прекрасни сърненки и масленки надничат из високата трева под сенките и те молят да си напълниш торбата с тях. Лазурното небе едвам се вижда през сплетените елови и борови клони. Нозете потъват в гъста мека трева, като върху мек пухкав дюшек. Навсякъде цветя и цветя - овчарски босилек, незабравки, здравец, теменуги, тинтява, сладниче, петров кръст. Пътят ни извива срещу течението на бистри многоводни ручеи, пеещи между пъстри от мъх и лишеи скали.
Въздухът е напоен с тая несравнима
свежест
и прави гърдите леко да поемат.
Не се чувствува умора. Като че ли не вървиш, ами бленуваш - тъй е хубаво и леко! Слънцето едвам прониква през гъсто сплетените борове и пада върху тревата в големи жълти петна. А кичестите долове ечат от изобилните падащи води и отнасят със себе си към долината чудни сказания за високите чисти върхове. Малинови храсти и къпини се увиват около стройните дървета; късни и ранни боровинки посипали земята като животворна манна образуват красива мозайка по зеления наспорен с цветя килим.
към текста >>
60.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана
свежест
.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.
Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана
свежест
.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила. Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки... Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща. Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
към текста >>
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на
свежест
и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.
Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния. Път.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на
свежест
и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.
Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
към текста >>
61.
2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Едното носи
свежест
, здраве, бодрост, свобода, а другото замъглява мозъка в безсмислено въртение всред развален въздух.
Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в гърба. Пълни с веселие и бодрост, без капка умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата. Дома. От горния етаж се чува мазурка, ечат стъпки на танцуващи нозе. И горе щастливи люде, и доле. Но колко разлика в това щастие!
Едното носи
свежест
, здраве, бодрост, свобода, а другото замъглява мозъка в безсмислено въртение всред развален въздух.
Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво. Господи, колкото глави и толкоз умове. Нека всеки си живее както иска и в бъдни дни бере плодове от своите садива.
към текста >>
62.
2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Както кристалните поточета и ние слизаме към долината, да занесем със себе си твоята
свежест
, о майко природо, която тъй много днес ни даде.
Бодри стъпки ни отвеждат към града. О, ний ще мислим за вас, вие кичести горски грани, вие струи чисти и хладни, вие цветенца, камъчета, буболечици, мухички и птиченца. Ще ви помним вас малки тревички с бисерната роса, теб, небе, чисто и лазурно, тебе, божествен въздух. Ще ви помним и не ще ви забравим. Негли вие ще ни светите в нашите задимени жилища и ще ни освежавате със сладкия си спомен.
Както кристалните поточета и ние слизаме към долината, да занесем със себе си твоята
свежест
, о майко природо, която тъй много днес ни даде.
Сбогом, планинско съкровище! Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо! Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове.
към текста >>
63.
2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Въздухът напоен от
свежест
и пролетен аромат.
2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Ранен час. Луната, и тя развеселена от пролетта, усмихната си отхожда. Утринната звезда ярко блести и показва, че скоро слънцето ще изгрее. Небето се разведрява. Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.
Въздухът напоен от
свежест
и пролетен аромат.
Белият калпак на Витоша е вече раздран на парчета. Из храсталаците се издига Славейкова песен. Ластовички ниско летят, като че нещо шепнат на земята. Високо се вият големи птици и волно оглеждат ширинето. Далеч по планинския хребет се белее стадо овце.
към текста >>
64.
2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Всичко заблестява с още по-голяма красота и
свежест
след това.
Излива се на потоци дъжд от облаците, не само вали, а плиска, носи, къпе... Изведнъж престана. Раздигаха се мъгли. Блесна слънцето. Завчас изсуши дрехите по нас и като, че нищо не е било, почна пак, даже още по-ласкаво да ни се усмихва. Вдигна се пара от нас; стана ни дваж по-хубаво.
Всичко заблестява с още по-голяма красота и
свежест
след това.
Чува се цигулка - в тих жизнерадостен ритъм. Изкачваме се на самодивската поляна и пак в концентрични кръга върху земята, водими от Учителя, почваме ония тайнствени гребания на прана и седящи гимнастически упражнения, чиято благодат вече познаваме. Слънцето пък сега, се чуди как да ни зарадва. След като добре изсуши дрехите ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава. Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи.
към текста >>
65.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция... Планини, гори,
свежест
.
, готови сме и за това. С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци. Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията.
Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция... Планини, гори,
свежест
.
Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята... Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа. Среднощ.
към текста >>
66.
2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е
свежест
и прохлада.
Да, доле сега са Сахарски горещини и въздухът е пламък. Даже и насам сушата е оставила страшните си следи. Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни. От запад задуха студен вятър. Там - ад, а тука - истинска прохлада.
Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е
свежест
и прохлада.
След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега. Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него. Слънцето изчезна на запад. Потъмня.
към текста >>
67.
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Буйната зеленина не е загубила своята
свежест
и красота.
Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи. Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли. „Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много дъжд да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва. Реките пресъхнали, въздухът се изпълни с милиарди мушици, които стръвно налитаха и люде, и добитък. Макар че небето се мръщи и плаче, тука е Едемски рай - даже бих го нарекла Царство Божие.
Буйната зеленина не е загубила своята
свежест
и красота.
Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги. Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна. Из храстите и алена малина е свела върши, натежали от сладък плод. Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули.
към текста >>
Такава
свежест
по цялата природа!
Колко радостни се чувствувахме от тая нова баня! Някаква веселост ни обзе като че ли наистина бяхме намерили обещаното съкровище. Хижата! Но защо ни е тя? Ние се готвим за път. Сега, наистина слизаме направо по реки и порои.
Такава
свежест
по цялата природа!
С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим. Срещаме туристи. Казват, че големи благотворни дъждове са паднали по цялата страна. Сега цялата природа и доле ще се обнови -тревички, цветя, птички. Сега ще се съединят огромните земни пукнатини, що сушата отвори.
към текста >>
68.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая
свежест
и бодрост в поглед и походка!
Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли. Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила... Настигат ни туристи за „Алеко”.
Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая
свежест
и бодрост в поглед и походка!
Те бързат да предварят закапващия се дъжд. Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният дъжд е целебен” - според думите на Учителя и затова ние не го избягвахме. Почва да ръси. Нека си ръси. С нас е Учителя.
към текста >>
69.
2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста
свежест
на людете го поднася за здраве и живот.
Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба.
Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста
свежест
на людете го поднася за здраве и живот.
Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали. Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.
към текста >>
Песента отговаря на
свежестта
на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.
Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот. Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи.
Песента отговаря на
свежестта
на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.
Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”. Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група.
към текста >>
70.
2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и
свежест
.
При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали. Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето.
А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и
свежест
.
Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си. По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската. Дрянът вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя. И над всичко това сияйното чисто ведро небе, синьо, синьо като синчеца, с тук-таме рейнали се малки буклести облачета, като главите на къдрокоси дечица.
към текста >>
А въздухът, Господи, неописуема сладост, неоценима благодат и
свежест
.
Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си. По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската. Дрянът вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя. И над всичко това сияйното чисто ведро небе, синьо, синьо като синчеца, с тук-таме рейнали се малки буклести облачета, като главите на къдрокоси дечица.
А въздухът, Господи, неописуема сладост, неоценима благодат и
свежест
.
Нежно милва той очите, изпълва гърдите с омая, здраве и песен... Той е лекоперестия кораб, що ни води нагоре, все нагоре... Наистина днес Витоша е царствена. Гледай как е извисила глава, сякаш тайнствен сфинкс, що крие в недрата си щастието на всички живи създания. Много неща знае Витоша. Много тайни са записани върху каменните й скрижали, за онзи, който може да ги прочете. И шъпне се, от някои мъдри се шъпне, че преди турците, били гърците, преди тях -римляните, преди тях - славяните, а преди всички тях в тия долини, из тия поля, гори и моря българите - този ден и - во веки веков!
към текста >>
71.
2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Лъх - вълна от аромат и
свежест
.
Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка. Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка. Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди на това неочаквано нашествие в неговите покои. Към пладне слизаме. Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания.
Лъх - вълна от аромат и
свежест
.
Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата. Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди.
към текста >>
72.
2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Дишаме упоителната
свежест
на съхнещата есенна шума.
Няма тежката ми земна нога да стъпи върху тебе, но само отстрана и отблизо ще те съзерцавам. Побелява. Звездите една след друга напущат небесния хоровод. Хоризонтът се очертава. Идващата светлина открива пред очите ни светла есен. Пълзим по планинския склон.
Дишаме упоителната
свежест
на съхнещата есенна шума.
Въздухът сладни от благоухание. Пътеките посипани с пъстроцветна шума, сякаш приказен богаташ небрежно из пътя си е поронил малки и големи жълтици. Затова пък и небето е тъй ведро, тъй синьо, малките облачета тъй бели, скалите тъй бодри измежду зелената подмладена трева, че ти се струва, не есен, а пролет се ражда с нов букет от сладкодъхни цветя. Из полята стърчат сухи вейки от растения. Те вече са изсипали върху земята своите семенца, скоро сняг ще ги засипе и топло скрий в пазвата си за до пролет.
към текста >>
73.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Нашият пешеходен кораб заплува всред Райска зеленина и
свежест
.
Голи скалисти сипеи, по които и човеци и добичета едвам напредват. И животни и хора плуват в пот. Слънцето напича и няма где да се скриеш на сенчица. Като че ли изобилен дъжд ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен. Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка.
Нашият пешеходен кораб заплува всред Райска зеленина и
свежест
.
Горките добичета, колко много бой изядоха от своите стопани! Кървавите им хълбоци красноречиво говорят за безчислените дупчения от острата клечка на безжалостните им стопани. И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност... Сочна ливада. Из нея зрели боровинки и ягоди. Отстрани извисени борове и ели.
към текста >>
- Скъпи ми, не ме забравяйте, изпращайте ми от вашата неувяхваща
свежест
, когато такава не ми достигне доле.
Разговаряме се за предстоящето пътуване. Болка свива сърцето ми. Нима ще напуснем това райско място. Тичам нагоре да се сбогувам със скали и цветя. Целувам ги и оросявам със сълзите си.
- Скъпи ми, не ме забравяйте, изпращайте ми от вашата неувяхваща
свежест
, когато такава не ми достигне доле.
И те сякаш мълчаливо се съгласяват с мене. Сякаш ми дават своето съгласие. - Не, няма да те забравим, наша мила приятелко, певице драга! Из пътя ме настигна млад турист - Измирлиев, красив чист юноша - братовчед на поета Смирненски. Боже мой, каква чистота и красота излъчваше това лице!
към текста >>
74.
2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната
свежест
на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха.
Понеже то ми се отзова, благодарих му пламенно. Наистина чудо! Слънце да те чуе и да ти отговори!!! Мъглата се отпиля. Продължавам пътя си, осеян със златни есенни листя.
Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната
свежест
на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха.
Провирам се между тях, заставам до някое, милвам го и му говоря за чаровната пролет. То сякаш ме слуша... Небето се очисти. Лазурна синина го къпе. Слънцето, едното слънце, волно се понесло в неизмеримата глъбина. Приятна топлина излъчва то, като че ли се прощава с природата за дълго време.
към текста >>
75.
2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
,
ТОМ 26
Приятен е огънят всред утринната влага,
свежест
и хладина.
Какъв е бил кръстника й -учен, овчар, поет или военачалник. На изток облаче заруменява. Окото на слънцето наднича. После и цялото му лице. Слизаме от скалите и обикаляме огньовете.
Приятен е огънят всред утринната влага,
свежест
и хладина.
После пеем, пеем. Лягаме на припек и се наслаждаваме от прекрасния ароматичен въздух. Облаци се събират по небето и пак се разпръсват. Брат Лулчев пак се заел да чете на всеуслишание „На западния фронт нищо ново”, но никой го не слуша; повечето спят. Спят до обяд.
към текста >>
76.
2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Отвредом цвъркот на птички, издуват здрави гърдички и се провикват в утринната
свежест
.
Колко е хубаво! Къщурките отстрани, потънали в зеленина. Цветовете от дървесата вече са паднали и на тяхно място зрели череши, бели и червени, закачливо се подават. Ето и сливи, зарзали, дори и пъстри зарзалки се перят между клоните и се радват на хубостта си. Акациите, отрупани с нежни цветове, опасват въздуха със сладостно благоухание.
Отвредом цвъркот на птички, издуват здрави гърдички и се провикват в утринната
свежест
.
Някакъв непознат изблик ги кара да чуруликат, да пеят, да цвъркат, да кукат. Ето ги: цър-цър-чиу-чиу, чи-чи-чи-чиррр-чиррр, чи-чи-чи-чи-чиррр. Като че ли дъжд от звуци се посипал из въздуха и едри капки падат по многоводно бистро езеро. По Витоша - облаци... От Рила и Люлин се тълпят мъгли, сякаш се готвят за генерално сражение. Те бягат насам с танцуващи стъпки, безгрижни, волни и свободни.
към текста >>
Колко
свежест
!
По Витоша - облаци... От Рила и Люлин се тълпят мъгли, сякаш се готвят за генерално сражение. Те бягат насам с танцуващи стъпки, безгрижни, волни и свободни. Но що ме е грижа? Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие. Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо.
Колко
свежест
!
Някъде е падало гръм - мирише на колендро. [колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма] Драгалевци остава зад мен. Не видях сутрешния му хал - минах край гърба му вдясно. Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината. Ето ме на високо, на ведра ширина и простор.
към текста >>
77.
2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Свежест
, мек повей.
Минавам край тях, а доле се чува радостния шум от падащата вода на планинската речица. А ето и бодрата песен на дванадесетте селски воденици, наредени като гердан покрай нея. В някои от тях през малкото прозорче мъждука слаба светлинка от газениче. Няма куче, няма никой. Само силния тътен на водите що удрят върху воденичарското колело.
Свежест
, мек повей.
Дъждът престана. Но вместо да поема към „Бери душа”, тръгнала съм срещу течението на реката. Сбъркала съм. Планината ме грабна. Полазих нагоре през шубраките.
към текста >>
Земята е глътнала дъжда, оставила е само
свежестта
.
Селянин - с бели беневреци и дорамче (не тукашен), като че ли мене чака. Тихо ме запитва, сякаш прошепва - „В града ли? ” Да, кимам, а той с красив жест, несвойствен за един селянин, посочва двуколката да се кача, да ме отведе в града. Сяда и той от лявата ми страна, леко дръпва поводите, кончето припва с всички сили. Гумените колелета леко се търкалят по гладкия път.
Земята е глътнала дъжда, оставила е само
свежестта
.
Дървета, къщи, ниви, градини, всичко остава назад. Градът се виднее - огромен и чист - възроден от дъжда. Небивала радост. Кой е този, чието лице не смея да погледна, нито да му заговоря. Тих, съсредоточен, Той не задава въпроси, не говори, не свирка, не бие коня - като че и Той изпълнява задачата на мълчанието.
към текста >>
78.
3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
От една страна – пищност: мрамор, лак, злато, сребро, картини, кандила, тамян и почти погребален напев от натруфените в сърмени одежди служители, а от друга – утро в гората, с цялото богатство от форми, багри,
свежест
, волност и благоухания.
Русите имат най-хубавите преводи на световната литература.“ Да чета Пушкин, Лермонтов в оригинал. Черпи ме с кафе. Извика сестра си – негова домакиня и рече: „Това момиче ще ми пущаш винаги, нека идва.“ През тия няколко години пак му гостувах. Веднъж му прочетох за това що преживях от величието на храма „Ал. Невски“ и непосредствено подир туй, радостта ми от природата – великата волност и възторга ми всред гората.
От една страна – пищност: мрамор, лак, злато, сребро, картини, кандила, тамян и почти погребален напев от натруфените в сърмени одежди служители, а от друга – утро в гората, с цялото богатство от форми, багри,
свежест
, волност и благоухания.
Той кротко сложи ръка върху ръкописа с думите: „Ако излизаше сега списание „Българска мисъл“, на това тук, щях да дам първите страници.“ Изведнъж заговори: „Но вие, не бива така сама да останете. Трябва ви закрила: трябва да се приобщите негде. Може би и да се омъжите. Или пък-да влезнете в някое религиозно общество.“ Тогава, без да се бавя, аз казах: „Аз слушам „Беседите“ на Учителя; Той ни каза да посрещаме Слънцето и тъй ще видим Бога.“ Той се усмихна – зарадва се. - Хубаво, много хубаво - рече - и аз понякога ходя да го слушам.
към текста >>
79.
3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
Той е благодатния дъжд, който като престане попива се от земята и вече не се вижда, но в резултат се явява зелената трева - живота, що дава красота и
свежест
в природата и после принася добри плодове.
Казват, че хора, които издържат на много болести като пораснат добиват здрав имунитет и живеят по-дълго от ония, които не познават болестите. И човек, който много е страдал и е устоявал на много несполуки в своя живот има по-голям нравствен имунитет и е по-ценна обществена личност. Такава личност трябва да бъде и учителя. Макар и възвишен труженик, той може да остане завинаги и неизвестен. Никой няма да пише за него по вестниците, може и никой да не му благодари,но, той ще има спокойна съвест, че вярно е изпълнил своят дълг.
Той е благодатния дъжд, който като престане попива се от земята и вече не се вижда, но в резултат се явява зелената трева - живота, що дава красота и
свежест
в природата и после принася добри плодове.
към текста >>
80.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Бяхме Негови съвременници и можехме да кажем: Опитахме
свежестта
на Неговата вода и сладостта на Неговия хляб, които щедро предложи на целия свят.
Трябваше да я осъществим. Устремихме се към Словото с всичката жажда на ученици, които търсеха стрелките и сигналите, формулите и ключовете чрез които да се приближим до Него и до принципите. Започнахме тогава да се вглеждаме, да се вслушваме във всеки тон и дума, които звучаха необикновено и имаха цената на сит плод с жив кълн. От всичко това учението и образа на Учителя се очертаваха по релефно и по-пълно. Радостта наново се връщаше при нас и ние пак преживявахме кратките мигновения на празнична тържественост.
Бяхме Негови съвременници и можехме да кажем: Опитахме
свежестта
на Неговата вода и сладостта на Неговия хляб, които щедро предложи на целия свят.
Какви светове нови и непознати разкриваше Той и колко необхватен беше простора на мисълта! Трудно бихме могли да измерим замаха и силата с която Той разполагаше. Някога може би ще се намерят други, които ще могат да обхванат Неговите възможности, сили и знания с които разполагаше. Ние не намираме изразни средства, нито разполагаме с точни мерки с които да дадем цялостна представа за Учението, делото и Неговия духовен лик. В тази монография ние правим опит да направим това с желание да избегнем схемата и тривиалното описание на един живот и философско - критичен фрагмент на Учението.
към текста >>
81.
8. Невидимото слънце
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
В нея човекът се чувствува като господар, той може да опита вкусната пшеница, сладостта на гроздето,
свежестта
на водата и всичките останали блага.
И нека спрем до тук. Човекът е роден със способността да мисли, да чувствува и да действува. Човекът е роден с ум, със сърце и със воля. Човекът е облагодетелствуван, подарили са му фар да си свети, подарили са му огнище, за да му е топло и най-после са му връчили воля, за да може да работи и най-накрая са му вдъхнали и копнежа по неща, които по нищо не приличат на всичко онова, което го заобикаля, всичко, което може да се обхване с петте сетива. Земята е дала прием на човека.
В нея човекът се чувствува като господар, той може да опита вкусната пшеница, сладостта на гроздето,
свежестта
на водата и всичките останали блага.
Но ето, че всичко това не го задоволява. Животът на човека отива по-далеч, извисява се по-високо от материалния живот, слиза в големите глъбини и намира, че животът е премного сложен и интересен и не стига за него разливащите се богатства, които идват от недрата на земята. Животът е не само сложен, но и премного задълбочен, защото човекът не е само физическо тяло. Като дълбоките води на океана и като звездните простори пред него се разкриват други светове, огласени от други мелодии и човекът казва: Искам да ям нещо друго, искам да опитам вкуса на друга храна, да дишам друг въздух и да пия друга вода. Рожба на тази непобедима нужда е раждането на многообразния свят на изкуствата, съзерцанието и общението с Великото.
към текста >>
82.
3. Слънцето и музиката
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Незабравими по хубост и
свежест
са тези ранни пролетни дни, когато цялата земя е потънала в нежно сияние, ручеите, които текат, пъпките на дърветата, които се пукат и стволите на върбите, които светят от ярките багри.
3. СЛЪНЦЕТО И МУЗИКАТА В ранните предпролетни дни по нашите места започват да се топят снеговете. Астрономическата дата не винаги се покрива с оня капризен понякога, календар на природата.Пролетта може да подрани, но може и да закъснее. В края на февруари или в първите дни на март под снежната покривка текат потоци, водите пеят и животът е вече започнал. Снеговете тогава незабелязано се снишават, земята мълчаливо ги поглъща; слънчевите лъчи вършат своята работа, дните са пораснали, слънчевият път се увеличава и снегът най-после решава да си тръгне.
Незабравими по хубост и
свежест
са тези ранни пролетни дни, когато цялата земя е потънала в нежно сияние, ручеите, които текат, пъпките на дърветата, които се пукат и стволите на върбите, които светят от ярките багри.
Целият растителен и животински свят ожидат само слънцето. Човекът също не отсъствува от тоя изжаднял за слънцето народ. Устремът към слънцето е напълно оправдан. Всичко живо познава съживителната мощ, опитал е светлината и топлината на слънцето и нещо повече дори, неизвестно нам, което слънцето ни дава и без което животът не земята не би съществувал. Идването на пролетта и всичко онова, което е свързано с нея, целият живот, който тече и се вълнува се обуславя само от връщането на слънцето към равноденствуващата точка и отпътуването му нататък, където неговата разходка по нашето небе се увеличава на часове.
към текста >>
83.
6.5. Музикален живот
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Витоша на потоци подарява на столичани
свежест
, слънцето се излива на потоци, въздухът е приятен, небето кристално чисто, улиците не са задръстени от хора, навред се чувствува една лекота и ние сме канени на събор.
6.5. МУЗИКАЛЕН ЖИВОТ Юли 1926 година - Младежки събор. Времето през този сезон е прекрасно в София.
Витоша на потоци подарява на столичани
свежест
, слънцето се излива на потоци, въздухът е приятен, небето кристално чисто, улиците не са задръстени от хора, навред се чувствува една лекота и ние сме канени на събор.
Голяма част от тези, които участвуват живо в събора са студенти, някои завършили, някои още следваха. Почти всички останали са със средно образование, а тези, които го нямаха, бързаха да се сподобят с него. Младежта работи трескаво - има проект да се издава списание. Идеите зреят и начинанията получават своя облик. Навсякъде се усеща живота, който кипи, атмосферата е динамична, същевременно спокойна - може да се работи и да се твори.
към текста >>
84.
2. Изгревите на слънцето
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Пролетните дни благоухаят на
свежест
и чистота.
Какви дни бяха тогава през ония години в началото на второто десетилетие на нашия век, когато за първи път чухме за пролетта, за Слънцето, за благотворното ранно ставане, този чуден час, който неудържимо ни караше да напущаме в здрача на ранната утрин заспалия дом и стаята, където сме почивали, за да излезем навън, където ни срещаше сутрешния хлад, врявата на врабчетата или ранната песен на някоя ранобудна пойна птичка. Какъв разкошен час. Казват, че няма човек на земята, станал рано да е съжалявал след това, толкова обогатен и освежен се чувствува човек, когато става рано, преди Слънцето да е изгряло. Каква красота се криеше в това ранно ставане когато оставяш постелята на която си почивал, и която сега вече ти е станала чужда и далечна - колко естествено и колко прекрасно е същевременно човек да стои изправен на нозете си и какво неописуема красота е след това да тръгнеш на някъде - навън на някой хълм, гора с изглед към хоризонта и да дочакаш първия слънчев лъч. Какво благо е да се координираш с космическия ритъм и да усещащ движението да прониква всяка клетка.
Пролетните дни благоухаят на
свежест
и чистота.
Всичко ни зове навън, далеч от града, далеч от дома. Не слушаме никого. Защото какво струват хорските думи или упреците на домашните ти, които вкупом се чудят на тези навици, на тези наредби. Не могат да ни разбират. И ние чакаме, чакаме търпеливо да дойде ден, когато те ще ни разберат.
към текста >>
85.
3. Паневритмия: хореографска поема
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Сега, когато се връщаме към тази част от делото на Учителя, ние се приближаваме до тези пролетни летни утра, когато поляната блещи от чистота и
свежест
, когато слънчевите лъчи се отразяват върху прозрачните росни капки, когато въздухът е парфюмиран от боровата смола, когато на Изгрева плодните дръвчета или цъфтят или са отрупани с плодове и аромата на зреещите плодове се чувствува - не може да се говори за Паневритмия без да опишеш макар и бегло в едри черти обстановката - пейзажа като неделима рамка на тази красота, която звучеше еднакво жива и богата, както през ранната пролет, така и през знойното лято.
Учителя ръководеше, отбелязваше и коригираше някои положения и след няколко пъти повторения, упражнението биваше готово, последна редакция, както се казва и на другия ден се демонстрираше - играеха го всички. Паневритмията може да се раздели на три части. Първата, в която влизат упражненията от първото “Пробуждане” до последното “На ранина”. Втората част обхваща “Пентаграмата” и третата “Слънчевите лъчи”. И трите дяла имат специфичен характер - всичко е различно в тях, всичко звучи своеобразно и могат да се вземат като съвсем отделни оригинални хореографски спектакли - но за нас те са неразривно свързани, за нас те имат нещо преливащо, което дава завършен облик на това монументално цяло -движение, музика, съзерцание, поезия, хармония, ритъм, всичко е свързано, всичко образува един разкошен букет цвят и плод на творческо хрумване облечено в най-изящна форма.
Сега, когато се връщаме към тази част от делото на Учителя, ние се приближаваме до тези пролетни летни утра, когато поляната блещи от чистота и
свежест
, когато слънчевите лъчи се отразяват върху прозрачните росни капки, когато въздухът е парфюмиран от боровата смола, когато на Изгрева плодните дръвчета или цъфтят или са отрупани с плодове и аромата на зреещите плодове се чувствува - не може да се говори за Паневритмия без да опишеш макар и бегло в едри черти обстановката - пейзажа като неделима рамка на тази красота, която звучеше еднакво жива и богата, както през ранната пролет, така и през знойното лято.
За Паневритмията може да се говори толкова много, защото тя бе частичка не само от Неговото многообразно творчество, но и частичка от нашия живот, защото нищо сякаш не ни докосна толкова живо и толкова дълбоко, осезателно бихме казали, както музиката и Паневритмията. Те сякаш бяха слезли при нас като двама пратеника, любвеобилни и щедри, които ни поднесоха най-хубавия дар, като вляха в нас ония сили които щяха да споят най-здравото, най-чистото и най-красивото. От музиката и от Паневритмията ние не бяхме очаровани - не, малко е да се каже обогатени, малко е да се каже вдъхновени. Чрез Неговата музика и Паневритмията ние се докоснахме Д° живителния пулс на Безкрайността и преживяхме свещеното чувство, което посветените в редки мигновения са преживяли в свещените храмове. Не е въпрос за скромност, не е въпрос и за преувеличение, нито за лансиране - ние говорим на ония, които ще ни разберат, повярват и които уверени сме ще го опитат, за да ни отдадат един ден право.
към текста >>
86.
3. Братството
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Красотата,
свежестта
, благоуханието на Изгрева станаха причина по-късно да се събудят алчни и користни апетити.
Човекът трябваше да счупи веригите на миналото, да се освободи от черупките на себичността, за да преживее новото, да го приеме, както човек приема светлината и топлината на слънцето. То е освобождаване от затворения кръг на личността и приобщаване към общото, изразено във всичките прояви на всекидневието. Човекът трябваше да се импулсира и вдъхнови не от материалната заинтересованост при общия труд, а от радостта, че не е сам - този малък плюс, който бе указание, че процесът на пробуждането на колективното съзнание е започнал. Затова ние се радвахме, когато работехме заедно. Изгревът беше изпълнен с най-ярки картини, където общия и безкористен труд зае важно място в нашия живот, благодарение на което Изгрева това голо поле в началото се превърна на цветущи градини, зеленчукови и плодни и цветни.
Красотата,
свежестта
, благоуханието на Изгрева станаха причина по-късно да се събудят алчни и користни апетити.
Изграждането на много чешми, построяването на салона, печатането на книгите - беседи и лекции от Учителя, тяхното изпращане в провинцията, устрояването на братските спални, обзавеждането на стола, почистването на салона и дворовете всичко това бяха кълнове, които бяха дали своя плод, защото бяха грижливо посадени и добре отгледани. Тук се изработваше човека, отделния човек, малката единица, която щеше да влезе в общото - голямо нещо ли е един човек? Ние казваме най-внушителния монумент, с който не можеше да се сравни най-голямото строителство на дадено време. Реализирането на колективното съзнание бе победа, която Той нанесе на тъмните сили на ретроградността, на закостенялото, на фанатичното, на егоистичното разбиране на живота и света. Ние не само чухме за новата идея, ние не само се приготвихме за нея, но възприета веднага, поставихме я в ход, включихме я във всекидневната си програма на живот, жадувахме да бъдем винаги готови на предна линия да поставим не личния си интерес, а интереса на общото, на колектива, на братството.
към текста >>
87.
5. Живото тяло на братството
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Дали със
свежестта
на спомена, който ме отвежда в атмосфера, която сякаш беше несъвместима с порядъка на земята, човешкия разбира се, толкова лека, задушевна и топлосърдечна бе тя.
Намерих ги случайно в една книга и веднага ги заделих. Спомних си и годината и деня, когато един брат ми ги подари през един от тези съборни дни. Едва ли тогава той можеше да си представи, че днес аз щях да направя тема и дълго щях да ги разглеждам от всичките страни, да отбележа детайлите и да извлека от тях разбира се най-същественото. Преживяването ме вълнува още в началото. С какво собствено?
Дали със
свежестта
на спомена, който ме отвежда в атмосфера, която сякаш беше несъвместима с порядъка на земята, човешкия разбира се, толкова лека, задушевна и топлосърдечна бе тя.
Един човек, който наричаш брат и който познаваш от много години, а виждаш едва ли един път в годината, защото не живееш в София, приближава се през този съборен ден и любезно ти предлага съборен дар, за спомен от тези светли дни. Помниш мястото, дървото до което си се спряла, помниш слънчевия ден, помниш човека и се усмихваш с младежки жар и благодариш. Грижливо ги съхраняваш, пазиш ги, носиш ги със себе си, тревожиш се за тяхната съдба, както и за книгите, искаш всичко да опазиш, всичко непокътнато да го съхраниш, то представлява най-голямата ти ценност. Да, какво не преживяхме оттогава, нека не си спомняме сега за тях през тази година, през тоя ден, когато случайно попадаш на връзка фотографии и без да си дадеш сметка, заделяш тъкмо тези, нека си стоят на масата - ще се върнеш на тях, чуваш себе си, отговаряш пак на себе си - да непременно ще се върна, нека си стоят близо до мене, какво ли няма на масата. Изгубих ли време когато ги гледах?
към текста >>
88.
2. София-Изгрев
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Нямаше да има човек, дошъл в контакт с Учителя и братството, да забрави силата,
свежестта
и радостта на тези дни, преживяни интензивно в топла братска среда и край Него, чието Слово се изливаше без мяра.
На Изгрева се диша забележително леко и на всеки му е приятно да се разхожда, да живее и да се радва на живота тук. Всичко наоколо шуми и пее - един живот тече здрав, чист и прост. Невъзможно е да го обхванеш и сместиш в някакво словесно корито - диапазонът е безкраен. За учениците нищо вече не беше важно, освен онова, което съборите даваха и подаряваха - програмата по която ученикът щеше да работи върху себе си през цялата година. Със себе си той отнасяше не само голямата радост на тези братски празници, но и голямата светлина, която щеше да му помогне правилно да разреши задачите си.
Нямаше да има човек, дошъл в контакт с Учителя и братството, да забрави силата,
свежестта
и радостта на тези дни, преживяни интензивно в топла братска среда и край Него, чието Слово се изливаше без мяра.
Човек трябва да се вдълбочи в тия предутринни беседи и лекции, които се изливаха богати и цялости - “Скелета на новата мисъл ви давам” - както казваше Той. За да може човекът и ученикът да изгради новия си мироглед за света, за живота, за предстоящата вътрешна реформа. Всичко казано звучеше ново, необикновено, акустично, а толкова близо до човека. “Проповядвам ви едно ново учение, което може да се нарече опитно. В него ще намерите разумни методи, които никой досега не ви е давал, методи с които Живата природа работи.
към текста >>
89.
3. “Пътят на Ученика” - събор, 1927 г.
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Всичко дишаше
свежест
и чистота.
Търпеливото чакане пред портите на източните школи става безпредметно. Събраното познание от векове по тези въпроси, събрани капка по капка, загубва своята цена и блясък. То избледня и се стопи. Пътят към познанието, пътят към себевладането, пътят към ученичеството бе очертан релефно, стрелките по този път сияеха, сигналите работеха отлично. Жаждата на ученика щеше да бъде уталожена.
Всичко дишаше
свежест
и чистота.
На брой беседите бяха девет. Тези беседи не бяха сякаш като ония, които бяхме свикнали да слушаме, които траяха обикновено час, час и няколко минути. Сега, обаче, времето не се усещаше - часовете минаваха - час, два, три, а може би и повече, защото по-късно, когато прелиствахме томчето беседите варираха между 40 - десет и 70 - страници, не по-малко. Да се слушат тези беседи, седнал на дъсчения под с подвити крака, да слушаш без да шавнеш, в салона царуваше абсолютна тишина, никой не мърдаше, никой не прояви нетърпение. Беше необикновен празничен час, неповторим, имаш всичкото усещане, че явлението е рядко.
към текста >>
90.
6. “Аз виждам
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
На нашия паралел, в нашата хубава страна предпролетните дни имат нещо прекрасно с дъха на чистите простори, със
свежестта
, която се влива в сърцето, с аромата на Живата природа, който докосва душата.
Успяхме ли да видим първите краски на този свят всред голямата тъма и тревога на нашия век? Сега сме във втората половина на века, имахме време много да мислим, да огледаме миналото и настоящето, успяхме да се вдълбочим в казаното от Него - нека не сме добри математици, ала направихме точна равносметка, за да можем да кажем сега - ние успяхме да доловим първите проблясъци на това време, то се изрази ярко в идеята за колективното съзнание, която зрееше вече, събуждаше се това съзнание, оформяваше и играеше вече голяма роля в живота; успяхме да видим новия човек, който копнееше за нови взаимни отношения, за братско сътрудничество между хора, които имаха допирни точки, мислеха и чувствуваха по нов начин. Може би сме изпреварили времето, ала усещаме полъха на пролетта, нищо, че просторите още лежат заснежени, нищо, че на земята е още студено, нищо, че по върховете се белеят още преспите. Нашият живот протече именно през тези предпролетни дни, когато слънчевите лъчи още не топлят силно, както това се случва в последните дни на февруари и в първите на март, с типичните предпролетни депресии, валежи и бури. Не съжаляваме.
На нашия паралел, в нашата хубава страна предпролетните дни имат нещо прекрасно с дъха на чистите простори, със
свежестта
, която се влива в сърцето, с аромата на Живата природа, който докосва душата.
Благодарение на всичката тази хубост, ние имахме сили да преживеем дългите зимни нощи и студените дни, когато нашия взор проникваше зад тъмнината, за да открием първите белези на прииждащия сезон. Не бихме могли днес да вземем перото и да кажем две искрени и сърдечни слова - Пролетта идва, оповестената от Него пролет е на прага. Човечеството ожидаше новото, ожидаше тая човешка пролет, която вещаеше на умореното човечество Мира, Радостта, Светлината, Любовта. И както умело строеше градове и жилища, пътища и мостове, така обновеното човечество щеше да устрои духовния си живот, мирното си съществувание и братското си съжителство между всички народи.
към текста >>
91.
2. Човекът и планината - нашия живот
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Снеговете, валежите и бурите щяха да направят останалото, за да се възстанови първоначалната красота и
свежест
.
В центъра на това място беше огнището а околовръст грубо сковани пейки за сядане, а встрани една скулптурна група - изникнала по чудо, спонтанно. Един одър с форма на кръг, своеобразна идея, спираловидно иззидана настилка от бели камъни - всичко това имаше форма на охлюв и на най-горната част огромен рилски камък, изваян и бял, взет направо от многовековното легло - много мишци трябваше да се напрягат докато да го откъснат от каменното му корито и бъде пренесено тук - наричахме го царицата. В центъра на тази поляна се обядваше, а вечер се палеше огън - тогава рилският бивак се устройваше. Рила сякаш ни принадлежеше, приличаше на роден дом и упорито се стараехме да не променим профила, мъчехме се да запазим нейния стил и всичко, което се правеше там за улеснение на пребиваващите трябваше да не нарушава красотата на планинския релеф. Когато напущахме планината, нямаше никакви следи, че тук са прекарали толкова много хора - оставахме всичко чисто като в един дом в който пак ще се върнем.
Снеговете, валежите и бурите щяха да направят останалото, за да се възстанови първоначалната красота и
свежест
.
Лагерът от година на година се разрастваше, палатките се увеличаваха и всеки жадуваше за красота, хармония и тишина. Трудно може да се разкаже и опише, как се пазеше стила на този живот. Целия ландшафт не загуби нищо от красотата си. Онова, което се правеше улесняваше само превоза и пътуването - оправяха се пътеките и се правеха нови, строяха се мостове и чешми. Колкото и странно да звучи, беше добро, че на това място нямаше хижа, по това време.
към текста >>
92.
3. Магическият ключ
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Беше необикновена радост да се извисиш до света на Неговата мисъл и както някога да усещаш близо до себе си щедростта на бликащите изворни води, да пиеш, както някога, както винаги и да усещаш всичката сладост,
свежест
и светлина на Неговото Слово.
Декември пак е студен, както тогава прозорците са плътно покрити и украсени с ледени завеси и снегът пак не е успял да покрие заледената земя, поразена от дългата есенна суша. Много прилича тази зима на оная от 1944 година, която за нас беше жестока и полярна отвътре. През тия години много неща се случиха, научихме още толкова, преживяхме достатъчно, впрочем никога не е достатъчно, пред човека стоят толкова задачи и толкова неовладяни знания. Успяхме обаче здраво да уловим дирята, да правим опити и да се домогнем до резултати. Намираме Него, правим връзка с Него, преживяваме пак ония светли моменти, ония дълбоки мигове на радост, на вдъхновение, на окриляне, за да разберем за сетен път, че никога не сме сами, никога не сме били сами и че не е било време, когато Той да не е бил с нас".
Беше необикновена радост да се извисиш до света на Неговата мисъл и както някога да усещаш близо до себе си щедростта на бликащите изворни води, да пиеш, както някога, както винаги и да усещаш всичката сладост,
свежест
и светлина на Неговото Слово.
Нищо друго не искаме и нищо не може да представлява жив интерес за нас - ученикът не може да се откъсва от учебната стая и учебните си пособия и от копнежа да задоволи Учителя си. Ученикът има точно определени нужди, и нека кажем между тях е най-главната, да бъде близо до Него в дни на радост и в дни на скръб; в дни на поражение и в дни на победа; в дни на големи На този ден не можем да се радваме, както някога, а ние и не скърбим, онова, което изпитваме е трето състояние, което стои между двата полюса и в някакъв необикновен синтез ни подарява нещо голямо и окрилящо, нещо, което е по-прекрасно от радостта и по-богато от скръбта. Трудно бихме могли да изразим с думи това дълбоко чувство, което се разцъфтява като многоцветна дъга, за да ни подари накрая величествения момент, че сме били в мистично общение Студът е украсил стъклата на прозорците, живакът низко е слязъл, небето през тази нощ бе осеяно със звезди, когато атмосферата е чиста, звездното зимно небе е разкошно. Юпитер блестеше феерично, плеадите тържествено сияеха - красотата на звездното небе се открояваше пред нашите очи, за да ни подари и през този месец частичка от вечната и непомрачена радост, че сме успели да преживеем великото събитие, което никога праха на забвението нямаше да помрачи. Много мисли кръжат около ми и много думи сами идват при мене, за да ме отведат до една друга дата, когато се случи второ събитие през този месец, което ни хвърли в тревога и страдание.
към текста >>
93.
6. Сериозни години
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
На земята пак грееше слънцето, небето ни подаряваше кристалната чистота и синева, птиците своята музика, ветровете
свежестта
си, цветята уханието, плодовете своята сладост и над всичко това Той си оставаше Наш Учител - ние не бяхме сами; имената ни бяха написани на Неговата длан.
И докато първият беше наситен с радост, то другият - със скръб. Дълго време не можехме да се съвземем. Когато потърсихме изход, разбрахме, че трябваше да приложим изкуството да мислим. Тогава се вдълбочихме и видяхме, че животът имаше друго лице, друга дълбочина в която се криеше голямото съкровище, което ни чакаше. Нещата бавно се очертаваха, за да получат своя чист облик.
На земята пак грееше слънцето, небето ни подаряваше кристалната чистота и синева, птиците своята музика, ветровете
свежестта
си, цветята уханието, плодовете своята сладост и над всичко това Той си оставаше Наш Учител - ние не бяхме сами; имената ни бяха написани на Неговата длан.
Той продължаваше да ни учи и изпитва, а ние да учим. Това, че Той не беше на земята не изменяше взаимноотношенията и школата продължаваше да функционира. Отвън всичко беше различно, различно течеше и нашия живот. Защо стана така? - Такива бяха законите на земята.
към текста >>
94.
1. Голямата кошница
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Всичко беше направено естествено, просто лишено от външен блясък, толкова естествено, както беше естествено да валят дъждовете навреме, както естествено беше да грее слънцето и да имаме винаги богати реколти, както беше естествено поляната да блести от
свежест
и зеленина и ние пък и всички хора да се разхождат по нея.
Тогава човекът се наведе и вдигна кошницата. И рече само това: Ще я донеса утре, благодаря и се поклони леко пред Учителя. А когато стигна оградата, обърна се и погледна - може би не вярваше, че това което се бе случило бе истина. Каква есенна утрин, наситена със златистите отблясъци на есенното слънце! Каква красота представляваше този малък пейзаж, този къс от Неговия ден!
Всичко беше направено естествено, просто лишено от външен блясък, толкова естествено, както беше естествено да валят дъждовете навреме, както естествено беше да грее слънцето и да имаме винаги богати реколти, както беше естествено поляната да блести от
свежест
и зеленина и ние пък и всички хора да се разхождат по нея.
Поляната искреше от красота; беше оживена отвътре и отвън и ние усещахме, че тези двадесет декара земя беше рая на земята, което не бихме заменили с всичките съкровища на земята и с най-живописния кът на земното кълбо. Поляната тогава!...каква е днес и какво изпитваме, няма смисъл да се спираме на това. Ние искаме само да мислим за онова вътрешното, дълбокото, което вливаше съдържание в живота около Него. Какво се случва, когато бъдат нападнати чужди градини, особено, ако те са държавни, зад които студено и неумолимо ни гледат човешките закони, които всичко са предвидили, ала са забравили най-същественото, забравили са човека. Никога и никъде сякаш съставителите на закона не са имали предвид човека и храната, въздуха, светлината и водата от които никога не биваше да го лишават - не са имали предвид любовта.
към текста >>
95.
3. Човекът с една пушка
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
От случая може да се направи литература, но решихме да не го прекрояваме и по този начин да го лишим от
свежестта
и чистотата, от аромата и силата на убеждението.
3. ЧОВЕКЪТ С ЕДНА ПУШКА Този човек за който ще става дума тук не сме го видели и чули, не го познаваме, не сме го срещали, не знаем и името му дори. За него Учителят разказва в една от неделните беседи.
От случая може да се направи литература, но решихме да не го прекрояваме и по този начин да го лишим от
свежестта
и чистотата, от аромата и силата на убеждението.
Едно цвете, което мнозина могат да се чудят как е могло да цъфне и да пръска искряща светлина на онова, което наричаме последователност. Представяме си живо този човек, този човек от хората на Учителя, този твърд българин, когато по неизвестни нам пътища, стига до Учителя и му заявява, че приема Неговото учение, и пред Него решава да живее по предписанията на това учение; готов е да изпълни всичко, каквото трябва, за да се нарече и той ученик на Учителя. Българинът не приема нещата лесно, той не прилича на ония, които бързо пламват и бързо изгасват, макар, че по природа не е студен. Като човек българинът, преминал през петстотин годишното робство той е усвоил ценния навик да мисли и разсъждава. Сравнява думите и делата, прави своите опити и след дълго проучване приема новото, идеите, за да заляга твърдо на тях по-късно.
към текста >>
96.
4. Малкият стрък
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Беседата “Малкият стрък” беше напоена от
свежестта
на тази рилска утрин.
Станахме рано и излязохме навън. Небето беше все така претоварено и сиво, ала вече не валеше. Учителят беше застанал на полянката пред хижата, после мина нататък и някой в това време ни каза: Ще има беседа. Застанахме веднага прави около Него, защото всичко беше мокро и не можеше никъде да се седне. Стенографките също бяха прави до Него с отворени тетрадки.
Беседата “Малкият стрък” беше напоена от
свежестта
на тази рилска утрин.
Наречена беше така, защото накрая на беседата Учителят се наведе и събра китчица от зелени стръкчета трева -рилска трева, мокра и свежозелена. На всеки по отделно Той даде по едно стръкче и каза: “Нека този стрък бъде завет между вас и Бога”. Беше чудесно утро, което остана незабравимо с този малък дар - тревичката и с този голям дар - беседата. Словото по магичен начин заличи умората и тягостното състояние от прекараната нощ. Беседата не я забравихме и днес едва ли някой би могъл да преведе някоя от идеите, които се съдържат в нея, всеки момент можем да направим това, но имаше нещо, което никога не може да се забрави - то остана дълбоко в скрижалите на сърцето да свети и топли – тревичката - малкият стрък, живия и сочен стрък колкото и нежен, толкова и здрав, мост през който би минал праведния и не би се скъсал, мост през който към нас летеше благословението на една Любов, на една свобода, която безшумно Той изграждаше в нас - Идеята за свободата в която Той живееше светеше през тази ранна рилска сутрин.
към текста >>
97.
10. От прозореца на търновската колиба
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Грешка при избора могат да правят само ония, които не познават Учителя си и не са опитали
свежестта
и чистотата на водата и хляба, които Той носи.
Целим тях да предадем на ония, които ще дойдат след нас и които ще търсят чистите пътища по които и ние бяхме изведени от Него. Това е ценното, което сега ни връща назад, за да разгънем страниците на Неговия живот и се приближим до ония идеи и образи, които са обвеяни от живия пламък на преживяното. Самозваните учители винаги са били тежък баласт за Един Велик Учител. Към тях Той е едновременно и внимателен и безпощаден. Обикновено нито един от тях не оцелява, не оцеляват и неговите ученици - природата има специални заведения за тях.
Грешка при избора могат да правят само ония, които не познават Учителя си и не са опитали
свежестта
и чистотата на водата и хляба, които Той носи.
По това време ние не знаем, какво се е случило в Търново по време на един от съборите. Какво знаем, сме го открили в една от съборните беседи от 1935 година, където Учителят привежда един пример станал някога в Търново. Не знаем дали случаят не се съвпада с някаква реална постановка по време на този събор. Не искаме наслуки да коментираме, но нека ни бъде позволено да допуснем, че по това време край Учителя се е подвизал някой, а може би и повече, такъв един самозван учител. Примерът е бил уловен, поставен в клише и ние, които прелистваме страниците на миналото, оглеждаме внимателно това минало, оглеждаме и детайлите на един отшумял живот, където делото свети и се спираме на описания от Учителя пример, за да преживеем ония дни, ония вътрешни дълбоки драми, които са се разигравали зад романтичната обстановка на съборите.
към текста >>
98.
9. Школа и метод
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Всяка лекция представлява едно цяло с всичките отблясъци и нюанси, с всичката светлина и динамичност - съвършено тяло с кости, мускули, системи нищо не може да се отнеме от нея все едно да я лишиш от
свежестта
и живостта й.
Нашето впечатление е, че с това не се целеше да се прави буквално резюме на лекцията, а да се даде възможност на ученика свободно да се изкаже по нея. Днес ние разбираме какво целеше Той. Това е наше мнение, разбира се, на много места той казва: “Не декламирайте, не цитирайте, а кажете, какво вие мислите. Не повтаряйте това, което аз казах, не се обръщайте на фотографи, кажете онова, което е останало във самите вас - какво вие мислите и как вие разбирате.” Резюмирането на една лекция е дълбоко замислена работа, близо до коментара ученикът я оцветява според разбиранията си и според темперамента. То е проникновено задълбочаване в лекцията, която разкрива неказани неща, ученикът трябва да дъвчи Словото, да го премели, да направи от него кръв и плът, за да извади есенцията, което лично него ползува, а после и останалите.
Всяка лекция представлява едно цяло с всичките отблясъци и нюанси, с всичката светлина и динамичност - съвършено тяло с кости, мускули, системи нищо не може да се отнеме от нея все едно да я лишиш от
свежестта
и живостта й.
Ученикът не можеше да се храни с резюмета, нито с отделни мисли. Трапезата беше богата от нея не можеше да се отнеме нищо, абсолютно нищо. От голям интерес е да се види, как се претворява една лекция в съзнанието на ученика, до какви дълбочини и височини тя е извела неговите ум, сърце, душа. Затова ние мислим, че писането на темите имаше по-голям ефект в школата, отколкото резюмирането на лекциите по обикновения начин. Методът на Учителя се разкриваше пред ученика.
към текста >>
99.
13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
“Влизането в Специалния клас - казва Учителят е връщане към девствеността” - пристанището на вечната младост, където ученикът запазва
свежестта
на мисълта, топлотата на чувствата и силата на стремежите, като си остава до края на живота си пътник с отворена торба, която постоянно се пълни с нови ценности, с нови познания, които извират от непресъхващия извор на Мъдростта.
Само така .умът, сърцето и волята могат да бъдат свободни инструменти чисти и здрави за голямата работа, която му предстои. Какво представлява параход, който има здраво витло и здрав комин, ако котвата е свързана и параходът не може да реализира никакво движение. Дали такъв параход може да достигне предначертаната си цел? Обикновения живот представлява тъкмо такъв параход, възпрепятствуван от хиляди грижи и дребнавости, задължения малки и големи въжета, гъста мрежа, която спъва движението и не позволява на човека свободно да разпъне платна и завърши своя рейс. Нищо, абсолютно нищо не трябва да спъва голямата работа с която той се е нагърбил веднъж.
“Влизането в Специалния клас - казва Учителят е връщане към девствеността” - пристанището на вечната младост, където ученикът запазва
свежестта
на мисълта, топлотата на чувствата и силата на стремежите, като си остава до края на живота си пътник с отворена торба, която постоянно се пълни с нови ценности, с нови познания, които извират от непресъхващия извор на Мъдростта.
Ученикът не може да храни сърцето, ума, душата си с обикновена храна. Изправен пред Лицето на Великата Реалност, реализирал жадуваната през вековете среща с Учителя си на физическия свят, ученикът е озарен от нова светлина, от нови импулси да отзвучава на новото, за да бъде и той хармоничен тон в големия оркестър. Само така той работи в унисон с желанието на Учителя си, Който цели от него да направи истински човек. Ученикът на Специалния клас има стремеж да живее необикновено и като ухаещо цвете да издава приятен аромат, като съвършена цигулка да издава най-чисти тонове. Светлината и топлината изпълва ума, сърцето и душата му и те дават отражение и на делата му.
към текста >>
100.
4. Горящата къпина
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Забележителен момент, когато след дълго и мъчително пътуване по безводна пустиня, най-после човек стига до цветущия оазис, където прохладата и
свежестта
на обилните изворни води утоляват неговата жажда и поглъщат теготата на дългия уморителен път.
4. ГОРЯЩАТА КЪПИНА Животът на ученика се характеризира с неговата неутолима жажда към учение, познание, откриване на тайни, обогатяване със знания, откриване на истината.
Забележителен момент, когато след дълго и мъчително пътуване по безводна пустиня, най-после човек стига до цветущия оазис, където прохладата и
свежестта
на обилните изворни води утоляват неговата жажда и поглъщат теготата на дългия уморителен път.
Процесът, който става дълбоко в душата на ученика прилича на зазоряване - истинският живот започва. Най-после той е попаднал в свят за който е копнял, намерил е Учителя си и се къпе в светлината на Неговото Слово. Ученичеството е най-богатия и най-смисления живот. Дните се превръщат на верига от нови открития, които насищат глада, хранят сърцето и ума, обновяват неговите мисли и чувства и го карат да върви напред. Красив е живота на ученика, пролетта на един живот, когато небето над него се синее, цветята цъфтят.
към текста >>
НАГОРЕ