Търсене в текстове за 'Сантиметър'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4.12. Къде е Бялото Братство?

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

Ако имах поне един ученик в Школата, то аз щях да го използвам като опорна точка, за да поставя върху него лоста на Словото си, с което да повдигна съзнанието на този народ с един сантиметър.
Бялото Братство е Всемирна общност на възвишени Души и мощни Духове, завършили своята земна еволюция преди милиони години. Днес те са служители на принципите на Мировият Дух на Битието, на Абсолютния Дух на Битието и на Бога." Ние сме смълчани и сме се сгушили като уплашени пилци около квачка, търсейки да ни прибере под своето топло крило. Някой от сгушилите се тихо попита: „А какво сме ние тогава, Учителю, тук, на „Изгрева"? „Вие имате привилегията, че сте призвани в този народ, за да се посее във вашите души семето от Словото на Бога. А сега вие сте слушатели, някои от вас са оглашени и някои от вас са кандидати за ученици. Ако имах поне един ученик в Школата, то аз щях да го използвам като опорна точка, за да поставя върху него лоста на Словото си, с което да повдигна съзнанието на този народ с един сантиметър. Но го няма този ученик. Ще се изчака за друга епоха. За вас оставям Словото, да го проучавате и приложите. Това за вас е достатъчно за тази епоха. Трябва да се подготвите и да излъчите онзи ученик, който през следващата епоха трябва да послужи като опорна точка сред този народ, за да може чрез него и чрез Словото, употребено като лост, да се повдигне българският народ.
към текста >>

2. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

ТОМ 5

сантиметър да ги надвишавам.
Аз не помня друг на Изгрева да е тро-тал с крак пред Учителя. Останах само аз, единствената. Сега ме е срам и болно. Това по-късно се разказваше подробно с различни украшения и всички ме гледаха и знаеха, че и аз съм като другите и не правя изключение от всички. А аз понякога се смятах, че малко съм повече от тях, може би с един. сантиметър да ги надвишавам. А какво излезе? Пълен провал. След няколко дни отивам при Учителя и го питам: „Учителю, как ли ме търпите? Мен ме е срам да дойда при вас и не знам как да се извиня и да искам прошка". „О-о-о", каза той, но това го изказа и го провлече доста дълго.
към текста >>

3. 5. ЕЮЕМАТА

ТОМ 6

Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като кожата на бивол, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной.
5. ЕЮЕМАТА През 1935 година ми се яви под лявото коляно злокачествена еюема. Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като кожата на бивол, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной. Тогава бях на служба в гр. Бургас. През лятото поне 30 пъти ходих на морето и засипвах крака си с горещ пясък. Облекчение не почувствувах никакво. През лятото на 1936 г. отидох в София, ходих при Учителя и между другото Му казах и за еюемата.
към текста >>

4. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

ТОМ 7

Обясни ми, че една бомба е паднала косо и е минала на един сантиметър от ръба на терасата.
Аз съм голям грешник. В Германия имах жена с две деца, а тук си намерих любовница". Изповяда се пред мен. Бил е похарчил тук и служебни пари. Аз гледам и се чудя. Обясни ми, че една бомба е паднала косо и е минала на един сантиметър от ръба на терасата. Ако беше закачила ръба щеше да избухне. Той говореше на немски, а аз нали бях завършила немска филология. Долу бомбите бяха изпотрошили всичко - имаше ранени и убити. Ние не предполагахме, че бомбардировката ще бъде в центъра. Отидохме в Мърчаево и разказахме на Учителя.
към текста >>

5. 15. Незарасналата фонтанела на главата

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Един петъчен ден във време на лекцията, Учителят чертаеше на черната дъска, после приближи се към Кирчо и показа с пръст и пипна на мястото на главата му, където имаше една хлътнатина, фонтанелата, ниско вътре като петала дълбоко, около 1-2 см, един сантиметър ли беше и като подкова така, ниско.
16. НЕЗАРАСНАЛАТА ФОНТАНЕЛА НА ГЛАВАТА Ще разкажа сега за Силата на Учителя. Кирчо Михайлов бе брат от Школата още от Младежкия клас. Един петъчен ден във време на лекцията, Учителят чертаеше на черната дъска, после приближи се към Кирчо и показа с пръст и пипна на мястото на главата му, където имаше една хлътнатина, фонтанелата, ниско вътре като петала дълбоко, около 1-2 см, един сантиметър ли беше и като подкова така, ниско. Учителят обясняваше там някакви закони на черната дъска. И посочи и пипна това място на главата му, което не беше зараснало в течение на времето туй място, ниското на главата му постепенно зарасна, втвърди се, в течение на години се изпълни и стана нормално както си е било. Това е Кирчо-Лъвчето. Той е много, много верен и остана благодарен на Учителя и остана верен към Братството, макар че ходи в други секти нагоре-надолу, обаче остана верен и уважава Учителя като Бог. В.К.: Защо му викат Кирчо-Лъвчето?
към текста >>

6. 8. Шивач и музикант

Атанас Минчев

ТОМ 7

Купувам бял плат и след това вземам мярка на Учителя със сантиметъра.
И аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Един ден, тук на Изгрева, след като бях станал любимец покрай Учителя, ме среща Ганка Парлапанова, която беше шивачка по професия и ми казва: „Атанасе, Учителят спомена твоето име, че трябва да вземеш участие в някаква Негова дейност! “ Отвръщам: „Добре, с удоволствие, но не аз знаех, че трябва да се намеся активно. Аз ще Му ушия един бял костюм на Учителя“. Съобщавам на Учителя за моето намерение и Той го одобрява. Купувам бял плат и след това вземам мярка на Учителя със сантиметъра. Започвам да го разкроявам и да го шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него. Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре.
към текста >>

7. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

И това ще ви кажа, че аз го приемам, защото той в резбата си бе виртуоз, той без сантиметър, без нищо, само на око, нямате представа как работеше.
И тоз наш брат е бил, той скоро си замина, Пантелей, ако сте чули това име. И от там казва той, че това му е най-близка- та душа на земята и от там е голямата връзка с чичо Колю. А понеже децата от малки му викат чичо Колю и така е останало чичо Колю. Чичо Колю казваше за моя другар, че в този живот той е трябвало да бъде лекар и се чудя защо се е разминало. Той е бил определен да бъде хирург от световен мащаб. И това ще ви кажа, че аз го приемам, защото той в резбата си бе виртуоз, той без сантиметър, без нищо, само на око, нямате представа как работеше. Но казваше: „Защо не се сбъдна това нещо не знам“. А за дъщеря ми Мими, с която е бил в едни школи и тя беше определена също да бъде от голям мащаб в техниката. Но и там не се прояви. Работеше като чертожничка, без да е имала понятие от чертожничество, а на колко наши братя е направила дипломните работи, което е за чертане. Яви се на някакъв изпит без да има познати, но като че ли някой я ръководеше, тя си го носи сигурно и така работи дълги години.
към текста >>

8. 12 - 21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Ако един сантиметър е взел, аз на площада ще се обеся.
Бай Добри, тъй, та законите се това. В туй време тръгват всички от кооперацията, щото е с авторитет и честен. Сестрата на една друга там жена, работи в МВР-то, и като чула вечерта, отива при зет си, в Тополица е пък директор на банката, но приятел на Добри. Казала: „Бати Тодоре, Добри ще го съдят и няма да бъде леко. злоупотребил е с 200 метра плат." - „Кой, Добри? Ако един сантиметър е взел, аз на площада ще се обеся. Не може да бъда това." Тръгват всички председатели, там всички, ръководството, струпват се в МВР- то, както се върнал вече от Сливен. А преди това Костадинка и Методий - този, на когото предават ушитите дрехи, той е касиер, приема парите за ушитите дрехи. Една баба на едно момченце за празника Кирил и Методий му поръчала костюмче, обаче бедна жената, носи известна сума като моли, предполагала, че ще я изчакат, обаче този не предава костюмчето, без да получи парите. Добри в тоз момент сварва, че детето плаче и бабата казва: „Аз пък останалото ще ти донеса." Дава известна сума. Добри казва: „Що плаче това дете?
към текста >>

9. 12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Ако един сантиметър Добри е взел от Кооперацията, аз на площада ще се обеся." Но те си го казали така, пък Добри нищо не знае.
И аз викам: „Добри, кажи бе." - „Няма да ти кажа, не, няма дати кажа." И застанахме на молитва, и се помолихме и изведнъж в мене, казвам: „Твоята честност ще блесне в града." Ама аз не зная защо му казвам, тъй просто: „Твойта честност ще блесне в града. " И той си замина. Като отива във фабриката, получава плата и пак не се сеща. Складира други материали и ги дава на влака и той отива до Калканджиеви да се види с тях и сяда в градската градина разтревожен, защото честен човек, нали го обвиняват, а това е подсъдно. Там един негов приятел, той работи в МВР-то, и казал: „БратТодоре, Добри, много лошо става с него, затвор го чака." - „Защо? Ако един сантиметър Добри е взел от Кооперацията, аз на площада ще се обеся." Но те си го казали така, пък Добри нищо не знае. Отивам в градската градина, седнах малко, да отида до бати Иванчови, че сме много близки с тях от години и както седнах така, един светъл лъч премина през мен и веднага ми светна и каза: Ами ти нали за този плат си тук? Отивам у бати Иванчови, виждам кака Веска, бати Иванчо, ний с Маргариткини като роднини сме. Маргаритка и Румито ги имам на снимка. Румито като бебе го сложила на слънце и то мига, мига, такова. Оня ден беше дошла, че приказвахме и тя, Румито, вика: Како Мрагаритке.
към текста >>

Ама се доказа и тази Райна, която работи в МВР-то отива и вика: „Бати Тодоре, верно." -„Ама аз казах, един сантиметър да е взел Добри, аз ще се обеся на площада." И когато си замина, много голямо погребение беше.
Едно сираче не можеха да си платят, плаче бабата и момченцето и той каза: Дай костюма, аз плащам. Туй е Добри! Гдето аз му казвам: Твоята честност ще блесне. Защото зная, че той е честен. Ний стотинката цепим, толкова пазим, а пък такова нещо. Ама се доказа и тази Райна, която работи в МВР-то отива и вика: „Бати Тодоре, верно." -„Ама аз казах, един сантиметър да е взел Добри, аз ще се обеся на площада." И когато си замина, много голямо погребение беше. Целият град се стече. Методий Шишков, имаше от Бургас един брат, който така ни идваше на гости и отиваха в Съвета при тоз кмет, който ни даде разрешение. Един гражданин комунист, ама не е комунист, а бял брат, мога да кажа. В.К.: Какво даде разрешение? Над ка: За салона да се ремонтира, без да дава данни някому някакви и като минава този Методий Шишков, беше дошъл в къщи и отива в Съвета в туй време.
към текста >>

10. IV.16 август 1909 г., 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина.
Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир. Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.
към текста >>

11. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

ТОМ 12

Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си.
За забелязване е, че бои, които са изкуствено получени от хората, избеляват и се разрушават от слънцето, а тези, които природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по- хас[1] стават, защото са живи. Колкото повече един художник мисли върху цветето, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него и то изчезва. Първото нещо за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение не може да извърши нищо, затова той трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си. Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у тебе ще каже: „Не струва човек да се разсейва.“ Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които природата забива в нашите умове, за да мислят правилно, и в нашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в тебе, тя те кара да мислиш за същественото. Така мнозина хора, като отидоха на бойното поле, върнаха се, но вече с наместен ум и сърце. Гостуването ви вече се свърши и сега ви питам: Ще си ходите или ще останете?
към текста >>

12. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Проверката със сантиметъра показа намаляване на вратната обиколка с 2 сантиметра, а на коремната обиколка - с 5 сантиметра.
Вдигнатата гънка се отпуща вяло, много бавно, в продължение на няколко минути. Кожата не следва движенията на мускулите, като образува необичайни гънки. Чувствува се адинамия, безсилие, склонност към излежаване, спомените протичат без емоционална наситеност. Последвалото ядене на сочен алабаш, мед, френско грозде, минимално количество зелен сок и особено взетите преди лягане вечерта 5-6 сушени круши причиниха на другия ден рязка промяна. Кожата си възвърна загубения тургор - навдигнатата гънка се отпускаше веднага, дори по-добре, отколкото беше по-рано, въпреки очевидното изчезване на значителна част от подкожните тлъстини. Проверката със сантиметъра показа намаляване на вратната обиколка с 2 сантиметра, а на коремната обиколка - с 5 сантиметра. Лицето изглеждаше подмладено. През последните три дни правеше впечатление намалената жажда за вода. Очевидно резервите от сол бяха изчерпани. Наред с това все повече намаляваше апетитът - очевидно във връзка с намаляването на солната киселина в стомашния сок. Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна.
към текста >>

13. 59. Надежда Конова. 59.1. Защо и как станах „дъновистка

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Спорехме за наследството на къщата, карахме се за всеки парцал, за всеки сантиметър от наследствените имоти.
Една заран заявих пред всички учители в учителската стая: - Утре ще отида при Дънов и ще се върна дъновистка! Това изявление направих с тон, в който имаше подигравка, желание да се покажа храбра, уверена в себе си, всезнающа, убедена в правотата на това, което се говореше за „Учителя". Един добър психолог обаче веднага би прочел търсещата опора, много изстрадала и разпокъсана в болка душа. Моят мъж беше умрял съвсем млад само преди една година от бъбречна болест, след като се бяхме оженили с голяма любов и се бяхме водили само една година. Единствената ми рождена сестра, с която живеех, ми беше сякаш не сестра, а заклет враг. Спорехме за наследството на къщата, карахме се за всеки парцал, за всеки сантиметър от наследствените имоти. Беше при това моя по-малка сестра, за която бях направила твърде много и от която се считах в правото си да искам поне признателност. Бях млада и хубава, а мъжете, от които очаквах известна склонност, ме отбягваха. Напротив, ухажваха ме мъже, чиято близост ми беше обидна. Чувствувах се непрестанно под някакво напрежение, което търсеше равновесие, опора. Скришом ходех в черква.
към текста >>

14. 2. Скакавица

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Тежките стъпки, с които превземах всеки вертикален сантиметър, ми се струваха леки и приятни.
Погледът вече не можеше нищо да прозре през стволовете на огромните борове - нито към Говедарци, нито към Рупите. Той не можеше да се откъсне от земята. Пътеката ставаше тясна и стръмна. Като правеше чести, почти вертикални извивки, тя сякаш се стремеше изведнъж да се вреже в сърцето на планината. И все пак - аз се радвах. Тежките стъпки, с които превземах всеки вертикален сантиметър, ми се струваха леки и приятни. Даже препълнената раница на гърба ми се стори отведнъж сякаш лишена от тежестта си. Такова нещо е радостта пред близката хижа. Планината започна да ечи по-силно, като зала, гдето свири мощен орган. През зелените корони на дърветата се прозираше къдравата сребърна лента на водопада Скакавица. Аз знаех: там, в неговото подножие, е дълго жадуваната почивка: изтичаща от сърцето на пряспата чешма, пламтящ огън, топла вода, удобна маса, любезно посрещане, закуска.
към текста >>

15. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото.
Известна е най-ярката звезда от небесната сфера – „Сириус”, към която саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на догоните, има два спътника - пак слънца. Но те не могат да се видят с просто око. Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна.
към текста >>

16. 3. ПРАГЪТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

ТОМ 19

Веществото му е толкова плътно, че само кубически сантиметър от него, казват астрономите, тежи много тонове.
Съзвездието Дева е богато на небесни образувания. В него има променливи звезди, двойни звезди, звездни купове и галактики. Но най-интересните обекти в него са един звезден куп, които блести сто милиона пъти по-ярко от нашето Слънце. Този куп е величието на това съзвездие, създал двойника на лъчезарния Фаетон и всички най-хубави влияния на съзвездието Дева. Но там има и едно черно слънце-гигант: с размера, колкото цялата наша Слънчева система. Веществото му е толкова плътно, че само кубически сантиметър от него, казват астрономите, тежи много тонове. То е царство на смъртта, покоя, разрушението, царство на диаметралност по отношение на разумния творчески подтик в природата със своите излъчвания. То внесе в двойника на планетата Фаетон недоволството, презрението, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес, изразен в древната легенда за Фаетон, в която се казва, че той, синът, не е послушал, не е приел съветите, напътствията на лъчезарния си баща, като е поискал сам, по свой път, по свое разбиране да ръководи своя живот, своята съдба, с което докарва своята катастрофа, своята смърт. Затова Учителят казва: „Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа.” Това се отнася както за самия човек, така и за обществата и народите. Най-лъчезарният, най-яркият звезден куп беше заедно с най-мрачното, с най-противоречивото черно Слънце. Древната мъдрост за този случай казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.” Със своите силови излъчвания това черно слънце внесе в двойника на планетата Фаетон, недоволството, презрението, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес.
към текста >>

17. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

ТОМ 19

Съгласно формулата на Айнщайн: Е = mс2, от 1 кубически сантиметър от тази материя може да се получи 300,000,000 киловатчаса енергия.
За централното ядро е намерено още, че никакви вълни не могат да преминат през него. Не са открити още вълни, които да преминат през него. Какво показват тези белези? Плътността е израз на голяма центростремителност, на голям егоизъм. Голямата плътност на централното ядро показва и грамадната енергия, която то има. Съгласно формулата на Айнщайн: Е = mс2, от 1 кубически сантиметър от тази материя може да се получи 300,000,000 киловатчаса енергия. А това, че през него не са открити вълни, които да преминават, показва, че материята на ядрото няма еластичност, което ще рече, че няма връзка, няма обмен между елементарните частици. Ние хората не познаваме материя без пъргавина, без връзка между елементарните частици. Всичко онова, което ни заобикаля, което ние виждаме, е материя, в която между елементарните частици има обмен, има връзка. Загуби ли се този обмен, тази връзка, то тя би се разсеяла, би изчезнала за нашите сетива. Светът би изчезнал за нас.
към текста >>

18. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

250 ÷ 251 Средната плътност на веществото от планетата за един кубически сантиметър е 1.61 грама.
Влюбеният мъчително страда. Това са отровни Лотоси. За такива случаи, Учителят казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша? ”.* * Забележка на съставителя: Виж „Изгревът” т. XV, с. 250 ÷ 251 Средната плътност на веществото от планетата за един кубически сантиметър е 1.61 грама. Това също потвърждава дебелата въздушна обвивка, която има планетата, а косвено присъствието и на много влага в тази атмосфера. Както влагата е добър проводник на електричеството, така и добре развитите чувства, емоции, каквито имат хората под влиянието на Нептун, са един проводник, един път, една възможност за общуване между хората тук на Земята и онези, които са си заминали, които не са с физически тела лесно приемат внушенията на тези хора, което в по-висшите Нептунови типове се изразява като добра интуиция. Те са добри медиуми. Връзката, обаче с този свят на заминалите, е много опасна, защото и там, както и на Земята, има лъжци, измамници, същества, които търсят да командват другите, с едно желание да си играят с хората, да ги карат да изпълняват техните прищевки, често пъти най-чудновати. За тези случаи, Учителят казва: „Ще дойде често пъти при вас някакво същество от заминалите хора, от оня свят, с открадната светлина; с други думи ще ви каже нещо вярно.
към текста >>

19. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

В техните изчисления има само един сантиметър в разлика, и като отидеш на сльнцето, ще намериш, че действително има само един сантиметър разлика.
Каква точност е тази, ако в изчисленията на двамата математици има един милион мили разлика? Какво бих направил, ако бих се качил на един трен, който ще ме остави на разстояние един милион мили от Слънцето? Като дойдем до всички теории на съвременната математика ние виждаме нейната несъстоятелност. Не искам да критикувам науката, но казвам, че истинските учени хора, върху плещите, на които се крепи науката, мълчат. Истинските адепти знаят точно разстоянието между Земята и Слънцето. В техните изчисления има само един сантиметър в разлика, и като отидеш на сльнцето, ще намериш, че действително има само един сантиметър разлика. Това разстояние не ти позволява напълно да се допреш до Слънцето. Докоснеш ли се до него, ще произлезе някакъв взрив. Същото това разстояние от един сантиметър съществува и между един и друг човек. Някой от вас искат да разрушат това разстояние и казват: да се съединим да развалим тази граница! Всички скарвания, всички недоразумения между хората започват именно когато дойдат наблизо един да други.
към текста >>

Същото това разстояние от един сантиметър съществува и между един и друг човек.
Не искам да критикувам науката, но казвам, че истинските учени хора, върху плещите, на които се крепи науката, мълчат. Истинските адепти знаят точно разстоянието между Земята и Слънцето. В техните изчисления има само един сантиметър в разлика, и като отидеш на сльнцето, ще намериш, че действително има само един сантиметър разлика. Това разстояние не ти позволява напълно да се допреш до Слънцето. Докоснеш ли се до него, ще произлезе някакъв взрив. Същото това разстояние от един сантиметър съществува и между един и друг човек. Някой от вас искат да разрушат това разстояние и казват: да се съединим да развалим тази граница! Всички скарвания, всички недоразумения между хората започват именно когато дойдат наблизо един да други. Докоснат ли се, между тях се явява взрив.” 103. ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА: Беседа от Учителя, държана на 9 юли 1926 г., София. - В: IV Младежки събор, София, 1926, с.
към текста >>

20. (142) С. Мърчаево. Разговор с Учителя на 5.V.1944 г., от 10 и ½ до 11 и ¼ сутринта

ТОМ 20

Сега трябва най-малката помощ, да остане един сантиметър до сблъскването.
Карат все по германски. Но това, което може да прави силният пехливан, слабият не може да понася, нито да нанася силни удари. Сега търсят правото, но в правото влизат три елемента, не само силата, но основното е силата: просветен ум, устойчиво сърце, силна душа - силна воля, която е израз на душата. Кирил трябва да слуша сестра си, която има доста опитности.638 Много богата (Германия), казва, а дали има пари, те си знаят. Севов разсъждава по германски, щом е инженер. Сега трябва най-малката помощ, да остане един сантиметър до сблъскването. От философия страдат българите, искат да не се наруши нищо от църквата, когато целият свят се обръща... Златото е благородно, но е напластено в рудите, та трябва да се освободи. Българската политика прилича на оная домакиня, която не знаела да готви и все питала: «Как готвите това или онова? », и казвала: «И ние така.» И веднъж питала как готвят охлювите, а те й казали, че ги чукат в чутура. - «И ние така.» ... В Библията Бог позволи да убият Авеля, но не даде Каин да убият, а каза, че печат ще му удари, та да не смее никой да го убие, и който го убие, ще бъде седмократно наказан. Лошите хора да се не убиват, а да се турят на работа, да видят следствията от последиците.
към текста >>

21. 1. ЖЕНАТА И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

ТОМ 22

Ако се пожертвувате за доброто на човечеството и го подигнете само един сантиметър в неговото положение, вие в следния път, когато се върнете на земята, ще влезете в тия благоприятни условия на живота, за които сами сте причината.
Как може? Може, например да станеш богат, учен и т.н. Не, с това нищо не може да направиш. Много хора са прилагали това учение, много са искали да бъдат богати, учени, здрави, но не са го задържали за дълго време. Учението може да има резултат само тогава, когато човек приложи закона на самопожертвуванието за цялото човечество, само тогава ще се пожертвувате за себе си. Ако се пожертвувате за доброто на човечеството и го подигнете само един сантиметър в неговото положение, вие в следния път, когато се върнете на земята, ще влезете в тия благоприятни условия на живота, за които сами сте причината. Всички самоубийства в света произтичат от закона за собствеността. Жена иска да владее мъжа си, и ако не успява в това, отчайва се и се самоубива Жената дава наставления на мъжа си, как да гледа или да не гледа на чуждите жени и т.н. Сега мъжът е попаднал в тия погрешки, защото е роден от жена. Жените са отговорни за грешките, в които изпадат мъжете, те ги научиха на този закон. Ще кажете, че аз ви осъждам.
към текста >>

22. 11. Надежда Конова

ТОМ 24

Спорехме за наследството на къщата, карахме се за всеки парцал, за всеки сантиметър от наследствените имоти.
Една заран заявих пред всички учители в учителската стая: " -Утре ще отида при Дънов и ще се върна дъновистка! ". Това изявление направих с тона, в който имаше подигравка, желание да се покажа храбра, уверена в себе си всезнающа, убедена в правотата на това, което се говореше за "Учителя". Един добър психолог обаче веднага би прочел търсещата опора, много изстрадала и разпокъсана в болка, душа. Моят мъж беше умрял съвсем млад само преди една година от бъбречна болест, след като се бяхме оженили с голяма любов и се бяхме водили само една година. Единствената ми рождена сестра, с която живеех, ми беше сякаш не сестра, а заклет враг. Спорехме за наследството на къщата, карахме се за всеки парцал, за всеки сантиметър от наследствените имоти. Беше при това моя по-малка сестра, за която бях направила твърде много и от която се считах в правото да искам поне признателност. Бях млада и хубава, а мъжете от които очаквах известна склонност ме отбягваха. Напротив, ухажваха ме мъже, чиято близост ми беше обидна. Чувствах се непрестанно под някакво напрежение, което търсеше равновесие, опора. Скришом ходех на черква.
към текста >>

23. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Свивам в пакет престилката (новозагорската), напръстника, сантиметъра и часовника.
Речено сторено. Да, по-скоро речено, но докато го сторим... Охо, ще се опитам, бива ме и да оплета, и да ушия, и да опера. Ставам една сутрин. От днес почвам. Тия 30 лв., които имах - слепият старец си ги прибра и ме благослови даже. Свивам в пакет престилката (новозагорската), напръстника, сантиметъра и часовника. Защо ли пък и часовника - кака ми го даде временно за сутрешното ставане. Правя си кратка, но сърдечна молитва: Отварям си Евангелието, пада ми се „Деянията на апостолите”-Павел. „Всякак ви показах как трудеще се трябва да се грижите. Ето с тия мои ръце и пр.” Много се зарадвах и на тази „случайност”. - Павле, Павле, братко мой!
към текста >>

Донасят ножици, а сантиметър си имам.
- Имаме за шиене, но ке сакаш пари, а ние... - Не, не сакам, отвръщам по македонски, защото сърцето ми заподскача от радост. Младата обяснява, че са бежанци от Солун, че общината още лани им отпуснала плат на децата за палтенца, но така си и седи, защото нямат пари за шивач. Не зная как бих се чувствувала да влезна в царски дворец, но сега като престъпих прага на тази отворена къща за мен, стори ми се истинско щастие. От масата се раздигат натурените вещи, топче кафяв вълнен плат е разгънат и децата са доведени. Едното момиче е в IV отделение, другото във второ. Донасят ножици, а сантиметър си имам. Вдигнах ножицата и сантиметъра и ги целунах, сякаш икони... Запеях. И все тъй кроя, тропосвам, меря, шия и все пея. С тънко сапунче очертавам това що ми трябва. Че там, нали се учих при страшната майсторка яки и ревери на палта да слагам, и джобове да изработвам. Няма да преувелича ако кажа, че някой невидим майстор ми помагаше.
към текста >>

Вдигнах ножицата и сантиметъра и ги целунах, сякаш икони... Запеях.
Младата обяснява, че са бежанци от Солун, че общината още лани им отпуснала плат на децата за палтенца, но така си и седи, защото нямат пари за шивач. Не зная как бих се чувствувала да влезна в царски дворец, но сега като престъпих прага на тази отворена къща за мен, стори ми се истинско щастие. От масата се раздигат натурените вещи, топче кафяв вълнен плат е разгънат и децата са доведени. Едното момиче е в IV отделение, другото във второ. Донасят ножици, а сантиметър си имам. Вдигнах ножицата и сантиметъра и ги целунах, сякаш икони... Запеях. И все тъй кроя, тропосвам, меря, шия и все пея. С тънко сапунче очертавам това що ми трябва. Че там, нали се учих при страшната майсторка яки и ревери на палта да слагам, и джобове да изработвам. Няма да преувелича ако кажа, че някой невидим майстор ми помагаше. А децата не се радват малко, а скачат около мене и: тето така, тето вака.
към текста >>

24. 2.1.52. На Еди гьол. 10 август 1932 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Пак лостове и греди, сурови, дебели греди, да се запази и сантиметъра, един път спечелен от лоста.
Но Учителят е тука; Той гледа скалата, стои и все гледа към нея. Нашите юнаци я обикалят, копаят с кирки. Правят широк ров около й. Намериха й корена, забождат лостове, измерват силите си. Отново копане, отново разширяване на рова. Пак лостове и греди, сурови, дебели греди, да се запази и сантиметъра, един път спечелен от лоста. Но скалата се не вдава. Не й се напуща старото гнездо от хиляди години. Не ще и да знае от нищо. Но Борис, Цеко, Пеньо Ганев, Гради, Томалевски пухтят, ухкат, ахкат, завират желязото под камъка, не спират. Тук важи поговорката: „Сговорна дружина планина повдига.” А ние не повдигнахме камъка, но длан по длан го търколихме недалече от огнището. Горката.
към текста >>

25. 2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Дадох на една бедна жена всичките си парички - целия ми капитал от 30 лв., запасах престилка, сложих в джобчето си сантиметър и оная чамуга мъжки часовник - цяла кромидова глава.
Мога и да плета, и да шия. Не ще ми убегне и никоя къщна работа. Но пита се, при кого да отида, що да кажа... Най-после, едно свежо есенно утро (1922 г.), решавам. Да става каквото ще, почвам. Рано-рано, приготвям се, а сърцето ми тупа, тупа тревожно. Дадох на една бедна жена всичките си парички - целия ми капитал от 30 лв., запасах престилка, сложих в джобчето си сантиметър и оная чамуга мъжки часовник - цяла кромидова глава. Но защо ми е, питам се и този сантиметър, и този чужд часовник!? И аз самата не зная защо. Може би за да ми напомнят непрекъснато, че днес, точно днес трябва да почна задачата... Да не забравям, че се намирам на чужда земя, че ей сегичка слезнах от парахода, на непознато за мен пристанище и че съм ГЛАДНА, трябва да заслужа поне един обяд. Не, никакъв пост, Учителят не дава нито да постим, нито да просим... Подготвям се с „Добрата молитва”, а на слънчевия възел все нещо трепти, трепти, плахо чувство ме обзема - тежка задача. От Евангелието ми се паднаха .Деянията”.
към текста >>

Но защо ми е, питам се и този сантиметър, и този чужд часовник!?
Не ще ми убегне и никоя къщна работа. Но пита се, при кого да отида, що да кажа... Най-после, едно свежо есенно утро (1922 г.), решавам. Да става каквото ще, почвам. Рано-рано, приготвям се, а сърцето ми тупа, тупа тревожно. Дадох на една бедна жена всичките си парички - целия ми капитал от 30 лв., запасах престилка, сложих в джобчето си сантиметър и оная чамуга мъжки часовник - цяла кромидова глава. Но защо ми е, питам се и този сантиметър, и този чужд часовник!? И аз самата не зная защо. Може би за да ми напомнят непрекъснато, че днес, точно днес трябва да почна задачата... Да не забравям, че се намирам на чужда земя, че ей сегичка слезнах от парахода, на непознато за мен пристанище и че съм ГЛАДНА, трябва да заслужа поне един обяд. Не, никакъв пост, Учителят не дава нито да постим, нито да просим... Подготвям се с „Добрата молитва”, а на слънчевия възел все нещо трепти, трепти, плахо чувство ме обзема - тежка задача. От Евангелието ми се паднаха .Деянията”. Апостол Павел казва: „Всякак ви показах как трудеще поминах между вас и за всички мои нужди тези мои ръце послужиха.” Какво съвпадение!
към текста >>

” А чамугата часовник все цъка и цъка и от джобчето се подава крайчеца на навития ми сантиметър.
Но все пак, скорошната ми задача „нощем на Витоша” ми се видя нищо в сравнение с тази. Гледам Витоша при слънце - голяма и приветлива. Небето лазурно, а новата ми задача пълна с нови неизвестни мракове. Ами, ако влизайки някъде ме срещнат познати или съграждани, какво ще кажат за мене!? Те, задомени, настанени; с челяд, с имот, ще ме изгледат съжалително и ще кажат: До тука ли си го докарала - да ходиш тук и там по къщите... „Ха тананикай си пак, нали все си пееш - ха де! ” А чамугата часовник все цъка и цъка и от джобчето се подава крайчеца на навития ми сантиметър. Плаша се, почти ще се върна. Днешният ми патрон е апостол Павел. Моля му се като на приятел да ми помогне, да ме упъти, но той ходи с мене мълчаливо, да види как ще постъпя. Глухо и самотно ехтят стъпките ми по каменния тротоар. Витоша блести... Влизам в един двор.
към текста >>

Сантиметърът навитичък издува джобчето ми, като че ли се извинява, загдето не може да ми услужи.
Заболя ме, душата ме заболя... Едвам че не заплаках: О, нека да отида там, където имат нужда от помощ. Там, при тия, при които Ти, Святий отиваше, които те чакаха, които ти се радваха. Големите къщи заредяват. Ето ги малките схлупени къщурки -разградени дворове. Сиромашко пране по въжетата, а часовникът качва към 10. Сантиметърът навитичък издува джобчето ми, като че ли се извинява, загдето не може да ми услужи. В едно от тези никакви дворове -възрастна жена пере в корито. Поздравявам с пресладък плах гласец: - Добро утро! - Добро утро, керко, шчо правиш. Седи да си починеш - подава ми столче. - Не съм уморена, диря работа.
към текста >>

26. 7. Бисерът на безконечността

Глава 5. Учителят и истината

ТОМ 28

Ала какво може да се скрие в една просторна зала облята от хиляди лампи с най-висок волтаж - светът приличаше именно на такава зала в която от всеки сантиметър се изливаше на потоци светлина.
Нататък ръката на поетът може да направлява перото, както намира за добре, впрочем не, а както повелява освободената мисъл и удара на истината, която лети през хилядолетията и събира в шепите си капките на един живот и познание, което над земята е разпростряло своето благословение. Ние виждаме сега тази странна процесия тръгнала след Христа, Сатанаил не е сам, в неговата работа ще участвуват всичките му сподвижници, поела незнайните друмища на един свят човешки, който се гърчеше под ударите на най-страшната напаст каквато бе лъжата. Срещата е станала в наши дни, защото, както тогава в пустинята при идването на Христа, в света бе твърде светло - огромна бе светлината, на пост беше най-великият син на времето си, също и сега на Земята беше станало много светло. Грешки вече не можеха да се допуснат и Сатанаил, както тогава, сега също не можеше да вземе надмощие. Предстоеше връщане назад и разобличение на лъжата, която се ширеше в света. Ала какво може да се скрие в една просторна зала облята от хиляди лампи с най-висок волтаж - светът приличаше именно на такава зала в която от всеки сантиметър се изливаше на потоци светлина. Можеше ли нещо да се скрие? Хората, които живееха в този богато осветен свят, можеха ли вече да се лъжат и да се заблуждават?... Обилна беше светлината. Този, Който беше начело имаше неизчерпаема мощ, имаше власт, имаше светлина - силата Му бе дадена неограничено, притежаваше любовта като оръжие и беше успял да хване юздите на вековното зло и да го впрегне на работа - прародителя на това зло наречено лъжа, която Щ пиеше кръвта на човечеството. Странно хрумване, наистина - борба срещу един установен ред, срещу един морал, срещу една идеология станала плът и кръв на всичките държави от петте континента.
към текста >>

27. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Бяха Му постлали до голямата канара на чешмичката, а ние встрани, пред и зад Него, всеки сантиметър от полянката беше зает.
Ония, които носеха апарати, застанаха на фокус и започнаха да снимат. Никой не мръдна, никой не зае поза - днес това табло е едно все пак вярно отражение на преживяното през този ден. Дълбокото, обаче, значимото ще си остане заключено в сърцата на учениците. Дали би могло да се улови преживяното през този месец с апарат?... Всички гледаха само Него. Бяха Му постлали до голямата канара на чешмичката, а ние встрани, пред и зад Него, всеки сантиметър от полянката беше зает. Слушахме, защото Той говореше. Тази първа среща и това Слово бяха знаменателни. Това бе история, която се пишеше с огнени слова, история не само на една съдба, а история, която засягаше съдбата на всички. Големите страдания, които идеха на света, засегнаха Него най-напред, тоя кръвоизлив и тия мъчителни дни, предвидени не от Живата природа, а от тъмните сили. Беше 1936 година - спокойни години, чийто сеизмографичен център не трептеше.
към текста >>

28. 24.2. Късметчетата от баницата

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Така, че представляваше накрая един на един сантиметър свито парче.
24.2. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА Аз разказах, че Мария слагаше пара в баницата, после слагаше и разни късметчета. Това бяха написани на парче, листче различни формули от Учителя. После се свиваха на 4-8-16-32 пъти. Така, че представляваше накрая един на един сантиметър свито парче. После го обвиваше с найлон, плик от мляко, свързваше го с копринен конец и го слагаше в баницата. Всичко се правеше така, че да не влезне мазнина, и да не се разруши написаното. Интересно бе, че тези късметчета след като са сложени в баницата, след като се пече и изпече, и когато се нарежат парчетата, и всеки започне да яде, намира по някое от тези късметчета. Започва да го разопакова, отваря го и с ножица разрязва завързаното малко, един сантиметър, с копринен конец парче. После започва да го разопакова внимателно, разтваря си листчето и разчита това, което му се е паднало.
към текста >>

Започва да го разопакова, отваря го и с ножица разрязва завързаното малко, един сантиметър, с копринен конец парче.
После се свиваха на 4-8-16-32 пъти. Така, че представляваше накрая един на един сантиметър свито парче. После го обвиваше с найлон, плик от мляко, свързваше го с копринен конец и го слагаше в баницата. Всичко се правеше така, че да не влезне мазнина, и да не се разруши написаното. Интересно бе, че тези късметчета след като са сложени в баницата, след като се пече и изпече, и когато се нарежат парчетата, и всеки започне да яде, намира по някое от тези късметчета. Започва да го разопакова, отваря го и с ножица разрязва завързаното малко, един сантиметър, с копринен конец парче. После започва да го разопакова внимателно, разтваря си листчето и разчита това, което му се е паднало. А му се е паднало онова, което Мария е записала. Така, че почеркът на Мария беше запазен, листчето не беше унищожено, четеше се всичко. И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата. И са пазени досега, които може всеки да прочете.
към текста >>

29. 28. „Новото Битие” - Трети Божествен ден. (01.10.1942, четвъртък, София - Изгрев)

ТОМ 34

Той стана от стола Си, дойде при мене и с показалеца Си ми показа в края на веждата центъра на музиката, а един сантиметър по-надясно ми посочи центъра на времето.
Хората не познават свободата. Трябва ние да канализираме Любовта, за да протече при всички хора. Аз попитах: - Ние, учениците, не сме ли каналите? Той каза: - Да, вие, учениците, сте каналите на Любовта. Учителят се вгледа продължително в челото ми и каза: - Ти имаш духовно чело. Той стана от стола Си, дойде при мене и с показалеца Си ми показа в края на веждата центъра на музиката, а един сантиметър по-надясно ми посочи центъра на времето. Учителят каза: - Хора, които имат този център развит, никога не отегчават другите. Такива хора имат вярно чувство за мярка: колко време да стоят, как да говорят. И музикалният им ритмус е силно развит. Хора с развита брада и силна долна челюст са волеви и енергични. Колкото очертанията на брадата са по-фини, толкова са по-фини и чувствата им.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1165521144867