НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
3
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
НОВИТЕ ВРЕМЕНА
,
,
ТОМ 20
Простете ми - но мен понякога се струва, че ний сме в положението на оня народ, който е пиел и гуляел в палатите, в подножието на които е бил доведен засилилия се отново
Самсон
- той хваща с ръцете си стълбовете, напънал грамадните си мускули - и всичко се разрушило!
Не спим ли ний? Нашите устави, срещи, красиви думи и стремежи не са ли само блянове на хора, които спят и сънуват красиви сънища? Наистина ли ний желаем на хората братство? - Кога и къде го занесохме? Имаме ли го ний между себе си или механически се зовем с това свещено име, без да туряме онова велико съдържание, което трябва да се вмества в него?
Простете ми - но мен понякога се струва, че ний сме в положението на оня народ, който е пиел и гуляел в палатите, в подножието на които е бил доведен засилилия се отново
Самсон
- той хваща с ръцете си стълбовете, напънал грамадните си мускули - и всичко се разрушило!
Не чувствате ли тия ехтежи, които вече разклащат из основи всичко? Не гърми ли гласът на оня велик че-ловек, разпънат преди 2000 години, който оттогава живее в милиони сърца - не гърми ли той вече в нашите уши: «Гладен бях - и не ме нахранихте, жеден бях-не ме напоихте - махнете се от мен, не ви познавам»? Едно има, което отличава человека от зверовете - то е неговият дух. Този дух е, който дава смисъл на всичко - без него человек остава само по име такъв. А духът носи със себе си светлина и истина - светлината дава знание, а Истината - свобода.
към текста >>
2.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Във ветхозаветните книги („Съдии”, 16, глава) ни разправя как
Самсон
, синът на Маноя, е бил предаден от жена си Далила в ръцете на Филис-тимляните.
„Виделина”) На змията се казва: „Семето на жената ще ти строши главата”. В тия думи на справедливо възмездие Бог обещава на първия човек, че ще го спаси от злото. „Семето на жената ще победи злото на света”, се казва в Битие (3. гл., 1 ÷ 6 ст.) И тоя потомък на жената бе Иисус Назарянинът. Злото е дошло в света чрез жената и в нея злото е намервало всякога по-добра почва.
Във ветхозаветните книги („Съдии”, 16, глава) ни разправя как
Самсон
, синът на Маноя, е бил предаден от жена си Далила в ръцете на Филис-тимляните.
В III книга на царете (16. гл., 31. ст.), се среща разказът на питомците на израелевите племена, които един след друг грешили пред Бога. Но от всички най-вече прогневил Бога Ахав, Амриевът син, който след смъртта на баща си, броящ се за основател на град Самария, вземал за жена пословичната в нечестието си Иезавел, дъщеря на Етваала, сидонския цар. Тя е била езичница и благодарение ней, Ахав съградил капище на лъжовните богове и се поклонил пръв на Ваала, бога на жена му.
към текста >>
3.
107. Публичният диспут не разрешава въпросите
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Като че докосването до момичето беше му отнело всичките знания и сили, както Далила на
Самсон
!
Рязко се отдръпна! Лицето му беше буквално зелено! Левият ъгъл на устата му след няколко отделни потрепервания, затрепери непрекъснато! Все пак можа да намери сили, овладя се. Той, който винаги досега намираше какво да каже и да захапе здраво противника си, сега се запъна, беше забравил всичко!
Като че докосването до момичето беше му отнело всичките знания и сили, както Далила на
Самсон
!
Струваше му се, че целият въпрос беше някак да премине този страшен момент, да каже нещо каквото и да е. Но да не беше това дяволско момиче, работата беше лесна! То и отвън и отвътре всичко разбъркваше! Всичките разговори, които се повеждаха, то все ги свеждаше до това, което той не знаеше! И светкавично си мислеше; „Откъде накъде да се сетят Ницше на немски или къде и какво е писал?...” Най-после, сети се - изгледа грубо и разярено евреина и важно заяви: - Господине, поканвам Ви на публичен диспут във Военния клуб в първия ден от днес, когато салонът е свободен.
към текста >>
НАГОРЕ