НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
58
резултата в
46
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на
самоубийство
.
Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването.
Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на
самоубийство
.
Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем. Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло. Това не мога да го допусна. Това е нашето неразбиране.
към текста >>
2.
20. ЕВОЛЮЦИЯТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
А според окултната наука
самоубийството
се наказва от Невидимия свят, защото това не е разрешение на въпроса, а бягство.
На стари години си построил един замък, но прокажените му го изгориха, а двете му дъщери се отказаха от него. Той остана сам и се самоуби. Не е лесен земния живот. А на него му се даде много и от един бедняк стана прочут писател. А той се отклони от своето предназначение и накрая се самоуби.
А според окултната наука
самоубийството
се наказва от Невидимия свят, защото това не е разрешение на въпроса, а бягство.
Така, че еволюцията засяга всички представители на Живата Природа.
към текста >>
3.
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Този сън още повече затвърди моята вяра в безсмъртието на човека, но заедно с това разбрах, че
самоубийството
не избавя човека от страданията на земята, а обратното - в отвъдния свят той се намира в още по-големи страдания.
Чичо ми от страшна мъка, че е станал причина за загубата на толкова много хора, посегнал на живота си. Този път като разказах съня си на баща ми той вече повярва и отиде при синовете на чичо ми и им каза: „Досега не сте търсили Никола в мазето, нали? Хайде да го потърсим там". Синовете му се съгласили, отиват в мазето и наистина намират тялото на чичо Никола между бъчвите. Застрелял се с пушката си, като е дръпнал спусъка с крака си.
Този сън още повече затвърди моята вяра в безсмъртието на човека, но заедно с това разбрах, че
самоубийството
не избавя човека от страданията на земята, а обратното - в отвъдния свят той се намира в още по-големи страдания.
към текста >>
4.
16. Петър Пампоров
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Тя извършва
самоубийство
.
Но тя не е могла да разреши този въпрос в себе си. Да забременее ученичка и то от своя учител е нещо, което едва ли тогава се е случвало в България. И ако някой бил узнал това, то от срам би потънал в земята. Бременността напредва и тайната вече не е тайна, а става явен скандал. Ученичката взима, че се хвърля от моста на река Янтра в реката.
Тя извършва
самоубийство
.
Разчуло се по целия град. Всеки знае причината за самоубийството. Всички упрекват Пампоров, че той е трябвало да се хвърли от моста в реката заради този позор, а не ученичката. Разраснала се мълвата и подгонила Пампоров от града. Във Велико Търново има Братство, те познават Пампоров, но узнават и за неговото прегрешение.
към текста >>
Всеки знае причината за
самоубийството
.
И ако някой бил узнал това, то от срам би потънал в земята. Бременността напредва и тайната вече не е тайна, а става явен скандал. Ученичката взима, че се хвърля от моста на река Янтра в реката. Тя извършва самоубийство. Разчуло се по целия град.
Всеки знае причината за
самоубийството
.
Всички упрекват Пампоров, че той е трябвало да се хвърли от моста в реката заради този позор, а не ученичката. Разраснала се мълвата и подгонила Пампоров от града. Във Велико Търново има Братство, те познават Пампоров, но узнават и за неговото прегрешение. Всички без изключение го осъждат. През лятото Братството отишло на поредната екскурзия на Мусаленските езера с Учителя.
към текста >>
5.
2. ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Преживях голяма, дълбока скръб, заболях дори, до такава степен бях потресена, че имаше моменти, когато ме споходи мисълта за
самоубийство
, живота ми се обезсмисли.
02. ВЕГЕТАРИАНСТВО През май 1917 г. моята обична майка - Елена Миркова, почина след дълго боледуване на 38 години.
Преживях голяма, дълбока скръб, заболях дори, до такава степен бях потресена, че имаше моменти, когато ме споходи мисълта за
самоубийство
, живота ми се обезсмисли.
Баща ми бе на фронта, аз бях сама с по-малките от мен сестра и братче. Всичката тежест лежеше върху мен и това се отрази на здравето ми. Скоро баща ми се завърна, но бяхме все още във война, стопанска криза, недоимък, граничещ с глад. Тъжно и самотно живеех аз с баща си, по-малката си сестра и още по-малкото болно братче, което бе постъпило в училище. Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера.
към текста >>
6.
27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Така, че Учителят си почина от бронхопневмония, няма никакво
самоубийство
.
аз бях целия ден там до вечерта до 2 ч. сутринта на 27.ХИ.1944 г. На 27.ХИ. казаха приятелите да си отида да си почина и сутринта ме събудиха и ми казаха, че Учителят е починал. Това беше.
Така, че Учителят си почина от бронхопневмония, няма никакво
самоубийство
.
Къде не тръгнаха по онова време слухоете, какви ли не идеи се лансираха, всякой си говореше каквото му хрумне, така че това нещо трябва да се опровергае, както има и на лице декларацията и на тези трима наши лекари. На Фортунов я нямаме само, но те самите пък твърдят, че и аз го видях като го водиха. Даже, понеже Учителят беше против инжекциите, Фортунов искаше да му направи една инжекция от глюкоза ли не знам от какво беше, съвсем безобидна и ни пита: "Може ли? Питам все пак, вие сте негови ученици, вие знаете." И ние се съгласихме, това е единствената инжекция, която направиха на Учителя и ми се струва, че това нещо в протоколите на тези трима лекари е написано. В: Това са тримата лекари и ние имаме протоколи.
към текста >>
7.
35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това беше все едно, че аз дойдох до
самоубийство
тогава във вътрешните си борби.
Ама аз и след това като идвах пак си стенографирах. Аз не напуснах мястото си. Даже помня брат Радославов като разбра че съм учителка: „Ами кога, аз всякога виждам че си тука", защото аз си идвах всяка събота. И аз го преживях много тежко. Защото, Учителят ме гони, разбираш ли?
Това беше все едно, че аз дойдох до
самоубийство
тогава във вътрешните си борби.
Но слава Богу не направих тая глупост. Щото, ако я бях направила е грешка непоправима. И аз щях, самата аз да пострадам. Пък и на Учителя едно петно ще бъде. И наистина, че само мисълта ми за баща ми и за Учителя ме спряха да не направя това нещо.
към текста >>
8.
37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Понеже те тълкуват сега защо излиза, нали, че иска да си замине, затова Му измислиха
самоубийството
.
В.К.: Казаха ми че излизал по риза. Е.А.: Да, по жилетка, не по риза. Учителят никога не ходеше по риза. По жилетка е излизал. Сега и оттам излезе това, че се е самоубил.
Понеже те тълкуват сега защо излиза, нали, че иска да си замине, затова Му измислиха
самоубийството
.
Съвсем са други мотивите за да излиза Учителят. Не е, за да си замине. Щото ако е така, то е насилие. Учителят нас не насили, та ще насили своята природа. Това не мога да го допусна.
към текста >>
9.
160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят дава едно изявление: „Той ме свързва с едно
самоубийство
".
Пък аз ти казах и по-рано, че усетила съм на два пъти е дошъл при мене астрално. В.К.: Излъчен. Е.А.: Да, така, че допускам, че е могъл да излиза от тялото си. В.К.: Аз това нещо съм чувал лично от Темелко. В.К.: Чета по-нататък.
Учителят дава едно изявление: „Той ме свързва с едно
самоубийство
".
В София едно момиче се обесило заради Лулчев. Учителят беше недоволен. Е.А.: Чакай, къде в София ли? Не бе. На Изгрева.
към текста >>
„И ме свърза с едно
самоубийство
".
Е.А.: Чакай, къде в София ли? Не бе. На Изгрева. В.К.: Аз съм го записал, че е в София. Е.А.: Учителят беше много недоволен.
„И ме свърза с едно
самоубийство
".
Но така стана, че никой не обърна внимание на това. Да, нещо направи Учителят. Това момиче не беше младо и тя изглежда се е влюбила в него, защото беше сладкодумен, дето казваше Паша, кадифян глас имаше. В.К.: Защото аз като гледам на снимка така му се сурови чертите. Е.А.: Но иначе сладкодумен беше.
към текста >>
Даже дойдох до мисъл за
самоубийство
.
Аз не приех и много неща не разбирах, и не можах да го разбера. Учителят ме прати учителка. Преживях го драматично. Казах си: „Учителят ме изгони от Изгрева". Е.А.: Да, много тежко съм го преживяла.
Даже дойдох до мисъл за
самоубийство
.
Да такава степен болезнено го преживях.
към текста >>
10.
163. КАРМИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Самоубийство
, даже Той го каза.
В.К.: Значи никой не повдигна въпрос. Е.А.: Никой, абсолютно. А тя имаше някакъв военен прокурор, но и той не е повдигнал въпрос. В.К.: Учителят казал: „Искаха да ме въвлекат в едно убийство". Е.А.: Той каза: „Въвлякоха ме, въвлякоха ме в едно убийство".
Самоубийство
, даже Той го каза.
Е може сега, за подробност да се каже: „Искаха да ме въвлекат". Ами въвлякоха Го. В.К.: В едно убийство и то кармично. Е.А.: Да, но той направи нещо, всичкото в този случай абсолютно беше негово дело. Никой не можеше да направи нещо.
към текста >>
11.
170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят каза за Лулчев: „Той ме свързва с едно
самоубийство
!
Е.А.: Едно момиче беше да, осиновиха го. Тя добре се държеше до известно време, сега не знам, жива ли е не знам. Надка се казваше. В.К.: Чета в бележника си. Имаше едно момиче, което се обеси заради Лулчев на прозореца на Милушева, която минаваше...Тя беше възрастна.
Учителят каза за Лулчев: „Той ме свързва с едно
самоубийство
!
" Е.А.: Да. В.К.: Какъв беше този случай? Е.А.: Е това беше така както го прочете. В.К.: Ето тука в последно време с вас разчопляме различни случки, не ги разглеждаме от гледна точка да обвиняваме някой. Е.А.: Разбирам.
към текста >>
12.
17.В 1931 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Мислех за
самоубийство
.
Мисълта, че Учителят не ме иска на Изгрева и ме праща учителка, обезсмисли живота ми. Аз бях десет години стенографка, а сега изведнъж ме праща учителка. В това объркано състояние на неизяснени положения, изпаднах в отчаяние в известни моменти. Мисълта, че съм изпъдена ме терзаеше. Имаше такива моменти на помрачение, че не исках да живея.
Мислех за
самоубийство
.
Изпаднах в обезсмисляне на живота си. У мене се надигаше едно възмущание срещу самата мен, от тоя мисъл. Как мога да помисля за такова нещо; така жестоко да оскърбя баща си, когото обичам и да хвърля петно на Учителя, когото дълбоко уважавам и обичам, и който само добро е внесъл в живота ми. Ако аз страдам, то е само по моя вина. Аз не послушах Учителя.
към текста >>
По това време, когато ме посещаваше мисълта за
самоубийство
, под влака се хвърли един писател - Н. Ракитин.
У мене се надигаше едно възмущание срещу самата мен, от тоя мисъл. Как мога да помисля за такова нещо; така жестоко да оскърбя баща си, когото обичам и да хвърля петно на Учителя, когото дълбоко уважавам и обичам, и който само добро е внесъл в живота ми. Ако аз страдам, то е само по моя вина. Аз не послушах Учителя. Тогава си зададох въпроса: Накъде и какво ще правя?
По това време, когато ме посещаваше мисълта за
самоубийство
, под влака се хвърли един писател - Н. Ракитин.
Учителят беше казал, че когато човек преживява някакво отрицателно състояние, например отчаяние, той се свързва с всички други души, които преживяват същото състояние. Тогава може да стане преливане на това чувство от единия в другия. Тогава се усилва отрицателното чувство в този, в когото става преливането и тогава човекът може да извърши престъпление. Когато разбрах за самоубийството на този писател, аз се упрекнах, да не би с моето отрицателно състояние да съм повлияла за неговото поведение. В един момент аз се попитах, как ще наредя живота си занапред.
към текста >>
Когато разбрах за
самоубийството
на този писател, аз се упрекнах, да не би с моето отрицателно състояние да съм повлияла за неговото поведение.
Тогава си зададох въпроса: Накъде и какво ще правя? По това време, когато ме посещаваше мисълта за самоубийство, под влака се хвърли един писател - Н. Ракитин. Учителят беше казал, че когато човек преживява някакво отрицателно състояние, например отчаяние, той се свързва с всички други души, които преживяват същото състояние. Тогава може да стане преливане на това чувство от единия в другия. Тогава се усилва отрицателното чувство в този, в когото става преливането и тогава човекът може да извърши престъпление.
Когато разбрах за
самоубийството
на този писател, аз се упрекнах, да не би с моето отрицателно състояние да съм повлияла за неговото поведение.
В един момент аз се попитах, как ще наредя живота си занапред. Попитах се, какво бих искала от живота и си направих една преценка какво искам. Най-напред си зададох въпроса: Имаш ли желание да се ожениш? - Нямам желание, не искам. Искаш ли да учителстваш цял живот?
към текста >>
13.
X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Покрай другите клевети и престъпления, които преписаха на Учителя, преписаха и най-голямото престъпление -
самоубийството
.
Целият си живот Учителят беше клеветен, хулен, калян безмилостно. Духовенството го обяви за самоотлъчил се от църквата. И те му преписаха най-големите престъпления. Учителят в началото е направил опит да работи с църквата, пращал е последователите си да правят молитвата си в църквата сутрин рано. Трябвало е дори да будят клисарите, за да им отворят църквите.
Покрай другите клевети и престъпления, които преписаха на Учителя, преписаха и най-голямото престъпление -
самоубийството
.
Новата власт, която пое управлението в Българя от 9. IX. 1944 год. се оказа неблагосклонна към нашето братство. Първите няколко години бяхме свободни да живеем на Изгрева и не бяхме обезпокоявани в нищо. Братският живот се проведе нормално, но когато почнаха да създават социалистическото законодателство нещата се промениха.
към текста >>
14.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от
самоубийство
244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя?
Ти нали знаеш пътя, защо търсиш другар? 212. Сладко за Учителя от сестра Радева 213. Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен?
233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от
самоубийство
244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя?
254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г.
към текста >>
15.
09 - 243. СПАСЕН ОТ САМОУБИЙСТВО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
243. СПАСЕН ОТ
САМОУБИЙСТВО
Един човек от София с болни крака дошъл до голямо отчаяние, поради което си положение решил да тури край на живота си.
243. СПАСЕН ОТ
САМОУБИЙСТВО
Един човек от София с болни крака дошъл до голямо отчаяние, поради което си положение решил да тури край на живота си.
И една нощ, тъкмо когато се готвел да вземе пистолета и да го насочи срещу челото си, някой позвънил. Било късно през нощта. „Кой е? " - се обадил човек от балкона, рошав и страшен на вид. - „При вас идвам, отворете", се обадил отдолу женски глас.
към текста >>
16.
19. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
,
ТОМ 12
Аз няма да му позволя да извърши
самоубийство
.
Аз не мога да бъда там, където не е Господ. В злото Бог Го няма. Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А като си замина, може да правите каквото искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка.
Аз няма да му позволя да извърши
самоубийство
.
Ще дойдете един ден да разберете този закон. Някой казва: „Ама мен не ме е страх.“ Но покажи ми любовта си, ти си първокачествен страхливец. Сега имате задължение спрямо Белите братя на Школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини, не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада.
към текста >>
17.
1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Трябва ли да мислиш за
самоубийство
?
Като дойде на земята, човек трябва да има поне един приятел. Кой е вашият приятел? В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе, когато си изоставен от всички, когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: „Не бой се! Аз съм с тебе! " Питам, има ли смисъл да се отчайваш?
Трябва ли да мислиш за
самоубийство
?
- Не, тук смъртта няма място. Кой е Онзи на брега на пристанището, който те прегръща и целува? Това е той, твоя единствен приятел. „Отивам да ви приготвя място и когато дойда, ще ви взема при себе си, където съм Аз, там да бъдете и вие." Помнете: При всички опасности в живота, Божият Промисъл бди и помага.
към текста >>
18.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
В статията си „Народно
самоубийство
", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици.
на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните. Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си.
В статията си „Народно
самоубийство
", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици.
Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта. „Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в живота, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и тържеството, които XX в. дава на младите в други страни".
към текста >>
19.
55. Симеон Симеонов. 55.2. Как се решават въпросите на живота
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Но ми се струва, че
самоубийството
чрез трамвая не е хубаво.
Решила съм и решението ми е безвъзвратно - ще се хвърля под трамвая и ще свърша със себе си! Всичко съм обмислила! Няма защо да ми говориш! Свършено е! - Добре си намислила - казах аз, - щом не можеш да намериш друго решение на въпроса.
Но ми се струва, че
самоубийството
чрез трамвая не е хубаво.
Преди всичко, грозно е - много обезобразява човека. После - не винаги се свършва със смърт. Така се случва, че повлече човека, откъсне му крак или ръка и така остане за цял живот инвалид. А не мога да ти обещая, че така обезобразена, ще мога да положа някакви грижи за тебе! Не!
към текста >>
Постепенно радостта от живота й се възвърна, тя престана да мисли за
самоубийството
.
Направих всичко възможно да я убедя, че се лъже жестоко. Ние бяхме до късно снощи заедно с нея. Кога бих могъл да намеря Учителя и да Му разправям неща, които за Него бяха така далечни! Трябваше дълго да й говоря, докато тя се убеди, че това е истина. Тя дойде и на следната беседа, после - на следващите и вече никак не липсваше.
Постепенно радостта от живота й се възвърна, тя престана да мисли за
самоубийството
.
Въпросите на семейството й се разрешиха като по само себе си. Тя и сега е една от ревностните ученички на Учителя. 27.XII.1958 г., София
към текста >>
20.
V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов
,
Иван Антонов (1899 г. -1964г.)
,
ТОМ 18
Какво обаче било разочарованието му, когато почнал да получава писма от много интелектуалци, че е открил формулата за безсмислието от живота и
самоубийството
е логичен негов завършек.
Но докато звуците на симфоничните оркестри му създаваха комфортно настроение, то дамите му създаваха само проблеми. Но тези проблеми той май си ги харесваше, което ми се вижда подходящо за финал на кратката биография на Николай. Струва ми се, че в тоя предговор за астрологията, чийто автор е Иван Антонов, е уместно и наложително да изясня една неточност, допусната по моя вина в том VII от сборника „Изгревът.” Това е мое задължение и аз го правя. Всъщност дълго се колебах дали да дам писмен израз на това, което ще прочетете по-нататък. Мисля, че съм изпаднал в положението на Достоевски, когато е написал статията си „Присъда”, публикувана в списанието му „Дневник на писателя.” Пишейки я, той е сметнал, че е изяснил логично необходимостта от вярата, че действително съществува Бог.
Какво обаче било разочарованието му, когато почнал да получава писма от много интелектуалци, че е открил формулата за безсмислието от живота и
самоубийството
е логичен негов завършек.
Направо се ужасил. Тогава се наложило да напише друга статия на същата тема в същото списание, озаглавена вече „Толословни твърдения.” Тук по друг начин доказва необходимостта от вярата в Бога и от смисъла на живота. Препоръчвам тия статии на изучаващите астрология, да ги прочетат. И сега аз трябва да напиша моите „Толословни твърдения”. Става въпрос за глава 38 от том VII на поредицата „Изгревът” и по-точно за с. 392.
към текста >>
21.
11. УРАН
,
,
ТОМ 19
Те създават нервните депресии, отпадане на силите, неочакваните разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици, отиващи към решителни крайности, тласкащи човека към
самоубийство
.
Те отразяват слънчевата светлина -„албедото” им е едва 2 процента. Като се има предвид, че саждите отразяват около 8 ÷ 10 процента от падналата върху тях светлина - то каква е тяхната чернота? Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени. Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден.
Те създават нервните депресии, отпадане на силите, неочакваните разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици, отиващи към решителни крайности, тласкащи човека към
самоубийство
.
Незачитане порядките в природата и човека, в неговия организъм от страна на някои клетки в тъканите, при което те започват да се развиват самостоятелно и с това създават болестта рак. Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силното влияние на Уран, имат нуждата от много въздух, чистият планински и крайморски, наситен с животворният елемент кислород. Известно е, че за да реагира добре нервната система в човека, необходимо е тя да бъде добре задоволена с кислород. Намерено е, че нервната система има нуждата от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи в организма.
към текста >>
22.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
- Разбира се, аз говоря само «теоретически» - практически опитът да си пробием път в тия насипани снегове и преспи понякога е равносилен на
самоубийство
!
Исках да запитам, но веднага разбрах, че това е най-високият връх, около който ние бяхме обикаляли толкова дълго време снощи и който ми се струваше сега, като че ли можеше да се стигне с протегнати ръце. - Въздухът е много чист - ми каза спътникът, - затова се виждат върховете така близко. Но ако тръгнете, ще видите колко далеч са те един от друг. - Та нима може да се върви из тоя сняг, дебел повече от половин метър, така, напосоки? А сигурно има и големи преспи?
- Разбира се, аз говоря само «теоретически» - практически опитът да си пробием път в тия насипани снегове и преспи понякога е равносилен на
самоубийство
!
А не чувствувате ли нещо особено? - запита ме той. Спрях се временно, съсредоточих се в себе си и действително, като че ли започнах да чувствувам нещо «по-особено». Леко замайване в главата, като че ли стремеж да се завъртя около себе си няколко пъти, сухота в гърлото, пощипвания в носа. Казах му това и той веднага ми обърна вниманието върху тези особени състояния.
към текста >>
23.
V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА
,
СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА
,
ТОМ 20
Това беше самоизтребление, разбирате ли - викна Генко, -това беше
самоубийство
!
- Подобни отношения, макар и ненормални, са естествени след голямото сблъскване, което стана - каза царят. - Обществените слоеве, независимо от своя състав, имат движение и присъща тям инерция. Противопоставянието едни на други се явява като неминуемо следствие, съпроводено с нежелателни ексцеси и токове. В днешната епоха, която изживяват народите след голямата кървава война, мярката на отношенията [се] е загубила и в ежедневието на живота се достига до грубости, които, разбира се, са нежелателни. - Грубости!
Това беше самоизтребление, разбирате ли - викна Генко, -това беше
самоубийство
!
И то още продължава. И то е страшно, защото не е необходимо. Когато два народа, прадедите на които са воювали от стотици и хиляди години, се бият с ожесточение по бойните полета, това е допустимо и обяснимо. Но когато събралата се отрова от години по много причини се насочи срещу членовете на един и същи народ, това не е вече освен самоубийство. Това е още по-опасно, защото то става в името на един патриотизъм, който, ако би бил истински, би трябвало да бди преди всичко върху живота и добруването на целокупния български народ, а не да иска унищожението на всички, които по една или друга причина не мислят като тия, които заграбиха властта в една тъмна нощ, минаващи през труповете на едно законно правителство.72 - Едно правителство трябва да бъде почитано, независимо от пътя, по който е дошло, щом то има законната санкция - каза тихо царят.73 - Законната санкция ли?
към текста >>
Но когато събралата се отрова от години по много причини се насочи срещу членовете на един и същи народ, това не е вече освен
самоубийство
.
- Грубости! Това беше самоизтребление, разбирате ли - викна Генко, -това беше самоубийство! И то още продължава. И то е страшно, защото не е необходимо. Когато два народа, прадедите на които са воювали от стотици и хиляди години, се бият с ожесточение по бойните полета, това е допустимо и обяснимо.
Но когато събралата се отрова от години по много причини се насочи срещу членовете на един и същи народ, това не е вече освен
самоубийство
.
Това е още по-опасно, защото то става в името на един патриотизъм, който, ако би бил истински, би трябвало да бди преди всичко върху живота и добруването на целокупния български народ, а не да иска унищожението на всички, които по една или друга причина не мислят като тия, които заграбиха властта в една тъмна нощ, минаващи през труповете на едно законно правителство.72 - Едно правителство трябва да бъде почитано, независимо от пътя, по който е дошло, щом то има законната санкция - каза тихо царят.73 - Законната санкция ли? - дръпна се малко назад Генко и го изгледа. -Да се избият стотици граждани и селяни в една тъмна нощ от «неотговорни фактори», да се затварят хиляди други, да се потъпче цял народ, да му се свържат устата и ръцете - това ли е «законна санкция»? Кое е тогава същественото в управлението, ако «законността» не се покрива със справедливостта? Една стена се крепи добре, когато се гради с отвес.
към текста >>
24.
15. Изучаване на човешкия характер (продължение)
,
(В. «Братство», бр. 173, 22.XI.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
Често мислят за безсмислието на живота и говорят за
самоубийство
.
Тънкият връх на носа е в някои случаи опасен. Той сочи на малко корени и връзки с живота, на фин, остър ум, който (особено ако е остър целият гръб на носа) е израз на фин, остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертвува нищо. Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце. Такива хора имат проницателни умове (разбира се, в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито. Жени с такива носове (прави, с остри върхове) са често фантазьорки, които в ума си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви.
Често мислят за безсмислието на живота и говорят за
самоубийство
.
Имат фина мисъл, предпочитат външната деликатност, изисканост, красивите форми. Изобщо, те са носители на идеал на външна красота и фини чувства. Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества. Обичат силно и се привързват за дълги години, въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност.
към текста >>
25.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
,
,
ТОМ 20
Самоубийството
на българския народ.
Труд - мъчение и работа -благословение. Хляб наш насущний. Страданията като резултат от прекомерен труд. Безумното разпилявание на човешкия труд. Дегенерираното челове-чество.
Самоубийството
на българския народ.
Какво ни предстои? 9. Ангелина Радойкова-Лулчева- Съвременната робиня. От жената за жената. Робиня на модата. Робинята на труда, на навиците, на традициите, на невежеството.
към текста >>
26.
Любомир Лулчев X. Ясновидство, общество и морал I. Ясновидските предсказвания и науката
,
1. ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ
,
ТОМ 20
Самоубийството
на чиновничката Лазарова (в.
XXXII, бр. 44, 12.XII.1931 г.) IX. Научно изследване на Дъновото учение (В. «Дневник», бр. 11620, 16.IX.1938 г.) X.
Самоубийството
на чиновничката Лазарова (в.
«Дневник», бр. 11718,12.1.1939 г XI. Църквата, обществото и властите срещу Учителя Петър Дънов 1. Язвата на сектантството (В. «Мир», г.
към текста >>
27.
IX. Научно изследване на Дъновото учение
,
(В. «Дневник», бр. 11 620, 16.1Х.1938 г, стр. 2)
,
ТОМ 20
ОТГОВОРНОСТИТЕ ЗА ЗАЧЕСТИЛИТЕ САМОУБИЙСТВА НА ДЪНОВИСТИ Преди известно време съобщихме, че срещу Любомир Лулчев, един от най-близките сподвижници на Дънов, е образувано следствено дело за блудство с 13-годишно момиче и за
самоубийството
на дъновистката Мара Дим.
IX. Научно изследване на Дъновото учение (В. «Дневник», бр. 11 620, 16.IХ.1938 г, стр. 2) ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ТРИ ВЕЩИ ЛИЦА.
ОТГОВОРНОСТИТЕ ЗА ЗАЧЕСТИЛИТЕ САМОУБИЙСТВА НА ДЪНОВИСТИ Преди известно време съобщихме, че срещу Любомир Лулчев, един от най-близките сподвижници на Дънов, е образувано следствено дело за блудство с 13-годишно момиче и за
самоубийството
на дъновистката Мара Дим.
Лазарова, чиновничка, която посегнала на живота си на 26 юлий 1936 година в лагера на дъновистите, кв. «Изгрева». Шести съдия-следовател при Софийския областен съд, г-н Георги Малчев, е вече приключил окончателно следствието и е подвел Лулчев под отговорност по чл. 214 от н. закон - за блудство с момичето, и по чл. 253 от същия закон - за самоубийството на Лазарова.
към текста >>
253 от същия закон - за
самоубийството
на Лазарова.
ОТГОВОРНОСТИТЕ ЗА ЗАЧЕСТИЛИТЕ САМОУБИЙСТВА НА ДЪНОВИСТИ Преди известно време съобщихме, че срещу Любомир Лулчев, един от най-близките сподвижници на Дънов, е образувано следствено дело за блудство с 13-годишно момиче и за самоубийството на дъновистката Мара Дим. Лазарова, чиновничка, която посегнала на живота си на 26 юлий 1936 година в лагера на дъновистите, кв. «Изгрева». Шести съдия-следовател при Софийския областен съд, г-н Георги Малчев, е вече приключил окончателно следствието и е подвел Лулчев под отговорност по чл. 214 от н. закон - за блудство с момичето, и по чл.
253 от същия закон - за
самоубийството
на Лазарова.
Член 253 гласи: «Който придума към самоубийство непълнолетно или такова лице, за което виновният знае, че не е способно да ръководи своите постъпки или да разбира свойството и значението на извършеното, както и онзи, който умишлено даде съвети, набави средства, или по какъвто и да е начин спомогне на такова лице да извърши самоубийство, наказва се: със строг тъмничен затвор от пет до десет години, ако последва такова самоубийство или опитване към него.» Родителите на момичето били последователи на Дънов. Когато узнали за блудството на Лулчев с невръстната им дъщеря, те отначало не искали да направят престъплението му достояние на властите. Обаче малкото момиче искало възмездие. След станалата случка, върху вратата на жилището на Лулчев бил поставен картон с надпис: «Лулчев е безобразен мръсник». Едно друго момиче също се оплаквало, че той му е предавал някакви особени уроци, но в тая насока не са събрани доказателства.
към текста >>
Член 253 гласи: «Който придума към
самоубийство
непълнолетно или такова лице, за което виновният знае, че не е способно да ръководи своите постъпки или да разбира свойството и значението на извършеното, както и онзи, който умишлено даде съвети, набави средства, или по какъвто и да е начин спомогне на такова лице да извърши
самоубийство
, наказва се: със строг тъмничен затвор от пет до десет години, ако последва такова
самоубийство
или опитване към него.» Родителите на момичето били последователи на Дънов.
Лазарова, чиновничка, която посегнала на живота си на 26 юлий 1936 година в лагера на дъновистите, кв. «Изгрева». Шести съдия-следовател при Софийския областен съд, г-н Георги Малчев, е вече приключил окончателно следствието и е подвел Лулчев под отговорност по чл. 214 от н. закон - за блудство с момичето, и по чл. 253 от същия закон - за самоубийството на Лазарова.
Член 253 гласи: «Който придума към
самоубийство
непълнолетно или такова лице, за което виновният знае, че не е способно да ръководи своите постъпки или да разбира свойството и значението на извършеното, както и онзи, който умишлено даде съвети, набави средства, или по какъвто и да е начин спомогне на такова лице да извърши
самоубийство
, наказва се: със строг тъмничен затвор от пет до десет години, ако последва такова
самоубийство
или опитване към него.» Родителите на момичето били последователи на Дънов.
Когато узнали за блудството на Лулчев с невръстната им дъщеря, те отначало не искали да направят престъплението му достояние на властите. Обаче малкото момиче искало възмездие. След станалата случка, върху вратата на жилището на Лулчев бил поставен картон с надпис: «Лулчев е безобразен мръсник». Едно друго момиче също се оплаквало, че той му е предавал някакви особени уроци, но в тая насока не са събрани доказателства. НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЪНОВОТО УЧЕНИЕ Поради това, че през последните години зачестиха самоубийствата на дъновисти, с образуването на това следствено дело, възложено бе на три вещи лица да направят научно изследване на Дъновото учение.
към текста >>
28.
X. Самоубийството на чиновничката Лазарова
,
(В. «Дневник», бр. 11 718, 12.I.1939 г, стр. 2)
,
ТОМ 20
X.
Самоубийството
на чиновничката Лазарова (В.
X.
Самоубийството
на чиновничката Лазарова (В.
«Дневник», бр. 11 718, 12.I.1939 г, стр. 2) ОБВИНЕНИЕТО СРЕЩУ ПЪРВИЯ СПОДВИЖНИК НА ДЪНОВ ПРЕКРАТЕНО Срещу Любомир Лулчев, който е един от най-близките сподвижници на Дънов, бе образувано следствено дело. Съдията-следовател го привлече като обвиняем за блудство с 13-годишно момиче, и за убийството на дъновистката Мара Димитрова Лазарова, чиновничка, която посегна на живота си на 26 юлий 1936 г. в кв. «Изгрева».
към текста >>
253 от същия закон - за
самоубийството
на Лазарова.
2) ОБВИНЕНИЕТО СРЕЩУ ПЪРВИЯ СПОДВИЖНИК НА ДЪНОВ ПРЕКРАТЕНО Срещу Любомир Лулчев, който е един от най-близките сподвижници на Дънов, бе образувано следствено дело. Съдията-следовател го привлече като обвиняем за блудство с 13-годишно момиче, и за убийството на дъновистката Мара Димитрова Лазарова, чиновничка, която посегна на живота си на 26 юлий 1936 г. в кв. «Изгрева». Той бе подведен под отговорност по чл. 214 от Наказателния закон - за блудство с момичето, и чл.
253 от същия закон - за
самоубийството
на Лазарова.
Лулчев се обвиняваше, загдето е повлиял на Лазарова да стигне до положението да сложи край на живота си. По повод образуваното следствено дело, по искане на зам. прокурора г-н Янко Янчев, се наложи да бъде извършено научно изследване на Дъновото учение. Това изследване се налагаше от обстоятелството, че през последните години зачестиха самоубийствата на дъновисти, за които неведнъж са били водени следствия. Три видни вещи лица, след като проучиха цялата дъновистка литература и събраните данни при следствието, дадоха обширно заключение, което бе приложено към следственото дело.
към текста >>
29.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за
самоубийство
.
като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов.
Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за
самоубийство
.
Започва конфликт между Лулчев и Николаев. На 14 ноември 1938 г. той е освободен и е назначен о.з. генерал Никола Недев. Ето какво разказва Лулчев по тази история: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г.** - ...Щом замина царят в странство, онези, които бяха разбрали какви са моите разбирания и къде тикам царя, веднага ми скроиха един кюляф, да го нарека на прост език.
към текста >>
30.
17. ЕДИН НАРОД, КОЙТО СЕ САМОУБИВА (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Това е народно
самоубийство
.
” Това ги направи донякъде по-мъдри, да не се лъжат във вечността на властта, да разбират суетността на насилието, когато се касае да се преследват живи идеи, и безполезността на предприятия и закони, в основата на които не е легнала истината, понеже с гонение и убийство нищо се не доказва. Днес ожесточението е голямо Близкото минало е пълно с колективни братски убийства. Енергията, която съвременният българин охотно би разпилял в приказки, събрания и писание, поради забрана от властта, се скрива дълбоко в душата му и като я разяда, нарушава и без това нездравото му равновесие. И най-малката рекичка, която е преградена, един ден ще прелее своята преграда. И тогава наново ще изядем главатарите си, както и досега.
Това е народно
самоубийство
.
В името на добре разбрания национализъм, ний трябва да треперим над всеки българин, а камо ли така щедро да се разделяме с най-първите си хора, само затова, че не мислят като нас! В народа и заедно с него растат и бъдещите му водачи. Атмосферата, в която се отглеждат днес, е взаимната ненавист на идейните противници. Тежки ще бъдат идните дни!... Българи, ценете се помежду си - ний сами се лишихме от цяла дивизия!
към текста >>
31.
70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Има ли някой начин - последен може би - да се изглади конфликтът между родни братя не по пътя на
самоубийството
и саморазправата, па била тя лична или носяща фирмата на една „държавна необходимост”?
Достойни нейни синове, които с телата си бяха образували оная жива стена, в която се разбиваха вълни на съседи и задморски народи цели години, днес тия братя са забравили, че в техните жили тече една и съща кръв, че те заедно делиха несгодите по окопите и се радваха и скърбяха тъй дълго един до друг в променливите и бурни дни на живота... Днес те са застанали едни срещу други, наскърбени, озлобени, претендиращи. Едните сочат юмруци, други приготвят, картечници и бомби; едните убиват, другите избиват... Всеки ден по улиците на София, па и цяла България, се лее кръв - скъпа българска кръв на родни братя... Докога това? Нямали някой начин да се предотврати неминуемото сблъскване още по-жестоко на утрешния ден? Това ожесточение го имаше и преди 9-и.VІ, но след тая дата то се усили, вместо да отслабне, както очаквахме. Не е ли естествено да се помисли, че употребените методи са дали тия отрицателни резултати?
Има ли някой начин - последен може би - да се изглади конфликтът между родни братя не по пътя на
самоубийството
и саморазправата, па била тя лична или носяща фирмата на една „държавна необходимост”?
Нашето скромно мнение по тоя повод излагаме в следващите страници. То е може би непълно и достатъчно мотивирано, може би е и недостатъчно обективно по отношение на управляющите; но ний ги молим да ни повярват, че не сме никакви партизани, не гоним никакви лични цели, и че едничкият мотив, който ни подтиквала напишем тия редове, е оная искрена обич, която храним към всички наши братя, па били те „заблудени” комунисти или „просветени” професори, защото за нас съществува само един авторитет в света - Христос - а Той каза: „Един е вашият Отец - а вий всички братя сте! ” 11.11.1925 г, София КАБИНЕТ Д'АФЕР ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? „Един временен безпартиен кабинет е все пак едно решение...” („Демократически сговор” от 10 февруарий 1925 г.) За всеки българин, който не прави от политиката занаят, статията на вестник „Демократически Сговор” „Да си вървим ли? ” не може да не остави едно отрадно впечатление.
към текста >>
32.
1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Често стига до дълбоки вътрешни противоречия и пожелава да напусне престола, или го завладяват коварни мисли за
самоубийство
.
На другата сутрин, след няколко часа, полицията ги освобождава. Така в последния момент евреите са спасени от явна смърт, която ги очаква в лагера Треблинка. Това се случва на 9 март 1943 г,, вторник, в кабинета на Петър Габровски от 17,00 до 19,00 часа, за което и Стефан Груев не знае и се чуди коя е причината за изменението на заповедта на царя за депортирането на евреите.** Заповедта на царя обаче не може да анулира депортирането на евреите от новоосвободените земи, защото те са под германска юрисдикция. По това време 7144 македонски, 4058 тракийски и 185 пиротски евреи са закарани в лагера Треблинка в Полша. Цар Борис III е прероденият цар Борис I, който през 865 година по нареждане на небето покръства българския народ.*** Борис притежава силна интуиция и най-много се страхува от болшевишката власт, която ще дойде в България.
Често стига до дълбоки вътрешни противоречия и пожелава да напусне престола, или го завладяват коварни мисли за
самоубийство
.
Той е издигнат дух и отлично знае кой е Учителят и този път веднага се вслушва в думите му. В духовно отношение цар Борис стои много по-високо от Хитлер, който го посреща много официално и никога не противоречи на неговите доводи. Това внимание към цар Борис не е за това, че той е потомък на стария Кобургготски германски род, а защото е представител на страната, в която живее Учителят. Хитлер познава Учителя и знае, че той е против неговите авантюристични планове, но въпреки това оказва голямо почитание към Борис. * Виж „Изгревът” том IV, стр.
към текста >>
33.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Не Шопенхауер ли е казал: „светът - това е тъмната воля към живота - ад, а едничкият излаз от ада е световното
самоубийство
”?
Животът е една мъчна гатанка, чието решение посветеният в духознанието по-лесно намерва. Жената, с чувствителното си, любящо сърце, долавя много по-скоро от мъжа целта на живота, тя по- бързо от него схваща задачите на човечеството. Ницше се гаври с нея в своите философски афоризми, наричайки я „поверенност на мъжа и предмет за удоволствие на свръхчовека”, но тоя птицелов на човешката мисъл забравя, че цялата негова философия е женствена. На същото мнение е и бележитият певец на волята, философът Шопенхауер. Но жените няма защо да му се сърдят за това отчаяно мизогинство (женомразие), тъй като то произтича, или поне е свързано с друго - омразата му към целия свят.
Не Шопенхауер ли е казал: „светът - това е тъмната воля към живота - ад, а едничкият излаз от ада е световното
самоубийство
”?
Достоевски, Байрон са били против предназначението на жената от природата. Достоевски казва: „Жената вкъщи да стои й прилича; вън от вратата тя губи своето достойнство.” В една своя реч сегашният германски император Вилхелм II, инак твърде обикновен и досаден бъбривец, се е изразил тъй за възпитанието на жената: тя трябва да гледа на 4 неща, които да са постоянната нейна грижа - готварницата, църквата, децата и облеклото. Тая кратка формула на женското възпитание, може да се каже, е не само мнение на един император, но израз, господствующ в главите на мнозина люде, желающи да запазят женствеността, изтънчеността и други качества на човешката половина, които почват вече да изчезват под натиска на тягостния модерен живот. Дали са прави те обаче, дали може да се приложи изцяло за жената тая житейска формула сега-засега, когато човечеството тъне в блатото на мизерията, разврата, излишествата и неправдите? Не. Но жената не може да се отбива от предназначения й път от природата; тя трябва да си остане преди всичко жена, а не мъж и да присвоява качества и длъжности на мъжа.
към текста >>
34.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Преследван от постоянни несполуки, често българинът завършва живота си с необмислено
самоубийство
.
Свръхсъзнанието на Учителя работи изключително активно и благотворно върху обективния ум на българите (Меркурий) и той в бъдеше ще се промени коренно. (Меркурий в перихелий квадрат Нептун). Този аспект ни запознава с хаотичния български обективен ум, безгрижен, мечтателен и често застрашен от отслабване на паметта. Стреми се да постигне известност, с непрекъснато безпокойство, но не е способен да се приспособява към новите условия - високото място, което иска да заеме. Като важно оръжие за постигане на целите си използва нашироко измамата, хитростта и клеветата.
Преследван от постоянни несполуки, често българинът завършва живота си с необмислено
самоубийство
.
(Меркурий в перихелий квадрат Плутон). Тази констелация показва големите умствени противоречия, помрачавания, ограничения, заблуждения и изопачавания, които изживяват българите. Те са готови да възприемат внушенията на най-престъпните духове на ада и да извършват големи престъпления. Цялата му умствена конюнктура е изградена върху себичността, егоизма, кражбата, лъжата и грабителството. Учителят е слязъл на земята да внесе малко светлина в черния тунел, в който е попаднал ума на българина.
към текста >>
35.
II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Много жестоко се е отнасял към сина си, Борис и три пъти са го спасявали от
самоубийство
с пистолет.
Ще има постоянни умствени противоречия и борби за оправяне работите в царството. Ще има много болни амбиции. След Балканската война, като главнокомандващ спечелва и решава да направи велика България, обявява война на съюзниците си и България преживява първата си катастрофа - подарък от Фердинанд. Учителят спасява България от нахлуването на съюзническите войски и попадането ни пак под турско, гръцко, сръбско робство. Пред западните страни той минава за голям дипломат и силна личност.
Много жестоко се е отнасял към сина си, Борис и три пъти са го спасявали от
самоубийство
с пистолет.
Фердинанд повтаря грешката си и в европейската, Първата световна война, като не послуша Учителя и се включи в нея на страната на централните сили и последва втората национална катастрофа и той абдикира на 3.10.1918 г. в полза на сина си княз Борис. Кобургът не стига че докара България до просешка тояга и тя трябваше да плати 2 милиарда и 250 милиона златни франка репарации, но я ограби напълно. Натоварва 28 вагона, теглени от 4 нови локомотива, напълнени с над 10 тенекии по 100 кг, пълни със златни украшения, пръстени, обици. Напълва вагоните с най- хубавите и ценни картини по залите в София.
към текста >>
36.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Не мисля за
самоубийство
, имате грешка.
Аз не пях, за пръв път аз не пях в школата. Сънувах се облечена в бяло и загърната с голяма пелерина. Чак на сутринта се досетих, че такава пелерина съм виждала само в Учителя. Тълкуванието: Над мен е Неговата закрила. Писах битова поезия.
Не мисля за
самоубийство
, имате грешка.
Но прескърбна е душата ми. С привет: Ваша X. 28 ФЕВРУАРИ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 28 февруари 1928 г. Хелмира ! Душе Божия !
към текста >>
37.
1.3. ХОРОСКОП НА ОЛГА СЛАВЧЕВА OT GIS MOLL
,
,
ТОМ 26
Вероятно тя е правила опити за
самоубийство
- с пистолет или отрова.
30 м. Възходен знак 10° Водолей Душа, която се разлива Физическа конструкция и здраве - Има здраво телосложение, издръжлив организъм, макар че много е боледувала между 1915 и 20 година. Сърдечни болести или тъги. Има два вида бури, които разтърсват често тази душа - едните са на интелектуална почва - това са противоречия и съмнения; а другите -на емоционална. Това са малки страсти, отчаяния, безпричинни скърби, стигащи до крайности - между посочените години 1915 и 20.
Вероятно тя е правила опити за
самоубийство
- с пистолет или отрова.
Големи страдания е прекарало това същество. Голяма борба е водила и страдала на своя път. Природата го е поставила в положение да научи най-великата жертва ( в ). Тези страдания имат за цел да обработят и нейния упорит и горд характер. Тя има водачески дух ( в ).
към текста >>
38.
6. Сериозни години
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Да се отлее живота в определена статична форма беше равносилно на
самоубийство
.
Това, че Той не беше на земята не изменяше взаимноотношенията и школата продължаваше да функционира. Отвън всичко беше различно, различно течеше и нашия живот. Защо стана така? - Такива бяха законите на земята. Всичко се менеше, видоизменяше се и получаваше все по-нови и по-нови форми.
Да се отлее живота в определена статична форма беше равносилно на
самоубийство
.
А ние живеехме и искахме да живеем. Когато видяхме и разбрахме това, миналото сякаш престана да ни вълнува както някога, и настоящето получи своя реален и определен релеф и своята власт и значимост - и онова, което ни гнетеше се притъпи. Дали трябваше и кому беше нужно това - да живеем по същия начин и грижливо да опазим същите форми? На земята всичко, което не носеше дихание на Вечното беше тленно и трошливо. Неговите думи казани малко преди да ни остави, звучаха тогава странно.
към текста >>
39.
19. Школата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Съмнението, недоверието, неискреността бяха равносилни на духовна смърт, на
самоубийство
.
Школата изискваше искреност, чистота, безкористие и абсолютно доверие. Само благодарение на тези добродетели можеше да се реализира правилна и хармонична обмяна между Учител и ученик. Всякакъв фалш или сянка на недоверие бяха тъмни петна, които запушват порите на душата - неизлечима проказа, която поразява ученика още в ранния стадий. Школата изискваше вяра, убеждение, устойчивост - никакви компромиси, съмнение и отклонение от правата линия - основната в школата - чистота и всеотдайност. От ученика се изискваше абсолютна верност към всичко, което засяга неговия живот и живота на школата и към делото на Учителя.
Съмнението, недоверието, неискреността бяха равносилни на духовна смърт, на
самоубийство
.
На земята нямаше по-строга, по-взискателна програма от тази на школата. Нека нейните врати да бяха достъпни и на прага да нямаше ангел с огнен меч. Като в класила нива школата търпеше плевелите, ала времето и воденичния камък, големите сита, кога да е щяха да си кажат думата и да наложат неумолимата си присъда. И нямаше да остане ни един от онези, които се нареждаха като ученици, да не се разбере житен клас ли е бил, или обикновен плевел - паразит. Рядко строга и пречудна програма, казваме ние, за първи път приложена на земята по закона на свободата и на любовта, защото не друго, а свободата и любовта бяха двете основни начала, които стояха на този свещен праг - величествен опит и пръв по рода си да се пристъпи към човека с тези двете: Любовта и свободата.
към текста >>
40.
3.2. Светлината. Любовта на Бога.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Това е най-страшното убийство,
самоубийство
, най-страшното осакатяване и унищожаване на човека като такъв.
Той дори смята, че тук няма върху какво да се мисли. Изгубил е склонността си, способността си да мисли. /Можем ли да смятаме за мисъл преповтарянето на чужди думи? / Дотолкова човек е станал тъп, несъзнателен, невъзприемчив. сляп по отношение на природата, че, в това отношение, в известна степен, той наподобява безсловесните същества.
Това е най-страшното убийство,
самоубийство
, най-страшното осакатяване и унищожаване на човека като такъв.
Защото основната, първичната черта, която характеризира човека, това е именно способността му да мисли. За това обезличаване, за това унищожаване на човека като такъв, за най-страшното престъпление спрямо човека - за отнемане способността му да мисли - е виновна съвремената наука, в лицето на тези нейни представители, които считат и налагат своите разбирания за природата и живота като абсолютна истина, която останалата част от хората трябва безкритично и безропотно да приемат и повтарят... Под влиянието, под хипнозата на „авторитетни учени", хората са престанали да мислят. Затова природата е затворена, заключена, запечатана книга за тях. Затова природата в своята целокупност за тях е само съвкупност от материя, а животът - сбор от механически, без цел, без план, без разум действуващи сили. Как човек може да види, да открие смисъла, съдържанието, целта, същината на природата и живота, и на отделни дадени явления в тях, когато предварително му е внушено, че те не съществуват, т.е.
към текста >>
41.
Единно човечество
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военнолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен
самоубийство
на народите.
Кой е германеца и кой френеца? Кой е японеца и кой китаеца? - Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? - Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници", които задушават свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв?
Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военнолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен
самоубийство
на народите.
Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвани на окупирани територии и т.н. Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи - народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача - задачата на общочовешкото обединение, ако то няма силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военнолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма, много по-страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживяни и забравени!
към текста >>
Самоубийство
, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвани на окупирани територии и т.н. Не!
Кой е японеца и кой китаеца? - Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? - Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници", които задушават свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв? Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военнолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите.
Самоубийство
, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвани на окупирани територии и т.н. Не!
Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи - народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача - задачата на общочовешкото обединение, ако то няма силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военнолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма, много по-страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживяни и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм” и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество!...
към текста >>
42.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Заплашен е също от
самоубийство
.
Дава хаотичен ум, застрашен от чести отслабвания на паметта, голямо безгрижие и мечтателност. Сестра Савка отива в Латвия - Рига, и не може да стенографира беседите в младежкия клас и възлагат тази работа на Борис. Вместо да записва Словото, той си рисувал сюжети и нищо не записал и сега няма две годишнини от Младежкия клас. Роденият с неспокойно желание се стреми да постигне известност, но не може да се приспособява към изискваните от него качества. Има склонност към хитрост, измама и клевета.
Заплашен е също от
самоубийство
.
(Меркурий в перихелий опозиция Плутон ретрограден). Тук разрушителното плутоново влияние върху ума на родения е най-пакостно и съдбоносно, мъчително и дори катастрофално. Умствените противоречия, заблуждения, изопачения и помрачения ще го спъват много в живота. При най-добри условия роденият ще се бои и безпокои от въображаеми, но несъществуващи опасности. Има силно предразположение да възприема внушенията и на най-престъпните духове и да извърши някакво престъпление, понеже Плутон е само с отрицателни аспекти.
към текста >>
43.
132 Конференцията в Париж и пророчеството за политическата вихрушка след 4 години
,
IV. Ритниците
,
ТОМ 33
Но едновременно с това, след всеки неделен неуспех, отчаянието все повече го завладяваше и мисълта за
самоубийство
почна все по-често да се мярка в главата му.
Затова и сега си мислеше: „Веднъж да ми се удаде случай да го заговоря, после то само ще ме търси! ” - Но как да направи това? Евреинът всичко виждаше, отдалече предвиждаше и всичките му планове да заговори момичето, разбъркваше. Изобщо, откакто дойде на „Опълченска” 66, тръгна му назад! При всяко идване, оставаше с впечатлението, че следващия път непременно ще заговори с момичето, ще нанесе решителен удар, ще предизвика диспут... Уви!
Но едновременно с това, след всеки неделен неуспех, отчаянието все повече го завладяваше и мисълта за
самоубийство
почна все по-често да се мярка в главата му.
Учителят следеше какво става в него, наблюдаваше го като под микроскоп и чакаше търпеливо да се изчерпят всичките му възможности да реагира, да си помага сам или някой друг да му помогне - мисълта за самоубийство да кулминира. Всичко това, разбира се и още много неща, влизаха в поетите от Учителя задължения да му докаже, че съществува друг свят, друг начин на реагиране освен известните на всички хора и науката, че има още много знания и закони в природата и човешката душа, които хората не познават, но има наистина малцина, които ги познават и се ползват от тях.
към текста >>
Учителят следеше какво става в него, наблюдаваше го като под микроскоп и чакаше търпеливо да се изчерпят всичките му възможности да реагира, да си помага сам или някой друг да му помогне - мисълта за
самоубийство
да кулминира.
” - Но как да направи това? Евреинът всичко виждаше, отдалече предвиждаше и всичките му планове да заговори момичето, разбъркваше. Изобщо, откакто дойде на „Опълченска” 66, тръгна му назад! При всяко идване, оставаше с впечатлението, че следващия път непременно ще заговори с момичето, ще нанесе решителен удар, ще предизвика диспут... Уви! Но едновременно с това, след всеки неделен неуспех, отчаянието все повече го завладяваше и мисълта за самоубийство почна все по-често да се мярка в главата му.
Учителят следеше какво става в него, наблюдаваше го като под микроскоп и чакаше търпеливо да се изчерпят всичките му възможности да реагира, да си помага сам или някой друг да му помогне - мисълта за
самоубийство
да кулминира.
Всичко това, разбира се и още много неща, влизаха в поетите от Учителя задължения да му докаже, че съществува друг свят, друг начин на реагиране освен известните на всички хора и науката, че има още много знания и закони в природата и човешката душа, които хората не познават, но има наистина малцина, които ги познават и се ползват от тях.
към текста >>
44.
185. Природата е неизчерпаем източник на най-разнообразни форми и идеи
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
За всяка неистина, дума казана или написана, се отговаря - заплаща скъпо, което при някой писатели достига до убийство и
самоубийство
, независимо от това дали те знаят или не знаят за причините на своя песимизъм, убийство или
самоубийство
.
185. ПРИРОДАТА Е НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗТОЧНИК НА НАЙ-РАЗНООБРАЗНИ ФОРМИ И ИДЕИ - Разбирам и него и тебе, разбирам и фигурите и формите на художествената реч, но вие не ме разбирате, защото по-далече от формите не отивате. Неговото изказване между другото, ми послужи и като повод един педагогически метод. Трябва да знаете, тези наглед невинни, но неверни, наречени художествени преувеличения, стават причина за много нещастия и страдания не само на четеца или слушателя, но и на самия писател. За тези техни преувеличения живота ги държи отговорни, защото както в живота, така и в литературата - важна е истината!
За всяка неистина, дума казана или написана, се отговаря - заплаща скъпо, което при някой писатели достига до убийство и
самоубийство
, независимо от това дали те знаят или не знаят за причините на своя песимизъм, убийство или
самоубийство
.
- Например? - апострофира го българинът лекар. - Ако почна да цитирам - Гьоте, Джек Лондон, Пушкин, Лермонтов, нашия Яворов и др., ще отида много далече, ще се отклоня от главната си мисъл, затова сега ще кажа само: - В какво положение ще бъдеш, ако отидеш на пазаря с мисълта, че имаш пари, а в действително нямаш? Или какво те ползва, ако другите мислят, че ти имаш пари, а ти в действителност нямаш? Това какво ползва и тях - нищо, тъкмо напротив - такова неверно мислене носи разочарования и излишни страдания!...
към текста >>
45.
217. Животът на самия писател да е образец
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Това носи големи поражения в неговия живот, физически болести, душевни болести, които могат да го доведат до полудяване и
самоубийство
, най-малкото ранна смърт, а за народите води към катастрофи.
Душата на писателя е като психическа лаборатория, в която той прави своите опити, и всичко каквото получава в нея, търси го в останалите хора, в живота на великите хора, прилага го в собствения си живот. И ако му е дало добри положителни резултати, тогава в произведенията си описва, предлага, разбира се без преувеличения и лъжи. Копнежите му за правда, равноправие, съвест, милост, красота и др. да не остават само копнежи, но да ги е приложил в собствения си живот, в семейството си, което е едно малко общество, в отношенията с приятелите си, и чак тогава да пише! Ако той пише само за копнежите на душата си, а живее един обикновен живот, най-първо за него става нещо много лошо - той раздвоява съзнанието си, живее два живота - по един начин говори, по съвсем друг живее.
Това носи големи поражения в неговия живот, физически болести, душевни болести, които могат да го доведат до полудяване и
самоубийство
, най-малкото ранна смърт, а за народите води към катастрофи.
- Това е много интересно! - каза Андрей. - То е интересно, но то още за тебе не е. Сега друго по-важно има за тебе - да се научиш правилно да живееш. С отрицанието могат да се занимават само най-великите хора в света, както лекарите се занимават със заразните болести.
към текста >>
46.
256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики!
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
- Но сети се за един свой съученик, който в долните класове на гимназията беше слаб ученик, а после стана най-силния ученик в гимназията... Малко по малко, мисълта за
самоубийство
отстъпваше и накрая той си каза: „Няма смисъл да умирам, ще изтърпя тази нощ... Велико бъдеще ме чака!...
Тъкмо страданията са ги направили велики!...” - Това са глупости и нищо повече! Как мога да сложа край на живота си? Защо да страдам до 5 часа, когато тръгнат трамваите? - И пак: „Велико бъдеще те чака! ” - Не, как мога да стана нещо велико, когато досега нищо велико не съм нито направил, нито казал!
- Но сети се за един свой съученик, който в долните класове на гимназията беше слаб ученик, а после стана най-силния ученик в гимназията... Малко по малко, мисълта за
самоубийство
отстъпваше и накрая той си каза: „Няма смисъл да умирам, ще изтърпя тази нощ... Велико бъдеще ме чака!...
Христов не лъже, пък и няма интерес да ме лъже!...” Зави се през глава. Душата му беше арена, а той зрител и увлечен в импозантното зрелище, заспа. На сън се въртя, много пъти се закашля и на разсъмване се събуди със силна и неприятна горчивина в устата, от която се заизливаха злословия против Христов и Бога. Без да знаеше защо, но тях смяташе виновници за своите страдания. Видя се в краката на Христов, когато го молеше да не го изпъжда.
към текста >>
НАГОРЕ