НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
36
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
114. ЦАРЯТ И ЛУЛЧЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но виж какво, той си държеше една отворена вратичка за
самостоятелност
.
В.К.: А той в онзи етап възприемаше ли Дънов като Учител? Е.А.: Непрекъснато му четеше беседите. В.К.: А Лулчев не възприемаше ли Учителя като Учител? Е.А.: Абе възприемаше Го, абе непрекъснато четеше беседите Му. Имаше мигове когато го възприемаше.
Но виж какво, той си държеше една отворена вратичка за
самостоятелност
.
Сега не съм го казвала друг път това, ще ти го кажа, той ми каза, че иска да е свободен дух, да не прави връзки така с Учител, щото като направи връзката с Учител, той се връзва, трябва да е в единство със своя Учител, не да се бори с Него. За съжаление той се бори с Учителя. Аз при други случаи съм го казвала това, как се е борил. В.К.: Как се е борил? Е.А.: Ами виж какво, един път бяхме на бивака, Учителят държа беседа, защото беше свободен ден, ден на беседа, но празник ли беше или делник не знам, но бяхме там и Той говори една беседа.
към текста >>
2.
21.Казах на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Какво трябва да направя, за да добия
самостоятелността
си?
Първо човек трябва да овладее и да контролира физическото си тяло с всички негови функции и прояви. Такъв контрол аз не съм имала. За тази висша любов е нужен и контрол на чувствата, на мислите и на постъпките. Контролът на физическото тяло включва контрол на сетивата на всичко онова, което иде отвън, да съзнавам какво въздействие ще упражни върху мен, да имам будно съзнание за положителните и отрицателните външни влияния. Мислех си: Какво ми недостига, че не мога да владея чувствата си?
Какво трябва да направя, за да добия
самостоятелността
си?
Преди да направя тази връзка с него аз бях самостоятелен човек, моят живот беше спокоен, нормален, дори съм си казвала, че животът ми тече като по релси. След това у мен настана такова объркване, аз правех такива неща, за които съм мислила, че никога няма да постъпя така. Това ми поведение вътрешно ме тормозеше, аз решавах, че няма да постъпвам вече така, а после пак го правех. Аз исках да си върна предишната свобода, постъпките ми на мен самата ми бяха чужди и въпреки това ги правех. Вземах решения, не ги изпълнявах.
към текста >>
3.
І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Мечът Господен е стоял над тях като бич Божий, раздаващ възмездието за да се съхрани българската държава, славянската писменост в лоното на Източната правоолавна църква, която е предлагала по-голяма
самостоятелност
, отколкото папата от Рим.
Димитър и го е наранил с копието си. Така култът на Св. Димитър достигнал своя апогей. От една страна чрез него се освобождава България от византийско робство, а от друга страна той служи за Меч Господен и бич Божий срещу онези, които нарушавали пътя Господен. Всички Асеневци са били посечени и погинали, според историците, от родственици и племеноверци след вражди и свади.
Мечът Господен е стоял над тях като бич Божий, раздаващ възмездието за да се съхрани българската държава, славянската писменост в лоното на Източната правоолавна църква, която е предлагала по-голяма
самостоятелност
, отколкото папата от Рим.
към текста >>
4.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
за даване църковна и училищна
самостоятелност
на българския народ, нито в списъка за даване парична помощ на новооснованото българско училище.
Българската община във Варна била още твърде слаба и неорганизирана, за да може да защити с успех един свой свещеник против гърците. Ето защо на Конст. Дъновски се налагало едно предпазливо поведение. Той не фигурира официално като член на новооснованата българска училищна община. Той не се е подписал и на просбата на варненските българи до турското правителство от май 1860 г.
за даване църковна и училищна
самостоятелност
на българския народ, нито в списъка за даване парична помощ на новооснованото българско училище.
Но фактически той е участвувал във всички тези събития. Въпреки това, че той отбягвал и се въздържал за вземе официално страна и да се замеси формално в българското движение във Варна, като частно лице той заемал прикрито живо участие във всички перипетии на движението и му съдействувал, доколкото е могъл. При основанинето и откриването на l-то българско училище във Варна, при построяването на училищното здание и пр. той е участвувал и съдействувал наред с другите видни варненски българи. Когато гръцките интриги и противодействия успели да спрат и да застрашат строенето на българското училищно здание, започнато в 1861 г., Конст.
към текста >>
5.
МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Но леля ми, голямата, се е намесила, при която е била майка ми, то тогава не е имала така
самостоятелност
да се изказва.
М.Г.: Ана Каролева. Да. Но майка ми не го е харесвала. И не иска в никакъв случай. Обичала някакъв артист. Тя нали е учила там музика?
Но леля ми, голямата, се е намесила, при която е била майка ми, то тогава не е имала така
самостоятелност
да се изказва.
Зависиш от майка, от баща или от по-голямата сестра, която е там. И тогава майка ми е приятелка с другата ми леля, която е във Видин и й казва: „Пиши писмо на тоя див българин, че аз не съм момиче, да ме остави на мира." И леля ми пише анонимно писмо до баща ми, че майка ми не е момиче. В.К.: Че е женена. М.Г.: Че е излъгана от някого, за да я остави баща ми. На това се е много държало едно време.
към текста >>
6.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1621-1640
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
В Божествения свят човек толкова е израснал, колкото е добър.
Самостоятелност
.
Христос казва: „Слава от человеци не приемам." Търсете слава от Бога. Бог да има добро мнение за вас и Той ще ви научи на всичко. Формула. 1632 Туй, което в началото не е било, като се прояви, образувало е всички невъзможности в света. А туй, което в началото е било, като се прояви, образувало е всичките възможности. Растене. 1633 Растене има само в Добродетелта.
В Божествения свят човек толкова е израснал, колкото е добър.
Самостоятелност
.
1634 Самостоятелни сме само тогава, когато в нас седи Божественото. Благодарността. 1635 За всичко, което ядете, трябва да благодарите. В благодарността нещата се увеличават. Постиженията. 1636 Без мекота, без любов, постижения не може да има. Вярата. 1637 Вярата се придобива с големи изпитания.
към текста >>
7.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
Повече
самостоятелност
и мъжественост.
На тази мисъл ми се отговори, че много силни ветрове духат, както е в действителност, затова ще постоим тук, докато съвсем се стопли времето, да дойде лятото, и тогава ще се преселим там за постоянно. А тук, дето бяхме, то е разкошно... и се събудих радостна и доволна. Днес, 18.III.1931 г., след като прочетох получената кореспонденция от брат Боев и Тахчиев, заедно с програмата за 22ми март. г. Казаха ми се ценни истини, между които и следните мъдри съвети, чрез Пеньо: „Не бива да си такава мекушава, мъдрост и смелост се искат от теб! Какво мислят хората, какво ще кажат за тебе, какво е тяхното мнение, това не трябва да те интересува и занимава.
Повече
самостоятелност
и мъжественост.
Не търси мнението на хората и не искай, не взимай техните съвети, а слушай гласа, който отвътре ти нашепва, и постъпвай съгласно Неговата директива. С Него се само съветвай и Него слушай! Търси винаги добрата черта у хората, дръж се за техните положителни качества и ги възлюби, както Бог тебе люби и те обсипва с хиляди блага и добрини. Бъди снизходителна към другите и към себе си! Удвой любовта си към тези, които мислиш, че те ненавиждат, за да артиса от твоята любов в тях, и те ще те обикнат.
към текста >>
8.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Хармонията между Слънцето и Луната показва още, че човек е изградил у себе си следните основни добродетели: правилна впечатлителност, богата възприемчивост, трудолюбие, предприемчивост, постоянство, свободолюбив, независимост,
самостоятелност
, организирана дейност на ума, сърцето и волята, разумна самоувереност.
Такъв човек ще има успехи във всяко отношение. Той ще бъде честит в семейния си живот. Умствената, духовната и материална дейност на такъв човек са уравновесени, организирани, планомерни, постоянни, производителни, ползотворни. Човек с такива аспекти лесно си пробива път във всички среди на обществото, понеже той естествено и интелигентно се приспособява към всички обществени среди. Човек с такива аспекти, според степента на тяхната сила, притежава творческо въображение - най-велика способност, чрез която се постигат най-големите успехи в живота.
Хармонията между Слънцето и Луната показва още, че човек е изградил у себе си следните основни добродетели: правилна впечатлителност, богата възприемчивост, трудолюбие, предприемчивост, постоянство, свободолюбив, независимост,
самостоятелност
, организирана дейност на ума, сърцето и волята, разумна самоувереност.
У такъв човек хармонично действат трите основни принципа: любовта, вярата и надеждата. Такъв човек има дарбите и способностите да наблюдава природата, да се поучава дълбокомислено от нейния живот и прояви, да установява нейните закони и принципи. Човек с такива съчетания се радва на пълно телесно здраве и душевно равновесие, той е разумен, хармоничен и добър всякога и към всички, поради което се ползва винаги от любовта на околната среда, която е отзивчива към неговите почини и му създава условия да постигне стремежите си. Хармоничните съчетания между Слънцето и Луната, според силата на аспекта, показват хармония между духа (Слънцето) и личността (Луната). Когато има хармония между духа и личността, всичко в живота е постижимо.
към текста >>
При такива съчетания човек често се обезверява, губи надежда, няма
самостоятелност
, липсва му самоувереност, обезсърчава се и е колеблив, вследствие на което всичките му работи вървят бавно, затруднено и неуспешно.
Хармоничните съчетания между Слънцето и Луната, според силата на аспекта, показват хармония между духа (Слънцето) и личността (Луната). Когато има хармония между духа и личността, всичко в живота е постижимо. СЛЪНЦЕТО в опозиция, квадрат или полуквадрат е ЛУНАТА Когато между Слънцето и Луната има дисхармония, това показва, в зависимост от силата на аспекта, по-големи или по-малки неправилности във функциите на организма и предразположения към всякакви болести. Човек с такива аспекти не възприема напълно жизнедателните сили на слънчевата светлина, поради което здравето му е всякога деликатно. Духът и личността при тези дисхармонии не са съзвучни и затова умът, сърцето и волята на такъв човек не действат хармонично, поради което и при много работа той има малка полза.
При такива съчетания човек често се обезверява, губи надежда, няма
самостоятелност
, липсва му самоувереност, обезсърчава се и е колеблив, вследствие на което всичките му работи вървят бавно, затруднено и неуспешно.
Понеже Слънцето има отношение към мъжкия принцип и мъжкия пол, а Луната - към женския принцип и женския пол, при изясняването на хармоничните и дисхармоничните аспекти между Слънцето и Луната при представители на двата пола трябва да се има още предвид следния закон: Слънцето управлява предимно ума и духа на мъжа, умственото и духовно творчество и плодовитост. У мъжа Луната управлява външния вид и физическата му дейност. Луната управлява предимно умствената и духовна дейност на жената. Външният вид, физическата дейност и плодовитост на жената се управлява от Слънцето. Общи закони при съчетанията на СЛЪНЦЕТО и ЛУНАТА Хармоничните съчетания между Слънцето и Луната свидетелстват, че техният носител хиляди години в миналите си животи е работил с душата, разума, сърцето и волята си в съгласие с Божествените и природните закони, развивал се е поради това правилно във всяко отношение, изработил е редица добродетели, върху които са се развивали множество дарби и способности, чрез които човек правилно възприема и оползотворява всички жизнедателни сили и блага от Слънчевата светлина, от въздуха, водата и храната.
към текста >>
9.
8. ЛУНАТА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Вродени и силно подчертани у тези люде са свободолюбието, пълната независимост,
самостоятелността
и самобитността.
Животът на такива люде е необикновен във всяко отношение. Поради своите високи умствени и духовни потребности, поради своя общочовешки и всемирен идеал, те търсят за приятели само светии, мъдреци и гении. Люде с хармоничен аспект на Луната с Уран оказват твърде силно влияние с идеите, мислите, чувствата, живота и делата си върху околната среда, върху всички обществени слоеве изобщо. За тези човеци може да се каже още, че те не се поддават на чужди отрицателни влияния, а напротив - сами те всякога влияят напредничаво и най-благотворно върху околната среда. С каквато и среда да се съберат, те се стремят съзнателно да я спечелят за доброто, да увеличат светлината и щастието й, да й предадат от своите най-възвишени качества и добродетели.
Вродени и силно подчертани у тези люде са свободолюбието, пълната независимост,
самостоятелността
и самобитността.
Такива люде са най-добрите организатори и предназначители във всички области на човешката дейност, защото техните открития и постижения изпреварват своето време, техният устрем към преодоляване на старото и прокарването на новото е непреодолим. В практическото провеждане на техните винаги големи, нови и общочовешки идеали ги ръководи тяхната мощна интуиция, която им посочва пътя, човеците и средствата, чрез които те могат да осъществят замислите си. Хармонията между Луната и Уран е свидетелство, че в редица минали животи такъв човек е приложил на дело в живота си всички окултни знания, които е придобил в окултни школи. Те са станали плът и кръв от самия него. Такъв човек е подчинил напълно своята личност, т. е.
към текста >>
Липсата на съчетания между Луната и Уран показва, ограничено въображение, ограничена впечатлителност, липса на оригиналност, склонност към подражаване на околната среда, липса на
самостоятелност
и самоувереност, склонност към подчиняване на чуждо мнение. 8.7.
Тази диехармония често се превръща в болезнено честолюбие, болезнена чувствителност - обидчивост, сръдливост, неотстъпчивост, непримиримост, инат. Ако освен диехармоничното съчетание с Уран, Луната има и хармонични съчетания от добротворците, тогава много от казаните отрицателни качества ще се намалят и съответно видоизменят, в зависимост от аспектите, които облекчават дисхармонията. ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби с УРАН Тези съчетания на Луната с Уран са хармонични, благотворни, усилват духовните дарби и способности на човека, толкова повече, колкото по-силна е неговата любов към Бога, към окултните идеи и науки, колкото е по-духовен и по-определен в следването на своя висш идеал. Люде с материалистически схващания и разбирания, които нямат вяра в Бога и стремежи към духовните науки, ако имат в звездослова си някое от горните съчетания на Луната с Уран, това означава, че у тях те засилват материалистическите нагони и действат като отрицателни съчетания, т. е. проявяват се с гореказаните отрицателни качества и прояви.
Липсата на съчетания между Луната и Уран показва, ограничено въображение, ограничена впечатлителност, липса на оригиналност, склонност към подражаване на околната среда, липса на
самостоятелност
и самоувереност, склонност към подчиняване на чуждо мнение. 8.7.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С НЕПТУН ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, 72° или секстил с НЕПТУН Колкото по-голяма е хармонията между Луната и Нептун, толкова повече и по-силни са духовните заложби, дарби и способности, чрез които човек прави правилни връзки, отношения и обмяна със световете на ангелската любов, следователно - толкова по-силно е ръководството на висшите светове в живота и съдбата на такъв човек. За такъв човек народът казва: „Силен му е ангелът”. Силата на хармонията между Луната и Нептун определя количеството, качеството и трайността на дарбите и способностите за изучаване и разбиране на изящните изкуства, за творчески прояви и успех в изкуството. Само люде с хармония между Луната и Нептун могат да се нарекат с право мистици, защото у тях мистиката е напълно вродена. Люде с такива аспекти по характер са впечатлителни, романтични, постоянно вглъбени в своя вътрешен живот, утописти, които в очите на околната среда „живеят на небето”, минават за същества унесени и непрактични, неприспособими към действителния живот.
към текста >>
10.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Следователно, колкото по-силна е хармонията между Меркурий и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества у човека: независимост,
самостоятелност
, оригиналност, изобретателност, всестранни творчески и реформаторски способности и дарби, ненавист към установеното и обикновеното, висша социална нравственост.
Такива люде са създали всички ползотворни закони и обществени системи. Дисхармонията между Меркурий и Сатурн влияе на ума с редица пакостни качества: подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, егоизъм, безсърдечност, ограничени схващания и разбирания, фанатичност, лъжовност, демагогство, всякакви умствени изопачавания, разрушителност. Това са най-жестоките човешки умове, създатели на най-пакостни идеи и учения, изпълнени от край докрай със заблуди. Хармонията между Меркурий и Уран, в зависимост от нейната сила, дарява човешкия ум с повечето положителни Уранови качества. Между митологичните герои, най-типичен представител на Урановото влияние е Прометей.
Следователно, колкото по-силна е хармонията между Меркурий и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества у човека: независимост,
самостоятелност
, оригиналност, изобретателност, всестранни творчески и реформаторски способности и дарби, ненавист към установеното и обикновеното, висша социална нравственост.
Хармонията между Меркурий и Уран дава дарби и способности за изучаване и разбиране на всички окултни науки и особено на АСТРОЛОГИЯТА. Човек с хармония между Меркурий и Уран може да стане окултен ученик. Създателите на всички окултни учения са имали голяма хармония между Меркурий и Уран. При дисхармония между Меркурий и Уран човек притежава много отрицателни Уранови качества. Люде с такива умове съзнателно или несъзнателно изопачават окултните идеи и учения, изразители са на Ницшеански и подобни лъжефилософски идеи и стремежи, свързани със свръхчовешко високомерие, със страст за господство и с презрение към обикновените или слабите.
към текста >>
11.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Оригинален, независимост,
самостоятелност
, предприемчив, амбициозен, придава яснота на духа и активност.
Слънце в съвпад или лоши аспекти със Сатурн. Неприятности в разни работи и процеси, неприятности или загуби от бащата, началствата или обществото, противоречия и неприятелство. Има малко симпатии, студен, егоист и тиранин. Отслабване на жизнената сила и лоша конструкция. Слънце в добри аспекти (полусекстил, секстил, тригон) с Уран.
Оригинален, независимост,
самостоятелност
, предприемчив, амбициозен, придава яснота на духа и активност.
Способен за обществен живот, за завладяване позиции, зависещи от местните власти, компаниите и обществата (дружествата). Слънце в лоши аспекти (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Уран. Лош за завземане и репутация, рязък в маниерите си, ексцентричен, лесно докачлив (избухлив) или си навлича противоречия или неприятелство и сбиване. Слънце в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон) с Нептун. Пречистени емоции и чувства, дава вкус, изящност (елегантност), обича хубавото (хубавите жени), лукса, удоволствията и изтънчеността, облагодетелствуван е от неща, владани от Нептун.
към текста >>
12.
1924 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
При сегашните условия, за пример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и
самостоятелност
, която се изразява в концентриране вниманието ви към вашето лично „аз”.
65 ÷ 66, 67, 72 ÷ 73, 74 ÷ 75, 76, 86 ÷ 88 „Досега аз сьм се занимавал с вашият ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататьк искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, но с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.
При сегашните условия, за пример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и
самостоятелност
, която се изразява в концентриране вниманието ви към вашето лично „аз”.
И ако външната среда, т. е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за едно норма, т. е. като че ли целият свят трябва да се управлява както той мисли.
към текста >>
13.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
Къде е тогава свободната воля на хората, къде е тяхната
самостоятелност
и отговорност?
Ако е обикновен човек, ще работи чрез дресировка и въздействие отвън навътре; ако е учен човек, посветен - чрез пробуждане на центровете и въздействуване направо, както действуват и хипнотизаторите. - Но тогава по този закон може да се въздействува и върху самите хора - запита бързо царят. - Ами то се и въздействува - каза решително Ученикът. Царят го погледна бързо и смутено някак. - Тогава?
Къде е тогава свободната воля на хората, къде е тяхната
самостоятелност
и отговорност?
О, то е страшно и да се мисли даже... - И все пак това е факт! И ако има що-годе свобода, то се дължи сега на факта, че това знание се пази за по-добрите хора, за тия, които толкова обичат другите, колкото и себе си. И когато проникват в някого с мисълта си, носят му парфюма на собствената си душа... Затова крият законите от слабите и злите, защото те, със своята мисъл, биха импулсирали, дори без да искат и знаят даже, злото в света... А истинската картина на човешкия живот съвсем не е тая, която се гледа отвън... Волите се преплитат. Милиони нишки невидимо свързват главите. Пространството е изпълнено с мисли, които летят по всички посоки.
към текста >>
14.
36. ЗАСВЕТИМТЕ
,
,
ТОМ 20
Второто българско царство, и то също така изгуби своята
самостоятелност
и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот.
Тъй че, ако една страна съществува и напредва, това се дължи именно на светите хора, които живеят в нея. Ние сме уверени, че Англия дължи своята морална сила и своето морално величие, с които се отличава между всички други страни на света, главно на светите хора, които живеят в нея, на първо място - на куейкерите, които съставляват едва едно и половина на сто от цялото 40-милионно население на британските острови. Тежко и горко на оная страна, дето няма свети хора или дето броят на тия хора се е намалил до недопустимия от небето минимум. От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници. Все по същата причина - липса на свети и праведни хора - са пропаднали всички древни цивилизации: Асирия, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим.
Второто българско царство, и то също така изгуби своята
самостоятелност
и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот.
Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява. Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите. Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух.
към текста >>
15.
XI. Църквата, обществото и властите срещу Учителя Дънов. 1 .ЯЗВАТА НА СЕКТАНТСТВОТО
,
(В. «Мир», г. XXXII, бр. 7855, 6.IХ.1926 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Оказали се недостойни да пазим сами живия огън на Христовата църква -гърците ни го вземаха, - изгубихме църковната си
самостоятелност
.
Тя призова българите към опомняне. Тя искаше да примири, да сплоти народа, виждайки пропастта пред нозете на отечеството. Но нейния глас не беше послушан. Народът, заблуден от сектантството, не разбираше спасителния зов на родната църква и не предусети нещастието, което идеше в трагизма на събитията, докато един ден осъмна, изгубил свободата и човешкото си достойнство под петата на завоевателя. Но робството унищожи три неща: то унищожи българската държава, подкопана от безумните междуособици; то унищожи болярството, което със своята алчност и политическо късогледство немалко допринесе за погубването на България; и Богомилството не хароса, като всяко движение, почиващо на заблуда.
Оказали се недостойни да пазим сами живия огън на Христовата църква -гърците ни го вземаха, - изгубихме църковната си
самостоятелност
.
Така паднахме под духовно робство. Останалото е паметно: малко беше останало да се заличи българският народ от лицето на земята под тежестта на двойното иго. И тъй, какво направи сектантството в лицето на Богомилите и другите ереси, които се развиха в старото българско царство? Погуби ли то Христовата църква? Не!
към текста >>
16.
33. Милка Периклиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Тя е типичен представител на знака Козирог със своята
самостоятелност
, но често проявява непослушание.
33. Милка Периклиева.** Милка Периклиева е родена на 4 януари 1908 г. във Варна.
Тя е типичен представител на знака Козирог със своята
самостоятелност
, но често проявява непослушание.
Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителят й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски? " „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителят й казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителят й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителят мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят.
към текста >>
17.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Защото имаше основание за руската подозрителност в нашето поведение на
самостоятелност
, макар сърцето ни да беше вързано безвъзвратно о Русия. Защо?
Аз съм даже готов да допусна ненарочност от страна на Русия в нашия погром. Защо това? Защо това право на Русия да се бърка във всички наши дела? Защо, от друга страна, това нейно подозрение към нас? Защо това основно чувство на зависимост наша от русите и от друга страна това капризно и опасно стремление за игра в самостоятелна държава?
Защото имаше основание за руската подозрителност в нашето поведение на
самостоятелност
, макар сърцето ни да беше вързано безвъзвратно о Русия. Защо?
Где е резона на тези четири елемента, които докараха погрома - право и подозрение на русите и привързаност и стремеж към самостоятелност у българите? Не е трудно да се намери причината за това, ако се прегледа историята на руската политика на юг от двеста години насам. И за тази цел не трябва да се ходи далеч, а просто да се прочете документираната книга на бивш. министър Дим. Христов "Русия и Източния въпрос".
към текста >>
Где е резона на тези четири елемента, които докараха погрома - право и подозрение на русите и привързаност и стремеж към
самостоятелност
у българите?
Защо това? Защо това право на Русия да се бърка във всички наши дела? Защо, от друга страна, това нейно подозрение към нас? Защо това основно чувство на зависимост наша от русите и от друга страна това капризно и опасно стремление за игра в самостоятелна държава? Защото имаше основание за руската подозрителност в нашето поведение на самостоятелност, макар сърцето ни да беше вързано безвъзвратно о Русия. Защо?
Где е резона на тези четири елемента, които докараха погрома - право и подозрение на русите и привързаност и стремеж към
самостоятелност
у българите?
Не е трудно да се намери причината за това, ако се прегледа историята на руската политика на юг от двеста години насам. И за тази цел не трябва да се ходи далеч, а просто да се прочете документираната книга на бивш. министър Дим. Христов "Русия и Източния въпрос". Макар писана от русофил с явната тенденция да се покаже, че Русия ни е освободила, нас както и всички други балкански държавици, заради православието ни и от състрадание към неволите ни, но от всичко изтъкнато и цитирано се вижда, че това е второстепенното съображение след главното - излизането на Русия на всемирния пазар чрез Дарданелите.
към текста >>
18.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Когато той отбива с дружината си десанта, спасява фланга на трета армия Радко Димитриев и той го поздравява и получава производство майор, като изпреварва според думите на баща ми 273-ма души мисля, преди неговия випуск, заради тази проявена
самостоятелност
и геройство бих казал с 1 000 души.
Неговата част се е водила към Трета Балканска дивизия на която е бил армия след туй стана генерал Радко Димитриев, В: Сега как се казва дружината на баща ви? Д: Десета Погранична опълченска дружина. А най-напред 10-та Погранична рота, а след това става дружина вече. Той като капитан я поема. При отбиване на десанта при село Подима по крайбрежието и по този начин прекъсва туй, което турците са мислели да направят десант и да ударят в тил при Бунар Хисар.
Когато той отбива с дружината си десанта, спасява фланга на трета армия Радко Димитриев и той го поздравява и получава производство майор, като изпреварва според думите на баща ми 273-ма души мисля, преди неговия випуск, заради тази проявена
самостоятелност
и геройство бих казал с 1 000 души.
Да, "Халедие", големия крайцер на турците, който торпилираха след това миненосеца "Дръзки". Той е бил там и други помощни десантни кораби. Доста рисковано, но нали помогнал му е, той е имал някакво така видение и му казват, че дотука ще дойде неприятеля. И той спокоен затуй, и тогава бил е награждаван и след свършването на войната дойде пак в Созопол. Обаче, оттам тя завърши Междусъюзническата.
към текста >>
19.
12. ЕЛА И ВИЖ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Пред външната мекушавост, кротост и отстъпчивост аз се натъкнах на вътрешна стабилност,
самостоятелност
и нов вид вътрешен героизъм, какъвто аз дотогава не познавах.
На мен ми беше доста неудобно, като виждах как Учителят се поставя на най-неизгодните условия, а на нас, макар и много по-здрави и млади, и особено за мен бяхме при по-добри условия. Аз се чувствувах засрамен в себе си и от обстоятелството, че като военен, прекарал най-суровите и тежки условия през време на войните - Балканската, Съюзническата и Първата световна война и мислех, че съм най-закален, опитен и готов, а се оказа, че съм много далеч от това, което Учителят проявяваше там. Нещо повече, аз явно виждах, че съм даже по-зле и от много наши братя. Моята представа за хората на братството, че са хора хилави, безволни, слаби и беззащитни, кротки като овчици се опровергаха напълно. Напротив, тук аз трябваше да констатирам, в хората на Братството качества, които не съм даже и подозирал по-рано.
Пред външната мекушавост, кротост и отстъпчивост аз се натъкнах на вътрешна стабилност,
самостоятелност
и нов вид вътрешен героизъм, какъвто аз дотогава не познавах.
Ето защо аз разбрах, че съм добре постъпил, като предварително в себе си бях застанал на последно място между поканените братя. Тази позиция беше по-изгодна и по-поучителна, защото гледайки отдолу нагоре, аз имах възможност да виждам във всички само положителните качества. Ако гледах отгоре на долу, щях да видя и отрицателното в тях, а какво щеше да ме ползува мен това? Братята, които бяха там се проявяваха свободно, естествено и със своите положителни и отрицателни качества. Това ги правеше още по- симпатични и ме караше да виждам и неблагоприятните неща в по-друга светлина, и да ми харесват.
към текста >>
20.
19. СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
С това той подчертаваше своето доверие към мен и същевременно изтъкваше и своята
самостоятелност
и готовност да поеме всякаква отговорност.
Имаше един особен случай с моя началник ген. Г.Ю. Аз бях добре поставен и пред началника и пред подчинените си, ползувах се с добро име и авторитет, всички ме уважаваха и обичаха. Моята част при всички случаи на инспекции беше представена най-добре. В специална техническа бойно и командно отношение и по отношение на дисциплината беше на много голяма висота. Началникът ми, по изключение, на своя отговорност ми разреши отпуск за София по спешност, въпреки, че отпуските бяха безусловно забранени.
С това той подчертаваше своето доверие към мен и същевременно изтъкваше и своята
самостоятелност
и готовност да поеме всякаква отговорност.
При заминаването ми стана въпрос и за Учителя, към когото той отправя лоши, недружелюбни изказвания. Явно беше, че той беше лошо осведомен. И не само той, но и цялото наше общество тогава беше лошо осведомено и главната заслуга за това трябва да се признае, че беше на нашето висше православно духовенство. Аз останах наскърбен от факта и съвсем доброжелателно казах на началника си, че не е хубаво да говори така, защото преди всичко това е в негова вреда и защото може да му се случи за тези негови думи нещо лошо, за което той каза: "Аз те смятам за сериозен човек, ти си един от най-авторитетните ми артилерийски офицери и се учудвам, че мога да чувам от тебе такива думи." След това каза: "Значи според вас излиза, че доколкото познавам Учителят, мисля, че подобно нещо е възможно. След това ние се разделихме, всичко това като нещо, което въобще не е ставало, ние се разделихме коректно и с добри пожелания един към друг.
към текста >>
21.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Той е щит на моята
самостоятелност
като човешко същество, копринената ми рокля не е лукс, а броня, яка свилена броня.
Чашата се препълни. Тя [Николина Балтова] не може да търпи кревати. Това било „светско”, дяволско. Истинският Христов ученик спи на голата земя и не дири полиран креват, не носи копринен костюм. Тя не знае, че този креват и свилена премяна са талисмани за свещената свобода.
Той е щит на моята
самостоятелност
като човешко същество, копринената ми рокля не е лукс, а броня, яка свилена броня.
След някой ден тя ми заявява, че Господ й казал да ме изпъди. Като седя подвила крак на леглото си, личба ли е туй - до мен гори огън. Никого няма в къщи, сама съм. Скачам и се оглеждам. Пращи, гори до мене невидим огън. Нищо.
към текста >>
22.
3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Все пак дава на родения уравновесеност, самоувереност,
самостоятелност
, такт, любов към труда, търпение и голяма упоритост.
Щастието му е в музиката и многото щастливи моменти при изявите му. Също има и две предложения да учи във Виена, което е разгледано при Нептун опозиция Селена. (Сатурн ретрограден квадрат Венера, опозиция Юпитер в перихелий, квадрат Уран, квадрат Нептун ретрограден, квинтил Плутон ретрограден, опозиция Лилит.) Нараненият Сатурн предвещава неприятности с братята и сестрите, опасности по време на пътувания, протакания и разочарования в областта на възпитанието. Понякога умът му е изпълнен с мрачни мисли и лоши предчувствия, безпокойство и нерешителност. Сатурн в зодиакалния знак Овен е в падение и е много слаб и не може да прояви своите добри качества.
Все пак дава на родения уравновесеност, самоувереност,
самостоятелност
, такт, любов към труда, търпение и голяма упоритост.
Нараненият Сатурн му помага понякога да се гневи, да бъде злопаметен и да си отмъщава. (Сатурн ретрограден опозиция Юпитер в перихелий.) Дава на родения колеблив, недоверчив ум, неспособен да взима решения, подозрителен и склонен да се изостави на течението на събитията. Предразполага към болести - артериосклероза. (Сатурн ретрограден квадрат Уран.) Дава непочтен характер, безскрупулен и извънредно буен темперамент. Пристъпите му на гняв са внезапни, като гръм и изтощават силите на лицето.
към текста >>
23.
19. Из неделни беседи: от 23 до 28 ноем. 1941 г.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Самостоятелността
произтича най-първо от любовта и обичта.
Също и, когато те боли кръста, и когато имаш ревматизъм, или каквато и да е друга болка, това е лечение за вас. Няма да лекувате така другите хора. На себе си може да помогнете така. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Трябва да бъдете най-първо самостоятелни.
Самостоятелността
произтича най-първо от любовта и обичта.
Ако знаеш как да любиш и да обичаш, ти си самостоятелен човек. Единственото свободно нещо е да обичаш и да те обичат, да приемаш и да даваш. Тази любов, която ти се дава, която без да я търсиш идва при тебе, тази любов, която сама идва при тебе, ако ти я приемеш, ти си я разбрал. И ако ти от тази любов, която си приел, не можеш да даваш на другите хора, ти не си разбрал любовта. Любовта и обичта в тебе, ако се приложат, те са разбрани, ако не се приложат, не са разбрани.
към текста >>
24.
148. Човешката слава на артиста
,
,
ТОМ 34
Това открехване говори вече за
самостоятелност
.
В.К.: Покажете ми. Л.Т.: Я да видя у Вас съединена ли е? Ето я сърдечната. А-а, у Вас е малко отворена, открехната. А у мен цял автомобил може да мине, вижте колко е отворена.
Това открехване говори вече за
самостоятелност
.
Такива хора стават силно верни в себе си. Те не обичат никой да ги излъже. Скъсват. Те имат силна увереност в своите възможности. Учителят тъй ми казваше: Само с твоето появяване, без да си дала още нещо, ти грабваш целия салон. Защото и на двете ръце го имам.
към текста >>
25.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Тая последнята той до толкова хвали, до колкото и осъжда и това прави впечатление на безпристрастно разглеждане; в същност, той мери работите с личен аршин и в оценката си не излага основите на мненията си- Той се очудва, защо бил избран дядо Йосиф - такъв простак и невеж - а не Макарий, и казва: „На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякчението на Униата много нещо, то за по-добре се видяло да се тури на чело человек незлобен и невеж, нежели человек с образование, с разбиране на работата и със
самостоятелност
в мислите и в действията.
Ако днес имаме самостоятелна черква, то трябва да се благодари науниатите, с Д. Цанкова начело, коитосвестник„Българиа”и подкрепени от силните на деня - французите, с дързостни статии стреснаха българина от летаргията ми и чрез успеха на Униата принудиха и най-противните дипломации да му припознаят черковните правдини. Няколко думи върху мемуарите на Т. Икономова (относително Униата) В сп .„Искра", год. VI. се обнародват мемуарите на Тодора Икономов, дето намираме изложени с коментарии и събитиата през време на Униата (кн. I).
Тая последнята той до толкова хвали, до колкото и осъжда и това прави впечатление на безпристрастно разглеждане; в същност, той мери работите с личен аршин и в оценката си не излага основите на мненията си- Той се очудва, защо бил избран дядо Йосиф - такъв простак и невеж - а не Макарий, и казва: „На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякчението на Униата много нещо, то за по-добре се видяло да се тури на чело человек незлобен и невеж, нежели человек с образование, с разбиране на работата и със
самостоятелност
в мислите и в действията.
Успеха на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящи комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола, влезва още и един поляшки доктор с червена брада и с неприятна за мене физиономия. Избирането на дядо Йосифа на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пианствуванье на Макариа, аз си замълчах.” Тук Т. Икономов намира несгодно, дето управлението изначало е било в ръцете на един светски комитет, а не в ръцете на един религиозен началник - без обаче да показва някое достойно в това време лице. От духовните, тези, които трябваше да подведат работите и народа, стояха хладнокръвни в това отношение, ако и да бяха те сами причина за предизвикването на Униата (Иларион), като се водеха от разни чужди мнения и съвети. Т. Икономов забравя още, че нашите духовни чакаха всичко на готово, че ако работите бяха останали тям, то и до днеска щяхме да бъдем на същото стъпало, дето бяхме тогава.
към текста >>
26.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякването на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури начело человек незлоблив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със
самостоятелност
в мислите и действията.
Като человек без работа и с възторженост към многообещающата уния, аз се предадох на това движение всецяло и ден не пропущам да не замина към униатската черкова. През миналите две недели се реши въпросът за избора на лицето, което ще приеме от папата ръкоположението за български униатски архиепископ. Като лице ново за униатското общество и не от съвета, аз не вземах участие в тоя избор и даже не зная точно времето, когато е той станал. По тая причина аз не мога да кажа защо тоя избор падна на дяда Йосифа, а не на други някого и особено на [архимандрита] Макария, който се броеше за временен духовен началник на униатите. От частните разговори обаче с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на дяда Йосифа е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякването на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури начело человек незлоблив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със
самостоятелност
в мислите и действията.
Успехът на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящия комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола влезва още и един поляшки доктор с червена брада и с неприятна за мене физиономия. Избиранието на дяда Йосифа на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пиянствувание на Макария, аз си замълчах. Йзбора на бъдещи архиепископ още повече ме приближи към гнездото на унията. Като се явява нуждата да се прати и Цанков в Рим, мене се предлага да приема на себе си учителствуванието в училището при униатската черкова. Това ми се предложи днес в съвета и аз с удоволствие приех.
към текста >>
Виждаше се, че те искат да направят нещо, особено като им се каза, че без тези условия няма възможност да се рекомендува пред народа унията и че е твърде вероятно, че движението ще си засъхне в корените без здрави и положителни уверения за народа, че неговата черковна
самостоятелност
и неговите въсточни обряди в нищо не ще се покътнат - но не бяха в състояние.
Цанков и Миркович се отказаха да искат потвърждение на акта, който ще определя отношенията на Униатското черковно общество към папата и западно-католическите учреждения въобще. Те казуват, че моите правила били таквизи обширни и поставяли униатската черкова в таквази пълна независимост от Рим, щото те не намирали за възможно да излязат пред надлежните лица и места с подобни предложения. На моите възражения, че аз не съм поставял в акта нищо повече от онова, което е говорено и обещавано на духовните, които прегърнаха унията, те ми казаха, че друго е да се дават устни обещания, друго е да се подписва тържествен акт. От целия разговор излезе явно, че тям се е обявило по един несъмнен начин, че подобни условия не можели да се подлагат на Рим и че в това отношение бил достатъчен първоначалният акт със заявлението, че униатите си запазват въсточните обряди. На моите забележки, че това е недостатъчно, че само с това не могат да се отблъснат вмешателствата на пропагандата и разните калугерски посегнувания, че ето още вчера бяха се появили няколко калугери и калугерки с предложение да се поселят в някои места на България и да отварят там учебни или други богоугодни заведения, че тоя наплив на услуги и предложения може да се отстрани само с изрични поста-новления, припознати и подписани от двете страни, и че без таквизи постановления той най-после ще обгърне цяла България - на тези забележки Цанков и Миркович отговарят с това, че не могат да предложат на папството условия като приготвените от мене.
Виждаше се, че те искат да направят нещо, особено като им се каза, че без тези условия няма възможност да се рекомендува пред народа унията и че е твърде вероятно, че движението ще си засъхне в корените без здрави и положителни уверения за народа, че неговата черковна
самостоятелност
и неговите въсточни обряди в нищо не ще се покътнат - но не бяха в състояние.
И в тяхното държание се забелязва някакво недоумение... Подир тазквози поставяние на работата, подир тая невъзможност да се постави униатството на здрави и неизменни основи, какво остава на нас, духовните, да правим? Да постоянствуваме в унията, то е не само да се осъждаме на безплодни усилия и деятелност, но и да съдействуваме за откъсванието на една част от масата на народа без полза (и даже за вреда) на самия народ. Всичките вероятности претеглени: към унията народът не ще прилепне, защото с нищо не може да се увери, че вярванията, обрядите и черковната му самостоятелност ще бъдат запазени, непочекнати, а без подобно уверение, основано на здраво съгласие, никой не ще бъде луд да оставя разклатената гръцка черковна власт за такава духовна власт, която е била страшна и за много по-големи и силни народи. Идеята за покровителството от Запад чрез унията не е без обаяние, но и страхът от духовното робство под Рим и под йезуитизма не е от обикновените страхове. Тоя страх надминава по сила надеждите за покровителствувание и облекчение, особено ако няма покатоличвание.
към текста >>
Всичките вероятности претеглени: към унията народът не ще прилепне, защото с нищо не може да се увери, че вярванията, обрядите и черковната му
самостоятелност
ще бъдат запазени, непочекнати, а без подобно уверение, основано на здраво съгласие, никой не ще бъде луд да оставя разклатената гръцка черковна власт за такава духовна власт, която е била страшна и за много по-големи и силни народи.
От целия разговор излезе явно, че тям се е обявило по един несъмнен начин, че подобни условия не можели да се подлагат на Рим и че в това отношение бил достатъчен първоначалният акт със заявлението, че униатите си запазват въсточните обряди. На моите забележки, че това е недостатъчно, че само с това не могат да се отблъснат вмешателствата на пропагандата и разните калугерски посегнувания, че ето още вчера бяха се появили няколко калугери и калугерки с предложение да се поселят в някои места на България и да отварят там учебни или други богоугодни заведения, че тоя наплив на услуги и предложения може да се отстрани само с изрични поста-новления, припознати и подписани от двете страни, и че без таквизи постановления той най-после ще обгърне цяла България - на тези забележки Цанков и Миркович отговарят с това, че не могат да предложат на папството условия като приготвените от мене. Виждаше се, че те искат да направят нещо, особено като им се каза, че без тези условия няма възможност да се рекомендува пред народа унията и че е твърде вероятно, че движението ще си засъхне в корените без здрави и положителни уверения за народа, че неговата черковна самостоятелност и неговите въсточни обряди в нищо не ще се покътнат - но не бяха в състояние. И в тяхното държание се забелязва някакво недоумение... Подир тазквози поставяние на работата, подир тая невъзможност да се постави униатството на здрави и неизменни основи, какво остава на нас, духовните, да правим? Да постоянствуваме в унията, то е не само да се осъждаме на безплодни усилия и деятелност, но и да съдействуваме за откъсванието на една част от масата на народа без полза (и даже за вреда) на самия народ.
Всичките вероятности претеглени: към унията народът не ще прилепне, защото с нищо не може да се увери, че вярванията, обрядите и черковната му
самостоятелност
ще бъдат запазени, непочекнати, а без подобно уверение, основано на здраво съгласие, никой не ще бъде луд да оставя разклатената гръцка черковна власт за такава духовна власт, която е била страшна и за много по-големи и силни народи.
Идеята за покровителството от Запад чрез унията не е без обаяние, но и страхът от духовното робство под Рим и под йезуитизма не е от обикновените страхове. Тоя страх надминава по сила надеждите за покровителствувание и облекчение, особено ако няма покатоличвание. Следува от всичко това за нас духовните, че ние сме тръгнали по път не толкова прав и на нас лежи длъжност да изправим неправилното и да принесем покаяние за греха си, като се отречем от едно поведение, което не е от добрите, правите и полезните. Ние трябва да напустим и разстроим униатското гнездо още отсега, догдето неговите действия за разцепление на народа още са слаби и неразширени. С това ние не ще се покажем твърде далновидни и предусмотрителни, но за то не ще си навлечем проклетиите на цял народ във вероотстъпничеството и предателство на народната черква.
към текста >>
27.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна
самостоятелност
, за признаване и утвърждаване на българската нация.
Соколски той изпраща специален „Адрес на българите до княз Чарториски”, (публикуван по-късно във вестник „Свобода”). Този документ показва ясно, че негов автор е в същност Цанков, защото немислимо би било на крайно ограничения дядо Йосиф да си приписва подобно съавторство. Тук той отново изразява дълбока признателност към полската нация „за братските симпатии, които тя не е престанала да... свидетелствува” на българите, изтъква помощта й в борбата на своя народ за отхвърляне на фенерското иго. Ръководен от прозападната си ориентация по църковния въпрос и в съгласие с концепциите на Чарториски, Цанков подчертава: „Не само кръвта ни свързва днес, княже, с полската нация, а също религията и всички политически симпатии. Ние си простряхме ръцете към този Запад, гдето вий ни показвахте винаги нашето спасение.” Адресът, страстен зов към ръководителя на полската емигрантска централа в Париж - „наш естествен посредник”, - разкрива целенасочените му усилия чрез Чарториски да се осигурят външните фактори - Турция, Франция, Англия, за обезпечаване успеха на българската църковно-национална борба, горещо призовава за съдействие „България... да стъпи в пътя на прогреса”.
Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна
самостоятелност
, за признаване и утвърждаване на българската нация.
Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания. Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение. Нейните представители в Цариград обективно подпомагат българската кауза - настояват пред Портата да удовлетвори справедливите български искания за самостоятелна църква. Ето защо адресът до Чарториски, в който ясно прозират усилията на Цанков, насочени към засилване на благоприятното въздействие, оказвано от Англия върху хода на църковната борба е веднага обнародван в английския вестник „Левант Хералд”. Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение.
към текста >>
28.
2.10.8. Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
На униатите като предстояло да прават за успеха и за заякчението на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури на чело человек незлобив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със
самостоятелност
в мислите и действията.
Т. Бракалов. По настоящем са тии 2-мата заедно с Константинов редактори и сами си исповедаха вчера, че колкото статии ся вместяват като габровската и пр., все си биле от тука техни изкуства, както ся хваляха снощи, че днес в „Курие д’Ориан” ще има от Балкапан един член относително за Вас. Тия двама синове са ся толкова заблудили, дето ако человек им слуша чапкънскити думи, ще ги оприличи на хамали. Тия двамата лъжяха простия народ до сега. Тия, казвам, за нищо друго вече не са, освян бог давно им вземе душата, другояче страшно е да си не видят кръстника от някой... _________________________________________ 169) Ето какво пише по този въпрос в мемоарите си Тодор Икономов: „От частните разговори с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на деда Йосифа е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
На униатите като предстояло да прават за успеха и за заякчението на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури на чело человек незлобив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със
самостоятелност
в мислите и действията.
Успеха на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящий комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола, влезва още и един поляшкий доктор с червена брада...” (вж. Мемоарите на Тодор Икономов, „Искра”, VI, 1896, кн, 1, стр. 5-6. 170) X. Мина Пашов
към текста >>
29.
2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.
,
,
ТОМ 35
В Рим Соколски проявил някои странности и известна
самостоятелност
, а това не се понравило на куриалните среди, а на Боре дори направило неприятно впечатление.
При тоя прием Йосиф Соколски прочел кратко слово, в което се говорело, че Римската църква някога е хранила българския народ с млякото на чистото учение; че папата е законният приемник на св. апостол Петър, комуто Иисус Христос поръчал да пасе стадото; че българският народ подобно на блуден син, отпаднал от единството на църквата и се отдал на Фотиевата ерес, та стигнал до духовна нищета и глад, но сега българите с разкаяние си спомнят за своя отец и решили да се завърнат при него.291 Боре прочел латинския превод на словото. Както Боре пише в доклада си,292 папата на няколко пъти се бил просълзил. Словото на Йосифа Соколски било предадено на папата, а той отговорил също с кратко слово, изразявайки радостта си. На раздяла папата се обърнал към Соколски и усмихнато му казал: „Сбогом, сбогом, български патриарше”.
В Рим Соколски проявил някои странности и известна
самостоятелност
, а това не се понравило на куриалните среди, а на Боре дори направило неприятно впечатление.
На обеда, предложение от кардинал Антонели, Соколски не рачил да блажи понеже било Велики пости. Това не е странно. Но удивлението дошло от едно дръзко за римските прелати възражение на Йосифа Соколски, което би могло да се сметне като оскърбление за високото достойнство на папата. Макар и да било пост, според римския обичай с разрешението на папата могло да се блажи при такъв тържествен случай. Йосиф Соколски твърдо отвърнал на Боре, че над папското разрешение стои Бог.
към текста >>
30.
4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.
,
,
ТОМ 35
Тази
самостоятелност
и свобода на свещениците да си служат само със словено-българския език в своите служби и проповеди е отличителна и характерна черта за онова робско време, през което църквата е била завещана на българите от Бога да им служи като светилник на вярата и на родния език.
Като последен западен град на Търновското царство, фанариотският митрополит в старата българска столица го е включил в своя митрополитски район. От начало Вратца не ще да е имал титулярен епископ, или ако е имал такъв, грък по произхождение, това с никакви досега съществующи данни не можем да установим. Изглежда, обаче, по всичко, че Врачанската епископия, като много отдалечена от Търново е била доста занемарена. Елинизмът не е прониквал дълбоко във Врачанско, както из други краища на България. От XVI до края на XVIII столетие ние виждаме българското духовенство във Вратца и по селата да е напълно независимо, както и монастирите около Вратца.
Тази
самостоятелност
и свобода на свещениците да си служат само със словено-българския език в своите служби и проповеди е отличителна и характерна черта за онова робско време, през което църквата е била завещана на българите от Бога да им служи като светилник на вярата и на родния език.
Съществуват оскъдни и недотам ясни следи, които все пак дават на историка възможност да мисли, чедо към края на XVI столетие, българското население, поокопитило се малко от постигналото го нещастие, си е извоювало правото да посочва то митрополити и епископи. До тази епоха изборът на архиереите е ставал по установения каноничен ред и само когато епископските събори не са имали кандидати или кандидатите не са били удобрявани от патриаршията, тогава само тая последнята изпращала свои хора за духовни началници. Обаче, когато към края на XVII столетие и през целия XVIII век турската империя литна към разложение и разврат, тогава патриаршията почна да тъгува с архиерейските постове и предостави на митрополитите да ръкополагат и назначават епископи в овдовелите епархии срещу възнаграждение, което бивало винаги предмет на долен пазарлък. Доказателства ни дава, най-бляскави, Софроний Врачански. Той бил ръкоположен за епископ на Врачанската епархия, защото нямало друг кандидат грък, тъй като тогава са смятали Врачанската епископия за много обедняла.
към текста >>
31.
5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).
,
,
ТОМ 35
Основната идея на този мемоар е да се даде на България политическа
самостоятелност
, но съгласно чл.
българските емигранти в Букурещ Иван Грудов, Атанас Андреев, Христаки х. Николов, и Киряк Цанков и плоещките - Пантели Кисимов, Райчо Попович и Иван Касабов образуваха така наречения Таен централен комитет. Съставен повече по ромънска поръчка, срещу него се опълчват мнозина наши революционни дейци начело с Г. С. Раковски. От името на този комитет се издава една брошурка „България пред Европа”382 и един мемоар пред султана, преведен на френски език от преподавателя по френска литература и език в Букурещ Ulysse de Marsillac.
Основната идея на този мемоар е да се даде на България политическа
самостоятелност
, но съгласно чл.
3 в него тя трябва „да зависи политически от Отоманската империя и да има винаги за свой цар Императора на великия Девлет от Ислямбол НИВ Султан Абдул Азиса и неговите наследници...” С това се целяло да се създаде една дуалистична държава. Намясата на Раковски намалява значението на този комитет, оставил една хумористична страница в нашата освободителна история, особено, ако го сравним с това, което създаде Левски. Около този комитет обаче изкача една интересна фигура, осенена с ореола на тайнствеността. Това е калоферецът Христо Донов Сариев, роден към 1838 г. Първоначалното си образование той получил в Калофер и за проявени успехи и залягания в учението той бил пратен от калоферските първенци в Цариград.
към текста >>
НАГОРЕ