Търсене в текстове за 'Самоанализ'

Вие ме подтикнахте към творчество, самоанализ, но с това не изменихте живота ми.

Не му завиждам. В писмото си със свойствените си словесни похвати, Вие намирате, че аз имам порочно влияние от Венера!? И тогава ме туряте в благоприятни аспекти с висшия Сатурн, който ще ми подкрепи живота!? Моля Ви се, разкрийте ми по-нататък хороскопа, да видя още как трябва да се унижа пред тоя Богобелязан Емил, чрез който всичко ще ми потече по мед и масло. Асавита, въпреки Вас, аз съм твърде самотна в живота. Вие ме подтикнахте към творчество, самоанализ, но с това не изменихте живота ми. Емил е хилава сламка, на която не желая да се подпирам. Colombo обичам, само обичам, без да желая нещо от него и без да му се натрапвам като възпитателка. Тия дни го напусна слугинята му и той ми се оплака. Аз отидох у дома му и запретнах ръкави. Боже, как лошо работи платената прислуга.
към текста >>

Ученикът научава изкуството да се вдълбочава в себе си, да се наблюдава и да самоанализира чувствата и мислите си.

Да намериш сили в себе си и да преодолееш бурята и дългата нощ е първата крачка към овладяване на своите сили и възможности. Човекът се изправя в целия си ръст и казва: мога да преодолея всичко - нататък не ме е страх. Отминава най-сгъстения час на неговия живот, първата буря на ученическия живот може би ще налети пак, но нейната сила вече ще бъде неуязвима за него. Чувството, което го изпълва след преживяното е дълбока радост и мир в душата - подготовка за третата фаза, която му предстои да преживее. Опитал силата на невидимите помощници, преживял радостта от победата, ученикът има едно желание - да запази непокътнато богатството, което е спечелил - да утвърди вярата и надеждата в себе си и да благодари за оказаната привилегия. Ученикът научава изкуството да се вдълбочава в себе си, да се наблюдава и да самоанализира чувствата и мислите си. Нещо бликащо има в душата, в сърцето на ученика, събуден за един нов живот, където нови импулси го чакат и нови хоризонти се откриват. Пред него прошумява голямата книга и езика на природата му разкрива нечути приказки и му поверява съкровени тайни. Всяка природна форма привлича неговия поглед, всичко оживява, еднакво ценни за него са и малкото цветенце и незначителната тревица или камъче, както и човека. Всичко, което образува трите царства в тая голяма и добра земя, получава за него ново значение и се превръща на извор на нови чувства и мисли, за да стигне до великата идея за Единния, чието присъствие той долавя отвред. С избистрени очи след бурята и голямата нощ ученикът е успял да проследи стъпката на детето, първата стъпка с която то се сили да завладее света - като детето и той е направил първата стъпка, овладял вече едно изкуство и нататък той стъпва сигурно и смело, уловил здраво дирята на един свят с безброй измерения.
към текста >>

Нашата самоанализа ни грабва.

Но какво се случи, кое надделя, успяхме ли да задържим талисмана, връчен ни тогава, през онова августовско утро. Той винаги боравеше с точно определени величини, и винаги те са били положителни. Нямаше място ни за съмнение, нямаше ни една дупчица, откъдето да се промъкне неверието и да демобилизира основното. Ние знаехме, ние разбирахме, ние вярвахме тогава и сега, че всичко казано от първото до последното Слово дишаше Живот, Мъдрост и Истина. Сега, когато правим опит да анализираме себе си сме безсилни. Нашата самоанализа ни грабва. Обърнати само към нас, задълбочени ние търсим не друго, не, а радостта. Странно хрумване и нека не кажем фантастично желание през седемдесетте години с един хвърлей до осемдесетте, с живи и будни сетива за всичко, което става около нас, близо и далеч от първия до последния паралел. Как!... Нима можеш, нима ние можем да се затворим в нашия свят? Кръстосват се хиляди антени и всяка по отделно ти поднася една съдба, едно страдание. Късно решаваш да погледнеш себе и търсиш, за да стигнеш до извода - нима тя - радостта е възможна, когато всичко е така сгъстено надвиснало като претоварено небе.
към текста >>

В тоя род на вътрешен самоанализ и критика протече цял месец.

Тая форма на протест и борба, непозната ми дотогава, ми се видя единствено вярна и целесъобразна. Все пак, това не бе достатъчно да ме обоснове тъй здраво, за да започна и аз борбата си с милитаризма по тоя път. Преработвайки идеите в себе си, аз си противопоставях вътрешно всички съображения за и против. Смущаваше ме обстоятелството, че всички хора на науката както у нас, така и другаде, се гордеят със съвременната общественост в различните и нюансировки, теоретизират я и я поддържат на практика с личното си участие в нея. Нима професорите, Владиците, съдиите, писателите, журналистите - нима, казвах си аз, тия хора не разбират, че войната е зло и че срещу нея можем да се борим само с личен отказ от военна служба; нима - продължавах да си мисля аз - само аз мога да мисля и разсъждавам правилно. В тоя род на вътрешен самоанализ и критика протече цял месец. Колкото повече продължавахме и навлизахме в същността на военната служба, толкова повече вътрешна неудовлетвореност чувствувах и от службата и от себе си, че не мога да излея протеста си в един личен отказ от военната служба. Аз искрено все още продължавах да се колебая по отношение формата на борбата с милитаризма, но не и по отношение неговото съдържание. Служех в с. Княжево. Един неделен ден идвам в отпуск в София. Спирам у своите съграждани и приятели братята С.
към текста >>