НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
41
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ
,
,
ТОМ 5
„Петко, Бъди като добрия
самарянин
, като Закхея моя приятел, който ме повика радостно в деня си, когато бях на земята.
Аз ще те ръководя всякога. Ставай и лягай с тая мисъл в сърцето си. Бъдещето, което съм приготвил за теб светло е. Моят Дух ще те укрепи и освети." Твоя Господ Емануил. Варна, август 15.1905 г.
„Петко, Бъди като добрия
самарянин
, като Закхея моя приятел, който ме повика радостно в деня си, когато бях на земята.
Тази ще бъде една от добрите работи за теб в тоя временен живот. Работи, Петко. Работи, това искам от теб. Дай пример от сега нататък с твоя живот с това ще запушиш устата на одумниците. Когато аз обичам никой не може да осъжда.
към текста >>
2.
23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
В отговор Христос разказва притчата за милостивия
самарянин
.
Още преди две хиляди години Христос е проповядвал тези велики добродетели. Той е бил велик и мощен оратор. Според Учителя Дънов, една беседа на Христа е траяла 4 часа и е говорел винаги пред много слушатели. Христос не е могъл да предаде цялото си учение, защото учениците му не ра били подготвени да го възприемат напълно, но и в това, което е записано в Евангелията се вижда, че е говорил за петте велики добродетели. Един от слушателите запитал Христа, кой е наш ближен.
В отговор Христос разказва притчата за милостивия
самарянин
.
Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видяли. След тях минава един самарянин - човек от друга националност и вяра. Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги. качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването.
към текста >>
След тях минава един
самарянин
- човек от друга националност и вяра.
Христос не е могъл да предаде цялото си учение, защото учениците му не ра били подготвени да го възприемат напълно, но и в това, което е записано в Евангелията се вижда, че е говорил за петте велики добродетели. Един от слушателите запитал Христа, кой е наш ближен. В отговор Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видяли.
След тях минава един
самарянин
- човек от друга националност и вяра.
Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги. качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването. Този човек бил милосърден, чувствал болките и неволите на другите като свои. Такъв човек е добродетелен. Друг път Христос отива при своите ученици и им казва: „Ако вашата вяра не надмине правдата на книжниците и фарисеите, вие нищо не сте!
към текста >>
3.
4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия
самарянин
.
Тук Учителят майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в долината на живота - митарят - със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителят с майсторство на голям кабалист представи тези два образа в числа - изнася ги от френологическо и от физиогномическо гледище. От тази притча за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.
Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия
самарянин
.
Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен. Ближен е всеки, в когото бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом бие в него космичният пулс на Вселената, който дирижира цялата природа, той е нашият ближен, така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата.
към текста >>
4.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия
самарянин
, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”.
Ще ви припомня един-два образа от „Клетниците” на Виктор Юго. (У последния „юпитеровският психологичен комплекс” е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера.
Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия
самарянин
, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”.
Жан Валжан заслужава да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ.
към текста >>
5.
44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 20
И при
самаряните
, при рибарите, при падналите жени - Той беше всъде все същият: тих и чист като слънчев лъч, който наднича и в най-омърсените места и си остава винаги неопетнен.
Человеците братя са, защото един е техният баща горе на небето. Всичко друго е от хората. И той сам с живота и делата доказваше думите си. За него всички бяха равни - нещо повече: немощните, болните, нещастните, отританите или заклеймените от обществото имаха правилегията да бъдат предпочитани. Лекарят за болните е -твърдеше Той.
И при
самаряните
, при рибарите, при падналите жени - Той беше всъде все същият: тих и чист като слънчев лъч, който наднича и в най-омърсените места и си остава винаги неопетнен.
Жени, изцерени от Него или увлечени от Неговата сладка реч, която обайваше, която караше да се вгъват небесата и разтварят пред жадните им погледи, която одухотворяваше невидимото и го правеше осезаемо, като дигаше завесата на бъдещето, за да нареди пред овлажнелите им от щастие очи неземната картина на идния живот, Го следваха, слугуваха му със своите пари и труд. Някои от тях, във великия порив на свойте души, в изблика на обич към едно олицетворение на чистотата, бяха изцерени от много болести и нервни разстройства. Всичко, което се допираше до Него, губеше от своето. Някаква незнайна светлина лягаше наоколо Му и в нея най-необузданите страсти укро-тяваха, тънеха като в прибулена далечина, за да се чуе само викът на страдащата душа, поривът на мечтата, унесът по един блян, който бе слязъл от небето, вмъкнал бе се между хората, за да им покаже пътя, който би ги отвел обратно от далечните покои на техния небесен Баща. Неговият кротък взор и мек глас, с който Той им говореше като на деца, привличаше всички, покръщаше, караше да се опомват, да заговорва светлото и хубавото в тях.
към текста >>
Митари и
самаряни
, до които едно допирание само бе оскверне-ние, сядаха на една маса да ядат с Него.
Уви, то не бе твърде много! Простите рибари, които бяха оставили мрежите си в изблика на първия порив, чакащи след няколко дни да видят чудно царство въдворено, за първите места на което те водеха спор или пращаха майките си да ходат[ай]стват, вървяха след него вече с разтворени уши, клюмнала глава. Те слушаха и разбраха много, за което не бяха и помислили някога. Самата им близост с Него им даваше невидим за самите тях ореол, който щеше да се разрасте в устата на милиони хора, за да стане съдба и знаме на цели народи. Паднали жени бяха погледнати пръв път като человеци, нещо повече -като сестри.
Митари и
самаряни
, до които едно допирание само бе оскверне-ние, сядаха на една маса да ядат с Него.
Той не съдеше никого, разбираше всички, оправдаваше всички, освен едни - големите слепци, които държаха ключа на Царството небесно, сами не влизаха и на другите не даваха да влизат; които като гробници варосани бяха отвън, красиви наглед, но вътре бяха пълни само с кости - предания на миналото, ненужни никому; които бяха забравили това, което бе вечно и бяха го заменили с това, което беше най-несъщественото- формата: «Горко вам, водители слепи - провиква се Той, - които комаря прецеждате, а камилата поглъщате; които изграждате гробища на пророците и разрушавате паметници на праведните и казвате: «ако бихме били във времената на бащите си, не бихме били техни съучастници в кръвта на пророците! » «Търсете само Царството Небесно и правдата негова, а останалото ще ви се придаде» - съветваше Той вървящите подире Му. «Две са само необходимите заповеди, които трябва да спазвате, и на които всичките пророци и закони се основават: Възлюби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, душа и разум и обичай близкия като самаго себе си! » Той самият носеше нещо ново, особено - това ново бе вечното. Человекът бе прозрял и видял, че е Божествен син - синът на Бога живаго, наш небесен Отец, Който всичко би ни дарил, ако ние искахме да се обърнем към Него, защото коя майка би дала на детето си камък вместо хляб?
към текста >>
6.
2. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ” ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
При влизане в едно село Го посрещнали 10 прокажени мъже, от които 9 са били юдеи, а един -
самарянин
, от друго племе, т.
Не искат да коленичат пред Духа Божий, пред Духа Христов и пред Духа Господен, Който е в Учителя Дънов и Неговото Слово, което е Слово на Бога. Повтаря се същият случай, както по времето на Исуса преди 2000 години. А случаят е следният, описан в Евангелието на Лука, гл. 17, ст. 12 ÷ 19.
При влизане в едно село Го посрещнали 10 прокажени мъже, от които 9 са били юдеи, а един -
самарянин
, от друго племе, т.
е. иноплеменник. Те извикват със силен глас към Исуса да се смили над тях и да ги излекува. Той ги изпраща да се покажат на свещениците и като тръгват, те се очистват и оздравяват. И само един от тях, изцелен, като славел Бога, се връща, пада по лице при нозете на Исуса и Му благодари. А той е бил самарянинът.
към текста >>
А той е бил
самарянинът
.
При влизане в едно село Го посрещнали 10 прокажени мъже, от които 9 са били юдеи, а един - самарянин, от друго племе, т. е. иноплеменник. Те извикват със силен глас към Исуса да се смили над тях и да ги излекува. Той ги изпраща да се покажат на свещениците и като тръгват, те се очистват и оздравяват. И само един от тях, изцелен, като славел Бога, се връща, пада по лице при нозете на Исуса и Му благодари.
А той е бил
самарянинът
.
А Исус го пита, нали са били 10, къде са останалите 9, а само този - иноплеменник, който не познава закона на Мойсея, той идва и въздава Слава на Бога. А другите - познаващи закона на Мойсея, не се връщат и не благодарят, Исус задава този въпрос. И никакъв отговор, че и досега го няма от евреите, които са спасени 48 000 души от смъртта чрез Учителя Дънов. 23. Накрая се намери един, който познава Учителя Дънов, че Бог е в Него и след срещата си с Него записва в резюме този разговор: „Откровение от Бога” и го разпространява навсякъде в София. Този един е Даниел Цион - еврейският равин в София.
към текста >>
7.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за
самаряните
тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те -
самаряните
- са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято.
Заповедите са Неговото Слово; значи живата вода се дава на ожеднелите за своето духовно повдигане човеци. Известно е, че преди Йоан Кръстител, най-малкият от братята в царството на Спасителя е кръщавал. Той е кръщавал с вода от свещената река Йордан, вода толкова свята, колкото и оная от Сихарския кладенец, но въпреки своята святост, тя не е могла да спаси тогавашния мир сама по себе си. Река Йордан с водата си е наумявала символически за друго едно кръщение, за друга една жива вода - кръщението от Дух Свят, сам Той - неизчерпаем извор на жива вода. Йоан Кръстител е казвал на тия, що кръщава: „Аз ви кръщавам с вода, а тоя, що ходи след мене, ще ви кръсти с Дух Святи.” Водата на Йоан Кръстител е била вода от физическата област.
Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за
самаряните
тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те -
самаряните
- са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято.
„Ти по-голям ли си от отца ни Иакова? ” - обръща се тя към Иисуса. Тоя кладенец е бил в нивата, която Иаков купил от Емара, Сихемова баща, за 100 сребърника, когато се е връщал от дяда си Лавана. Там е направил олтар и го нарекъл Ел- Елое-Израил (Бог Бог Израилев). Там е бил погребан и Йосиф, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков.
към текста >>
Нейният отказ се обяснява с враждата, която е съществувала между юдеите и
самаряните
, както и между другите племена.
В Стария завет свещено и историческо е било това изворно място, що е утолявало жаждата от тоя физически свят. Нищо не е било тайна за Бога, но Господ е скрил това Си знание и казал на самарянката: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее.” Водата на физическото поле, знайно е, утолява само временно жаждата на жадния. И физическата вода, както физическият свят, е нещо временно задоволяваще; вечно жаждущият не може да бъде доволен от малото и недостатъчното, той страда, той се мъчи. Неговата мъка го кара да търси нови извори, а тия извори не могат да бъдат вече от физическо естество. Самарянката е останала учудена, като е забелязала, че с нея говори юдеин и без да знае кой е той, отказва да му даде вода.
Нейният отказ се обяснява с враждата, която е съществувала между юдеите и
самаряните
, както и между другите племена.
Тая вражда е отравяла всички духовни извори на Стария завет, както и на целия стар свят, и това, що е имало благотворно в тях, се е губело. Никой стар източник до идването Иисусово не е давал жива вода. Любовта на Иисуса Христа, която е направила всички народи, племена и езици равни пред Неговото лице, е превърнала всички стари извори в нови, с изобилна жива вода. Ала отровата на вехтозаветните извори - враждата между юдеин и самарянин, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината. В Деянията Апостолски, 10.
към текста >>
Ала отровата на вехтозаветните извори - враждата между юдеин и
самарянин
, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината.
Самарянката е останала учудена, като е забелязала, че с нея говори юдеин и без да знае кой е той, отказва да му даде вода. Нейният отказ се обяснява с враждата, която е съществувала между юдеите и самаряните, както и между другите племена. Тая вражда е отравяла всички духовни извори на Стария завет, както и на целия стар свят, и това, що е имало благотворно в тях, се е губело. Никой стар източник до идването Иисусово не е давал жива вода. Любовта на Иисуса Христа, която е направила всички народи, племена и езици равни пред Неговото лице, е превърнала всички стари извори в нови, с изобилна жива вода.
Ала отровата на вехтозаветните извори - враждата между юдеин и
самарянин
, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината.
В Деянията Апостолски, 10. глава, 9 ÷ 17 ÷ 28 стихове, срещаме, че едва след своето видение апостол Петър разбрал, че Бог не прави разлика между иноплеменин, юдеин или езичник, обрязани и необрязани, а за всички, които се покаят, Той е приготвил извора на живата вода. Сам Иисус Христос е дал пример, че не прави разлика между никого, много пъти. Така например Той разговарял със самарянката, което немалко учудило учениците му, които си говорили: „Той говори с жена, и то самарянка! ” Пророк Исай, като говори за дохаждането на Иисуса Христа, казва за живата вода така: „И с веселие ще черпите вода от източниците на спасението.” А понеже Исай е смятал Господа Йехова за своя сила, пение и спасение, то се разбира ясно, че тия източници са източници на Божествена жива вода.
към текста >>
Тая първа е послужила за възприемане Словото Божие от
самаряните
, като отишла да възвести на съгражданите си, че дошел голям пророк при кладенеца.
Когато Спасителят се е молил в Гетсиманската градина, Той се е застъпвал за всички, които му е дал Отец Небесни. Той е искал, щото неговият Отец да даде живот вечен на всяка избрана плът, като пие от извора на живота, който е познание на истинския Бог и Иисуса Христа, Когото Той е проводил. Апостол Павел в посланието си към римляните говори също за извора на живата вода. „Заплатата на греха е смъртта - казва той, - а Божието дарувание е живот вечен в Иисуса Христа” - сиреч тая душа, която не изпълня Словото Божие, умира духовно, загубва своето аз; тоя, обаче, който пребъдва в Бога, и Бог е с него в живот вечен. Апостол Йоан, любимият ученик Христов, в първото си послание, като се обръща към вярващите, казва: „Знаем още, че Син Божи дойде и даде нам разбиране да познаваме Истинния, и в Истинния сме, сиреч в Сина му Иисуса Христа; Той е Бог истинен и живот вечен.” За живот вечен е била избрана и тая жена самарянка, подобно на всички грешници по лицето на земята.
Тая първа е послужила за възприемане Словото Божие от
самаряните
, като отишла да възвести на съгражданите си, че дошел голям пророк при кладенеца.
Миналото на тая жена не е било добро и не могла е тя да очаква спасение от друг някой пророк еврейски, освен от пророка на пророците Иисуса Христа, Който, въпреки нейното поведение и нейната недостатъчна вяра, я избрал за спасение, защото тя и почти целият град още същия ден повярвали в Иисуса Христа. Подобно на тая самарянка, която се е удостоила да пие от кладенеца на живата вода, и всеки един от нас, който иска да пие от същата вода или да яде от духовното Христово тяло и да пие от Неговата кръв, трябва да остави своите заблуждения, своите вярвания, своя недобър или глупавосветски живот, защото знаем, че светските удоволствия са неизчерпаеми и нищо добро не могат да дадат на човека, какъвто и да е той. Всеки трябва да последва живота на Господа нашего Иисуса Христа. Като следва Неговия образцов живот и като се ръководи от Божествените добродетели, човек, колкото и да е бил паднал или изостанал надире в своя духовен напредък, пак ще бъде приближен до Иисусова идеал, т. е., да бъде съвършен тъй, както е съвършен Отец наш на небесата.
към текста >>
8.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
5.
Самарянин
. 5.1.
XX, № 10 (X. 1911), с. 4-5. 4.3.22. Стоян Ватралски. Биографична справка / Вергилий Кръстев.
5.
Самарянин
. 5.1.
Ехото на Любовта. Когато Истината говори. Айтос, печ. Братя Ф. Апостолови, 1927, с.
към текста >>
9.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
По това време отиването в Батак значеше смърт но д-р Кларк и някои негови колеги съзнаваха своя дълг на добър
самарянин
: да превържат рани, да крепят гладни, да утешат съкрушени сърца, да обършат сълзи, и да затворят очите на хора, които предават Богу дух.
Удостоверението гласи: "Министерството на Народнато просвещение на Царство България с настоящето удостоверява, че американските - мъжка и девическа гимназии в Самоков (България), основани от преди повече от 50 години и функциониращи и до днес, със своята просветна и възпитателна дейност са били през цялото свое съществуване центрове на духовна култура и напредък. Българският народ е гледал винаги с особено уважение и почит към тия училища, които още от епохата на тъмното робство и до днес с особено постоянство и ревност изпълняват своето предназначение - просветата и възпитанието на младежта". Това е авторитетен атестат и рецензия, следствие официалните ревизии, направени на тия училища от органи на Министерството; то е една истина, едно действително положение, от което българският народ е пожънал ценни плодове, възпитани и характерни сили за народно издигане. Характерът на българското евангелско движение и църкви прозира много ясно от дейността на пионерите му през 1876-77 г., или годината на "българските кланета". Когато турците избиваха българското население, покойният "дядоКларл остави дом и семейство в Самоков и отиде в своята благотворителна и спасителна мисия в Батак, Панагюрище, Клисура и другаде; не с цел да защитава евангелисти в места, дето нямаше никакви евангелисти, ада защити и подкрепи нещастните хора.
По това време отиването в Батак значеше смърт но д-р Кларк и някои негови колеги съзнаваха своя дълг на добър
самарянин
: да превържат рани, да крепят гладни, да утешат съкрушени сърца, да обършат сълзи, и да затворят очите на хора, които предават Богу дух.
Благотворителен комитет в Цариград беше събрал от разни източници, главно от Англия, чрез влиянието на приснопаметния г. Гладстон, сумата 15,970 турски лири, и нямаше друг смел, предаден на служене човек, както д-р Кларк, да раздаде тая сума от 207,610 лева златни на пострадалите. Лейди Странгфорд донесе от Англия още един милион лева за раздаване, и се отнесе до покойния митрополит Панарет в Пловдив да й препоръча верни лица за раздаване помощите, като не желаеше да накърни религиозните чувства нито на пострадали, нито на подозрители. Уважаемият старец отговори на благородната госпожа: "Не мога да ви препоръчам нито един, служете си с протестантите-българи, които г-н Кларк ще ви препоръча". Така и стана.
към текста >>
10.
IV. ЕВАНГЕЛИСТИ И УЧЕНИЦИ
,
,
ТОМ 24
Самарянин
6.
Учителят Дънов за прераждането. Из Словото му / Състав. Цанка Екимова 3. Дафинка Доганова 4. Стоян Кръстов Ватралски 5.
Самарянин
6.
Методи Жеков Марков, вестник "Български бранител" и Учителят Дънов 7. Драгомир Иванов Василев 8. Павел Драгомиров Василев
към текста >>
11.
4.3.6. Себепосланник в Англия
,
,
ТОМ 24
Кога България, като известния в евангелската притча пътник, попадна между петима разбойници, за нея в цял свят не се намери ни един добър
самарянин
, нито един благороден рицар не й се притече на помощ.
Злата последица Следва естествено Не само злобното Намерение, Но и ленивото Немарение. Днешното крушение на България се дължи предимно на нейната некадърна дипломация. По това две мнения в света няма. Като една важна от тая управа последица, която е същевременно и една от главните причини за нашата през 1913 г. народна злополука, историята ще впише и липсата между силните народи на български приятел.
Кога България, като известния в евангелската притча пътник, попадна между петима разбойници, за нея в цял свят не се намери ни един добър
самарянин
, нито един благороден рицар не й се притече на помощ.
Аз предвидих опасността от тая съдбоносна липса; и сега, в ред статии ще се опитам да опиша как с частни сили и слаби средства аз за цели шест месеца се борих, за да я предотвратя. За г-жа Олга Новикова, която през време Руско-Турската война, 1877-1878 г., вършеше в Англия подобна на моята агитационна работа, е казано, че "извършеното от нея има по-голяма ценност за Русия от една 100 000 армия". Каква ценност има моята дейност за България, - ще оставя на други да пресмятат. Аз само ще кажа с каква цел и как работих, какво свърших и какво би трябвало още да се извърши, за да се достигне пълноплодие. Прочее, аз се лаская да вярвам, че моята тук описана опитност крие за самостойния мислител и дипломатична поука.
към текста >>
12.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Исус не доказа ли това с притчата на Добрия
Самарянин
?
Милостта е сестра на любовта и дотолкова нейна лика-прилика, щото често я замещава (замества) в длъжност. Тя е по-набожна от сестра си и не толкова взискателна в своите клиенти. Можем каза: Любовта е за достойните само, а милостта за всички. Може би, най-вярно ще я определим, като кажем: Милостта е любов на практика. Милостта е дейно благоволие (добра воля).
Исус не доказа ли това с притчата на Добрия
Самарянин
?
Според нея, да люби човек някого, значи: да му помогне в нужда, да му покаже дейна милост. (Лука 10:25-27) Оттук трябва да е очевидна н ейната в живота важност и: 2. Защо човек трябва да обича милост, или да милува обич? а) Защото тя има облагородително въздействие. Както казва Шекспир: "Тя бива двояко благословение: и за тоя, който дава, и за който получава".
към текста >>
13.
5. САМАРЯНИН
,
,
ТОМ 24
5.
САМАРЯНИН
5.1.
5.
САМАРЯНИН
5.1.
Ехото на Любовта. Когато Истината говори. 5.2. "Ехото на любовта" и нейния автор. Бележки. Вергилий Кръстев
към текста >>
14.
5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.
,
,
ТОМ 24
В случай, че предлаганата наша скромна книжка, предназначена не за рекламно четиво, но да попадне в ръцете на читатели и от двата пола и от всички слоеве на обществото, търсейки истинския осмислен живот и допринесе за тяхното морално възрастване и духовно възкресение, щастливи ще бъдем да считаме, че сме изпълнили дългът и задачата си.
Самарянин
.
Ст Ватралски, членовете на който комитет не се числят в редовете на окултните ученици и съмишленици, а в ония на широката народна маса от легитимираните официални вероизповедания и който им сътрудник след строго обективна преценка като общественик и публицист излага на ясен и добре разбираем език всичко онова, което е чул и видял. С това си обективно и вярно изложение самия редакционен комитет чрез своя член-сътрудник издига собствения им евангелизъм пред очите на обществото на подобающата му висота. Качества и прийоми, с каквито днес малцина, от кое да било вероизповедание, биха могли да се гордеят, за което ние най-горещо ги поздравяваме! И така, след като читателят прочете поменатото по-горе в съкратен вид изложение, а така също и като допълнение към него няколко извадки, предадени от нас в резюметата от ред беседи, държани от г. П. Дънов, от които още по-ясно ще се види и се убеди какви са в действителност "толкова опасните" за съвременните църкви и обществен морал, бели братя (окултистите), и какво всъщност е учението проповядвано от техния учител, и ги съпостави в паралел с всичко онова, което е чул или ще има да чуе от уважаемите синодални пълномощници, нека си направи с по-чиста съвест своите заключения и даде израз и живот на цитирания от нас стих - "Всичко изпитвайте, доброто дръжте".
В случай, че предлаганата наша скромна книжка, предназначена не за рекламно четиво, но да попадне в ръцете на читатели и от двата пола и от всички слоеве на обществото, търсейки истинския осмислен живот и допринесе за тяхното морално възрастване и духовно възкресение, щастливи ще бъдем да считаме, че сме изпълнили дългът и задачата си.
Самарянин
.
Заключение Макар че към казаното дотук за Бялото братство и неговия учител г. П. Дънов се явяват излишни всякакви други тълкувания, тъй като това учение, както видя сам читателя, макар и с кратки, откъслечни наброски, не се нуждае от никаква защита, защото то самото е гаранция за себе си. Все пак, нека ни бъде позволено да добавим от наша страна това - конкретно за г. Дънова, - че той добре ли или зле учи своите последователи, Божествения Христов Дух се проявява чрез него, или този - на сатаната, не сме ясновидци и не можем да знаем, а и най-малко то ни интересува. За нас, обаче, е важно да изтъкнем това, което знаем и положително твърдим, а именно, че той проявява и засява такива добродетели, и че чрез него стават такива модификации в духовния и физически мир на жадните да пият от неговия духовен океански извор, щото и лекари и медицинската наука биха се озадачили, а ако пък биха се направили достояние на уважаемите архиереи при Синода постиженията на последователите му в духовния им мир, едва ли биха казали друго за тия християни люде освен, че те са смахнати, идиоти или формено луди и без всяко колебание биха им посочили психиатрическите приюти и болници, фактите, обаче, за нас са по-силни от всякакви посторонни мнения и критики по адрес на г.
към текста >>
Самарянин
. Уважаеми читатели, Неполучилите настоящата книжка, някои от вашите ближни, приятели и познати, а желающи да я имат, или пък вие намирате, че трябва да си я набавят, то умолявате се, да им съобщите, че те могат да се адресират направо до книжарницата на Аркади Николов в гр.
"Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте". Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно разкаяние, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца! И тогаз, ведно с всички духовни вождове и водители едногласно след хубавите думи на уважаемия Стефан Софийски с неговия възглас се провикнем: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш словата на вечния живот". Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже!
Самарянин
. Уважаеми читатели, Неполучилите настоящата книжка, някои от вашите ближни, приятели и познати, а желающи да я имат, или пък вие намирате, че трябва да си я набавят, то умолявате се, да им съобщите, че те могат да се адресират направо до книжарницата на Аркади Николов в гр.
Бургас и книжарницата на Кр. Тулешков в ст София, ул. "Оборище" № 24 и будката при самата врата на кафене "Македония" - площад "Бански", дето е складирана, като едновременно изпратят и стойността й, или съобщят с отворена пощенска карта да им бъде изпратена с наложен платеж - заедно с това да посочат и точния си адрес. Който запише 5 абонати получава една книжка даром, а за повече от 5 -20% отбив от стойността им в пари, които при изпращане сумата да си я удържат. Издателството.
към текста >>
15.
5.2. Ехото на любовта и нейния автор. Бележки
,
,
ТОМ 24
Авторът е писал под псевдоним -
Самарянин
.
5.2. "Ехото на любовта" и нейния автор Бележки Вергилий Кръстев 1. Тази брошура е издадена в печатницата на братя Апостолови в гр. Айтос през 1927 г.
Авторът е писал под псевдоним -
Самарянин
.
Не можахме да го открием, кой се е скрил зад това име. Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата. Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 19441989 г. 2. Думата "самарянин" означава жител на Самария, област на стара Палестина. В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия самарянин.
към текста >>
Думата "
самарянин
" означава жител на Самария, област на стара Палестина.
Айтос през 1927 г. Авторът е писал под псевдоним - Самарянин. Не можахме да го открием, кой се е скрил зад това име. Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата. Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 19441989 г. 2.
Думата "
самарянин
" означава жител на Самария, област на стара Палестина.
В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия самарянин. Виж Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 26-37. По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха самаряни, а милосърдните сестри се казваха самарянки. Тук псевдонимът трябва да покаже, че се явява човек, който трябва да помогне на ранените от войната.
към текста >>
В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия
самарянин
.
Авторът е писал под псевдоним - Самарянин. Не можахме да го открием, кой се е скрил зад това име. Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата. Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 19441989 г. 2. Думата "самарянин" означава жител на Самария, област на стара Палестина.
В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия
самарянин
.
Виж Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 26-37. По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха самаряни, а милосърдните сестри се казваха самарянки. Тук псевдонимът трябва да покаже, че се явява човек, който трябва да помогне на ранените от войната. От коя война?
към текста >>
По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха
самаряни
, а милосърдните сестри се казваха самарянки.
Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 19441989 г. 2. Думата "самарянин" означава жител на Самария, област на стара Палестина. В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия самарянин. Виж Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 26-37.
По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха
самаряни
, а милосърдните сестри се казваха самарянки.
Тук псевдонимът трябва да покаже, че се явява човек, който трябва да помогне на ранените от войната. От коя война? От войната, която се води срещу Учителят Дънов. 3. И този самарянин се опитва чрез тази брошура да помогне на ранените, да ги превърже, излекува. Затова брошурата има няколко части: 1) Предговор, в който се съобщава за войната, която се води срещу Учителят Петър Дънов.
към текста >>
И този
самарянин
се опитва чрез тази брошура да помогне на ранените, да ги превърже, излекува.
10, ст. 26-37. По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха самаряни, а милосърдните сестри се казваха самарянки. Тук псевдонимът трябва да покаже, че се явява човек, който трябва да помогне на ранените от войната. От коя война? От войната, която се води срещу Учителят Дънов. 3.
И този
самарянин
се опитва чрез тази брошура да помогне на ранените, да ги превърже, излекува.
Затова брошурата има няколко части: 1) Предговор, в който се съобщава за войната, която се води срещу Учителят Петър Дънов. 2) Изложението носи заглавието: Един глас от народа. Това са съкратени извадки от книжката на Стоян Ватралски "Кои и какви са белите братя (Дъновистите)". А те са отпечатани във в. "Зорница", Г.
към текста >>
3) За да потвърди, че онова, което Стоян Ватралски говори за Белите братя, съставителя, под името
Самарянин
, включва в III част "Резюмета (кратки бележки) от ред беседи, държани от г.
1926 г. Същата година (1926) д-р Михаил Стоицев ги издава тези 3 статии в брошура, но с псевдоним Белобрадков. И той не смее да си сложи името. Също и Камбуровите в гр. Нова Загора я издават в малка брошура, но също не си слагат името.
3) За да потвърди, че онова, което Стоян Ватралски говори за Белите братя, съставителя, под името
Самарянин
, включва в III част "Резюмета (кратки бележки) от ред беседи, държани от г.
П. Дънов". А те са: 1. Ето Човекът. 2. Житното зърно. 3. Явлението наДуха.
към текста >>
Но уважаемият
Самарянин
стои настрана, не смее да каже дали Божествения и Христов Дух си изявява чрез Дънов.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте. Извадки от "Сила и Живот", V серия. 4. Накрая, като IV част е Заключение. Тук ще прочетем за онова, за което се говори по това време, дали Божественият Христов Дух се проявява в г- н Дънов. Това твърдят онези негови последователи, които са го видели в Слово, в Сила и във Власт Той лекува, въздига мъртвите, възкресява чрез Словото Божие, което е в него чрез Силата и Властта на Духът Но тук са и неговите противници, които твърдят обратното, че чрез него се явява Сатаната.
Но уважаемият
Самарянин
стои настрана, не смее да каже дали Божествения и Христов Дух си изявява чрез Дънов.
Не знае ли? Или не смее да каже. Нали пише под псевдоним. Според мене, този Самарянин не е познал кой е Дънов. И толкоз от него!
към текста >>
Според мене, този
Самарянин
не е познал кой е Дънов.
Това твърдят онези негови последователи, които са го видели в Слово, в Сила и във Власт Той лекува, въздига мъртвите, възкресява чрез Словото Божие, което е в него чрез Силата и Властта на Духът Но тук са и неговите противници, които твърдят обратното, че чрез него се явява Сатаната. Но уважаемият Самарянин стои настрана, не смее да каже дали Божествения и Христов Дух си изявява чрез Дънов. Не знае ли? Или не смее да каже. Нали пише под псевдоним.
Според мене, този
Самарянин
не е познал кой е Дънов.
И толкоз от него! Повече няма! 5. Единствено се приближава дотова, че г-н Дънов изнася чистото Христово учение. Това може да го прави всеки един проповедник. И толкоз.
към текста >>
И този
Самарянин
не го приема.
Не го приема за Учител, не го приема за Миров Учител, нито за Всемиров Учител. А Учителят Дънов още на беседа пред ръководителите на братствата в България на 20 декември 1926 г. дава своето Верую в 3 точки, че той е Великият Учител, че той е Всемирният Христос, който владее целият Всемир, че той е Великият Учител дошъл в плът на земята и в Духа на небесата. Казал го е. Но не го приемат и толкоз.
И този
Самарянин
не го приема.
Виж "Изгревът" т. XIV, с. 699, 768-772. 6. И накрая, за да се покаже кой е, г-н Самарянин цитира думите на Софийския Митрополит Стефан. А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски. 7.
към текста >>
И накрая, за да се покаже кой е, г-н
Самарянин
цитира думите на Софийския Митрополит Стефан.
Но не го приемат и толкоз. И този Самарянин не го приема. Виж "Изгревът" т. XIV, с. 699, 768-772. 6.
И накрая, за да се покаже кой е, г-н
Самарянин
цитира думите на Софийския Митрополит Стефан.
А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски. 7. И понеже е поел псевдонима на г-н Самарянин, то ще върнем на притчата за самарянина от Евангелието на Лука гл. 10, ст. 26-37. Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв. Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава.
към текста >>
И понеже е поел псевдонима на г-н
Самарянин
, то ще върнем на притчата за
самарянина
от Евангелието на Лука гл.
Виж "Изгревът" т. XIV, с. 699, 768-772. 6. И накрая, за да се покаже кой е, г-н Самарянин цитира думите на Софийския Митрополит Стефан. А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски. 7.
И понеже е поел псевдонима на г-н
Самарянин
, то ще върнем на притчата за
самарянина
от Евангелието на Лука гл.
10, ст. 26-37. Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв. Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава. Но минава самарянин, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек. Тук е същото.
към текста >>
Но минава
самарянин
, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек.
А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски. 7. И понеже е поел псевдонима на г-н Самарянин, то ще върнем на притчата за самарянина от Евангелието на Лука гл. 10, ст. 26-37. Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв. Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава.
Но минава
самарянин
, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек.
Тук е същото. Разбойниците са налице. Те нападат Учителят Дънов и последователите му. Свещениците и левитите не ги подминават, но също ги нападат Но добрият самарянин не се явява, защото той не приема Учителят Дънов за Учител. Той приема свещениците и левитите.
към текста >>
Свещениците и левитите не ги подминават, но също ги нападат Но добрият
самарянин
не се явява, защото той не приема Учителят Дънов за Учител.
Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава. Но минава самарянин, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек. Тук е същото. Разбойниците са налице. Те нападат Учителят Дънов и последователите му.
Свещениците и левитите не ги подминават, но също ги нападат Но добрият
самарянин
не се явява, защото той не приема Учителят Дънов за Учител.
Той приема свещениците и левитите. Такава е истината. Пример, виж "Изгревът", т. IV, с. 278-279. 8.
към текста >>
Започва с думата
Самарянин
и завършва с думата
Самарянин
.
245-246; т. VIII, с. 237-238, 293-294. 9. Тази брошура е озаглавена "Ехото на любовта" (Когато истината говори). Да, всичко което е написано, минава, преминава и заминава като ехото на отминалата любов.
Започва с думата
Самарянин
и завършва с думата
Самарянин
.
Има два печата, от начало и на края. Но този Самарянин не се оказа истинския по Дух Самарянин, защото не позна кой е Учителя Дънов. А в Евангелие от Лука гл. 10, ст. 27 е дадена първата заповед - да възлюбиш Господа.
към текста >>
Но този
Самарянин
не се оказа истинския по Дух
Самарянин
, защото не позна кой е Учителя Дънов.
237-238, 293-294. 9. Тази брошура е озаглавена "Ехото на любовта" (Когато истината говори). Да, всичко което е написано, минава, преминава и заминава като ехото на отминалата любов. Започва с думата Самарянин и завършва с думата Самарянин. Има два печата, от начало и на края.
Но този
Самарянин
не се оказа истинския по Дух
Самарянин
, защото не позна кой е Учителя Дънов.
А в Евангелие от Лука гл. 10, ст. 27 е дадена първата заповед - да възлюбиш Господа. Е, как ще го възлюбиш, когато не си го познал, не знаеш кой е. Невъзможно е.
към текста >>
Нямаш ли Духа, ти носиш табела отпред и на гърба си, че си
самарянин
. 10.
27 е дадена първата заповед - да възлюбиш Господа. Е, как ще го възлюбиш, когато не си го познал, не знаеш кой е. Невъзможно е. Това опознаване става по вътрешен път, чрез Духа. Имаш ли Духа в себе си - ти изпълняваш закона.
Нямаш ли Духа, ти носиш табела отпред и на гърба си, че си
самарянин
. 10.
Светът не иска табели и надписи. Светът търси хора и човеци на Духа. Ето, това е Учението на Учителя Дънов, трябва да се подготвят тези хора, за да дойде Духът върху тях и да работи чрез тях в Дух и Истина. Амин. 27 февруари 2006 г. Вергилий
към текста >>
16.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Добрият
Самарянин
, знае ли?
Той свири горе - тихо, вълшебно свири Той, сякаш лекува душата ми. Едвам допира лъка до струните, но аз чувам що казва той: Това е покой, сладък покой, божествен покой. Те шепнат струните като майчини устни над любимо болно дете. (Откъде пък у мене такова сравнение...) Сдругарени акорди, милващи акорди, целебна тайнствена песен. Знае ли Той кой го слуша сега?
Добрият
Самарянин
, знае ли?
Сълзи на потоци обливат лицето ми. Той ходи бавно по стаичката, спира до прозореца, гледа кротко навън, но продължава да свири. После минава в друг ритъм. Сякаш на хоризонта ще съмне. Дивни звуци възвестяват зората.
към текста >>
17.
2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
И Вие, Асавита, бяхте за мене милостив
самарянин
... Вие взехте важен дял от проявената към мене Божия милост.
Не съм ли Твоя, Господи? Не си ли Ти мой защитник и приятел всякога? Опитах крепката Ти мишца и видях, че няма равен на Тебе. На високо и чисто място ще Те славя и хваля, защото Ти си насъщния ми хляб, който даваш нам Живот Вечен. Води ме пак през Твоите светли пътища на Доброто!
И Вие, Асавита, бяхте за мене милостив
самарянин
... Вие взехте важен дял от проявената към мене Божия милост.
Ето, пригръщам коленете Ви и слагам глава на Вашия скут. Една душа малка, една душа извадена жива от пепелта на огнището шъпне думи на благодарност и признателност. Сега Вий сте за мене явна. За мене Вий сте зората на Живота, след която ще изгрее Слънцето на Духът в душата ми, за да сторя и аз по Волята Му. Слава и величие да пеем на Господа нашего!
към текста >>
18.
17. Тресчицата
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Колко пътници са минали покрай ранения човек от притчата за “Добрият
самарянин
”, ала само един се е спрял при него, само един отзвуча на неговото страдание.
Произшествието получава своята цена - образът е жив има какво да учи не само стария, но и младите, които сега пристъпват към живота. Едните и другите трябва да се научат на правил на обхода. Човек трябва да има усет и тънък слух, за да долови трептенията на една музика, която трябва да влезе във всекидневието на всеки човек. Учениците трябва да бъдат осторожни, да не подминават никого, да огледат човека не в обикновената външна проява и в неговата несъизмеримост, да вникнат във вътрешния мир и намерят вътрешните връзки, за да се изработят правилни отношения. Можеш да се спреш на човека, но можеш и да го подминеш, нищо не те задължава.
Колко пътници са минали покрай ранения човек от притчата за “Добрият
самарянин
”, ала само един се е спрял при него, само един отзвуча на неговото страдание.
Задълженията на човека не се основават в това “не съм му длъжен или какво ми е направил той”. Пострадалият от тресчицата идва при Учителя и търси помощ. Никой не си спомня в момента, какво е правил и какво не е правил този човек. Срещите не са случайни. Всеки човек сам по себе си е ценен.
към текста >>
19.
12. Принципите. Майстора (1.II.1962 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
И Той - когото те призоваваха, трябваше сега да ходи между труповете на двете воюващи армии в ролята си на добрия
самарянин
, защото и двете лежаха близко до Него.
Дойдоха нови времена - културата измести цивилизацията. Християнството получи своя държавнически печат и сила, ала принципите, принципите останаха в сянка и колкото вековете минаваха, толкова тази сянка ставаше все по-плътна, докато един ден тя стана гъста и тъмна като самата нощ и ние видяхме на фона на едно бурно небе от което се сипеше огън и една земя в която течеше лава и кръв. Видяхме христовия служител с кръст в ръка да благославя двете воюващи армии и да измолят две победи от Него, кроткият - спасителят - Христа - Човекът на абсолютната Любов, Човекът на големия мир, човекът, който казваше: “Люби врага си”, за да достигнеш - Него. Човека на великите принципи, тогава ние се обърнахме и видяхме, че принципите вече не съществуваха, и че да се говори за тях всред тая тъма и това безумие на вековете беше нещо повече от богохулство. Разпъваше се Любовта, разпъваше се наново тялото на Христа.
И Той - когото те призоваваха, трябваше сега да ходи между труповете на двете воюващи армии в ролята си на добрия
самарянин
, защото и двете лежаха близко до Него.
Дали Христос е бил с тях? Дали изобщо тези христови служители, които учели и продължават да учат хората да убиват, беше с тях? Никога! Именно това “Никога”, многократно, по всичките посоки от тоя род се отправяше към ония, които се опитваха да гонят Учителя и да Му пречат. Той не ги пощади.
към текста >>
НАГОРЕ