Търсене в текстове за 'Ромб'

Оказа се, че е имал тромбофлебит на краката, който го е съпровождал със силни болки.

Имаше чисти отношения към хората. Той не ги делеше на бедни и богати, на прости и учени. Веднъж бях в София и Богомил три дни ме разхождаше по улици, по театри, концерти и изложби. Веднъж като минаваше край някаква локва от току-що падналият дъжд, той си вдигна крачолите на панталона, за да не ги изцапа. И видях краката му, цели подути, синьо-морави като патладжани с червени петна. Оказа се, че е имал тромбофлебит на краката, който го е съпровождал със силни болки. Като видях това аз извиках от уплаха. Той бързо си свали крачолите. С такива болни крака ме разхождаше три дни из София. За мен той бе най-големият брат в Братството. Баща му, старият Борис Малджиев беше книгоиздател и в неговата печатница се отпечатаха много от неделните беседи и много лекции от общия окултен клас - единични на отделни книжки.
към текста >>

Песента се наричаше "Ще помниш ли" (Уил ю ремембър) от Ромберг.

С удоволствие разбрах по-късно, че най-после там са назначили моя добър колега Асен Селимски. През това време професор Георги Димитров ме покани на работа при него в Консерваторията в София, където се срещнах с мои стари познати от Изгрева от преди години в дома на сестра Ирина Кьосева. Това бяха: Владко Аврамов, Леон Суруджон, Арсени Лечев, Парашкев Хаджиев, които бяха вече станали известни професори. Не помня за какво се бяха точно събрали тогава у с. Ирина Кисьова и аз сред тях, но си спомням, че тогава бях научил една песен на големия американски баритон Нелсон Еди от филма "Пролетна песен". Песента се наричаше "Ще помниш ли" (Уил ю ремембър) от Ромберг. Изпях песента, а реакция нямаше. А с тази песен аз съм участвал в много концерти и с успех. Почувствах се неловко и ги помолих да изпея още веднъж песента (разбира се в оригинал на английски). Но тоя път си припомних думите на Учителя, че трябва да се пее образно. В песента се говореше за красив месец май, за уханието на цветята и любовна изповед.
към текста >>

Пунктирания диагоналъ, който пресича квадратчето на прѣсѣчката, се продължава до съставения долѣ отъ букви ромбъ.

Съ тоя „Вѣченъ Календаръ” може безпогрешно да се опрѣдѣли въ какъвь седмиченъ день се пада която и да е дата, опрѣдѣлена съ година, мѣсецъ и число, отъ Рождество Христово и до 2800 г. слѣдъ Христа - по Юлиянския календаръ - , а до 3000 г. - но Грегорианския календаръ. За тая цѣль въ колоната отляво се тръси числото на месеца въ коя вертикална колонка се пада, а въ квадрата на мeceца се тръси въпросниятъ мѣсеца въ коя хоризонтална графа лежи. Слѣдъ това се гледа, дѣ се прѣсичатъ двѣтѣ графи (хоризонтална и вертикална). Пунктирания диагоналъ, който пресича квадратчето на прѣсѣчката, се продължава до съставения долѣ отъ букви ромбъ. По сѫщия начинъ въ квадрата отъ дѣсно се намѣрва въ коя хоризонтална графа стоятъ тия цифри отъ числото на годината, които прѣдставляватъ стотицитѣ и хилядицитѣ, а въ дѣсната колона се търсятъ десетицитѣ и единицитѣ отъ числото на годината въ коя вертикална колонка се намиратъ. Слѣдъ това се гледа въ кое квадратче долѣ се прѣсичатъ двѣтѣ графи. Пунктираня диагоналъ, който минава прѣзъ това квадратче, се продължава въ посока къмъ ромба на буквитѣ. Тая буква, въ която се прѣсичатъ продълженията на двата пунктирни диагонала (отлѣво и отдѣно) ще бѫде точния седмиченъ денъ на въпросната дата. Примери: 1.
към текста >>

Пунктираня диагоналъ, който минава прѣзъ това квадратче, се продължава въ посока къмъ ромба на буквитѣ.

За тая цѣль въ колоната отляво се тръси числото на месеца въ коя вертикална колонка се пада, а въ квадрата на мeceца се тръси въпросниятъ мѣсеца въ коя хоризонтална графа лежи. Слѣдъ това се гледа, дѣ се прѣсичатъ двѣтѣ графи (хоризонтална и вертикална). Пунктирания диагоналъ, който пресича квадратчето на прѣсѣчката, се продължава до съставения долѣ отъ букви ромбъ. По сѫщия начинъ въ квадрата отъ дѣсно се намѣрва въ коя хоризонтална графа стоятъ тия цифри отъ числото на годината, които прѣдставляватъ стотицитѣ и хилядицитѣ, а въ дѣсната колона се търсятъ десетицитѣ и единицитѣ отъ числото на годината въ коя вертикална колонка се намиратъ. Слѣдъ това се гледа въ кое квадратче долѣ се прѣсичатъ двѣтѣ графи. Пунктираня диагоналъ, който минава прѣзъ това квадратче, се продължава въ посока къмъ ромба на буквитѣ. Тая буква, въ която се прѣсичатъ продълженията на двата пунктирни диагонала (отлѣво и отдѣно) ще бѫде точния седмиченъ денъ на въпросната дата. Примери: 1. Юлиански календаръ. - а) 4 октомври 1582? 4 и октомври даватъ 6-я диагоналъ.
към текста >>

Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат крака.

Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат крака.
През нощта потича кръв от носа на сина й, тя ме извика, понеже не може да я спре. Разтривах известно време синусите му и кръвоизливът престана. Пътувах в автобуса и момичето до мене държеше носната си кърпичка на носа - капеше й кръв. Разтрих я малко и кръвоизливът престана. Тя ми благодари и прибра кърпата си. 131. Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат крака. Той се подул, станал тъмносин. Извика ме у тях и казах, че след месец ще отиде на Витоша, а след два месеца - на Мусала. Отговори ми, че не й е до шеги, защото искат да й отрежат крака. Започна да налага крака с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа. За две седмици двойният й крак придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна.
към текста >>

Комисията я преглежда, виждат, че кракът й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата.

Комисията я преглежда, виждат, че кракът й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата.
Започна да налага крака с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа. За две седмици двойният й крак придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна. На 16-ия ден отиде на контролен преглед. Лекарите бяха отказали да й дават болнични, понеже отказа да ампутират кракът й. Намира познат лекар, който й извинява отсъствията. Комисията я преглежда, виждат, че кракът й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата. След месец посетихме Черни връх, а след два - Мусала. Започнахме всяка седмица редовно да посещаваме Витоша. 7 ÷ 8 години преди това, като тичала, се блъснала в дърво и костта отпред я боляла непрекъснато. Разтрих я и на следващия ден ми каза, че е станало чудо. Натискала болното място, но вече нямало никаква болка.
към текста >>

Красимира страдаше от тромбофлебит и едно парченце тръгнало по кръвоносните и съдове и запушило аортата и тя си замина на 14.09.1990 г.

Красимира страдаше от тромбофлебит и едно парченце тръгнало по кръвоносните и съдове и запушило аортата и тя си замина на 14.09.1990 г.
Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче сирене и няма смисъл тя да му изпраща. Дойде в София и се разговаряхме с него. Той е два дена по-малък от мене - роден на 23.07.1932 г. Питах го: „Какъв хляб ядете в Русия? " Отговори ми: „Чер, по-чер и най- черен." Красимира се пенсионира, обикна и жена ми Елена, и за да може по-често да се виждаме, тя отиде да работи като метачка заедно с Елена в ТЕЦ „Земляне", макар че имаше две висши образования. Красимира страдаше от тромбофлебит и едно парченце тръгнало по кръвоносните и съдове и запушило аортата и тя си замина на 14.09.1990 г. Беше красива с розово лице. Наложи се да й правят аутопсия. След нея лицето й беше изкривено от страдание и почерняло. Брат й Петър имаше приятелка от България, която искаше да се омъжи за него. Понеже Димитър не е сключил брак с Красимира, апартамента остана за брат й Петър.
към текста >>

Боже, гръм и молния - хиляди гърмотевици, Етна, Хекпа, Везувий, Стромболи.

Разните системи оцветява различно - просто като живи ги гледаш. Шарани-марани, змии, гущери, насекоми левкоцити - всичко е линия и цветове у него. По немски иска да му уча наизуст. Ах, все иска, иска и аз едвам смогвам да го преведа. Веднъж проявих своенравие - може би умора, отчаяние и не исках да решавам задачи. Боже, гръм и молния - хиляди гърмотевици, Етна, Хекпа, Везувий, Стромболи. Той ревна върху мен като Зевс гърмовержец, едва ли не ми пукна тъпанчето. - Ще учиш, ревеше диво той, ще учиш и нищо повече! Светкавици му излизаха от очите. Аз приличах на мокро куче - едвам що не умрях от страх. Но пък след това, колко тих, умоляющ, нежен, майчински стана гласът му.
към текста >>