Търсене в текстове за 'Рим'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

На “Изгрева” няма примадони – има ученици 41.
Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици 41. Паневримтия в Невидимия свят. Паневритмия в Небето над връх Мусала 42. Паневритмията на “Изгрева” 43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0 44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри 45.
към текста >>

Паневримтия в Невидимия свят.
Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици 41. Паневримтия в Невидимия свят. Паневритмия в Небето над връх Мусала 42. Паневритмията на “Изгрева” 43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0 44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри 45. Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете 46.
към текста >>

2. 2_01 Изгревът

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство.
към текста >>

Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни.
От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири". Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири". Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>

3. 2_02 Учителят като цигулар

В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци.
Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове". На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо. Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим.
към текста >>

Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим.
В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове". На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо. Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист.
към текста >>

4. 2_03 Лунен химн

С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.
към текста >>

По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.
Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор.
към текста >>

Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
към текста >>

Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
към текста >>

Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.
Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина! РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>

5. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.
През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов. Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.
към текста >>

6. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Тримата изкарвахме с една скромна заплата.
"Опит за отвличане от Школата" В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант. В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка. Тримата изкарвахме с една скромна заплата. Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията. Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея. Ето дойде и това време. Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как? Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски.
към текста >>

Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина?
Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му? Разбираш ли това, което ти говоря? " - "Разбирам, Учителю! " "Тогава отивай и действувай! И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия. Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена. Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта. Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб. А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши!
към текста >>

7. 2_08 Пророческа дарба

Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много.
Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя. Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления. Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята. Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас".
към текста >>

Благодарим ти за свирнята.
Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления. Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята. Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас". Аз млъкнах. Бях сконфузен. Не очаквах такъв обрат.
към текста >>

8. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Салонът е примрял.
Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант. Салонът е примрял. Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".
към текста >>

Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно.
Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон? " Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти. Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно. Никакъв проблем. Хармонията между сцената и салона се възстановява. Влиза Учителят и започва своята беседа. Лекцията свършва с молитва и с песни. Накрая се приближавам към Учителя и Го поглеждам.
към текста >>

Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя.
Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш? Защо не вземаш уроци по цигулка? " Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар. Започна да напредва. Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя. Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог. Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа! "
към текста >>

9. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката.
Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме. А изкушението е голяма сила. То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим. Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички. Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв. Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.
към текста >>

10. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим.
"Английската кралица играе Паневритмия" Денят е неделя. Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг. Всички сме готови за Паневритмията. Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим. Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото. Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия. Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове.
към текста >>

Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ.
Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности. За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим. Ние, които бяхме в Школата на Учителя. Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
към текста >>

11. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител.
Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите. До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни. А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога. Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота! " Да, това беше втората Голгота. Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител. Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата! " Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него. По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване. За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя. Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата.
към текста >>

12. 2_18 Кой управлява света?

Образи безброй и безчет, и неповторими.
"Кой управлява света? " На "Изгрева" имаше какви ли не личности и индивидуалности. Образи безброй и безчет, и неповторими. Не можеш, дори да искаш, да сложиш и да положиш образ върху образ - не можеха да се покрият, нямаха почти никакви допирни точки. А че бяха на "Изгрева", че бяха на едно място, това се дължеше само на Учителя. Само Неговият образ, Неговият Божествен Дух можеше да крепи това множество от разнообразие в едно прилично съжителство. Всичко това беше смесица от преродени минали величия, исторически личности, раси и духовни школи. Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си.
към текста >>

13. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Не се примирява.
Ние мълчим. Тишина. Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант. Твоят път не минава през музиката. Твоят път минава през джунглата. Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол. Не се примирява. След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него. Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва. Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит?
към текста >>

Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.
Учителят го приема. "Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя. Минаха години. Комунистите дойдоха на власт. Но Игнат все пак остана в нашите среди.
към текста >>

14. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр.
На 13 декември България обявява война на Англия и САЩ, без да има общ фронт с тях. Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея. През 1941 година са бомбардирани 25 населени места в България. Пуснати са 252 бомби. Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния. Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година.
към текста >>

15. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Да не говорим, че цар Борис III бе германец.
Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов. Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава? " Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух. А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец. Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ!
към текста >>

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства. Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства! " Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
към текста >>

Оказа се, че това са трима полковници.
Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства! " Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов?
към текста >>

След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!
Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд. И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички. През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на Учителя. "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше.
към текста >>

Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат." Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро." По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята.
"Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше. Учителят каза и други думи, които стенографите записаха, но после не ги отпечатаха, поради политическите събития. Така че Лулчев обърка всичко и заради него комунистите се нахвърлиха срещу Учителя и срещу Братството. Така те бяха подведени и насочени да ударят Братството с цялата власт, с която те разполагаха. И това стана по-късно. Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат." Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро." По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята. Бог не желае това. Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса." Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му. Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения. Това бе нашата задача. Това ще бъде и вашата задача.
към текста >>

16. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му.
Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си. Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Накрая тя разбра. Учителят си замина. А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал един ден преди това. Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на своето Учение. Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития. Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години!
към текста >>

17. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци.
Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство.
към текста >>

18. 2_31 Едно мнение

Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори.
"Едно мнение" Световната музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове. Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори. Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали.
Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко. Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо. По правило, оригиналната гама не бива да се пипа. И затова гласовете трябва да си знаят репертоара.
към текста >>

19. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони.
Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха. По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас. Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество. И то при нозете на този умен човек, който е бил ваш Учител! " Аз също вдигнах рамене. По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони. Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока. Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев". Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството. Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят.
към текста >>

20. 2_34 Отклонението от Школата

Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа.
Смятах, че щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи. С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели? " "Мен никой не ме пита за тези неща.
към текста >>

Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята.
С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели? " "Мен никой не ме пита за тези неща. Когато ме питаха, бяха я вече превели.
към текста >>

21. 2_36 Чистотата на идеите

" Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си?
" Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи.
към текста >>

22. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Не можех да се примиря.
За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество. Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
към текста >>

23. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
към текста >>

До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази.
И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин. Беше неделя, към 10 часа сутринта.
към текста >>

24. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен.
И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него". ("Свещеният огън", стр.
към текста >>

25. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители.
"Свещените думи на Учителя за ученика" Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната. Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място. Това не беше малко за онова време. Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени". Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя.
към текста >>

Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение.
Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени". Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители.
към текста >>

Тримата ученика представляват Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни .
По-късно, в своите тефтерчета и бележки, тя надписва: "Савка - Аверуни". Вторият ученик, който има проекция в Духовния свят, се нарича Амриха. Това означава "духовният ученик". Третият ученик има проекция в Божествения свят и се нарича Ил- Рах. Означава, че принадлежи на Бога, има общение с Бога и е служител на Бога. Тримата ученика представляват Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни . Така че, това са трите степени за посвещение на ученика в Школата на Учителя. Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах. Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи. Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения. Това е метод на Учителя за работата на ученика.
към текста >>

Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество?
Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света.
към текста >>

26. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Това е същата глава, която четиримата евангелисти-летописци цитират, защото това са Думи Господни.
Във всяка страна има паметник на незнайния войн, на онзи войн, загинал за свободата наотечеството си и чието име е останало непознато или забравено. Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн. Школата на Бялото Братство също има своя незнаен войн. Това е същият безименен брат, който върна оригиналния текст на беседи от Учителя и не пожела да ги редактира и да посяга върху Словото на Учителя. За доказателство той им чете от глава 40 на пророк Исайя. Това е същата глава, която четиримата евангелисти-летописци цитират, защото това са Думи Господни. Така този брат разреши въпроса. Трябва да се печата само оригинала от Словото на Учителя. Това, което е останало от времето на Учителя като оригинали, трябва да се отпечата в своя първообраз. Онова, което е дешифрирала Елена Андреева от оригиналните стенограми, трябва също да се отпечата в своя първообраз. Такава е волята на незнайния брат.
към текста >>

Благодарим ти, брат!
Това, което е останало от времето на Учителя като оригинали, трябва да се отпечата в своя първообраз. Онова, което е дешифрирала Елена Андреева от оригиналните стенограми, трябва също да се отпечата в своя първообраз. Такава е волята на незнайния брат. Такава е волята на Незнайния войн на Бялото Братство. На колене пред него! Благодарим ти, брат! Ти беше истински ученик на Учителя, защото Духът на Словото бе у теб и ти видя, че Словото на Бога нашего трябва да остане во веки веков. Амин. Днес Незнайният войн на Бялото Братство стои на своя пост. С двете си ръце той държи своя меч. Духът Господен е над него. Всеки миг той може да вдигне меча си и да разсече въздуха над него и под него, и да го стовари срещу враговете на Словото.
към текста >>

27. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Ние бяхме свидетели и на такива примери.
Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха жестоко за това. Но - ще кажете, къде е Учението на Любовта? Нали Всемировият Учител слезе на земята да донесе Любовта? Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина.
към текста >>

28. 3_02 Чужди по дух хора

Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста.
Такова схващане имаше тогава, такова има и сега, такова ще има и след нас. Един заведе Говедаров пред органа, друг му поднесе стол, трети му сложи нотите и с голямо уважение той бе настанен на моето място. Защо моето ли? Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи. Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста. Той беше школуван музикант и добър изпълнител. Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха. След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика. Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай. Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири!
към текста >>

Но приятелите не забравиха този случай и дълго го припомняха като пример на моето вироглавство и - нито дума за изказването на Учителя: "Това място не е за чужди по дух хора!
Как да му кажа? Как да им кажа на нашите приятели всичко това? Кажете ми? Аз замълчах и така ни се развалиха отношенията след това с Говедаров. Те отпаднаха постепенно от само себе си, аз престанах да вземам уроци при него, а той престана да идва на "Изгрева". Но приятелите не забравиха този случай и дълго го припомняха като пример на моето вироглавство и - нито дума за изказването на Учителя: "Това място не е за чужди по дух хора! " Не им изнасяше тогава, не им изнася и сега и няма да им изнася и през ваше време. Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място. Ние сме част от веригата: едни слизат, други се връщат в Невидимия свят, но важното е всеки да изпълни Волята на Учителя, която е Волята на Бога. Много съм доволна, че аз изпълних "Волята Господне", докато други се мъчиха да изпълнят "Волята Преизподне" през време на процеса срещу Братството. Този случай е много жив за мен, защото е още в мен.
към текста >>

29. 2_14 Великата симфония на теменужките

А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите.
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване.
към текста >>

Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство?
Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението. В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката. Беше силен дух. Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга.
към текста >>

30. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя.
По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение. А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"? Може да се каже, че нямаше известен музикант в София, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя. Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава. Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
към текста >>

А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства.
Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя. Това ние всички наблюдавахме и всички бяхме свидетели на това кощунство срещу Учителя. И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение. Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат. Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години. А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства. Така, по тези причини, Христина Морфова се побоя, уплаши се и не рачи. Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт за Школата на Учителя. Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе концерт тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство". Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно. Оказа се, че сме чули много добре.
към текста >>

31. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни.
Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се. То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата. Целият салон се разтърсва от общ смях. Случката бе от вчера и развълнува всички ни. Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера. А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни. Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът. Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си. Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си. А такива изказвания бях чувала много.
към текста >>

32. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно.
Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме.
към текста >>

33. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни.
Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му Тази вечер се събрахме, за да почетем светлата памет на нашия обичан брат Георги. Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него.
към текста >>

Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот.
В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия. А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали.
към текста >>

Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери.
А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника.
към текста >>

Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност.
Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички. Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата.
към текста >>

Този пример струва скъпо на всички ни за подражание.
Като го уволнят, ще гладува ли? " Отговарят утвърдително: "Да". "Тогава - казва той, - по-добре е аз да гладувам! " И се отказва от службата. В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма.
към текста >>

Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя.
Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год. София Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор. Те бяха престояли там четири години, а бяха осъдени на 14 години затвор. Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя. Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.
към текста >>

34. 3_16 Георги Куртев

Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици.
Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година. Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици. Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха салони на братствата в провинцията. Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя. Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и "Изгревът". Такава съдба доживяха малцина.
към текста >>

35. 3_17 Истинското подвизаване

Това е един от примерите, когато Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев.
Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил. Ако брат Васил бе започнал да се моли с "Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Ще ги има и по ваше време. Това е един от примерите, когато Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев.
към текста >>

36. 3_20 Души в почивка

Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие.
Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем.
към текста >>

Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация.
Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас.
към текста >>

37. 3_21На балет с брат Ради

Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена".
Брат Ради на балет! Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади бялата риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради. Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи.
към текста >>

Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена".
А къде може да бъде в града? Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това "балет"? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но продумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как." Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът, че щели да се върнат и да си го вземат обратно и тръгват двамата за града.
към текста >>

Да, на "Изгрева" имахме образи големи и неповторими.
Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че са изровили едно съкровище на земята. А Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?..." А брат Ради говори ли, говори. А една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирахме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителя как се смее и той накрая се засмива. Да, на "Изгрева" имахме образи големи и неповторими. От този момент и след този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно и толкова точно и достъпно, нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона." Онези приятели свиват рамене и мълчат.
към текста >>

38. 3_23 Окултната музика на Учителя

Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи".
Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот. Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи". Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа.
към текста >>

Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин".
За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот. Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи". Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа. Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в салона, на пианото, на 9 октомври 1936 година. "Духът Божий" е дадена в клас от осем братя на 13 ноември 1922 година.
към текста >>

Например: "Вехади" - в Търново.
Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот. Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи". Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа. Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в салона, на пианото, на 9 октомври 1936 година. "Духът Божий" е дадена в клас от осем братя на 13 ноември 1922 година. (Виж: 7 лекция, общ окултен клас, II година) Учителят беше музикант. С музикалния си гений Той можеше, ако се отдадеше на музикално поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор.
към текста >>

39. 3_25 Музиката на Светлината

Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя.
Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика. Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим.
към текста >>

Така например, една от песните бе "Песента на ангелите".
Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение.
към текста >>

40. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя.
Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева".
към текста >>

Ето ви един велик пример за още по-велико непослушание на ученика към Учителя.
Всичко помнех, но от гоненията и тревогите забравих всичко. Всички разработки ми се изличиха от паметта. Бях разработила и "Битието". Бях я записала наполовина и бях я довършила, но не я записах изцяло. А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми. Ето ви един велик пример за още по-велико непослушание на ученика към Учителя. Ето докъде ме доведе непослушанието. Провал се казва това. Признавам, че това бе моя груба грешка. А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките.
към текста >>

А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов.
А другото, което се появи, бе последствие на първопричината. Рязправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов, който беше също музикант и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издадат. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По-късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил.
към текста >>

Нали трябваше да бъдем трима?
Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По-късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил. И оттук започна всичко - цялата неразбория след това. А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки.
към текста >>

А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор.
По-късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил. И оттук започна всичко - цялата неразбория след това. А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям.
към текста >>

Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки.
Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил. И оттук започна всичко - цялата неразбория след това. А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя".
към текста >>

41. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Ето, това е пример за послушание.
Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика. Друг начин няма. Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш! " Но аз се почувствувах малка за такова нещо и се усъмних.
към текста >>

42. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим.
Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа.
към текста >>

Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили.
Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога.
към текста >>

И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата.
Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога. Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика. Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя.
към текста >>

Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение.
И това е достатъчно за него. А това не е малко. Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя. Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите. Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента.
към текста >>

Ще ви дам един пример.
Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него. Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис? Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор.
към текста >>

43. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят.
Янушев гледа ту мен, ту Учителя и накрая каза: "Това нещо не го знаех". И си отиде. Та имаше сили в природата, непонятни нам. Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка песен се дава съобразно тяхното движение и посока. Тези сили са включени в общата хармония на живата природа. Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят. Искаха още в самото начало на създаването й да я насочат в друга посока. Това се случи и по средата, и в края, когато се даваше Паневритмията. Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията. Защото, така или иначе, упражненията от Паневритмията се промениха поради нашето невежество и несъвършенство, поради което Учителят беше много недоволен. Та тези духове са проводници на същите сили, които искаха да разрушат Школата от самото начало.
към текста >>

Имаше много примери за това.
Той се усмихна и каза: "И аз така смятам". Какво стана с тези цигулки, не мога да ви кажа. Защо ли? Защото забулена тайна падна върху тях! Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си. Имаше много примери за това. Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя песен чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия. Това, което един Учител дава, то е за цялото човечество. Разбира се, че все трябва да се даде чрез някого: затова се даваше или чрез Учителя, или Учителят работеше чрез някой цигулар или певец. Ето това спъна мнозина на "Изгрева" и по-точно онези, с които Учителят работеше и даваше своите песни. А най-типичен пример беше с Лиляна Табакова, която работи с Учителя и Учителят работи с нея.
към текста >>

А най-типичен пример беше с Лиляна Табакова, която работи с Учителя и Учителят работи с нея.
Имаше много примери за това. Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя песен чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия. Това, което един Учител дава, то е за цялото човечество. Разбира се, че все трябва да се даде чрез някого: затова се даваше или чрез Учителя, или Учителят работеше чрез някой цигулар или певец. Ето това спъна мнозина на "Изгрева" и по-точно онези, с които Учителят работеше и даваше своите песни. А най-типичен пример беше с Лиляна Табакова, която работи с Учителя и Учителят работи с нея. За да дойде накрая времето да заяви: "Имам още три песни от Учителя, но на никого не си ги давам. Те са ми като талисман от Учителя." Това тя го заяви пред мен, когато аз издавах моята песнарка и включих онези песни, които бяха дадени чрез нея. И какво стана? Първо, тя смята, че са дадени от Учителя като привилегия само на нея. После смята, че са нейни и че може да разполага както си иска с тях и накрая ги присвоява и задържа.
към текста >>

Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя?
Та аз, ако не бях включила в песнарката тези песни, които бяха дадени от Учителя чрез нея през 1946 година - две години след заминаването на Учителя, то кой може да докаже двадесет и пет години след това - през 1970 година, че тези песни са наистина от Учителя? Сега е 1970 година. А какво ще стане, ако след още двадесет години тя не предаде останалите три-четири песни, които смята за талисман от Учителя, ако доживее до това време? Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви.
към текста >>

44. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си.
Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си. След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава.
към текста >>

Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона.
Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си. След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия. В зависимост от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката.
към текста >>

Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона.
Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони.
към текста >>

И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица.
Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони. Така певиците-примадони в своята суета и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка.
към текста >>

Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят.
Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони. Така певиците-примадони в своята суета и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка. Беше много интересно как те мигаха пред оригинала, та дори стигаха и дотам, че не го приемаха за оригинал.
към текста >>

Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони.
Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони. Така певиците-примадони в своята суета и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка. Беше много интересно как те мигаха пред оригинала, та дори стигаха и дотам, че не го приемаха за оригинал. Дори и когато някои от тях сами бяха писали в тетрадката със своя почерк. Идва веднъж Катя Грива, която бе изключителна певица и казва: "Тази песен така не се пее, както е в песнарката ти". Случайно в този момент при мен беше оригиналът, аз го изваждам и го показвам.
към текста >>

Така певиците-примадони в своята суета и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка.
И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони. Така певиците-примадони в своята суета и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка. Беше много интересно как те мигаха пред оригинала, та дори стигаха и дотам, че не го приемаха за оригинал. Дори и когато някои от тях сами бяха писали в тетрадката със своя почерк. Идва веднъж Катя Грива, която бе изключителна певица и казва: "Тази песен така не се пее, както е в песнарката ти". Случайно в този момент при мен беше оригиналът, аз го изваждам и го показвам. Какво се оказа?
към текста >>

45. 3_33 Съдба от Небето

Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов.
Аз си имам свой извод. През 1921 година беше издадена от приятели една песнарка "Песни на Всемирното Братство - 1921 год.", в която бяха включени братски песни. Школата бе отворена. С годините песните, които Учителят даде, започнаха да се множат и ние ги имахме в ръкопис. Беше поставен въпросът за издание на песните на Учителя. Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване. Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание - той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години. Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат.
към текста >>

Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече.
" Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска. Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече.
към текста >>

Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността.
Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска. Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече. Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички.
към текста >>

Ако беше се спазил онзи състав от трима души, Матей Калудов не би допуснал такова нещо, защото имаше опит на капелмайстор и знаеше много добре какво значи авторски текст, и че изпълнителят е задължен да се води по него.
Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички. Той се подведе. Кой и защо го подведе, не можах да разбера и до ден днешен. Има само едно обяснение: това е неговата амбиция да се прояви и да бъде пръв между първите. Ако беше се спазил онзи състав от трима души, Матей Калудов не би допуснал такова нещо, защото имаше опит на капелмайстор и знаеше много добре какво значи авторски текст, и че изпълнителят е задължен да се води по него. И Асен Арнаудов, който беше голям музикален талант, не би допуснал да се получат отклонения от оригинала. Затова Учителят беше недоволен и затова ме накара да търся и да намеря грешките на Кирил Икономов. Аз работих доста време, намерих оригиналите - взех тетрадката, както и двете папки - и сравнявах оригинала с песнарката на Икономов. Тогава реших, че грешките могат да се поправят единствено като се направи ново издание на песните. Отидох и споделих мнението си с Учителя.
към текста >>

Защото ние с Борис купихме хартията, ние финансирахме двамата издаването й, тъй като всички ни се противопоставиха да сторим това.
Отидох и споделих мнението си с Учителя. Той ми каза: "Направи го! " И аз се захванах. Минахме през различни времена и етапи, за които ще разкажа по-късно, когато се издаваше моята песнарка. Защо казвам "моя"? Защото ние с Борис купихме хартията, ние финансирахме двамата издаването й, тъй като всички ни се противопоставиха да сторим това. Когато се издаваше песнарката, тя се печаташе в пълна тайна и то след заминаването на Учителя, и нямахме време да направим коректурата. Затова имаше дребни пропуски, но не по моя вина, а по вина на коректора. Печатницата, където се печаташе песнарката, беше такава, че нито можеше да се внесе нещо, нито да се изнесе. Ние печатахме там, където се печатаха военните карти. И където всичко беше от секрет по секрет.
към текста >>

46. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека.
Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока. И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус.
към текста >>

47. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките. Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея.
към текста >>

Нали говорим за Истината?
Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават. Дори когато сега той отстъпваше пред оригинала, те изпитваха повече уважение към него, отколкото към мен. Беше потресающа картина. Те виждаха, че той не е прав, но му съчувствуваха и вътрешно го подкрепяха, а мен - която бях права - мен ме ненавиждаха и ме мразеха. Е, как ще си обясните това? Нали говорим за Истината? Нали "Глава на Твоето Слово е Истината"! А къде бе тук Истината? Кой я затули? Та тези от комисията му бяха повече лични приятели, но накрая не смееха да вземат явно негова страна пред оригинала, защото се водеше протокол. Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички.
към текста >>

48. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам.
"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов. Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам. Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение. Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил. Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се противопостави.
към текста >>

" Онези възразяваха, а думите им бяха насочени срещу мен - че съм непримирима и какво ли още не ми казаха.
Но ако сте срещу Учителя, какво търсите тук, на "Изгрева", в тази Школа и в тази комисия? Ето ви оригинала и решавайте! Това оригиналът ли е или не е? Ако е оригиналът, пишете в протокола чия воля изпълнявате - на Учителя ли, на Бога ли или на личността Кирил! Решавайте и се определяйте за кого сте - за Бога или за Кирил? " Онези възразяваха, а думите им бяха насочени срещу мен - че съм непримирима и какво ли още не ми казаха. Не можеха да ме търпят. Бяха се хванали на чуждо хоро и трябваше да го изиграят. А много съжаляваха, че се бяха хванали на това хоро, смятаха, че това хоро ще играе по свирката на Кирил - че той ще води хорото. Но се оказа, че друг почна да свири. Нали знаете как се играе хоро на село - както се свири на хорото, така се играе.
към текста >>

49. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света.
От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните. Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право! " Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен. Въпросът беше за издаване на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал. Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд. В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия кюп, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на небето, така и на земята". Смешно, нали? Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща песен. Това се дължи на амбициите на многознаещи музиканти и това не бива да ви смущава.
към текста >>

Освен това, споменах, че Кирил ги беше записал така, както ги пееха приятелите и певиците-примадони.
Но те не можаха да направят нищо, защото Учителят стоеше над мен. А каква беля ми направи този, под чийто покрив съжителствувахме години? Това беше човекът, когото най-много съм обичала в живота си, за когото всичко жертвувах и комуто се бях отдала телом и духом петдесет години. Това беше моят личен живот и всеки има право да си го изживее така, както намери за добре. След като излезе песнарката, всички ме упрекваха, че съм изменила песните на Учителя, защото ги сверяваха с песнарката на Кирил Икономов. Освен това, споменах, че Кирил ги беше записал така, както ги пееха приятелите и певиците-примадони. Но имаше някои сестри, които много добре знаеха, че Учителят ги е дал по друг начин и не одобряваха начина, по който ги бе дал Кирил. Но те не смееха да му се противопоставят открито, за да не си развалят отношенията. И после, той беше македонец - много остър и рязък, сечеше и отвътре, и отвън. И те се пазеха и не смееха да изкажат съмнението си, понеже знаеха, че не могат да му издържат. Освен това, имаше приятели от първите ученици на Школата, които бяха научили песните в техния първообраз.
към текста >>

50. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.
Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр.
към текста >>

Този разговор е бил записан поотделно и от тримата.
Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те.
към текста >>

268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те.
Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг.
към текста >>

Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват.
Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали!
към текста >>

Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година.
Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици.
към текста >>

По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък.
Дочух глас в себе си: "Отстрани се от пътеката! ". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците. Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш!
към текста >>

51. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво".
Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше. Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае. Но никой досега не беше ги чел. А тя обичаше да разказва и да обяснява на своите приближени. Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя. А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво". Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа. Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може. През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество.
към текста >>

А за реакцията на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим.
В забележките отбелязахме, че са дадени чрез ученик и толкоз. Това доведе до бесни реакции от нейна страна срещу мене. Освен това имаше и голяма реакция на приятелите срещу мен - защо съм включила нейните песни. Да се чудиш или да се кръстиш! Вместо тя да е благодарна, че помествам песните, които са дадени чрез нея от Учителя и вместо Братството да се радва, че сме включили нови песни на Учителя, то нещата се извъртяха така, че всички се опълчиха срещу мене. А за реакцията на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим. За тях разказах по-рано. Упрекнаха ни, че това не са песни на Учителя, но аз и Борис Николов имахме много доказателства, че това са песни на Учителя. Какви бяха тези доказателства? Първо: Знаехме и виждахме, че тя ходи при Учителя и че Той работи с нея. Второ: Тя беше школувана, надарена певица от кариерата и пееше в Софийската народна опера.
към текста >>

52. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

"На "Изгрева" няма примадони - има ученици" След издаването на песнарката се вдигна шум и олелия от всички страни.
"На "Изгрева" няма примадони - има ученици" След издаването на песнарката се вдигна шум и олелия от всички страни. От една страна ме атакуваха издателят на първата песнарка - Кирил Икономов и приятелите му. От друга страна направиха фронт срещу мен всички музиканти от чиста музикална ревност, понеже аз съм я издала, а не те. Но Учителят нареди на мен, а не на тях. От трета страна се настроиха и всички от Братството, които можеха да свирят и пеят. И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен.
към текста >>

Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона.
Табакова учудено вдига рамене: "Ама сестра, сега никой не ми вярва". "Ето, виждате ли? Аз бях тогава права, че ще дойде това време. Това време дойде". По-късно тя се окопити, разбра, че напечатани, те са узаконени по този начин. Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона. Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен. Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят. Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка.
към текста >>

След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя.
Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък".
към текста >>

Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона.
Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
към текста >>

Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък".
След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя.
към текста >>

Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони.
към текста >>

Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона.
Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони. Тук беше Школа и ние, живите, още помнехме Словото на Учителя - то беше в главите ни и в душите ни. След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее. Работихме двете дълго време, уточнявахме се, защото тя ги пееше като оперна певица, а аз исках да се пеят така, както се пеят окултни песни от Учителя. Това вече го знаех.
към текста >>

А на "Изгрева" не можеше да има примадони.
Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони. Тук беше Школа и ние, живите, още помнехме Словото на Учителя - то беше в главите ни и в душите ни. След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее. Работихме двете дълго време, уточнявахме се, защото тя ги пееше като оперна певица, а аз исках да се пеят така, както се пеят окултни песни от Учителя. Това вече го знаех. Та нали цели двадесет години съм слушала Учителя и съм била непрекъснато на пианото.
към текста >>

53. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>

54. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли.
Книгата излезе от печат. Какво беше учудването на Елена, когато забеляза, че преводът не отговаря на оригинала. А тя знаеше френски толкова, че да може сама да провери. Аз се възмутих и ядосах. Упрекнах Елена. Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли. Оказа се, че Анина си е преработвала текста така, че да бъде по-добре схванат от французите. А защо ли? Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов. Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо.
към текста >>

Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор.
Изминали са двадесет и пет години от заминаването на Учителя. След двадесет години ние може и да не сме живи, но тогава ще има ли кой да ви покаже как се играе Паневритмията? Едва ли. Тогава ще си намерите оригиналния текст и снимките, които правихме с Ярмила и въпросът е разрешен за вас и за нас, които ще бъдем вече в Невидимия свят. А този младеж Гриша, който се опитва да коригира Божественото, създадено и дадено от Учителя, той ще има възможност да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя. Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор. Проверете какво е станало с неговия личен живот и със семейството му. Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната. Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н. Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си. Окултни закони са това и те управляват Школата на Учителя.
към текста >>

55. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Аз съм я слушала и тя за мене е по-добър цигулар от четиримата членове на комисията, събрани вкупом.
А разправя само, че имал един куфар, пълен с негови разработки от времето на Учителя, но го бил сложил някъде и сега не можел да го намери. Е, как ви се струва това? Сложил го куфара някъде и той се превърнал на игла и се загубил в купа сено. Това все пак означава нещо за наивниците и невежите около "Изгрева". Йоанна Стратева е музикант-цигулар с талант. Аз съм я слушала и тя за мене е по-добър цигулар от четиримата членове на комисията, събрани вкупом. Но тя къде се бърка и се тика там, където не й е работата, когато не знае как са нещата и позволява на други да я подвеждат? Сега, през 1970 година, тя е тридесетгодишна. А преди двадесет и пет години е била на пет години. Тогава, какво може да знае тя с нейните пет години за онези събития? Нищо. И сега е подведена.
към текста >>

56. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада.
Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ. Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен. Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено. Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас.
към текста >>

Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг.
Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая. Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната. Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител. Ето, тази страна беше сега България. И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна.
към текста >>

57. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия.
"Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас.
към текста >>

След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия.
"Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори".
към текста >>

58. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец.
Но Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки. Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци.
към текста >>

Трима арменци правят един македонец.
Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий.
към текста >>

А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията.
Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата.
към текста >>

На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват.
Който е хванат, като апаш е хванат и му е сложен печат на гърба. Паша разбира, че въпросът става много сериозен за нея и че това току-така няма да й се размине. Няколко години след заминаването на Учителя, зрението на Паша намаля и дойде време, когато тя ослепя. Някой бе отрязал условията, в които тя бе дошла да работи за Школата на Учителя. Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна редакция - това ние не знаем. На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого.
към текста >>

59. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле.
И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание.
към текста >>

Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието.
Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи.
към текста >>

Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи.
Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минавали покрай една църква. Петко поисква от Учителя позволение да влезне в църквата и да се помоли пред олтаря.
към текста >>

Тези два примера са чудесни.
А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това.
към текста >>

А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете.
Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат.
към текста >>

60. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята.
Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията.
към текста >>

Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини.
А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос. Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат. Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството.
към текста >>

61. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество.
После се изправя. Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек.
към текста >>

Аз разказах само за трима.
Вие трябва да влезнете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма. Той е незаконното дете на всички монархисти. Той иска да вземе престола на баща си и да царува. Но престолонаследник е този, който идва чрез закона." Ние проверихме това с живота си по време на Школата. Част от тези приятели влезнаха в Братството и по различен начин се проявяваха. Аз разказах само за трима. Имаше и други техни представители. Мнозина бяха избити през онези години като противници на властта и държавата. Други станаха комунисти и влезнаха в новата власт. Те трябваше да си направят своя опит и го направиха. Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил.
към текста >>

62. 3_55 Учителят и толстоистите

В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година.
"Учителят и толстоистите" Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава. Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието.
към текста >>

Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя.
Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия. Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати. Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя. Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение. Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя. И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа.
към текста >>

Аз тук давам този пример не за да обидя някого, но казвам категорично своето мнение по този въпрос.Царят на Духа бе тук на "Изгрева" и сам Лев Толстой тръгна да се поклони на този Цар, а нашите българи - от умни по-умни, "напуснаха Царя и отидоха при говедаря".
Учителят бе казал, че Толстой отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя. А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България. Да се чудиш и да се маеш! Това невежество ли бе, отклонение или измяна към Школата на Учителя? Царят на Духа бе тук, на "Изгрева", а те Го напуснаха и отидоха при говедаря, началника на говедата. Аз тук давам този пример не за да обидя някого, но казвам категорично своето мнение по този въпрос.Царят на Духа бе тук на "Изгрева" и сам Лев Толстой тръгна да се поклони на този Цар, а нашите българи - от умни по-умни, "напуснаха Царя и отидоха при говедаря". Това е типична българска пословица, която е не само пословица, но и окултен закон за отклонението на окултния ученик от Школата на Учителя. Ето така стои въпросът с толстоистите в България. И ако утре тръгнете да се кланяте на толстоисти, то знайте, че вашият път е път на отклонението от Школата на Учителя. Запомнете това много добре!
към текста >>

63. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури.
към текста >>

Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега.
Това е Всемировият Учител Беинса Дуно. Едно е Словото на Бога за тях. Това е Словото на Всемировия Учител. За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега. Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция. А единствено Христос е от Божествена еволюция. За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е и в Мене. Божественият Дух е един и същ през вековете.
към текста >>

След като Гърция била завладяна от Римската империя, египетският клон преминава и отива в Рим.
В древна Тракия Учител е Орфей. Неговото учение е орфеизъм. То имало за цел да посвети учениците си в едно висше знание за силите в природата и да посеят своите идеи в готовите за това души. Неговото учение го намираме записано като легенди в гръцката митология, където висшите истини за живота са дадени в символична форма. Като последователи се явяват Питагор, Талес, Платон, които дават подтик на гръцката култура. 6. След като Гърция била завладяна от Римската империя, египетският клон преминава и отива в Рим. И той там се запознава с християнството, като се пресича с втория, палестинския клон. След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период. От българите преминава в Русия и стига до Памир. И така първият клон завършва своя първи кръг.
към текста >>

От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период.
Неговото учение го намираме записано като легенди в гръцката митология, където висшите истини за живота са дадени в символична форма. Като последователи се явяват Питагор, Талес, Платон, които дават подтик на гръцката култура. 6. След като Гърция била завладяна от Римската империя, египетският клон преминава и отива в Рим. И той там се запознава с християнството, като се пресича с втория, палестинския клон. След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период. От българите преминава в Русия и стига до Памир. И така първият клон завършва своя първи кръг. Извод: Първият, египетският клон има своя проекция и представителство в България, защото тракийските земи, където Орфей е създал своята Школа, се намират при Маричините езера в Рила. Всички знания, останали от траките като култура - легенди - се намират в българския народ: те са се пренесли от траките в славяните и от славяните в прабългарите. И оттам първият клон съществува в България и той присъствуваше на "Изгрева", в Школата на Учителя.
към текста >>

От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7.
Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5. Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година.
към текста >>

От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8.
Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5. Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година. В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието.
към текста >>

64. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око.
То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството. Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога. Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат. Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак. Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в София? "Изгревът", според Учителя, е мистичен център.
към текста >>

Тези неща са ясни и неоспорими.
През инволюционния период човешкото съзнание преди потъването в материята е било в пряк контакт с духовната страна на Битието. Инволюционната наука е наука, която е дадена от Духа при неговото слизане в материята. Спомените от миналото, от атлантското ясновидство в древна Индия и връзката й с духовния свят предопределят методите и знанията на тази наука. Те са имали връзка с Невидимия свят, който ги е ръководил. Без тази връзка те не биха могли да съществуват. Тези неща са ясни и неоспорими. Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек. А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител. В първите години на Школата ние заварихме възрастните приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература. А тя не беше малка за онези години.
към текста >>

Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования.
А тя не беше малка за онези години. Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели.
към текста >>

А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата.
Онова, което сами бяха напечатали първите приятели през 1914-19 година превъзхождаше стократно онова, което четях. А освен това, там имаше методи и внушения на Черната ложа. Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха ръка. Това бе гавра и кощунство към Школата на Учителя. Вместо да вземат и да четат Словото на Учителя и вместо да вземат да си прегледат всички бележки и тетрадки, които имаха от времето на Учителя и да извадят и напечатат онова, което не е казано досега за Учителя, то те тръгнаха и се юрнаха подир йогите, да им целуват ръка и да бъдат тяхната аудитория. А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата. Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха ръка. А да целунеш ръка на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово. Този Завет бе Заветът на Словото Му, което бе Третият Завет на Бога за днешното и идното човечество. А тези приятели тръгнаха подир йогите. Срам и позор за всички ни.
към текста >>

65. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят.
към текста >>

За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.
Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка.
към текста >>

" Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената.
Имаше и свинарник, който вонеше. Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица.
към текста >>

66. 3_63 Новата Голгота

Не римски войници, а българи по плът, ръце български, посегнаха върху Учителя и сътвориха новата Голгота на човечеството.
Значи бяха нарушени два закона: закона за изявлението на Божествения Дух и закона за проявлението на Господния Дух. Затова Учителят му беше казал: "Аз ще ти простя, но законът няма да ти прости." И когато онзи продължаваше да се моли, Учителят добави: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости." А защо Бог да му прости? Защото само Бог може да заличи неговото престъпление и да покрие неговия грях. Защото Бог се изявява чрез Божествения Дух, проявява се чрез Господния Дух на Силите и оживява всичко чрез Христовия Дух на обединението, който събира в едно Небето и земята на Битието. Ето, това бе новата Голгота на земята българска. Не римски войници, а българи по плът, ръце български, посегнаха върху Учителя и сътвориха новата Голгота на човечеството. А на България това няма да се размине току-така, защото тук се издигна Голгота срещу Всемировия Учител.
към текста >>

67. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени.
Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите. Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук.
към текста >>

И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук.
Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат. Те започват да псуват, да викат, да ръкомахат и да се заканват.
към текста >>

68. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо.
"Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа. Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо. За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя. Но това отиваше на по-заден план и те искаха да се проявят, да бъдат действени и да се изявят пред себе си, чрез себе си и пред другите. По онова време, още на събора през 1922 година в Търново, Учителят недвусмислено каза: "Това учение не е за света.
към текста >>

69. 3_67 Котката, която мижеше

Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
към текста >>

Понеже говорим за котката, която мижеше през онези години, то тази котка продължи да мижи през цялото време на Школата.
За мен е важното онова, което Учителят казва за тях: "Слушайте, вас аз ви познавам преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в-еди коя си култура държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! " По време на Школата бяха им дадени много изпити и ние бяхме свидетели как ги разрешаваха. Онези, които попаднаха в тяхната рибарска мрежа, всички без изключение се провалиха по всички линии. А дали издържаха изпитите си? Понеже говорим за котката, която мижеше през онези години, то тази котка продължи да мижи през цялото време на Школата. Ако видите Михаил на някои снимки по време на Школата редом с другите братя и сестри, ще го видите без изключение как навсякъде позира и мижи. И накрая, когато отиде във Франция и основа там общество, продължи да мижи. Как ли? Дегизира се по образа на Учителя, взе Неговата прическа, взе Неговата брада, Неговата поза, взе подобен на Неговия бастун, започна да позира и си направи много цветни снимки в различни пози. След това той ги изпрати в София, за да се убедим, че той е вече Учителят, защото прилича на Него и ние трябва да му бъдем ученици.
към текста >>

70. 3_68 Самозванецът

След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии.
Не можа да си отговори на въпроса. Този въпрос всеки сам си го разрешава. Отива брат Методи Константинов при Учителя и Го пита какво ще му каже за дейността на Михаил във франция1 А Учителят му отговаря: "Когато бях студент в Америка, веднъж в града Ню-Йорк наблюдавам една гледка. От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани. Всички се обръщат да видят каква е тази музика. След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии. Всички гледат и ахват от величието на тази процесия. В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети. На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе. Значи цялата музика, процесия и дандания е да се рекламира кафето на една фирма. Ето, това е ролята и на Михаил във Франция." Дойде време и ми разказаха този случай.
към текста >>

На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе.
От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани. Всички се обръщат да видят каква е тази музика. След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии. Всички гледат и ахват от величието на тази процесия. В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети. На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе. Значи цялата музика, процесия и дандания е да се рекламира кафето на една фирма. Ето, това е ролята и на Михаил във Франция." Дойде време и ми разказаха този случай. Аз съм съгласна с това неговата дейност да бъде реклама на онази фирма, която го е изпратила от България във франция. Но той махна табелата, която му бе прикачена зад гърба й вместо да бъде жива реклама за онази фирма, която го е изпратила, той се провъзгласи за Учител, за Махараджа и пожела всички възможни индийски титли. Не стига това, но за да бъде съдбата по-категорична и да бъде разказът на Учителя по-достоверен и да бъде опитността на Методи Константинов още по-достоверна, Михаил Иванов отиде в Индия, прие посвещение от другата ложа и прие друго име - Омраам.
към текста >>

С това не можехме да се примирим, защото знаехме кой е Михаил и кому служи.
Ние трябваше да ги изпълним. Решихме, че това е добре за всички и решихме да посрещаме хората му. Те идваха при нас и носеха в себе си образа на Михаил като Учител на Бялото Братство. Носеха го в себе си и не искаха да го изхвърлят оттам. Ние се хванахме за главата. С това не можехме да се примирим, защото знаехме кой е Михаил и кому служи. Те го носеха не само в себе си, но и извън себе си. Носеха му снимките, книгите и носеха методите му на действие. Ние това не можехме да приемем. А за вас, следващите поколения,аз имам следния съвет. Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания.
Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше. А защо не преведе и не издаде? Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания. Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж. Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска. А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам". Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи.
към текста >>

Когато някой дойде и представи себе си като Учител, ще му кажете: "Нам са открити много работи, които не ни е позволено да говорим." Тайно трябва да държите всичко.
Аз зная техните съзерцания. Нека се оженят. Могат да вземат по две-три жени, нямам нищо против това. Не бъдете лековерни и не оставяйте да ви лъжат. Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази философия: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Когато някой дойде и представи себе си като Учител, ще му кажете: "Нам са открити много работи, които не ни е позволено да говорим." Тайно трябва да държите всичко. Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и съобщавате онова, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешен раздор. Това е тяхната тактика. Духовете ги лъжат.
към текста >>

Ония Духове, на които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят.
Тук не се позволява. В името Божие ние не позволяваме да се говори лъжа. С Моето Име злоупотребяват, но ще им прекъснем нишките. На всички ще кажете: "Кръстю и Михаил трябва да си отидат във Варна." Двата изпита не издържаха, а сега навън. Това е решението на Бялото Братство. Ония Духове, на които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят. Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук и в Мое Име, Аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата Ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина.
към текста >>

За вътрешен кръг ще турим друга формула.
Да се внимава някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета. Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития. Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му.
към текста >>

"Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития.
Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития. Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата.
към текста >>

71. 3_69 Сватбата на Големия брат

Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима.
По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева. Ние се спогледахме всички. Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева. Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима. След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му. След това всички си легнахме, като оставих Учителя да преспи на моето легло. Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде?
към текста >>

И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят.
Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде? " Той мълчи. Мълчанието Му бе дълго. Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в периферията на съзнанието ми. Това изказване мина и замина. И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят. Не можахме да разберем какво се изрече чрез устата Му. Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере. Но това бяхме го запомнили и тримата - аз, Борис и Милка Периклиева. На 10 януари 1944 година, София осъмна с големите американски и английски бомбардировки.
към текста >>

Но това бяхме го запомнили и тримата - аз, Борис и Милка Периклиева.
Това изказване мина и замина. И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят. Не можахме да разберем какво се изрече чрез устата Му. Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере. Но това бяхме го запомнили и тримата - аз, Борис и Милка Периклиева. На 10 януари 1944 година, София осъмна с големите американски и английски бомбардировки. Населението на града се евакуира в провинцията. Учителят, заедно с една група братя и сестри, замина за село Мърчаево. Много братя бяха мобилизирани като запасняци. Борис бе мобилизиран в противовъздушната отбрана на града.
към текста >>

Защото Бог поругаем не бива." Тези думи бяха изречени, бяха записани и след това дойде време да ги проверим.
През онези години, когато църквата и различните политически сили воюваха срещу Учителя и Го обвиняваха в самозванство, в шарлатания и искаха от Него да напусне "Изгрева", да напусне онази катедра, от която Той държеше Своето Слово, тогава Той каза, отговаряйки на всички хули по Негов адрес: "Вие искате да Ме свалите и да Ме смъкнете от тази катедра. Това не е по ваша воля и вие не разрешавате този въпрос. Съдбините на света се разрешават от Господа Бога Моего. В момента, когато Аз сляза от тази катедра, ще дойдат веднага болшевиките. И когато дойдат, те ще изпълнят Волята на Бога спрямо ония, които хулиха Словото Божие. Защото Бог поругаем не бива." Тези думи бяха изречени, бяха записани и след това дойде време да ги проверим. Сам Учителят пусна руснаците и комунистите в България, по време на пребиваването Си в Мърчаево. Но тогава бе заявил така: "И горе в Невидимия свят се образува Отечествен фронт. И на никого не е позволено да върши убийства в името на този Отечествен фронт. Ако искате да ги накажете - изпратете ги да работят и с труд да изкарват хляба си." Това бе казано, но не бе изпълнено. Развиха се други събития, развилняха се страсти за отмъщения и възмездия.
към текста >>

72. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

В изпълнението на Волята на Учителя участвуваха трима човека.
Приятелите непрекъснато сновяха до Мърчаево и се връщаха с известна утеха в София. Но малцина изпълниха онова, което Учителят каза. Единственото, което се изпълни точно навреме и без всякакви умувания бе спасяването на евреите от концлагерите на смъртта по нареждане на Учителя. А някои от тях бяха вече натоварени на влаковете. Други пък чакаха своя ред и час. В изпълнението на Волята на Учителя участвуваха трима човека. Първият бе Методи Константинов. Той изпълни точно навреме нарежданията на Учителя. Вторият бе Любомир Лулчев, който също за пръв път изпълни нарежданията на Учителя, без да ги променя. И третият човек, който бе и който изпълни точно нарежданията на Учителя, бе цар Борис III, който скъса подписаната заповед за депортирането на българските евреи в Германия. Може да се каже, че това бе единственият пример за послушание в строго определено време и в строго определено място, и със строго изпълнение Волята на Бога.
към текста >>

Може да се каже, че това бе единственият пример за послушание в строго определено време и в строго определено място, и със строго изпълнение Волята на Бога.
В изпълнението на Волята на Учителя участвуваха трима човека. Първият бе Методи Константинов. Той изпълни точно навреме нарежданията на Учителя. Вторият бе Любомир Лулчев, който също за пръв път изпълни нарежданията на Учителя, без да ги променя. И третият човек, който бе и който изпълни точно нарежданията на Учителя, бе цар Борис III, който скъса подписаната заповед за депортирането на българските евреи в Германия. Може да се каже, че това бе единственият пример за послушание в строго определено време и в строго определено място, и със строго изпълнение Волята на Бога. Как стана това ще прочетете в спомените на Методи Константинов. В тази беседа, на стр. 216, четем: "Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За себе си.
към текста >>

73. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

След време всички се питат защо тази делегация, която е ходила в Кайро, не е сключила примирие?
Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение. Веднъж Му донася новината, че правителството иска да прави сондажи и преговори в Кайро с Англия и Америка, за да сключат сепаративен мир и да излязат от войната. Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците. Методи предава това на Багрянов и другите и те послушват съвета Му. След време всички се питат защо тази делегация, която е ходила в Кайро, не е сключила примирие? А за това си има една голяма причина. А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния. Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа. Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници и разрушение на България. Освен това, с тях щяха влезнат и гръцки войски, и турски войски.
към текста >>

Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено.
В двора на брат Темелко имаше един извор. С помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова, този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела. Той се обръща към тях и им казва: "Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 година - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя.
към текста >>

74. 4_01 Любовта е извор

Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме.
Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение.
към текста >>

75. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

Ето ви един пример как работи Небето.
Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето. Той не искаше да дойде, но съществата от Небето го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева". Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в салона, където присъствуваше и Сам Учителят. Така че аз не работех в чужда среда, но бях много внимателна и дискретна, за да не навредя на себе си и на Влади Симеонов, понеже в ония години Братството се преследваше. Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите деца да ви бъдат ученици. При вас ще идват от града, а нашите ще ходят в града, за да става обмяна.
към текста >>

76. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Свършваше обедът и ние музикантите се нареждахме да свирим.
Гимнастики играехме според условията и задачите. Често се съкращаваха някои номера от упражненията. Помня един път изиграхме "Пентаграма" само два пъти и прекратихме. Сестрите се обадиха, че два пъти е противоречие, но Учителят каза: "Достатъчно - може два, може и един път". Концертите с музика на Учителя бяха най-често по обед. Свършваше обедът и ние музикантите се нареждахме да свирим. Освен музика на Учителя, свиреше се по ноти и класическа музика. Имаше даже и други сола, включително и народни песни. Аз бях намерила албум с класически песни, бях го занесла горе и ние свирехме от него. Така че обедите бяха винаги музикални. Вечер, насядали край буйния огън, изнасяхме литературно- музикални номера.
към текста >>

77. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си.
Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава - да види какви подобрения могат да се направят, Това се отнася и за тези, които свирят." Понякога, на 22 март - деня на пролетта, който е празник на Братството, утрините биваха ясни и слънчеви. Но понякога бяха мразовити и снежни. Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега по поляната, за да може да се играе, а ние оркестрантите свирехме под навеса до един мангал. Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си. Тогава казах: "Колко хубаво ще е при такива случаи на мразовити дни да имаме един грамофон, а Паневритмията да е записана на грамофонна плоча." "Не! - каза Учителят. - По-добре е живо свирене". Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите.
към текста >>

Това бяха годините, когато на нас музикантите не ни позволяваха да свирим Паневритмията на вече затворения и разрушен "Изгрев", а играехме на една поляна в гората.
- каза Учителят. - По-добре е живо свирене". Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите. А аз доживях да играя Паневритмия, слушайки магнетофонен запис. Това бяха годините, когато на нас музикантите не ни позволяваха да свирим Паневритмията на вече затворения и разрушен "Изгрев", а играехме на една поляна в гората. Беше към 20 декември 1944 година. Аз и сестра Ярмила Менцлова се разхождахме по кръга на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя - блед, но заметнат с пелерината Си - да се приближава към нас. Когато бяхме съвсем близо, Той каза на Ярмила: "Вие, сестра, ще оправите гимнастиките! " "Учителю, аз не мога да ги дам правилно.
към текста >>

78. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства.
Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички вземаха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите.
към текста >>

Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите.
Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите. Беседите бяха вечер, защото приятелите работеха през деня в града. По това време имаше голям музикален подем, спявките на хора се правеха в салона на "Оборище" 14 в различно време. Хорът стана многочислен. Дирижираше го Христо Дързев, подпомогнат от Кирил Икономов. След това Кирил Икономов започна да разработва някои от песните за хор и оркестър.
към текста >>

79. 4_10 Музикалните опитности на учениците

След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа.
Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му. Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури.
към текста >>

След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя.
Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му. Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста. Беше казал кои песни да се дадат с подходящи движения. Но това за съжаление не се записа.
към текста >>

Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше.
Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една цигулка. Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска цигулка. Затова не я пожелах. Някой път Учителят идваше в клас с някоя мелодия и ни я изсвирваше. Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше. Имаше песни много трудни. Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята цигулка, за да можем по- добре да ги усвоим. Някой път Учителят сваляше някой мотив. Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти.
към текста >>

80. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя.
Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила. Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя. Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си от разпъването на Христа. С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат. Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето "възмездие" както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество.
към текста >>

81. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков.
Един ден бяхме на двора до масите, на които ставаха общите обеди на "Изгрева". Учителят донесе една цигулка. Разглеждахме я - нали всички бяхме цигулари. Беше дошъл на гости цигуларят Влади Симеонов. Учителят му я подаде и го покани да изсвири нещо, за да опита цигулката. Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков. След като я изсвири, Учителят каза: "Свирете тази пиеса. Тя е свалена отгоре." Спомням си нещо от времето, когато Учителят даде първите шест упражнения по гимнастика. Когато ги учехме, брояхме по шест за навеждане и шест за изправяне, съпроводени с дишане и то бавно. По-късно започнахме постепенно да избързваме. Една сутрин, след беседа, пак излязохме както обикновено на поляната - наредихме се за гимнастика.
към текста >>

Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота.
Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Това беше около 1930 година. Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
към текста >>

Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя.
Толкова можете." Това беше около 1930 година. Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика.
към текста >>

82. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Но ние разбрахме закона, казан ни от Учителя, за нас Симеон остана предметно обучение и се примирихме.
Но в него се загнезди желание да командува и много пречеше на другите също така да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти. Но ние разбрахме закона, казан ни от Учителя, за нас Симеон остана предметно обучение и се примирихме. Трябваше да се запази една душа, дошла в Школата на Учителя, защото много души бяха изпратени от Невидимия свят за ученици в Школата, но те не дойдоха. Те се загубиха по широкия друм на живота в България, други дойдоха, но се отклониха и се загубиха, като вината си беше тяхна и те си понесоха последствията за това. А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата. Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас. Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по цигулка.
към текста >>

Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас.
" Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти. Но ние разбрахме закона, казан ни от Учителя, за нас Симеон остана предметно обучение и се примирихме. Трябваше да се запази една душа, дошла в Школата на Учителя, защото много души бяха изпратени от Невидимия свят за ученици в Школата, но те не дойдоха. Те се загубиха по широкия друм на живота в България, други дойдоха, но се отклониха и се загубиха, като вината си беше тяхна и те си понесоха последствията за това. А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата. Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас. Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по цигулка. Така аз разреших този заплетен възел от противоречия. Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа. Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина.
към текста >>

И според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа!
Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя, като второ, преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". И според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Тогава нямаше свободен печат и затова всичко се работеше скришом. Както извика Асен Арнаудов за работа, така Мария Тодорова трябваше да извика и Ирина Кисьова. Но тя не я извика, поради лични съображения. Ние знаем от Учителя, че личните съображения трябва да отпаднат, когато се работи за Делото Му. Но тук това не бе направено.
към текста >>

Ако бяха работили тримата, щяха да се избегнат много проблеми, които впоследствие взривиха Братството.
Но тя не я извика, поради лични съображения. Ние знаем от Учителя, че личните съображения трябва да отпаднат, когато се работи за Делото Му. Но тук това не бе направено. А защо ли? Защото Кисьова бе тайно влюбена в Борис, а Мария, за която нямаше тайни неща, схвана това много добре и поради тази причина изолира Ирина Кисьова. Ако бяха работили тримата, щяха да се избегнат много проблеми, които впоследствие взривиха Братството. След като излезе песнопойката, веднъж Асен Арнаудов дойде при мен и сподели следното: "На мен много ми тежи, защото много песни, които се напечатаха сега, ние ги коригирахме с нея. Не съм съгласен с нея, тоест с Мария, но понеже тя беше много нервна и за да няма кавги, аз си замълчавах. Това ми тежи много и аз искам да се коригирам." Тази идея ми хареса и след много години, по този повод, аз събрах у дома си следните музиканти: Асен Арнаудов, Митко Грива, Галилей Величков, Йоанна Стратева и моя милост - Мария Златева. Разгледахме двете песнарки. Един от нас държеше песнарката на Кирил Икономов, а друг - песнарката на Мария Тодорова.
към текста >>

Например, в "Химн на Великата Душа", така, както е записано - не го изпълняваме така.
Това ми тежи много и аз искам да се коригирам." Тази идея ми хареса и след много години, по този повод, аз събрах у дома си следните музиканти: Асен Арнаудов, Митко Грива, Галилей Величков, Йоанна Стратева и моя милост - Мария Златева. Разгледахме двете песнарки. Един от нас държеше песнарката на Кирил Икономов, а друг - песнарката на Мария Тодорова. Сверявахме ги и където не одобрявахме - коригирахме. Означихме погрешките, но не довършихме. Например, в "Химн на Великата Душа", така, както е записано - не го изпълняваме така. Там е записано така, само за да се запълни тактът. Според мен Мария Тодорова направи голяма грешка, че не издаде песнарката по времето на Учителя. Втора грешка е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас". И да се напишат песните на две петолиния. Тогава нямаше да има кавги и разправии.
към текста >>

Но не мога да се примиря с това, че ето - изминаха четиридесет и пет години от заминаването на Учителя, а той нищо не написа за Него, нито публикува свои разработки на песните на Учителя, при положение, че имаше условия, имаше възможност да стори това.
Учителят работеше с него и оценяваше таланта му. Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си. Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки. За мое голямо учудване, той сподели, че не знаел къде го е сложил и не можел да го намери. Това дали беше ирония на съдбата или пък беше истинската му съдба - не мога да кажа. Но не мога да се примиря с това, че ето - изминаха четиридесет и пет години от заминаването на Учителя, а той нищо не написа за Него, нито публикува свои разработки на песните на Учителя, при положение, че имаше условия, имаше възможност да стори това. Коментарите са излишни, защото се предхождат от непослушанието на ученика към Учителя. През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по цигулка на братските деца. Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат. Сега младите братски музикални деца израснаха. Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството.
към текста >>

83. 5_05 Певицата Лиляна Табакова

Имахме много неприятни сцени с нея, породени от нейното чувство и съзнание на примадона.
Всичките й неща бяха много добре подредени, което ние бяхме видели нееднократно. Но понеже тя имаше връзка с Кръстю Христов - ние знаехме кой е той от думите на Учителя по времето на Школата, но тя нямаше представа с кого се бе свързала - той я подведе в друга посока. Тя стана мнителна, подозрителна и тъй като беше с ореола на голяма певица, не можеше да се сработва с приятелите от "Изгрева". Тя не можа да се смири, да слезе на нивото на нашите приятели и да работи с нас. Това бе голямо изпитание за нея, изпитание и препятствие и за самите нас. Имахме много неприятни сцени с нея, породени от нейното чувство и съзнание на примадона. Но "Изгревът" не бе театрална сцена, той беше друга сцена, в която всеки имаше своята роля и своята задача, поставени лично от Учителя. "Изгревът" бе Школа на Бялото Братство. Ние правихме много опити с нея да работим след излизането на песнопойката, но всичко се оказа безуспешно. Затова се търси онзи човек, който да работи с нея и да свърши онова, което тя не може да направи - да се издадат песните на Учителя, дадени чрез нея, както и Неговите разговори с нея за музиката Му. Който го направи - поклон пред него!
към текста >>

84. 5_06 Песните на Учителя

Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов.
И сега ще я намерите там. Ме-хейн Какво означава ли? Това е химнът на Небесната Родина. Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът. Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него. Това е метод за творчество на Учителя. Песента за двете сестри Тази песен я записа Весела Несторова. Но в песента има и нейни елементи - Весела внесе свои мотиви в нея.
към текста >>

85. 5_07 Закони на музиката

Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен.
Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава.
към текста >>

Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят.
То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее. Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото! Божествения живот търсим във всичко. Него изучаваме, него искаме да проявим. В милувката на майката, в добрата и силна ръка на бащата, в помощта на брата виждаме Божествения живот.
към текста >>

Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други.
ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР. В превод от Учителя, това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В Доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Бялата магия на песните на Учителя Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово.
към текста >>

86. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

А за тукашните окултисти да не говорим - те смятаха, че голотата е свещена и не трябва да се показва.
Веднъж взехме билети за балет и Го поканихме. Тогава идваха много добри чужди състави. Отново седяхме на балкона, на първия ред и наблюдавахме. В онези години да се гледа балет не бе нещо обичайно - това си го позволяваше само аристокрацията. За обикновеното гражданство това не бе благоприлично, разни балерини да си показват голите тела. А за тукашните окултисти да не говорим - те смятаха, че голотата е свещена и не трябва да се показва. Но когато ние заведохме Учителя на балет, Той прие нещата естествено. След балета ние Го запитахме за много неща. Той така естествено ни каза някои неща и направи някои забележки за балета, че за нас бариерата за голото женско тяло падна. Отвори се друг свят на хармония на съчетание от музика и движения, търсещи да се изявят в единство. А имаше много забавни и комични моменти от живота на приятелите, които за пръв път посетиха балета и видяха "живи балерини" - голи жени.
към текста >>

Ето един прост пример: оценява този, който познава материята.
Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева". Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва. Брат Боян Боев, който беше следвал в Германия, превеждаше и записваше разговора между двамата. Ето един прост пример: оценява този, който познава материята. Невежите не могат да оценят - те могат само да опорочат нещата. Затова Паневритмията е отключена за човешките души, изпратени в Бялото Братство и е заключена за човешките души отвън, в света. Всеки ще има ключа в себе си, когато се запознае и проучи Словото на Учителя и го приложи. А дотогава ще се чака. Столетия му предстоят на този народ да работи и да се повдига чрез Словото на Учителя.
към текста >>

87. 5_09 Песни и танци на слънцето

То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища.
Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живо т - животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с Всемира. Животът е Един и Знанието е Всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види.
към текста >>

88. 5_16 Как Учителят даде Идилията

Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят.
" Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу. Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят. Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга. Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви. Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта. Накрая Учителят изсвирва на Петър песента "Идилията". Това са пречистени български народни мотиви.
към текста >>

89. 5_17 Идилията и брат Георг и Куртев

С него слизат само двама или трима младежи.
Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва.
към текста >>

90. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото.
Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото. След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне. Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет. Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там. Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички.
към текста >>

91. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена.
Бяхме бедни студенти. Наехме мястото, за да си построим барака. И така, на това място, взето под наем, ние си направихме бараката. Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше нива от три декара. В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме.
към текста >>

92. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Примери за това са Методи Константинов и Сава Калименов.
След това те минаха в нелегалност за дълги години. Някои от тях преминаха към комунистите. Ние ги пазехме и криехме в нашите квартири като студенти - приемахме ги нощем да спят при нас. Подкрепяхме ги в бедата им. Някои от тях преминаха към Братството. Примери за това са Методи Константинов и Сава Калименов. Друг пример е Никола Антов, който премина към комунистите. Та имахме всички видове представители в нашите среди. И всеки един от тях накрая се определи кому да служи. А ние доживяхме дълги години, за да ги изпитаме и проверим чрез делата им. Техните дела се знаят от съвременниците ни.
към текста >>

Друг пример е Никола Антов, който премина към комунистите.
Някои от тях преминаха към комунистите. Ние ги пазехме и криехме в нашите квартири като студенти - приемахме ги нощем да спят при нас. Подкрепяхме ги в бедата им. Някои от тях преминаха към Братството. Примери за това са Методи Константинов и Сава Калименов. Друг пример е Никола Антов, който премина към комунистите. Та имахме всички видове представители в нашите среди. И всеки един от тях накрая се определи кому да служи. А ние доживяхме дълги години, за да ги изпитаме и проверим чрез делата им. Техните дела се знаят от съвременниците ни. Трябва да се знаят и от вас.
към текста >>

А ние доживяхме дълги години, за да ги изпитаме и проверим чрез делата им.
Някои от тях преминаха към Братството. Примери за това са Методи Константинов и Сава Калименов. Друг пример е Никола Антов, който премина към комунистите. Та имахме всички видове представители в нашите среди. И всеки един от тях накрая се определи кому да служи. А ние доживяхме дълги години, за да ги изпитаме и проверим чрез делата им. Техните дела се знаят от съвременниците ни. Трябва да се знаят и от вас. Годината 1922 е паметна. Това е годината на откриване на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в България. Ние видяхме Силите Господни, които отвориха и дадоха Път на Школата.
към текста >>

93. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир.
На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година. Завършва без успех с 1 486 убити, 1 400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1 600 починали от холера.
към текста >>

94. 5_42 Британската империя и германския парен котел

Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест.
А тази идея бе дадена от Учителя. Ако я бяха изпълнили, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи. Но Англия не пожела да изпълни съветите на Учителя. Едуард VIII се ожени за американката. Той бе посрещнат в Америка като герой, че се е отказал от кралството на Британската империя заради една обикновена жена и то американка. Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест. Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII. Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя.
към текста >>

95. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

А сега ще ви разкажа няколко такива примера.
Злото е в корените на дървото, а доброто е в неговите клони. Злото отива към центъра на земята, а доброто отива към слънцето. Доброто туря злото на работа." Тук в Школата на Учителя бе направен опит да се приложи това знание - злото да служи като слуга и да работи за доброто. Но всичко се обърка, защото всички проявиха непослушание и своеволие към съветите на Учителя. Ние бяхме свидетели и проверихме на гърба си как изглежда и колко струва това непослушание. А сега ще ви разкажа няколко такива примера. Учителят никога не се е срещал с цар Борис III, както и с неговия баща - цар Фердинанд. Отначало чрез сестра Мария Стоянова, която бе от Братството, царят се е допитвал за някои въпроси. Учителят предаваше съветите си, те се занасяха, предаваха се на Борис III, но той не ги изпълняваше. Сестра Стоянова беше придворна дама още по времето на Фердинанд и продължи да бъде такава и при царуването на Борис III. Такаведнъж Учителят открито заяви пред всички на беседа: "Досега никога никой цар не е изпълнявал това, което Великият Учител казва.
към текста >>

Един пример: беше краят на август 1944 година.
Така Всемировият Учител бе принуден да ги остави да изпитат цената на своето непослушание. За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. А ние, които оставахме на "Изгрева", трябваше да плащаме за неговите грешки и досега носим последствията за това, защото комунистите никога не можаха да разберат, че той - Лулчев - няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които, всички без изключение обърка - те се отклониха от Школата и всеки си тръгна по своя път. Един пример: беше краят на август 1944 година. Софиянци забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори всички свои архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България. Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на "Изгрева" и свои дневници.
към текста >>

Оказа се, че само трима души са водили дневници.
Започват разпити. Още при първия разпит, за да докаже, че е невинен и че е работил за доброто на България, казва, че има написан дневник по всички въпроси и който се интересува, може да отиде и да го вземе от бараката му на "Изгрева". Отиват на "Изгрева", влизат в бараката му и намират дневника му на лично място. Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт беше създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 година и регент, както и Богдан Филов - министър-председател, също регент. (След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев.
към текста >>

(След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев.
Отиват на "Изгрева", влизат в бараката му и намират дневника му на лично място. Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт беше създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 година и регент, както и Богдан Филов - министър-председател, също регент. (След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев. Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една изгнила дъска, там за моя изненада намерих един вързоп. Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра.
към текста >>

96. 5_46 Продавачът на Библии

Отначало те били трима - доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите.
"Продавачът на Библии" В началото на века, когато Учителят започва своята деятелност, Той обикаля градовете и селата и събира ученици. Отначало те били трима - доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите. Това може да го видите от протоколите на първите събори. Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време?
към текста >>

Така се нареждат нещата, че Тодор Стоименов, най-младият по възраст от тримата, отива при Учителя и Му съобщава: "Учителю, аз намерих един духовен идеен човек.
Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време? Онези, които имат и четат Библията. Така се нареждат нещата, че Тодор Стоименов, най-младият по възраст от тримата, отива при Учителя и Му съобщава: "Учителю, аз намерих един духовен идеен човек. Може ли да го доведа на нашата сбирка? " "А кой е той и какво работи? " "Ами той е един много образован човек, той е книжар, продава книги и най-вече Библии." Учителят мълчал дълго време. Тодор бил нетърпелив, ето един подходящ човек. Хем ще ходи да продава Библии по страната, хем ще преподава Новото Учение.
към текста >>

97. 5_47 Окултна литература на Изгрева

Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература.
Тази окултна литература изчезна след десетилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. Парите за закупуване бяха дадени от Учителя, отклонението приятелите го направиха и накрая си платиха за това. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис, а другото е от вас. Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време. Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира.
към текста >>

98. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче.
Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията.
към текста >>

99. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Ами откъде да намерим толкова вода?
Но машините не тръгнаха. Моят брат Николай се видя в чудо и не знаеше къде е причината? Понеже беше математик, започна да изчислява какъв е дебитът на водата и дали може този дебит да задвижи тези машини. Накрая той изчисли и видя, че инженерът е направил фатална грешка с една десетична точка. Трябваше десет пъти по-голям дебит и десет пъти повече вода, за да се задвижат машините. Ами откъде да намерим толкова вода? Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е плешив, а баща ми за същата нощ фалира. Тези машини бяха ненужни и никой не искаше да ги купи, а в тях бе вложено цялото състояние на баща ми. Затова като следвах, работех, за да се издържам. Брат ми също следваше и се издържаше сам по същата причина. Иначе бяхме заможни и ако имаше десет пъти повече вода, ако беше дошла отнякъде другаде, по друг начин щяха да се развият нещата.
към текста >>

Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила?
Школата има методи, има знания, има опит. Ние имаме Живата вода на Словото и всеки един от вас може да задвижи тези два воденични камъка в себе си и да мели онези житни зърна, които ще получи от Словото на Учителя. Това е методът. Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела. Кой ви пречи да четете сами Словото и да пеете сами? Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила? Кой ви пречи да общувате по този начин? Ние преминахме през най-големите ограничения, но никой не ни спря да пеем поединично или на групи в някой дом или на планина. Ако имате условия, наемете си салон, подгответе си програма, изнесете си концерт, но за овцете на Израиля, тоест за нашите братя и сестри. Учителят бе казал: "Това Учение и това Слово е за вас, които сте в тази Школа. За света аз ще ви дам друго нещо.
към текста >>

100. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея