Търсене в текстове за 'Реквизиция'

мъже и жени, за легитимации и вечер заедно с момичетата на хазяйката ги промивахме, като те идеха да ме раздумват, за да не ми се спи. Почти всяка вечер прекарвах до 12 ч през нощта в работа. Понеже дене учех и се изморявах, ако не дойдеха момичетата, то аз заспивах, както промивах стъклата. Славка, Надя ми донасяха вечер вода за изкисване на стъклата. Тръгна ли за Сурдулица, те ми поръчваха да им взема бонбони. Така прекарах цялото лято, като през жетва бях ангажиран по реквизицията да броим снопите, да определяме средното производство и пр. С реквизиционната комисия - хора, определени от самото село, заедно с тамошния свещеник, всеки ден бяхме по нивята. На 23 август 1942 год. си потеглих за София. На 26.VIII.1942 год. си купих велосипед, марка „Майстер", за 4500 лева. Тези пари бях спечелил от фотографията. Започнах учебната година в с. Чепинци, Софийско, с I отделение. Всяка сутрин с колелото пътувах за Чепинци и обратно за София. На 10 ноемврий 1942 год. се преместих в с. Кумарица, Софийско. Там започнах да уча II отделение. Пеню Ганев се премества учител в с. Чепинци, Софийско, от 3.VIII.1942 год. до 9.Х1.1942 год, (документи) 1. Софийска областна училищна инспекция № 8746 3 август 1942 г. София До Госп. ПЕНЮ ГАНЕВ БОБЕВ, учител в с. Сувойница, Вранско (копие до г. Околийския учил. инспектор гр. София - II, Главния учител (Директора) с. Чепинци, Софийско, и Пунктовия учител в с. Чепинци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2082 от 8 юний т. г. на
към текста >>

царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед Още преди месец и нещо бях казал на царя, че за нас важните събития ще настанат към 23 юни. На 23-ти започна реквизицията на бинокли и револвери. Писах му веднага писмо, а на 24-ти започна пък гражданска мобилизация срещу работничеството. Писах му, че това е погрешна политика. На 26-и започнаха руски работи в Бесарабия и той почна да ми праща телеграми и рапорти чрез Севов. Имаше едно уплашване и желание да се бърза. Задържах ги. Казах да искат сведения в Берлин. Да се срещнат с тукашните немски и италиански. При влизането той ме нарече: - Да се видиме и с тайния си съветник. Аз започнах да се смея. Разправи ми какво е говорил с немеца и какво е настоявал да ни подкрепят. От него е разбрал, че вероятно Карол със своето нагаждане към националсоциализма е докарал, ускорил идването на русите, които са видели в това едно желание да се препречи пътят на тяхното влияние към юг и са решили да свършат тая работа. - Вие ни изоставяте за тия, които вас изоставиха - рум[ънците], заради вашите сметки и смръдлив петрол. Също кокетирате с турците - както някога беше фон дер Голц, сега е Папен539; а ние, които задържахме целия балкански блок, да ви не удари през средата, за да ви счупи оста, та можехте да си реализирате плановете, нас не ни зачитате за нищо. Но ако все така карате, тука ще стане славянско море. Аз не мога да се боря с народа си, а ако той вижда, че само други го подкрепя, да остане признателен там
към текста >>

сеел разкол в църквата! Бил образувал секта и тем подобни! Да, разкол и секта в нашата църква сее и е веело вече самото наше духовенство, особено висшето, което в болшинството си се е вплуло в смрада, разкола и има стремеж да се грижи само за своето материално забогатяване. Г-н Дънов бичува тия отрицателни качества на духовенството. Па и целия народ ги бичува. Аз бях началник околия миналата година, пропътуваха целия Бургаски окръг като делегати на Военното Министерство по реквизицията, военните помощи и пр. Видях що е сега нашето духовенство. Видях, чух оплакванията на народа от него. Аз зная всичките им велики дела, велики страдания, неволи и пр. всички жени и мъже, деца и старци, моми и баби и добитъка, даже ако щете, изпълниха своя свещен дълг към нашата многострадална родина, само духовенството с малки изключения не стори нищо. Примери има изобилно. И сега в служителите на Правдата, на Истината, на Светлината, на Свободата и Обединението те виждат нещо страшно, виждат богомили, сеещи разединение. Думите, с които Г-н Дънов е привършвал Своя разговор или беседа, при въпроса за бъдещето на българите е било: "Сега се извършва обединението на българското племе. Тоя народ е избрания Божия народ. Той е Израиля сега, има да изпълва велика мисия на Земята и трябва да я изпълни. Да се отложи благословението не може. Ако българите бъдеме всякога чисти в мисли, желания и дела, скоро ще се завърши всичко и българите ще се успокоят и с много малко загуби. Ако ли не, ще се отложи
към текста >>