Търсене в текстове за 'Ред'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

I. ПРЕДИСЛОВИЕ / Д-р Вергилий Кръстев – с. 3

9. Дисхармонични състояния сред музикантите

12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

40. Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

78. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света 4

11. Последният концерт пред Учителя

СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР

ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС

2. 2_01 Изгревът

Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.

Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.

Това предразполага певеца.

Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева".

Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.

Те настъпват преди традиционните празници.

Започват да се редуват репетиционни дни.

Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон.

3. 2_02 Учителят като цигулар

Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява.

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.

Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици.

На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.

Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им.

Музикалният език на Учителя бе определен и чист.

Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.

Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление.

Затова тоновете бяха с определен колорит.

Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.

4. 2_03 Лунен химн

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.

Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.

Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.

Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите.

Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.

Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.

Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.

Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.

Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита:

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".

Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.

В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.

В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.

За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.

Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов.

В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.

В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.

Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.

За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви.

Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".

Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.

Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех.

За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".

Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.

Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво!

Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика.

Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество.

И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение.

Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога".

Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.

Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят.

А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града.

Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение.

Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен.

Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда.

Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски.

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш.

Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб.

А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши!

9. 2_08 Пророческа дарба

Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред.

Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.

" "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество?

Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя.

Помолих я да предаде писмото на Учителя.

Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя.

А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

"Дисхармонични състояния сред музикантите"

Понякога се редуваха и останалите цигулари.

Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири.

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.

Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас?

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.

Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.

Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните.

Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя.

Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички.

От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?

Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него.

А някои от нас бяха много по-напреднали от него.

Някои следваха консерватория, а някои преди години я бяха завършили.

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах.

Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?

Започна да напредва.

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите".

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.

То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.

Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога.

Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.

Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.

Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.

Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието.

Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността.

Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.

Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя.

Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.

След като се убедих и уверих, че съм го запаметил за десетки години напред и за цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап.

Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация.

Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

"Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител"

Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.

В нея имаше ред и порядък.

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!

А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък.

Това били представителите на "Изгрева".

Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.

Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".

Той я изслушва внимателно и съсредоточено.

Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността.

Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността.

В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.

Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята."

Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.

Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител".

Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.

Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея.

Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение.

И така вещите бяха раздадени, като предварително всеки бе дал някаква сума.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя.

И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение.

Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас.

Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината.

На стража съм пред Духа Господен.

Урокът е предаден за онези, които са ученици.

Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.

Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.

16. 2_16 Пълководците от миналото

Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила.

Някои от приятелите ми предложиха топъл чай.

Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.

Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме.

Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.

Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.

Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше.

Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя.

Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.

В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя.

Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях.

Това според Учителя е идеалното разрешение.

Тя се отваря и пред мене застава засмяното лице на онзи приятел.

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Предложиха Му кон, но Той отказа.

Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред.

Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон.

Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.

Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера.

Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя!

Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя.

Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител.

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!

По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване.

Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата.

Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос.

Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод.

И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина.

И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси.

Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".

И те се завъртяха и отидоха към своя финал, както ги бе определил Великият Учител.

18. 2_18 Кой управлява света?

Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори.

Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило.

Тя излязла и предизвикала голям шум.

Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.

Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!

Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.

Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство.

Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.

В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня.

Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?

Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия.

С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!

Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.

През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията.

Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител.

Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.

Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.

Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света.

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители.

И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.

Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов".

Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира.

Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения.

Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.

След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал.

Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко.

Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.

Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит.

Но Игнат все пак остана в нашите среди.

Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин.

"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.

Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам.

Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли.

Оказва се, че той е един от същите, които са идвали в неговата барака при нелегалните събрания на "Изгрева" преди 9 септември 1944 година.

Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас.

Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията.

Ако беше някой друг, щяхме да го накажем по- строго, защото ти знаеш, не ние предателите ги наказваме по-строго от враговете.

Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен.

Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит.

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

"Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога"

Онова, за което предупреждаваше Учителя преди двадесет години, се сбъдна през 1939 година.

На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи.

През 1941 година, нощните въздушни нападения със самолети са предпочитание на английското командуване.

Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща.

Над София се вече чува предварително воят на сирените.

Беше съсредоточен в Себе Си.

Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни.

На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ.

Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната.

Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.

А Господ и Бог сега присъствуват тук, пред теб, на тази поляна.

Ще мога ли да издържа на онова, което изрече пред мен Учителят?

Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над София.

А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи.

Аз мълча пред откровението на Духа Божий, на Духа Господен и на

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.

Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.

Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки.

Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха.

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.

Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война.

Аз бях представител на този народ.

Аз бях представител на Школата на Учителя.

Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител.

Но Бог бе предопределил друга съдба на света.

Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен.

И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител.

Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи.

Той трябваше да се разреши по начина, както бе предначертан от Този, Който ръководеше съдбините на света.

Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни.

Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров.

Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война".

Случи се така, че бях свободен и когато се явих пред Учителя, разбрах, че Той ме чака да Му бъда придружител през предстоящите четиридесет дни.

Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен.

Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади.

Когато тръгвахме от "Изгрева", обикновено сестра Савка предварително приготвяше раницата на Учителя.

Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си.

Беше утеснен и съсредоточен.

Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната.

На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя.

Дойде време да направим редовната си почивка.

Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб.

Накрая те се престрашиха, едно след друго пристъпиха към нас и застанаха пред Учителя.

Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде.

Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя.

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Учителят гледа пред Себе Си.

Небето този път взе предпазни мерки."

Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.

Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето.

За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.

Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец.

Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.

По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.

Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком.

Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува?

Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.

Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме.

Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това.

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

" Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него.

И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички.

"Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше.

Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения.

Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител.

26. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С.

Това бе едно много ефикасно средство.

Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб.

Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено.

Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака.

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.

Учителят си беше заминал един ден преди това.

Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития.

Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина.

Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно."

27. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта.

28. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".

Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.

Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.

Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.

В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него.

Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката.

Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия.

Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост.

Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството.

29. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.

30. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Изходно положение: Дясната ръка пред лявото рамо.

малко напред и малко повдигната до 45 градуса.

При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред

Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо.

31. 2_31 Едно мнение

Световната музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове.

Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори.

При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас.

32. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа.

Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си!

Долу стоях пред прозореца Му с часове и не смеех да се кача.

Той седеше пред масичката Си.

И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?

Пред мен е безкрайността на мировата еволюция.

Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената.

Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях.

Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си.

Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство.

На масата пред него

Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството.

Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.

Ще направят същото, което направиха поколенията преди тях.

33. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

И според това кой колко тежи, заплатено е за нас от Учителя.

За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на земята.

Определено е за какво време: един - за десет, друг - за двадесет, трети - за тридесет години на земята.

Да кажем, че за тази задача са ви определени двадесет години.

Това е окултен закон, според който не можеш да служиш на двама господари едновременно.

Така че животът ви в Школата е предварително определен, предварително откупен.

Цената на всеки ученик в Школата е строго определена.

34. 2_34 Отклонението от Школата

Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България.

Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града.

И ние ги купувахме, без да знаем защо ги купувахме и какво представляваха тези книги.

Знаех, че е превод на Георги Радев, редактора на "Житно зърно".

А като платят, ще изгубят блaгоприятните условия, както и времето, което им е определено да бъдат в Школата.

Този живот предварително бе откупен от Учителя, за да може ученикът да работи в Школата и да използува времето, определено за това.

35. 2_36 Чистотата на идеите

После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!

Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци.

Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са.

Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече.

Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на масата пред мен.

36. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.

Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда.

При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.

37. 2_39 Ризата на латвийците

Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава.

Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение.

Тя коленичи пред Него и целува десницата Му.

Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.

Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си.

38. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога"

Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа.

Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.

Тук нещата са точно определени и математически изчислени.

Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците.

Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата.

Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел.

Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне.

Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време."

Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели.

Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов.

Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено.

За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас.

Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения.

Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.

Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той.

"Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата!

Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.

Но всеки, комуто съм разказвал това, по различен начин го е тълкувал и по различен начин го е препредавал.

Дори се стигна дотам, да го предават като своя опитност и като че ли Учителят лично им го е казвал.

Това бе кощунство пред Учителя, пред Школата Му и пред человеческия род, който бе изпратил своя представител пред Великия Учител, за да засвидетелствува той Кой е този Учител и за какво е дошъл!

А аз бях само един представител на това човечество.

И съм длъжен да ви го предам.

39. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси.

пред салона.

През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.

А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме.

Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии.

Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.

Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици.

Така Учителят ни предаде един урок за чудесата.

На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо.

Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия Учител.

40. 2_42 Общение на човешките души

Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя.

Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя.

Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе.

Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса.

Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист."

Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен.

А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.

41. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

В първите години, когато се устройваше "Изгревът", Учителят бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено.

Но какво било учудването, когато следващата неделя приятелите излизат горе и що да видят - плодните дръвчета, които са засадени предната неделя, сега ги няма.

Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение.

Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?

Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал."

Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си.

42. 2_44 Времето на Великия Учител

Не проумява, че това е времето на Великия Учител и за да се определи това време, да се даде това време, Божественият свят създаде цяла нова Вселена, за да може Словото на Бога да се вмести в тази Вселена.

43. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък.

Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.

Председател на събранието бе Тодор Стоименов.

Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.

Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга.

Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата?

Отначало властта не ги отхвърли, защото не предполагаше, че дъновистите ще искат да общуват с нея.

Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса.

Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад.

Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения.

Понеже "Изгревът" е разрушен, ще ви предложат да се вместите в някой партиен клуб и ще ви определят часове за посещение.

Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте.

Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.

Отмествам махалото към средата на стаята - нищо не се движи.

Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството.

Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле.

И накрая, Учителят ще нареди на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева".

Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства.

Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".

44. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти".

Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков.

На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание.

На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.

През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.

Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор.

Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри.

А онези, които са дошли на събора предния ден, са вече на "Изгрева".

Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер.

Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам.

Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.

Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство.

Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо".

Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора.

Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател.

Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам".

Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията.

Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас.

Ето така проявеният Христос, проявеният Бог в света, отмени блокадата и съборът на Бялото Братство започна в строго определения ден и час.

На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия.

Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец.

Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа.

45. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя.

Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена.

Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август.

Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм.

Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.

2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад.

И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.

46. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната.

Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени".

Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко.

А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя пред Учителя.

Това са Слова на Учителя, които Той дава лично на нея и които са предназначени за учениците.

Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов.

Савка бе тази, която за първи път ме заведе при Учителя и ме представи.

Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука".

Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя.

Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи".

И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него.

Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик.

Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си пред този ученик, който има проекция на физическия свят.

Тримата ученика представляват Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни .

Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения.

Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя.

След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет.

А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност.

Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха.

Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата.

Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя".

Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев.

Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева".

10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е,

Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от

ред и порядък.

Това общество си има свой ред и порядък, то си има

Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод.

Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя!

47. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат.

1. Първото оригинално Слово на Учителя представлява Неговата кореспонденция с приятелите от провинцията.

Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена.

"Учителю, какво да предложим на онези българи, които се интересуват от Учението?

След това идва ред на Паша Теодорова, която редактира този текст и го подготвя окончателно за печат.

Това означава, че четири пъти в седмицата, Учителят трябва да изслушва прочитането на редактираната от Паша беседа.

А това са месеци наред и двадесет и две години Школа.

По-късно Паша забравя, че е дала тези оригинали за печат и започва да прави своя редакция за предстоящото за печат томче.

Но това не е по указание на Учителя, а резултат на свободната редакция на Паша.

6. В следващия етап, Паша започва много свободно да редактира Словото на Учителя.

От 1945 до 1950 година излизат към петдесет томчета, които са свободно редактирани от Паша.

Винаги е присъствувала, дори за броени минути, и някоя друга сестра и е виждала по израза на лицето на Учителя, че Той изобщо не е съгласен и не одобрява такова редактиране.

При сравнение на свободната редакция на Паша с оригинала, виждаме, че тя води до съвсем други заключения и изводи.

Брат Неделчо Попов стана и пред всички изобличи Паша в свободна редакция на Словото.

Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета.

Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша.

Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите.

Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха.

Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача.

След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат.

Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък.

Можеше спокойно, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал.

13) Всички стояха втрещени и се чудеха този брат откъде се яви, кой му даде тази беседа да редактира и откъде намери сили да прочете всичко това.

Другите братя върнаха подготвените от тях редакции.

Накрая Борис Николов реши, че щом и другите са редактирали и променяли свободно Словото - по- добре да се остави Паша да работи, както е работила досега.

Борис наложи своето решение на задачата, защото беше председател на Братския съвет.

Аз също съм за това - да се печата оригиналното Слово, без редакция.

Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн.

Това е същият безименен брат, който върна оригиналния текст на беседи от Учителя и не пожела да ги редактира и да посяга върху Словото на Учителя.

На колене пред него!

Ето, мъздата му е с него, и въздаянието му пред него."(Исайя,гл. 40,ст. 10)

Поклон пред Незнайния войн на Бялото Братство!

48. 2_50 Учителят

В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия!

Предпочиташе светлите цветове.

" "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало!

Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа!

Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание.

49. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент.

Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика!

Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител.

Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не!

Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери.

А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата.

За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели.

А музиката е средата, в която Божествения Дух твори.

50. 3_02 Чужди по дух хора

Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума.

Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа.

Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас.

Един заведе Говедаров пред органа, друг му поднесе стол, трети му сложи нотите и с голямо уважение той бе настанен на моето място.

Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място.

Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи.

След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика.

Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири!

Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз.

Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н.

Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.

Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона!

Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило.

А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат.

Ние бяхме свидетели и действуващи лица в това чудно представление за обучение и поука на следващите поколения.

Аз изпитах най-голямо неудобство пред него, понеже му бях ученичка по хармонизация, а трябваше да му откажа мястото си пред Учителя.

51. 3_03 Откраднатите хармонизации

Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика.

Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява.

Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас.

Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя.

Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя.

Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията.

Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!

През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.

Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака.

А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен.

Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока.

Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.

В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му.

52. 2_14 Великата симфония на теменужките

А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури.

Ние за тях сме работна среда.

53. 3_04 Росни китки

Можете ли да си представите такова своеволие?

Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.

" А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас.

Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти.

54. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя.

Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение.

Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.

Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя.

Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева".

А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства.

Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе концерт тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство".

Оглеждаме се наоколо, неколцина сме от онези сестри, които смятаме, че сме най- преданите и верните на Учителя.

Може да не се харесваме помежду си, може да има спор коя е най-напреднала от нас, но всички се бяхме убедили в едно - че сме верни и предани на Делото на Учителя.

Та това бе голяма, изпречила се греда - бариера: прескочи я, ако можеш.

Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него.

Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие.

Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.

55. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града.

Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева".

Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт.

Неделчо беше много слънчев човек, раздаващ се на всекиго, безукорно честен и предан на Учителя и Делото Му.

Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг.

" Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя.

На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм.

Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера.

Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът.

Това бе едно състояние, в което човешката душа се схващаше като състояние на безпределност и вечност, в което понятията за време и пространство изчезваха, за нас Словото на Учителя бе онова Божествено Съзнание, което се втичаше у нас и ние бяхме съпричастни Нему.

Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността!

Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен.

56. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен.

Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка.

Те бяха поканили Учителя на концерт, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на концерт именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек.

Бяха свикнали да го виждат на концерти и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България".

Застават пред гардероба.

Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си.

Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града.

След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка.

Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин.

" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".

57. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт".

Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете.

Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак.

58. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите.

Имаше моменти, когато възразяваше на Учителя пред всички.

Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан.

Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата.

59. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му.

И то - преди беседа на Учителя.

Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов.

Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме.

И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа?

Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя!

" Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят.

Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него?

Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева".

След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите.

След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка.

По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник!

Представяте ли си?

60. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

" Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия".

Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка.

Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване в редиците.

Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова.

Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд.

През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.

Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".

От ония места, които са строго определени, но от самия Него.

Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа".

61. 3_12 Христо Дързев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Туберкулозата бе бич в онези времена и посече много младежи от нашите братски среди.

Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията.

Според мен Христо Дързев, със своите разработки на песните от Учителя, достигна до върха на своето творчество.

И той ще довърши една работа, започната от предишното поколение, което не можа да я довърши.

62. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Завесата се вдига и представлението започва.

По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините.

Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред.

Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението.

След представлението, приятелите вкупом се връщат на "Изгрева", а Учителят ги пресреща и ги пита: "Хареса ли ви оперетата?

Е, това на Жечо няма да му навреди, а ще му заздрави духовната връзка в семейството".

На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева.

63. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри.

Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред.

Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва.

Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно.

Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена.

После ще я заредиш.

С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.

Беше му предал урок за чистотата.

64. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни.

На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя.

И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника.

В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята.

Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи.

Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора!

Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма.

Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво.

Приеми нашата благодарност, нашата преданост, нашата любов.

Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоя живот ще остане винаги в нашите сърца.

Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.

65. 3_16 Георги Куртев

Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила.

Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година.

Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха.

Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни.

Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него.

Споменавам нарочно думата "изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие.

66. 3_17 Истинското подвизаване

Това място бе определено от Учителя.

Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон.

Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният.

Не пасват, не се свързват тези две неща, според брат Васил.

67. 3_18 Изпитът

Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно.

68. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

Понякога се събираха братя и сестри и на групи посещаваха братствата в провинцията - тогава се пееха песни, разказваха се новини от "Изгрева", всеки носеше в себе си нещо от Словото на Учителя и го предаваше на онези, които го очакваха и бяха готови да слушат.

Ние бяхме една жива верига и всеки приемаше и предаваше онова, което бе възвишено и облагородяваше както самия него, така и другите.

Идват приятелите, разказват за преживяването и споделят с Учителя, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен, както и за всички съвременници и очевидци по това време.

Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова усърдни в делото!

Години наред записвах такива случаи: онези състояния, през които всеки един от нас минаваше ежедневно - през материалистичното съзнание, през религиозното съзнание - в стремеж да се добере до духовното съзнание.

69. 3_20 Души в почивка

Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона.

Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя.

Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева".

Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство.

Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация.

Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд.

През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви.

Разположени бяха по строго определени градове в страната.

70. 3_21На балет с брат Ради

Обикновено, когато имаше някакво представление в София - театър, концерт, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера.

Тогава София беше средище на висшето общество.

Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите.

Предава се вестта от уста на уста на всички, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет.

А техните места са на втория ред и то - в средата, там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми.

Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи.

" Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа.

Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата.

Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред?

" "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите.

Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте." Учителят спира, оглежда се и казва: "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа." Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.

71. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите.

Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото.

Този ритуал е предхождал военните стълкновения и войните, които са водили българите".

Като съпровождаше всичко с определени стъпки в строг ритъм.

Защото българинът днес стои пред лицето на Бога и неговата мисия е да се даде чрез него Словото на Бога.

И да го запази и предаде на останалото човечество!

72. 3_23 Окултната музика на Учителя

Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.

Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.

състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика.

"Музиката е едно от великите средства в света, с

В нея има образи, идеи, ред и порядък.

Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение.

Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот.

Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше.

Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.

73. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Музиката е била в услуга предимно на религията.

Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост.

Музиката се смятала за всемогъщо средство.

Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване.

Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката.

Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното.

"Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред.

Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика".

Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към боговете и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост".

Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията.

Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика.

Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост.

Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката.

74. 3_25 Музиката на Светлината

Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите.

Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея.

Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина.

75. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях.

Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".

Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено.

За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове.

Тогава ние смятахме, че имаме много време, че времето е пред нас, ние бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща.

А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов.

Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.

Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили?

76. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул.

Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха.

Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели.

Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.

Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев.

Освен това Учителят беше наредил всички тези листове, за които става въпрос, да се преписват в две тетрадки, за да могат да се съхранят.

Мнозина от нашите музиканти са вписвали в тази тетрадка точния и оригинален, нотиран предварително и одобрен от Учителя нотен текст.

" Те само вдигаха рамене, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си песен.

Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя.

А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика.

Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава.

А първият плод се принася пред нозете на Великия Учител с Любов.

77. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Тези мои думи и бележки, които аз диктувам и изказвам пред лицето на Учителя, когото уважавам и боготворя над всичко в света - не считам за нужно да ги доказвам по човешки.

Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа.

А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен.

Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства.

То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество.

От друга страна, ние престанахме да доказваме пред другите музиканти същността на музиката Му.

Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите.

Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин!

Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение.

Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг.

Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен.

Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения.

Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора.

Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре.

78. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди.

Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните.

Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията.

А това аз го разказах в предишния разказ.

А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят и постепенно предаваше упражнение след упражнение.

Или свали най-напред мелодията, а после даде упражненията.

Тогава аз го извиках, заведох го при Учителя и там му казах пред Учителя онова, което ми беше поръчал да му кажа.

Това се случи и по средата, и в края, когато се даваше Паневритмията.

Те влизат в строго определени личности, които им стават проводници и изпълнители.

Шест двойки по 12 лъча представляват 12 х 12 = 144.

Той стоеше изправен пред две цигулки и ги разглеждаше.

Те са ми като талисман от Учителя." Това тя го заяви пред мен, когато аз издавах моята песнарка и включих онези песни, които бяха дадени чрез нея.

А кому ще ги предаде?

А какво ще стане, ако след още двадесет години тя не предаде останалите три-четири песни, които смята за талисман от Учителя, ако доживее до това време?

Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела.

Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя?

Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни.

Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му.

79. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка.

Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя.

Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си.

За мен бе ясно, че тя искаше да се докара пред приятелите, да бъде интересна, да бъде забелязана, търсена, уважавана, зачетена като певица и личност с особени дарби и качества.

Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време.

Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони.

Беше много интересно как те мигаха пред оригинала, та дори стигаха и дотам, че не го приемаха за оригинал.

И тя стоеше пред него, мигаше и се чудеше какво да каже.

Това го е писала собственоръчно Катя Грива и за мен това е оригиналът, защото аз уважавам този, който го е писал, а не вас, която сте тук пред мен".

Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова.

Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя".

Намирам се пред Учителя.

А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".

80. 3_31 Истинската работа

Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите.

Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица.

От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него.

Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено.

През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала.

Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя.

Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него.

Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го.

Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години.

Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата.

А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача.

Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало.

А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух.

Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.

Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога.

Това става, когато тази личност се смири пред Бога.

По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа.

81. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя.

Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом.

Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго

определено място.

По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.

Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие.

Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце.

Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни.

Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома.

И Учителят повтаря думите на кака Гина, казани преди това пред мен.

82. 3_33 Съдба от Небето

Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред.

Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката.

Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов.

Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката.

Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи.

" Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата.

Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една.

Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите.

Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с песента от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха.

Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си.

Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди.

Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му.

Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си.

83. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека.

Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение.

Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки.

Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата.

Песнарката бе пред Него.

След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос.

Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му.

Тя също присъствуваше на "Изгрева" - имаше си свои представители.

За което много съжалявам и имам определена вина пред Учителя.

Затова Учителят ми нареди да намеря грешките, да ги коригирам и да направя ново издание.

Пред вас ще стои въпросът дали ще изпълните Волята на Учителя?

84. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Какво е личният живот на човека пред Волята на Бога?

Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога?

Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога?

Но така се случи, че не се сполучи - пропуснах времето, определено за изпълнение Волята на Учителя.

Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески?

Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия.

Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат.

Друг охранява сега "Изгрева" и ако някой наруши тази охрана, ще отговаря пред Бога." Не можахме да разберем добре тогава думите Му.

Но когато Той си замина и когато дойде време "Изгревът" да бъде пометен до основи, тогава разбрахме, че нашите молитви не бяха стигнали до ушите на Бога, а онзи, който го охраняваше, беше вдигнал своята охрана и "Изгревът" се разгради и отвътре, и отвън за броено време от строго определени хора.

Пред комисията всяка песен се представяше отделно и тя приемаше песен след песен с протокол.

За доказателство представях към всяка една песен оригинала, взет като лист от папката или от тетрадката.

Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата.

Дори когато сега той отстъпваше пред оригинала, те изпитваха повече уважение към него, отколкото към мен.

Та тези от комисията му бяха повече лични приятели, но накрая не смееха да вземат явно негова страна пред оригинала, защото се водеше протокол.

Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички.

Трябваше да се преклонят пред Словото на Учителя.

Личността трябваше да отстъпи пред Истината.

Но тази комисия беше убедена предварително сто на сто, че ще ме срази окончателно, веднъж завинаги ще се справи с мен и ще се даде правото на Кирил Икономов.

Ето, сега има още живи представители от тази комисия.

85. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му.

Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам.

Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят.

Не застанаха да подкрепят и защитят една Божествена кауза, за да не се позволи да се коригира Божественото, а се поддадоха и отстъпиха пред собствените си личности, защото имаха към мен неприязън от дълги години поради други събития, станали в Школата.

Решавайте и се определяйте за кого сте - за Бога или за Кирил?

Който нареди каква свирня да се свири, той определя как се играе хорото, защото има различни свирни и за всяка свирня си има хоро, играе се по друг начин, с други стъпки, съвсем различни от предишните на другите хора.

Та друг нареди да се свири друга свирня, което никой, ама никой не очакваше, дори аз самата.

Аз задавам въпроса: "Кое предхожда: първо Божественото или нотният запис?

И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях.

Представих и нея пред комисията.

А само преди един час беше у мен!

Според тях аз се налагах.

Представяте ли си такова нещо, такава мисъл, която се бе загнездила у тях?

Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи.

Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила.

Преди да изпее тази песен Георги, комисията се противеше да се подчини на оригинала.

Та той се гордееше години наред с това, че тази песен е дадена в негово присъствие.

Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела.

"Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо!

86. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят.

Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат.

И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши.

Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за издаването на песнарката.

Неделчо Попов предаде да се печата в печатница, където се печатаха военните карти - това беше картографски институт.

След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях.

Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа.

Въпросът беше за издаване на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал.

Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева".

По-късно стана професор в консерваторията и предаваше уроци по арфа.

Най-доброто и най-точното изпълнение трябваше да бъде на цигуларя Петър Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал.

Всички тези грешки аз съм ги коригирала в личната си песнарка, с която работя всеки ден пред пианото.

И ако имам някаква вина, то е пред лицето на Учителя, а не пред нея.

4. Лиляна Табакова не предаде всички песни.

Както тя обичаше да казва пред мен: "Имам още три песни от Учителя, които ми са като талисман и на никого не си ги давам".

Тогава те трябваше да избират и да се определят на коя страна ще застанат - на страната на оригинала или на страната на Кирил Икономов.

Но ако бяха минали през моя дом и бяха видели оригинала, те трябваше да се определят.

Всеки един щеше да определи самостоятелно на чия страна да застане.

Всеки да види оригинала и след това да се определи.

Но Борис ми попречи, а и попречи на онези приятели да видят Истината и да се определят.

87. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя.

Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов.

Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов.

Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.

Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора.

Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита.

Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват.

Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година.

Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си.

Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието.

През онова време имаше един редактор на "Всемирна летопис" - Иван Толев.

На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше.

И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов.

Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада.

Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя.

И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето?

А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя?

Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои представители на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет.

88. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси.

А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво".

Ето, това според мен е нейната втора грешка, с която тя не можа да се справи.

Отговаряте пред Учителя.

" И му изредих всичко, което знаех от тридесет години за него.

А Табакова е цялата занемяла - нито знаеше, нито можеше да предположи кой стои до нея.

Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога.

Че бил настоявал пред нея да ги заучава и да ходи при Учителя?

Ние си замълчахме, но когато се поместиха песните, наредихме да се махнат онези думи, че песните са дадени чрез Лиляна и Кръстю.

Четвърто: В нея имаше ред и порядък.

Тя поддържаше в ред материалите си.

89. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Но Учителят нареди на мен, а не на тях.

Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона.

Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка.

Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю.

По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание.

Аз не предполагах, че тя може да постъпи с мене по този начин.

Защото според всички тя си била такава.

Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея.

90. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка.

Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня.

Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него.

И пред него няма никой.

Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя.

Снопът от светлина го води и спира на едно точно определено място.

Методи застава на определеното за него място.

Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг.

Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето.

И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен.

Та има много по-достойни от него сред братята и сестрите.

Методи Шивачев престоява горе известно време пред слънцето.

Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя.

91. 3_42 Паневритмията на Изгрева

На "Изгрева" имаше представители от цяла България.

Накрая Учителят изсвири с цигулката си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа.

От това време има няколко снимки, на които се вижда как Учителят е седнал на стол, няколко сестри са пред Него в поза за игра, а на пианото е седнала сестра и свири.

Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма - Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добродетел.

Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителят бе създал една вътрешна група от сестри, в която бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше.

Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката.

В онзи етап Учителят дава беседите пред класа на Добродетелите.

Защото българската душа и българският дух са определени да съчетаят тази мелодия, ритъм и движение и да направят долу на земята общение с Бога и с Великия Учител.

България е определена за това.

Българската Паневритмия е определена за това.

Ние с живота си бяхме заслужили тази привилегия пред останалото човечество - това, което бе днес и онова, което трябваше да дойде утре.

Беше създадена една група от няколко сестри, които разучаваха Паневритмията с Учителя в салона и после я предаваха на останалите приятели, които идваха на "Изгрева".

Обикновено ставаше така, че всеки, който идваше, хващаше се в кръга, поглеждаше онези, които бяха пред него и играеше според това, което виждаше.

Това предизвика неодобрението на Учителя, който каза веднъж: "Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно.

Вие вредите на Мен, на себе си и на останалото човечество, защото от тук тези погрешно изиграни упражнения създават дисхармонични състояния и вихри и те се прехвърлят и предават на останалото човечество.

92. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?

Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.

"Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.

Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога.

Тя отхвърля всички предложения.

Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.

Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.

Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.

Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.

93. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

По-късно всеки идваше, влизаше в кръга, оглеждаше се как играят онези пред него и играеше според тях.

А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията.

Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове.

Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език.

Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов.

По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български.

Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя.

И се определете още отсега на чия страна сте!

След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко Искренов, за да направи албум, който да приложи към текста.

Братът упорствуваше - настояваше и убеждаваше, че само след двадесет години никой няма да знае тази история и че сега е времето да се подредят нещата и материалите, докато сме живи.

Това всичко бе определено да се случи.

Никой няма да знае какво представлява този труд и кой го е направил и има опасност дори да се загуби.

Елена Андреева наистина го умножи в няколко броя, но тя не отбеляза авторите и не направи коментар в едно предисловие към труда, за да обясни как и по какъв повод е създаден.

Преди известно време идва един брат и ми показва този свитък.

Аз го запитах знае ли какво представлява това и се оказа, че той нищо не знае.

И накрая, като приложение, пред вас щяха да бъдат снимките на Ярмила и Мария, направени от фотографа Васко Искренов.

И всичко щеше да бъде направено така, както Учителят бе наредил да се направи.

Сега разбрахте ли кой ми направи най- голямата беля пред Учителя?

И не ми позволи да си изпълня задачата така,както трябва пред Него.

Дойде и това време да се коригира онова, което е създадено от Учителя, чрез Учителя и посредством учениците на Школата.

Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това.

Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко.

За него Учителят бе казал, че е окултист, обърнат с главата надолу и представител на Черната ложа.

Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома.

Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю.

Учителят лично го е определил.

Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми!

" Наведох се, взех ги и ги изхвърлих, като ги оставих пред бараката на онези, които бяха ги вкарали в стаята на Учителя.

Тогава видях пръста на Небето и на Учителя, който бе взел мерки преди това.

94. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания