Търсене в текстове за 'Растение'

83. 18. КОЙТО ВЛИЗА Неделна беседа от Учителя, държана на 8.VІ.1930 г., София - Изгрев. - В: Делата БожииСила и Живот: Неделни беседи, серия XIII, т. III

ТОМ 21

В понятието „ближен” влиза не само човек, но и всяко животно и растение, от най-малкото до най-голямото.
Онзи, който минава за вярващ и признава Бога, трябва да докаже това. Как ще го докаже? Чрез живота си. Ако обича Бога с цялото си същество и ако обича ближния си като себе си, той е истински вярващ. Той е еднакво справедлив и към себе си, и към ближния си. В понятието „ближен” влиза не само човек, но и всяко животно и растение, от най-малкото до най-голямото. Божественият закон включва в себе си и хората, и животните, и растенията. Следователно той има пред вид страданията и на най-малките мушици и растения. Не е безразлично дали страда някое растение или не. Възвишените същества се вслушват във страданията й на растенията й им се притичват на помощ. Хората не чувствуват страданията на растенията и на животните, понеже не са развилисърцето си до степен да възприемат и най-малките страдания.
към текста >>

Не е безразлично дали страда някое растение или не.
Ако обича Бога с цялото си същество и ако обича ближния си като себе си, той е истински вярващ. Той е еднакво справедлив и към себе си, и към ближния си. В понятието „ближен” влиза не само човек, но и всяко животно и растение, от най-малкото до най-голямото. Божественият закон включва в себе си и хората, и животните, и растенията. Следователно той има пред вид страданията и на най-малките мушици и растения. Не е безразлично дали страда някое растение или не. Възвишените същества се вслушват във страданията й на растенията й им се притичват на помощ. Хората не чувствуват страданията на растенията и на животните, понеже не са развилисърцето си до степен да възприемат и най-малките страдания.
към текста >>

84. 9. ВСИЧКИ ИСКАТЕ ДА ИМАТЕ ВЛАСТ (бр. 3, 18.І.1930 г.)

ТОМ 21

Човек днес трябва да проучва живота като едно изкуство, за да знае законите на растението, законите на силите, които градят.
да отговаря на целите, които са поставени. Мнозина днес имат желание да поправят живота в България. И кой ли не би искал да стори добро на народа и себе си? Но всички забравят, че не е важно какво има и вярва човек, а какво може да оползотвори, да обработи; а человек не може да обработи повече, отколкото има материал - нито да продаде повече, отколкото е изработил. Обаче има разлика между свирението на един глупец и виртуоза. Човек днес трябва да проучва живота като едно изкуство, за да знае законите на растението, законите на силите, които градят. Убежденията си трябва не да променява, а да ги разширява. И тогава човек ще бъде не зрител на живота и играчка в ръцете на „условия” и „съдба”, а мощен творец на новите ценности, на новото разбиране, което носи Мир и Радост на всички братя-человеци.
към текста >>

85. 65. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 18, 12.V.1930 г.)

ТОМ 21

Но животът ни има смисъл, когато се проявява в пълнота - това е здравето; а здравето се нуждае от знание, любов и свобода, за да се прояви растението, както зърното изисква светлина, топлина и влага, за да забогатее, сиреч от едно зърно да направи клас със стотици зърна.
За да ги опитате, трябва да ги приложите - вий ще имате вече една опитност - а опитността е като ядението: другояче разправя тоя, когато е ял самият той, и другояче тоя, който е гледал и или му разправяли за някое ястие, което той нито помирисал даже. И тъй, аз ви обещах да ви кажа какви са новите пътища за добиване здраве, богатство, сила и власт. Ще ви кажа преди всичко, че това, което ще ви пиша, е опитвано и от мен лично и от много още хора - и винаги резултатите са били положителни - в смисъл - винаги е настъпвало едно подобрение на положението: в едни по-малко, в други повече - според усилията, вярата и стремежа точно да се изпълни това, което природата изисква от нас. Разбира се, вие всички знаете много от това, което ще ви пиша, защото то от хиляди години е практикувано на разни места в света - и сега само наново се възстановява - а има и неща нови наистина, които сега им е дошло времето да се кажат и приложат. И тъй, ний ще започнем с това, което е най-важното, без което няма смисъл нищо друго, без което всичко останало няма отношение - самият ни живот. Но животът ни има смисъл, когато се проявява в пълнота - това е здравето; а здравето се нуждае от знание, любов и свобода, за да се прояви растението, както зърното изисква светлина, топлина и влага, за да забогатее, сиреч от едно зърно да направи клас със стотици зърна. Забогателият само може да прояви своята любов спрямо другите, да добие „власт” - но власт чрез Новото учение, а не днешната партизанска бясна власт, която едва ли е принесла някому добро, защото и тия, които я упражняват, не са много доволни, нито пък тия, които я чувствуват върху си - са много радостни. Ще продължим. С братски поздрав: Любомир
към текста >>

86. 69. ЕДНАТА МЯРКА (бр. 20, 26.V.1930 г.)

ТОМ 21

А силен е човек или народ само дотолкова, доколкото е свързан със самата природа, всред която живее; както и растението - докато корените му са в земята.
Така животът носи щастие; светлината - знание; а истината - свобода. Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията светлина и живот.” Нашият народ винаги е имал своето вътрешно прозрение, което в тежки времена го е ръководило и му е давало път и цел. И винаги, когато той се е оставял да бъде воден от водачи, чужди на неговата среда и бит, той е бил измамван и заплащал своето доверие с големи страдания. Ако един човек, или един народ, има само една мярка за своите и чужди постъпки, независимо от това каква е неговата религия или политическо верую - този човек е добър. Всичко, което създава, е добро - и всичко, което руши - зло. А силен е човек или народ само дотолкова, доколкото е свързан със самата природа, всред която живее; както и растението - докато корените му са в земята. Някога Мойсей учи хората на правдата: - „Око за око и зъб за зъб.” Дойде Христос, Любовта донесе и на хората закон встави: - „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния като себе си; любете и враговете си! ” Ний се нарекохме християни; всички имаме кръщелни свидетелства и заживяхме: за зъб - челюст къртят сега... С две мерки мерим - едната е за нас; другата - за другите. Необходима е една мярка - което е за нас добро - него да желаем и за другите. Радостта и животът са цел на всички. Само Божествената, вечно справедливата мярка е, която може да донесе щастие на хората, защото резултатът й е винаги истината; истината носи свободата, а свободният само може истински да обича.
към текста >>

87. 77. ВЕЛИКАТА ЗАГАДКА (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

ТОМ 21

Да култивираме едно растение, значи да му дадем всички ония благоприятни условия, при които то да расте и се развива правилно.
Ако нямаше противното на живота-смъртта - как ще се разбере той? ” В съвременното общество обикновено хората се делят на културни и некултурни. По какво се отличават културните от некултурните? Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният - със стари методи. Културата не е някаква мода, която ще трае ден до пладне, а е начин за обработване на самия живот. Да култивираме едно растение, значи да му дадем всички ония благоприятни условия, при които то да расте и се развива правилно. За да добием своята правилна култура, ний, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме: научно лъжливи положения, обществено лъжливи положения, религиозно лъжливи положения, индивидуално лъжливи положения. Животът е една велика истина - и докато ни следват страданията, животът не е разбран, защото да се определя нещо, не значи, че то е разбрано. Само чрез любовта може да се разреши загадката на живота. А любовта изисква от нас онова свещено чувство - да почитаме живота на хората. Сега в света ще дойде нещо ново.
към текста >>

88. 83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.)

ТОМ 21

Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен дъб, но отначало е тъй дребно наглед.
Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на живота ни. И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината. Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен дъб, но отначало е тъй дребно наглед. И в тая работа - ежедневният ни живот, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач; студентът, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в живота ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека. Чистият въздух носи здраве – истината носи същото здраве. Това, което знаем за истината, да е истина и за другия, когото обичаш; това, което знаеш да е добро - то е добро и за тоя, който те обича. И никога не губете надежда, че не е имало нощ, която да се не е свършила. А сега наближава зазоряването.
към текста >>

И в тая работа - ежедневният ни живот, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач; студентът, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в живота ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека.
И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината. Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен дъб, но отначало е тъй дребно наглед. И в тая работа - ежедневният ни живот, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач; студентът, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в живота ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека. Чистият въздух носи здраве – истината носи същото здраве. Това, което знаем за истината, да е истина и за другия, когото обичаш; това, което знаеш да е добро - то е добро и за тоя, който те обича. И никога не губете надежда, че не е имало нощ, която да се не е свършила. А сега наближава зазоряването. Иде светлината, ще огрее слънцето - всичко ще освети - праведните да се радват на своята правда, неправедните да вкусят плодовете на своите престъпления.
към текста >>

89. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

втора част - писма 1913г - 1914г

ТОМ 21

Играчките, това са действия, дрешките, това са оформявания, соковете, това е растение, плодовете, това е завършвание.
Създала им е много играчки за развлечение, ушила им е много дрешки за украшение, образувала е много сокове за прохлаждение, много плодове за насищение. Сложила е богата трапеза на своите деца, да си похапнат, да си по-пийнат, да си починат, след това да идат да се поучат и да поработят в нейната градина на живота и да принесат своите придобивки в нейния дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете? Вий имате четири неща, които могат да се изразят в четири числа така: 1, 2, 3, 4 или 1 +2+3+4=10, на които общият сбор е десет. А знаете ли какво представлява общият сбор на тия четири числа? Играчките, това са действия, дрешките, това са оформявания, соковете, това е растение, плодовете, това е завършвание. Сега, важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете, с какъв вид дрехи да се облича, с какви сокове да се пои, с какви плодове да се храни. С какво да се учи и какво да работи. Нашият предмет естествено се дели на две части. В първата влизат играчките, дрешките, соковете, плодовете. Във втората - учение и работа.
към текста >>

Стойчева, С днешната поща ви изпращам една кутия с клончета и листа от известно растение, за да си послужите за освежавание на вашата нервна система и за премахванието на това, което ви плаши.
Моя поздрав вам и на всички. Ваш Верен П. К. Дънов 44. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 14.2.1914 г. София 14 февруари 1914 Любезна В. Стойчева, С днешната поща ви изпращам една кутия с клончета и листа от известно растение, за да си послужите за освежавание на вашата нервна система и за премахванието на това, което ви плаши. Ще следвате по следующия начин: ще вземате от десет до четиринадесет клончета и ще ги поставите в една чиста тенжерка. Ще налеете до едно кило вода и ще ги варите от 2 до 3 часа. Житкостта, която се получи, ще я напеете в едно чисто шише и ще вземате сутрин, по обед и вечер от една до две кавени чаши наведнаж. Ще вземате на гладно сърдце. Ако водата изври много, ще доливате, тъй щото да остане до половин кило.
към текста >>

90. XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан)

ТОМ 21

Достатъчно е да му кажа да ми намери данни за Петър Велики, или за някое растение, или за някакво лечение - само бръква и след 5 минути ми носи отговора.
И продължава да купува книги - технически, социални или с красиви пейзажи и области във Франция. Дори вече няма повече място за книгите му и затова ги реди на земята в бюрото си. Понякога му се скарвам, но понеже книгите са неговата голяма любов, оставям го свободен, да си ги купува и поръчва. И така, за мене е съвсем ясно, че тази му любов идва от миналото, в което е работил с много книги, в голяма библиотека, а е бил и много учен. Сега е в живот на почивка. Достатъчно е да му кажа да ми намери данни за Петър Велики, или за някое растение, или за някакво лечение - само бръква и след 5 минути ми носи отговора. А ако аз се оплача на него, че ме боли, веднага ми носи някакво естествено лекарство, и ми минава. Той лекарство не слага в уста и никога не е слагал, освен като му правиха зъбите - слагат инжекции. Той е против ваксинациите и научно обяснява защо са вредни, и то много вредни! Използува често чай от билки, или есенция от растения и така се лекува сам. Обича лук и чесън, който е естествен антибиотик.
към текста >>

91. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Растението е процес на мъдростта - как да използваш живота - иде умът като едно слънце.
Вий имате лоши съветници и учители. Предупреждавам ви - всичко изпитвайте отгде иде, кой [...] е добър и кой - не. По този начин ще уякнете и ще имате хармония. Съществуванието става само по закона на любовта. Любовта дава живот - а ний имаме вече живота; а щом се роди - расте. Растението е процес на мъдростта - как да използваш живота - иде умът като едно слънце. Като даде всичко мъдростта, иде законът на свободата, иде Истината, която показва пък идеала. И тъй, първата фаза е: Любовта носи живота. Втората е мъдростта да даде светлината. Третата е да се изпълним с един велик стремеж, с който да прескочим всички прегради и преодолеем всички препятствия. Само по тоя начин може да имаме един сносен живот.
към текста >>

92. 4. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - НЕЗАКОНОРОДЕНИТЕ ДЕЦА НА АРИСТОКРАТИТЕ И ЦАРЕТЕ

ТОМ 22

На всеки човек се дава съответна част от истината , както на всяко растение - съответен лъч от светлината .
Войната се свършва, джобовете им се пълнят с пари, те спокойно въздъхват като хора, които изпълнили дълга си, и казват: Христос възкресе! Отговарят им: Наистина възкресе! Но огорченият, обеднелият, като руския селянин казва: „Ест деньги, Христос возкрес; нет денег, смертью смерть." Христос не е само за руснака. Той е общ принцип, който прониква целия живот. Това не е за упрек, но изнасям истината така, както никой досега не е изнасял. На всеки човек се дава съответна част от истината , както на всяко растение - съответен лъч от светлината . Учените са правили опити със светлината и са успели да я разложат на седем цветни лъча, наречени слънчев спектър. Те са поставяли различни растения под действието на всеки един лъч, да видят какво влияние оказват върху тях. Така те са дошли до интересни научни изводи. Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи.
към текста >>

93. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

ТОМ 22

По този закон, човек трябва да отдаде нужното внимание на всяко растение и тревица, на всяко животно, насекомо и бръмбърче.
Затова ви казвам: Бъдете справедливи, защото щом осъдите един човек повече отколкото трябва, половината от наказанието ще го турят върху вашия гръб.Не говорете неверни работи , понеже ще спънете себе си . В новата епоха на Отечествения фронт се изисква една отлична , чиста и светла мисъл , отлично чувство бе никакво колебание и една отлична постъпка . Това са три неща, на които можете да разчитате. Сега трябва да знаем да употребяваме всяко нещо на неговото място и в определеното време. Така се поддържа хармонията в живота. По този закон, човек трябва да отдаде нужното внимание на всяко растение и тревица, на всяко животно, насекомо и бръмбърче. Дето ги срещнете, погледнете ги с един хубав поглед, усмихнете им се, защото те влизат като елементи в общата хармония на Природата. Те всички са предметно учение за нас, те са азбуката на Природата. Всичките са проява на великата Любов, която ни учи чрез тях. Когато изменим на тази любов, идват ни страданията. Когато отдалечаваме от себе си любовта, страданието ще дойде.
към текста >>

94. 3. СЪБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ

ТОМ 22

Проверете истината и ще видите." „Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива.
Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел." „Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството , да знаем, че смърт няма. Човешката душа , човешкото съзнание не умира . Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в природата не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете истината и ще видите." „Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание , всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин? " Не гледайте тоя човек отвънка, той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален.
към текста >>

Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства.
Щастието на човека се обуславя от разположението на духа, да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: „сега животът е много тежък". Не, казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота." „Това е божественото учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца, а след 10 години малките деца ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излязат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: „не ни трябват пашкули".
към текста >>

95. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога.
Затова безразлично е от коя религия сме и дали сме философи, учени или прости, ако не поставим като основа на нашия живот, на нашата душа и Дух Бога, ние сме далеч от истинския живот, от истинското духовно съвършенство, макар и да сме вегетарианци. А чрез връзката ни с Бога, по горния начин душата ни ще добие своя първоначален живот - да се облечем и в безсмъртието. Затова Бог в нас е една вътрешна среда, от която трябва постоянно да черпим. А сърцето с кръвообращението, храносмилателният и дихателният апарати, умът с мислите са главните среди, които поддържат живота. Обаче, достигнем ли чистия живот, това е подготовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание. Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот. Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетарианецът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат. И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен господар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вместо Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъжите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души. Злото вече е обхванало целия свят и го тормози.
към текста >>

96. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

В растението Любовта не се проявява, защото няма условия.
Едното показва слиза- нието на Божественото съзнание, а човек се качва към Божественото съзнание. Това се изразява в света. Щом се събудиш, ще отправиш съзнанието към Бога или към някое живо създание. Когато духът не се опомни - резултатите не са еднакви. Ако обичаш едно дърво, ако обичаш едно животно, ако обичаш човек, ще има резултати, но ще бъдат различни, според свойте развития. В растението Любовта не се проявява, защото няма условия. На Земята какви паметници е оставила човешката любов? Много хора са избити все от тази човешката любов. Защо? Вие ще се абстрахирате. Това не се отнася до вас. Има случаи, когато тази любов се изгубва - тогава става помрачавание.
към текста >>

97. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

ТОМ 24

"Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен.
"Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л. Н. Толстой. Дали човек в епохите далечни Се е развил от скотски произход - Не знам. Но че без вяра в Бога вечни Той днес е полудявол и цял скот, Сведочи всяк безбожнишки живот. Първом Правда.
към текста >>

Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л.
"Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л. Н. Толстой. Дали човек в епохите далечни Се е развил от скотски произход - Не знам. Но че без вяра в Бога вечни Той днес е полудявол и цял скот, Сведочи всяк безбожнишки живот. Първом Правда. * * * Изисква се следователно - 4.
към текста >>

98. 8.1. Спомени и размисли

ТОМ 24

Намерих си работа на земеделски работник в опитното поле на Института по растениевъдство край двореца Враня и в землището на с.
Със съпругата ми, Елена, като дойде в Стара Загора си взехме квартира. Тя престоя не повече от една година, понеже не можаха да й осигурят необходимия минимум часове в гимназиите. В София тя започна работа в "Алианса", като преподавател по английски език. През 1960 г. напуснах Стара Загора, върнах се в София, стоях 6 месеца без работа и живеехме само от заплатата на Елена. Намерих си работа на земеделски работник в опитното поле на Института по растениевъдство край двореца Враня и в землището на с. Горни Лозен. След време бях преназначен за техник и едва в последните години, преди напущането ми, като агроном. Изпълнявах "черната" най-трудна работа, която възникваше в опитното поле. Акад. Атанас Попов харесваше работата ми, но не можеше да направи за мене каквото и да било, понеже не бях партиен член. След един разговор, той ме насочи да мисля за подготовката си да работя в областта на систематиката на културните растения.
към текста >>

От Института по растениевъдство чрез градския комитет на партията не бях допуснат и докладван на Факултетния съвет.
Това, което преживяхме през тези години бе една сериозна школа за нас. Такъв беше живота. Заради учението ми и вземането на второ висше образование, колегите ми партийци ме гледаха с лошо око. За да променя нещата, аз се явих на конкурс за асистент в катедра "Ботаника" на Агрономическия факултет, като отличен студент. От петимата явили се кандидати, аз взех първото място, но наново ми се попречи. От Института по растениевъдство чрез градския комитет на партията не бях допуснат и докладван на Факултетния съвет. Впоследствие бе написана за мен ужасна характеристика, за която поисках да се направи анкета чрез вестник "Работническо дело". Дори не ми отговориха. Задочното ми следване в Биологическия факултет завърших през 1966 г. с пълен отличен на държавния изпит От взетите конкурсни и университетски изпити, повече от 100, видях постоянната помощ, която ми се даваше от невидимия свят. Чудесата ставаха, когато след молитва с майка ми, отивах на изпит.
към текста >>

Обаче, поредно от Института по растениевъдство побързаха да дадат по служебен път характеристиката, с която ми бе спрян избора ми за асистент в катедра Ботаника на Агрономическия факултет Тази характеристика ми бе написана от партийния секретар на секция "Растителни ресурси" към Института по растениевъдство.
Атанас Попов беше починал. Хората, които ми даваха кураж и ме насърчаваха да уча ги нямаше. Тогава, сам акад. Даки Йорданов ме потърси, за да ми предложи работа в Ботаническия институт с ботаническа градина при бАн. Той беше ректор на СУ "Климент Охридски", директор на Ботаническия институт, завеждащ катедра "Ботаника" при Биологическия факултет, мой професор по систематика на растенията, председател на Комисията за държавен изпит и най-важното, той ме познаваше като отличен студент. Обаче, поредно от Института по растениевъдство побързаха да дадат по служебен път характеристиката, с която ми бе спрян избора ми за асистент в катедра Ботаника на Агрономическия факултет Тази характеристика ми бе написана от партийния секретар на секция "Растителни ресурси" към Института по растениевъдство. Вече повече от 2 години аз бях под ударите на този човек, който въобще не ме понасяше, понеже аз отказах да работя за него. Всичките ми приятели ме съветваха да се моля на Бога за този човек, да търся в него най-красивите черти в характера му и тази частица от Бога, вложена в него. Това беше поредната школа за мен и промяната дойде. Същият човек ми написа нова и хубава характеристика и аз можах на 1 септември 1967 г. да започна работа в Ботаническия институт, като биолог.
към текста >>

99. 1. Писмата

ТОМ 24

Той казва "Когато младото растение поникне, то е крехко, нежно.
За собствените си качества и постъпки прилагат мярката дадена от Учителя: "В самовъзпитанието, помнете едно - вие като учители, всякога ще предадете на учениците вашите добри и лоши качества, вашите добродетели и вашите недъзи." В Школата на Учителя Беинса Дуно неговите последователи решават различни задачи. Д-р Димитър Халачев пише писма защото "Учителят задължава всеки ученик да пише писмо на ученик от другите градове". Много важен въпрос, с който той се заема е набавянето на средства за построяване на братски дом в Свищов. В писмото си до Стефан Тошев той споделя: "За тази хубава идея вярвам много братя ще се отзоват, макар и по малко вярвам все ще се събере нужната сума а тя не е голяма, защото тухлите и водата са наблизо, за работни ръце вярвам ще се намерят от братята. Ако Бог е рекъл да се изгради, вярвам, че никакви препятствия няма да има." Не липсват сериозни и направо тежки страдания, които Учителят Беинса Дуно допуска в Школата като закаляващи изпитания. Той казва "Когато младото растение поникне, то е крехко, нежно. За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за живот, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение. И тук, в школата ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона." От писмата се вижда как въпреки нюансирането във вида на премеждието за всеки има определена задача за решаване. Един се справя с реакция срещу братството от страна на семейството; друг трябва да се пребори с личното възгордяване и честолюбие; всички трябва да понесат дълбокото душевно страдание от макар и преходното разцепление в групата; трети са поставени в положение да понесат непризнателност от страна на най-близките.
към текста >>

За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за живот, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение.
Д-р Димитър Халачев пише писма защото "Учителят задължава всеки ученик да пише писмо на ученик от другите градове". Много важен въпрос, с който той се заема е набавянето на средства за построяване на братски дом в Свищов. В писмото си до Стефан Тошев той споделя: "За тази хубава идея вярвам много братя ще се отзоват, макар и по малко вярвам все ще се събере нужната сума а тя не е голяма, защото тухлите и водата са наблизо, за работни ръце вярвам ще се намерят от братята. Ако Бог е рекъл да се изгради, вярвам, че никакви препятствия няма да има." Не липсват сериозни и направо тежки страдания, които Учителят Беинса Дуно допуска в Школата като закаляващи изпитания. Той казва "Когато младото растение поникне, то е крехко, нежно. За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за живот, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение. И тук, в школата ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона." От писмата се вижда как въпреки нюансирането във вида на премеждието за всеки има определена задача за решаване. Един се справя с реакция срещу братството от страна на семейството; друг трябва да се пребори с личното възгордяване и честолюбие; всички трябва да понесат дълбокото душевно страдание от макар и преходното разцепление в групата; трети са поставени в положение да понесат непризнателност от страна на най-близките. Има и майчина мъка от отказа на църковни служители да погребат починало дете, а дори и братско семейство, на което почиват последователно 7 деца.
към текста >>

100. 72. Да се освободим от старите си заблуждения

Весела Несторова

ТОМ 24

Той трептеше от любов към всяко живо растение, цветче, тревичка.
Той всичко знаеше и познаваше най-тънките ни душевни вълнения. Те затрептяваха върху кристално гладката повърхност на космичното Му съзнание. Утеха и насърчение бяха думите му към скърбящите - целебен балсам имаше Той за всички рани. Когато дъждовните капки блестяха по връхната Му дреха и някой понечи да ги изтрие с дланта си, Той се отдръпна с молба: "Не махайте моите любими росни капки. Те носят чистотата на небето". Той трептеше от любов към всяко живо растение, цветче, тревичка. Горе под високия връх, спрял край синьото езеро над две хиляди метра височина, Той говори за малкия стрък и даде на всеки по едно стръкче трева. Той съзерцаваше всяко най-малко творение с безкрайна любов. "Вижте, паякът е научил един чуден занаят. Никой не може да тъче по-фина мрежа от него. Майстор-тъкач е той.
към текста >>

НАГОРЕ

1.2224071025848