НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
113
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Чувствуваме се отлично, с
разположение
и в хармония към всекиго са нашите души.
"Духът на Истината и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден.
Чувствуваме се отлично, с
разположение
и в хармония към всекиго са нашите души.
Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун.
към текста >>
2.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Изпитах едно
неразположение
и си казах: няма да го изпълня.
Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали.
Изпитах едно
неразположение
и си казах: няма да го изпълня.
След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата.
към текста >>
3.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Двойките са
разположение
в 12 лъча, насочени към центъра.
Това го споменавам, защото Школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. Така бе даден "Пентаграмът" от Паневритмията чрез Учителя. След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи". Това е по- сложна композиция.
Двойките са
разположение
в 12 лъча, насочени към центъра.
Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената и отива към периферията. Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки. Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е.
към текста >>
4.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с
разположение
разговаряше с тях.
Житото не се свършвало, нито даже намалявало. Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев. Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила. Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно. Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него.
Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с
разположение
разговаряше с тях.
Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Това беше около 1930 година. Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота.
към текста >>
5.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с
разположение
нашето съседство.
Така че в този дом случайни неща не можеше да има. От едната страна бе Трети интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Двата дома и семействата им дружаха и нямаха проблеми. Баба Парашкева бе евангелистка, така че не бе черковница и бе по-свободна в убежденията си.
И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с
разположение
нашето съседство.
От своя страна, и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
към текста >>
6.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Своето
разположение
тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо.
Ние се настанявахме в .общото спално помещение. Майката на Гошо-хижаря бе така благосклонна към Учителя, че често ни посрещаше с топъл хляб една педя дебел и го поднасяше с тавата, в която бе опечен. Казваше се баба Мария. Познаваше по дух Учителя и благоговееше пред Него. Нито бе чела нещо от Него, нито някой й бе говорил за Словото Му, но го разпозна по Дух и това за нея бе достатъчно.
Своето
разположение
тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо.
Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя. През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време. Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове.
към текста >>
7.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но вече няма предишното
разположение
и въодушевление.
Искаме да дойдете и следващия път! " Отива си сестрата в къщи, ляга си да спи, ама не може да заспи. Мисли, че това е заблуждение, че е успяла да пробие онзи бент на недоверие към Учението на Учителя. Не мигнала цяла нощ, както и следващата нощ. Отива следващия път на същото място, където са я поканили да пее песните на Учителя.
Но вече няма предишното
разположение
и въодушевление.
Едвам издържа да приключи с програмата си. Викат я трети път. Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя. През цялото време не може да заспи през нощта. За една седмица време се изтощава, получава силно главоболие, без сили и безпомощна се строполява на леглото си.
към текста >>
8.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и
разположението
на царя и той го приобщава като свой съветник.
Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка. Другата секретарка след заминаването на царя се поболя, като двете и ръце се подуха и тя не можеше да си служи с тях до края на живота си. Така че случайни неща нямаше както в двореца, така и извън двореца, а всичко си беше на мястото. Наистина, царят, припомнил си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него.
В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и
разположението
на царя и той го приобщава като свой съветник.
Когато срещите между царя и Лулчев започват да стават по- редовни, той споделя това със стенографката Елена Андреева. "Ти за това нещо пита ли Учителя? " - уплашено го пита Елена. Лулчев отговорил: "Да, за това нещо казах на Учителя". А Учителят му отговорил: "Не те съветвам.
към текста >>
9.
7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
" "Учителю, след бомбардировките нямам
разположение
да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи".
"Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи! " Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него. После дойде време, тя заболя и не можеше да свири, но то остана да й напомня за едно нейно непослушание и за думи на Учителя, които се сбъднаха. След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време. Когато отишла накрая, Учителят я попитал: "Къде сте, Милке, защо ви няма тук?
" "Учителю, след бомбардировките нямам
разположение
да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи".
Учителят я погледнал строго: "Слушай какво. Идвай всякога на "Изгрева", защото атмосферата тук е друга. И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш". Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас.
към текста >>
10.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Вината е у вас, че не сте напечатали думите на песните в отделна книжка, за да бъде на
разположение
на всички, които за пръв път пеят песните".
Той започва да приглася това, което чува от другите. Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее. И вместо да пее "Иде, иде, иде, Сам Той иде", започва да пее: "Иде, иде, иде, Сандо иде". Като го чуват приятелите, започват по-късно да се смеят и разказват отново на Учителя, като смятат, че това ще предизвика усмивката и смеха Му. Но този път Той не се засмял, нито се усмихнал, а казал строго: "Братът не е виновен, че не знае думите.
Вината е у вас, че не сте напечатали думите на песните в отделна книжка, за да бъде на
разположение
на всички, които за пръв път пеят песните".
Чуха приятелите, но това не бе направено. Такава книжка бе отпечатана много по-късно. Това е съвет за следващите поколения - да имате книжки с текста на песните! В салона имаше пиано и орган. Имаше поставена черна дъска, която служеше за някои чертежи, които Учителят даваше при беседите Си или за някои текстове, написани от Него лично на черната дъска.
към текста >>
11.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А ние бяхме Школа и имахме на
разположение
Словото на Учителя по тези въпроси.
Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави. Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони. Накрая може да се случи така, че братята няма да имат нито собствени къщи, нито ще го има "Изгревът". Така всички предпочетоха да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон. Така се постъпи според съветите на адвокатите.
А ние бяхме Школа и имахме на
разположение
Словото на Учителя по тези въпроси.
Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така? Отговорете си сами. По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти.
към текста >>
12.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
Че това вътрешно
предразположение
, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние.
Че това вътрешно
предразположение
, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи.
към текста >>
13.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имах
разположение
към историята и прочетох много такива книги.
Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учителите. Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали.
Имах
разположение
към историята и прочетох много такива книги.
Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България. Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше. Учех много лесно. Сядах да чета урока, заучавах го много бързо.
към текста >>
Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах
разположение
към историята на България.
Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги.
Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах
разположение
към историята на България.
Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше. Учех много лесно. Сядах да чета урока, заучавах го много бързо. Имаше предмети, които не обичах.
към текста >>
14.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено
предразположение
и така не винаги се получаваше хармония в Класа.
Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше.
Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено
предразположение
и така не винаги се получаваше хармония в Класа.
В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение.
към текста >>
Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо
разположение
.
Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа.
Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо
разположение
.
Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир. СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ I ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО III година Откомври 1923 г., София 1. Александър Стрезов 2. Ана Матеева 3.
към текста >>
15.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Учителят ни беше дал една стая на
разположение
във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас.
„Ето ги комунарите! " Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите? " Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? " А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те!
" Учителят ни беше дал една стая на
разположение
във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас.
Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя маларията нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми. Учителят не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше.
към текста >>
16.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно
разположение
за общ братски труд.
Опита не беше сполучлив, появиха се много пречки и ние не бяхме готови. И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна.
Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно
разположение
за общ братски труд.
Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека.
към текста >>
17.
71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всичко това е дадено в Школата на Учителя в един разнообразен материал, който е записан и отпечатан и е на
разположение
на учениците.
Това знаеха всички и не допускаха да Го безпокоят никакви хора, колкото и да беше нуждата голяма, при Учителя не допускаха никого. Той бе казал: „Съботния ден е определен за Господа. Него съм определил и за това съботния ден не приемам." В Школата на Учителя, човек като влезе в нея почва да работи върху себе си, върху своят характер и своя мироглед, върху своето минало и наследство от минали поколения. Всичко това е една много сложна работа. Тук се иска знание, методи за работа, упражнения.
Всичко това е дадено в Школата на Учителя в един разнообразен материал, който е записан и отпечатан и е на
разположение
на учениците.
Това е единия път. Школата на Учителя не е само теоретична, но може да се приложи в живота и всеки според усилието, което е направил и според усърдието си като ученик може да се ползва от това знание. Учителят всякога даваше съвети, когато се обръщахме към Него. Особено обичаше да Го запитват по идейни въпроси по ориентиране за духовния свят. Тогава бе доволен.
към текста >>
18.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но скоро след това си възвръщаше доброто
разположение
.
Виждали сме Го понякога сърдит. Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха.
Но скоро след това си възвръщаше доброто
разположение
.
Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай. Това беше основната храна: руски или черен чай. Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него.
към текста >>
19.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на
разположение
на Учителя винаги.
Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф Щайнеровите издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев.
Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на
разположение
на Учителя винаги.
И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше.
към текста >>
20.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Хижата е на наше
разположение
.
Каза ми: „То като че ли е хубаво да останем още някой ден." Аз веднага казах: „Учителю, хубаво, да останем! " И взех грижата на 26 август 1944 г. да се преместим за разнообразие от хижа Острица в хижа Еделвайс, която бе на 40 минути път. И тази хижа празна. Имаше някакъв пазач, но като ни видя и като разбра кои сме веднага слезна при семейството си долу по селата.
Хижата е на наше
разположение
.
Ние се обзаведохме и се разположихме. Тук прекарахме може би 6-7 дни, а може и повече. Но близо до хижа Еделвайс имаше една хубава поляна на 10 минути път. През нея тече едно поточе. Полянката е заобиколена с големи елови гори и на тази поляна се разполагахме.
към текста >>
21.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но след няколко дни на Учителя Му става някакво
неразположение
и Той казал на брат Боян: „Пратете да повикат Борис и Марийка!
Тази година и лято пропуснахме по различни причини. Но решихме сега да направим тази екскурзия. Трябваше да минем през Карлово. Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане. И тръгнахме.
Но след няколко дни на Учителя Му става някакво
неразположение
и Той казал на брат Боян: „Пратете да повикат Борис и Марийка!
" А брат Боян праща човек. Той знае, че ние отиваме в Карлово и прати човек да намери друг брат, да му съобщи заръката и той дойде и ни намери. Предаде ни какво бе казал Учителят и ние тръгнахме обратно. Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг път не Го правеше. Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ.
към текста >>
22.
68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Хубавият ден донася и добро
разположение
.
Пристигнаха на Ел Шадай, разположиха се, денят беше хубав, слънчев, топъл, накладоха огън, възвариха чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат на страна. След закуската и почивката, пак почва разговор. Изпяват се няколко песни.
Хубавият ден донася и добро
разположение
.
Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова.
към текста >>
Този смях заразява и братята и доброто
разположение
отново се връща.
Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват.
Този смях заразява и братята и доброто
разположение
отново се връща.
Сестрите приготвиха набързо някакъв обед. Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха освежени, бодри, радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто.
към текста >>
23.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Какво
разположение
внася картофената супичка след напрежението?
Сестрите, които ни очакваха бяха се погрижили за това. Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат, разположен, весел. Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му. А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова.
Какво
разположение
внася картофената супичка след напрежението?
Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче лимон и малко чер пиперец. Скромни, простички блага за които тъй сме благодарни на Учителя. На вечерята Учителят пак се усмихна, погледна приятелите и каза: „Изпреварихме с една минута! " Всички се усмихват. Но аз не се усмихвам.
към текста >>
24.
03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е
предразположението
на моя Дух.
Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази. Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих.
По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е
предразположението
на моя Дух.
Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътят, който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори, което иска. Ще дойде време, когато тя ще познае онова, ко ето е загубила.
към текста >>
25.
18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Опълченска" 66, където фотографа Васко Искренов засне Петко Гумнеров и цялото
разположение
на стаите горе и долу в трапезарията в приземния етаж.
Какво направи Галилей след като държа в ръцете си портрета на дядо поп. Той написа очерк за дядо поп Константин Дъновски. Какво направих аз с кристалите? Едни запазих, други ми ги откраднаха. Но след заминаването на Учителя аз организирах една група и отидохме на ул.
„Опълченска" 66, където фотографа Васко Искренов засне Петко Гумнеров и цялото
разположение
на стаите горе и долу в трапезарията в приземния етаж.
Документирахме и направихме два албума. А сега това е вече история. Хубава история. Онези, които запазих бяха укрити на скришни места и сега не зная къде се намират. Но дойде онзи, който бе мой приемник и той записа моите опитности.
към текста >>
26.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дойде доброто
разположение
, изпяха се песни, водеха се разговори.
Натрупахме много сухи дърва. Хем ни пазеха завет, хем ги използвахме за огъня. Огънят гори непрестанно. Всеки подклажда, а чайниците врат. Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая.
Дойде доброто
разположение
, изпяха се песни, водеха се разговори.
Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано.
към текста >>
Прекарахме цялата нощ в най-добро
разположение
и при всички удобства.
Хем ни пазеха завет, хем ги използвахме за огъня. Огънят гори непрестанно. Всеки подклажда, а чайниците врат. Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая. Дойде доброто разположение, изпяха се песни, водеха се разговори.
Прекарахме цялата нощ в най-добро
разположение
и при всички удобства.
Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора.
към текста >>
Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро
разположение
.
Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг. Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора. А той беше с калпак. Дойде при нас.
Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро
разположение
.
Тогаз се разбра, че са му докладвали, като сме минали покрай двореца и понеже не сме се върнали до вечерта, то той помислил, че сме закъсали е снеговете. Тръгва със своя адютант и няколко човека и с осем коня, за да ни спасяват. Но като видя как сме се разположили той върна конете назад, а той остана с двама придружители. Размени някоя дума с Учителя и повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите непрекъснато го разпитваха. Като ни видя както сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище.
към текста >>
27.
6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но
разположението
бе толкова хубаво на това място, че човек добива вдъхновение и целия ден като че ли е хранен с най-хубавата храна.
При „Окото" Учителят е държал доста беседи, разговори, които са записани и някои са издадени, а някои предстои да бъдат издадени занапред. Той отсядаше откъм страната, където минаваше пътечката. Под пътечката, под „Окото" там са полянките удобни за почивка. И оттам има една много хубава гледка на циркуса и гледка на север с небивали височини. Тук прекарвахме целия ден.
Но
разположението
бе толкова хубаво на това място, че човек добива вдъхновение и целия ден като че ли е хранен с най-хубавата храна.
„Окото" ще остане паметно. Учителят тук си налее вода от „Окото" в термоса и препоръчваше на всички да си налеем вода от тук. Ние сваляхме вода в съдове долу край огньовете, сварявахме я понеже студена вода ние при екскурзии не употребяваме.
към текста >>
28.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато вършим тая работа с хубаво
разположение
един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела.
На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли.
Когато вършим тая работа с хубаво
разположение
един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела.
Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>
29.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят отиваше на Бивака с голямо
разположение
.
Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят. ' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба.
Учителят отиваше на Бивака с голямо
разположение
.
Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг.
към текста >>
30.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Колкото дни дойде и остане, стаята бе на Негово
разположение
.
Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария. Тя беше много възрастна, към 70-80-гбдишна бабичка. Баба Мария ни приемаше също много добре. Тя отстъпваше винаги стаята, в която спяха с Гошо на Учителя. Така Учителят винаги имаше стая за себе си, когато дойде тук.
Колкото дни дойде и остане, стаята бе на Негово
разположение
.
От тука сутрин винаги излизахме да посрещаме слънцето към „Големия резен". Между Черни връх и „Големия резен" има една голяма поляна, опъната и обърната на юг и на из-ток-югоизток. На тази поляна отивахме и правехме нашите молитви, размишления и играехме нашите гимнастики. След туй прекарвахме там целият ден. За тази поляна Учителят каза следните думи: „На Витоша няма по-хубаво място от това." Наистина влиянията там са много хубави.
към текста >>
31.
21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Създаде се едно
разположение
и хубаво настроение.
А то като се напоило със смола, изсъхнало, че станало като борина. Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери. От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски.
Създаде се едно
разположение
и хубаво настроение.
Вечеряхме, че после пеем песни. Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас. Така прекарахме там няколко дни.
към текста >>
32.
23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Водите, слънцето, доброто
разположение
на всички проясниха лицето на Учителя.
Ние сме предвидливи. Дърва бяхме си изнесли и скрили още в предните екскурзии. Тук прекарахме целия ден. Беше топло, тихо, слънчево. Въздухът, а какъв въздух имаше?
Водите, слънцето, доброто
разположение
на всички проясниха лицето на Учителя.
Той се усмихна, изпяхме много от песните Му. Поведе се разговор. Винаги съм си мислил, че братския живот е свойствен на душата. Той е скрит в нея и щом се създадат условия той се явява. Върху подвижните повърхнини на езерото светлината ни показва своите чудни танци.
към текста >>
33.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на
разположение
на Учителя.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро. Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя. В палатката имаше легло и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя.
Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на
разположение
на Учителя.
Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г. Там на една поляна две години престоя палатката Му. Тогава видяхме, че там има едно въздушно течение, които идваше отгоре, от езерата и че не е много удобно за Него. А първият Молитвен връх беше отдясно на езерото, горе на една от терасите.
към текста >>
34.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тука често идвахме с Учителя и Той обикновено с голямо
разположение
държеше беседи или пък прекарвахме времето с хубави разговори по най-различни въпроси, които ни интересуваха като ученици.
Необикновена поляна. След Паневритмията ние отивахме към източната страна, като сядахме на скалата и тук обикновено Учителят държеше беседи. Това беше връх, който се издигаше над езерото. От тук се спуска стръмна пътека стъпаловидно до „Езерото на Чистотата", едно малко езерце с открита широка долина, добре огрявана от слънцето. Наоколо около това езерце няма клекове, защото е високо.
Тука често идвахме с Учителя и Той обикновено с голямо
разположение
държеше беседи или пък прекарвахме времето с хубави разговори по най-различни въпроси, които ни интересуваха като ученици.
От тука някои предприемаха редица екскурзии в околността. Други се завръщаха в лагера, особено дежурните по кухня. А трети прекарваха целия ден по поляните.
към текста >>
35.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих
разположението
на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима.
Аз съм майстор, но сега съм слаб, защото съм опериран и нямам сили, но зная как да се направи и аз ще ти казвам, а ти ще ми помагаш." Той ме изгледа изненадано. Обясних му подробно моят план. Той ме слушаше внимателно. Накрая се съгласи. Той изнесе казаните навън и няколко дни затворниците се хранеха само с чорба от казаните.
Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих
разположението
на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима.
Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи.
към текста >>
36.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Добивах едно
разположение
за целият си ден.
По такъв начин трябваше да си изкупим прегрешенията според властта на политически затворници. Цялата бригада се разположи в черквата. Сутрин ставам, поглеждам олтаря, вдигам поглед и на купола виждам разни изографисани светии, които отгоре ме гледат. Тези светии бяха поставени от ръцете на художника. Но сега като че ли бяха живи и ни гледаха.
Добивах едно
разположение
за целият си ден.
А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с трева, вместо босилек, изповядваха си греховете идни на други, целуваха си ръце за опрощаване и какви ли не още неща. Ако някой имаше провинение изправяха го пред някоя икона или изографисан образ, да иска прошка и след това да я целуне. През това време всички се заливаха от смях. По-голямо представление не можеше да се очаква. Незабравими преживявания.
към текста >>
37.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той беше много доволен от тази развръзка на нещата и се отнасяше с
разположение
към мене.
Беше забавно да се гледа този грамаден човек с вестник в ръка. Другите им се плачеше от умиление, но не смееха дори да се усмихнат, да не би той да помисли, че другарите му се подиграват. И вместо да го унижи моята забележка както сметнаха другите в онзи момент, то стана обратното. Моята забележка за нашия чист и роден език го въздигна пред очите му. Това го промени.
Той беше много доволен от тази развръзка на нещата и се отнасяше с
разположение
към мене.
Идваше при мен, разговаряше, аз се изправях 11 стоешком го слушах. Всички ни оглеждаха и цъкаха с език. Ние двамата бяхме високи на ръст и стърчехме с една две глави над останалите затворници. После почтително се разделяхме и всеки отиваше на своето място да работи. Останалите затворници го посрещаха с уважение.
към текста >>
38.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше
разположение
към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА От Софийския затвор след присъдата бях изпратен в затвора на гр. Пазарджик.
Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше
разположение
към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството.
Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи.
към текста >>
39.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно
разположение
дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7.
Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот.
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно
разположение
дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7.
Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро.
към текста >>
40.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За тях УЧИТЕЛЯТ разказваше с
разположение
и обич.
Народите и занапред ще обличат във физически дрехи мнозинство от работници за светлото бъдеще на човечеството, а те ще живеят в по-голяма светлина и делата им ще бъдат изтъкани с доброто, правдата и разумността, за които никой друг не е говорил на земята, освен УЧИТЕЛЯТ. Има още една категория същества, които всякога с особено вдъхновение биха говорили Него. Това са обитателите на далечни и незнайни, незрими светове, пръснати по всички диаметри на вселената. Образът на УЧИТЕЛЯ им е познат и близък. Не веднъж те са „слизали", за да вземат активно участие в Неговия живот и започнатото дело.
За тях УЧИТЕЛЯТ разказваше с
разположение
и обич.
А дните на присъствието им са били дни, изпълнени с небивал подем на душите ни. Тези дни са известни в школата ни като "сборни". Дни на възторжени срещи между учениците от двата свята - видимия и невидимия. Такива срещи са били извор само на добрини и вдъхновение за цялото човечество. В тези няколко страници ние възстановяваме моменти от нашите срещи и разговори, възникнали по най-разновидни поводи.
към текста >>
41.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С особено
разположение
той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
С особено
разположение
той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват".
към текста >>
42.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На тях ще отнесем от
разположението
и търпението на планината.
УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град.
На тях ще отнесем от
разположението
и търпението на планината.
Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден!
към текста >>
43.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Задача твърде трудна, но се изпълняваше с разбиране и
разположение
, проникнато от идеята за благотворното въздействие на водата, която обича да бъде носена.
На Рилските езера идваше огромно мнозинство от ученици и привърженици на школата, не само от цялата страна, но и от чужбина. Понякога летуващите бяха към 800-900 души. Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за вечеря да напълнят чайници и термоси с топла вода. А това значи, че за денонощие бе необходима изворна вода около два тона. Всеки, който е дежурил в общата кухня знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода.
Задача твърде трудна, но се изпълняваше с разбиране и
разположение
, проникнато от идеята за благотворното въздействие на водата, която обича да бъде носена.
Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия. Но случваха се студени, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача. В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация.
към текста >>
44.
І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и
разположение
заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса.
Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си. Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството.
Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и
разположение
заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса.
Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата.
към текста >>
45.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Никоя друга страна няма толкова слънчево
разположение
на Алпийски върхове и била, като тези на Рила.
Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България. Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд. Българите тепърва ще почнат да оценяват своята родина, в която хармонично са съчетани планините и китните долини, напоявани от чисти и сладки води. Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като гръбначен стълб.
Никоя друга страна няма толкова слънчево
разположение
на Алпийски върхове и била, като тези на Рила.
Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечните светове.
към текста >>
46.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ние приемахме това като новогодишен дар, с онова
разположение
и вълнуваща радост, с които приемахме и новогодишното слово.
Малките читатели приемаха неговите разкази, стихове, афоризми, скоропоговорки, гатанки и пословици, като зрели сочни плодове. Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи. Дядо Благо бе приятел и на по-големите. Той бе приятел на всички. Всеки от нас помни новогодишните вечери, когато той заставаше на вратата на препълнения салон и на всекиго поднасяше внимателно сгънато листче със свещени мисли и пожелания, грижливо подбрани из страниците на неповторимото СЛОВО на УЧИТЕЛЯ.
Ние приемахме това като новогодишен дар, с онова
разположение
и вълнуваща радост, с които приемахме и новогодишното слово.
Веднъж той ни разказа интересна случка. - Имах приятел, когото често посещавах. Идеите, делото на новото учение, бяха теми на разговори и размисъл. Беше ми желан събеседник и аз му бях желан гост. Когато се виждахме - споделях записаното в бележника.
към текста >>
47.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато се пробудят, изпитват - радост,
разположение
, сили, бодрост.
Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно.
Когато се пробудят, изпитват - радост,
разположение
, сили, бодрост.
Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа.
към текста >>
48.
ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ с
разположение
взе от смокините и стафидите.
Ще по-черпя УЧИТЕЛЯ с южни плодове и тогава ще Го попитам. Така сторих. На следващата утрин, след закуска, с трепет пристъпих към Него. Поднесох Му южни плодове и Му казах: - Днес е моят рожден ден! Моля, приемете от тези плодове!
УЧИТЕЛЯТ с
разположение
взе от смокините и стафидите.
Побързах да Му кажа: - Миналата нощ Вие станахте и говорихте на непознат език с някого! Усмихнат, Той замълча. След това запита: -Ти не спеше ли?!... Разговорът чуваше ли се?!... Имах гости от ангелските светове... Отговорът бе кратък и ясен!
към текста >>
49.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всяка добра опитност поддържа
разположение
и увереност.
Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
Всяка добра опитност поддържа
разположение
и увереност.
През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров.
към текста >>
50.
ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А Той с особено бащинско
разположение
проявяваше интерес към всеки и ни помагаше.
Рояк от противоречиви мисли разпънаха съзнанието ми. Спомням си как с ридание изкачвах стъпалата към Горницата на Учителя, да Му съобщя, че пак отивам да воювам. Но сега, при втората повиквателна заповед нямах това душевно притеснение от кървавите събития на бушуващата война. Озадачен от себе си и от обикновеното равнодушие към заповедта, реших да отскоча до Изгрева и да уведомя Учителя за неприятната вест. Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби.
А Той с особено бащинско
разположение
проявяваше интерес към всеки и ни помагаше.
Учителят не бе в приемната, нито в салона. Почуках в Горницата. Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло. Сивият костюм и бялата плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната. Той съзря зелената повиквателна заповед и разбра за какво Го търся.
към текста >>
51.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Обезателно отговарящият за подобен запис да има на
разположение
таблицата с метрономните стойности и да си служи с метроном, ако иска да има качествен запис.
Паневритмията е свещен предмет от висок разред в Школата на Учителя и всички ученици и привърженици трябва да се отнасят сериозно и задълбочено към нейните музикални мотиви и ритмични движения. Не са за препоръка записите с недобри и некачествени магнетофони, които много често имат ограничен обхват на звуци. Едни от тях не долавят добре ниските тонове, а други не се справят с по-високите, а трети имат недобра центровка и са с лоши оборотни възможности. Подобни записи оставят неп-риятно впечатление и подронват достойнствата на Паневритмията. А когато ще се прави представителен запис, обезателно да се комплектува музикален състав, който добре се е справил с нотописа, след старателни репетиции.
Обезателно отговарящият за подобен запис да има на
разположение
таблицата с метрономните стойности и да си служи с метроном, ако иска да има качествен запис.
Освен това, същият ръководител трябва добре да балансира оркестровия - малък или голям състав, и при разположението на микрофоните (един или два) да има предвид равномерно звуково записване. От изложеното дотук е видно, че всички изпълнители на Паневритмията трябва да се съобразяват с доста високите музикални изисквания, за да бъде тя ВАЖЕН възпитателен еталон на учениците. ТАБЛИЦА за метрономните нотни стойности на музикалните упражнения на ПАНЕВРИТМИЯТА, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ И ПЕНТАГРАМАТА N Наименование на Метроном Метрономна, нотна Цифрова упражнението на Мицел стойност стойност 1. Първият ден на пролетта М.М. половина с точка 60 2.
към текста >>
Освен това, същият ръководител трябва добре да балансира оркестровия - малък или голям състав, и при
разположението
на микрофоните (един или два) да има предвид равномерно звуково записване.
Не са за препоръка записите с недобри и некачествени магнетофони, които много често имат ограничен обхват на звуци. Едни от тях не долавят добре ниските тонове, а други не се справят с по-високите, а трети имат недобра центровка и са с лоши оборотни възможности. Подобни записи оставят неп-риятно впечатление и подронват достойнствата на Паневритмията. А когато ще се прави представителен запис, обезателно да се комплектува музикален състав, който добре се е справил с нотописа, след старателни репетиции. Обезателно отговарящият за подобен запис да има на разположение таблицата с метрономните стойности и да си служи с метроном, ако иска да има качествен запис.
Освен това, същият ръководител трябва добре да балансира оркестровия - малък или голям състав, и при
разположението
на микрофоните (един или два) да има предвид равномерно звуково записване.
От изложеното дотук е видно, че всички изпълнители на Паневритмията трябва да се съобразяват с доста високите музикални изисквания, за да бъде тя ВАЖЕН възпитателен еталон на учениците. ТАБЛИЦА за метрономните нотни стойности на музикалните упражнения на ПАНЕВРИТМИЯТА, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ И ПЕНТАГРАМАТА N Наименование на Метроном Метрономна, нотна Цифрова упражнението на Мицел стойност стойност 1. Първият ден на пролетта М.М. половина с точка 60 2. Евера М.М.
към текста >>
52.
3.08. Болните сливици
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Пита ме - с
разположение
винаги ме е посрещал Учителят - това искам да подчертая, за каквато и да е услуга.
А иначе той беше страхлив - да отиде при лекар и така лекарят там, със своите съоръжения металически да бърка в гърлото му и т.н.- не желаеше. Аз му предложих: „Искаш ли да те заведа при Учителя? " - понеже той Го знае и е идвал на беседи, слушал е беседите и т.н.. „Разбира се, казва, искам." И така сутринта завеждам брат ми с неговите знаменити, свръх увеличени сливици при Учителя. Почуках на вратата. Излиза Учителят, а брат ми остана долу, при стълбите.
Пита ме - с
разположение
винаги ме е посрещал Учителят - това искам да подчертая, за каквато и да е услуга.
Той ме пита: „Какво има, брат? " „Учителю, имам едно братле, което така и така със сливиците му, гърлото му, цяла нощ не можахме да спим, сливиците не спадат." Той пита: „Къде е момчето? " Казвам: „Долу е при стълбите." „Извикайте го" - и брат ми веднага по стълбите се качва горе, и аз стоя отстрани. Брат ми Му целува ръка, Учителят му взема и другата ръка, двете ръце и така ги държи двете ръце на брат ми няколко секунди и освобождава ръцете, и се обръща към мене и казва: „Ще мине". Разбира се, за мене нямаше две мнения, но брат ми, на диалект от Македония ме пита: „Той не каза лекарство".
към текста >>
53.
3.11. Рудолф Щайнер и Боян Боев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Понеже той е с духовно
разположение
и интереси, запознава се с проф.
11. Рудолф Щайнер и Боян Боев Е, приятели, както и досега ще продължим нашите разговори за онова, което е било, а до това, което ще бъде, нашите подрастващи поколения ще отбележат това. Аз ще ви разкажа за един наш брат - Боян Боев, роден от Бургас и след като завършил гимназия, отива да следва в Германия, в Мюнхен, естествени науки - биология.
Понеже той е с духовно
разположение
и интереси, запознава се с проф.
Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и в света като духовен мислител, плюс своята специалност в университета. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, там веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев, на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Рудолф Щайнер го пита: „Вие откъде сте, моля Ви се?
към текста >>
54.
3.15. Дърводелец и сладко
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Почти всеки ден Учителят е идвал да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро
разположение
и разговарял с тях.
15. Дърводелец и сладко Между хората, между другите наши приятели, които са дошли от провинцията, е и нашият брат Панталей. Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. Разбира се, както и други негови ученици дойдоха с брат Боян в София и в Братството. Понеже той е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на Изгрева. Той, като дърводелец между другите дърводелци, е бил повикан да участва, и то с удоволствие.
Почти всеки ден Учителят е идвал да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро
разположение
и разговарял с тях.
Панталей, така както той ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя, да бъда по-близко до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми беше беседите, които слушах в салона. Но един ден, след продължителното посещение при изграждането на бараките на Изгрева, след продължителното присъствие на Учителя, аз се поосвободих. Той, така както беше много разположен, Му казвам: „Учителю, имам намерение да сменя професията си." А Учителят стана така сериозен и строг, и ми каза: „Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило на него по време, когато е работил.
към текста >>
И като Панталей отишъл пред салона, Учителят усмихнат, с голямо
разположение
, му казва: „Вземи буркана, ето ти и лъжицата, върви тука в горичката, изсърбай го." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това нещо.
" Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило на него по време, когато е работил. Помислил, без да сподели с никого. Ядяло му се сладко. Сладко му се яде. Следващият ден Учителят държи един буркан в едната ръка и една супена лъжица в другата и му дава със знак с ръката да отиде при Него, пред салона.
И като Панталей отишъл пред салона, Учителят усмихнат, с голямо
разположение
, му казва: „Вземи буркана, ето ти и лъжицата, върви тука в горичката, изсърбай го." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това нещо.
Разбира се драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Особено при това положение. Изяжда сладкото с удоволствие. Продължил работата си. Човек работи и с мисълта си.
към текста >>
55.
3.49. Послушание
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Не е имало случай когато посетя Учителя за лична моя работа, или за някой друг, винаги ме е посрещал с открити обятия и с необичайно
разположение
.
Аз наистина изпълнявах ревностно съвета му. В кухнята, където живеехме, на ул. „Венелин" четях на моите братя, сестри, майка ми, баба ми. Впоследствие когато разбрах, че Учителят вижда и чува от далече, Той констатирал, че аз съм извършил тази Негова препоръка, която е, все пак, на друг език казано, послушание. Той много държи, не само Той, но и Христос и Стария Завет - за послушанието.
Не е имало случай когато посетя Учителя за лична моя работа, или за някой друг, винаги ме е посрещал с открити обятия и с необичайно
разположение
.
Каквото ми е казвал - изпълнявал съм го с послушание. Благодаря, че съм бил послушен.
към текста >>
56.
6.16. Звездният свят
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Чрез него аз имах на
разположение
редица трудове по астрономия и разговорите, които имах непрекъснато с него и с Учителя, събудиха в мене дълбок интерес към тайнствения свят на Небето.
16. Звездният свят Интересната дружба, за която главната причина беше Учителят, с големия ми приятел Георги Марков, не беше само причина да се роди списанието „Новият живот", но стана и един голям стимул в моя живот да обикна Звездното небе. Една от дисциплините, която изучаваше Георги в университета, беше астрономията.
Чрез него аз имах на
разположение
редица трудове по астрономия и разговорите, които имах непрекъснато с него и с Учителя, събудиха в мене дълбок интерес към тайнствения свят на Небето.
В скоро време се запознах с най-важните съчинения на тази наука, паралелно с нея проучих и индивидуалната астрология. И двете дисциплини наистина ми дадоха една основа - едната ми разкри анатомията на Небето, втората - неговата физиология, но цялата тази материя не ме задоволяваше, душата ми жадуваше за нещо много по-дълбоко, исках да проникна в мистериите на психичната част на звездния мир. В това направление най-силен тласък ми даде Учителят. В редица разговори Той ми разкри известни тайни страници из областта на една нова наука - астрокосмична синтеза. Тези разговори някой път се водеха между Учителя, Георги Марков и мен, непосредствено под дълбочините на синьото небе.
към текста >>
57.
6.31. Няколко бележки
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят казва: „Ако имаш известно
неразположение
, ти ще отидеш при еди - кое си вековно дърво.
Затуй за беседите Си Учителят казва: „Аз понякога в една беседа изнасям две-три основни мисли, които са окултни закони. Ако ги намерите и ги научите, и след това ги приложите със себе си, ще си спестите труда на 25 000 човешки години, докато я намерите тази основна мисъл и я реализирате. По този начин ще съкратите времето." Затова е много мъчно за един външен човек да чете беседите на Учителя. За него това е нещо обикновено и не правещо впечатление. Но за един посветен човек - той вижда в тези обикновени неща грандиозни величини.
Учителят казва: „Ако имаш известно
неразположение
, ти ще отидеш при еди - кое си вековно дърво.
Ще облегнеш гърба си на него и ще почерпиш енергия от него, а притеснението, което имаш, ще го предадеш на него и то с корените си ще го препрати надолу в земята, и след това листата на клоните ще го изхвърлят във висините". За един астролог и посветен е знайно, че това дърво е свързано с известни космически енергии и с планетите. Знайно е, че тези центрове у човека, които дават тези болезнени състояния, са свързани и с дадени енергии. Затуй, когато го изпращат при туй дърво, Той го изпраща при тази първична енергия, за да вземе от нея и да се тонира. Затуй, когато говореше Учителят за някои обикновени неща, като че ли се явяваха някакви контрасти.
към текста >>
58.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят имаше особено специално
разположение
към Елена Блаватска.
Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението". Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект.
Учителят имаше особено специално
разположение
към Елена Блаватска.
Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек. Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни страници в живота им. Тя играе в цирка в Цариград, а след туй отива в град Киев.
към текста >>
Учителят имаше особено
разположение
към Блаватска.
Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася концерти. Учудва се, че тя отначало не е имала склонност към езици, а сега е говорела много езици. Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги. Тя става основоположник на теософията, чиито корени се крият в Индия. Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина".
Учителят имаше особено
разположение
към Блаватска.
Виждаше в нейно лице един смел човек, един пионер, който действително слага началото на едно движение в най-материалния век. Впоследствие аз влезнах във връзка с Рене Генон, един виден западен окултист и той бе написал, че причина за издигането на Кришна Мурти и опитите на теософите да го направят Христос е един политически акт на „Интелижанс сервиз", на английските тайни служби, за да могат по пътя на мистиката да държат индийския народ в робство, като им създадат един Миров Учител. Тогава Индия бе английска колония. Тя получи своята независимост след 1945 г. Теософията в България.
към текста >>
59.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Храна, дрехи, изобщо всички стопански блага хората ще ги имат на
разположение
.
Под завета на Синовете Божии, казва Учителят, някои разбират, когато светиите ще управляват света. Светът ще се оправи, когато Първата причина се всели и почне да живее във всички хора. Тогава цялата земя ще бъде едно семейство, ще има един ум и едно сърце. Семейството няма да бъде като сега. Хората няма да работят физически много, в който град отиде човек, ще работи 2 часа и след това, като задоволи своите нужди за момента, може да продължи своя път.
Храна, дрехи, изобщо всички стопански блага хората ще ги имат на
разположение
.
И в който град да влезе човек, ще бъде член на този град. Цялата земя ще представлява едно съвършено цяло. Това са думи на Учителя за Новата епоха. Великите души през епохата на Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми на живота, предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен, или културен характер. Според Учителя първата група от тези напреднали същества се е вселила през 1945 г.
към текста >>
60.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ползваше се от голямото
разположение
на Учителя.
Това е една много важна длъжност в печатницата, която определя цената на изданията и какво да се печата. Беше отличен приятел. А Борис Николов му измисли този прякор „гълъбът", защото от него лъхаше една невинност в погледа му. А имаше такава практичност, която водеше до важни резултати на физическия свят. Когато възприемаше дадена инициатива, той имаше необходимата постановка да я реализира докрай.
Ползваше се от голямото
разположение
на Учителя.
Неделчо винаги водеше Учителя на концерти, както и ходеше на екскурзии с него. Имаше условия да бъде винаги до Учителя. Той беше много популярен и имаше симпатиите на всички. Беше мек по характер и крайно общителен. Във въпросния съвет взимаха участие и брат Боев и брат Борис Николов.
към текста >>
61.
7.12. НИКОЛА НАНКОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
А Борис стоеше на своя стол с
разположение
и като ме видя, започнахме да разговаряме така, както той бе свикнал да разговаря с мен.
Това, което казваше, беше абсолютно вярно, защото бях запознат с фак-тите и събитията. Веднъж отивам по работа при Борис Николов. Заварвам там Никола Нанков, който се изненадва от моето посещение. Заварих го седнал на стол, смирен и гледаше Борис боязливо, и беше целият като препарирана птица. Не можеше да мръдне.
А Борис стоеше на своя стол с
разположение
и като ме видя, започнахме да разговаряме така, както той бе свикнал да разговаря с мен.
Никола гледаше ту мене, ту него с пълна изненада. Той се сниши и все едно, че потъна вдън земя. Беше изобличен на място пред мен, защото зад гърба на Борис говореше срещу него, а тук, при Борис, стоеше мирно, не мърдаше и не смееше да продума. Аз взех думата и разказах за моят план на Борис за работата ми с Никола Нанков. Борис одобри и тогава бе решено, целият архив, Никола Нанков който бе събирал, да ми го предаде.
към текста >>
62.
12. НИКОЛА НАНКОВ
,
,
ТОМ 4
А Борис стоеше на своя стол с
разположение
и като ме видя, започнахме да разговаряме така, както той бе свикнал да разговаря с мен.
Това, което казваше, беше абсолютно вярно, защото бях запознат с фак-тите и събитията. Веднъж отивам по работа при Борис Николов. Заварвам там Никола Нанков, който се изненадва от моето посещение. Заварих го седнал на стол, смирен и гледаше Борис боязливо, и беше целият като препарирана птица. Не можеше да мръдне.
А Борис стоеше на своя стол с
разположение
и като ме видя, започнахме да разговаряме така, както той бе свикнал да разговаря с мен.
Никола гледаше ту мене, ту него с пълна изненада. Той се сниши и все едно, че потъна вдън земя. Беше изобличен на място пред мен, защото зад гърба на Борис говореше срещу него, а тук, при Борис, стоеше мирно, не мърдаше и не смееше да продума. Аз взех думата и разказах за моят план на Борис за работата ми с Никола Нанков. Борис одобри и тогава бе решено, целият архив, Никола Нанков който бе събирал, да ми го предаде.
към текста >>
63.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
Той свърза успеха на филма и
разположението
на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното
разположение
на публиката.
След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво.
Той свърза успеха на филма и
разположението
на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното
разположение
на публиката.
А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон". Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания.
към текста >>
64.
20. ПОЗДРАВЪТ
,
,
ТОМ 5
Учителят стана, посрещна гостите, но с едно такова вътрешно
разположение
, че една такава необикновена вълна излезна от него и обхвана всички наоколо и ние се разтворихме отвътре като цвят.
Послушах го и започнах да ги поздравявам с усмивка, но те тутакси се затърчаха при Учителя и му се оплакаха, че аз вече съм започнала и да им се присмивам. Учителят отново ме спря: „Така и така ти не можа да се научиш да поздравяваш". Аз мигам, мигам и не мога нищо да проумея: Задача неразрешима. Същият ден се случи, че аз бях извикана да помогна за нещо, понеже около Учителя бяха дошли много гости. Трябваше да бъдат посрещнати и нагостени.
Учителят стана, посрещна гостите, но с едно такова вътрешно
разположение
, че една такава необикновена вълна излезна от него и обхвана всички наоколо и ние се разтворихме отвътре като цвят.
И усмивките ни се разляха по лицата ни, усмивката като че ли сама цъфна на всяко едно лице като израз на едно невероятно душевно изявление на взаимност. Гостите усетиха това вътрешно разположение, подскочиха от възторг, а ние отдавна не бяхме виждали Учителя така засмян и в такова обкръжение от весели лица. След като си отидоха гостите ние прибрахме масата и аз трябваше да занеса нещо на Учителя. Погледнах го. Учителят сега беше съвсем друг, беше съсредоточен в себеси, в своята си работа.
към текста >>
Гостите усетиха това вътрешно
разположение
, подскочиха от възторг, а ние отдавна не бяхме виждали Учителя така засмян и в такова обкръжение от весели лица.
Аз мигам, мигам и не мога нищо да проумея: Задача неразрешима. Същият ден се случи, че аз бях извикана да помогна за нещо, понеже около Учителя бяха дошли много гости. Трябваше да бъдат посрещнати и нагостени. Учителят стана, посрещна гостите, но с едно такова вътрешно разположение, че една такава необикновена вълна излезна от него и обхвана всички наоколо и ние се разтворихме отвътре като цвят. И усмивките ни се разляха по лицата ни, усмивката като че ли сама цъфна на всяко едно лице като израз на едно невероятно душевно изявление на взаимност.
Гостите усетиха това вътрешно
разположение
, подскочиха от възторг, а ние отдавна не бяхме виждали Учителя така засмян и в такова обкръжение от весели лица.
След като си отидоха гостите ние прибрахме масата и аз трябваше да занеса нещо на Учителя. Погледнах го. Учителят сега беше съвсем друг, беше съсредоточен в себеси, в своята си работа. Аз леко пристъпих, оставих онова, което носех на масата и леко назад, назад започнах да излизам. Тръгнах си, а в ушите ми звучеше неговият глас: „Видя ли днес какво значи обхода с ближния?
към текста >>
65.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Той ме прие много любезно и много хубаво с голямо вътрешно
разположение
.
Че какво аз правя тук и защо не съм на беседа на Изгрева и при Учителя? Изведнъж видях, че се намирам в друг свят все едно, че бях взела билет за влака и от София бях заминала накрая на света. Тази сутрин се събуждам, ставам, оглеждам се и се питам защо съм тук в тази стая, в дома на родителите ми и защо не съм горе при Учителя? Дали това беше осъзнаване? Облякох се и отидох при Учителя горе на Изгрева.
Той ме прие много любезно и много хубаво с голямо вътрешно
разположение
.
Разказах му всичко къде съм била през тези месеци, осъзнах грешката си пред него и го помолих да ме приеме отново пред Школата. Учителят се съгласи, беше усмихнат и радостен. Аз си отидох у дома. Хубавите правилни отношения между мен и Учителя бяха възстановени. На другия ден имаше беседа.
към текста >>
66.
27. ПОСУДАТА
,
,
ТОМ 5
" „Прегоряло е, Марийке, прегоряло е, това ще си го ядеш ти." Това ми го каза само веднъж и затова се стараех да му занасям приготвено само тогава, когато съм в
разположение
и в най-добро психическо състояние.
Поставях я в специална за случая съдина и полека-полека я занасях. Останалото ядене се разпределяше за дома ми. Учителят се хранеше малко, взимаше от онази храна, която предварително познаваше и както от онзи, който я приготвяше и беше познат на Учителя като добър готвач. Веднъж моето психическо състояние беше много напрегнато и с приготвянето на храната съм сложила в него цялата си психическа напрегнатост и когато я поднесох Той се усмихна и каза: „Яденето днес е прегоряло". „Ама как, Учителю, не е прегоряло?
" „Прегоряло е, Марийке, прегоряло е, това ще си го ядеш ти." Това ми го каза само веднъж и затова се стараех да му занасям приготвено само тогава, когато съм в
разположение
и в най-добро психическо състояние.
А тук бе Школа и ние бяхме непрекъснато в изпити и в такова положение, че едвам се измъкваме от едно противоречие и навлизаме в друго. И психическите ни състояния ни следваха едно след друго, така както на един синджир са закачени неговите ченгели във верига. В този ден аз толкова внимателно бях приготвила гозбата и Учителят когато ми каза, че е прегоряла, тогава разбрах, че онова, което е прегоряло беше у мен. Аз бях загоряла отвътре и не бях трансформирала своите състояния и не бях си разрешила правилно една задача, която имаше да разрешавам. Научих си урока й когато бях в такова състояние аз не му поднасях нищо.
към текста >>
67.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА
,
,
ТОМ 5
Отговорихме, че това е задача от Учителя и веднага и другите братя и сестри възприеха тази задача, но по-късно всеки съобразно себе си и вътрешното си
разположение
я изпълняваше различно.
Речено - сторено. Купихме си стомнички, отидохме сутринта на извора, напълнихме ги и се върнахме със стомничките. Упражнението бе изпълнено, а си донесохме вода за пиене и готвене. Започнахме да ходим всяка сутрин трите сестри. Другите ни наблюдаваха и размишляваха защо ходим и какво правим с тези стомнички на извора.
Отговорихме, че това е задача от Учителя и веднага и другите братя и сестри възприеха тази задача, но по-късно всеки съобразно себе си и вътрешното си
разположение
я изпълняваше различно.
Мина не мина много време и възникнаха първите къщички на Изгрева, построи се и салона за беседите. Учителят дойде да живее на Изгрева и малкото селце се формира. Упражненията със стомничката до чешмичката на Диана Бад продължаваха. Сега сестрите и братята правеха упражнението по за една седмица, но вече имаше и друго нещо, то се видоизмени. Всеки ден носеха със стомнички вода от чешмичката, облечени с дебели дрехи, докато се изпотят и трябваше да отиват и да се връщат по четири-пет до десет пъти.
към текста >>
68.
51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
Всички ставахме и под вътрешното
разположение
на Духа в Учителя той ни подаваше кои молитви да произнасяме гласно и завършвахме с някои песни.
Нееднократно Учителят бе споменал, че тази окултна музика за пръв път се заражда тук и че в Европа изобщо не я познават. Постепенно песните дойдоха чрез Младежкият и Общият окултен клас. С годините те се трупаха и Учителят през време на Школата създаде едно голямо музикално и неповторимо творчество. Точно в 5 ч. сутринта Учителят влизаше с Библия в ръка, носеше и една лупа, с която прочиташе предварително подготвен стих от Библията, понеже знайно е, че шрифта бе много дребен.
Всички ставахме и под вътрешното
разположение
на Духа в Учителя той ни подаваше кои молитви да произнасяме гласно и завършвахме с някои песни.
Но това се променяше непрекъснато и всеки път молитвите бяха различни както и подадените шепнешком от Учителя песни. Веднъж някой си бе наумил да направи план как да протече този ритуал според него и коя след коя молитва да се казват, така че да има един и същ порядък, а да не се сменяват ту песните, ту молитвите. Този приятел смяташе, че Учителят шепнешком съвсем произволно подаваше с тих шепот песните до мен, за да ги свиря. Този план бе готов, но същия ден Учителят влезна в салона, каза ни да седнем, обърна се към нас и започна своята беседа направо. Нямаше нито молитва, нито песни.
към текста >>
69.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Такова беше
разположението
вътре - тесничко, но ми беше широко на душата.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ Отначало живеех на Изгрева в една барака малка, скована от греди и дъски, но за мен беше дом, бях я подредила, но колкото и да подреждаш това бе една малка барака. Но за сметка на това имах покрив. Тук можеше да се постави една малка масичка, едно креватче, една печка и един кюнец, който минаваше през покрива.
Такова беше
разположението
вътре - тесничко, но ми беше широко на душата.
Минаха години и тази малка придобивка, която имах и за която мечтаех, когато бях при родителите си не ме задоволяваше. На Изгрева пристигаха много хора от града и от провинцията, всички разправяха новини, после слушаха тукашните вести и аз имах чувството, че съм попаднала в един кошер, който непрекъснато гъмжеше с думи, с чувства, с желания и с мисли. Как ли всичко това изтърпяваше Учителя? Учудвам се на неговото търпение и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни. По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство.
към текста >>
70.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
Но когато се хранеше правеше го с
разположение
.
А може би пък жените да изискваха условия, при които да въртят дом и да отглеждат деца. А Учителят не изискваше нищо за себе си - от скромно по-скромно. Но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни му перяха бельото, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я поднасяха и всеки се стараеше да съдейства и да му бъде в услуга. Обикновено Учителят не се хранеше много, понякога оставяше храната, дори не я вкусваше.
Но когато се хранеше правеше го с
разположение
.
Беше приятно да се наблюдава как се храни Учителя. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония. Веднъж един брат фотограф, а това бе Васко Искренов реши да ни фотографира в столовата как се храним. Беше си поставил и разположил фотографския си апарат така, че да ни заснеме със залъци в уста или нещо подобно. Учителят влезна, поздрави насъбралите се братя, които се бяха почтително изправили на крака, хвърли поглед към фотоапарата и забеляза неодобрително: „Разберете, че има свещени неща и тези неща не се изнасят на показ.
към текста >>
Учителят подбира както плата, така и онзи с какво
разположение
го е дал.
Понякога някой брат купи някой хубав плат за костюм на Учителя, занесе ги на шивача и му каже: „Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го". А шивачът клати с глава: „Така не може. Отиди подари плата на Учителя, а той ще каже от кой плат да му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто му плат попадне и от всеки, който му подари плат за костюм. Такова нещо няма.
Учителят подбира както плата, така и онзи с какво
разположение
го е дал.
Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителя". През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка. Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит.
към текста >>
71.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на
разположение
на лисицата.
Занесе той стомните в бараката им, а те се нахвърлиха върху него да му благодарят,-че да го прегръщат - хиляди благодарности и благопожелания. Отивам при Учителя и му обяснявам подробно всичко. А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят". А този израз означаваше, че ще го вкарат в кокошарника при кокошките, а после ще дойде лисицата, ще си задигне петела и хич окото няма да и мине. Да, ама на мен окото ми се разигра и също не мигна и се чудя как да го спасявам.
Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на
разположение
на лисицата.
Стари мераци, престари. По-късно като се събрахме с Борис те се опитваха да го използват по същия начин, като момче и слуга за всичко, за да могат да влязат помежду ни и да ни разделят. Та отначало имаше опасност да го уморят, но аз се изправих, скочих на крака и не дадох. Тогава всички се нахвърлиха върху мене, какво ли не викаха върху мен, какви ли не хули, клевети се отправяха върху мен. Те бяха триж пъти озлобени - веднъж, че не можаха да го оженят за дъщерята на Динова, втори път, че не можаха да го използват като слуга и трети път, че не можаха да вбият клин помежду ни.
към текста >>
72.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
А мен ме бяха обрали посред пладне, от сестра, която ми беше дошла на гости, която посрещнах, нагостих с най-добро
разположение
.
А ето тук кражба и то посред пладне. Пладнешки хайдутлук. Навремето най-отвратителното бе някой да дойде и да те обере посред пладне, когато ти си отишъл на нивата да работиш. Това тогава беше толкова грозно, че се възмущаваше цяло село. А ако те някой те окраде през нощта имаше някакво извинение - през нощта излизат зверовете и има оправдание заради самият звяр.
А мен ме бяха обрали посред пладне, от сестра, която ми беше дошла на гости, която посрещнах, нагостих с най-добро
разположение
.
Ами сега? Този въпрос го оставих да го разреши Учителя. На следващият ден имаше беседа и на беседата, която той започна по едно време спря и каза: „Всеки, кой каквото е взел от другиго да го върне незабавно". Този израз беше насочен към крадливата сестра и към всички онези, които бяха взели нещо на заем и не бяха го върнали и сега трябваше да го върнат. Но така се случи, че тази сестра беше закъсняла за беседата, която започваше сутрин рано в 5 часа, вероятно се беше успала.
към текста >>
73.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
А светлината я взимаха когато виждаха, че някъде в някой човек има пробуждане на съзнанието му, че е в друго по-високо поле, че е в по-възвишено
разположение
, където има повече светлина.
Той ме изслуша и каза: „Когато ти дойде благословение внимавай духовете да не те оберат". Това така ме стресна, че не можах да проумея как така ще ме оберат, та нали тук бе Школа на Любовта, нали всички бяхме братя и сестри. Какъв обир може да има тук? Но като размислих и осъзнах видях, че тази празнота и пустиня, която изпитах в себе си след толкова срещи с дадени личности беше чиста кражба и наистина в тези посетители влизаха духове, водеха ги, движеха ги, идваха при мен, разговаряха се мен, правеха контакт и така ме обираха Онези вътре в тях бяха крадци и разбойници. Онези техните състояния бяха на същества, които бяха гладни и за да се хранят и живеят трябваше им светлина и храна.
А светлината я взимаха когато виждаха, че някъде в някой човек има пробуждане на съзнанието му, че е в друго по-високо поле, че е в по-възвишено
разположение
, където има повече светлина.
Идваха и взимаха от нея, а храната бе енергията, която изсмукваха и извличаха от там. Спомням си веднъж бяхме на Витоша и щяхме да преспим под откритото небе на запален огън. От Витоша се виждаше София как в далечината блещукаха лампите на електрическите крушки. Едни мъждукаха по-слабо, други по-силно, едни бяха по-близо, други бяха по-далече, така че имаше разнообразие в тази гледка. Някой обърна внимание на Учителя на ширналата се под нас гледка Учителят се загледа и каза: „Виждате ли това?
към текста >>
74.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Аз се поусмихнах и бях резервирана, защото смятах, че това е начин да се ухажва и печели
разположение
на слушателите.
Всеки разбираше от ръководство, всеки искаше да бъде капитан на кораба и да се слуша неговата воля. Корабът потъна и вече нямаше нужда от капитани на кораби. Та се явиха и пророците, а Бандерски пророкуваше и освен това доказваше, че Учителят говорел чрез него. Аз се отнасях доста внимателно към тези изявления. Веднъж той ми каза: „Твоята молитва се приема направо от Бога".
Аз се поусмихнах и бях резервирана, защото смятах, че това е начин да се ухажва и печели
разположение
на слушателите.
Аз знаех от Учителя много добре дали молитвите ми се приемат и кога се приемат от Небето. Та това беше двадесет и две години Школа и ежедневно бях при Учителя. Обаче по-късно у нас се случи един инцидент. Имахме една гургулица, бяхме я нарекли Танче и един път дойде при нея друга гургулица и се настани при нея. Ние се зарадвахме, че нашето Танче ще си има дружка.
към текста >>
75.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Веднъж ме срещнаха на поляната и ме разположиха със своето
благоразположение
.
Само в онзи човек, който има безкористие можеш да имаш доверие, защото той се ръководи от идеи А идейния човек се движи към Бога. А човекът, който се движи към Бога има път, в който се включва и Светлината, и Виделината, и Славата, защото това са три етапа от онзи един и всеобщ път от човека към Бога. Имаше три сестри на Изгрева, които бяха добри приятелки, но непрекъснато искаха да дружат с мъже. Ама как така да дружат? По всички линии -духовни, сърдечни, да съжителствуват, да образуват връзки по всички начини-допустими и недопустими.
Веднъж ме срещнаха на поляната и ме разположиха със своето
благоразположение
.
Аз се бях разтопила пред тях от умиление и се разположих към тях от хубавите им приказки и щях да си изкажа майчиното мляко. Но в този момент Учителят мина покрай нас и ми изпрати един строг поглед. Аз изтръпнах и някакъв капак вътре в мене хлопна и зат вори прозореца, през който надничах да видя света на тези три сестри Прибрах се. Усетих, че Учителят с погледа ми затвори нещо в мене и запри щи някакъв отвор, който се беше отворил към тях. След години разглеждах отношенията на тези сестри към мене и изобщо техния живот.
към текста >>
76.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Но душата й помнеше, знаеше това и затова когато идваше в София се отбиваше при мене и имаше голямо
разположение
към мене.
Тя се беше разболяла и заедно с майка си бяха дошли на Изгрева да търсят лек за болната им дъщеря. Аз тогава ги посрещнах и ги напътих към Учителя, той им даде съвети, които бяха изпълнени от майката и дъщерята оздравя. Те се върнаха живи и здрави в Стара Загора. Минаха години, малкото дете порасна, стана голяма, стана сестра и идваше често на Изгрева. Тя беше забравила целият случай, че аз бяха тази, която я насочи към Учителя, защото бяха изминали много години, а тя беше тогава малко момиче.
Но душата й помнеше, знаеше това и затова когато идваше в София се отбиваше при мене и имаше голямо
разположение
към мене.
Без да иска с това отговаряше на услугата, която й бях направила навремето без да знае и без да подозира това. Та връзката на Доброто е връзка вечна. Направи доброто, остави го и го забрави. То ще те намери след време и ще те възнагради. Ето защо Маргарита беше разположена към мен.
към текста >>
77.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Чудел се каква ли е причината, молел се дълго, за да добие същото вътрешно
разположение
, но нищо не сполучил.
Прибирането на лагера продължаваше към една седмица. Накрая всички си тръгваха заедно с Учителя. Понякога Учителя е оставал и още една седмица в Търново, друг път е тръгвал да посети някои градове в страната по покана на приятели. Един от братята след години разказваше, че когато си отишъл от събора в родното си село изведнъж цялото му въодушевление и вътрешен плам и онова състояние, което е изпитвал в Търново и което го е съпровождало по време на събора то внезапно изчезнало. Изчезнало изведнъж и той отново се озовал като обикновен човек в своето ежедневие.
Чудел се каква ли е причината, молел се дълго, за да добие същото вътрешно
разположение
, но нищо не сполучил.
Отива при Учителя, среща се, споделя впечатлението си от това, което е усещал като празнота, на което Учителя се усмихнал и му казал: „Това състояние, което ти си преживял не е твое и затова сега го няма у теб. Това състояние не се дължи на теб, а това се дължеше на присъствието на Белите Братя, които бяха дошли на събора от края на Вселената, за да присъствуват на откриването на събора и на откриването на Школата. И те влезнаха във вас, бяха около вас и с вас по време на целия събор, но вие не ги виждахте, защото очите ви са затворени. Събора приключи и те си отидоха така, както и вие си отидохте по домовете". Братът отворил уста, ококорил очи, гледа, слуша и не може да проумее за цялата тази истина.
към текста >>
78.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Учениците получаваха задачи за разрешение като имаха на
разположение
Словото на Учителя за своя теоретична подготовка.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ Онзи, който попадне от начало в Школата ще се учуди на много неща непонятни за възприемане и обяснение. Школата бе място за учение и обучение.
Учениците получаваха задачи за разрешение като имаха на
разположение
Словото на Учителя за своя теоретична подготовка.
Понякога човек така затъваше до гуша в своята задача, че не му оставаше време да диша, а камо ли да чете и да се рови, за да види къде се вписва неговия случай, в кои закони или принципи дадени от Учителя. Тогава там беше Учителя и онзи със задачата отиваше при него за съвет и за помощ. Това се отнася за онези, които работеха, които не криеха нищо от Учителя и търсеха неговия съвет как да си решат задачата. А това означава, че ти си вътрешно приел Учителя като такъв и Божественото начало е това, което трябва да му се подчиниш. Само при такива случаи имаше правилен обмен между онзи, който отиваше при Учителя и хлопаше на врата му.
към текста >>
79.
147. СЕСТРАТА ЦАНКА
,
,
ТОМ 5
Пристъпвам към нея с най-добро чувство и
разположение
, та нали е рождена сестра на Борис и нали все пак е сестра от Братството.
А аз спасявах нейния брат и бях напълно убедена, че тя щеше да разбере един ден приживе това ако аз си замина по-рано от нея и Борис остане сам. Чак тогава сама ще провери колко струвам аз. Още от самото начало след като се опарих един-два пъти от Цанка отивам при Учителя и му казвам, че съм решила да стоя настрана от нея и от нейния род. Той каза: „Какво да правиш, когато са непоправими". Разбрах, че така нещата ще бъдат до самият край и трябваше да се стягам и да се справям с още едно предизвикателство на съдбата.
Пристъпвам към нея с най-добро чувство и
разположение
, та нали е рождена сестра на Борис и нали все пак е сестра от Братството.
Отивам при нея, а ме посреща нещо твърдо, някаква скала се изпречва срещу мен. Споделих след това с Учителя, а той рече: „Вътре в нея има една коравина". Тогава реших да не се доближавам толкова близко до нея, а да поддържам само външно благоприличие. Затова, че родът на Борис бяха много горди духове вече споменах подробно и че само аз можех да говоря с тях, за което Учителят ме охрабри по този повод. Каза ми: „Ти си много смела.
към текста >>
80.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА
,
,
ТОМ 5
А той, Учителят с
разположение
му я поднасяше.
Но това беше много трудна и опасна работа. Ако се подхлъзне коня можеше да падне, да си счупи крака и да не остане жив. Така благодарение на тази безупречна организация багажът ни се изкачваше, стоварваше се на куп и всеки отиваше, разпознаваше го и се опъваха палатките. Тогава се минаваше с тетрадката и според килограмите всеки си заплащаше таксата за превоза. След като е изкачен багажа, към 10-11 часа Янко отива първо при Учителя и с благоговение целуваше ръката му.
А той, Учителят с
разположение
му я поднасяше.
Янко по дух познаваше Учителя и за него най-важното бе да помогне на Учителя и на Братството. След това разтоварваше конете, сваляше самарите и ги пускаше на паша няколко часа и след това ако трябваше да направят още един курс, слизаха и същия ден се качваха отново за втори път. Обикновено се правеха по два курса когато се изкачваха багажите. През 1939 г. лагеруващите бяха над 500 човека.
към текста >>
81.
168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Всички бяхме в едно особено
разположение
, защото видяхме по какъв начин хлябът пристигна.
Разходихме се наоколо, преспахме една нощ горе и след това отново слезнахме на „Алеко". Хлябът се свърши и Борис предложи на Учителя да слезне в града и да донесе още хляб. Учителят му каза: „Хлябът сам ще дойде". Докато го чакахме да слезне от въздуха, хлябът наистина дойде, но го носеха ръцете на пазача Гошо като във всяка една ръка държеше по една голяма тава току-що изпечен бял хляб. Майка му беше омесила и изпекла хляб за Учителя.
Всички бяхме в едно особено
разположение
, защото видяхме по какъв начин хлябът пристигна.
Тогава Олга Славчева запита Учителя: „Ще се срещнем ли пак отново след време? " Той ни изгледа всички и каза категорично: „Ще се срещнем, но не в тази форма". По-добър завършек на екскурзията от тези думи едва ли има. Щяхме да се срещнем отново през вековете, но не в тази човешка форма, а като души и като част от живота на великия Божествен порядък. Учителят понякога разказваше за някои случки през това време на екскурзията на някои от онези, които по една или друга причина не бяха присъствували.
към текста >>
82.
180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
,
ТОМ 5
Ето вие благодарение на тях ще имате на
разположение
онова, което е публикувано.
Аз лично определено смятах, че Учителят ще живее на земята 120 години, толкова колкото е пълният зодиакален цикъл и дори смятах, че аз ще си замина по-рано, а Учителят ще остане след мен на земята. И така нашите приятели нищо почти не направиха, за да се увековечи родословното дърво на Учителя, както и да се запишат данни от първите му години. Но сега ще видите как работи Духът. За радост ваша и наша други хора от света се намериха, които свършиха онова, което нашите приятели не свършиха. Това бяха историци, хора, които се занимаваха с Възраждането на българския народ и написаха много неща за дедо поп Константин Дъновски понеже той беше един от възрожденците във Варненския край.
Ето вие благодарение на тях ще имате на
разположение
онова, което е публикувано.
Може би ще излезнат и други неща понеже някои братя работеха по историческите следи на родословието на Учителя. А аз ще ви разкажа друго, което не бихте срещнали и на онова, на което бях свидетел. Какво бе отношението на семейството, в което се бе родил Учителя към самия него? Първо се ражда сестра му Мария, а по-късно брат му Атанас и накрая се ражда Петър Дънов в плът и кръв. И така се въплътява в човешко тяло Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>
83.
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА
,
,
ТОМ 5
Методи имаше голяма
разположение
към мен и Борис.
Аз гледам лицето на Методи е потъмняло. Това не е хубав признак. После той е станал мързелив, вече не работи, осланя се на другите. Магдалинините духове са влезли в него". Той премина през големи изпитания, после замина да защитава докторат в Полша и се завърна от там.
Методи имаше голяма
разположение
към мен и Борис.
Това бе естествено разположение, защото той бе човек на големи идеи, за голяма реализация, бе вътрешно много широк и не бе дребнав, нито се подаваше на дребните ежби, минаваше и прескачаше през тях. Това му качество го караше да се приближава към нас, но когато другите виждаха това, скачаха и се опитваха да го откъснат от нас, като търсеха винаги някакви доводи, които винаги ги намираха. Методи получава идеята за написване книга за Учителя една сутрин при ставане. Тя направо слезнала от горе и кацнала на главата му. Решава да пише, сяда на масата и написва няколко листа.
към текста >>
Това бе естествено
разположение
, защото той бе човек на големи идеи, за голяма реализация, бе вътрешно много широк и не бе дребнав, нито се подаваше на дребните ежби, минаваше и прескачаше през тях.
Това не е хубав признак. После той е станал мързелив, вече не работи, осланя се на другите. Магдалинините духове са влезли в него". Той премина през големи изпитания, после замина да защитава докторат в Полша и се завърна от там. Методи имаше голяма разположение към мен и Борис.
Това бе естествено
разположение
, защото той бе човек на големи идеи, за голяма реализация, бе вътрешно много широк и не бе дребнав, нито се подаваше на дребните ежби, минаваше и прескачаше през тях.
Това му качество го караше да се приближава към нас, но когато другите виждаха това, скачаха и се опитваха да го откъснат от нас, като търсеха винаги някакви доводи, които винаги ги намираха. Методи получава идеята за написване книга за Учителя една сутрин при ставане. Тя направо слезнала от горе и кацнала на главата му. Решава да пише, сяда на масата и написва няколко листа. Но се сеща, че брат Боян Боев бил започнал да пише нещо по този въпрос.
към текста >>
84.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ
,
,
ТОМ 5
Не трябва да се забравя, че всяка една беседа бе давана от Учителя при особено
разположение
и изява на Духа.
Според някои тази книжка била дисертация на Учителя когато е следвал в Америка. По едно време на Жорж му дойде идея да събере извадки от мисли и изрази на Учителя, касаещи се до определена тема. Така излезна книгата „Учителят говори". Той ходи при стенографите, дадоха му материали и той успя да събере в едно целият този материал. Но Учителят не беше доволен от това, но не се противи.
Не трябва да се забравя, че всяка една беседа бе давана от Учителя при особено
разположение
и изява на Духа.
Ето това го запомнете и си го подчертайте. Това бе Слово Божие, то преминаваше през Учителя и се обличаше от думите и словата на българския език. А това бе една от големите привилегии за българския народ. Всяка една беседа на Учителя в различно време от 22 години бе Слово на Светия Дух, който се изливаше и слизаше съобразно деня, съобразно Божественото свръхсъзнание за мига и действието. Надявам се, че ще си направите справка какво означава Слово, какво означава Божествен Дух, какво е Господен Дух и какво е Христов Дух.
към текста >>
85.
219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА
,
,
ТОМ 5
Към него аз лично имах
разположение
, защото той живееше в друг свят, който за мене беше непознат и ние само се разминавахме като обикновени познати на Изгрева.
Висок, суховат, но интелигентен и умен. Имаше необикновен почерк и буквите ги изнизваше като мъниста. Но езикът му беше хаплив към чуждите слабости. Но към своите слабости беше великодушен. По негов адрес Учителят много неща е споменавал и след време ако съберете всичко, което е казал за Георги Радев ще може да изградите един образ за него.
Към него аз лично имах
разположение
, защото той живееше в друг свят, който за мене беше непознат и ние само се разминавахме като обикновени познати на Изгрева.
Аз не навлизах 8 неговия интелектуален свят понеже не можех, а и той не навлизаше в моя свят, защото не можеше да издържи. При мен вреше, кипеше и всичко чрез огън се изпитваше. Непотребното, излишното изгаряше и оставаше онова, което се превръщаше в стомана. Те бяха добри приятели с Борис Николов, идваше ни често на гости и това запознанство продължи към 20 години. В първите години на Школата мнозинството от Младежкия Окултен клас бяха студенти.
към текста >>
86.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Да се тръгне по един общ път трите и да вървим няколко километра заедно и да запазим доброто си
разположение
една към друга, знаейки предварително, че това е една задача дадена от Учителя и че трябва да я изпълним изрядно по Високия идеал.
Около полянката имаше млада борова горичка колкото човешки бой, а сега вече са израснали над 30 м височина. Седнахме пред барчетата на поляната и с удоволствие си изядохме черешите и трите заедно. Упражнението беше всъщност една приятна разходка, но в самата си същност то криеше в себе си дълбок символизъм. Ние бяхме поставени трите да свършим една обща работа, да купим черешите, после бяхме поставени да се движим в една и съща посока и след това да реализираме една и съща задача. Да купим черешите заедно предполага подтик за обща работа, а тогава ние се дърпахме една от друга и се гледахме накриво.
Да се тръгне по един общ път трите и да вървим няколко километра заедно и да запазим доброто си
разположение
една към друга, знаейки предварително, че това е една задача дадена от Учителя и че трябва да я изпълним изрядно по Високия идеал.
Та общото ни движение на трите към Изгрева около пет километра означаваше, че трябваше да се движим общо по пътя очертан от Словото на Учителя до Изгрева. А че изядохме общо черешите заедно означаваше, че всеки от нас може да прилага Учението на Учителя без да пречи на другия и че всеки може да поеме от Словото на Учителя толкова колкото е необходимо на една душа със стремеж към Бога. А черешите бяха обичан плод от Учителя, той ги обичаше много. Той препоръчваше на онези, които искаха да се занимават с духовен живот да насаждат около къщата си череши и да ползват този плод. Така че черешите бяха емблемата на чистата Божествена Любов.
към текста >>
87.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Всеки според
разположението
.
Бяхме млади тогава и имахме здрави зъби. Това беше индивидуален метод за мен от Учителя. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито с мед десет дни като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато.
Всеки според
разположението
.
В Учителят имаше свобода -или по сто грама на ден или повече, дали варено или накиснато всеки един от нас можеше сам да реши. Впоследствие към житото някои прибавяха ябълки и орехи като Учителят бе казал за тях следното: „Ябълките влияят на тонира-нето на нервната система, орехите влияят с фосфора на мозъка добре като храна, а пък житото влияе добре на сърцето". Така че при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих. Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави. Постът не е самоцел, а постът е метод с правила, подчиняващи се на духовни окултни закони.
към текста >>
88.
283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
На едно от посещенията имах някакво
неразположение
, не бях добре със здравето си и попитах Учителя: „С какво да се лекувам?
Но ние нахълтахме с многобройна група и всеки ден в къщата на Темелко имаше по двайсет-трийсет човека, а от София непрекъснато прииждаха на групи, престояваха по един-два дни, срещаха се с Учителя и след това се връщаха отново в града. Тогава се пътуваше пеш от Мърчаево до Княжево, а от там се прехвърляха до София ако работеха трамваите. Аз често отивах в Мърчаево и престоявах по един-два дни в зависимост от работата, която имах с Учителя и се завръщах в София. Там беше много натъпкано с хора, спяха сестрите една до друга в една стая като пода вечерно време се постилаше с черги. Така че аз предпочитах да се върна у дома.
На едно от посещенията имах някакво
неразположение
, не бях добре със здравето си и попитах Учителя: „С какво да се лекувам?
" А той ми отговори: „С всичко, каквото можеш да си помогнеш - и по физически, и по духовен път". Това изречение ме освободи психически и ме накара да бъда много широка във възгледите си. След войната модерната медицина напредна много във всяко едно отношение и това бе напълно естествено. Когато бе необходимо аз се възползвах и от услугите на съвременната медицина, пиех различни хапове и си подпомагах с лекарства. Добре не навремето Учителят ни освободи от предразсъдъци, защото нашите приятели не желаеха и не търсеха такава помощ.
към текста >>
89.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
И Той всички приема с Любов и
разположение
, изслушва с търпение и ги изпраща доволни и радостни." Направихме както каза Милка.
Ние ще отидем. Аз искам да отидем при Него, но да Го видя и да Го слушам само отдалеч." „О, Наталио, ти не Го познаваш. Та Той за нас е дошъл, за малките, не за големите. Големите нямам нужда от Него. Ти не знаеш колко хора от различни слоеве на обществото се тълпят край Него за съвет, за помощ.
И Той всички приема с Любов и
разположение
, изслушва с търпение и ги изпраща доволни и радостни." Направихме както каза Милка.
Преди обед отидохме в болницата да проучим условията, а след обед - на улица „Опълченска" 66, където живееше Учителят. Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя. „Аз съм същото дете, същата ученичка, каква госпожица съм, каква учителка съм? ", се упреквах мислено сама. Но колкото и да се съдех и да исках да се овладея и да си придам вид на сериозна учителка, вълнението ми растеше, вълнение не само от смут, но и от радост и надежда: „Ще видя най-големия Човек на света, ще видя най-големия Учител!
към текста >>
90.
26. ТРИТЕ ПОРТОКАЛА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
И й писах, че всички мисли ми харесват, но като че ли от всички най-ми харесва тази: „Когато сте неразположени изяжте три портокала наведнъж и
неразположението
ви ще изчезне." „Но уви!
Но, Боже мой, която от мислите ми най-харесва. Те всички бяха от хубави, по-хубави. И аз й отговорих, но се и пошегувах. Аз обичах да се шегувам. А знаех, че и тя обича да се шегува.
И й писах, че всички мисли ми харесват, но като че ли от всички най-ми харесва тази: „Когато сте неразположени изяжте три портокала наведнъж и
неразположението
ви ще изчезне." „Но уви!
Тука не три, но и един даже няма". Как е разбрала и почувствувала тази моя шега не зная.но отишла веднага при Учителя и Му прочела писмото ми. Той грабнал веднага три грамадни портокала, каквито тогава имаше и една мукавена кутия и й ги дал да ми направи колет и да ми ги изпрати. След една седмица получих колета. Само не полудях от радост.
към текста >>
И не направих опита при
неразположение
да ги изям наведнъж.
След една седмица получих колета. Само не полудях от радост. Не за портокалите, но за жеста, трогателния жест. 39 Тогава не изядох трите портокала наведнъж. Аз си ги държах дълго време за ги гледам и да им се радвам.
И не направих опита при
неразположение
да ги изям наведнъж.
И до ден днешен аз не съм направила този опит. Но днес при описване този мил спомен имах от 24 часа вече едно доста силно главоболие и неразположение. Употребих всички средства, които знаех и които имах, не минава, най-после рекох: Ами чакай да направя този опит, аз не съм го правила досега. Имах портокали, разбира се, такива големи сега няма, а някакви миниатюрни и три изядох наведнъж. След един час главоболието намаля и полека-лека изчезна.
към текста >>
Но днес при описване този мил спомен имах от 24 часа вече едно доста силно главоболие и
неразположение
.
Не за портокалите, но за жеста, трогателния жест. 39 Тогава не изядох трите портокала наведнъж. Аз си ги държах дълго време за ги гледам и да им се радвам. И не направих опита при неразположение да ги изям наведнъж. И до ден днешен аз не съм направила този опит.
Но днес при описване този мил спомен имах от 24 часа вече едно доста силно главоболие и
неразположение
.
Употребих всички средства, които знаех и които имах, не минава, най-после рекох: Ами чакай да направя този опит, аз не съм го правила досега. Имах портокали, разбира се, такива големи сега няма, а някакви миниатюрни и три изядох наведнъж. След един час главоболието намаля и полека-лека изчезна. Уверих се, че макар и 40 години от тогава, макар и Него да Го няма на физическия свят, Неговите методи са ефикасни и валидни за всички времена.
към текста >>
91.
48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ. ПРОСТУДАТА
,
,
ТОМ 6
За миг сякаш се свлече към земята цялото ми
неразположение
и болките.
Щом ни видя Той излезе. Аз се бях простудила при пътуването и,не се чувствувах никак добре. Той дойде при нас, изглежда бързаше и подаде ръка първо на Буча, без да каже нещо, после подаде ръка на мен, спира погледа си за миг върху мене, забелязал по израза на лицето ми, че не съм добре и пита: „Какво има? " Но когато да отговоря, Той е разбрал какво има, подрусва силно ръката ми, поднася бързо своята към лицето ми да я целуна и допълва: „Весели да бъдете, бодри да бъдете." И изтича нагоре по стълбата. Но какво стана с мене?
За миг сякаш се свлече към земята цялото ми
неразположение
и болките.
Аз се почувствувах здрава, бодра и весела. „Буча, какво стана? Олекна ми! Всичко се свлече от мене." Зарадва се и Буча. И докато се радвахме и разговаряхме, Той слезе от -оре с няколко томчета беседи и бързо, и сериозен, без да ни погледне си влезе в долната приемна стая при човека, за когото изглежда носеше тези беседи.
към текста >>
92.
51. ТРЕСКАТА
,
,
ТОМ 6
Ние виждахме, че Той прави всичко с такава лекота и бързина и
разположение
.
Как всичко правеше просто, естествено и незабележимо! Като че ли за Него нищо не беше да заповяда на една болест само с мисъл и веднага да напусне човека. Той казваше, че болестите са живи същества-духове, с които Той разговаряше и отпращаше далеч от хората. И казваше, че ако и ние имаме вяра и силна мисъл можем да разговаряме с тях и да ги изпращаме вън от нас. Аз знаех, че ми помага, знаех, че помага на всички наши хора и на много чужди, но как правеше това, лесно ли Му беше или трудно, не знаех.
Ние виждахме, че Той прави всичко с такава лекота и бързина и
разположение
.
Мога да кажа, че през всичкото време докато Той беше на земята и дълго след Неговото заминаване аз почти не съм се лекувала при лекар. А съм живяла при крайно тежки, нехигиенични условия и неудобства и съм се разболявала честичко. И Той ме е лекувал с мисъл през пространството или като ми е давал някои съвети-методи, начини, средства, как да си помагам сама или даже ми е препоръчвал и някои билки. Чрез мене е давал съвети и препоръчвал билки и за други болни. Из беседите са пръснати също стотици съвети, препоръки, методи, средства, билки за лекуване.
към текста >>
93.
65. ДАН ЗА БЕДНИТЕ
,
,
ТОМ 6
Но трябва да се прави с вяра и с добро чувство, с добро
разположение
.
100 лв. или 200 лв. Тогава турете тези 100-200 лв. в една касичка за Господа и вижте ще имате ли нужда до ходите при лекар или не. Някои от нашите хора са правили тези опити и много сполучливо.
Но трябва да се прави с вяра и с добро чувство, с добро
разположение
.
към текста >>
94.
4. БОЛНАТА ГИМНАЗИСТКА
,
,
ТОМ 6
" повторно наблегнах на това, че сестра Ковачева има на
разположение
двама лекари, но г-н Дънов пак повтори: „Да яде топли картошки и да пие гореща вода!
Учителят мълча продължително, като ме гледаше и аз си мислех: „Ето на! Не знае какво да ми отговори! " После Той каза тихо: „Да яде топли картошки и да пие гореща вода". Погледнах Го смаяно и си мислех: „Боже мой! Този човек не знае какво да ми каже и какво ми говори!
" повторно наблегнах на това, че сестра Ковачева има на
разположение
двама лекари, но г-н Дънов пак повтори: „Да яде топли картошки и да пие гореща вода!
" По пътя за дома си мислех: „Тази Ковачева ще умори детето си! " Но тя приложи съветите на Учителя и детето й оздравя. Вярата й в г-н Дънов бе толкова голяма, колкото бе голямо моето съмнение в Него. За да се добере човек до вярата трябва да държи хармонията между ума и сърцето си. По този повод веднъж Учителят ми каза: „Дръжте хармония между ума и сърцето си и не бойте се".
към текста >>
95.
20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Имахме на
разположение
над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви.
Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната. По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души. Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си. Отначало работата тръгна добре.
Имахме на
разположение
над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви.
Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре.
към текста >>
96.
11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Аз възразих, че не желая да се омъжвам и нямам
разположение
към този живот на съпруга.
Дори накара моите братя да носят костюми с връзки. А тогава образованите мъже ходеха много добре облечени. За единствената си дъщеря тя не пестеше средства да й се ушие най-хубавото като плат в Габрово и като модел. Като разглеждам старите фотографии и оглеждам какви госпожици сме били, бяхме красавици и желани от всички женихи. Постепенно майка ми постави въпроса, че трябва да ми се намери съпруг и да ми се създаде дом и семейство.
Аз възразих, че не желая да се омъжвам и нямам
разположение
към този живот на съпруга.
Тя внимателно започна да ми изрежда по име всички стари моми в града и да ми описва техния живот и ме запита: „Ако ти харесва техния път ще вървиш ли по него? " Случи се така, че по тези години в Габрово всички тези стари моми на времето си са били големи красавици, но с големи претенции и накрая не се намерил нито един жених да им отговори на изискванията и така те останали стари моми. Сега бяха нещастници, несретници и бяха за посмешище в града. Това бе наказание за това, че не бяха използвали хубостта си и младостта си за нещо полезно и градивно. А тогава всичко, което бе полезно и градивно минаваше през брака.
към текста >>
97.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Ако имаш
неразположение
, не си в контакт с тая свещена област.
„Има една свещена област в природата. Тя не е тук на земята. В тая свещена област живеят висшите разумни същества. Те живеят в щастие, радост, блаженство. Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те.
Ако имаш
неразположение
, не си в контакт с тая свещена област.
Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея. Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото. Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота. Аз не казвам да започнете да живеете добрия живот, но да се повърнете към този добрия, красивия живот, който сте живели някога. Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога.
към текста >>
98.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Ти си неразположен, публиката ти е вътре в тебе - твоето
неразположение
, на него ще пееш.
Щом има понижение болестта ще дойде. Всяко едно правило в природата е в зависимост от друго правило. Дисхармония в природата няма, тя изкуствено се е създала. В музиката има известни гами, които ги свири музиканта, то публиката става щедра. На себе си ще пееш.
Ти си неразположен, публиката ти е вътре в тебе - твоето
неразположение
, на него ще пееш.
Музиканта трябва да мине от състоянието на волята в чувствата в мисълта. То е един цял кръг. Музикантина е един маг. Като слушаш един музикант, ти като се върнеш дома си, си разположен, всички в дома са разположени, работите ти се оправят. Това е магията на музиката.
към текста >>
99.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Баща ми обичаше много пеенето и ги приемаше тези приятели с
разположение
.
Така че баща ми бе оставен свободен от църквата да проповядва толстоизъм. При баща ми беше дошъл на гости и художника Борис Георгиев. С него той прекара няколко дни в разговори. Отначало баща ми беше срещу Учителя както всички свещеници по онова време. Но при него идваха приятелите от комуната и с Петър Камбуров му свиреха и пееха братски песни, песни на Учителя, както и някои църковни песни, които се пееха от приятелите в първите години на Братството.
Баща ми обичаше много пеенето и ги приемаше тези приятели с
разположение
.
Така той омекна и се разположи към приятелите от комуната, а по-късно и към Учителя. През 1922 г. в Търново имаше събор на толстоистите. Баща ми там държа една много хубава беседа „За живота" по мисли на Толстой в читалище „Надежда". Освен делегатите на конгреса в салона имаше много от търновското гражданство, като половината салон бе напълнен от приятели на Бялото Братство, които бяха дошли за своя редовен събор през август 1922 г.
към текста >>
100.
1. КЕМАЛ АТАТЮРК
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
Дали му човек и кола на
разположение
, с които да се разходи, където иска: Кемал Ататюрк му казал: „Можеш да идеш, където искаш в Турция и да седиш колкото искаш!
А той се оказал Кемал Ататюрк. И така Желю Байрамов бил поканен от Кемал Ататюрк да му отиде на гости в Цариград. Разбира се, как може да се откаже такава любезна покана. Заминал Желю за Цариград. Там бил посрещнат с най-големи почести.
Дали му човек и кола на
разположение
, с които да се разходи, където иска: Кемал Ататюрк му казал: „Можеш да идеш, където искаш в Турция и да седиш колкото искаш!
" Разходил се Желю, обиколил цяла Турция, гледал, но като минали шест месеца се върнал в Цариград и казал на Кемал, че му е мъчно за родината му и че иска да си върви в България. Сбогували се и Желю си заминал. Така той ходил няколко пъти в Турция на гости на своя познат от Цариград.
към текста >>
НАГОРЕ