Търсене в текстове за 'Разпознаване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_16 Георги Куртев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна.
Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните?
към текста >>

2. 5_46 Продавачът на Библии

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но научи един закон за разпознаване на Духа на Истината от Духа на заблудата.
" Тодор не можа да привлече този така наречен духовен човек към духовната Синархическа верига на Учителя, за най-голямо негово съжаление. След години този продавач на книги и Библии, се опълчи срещу Учителя и пишеше статии във вестниците срещу Него. Този книжар се казваше Козлов. По-късно замина за Америка и не се върна оттам, а се затири по широкия и далечен свят. Така Тодор не можа да доведе съмишленик на Учителя. Но научи един закон за разпознаване на Духа на Истината от Духа на заблудата. По време на Школата ние проверявахме този закон на вътрешната Синархическа верига. Онези, които приемаха Словото на Учителя и Го изповядваха чрез живота си, бяха от нашите. Други, които не Го признаваха, не бяха от нашите. Онези, които слушаха Словото на Учителя, които Го приемаха, но не Го изпълняваха и не живееха по Него, също не бяха от нашите. Те с годините отпаднаха, а някои станаха противници и врагове на Братството, макар че бяха идвали на "Изгрева" и бяха целували ръка на Учителя.
към текста >>

3. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Борис Николов

По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка година на корицата имаше свой знак за разпознаване.
Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджи-ев, но главната заслуга бе на Никола Ватев. Често Паша Теодорова пътуваше до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура. Когато се подготви едно томче тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета „Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки, от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха в отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още от самото начало Учителят даде пример със „Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и й даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: „Учителю, много хора искат от нас беседи.
към текста >>

4. 46. Разграничаване и разпознаване

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

46. РАЗГРАНИЧАВАНЕ И РАЗПОЗНАВАНЕ Искам да кажа и няколко думи за това, че някои приятели не приемат писанията в тия томове „Изгревът“.
46. РАЗГРАНИЧАВАНЕ И РАЗПОЗНАВАНЕ Искам да кажа и няколко думи за това, че някои приятели не приемат писанията в тия томове „Изгревът“. Един от тях е и нашият приятел Благовест Жеков. Искам да кажа, че с Благи се познаваме от 1947 г. и сме много добри приятели. С другия наш приятел Христо Христо, който живее в Прослав, тримата бяхме неразделни приятели през времето на студентство- то си в София. Нашите възрастни приятели ни виждаха все тримата.
към текста >>

5. 01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна.
По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща своя ученик и го цени като ученик. А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от 20-30 години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от песнарката, а това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях издала след заминаването на Учителя. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен беше много силна от всички страни: По въздух, по суша и по море - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: „Какво става с песните?
към текста >>

6. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

За разпознаване на квадрата, вторият дисхармоничен аспект, трябва да се запомнят трите динамични четириъгълници, за които се говори по-рано, а именно: 675]кардинален - Овен, Рак, Везни и Козирог неподвижен - Телец, Лъв, Скорпион и Водолей и подвижен - Близнаци, Дева, Стрелец и Риби.
Като се вземе сега предвид средната бързина на двете планети и техните положения в горния случай, или още по-добре, действителната им скорост в момента според астрологическите таблици, може да се установи, дали имаме един приближаващ се или отдалечаващ се аспект, какъвто е в случая. 2. Опозицията, вторият по сила аспект, също не е трудно да се открие. Касае се да се види, има ли в срещуположния знак друга планета, която да лежи в обсега от 10° от едната и другата страна на мястото, дето пада точният опозиционен аспект на интересуващата ни планета - в нашия случай 8° от Везни. Виждаме, че в зоната, която е под влиянието на опозиционния аспект на Слънцето, а именно от 28° Дева до 18° Везни, се намира Юпитер R и то в 5° Везни, значи само на 3° разстояние от 8° Везни. Поради това считаме, че Юпитер се намира в опозиционен аспект със Слънцето и то с двойно отдалечаване, тъй като по-бързото небесно тяло - Слънцето - е отминало вече позицията на по-бавното (5°) и понеже Юпитер е ретрограден R. 3. За разпознаване на квадрата, вторият дисхармоничен аспект, трябва да се запомнят трите динамични четириъгълници, за които се говори по-рано, а именно: 675]кардинален - Овен, Рак, Везни и Козирог неподвижен - Телец, Лъв, Скорпион и Водолей и подвижен - Близнаци, Дева, Стрелец и Риби. Знаците във всеки динамичен четириъгълник отстоят или на 180 или на 90 еклиптични градуси един от други. Дали имаме единия или другия случай, личи още на пръв поглед. Планети, разположени в два съседни знака на един четириъгълник, се намират в квадратура, ако дължинните градуси на една планета не се различават от тия на другата с повече от 8° - орбиса на квадратния аспект. Точната квадратура на Слънцето в нашия случай пада в 8° Козирог и 8° Рак, следователно засяга зоната от 0° ÷ 16° в тия два знака. Там, обаче, няма планети, освен асцендентьт който се намира в 12° Козирог, значи, само на 4° разстояние от точната квадратура на Слънцето.
към текста >>

7. 13. Вести: Една интересна сказка

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 10, стр. 284-286)

Сказката бе интересна, защото разглеждаше, важния въпрос: «Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр.» - с други думи, това бе сказка в защита на окултните науки френология, физиогномия, астрология, хи-романтия и графология - науки и твърде стари, и с огромна литература на чужди езици.
13. Вести ЕДНА ИНТЕРЕСНА СКАЗКА (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 6-7, стр. 284-286) През миналия месец януарий, на 23., във Военния клуб, от името на читалище «Инвалид» държа една твърде интересна сказка брат Любомир Лулчев. Сказката бе интересна, защото разглеждаше, важния въпрос: «Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр.» - с други думи, това бе сказка в защита на окултните науки френология, физиогномия, астрология, хи-романтия и графология - науки и твърде стари, и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика, умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства - и логически, и математически, и нагледни (с много картини), - голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големият интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини.
към текста >>

Окултните науки, разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите, и за съдии -като средство за разпознаване престъпниците, и за всички интелигентни хора.
Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век. Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота». Така започна сказката си брат Лулчев. По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството. Окултните науки, разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите, и за съдии -като средство за разпознаване престъпниците, и за всички интелигентни хора. Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна а характера, която трябва да поправи; кой не иска да знае характера на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени? Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях. Особено те ще бъдат плодотворни в областта на възпитанието. По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификация).
към текста >>

8. 2. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ В МИНАЛОТО И СЕГА

Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму - слово на знание по същия Дух; другиму пък вяра чрез същия Дух се дава; а другиму - дарба на изцерение пак чрез същия Дух; а другиму - дара да прави чудеса; другиму - пророчествуването; а другиму - разпознаването на духовете и другиму - различни езици; другиму пък - тълкуване на езици.
Такова положение наблюдаваме в първите времена на християнството, когато стремежът да се живее истински християнски живот доведе до възникването на християнските общежития, при които «ни един не казваше за нещо от имането си, че е негово, но всички имаха общо» и където «раздаваше се всекиму според колкото му трябваше» (Деяния, гл. 4 и 5). Това положение при първите християни ясно е нарисувано в първото послание на ап. Павла, в което той между друго говори за разните дарби, които са се развивали у верующите, и обяснява тия дарби като проявление на един и същ Дух. «А всекиму се дава явлението на Духа за обща полза. Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму - слово на знание по същия Дух; другиму пък вяра чрез същия Дух се дава; а другиму - дарба на изцерение пак чрез същия Дух; а другиму - дара да прави чудеса; другиму - пророчествуването; а другиму - разпознаването на духовете и другиму - различни езици; другиму пък - тълкуване на езици. А всичко това го действува единият и същи този Дух, който всекиму разпределя както му е угодно.» «Следвайте любовта и желайте с ревност дарби, а най-вече да пророчествувате» (к. н., I поел., гл. 4). Религията винаги се е стремяла да използва дара за предсказване на бъдещето за поддържане на религиозните вярвания. Това тя е постигала обаче доколкото е била носителка на истински религиозен идеализъм и доколкото самата тя е представлявала условие за развитие на духовните дарби, за които говори апостол Павел. В древна Елада около предсказанията е бил създаден специален рели-гиозно-обществен институт - тоя на оракулите при храмовете.
към текста >>

9. 2.5. НОЩНАТА АТАКА НА к. 472

Така наредена тази тежка маса, в която всички имаха големи бели превръзки за разпознаване, в гъсти строеве на близки разстояния, добре свързана технически, обиколена от всички страни с патрули, които имаха бели флагчета на пушките си, обединена с една желязна дисциплина, стимулирана от желанието да унищожи противника, се понесе макар и тихо, но страшно по нанагорнището.
преди полунощ, като най-после мълчаливо се остави въпроса в ръцете и на отговорността на този началник. Последният свика към 10 часа през нощта ротните командири и командира на IV дружина и лично им даде наставления и заповед за атаката, като определи и часа 2 за започване, към което време излизаше и луната, която макар че бе в последния си четвърт, но все пак внасяше малко светлина в мъглата. Точно в 2 часа след полунощ, като по магия, мъглата се вдигна, луната се показа и разреди тъмнината; неприятелската позиция ясно се очерта като някакъв висок, врязващ се в синьото небе, черен параван, който се прокъсваше на много места със светлината от огъня на пушките и картечниците. Частите бяха готови в съответните строеве: условният сигнал е подаден от н-ка на атаката, който лично я поведе така: 5-а, 6-а и 14-а рота в I линия; зад тях и в отстъп вдясно-8-а рота II линия; в III линия - IV дружина, сама в две линии, също в отстъп в дясно. Картечната рота се остави на мястото си за действие срещу неприятелските картечници, които бяха на левия му фланг, със заповед - след успеха да се прехвърли веднага на заетата позиция за преследване на противника. Така наредена тази тежка маса, в която всички имаха големи бели превръзки за разпознаване, в гъсти строеве на близки разстояния, добре свързана технически, обиколена от всички страни с патрули, които имаха бели флагчета на пушките си, обединена с една желязна дисциплина, стимулирана от желанието да унищожи противника, се понесе макар и тихо, но страшно по нанагорнището. Огънят у противника отслабваше и замираше, куршумите му летяха над главите ни, шрапнелите безвредно се пукаха във въздуха, а всичко това бе признак на голяма умора или страхливо и частично напущане позицията. Мълчаливата маса, стопила се в чернилото на нощта, невидима и страшна, се бързо носеше напред с устрема на стихията към вражеските окопи, които вече се очертаваха в сивата нощ. Решителният момент настъпи, условният знак е предаден. Гръмна "Шуми Марица", а командата "Напред на нож" и "ура" се разнесе отпред, издигна се високо и обля атакуващата маса, която трепна и зарева с бойния си рев, приличен в тъмната нощ на воя на морската стихия и отлетя напред в дълбочината на тайнствената непрозрачност. Всеки се натискаше да бъде пръв в борбата.
към текста >>

10. 7. Слушане, разбиране и приложение

Глава 2. Ученикът - път и живот

Слушането не е механическо разпознаване на звуковете, съчетанието им на срички, думи дори и извличането на тяхната идея.
Великото винаги остава неуловимо, скрито, неизвестно. За хората, за учениците важно е да използуват светлината и топлината, които Те носят - да слушат, да разбират и прилагат онова, което учат. Смисълът на ученичеството е само там - следването на школата и прилагането на онова, което той слуша и разбира. Ученикът на земята няма друг начин, чрез който да възприема светлината - слушането е условие да дойде в контакт със Словото. Какво представлява слушането? Слушането не е механическо разпознаване на звуковете, съчетанието им на срички, думи дори и извличането на тяхната идея. Сетивото може да е развито, ала слушането като процес при ученичеството не спира до там. То е само първата, груба фаза на процеса. Следва втората, която е неразривно свързана с първата. Това е разбирането - без разбиране няма слушане. Разбирането е свързано с третата фаза на процеса, крайният предел на целия процес - приложението на онова, което ученикът е чул и разбрал.
към текста >>

11. 39. Вергилий взимаше без позволение

Милка Кралева

Това е ключ за разпознаване, даден от Учителя.
И от вратата започваше да хули и одумва брат Борис. Вергилий съдеше другите, според собствената си необлагородена природа! Духовете използваха неговото щестлавие, за да се проявят и да разрушат толкова много неща, които братята след Учителя направиха! Слабостите на хората, са врати за нисши духове. Добродетелите им са врати за висши същества. Това е ключ за разпознаване, даден от Учителя. Живях достатъчно с Вергилий, за да знам кои влизаха през отворените му врати, и колко от вътрешните му врати са все още плътно затворени. Вергилий е допуснат за изпит на Братството! За мен е ясно, че той не влезе с уважение в нашите среди, а за да руши! Това е било ясно и на брат Борис, който живя в близост с Учителя, и се бе научил да различава духовете. Той знаеше как Учителят е работил с нисшите сили, проявяващи се чрез учениците Му.
към текста >>

0.99988484382629