Търсене в текстове за 'Разгръщане'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.10. Младежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Това е разгръщане на бъдещето.
На едно място в Писанието се говори за 24 старци. Това са 24 епохи, през които е минала слънчевата система около този център и нейната трайност е 250 милиона години. Тя е периферията на нашия космос. Затуй е емблема на Духът. Спиралата е емблема на Духът. Това е разгръщане на бъдещето. Двете ложи - отляво и отдясно, не го знаят. Знае го само Космичната ложа, а за денят и часът се знае само от Отец.
към текста >>

2. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Това са живите сили за разгръщане на една култура.
Когато се подредят в бъдеще беседите, както са издавани по години, по месеци и по числа, ще се намерят много големи аналогии. Ще дойдат подготвени хора, които ще проучат всичко. Ние, нашето поколение, сме построени по друг начин. Учителят ми каза, че 22 глави от Откровението на Йоана представляват 22 столетия от човешката история, начиная от времето на Христа. Всяка една глава прави едно столетие. Това са живите сили за разгръщане на една култура. Също и Школата на Учителя трая 22 години, от 1922-1944 г. Ето защо за всяка една година от Школата на Учителя съответства едно столетие. Словото и беседите на Учителя в една година от Школата Му са предназначени за едно столетие. Беседите на Учителя от 1922 г. при отварянето на Школата са за този век до 2000-та година.
към текста >>

3. 14. УПЪТВАНЕ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА

Вергилий Кръстев

РАЗГРЪЩАНЕ НА ПЕНТОГРАМАТА Три пъти се изговарят думите от външния кръг на Пентограмата - „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа".
Изрича се следната формула: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина, Своего Единородного, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има Живот вечен." III. Пристъпваме към изговарване на думите, опасващи петте върха на Пентограмата, който кръг затваря самата Пентограма: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа" IV. ОТВАРЯНЕ НА ПЕНТОГРАМАТА Три пъти се изрича формулата „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа." Започва да се отваря Пентограмата чрез формули, като се започне от левия долен връх, на който е написано Добродетел и се върви по рамото на петоъгьлника и се стига до рамото на Мъдростта, после се слиза по рамото на Любовта, качва се по рамото на Правдата, отива се на върха и се слиза по рамото на Истината. Пентаграмата е отворена, извървян е пътя по нея с формулите и отново се затваря. Изговарва се по реда описан по-горе следните формули:„В изпълнението волята на Бога, чрез Добродетелта е силата на човешката душа."„В изпълнението волята на Бога, чрез Мъдростта е силата на човешката душа."„В изпълнението волята на Бога, чрез Любовта е силата на човешката душа."„В изпълнението волята на Бога, чрез Правдата е силата на човешката душа."„В изпълнението волята на Бога, чрез Истината е силата на човешката душа" V. РАЗГРЪЩАНЕ НА ПЕНТОГРАМАТА Три пъти се изговарят думите от външния кръг на Пентограмата - „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Отваря се отново Пентограмата като се започва произнасяне на формулите от левия връх долу, на който е обозначена Добродетел:"В Божествения план е, аз да раста в Добродетелта.""В Божествения план е, аз да цъфтя в Божията Мъдрост.""В Божествения план е, аз да зрея в Божията Любов.""В Божествения план е, аз да възраствувам в Божията Правда.""В Божествения план е, аз да живея в Божията Истина" Амин VI. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА С УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО Застава се пред Пентограмата и се произнася три пъти „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Започване да се произнасят формулите към Пентограмата по друг ред, именно:Нема Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.Нема Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост.Нема Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина.Нема Правда като Божията Правда.
към текста >>

4. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев за ползването на тетрадките на Елена Хаджи Григорова за Пентаграмата

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

841 - при отваряне на Пентаграмата и при разгръщане на Пентаграма - стр.
Онова, което прави впечатление, е че се говори отново за Живата Пентаграма. Това е онази Пентаграма, която ученикът чертае с дясната си ръка по въздуха, като се движи по пътя на Добродетелите в Пентаграмата. В „Изгревът" том XII, стр. 528-530,822, е дадена как се чертае във въздуха Пентаграмата, заедно с произнасяне на формулите, но тук се започва с Истината. 6. В тетрадката на Елена Хаджи Григорова Живата Пентаграма започва по онзи начин, по който се работи, когато ученикът застане пред Пентаграмата, окачена от него на стената, и което е отбелязано в „Изгревът" том XII, стр. 841 - при отваряне на Пентаграмата и при разгръщане на Пентаграма - стр. 842. 7. Живата Пентаграма по тетрадката на Елена Хаджи Григорова. 1) „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." Посоката на движението на ръката е отляво надясно. 2) „В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." Посоката на движението на ръката е отдясно наляво. 3) „В изпълнението Волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." Посоката на движението на ръката е отляво горе надясно надолу.
към текста >>

5. 6. НОВОЛУНИЕТО В ЗНАЦИТЕ И В ДОМОВЕТЕ

По-точно, новата Луна стимулира разгръщането на всички перспективи в областта на науката, както и в областите на изкуствата и на обществения живот.
От най-дълбока древност, пълненето и празненето на Луната са се разглеждали като решаващи фактори за тълкуването на политическите хороскопи. Новолунието е прилив на енергия, отправяща се към Земята - положение, което много прилича на приливите и отливите на планетните цикли. Традицията ни е завещала многобройни правила, свързани с тяхното влияние. Ние ще представим на читателя само това, което Учителят ние предал. Според него новата Луна създава благоприятни условия за интелектуалния и емоционалния живот. По-точно, новата Луна стимулира разгръщането на всички перспективи в областта на науката, както и в областите на изкуствата и на обществения живот. Когато Луната намалява, настъпва обратния процес. В древността черните магьосници правели заклинанията си при намаляването на Луната. Индивидите, обществата и народите, които желаят да се освободят от някоя притеснителна ситуация, могат да го направят успешно при намаляването на Луната. Накратко, нарастването на Луната благоприятства съзидателните инициативи, а намаляването й благоприятства освобождаването от трудности и пречки. 6.1 НОВОЛУНИЕТО В ДОМОВЕТЕ І дом - Благоприятно за всички инициативи, произтичащи от народа.
към текста >>

6. 3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

При разрешаването на расовата карма, ще се създадат условия за разгръщане на шестата култура на бялата раса, която култура ще бъде под знака на Водолей.
Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси, водачите на човечеството са мислили, че светът може да се оправи само чрез воина. Впоследствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране". При разрешаването на расовата карма, ще се създадат условия за разгръщане на шестата култура на бялата раса, която култура ще бъде под знака на Водолей. Както видяхме от изложеното в предходните страници на настоящия труд, където е направен опит да бъдат очертани Стр. 108/943 контурите на тази култура. Последната ще представлява едно предусловие за идването и създаването на шестата раса, или - както Учителят я нарече – „светящата раса”.* Обществото на новото човечество, като висша международна институция ще бъде видимия предвестник на тази шеста култура на бялата раса. И Учителят по-нататък казва: „Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса - раса на братството между народите. Шестата раса е носителка на Любовта между всички хора, между всички народи”.
към текста >>

7. 3. Пеньо Киров

VI. Ученици, участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Така Пеньо подготвя духовните условия за разгръщане делото на новия живот в Бургаския край, подето от Георги Куртев, който достойно продължава светлото му дело.
В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа." Пеньо Киров е голям стълб в Братството. Будният му ум схваща всички нюанси, които се проявяват в братския живот. Голямото му добро сърце е отзивчиво към всички. Той прилага на дело новото учение, като изтърпява безкрайните разправии и неуредици на братската група в Бургас без никакво роптание - заради Господа. Вярата, търпението, милосърдието му усилват още повече връзката му с духовния невидим свят и със съдействието на Учителя той често пребивава в него. Така Пеньо подготвя духовните условия за разгръщане делото на новия живот в Бургаския край, подето от Георги Куртев, който достойно продължава светлото му дело. ____________________ * Виж « Изгревът» том III стр. 8-13; том XV. стр. 30-31, 61-64.
към текста >>

8. 5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ.

За нейното разгръщане принос имат Софроний Врачански ("Неделник"), Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иларион Макариополски (начетен духовник, дипломат, смел борец) превръща борбата за църковна свобода в национално-политическа борба.
Те разрушават редица манастири, закриват Охридската архиепископия, горят стари български книги и ръкописи, прогонват българските калугери, свещеници и владици, извършват арести и побоища. Това духовно робство нанесло голямо поражение на българското самосъзнание. Интелигенцията, и то българската, говорела вече само на гръцки език. Паисий, със своята история (1762 г.) поставя началото на Възраждането по нашите земи. Това е едно дълбоко всеобхватно народно движение, което възстановява българското самосъзнание. За нейното разгръщане принос имат Софроний Врачански ("Неделник"), Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иларион Макариополски (начетен духовник, дипломат, смел борец) превръща борбата за църковна свобода в национално-политическа борба. Защитата на българския език, българската книга, българския род, българското име е борба за българско православие, борба за свободна България. Това е епоха на много още заслужили българи-будители и възрожденци, които дават своя принос: Васил Априлов, Марин Дринов, Любен Каравелов, Георги Раковски, братя Д. и К. Миладинови, Константин Фотинов, Петър Берон и храбрите борци за свободата на България: Христо Ботев, Васил Левски, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков, Панайот Хитов, Панайот Волов и др. В средата на XIX век идва на този свят и Учителят - Петър К.
към текста >>

9. 1. Преводи на Библията на български език

Особеността на това издание е била, че при разгръщането му на лявата страница текстът е бил на славянски език, а на дясната страница - на говоримия български език.
Те са започнали с прегледа, поправката и редакцията на Новия Завет, който е бил отпечатан в малък формат през 1866 г. в Цариград. Книгопродавците на Мисията само за един месец в Пловдив са били продали 3624 екземпляра, а в Стара Загора - 896. През 1867 г. д-р Лонг е бил командирован за цяла година в Ню Йорк от Американското Библейско дружество, за да следи отпечатването на луксозното издание на Новия Завет. Особеността на това издание е била, че при разгръщането му на лявата страница текстът е бил на славянски език, а на дясната страница - на говоримия български език. Славянският текст е бил отговарял на приетото от Светия Синод издание в Москва. Идеята на преводачите е била да отпаднат оспорванията, че българският превод е неточен и преиначен. Това уникално издание на извършения превод от д-р Ел. Ригс, д-р Ал. Лонг, Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Р.
към текста >>

10. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено.
(Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 64.) Своята отрицателна позиция към освободителното дело на българския народ и враждебността си към Русия и руския народ мисионерите сами са изразявали многократно. Ето как се очертава тя от американеца Уилям У. Хол - Младши в апологетичната по отношение на мисионерството негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г. дойде политическата свобода и изглеждаше, че за мисионерската дейност се затваря още една врата. Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено. Мисионерската работа се осъществяваше под покровителството на турските власти. Изгонването на турците оставяше мисионерите на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи. Делото обаче беше заложено твърди твърде солидно, за да бъде унищожено от тези враждебни сили. За своя изненада и щастие мисионерите скоро разбраха, че няма защо да се опасяват от българската администрация или от народа и че техният действителен враг бе непримиримостта на руските служебни лица. Случи се така, че последния фактор стана толкова заплаха за стремежите на българския народ, колкото и за тези на мисионерите.
към текста >>

11. 53. Гласът на природата / С. К. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 314, 15.11.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

А резултатът на всички нейни действия е само един и не може да бъде друг - все по-пълното и все по-високо разгръщане и издигане на живота, все по-голямото и по-голямо усъвършенствуване на всички същества.
Природата оперира с две сили, два фактора извиква тя на сцената на живота - добро и зло, положително и отрицателно. Защо това е така, ние, поне засега не можем напълно да разберем. Но нека ние не се намесваме в нейните действия. Тя знае какво прави, дори и тогава, когато ние смятаме нещо за неразумно, дори и жестоко. При всички операции, които природата извършва, за нея е важен резултатът. А резултатът на всички нейни действия е само един и не може да бъде друг - все по-пълното и все по-високо разгръщане и издигане на живота, все по-голямото и по-голямо усъвършенствуване на всички същества. При това положение ний трябва да знаем нашето място и строго да спазваме нашите задължения по отношение на природата. И, преди всичко, ний трябва да се откажем от безумната и глупава мисъл да я завладяваме, да ставаме нейни господари. Толкова ний можем да станем господари на природата, колкото една мравка, която пълзи по човешкото тяло, може да му заповяда, да управлява и ръководи всичките телесни и душевни функции на този човек. Мисълта за овладяване на природата е родена от човешкото безумие и от глупавата и несъстоятелна човешка гордост. Това, което природата ни дава, тя ни го дава доколкото ние сме послушни към нейните закони и се вслушваме в нейния глас, а ако ние пожелаем да й се налагаме, да се противопоставяме на нейните закони, тя може да ни унищожи с един замах или поне да ни даде такъв урок, който никога да не забравяме.
към текста >>

12. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

могъщия противник на своя народ - Цариградската патриаршия, активно да допринесе за разгръщането на църковно-националната борба, да съдействува за по-нататъшното й развитие към успешния завършек. 3.
„Факт е - пише Крумка Шарова, - че дори всички отрицателни последици, които можеше да има унията на българската църква с Рим, точно католическата пропаганда, разобличителната дейност на униатите и краткотрайният, но знаменателен успех на унията, а оттук и активната дейност на френските католически ордени с перспективата за засилване на френското влияние бяха една от причините, които накараха Русия да преразгледа категоричната си позиция за единство на православието.” Приносът на Цанков за преориентацията на руската дипломация с лице към българските искания изтъкват и редица други изследователи. „Главната причина..., за да се почне един благоприятен обрат в руската политика по църковния въпрос, бе силното впечатление, произведено от унията” - пише Симеон Радев. Въздействието на Цанковата тактика отбелязва и Тончо Жечев. „Яростното настъпление на Цанков по всички фронтове на българската борба - посочва той - предизвикало другата партия, патриаршията, руската дипломация, европейските сили, турските политици към активно отношение по българския въпрос.” 2. Чрез униатското движение Цанков спечели за българската кауза и друг, непосредствен съюзник - френската политическа подкрепа, която му дава възможност безпрепятствено да атакува през 1859-1863 г. могъщия противник на своя народ - Цариградската патриаршия, активно да допринесе за разгръщането на църковно-националната борба, да съдействува за по-нататъшното й развитие към успешния завършек. 3. Положително следствие от Цанковата политическа маневра -свързването с Рим, е и предприетата от католицизма широка пропаганда на униатското движение, обективно допринесла за популяризирането на българската нация в Европа. Ето защо като политически ход в светлината на отбелязаните резултати унията се явява, както изтъква Крумка Шарова, „една от първите успешни български дипломатически акции, в която Др. Цанков съумява са използува генералното сблъскване между православието, католицизма, антагонизмите и заинтересова-ността на европейските сили” в интерес на българската борба. [4.] Именно затова Цанковата тактика е използувана и по-късно. Възприета като средство за активизиране на руската дипломация, униатската заплаха се прилага за решаване на български църковно-национални проблеми през 1874 г.
към текста >>

13. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

В онзи момент обаче според него то не е било възможно по следните съображения: не са били приготвени предварително оръжие, бойни припаси, пари и храни; не е била осигурена безопасността на жените и децата; отсъствувала връзка с останалите градове на България за широко разгръщане на въстанието и постигане на единодействие, нямало връзка и със съседните народи; липсвали са при това и достатъчно достойни мъже, които да ръководят въстанието; голям недостатък е било и обстоятелството, че българите не са били опитни във владеенето на оръжието; и, най-важното, той е считал, че най-голяма пречка е било отрицателното отношение на руските военни власти към едно такова въоръжено въстание на българския народ, което би могло да предизвика редица конфликти на Русия както с Турция, така и с великите сили.
Мненията на Селимински и Раковски за Мамарчов се различават коренно в зависимост и от различията преценка на тогавашното вътрешно и международно положение. Раковски се възхищава в хайдушката си поема „Горски пътник” от благородното дело на юначния българин, разбира се, не защото Мамарчов е бил негов сродник, а защото е бил сроден с него по дух. Раковски разглежда нещата така, като че ли само задържането на Мамарчов от русите е осуетило всенародното въстание и освобождението на България. Селимински е гледал на положението по-другояче. Той е съзнавал напълно, че всенародно въстание и въоръжена борба за освобождение на родината ни е „свято дело”, против което не би могъл да възразява никой разумен човек. В онзи момент обаче според него то не е било възможно по следните съображения: не са били приготвени предварително оръжие, бойни припаси, пари и храни; не е била осигурена безопасността на жените и децата; отсъствувала връзка с останалите градове на България за широко разгръщане на въстанието и постигане на единодействие, нямало връзка и със съседните народи; липсвали са при това и достатъчно достойни мъже, които да ръководят въстанието; голям недостатък е било и обстоятелството, че българите не са били опитни във владеенето на оръжието; и, най-важното, той е считал, че най-голяма пречка е било отрицателното отношение на руските военни власти към едно такова въоръжено въстание на българския народ, което би могло да предизвика редица конфликти на Русия както с Турция, така и с великите сили. При това Русия се е намирала в затруднително положение и не е щяла да може да окаже съществена помощ на едно такова въстание. Освен това чумната епидемия взела големи размери всред армията и населението. За Селимински са били същевременно ясни пагубните последици от масовото изселване на българите и накърняване целостта на българския народ, но той се е утешавал с мисълта, че изселниците ще могат да се върнат пак по своите родни места или пък техните потомци. И тази надежда на Селимински не е останала празна. Отрядите на българските доброволци през Кримската война, опълченските дружини през Освободителната война и многобройните родолюбци от средата на българската емиграция оправдаха предсказанията на Селимински.
към текста >>

0.95158886909485