Търсене в текстове за 'Разбиране'

Галилей Величков (1911-1985)

Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.
към текста >>

2. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Неразбиране, брат.
Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева", за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите. Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата.
към текста >>

3. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи.
"Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика" У старите гърци, траки, у първобитните народи, музиката е била неразривно свързана с текста и с движенията или танците. Музиката е била в услуга предимно на религията. Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство.
към текста >>

Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката.
То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята.
към текста >>

То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности.
В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят.
към текста >>

4. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие?
Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам. Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време. Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят.
към текста >>

5. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.
През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите.
към текста >>

6. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота.
Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Това беше около 1930 година. Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
към текста >>

7. 5_47 Окултна литература на Изгрева

"Окултна литература на "Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток.
"Окултна литература на "Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
към текста >>

8. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа.
Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители.
към текста >>

Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал.
Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни". Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: 'Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия този момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик".
към текста >>

9. 8_04 Музиканти при Учителя

Неразбиране на това какво представляват песните на Учителя или отклонение от Школата?
Което е най- интересното, Братството в село Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя. Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга песен от Учителя. Събират се на братско събрание, а пеят песните на Марин. След това четат беседа от Учителя и изпяват някоя и друга песен от Учителя. Това какво означава? Неразбиране на това какво представляват песните на Учителя или отклонение от Школата? За мен е отклонение! А вие преценете сами за себе си.
към текста >>

10. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране.
Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
към текста >>

А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя.
Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания.
към текста >>

Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква.
към текста >>

11. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Това е нашето неразбиране.
Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем. Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло. Това не мога да го допусна. Това е нашето неразбиране. Учителят не може да посегне върху живота Си, за да ускори заминаването Си. Разбира се, знаел е, че си отива, че трябва да си отиде. И се подготвяше за това. Ние научихме това много по-късно, когато и другите приятели разказваха моменти от последния месец от живота Му на "Изгрева". Пред някои Той бе споменал, че си заминава и то - строго определено, но те не смееха да споделят това с никого, а го разказваха едва, когато си замина Учителят.
към текста >>

12. 8_13 Построяване на Изгрева

Не го направихме от неразбиране".
Казвахме си: Какво ще правим в този пущинак, та да го купуваме? Защо да си хвърляме парите в този пущинак? И не купувахме, макар, че селяните от тези места не ги оряха. Това беше Слатинска мера. Имаше много безстопанствени места. Не го направихме от неразбиране". Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Но послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Така смятам аз досега.
към текста >>

Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя?
И не купувахме, макар, че селяните от тези места не ги оряха. Това беше Слатинска мера. Имаше много безстопанствени места. Не го направихме от неразбиране". Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Но послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Така смятам аз досега. А има и една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща.
към текста >>

Разбирането е едно и за него има оправдание.
Това беше Слатинска мера. Имаше много безстопанствени места. Не го направихме от неразбиране". Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Но послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Така смятам аз досега. А има и една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща. Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос.
към текста >>

Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания.
Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища, но дори и те бяха без архитект и план. А всички, които бяха бедни, си бяха построили без вкус бараки.
към текста >>

13. 87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ

Борис Николов

ТОМ 2

Всеки си имаше разбиране за него си, свой темперамент, свой начин за изказване и тези неща не се съгласуваха в хармония.
В него влизаха добри наши братя интелигентни и просветни хора. Такъв беше дядо Благо-Стоян Русев, учител и писател. Стефан Велев, който знаеше много езици, имаше много преводи на окултна литература и беше чиновник в Народната банка. Това бяха хора с обществено положение, с тежест и с добри заплати. Те се опитаха да работят, но много мъчно вървеше, защото разногласията възникнаха веднага. Всеки си имаше разбиране за него си, свой темперамент, свой начин за изказване и тези неща не се съгласуваха в хармония. Така че този просветен съвет не можа да свърши много работа. Той подготви няколко серии беседи за печат „Сила и живот" IV, V и VI серия. Това беше един колективен труд, но книгите не бяха изработени така както първите три серии, които Гълъбов изработи. Не бяха добре оформени дори като книги. Тъй че този просветен съвет, който имаше по-големи финансови възможности, защото това бяха заможни братя, не можаха да направят това, което направи сам Гълъбов.
към текста >>

14. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Борис Николов

ТОМ 2

А горе на етажа имаше една стаичка и отпред Той я нареди по свой особен начин и по свое разбиране.
В лозята, където бяха обединени няколко братски лозя се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на лозето. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Едно от тях, което бе по-хубаво, двуетажна постройка, беше предоставена на Учителя. Там живееше Той, там имаше стаичка. А горе на етажа имаше една стаичка и отпред Той я нареди по свой особен начин и по свое разбиране. Тури някакви карти, тури чертежи и се нареди обстановка една такава изключителна. Това беше в хола. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграмата, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина голяма колкото една стена. Една Пентаграма нарисувана с маслени бои.
към текста >>

15. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

Борис Николов

ТОМ 2

Ето ви един пример какво значи човек да има разбиране и да има знание.
Младият брат се разсмива гръмогласно: „Ето това е една истинска опитност на един ученик от Школата. Досега никой не е виждал Учителя да крачи по въздуха. Такъв случай няма. Вашият случай е верен, защото е в друго поле. И точно така трябва да се дават опитностите". Ето ви един пример какво значи човек да има разбиране и да има знание. Знае какво да пита, може да различава нещата и може да ги назовава с истинското име.
към текста >>

16. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Брат Жорж беше високо интелигентен с широко разбиране и знание, с широка култура.
Със Жорж изживяхме цял живот. Бяхме неразделни приятели, наедно учехме в клас, наедно правехме упражненията си. наедно с него предприемахме разни задачи и Учителят накрая ни посочи като пример на ученици, които изпълняват окултни задачи. С него сме правили незабравими екскурзии. Беше любител на природата, винаги весел, разположен и лек за ходене. Брат Жорж беше високо интелигентен с широко разбиране и знание, с широка култура. Знаеше много езици и направи много преводи. Може би тук Жорж направи една голяма погрешка. Не можа да прозре кой е Бо-Ин-Ра, който бе представител на крайния индивидуализъм и който от началото на Школата започна да го превежда. Не се допита до Учителя. А Учителят бе казал, че той е окултист обърнат с главата надолу и е представител на Черната Ложа.
към текста >>

17. 82. НАЧО ПЕТРОВ

Казах го и на подполковник Божков още същия ден и на другарката Божкова, която води бележки и тя ми отговори: „Такова нещо не е казал Учителят." От тоя ден със Симеон аз не съм говорил по духовни работи, щом той има такова разбиране, че Учителят може да фалира, та такива прашинки като мен и него ще управляват света.
(Резолюция) Едно мнение на Начо Петров ул. „Дъбова гора" N 3 Братя, Когато се завърна Симеон Симеонов от лагера аз отидох у дома му и му говорих какво трябва да направи след като се е върнал. Той има смелостта, да ми каже, че в последната сряда, в която Учителя говори, му казал: „Симеоне, аз фалирах, оставам ги на Тебе да ги оправиш! "... Още тогава аз му казах, да не говори така, защото аз бях на тази беседа и такова нещо не чух. Още тогава го казах на Тодор Стоименов. Казах го и на подполковник Божков още същия ден и на другарката Божкова, която води бележки и тя ми отговори: „Такова нещо не е казал Учителят." От тоя ден със Симеон аз не съм говорил по духовни работи, щом той има такова разбиране, че Учителят може да фалира, та такива прашинки като мен и него ще управляват света. Ето защо изказвам мнение Братския съвет да нареди за четенето в 10 часа в неделя да се редуват и други братя и сестри да четат, а не само Симеон. За да не се създава както в мен, така и в други, че Симеон не иска други да четат Словото на Учителя пред външния свет, които идват от града. Това мое мнение го одобриха всички ония ръководители, които са ходили на Търновските събори и на практика са видели какви трябва да бъдат братските отношения... Един ден Симеон ще ми благодари, за това мнение, което е за негово добро, колкото сега да му се вижда, че засяга неговото честолюбие. Ползвам се от случая да поздравя Братския съвет, който ме покани за гост на годишния им отчет пред ръководителите. С Братски Поздрав/подпис/ Н.
към текста >>

18. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

Да имаме своя мисъл, свое разбиране, свой живот и своя воля.
Тогава им казах: „С Михаил сме съученици и се познаваме. Какви знания и какви сили има човек, това не е важно. По-важно е на какво ги е посветил. На себе си или на Бога. Ако има нещо, което ние познаваме, туй е онази свобода, с която Учителят ни води. Да имаме своя мисъл, свое разбиране, свой живот и своя воля. Учителят свято пазеше закона на свободата. Господ ти е дал ум, за да доловиш Неговата мисъл. Господ ти е дал сърце, за да проявиш Неговата Любов. Господ ти е дал тяло, за да вършиш Неговата Воля." А те двамата Тони и Стела Белмен казват: „Ние за всичко питаме брат Михаил". Подчинени души.
към текста >>

19. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове.
Относно инвентаризацията поискана от К. Стефанов, Братския съвет е взел под внимание на времето това и е назначил комисия, в която са включени Н. Антов и К. Стефанов, но те не извършиха потребното за описване имуществото и осчетоводяването му. Па и никога не са бивали затруднявани или възпрепятствани да извършат това, ако биха искали. За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове. Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания, честно и почтено. Така той е поверявал братски суми за пазене, купувал е братски имоти на Изгрева и ги е поверявал на братя и сестри, на имената, на които са издадени нотариални актове. Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства.
към текста >>

20. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също.
Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му! Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък.
към текста >>

То е от неразбиране.
Ние проповядваме безграничното знание за Царството Божие. То се придобива през цялата вечност. И Христос казва: И Учителят казва: „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Това знание е живот, то няма отношение към паметта на човека, То изпълва душата му, сърцето му и умът му. 59. Комунистите искат да ни унищожат. То е от неразбиране. Ние сме от онези, които не умират. Ние сме от онези, които живеят във Вечността. Ако ние ги мразим за това, ще мязаме на тях. А това би било за нас най-голямото нещастие. Няма по-хубаво от това да бъдеш Служител на Любовта.
към текста >>

От комунистите очаквахме съчувствие, разбиране, даже приятелство.
Ние сме от онези, които живеят във Вечността. Ако ние ги мразим за това, ще мязаме на тях. А това би било за нас най-голямото нещастие. Няма по-хубаво от това да бъдеш Служител на Любовта. Божията Любов няма нищо общо със Злото. 60. От комунистите очаквахме съчувствие, разбиране, даже приятелство. А те неочаквано ни нападнаха из отзад. От неразбиране ли е това? Не е. Христос и Великият Инквизитор и днес седят лице срещу лице. Които Бог изпрати, те са определени, те ще дойдат в Братството.
към текста >>

От неразбиране ли е това?
А това би било за нас най-голямото нещастие. Няма по-хубаво от това да бъдеш Служител на Любовта. Божията Любов няма нищо общо със Злото. 60. От комунистите очаквахме съчувствие, разбиране, даже приятелство. А те неочаквано ни нападнаха из отзад. От неразбиране ли е това? Не е. Христос и Великият Инквизитор и днес седят лице срещу лице. Които Бог изпрати, те са определени, те ще дойдат в Братството. Ние не сме нито за социализма, нито за капитализма. Ние сме за Царството Божие.
към текста >>

21. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Едно Ново Учение, Едно Ново разбиране и един нов мироглед.
Тяхното учение парализира мисълта и човек не може да се повдигне. Ние от Бялото Братство не сме прикрепени към една статична религия или църква. Не сме затворени в догми и канони. Учителят създаде Школата, която е академия за изучаване и приложение на разумния живот. Това е живо знание, с което и ние растем. Едно Ново Учение, Едно Ново разбиране и един нов мироглед. Естествено е, че влиза в стълкновение със старите разбирания и естествено е, че ще бъде повлиявано от тях, но те ще бъдат също повлиявани от него и това не може да се избегне. Затова трябва Светлина, Сила и Дух, за да се постигне Учението в Неговата Чистота. Трябва работа, учение и учение. 13. Участта на неразумните. Отидоха да се оплакват на Учителя в Мърчаево, че властта започнала да своеволничи.
към текста >>

22. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране.
Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро.
към текста >>

Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8.
Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде.
към текста >>

нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското братсство.
към текста >>

23. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

А случаят е много обикновен за разбиране.
Не всеки българин може да се добере до Словото. Само онези, които са изпратени от Небето. Но има нещо друго, което не се познава и не се знае. И да искат да знаят, няма от къде? Онези, които знаеха си заминаха, а приемствеността не бе осъществена. А случаят е много обикновен за разбиране. Учителят сам е изпращал всяка събота и неделя група братя и сестри, които са можели да пеят хубаво и задължително придружаващ ги цигулар там по селата и малките градове, където е имало поне един Негов последовател. Приятелите са пристигали и са започвали братската среща с молитви и песни. Песните са продължавали една след друга и през деня, та и през нощта. Така музиката на Учителя и песните Му са били занасяни там, научавали са ги и на някоя и друга песен от Учителя. Но друго е важното, което не се знае.
към текста >>

24. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

, и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга степен на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само мърморения кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ?
Nikoga ne prodade Viarata i Lubovta si v HRISTOS. Ne e viarno, che s Petar Danov sa imali edna sreshta i che Toi e negov uchenik.Andrei Griva i hora ot Bialoto Bratstvo izmeniat faktite. Prorocheskite darbi na Vlaicho sa SVISHE, a na Danov sa ot prerazkazi na Vlaicho i Slava Sevrukova. Tova e istinata. Искам да се обърна към Иво.... това което говориш по адрес на Учителя е пълна простотия и показва колко не си запознат със Словото, беседите и мисията ... Учителят не е дошъл нито да лекува, пророкува и т.н. , и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга степен на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само мърморения кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ? кога толкова много започнахте да разбирате Божията работа ? я си вършете "малките " и дребни неща ...задачи, които са ви поставени за всеки ден и не се мъчете с нашит детски умове да бистрите някакви сложни явления... свети стефан.а не еди кой си. Na vnimanieto na Alexander Panayotov....blagodaria za kvalifikaciite I epitetite...az Vi proshtavam na momentat I se nadiavam I BOG da Vi prosti. Otnosno Vlaiko Jechev.....da, toi se sreshta mnogo kratno s Petar Danov,daje vodi hora pri nego malko predi da pochine Danov I mi kazva,che shte go vidiat za posleden pat. Vtoro,ako niakoi nai-mnogo postradva ot Vrazkata si s Bialoto Bratstvo, tova e Vlaicho....5 godini v Belene I 1 v Pernik v minata....Nito Danov,Nito Vanga,Nito Slava, nito koito I da e drug ot tia "Svetila" koito gi komentirate ne e minal prez tazi "shkola".
към текста >>

25. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време.
А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон. Връща се стария правопис, като се връща и двойното „е". Този правопис се запазва до 1944 година. Ал. Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци. Небесният знак го запазва. През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба - закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното „е" (ят), с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното „е" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък? След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентс-тво от 3 човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски - брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9 септември 1943 г.
към текста >>

26. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие.
Духът Му бе несломим, благородството Божествено, обходата - плод на съвършена благост. Винаги присъствието Му носеше мир и хармония. За Него нямаше маловажни прояви, нито случайности. От висотата на Неговото свръхсъзнание - живота бе разбираем и познат както в най-малкото, така и в най-голямото. Малкото и голямото се взаимопроникват, а обикновеното бе облекло на необикновеното. Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие. Деца сме, а сме се заловили да изграждаме Неговия образ. Явно е, не е по силите ни. Ето защо, ние Ви подаваме ръка, призоваваме Ви да бъдете съпричаст-ници и съавтори и заедно да изваем образа Му, така както сме го възприели, така както и Вие сте го възприели. Безспорно, този творчески акт не е еднократен, той е дълговечен. Ние и занапред, заедно с Вас, ще продължаваме да търсим УЧИТЕЛЯ, да Го познаем и във вечността ще изграждаме Неговия Образ. Автора
към текста >>

27. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране.
Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>

28. І.6. ЛОДКАТА

Задача твърде трудна, но се изпълняваше с разбиране и разположение, проникнато от идеята за благотворното въздействие на водата, която обича да бъде носена.
На Рилските езера идваше огромно мнозинство от ученици и привърженици на школата, не само от цялата страна, но и от чужбина. Понякога летуващите бяха към 800-900 души. Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за вечеря да напълнят чайници и термоси с топла вода. А това значи, че за денонощие бе необходима изворна вода около два тона. Всеки, който е дежурил в общата кухня знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода. Задача твърде трудна, но се изпълняваше с разбиране и разположение, проникнато от идеята за благотворното въздействие на водата, която обича да бъде носена. Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия. Но случваха се студени, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача. В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация.
към текста >>

29. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>

Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност.
В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна.
към текста >>

30. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Беседата е озаглавена „Новото разбиране".
Усмихнат, Той замълча. След това запита: -Ти не спеше ли?!... Разговорът чуваше ли се?!... Имах гости от ангелските светове... Отговорът бе кратък и ясен! Забележка: За тази екскурзия УЧИТЕЛЯТ споделя в беседата, отпечатана в томчето - "Новият светилник", държана в София - Изгрева на 24.ХI.1943 година. Беседата е озаглавена „Новото разбиране".
към текста >>

31. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина.
Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност. Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост. Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина. И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ. На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен.
към текста >>

32. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Всеки автор обяснява животинските прояви, съобразно своето разбиране.
29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК В световната литература често се изнасят случаи за странни и необясними прояви на животните. Всеки автор обяснява животинските прояви, съобразно своето разбиране. Обикновено извода е поучителен. Някои допускат педагогичен примес в извода, а други - философски. Едните и другите условно поясняват поведението на животните, защото психичният им живот е отречен, или едва доловим. Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме живота на едни или други животински видове. А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание.
към текста >>

33. ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ

В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране.
Неговата публична изява, като добър и увлекателен сказчик на религиозно - етични теми, по научно - френологични въпроси е била правилно оценявана, видно от голямото мнозинство от слушателите, които са продължавали да коментират Словото Му. В цялата страна Неговото име става известно и много често е бил желан и скъп гост на добри семейства. Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям кръг от близки и приятели. А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа. В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране. С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере. Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите.
към текста >>

Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им.
Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите. Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им. За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции.
към текста >>

34. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е.
към текста >>

35. ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР

Учителят е искал да им покаже нещо друго: онова, което човеците решат да направят в името на своето човешко разбиране - то няма успех.
Той се усмихва и прибира протокола. Аз настоявах да се запази и да се заснеме този протокол. Аз бях за тях много млад, а те бяха заслужили, възрастни приятели и моето указание не беше задължително за тях. Вървя аз по Изгрева и разказвам за този документ, а един ми казва: „Ти обиждаш Учителя с това, че е бил сложен в протокола за куриер, и че е взел последното място тогава". Аз се учудвам, че така може да се разсъждава и възприема този факт. Учителят е искал да им покаже нещо друго: онова, което човеците решат да направят в името на своето човешко разбиране - то няма успех. А онова, което се прави в името Божие - то успява. Но този документ го имаше. После някой го прибра и той изчезна. Вероятно някой смяташе, че се хвърля кал и обида върху името на Учителя по този начин. А това бе метод на Учителя, който Той е прилагал много пъти.
към текста >>

36. ІІІ.76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО

Това е човешко разбиране на нещата.
" Учителят се усмихна. „Първо, трябва да се отиде на мястото, където сте го видели. После трябва да се проследи пътя му - откъде е дошло, защото то оставя диря в пространството. След това да се отиде там, откъдето е дошло и най-накрая - да се търси в онези светове, където обитава. И като се намери, да се пита за името му. Това е човешко разбиране на нещата. А времето, употребено за това, както енергията и силата, която ще се вложи да се търси е толкова голяма, че не заслужава да се задоволи твоето любопитство. С това време и с тази сила можеш да свършиш тук на земята една работа за Бога." Аз останах изненадан от всичко, което чух. Друг път не бяха ми се изявявали и не ми се изявиха такива същества. За мен бяха важни думите на Учителя. Чувах и слушах приятелите, които разказваха за такива подобни проявления от Невидимия свят.
към текста >>

37. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството.
А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание - да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой заминали души, пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас.
към текста >>

38. ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

А ние, без опит и разбиране смятахме - през време на тежките бомбардировки, животът на изгревяни може да бъде опазен в тези окопи.
По нареждане на властите, трябваше да бъдат изградени скривалища. И на Изгрева се изкопаха плитки траншеи - скривалища закрити с клони и малко пръст. Такова скривалище бе изкопано на около 30-40 м от салона, източно от него, на малка озеленена полянка. Есента на 1943 година даде възможност на противовъздушната отбрана на столицата да завърши скривалищата от този тип. Не веднъж Учителят се заглеждаше в изкопите с особена болка. А ние, без опит и разбиране смятахме - през време на тежките бомбардировки, животът на изгревяни може да бъде опазен в тези окопи. Уви, по-сетне разбрахме, че подобни скривалища бяха гробници за укрилите се в тях, защото над тях се изсипа огън и жупел и от взировете на бомбите пръстта затрупа онези, които се криеха в тях. Но тук, на Изгрева, ние не влезнахме в тези скривалища, а се събирахме в малкия салон, четяха се молитви и там изчакваха сирените, които даваха отбой. Дълго време изкопите стояха като доказателство на военното недомислие и човешката глупост. По време на бомбардировките в София бяха разрушени 10 000 жилища, 1684 магазини и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни за хляб, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Убити са общо 1828 човека, а са ранени 2372 души.
към текста >>

39. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

За подобни записи е необходимо умение и разбиране.
119. ПАНЕВРИТМИЯТА Студия Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или студия върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи. Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното: ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА. Всеки музикант има желание да даде изискано изпълнение с добър музикален вкус, от добри магнетофонни записи винаги ще има нужда. Лентите се изхабяват и трябва да се подновяват. За подобни записи е необходимо умение и разбиране. Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно. Паневритмията е една от формите за възпитание и самовъзпитание на ученика. Тя е предназначена за постижения от по-висш характер, за разширение на неговото съзнание, неизбежна подготовка за пробуждане на душата. Паневритмията е стъпало за възход по безкрайния път на еволюцията. Обикновеното съзнание не може да обхване пътя на ученика, но той неотменно се движи по този път и трябва да придобие редица качества, да се научи да се вживява в повелите на битието и да е в хармония с живата разумна природа.
към текста >>

40. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Това е старо разбиране.
Седя в хубаво отоплената ми стаичка, съм сама само с Вас, двете. Вън е всичко бяло, студено е, но хубаво слънце грее. Времето ми припомня за чистота и топлота. Всичко ми говори, трябва само да имаме очи и уши, нищо случайно няма. Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде. Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим. Но може да го чувстваме. Винаги, когато си спомняме за него, става ни нещо приятно около сърцето. Прям отговор на твоето писмо ще ти дам устно, когато ще дойдеш тук при мене на гости с Цвета.
към текста >>

Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
Сега още нещо из Савкините бележки и с това ще свърша за днес. Има един закон: „Ти като не обичаш Онзи, който те обича пръв, то няма и да те обича онзи, който искаш да те обича". „Ако в началото още не може да обичаш Онзи, който те обича, то поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота".
към текста >>

41. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Моето съзнание винаги е било свързано с едно космично, едно интернационално разбиране.
Баща ми е кореняк и е издънка на един от най-старите и най-големите родове в града. Майка ми е родена в едно село в Средна гора. Баща ми се казваше Константин Петров. А майка ми Стефана Константинова. Аз открай време нямам специални чувства към род и семейство и към народ. Моето съзнание винаги е било свързано с едно космично, едно интернационално разбиране. И затова аз никога не живея в тези ограничени кръгове. Много малко съм живял сред тях. Щом завърших гимназиалното си образование, аз трябваше да напусна града. Отидох в София, където се разкриха нови възможности пред мен. Училищните ми години минаха доста спокойно.
към текста >>

42. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Това разбиране не съвпадаше с току-що започващия да се оформя мой мироглед.
Още в първия момент, като срещнах погледа на Този странен образ, почувствах един непонятен трепет от Неговата духовна осанка. Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер. Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност. Словата му бяха изпълнени с голяма любов и с неизказана вяра за вложеното добро в човека. В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и Висшата разумност. Това разбиране не съвпадаше с току-що започващия да се оформя мой мироглед. В края на беседата взех думата, като казах следните думи: „Ние живеем в един бурен период. Противоречията на живота не могат да се разрешат по пътя на мистицизма и умиращата религия. Само острието на революционния меч може да разкъса възлите на социалните противоречия." Мъдрецът ме погледна твърде снизходително, като ми каза само следните думи: „Вашата глава ще узрее след десет години." Независимо от репликата, която се разви между мен и Мъдреца, когото окръжаващите зовяха Учителя, тази среща беше съдбоносна за мен. Годината, в която стана тази велика среща беше 1916 - година, през която се водеше Първата световна война. В големите градове на България имаше кръжоци, които Учителят Дънов посещаваше.
към текста >>

43. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Висшето образование на Неговите ученици беше една подготовка за по-добро разбиране на Неговото Слово.
Семейство с традиции. Беше емблема на всичко онуй българско, което бе запазено в недрата на българския народ. Това беше към 1922 година. Учителят държеше Неговите ученици да бъдат шлифовани, т.е. образовани и изучени. Висшето образование на Неговите ученици беше една подготовка за по-добро разбиране на Неговото Слово. Един интелект, образован, по-добре ще разбере Словото Му, отколкото едно разхвърляно и не систематизирано съзнание. Ние бяхме подложени на преследвания от църквата и от обществото, и за да се запазим и съхраним, Учителят беше казал да имаме по един занаят, та когато има гонение срещу нас и ни изхвърлят, то да можем да се изхранваме. Това беше една подготовка, за да се чувства ученикът по-свободен. И в такива периоди на преследване да може ученикът да се справи и преживява. Учителят лично много добре разбираше от различните занаяти по онова време.
към текста >>

44. 6.18. Едностранно действие

Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя.
Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя.
към текста >>

45. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа.
Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Постепенно този тесен функционален паралелизъм ще се засилва чрез различните пътеки във всевъзможните области на човешкия прогрес. Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина. Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа. Христос, когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво Той разбирал - отричане от всички обекти, които спъват твоя живот. В този случай и тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект. Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъдете свободни от всички ония груби материални форми - обекти.
към текста >>

Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение.
Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа.
към текста >>

В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание.
Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос. Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните. Тази нова наука ще даде отговор на всички проблеми, на които съвременната наука, в най-широкия смисъл на думата, не е дала отговор. Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1.
към текста >>

46. 6.35. Mладежките събори

Той беше един от най-преданите ученици, с едно философско разбиране.
Следеше биологичните новости и ги представяше през призмата на един научен поглед, но вече с неговите окултни знания. Кузман Кузманов. „Окултни науки". В неговия реферат той доказваше, че между окултните науки, които са застъпени и между Новото Учение на Учителя противоречия не можело да има, защото Новото Учение подготвя хора с чисти сърца, със светли умове и истинолюбиви души, и диамантена воля. Защото само на такива човеци на Новото Учение може да се поверят окултни сили и окултно знание. Той беше един от най-преданите ученици, с едно философско разбиране. Той виждаше Мисията на Учителя. Той ми даде първите тласъци, за да се заинтересувам от Учението на Учителя. Той ме свърза с Учителя, за което му благодаря. Паша Теодорова. „Новото Учение или великата лаборатория на живата природа".
към текста >>

47. 6.41. Външният кръг на школата

Новият космически мироглед, който идва със Словото на Учителя, излиза от тесния кръг на това геоцентрично разбиране, за да навлезе в хелиоцентричното и космично съзнание, което разглежда нещата и явленията с новият Космически мироглед.
Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Отначало те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителят толерираше отначало. Но впоследствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение. Старата епоха се развиваше под знака на геоцентричния мироглед и съзнание, което търсеше причинната връзка на нещата и явленията, изключително в полето на нашата малка планета. Новият космически мироглед, който идва със Словото на Учителя, излиза от тесния кръг на това геоцентрично разбиране, за да навлезе в хелиоцентричното и космично съзнание, което разглежда нещата и явленията с новият Космически мироглед. Новият Космически мироглед оперира с три свята: Първия свят е светът на принципите, или както Учителят го нарече: есенциалният свят. Тук са трите принципа: Любов, Мъдрост, Истина. Вторият свят е светът на законите, или субстанциалния свят. Третия свят е материалният свят, или светът на формите и явленията. Новият космически мироглед се изразява в космичната стълба на реалността, която разкрива първопричината на нещата и явленията.
към текста >>

48. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Те бяха представители на различни окултни школи от миналото, имаха различни разбирания и много трудно можеше да се дойде в унисон, до едно общо разбиране.
И онези, които се опитаха да Го ограничат, смажат и унищожат, усетиха силата на туй Учение, защото те предопределиха съдбата си. Когато споменем за песните на Учителя, трябва да кажем, че след време ще дойдат онези велики музиканти, които ще направят велики симфонии от онези музикални упражнения, които даде Учителят. Той даде само основните подтици и даде началото на един нов мироглед. Той никога не довършваше нещата и не ги оформяше до края, защото ония талантливи души, които ще дойдат от Невидимия свят след време, ще се срещнат с музиката на Учителя и ще работят с Нея. Тук на Изгрева най-големите амбиции и най-големите стълкновения станаха между музикантите. Те бяха представители на различни окултни школи от миналото, имаха различни разбирания и много трудно можеше да се дойде в унисон, до едно общо разбиране. Мен това не ме изненадва. Не ме изненада и другото, че те като представители на лявото и дясното посвещение дадоха едно генерално сражение на Изгрева за песните на Учителя. Да благодарим, че излезе сборникът с „Песни на Учителя". И от едната, и от другата страна се дадоха жертви, но сборникът с „Песни на Учителя" излезе. Какъв е изводът?
към текста >>

49. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Неразбиране ли беше това, или незнание?
Словото на Учителя Дънов е Слово на Всемировият Учител Беинса Дуно и Неговото Слово е Слово на Бога. А Учителят Мория е Учител на Черната Ложа и неговите беседи са Откровения на тази Ложа. Голяма част от книгите на Мория са излезли под перото на Елена Рьо-рих. Нейният мъж - Николай Рьорих, според Учителя Петър Дънов е художник на Черната Ложа. Негови платна години наред като репродукции можеха да се видят да висят по стените на последователите на Учителя Петър Дънов. Неразбиране ли беше това, или незнание? А те бяха целували десницата на Учителя Петър Дънов в знак на общение с Бога. По-късно се разпространяваха репродукции на картините на Николай Рьорих в луксозни албуми, издадени в Москва като Светая Светих от учениците на Школата на Учителя. Незнание ли беше това, или отклонение от Школата на Учителя? Отговорете си сами. Без отговор вие не може да преминете напред.
към текста >>

50. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

Но да обработваш материали по чужди идеи и да зарежеш своите, не е в моето разбиране за творчество.
Не съм била негов сътрудник. Наивно повярвах че ме обича и се жени за мен с чувство за отговорност. Така каза на баща ми, в подлеза на Гарата в София на 11 май 1980 г. Илия Узунов ми донесе материалите си в Бургас за да довърша неговата работа, за което той вече бе неспособен поради възрастта. Аз ги приех. Но да обработваш материали по чужди идеи и да зарежеш своите, не е в моето разбиране за творчество. Затова Илия Узунов, който беше много близък с баща ми години наред, разбра че аз не искам да довърша труда му и взе отново куфара си. Освободи ме. Постъпи благородно. Той беше много изработен и интелигентен човек, малко бяха като него. След години защити "Сила и Живот" на събрание, което целеше да спре моята дейност за да не преча на софийските кандидат издатели, защити ме блестящо, аргументирано и като истински брат.
към текста >>

51. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране.
През 1921 година те бяха решили да направят събор в град Търново. По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя. За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството. А освен това много от младежите използваха прикритието на вегетарианския събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново. Така че нямаше случайни работи. И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране. Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя. Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години. Аз се качих на влака заедно с майка ми и придружителката, защото те много държаха, за да видят къде ще бъде настанена дъщеря им и в какво купе ще седне и при кого ще седне. По онова време тези неща бяха много важни, сега за вас може да са смешни, но тогава всички любовни романи започваха със случайни срещи в купето на влака. А по улицата ако някое младо момиче си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе.
към текста >>

52. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране.
Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за общение по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика. Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото". А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е.
към текста >>

53. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

За да бъдете ученици трябва да имате право разбиране за нещата.
Сериозен съм и ви гледам. Вие си мислите, че това се отнася към вас. А аз гледам едно същество, което прави в този момент зло. Ученикът не трябва да се заблуждава от тия промени. Ако времето се промени аз не мисля, че причината за тия промени са в мен. За да бъдете ученици трябва да имате право разбиране за нещата. Щом допуснете, че Учителят ви може да промени и измени отношенията си то ученикът изпада в заблуждение, защото Любовта, тя изисква всяко същество да се ползува от нейните блага. Но ако некой не се ползва от нея то не зависи от любовта. Тя дава ако можеш да възприемеш. Тя е силна и мощна". Аз бях прескочила прага и бях влезнала при Учителя.
към текста >>

54. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Това беше едно неправилно разбиране.
Онези, които имаха повече дрехи трябваше да отделят за онези, по-леко облечените. Това бе една грижа за ближния. Това бе една естествена проява на обич и грижа към нуждаещите се. Тогава някой казваха: „Учителят знае всичко, той знае от какво имаме нужда и не трябва да се безпокоим". Това мнение се ширеше много между нашите среди. Това беше едно неправилно разбиране. По този повод Учителят веднъж каза следното: „Господ знае от какво има човек нужда, но той трябва да си поиска от Бога и Бог ще му даде това, което си е поискал". Това бе един закон, който тогава не познавахме, но след това се заредиха различни случки и опитности на приятелите с Учителя, в които се изразяваше следният закон: ученикът трябва да поиска от Учителя и тогава Учителят ще се отзове. Обратното е насилие върху ученика и да му се даде нещо, което той не иска. Имаше и други разбирания, според които се смяташе, че Учителят е длъжен да бди на тях, така от самосебе си. А то не бе така.
към текста >>

55. 38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА

„Това е неразбиране.
Чрез прави мисли, прави чувства, прави постъпки на физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога на духовното поле и чрез служене на Бога - това е вече връзката на човешката душа с Божествената Душа, т.е. с Бога. Ето това е да се приложи Словото на Учителя. Отивам при Учителя на разговор. Питам го: „Учителю, аз си мисля, че вие още малко ще ме храните с вашето Слово и след това ще ме оставите". „Това е неразбиране. Вие още не знаете. С това, което ти давам ти ще работиш, ще проповядваш, ще помагаш на тези, които се нуждаят. Като изразходваш тази енергия, ела аз пак ще ти дам. Но ако не я употребиш за работа може да идваш и нема да получиш докато не я употребиш. Ще делиш черният си хлебец с тези, които нямат".
към текста >>

56. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Той да знае в себе си какво има у него, но да си мълчи и да живее с онова вътрешно разбиране, с дълбоката духовна връзка, която има с небето.
Когато Господ иска да благослови някого то го благославя и всичко ще се нареди, ще дойдат по-добри условия. Най-напред мъчнотиите са отвънка, после са отвътре, а най-после са отвън и от вътре и тогава ако издържиш и тех то идва някой, който да ти съдейства от небето. Сега ти предстои този изпит, а после ще дойдат и други задачи. Човек да престане да роптае и да бъде смирен то е най-хубавото. Каквото и да му направят другите - да търпи. Той да знае в себе си какво има у него, но да си мълчи и да живее с онова вътрешно разбиране, с дълбоката духовна връзка, която има с небето. Ти само учи и за нищо няма да мислиш. За прехраната ти и затова как ще се нареди живота ти няма да мислиш, то не е твоя работа. Страхът на глупавите прекосява краката, а умните ги кара да бягат. Разумният страх от Бога кара човека да работи. Не може човек да седи в пасивно състояние, все трябва да се работи.
към текста >>

57. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Това неразбиране ли беше или незнание, че всичко това се пръкна и на Изгрева и едното, и другото.
Ето защо учените не дойдоха на Изгрева, а те бяха дошли и се родили в България, за да бъдат част от аудиторията на Учителя. Тук на Изгрева се намериха също братя, които започнаха да превеждат тази окултна литература, издадоха се книги и дори се поместваше в списание „Житно зърно", което трябваше да бъде списание на Школата. И този народ, който беше с възрожденски дух, върху него се стовари окултният змей с девет глави и всяка една глава представляваше дадено течение от различните окултни школи. Вече споменахме, че бяха преведени много окултисти. Това бяха Бо-Ин-Ра, това беше Папюз и още много, много други, които да не ги споменавам. Това неразбиране ли беше или незнание, че всичко това се пръкна и на Изгрева и едното, и другото. Но те трябваше да попитат Учителя, а те не го попитаха. А той даваше своето Слово ежедневно и ежечасно. Има ли човек, който може в един живот да прочете всичко, което той е казал? Едва ли. Отивам аз в библиотеката на Изгрева, където се намираха подарени книги от приятелите на Учителя.
към текста >>

58. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека.
Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно. Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята. Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата. А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света. Понякога нашите състояния бяха продукт на това, което ставаше и в света и обратно - ние с нашите състояния създавахме дисхармония в света. Веднъж бях неразположена духом, бях попаднала под влияние на разни мисли в резултат на клюки и разправии между отделни личности в Братството. Не можех да се освободя и реших, че трябва да отида при Учителя и да споделя всичко с него, за да чуя неговото мнение и да се ориентирам в цялата бърканица и забъркана каша от няколко личности. Така правех много пъти, нещо не мога да разбера, отивам и питам Учителя за дадена проява или събития, като неговият отговор ми беше ориентир за моето поведение за по-нататък.
към текста >>

59. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука.
Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика. Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори. И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения.
към текста >>

60. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Но да бяхте ги видели как стояха, усмихваха се и се правеха, че всичко знаят, че всичко са разбрали и че за тях това е нещо от обикновено по-обикновено за разбиране.
А какво да каже Учителя и как ни изтърпя нас през тези години, аз не зная. Та тук около Учителя ме обградиха хора с невероятна амбиция и от къде я бяха събрали не знаех, но имаха усещането от вътре, че те трябваше да бъдат тук и с такава настървеност пазеха местата, които бяха заели около Учителя, че друг не можеше да пристъпи към него и да получи онова, за което трябваше да дойде при него. Та нали слънцето бе за всички, нали Божественият Дух беше за всички и Учителят бе дошъл за всички, а не за малцина избрани личности, пълни с амбиция. Та средата тук беше много груба, но и освен това потискаща, че не позволяваше да се мисли. Когато Учителят говореше даваше Словото си, много от мислите, които той изказваше не можеха да се разберат, защото в тях имаше много мистични неща, освен това Учителят говореше със символика. Но да бяхте ги видели как стояха, усмихваха се и се правеха, че всичко знаят, че всичко са разбрали и че за тях това е нещо от обикновено по-обикновено за разбиране. Това беше една външна поза, за да се прикрие празнотата от вътре. Ето в тази среда аз се затворих, бях принудена да се затворя от вън понеже ме обвиниха, че съм една разглезена градска госпожица и че съм била проста колкото съм си искала и колкото съм можела. Този израз е унищожаващ и често се употребяваше именно от простите хора без образование, когато искаха да премахнат някого от пътя си, за да могат да вървят необезпокоявани от никого. Ето така аз останах една затворена книга за тези хора. Те не можеха да вникнат в мен и в живота ми, но с техните амбиции те застанаха пред мене и категорично ме отхвърлиха от редовете на първите ученици около Учителя.
към текста >>

61. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране.
Другите стояха като телета, зяпаха и нищо не разбираха. Те се плъзнаха по повърхността и се задоволяваха с други повърхностни неща, а Учителят като ги виждаше, че търсят външният блясък ги задоволяваше и ги насочваше натам към блясъка и лустрото, за да не пречат на другите. Един ден разговарям с Учителя, а той ми казва: „Сам ученикът трябва да разбере урока си и чак тогава ще му се даде обяснение. Иначе не". Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика. Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън.
към текста >>

62. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас.
Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай. И това имаше повече като упрек и ирония както и една категоричност, че тук на Изгрева няма ученици. Има Учител, но няма ученици. Да, може би беше така. Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас. Но че нямаше ученици на Изгрева в това също съм сигурна и строго определена. Имаше малцина, които желаеха да учат, а това не беше малко, защото Учителят го приемаше като голямо постижение за нас. Един интересен случай от живота ни на Рила на седемте рилски езера. Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри.
към текста >>

63. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Това бяха Савка Керемидчиева и Елена Андреева, седнали на столовете, а на масите пред тях бели листове и моливи да стенографират, но седят и гледат какво става с едно неразбиране.
връзката с разумното Слово, което идваше от Духа. Ето това го нямахме, бяхме несъвършени и затова още не бяхме ученици. През нощта сънувам у дома си един сън. Сънувам, че Учителят се е изправил на едно място. По-долу в далечината бяха сложени маси и там бяха седнали стенографите. Това бяха Савка Керемидчиева и Елена Андреева, седнали на столовете, а на масите пред тях бели листове и моливи да стенографират, но седят и гледат какво става с едно неразбиране. И всичко, което се случва, което говори Учителя минава покрай тях като транзит без да остане в тях нищо, нито пък да се запишат думите на Учителя на белите им листове. А нещо Учителят говори, нещо става и нещо се извършва, но те са безучастни към всичко това. Учителят се обръща към мене и ме извиква. Аз се изправям пред него. Той ми задава някакъв важен въпрос, много важен, който не помня, и трябва да отговаря.
към текста >>

64. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата.
към текста >>

Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа.
Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество.
към текста >>

" Учителят казва: „Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух!
Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове, и чийто крак докосне тези места не може да не се почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: „Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: „Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! -И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Николай Каллертс Рига, 12.Х1.1937 г. Сп. „Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г.
към текста >>

65. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

И не е чудно, ако някога изведнъж неколцина се съберат около него; в такива случаи разменяваме мисли и имаме по-интимни разговори по разбирането на евангелските истини.
Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме. Но все таки тези, които са по-приближени до Дънов, намират го у дома, защото там живее. И не е чудно, ако някога изведнъж неколцина се съберат около него; в такива случаи разменяваме мисли и имаме по-интимни разговори по разбирането на евангелските истини. Събранията стават у дома всеки четвъртък от жени, които споделят тълкуваният, които Дънов дава на Евангелието. В тия събрания жените пеят църковни песни и се молят Богу за себе си, за своите си и изобщо за събитията. Колкото за излетите на мнозина сутрин пред изгрев-слънце в Борисовата градина, ще кажа, че тия иЗлети се правят само от ония мъже и жени, които възприемат възгледа на Дънов., прокаран в беседите му, че онзи ще бъде здрав постоянно, който става рано преди изгрев на слънцето и прави разходка на отворено. Не е вярно, че Дънов е мил нозете на жени или моми, при старанието си да прокарва свое някое Учение вън от онуй, за което по-горе споменувам". Ст. София, 11 .VII.
към текста >>

66. 205. ДИМИТЪР ГОЛОВ

Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква.
Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология. От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква. Относително излизането на някои негови слушатели вън от града, то е следствие на неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м. май да става рано и да прави разходка. Друго по тоя въпрос няма що да кажа, освен че събранията стават публично и са достъпни на всеки, който би желал да отиде." (п.) Д. Голов. Ст. София, 11.У1.1917 г.
към текста >>

67. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране.
А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране. Един от тях бе и Георги Радев. Приближава се един път Учителят до Георги Радев, подава му една книжка и му казва: „Можете ли да ушиете на тази книжка нови дрешки? " Жорж поема книжката и чете: „Наука и възпитание" - първо издание. Ние бяхме свикнали на стила и говора на Учителя и особено ни допадаха изразите от първите издания на неговите беседи. А сега Жорж трябваше да прекрои и да ушие нови дрешки и да я направи по-достъпна.
към текста >>

68. 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА

Те са сега ясни след 50 години, но тогава не бяха ясни поради неразбиране и поради заблуждение.
в един частен разговор между Учителят, Кирил Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев, който бе записан и от тримата, а впоследствие бе разпространяван много години по-късно. Този разговор се е състоял на 12 февруари 1921 г. в Търново при едно от посещенията на Учителя там. Той дава тук разяснение и дава отпор на Черната ложа с нейните методи да отклонят част от младежите. Четейки този разговор нещата са категорични и ясни. Те са сега ясни след 50 години, но тогава не бяха ясни поради неразбиране и поради заблуждение. Споменахме, че едно от големите отклонения на първите приятели до 1920 г. беше спиритизма, сеансите, медиумите, които създадоха големи пакости и отклониха много хора и не малко пострадаха. Някои си заминаха, други станаха физически или психически инвалиди. Така че онази ложа действуваше целенасочено и категорично. Заблуди и заблуждения колкото си искате.
към текста >>

69. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

А понякога беше неразгадаем ребус и трябваше да се решават още много неизвестни неща и да излезнат закътани от съзнанието и забравени още толкова много неща, за да можем да се доберем до едно правилно разбиране.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ В Школата Учителят ни даваше упражнения, задачи, изпити и опитности. Упражненията бяха наглед простички, но в тях се криеше дълбок символизъм. А понякога беше неразгадаем ребус и трябваше да се решават още много неизвестни неща и да излезнат закътани от съзнанието и забравени още толкова много неща, за да можем да се доберем до едно правилно разбиране. И решаването на този ребус идваше с познанията, които лежаха у нас самите, но забравени или пък идваха от неща, за които не обръщахме сериозно внимание в живота си, защото ги смятахме съвсем обикновени и незаслужаващи внимание. И в този ребус ние бяхме свързани с имената и образите на нашите приятели, с онези, които бяхме в Школата и чиито отношения към нас не бяха тъй гладки. А понякога те бяха грапави, обтегнати, нажежени и стигащи до конфликти. Това се дължеше на залегнали в характера ни знания от минали епохи, от които бяхме дошли. А трябваше да се справим сега с тях чрез знанието дадено от Словото на Учителя.
към текста >>

70. 243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР

Един трябваше да носи благото, докато друг мъкнеше страданието, после идваше време и си сменявахме местата, но нашето неразбиране бе, че всички в едно и също време протягахме с ръце към благото, а всеки бягаше от страданието.
С големите страдания се добиват повече опитности и знания. Мнозина от учениците не искат тези страдания" (Събори, Търново, 1922 г., стр. 96). „При сегашните условия е невъзможно. Следователно на всекиго от нас му е даден известен дял от страдания и блага, ще ги минем еднакво и едните, и другите -трябва да ги приемем на драго сърце" (Стр. 97). И наистина това бе най-важният въпрос. Един трябваше да носи благото, докато друг мъкнеше страданието, после идваше време и си сменявахме местата, но нашето неразбиране бе, че всички в едно и също време протягахме с ръце към благото, а всеки бягаше от страданието. И затова се получаваше тази духовна ревност, кой пръв да се добере до благото. А то времето в Школата за всекиго бе определило кога какво да получи съобразно с онзи велик план на Небето, на разумния свят, за което ние чак сега получавахме знание. А знанията бяха горе и те сега се сваляха чрез Словото на Учителя и ние прилагахме каквото можем чрез нашия живот. Знанията на този вътрешен живот Учителят ги сваляше от Духовния свят, сваляше ги от Божествения свят, където Божият Мир цареше. Има една формула от Учителя; „Божият Мир превъзхожда всяко знание".
към текста >>

71. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

Какво неразбиране.
Край на всички умувания, разсъждения относно неговата личност, която отклони много хора от братството, обърка ги и ги насочи в друга посока. Точни и неопровержими бяха думите на Учителя. А след време ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят го изобличаваше пред всички, дори има една беседа специално отнасяща се за него от Учителя и за белите, които той направи на Братството. Но после стенографите решиха, че не трябва да се излагаме и трябва да се премахне личният елемент, затова редактираха беседата, не цитираха името му и беседата я смекчиха. Трябвало да бъде блага речта на Учителя за неговите ученици. Какво неразбиране. Учителят дава своето категорично мнение, а те ще променят нещата. А ние знаехме отношението на Учителя към Лулчев. Но какво ще знаят следващите поколения за него? Ще дойде време когато ще почнат да публикуват неговите книги и понеже тези сили съществуват ще намерят проводници в някои от следващите поколения и ще искат да превърнат името му в идол. Да не смятате, че няма да се случи?
към текста >>

72. 257. ИСТИНАТА ЗА САВКА

Това беше тогавашното разбиране, защото отвън от света ни се смееха и подиграваха, че при нас всичко било просто, дори просташки и не знам си какво още.
Аз стоя и мълча. Виждам, че Учителят е недоволен от редакцията на Паша. Аз отварям устата си да кажа: „Ама, Учителю, това, което чухме като че ли е друго Слово". Но той ме спря с жест: „Мълчи, защото няма друг, който да работи! " Аз си замълчах, но в впоследствие виждах, че тя прави корекции, променя стила на Учителя, дори думи и изречения, стараеше се да го предаде във форма, която да бъде по-приемлива и да има вид и стил. Това беше тогавашното разбиране, защото отвън от света ни се смееха и подиграваха, че при нас всичко било просто, дори просташки и не знам си какво още. Ето защо се представяше Словото на Учителя в някаква прилична и стилова форма. Много пъти Учителят във Словото си говореше и отговаряше на упреците отправени към него, че той не знаел граматика, синтаксис и законите, по които е подреден литературният ни език. А тогава имаше голяма разлика между говоримия език на народа и литературния език. Говоримият език на народа е построен по други правила и закони. А езикът на Учителя е построен по други правила.
към текста >>

73. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

Ето това бе началото за едно голямо неразбиране, за вътрешната Школа на Учителя.
Това предразполага за по-голяма духовна работа. Онези, които бяха в близост до Учителя на Изгрева и го подпомагаха в неговите ежедневни нужди бяха също тук и тяхното задължение продължаваше. Понякога тяхната грижа към Учителя приемаше формата на някакво свещено действие. Така го приемаха и в това нямаше нищо лошо. Но друг път го правеха на ритуал, за да подчертаят и своето присъствие, и своята особа край Учителя. Ето това бе началото за едно голямо неразбиране, за вътрешната Школа на Учителя. Ако се огледа човек ще забележи, че в света има толкова различни форми и не е необходимо да. се пренасят в Школата. Ето защо Учителят винаги отклоняваше и едните, които свещенодействуваха, и другите, които от грижата към Учителя правеха ритуал като особена своя заслуга. А какви бяха тези ежедневни нужди на Учителя? Те бяха толкова елементарни, толкова обикновени, че човек като види и срещне Учителя ще се засрами от себе си, че е очаквал да види в живота на Учителя нещо необикновено и някакъв необикновен разкош.
към текста >>

74. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

Това, което ви говоря за животните, е мое разбиране.
Сега искаме да се учим, да дойда до истинското знание. Вие сте господари, а ние сме слуги. Ако не се изправите и вие ще дойдете на нашето място, и вие ще разберете истината". Който слугува на другите, той е в правия път. Който господарува, той е в кривия път. Това, което ви говоря за животните, е мое разбиране. Така аз мисля за тях. През всяко животно проглежда човешка душа, която на земята е била само господар. Тя може да е била философ, учен, княз, министър - това не е важно. Следователно, животните са превозно средство за човешките души, изостанали в развитието си." Трябваше ли да разказвам за котешките истории? Утре когато четете от Словото на Учителя горния цитат какво бихте казали за него когато не знаете историята от живота на Изгрева.
към текста >>

75. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение.
Те и двете бяха много добри, обичаха ме и се грижеха много хубаво за мене, но не знаеха за Бога нищо повече от всички обикновени православни християни. От време на време те ходеха на църква, постите постеха и се причестяваха. От време на време водеха и мене на църква да ме причестяват и повече нищо. От училище също ни водеха да ни причестяват, водеха ни на молебени, изучавахме Закон Божий и Вероучение, но всичко беше така случайно, бегло, механически. Като че от немай къде. Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо?
към текста >>

76. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

Исках да вляза с разбиране и твърдо и неотклонно решение, та да няма сила, която да ме извади вън от тях, когато и да било.
24 Как стана влизането, ми в специалния клас описах по-рано. Сестрите и братята в Стара Загора ме ценяха и много рано ме поканиха да вляза и в двата класа. Обаче аз не влязох веднага. Исках да се подготвя и самоопределя по думите на брат Д. Попов. Имах един страх да не би да не издържа в някои задачи и изисквания и някога да ги напусна. Исках да вляза с разбиране и твърдо и неотклонно решение, та да няма сила, която да ме извади вън от тях, когато и да било. И в двата класа влязох с разрешение на Учителя. И колко Му благодаря! Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост. Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа. И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи.
към текста >>

Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа.
Имах един страх да не би да не издържа в някои задачи и изисквания и някога да ги напусна. Исках да вляза с разбиране и твърдо и неотклонно решение, та да няма сила, която да ме извади вън от тях, когато и да било. И в двата класа влязох с разрешение на Учителя. И колко Му благодаря! Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост. Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа. И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи. Учителят беше разгърнал себе си в своята пълнота и раздаваше щедро: математика, астрономия, астрология, химия, биология, физика, окултни науки, поезия, музика, наука за живота, за природата, за Бога. Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно обосновано, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения. Учениците влизаха с копнеж в класа, Учителя - с любов. Колко мил, бащински мил, слизаше от катедрата, приближаваше към първата редица столове и с мек и топъл глас казваше: „Я, Олге, кажи еди какво си?
към текста >>

77. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото.
Да отидеш при човека и да му кажеш, че се съмняваш в него, не е лесно. Но отидох. Тогава не Го познавах още добре. Мислех си, как ли ще ме приеме? Дали няма да се обиди, дали няма да бъде строг и сърдит, разсъждавах по човешки. Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото. И това ме страшно 41 измъчваше. И когато отидох при Него аз бях толкова уморена от тази вътрешна борба, че ми беше безразлично вече как ще ме приеме. Така или иначе, да се тури край на тази борба. От тази среща зависеше моето самоопределение, да остана в Братството или да си отида в света. Бях съгласна и на второто, само да се успокоя, толкова ми беше непосилна тази борба.
към текста >>

78. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

„Когато човек се храни, не трябва да говори и мисли за друго, освен за храната, която приема, как да я препрати горе в ума и сърцето и да я оползотвори за светли мисли и възвишени и благородни чувства." Но нали сме си твърдоглавички, както казва Йорданка и следваме все още старите си навици и през време на обяда задаваме Му въпроси и Той отговаря на кратко, а някога се увлича и Той и изменя на разбирането си и говори дълго с прекъсвания и през време на обяда.
Дежурните сестри сервираха с бели престилки. И когато беше всичко готово към 12 часа дойде и Той. Нас - гостите от провинцията ни сложиха на Неговата маса. Ние се храним мълчаливи. „Яденето е свещена работа", казва Учителят. „Когато човек се храни, не трябва да говори и мисли за друго, освен за храната, която приема, как да я препрати горе в ума и сърцето и да я оползотвори за светли мисли и възвишени и благородни чувства." Но нали сме си твърдоглавички, както казва Йорданка и следваме все още старите си навици и през време на обяда задаваме Му въпроси и Той отговаря на кратко, а някога се увлича и Той и изменя на разбирането си и говори дълго с прекъсвания и през време на обяда. Но повечето пъти оставя разговора за след ядене. Така беше и този път. Разговорът беше оставил за после. А то разговор ли беше. До 4 часа след обед и разговор, и песни.
към текста >>

79. 34. НА ВЕЛИКДЕН

Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле.
34. НА ВЕЛИКДЕН Имам и друга подобна малка, но интересна опитност - мил спомен, който говори какво правеше Той, най-големият, Братът на най-малките за тях. Беше Великден. Един ден преди това, в събота, ми се случи един малък инцидент с една стара, болнава и капризна сестра. Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле. Чувствувах се смазана, отъпкана, изпразнена, демагнетизирана. Където и да ходех, каквото и да вършех, не можех да сдържам сълзите си, въпреки усилията, които правех. Не можех да си обясня как и защо стана това, но стана. Да отида при Учителя срещу Великден, на великата събота, да Го моля да ме освободи от това състояние, не смеех. Надявах се, че ще мине.
към текста >>

80. 60. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Сестрите и братята гадаеха всеки според степента на своето развитие, съзнание и разбиране за Учителя.
60. ВОДЕН ПЛЕВРИТ Понякога Учителят се качваше горе в стаята си за ден, за два, три, седмица, две, месец, два... И не слизаше. Носеха Му храна горе и се хранеше сам. А някога не приемаше и храна. Сестрите и братята гадаеха всеки според степента на своето развитие, съзнание и разбиране за Учителя. Един казваше: „Болен е." Друг казваше: „Сърдит". Трети: „Зает, работи" Какво? -Чете, пише, размишлява, моли се, ходи на луната, на слънцето, на разните планети, при Бога и т.н. Ще чуеш най-разнообразни обяснения. Сам Той обаче си знаеше какво работи.
към текста >>

81. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд".
„Отивай си! ", казал на писаря. А на кап. Гръблев казал да си вземе от бюрото оръжието. Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към Гръблев и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд". Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап. Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек.
към текста >>

82. 17. ТЕЗИ ГЛУПАЦИ, ТЕЗИ ИДИОТИ!

Мария Райчева

Вместо това, моята мисъл по едно време се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя.
17. ТЕЗИ ГЛУПАЦИ, ТЕЗИ ИДИОТИ! Бях седнала в салона. Събирахме се за беседа. Трябваше, естествено, да изпълняме салона с добри, чисти и красиви мисли. Вместо това, моята мисъл по едно време се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя. Мисълта, която ми мина тогава беше: „Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята Си. Той слизаше в салона точно в 5 часа.
към текста >>

83. 33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА

Мария Райчева

Шестата раса ще има съвсем ново разбиране за Любовта - не както бялата раса, а както СВЕТЯЩАТА - ШЕСТАТА РАСА.
Човек вместо да умре, ще стане невидим. В шестата раса хората ще се раждат по Дух. По този начин както сега няма да се раждат. Ще има тъй нареченото самовъплътяване. Светлите същества сега идат и ще се вселят, за да изправят света. Шестата раса ще има съвсем ново разбиране за Любовта - не както бялата раса, а както СВЕТЯЩАТА - ШЕСТАТА РАСА. Сегашното човечество го финансират и това финансиране го наричаме идване на шестата раса, която носи новите форми, в които сегашните хора са призвани да вземат участие. Хората на шестата раса ще бъдат хора, които ще създадат в света братство и свобода. Те са хора, които ще бъдат носители на Истината, хора, които ще носят мир и порядък. Тогава много малко ще има страдащи. Техните страдания тогава ще бъдат нашите сегашни радости.
към текста >>

84. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Всички други религии преди християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството.
Будизмът казва, че човек трябва да се освободи, да отстрани всички желания, за да добие своята свобода, а християнството казва, че човек не трябва да отстранява всички желания, а трябва да ги облагороди, да ги пречисти, за да бъде деятелен в живота. Будизмът туря на първо място бягане от страдания и казва, че външният живот е верига от страдания, а християнството казва, че този живот на страдания трябва да го превърнем чрез работа в място на радост и красота. Будизмът препоръчва влизане в нирвана, т. е. в място на единство и блаженство, а християнството не отрича значението на нирвана, но казва, че е от голяма важност да работим за идване Царството Божие на земята, да изпълним Волята на Бога, служенето на Бога. Християнството не проповядва бягане от физическия живот, а да прославим чрез своя живот Бога на земята. Всички други религии преди християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството. Учителят каза, че в бъдеще езотеричното (мистичното) християнство ще бъде всемирна религия на всички народи. Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение. То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка. Не че Христос не можеше да употреби други методи от тия, които употреби, но Той изучаваше и знаеш, че тия методи на ненасилие са по-силни, по-ефикасни, отколкото метода на насилието.
към текста >>

Писмо от Савка Керемидчиева Сестра Цанка, Живота на ученика седи в едно непрекъснато право разбиране на нещата, които се случват около него.
Поздрав на Цанка от Борис, Тената и от мен. Също и от Методи. С братски поздрав: Б. Боев Пожелавам ви всичко хубаво и светло! 18.ХII.1924 г. Писмо от Савка Керемидчиева Сестра Цанка, Живота на ученика седи в едно непрекъснато право разбиране на нещата, които се случват около него. Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл. И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл. Нам лежи задачата да покажем на света, че ние сме хора, които носим душа. И казва Учителят ни: „Любовта не може да се прояви без душа. А законът на Любовта е закон на Послушание".
към текста >>

в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота.
Любезна Цанке, Твоето писмо получих, аз все пак много го очаквах, вьпреки, че то дойде много навреме. Аз много се забавих с отговора и моля те извини ме, ще гледам и на дело да се поправя. Горе си свърших упражнението, след това се преместихме от една къща в друга, нареждаме и моята работа, която е текуща ти знаеш вече, не можех да я оставя, и затова писмото до тебе все отстъпваше. Ето сега вече си наредих време и за твоето писмо. Сега по това стига толкова, ето и другото: На 23.IX. в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота. Бог живее в човека и си проявява в светлината на неговото съзнание. Вярата на човека води към Бога. Когато нашата мисъл е хармонична тя ни приближава към Бога. От сина се изисква послушание. Ученикът трябва да учи.
към текста >>

85. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Трябва разбиране на тази реалност.
Или имаш стремеж към музика и след 2 години изчезва. И това не е реално. Или ставате религиозен, молите се, но след 1 - 2 години изстивате. И то не е реално. Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света.
към текста >>

86. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Ето това е разбиране на нещата.
чрез един от вас ще се проявя". Така седят нещата според Учителя. Но за сина на погибелта Христа бе казал: „По-добре да не беше се раждал". Така седят нещата според Учителя. Дойде този брат, разказа ми това, което бе чел в една беседа от Учителя и той ме освободи. Ето това е разбиране на нещата. Видях, че той има познание за нещата. И аз се отворих към него и започнах да му разказвам патилата на моят живот, за да ги запише. Така нещата вече имат друго значение и се показва Школата на Учителя чрез светлината на Словото Му. Учителят беше ми разкрил четири генерални мои прераждания. Едното беше по времето на Мойсея.
към текста >>

87. БОЖИЯТА РЪКА

Богдана Николова

(резюме от беседа на Учителя) Това разбиране, което хората имат, то не е още Божественото разбиране.
БОЖИЯТА РЪКА Неделя, 30.Х.1938 г., 10 ч. (резюме от беседа на Учителя) Това разбиране, което хората имат, то не е още Божественото разбиране. Има хора в света, от които изтича нещо. Има една идейна Материя. Тя е, която лекува хората. Като дойде един такъв човек, ти усещаш едно ухание. Религиозните хора след като привършват дневната си работа, трябва да имат един час за размишление.
към текста >>

88. 4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Донка Георгиева Кънева

Но моето възпитание беше с точно обратно разбиране и аз настоях да седне, като казах, че ще съм огорчена, ако не седне.
И двамата застанаха прави, защото всички столове бяха заети. Ние в село бяхме възпитани така - да отстъпваме столовете си, мястото си на мъжа, а не както в града - мъжът да отстъпва на дамата. Гочо Ганев си намери някъде място и седна остана прав само Иван Милчев. На мене ми беше крайно неудобно аз да седя, а той да стои прав, затова станах и го поканих да седне на моето място. Той отказа под предлог, че мъжът трябва да бъде кавалер и да отстъпва мястото си на дамата. Но моето възпитание беше с точно обратно разбиране и аз настоях да седне, като казах, че ще съм огорчена, ако не седне. Тогава той се усмихна и седна, а аз стоях права до края на сказката. Във вегетарианския ресторант ставаха и общи вечери сред много хубава, задушевна атмосфера. Когато да си тръгваме за село, Иван Милчев ме запита от коя Пловдивска гара ще тръгнем. Аз му казах чистосърдечно, че не зная, защото още не съм виждала влак и не съм се качвала на такъв. Той ме погледна мило и се усмихна братски на моето чистосърдечие.
към текста >>

89. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение.
Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се". Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека. Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво". А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има". Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено". Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта.
към текста >>

90. 9. Чужденецът

Мария Младенова

Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него.
9. ЧУЖДЕНЕЦЪТ Синът ми Младен проговори късно, мъчно свързваше изреченията. Ако беше гладен казва: „Дай хляб", „Гладен" или „Дай пия". Когато сестра му Лиляна още на 9 месеца проговори, изговаряше ясно думите, свързваше ги в цели изречения бързо, за което баща й я беше кръстил „лястовичката", така сладко чуруликаше. Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него. В трето отделение учеше едно стихотворение наизуст. Имаше думата „облаче". Баща му и аз го карахме да повтаря няколко пъти, но все местеше ударението, гледайки с учудване, нали чете вярно буквите. Пък баща му го чука по главата, кара му се, че не е вярно. Той пак гледа буквите, срича ги и пак мести ударението.
към текста >>

91. 15. Излети до бивака

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

Но това е човешки поглед и човешко разбиране.
Вътре ми бяха парите. А сандъка беше солиден и ключалката също и с друго ключе едва ли щеше да се отвори. След търсене от няколко часа най-после го намерих. Учителят като ме наблюдавал и след като го намерих, каза: „Друг го загуби и друг го намери“. А аз бях същият, който го загуби и същият, който го намери. Но това е човешки поглед и човешко разбиране. Но погледнато от духовно гледище някое невидимо същество е станало причина да го загубя и накрая идва друго невидимо същество, което става причина, за да го намеря. Учителят веднъж бе казал: „Има невидими зли духове, които застават зад ушите на човека и постоянно му внушават и нашепват, че няма Господ. Ако човек се поддаде на тяхното влияние, той става откъснат лист от дървото и пада на земята и става тяхна играчка в техните ръце“. Тука в този случай някой лош дух бе съдействувал да го загубя и да ми попречи за следващия ден, а друг добър дух бе ми помогнал да го намеря. Това със всеки човек се случва и тия неща са познати за хората.
към текста >>

92. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

За теб сега настават условия за по-добро разбиране на живота.
Любезни Иван Жеков, Получих писмото ви. Животът на земята е училище, от всичко трябва да се извади поука, която хвърля светлина върху пътя. Каменното сърце на човека да се отнеме и да му се даде от плът ангелска, направено от Любов, изпълнено с Обич Божествена и обградено с Дух на познание. Ти минаваш сега през огънят на Божествената чистота. Вашите в другия свят са добре. За теб сега настават условия за по-добро разбиране на живота. Външното не всякога представя вътрешното. Бъди добър и весел духом. Между небето и земята има тясна връзка. Външните недоразумения временно потъмняват доброто у човеците. Сега се кове бъдещата съдба на християнската култура.
към текста >>

93. ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В ТОМ VI НА „ИЗГРЕВЪТ

ред от долу нагоре - разбиране, а не разбираме 3. стр.
ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В ТОМ VI НА „ИЗГРЕВЪТ 1. стр. 158,10.ред от долу нагоре - забраняваха, а не забравяха 2. стр. 220, 9. ред от долу нагоре - разбиране, а не разбираме 3. стр. 220, 6. ред от долу нагоре - злото, а не лото 4. стр. 220,1. ред от долу нагоре - Ще кажеш, а не ще кажа 5. стр. 226 към No 11 - Майката на Сийка Динова, а не на Сийка Дойнова 6. стр.
към текста >>

94. Съдържание

Разбиране 15.
Загубените документи 10. Уроци по онагледяване на Витоша 11. Бомбардировките над София 12. Коледа 13. Раздаване 14. Разбиране 15. Тънката струйка 16. Учителка на село 17. Деца на Изгрева 18. Бирниците 19. Поети на Слънцето 20.
към текста >>

95. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

Що се отнася до физическите работи, Той имаше умение, разбиране, сръчност за всичко, като че ли го е работил години и винаги всичко вършеше с рядко усърдие и любов.
Но не се манифестираше шумно, фрапиращо, то се предаваше като аромат от цветя, то заразяваше. Особено по време на екскурзии в природата, Неговото разположение се предаваше на всички ни, ние се отваряхме като цветя на слънце и ставахме по-достъпни за благотворното въздействие на планината. Той осветяваше мястото, в което пребиваваше в даден момент и времето, през което това ставаше. Затова планините Витоша и Рила станаха за нас скъпи места, свещени места, където витае Духът Му. Но да не пропусна да кажа и за друга една страна на твърде сложното и многообразно естество на Учителя. Що се отнася до физическите работи, Той имаше умение, разбиране, сръчност за всичко, като че ли го е работил години и винаги всичко вършеше с рядко усърдие и любов. Всичко онова, което изискваше от нас, а Той беше взискателен, защото в далечно време бе минал из него, както сам казваше. Аз не срещнах друго човешко същество с такава проницателност, може би защото бе ясновидец от висок ранг, но достатъчно бе да те погледне, някой път с края на окото си дори, и вече е видял и узнал каквото трябва. Но понякога Той сам разкриваше, че прави това, макар че никак не Му бе присъщо да говори за себе си. Очите Му галеха топло, понякога ставаха далечни и строги, но всякога проникваха направо в душата. Като си помисля колко сърдечни рани бе превързал, колко неспокойни човешки сърца бе усмирил, утешил, колко тайни бе разкрил, колко болки бе излекувал, казвам, че за дейността Му, за всичко сторено от Него, все пак не остана пълна представа.
към текста >>

96. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

В малкия опит на комунално хранете, което имахме, Той прояви своето ново разбиране.
Някога ще го видиш в градината грижливо окопава растенията, ще го видиш да проявява умение и разбиран.е в строителните работи, където бе взискателен. Колко чешми се изградиха по негов почин, по негова идея и с негово участие и там, където бе живял, и в планината, и другаде. Изобщо стъпеше ли някъде и останеше за известно време, неизбежно бе да останат следи на видимо подобрение. И ако бе дал познания за храненето, като основна дейност, от която трябваше да почне самовъзпитанието на човека, можеше ли да няма познания и по домакинство? Най-неочаквано за дежурните сестри ще влезе в кухнята, ще отхлупи големите тенджери, ще даде някои препоръки относно приготовлението на яденето и ще си излезе. В малкия опит на комунално хранете, което имахме, Той прояви своето ново разбиране. Учителят взе материя за своето физическо тяло от българския народ, и ако той е слязъл между него, то е било, защото е имал специална мисия. Затова добре бе проучил българина като тип в продължение на 12 години, още преди да почне открито духовната си работа. Изобщо той имаше дълбоко познание за човешкото естество - външно и вътрешно. И работата Му като Велик Дух не се ограничи само в засяването на българската нива. Високите напредничави идеи, които Той донесе, откликнаха в много готови съзнания и у други народи, те прекосиха границите на България.
към текста >>

97. 22. ТЕЗИ ЖЕНИТБИ

И по този въпрос Учителят даваше не веднъж отговори, но не беше лесно да се разграничи нашето, човешкото разбиране за любовта от Божественото, което беше цел и смисъл на Словото.
22. ТЕЗИ ЖЕНИТБИ Пред Учителя всички въпроси се разглеждаха от всички страни. Възрастта на голяма част от учениците - повече, от които бяха студенти и младежи - беше такава, че въпросът за женитбата често излизаше на пръв план. Учителят говори за Любовта, за оня велик принцип, който е известен под стиха: "Бог е Любов", Учителят показваше със своя живот, със своето дихание какво е Любов, какво е Божията Любов, а току из невиделица запита някой за женитбата. И по този въпрос Учителят даваше не веднъж отговори, но не беше лесно да се разграничи нашето, човешкото разбиране за любовта от Божественото, което беше цел и смисъл на Словото. Учениците все търсеха някоя пролука, през която да промъкнат някое оправдание за своите разбирания. И един ден, при многото въпроси от този род, Учителят каза: "Женитбата е жътва, а ревността - харман".
към текста >>

98. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

Това е криво разбиране на Любовта.
Учителят благи го светло погледна, усмихна се леко с шега и Любов, и мъдро на брата, със няколко думи, въпросът неясен Той задоволи: "Сладките думи още не определят Любовта. - Какво нещо е Любовта? Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват. Нищо не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: животът ни се осмисли вече. Това е криво разбиране на Любовта. Тъкмо сега живота им се обезсисля. Тяхнана Любов е само опресняване, но не и онази Вечна, Безпределна Любов. Когато човек възприема Любовта, истинската Любов, тогава всички хора му стават обични. Той всички обича, на всички се радва, за всички е готов да сежертвува. Велико нещо е да обича човек!
към текста >>

99. 4. ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

И действително както е казвал скоро един полски социолог ли какъв беше, че нашето понятие и разбиране за първобитния човек е било на много елементарно ниво.
Те са разбираеми за българите, защото това е нашият бит, но не и за чужденците. Учителят обяснява, че било е време, когато и човекът е имал това чувство, но понеже, както казваше Той, бялата раса върви по друга, но по много правилен път. Тя първо ще открие законите на материята, ще разреши социалните проблеми и ще дойде до Божественото. Така че у нея тук само обективния ум е останал и затуй той ще пуска балони, ще спуска спътници, радиограми ще разпраща, телефонни разговори, за да разбере какво ще бъде времето. Когато е било време преди хиляди години, когато той е познавал времето. И действително както е казвал скоро един полски социолог ли какъв беше, че нашето понятие и разбиране за първобитния човек е било на много елементарно ниво. Първобитния човек имал това чувство, той например не се е молел на дървото, а той се е разговарял. Дървото си има душа, така както си има всяко разумно същество. Клетката се развива, расте горе, завършва живота си и умира. Той се е разговарял с това дърво. Това дърво му е разказало сигурно някои неща.
към текста >>

100. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА