Търсене в текстове за 'Работа'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Истинската работа 32.
Музикална дреха и хармонизации 27. Музикални изяви и цената на непослушанието 28. Музикални изяви и търсене на Духа на песните на Учителя 29. Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30. Песните на Учителя в Мърчаево 31. Истинската работа 32. Отворените уши и песните от невидимата Школа 33. Съдба от Небето 34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37.
към текста >>

2. 2_01 Изгревът

Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта.
Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата. Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева". Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво както изпълнителя, така и слушателя. Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта. Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд. Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар. А това респектира.
към текста >>

Той никога не се намесваше в работата на диригента.
Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения. Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания слушател. Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири.
към текста >>

3. 2_04 Иде,иде,иде...

Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.
Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>

4. 2_08 Пророческа дарба

След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни.
"Пророческа дарба" Случваше се често да ходя в командировка в провинцията. Работех като застрахователен агент в София. Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията. Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната. След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни. Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя. Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".
към текста >>

5. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти.
Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева". Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията. Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти. А някои от нас бяха много по-напреднали от него. Някои следваха консерватория, а някои преди години я бяха завършили. Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти. Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева". За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога." Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах. Разказах всичко на другите музиканти. Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване. Нямаше как - трябваше да го търпим.
към текста >>

6. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа.
Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа. След този случай той не ми говореше. Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало. Но когато ти си бил при Учителя - мен също не ме е имало. Така че и моето е вярно, и твоето е вярно. И като се съберат двете, ще направим кръга на Паневритмията.
към текста >>

Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа.
Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души. Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея". Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор. Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества." Аз слушам и мисля. Зная много неща за музиката. Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа. Голяма и непозната област за мен. Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях. Това го знам от Учителя. Знам и не знам. Знам едно, не знам друго.
към текста >>

7. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори.
Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години. Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше. Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема. Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки. Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши. В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори. Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши. Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед.
към текста >>

Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата.
Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема. Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки. Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши. В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори. Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши. Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед. Написах и есе за Учителя като цигулар. Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

8. 2_16 Пълководците от миналото

И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога.
Било е това, което е трябвало да бъде. На този кръст, навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този кръст е на ръката му и е в него. Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния кръст. Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях. Така ще се разплати. И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога. Навремето кръстът е бил вън от него, а сега е вътре в него. Сега ще се разпъва на него всеки ден заради другите. Това е целта на този кръст, дето е сложен на дланта му. Затова го има и трябва да го има.! " Учителят посяга отново към чая и решава да пие.
към текста >>

Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.
Живо ме интересуваха съдбите и проблемите на изгревяни. Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях. Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога получавах сърдечни кризи. Знаех къде е причината и какви са последствията за мен. Но нямаше как - трябваше да вървя по своя път. Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може. Това е пътят ми." Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени месеци и на негово място да се построят легации и посолства. Мнозина от приятелите нямаха нотариални актове, а само някакви договори без юридическа стойност. А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки. Аз имах юридическа подготовка и тичах непрекъснато, за да им оправям документите. А те ту бяха доволни, ту бяха недоволни към мен.
към текста >>

9. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа.
Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него. Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина. Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия. Тишина, мълчание. Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога.
към текста >>

10. 2_18 Кой управлява света?

Другите кучета са поставени да вършат друга работа.
Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше. Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше. Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр. Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача.
към текста >>

В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого.
Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството. Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници. Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд. Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно. Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого. Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше. Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има? " Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна. Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си. Посочва му стола.
към текста >>

11. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен.
" - питам аз. "Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България." Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.
към текста >>

12. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува?
Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха. Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона. Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа. Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува? Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха? " Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят. А това, че не паднаха бомби на "Изгрева", тази група от молещи се братя и сестри смятаха за своя заслуга. За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа. А изгонените богомили отидоха там и с идеите подготвиха Ренесанса на Европа.
към текста >>

13. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни. Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
към текста >>

14. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
към текста >>

След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото.
Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева". Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа. След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото. Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт. На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки. Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си! " И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му. Аз сконфузено се измъкнах, не можах дори да Му целуна ръка.
към текста >>

Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството.
" Аз също вдигнах рамене. По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони. Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока. Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев". Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството. Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят. Ученикът в Школата трябва да има ценз. Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България. И най-накрая, най-важният ценз - ценз. за изучаване на Словото на Великия Учител.
към текста >>

15. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело.
Имаше други, които сметнаха, че това време е лично тяхно и могат да правят каквото си искат с него и със собствения си живот. Те си направиха своя опит и ние бяхме свидетели как този опит завърши злополучно за тях с пълен провал. Така че животът ви в Школата е предварително определен, предварително откупен. Времето, с което разполагате, също е откупено и не е ваше. Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично. Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело. Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител. Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител. Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя.
към текста >>

16. 2_34 Отклонението от Школата

Нали бяхме Духовна Школа, имаше в нея ученици - а тяхната работа е да четат такива окултни книги.
Много от приятелите отначало бяха преминали през теософите. Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България. Само да искаш да четеш - имаше всичко, каквото ти "душа сака", както казваха тук, в Софийско, шопите. Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града. Ние бяхме добри купувачи. Нали бяхме Духовна Школа, имаше в нея ученици - а тяхната работа е да четат такива окултни книги. И ние ги купувахме, без да знаем защо ги купувахме и какво представляваха тези книги. Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя. А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери. Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден? Имаха ли нужда от нещо, отиваха при Учителя.
към текста >>

17. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха.
Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство. Така се сбъднаха думите на Учителя. Амин!
към текста >>

При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.
Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство. Така се сбъднаха думите на Учителя. Амин!
към текста >>

18. 2_39 Ризата на латвийците

Сега всеки да си гледа работата!
Същия ден те бяха качени на влака и заминаха за Русе. На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците? " Савка отива, търси я, намира я и я донася. Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си. После облича отново сакото и казва: "Така е добре. Сега всеки да си гледа работата! " Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва. Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза. На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата! Можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този случай.
към текста >>

" Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва.
На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците? " Савка отива, търси я, намира я и я донася. Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си. После облича отново сакото и казва: "Така е добре. Сега всеки да си гледа работата! " Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва. Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза. На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата! Можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този случай. След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката.
към текста >>

19. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа.
Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева".
към текста >>

20. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата.
Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това? - и аз посочих с ръка целия "Изгрев". Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук. Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата. Затова ще му откажем." Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята. Чудих се защо именно с мен Той сподели това? След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя. Учителят беше прав. Тези сили посегнаха върху "Изгрева", но вече беше много, много късно за тях.
към текста >>

Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си.
Затова ще му откажем." Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята. Чудих се защо именно с мен Той сподели това? След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя. Учителят беше прав. Тези сили посегнаха върху "Изгрева", но вече беше много, много късно за тях. Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си. Той ги изпревари. Те се явиха много по-късно и проведоха своя план, плана на онези сили, които стояха над тях, в тях и които се проявяваха чрез тях. Тези сили си докараха свой собствен архитект. Той им направи архитектурен план и вие можете днес да видите с очите си какво е неговото изкуство. Така че, тези сили първо се проявиха чрез разрушение и след това решиха да обсебят "Изгрева", за да се настанят на него и да живеят вечно на него.
към текста >>

21. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа.
Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно. С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града. Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева". Така тя се измъква от блокадата. А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно.
към текста >>

Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви.
Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него". ("Свещеният огън", стр. 146) Ето, по този начин, всички неизяснени неща си отиват на мястото.
към текста >>

22. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя".
Аз бях много близък със Савка. Савка бе тази, която за първи път ме заведе при Учителя и ме представи. По-късно, мен ме свързваше с нея истинско приятелство, основано на чистота и на Високия Идеал. Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета. Аз бях млад тогава, а Савка имаше към четиридесет години. Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев". Слънцето е ясно, температурата на въздуха - нормална; тихо, топло, слънце. Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно. Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука".
към текста >>

Трябва да се намери ученик, който да довърши нейната работа.
"Живот и поучение към ученика" 140 Всичко 456 Общ сбор: 2 000 + 900 + 456 = 3 456 = 18 = 9. Или, накрая се идва до Кабалата на числото 9. Какво означава това - ще го намерите в Словото на Учителя. Дори има една беседа, която Учителят е озаглавил "Девето число". Ето, това бе планът на Учителя за Савка, който тя не можа да изпълни. Трябва да се намери ученик, който да довърши нейната работа. Този ученик, който ще свърши нейната работа, трябва да бъде непременно от нейната духовна верига. Иначе няма да стане. Учителят говори, че душите слизат от Невидимия свят по 10-15 души във верига на земята. Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа. Досега всички опити се оказаха несполучливи.
към текста >>

Този ученик, който ще свърши нейната работа, трябва да бъде непременно от нейната духовна верига.
Или, накрая се идва до Кабалата на числото 9. Какво означава това - ще го намерите в Словото на Учителя. Дори има една беседа, която Учителят е озаглавил "Девето число". Ето, това бе планът на Учителя за Савка, който тя не можа да изпълни. Трябва да се намери ученик, който да довърши нейната работа. Този ученик, който ще свърши нейната работа, трябва да бъде непременно от нейната духовна верига. Иначе няма да стане. Учителят говори, че душите слизат от Невидимия свят по 10-15 души във верига на земята. Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа. Досега всички опити се оказаха несполучливи. Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги.
към текста >>

Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа.
Ето, това бе планът на Учителя за Савка, който тя не можа да изпълни. Трябва да се намери ученик, който да довърши нейната работа. Този ученик, който ще свърши нейната работа, трябва да бъде непременно от нейната духовна верига. Иначе няма да стане. Учителят говори, че душите слизат от Невидимия свят по 10-15 души във верига на земята. Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа. Досега всички опити се оказаха несполучливи. Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги. Изминаха тридесет години оттогава. А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина. Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.
към текста >>

Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.
Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа. Досега всички опити се оказаха несполучливи. Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги. Изминаха тридесет години оттогава. А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина. Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство. Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна. Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли? Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час.
към текста >>

Това е метод на Учителя за работата на ученика.
Тримата ученика представляват Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни . Така че, това са трите степени за посвещение на ученика в Школата на Учителя. Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах. Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи. Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения. Това е метод на Учителя за работата на ученика. Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя. Този метод ще го намерите в отпечатаната от Савка през 1938 година книжка. Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет? Не стана нищо. Учителят не позволи.
към текста >>

Той даде друг метод за работа.
Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя. Този метод ще го намерите в отпечатаната от Савка през 1938 година книжка. Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет? Не стана нищо. Учителят не позволи. Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат. Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата! След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет.
към текста >>

23. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Това беше много тежка, мъчителна работа.
"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя. Но скоро, този съвет от само себе си се разтури. На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат. Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа. Нямахме подготвени хора. Обемът за печат бе голям. Всяка седмица Учителят държеше четири беседи. А Школата продължи двадесет и две години. С годините се натрупа огромен материал.
към текста >>

24. 2_50 Учителят

" Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове.
Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай! " Той не обичаше да отлага нещата. Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. "Каквото работите, работете го за Господа! " "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало! " Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ.
към текста >>

И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва.
Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. "Каквото работите, работете го за Господа! " "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало! " Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях.
към текста >>

И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва.
"Каквото работите, работете го за Господа! " "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало! " Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях. Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта!
към текста >>

25. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант.
" Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо. Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото". Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа. Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не!
към текста >>

26. 3_02 Чужди по дух хора

Те щяха да затруднят работата на Школата на Учителя.
Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място. Ние сме част от веригата: едни слизат, други се връщат в Невидимия свят, но важното е всеки да изпълни Волята на Учителя, която е Волята на Бога. Много съм доволна, че аз изпълних "Волята Господне", докато други се мъчиха да изпълнят "Волята Преизподне" през време на процеса срещу Братството. Този случай е много жив за мен, защото е още в мен. Добре че не се отвори още по време на Учителя фронт зад тила ни, защото тази буря тук щеше да доведе до ответни реакции горе, в Невидимия свят, както и такива тук, на земята. Те щяха да затруднят работата на Школата на Учителя. Това бе тяхната цел. А нашата цел бе да устоим на поста си. И оттогава, друг път не отстъпих мястото си. За мен това бе въпрос на живот и смърт. Това за мен бе изпълнение на Волята на Бога.
към текста >>

27. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени.
Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това. По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени. А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество. Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение.
към текста >>

А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество.
По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени. А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество. Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение. А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"?
към текста >>

28. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго?
На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя. Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт. Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов.
към текста >>

29. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа.
Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, току-що се разделих с Него, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можах да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.
към текста >>

Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа.
И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво.
към текста >>

Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа.
Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака.
към текста >>

Онези две сестри дойдоха при мен и разбраха каква била работата.
По едно време идва и крещи: "Ти луда ли си? " Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят. "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Той се спря, па седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака. Онези две сестри дойдоха при мен и разбраха каква била работата. Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат". Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и- ху-ху". Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката. Ние също се прибрахме. Повече Игнат не посмя да свири вечер.
към текста >>

30. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд.
Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат. Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата.
към текста >>

Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото.
После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд. Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял.
към текста >>

31. 3_12 Христо Дързев

И той ще довърши една работа, започната от предишното поколение, което не можа да я довърши.
Брат Христо Дързев си замина, понеже се случи един срив в него. Нещо се разкъса във вътрешната му нагласа, не можа да издържи, пропука се в него нещо и жизнената му енергия излетя, а след това се разболя и си замина. Най-голяма почит ще бъде към него, ако се съберат и издадат разработките му. Един от вас трябва да стори това. Това ще бъде дело за Школата на Учителя. И той ще довърши една работа, започната от предишното поколение, което не можа да я довърши. Това е важното!
към текста >>

32. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя.
"Асен Арнаудов и чистотата" Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който беше и горе, в Невидимия свят, музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото. Музикант по дух и музикант като талант. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли?
към текста >>

Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя.
Тогава никой не може да ти помогне". Така Учителят бе разрешил въпроса с Асенчо и със сестрите. Аз работех с него по музикални въпроси. Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят. Но с мене той се държеше на разстояние. Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен.
към текста >>

Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя.
Аз работех с него по музикални въпроси. Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят. Но с мене той се държеше на разстояние. Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата.
към текста >>

Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал.
Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън.
към текста >>

33. 3_16 Георги Куртев

Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден".
Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира Божественото! " Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават. Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден". След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа.
към текста >>

" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място.
Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи.
към текста >>

34. 3_17 Истинското подвизаване

А тъй, без работа, кой ще те храни?
Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика". Брат Васил стана и си излезе. Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на "Отче Наш" на езика на мотиката. А къде е по-горен човек от мотиката?
към текста >>

35. 3_21На балет с брат Ради

От този момент и след този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце.
А Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?..." А брат Ради говори ли, говори. А една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирахме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителя как се смее и той накрая се засмива. Да, на "Изгрева" имахме образи големи и неповторими. От този момент и след този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно и толкова точно и достъпно, нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона." Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи.
към текста >>

36. 3_23 Окултната музика на Учителя

Тогава той всякога е музикален и всякога е готов за музикална работа.
" Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение. Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение. Щом почнат да мислят - няма у тях музикалност. Такива хора трябва да работят с усилие на волята. Музиката трябва да бъде вътрешен стимул в човека. Тогава той всякога е музикален и всякога е готов за музикална работа. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителя създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха.
към текста >>

37. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

В тази моя работа е вземал участие и Учителят.
Музикални изяви и цената на непослушанието През 1922 година Учителят създаде Школата и тя продължи 22 години. Когато я отвори, Той каза: "Тази Школа се отваря за двадесет и две години". Аз бях свидетелка, че това се осъществи точно така и тя се затвори след заминаването на Учителя на 27 декември 1944 година. Това бе един слънчев цикъл от двадесет и две години, един космически цикъл, който тогава за нас бе непонятен, а за в бъдеще, това е един материал за изучаване от онези, които желаят да се занимават със знанието на Учителя. Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз. В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря.
към текста >>

Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.
към текста >>

38. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията.
Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията. Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс. На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията. Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен. Винаги, при всеки повод, аз Му показвах разработеното и наученото от мен. Той ги харесваше и ми казваше: "Ти пиши, а ние после ще ги издадем! " Но аз не ги записах. Те звучаха в мен, докато дойде времето да изчезнат от мен.
към текста >>

Та като видя този брат всичко това, помисли, че това е съвсем обикновено съчетание на движение и мелодия и реши и той да се включи в общата работа.
А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят и постепенно предаваше упражнение след упражнение. Това не беше еднократен процес. А беше жив процес, в който ние присъствувахме, наблюдавахме и вземахме живо участие. Учителят ни покаже упражненията и после даде мелодията. Или свали най-напред мелодията, а после даде упражненията. Та като видя този брат всичко това, помисли, че това е съвсем обикновено съчетание на движение и мелодия и реши и той да се включи в общата работа. Този брат се казваше Ангел Янушев. Когато реши да се включи, взе и донесе в папката си мелодии от света, от разни композитори и искаше на тези мелодии да се направят подходящи движения. Учителят, като видя това, стана много неспокоен и развълнуван. Извика ме и ми каза: "Кажи му, че Моите песни са построени по други закони". Аз отидох при него, обясних му, че не може да се използуват други песни и мелодии, казах му, че сам Учителят ме е изпратил.
към текста >>

39. 3_31 Истинската работа

"Истинската работа" Бях млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя.
"Истинската работа" Бях млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя. Така аз смятах. Започнах да уча, да посещавам занятията в Консерваторията. Срещах се и с други музиканти, които бяха добри изпълнители и музиканти по дарба и музиканти по дух. Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите. Питах Го какво да правя.
към текста >>

Минаха няколко дни, а аз удвоих работата с пианото.
Как е възможно? Та аз по цял ден работя от сутрин до вечер. Отидох си у дома и умувам, какво ли искаше да ми каже Учителят, че аз не Го разбрах? На следващия ден продължавам още по-усилено да работя. Нали сам Учителят ме упрекна, че много малко работя? Минаха няколко дни, а аз удвоих работата с пианото. Започнах да получавам добри резултати от труда, който влагах. Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд. Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели. Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора.
към текста >>

" Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели.
Нали сам Учителят ме упрекна, че много малко работя? Минаха няколко дни, а аз удвоих работата с пианото. Започнах да получавам добри резултати от труда, който влагах. Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд. Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели. Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора. На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря. Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена. Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден.
към текста >>

Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека.
Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш". Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него. Аз разбрах. Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога". Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека. Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го.
към текста >>

Външната работа не е толкова важна.
Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него. Аз разбрах. Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога". Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека. Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години.
към текста >>

След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам.
Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня.
към текста >>

Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията.
И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога.
към текста >>

Ето, това е един метод за духовна работа".
В молитвата на Господа "Отче наш" имаше много интересни, непознати неща за нас. Затова Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение". Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа.
към текста >>

По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа.
Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме.
към текста >>

Молитвата е също работа.
Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме. Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на седмицата и идващи до човека.
към текста >>

Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител.
За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме. Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на седмицата и идващи до човека. Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител. Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово. Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога! Амин!
към текста >>

Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово.
Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме. Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на седмицата и идващи до човека. Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител. Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово. Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога! Амин!
към текста >>

40. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Може би Той имаше работа, може би почиваше, може би имаше посетител при Него.
Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя. Може би Той имаше работа, може би почиваше, може би имаше посетител при Него. Затова реших да надзърна в приземното помещение. Надзърнах - там имаше няколко сестри. Там плетеше на плетачна машина Василка. Обикновено се плетяха пуловери, мъжки и женски фланели, че и трикотажни рокли и чорапи. С това Василка се подпомагаше за изкарване на насъщния хляб.
към текста >>

Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката.
С това Василка се подпомагаше за изкарване на насъщния хляб. Около нея се бяха събрали и други сестри и пееха. Пееха братски песни и песни от Учителя. В първите години повече се пееха Братските песни и ония, които бе дал Учителят от самото начало. Аз останах приятно изненадана, защото наблюдавах, че сестрите хем работят нещо, хем пеят. Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома.
към текста >>

Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце.
Около нея се бяха събрали и други сестри и пееха. Пееха братски песни и песни от Учителя. В първите години повече се пееха Братските песни и ония, които бе дал Учителят от самото начало. Аз останах приятно изненадана, защото наблюдавах, че сестрите хем работят нещо, хем пеят. Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха.
към текста >>

Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома.
Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах. Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри. Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство. Аз бях тогава школувана музикантка, не бях случайна любителка, за да мога да се излъжа.
към текста >>

Работата беше свършена за този ден и сестрите леко се надигнаха, започнаха да шетат и да прибират нещата.
Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител. Тази привилегия не я осъзнавахме отначало. С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята. След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя. По едно време песните секнаха. Работата беше свършена за този ден и сестрите леко се надигнаха, започнаха да шетат и да прибират нещата. След малко кака Гина излезе, видя ме, че стоя и разбра, че съм ги наблюдавала, но й хареса, че съм стояла там и не съм използувала момента да се мушна незабелязано и да влезна при Учителя. Обикновено кака Гина посрещаше гостите, докладваше на Учителя кой е посетителят и ако Той разрешаваше, гостът влизаше при Него. Като ме видя, че съм стояла толкова дълго време, тя се усмихна и ме запита: "Хареса ли ти как пеем? " Отговорих: "Беше необикновено, нечувано за моите уши и за моите очи като музикант". Кака Гина продължи: "Е, видя ли, че и нас ни бива за такива работи!
към текста >>

А Учителят се усмихва и казва: "Е, видяхте ли, и тях ги бива за такава работа".
Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина. Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин. Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва. Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат концерт чрез вас". Аз ставам сериозна, кака Гина вече не се смее, поглеждаме се вече уплашено и отново поглеждаме Учителя. А Учителят се усмихва и казва: "Е, видяхте ли, и тях ги бива за такава работа". И Учителят повтаря думите на кака Гина, казани преди това пред мен. Кръгът на тази опитност се затвори, завъртя се и животът на Всемира протече в нея.
към текста >>

41. 3_33 Съдба от Небето

Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си.
Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди. Нека това бъде съдба от Небето". Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя. Освен това, и двете страни поискаха съдба от Небето и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на Небето. И то не след дълго се видя от всички. Кирил Икономов заболя. Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години.
към текста >>

42. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Но непослушанието е голяма сила и голяма работа.
Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента. Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо.
към текста >>

Ето заради това не можах да си свърша работата както трябва.
Попречиха ми също някои хора, които бяха сложени да противодействуват от другата ложа, от Черната ложа. Тя също присъствуваше на "Изгрева" - имаше си свои представители. Учителят нееднократно ги бе изобличавал. Ние знаехме имената им от Него и познавахме делата им от самите тях. Освен това, попречиха ми най-близките хора, които в най-важния момент станаха обект на внушение от страна на Черната ложа и ми измениха в решителния етап. Ето заради това не можах да си свърша работата както трябва. За което много съжалявам и имам определена вина пред Учителя. А сега ще спомена някои интересни събития по песните. Защо събития ли? Защото бяха изпълнени с драматизъм и трагизъм. В песента "В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж.
към текста >>

И този, който направи нов несполучлив опит, ще отговаря много повече от онези, които не си свършиха работата.
А как ще стане това ли? Много лесно. Взима се песнарката, която съм издала и то моята лична, в която съм си отбелязала и поправила погрешките, взима се оригинала и се сравнява. Какво по-просто от това. Всеки друг опит е нов удар срещу песните на Учителя, независимо кой ще издаде новото издание. И този, който направи нов несполучлив опит, ще отговаря много повече от онези, които не си свършиха работата. Докато онези, които не си завършиха работата, не познаваха нещата, то за вас, които ще четете това, което аз диктувам, няма да има оправдание. Пред вас ще стои въпросът дали ще изпълните Волята на Учителя? Това е!
към текста >>

Докато онези, които не си завършиха работата, не познаваха нещата, то за вас, които ще четете това, което аз диктувам, няма да има оправдание.
Много лесно. Взима се песнарката, която съм издала и то моята лична, в която съм си отбелязала и поправила погрешките, взима се оригинала и се сравнява. Какво по-просто от това. Всеки друг опит е нов удар срещу песните на Учителя, независимо кой ще издаде новото издание. И този, който направи нов несполучлив опит, ще отговаря много повече от онези, които не си свършиха работата. Докато онези, които не си завършиха работата, не познаваха нещата, то за вас, които ще четете това, което аз диктувам, няма да има оправдание. Пред вас ще стои въпросът дали ще изпълните Волята на Учителя? Това е!
към текста >>

43. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Вълнуваха ни повече военните събития - какво ще стане със съдбините на народите и на света и някак си нашата работа отстъпи на по- заден план.
Тази воля разруши впоследствие целия "Изгрев" и разпръсна всичко. Преценете сами. Ако не вярвате, проучете документите от онова време. Работих дълго, минаваха години. Дойде войната и животът на всички ни се преобърна, включително и този на Школата, който неусетно се промени. Вълнуваха ни повече военните събития - какво ще стане със съдбините на народите и на света и някак си нашата работа отстъпи на по- заден план. Това беше грешка, която отчетох по-късно. Ако моята песнарка беше издадена по времето на Учителя, с Неговото одобрение, нямаше да има никакви проблеми. Изпуснаха се благоприятните условия и времена - не бяхме будни за това. В съзнанието ни изпъкнаха други неща - те взеха превес и те ни поведоха в нашето ежедневие, затова аз пропуснах този момент. Но така се случи, че не се сполучи - пропуснах времето, определено за изпълнение Волята на Учителя.
към текста >>

И в тези бурни години не можеше да се работи духовна работа, едва смогвахме да се справяме с текущите наши проблеми и да поддържаме нормален ход на Школата, защото Учителят продължаваше да чете беседи.
Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници. Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Животът на всички се промени. И в тези бурни години не можеше да се работи духовна работа, едва смогвахме да се справяме с текущите наши проблеми и да поддържаме нормален ход на Школата, защото Учителят продължаваше да чете беседи. Най-показателна за този период е опитността на Галилей Величков, който бил на поляната с Учителя. През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си. Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат. Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират.
към текста >>

Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа.
Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят. Те не се молели като друг път тихо, както по времето на Учителя, а всеки от тях се надпреварвал с останалите да вика колкото може по-силно, та молитвите им по-бърже и по-добре да стигнат до ушите на Бога. Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен.
към текста >>

Тук нямахме условия за работа от музикално естество.
" Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят. Те не се молели като друг път тихо, както по времето на Учителя, а всеки от тях се надпреварвал с останалите да вика колкото може по-силно, та молитвите им по-бърже и по-добре да стигнат до ушите на Бога. Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен. Друг охранява сега "Изгрева" и ако някой наруши тази охрана, ще отговаря пред Бога." Не можахме да разберем добре тогава думите Му.
към текста >>

Това не е лична работа, а работа на Бога.
" Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала. Кирил отстъпваше песен след песен. И това се вписваше в протокола. По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка! " Аз скочих: "Кириле, какви отстъпки? Това не е лична работа, а работа на Бога. Ето ти оригинала. Признаваш ли го или не го признаваш? Ако не го признаваш, ти не си ученик и ако не си ученик, нямаш работа тук, на "Изгрева" и нямаш нищо общо с песните на Учителя! " Как съм изрекла това, не знам, но виждам цялата комисия изправена на крака. Това ги вбеси, защото аз поставях един принципен и за самите тях въпрос.
към текста >>

Ако не го признаваш, ти не си ученик и ако не си ученик, нямаш работа тук, на "Изгрева" и нямаш нищо общо с песните на Учителя!
По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка! " Аз скочих: "Кириле, какви отстъпки? Това не е лична работа, а работа на Бога. Ето ти оригинала. Признаваш ли го или не го признаваш? Ако не го признаваш, ти не си ученик и ако не си ученик, нямаш работа тук, на "Изгрева" и нямаш нищо общо с песните на Учителя! " Как съм изрекла това, не знам, но виждам цялата комисия изправена на крака. Това ги вбеси, защото аз поставях един принципен и за самите тях въпрос. А те се смятаха за най-заслужилите ученици на Учителя. Аз се чудя откъде дойдоха тези сили у мен да бъда една срещу цялата тази комисия? Но Учителят беше зад мен, защото Той ме бе поставил за тази работа.
към текста >>

Но Учителят беше зад мен, защото Той ме бе поставил за тази работа.
Ако не го признаваш, ти не си ученик и ако не си ученик, нямаш работа тук, на "Изгрева" и нямаш нищо общо с песните на Учителя! " Как съм изрекла това, не знам, но виждам цялата комисия изправена на крака. Това ги вбеси, защото аз поставях един принципен и за самите тях въпрос. А те се смятаха за най-заслужилите ученици на Учителя. Аз се чудя откъде дойдоха тези сили у мен да бъда една срещу цялата тази комисия? Но Учителят беше зад мен, защото Той ме бе поставил за тази работа. Благодарение на това, че Учителят стоеше зад мен и над мен, аз успях да издържа срещу комисията. Искам да кажа, че комисията се беше събрала по принцип да одобри и даде оригиналните песни на Учителя. Повтарям: комисията се беше събрала да одобри и даде веднъж завинаги оригиналните песни на Учителя. Но тази комисия беше убедена предварително сто на сто, че ще ме срази окончателно, веднъж завинаги ще се справи с мен и ще се даде правото на Кирил Икономов. Само Боян Боев знаеше, че работя с оригинала и очакваше да види какво ще решат другите и тогава и той да се приобщи.
към текста >>

44. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Ти ме изпрати за тази работа.
Те останаха да се карат. Всички срещу Томалевски и Томалевски срещу всички. Докато се караха, аз изтичах у дома. Търся, търся - няма го. Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело. Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай! " Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела.
към текста >>

Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили.
" Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка. Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала.
към текста >>

45. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят.
"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят. А също не бих могла да издържа и отдавна да съм в Невидимия свят, ако не беше помощта от Учителя. За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат.
към текста >>

И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши.
Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат. Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал. И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството. Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи. И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши. Братският съвет не позволи с парите на Учителя да се издаде песнарката с песните на Учителя. Е, как ви се струва това? Събират се десетина човека, казват "Ние сме комисия", после - "Ние сме Братски съвет" и решават да правят каквото си искат с парите, оставени от Учителя, само и само да противодействуват на Неговото дело. Всички знаеха, съгласно протокола, че всички песни са приети по оригинала. Там бяха техните подписи.
към текста >>

А че на някого не му е приятно, че Лиляна Табакова трябва да се възнесе до облаците - това е друга работа.
Аз имам доказателства и затова ги поместих в песнарката. Те ми бяха дадени от нея с големи уговорки, за което ще разкажа в следващата глава. Най-интересното бе, че всички приятели без изключение не можеха да ми простят, че съм поместила песните на Табакова, защото чрез тях щяла да се възнесе до облаците. Та това са песни на Учителя и аз отговарям за това. А че Учителят избра лично да работи с нея, за това си има причини. А че на някого не му е приятно, че Лиляна Табакова трябва да се възнесе до облаците - това е друга работа. Упрекваха ме, че е дала песните съобразно нейния глас, който бе колоратурен сопран. Там има такива височини, които нито една певица не може да вземе, а тя ги взимаше и ги пееше. Каква вина имам аз, че Учителят лично е работил с нея и с нейния глас, който има такива височини? А че тя наистина прекаляваше, това го виждах и аз. Но какво може да се направи?
към текста >>

46. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя.
Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват.
към текста >>

Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа.
Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю? " Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво". Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека.
към текста >>

Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя.
Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя?
към текста >>

47. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа.
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова" Хубостникът Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева". Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа. Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше.
към текста >>

Но впоследствие това стана и наша обща работа.
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова" Хубостникът Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева". Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа. Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше. Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае.
към текста >>

Ето как стана тази работа обща.
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова" Хубостникът Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева". Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа. Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше. Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае. Но никой досега не беше ги чел.
към текста >>

Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа.
Но никой досега не беше ги чел. А тя обичаше да разказва и да обяснява на своите приближени. Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя. А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво". Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа. Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може. През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество. Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за изпълнение. По-късно Лиляна Табакова записа тези песни.
към текста >>

Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя.
По-късно Лиляна Табакова записа тези песни. При изпълнението им аз виждах, че тя прави промени в онези височини, където искаше да блесне с диапазона на гласа си и да покаже висше певческо изпълнение. Но за песните на Учителя това не се допуска. Не се допуска да се променят песните Му с цел да се покаже гласа на певицата - да го прекара тя през тези височини с цел да покаже тавана му и да демонстрира блестящо изпълнение на школувана оперна певица. Ето, това според мен е нейната втора грешка, с която тя не можа да се справи. Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя. Когато издавах моята песнарка, реших да включа тези песни на Учителя, дадени чрез нея. Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли? Защото се беше намесил онзи "хубостник" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше. Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници.
към текста >>

Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник".
Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли? Защото се беше намесил онзи "хубостник" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше. Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник. Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник". Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато. Тя беше за нас външен човек - знаехме, че има контакт с Учителя само чрез музиката и нищо повече. Но Учителят беше работил с нея, беше я оценил като талант и певица, беше й дал песни и ние бяхме длъжни да публикуваме тези песни. След като направих три безуспешни опита да получа песните, накрая аз не издържах и ядосана и побесняла - а аз съм много опасна, когато съм ядосана и бясна, но те ме бяха вбесили от тяхното разиграване - накрая аз отидох при тях.
към текста >>

48. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи.
Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви.
към текста >>

49. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя.
Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави. Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той. Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото.
към текста >>

50. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Започна се една денонощна работа.
Един показа едно, друг показа второ. Въодушевихме се. Учителят ни спираше и ни показваше най-типичното за момента движение, съобразно мотива, който Той бе изсвирил. Ето така започна да се дава Паневритмията. Музикантите бяха около Него. Започна се една денонощна работа. Сутринта ние бяхме на пианото в салона, уточняваше се мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията. От това време има няколко снимки, на които се вижда как Учителят е седнал на стол, няколко сестри са пред Него в поза за игра, а на пианото е седнала сестра и свири. Ето така се работеше през деня. Вечерта се събирахме и показвахме ги вече като мелодия, стъпки и движения. Вечерта Учителят продължаваше до късна доба да свири в стаичката Си и да уточнява пасажи, докато ги даде окончателно в изчистен вид.
към текста >>

Това го споменавам, защото Школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма.
Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителят седеше, слушаше и даваше Своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът, с петте си върха, се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителят дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото Школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. Така бе даден "Пентаграмът" от Паневритмията чрез Учителя. След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи". Това е по- сложна композиция. Двойките са разположение в 12 лъча, насочени към центъра.
към текста >>

51. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Това не е шега работа.
С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
към текста >>

Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя.
С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга.
към текста >>

Олга й казва, че има работа.
Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата.
към текста >>

"Та това работа ли е?
Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло.
към текста >>

А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло.
към текста >>

Работата продължава няколко часа.
Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава.
към текста >>

52. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа.
Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията. Нали това е целта - хармония в мисли, чувства и действия. Това е фактически Паневритмията на земята. Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителят бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията. Но се оказа, че и тя не ги знае добре. Тогава ние ги показвахме - аз и Елена Андреева.
към текста >>

Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията.
Но се оказа, че и тя не ги знае добре. Тогава ние ги показвахме - аз и Елена Андреева. Намерихме и една млада сестра, която да ни бъде като манекен-модел и чрез нея се показваха упражненията. Името й е Магдалена Иванова Петрова. Тя ги играе, а ние седим отстрани и коментираме всяко движение - как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията. Направихме протокол и се подписахме трите: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова. Във всяка от нас остана по едно копие от текста, направен за обясненията на упражненията. След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне всички упражнения, които ние играехме с Ярмила. На всяко упражнение ние позирахме и заставахме в характерна за това упражнение поза и така той направи всичко може би към 80 пози. После той направи снимки, които бяха номерирани и прибрани.
към текста >>

Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа.
Направихме протокол и се подписахме трите: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова. Във всяка от нас остана по едно копие от текста, направен за обясненията на упражненията. След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне всички упражнения, които ние играехме с Ярмила. На всяко упражнение ние позирахме и заставахме в характерна за това упражнение поза и така той направи всичко може би към 80 пози. После той направи снимки, които бяха номерирани и прибрани. Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове. Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък?
към текста >>

Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа.
Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък? Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила. Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение, тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина Бертоли. Книгата излезе от печат.
към текста >>

И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата.
И тогава проблемът с Паневритмията ще бъде разрешен. Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията. Ако не ви харесваме, ще намерите някой художник да направи скици по нашите движения и така ще ги отпечатате като приложение към нашия - на трите сестри - труд. Единственото, което остана за вас, е да се доберете до оригиналите на тези четири копия от текста, който ние ви оставяме, както и оригиналните снимки. Дано този, който ги съхранява, проумее, каква беля за втори път ми направи моят брат и съжител Борис. И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата. Това бе една задача, поставена от Учителя. Да не смятате, че това е нещо случайно? В Школата нямаше случайни неща и събития. Това всичко бе определено да се случи. Защото една грешка води до друга грешка.
към текста >>

Трябва личността да се впрегне да работи за Бога, а индивидуалността на човека да даде своя богат опит от миналото в името на онази работа, която се върши за Бога.
А това води до своеволие и до груби грешки. Тези грешки доведоха до всички неразбории, караници, спорове и естествено се дойде до 1957-58 година. Това бе закономерно. След заминаването на Учителя имаше ярко изразени личности, които се намесиха, подведоха и останалите, създадоха се групи и всичко се обърка. Когато се намеси личността и индивидуалността у човека и ако това не е съобразено с Божия план, всичко се обръща наопаки. Трябва личността да се впрегне да работи за Бога, а индивидуалността на човека да даде своя богат опит от миналото в името на онази работа, която се върши за Бога. Та по този случай мога да кажа, че двете бели, които ми бяха направени, бяха последица от едно своеволие и непослушание на ученика към Учителя. Друго обяснение няма. Сега е 1970 година и знаете ли какво ще стане с всичко това? 1. Ще се укрият снимките, които правихме с Ярмила и с фотографа Васко Искренов. Ще се държат нарочно скрито и покрито и няма да се показват, за да се появят множество спорове за Паневритмията. 2.
към текста >>

Ако този брат успее да направи нещо и да потвърди историческата ценност на този труд, това ще бъде все пак една завършена работа за Школата. 3.
Никой няма да знае какво представлява този труд и кой го е направил и има опасност дори да се загуби. Елена Андреева наистина го умножи в няколко броя, но тя не отбеляза авторите и не направи коментар в едно предисловие към труда, за да обясни как и по какъв повод е създаден. Преди известно време идва един брат и ми показва този свитък. Аз го запитах знае ли какво представлява това и се оказа, че той нищо не знае. Аз го изпратих при Елена Андреева, за да му разкаже всичко. Ако този брат успее да направи нещо и да потвърди историческата ценност на този труд, това ще бъде все пак една завършена работа за Школата. 3. След време ще почнат да излизат различни издания на "Паневритмията", като всеки издател ще си обяснява това, което му изнася. Сега в България печатът на нашата литература е забранен, но в чужбина е разрешен и аз чувам, че някои сестри пишели "Паневритмия". Какво могат да пишат? Ние, които бяхме тук, при Учителя, свършихме тази работа. Ще вземат нашия колективен труд, ще го преведат на съответния език и ще приложат снимките, които направиха Ярмила и Мария или най-малко скици на упражненията по снимките.
към текста >>

Ние, които бяхме тук, при Учителя, свършихме тази работа.
Аз го изпратих при Елена Андреева, за да му разкаже всичко. Ако този брат успее да направи нещо и да потвърди историческата ценност на този труд, това ще бъде все пак една завършена работа за Школата. 3. След време ще почнат да излизат различни издания на "Паневритмията", като всеки издател ще си обяснява това, което му изнася. Сега в България печатът на нашата литература е забранен, но в чужбина е разрешен и аз чувам, че някои сестри пишели "Паневритмия". Какво могат да пишат? Ние, които бяхме тук, при Учителя, свършихме тази работа. Ще вземат нашия колективен труд, ще го преведат на съответния език и ще приложат снимките, които направиха Ярмила и Мария или най-малко скици на упражненията по снимките. Това е пътят. Друг път няма. Другият път е от лукаваго! Изберете и намерете истинския път!
към текста >>

А сега работата се обърква.
Ако беше направено това, към тези десет албума щяха да се приложат умножени десет текста на оригиналния труд на трите сестри. И тогава въпросът за Паневритмията за следващите поколения щеше да бъде разрешен. Щяхте да имате нотния текст от "Паневритмиите", които са издадени по времето на Учителя, щяхте да имате думите на "Паневритмията" от Олга Славчева и щяхте да имате обясненията на упражненията от трите сестри - Елена, Ярмила и Мария. И накрая, като приложение, пред вас щяха да бъдат снимките на Ярмила и Мария, направени от фотографа Васко Искренов. И всичко щеше да бъде направено така, както Учителят бе наредил да се направи. А сега работата се обърква. Сега разбрахте ли кой ми направи най- голямата беля пред Учителя? И не ми позволи да си изпълня задачата така,както трябва пред Него. Това е човекът, когото истински съм обичала и обичам и за когото жертвувах себе си вече над петдесет години в съвместен живот с него. Той попречи не само на мен, попречи и на другите, попречи и на вас. Защо? Сега, като четете това, вие знаете ли правилното обяснение на упражненията и знаете ли как се играят те?
към текста >>

53. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Но тя къде се бърка и се тика там, където не й е работата, когато не знае как са нещата и позволява на други да я подвеждат?
Е, как ви се струва това? Сложил го куфара някъде и той се превърнал на игла и се загубил в купа сено. Това все пак означава нещо за наивниците и невежите около "Изгрева". Йоанна Стратева е музикант-цигулар с талант. Аз съм я слушала и тя за мене е по-добър цигулар от четиримата членове на комисията, събрани вкупом. Но тя къде се бърка и се тика там, където не й е работата, когато не знае как са нещата и позволява на други да я подвеждат? Сега, през 1970 година, тя е тридесетгодишна. А преди двадесет и пет години е била на пет години. Тогава, какво може да знае тя с нейните пет години за онези събития? Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години.
към текста >>

Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя?
Сега, през 1970 година, тя е тридесетгодишна. А преди двадесет и пет години е била на пет години. Тогава, какво може да знае тя с нейните пет години за онези събития? Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева.
към текста >>

Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя.
Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви!
към текста >>

Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно.
Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви! Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата. Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите.
към текста >>

Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите.
Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един! " Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя. Материали на Галилей Величков, Мария Тодорова и Мария Златева се публикуват за пръв път, записани лично от автора на този труд.
към текста >>

54. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири.
Бяха се създали много групи и настана брожение. Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева". Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници. Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири. Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това. Разбраха нагледно какво значи Братство и комунален живот.
към текста >>

55. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Учителят при всички приложи специални методи за работа.
Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше. Те имаха и най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е.
към текста >>

А тя има още работа на земята.
Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я. Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо. А него го няма. Не се вижда.
към текста >>

56. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта.
На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога. Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох. Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.
към текста >>

57. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Тя извърши една огромна работа, която никой не можа да свърши в Школата - дори и една хилядна част от нейния труд.
"Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя" През време на Школата Словото на Учителя се стенографираше от трите стенографки. Паша Теодорова изнесе на плещите си най-големия товар. Като се почне от VI серия на "Сила и Живот", та чак до края на Школата и няколко години след това - тя бе онази, която сверяваше дешифрираните беседи, редактираше, съгласуваше ги с Учителя, подготвяше ги за печат, правеше коректура на шпалтите и бе непрекъснато в движение между "Изгрева" и печатниците в провинцията. Тя извърши една огромна работа, която никой не можа да свърши в Школата - дори и една хилядна част от нейния труд. Тя можеше да работи навсякъде. Не търсеше условия и удобства. Където сядаше, можеше да работи - както с молив да дешифрира, така и да работи на пишеща машина. Савка Керемидчиева също стенографираше и от нея има дешифрирани беседите от първите години на младежкия окултен клас. Тя подготви едно издание на "Свещени думи на Учителя", но поради различни причини не можа да завърши своята работа, която Учителят й бе наредил да свърши.
към текста >>

Тя подготви едно издание на "Свещени думи на Учителя", но поради различни причини не можа да завърши своята работа, която Учителят й бе наредил да свърши.
Тя извърши една огромна работа, която никой не можа да свърши в Школата - дори и една хилядна част от нейния труд. Тя можеше да работи навсякъде. Не търсеше условия и удобства. Където сядаше, можеше да работи - както с молив да дешифрира, така и да работи на пишеща машина. Савка Керемидчиева също стенографираше и от нея има дешифрирани беседите от първите години на младежкия окултен клас. Тя подготви едно издание на "Свещени думи на Учителя", но поради различни причини не можа да завърши своята работа, която Учителят й бе наредил да свърши. Елена Андреева бе македонка. Аз говорих вече, че всички македонци в Школата направиха най-големите поразии. Но Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки. Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване.
към текста >>

Като стенограф, тя завърши една много голяма работа.
Савка Керемидчиева също стенографираше и от нея има дешифрирани беседите от първите години на младежкия окултен клас. Тя подготви едно издание на "Свещени думи на Учителя", но поради различни причини не можа да завърши своята работа, която Учителят й бе наредил да свърши. Елена Андреева бе македонка. Аз говорих вече, че всички македонци в Школата направиха най-големите поразии. Но Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки. Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец.
към текста >>

Останах доволна от нашата работа.
Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата. Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото Небето бе допуснало.
към текста >>

Но се случило така, че имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се отчете с десятъка пред Учителя.
В сравнение с този огромен труд, който положиха, тяхното възнаграждение от Учителя беше символично. Те знаеха, че работят за Бога. Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на Учителя и за Школата. Всяка една от тях събираше този десятък и после го предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се отчете с десятъка пред Учителя. Веднъж при нея дошла една сестра и разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита.
към текста >>

На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата.
Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който краде от десятъка на Господа! " "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш, когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа, той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му предоставя.
към текста >>

58. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ.
" - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни.
към текста >>

59. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са.
Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са. Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер".
към текста >>

Не е лесна работа да се извика един определен дух.
Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са. Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята.
към текста >>

Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя.
Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше се скарал с нея, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъствува на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява и става зрител и слушател. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
към текста >>

Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата.
Чрез Мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно, и ние виждахме това.
към текста >>

60. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата.
Идва време, когато той се готви да замине за чужбина, за да следва. Учителят го изпраща и му дава пари за следване. Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд. Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията нива. На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата. Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера". Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор.
към текста >>

61. 3_55 Учителят и толстоистите

Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен.
Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога. Ето там е разликата. Много пъти Учителят в беседите Си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много написани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ.
към текста >>

62. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Всички постановки, методи и знания за работа са дадени в Словото на Учителя.
Техният девиз беше: "Словото на живота да опазим." Ако следващите поколения четат Словото на Учителя, това се дължи на онези верни представители на богомилския клон, които запазиха Словото на Живота, Словото на Учителя, Словото на Бога. Преди да си замине, Учителят каза: "В бъдеще работете по групи." Мнозина още не могат да проумеят как може да се работи по групи. Много просто. Представителите на тези три клона в Школата на Учителя трябва да работят поотделно на групи, като всяка група представлява съвкупност от представители на даден клон. Те могат да се обединят единствено чрез Словото на Учителя. Всички постановки, методи и знания за работа са дадени в Словото на Учителя. Там ще ги намерите, ще ги проучите и ще ги изпълнявате. Предателството към Школата може да дойде от представителите и на трите клона. Но верните по дух на Великия Учител от трите клона трябва да се обединят. Аз забелязах, че когато представителите на палестинския клон се опитваха да ръководят, то автоматически представителите от богомилския и египетския клон се обединяваха срещу тях, защото палестинският клон иска подчинение на всички към Словото на Учителя. А онези други два клона искат да живеят по закона на свободата, по закона на вътрешната свобода, и така да си създават чрез окултните науки групи в Школата - да създадат Школа в Школата.
към текста >>

63. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа.
След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите. Така че първите приятели от обкръжението на Учителя превеждаха и печатаха тази литература. Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа. Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период. Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен. Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия.
към текста >>

64. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

А това не е малка работа.
Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал. Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава писмото на Учителя.
към текста >>

Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата мозайкаджийска бригада.
Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом. Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много хубави снимки от тези години с тях. Жалко е, че никой не се сети тогава, а и после, да накара Атанас и Хилда да опишат цялата тази история. Сега я разказвам по изричното настояване на този брат, с когото работя.
към текста >>

Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа.
Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си!
към текста >>

65. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Учителят през цялото време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш една работа за Бога така, както трябва.
Една от слушателките при изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си. Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха, че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина, по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя, ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си. Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия.
към текста >>

66. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

Та това не е малка работа, извършена от Небето.
Та тези, гдето ни направиха процеса срещу Братството, гдето ни иззеха "Изгрева", че пратиха някои в затвора да си учат някои уроци ненаучени, то тези ни направиха най-голямото добро. А какво добро? Първо ни накараха да се определим - кой за къде е и за какво е. Второ, премахнаха всичко, чрез което можеше някой да прояви своето своеволие. Трето, сведоха до минимум възможността някой да вреди на Учението, понеже нямаше условия за това да се разгръща някаква дейност. Та това не е малка работа, извършена от Небето. Веднъж Учителят ни каза: "Този път Невидимият свят е взел всички мерки да не се опорочи нищо и никой да не отклони Школата и изопачи Словото." Та сега сме в този етап. Затова няма условия. Те се пазят за нова епоха, за нови хора с готови души, които ще дойдат и веднага ще се хванат за работа. Защото те ще дойдат не само като готови души, но като знаещи и можещи. Но това е друга епоха, която не засяга нас, защото ние сме от епохата на Школата.
към текста >>

Те се пазят за нова епоха, за нови хора с готови души, които ще дойдат и веднага ще се хванат за работа.
Второ, премахнаха всичко, чрез което можеше някой да прояви своето своеволие. Трето, сведоха до минимум възможността някой да вреди на Учението, понеже нямаше условия за това да се разгръща някаква дейност. Та това не е малка работа, извършена от Небето. Веднъж Учителят ни каза: "Този път Невидимият свят е взел всички мерки да не се опорочи нищо и никой да не отклони Школата и изопачи Словото." Та сега сме в този етап. Затова няма условия. Те се пазят за нова епоха, за нови хора с готови души, които ще дойдат и веднага ще се хванат за работа. Защото те ще дойдат не само като готови души, но като знаещи и можещи. Но това е друга епоха, която не засяга нас, защото ние сме от епохата на Школата. Аз разделям Школата на следните етапи: първи етап - подготовка на Школата от 1900 до 1922 година - двадесет и две години; втори етап - откриване на Школата от 1922 до 1944 година - двадесет и две години; трети етап, етап на пресяване - от 1944 до 1966 година - двадесет и две години; четвърти етап - от 1966 до 1988 година - двадесет и две години. Етап от двадесет и две години за предаване и прехвърляне Словото на едно друго поколение, което трябва да поеме нещата от нас. С това ние завършваме тази епоха, онези които са били при Учителя и са целували десницата Му.
към текста >>

Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа.
Аз разделям Школата на следните етапи: първи етап - подготовка на Школата от 1900 до 1922 година - двадесет и две години; втори етап - откриване на Школата от 1922 до 1944 година - двадесет и две години; трети етап, етап на пресяване - от 1944 до 1966 година - двадесет и две години; четвърти етап - от 1966 до 1988 година - двадесет и две години. Етап от двадесет и две години за предаване и прехвърляне Словото на едно друго поколение, което трябва да поеме нещата от нас. С това ние завършваме тази епоха, онези които са били при Учителя и са целували десницата Му. Ние няма да имаме дял в една друга епоха. Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували ръка на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея. Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева". Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов.
към текста >>

Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София.
Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували ръка на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея. Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева". Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща.
към текста >>

Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш.
Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева". Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение.
към текста >>

67. 3_64 Нападения срещу Изгрева

По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни.
Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат. Те започват да псуват, да викат, да ръкомахат и да се заканват. Накрая навлизат в поляната, където играехме Паневритмия. Борис се опитва да ги върне, но тогава единият от тях изважда нож и се насочва към него, който изобщо не очаква, че някой може да извади нож тук, на "Изгрева". Онзи тръгва към него, напълно убеден, че трябва да го намушка и убие.
към текста >>

68. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

"Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа.
"Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа. Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо. За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя.
към текста >>

По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо.
"Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа. Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо. За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя. Но това отиваше на по-заден план и те искаха да се проявят, да бъдат действени и да се изявят пред себе си, чрез себе си и пред другите. По онова време, още на събора през 1922 година в Търново, Учителят недвусмислено каза: "Това учение не е за света.
към текста >>

Означава, че цялата тази работа с тези спиритически групи бе поставена на погрешна основа.
Сами за себе си, сами пред другите, тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания и покрай многото си познания бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи-хубавци. Да се чудиш и маеш - възрастни приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат. А покрай тях се подведоха и сестрите. Това пък какво означава? Означава, че цялата тази работа с тези спиритически групи бе поставена на погрешна основа. Те не изучаваха Словото на Учителя, а изучаваха онова, което им бе давано на спиритическите сеанси от явяващите се духове. Да се чудиш или да плачеш? Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение.
към текста >>

Жалкото е, че се бяха хванали на работа за Черната ложа и бяха нейни служители, но онази ложа вероятно трябва да им зачете усърдието.
Защото ще се срещнем с тези приятели по-късно. А и вие, следващите поколения, ще се срещнете с техните методи и действия. Затова трябва да ги знаете. Те имаха да играят роля и трябваше да си я изиграят докрай. И те си я изиграха много добре. Жалкото е, че се бяха хванали на работа за Черната ложа и бяха нейни служители, но онази ложа вероятно трябва да им зачете усърдието. Та в една среща Учителят им каза: "На вас ви липсва милосърдие! " Онези скачат и обясняват, че напротив, много са милосърдни. А на Михаил казва: "Ти си без сърце! " Онзи протестира. Но Учителят продължава: "Въпроса за женитбата трябва да разрешите.
към текста >>

69. 3_66 Ясновидци и светци

Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа.
И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така.
към текста >>

А каква ли е тази работа?
А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България.
към текста >>

И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко.
По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили. А най-важното бе, че те използуваха това течение на Бялото Братство и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство. Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха оженили, и светът се проявяваше чрез тях. Те станаха поданици на Княза на този свят. И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко. Във връзка с това Учителят каза: "Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а Духът се проявява чрез Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - това е Пентаграмът, това е печатът на Третия Завет на Бога, който Той слага на челата на Синовете Божии. Ето това е Пентаграмът, който виси по стените в домовете на приятелите от нашето поколение, но който трябва да се сложи като дамга върху челата ви - на вас, от следващите поколения, които ще вървите по този път. И тогава ще видите как той ще възкръсне във вас чрез Сила и Живот на Духа.
към текста >>

70. 3_68 Самозванецът

А вие след нас как ще се определите - това си е ваша работа.
Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога." Ние се спогледахме и дълго умувахме какво ли означава това. Но когато дойдоха времена да се определим, ние застанахме зад думите на Учителя. А вие след нас как ще се определите - това си е ваша работа. Ние сме длъжни да ви разкажем как стоят нещата. А вие ще си решите сами! През 1939 година една френска група ни гостува и беше с нас на Рила, на Седемте езера, французите подариха на Учителя една разкошна палатка. Опънаха я до Неговата палатка, която бе ушита от обикновен брезент, преминала под пръстите на стенографката Елена Андреева и на други сестри. Учителят не пожела да влезне в палатката на французите, дори не пожела и да надзърне в нея.
към текста >>

Ние стоим зад Словото на Учителя и не отстъпваме, а който отстъпва и се продава и предава на чуждоземци, това си е негова работа.
Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое! И Аз не мога да променя и не искам променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български." Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. А вие сега ще ми говорите разни врели-некипели за разни чужди страни, за развити европейски култури и за разни Окултни Школи. Ние стоим зад Словото на Учителя и не отстъпваме, а който отстъпва и се продава и предава на чуждоземци, това си е негова работа. Учениците на Бялото Братство изпълняват Волята на Учителя, която е Воля на Бога. Затова ние се определихме зад думите на Учителя. И стоим зад тях и живеем за тях! Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това.
към текста >>

А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея.
И стоим зад тях и живеем за тях! Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това? Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение. Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител.
към текста >>

Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това?
Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това? Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение. Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше.
към текста >>

Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение.
" Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това? Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение. Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше. А защо не преведе и не издаде?
към текста >>

Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя.
Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това? Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение. Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше. А защо не преведе и не издаде? Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания. Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж.
към текста >>

Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа.
Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат.
към текста >>

Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа.
През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път. И винаги, когато ми се влошаваше здравето, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива.
към текста >>

"Обични Михаил, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие в тоя голям град.
Сега разбрахте ли Кой е Учителят, Кой е Мировият Учител и Кой е Всемировият Учител? Това е нашият Учител, Който бе в плът и кръв между българите и Който даваше Словото Си на български език. Ние бяхме ученици в тази Школа. А какво усвоихме и какво приложихме, това е друг въпрос. Сега ще ви цитирам това писмо на Учителя до Михаил, за да ви отворя очите и да видите великата заблуда, която сеят Михаил и неговите последователи тук, в България. "Обични Михаил, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие в тоя голям град. Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, на човешкия дух. Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност.
към текста >>

Наруши се едно правило: преди събора ни, никой няма работа тук.
Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта. Вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от младите и сами да работят. Наруши се едно правило: преди събора ни, никой няма работа тук. За лазарките - те са техни илюзии и фикции. Всички тия работи стават, за да поумнеете вие. Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар. Трябва да се научите да мълчите. На старите съм казал много работи и са ги издали на младите.
към текста >>

Тях ще ги впрегна, защото зная откъде идва тая работа.
Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар. Трябва да се научите да мълчите. На старите съм казал много работи и са ги издали на младите. Ако ги спреш в едно, то в него ще се развие лицемерието. Те са хора, които искат да ви използуват. Тях ще ги впрегна, защото зная откъде идва тая работа. За отделното хранене на Кръстю и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се храните отделно." Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методиевци аз не признавам. Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна много добре. Още не.са за света.
към текста >>

Аз никого не съм натоварил с никаква работа.
Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена. Леглото си да не отстъпвате никому. Когато дойде Христос, ще му отстъпим стаята си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана. Аз никого не съм натоварил с никаква работа. Те са хванати. Аз имам да им чета молитва на тях. Ще им кажа как се служи на Бога. Аз ще извадя своя нож. Трябва да работят на друго ново място.
към текста >>

На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа.
За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил. Човек, който иде от горе, той е смирен. Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци.
към текста >>

71. 3_69 Сватбата на Големия брат

Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа.
Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас. Така че, Учителят, Борис Николов и Мария Тодорова трябваше да дочакат Новата година тук. По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева. Ние се спогледахме всички. Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева. Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима. След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му. След това всички си легнахме, като оставих Учителя да преспи на моето легло. Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно.
към текста >>

Духът, слязъл оТ Слънцето, завърши една Своя работа за един слънчев цикъл от двадесет и две години.
Това аз лично го знаех от Учителя от наши разговори, когато Той нееднократно ни е тълкувал някои сънища. Когато някого го женят насън, това значи, че ще си замине. Това е образният език на Духовния свят. Значи се уточнихме - Учителят ни беше предупредил, беше подготвил съзнанията ни за предстоящата историческа развръзка на нещата. Когато се откри Школата, Той бе заявил: "Тази Школа ще просъществува двадесет и две години." И така стана. Духът, слязъл оТ Слънцето, завърши една Своя работа за един слънчев цикъл от двадесет и две години. През това време, чрез Него се излъчи и се даде Словото на Живия Бог. Завърши този цикъл и Той се оттегли от земята. През онези години, когато църквата и различните политически сили воюваха срещу Учителя и Го обвиняваха в самозванство, в шарлатания и искаха от Него да напусне "Изгрева", да напусне онази катедра, от която Той държеше Своето Слово, тогава Той каза, отговаряйки на всички хули по Негов адрес: "Вие искате да Ме свалите и да Ме смъкнете от тази катедра. Това не е по ваша воля и вие не разрешавате този въпрос. Съдбините на света се разрешават от Господа Бога Моего.
към текста >>

72. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Аз отивах по работа там, престоявах един-два дни и се връщах.
През онези усилни години в село Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме. Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца. Затова имаше голямо крякане, ако се снесеше някое яйце, както и много неразбории. Обстановката там беше много трудна за понасяне. В едно малко пространство се бяха събрали много хора. Аз отивах по работа там, престоявах един-два дни и се връщах. Но не знам защо, видях и разбрах, че Учителят не ми обръщаше внимание и че се е заобиколил с други братя и сестри. Тогава това нещо не можах да го разбера защо е така, а схванах, че Учителят не ме иска и че ме отстранява от Себе Си. В Мърчаево Учителят ми каза строго: "Сестра, недей да сядаш до Мен сега." Аз кимнах с глава в знак на послушание и седнах встрани от пейката. Не можах да разбера защо го направи Учителят това. Сметнах, че Той ме отстранява и се наскърбих.
към текста >>

Защото за всеки ученик бе определено неговото време и работата, която трябваше да свърши.
Той беше внимателен към тях. Вероятно бе дошло тяхното време да бъдат близо до Него. Аз се учудих какво ли означава това, но после, много по-късно - след двадесет години, разбрах истината. Разбрах, чак когато всички се нахвърлиха върху мен, искаха да ме разкъсат отвън и отвътре. Тогава си спомних как Учителят постъпи с мен в Мърчаево, още тогава, за да ме запази и съхрани за онова време, което щеше да дойде и да бъде моето време, определеното лично за мен време за Школата. Защото за всеки ученик бе определено неговото време и работата, която трябваше да свърши. "В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия Свят. И тъй, ясно е за всинца, които сте тук, е определено какво има да работите." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 232) Но това го разбрах по-късно, чрез опит и чрез самата себе си. Тогава се разсърдих, че Учителят ме отстранява и се прибрах в София, а после заминахме с Борис в провинцията, за да мога да се справя с това състояние. Мислех си, че цели двадесет и осем години съм била до Учителя, а сега Той не ме иска.
към текста >>

"В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия Свят.
Вероятно бе дошло тяхното време да бъдат близо до Него. Аз се учудих какво ли означава това, но после, много по-късно - след двадесет години, разбрах истината. Разбрах, чак когато всички се нахвърлиха върху мен, искаха да ме разкъсат отвън и отвътре. Тогава си спомних как Учителят постъпи с мен в Мърчаево, още тогава, за да ме запази и съхрани за онова време, което щеше да дойде и да бъде моето време, определеното лично за мен време за Школата. Защото за всеки ученик бе определено неговото време и работата, която трябваше да свърши. "В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия Свят. И тъй, ясно е за всинца, които сте тук, е определено какво има да работите." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 232) Но това го разбрах по-късно, чрез опит и чрез самата себе си. Тогава се разсърдих, че Учителят ме отстранява и се прибрах в София, а после заминахме с Борис в провинцията, за да мога да се справя с това състояние. Мислех си, че цели двадесет и осем години съм била до Учителя, а сега Той не ме иска. Отстранява ме.
към текста >>

Това е работа и тук, на земята, и горе.
След няколко дни Той си замина. Дълги години възприемах че това изказване се отнася за самия ни живот, за нашето поколение и до края на живота си очаквах да дойдат тези светли дни. След процеса през 1957 година и последващите гонения, аз никога не се поколебах в тези думи на Учителя. Сега разбрах, че те се отнасят за епохата на ученичеството - епоха на труд и учение в Школата. Този период е дълъг низ от прераждания тук на земята. Това е работа и тук, на земята, и горе. А това, че Учителят каза за Себе Си: "но за Мен..." и замълча, сега го разбирам така: че Той трябваше да се справи с един въпрос, въпроса за Своето заминаване от земята. Учителят преди заминаването Си каза: "Гледай каквото можеш да направиш за Мен. Постарай се! Предварително съм убеден, че ти ще издържиш пътя си и изпита си." Това също бе записано от мен. След заминаването на Учителя аз се постарах да направя каквото мога за Неговото Дело.
към текста >>

73. 3_71 Последните дни на Учителя

Винаги, когато някой пристъпваше и влизаше през портата в малкия ни дом, аз все се питах дали този, който идва не е някоя от онези готови души, които идват за работа?
А тридесет години по-късно, когато един брат настоя да се дешифрира целият разговор, ние не можахме да открием въпросното тефтерче, което бе укрито и се намира при някои от нашите приятели, които го пазят, но едва ли предполагат какво има записано в него. Това го съобщавам, за да го издири едно следващо поколение, да го разчете и изнесе пред света. "Идат и има готови души в света, които ще дойдат да работят за Божието Дело". Това бе един израз на Учителя от последните Му дни. Записах го в моето тефтерче и дълго - десетилетия след това - чаках да дойдат тези готови души. Винаги, когато някой пристъпваше и влизаше през портата в малкия ни дом, аз все се питах дали този, който идва не е някоя от онези готови души, които идват за работа? Но не бяха от тези. Дойде само един брат и каза: "Аз съм изпратен при вас за работа от Учителя и от утре започваме." Аз бях смаяна, но след време този брат свърши онова, което аз не можах да свърша. Това бе награда от Учителя - че аз отстоях до края за Делото Му. "Проучвайте беседите". Беше едно от последните Му завещания към учениците от Школата.
към текста >>

Дойде само един брат и каза: "Аз съм изпратен при вас за работа от Учителя и от утре започваме." Аз бях смаяна, но след време този брат свърши онова, което аз не можах да свърша.
"Идат и има готови души в света, които ще дойдат да работят за Божието Дело". Това бе един израз на Учителя от последните Му дни. Записах го в моето тефтерче и дълго - десетилетия след това - чаках да дойдат тези готови души. Винаги, когато някой пристъпваше и влизаше през портата в малкия ни дом, аз все се питах дали този, който идва не е някоя от онези готови души, които идват за работа? Но не бяха от тези. Дойде само един брат и каза: "Аз съм изпратен при вас за работа от Учителя и от утре започваме." Аз бях смаяна, но след време този брат свърши онова, което аз не можах да свърша. Това бе награда от Учителя - че аз отстоях до края за Делото Му. "Проучвайте беседите". Беше едно от последните Му завещания към учениците от Школата. С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно. Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в зависимост от това доколко тя е отворена.
към текста >>

Това е най-важното, защото не може да се съберат хора с различни образования на едно място и да работят една и съща работа.
Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи. Защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят. Това е най-важното, защото не може да се съберат хора с различни образования на едно място и да работят една и съща работа. Това е изключено. Ние го проверихме на опит тридесет години след заминаването на Учителя. И да има хармония, не могат да се съберат на едно място хора с различна духовна нагласа и духовно развитие. Както не могат да се съберат хора от различни минали Школи на едно място и да работят една и съща работа. В Школата на Учителя имаше преродени души - представители на всички окултни Школи на земята.
към текста >>

Както не могат да се съберат хора от различни минали Школи на едно място и да работят една и съща работа.
Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят. Това е най-важното, защото не може да се съберат хора с различни образования на едно място и да работят една и съща работа. Това е изключено. Ние го проверихме на опит тридесет години след заминаването на Учителя. И да има хармония, не могат да се съберат на едно място хора с различна духовна нагласа и духовно развитие. Както не могат да се съберат хора от различни минали Школи на едно място и да работят една и съща работа. В Школата на Учителя имаше преродени души - представители на всички окултни Школи на земята. Тях ги обединяваше единствено Словото на Учителя, музиката на Учителя. Това трябва да се знае много добре. След заминаването на Учителя изминаха тридесет години и видяхме, че групите се появяваха и всеки опит да се обединят означаваше още по-големи борби за надмощие и ръководство. Онези, които ръководеха групите, за тях беше най- важното да се обединят и то - като ръководители.
към текста >>

В бъдеще, вие трябва така да се групирате, че всяка една група да върши строго определена работа и всяка една група да отговаря за свършената работа.
Това трябва да се знае много добре. След заминаването на Учителя изминаха тридесет години и видяхме, че групите се появяваха и всеки опит да се обединят означаваше още по-големи борби за надмощие и ръководство. Онези, които ръководеха групите, за тях беше най- важното да се обединят и то - като ръководители. И всяка една група работеше онова, което й подхождаше, прилягаше и до където беше стигнала, за да може да възприеме Словото и да направи обмен с Него. Това не беше малко и на този етап бе напълно достатъчно. В бъдеще, вие трябва така да се групирате, че всяка една група да върши строго определена работа и всяка една група да отговаря за свършената работа. И онова, което направи тази група, трябва да го размени с останалите групи. По този начин, при разменяне на материали, всяка една група ще има онова, което са извършили другите групи. Така ще могат да се коригират някои пропуски в работата им. Тяхното обединение може да стане само в името на Словото на Учителя, чрез песните на Учителя и чрез Паневритмията. По друг начин те не могат да се обединят, защото представляват различни етапи от развитието на човечеството, от неговата история, култура и самобитност.
към текста >>

Така ще могат да се коригират някои пропуски в работата им.
И всяка една група работеше онова, което й подхождаше, прилягаше и до където беше стигнала, за да може да възприеме Словото и да направи обмен с Него. Това не беше малко и на този етап бе напълно достатъчно. В бъдеще, вие трябва така да се групирате, че всяка една група да върши строго определена работа и всяка една група да отговаря за свършената работа. И онова, което направи тази група, трябва да го размени с останалите групи. По този начин, при разменяне на материали, всяка една група ще има онова, което са извършили другите групи. Така ще могат да се коригират някои пропуски в работата им. Тяхното обединение може да стане само в името на Словото на Учителя, чрез песните на Учителя и чрез Паневритмията. По друг начин те не могат да се обединят, защото представляват различни етапи от развитието на човечеството, от неговата история, култура и самобитност. Ние смятахме, че ние сме онези, които ще прокарат Словото към българския народ и останалото човечество. По този повод Учителя каза: "Вие мислите, че вие ще донесете новото. В Небето има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света.
към текста >>

Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно.
И човек почва да работи от себе си, трябва да изгради себе си и тогава може да се прехвърли и към живота на себеподобните си, да премине в Космическия живот на съзнанието и оттам - в Свръхсъзнанието на Вселената. Ами тогава разбрахме ли Го какво ни каза? Съвсем не. Само записахме думите Му. Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, само и само защото се опитвахме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно. А като проекция на Учителя - от 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слезе върху Него? А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд. Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа.
към текста >>

Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога.
Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, само и само защото се опитвахме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно. А като проекция на Учителя - от 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слезе върху Него? А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд. Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие. Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото.
към текста >>

74. 3_72 Последни Слова на Учителя

Една малка работа се завърши!
13. Пейте песента 'Благост". 14. Да се четат псалмите 125, 134, 71, 77, 25, 31 и гл. 5 от Евангелието на Матея. Мотото: "Това е живот вечен да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил: " 15. Докато беше болен, Учителят даде следното мото: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (три пъти) 16. Една малка работа се завърши! За Бога!
към текста >>

75. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината".
За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител .
към текста >>

Всички братя и сестри са се разпилели насам и натам по своя работа - кой където види.
А тя е следната: отворете очи и наострете уши. В Мърчаево Учителят е в своята стая и работи. По едно време излиза от стаята, отива на верандата и търси някой от братята или сестрите, за да му предаде нещо. В ръцете Си държи опакован пакет. В този момент, за най- голяма изненада, в дома на брат Темелко няма жива душа. Всички братя и сестри са се разпилели насам и натам по своя работа - кой където види. Дори и онези сестри, като Теофана Савова, Мария Савова и други, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя по всяко време, в този момент бяха отишли някъде по своя работа. В този момент около Учителя няма никой. Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой. Оглежда стаите - няма никой.
към текста >>

Дори и онези сестри, като Теофана Савова, Мария Савова и други, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя по всяко време, в този момент бяха отишли някъде по своя работа.
В Мърчаево Учителят е в своята стая и работи. По едно време излиза от стаята, отива на верандата и търси някой от братята или сестрите, за да му предаде нещо. В ръцете Си държи опакован пакет. В този момент, за най- голяма изненада, в дома на брат Темелко няма жива душа. Всички братя и сестри са се разпилели насам и натам по своя работа - кой където види. Дори и онези сестри, като Теофана Савова, Мария Савова и други, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя по всяко време, в този момент бяха отишли някъде по своя работа. В този момент около Учителя няма никой. Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой. Оглежда стаите - няма никой. Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в мазето, което представляваше приземният етаж на къщата.
към текста >>

А пък онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде след като тя си свърши работата.
По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед. Тогава обедът при хубаво време ставаше на едни сковани маси на двора и там можеха да се наредят тридесет- четиридесет човека. При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя. Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая. Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед. А пък онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде след като тя си свърши работата. Така мисли и разсъждава Йорданка в този момент. Учителят през това време я чака, а тя не идва. Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя. Чука на врата и влиза. Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи.
към текста >>

Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя.
Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая. Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед. А пък онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде след като тя си свърши работата. Така мисли и разсъждава Йорданка в този момент. Учителят през това време я чака, а тя не идва. Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя. Чука на врата и влиза. Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Йорданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка. "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога.
към текста >>

Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка.
Учителят през това време я чака, а тя не идва. Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя. Чука на врата и влиза. Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Йорданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка. "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел. Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител.
към текста >>

"Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога.
Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя. Чука на врата и влиза. Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Йорданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка. "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел. Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима!
към текста >>

76. 3_74 Политически събития

Учителят имаше много работа през този период.
"Политически събития" През времето на Втората световна война на "Изгрева" бяхме смутени и напрегнати. Бяхме се сгушили около Учителя като пилци около квачка, за да ни закриля под крилете Си. Учителят имаше много работа през този период. Към текущите въпроси на Школата, които Сам движеше, прибавяха се и политическите събития за развоя на войната. Приятелите Го разпитваха, но Той мълчеше. Веднъж Го запитаха: "Учителю, как ще свърши войната? " "Аз зная как ще свърши войната и тя ще свърши така, както Бог е решил. Но ако кажа това сега, около вас има духове-шпиони, които чакат да чуят какво ще кажа, веднага ще отхвърчат за броени секунди и не само ще разкажат на сражаващите се страни, но ще раздухат още повече войната и ще се ожесточат и ще избият още повече хора.
към текста >>

77. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва.
Когато пораснете, ще ви се дадат тия богатства. Тия богатства са в сигурни ръце, в ръцете на вашия наставник. Никога не съжалявайте, че сте обичали и никога не съжалявайте, че сте били обичани. Един човек те обича и след четири-пет години не те обича, после пак те обича, после пак не те обича и така нататък. В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален.
към текста >>

Аз съм дошъл на Рила за една важна работа.
Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят. Да ви говорят плодовете на тази работа. В този момент в България има много посветени. Такива има и в другите държави.
към текста >>

Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа.
Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят. Да ви говорят плодовете на тази работа. В този момент в България има много посветени. Такива има и в другите държави. Те заедно работят, по един план и ръководят человечеството.
към текста >>

Да ви говорят плодовете на тази работа.
Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят. Да ви говорят плодовете на тази работа. В този момент в България има много посветени. Такива има и в другите държави. Те заедно работят, по един план и ръководят человечеството. Те образуват една голяма мрежа и работят за повдигането на човечеството." Това бе една от последните екскурзии на Учителя на Седемте езера на Рила през 1942 година. Този пост е редактиран от Ани: 16 юни 2015 - 18:12
към текста >>

78. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Той дойде да свърши една работа.
Ни повече, ни по-малко." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1919 год., стр. 111-112) През тази година Учителят говори много за болшевизма. От една страна Той каза, че това са бирници на Бога, които са дошли да направят корекция в живота на богатите хора, които не се плащали от 2 000 години своя десятък на Бога. От друга страна Той каза, че болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. Така че болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа. Той дойде, за да възпре онези, които воюваха срещу Учителя и които отнеха условията на Великия Учител, дошъл на земята и при българите. Тогава болшевизмът и онези от Запад се хванаха гуша за гуша. Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата - двадесет и две години. Още тогава Учителя т бе казал : "Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента, когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките." Точно така и стана.
към текста >>

79. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете - когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите сами и да дойдете при Мене." Методи със сълзи на очи Го напуска.
" Ето, това е финалът на тази история, Когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков. Тази епопея трябва да завършим с един от разказите на Методи Константинов. В онези дни в Мърчаево, Учителят го приема в стаята Си, изправя се величествено пред него и казва: "Аз си свърших Моята задача тук, на земята. Аз ще си замина. Но вас, духовете, ще ви заключа на земята. Но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете - когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите сами и да дойдете при Мене." Методи със сълзи на очи Го напуска. Той е свидетел, че започва една нова епоха. Знае, че преди това трябва да завърши предишната епоха на времето, кЬгато бе с Учителя. Учителят е вече на легло. Методи, заедно с Неделчо Попов и Асен Арнаудов, е при Учителя. Учителят отваря очи и им казва: "Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов?
към текста >>

80. 4_02 Моят Висок Идеал

Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката.
Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства. По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
към текста >>

Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му.
По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора.
към текста >>

Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък.
А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение.
към текста >>

Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа.
Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново!
към текста >>

81. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец.
Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева".
към текста >>

Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка.
Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето.
към текста >>

82. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга.
Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата.
към текста >>

Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа.
В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата. Един ден ще свирите чифт, а един ден - тек от номерата на Паневритмията.
към текста >>

А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа.
Години по-късно научих, че била създадена една работна група от Елена Андреева - стенографка на Учителя, Мария Тодорова - музикант и Ярмила Менцлова - балерина, която е дала ново, подробно и точно описание на упражненията от Паневритмията. Така те изпълняват поръчението на Учителя. Бил извикан фотографът Васко Искренов, който заснел всички упражнения, показани от двойката Ярмила и Мария. По този начин вие днес имате точен текст и имате документирано на фотографии изпълнението на упражненията от Паневритмията. Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения. А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя. Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот. Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията.
към текста >>

83. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах.
Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго.
към текста >>

Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя.
И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее. Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя. Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно. Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат концерти. Приятелите запитваха кой ще изнесе концерт? Тогава отговаряха: "Митко и Мария." На следващия път отговаряха по малко по-друг начин: "Мария и Митко". Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези концерти.
към текста >>

Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога.
Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога. Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония. За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
към текста >>

84. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Това е малка работа и не пречи на песента.
Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат. Някои музиканти записваха, доколкото можеха. След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града? " Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда. Това му бе корекцията. Това е малка работа и не пречи на песента. Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха. След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя. Той даваше листа на някоя от сестрите да го препишат в един голям албум на чисто, като документ за съхранение. По- късно този албум стана известен под името "Тефтер". В него са вписвали Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Катя Грива и други сестри.
към текста >>

Кирил Икономов беше усърден в работата си.
За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения. Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там пространството е безпределно и времето безконечно, там музиката е безмензурна. Тази музика там вече е безмензурна, защото пространството е безпределно и времето безконечно. Да се свали тази безмензурна музика е във възможностите само на Божествения Дух, Който бе в Учителя. Ето там е разликата между безмензурната музика на висшите светове и на онази музика, която слиза и се облича долу на земята в мелодия, ритъм, текст. Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее. Кирил със свещено чувство търсеше да долови и изпълни това, което Учителят искаше, като се вглъбяваше и молеше. Но не във всичко сполучваше. Това бе естествено за нас простосмъртните. Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на песента "Вехади".
към текста >>

85. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Когато веднъж Му казахме, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на бригади по селскостопански работи, винаги си спомнях тези думи на Учителя.
Това беше чуто, това беше написано, това беше разказвано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваше в тях. Но не се намери някой, който да изпълни Волята на Учителя, която е Воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота си тук, на "Изгрева". Когато веднъж Му казахме, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на бригади по селскостопански работи, винаги си спомнях тези думи на Учителя. Беше започнала една нова епоха. Той тази епоха още в самото начало на Школата я бе нарекъл "Епоха на труда"! Ние не можем да осъзнаем това дори и до днес. Ще го преценим след време. Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми.
към текста >>

А сам Той, както бе казал с последните си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, бе отминал в света на Светлините.
Имаше дълбок сняг. Много народ бе дошъл от всички краища на страната. Много други хора, които Го уважаваха и почитаха, дойдоха да се сбогуват с Него. Тялото на Учителят, в бели дрехи, бе поставено в салона. То престоя пет дни, без да замирише. А сам Той, както бе казал с последните си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, бе отминал в света на Светлините. Пеехме общо преди погребението Му. Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин фаси".
към текста >>

86. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата и оттам много музиканти си изгубиха добрите условия при Учителя за работа с музиката Му.
На 18 години то заболя психически и се помина. Така че, в разстояние на двадесет години, те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко такива случая на осиновявания на подхвърлени деца и почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата и оттам много музиканти си изгубиха добрите условия при Учителя за работа с музиката Му. По-късно дойде от Казанлък един младеж, Христо Дързев, с желание да следва в Музикалната академия. Докато престоя в София, разработи за смесен хор няколко песни. Това създаде голямо оживление. Тогава се присъедини и следващият в Музикалната академия Кирил Икономов и започна да помага за разучаване песните на Учителя. Имаше още един студент - Стоянчо Джуджев, който се ориентира към народната музика.
към текста >>

Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи.
Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. Това от своя страна доведе и до конфликтни положения с приятелите в следващите години. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командува и много пречеше на другите също така да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти. Но ние разбрахме закона, казан ни от Учителя, за нас Симеон остана предметно обучение и се примирихме. Трябваше да се запази една душа, дошла в Школата на Учителя, защото много души бяха изпратени от Невидимия свят за ученици в Школата, но те не дойдоха.
към текста >>

И според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа!
Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя, като второ, преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". И според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Тогава нямаше свободен печат и затова всичко се работеше скришом. Както извика Асен Арнаудов за работа, така Мария Тодорова трябваше да извика и Ирина Кисьова. Но тя не я извика, поради лични съображения. Ние знаем от Учителя, че личните съображения трябва да отпаднат, когато се работи за Делото Му. Но тук това не бе направено.
към текста >>

Както извика Асен Арнаудов за работа, така Мария Тодорова трябваше да извика и Ирина Кисьова.
Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя, като второ, преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". И според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Тогава нямаше свободен печат и затова всичко се работеше скришом. Както извика Асен Арнаудов за работа, така Мария Тодорова трябваше да извика и Ирина Кисьова. Но тя не я извика, поради лични съображения. Ние знаем от Учителя, че личните съображения трябва да отпаднат, когато се работи за Делото Му. Но тук това не бе направено. А защо ли? Защото Кисьова бе тайно влюбена в Борис, а Мария, за която нямаше тайни неща, схвана това много добре и поради тази причина изолира Ирина Кисьова.
към текста >>

87. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийство - аз успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години.
В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение. На процеса срещу Братството през 1958 година, прокурорът Руменов заяви, че ако не бил премахнат член 39 преди няколко месеца, щял да ни издаде присъда смърт чрез обесване. Той много съжаляваше за това, повтори го много пъти на делото пред съда. Да, но Невидимият свят бе взел предварителни мерки за това. Ние бяхме осъдени - аз, Борис Николов, и Жечо Панайотов - получихме присъда дванадесет години затвор, от която излежахме четири години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийство - аз успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни от затвора на 1 януари 1963 година. Както бе казано по-горе, издаването на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии. Но тя излезе и вие я имате. След години, когато има условия за нов печат, необходимо е да се вземе песнарката, с която работеше сестра Мария, в която тя лично е отбелязала и коригирала пропуските от първото издание, както и оригиналите от двете папки и оригиналната тетрадка. Да се прибавят и някои други песни на Учителя, които не бяха прибавени в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката.
към текста >>

Така ще се приключи една работа, която нашето поколение, поради различни причини, не можа да довърши.
Освободиха ни от затвора на 1 януари 1963 година. Както бе казано по-горе, издаването на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии. Но тя излезе и вие я имате. След години, когато има условия за нов печат, необходимо е да се вземе песнарката, с която работеше сестра Мария, в която тя лично е отбелязала и коригирала пропуските от първото издание, както и оригиналите от двете папки и оригиналната тетрадка. Да се прибавят и някои други песни на Учителя, които не бяха прибавени в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката. Така ще се приключи една работа, която нашето поколение, поради различни причини, не можа да довърши. Това е работа за Бога. Това е работа за Школата на Учителя. Това е работа за Делото на Учителя. Ние дойдохме като съработници на това Дело и трябваше да станем служители на това Учение. Всеки стана онова, което можеше и което обстоятелствата и условията му позволиха.
към текста >>

Това е работа за Бога.
Както бе казано по-горе, издаването на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии. Но тя излезе и вие я имате. След години, когато има условия за нов печат, необходимо е да се вземе песнарката, с която работеше сестра Мария, в която тя лично е отбелязала и коригирала пропуските от първото издание, както и оригиналите от двете папки и оригиналната тетрадка. Да се прибавят и някои други песни на Учителя, които не бяха прибавени в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката. Така ще се приключи една работа, която нашето поколение, поради различни причини, не можа да довърши. Това е работа за Бога. Това е работа за Школата на Учителя. Това е работа за Делото на Учителя. Ние дойдохме като съработници на това Дело и трябваше да станем служители на това Учение. Всеки стана онова, което можеше и което обстоятелствата и условията му позволиха. Всеки стана онова, което можеше и което чрез живота си успя да отстои и да претвори в дело.
към текста >>

Това е работа за Школата на Учителя.
Но тя излезе и вие я имате. След години, когато има условия за нов печат, необходимо е да се вземе песнарката, с която работеше сестра Мария, в която тя лично е отбелязала и коригирала пропуските от първото издание, както и оригиналите от двете папки и оригиналната тетрадка. Да се прибавят и някои други песни на Учителя, които не бяха прибавени в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката. Така ще се приключи една работа, която нашето поколение, поради различни причини, не можа да довърши. Това е работа за Бога. Това е работа за Школата на Учителя. Това е работа за Делото на Учителя. Ние дойдохме като съработници на това Дело и трябваше да станем служители на това Учение. Всеки стана онова, което можеше и което обстоятелствата и условията му позволиха. Всеки стана онова, което можеше и което чрез живота си успя да отстои и да претвори в дело. А това не е малко!
към текста >>

Това е работа за Делото на Учителя.
След години, когато има условия за нов печат, необходимо е да се вземе песнарката, с която работеше сестра Мария, в която тя лично е отбелязала и коригирала пропуските от първото издание, както и оригиналите от двете папки и оригиналната тетрадка. Да се прибавят и някои други песни на Учителя, които не бяха прибавени в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката. Така ще се приключи една работа, която нашето поколение, поради различни причини, не можа да довърши. Това е работа за Бога. Това е работа за Школата на Учителя. Това е работа за Делото на Учителя. Ние дойдохме като съработници на това Дело и трябваше да станем служители на това Учение. Всеки стана онова, което можеше и което обстоятелствата и условията му позволиха. Всеки стана онова, което можеше и което чрез живота си успя да отстои и да претвори в дело. А това не е малко!
към текста >>

88. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

Затова е необходимо знание, усилие за работа, за да се добере всеки един до Духа на тази музика.
Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в песен и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика. Този ученик познава Духа и чрез Него различава кой как изпълнява песните. И точно оценява. И казва: "Тази песен не се пее в Духа на песните на Учителя. Тази песен не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично. Затова е необходимо знание, усилие за работа, за да се добере всеки един до Духа на тази музика. За това трябва да се доближиш до Духа, Който се е излял в Словото на Учителя. Първото условие е да се познава Словото на Учителя. Второто условие е да се усвои и приложи това Слово в живота на всеки един. Трето условие е да влезнеш във Вътрешната Школа, която е съградена и се движи от Духа на Всемировия Учител. Четвърто условие е да бъдеш добър музикант, за да можеш чрез музиката на Учителя да се добереш до Духа на тази музика, а чрез нея - до Словото Му.
към текста >>

89. 5_07 Закони на музиката

Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея.
"Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят.
към текста >>

90. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията." Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката." Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията.
Учениците създават условията и средата, за да се прояви Словото на Всемировия Учител в музика и движение, за да се създаде Паневритмията. Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени. Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите." "Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството. Каквото правим - отразява се върху Цялото" - допълни друг път Учителят. Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията." Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката." Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. С песните и музиката на Паневритмията, чрез слънчевите лъчи, които ги носят, с които те пристигат, ние на земята я играем като танци на слънцето. Ние пеем песните на Паневритмията като песни на слънцето. Чрез песните и танците на Паневритмията ние слизаме от слънцето и създаваме Школата на Бялото Братство на земята. Това е Паневритмията за нас. А Пентаграмът, който Учителят ни даде, е емблема на Пътя на ученика.
към текста >>

91. 5_09 Песни и танци на слънцето

Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка.
Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката Си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение.
към текста >>

92. 5_10 Музикални мигове в Пътя на ученика.

Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат.
"Музикални мигове в Пътя на ученика." На концерт с брат Руси Учителят поддържаше широка връзка и с външния свят, особено с хората на изкуството. Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните концерти, като Му изпращаха и билети. Веднъж донесоха на Учителя два билета за концерта на цигулар в зала "България". Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат. Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете! " Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма. Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица. Но Руси е гърбав, непредставителен, неподходящ да придружава Учителя. Тъй си мислят сестрите.
към текста >>

93. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

Тази работа я извършвахме обикновено ние младите.
След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на обяд. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат. Тази работа я извършвахме обикновено ние младите. Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и накрая ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха.
към текста >>

94. 5_24 Колективно творчество

Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа.
"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава.
към текста >>

95. 5_25 Таксата

Ходи навесил глава - приятелите се разотидоха по работата си, не остана човек на "Изгрева".
Още беше непознат и стеснителен. Дойде последният ден. Братът ходеше разтревожен, отчаян. Идва на "Изгрева", посреща слънцето, участвува в общата молитва и гимнастическите упражнения, но умът му е зает само с таксата. Днес е последният ден за записване, а той няма пари. Ходи навесил глава - приятелите се разотидоха по работата си, не остана човек на "Изгрева". Ходи братът по поляната, не вижда, че слънцето грее за него и за всички. Решава да слезе в града, но каква полза от това? Минава покрай салона. На балкончето се подава Учителят и му помахва с ръка да отиде при Него. Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата.
към текста >>

96. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Нека си вършат работата.
Добро от тях няма да има. Няма защо да търсим връзка и контакт с тях. Не! Аз по този въпрос съм категоричен и неизменен от началото! Виждам много ясно какви сили действуват. Ние нямаме нищо общо с тях. Нека си вършат работата. Не им желаем злото. Обаче връзка с тях не правим. Който иска да прави - да върви. Свободен е. Уставът на Братството Получихме съобщение: "Представете Устава си за одобрение, дата: 18 март 1949 година." Братството Устав няма!
към текста >>

Тогава тази работа ще успее.
Много важен закон. Да знае как да работи човек. Искаш да присъствуваш някъде. Минавай през Божествения Център. Каквото предприемеш, първо търси съгласието на Бога, Неговата помощ и Неговото участие. Тогава тази работа ще успее. Кои са в Бялото Братство Вярата идва от Любовта към Бога. Който има вярата, зад него стоят всички любящи души. Затова той е силен. Всички, които любят Бога са едно с Него. Те образуват Велико Цяло.
към текста >>

Титанични сили се надигат в недрата му и той може да ги впрегне в работа единствено чрез методите и знанието, дадени чрез Словото на Учителя.
Същата борба на Сили става и в обществото. Както е разрешено в човека, тъй ще се разреши тази борба и отвън. Човек е барометър. Тревожни признаци има днес за това общество и за този народ. Голямо бедствие идва за този народ. Титанични сили се надигат в недрата му и той може да ги впрегне в работа единствено чрез методите и знанието, дадени чрез Словото на Учителя. Ако не приеме Словото, онова, което се надига в този народ, ще го разруши. Ние, учениците от тази Школа, сме от онези хора, които са сключили мир с живота. Такива хора са готови да посрещнат всичко. Ние знаем, че силен е Бог и ако Той е с тебе - ти също си силен. Не е ли с тебе - нищо не си.
към текста >>

Но ние вършим работата си и сега нямаме нищо общо с него.
Само Бог е верен и истинен. Той устоява и изпълнява всякога. А хората все се съмняват в Него, властниците все ги лъжат и хората все им вярват. Ето къде е безумието на човека. Князът на този свят туря препятствие на Делото Божие и на Школата. Но ние вършим работата си и сега нямаме нищо общо с него. Комунистите взеха властта в България и сега те са тези, които управляват. Комунистическата власт искаше още от самото начало, когато дойде на власт, да тури свое ръководство на Братството, за да го превземе отвътре и да го управлява. Прави много опити, кога успешни, кога безуспешни. Накрая реши да разсече гордиевия възел с меча на властта. Разряза го, посече го, разруши "Изгрева" и на негово място построи дом на своите идейни предводители.
към текста >>

Те не могат да спънат работата на учениците.
Да видим сега как ще се развият нещата? Те ще се развият така, както е казано в Писанието: "Съдбата на Света започва от Дома Господен." Дом Господен бе "Изгревът". И вие, следващите поколения, ще проверите много добре как действува този закон, защото нашето поколение си заминава. Оставате вие да поемете щафетата - да запазите Словото и да проверите всичко, което сме казали за думите Господни и за съдбата на света. Комунистите не ни пречат нито да живеем, нито да мислим, нито да работим. Те не могат да спънат работата на учениците. Работата на ученика е вътрешна - духовна, тя е недосегаема за чужди и скверни ръце. Който върви в пътя на Истината, той не се обръща назад. Той не се интересува следват ли го или не. Чак когато излезе на върха - оглежда изминатия път. Пътят на ученика е път на претворяване на Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - в Сила и Живот на земята чрез собствения си живот.
към текста >>

Работата на ученика е вътрешна - духовна, тя е недосегаема за чужди и скверни ръце.
Те ще се развият така, както е казано в Писанието: "Съдбата на Света започва от Дома Господен." Дом Господен бе "Изгревът". И вие, следващите поколения, ще проверите много добре как действува този закон, защото нашето поколение си заминава. Оставате вие да поемете щафетата - да запазите Словото и да проверите всичко, което сме казали за думите Господни и за съдбата на света. Комунистите не ни пречат нито да живеем, нито да мислим, нито да работим. Те не могат да спънат работата на учениците. Работата на ученика е вътрешна - духовна, тя е недосегаема за чужди и скверни ръце. Който върви в пътя на Истината, той не се обръща назад. Той не се интересува следват ли го или не. Чак когато излезе на върха - оглежда изминатия път. Пътят на ученика е път на претворяване на Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - в Сила и Живот на земята чрез собствения си живот. Как съм действува л в Братството В Братството аз, брат Борис, всякога съм действувал като брат, но никога като член или като председател на Братския съвет, какъвто бях след заминаването на Учителя и ще бъда такъв до края на живота си.
към текста >>

97. 5_28 Жабата, която донесе материализма

Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше.
"Жабата, която донесе материализма" Отначало Учителят пребиваваше в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" 66. Това бе мястото, където всички отивахме - там се срещахме и разговаряхме с Учителя. Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше. Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда. Един ден аз бях там и работех нещо в градината. Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене. Запъти се към оградата. Аз спрях да работя и го загледах.
към текста >>

После си отиде и аз останах да си върша моята работа.
Пристъпих и аз към оградата. Видях една голяма жаба с големи изпъкнали очи. "Ти, материалистка такава, тука си се загнездила! " Повтаряше Той и вдигаше пръчката да я наложи силно, но когато стигаше до нея, я потупваше леко- леко, като че ли се докосва до цвете. Повтори го няколко пъти. После си отиде и аз останах да си върша моята работа. Не можах да разбера какво означава тази символика. Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго.
към текста >>

След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж.
Не можах да разбера какво означава тази символика. Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори.
към текста >>

98. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

Трудна работа бе.
За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка.
към текста >>

99. 5_33 Никакви места

Много десетилетия живот преминаха през мене, но чак сега се досещам, и не напълно, какво искаше да ни каже Учителят Дали искаше да ни предпази да не се забием в неща, които щяха да ни отнемат сили и време и щяхме да пропилеем годините и условията за духовна работа.
Но Учителят отсече: "Никакви места! Те ще станат без пари." Всички изтръпнахме, заковахме се на място. Това не беше изненада, а нещо повече. Не можахме да разберем тогава какво ни казва Учителят. Не Го разбираме и сега, тридесет години след това. Много десетилетия живот преминаха през мене, но чак сега се досещам, и не напълно, какво искаше да ни каже Учителят Дали искаше да ни предпази да не се забием в неща, които щяха да ни отнемат сили и време и щяхме да пропилеем годините и условията за духовна работа. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за духовна работа на Школата. Затова трябва да преместим Школата и "Изгрева" на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там." Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разходих се, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица.
към текста >>

Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за духовна работа на Школата.
Те ще станат без пари." Всички изтръпнахме, заковахме се на място. Това не беше изненада, а нещо повече. Не можахме да разберем тогава какво ни казва Учителят. Не Го разбираме и сега, тридесет години след това. Много десетилетия живот преминаха през мене, но чак сега се досещам, и не напълно, какво искаше да ни каже Учителят Дали искаше да ни предпази да не се забием в неща, които щяха да ни отнемат сили и време и щяхме да пропилеем годините и условията за духовна работа. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за духовна работа на Школата. Затова трябва да преместим Школата и "Изгрева" на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там." Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разходих се, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя.
към текста >>

Но думите Му, че тук на "Изгрева" няма условия вече за духовна работа, останаха в мен.
Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той каза: "Когато има условия ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки. След 10 януари 1944 година Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. А няколко месеца след това Той си замина. Но думите Му, че тук на "Изгрева" няма условия вече за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му на "Изгрева" се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условя само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там.
към текста >>

И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа.
Над София бяха започнали бомбардировки. След 10 януари 1944 година Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. А няколко месеца след това Той си замина. Но думите Му, че тук на "Изгрева" няма условия вече за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му на "Изгрева" се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условя само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари. Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от Небето и онези възможности, които са вложени в тях.
към текста >>

Така че тук нямаше условия за духовна работа.
След 10 януари 1944 година Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. А няколко месеца след това Той си замина. Но думите Му, че тук на "Изгрева" няма условия вече за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му на "Изгрева" се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условя само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари. Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от Небето и онези възможности, които са вложени в тях. Тогава за тези души местата ще станат без пари, за тях няма да има нужда от места, защото за тях Небето ще бъде салон, а земята, по която ще вървят, ще бъде подножие, по което ще крачат техните добродетели и добрите им дела ще ги следват.
към текста >>

100. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война