НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
115
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А всички
пътища
водят към Бога!
Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък. Когато тези души се движат в съзвучие, те са свободни в своя си път. Затова свободата е вътрешно качество на Духа. А когато се добереш до Духа, разбираш къде е твоят път. Когато се движиш по своя път, ти оставяш и другите да бъдат свободни в своя си път.
А всички
пътища
водят към Бога!
към текста >>
2.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Случва се така, че двама представители от Школата на Учителя по различни
пътища
присъствуват там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да бъде провъзгласен за новия Христос.
Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години. Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България. Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от София, от "Изгрева".
Случва се така, че двама представители от Школата на Учителя по различни
пътища
присъствуват там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да бъде провъзгласен за новия Христос.
Единият представител е жена. Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес.
към текста >>
3.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими
пътища
и беше запазил живота на Борис.
Един удар с нож в корема през онези години бе смъртоносен за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият. Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните. Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава.
Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими
пътища
и беше запазил живота на Борис.
С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято. А аз останах в София на "Изгрева" с него. По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят.
към текста >>
4.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните
пътища
и закони.
Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят? " Наведе се и Му целуна ръка. След това се завърна при групата си. Учителят каза: "Това дете утре ще си замине. Дошло е на земята, за да направи връзка с Мене.
Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните
пътища
и закони.
Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека. Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси общение с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка.
към текста >>
Незнайни са човешките
пътища
и необясними са подтиците у човека.
" Наведе се и Му целуна ръка. След това се завърна при групата си. Учителят каза: "Това дете утре ще си замине. Дошло е на земята, за да направи връзка с Мене. Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони.
Незнайни са човешките
пътища
и необясними са подтиците у човека.
Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси общение с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов.
към текста >>
5.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими
пътища
.
Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живо т - животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с Всемира. Животът е Един и Знанието е Всемирно.
То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими
пътища
.
Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види.
към текста >>
6.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Велики са
пътищата
на провидението.
Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград." (Писмо от 20 март 1913 година) Н а 1 7 май 191 3 годин а в Лондо н с е сключ и мире н договор . Пре з врем е н а войнат а всек и еди н о т приятелит е изпитв а н а гърб а с и нейни я бич. Всек и еди н о т тях има реалн и опитност и з а силат а н а Христови я Дух , Койт о г и закрил я и съхраняв а живот а им. Технит е опитност и бях а разказван и десетилети я наред, кат о няко и о т тях бях а записани . "Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия промисъл.
Велики са
пътищата
на провидението.
Сегашното е резултат от миналото. А сега се сеят семената на бъдещето. Вий се намирате в една струя, която носи сега този народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе умът, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Вие сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото. Сега схващате как се решава източният въпрос, понеже сте свидетели на това което става.
към текста >>
7.
5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ние се разделихме и нашите
пътища
се разделиха.
Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при нозете на Всемировия Учител. Това бе най-чудното явление, което ни се случи след заминаването Му и което засвидетелствуваме в Дух и Истина! Диамантите с епруветката бяха предадени на еврейската делегация. Те се поклониха и си тръгнаха. На сбогуване ни казаха, че когато имаме нужда от нещо и ако е в тяхна власт да сторят това, винаги могат да направят услуга на Братството в името на онзи Бог, който запази и спаси техните символи и скрижали от скинията на Мойсея в София.
Ние се разделихме и нашите
пътища
се разделиха.
След войната евреите масово се изселиха от България и отидоха в Израел, в своята нова родина.
към текста >>
8.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови
пътища
и приел да се извърши побоят върху Него.
Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови
пътища
и приел да се извърши побоят върху Него.
Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя. По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка.
към текста >>
9.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии
пътища
и да ги пазиш с цялостта на сърцето си.
Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи.
Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии
пътища
и да ги пазиш с цялостта на сърцето си.
В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.
към текста >>
10.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри
пътища
и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.
Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си.
А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри
пътища
и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.
А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа.
към текста >>
11.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
,
,
ТОМ 2
Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти
пътища
.
Струвай всичко, което ти казва Моя свят дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от своя дар, нему принадлежи всичко. Тия са Мои думи, които ти Аз казвам. Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна.
Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти
пътища
.
Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира.
към текста >>
12.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере
пътищата
на Мъдростта и постановленията на Виделината.
Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.
Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере
пътищата
на Мъдростта и постановленията на Виделината.
Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.
към текста >>
13.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други
пътища
.
Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик.
Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други
пътища
.
Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата.
към текста >>
14.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми
пътища
.
Иначе осиновената им дъщеря можеше да го унищожи от уплаха, както това стори с френологичните карти на Учителя, които бяха попълнени от Учителя и беше един гигантски труд в разстояние на 11 години. Този архив предстои да се обработи и да се напише история на търновското братство. Аз съм го предал на един млад брат и сме се уточнили как да стане всичко това. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора.
Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми
пътища
.
Аз по същия начин дойдох. Учителят определяше датата и изпращаше поканите лично. Но през следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Съборите в Търново почнаха от 1919-1925 г. По-късно Петко Епитропов се зае с организацията на съборите.
към текста >>
15.
123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те упражняваха своето въздействие по закони и
пътища
, които ние не познаваме.
Но Той не позволяваше да се пеят тези песни където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъствуващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаме широко понятие, за което Той е говорил.
Те упражняваха своето въздействие по закони и
пътища
, които ние не познаваме.
Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха.
към текста >>
16.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Само Отец знае
пътищата
на всичко.
Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е. Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
Само Отец знае
пътищата
на всичко.
И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина. Очистете, сърцата си. Святи бъдете, защото Отец е свят.
към текста >>
17.
ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
,
ТОМ 2
Само Отец знае
пътищата
на всичко.
Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
Само Отец знае
пътищата
на всичко.
И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина. Очистете, сърцата си. Святи бъдете, защото Отец е свят.
към текста >>
18.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На другата сутрин отидохме с Него на Изгрева, Той се спря на полянката, погледна мрачното небе, видя тълпите, които бягаха по
пътищата
- хората тичаха насам-натам по всички посоки.
Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, който до тогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и ги гледа дълго време. Учителят гледаше нагоре към небето, слушаше взривовете и видя пожарите. Беше крайно огорчен от това, което вършеха хората. Не говори почти нищо.
На другата сутрин отидохме с Него на Изгрева, Той се спря на полянката, погледна мрачното небе, видя тълпите, които бягаха по
пътищата
- хората тичаха насам-натам по всички посоки.
Почувствува страха, ужаса и бездната, в която бяха попаднали българите. Учителят каза: „Тук вече няма условия човек да поддържа връзката си с Бога. Да излезем от тука! " Тогава ние помислихме да отидем към Айтос или Бургас. Айтоската градина предразполагаше и имаше условие за пребиваване на Учителя.
към текста >>
19.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но това свое решение Той го изрече пред един представител на българския народ, на едно българско съзнание, което трябваше да го предаде по невидимите Божии
пътища
и на другите български съзнания.
А то е, че Учителят определи съдбата на България през този ден на 28 август 1944 г. Дали се спази това решение на Учителя и предупреждение към българския народ, това след време историците ще го уточняват. В онези времена, ние преминали през Школата на Учителя не винаги можехме-да схванем някои мисли на Учителя и да ги изтълкуваме така както трябва. А да се схванат думите на Учителя от външни лица това беше много трудно. Те не Го възприеха.
Но това свое решение Той го изрече пред един представител на българския народ, на едно българско съзнание, което трябваше да го предаде по невидимите Божии
пътища
и на другите български съзнания.
Да се предадат и да се възприемат думите на Учителя и да се реализират като едно твърдо решение на българския народ и на неговите управители беше много трудно. Това решение бе: „България - пълен неутралитет". А така ли стана? Това ще го проверите вие. Ние го проверихме и изпитахме на гърбът си цели тридесет години след заминаването на Учителя.
към текста >>
20.
15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всичко върви благополучно, защото Божиите
пътища
извеждат на видело.
„Благият Божий промисъл ме спаси! ", казва брат Тодорчо. Но той помнеше и думите на Учителя: „Пътят ти е отворен! " Да, Бог всякога ни придружава и видимо и невидимо. Всичко ни съдействува тогава.
Всичко върви благополучно, защото Божиите
пътища
извеждат на видело.
Виделината свързва човека с Невидимия разумен свят.
към текста >>
21.
27. ТРИ СЛУЧАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Този път по-добре е да се запомнят законите, които управляват техните съдби и
пътищата
, по които те се изправят от самата природа.
Цял живот страда от нея, моли Учителя да я излекува. Учителят казва: „Това е предпазна риза, ако ти я махнем, ще се отклониш от пътя си." И трите сестри ги знаем. Знаем им имената. Ако ги кажем ще ги обидим, а другите ще изкушим. Затова ще замълчим.
Този път по-добре е да се запомнят законите, които управляват техните съдби и
пътищата
, по които те се изправят от самата природа.
към текста >>
22.
03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Колко са благи Божиите
пътища
, и колко са сладки Неговите размишления.
Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйлска цари ца и бягаше от нейното лице, Господ го попита: „Илия какво правиш", той от говори: „Господи, пророците ти избиха и само аз останах и моят живот тър сят". „Не бой се", казва Господ: „Още седем хиляди имам, които не са прек лонили коляно пред Ваала". Това е в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови, заради великото си и свято име. Защото негово е царството силата и славата вовеки.
Колко са благи Божиите
пътища
, и колко са сладки Неговите размишления.
Неговите елова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за вази Господ Бог да ви подкрепи и ръководи. Имате нарочен поздрав от баща ми. Един от нашите приятели в града Русе е в утеснително положение. Дявола и там се загнездил, но Господ е верен.
към текста >>
23.
42. ВАСИЛКА ИВАНОВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пътищата
им се разделили.
След време тя предала архива на съхранение. След като стана гонение на Братството през 1957/58 г. тя отиде да търси помощ от сестрата на Георги Димитров, която беше по това време директор на Партийната Школа. Получила следния отговор: „Ако искаш апартамент за живеене мога да ти дам, но за тях - не". Василка скромно рекла: „Е, тогава Бог ще промисли за тях, както на времето Бог промисли за вас, когато аз ви извеждах от блокадата на полицията" и си заминала.
Пътищата
им се разделили.
Георги Димитров беше по-толерантен. Непосредствено след 9.IX. 1944 г. комунистите бяха решили да погнат Братството. Като се върна от Москва той им каза: „Оставете ги, те са добри хора".
към текста >>
24.
44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той много често по различен начин разказа и тълкува онази притча на Христа където се казва, че призваните не дойдоха, а трябваше да се извикат от
кръстопътищата
клосните, сакатите и просяците.
Харесвахме ли се или не помежду си - всички без изключение благоговеехме пред Учителя и бяхме за Него една задача, която Той разрешаваше: Да ни търпи. Казваше: „Щом Бог ви търпи и Аз ще ви търпя. Щом Бог такива ми е дал ще ви търпя, защото други няма. Каквито сте - такива сте". В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата.
Той много често по различен начин разказа и тълкува онази притча на Христа където се казва, че призваните не дойдоха, а трябваше да се извикат от
кръстопътищата
клосните, сакатите и просяците.
Та такъв бе състава на Школата. С една дума призваните и изпратените от Небето за Школата на Учителя не дойдоха, те се уплашиха от общественото мнение и останаха в света. Разбира се те се загубиха, а спечелиха онези, които допълнително слугите на Господаря извикаха и доведоха от друмищата на България. А сега един пример достоен за уважение. Имаше двама братя в Школата.
към текста >>
25.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от студ в моя „дворец" летях из
пътищата
на нашата земна съседка.
Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец! " Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път!
Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от студ в моя „дворец" летях из
пътищата
на нашата земна съседка.
Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ! Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията. 12.Х11. 1961 г. С привет: Олга Славчева Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11. 1961 г.
към текста >>
26.
89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Защото Любовта устройва
пътищата
на душите, тя направлява стъпките им, тя подготвя условията им, тя урежда срещите им в малкия и в големия живот.
Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него? Само Любовта може да ви постави във връзка с него. Само Любовта е, която може да ви заведе при него.
Защото Любовта устройва
пътищата
на душите, тя направлява стъпките им, тя подготвя условията им, тя урежда срещите им в малкия и в големия живот.
Да, съществува едно Велико Братство на Любовта, едно Всемирно Братство на Любовта в този и в онзи свят - Братството на душите, които любят Бога. Псалмопевецът го нарича „Домът Господен". Христос го нарича „Домът на Отца моего". Сега ние пожелаваме на нашата обична сестра Олга Славчева, Светъл път към Дома Господен. Там ще я посрещнат онези, които я обичат, и които тя обича.
към текста >>
27.
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пътищата
бяха коларски, но проходими.
Селяните се полакомиха и започнаха да ни искат големи такси за превоза на багажа. Дори стана спречкване. Учителят нареди: „Платете им колкото искат и друг път няма да минаваме оттук". Така и стана. Открихме, че е много по-удобно за нас ако се мине през Самоков, село Говедарци и Гюлечица.
Пътищата
бяха коларски, но проходими.
И почнахме да минаваме оттам с един частен мощен рейс, който докарваше по 80 човека заедно с багажа им до Говедарци, защото от там нататък пътя не беше добър. От Говедарци по-нататък нагоре ние уговорихме с овчари власи, които имат коне да изнесат товарите с денкове до второто езеро. Така се запознахме с влаха Янко, който имаше десет коня и свои помощници с здрави каракачански коне. Семейството му живееше в Дупница и отначало някои от нашите приятели преспиваха в дома му. Още през 1930-31 г.
към текста >>
28.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той е тих, спокоен, чист, не се посещава много, защото е настрана от обикновените
пътища
.
Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят. На запад се вижда Харамията, като орел който е разпрострял крилата си. Зад него се вижда Кабул и другите върхове, които отиват в безкрая нататък. „Върхът на Съзерцанието" , е един от най-хубавите върхове в планината въобще.
Той е тих, спокоен, чист, не се посещава много, защото е настрана от обикновените
пътища
.
Но в скалите му има чудни кътчета. От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото. Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м. Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят.
към текста >>
29.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След свалянето на архива на Борис Николов от „Резньовете" на Витоша от Боян Златарев под внушението на Лалка Кръстева и Петър Филипов, той поема неизвестни
пътища
.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След свалянето на архива на Борис Николов от „Резньовете" на Витоша от Боян Златарев под внушението на Лалка Кръстева и Петър Филипов, той поема неизвестни
пътища
.
Архивът представлява годишнини от непечатаните беседи на Учителя, които стенографката Елена Андреева в разстояние на десет години е разчитала и написала на пишеща машина. След пленяването на архива той отива у Лалка Кръстева, която започва да работи върху всяка беседа на Учителя по следният начин. Задрасква с химикала някои думи, които не й харесват и ги заменя със свои измислени думи и изрази. Премахва цели изрази и изречения. Понякога променя словореда на цели изречения, задрасква думи и изрази на Учителя, че дори и изречения.
към текста >>
30.
45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Понякога човешките
пътища
се пресичат и Онзи, който ги пресича знае много добре защо го прави, защото човек в края на краищата трябва да тръгне по своя път.
Случайно веднъж ме срещна на улицата, спря ме и усмихнат ми заговори: „Майстор Борис, ти беше прав тогава в затвора, но там не ти повярвах, чак сега ти повярвах, защото чрез занаята от затвора си изкарвам хляба и никой не ме гони, а всеки ме приема заради занаята и ми плаща предоволно." Аз се усмихвам: „Е, видя ли, че аз не работих за себе си, нито за началниците, а за вас, затворниците. Видя ли, че с труда си човек е полезен първо на себе си, на околните, на обществото и на държавата, в която живее." Онзи продължава да се усмихва все по-широко. Сълзи се наливат в очите му и той плаче пред мене. Аз го тупам по рамото и го утешавам. „Ние всички сме човеци и ние всички сме деца на тази земя и сме братя помежду си." Разделяме се и всеки поема своя път.
Понякога човешките
пътища
се пресичат и Онзи, който ги пресича знае много добре защо го прави, защото човек в края на краищата трябва да тръгне по своя път.
А всички човешки пътища рано или късно и отвеждат до идеята за Бога. Ето, това е важното!
към текста >>
А всички човешки
пътища
рано или късно и отвеждат до идеята за Бога.
Видя ли, че с труда си човек е полезен първо на себе си, на околните, на обществото и на държавата, в която живее." Онзи продължава да се усмихва все по-широко. Сълзи се наливат в очите му и той плаче пред мене. Аз го тупам по рамото и го утешавам. „Ние всички сме човеци и ние всички сме деца на тази земя и сме братя помежду си." Разделяме се и всеки поема своя път. Понякога човешките пътища се пресичат и Онзи, който ги пресича знае много добре защо го прави, защото човек в края на краищата трябва да тръгне по своя път.
А всички човешки
пътища
рано или късно и отвеждат до идеята за Бога.
Ето, това е важното!
към текста >>
31.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ти устройваш
пътищата
ми.
Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим. Ние търсим Божественото през всички времена и днес, и утре. 4. Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на работа. Ще седя тук в затвора толкова, колкото Господ иска - до тогава докато Господ иска. Учителю, готов съм да отида там, където ме изпратиш.
Ти устройваш
пътищата
ми.
(4^.1959 г.) 5. Има дни когато действуват силите на Доброто - тогава всичко върви добре. Всичко ти съдействува и хората са по-добри. Христос го нарича: „Часът на Доброто". Защото има и „Часът на Злото" и то ще направи каквото си ще.
към текста >>
32.
66. РАДОСТТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той може да посети, която и да е планета, което и да е човечество, но
пътищата
към Всемира са духовни.
Светлината създаде органическия живот, той разкрива нейната дълбока вътрешна същина. Светлината на Слънцето и на звездите е една и съща. Следователно, живот има в цялата вселена. Има милиони земи като нашата и следователно живот подобен на нашия. Човек е гражданин на Всемира.
Той може да посети, която и да е планета, което и да е човечество, но
пътищата
към Всемира са духовни.
Има състояния на материята и нейни закони, които човек още не познава. Това е наука на бъдещето. Човек може да отиде, до който и да е населен свят, но трябва да мине през Слънцето, да се облече в неговата светлина и с нея да отиде. Човек може да отиде и до звездите, облечен в слънчева дреха. Органическия живот познаваме, но има още безброй форми на живота, който човек не познава.
към текста >>
33.
XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Чрез своите явни и тайни
пътища
, чрез своите служители на Доброто, видими или невидими.
Господ като дойде на света, всичко ще обърне на добро. И сега започва да слиза." Тези, които бяха из планините, шумкарите, ако не беше Господ с тях хиляди глави щяха да се търкалят по земята. Господ ги сне от горите, от Балкана без да им навреди. Учителят ги запази. Знаят или не знаят комунистите, но Учителят беше Този Който запази тези, които бяха в планините.
Чрез своите явни и тайни
пътища
, чрез своите служители на Доброто, видими или невидими.
Сега се изпълняват пророчествата дадени преди хиляди години. Днес е окончанието на века. Съвременната култура е отживяла своето време, а сега идва вече Божествената Култура на хората от Шестата раса. Новото Учение е Устава на Шестата раса и основата на бъдещата Култура. Сега сме в началото на новия век.
към текста >>
34.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови
пътища
.
Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света.
От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови
пътища
.
Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си.
към текста >>
35.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните
пътища
на този свят.
Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля.
Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните
пътища
на този свят.
В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7).
към текста >>
Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си
пътища
.
И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види.
Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си
пътища
.
Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал.
към текста >>
Престанете от лошите си
пътища
, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил.
Престанете от лошите си
пътища
, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.
към текста >>
36.
02. Молитва за българския народ
,
Дадена от Учителя през 1900 година
,
ТОМ 4
Научи ни
пътищата
Си. 9.
Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни.
Научи ни
пътищата
Си. 9.
Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива. Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ.
към текста >>
Господи, низрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си
пътища
. 14.
Защото чинът е свят. 12. Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил. Неговите подвластници всички са се развратили, станали са крадци и разбойници. Всички сеят семето на разврат. Те ми препятствуват винаги да посея нещо добро. 13.
Господи, низрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си
пътища
. 14.
Господи, да дойде Твоето Царство помежду нас. Да се всели Твоят Дух помежду ни. Стори ни добро според величието на милостта Си и ни избави зарад Името Си. 15. Бъди сега благословен Ти от мене, Господи, Царю мой. Благословено да е Твоето Име сега и во веки. Амин.
към текста >>
37.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива
пътищата
към тяхното правилно разбиране.
Неговата публична изява, като добър и увлекателен сказчик на религиозно - етични теми, по научно - френологични въпроси е била правилно оценявана, видно от голямото мнозинство от слушателите, които са продължавали да коментират Словото Му. В цялата страна Неговото име става известно и много често е бил желан и скъп гост на добри семейства. Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям кръг от близки и приятели. А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа.
В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива
пътищата
към тяхното правилно разбиране.
С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере. Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите.
към текста >>
38.
ІІІ.81. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В моите представи Учителят лекуваше мигновено и болестта преминаваше през невидими
пътища
и напускаше онзи, който търсеше помощ от Учителя.
Той ме покани да седна срещу Него и направо ме заговори. „Днес при Мен бе дошла една възрастна сестра с остри болки в стомашната област. Помоли Ме да й помогна. Дадох й съвет, но поех болката й. Сега поетата болка премина в Моята аура и докато премине болката, Моят стомах ще страда." Аз стоях пред Него втрещен и не разбирах нищо.
В моите представи Учителят лекуваше мигновено и болестта преминаваше през невидими
пътища
и напускаше онзи, който търсеше помощ от Учителя.
Бях свидетел на десетки такива случаи. Но ето, станах очевидец и на съвсем друг случай. Ами сега какво ще бъде моето обяснение? Колко малко знаем за живота на човека на земята. И колко нищо не знаем за живота на Учителя.
към текста >>
39.
ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Аз бях мобилизиран като обикновен войник и никой не знаеше
пътищата
на мобилизационните войски.
95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ Огънят на войната допълзя и до нашата страна. През пролетта на 1940 година германските войски влезнаха в България и заставиха нашето правителство да вземе участие в предстоящите бойни действия.
Аз бях мобилизиран като обикновен войник и никой не знаеше
пътищата
на мобилизационните войски.
Бяхме събрани в казармите. Всички знаеха за нерадостната съдба на войника от предишните войни. Това събуди едно състрадание към войнишкото тегло. По цялата страна започна една акция за събиране на топло облекло за войниците. Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло.
към текста >>
40.
ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Създаването на Учителевите песни ние считаме като явление, при което по непознати нам
пътища
на духовен алхимизъм, една идея се превръща в музика.
Случваше се насред някоя от школните беседи Учителят да затананика дошла в съзнанието му мелодийка. Постепенно тя се оформяше, почваше да звучи. Музикантите я записваха и присъстващите слушатели почваха да пеят. Само след минути в братството вече имаше една новородена песен. Ние твърдо вярваме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече "окултни упражнения", един ден ще станат извор на вдъхновения на бъдещи музиканти, за да се създаде нова окултна музика.
Създаването на Учителевите песни ние считаме като явление, при което по непознати нам
пътища
на духовен алхимизъм, една идея се превръща в музика.
Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в два отдела. В първия отдел има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната Милост. Упражненията във втората част, наречени „окултни музикални упражнения" имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектура, които беле-жат вътрешната сила и дълбочина.
към текста >>
В такъв случай твоята музика, по незнайни
пътища
, се превръща в изява на Любовта.
Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл. Ако човек свири или пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее на себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе.
В такъв случай твоята музика, по незнайни
пътища
, се превръща в изява на Любовта.
Певците трябва да се стремят към тихо пеене. То облагородява. Силното пеене е повече волево. „Ако искате да вложите нещо възвишено във вашата мисъл и вашите чувства, трябва да пеете тихо, казва Учителят. - Така ще направите своята песен съдържателна.
към текста >>
41.
ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ако ние се стремим към чист и свят живот, този стремеж се предава по онези вътрешни
пътища
на човечеството.
Същите проблеми ще ги имате и вие. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Всеки човек чрез своя ум, сърце, воля, душа и дух е свързан с цялото човечество. Онези сили, които работят в него, работят и в Цялото. Затова не е безразлично, какво мисли, чувства и върши човек. Това се отразява върху живота на Цялото.
Ако ние се стремим към чист и свят живот, този стремеж се предава по онези вътрешни
пътища
на човечеството.
Когато се молим, пеем, учим и работим, този стремеж в нас се предава на всички; той влиза като добър подтик в общия живот. Това е една от вътрешните работи на школата - на учениците по цялата земя. Работата, която те извършват в себе си, онези задачи, които разрешават, представят вече добри възможности за другите човеци - братя, и те да ги разрешат. Учителят често даваше общи задачи, наряди, упражнения, обща духовна работа, размишления и молитви, макар и малки наглед, обаче, когато се изпълняват със съзнание, с вяра, с любов, те дават чудни резултати. Чрез тях могат да се внесат много добри подтици в душата на човечеството.
към текста >>
42.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези деца, чрез своите невидими
пътища
и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя.
А тази Истина за него бе Словото на Учителя. Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя. Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период.
Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези деца, чрез своите невидими
пътища
и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя.
Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно. Четвъртият период е време на изпитанието на човешката душа след срещата си с Бога, изпита, който трябва да издържи и чрез плът и кръв да защити чрез живота си идеите на школата, дадени чрез Словото на Божествения Дух от Учителя. А това е периодът от 1945 г. до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник. Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя.
към текста >>
43.
4.06. Силата на идеите и силата на вярата
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Търси нови
пътища
да мине границата и да се махне от преследването на полицията.
Казваше се Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като иска да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност.
Търси нови
пътища
да мине границата и да се махне от преследването на полицията.
Но понеже бивал и чувал за Петър Дънов много неща от много хора, както и от свои близки, и решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива при Него и Му разказва всичко. Учителят му казва: „Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " „Но има охрана", отвърнал той.
към текста >>
44.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят
пътищата
са широки, а в духовния свят
пътищата
са чрезмерно тесни.
Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение.
Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят
пътищата
са широки, а в духовния свят
пътищата
са чрезмерно тесни.
Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете.
към текста >>
45.
6.24. Пред прага на мъдростта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички
пътища
да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието.
Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот.
Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички
пътища
да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието.
Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора.
към текста >>
46.
6.32. Синът на Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И след това му се отвориха
пътищата
в целия свят, след 1945 г., когато комунистите бяха сложили възбрана за напускане на страната.
Никой един от нашите музиканти на Изгрева нямаше тази способност. И да се запишат тези песни, да се нотират, до голяма степен се дължеше на Асен Арнаудов. Включително и за записване на Паневритмията. Учителят обръщаше специално внимание на неговата подготовка. Дори стана причина той да отиде и да завърши в Мюнхен обучението си на арфа.
И след това му се отвориха
пътищата
в целия свят, след 1945 г., когато комунистите бяха сложили възбрана за напускане на страната.
към текста >>
47.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят е взел голяма роля за разпространението на този теософски „Орган на Звездата" по неговите невидими
пътища
и с неговите невидими служители, за да може теософията действително да стане и да упражни едно голямо влияние в интелигентните среди в Европа.
Движеха се в рамките на една модерна теология, но не и на една наука и то, с по-дълбока мисъл, която се освобождава от формите. Те не бяха опоненти на Учителя. Не бяха нито за, нито против, т.е. те държаха едно неутрално поведение. Софрони Ников - водачът на теософите в България, при един разговор с Георги Куртев от Айтос бе му казал на ухо, че лично, в разговор Кришна Мурти му казал, че Мировият Учител е в България, и че Той се казва Петър Дънов.
Учителят е взел голяма роля за разпространението на този теософски „Орган на Звездата" по неговите невидими
пътища
и с неговите невидими служители, за да може теософията действително да стане и да упражни едно голямо влияние в интелигентните среди в Европа.
Това и стана. Но когато теософите решиха да провъзгласят Кришна Мурти за втори Христос, то Учителят се намеси и изпрати своя посланик при него, да го предупреди. Това беше Магдалена Попова, за която говорихме. Кришна Мурти се отказа да става Миров Учител. Той излезе честен човек.
към текста >>
48.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени
пътища
в своето развитие.
А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави.
И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени
пътища
в своето развитие.
Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла. Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви конкретни обществени насоки.
към текста >>
49.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това са
пътищата
на Посветените.
До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки. Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източният и западният окултизъм. Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката. Петото стъпало - любовта е кондензиран Дух. И най-сетне шестото стъпало - Духът е проява на Бога.
Това са
пътищата
на Посветените.
Последните две стъпала - петото и шестото, са достояние само на Великите посветени. И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията. Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е.
към текста >>
50.
6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те си вървят по невидими
пътища
.
Те съществуват и ще съществуват. Няма сила, която да попречи да не се стреми електричеството към магнетизма и магнетизмът към електричеството. Така е и с мъжа и жената. Всички онези теории не са състоятелни. Това са въпроси вътрешни у човека, които не се решават с рецепти.
Те си вървят по невидими
пътища
.
Затуй когато в братството се говори за отношението между мъжа и жената, тези неща не са много ясни. Затова написах специална глава - за мъжа и жената: „Шестата култура - мъжът и жената" в книгата „Световна астросоциология", издадена в Париж, 1972 г.
към текста >>
51.
6.58. БУРНИ АСПЕКТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Лицето му беше бледо, очите му като че не бяха фокусирани в образите на физическия свят, но техният блясък се плъзгаше по незнайните
пътища
на хиперболичните линии.
Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов. Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико търпение - качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта. Тези описани моменти ще ни поставят в онези метапсихични състояния, когато човек вече напуща своя сетивен свят и навлиза в едни области, където само интуицията усеща, но зад нея трябва да се събуди окото на ясновидеца, за да види, чрез образите и техните отношения на физическия свят, онази функционалност между далечното минало, настоящето и да прозре в неизвестността на бъдещето. С тази малка забележка ще продължа да разказвам този епизод с Учителя. Той съвсем спокойно ме покани да седна на трапезата да обядвам.
Лицето му беше бледо, очите му като че не бяха фокусирани в образите на физическия свят, но техният блясък се плъзгаше по незнайните
пътища
на хиперболичните линии.
След като се наобядвахме, качихме се в една удобна 6-местова лека кола. В нея бяхме Учителят, брат Борис Николов, брат Боян Боев, брат Галилей и аз, а сестра Мария остана в малката вила - тя беше домакинята на този дом, където Учителят често правеше посещения. Леката кола ни заведе на ул. „Опълченска" 66. Хазайката на тази къща - Гина Гумнерова, както изтъкнахме в предшестващите глави, беше една от артистките в малкия кармичен триъгълник; след третото действие тя замина за отвъдния свят.
към текста >>
52.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Съществата, които населяват космичното пространство, съществата, които населяват различните слънчеви системи за нас са невидими, защото не сме влезли в досег с тях, нямаме
пътища
за съобщение.
Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при Тях, Те ще ви приемат в Своите жилища с такава братска любов, за която вие нямате представа. Безкрайни са възможностите на Космичния живот.
Съществата, които населяват космичното пространство, съществата, които населяват различните слънчеви системи за нас са невидими, защото не сме влезли в досег с тях, нямаме
пътища
за съобщение.
Новата раса не само ще навлезе в материалните области на космичното пространство, но същевременно и в духовните му сфери. „След днешните събития ще има много повече представители на шестата раса, тогава тя ще стане по-активна и ще започне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света, тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всяко насилие". От друга страна,ще дойдат важни научни постижения.
към текста >>
53.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И аз, в дълбочината на душата си, търсих всички възможни
пътища
тя да излезе от печат.
С тази книга е същото. Има и от единия и от другия мед. След 1945 г. не можеше да се отпечатат книги. Трябваше специално разрешение.
И аз, в дълбочината на душата си, търсих всички възможни
пътища
тя да излезе от печат.
Тогава аз имах един висок пост в държавата, изпълнявах важна служба, бях директор в Министерството на финансите. Тази дирекция, която оглавявах, тя изготви клаузите по финансовите въпроси за мирните договори след 1945 г. След туй кредитирахме фабриките преди да бъдат национализирани, а след като ги национализираха тя имаше за задача да изготви законите за самоиздръжка на предприятията. Това падна на моите плещи. За мен беше голяма изненада да изпълнявам този пост, защото нямах такива амбиции.
към текста >>
54.
6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави
пътища
на доброто".
Както Бялата ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии. Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери. И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта. Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена. Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели.
Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави
пътища
на доброто".
В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство. Тук е мястото да изтъкна една много силна характерност между двете ложи, която характерност може да я схване само погледът на посветения. И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото. Разликата е само тази, че Лявото посвещение, по-скоро неговите представители, използват общите енергии за своя лична полза, докато представителите на Бялото братство ги използват за другите.
към текста >>
55.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Онези Сили, които влезнаха в него, го водеха по познати
пътища
на провала.
През 1981 г. бях в Бургас и в присъствието на двете му братовчедки - Кралеви, го предупредих, че трябва да коригира поведението си. Казах му и как да го направи. Не ме послуша. След това тръгна по своя път и стана пациент на психиатрията.
Онези Сили, които влезнаха в него, го водеха по познати
пътища
на провала.
Не работеше. Дори се опитваха да му осигурят някакви помощи от Социални грижи. Беше му отпусната една такава помощ и той трябваше да отиде да се подпише и да прибере сумата. Но не искаше да стори това, да се подписва. Тогава заангажираха Ангел Димитров, Данаил Жеков и Марийка Марашлиева да се подпишат тримата като пълномощници, за да вземат отпусната сума и да я приберат.
към текста >>
56.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Защото
пътищата
, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек".
А последователите на Учителя Петър Дънов се придържат към думите Му. В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г. същата статия продължава, написана от Сава Калименов. „За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем.
Защото
пътищата
, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек".
„За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов.
към текста >>
57.
3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
По онези невидими
пътища
чрез които бяхме посети ние прииждахме в Школата му в разстояние на 22 години.
А другото, че четеш, че слушаш, че одобряваш чутото и прочетено понеже си в присъствието на аурата на Учителя това е само твоя привилегия. Онези от вас, които не сте срещнали Учителя, както по съборите, така и по време на Школата то вие ще го срещнете в Словото му. А ще се доближите до него чрез Словото му в неговите беседи, а дали ще го срещнете в Словото му това зависи от вас и от вашето съзнание дали ще може да се запали една малка искра във вашето съзнание от Словото на Учителя да се пробуди то и да преминете в онзи път на ученика, където трябва да прилагате неговото Слово. Ние се срещнахме с Учителя по различно време. Той лично ни издирваше като че ли бяхме посети като семена в браздите в българската нива и дойде време да израснем като житни класове.
По онези невидими
пътища
чрез които бяхме посети ние прииждахме в Школата му в разстояние на 22 години.
Всеки дойде по своето си време в онова време, в което бе посят в българската нива, за да може в строго определено време да порасте и да дойде в Школата на Учителя. А следващият момент бе да се определи. Това не беше само личен въпрос, но това бе съдба. В първите събори Учителя изпращаше лични покани, тези лични покани ги изпращаше и за младежките събори. Учителят викаше учениците си да дойдат и да учат и да влезнат в Школата му.
към текста >>
58.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми
пътища
и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно.
Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати. Аз се завърнах, но не казах нито дума. Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в зъбите на някой вълк.
Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми
пътища
и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно.
Това и стана. Това беше моя победа. Това бе победа на Учителя, това бе спасение на една душа от едно бъдещо отклонение и спасяване на един дом от разруха и разрушение. На следващия ден отидох да благодаря на Учителя, той ми каза: „Ти си свързана с духове близки на вашето семейство. Те като виждат, че си малко по-забогатяла уловили са те тебе и постоянно ти внушават разни мисли.
към текста >>
59.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Но и този салон изчезна, стопи се по невидимите
пътища
.
Там ще седнеш и ще чакаш докато премине нощта. Това значи да се учиш на търпение. Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните философи да си сформират убежденията. Затова е необходимо да имаш часове на размишление и съзерцание през деня. Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните форми са само проявление." От 1924 година се преместихме на улица „Оборище" в сграда, която бе направена от Братството в двора на Иван Радославов.
Но и този салон изчезна, стопи се по невидимите
пътища
.
Продадоха го предприемачите, които изиграха братята заради тяхното невежество и непослушание. При тези първи салони се нареждахме като шпалир, Учителят минаваше покрай нас, кимваше с поглед и всички се радвахме, бяхме щастливи. Това беше времето на едно на големите изявления на Духа, когато голямото благословение се изливаше върху нас. Тогава изживяхме необикновени състояния, защото по това време Духът се изявяваше и ние не бяхме само слушатели, но ние се хранехме от Словото на Учителя.
към текста >>
60.
22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА
,
,
ТОМ 5
Като излезеш вън въжето по други
пътища
ще върви.
След тебе като дойде друг и пие той също ще е пръв. Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето.
Като излезеш вън въжето по други
пътища
ще върви.
Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това.
към текста >>
61.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
Тази сила бе дошла чрез Духа, който се изсипа отгоре върху мен и това беше благословението, препратено по невидими
пътища
от Учителя.
Отивам аз на лекции в консерваторията цялата потисната и изтерзана и изведнъж една вълна с голяма сила ме облива отгоре, надува ме отвътре като балон, вдига ме и ме укрепва отвътре и аз се изправям на стола с облекчение и се оглеждам наоколо. Никой не забеляза промяната в мен. Казах си: „Ето го благос-ловението на Учителя и на Бога". Тази вълна, която ме поде отвътре и ме крепи и укрепваше много време и ми помогна да устоя на много кармични развръзки в семейството ми. Всички се учудваха, че вместо да ме смажат и да ме накарат да капитулирам, аз се въздигах чрез сила отвътре и отстоявах, и защитавах още по-ревностно пътя си в Учението.
Тази сила бе дошла чрез Духа, който се изсипа отгоре върху мен и това беше благословението, препратено по невидими
пътища
от Учителя.
Друг път бях също така в едно тежко състояние, убита духом и Учителят се приближи към мене, сложи ръката си върху главата ми и рече: „Не знаеш ли какво е казал Христос? Блажени нажалените и страдующите, защото те ще се утешат", (Матея, гл. 5, ст.4) Изведнъж цялото ми състояние на потиснатост у мен и вън от мен изчезна. Изпари се изведнъж и се почувст- 145 10. Изгревът... , т.
към текста >>
62.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ
,
,
ТОМ 5
Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни
пътища
, за да се приберат в София.
Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът се загаси, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички.
Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни
пътища
, за да се приберат в София.
Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни.
към текста >>
63.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Тази мисъл тръгваше по невидимите
пътища
и жици и отиваше там, за където бе предназначена.
По този повод той ми каза: „Аз пълните гърнета на пазаря не ги изнасям и не ги показвам". Затова много от големите опитности на учениците от Школата бяха някакси забулени в тайна. А той лично е криел от погледите на мнозинството добрите и верни ученици и ги е поставил по-настрани, за да бъдат запазени. По време на войната и на всички политически и исторически събития в България винаги до Учителя стоеше някой брат или сестра и именно пред тях Учителят изричаше не пророчества, а изричаше Съдбата на света. Техните съзнания и техните мозъци бяха невидимите микрофони, които поемаха, предаваха и пренасяха мисълта на Учителя като Божия Воля на земята.
Тази мисъл тръгваше по невидимите
пътища
и жици и отиваше там, за където бе предназначена.
Тази мисъл организираше, задействуваше в направление дадено от Словото на Учителя. След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той предопределяше съдбините на света. Някои ги написаха и те станаха достояние на останалите. Те бяха опитности от такъв порядък, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост. Понякога някои си задаваха въпроси защо Учителят е казал тези неща на строго определени хора.
към текста >>
64.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
Гледах, гледах и се питах какъв ли е същинския живот на земята и какъв е невидимият живот, който се ожитворява по невидими за нас
пътища
, но винаги се изявява чрез форми, но по такъв начин като формата съответствува на всяко едно поле там, където се изразява този живот.
Като погледнеш тези очи, те могат да ти говорят и чрез тях да ти нашепват много неща. А телата им са прозрачни, леко очертани силуети като човешки тела, но прозрачни, все едно, че гледаш контурите на сапунен мехур, направен при духането му с тръбичка така когато си играеха децата и надуваха и изпускаха кълбета сапунени мехури. Това е един опит и забавление на малките деца като разтворят сапун във вода, направят сапунена вода, поставят една тръбичка, след това я дигат, надуват я и от там излизат сапунени мехури. Ето така ми изглеждаха тези същества, но имаха очи. Техните тела бяха продълговати като човешки, без никакви органи, а само с очи, които говорят.
Гледах, гледах и се питах какъв ли е същинския живот на земята и какъв е невидимият живот, който се ожитворява по невидими за нас
пътища
, но винаги се изявява чрез форми, но по такъв начин като формата съответствува на всяко едно поле там, където се изразява този живот.
Ние като хора не обръщаме внимание колко форми живот съществуват на земята. Знаеме, че има минерален свят, растителен, животински и човешки свят, а тези четири свята имат милиони и милиарди форми на проявление. Разнообразието и единството на формите на тези четири свята се осъществява само чрез Духа, който ги обединява със Силата на живота наречена Любов. Затова се казва, че Бог е Любов. Любовта като Сила се изявява само в свръхсъзнанието, в Божествения свят, но като изявление на Духа в Сила тази сила се проектира в другите светове като живот за тези форми.
към текста >>
65.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими
пътища
.
Учителят се съгласи. А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка. Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи.
Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими
пътища
.
Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък. Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички.
към текста >>
Та, невидими са
пътищата
на хората, решили да служат на Бога.
Тогава тя помолва Учителят да я изпрати в някое семейство, за да работи там за Бога, но не за пари и за заплата. Тогава Учителят извиква една сестра и й нарежда, „Заведи я при Марийка и кажи, че аз я изпращам. Ако иска Марийка може да я вземе при себе си". Ето по такъв начин тя дойде при мене, а аз вече я чаках шест месеца. Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех.
Та, невидими са
пътищата
на хората, решили да служат на Бога.
Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога. Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието.
към текста >>
Та, невидими са Божиите
пътища
, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та,
пътищата
- човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога.
Тогава Учителят извиква една сестра и й нарежда, „Заведи я при Марийка и кажи, че аз я изпращам. Ако иска Марийка може да я вземе при себе си". Ето по такъв начин тя дойде при мене, а аз вече я чаках шест месеца. Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех. Та, невидими са пътищата на хората, решили да служат на Бога.
Та, невидими са Божиите
пътища
, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та,
пътищата
- човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога.
Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието. Завещание Днес, на 13 май 1974 г.
към текста >>
66.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими
пътища
.
Учителят се съгласи. А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка. Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи.
Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими
пътища
.
Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък. Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички.
към текста >>
Та, невидими са
пътищата
на хората, решили да служат на Бога.
Тогава тя помолва Учителят да я изпрати в някое семейство, за да работи там за Бога, но не за пари и за заплата. Тогава Учителят извиква една сестра и й нарежда, „Заведи я при Марийка и кажи, че аз я изпращам. Ако иска Марийка може да я вземе при себе си". Ето по такъв начин тя дойде при мене, а аз вече я чаках шест месеца. Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех.
Та, невидими са
пътищата
на хората, решили да служат на Бога.
Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога. Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието.
към текста >>
Та, невидими са Божиите
пътища
, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та,
пътищата
- човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога.
Тогава Учителят извиква една сестра и й нарежда, „Заведи я при Марийка и кажи, че аз я изпращам. Ако иска Марийка може да я вземе при себе си". Ето по такъв начин тя дойде при мене, а аз вече я чаках шест месеца. Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех. Та, невидими са пътищата на хората, решили да служат на Бога.
Та, невидими са Божиите
пътища
, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та,
пътищата
- човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога.
Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието. Завещание Днес, на 13 май 1974 г.
към текста >>
67.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Така бях спряна отвътре, за да не се отклоня по други
пътища
.
" Аз не му обясних какво ми се е отнело, но той разбра веднага защо съм отишла, а пък аз от своя страна не исках да му губя времето и да му разказвам цялото си състояние, след като музикалната вълна и вдъхновение у мен беше изчезнала. Учителят ми каза: „Ще се върне". „Кога? " „След време. По-късно ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Като влезнах в Школата на Учителя, влезнах в друго русло. Иначе щях да отида в света и затова невидимия свят ме спря отвътре, спря, завъртя крана на онази музикална вълна, която течеше у мен и всичко спря.
Така бях спряна отвътре, за да не се отклоня по други
пътища
.
В този период на моето музикално извисяване наблюдавах как всички замираха и ме слушаха. Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко момиче, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено. Беше фантастично, но чувствувах, че у мен беше слезнала от горе от висините някаква музикална река, която течеше през мен и се разливаше над останалите. Всички замираха да ме слушат, но след като беше спрян и завъртян този кран над мен музикалното вдъхновение пресекна и аз изгубих дарбата си да изпълнявам с вдъхновение. По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и пръстите ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите.
към текста >>
68.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
А да си имате работа с прости хора и с простотията, която иска да те яхне като муле и та де подкара по магарешки
пътища
от това по-голямо наказание няма в света.
Други няма. Учените, които бяха изпратени да дойдат при мен не дойдоха и останаха в света и затова Господ събра неуките, простите, клосните, сакатите и ги доведе при мене и аз да им бъда Учител. А учените, интелигентните останаха в света и той Светът сега им е учител наместо всичко това да бъде обратното - неуките и простите трябваше да отидат в света и света да ги учи и образова, а учените трябваше да дойдат при мен да учат духовното знание". Тогава се засрамих и се прибрах у дома. Щом Учителят и Бог ги търпи та какво оставаше за мен - и аз ще ги търпя.И търпях цял живот.
А да си имате работа с прости хора и с простотията, която иска да те яхне като муле и та де подкара по магарешки
пътища
от това по-голямо наказание няма в света.
Всички се изтрайва, но да те яхне простотията и ти да й служиш това е задача за велики хора да я разрешават, а не за мен обикновената. Та по това време започнаха да ме хокат, да ме хулят, защото се дразнеха, че има някой с друго мнение, което не само се различава от тяхното, но и показва, че някой може да е и над тях. Това ги вбесяваше и ме хокаха. Ще кажете, та нали това е школа на Любовта? Да, това бе школа на Любовта, но тя беше на Учителя тази Школа и той там изявяваше тази Мирова Любов и Космическа Обич, но за нас това беше училище, където всичко, което беше у нас, което носехме у себе си трябваше да го обучаваме и да го облагородяваме.
към текста >>
69.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими
пътища
да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата.
Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея". Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата.
Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими
пътища
да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата.
Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това.
към текста >>
70.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Пътищата
на онези, които дойдоха при нас бяха различни, някои от тях дойдоха, заеха своето място и станаха ученици на Школата.
И тогава Учителят споменава, че истинските наши деца са на друго място и тогава разбрахме, че не винаги от братските семейства ще има последователи. Това нещо ние го опитахме, видяхме и разочарованието бе също много голямо. Тези деца от Изгрева отидоха в света, а пък света изпрати при нас други деца, които се оказаха, че са наши деца, родни по дух, макар че бяха различни по плът и не бяха родствени по плът и кръв с нас. Но Духът е онзи, който обединява. И сега като си спомням с какво голямо внимание сме обграждали братските деца като смятахме, че това са деца на шестата раса и какво ли още не, то направо се усмихвам с огорчение.
Пътищата
на онези, които дойдоха при нас бяха различни, някои от тях дойдоха, заеха своето място и станаха ученици на Школата.
Сега ще ви. разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка. Тя беше дъщеря на ръководителя на Братството в Нова Загора -Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя.
към текста >>
71.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Ако подадеш ръка да го извадиш на прав път - има смисъл, но ако го заведеш по криви
пътища
- няма смисъл.
Имаше и се създаваха връзки, които Учителя не одобряваше. Имаше такива, на които той си даваше съгласието, но всеки случай беше отделен за себе си и не се подвеждаше под общ знаменател и да се обобщава с някакви думи и да важи за всички. Отидох веднъж и го питам за връзката между братя и сестри. Той каза: „Не е грешка да пипнеш един човек, но важно е за какво го пипаш, с каква цел и с какво чувство". Ако искаш да му помогнеш да го извадиш от някъде където е паднал тогава това пипане има смисъл.
Ако подадеш ръка да го извадиш на прав път - има смисъл, но ако го заведеш по криви
пътища
- няма смисъл.
И с какво чувство го пипаш. Има ли вътре в себе си чистотата, за да се доближиш до едно същество и до една душа. Ето това е важното". Имаше на Изгрева една сестра - Райна Калпакчиева. Имаше и един морски офицер, който след едно корабокрушение кораба му засяда часове в северните морски води, едвам се спасява от ледената вода, връща се в България и заболява.
към текста >>
72.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Та
пътищата
на хората и на човеците са различни.
Учителят я изчакал и след малко казал: „Не знаеш ли какво е казано, че на мен целуваш ръце? Бог е Дух и тия които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". Жената става, сълзи текат от очите й, благодари и леко с благоговение се отдръпва в страни, Учителят става от местото си, приближава се към една сестра и казва: „Рекох, почерпете жената с чай и я нагостете, защото дълъг път я чака". Сестрата я подканя, донася чай, сладкиши, започва се разговор и жената дето е тръгнала на поклонение пред Господа разправя целият проведен разговор с Учителя. А пък онази сестра дето поднесе чая и бисквитите беше моя милост.
Та
пътищата
на хората и на човеците са различни.
Ето защо Учителят веднъж ми каза: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". Аз стоях зашеметена: „Защо, Учителю". „Защото така искам" беше неговият отговор. И не разбрах защо. И не можах да разбера нищо от това негово изказване.
към текста >>
73.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то
пътищата
Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек.
И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога. Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока. Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него.
Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то
пътищата
Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек.
Когато човек постави живота си за Бога, постави силите си в служение за Бога, то Бог съдействува в пътищата му. А как става разплащането? Това, което тук на земята е множество, горе на Небето е единица. И онова, което горе на Небето е единица, тук долу на земята е множество. Това е принципът на Божествения Дух, принципът на множеството и на единството обединени в едно.
към текста >>
Когато човек постави живота си за Бога, постави силите си в служение за Бога, то Бог съдействува в
пътищата
му.
Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога. Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока. Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него. Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то пътищата Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек.
Когато човек постави живота си за Бога, постави силите си в служение за Бога, то Бог съдействува в
пътищата
му.
А как става разплащането? Това, което тук на земята е множество, горе на Небето е единица. И онова, което горе на Небето е единица, тук долу на земята е множество. Това е принципът на Божествения Дух, принципът на множеството и на единството обединени в едно. Ако ти с целият си живот и сили посветиш на Бога онова, което ти даваш като множество при него отива като единица там горе и като дойде да се разплаща кармата ти ще платят с единица, което долу на земята е множество и ще се задоволят всички изисквания на кармата ти и така ще се освободиш.
към текста >>
Това е онзи израз, в който се казва, че Бог съизволява в
пътищата
на праведния.
Това, което тук на земята е множество, горе на Небето е единица. И онова, което горе на Небето е единица, тук долу на земята е множество. Това е принципът на Божествения Дух, принципът на множеството и на единството обединени в едно. Ако ти с целият си живот и сили посветиш на Бога онова, което ти даваш като множество при него отива като единица там горе и като дойде да се разплаща кармата ти ще платят с единица, което долу на земята е множество и ще се задоволят всички изисквания на кармата ти и така ще се освободиш. Значи горе на Небето ще заплатят със златна единица, а тя долу ще плати с хиляди левове и ще ти изплати кармата.
Това е онзи израз, в който се казва, че Бог съизволява в
пътищата
на праведния.
Имаше един случай, на който съм присъствувала, но не съм била уведомена за него. По-късно го разправяха на Изгрева, за да покажат другата страна на случая, че е имало голяма, страшна и хилядолетна карма. И че някой бе в плен на тази карма. И че пленникът на тази карма бил Борис, а пък аз съм го впримчила в мрежите си посредством тази карма. Че ако е бил впримчен в мрежите на тази карма аз не съм я изплела, а той си я е изплел.
към текста >>
Само онзи, който положи живота си за Бога има неговото съдействие да го насочи и постави в един от
пътищата
Господни, за да го заведат при Бога.
една карма чакаща разрешение. Човек може да има велики опитности в живота си. Опитностите не разрешават главният въпрос. Важното е какво човек е направил от себе си, около себе си и за себе си. В живота е важно какво е направил, как е използвал живота си на земята.
Само онзи, който положи живота си за Бога има неговото съдействие да го насочи и постави в един от
пътищата
Господни, за да го заведат при Бога.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Ако реката тече през една област дето всичко е изсечено и слънцето грее то тя ще пресъхне. За да не пресъхва реката трябва да засадиш колкото се може повече дръвчета и да израснат та да засенчат мястото. Трябва постоянно да садиш добри и разнообразни мисли. Да кажем имаш един приятел, когото обичаш и не можеш да се отделиш от него.
към текста >>
74.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА Та чудни бяха човешките съдби, чудни бяха
пътищата
на братята и сестрите, а още по-чудновати бяха техните стъпки.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА Та чудни бяха човешките съдби, чудни бяха
пътищата
на братята и сестрите, а още по-чудновати бяха техните стъпки.
Защо чудновати ли? Защото те бяха дошли на Изгрева и вместо всичко да положат в ръцете на Бога, в ръцете на Учителя, те си правеха кой каквото си поиска и своеволничеха по отношение на своите съдби и се отнасяха пренебрежително към собствената си карма както и с кармата на другите около тях и с това объркваха както своят живот, така и с поведението си пречеха на другите и накрая се пречеше на нормалния ход на Школата. А колко бе лесно да отидат при Учителя и да му поставят проблема си и да го питат. По-лесно не можеше да се измисли и по-лесно не съществуваше. Но да отидат при Учителя това означаваше да се определят вътрешно, че ще вървят в пътя на Школата.
към текста >>
75.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Аз ходя в
пътищата
Му, върша Волята Му, слушам Граса Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него.
От там изпраща писма - лични и общи. Ето едно от тях: „До всички приятели Варна, 14.Х.1917 г. Аз опитах Българския народ и духовенството му, имат ли Любов към Бога. За Мене Истината сега е ясна. Господ е с Мене.
Аз ходя в
пътищата
Му, върша Волята Му, слушам Граса Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него.
Велико и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „А3 ГО ПОЗНАВАМ", казва Христос. „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни, чрез даденаго нам Духа Святаго". Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз Ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив и благоутробен.
към текста >>
76.
168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Оттук идваше поуката, че всяко същество си има свой определен път и никой не трябва да пречи на другиго да извърви пътя си, защото всички
пътища
водят към Бога.
А Учителят си сложил ръцете на лицето и се смее. Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците. Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение. Разбирахме, че в света, в който живеем е пълен само със същества и че в този свят има места за всички. А ние трябва да пазим вътрешната хармония, за да може всеки да се движи по своята орбита и да не пресича пътя си и да не се сблъсква с някое същество, което също се движи по своята орбита.
Оттук идваше поуката, че всяко същество си има свой определен път и никой не трябва да пречи на другиго да извърви пътя си, защото всички
пътища
водят към Бога.
А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с вътрешна чистота и с правилна външна обхода. След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето.
към текста >>
77.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и
пътищата
към Истината, Мъдростта и Любовта.
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно.
Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и
пътищата
към Истината, Мъдростта и Любовта.
Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа.
към текста >>
78.
197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Изводът е един: неведоми са
пътищата
Господни.
Но дойде 9.! Х.1944 г., комунистите дойдоха на власт и този професор бе изхвърлен от Университета и за да си изкарва хляба отиде да работи в една фабрика, С него работеха и наши съмишленици, които също нямаха по онова време работа. Постепенно той прозря истината за това учение и започна да чете беседи на Учителя Дънов, И накрая ще резюмираме с две изречения: онези, които от начало бяха врагове на Учителя след това станаха сподвижници и последователи на това учение. А онези, които бяха поддръжници на това учение като Иван Толев, впоследствие станаха върли врагове на Учението на Учителя. Какви са изводите?
Изводът е един: неведоми са
пътищата
Господни.
към текста >>
79.
198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Нам са познати всички лукави
пътища
на дявола.
В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха. Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората. Сегашното положение е сянка на бъдещето. Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като пеперуди. На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на пеперудите соковете на красивите цветя.
Нам са познати всички лукави
пътища
на дявола.
Само, че неговите лъжи в Царството Божие не минават. Висок трябва да бъде идеала на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лукът на Египет, но да се стреми към обетованата земя, ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам, где ги няма в светът? Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на Богатия и на Лазара, но той разрешава живота по два начина. Аз желая Вие да носите светлина в църквата, а не тъмнина. Моят привет на двама Ви.
към текста >>
80.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Мистикът не се движи към Бога по отъпкани
пътища
.
Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението.
Мистикът не се движи към Бога по отъпкани
пътища
.
Там са изключени всякакви владици и попове и за това пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, глава е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове. Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви. Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези жестокости ги е вършила само католическата църква. Това, което българите са теглили от гръцкото православие, ще го помним на вечни времена. Чрез това.
към текста >>
81.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите
пътища
са неизследими, иди си с мир!
И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин.
Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите
пътища
са неизследими, иди си с мир!
" Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите!
към текста >>
82.
215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА
,
,
ТОМ 5
Но
пътищата
им се разделиха.
Дигна пръст и каза: „Ако един брат си играе с чувствата на една сестра, то той ще отговаря". След беседата Жорж разбра, че това се отнася до него. Стана му неловко и от Учителя, че говори за него и за случая, на който ние всички присъствуващи знаехме, че това се отнася именно за него. Отиде настрана в клека, седна и много мисли. Не зная накрая какво измисли и какво решение взе в себе си.
Но
пътищата
им се разделиха.
Дафинка пое своя път и в него срещна други хора, които също я огорчиха. Отидох при Учителя и го запитах защо се дойде до такава развръзка с нея. Каза ми: „Дафинка обича да се осигурява в света. Ти макар че мислиш като нея, не се нареждаш сама. У тебе има аристократизъм.
към текста >>
83.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА
,
,
ТОМ 5
Това беше груба грешка и този, който му я внуши тази идея още от самото начало го поведе по кривите
пътища
на непослушанието към Учителя.
Когато Жорж се разболя аз питах Учителя какво ще-стане с него. Учителят вдигна глава от масата си и строго ми каза: „Жорж трябваше да вземе дипломата си и да работи с нея". А той най-демонстративно не отиде дори да си я прибере и тя остана там във факултета. Не пожела да си я вземе. Второ, не пожела да работи с тази диплома, която му осигуряваше професия.
Това беше груба грешка и този, който му я внуши тази идея още от самото начало го поведе по кривите
пътища
на непослушанието към Учителя.
След като го погребаха, Учителят каза: „Жорж можеше и да не си замине, но се излъчи и не можа да се върне в тялото си, защото в последните дни все се е излъчвал. Много хора така си заминават без да им е дошло времето за това". Аз стоях втрещена пред Учителя. Не можех да проумея нищо. Проумявах само колко е малко нашето знание по тези въпроси и колко е много нашето непослушание към Учителя.
към текста >>
84.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА
,
,
ТОМ 5
Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше пред нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични
пътища
да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него.
По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това. И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра.
Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше пред нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични
пътища
да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него.
И всичко това се движеше и се определяше от Духът Господен, който бе в Учителя. Третото място до Учителя зае Марийка. На мен не ми беше приятно това. Не се съгласявах отначало, дори се борех по едно време с това. Но този въпрос бе разрешен от мен самата и аз трябваше да направя избор и го направих.
към текста >>
85.
237. ОБУЩА ЗА ПАША
,
,
ТОМ 5
Минат два-три дни, отдъхнеш си и отново идва изпита по своите видими и невидими
пътища
.
А Учителят ги бе дал в Словото си. Та остана да се проучава Словото му от идното човечество. Ние бяхме живите въглени на този огън и трудно можехме да се справим всеки един по отделно. А що се касаеше за даване на пример някому, то това беше невъзможно. Ние бяхме непрекъснато подлагани на изпити.
Минат два-три дни, отдъхнеш си и отново идва изпита по своите видими и невидими
пътища
.
Случи се отново едно недоразумение между мен и Паша и отивам при Учителя. Рече ми: „На Пашината любов едно й недостига. Тя има добро желание да помага и е услужлива, но като види, че е останала излъгана веднага се отдръпва. И тя се чувствува самотна. Тя страда от това, че никой не я разбира.
към текста >>
86.
238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША
,
,
ТОМ 5
Савка навлезе в една посока, където се разглези като малко дете, заобиколи се с хора и приятели и поклонници, които я тачеха като първа ученичка, а пък другата - Елена, се завлече по други
пътища
, по
пътища
любовни.
Възрастните братя бяха много мудни в това отношение. Те не разбираха, пък и останалите около тях също, че времето за печат ще изтече и че няма да има други условия. Те мислеха, че това време ще продължи вечно. Не се съобразяваха с думите на Учителя, който многократно бе повтарял: „Бавно се печати. Побързайте". Паша беше натоварена много, защото хем дешифрираше, хем редактираше, макар че и другите помагаха, но то само на думи помагаха.
Савка навлезе в една посока, където се разглези като малко дете, заобиколи се с хора и приятели и поклонници, които я тачеха като първа ученичка, а пък другата - Елена, се завлече по други
пътища
, по
пътища
любовни.
Така че Паша остана сама. Веднъж присъствувах при Учителя и там Паша четеше беседите, които беше редактирала. Аз слушам и Учителят също слушаше внимателно. По едно време Учителят намръщи вежди и пита: „Какво, какво Паша? ". Паша повтори изречението.
към текста >>
87.
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите
пътища
!
Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна. Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна. Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя.
Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите
пътища
!
" Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете пътищата Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово. Божествен път е това - път на ученика". Веднъж Учителят среща Игнат Котаров, който се разхождаше по Изгрева по къси панталони с голи бедра и колена. Учителят му се скара строго, а той вдига рамене в недоумение. Учителят тогава вдигна бастуна си и направи крачка към него.
към текста >>
" Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете
пътищата
Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово.
Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна. Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна. Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя. Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите пътища!
" Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете
пътищата
Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово.
Божествен път е това - път на ученика". Веднъж Учителят среща Игнат Котаров, който се разхождаше по Изгрева по къси панталони с голи бедра и колена. Учителят му се скара строго, а той вдига рамене в недоумение. Учителят тогава вдигна бастуна си и направи крачка към него. Игнат побягна, като стрела се втурна в бараката си.
към текста >>
88.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Случи се същото както по времето на Христа когато поканените не дойдоха на сватбата на младоженеца и той изпрати слугите си да викнат от
пътищата
всички клосни, сакати и просяци.
Но трябваше да имаме образование, за да бъдем готови за Школата му. Тя не е за невежи, за необразовани и за прости хора. Тя е за високоинтелигентни човеци с висок образователен ценз. А че през годините надойдоха необразовани хора това се случи, защото онези образованите от града не дойдоха и онези, които бяха изпратени от Невидимия свят да бъдат в Школата на Учителя. Не дойдоха и тяхното място се оказа празно и на това освободено място влезнаха обикновените, прости, неуки и необразовани хора.
Случи се същото както по времето на Христа когато поканените не дойдоха на сватбата на младоженеца и той изпрати слугите си да викнат от
пътищата
всички клосни, сакати и просяци.
И тук на Изгрева се случи същото и неуките преобладаваха в някои години и те искаха да дават тон, да управляват и да насочват братския живот. А онзи, който е запознат със Словото на Учителя ще разбере; че тези неща са несъвместими. Но за някои хора бяха съвместими и си правиха опити, с които затрудняваха и Учителя, и объркваха всичко. Това е един окултен закон, за който споменава и апостол Павел като казва, че езичниците приеха Христа, защото заеха онези места, които бяха опразнени от юдеите та по този начин и тук на Изгрева се попълниха опразнените, незаети места, за да се попълни определеното число. И тук се случи същото за голяма жалост и за голямо затруднение на Учителя и за неговото още по-голямо огорчение.
към текста >>
89.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ
,
,
ТОМ 5
Бог се примирява в човека и се възвеличава в делата му, които са по
пътищата
Божии.
Аз продължавам: „До кога, Господи, ще ни търпиш? ", а той добави: „Щом Бог ви търпи и аз ще ви търпя". Аз си отидох и вече не мислех нито за Савка, нито за човека Савка и за нейната личност. Аз вече мислех за величието на Бога и за неговото смирение, което Бог се проявяваше чрез Учителя. Ето това бе Всемировият Учител - и Бог, и Смирение.
Бог се примирява в човека и се възвеличава в делата му, които са по
пътищата
Божии.
Бог се примирява в човека, а се смирява чрез Всемировия Учител. Бог се примирява в човека когато човек тръгне в пътя. А Бог се смирява във Всемировия Учител когато изявява този път като Дух и Истина. Ето това бе важното и затова ми каза: „Щом Бог ви търпи и аз ще ви търпя", И така Бог ни търпеше и Всемировия Учител Беинса Дуно ни търпеше. Всички по онова време мислеха, че Учителят има слабост към Савка и че има по-особено предпочитание към нея.
към текста >>
Да превръща хората в съдби, а съдбите в
пътища
на учениците.
Но чрез нейните погрешки учеше другите, а чрез нейните положителни неща също учеше останалите недоучени. Едновременно учеше както и нея, така и другите. Ето аз чрез нея получих толкова много опитности, толкова много познания и закони, които никой друг не би ги съзрял и видял. Аз също не ги виждах, но опитностите ми с нея бяха основани на окултни духовни закони, които съществуваха в Битието като такива. И само познанието на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците.
Да превръща хората в съдби, а съдбите в
пътища
на учениците.
Ето това бе важното в случая, че Бог съизволи в благодат, а Мировият Учител в привилегия към ученика, който учи. Учителят понякога ни даваше теми да развиваме у дома. Днес притежаваме една бележка от Савка със следното заглавие: „Една любима тема" Три думи, три форми (идеи), три безпределности: Ученик, Учител, Бог. Учение, което почива върху постоянството. Служене, което почива върху Любовта и послушанието и да бъдем посветени в Бога, което почива върху вярата.
към текста >>
90.
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
Благодарих, благодарих със сълзи на очи за голямата грижа и най-вече за това, че ми показаха очевидно ето как се е нареждало и досега, как Учителят е бил винаги буден и е бдял над нас и ни се е притичвал на помощ по неизвестни нам начини и
пътища
. Благословен!
Той рече: „Пък иди, иди да ги видиш. Ти скоро не си ходила." И аз набързо свих бохчичката и тръгнахме с дъщерята." Аз знаех, че бяха добре цялото семейство на брат й, когато тръгвах за София и й казах това. Но зная ли за 10,12 дни какво може да се случи? Когато пристигнахме в село и минахме край нейния брат първо да оставим тях излязоха всички да ни посрещнат здрави и читави. Те много се зарадваха на милите гостенки, а аз скришом се зарадвах на Великия Промисъл, разбрах,че тези жени бяха изпратени зарад мене - малката и незначителна Учителю от Каменна река и още по-малката и страхлива окултна ученичка, която си отива със свито сърце и мисли как ще пътува сама.
Благодарих, благодарих със сълзи на очи за голямата грижа и най-вече за това, че ми показаха очевидно ето как се е нареждало и досега, как Учителят е бил винаги буден и е бдял над нас и ни се е притичвал на помощ по неизвестни нам начини и
пътища
. Благословен!
ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения. Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората. Но аз не живеех при тези условия, аз едвам стъпвах на земята. Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя. Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и художник, и акушер, и какво ли не, и какво ли не.
към текста >>
91.
34. НА ВЕЛИКДЕН
,
,
ТОМ 6
Но Той знаеше
пътищата
на човешката душа и знаеше как да й помогне.
Нещо необичайно за такъв ден. На такъв ден Той обикновено оставаше дълго на масата след обеда, на разговор и песни. Разбрах, че е бил зает с мене. Занимавал се е с мене да ми смени състоянието. Този най-голям човек, на най-големия празник-се е занимавал с едно малко, слабо, безпомощно същество - мравчица, която се дави в някакво необяснимо състояние, незнаейки, как е попаднало в него и как да си помогне да излезе от там.
Но Той знаеше
пътищата
на човешката душа и знаеше как да й помогне.
Велик Учител!
към текста >>
92.
36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
След завършване на училището
пътищата
ни се разминаха.
Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло в светлина и заляно в сълзи. След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия.
След завършване на училището
пътищата
ни се разминаха.
Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост. Спомням си когато държеше беседите си на „Оборище": Връщаме се от беседа понякога с трамвай, а много често и пеш.
към текста >>
93.
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Дървенишкото шосе е на страна, други
пътища
наблизо няма.
Ще мине тихо и незабелязано. И докато се усети властта, ние ще сме си свършили работата. Изгревът е отдалечен от града, зад гората и заобиколен с ниви - високи класили ниви от ръж, царевица, слънчоглед. Те го скриват от погледа на случайно миналия пътник. Тука никой от града тогава още не идваше на разходка.
Дървенишкото шосе е на страна, други
пътища
наблизо няма.
Необезпокоявани от никого ще си проведем събора. София е голям град. Всеки ден излизат от него и влизат стотици, хиляди хора. Няма да се забележат, няма да се почувствуват прииждащите от провинцията гости за събора. И те заприиждаха.
към текста >>
94.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
,
ТОМ 6
Топъл развигор бързаше да пречисти гората, градините,
пътищата
от сухите листа.
" Учителят Помня, бе преди години. Наближаваше празникът на пролетта. Баба Марта бе необикновено весела и засмяна. От рано заприпича слънце. Затопиха се снеговете, заромониха водичките и капчуците запяха.
Топъл развигор бързаше да пречисти гората, градините,
пътищата
от сухите листа.
Млада, крехка тревица прозябна край оградите и синурите. Дърветата набъбнаха - ха, ха, ще зацъфтят. А кокичето отдавна люлее бялата камбанка и подканя: „Хей, пролет иде! Иде пролет! Побързайте, добри хора, да я посрещнете.
към текста >>
95.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички
пътища
и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга.
Не ти се отива. Не ти се прекъсва това блажено състояние, в което си се потопил. Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея. " На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една пътечка и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи.
В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички
пътища
и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга.
Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв.
към текста >>
96.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Там прекарахме 4-5 дни в повишено настроение, с богати беседи и разговори.. Бяха дошли и братя, и сестри от София по неведоми
пътища
призовани.
Нали войната скоро ще свърши? Краят й се провиждаше вече. Нали ще се върне на Изгрева? Там ще си почине и ще си бъде същият какъвто Го познавахме досега. Правехме с Него разходки из околността, ходехме за гъби, направихме екскурзия до връх Острец, хижа Бор и хижа Еделвайс.
Там прекарахме 4-5 дни в повишено настроение, с богати беседи и разговори.. Бяха дошли и братя, и сестри от София по неведоми
пътища
призовани.
На края Учителят каза, че това било събор. Ние сме си направили събора, за който нямаше други по-добри условия нито на Изгрева, нито % Мърчаево, от тези, за тази година. Външно всичко като че ли беше както някога и все пак не беше. У мене имаше постоянно приливи и отливи на надежда и смут. Какво става с Учителя 123 или с мене?
към текста >>
97.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Не, за няколко дни няма да си отивам да се простудявам по
пътищата
.
Ето аз съм болна и смазана от скръб. А във вторник на училище. Ако не бях поне на училище! Остават 3-4 дни. Разпущаме децата за Коледна ваканция на 5.януари.
Не, за няколко дни няма да си отивам да се простудявам по
пътищата
.
Беше много студена зима. Влаковете правеха големи закъснения, чакалните неотоплени, мъчно се пътуваше. С право мога да си взема медицинско и да си взема отпуска, да-не си отивам за няколко дена. Но, помислих си: Какво ще кажат колегите? Тя беше здрава, кога се разболя?
към текста >>
98.
17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Чудни са
пътищата
на творчеството и на реализирания идеен свят.
Можех да издам цял журнал с мои оригинални разработени идеи. По чуден път долавях от пространството различните модни течения и модели, възприемах някъде от далече моделите, те слизаха от високо в мене и аз ги разработвах. Така веднъж една моя позната получи журнал от чужбина и за моя голяма изненада в него имаше идеи, които аз бях доловила и разработила преди година и те бяха вече избродирани и седяха в домовете на богатите стопанки в Габрово. Този журнал мина през всички в Габрово. Гледаха датата на журнала, гледаха моделите в него и сравняваха с онова, което аз бях измислила и направила за тях.
Чудни са
пътищата
на творчеството и на реализирания идеен свят.
Така аз получих изход от моята безизходица, стъпих на крака, станах независима и се освободих чрез трудът си, а с парите, които получавах от него поддържах домакинството и можех да задоволявам своите нужди.
към текста >>
99.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Какво разбирате вие да ходите по Божиите
пътища
?
А вие искате младите да дойдат тука да се учат. Не, не. Старите могат да работят, те ще учат. Ти старостта ще я хванеш, ще кажеш: „Ти трябва да работиш и да учиш! Ти навсякъде трябва да тичаш и да помагаш".
Какво разбирате вие да ходите по Божиите
пътища
?
Да ходите по Божия път и да роптаете, че сте остарели? Това е животното. Божественият път иска работа и учение. Божественият път не седи в роптанието. Всичко в Божествения път е благо.
към текста >>
100.
2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Нагоре нямаше никакви
пътища
.
Беше пълно с дивеч - имаше вълци и мечки и селяните ни плашеха, че мечките щели да ни изядат. Въпреки това ние пеша от Самоков стигнахме за един ден някъде до там до гдето е сега горския дом. Него тогава го нямаше. Спахме в гората - това си беше за нас нещо обикновено. Втория ден продължихме нагоре, стигнахме до Вада.
Нагоре нямаше никакви
пътища
.
Взехме посоката по един коларски път от Вада, който излиза към Салоните, но ние не бяхме минавали по него и не го познавахме. Беше един чудно хубав ден. Стигнахме до една дълга хубава поляна. Вече бяхме минали гората, тук-там се показваше някой самотен бор. И изведнъж от някъде ревна мечка, а ние бяхме застанали до един сух бор.
към текста >>
НАГОРЕ