Търсене в текстове за 'Пчели'

Пчелинът 53.
Как се построи Изгревът. Палатката на Бертоли 49. Дървените бараки 50. Овощната градина на Изгрева 51. Лозето 52. Пчелинът 53. Приемната на Учителя и събора през 1926 г. 54. Общата кухня 55. Чешмата и изворът на Диана Бад 56. Чешмата със сърничката 57. Задачи с водата 58.
към текста >>

Пчелите 55.
Комунистите и заблудата 50. Всичко е мое 51. Йове и Ра 52. Как се построи салона в Мъглиж? 53. Българите във война с цял свят 54. Пчелите 55. Вълците 56. Ръката, която бие не е благословена 57. Българските народни песни 58. Вярата 59. Проповедта 60.
към текста >>

4. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Трябва и за пчелите да се отдели време и приготви големия сандък, който между другото и с него се занимавам.
Мира се приготвя за изпит. Утре почват и до неделя свършват. Абе брате, защо не ми писа кога заминавате през Карнобат и да ми определите времето от крайморската ви екскурзия и щях да дойда на гарата да се видим. Добре сме. Работа както всякога много. Трябва и за пчелите да се отдели време и приготви големия сандък, който между другото и с него се занимавам. Решихме да продадеме добитъка, да си оставим само работните коне. Желаещи много имаше. За черната крава на едни казах 15 000 лева, на други 12 000,а ми дадоха 8500.На първа дума не я дадох понеже още цените не бяха определени. Сега цената на добитъка спадна. Сега е 3-4000.Спираме пак продажбата.
към текста >>

5. 52. ПЧЕЛИНЪТ

Борис Николов

52. ПЧЕЛИНЪТ След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера.
52. ПЧЕЛИНЪТ След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и се купиха 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар и с големи амбиции да създаде едно голямо пчеларство и то баш на Изгрева, та да смае мало и голямо, включително и гражданите от София. Той работеше там, но не беше много опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен човек и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата да се оправя с кошерите, а на есента, никакъв мед.
към текста >>

Беше повече фантазьор, отколкото практичен човек и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед.
52. ПЧЕЛИНЪТ След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и се купиха 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар и с големи амбиции да създаде едно голямо пчеларство и то баш на Изгрева, та да смае мало и голямо, включително и гражданите от София. Той работеше там, но не беше много опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен човек и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата да се оправя с кошерите, а на есента, никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: „Учителю, каква е тая работа, що кошери се навъдиха и брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед? " И поглежда Учителя изпитателно. А Той отговаря с благ глас: „Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал.
към текста >>

„Да хапнем , сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери, който ни е донесъл този буркан." Сестрата изяжда меда, облизва лъжицата и казва: „Ама, Учителю, това не може ли да стане и тук та всеки един от нас поне в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: „Може и да стане." На следващия ден Учителят е вече строг и казва: „Тази година Аз ще се грижа за пчелите!
А Той отговаря с благ глас: „Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпиме, но с друг мед." Отиват двамата, качват се в стаичката на Учителя. Учителя донася един буркан, отваря го и нагребва една лъжица пълна догоре с мед, поставя я в една чинийка и я поднася на сестрата. После същото слага и на себе си. „Да хапнем , сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери, който ни е донесъл този буркан." Сестрата изяжда меда, облизва лъжицата и казва: „Ама, Учителю, това не може ли да стане и тук та всеки един от нас поне в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: „Може и да стане." На следващия ден Учителят е вече строг и казва: „Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." И после Той се грижеше цяла година за кошерите. Извикваше по някой и друг помощник, но главно Той ги преглеждаше и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния.
към текста >>

От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина.
Учителя донася един буркан, отваря го и нагребва една лъжица пълна догоре с мед, поставя я в една чинийка и я поднася на сестрата. После същото слага и на себе си. „Да хапнем , сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери, който ни е донесъл този буркан." Сестрата изяжда меда, облизва лъжицата и казва: „Ама, Учителю, това не може ли да стане и тук та всеки един от нас поне в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: „Може и да стане." На следващия ден Учителят е вече строг и казва: „Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." И после Той се грижеше цяла година за кошерите. Извикваше по някой и друг помощник, но главно Той ги преглеждаше и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния. Така всички се облажихме с меда и така се сбъдна и изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: „Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихва и казва: „Сладък е защото аз изнесох една беседа на пчелите.
към текста >>

" Учителят се усмихва и казва: „Сладък е защото аз изнесох една беседа на пчелите.
От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния. Така всички се облажихме с меда и така се сбъдна и изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: „Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихва и казва: „Сладък е защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народа казва? Не ти искам нито жилото, нито меда!
към текста >>

6. 54. ПЧЕЛИТЕ

Борис Николов

54. ПЧЕЛИТЕ Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед.
54. ПЧЕЛИТЕ Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед. Сестрите занасят питите на центрофугата в малкия салон, но не се сещат да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълниха салона. Какво да направят? Не могат да ги изгонят. Казват на Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват.
към текста >>

Сестрите занасят питите на центрофугата в малкия салон, но не се сещат да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълниха салона.
54. ПЧЕЛИТЕ Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед. Сестрите занасят питите на центрофугата в малкия салон, но не се сещат да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълниха салона. Какво да направят? Не могат да ги изгонят. Казват на Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Какво е казал Учителят на пчелите?
към текста >>

Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват.
54. ПЧЕЛИТЕ Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед. Сестрите занасят питите на центрофугата в малкия салон, но не се сещат да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълниха салона. Какво да направят? Не могат да ги изгонят. Казват на Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Какво е казал Учителят на пчелите? И защо са го послушали и напуснали собствените си пити с мед. И кой има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Ето това е въпросът. А отговорът е само един.
към текста >>

Какво е казал Учителят на пчелите?
Сестрите занасят питите на центрофугата в малкия салон, но не се сещат да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълниха салона. Какво да направят? Не могат да ги изгонят. Казват на Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Какво е казал Учителят на пчелите? И защо са го послушали и напуснали собствените си пити с мед. И кой има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Ето това е въпросът. А отговорът е само един. За мен самият и за вас.
към текста >>

7. 66. ПЧЕЛАТА

Борис Николов

Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него.
Изведнъж около тях се завъртява неспокойна пчела. Върти се, върти се и се удря в Учителя. Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя. Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу лозето. Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите. Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
към текста >>

Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите.
Върти се, върти се и се удря в Учителя. Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя. Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу лозето. Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите. Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
към текста >>

Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера.
Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя. Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу лозето. Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите. Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
към текста >>

8. 55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ

Приличал на човек нахапан от пчели.
Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева. Приличал на човек нахапан от пчели. Целия подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева. Съобщават на Учителя. Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят.
към текста >>

9. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда. Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т.
към текста >>

10. 89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й.
Трябва ли да скърби тя за това? Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво. Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й. Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас.
към текста >>

11. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

На Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера.
А това бе тежката карма на Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение. Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване на България във войната на Източния фронт за изпращане на български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои. А когато кошера се рои царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно изказване, на което може да се умува столетия наред, като се сравнява с историческите събития по това време. Не послушаха съвета на Учителя. Царят напусна кошера, замина за Германия, върна се оттам и след няколко дни царят почина. На Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера. Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, то тя загива. Така стана и в този случай. На деня на смъртта му, Учителят държа една беседа и спомена за цар Борис, че той в Невидимия свят е тръгнал по Пътя на Любовта, че той там е простил на всички свои врагове и е тръгнал по един нов път. Така че ние научихме много неща в тази Школа. Видяхме събития на човеци, царе, папи, патриарси и видяхме как велики империи се сгромолясваха.
към текста >>

12. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

ТОМ 4

Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни.
Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици. Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството. Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край. Преди да поемат пътя към градовете и селата, те имаха обща среща с УЧИТЕЛЯ. В големият салон близо до входната врата, на шкафче без витрина бяха наредени книги за продан.
към текста >>

13. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

ТОМ 4

Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер.
А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства. Формата е език в живата природа. УЧИТЕЛЯТ познаваше този език.
към текста >>

14. ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта.
Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го употребява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза! Направете превод правилно.
към текста >>

Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер.
Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го употребява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза! Направете превод правилно. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух.
към текста >>

15. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

Обикновено те се шегуваха за пчелите „Това са овци, които пасат без овчар на Божиите пасища".
По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата, Надеждата и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно. Ето един пример. Един брат пчелар от провинцията отива при Учителя и му се оплаква, че кошерите не му давали мед. А да си пчелар, туй е голямо изкуство - не е лесна работа. Трябва непрекъснати грижи за тях. Обикновено те се шегуваха за пчелите „Това са овци, които пасат без овчар на Божиите пасища". Не се плаща нито за овчар, нито за пасищата, нито за овцете - нали хвърчат пчелите от цвят на цвят без някой да ги кара, напълно свободно. Тогава кому ще плащаш за овчарлък и за изядената паша. Учителят го изслушал и попитал: „Братът колко кошера има? " „Ами имам около 100 кошера". „Не са ти малко.
към текста >>

Не се плаща нито за овчар, нито за пасищата, нито за овцете - нали хвърчат пчелите от цвят на цвят без някой да ги кара, напълно свободно.
Ето един пример. Един брат пчелар от провинцията отива при Учителя и му се оплаква, че кошерите не му давали мед. А да си пчелар, туй е голямо изкуство - не е лесна работа. Трябва непрекъснати грижи за тях. Обикновено те се шегуваха за пчелите „Това са овци, които пасат без овчар на Божиите пасища". Не се плаща нито за овчар, нито за пасищата, нито за овцете - нали хвърчат пчелите от цвят на цвят без някой да ги кара, напълно свободно. Тогава кому ще плащаш за овчарлък и за изядената паша. Учителят го изслушал и попитал: „Братът колко кошера има? " „Ами имам около 100 кошера". „Не са ти малко. Ако искаш да ти пълнят питите с мед ще оставиш и ще нарочиш 10 кошера да работят за Господа".
към текста >>

Тази година пчелите наб-оали много, ама много мед, едвам успял да го прибере.
Учителят го изслушал и попитал: „Братът колко кошера има? " „Ами имам около 100 кошера". „Не са ти малко. Ако искаш да ти пълнят питите с мед ще оставиш и ще нарочиш 10 кошера да работят за Господа". Братът пчелар отишъл у дома, огледал кошерите, посочил ги с ръка и с пръст и ги •нарочил, че тези 10 кошера ще работят за Господа. Тази година пчелите наб-оали много, ама много мед, едвам успял да го прибере. Дори купил празни тенекии допълнително и всичко напълнил. Есента започнал да ги продава, но преди това отделил меда от наречените 10 кошера за Господа в 10 пълни -енекии. Постепенно при него идвали селяни и граждани и изкупили меда понеже на пазара тази година е имало много малко захар, била слаба реколтата от захарно цвекло и тръстика, от които са правели захарта. Продал всички -енекии и останали 10-те. Като ги гледал така дожаляло му, досвидяло му за тях.
към текста >>

Есента пчелите презимували, били затворени кошерите както винаги се прави да презимуват и да не измръзнат.
Продал всички -енекии и останали 10-те. Като ги гледал така дожаляло му, досвидяло му за тях. Умувал, умувал па си рекъл: „Господ не яде мед". И понеже Господ не яде мед взел, че продал и тези 10 тенекии с мед. Напълнил си кесията си пари. Есента пчелите презимували, били затворени кошерите както винаги се прави да презимуват и да не измръзнат. Обаче през пролетта отишъл на пчелина и какво да види - всички пчели от 100-те кошера измрели до един. Не останал нито един кошер и нито една пчела. Стоял като попарен и пребит. Отишъл при Учителя да провери каква е тази работа и защо кошерите са измрели. С плач проговаря: „Учителю, кошерите измряха".
към текста >>

Обаче през пролетта отишъл на пчелина и какво да види - всички пчели от 100-те кошера измрели до един.
Като ги гледал така дожаляло му, досвидяло му за тях. Умувал, умувал па си рекъл: „Господ не яде мед". И понеже Господ не яде мед взел, че продал и тези 10 тенекии с мед. Напълнил си кесията си пари. Есента пчелите презимували, били затворени кошерите както винаги се прави да презимуват и да не измръзнат. Обаче през пролетта отишъл на пчелина и какво да види - всички пчели от 100-те кошера измрели до един. Не останал нито един кошер и нито една пчела. Стоял като попарен и пребит. Отишъл при Учителя да провери каква е тази работа и защо кошерите са измрели. С плач проговаря: „Учителю, кошерите измряха". „Ами онези, които работеха за Бога и те ли измряха?
към текста >>

16. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително. Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно. Всичко в момента минаваше някакъв изпит и взимаше участие в Школата. Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък. От къде дойде, как дойде никой не разбра. Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак. Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя.
към текста >>

17. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

Вие наблюдавали ли сте пчели и кошер с пчели как излизат и как влизат?
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ Около Учителя беше като кошер. Едно непрекъснато движение напред и назад. Влизаха ученици и излизаха ученици. Вие наблюдавали ли сте пчели и кошер с пчели как излизат и как влизат? За пчелите Учителят бе казал: „Това е най-висшата организация, която може да се изрази в тази форма на живот". Но това бе за пчелите. А за нас, човеците, които влизахме и излизахме от кошера не беше така. Ние бяхме влезнали в човешката форма, но бяхме несъвършени и онова, което е вложено в човешката форма тепърва трябва да се развива, за да стане човек храм Божий. За пчелите беше лесно, но на нас ни предстоеше еволюция от милиарди години напред.
към текста >>

За пчелите Учителят бе казал: „Това е най-висшата организация, която може да се изрази в тази форма на живот".
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ Около Учителя беше като кошер. Едно непрекъснато движение напред и назад. Влизаха ученици и излизаха ученици. Вие наблюдавали ли сте пчели и кошер с пчели как излизат и как влизат? За пчелите Учителят бе казал: „Това е най-висшата организация, която може да се изрази в тази форма на живот". Но това бе за пчелите. А за нас, човеците, които влизахме и излизахме от кошера не беше така. Ние бяхме влезнали в човешката форма, но бяхме несъвършени и онова, което е вложено в човешката форма тепърва трябва да се развива, за да стане човек храм Божий. За пчелите беше лесно, но на нас ни предстоеше еволюция от милиарди години напред. Ние бяхме деца на нашата прародина откъдето бяхме дошли.
към текста >>

Но това бе за пчелите.
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ Около Учителя беше като кошер. Едно непрекъснато движение напред и назад. Влизаха ученици и излизаха ученици. Вие наблюдавали ли сте пчели и кошер с пчели как излизат и как влизат? За пчелите Учителят бе казал: „Това е най-висшата организация, която може да се изрази в тази форма на живот". Но това бе за пчелите. А за нас, човеците, които влизахме и излизахме от кошера не беше така. Ние бяхме влезнали в човешката форма, но бяхме несъвършени и онова, което е вложено в човешката форма тепърва трябва да се развива, за да стане човек храм Божий. За пчелите беше лесно, но на нас ни предстоеше еволюция от милиарди години напред. Ние бяхме деца на нашата прародина откъдето бяхме дошли. А тук на Изгрева ние бяхме деца с детско любопитство, с детско своенравие и капризност, с детска упоритост на разглезени деца.
към текста >>

За пчелите беше лесно, но на нас ни предстоеше еволюция от милиарди години напред.
Вие наблюдавали ли сте пчели и кошер с пчели как излизат и как влизат? За пчелите Учителят бе казал: „Това е най-висшата организация, която може да се изрази в тази форма на живот". Но това бе за пчелите. А за нас, човеците, които влизахме и излизахме от кошера не беше така. Ние бяхме влезнали в човешката форма, но бяхме несъвършени и онова, което е вложено в човешката форма тепърва трябва да се развива, за да стане човек храм Божий. За пчелите беше лесно, но на нас ни предстоеше еволюция от милиарди години напред. Ние бяхме деца на нашата прародина откъдето бяхме дошли. А тук на Изгрева ние бяхме деца с детско любопитство, с детско своенравие и капризност, с детска упоритост на разглезени деца. И колко бяхме непослушни и да не изброявам още, че ме е срам. Имаше моменти когато Савка се държеше като някое разглезено дете. Веднъж Учителят не на шега се разсърди от нея и каза: „Тя е едно детенце".
към текста >>

18. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

Ние бяхме в един огромен кошер и всяко нещо се донасяше до всички жители не само на кошера, но и на пчелина.
Така отидохме до Говедарци за един ден като много важни официални гости с файтон. Но струваше скъпо и прескъпо на Методи този лукс. По пътя от къде му хрумна на Методи да ме ухажва, това ни най-малко не съм очаквала. А той си беше по тънката част, обичаше да залита по женска линия до края на живота си. Всички тези неща на Изгрева се знаеха и там нямаше нищо нито скрито, нито покрито. Ние бяхме в един огромен кошер и всяко нещо се донасяше до всички жители не само на кошера, но и на пчелина. Пристигнахме на Гюлечица, освободихме файтонджията, преспахме под някакъв заслон, а Методи спа в краката ми като истински ухажор. На следващият ден се изкачихме на 7-те езера и това ни струваше два дни. Като се качвахме Методи ме ухажваше непрекъснато в присъствието на сестрата. Пристигнахме горе на езерата и всички се зарадваха, че сме дошли и ние. Савка беше начумерена и без настроение, но не можа да упрекне Учителя, защото аз не бях се качила с него, а с Методи.
към текста >>

19. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

ТОМ 6

Скоро ние се увлякохме в пролетната красота на парка, в цветята, в пеперудките, в пчелите и забравихме всичко.
Ще стана Учителю, ще почна да си печеля. И когато и да е, и където и да е ще Го намеря, ще Го видя и ще Го чуя този Човек! Аз искам да Го видя и да Го чуя! Почувствувах се утешена, успокоена и насърчена. С Милка нищо не споделих. Скоро ние се увлякохме в пролетната красота на парка, в цветята, в пеперудките, в пчелите и забравихме всичко. Върнахме се весели и ободрени вкъщи. Върна се и г-жа Танева. Тя ни разказа възхитена за Него и за това, което е говорил, но аз слушах равнодушно, без завист, без съжаление. Аз знаех: Животът е пред мен. Аз скоро ще го хвана с двете си ръце и ще му дам направление, каквото искам.
към текста >>

20. 18. ЗАЕКВАНЕТО

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

Ходехме било за цветя (малки, не разбираме), било за пчелички, ще ги събираме, кошерчета ще си правим.
Ходеше с каручката да работи. Малка съм била, не съм ходела може би на училище. Един ден се събрахме с децата. Аз им бях гургорбашийката. Аз ги водех и накъдето им кажа нататък вървим. Ходехме било за цветя (малки, не разбираме), било за пчелички, ще ги събираме, кошерчета ще си правим. И така вървим, аз им разправям разни работи, вървим направо по шосето и аз не поглеждам и по едно време съм се озовава в средата на един грамаден огън, грамадна жар, където правят колелетата, желязната част на колелетата на каруците. Нажежават ги и после с чук ги чукат да ги огънат. Аз съм се озовала сред тях и съм припаднала. Един човек ме взел на ръце в безсъзнание и ме отнася на баба ми. Майка ми жънела на нивата.
към текста >>

21. 36. Пчелите и световната революция

Георги Йорданов Добрев

36. ПЧЕЛИТЕ И СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ Г.Д.: Идваха бурни събития в света.
36. ПЧЕЛИТЕ И СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ Г.Д.: Идваха бурни събития в света. Учителят именно в тези години - 1940,1943 и 1944 г. ни показа, че ще стават интересни неща. За пример бяха пчелите на Изгрева. Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите. Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите.
към текста >>

За пример бяха пчелите на Изгрева.
36. ПЧЕЛИТЕ И СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ Г.Д.: Идваха бурни събития в света. Учителят именно в тези години - 1940,1943 и 1944 г. ни показа, че ще стават интересни неща. За пример бяха пчелите на Изгрева. Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите. Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите. Нещо така го раздвижи и раздразни. И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите?
към текста >>

Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите.
36. ПЧЕЛИТЕ И СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ Г.Д.: Идваха бурни събития в света. Учителят именно в тези години - 1940,1943 и 1944 г. ни показа, че ще стават интересни неща. За пример бяха пчелите на Изгрева. Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите. Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите. Нещо така го раздвижи и раздразни. И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите? Забучаха и може би ако беше някой обикновен човек щяха да го нажилят и да го умъртвят гдето се казва, да го нападнат.
към текста >>

Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите.
36. ПЧЕЛИТЕ И СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ Г.Д.: Идваха бурни събития в света. Учителят именно в тези години - 1940,1943 и 1944 г. ни показа, че ще стават интересни неща. За пример бяха пчелите на Изгрева. Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите. Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите. Нещо така го раздвижи и раздразни. И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите? Забучаха и може би ако беше някой обикновен човек щяха да го нажилят и да го умъртвят гдето се казва, да го нападнат. Но те само кръжеха около Него и накацаха по дрехите Му, обаче нищо не му направиха.
към текста >>

Знаеш ли какво нещо е пчелите?
За пример бяха пчелите на Изгрева. Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите. Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите. Нещо така го раздвижи и раздразни. И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите? Забучаха и може би ако беше някой обикновен човек щяха да го нажилят и да го умъртвят гдето се казва, да го нападнат. Но те само кръжеха около Него и накацаха по дрехите Му, обаче нищо не му направиха. Разбърка кошера, свирепо се развълнуваха пчелите, значи с това Учителят казва, а сега тъй ги обърках, да видим какво ще става. „Значи цялото човечество така ще се обърка рекох, като се видя с пчелите.“ В.К.: Кошерът бе разбъркан. Г.Д.: Кошерът, забучаха, настроиха се, разфучаха се.
към текста >>

Разбърка кошера, свирепо се развълнуваха пчелите, значи с това Учителят казва, а сега тъй ги обърках, да видим какво ще става.
Нещо така го раздвижи и раздразни. И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите? Забучаха и може би ако беше някой обикновен човек щяха да го нажилят и да го умъртвят гдето се казва, да го нападнат. Но те само кръжеха около Него и накацаха по дрехите Му, обаче нищо не му направиха. Разбърка кошера, свирепо се развълнуваха пчелите, значи с това Учителят казва, а сега тъй ги обърках, да видим какво ще става. „Значи цялото човечество така ще се обърка рекох, като се видя с пчелите.“ В.К.: Кошерът бе разбъркан. Г.Д.: Кошерът, забучаха, настроиха се, разфучаха се. В.К.: Божественото ги разбърка. Г.Д.: Като революция. Страхотен смут, такъв какъвто е сега по цялата земя. Нали?
към текста >>

„Значи цялото човечество така ще се обърка рекох, като се видя с пчелите.“ В.К.: Кошерът бе разбъркан.
И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите? Забучаха и може би ако беше някой обикновен човек щяха да го нажилят и да го умъртвят гдето се казва, да го нападнат. Но те само кръжеха около Него и накацаха по дрехите Му, обаче нищо не му направиха. Разбърка кошера, свирепо се развълнуваха пчелите, значи с това Учителят казва, а сега тъй ги обърках, да видим какво ще става. „Значи цялото човечество така ще се обърка рекох, като се видя с пчелите.“ В.К.: Кошерът бе разбъркан. Г.Д.: Кошерът, забучаха, настроиха се, разфучаха се. В.К.: Божественото ги разбърка. Г.Д.: Като революция. Страхотен смут, такъв какъвто е сега по цялата земя. Нали? Тъй е сега.
към текста >>

Туй беше случаят с пчелите.
Г.Д.: Като революция. Страхотен смут, такъв какъвто е сега по цялата земя. Нали? Тъй е сега. Учителят се засмя и каза: „Обърках, рекох, целия свят. С главата надолу един други ще възстанат“. Туй беше случаят с пчелите. А ние вече 45 години след това виждаме разбунтуван свят. Втори случай. Веднъж брат Ради, който работеше градината и се занимаваше с пчелите, с зеленчуците, плодовете и т.н. и веднъж брат Ради решил да извади меда от кошерите и наслагал на две тави и ги носи към трапезарията, там на масите, за да ги разпредели. Добре, но след него тръгнал рояк пчели, след него тръгнали цял рояк и той се видял в чудо, но бърза, бърза и се домогнал, влязал в трапезарията, оставил ги навън на масите и всички пчели нахълтват в трапезарията и цялата се напълнила с пчели и той се чуди какво да прави и сестрите и братята като видели отишли и викат: „Учителю, Учителю, пчелите са в трапезарията“.
към текста >>

Веднъж брат Ради, който работеше градината и се занимаваше с пчелите, с зеленчуците, плодовете и т.н.
Учителят се засмя и каза: „Обърках, рекох, целия свят. С главата надолу един други ще възстанат“. Туй беше случаят с пчелите. А ние вече 45 години след това виждаме разбунтуван свят. Втори случай. Веднъж брат Ради, който работеше градината и се занимаваше с пчелите, с зеленчуците, плодовете и т.н. и веднъж брат Ради решил да извади меда от кошерите и наслагал на две тави и ги носи към трапезарията, там на масите, за да ги разпредели. Добре, но след него тръгнал рояк пчели, след него тръгнали цял рояк и той се видял в чудо, но бърза, бърза и се домогнал, влязал в трапезарията, оставил ги навън на масите и всички пчели нахълтват в трапезарията и цялата се напълнила с пчели и той се чуди какво да прави и сестрите и братята като видели отишли и викат: „Учителю, Учителю, пчелите са в трапезарията“. Бързо Учителят отива, влиза вътре в трапезарията спокойно и нещо продума и излезе пак вънка без никаква пчела да го ухапе. Излезе отвънка и след Него почнаха да излизат пчелите. Излизаха, излизаха, излизаха и се оттеглиха.
към текста >>

Добре, но след него тръгнал рояк пчели, след него тръгнали цял рояк и той се видял в чудо, но бърза, бърза и се домогнал, влязал в трапезарията, оставил ги навън на масите и всички пчели нахълтват в трапезарията и цялата се напълнила с пчели и той се чуди какво да прави и сестрите и братята като видели отишли и викат: „Учителю, Учителю, пчелите са в трапезарията“.
Туй беше случаят с пчелите. А ние вече 45 години след това виждаме разбунтуван свят. Втори случай. Веднъж брат Ради, който работеше градината и се занимаваше с пчелите, с зеленчуците, плодовете и т.н. и веднъж брат Ради решил да извади меда от кошерите и наслагал на две тави и ги носи към трапезарията, там на масите, за да ги разпредели. Добре, но след него тръгнал рояк пчели, след него тръгнали цял рояк и той се видял в чудо, но бърза, бърза и се домогнал, влязал в трапезарията, оставил ги навън на масите и всички пчели нахълтват в трапезарията и цялата се напълнила с пчели и той се чуди какво да прави и сестрите и братята като видели отишли и викат: „Учителю, Учителю, пчелите са в трапезарията“. Бързо Учителят отива, влиза вътре в трапезарията спокойно и нещо продума и излезе пак вънка без никаква пчела да го ухапе. Излезе отвънка и след Него почнаха да излизат пчелите. Излизаха, излизаха, излизаха и се оттеглиха. На брат Ради каза да му занесе така нататък нещо като мед. И пчелите отидоха си, опразниха без да ухапят Учителят и никого другиго.
към текста >>

Излезе отвънка и след Него почнаха да излизат пчелите.
Втори случай. Веднъж брат Ради, който работеше градината и се занимаваше с пчелите, с зеленчуците, плодовете и т.н. и веднъж брат Ради решил да извади меда от кошерите и наслагал на две тави и ги носи към трапезарията, там на масите, за да ги разпредели. Добре, но след него тръгнал рояк пчели, след него тръгнали цял рояк и той се видял в чудо, но бърза, бърза и се домогнал, влязал в трапезарията, оставил ги навън на масите и всички пчели нахълтват в трапезарията и цялата се напълнила с пчели и той се чуди какво да прави и сестрите и братята като видели отишли и викат: „Учителю, Учителю, пчелите са в трапезарията“. Бързо Учителят отива, влиза вътре в трапезарията спокойно и нещо продума и излезе пак вънка без никаква пчела да го ухапе. Излезе отвънка и след Него почнаха да излизат пчелите. Излизаха, излизаха, излизаха и се оттеглиха. На брат Ради каза да му занесе така нататък нещо като мед. И пчелите отидоха си, опразниха без да ухапят Учителят и никого другиго. Видяхте от този случай кой управлява света. Трети случай.
към текста >>

И пчелите отидоха си, опразниха без да ухапят Учителят и никого другиго.
Добре, но след него тръгнал рояк пчели, след него тръгнали цял рояк и той се видял в чудо, но бърза, бърза и се домогнал, влязал в трапезарията, оставил ги навън на масите и всички пчели нахълтват в трапезарията и цялата се напълнила с пчели и той се чуди какво да прави и сестрите и братята като видели отишли и викат: „Учителю, Учителю, пчелите са в трапезарията“. Бързо Учителят отива, влиза вътре в трапезарията спокойно и нещо продума и излезе пак вънка без никаква пчела да го ухапе. Излезе отвънка и след Него почнаха да излизат пчелите. Излизаха, излизаха, излизаха и се оттеглиха. На брат Ради каза да му занесе така нататък нещо като мед. И пчелите отидоха си, опразниха без да ухапят Учителят и никого другиго. Видяхте от този случай кой управлява света. Трети случай. Както веднъж седеше Учителят на масите пред салона с приятелите и една пчела забръмча и кацна на ръката Му и Той погледна я и може би прочете какво тя иска да каже. И стана, отиде, взема един съд, кофа с вода и се отправи навън. Други братя и сестри след Него се отправиха, отидоха до кошерите.
към текста >>

В.К.: Тези пчели колко време живеят?
Пчелата кацна на ръката на Учителя, а не на друга нечия ръка. Имаше няколко кошера - пет кошера имаше. В.К.: Кой ги гледаше обикновено? Г.Д.: Брат Ради. Той се занимаваше и други братя, приятели- агрономи, които разбират от пчеларство отиваха с маски там, те се занимаваха. В.К.: Тези пчели колко време живеят? Г.Д.: Плечалата много продължава, около 10 години. Пчели имаше от които всяка година вадеха по няколко съда мед. В.К.: Защото аз съм виждал на някои снимки, има към десетина кошера. Г.Д.: Аз така мисля може и повече да бяха. В.К.: Това са много интересни случаите и аз от друго място по такъв начин не съм ги чувал.
към текста >>

Пчели имаше от които всяка година вадеха по няколко съда мед.
В.К.: Кой ги гледаше обикновено? Г.Д.: Брат Ради. Той се занимаваше и други братя, приятели- агрономи, които разбират от пчеларство отиваха с маски там, те се занимаваха. В.К.: Тези пчели колко време живеят? Г.Д.: Плечалата много продължава, около 10 години. Пчели имаше от които всяка година вадеха по няколко съда мед. В.К.: Защото аз съм виждал на някои снимки, има към десетина кошера. Г.Д.: Аз така мисля може и повече да бяха. В.К.: Това са много интересни случаите и аз от друго място по такъв начин не съм ги чувал. Виж, как хубаво стана че ги разказа. Г.Д.: За пчелите вие знаете каква организация имат, далеч по-съвършена от нашата като човеци.
към текста >>

Г.Д.: За пчелите вие знаете каква организация имат, далеч по-съвършена от нашата като човеци.
Пчели имаше от които всяка година вадеха по няколко съда мед. В.К.: Защото аз съм виждал на някои снимки, има към десетина кошера. Г.Д.: Аз така мисля може и повече да бяха. В.К.: Това са много интересни случаите и аз от друго място по такъв начин не съм ги чувал. Виж, как хубаво стана че ги разказа. Г.Д.: За пчелите вие знаете каква организация имат, далеч по-съвършена от нашата като човеци. Те на километри отиват да събират мед и много правилно се връщат, събират и то какъв мед. После тези от тях, които работят, живеят, умножават се и се познават. Ако дойде друга пчела то те я изпъждат. Тези, които работят, а които не работят търтеите като им дойде време, пчелите ги унищожават. У тях трудолюбието е силно.
към текста >>

Тези, които работят, а които не работят търтеите като им дойде време, пчелите ги унищожават.
Виж, как хубаво стана че ги разказа. Г.Д.: За пчелите вие знаете каква организация имат, далеч по-съвършена от нашата като човеци. Те на километри отиват да събират мед и много правилно се връщат, събират и то какъв мед. После тези от тях, които работят, живеят, умножават се и се познават. Ако дойде друга пчела то те я изпъждат. Тези, които работят, а които не работят търтеите като им дойде време, пчелите ги унищожават. У тях трудолюбието е силно. Колективният братски живот е засегнат у тях по-добре отколкото при нас, обърканите глави човешки. В.К.: Ето виж какво нещо. Божественото разбърка кошера... Г.Д.: Да. Божественото разбърква събитията в света и сега оправяйте се.
към текста >>

22. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

Когато бях свободен, нали бях учил малко дърводелство, почнах да правя кому хомот за добитъка, кому колата поправям, после шкафчета правих, на един бакалин-кръчмар направих десет кошера за пчели.
Бата на Димитровден, именния ден на брат Димитър Вергиев, съсед на сестра Христина от Симеоново, се събирахме на имен ден доста братя и сестри. В неговата къща, на втория етаж имаше две стаи и помежду им коридор. Понеже едната стая не можеше да побере всички братя и сестри, то отваряха вратите и като имаше в двете стаи народ, а имаше един брат възрастен, Петър, той заставаше в коридора и подаваше като диригент, кога да започнем, за да пеем по-добре. Брат Д. Вергиев ни е помагал - давал ни е брашно. Когато бях свободен, нали бях учил малко дърводелство, почнах да правя кому хомот за добитъка, кому колата поправям, после шкафчета правих, на един бакалин-кръчмар направих десет кошера за пчели. У нас казваха: „За лудо работи, за лудо не седи“. Та аз работех. На бай Пею изработих един гардероб. Той много го хареса. После съм работил около Несебър.
към текста >>

23. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Колко пъти съм го започвал и докъде съм стигал не знам, обаче като мина самолета, пред очите ми от куршумите светлината изглеждаше като че ме нападат оси или пчели.
Имаше тук-таме войници и коне и те стрелят. И още първия самолет като мина засегна моя другар на каруцата, който беше арменец и се наричаше Тороз. Един куршум го засегна в рамото и той се търколи и падна на земята. Аз слязох веднага, откачих палдъмите на конете и гледам идва втория самолет. И за всички може би е лъжа, но за мен истина, турих каската и започнах да чета 91.Псалом. Колко пъти съм го започвал и докъде съм стигал не знам, обаче като мина самолета, пред очите ми от куршумите светлината изглеждаше като че ме нападат оси или пчели. В това време хвърляха и бомби. Но мога да кажа смело, че не ме хвана куршум нито по каската, нито по тялото. Считам, че тук е мястото да ви разкажа един случай, който съм чувал или чел в някоя беседа, но който е от Учителя: Това е било когато французи и българи са воювали на сръбската граница. Един французки войник бил натоварен да убие българския войник, който бил на пост. Но това било през нощта, а през нощта е най-тихо и французина като се навел, нали по земята звукът се предава много добре, чул че българинът пее някаква молитвена песен.
към текста >>

24. 12. Астрология и френология на Изгрева

Дълги години бяхме заедно, в последно време той извършва други движения, има си свой личен път, друг живот и рядко се виждаме, но на времето той беше пчелар, имаше много пчели, вървеше му в областта на земеделието на тоя Николай и носеше мед на нашите приятели.
Той е диктувал астрологията. На мене лично да, аз я имам в писмен вид от него диктувана, но кратко. Има я обширно диктувана на един наш приятел Николай Монов от видинския край, от село Дунавци, град Дунавци сега, или по-рано се е наричало Витбол. И сега този текст, тази астрология бай Иван е диктувал на този приятел Николай на Рила. После с тоя Николай ние бяхме приятели. Дълги години бяхме заедно, в последно време той извършва други движения, има си свой личен път, друг живот и рядко се виждаме, но на времето той беше пчелар, имаше много пчели, вървеше му в областта на земеделието на тоя Николай и носеше мед на нашите приятели. Отсядаше при мене, в моята квартира на Изгрева и медът ми го оставяше. Аз го разпродавах и така с него имахме доста така общ живот. Та той се съгласи да я напише астрологията на машина. Имаше си пишеща машина и го накарахме в тия тъмни времена тогава да я напише и той я написа и в мене има един екземпляр, в Благовест Жеков има един екземпляр и в Христо Христов. Ние бяхме трима приятели.
към текста >>

25. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Трябва хората да станат добри деца, послушни, прилежни, трудолюбиви и работливи като пчели.
Временните изпити и страдания,които се случват на човека на земята са неща, които му показват истинския път на неговото духовно развитие. Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй както Бог го е научил и го учи да се ползува от всички блага. Да благодари на Бога за здравето, за живота, за добрите мисли, за добрите желания, които му е дал. Да благодари за всичко в сърдцето си. За ония малки случки, за онова внимание, с което Господ благоволява да Го посещава. Трябва хората да станат добри деца, послушни, прилежни, трудолюбиви и работливи като пчели. Това като се върши, всичко друго ще дойде навреме. Има време за всички неща. Моя поздрав на Величка и на Стефка, а така също и на всички приятели. В.В.В. (Винаги Ваш Верен) П.К.Дънов В.2м, 1914 г. Любезни К.Стойчев, Не е зле да опитате вашето желание.
към текста >>

26. 11. Възнесение Господне

Йотка Василева Младенова

И пак говорил върху пчелите там, за меда.
И вика: „Бре-е, пък защо не заключихме“. И веднага отивам, вратата е заключена. И в това смущение втори път Учителят е пред тях. физически Го виждат и двете и носи, на времето имаше кутии от халба по пет кг бяха, такива едни кръгли. Една такава кутия носи, пълна с мед от питата както е с восъка. И пак говорил върху пчелите там, за меда. И пак казал: „Мир вам“. „И пак се изнесе и възнесе“, казва Елена „в небесата“. И Василка пак не вижда. Василка най-напред го вижда с кутията с меда, взима мед слуша какво говори, но когато се възнася, чува „Мир вам“, но повече нищо не вижда. И Той изчезва пред нея.
към текста >>

27. 4. Грижа за ближния

Васко Искренов

На дъното на поляната имаше кошери, пред кошерите оставени тави със захар, понеже нямаше мед, като храна за пчелите и от слънцето водата се изпарила и пчелите залепнали за захарта и не могат да се освободят и Той ги ръси, ръси с вода, за да се освободят.
В: Удари Учителя. И: Той стана изведнъж, остави ни и с бързи крачки отиде към салона. И аз отдалеч Го следя по стъпките Му. Гледам Го, оттам излиза с една кана с вода. Връща се по същия път. На дъното на поляната имаше кошери, пред кошерите оставени тави със захар, понеже нямаше мед, като храна за пчелите и от слънцето водата се изпарила и пчелите залепнали за захарта и не могат да се освободят и Той ги ръси, ръси с вода, за да се освободят. Като разправих тия две случки на други наши братя, един от тях се обади, да разкаже един случай със същите пчели. Те като извадили един ден меда от кошерите и го занели в килера на трапезарията, всички пчели се втурнали в килера, напълнили килера и те се намерили в чудо какво да правят. Отиват при Учителя и Му разправят. Учителят идва до килера, нещо им измъмрил и проговорил някакви думи и всичките пчели се връщат обратно. В: Казал някаква дума.
към текста >>

Като разправих тия две случки на други наши братя, един от тях се обади, да разкаже един случай със същите пчели.
И: Той стана изведнъж, остави ни и с бързи крачки отиде към салона. И аз отдалеч Го следя по стъпките Му. Гледам Го, оттам излиза с една кана с вода. Връща се по същия път. На дъното на поляната имаше кошери, пред кошерите оставени тави със захар, понеже нямаше мед, като храна за пчелите и от слънцето водата се изпарила и пчелите залепнали за захарта и не могат да се освободят и Той ги ръси, ръси с вода, за да се освободят. Като разправих тия две случки на други наши братя, един от тях се обади, да разкаже един случай със същите пчели. Те като извадили един ден меда от кошерите и го занели в килера на трапезарията, всички пчели се втурнали в килера, напълнили килера и те се намерили в чудо какво да правят. Отиват при Учителя и Му разправят. Учителят идва до килера, нещо им измъмрил и проговорил някакви думи и всичките пчели се връщат обратно. В: Казал някаква дума. И: Да, казал е някаква дума, от която разбират така че пчелите си отидоха в кошерите.
към текста >>

Те като извадили един ден меда от кошерите и го занели в килера на трапезарията, всички пчели се втурнали в килера, напълнили килера и те се намерили в чудо какво да правят.
И аз отдалеч Го следя по стъпките Му. Гледам Го, оттам излиза с една кана с вода. Връща се по същия път. На дъното на поляната имаше кошери, пред кошерите оставени тави със захар, понеже нямаше мед, като храна за пчелите и от слънцето водата се изпарила и пчелите залепнали за захарта и не могат да се освободят и Той ги ръси, ръси с вода, за да се освободят. Като разправих тия две случки на други наши братя, един от тях се обади, да разкаже един случай със същите пчели. Те като извадили един ден меда от кошерите и го занели в килера на трапезарията, всички пчели се втурнали в килера, напълнили килера и те се намерили в чудо какво да правят. Отиват при Учителя и Му разправят. Учителят идва до килера, нещо им измъмрил и проговорил някакви думи и всичките пчели се връщат обратно. В: Казал някаква дума. И: Да, казал е някаква дума, от която разбират така че пчелите си отидоха в кошерите. Имам и други опитности с Учителя как той се грижеше за всички - било то пчели, хора или животни.
към текста >>

Учителят идва до килера, нещо им измъмрил и проговорил някакви думи и всичките пчели се връщат обратно.
Връща се по същия път. На дъното на поляната имаше кошери, пред кошерите оставени тави със захар, понеже нямаше мед, като храна за пчелите и от слънцето водата се изпарила и пчелите залепнали за захарта и не могат да се освободят и Той ги ръси, ръси с вода, за да се освободят. Като разправих тия две случки на други наши братя, един от тях се обади, да разкаже един случай със същите пчели. Те като извадили един ден меда от кошерите и го занели в килера на трапезарията, всички пчели се втурнали в килера, напълнили килера и те се намерили в чудо какво да правят. Отиват при Учителя и Му разправят. Учителят идва до килера, нещо им измъмрил и проговорил някакви думи и всичките пчели се връщат обратно. В: Казал някаква дума. И: Да, казал е някаква дума, от която разбират така че пчелите си отидоха в кошерите. Имам и други опитности с Учителя как той се грижеше за всички - било то пчели, хора или животни. А на мен любимата жена не поднесе храна, която аз съм купил, в собствената ми барака, а я поднесе на друг. Как ще го понесете това?
към текста >>

И: Да, казал е някаква дума, от която разбират така че пчелите си отидоха в кошерите.
Като разправих тия две случки на други наши братя, един от тях се обади, да разкаже един случай със същите пчели. Те като извадили един ден меда от кошерите и го занели в килера на трапезарията, всички пчели се втурнали в килера, напълнили килера и те се намерили в чудо какво да правят. Отиват при Учителя и Му разправят. Учителят идва до килера, нещо им измъмрил и проговорил някакви думи и всичките пчели се връщат обратно. В: Казал някаква дума. И: Да, казал е някаква дума, от която разбират така че пчелите си отидоха в кошерите. Имам и други опитности с Учителя как той се грижеше за всички - било то пчели, хора или животни. А на мен любимата жена не поднесе храна, която аз съм купил, в собствената ми барака, а я поднесе на друг. Как ще го понесете това?
към текста >>

Имам и други опитности с Учителя как той се грижеше за всички - било то пчели, хора или животни.
Те като извадили един ден меда от кошерите и го занели в килера на трапезарията, всички пчели се втурнали в килера, напълнили килера и те се намерили в чудо какво да правят. Отиват при Учителя и Му разправят. Учителят идва до килера, нещо им измъмрил и проговорил някакви думи и всичките пчели се връщат обратно. В: Казал някаква дума. И: Да, казал е някаква дума, от която разбират така че пчелите си отидоха в кошерите. Имам и други опитности с Учителя как той се грижеше за всички - било то пчели, хора или животни. А на мен любимата жена не поднесе храна, която аз съм купил, в собствената ми барака, а я поднесе на друг. Как ще го понесете това?
към текста >>

28. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

И пчелите са разумни.
А пък той не знае какво богатство се крие в работата на градината, на полето и пр. Дърветата ги считат за глупави. А пък те са много разумни само че крият тая разумност, за да не ги ограбят. Растенията имат наука да извличат из земята добрите сокове и да творят хубави ароматни плодове. Тая енергия, която човек не може да извлече от земята, растенията я извличат. И пчелите са разумни. Те, за да съберат един килограм мед, трябва да обиколят 15 милиона цветове. Болният седи и охка. Чака да го лекува някой. А той като излезе да работи полска работа в градината, на полето, като започне да копае, ще се излекува, от ревматизъм и пр. Месеците май и юни лекуват много болести, ако се използуват добре." Изгрева, 30.Х.1942 г.
към текста >>

29. 3. Изпит по женитба

Крум Божинов

Аз имах голям пчелин и от кошерите изкарвах не малко пари и с тях преживявах добре и сносно.
Ами сега какво да правя? Чух в себе си глас: „Не пиши повече за тази случка! “ Не писах, замълчах, все едно, че не съм получил писмото. Така Небето ме спаси от едно голямо зло* за което съм много благодарен. Това лице желаеше женитба с мен и то по сметка. Аз имах голям пчелин и от кошерите изкарвах не малко пари и с тях преживявах добре и сносно. Но отново се яви друг изпит. След много говорене, много увещание и препоръки от Димитър Янушев, аз склоних да отида в Стара Загора да се срещна с едно момиче. Още като я видях, аз се влюбих в нея, харесах я. Но стана така, че през деня не можехме да си поговорим. Семейство Кайрако- ви, в което бях отседнал вечерта отидоха на сватба, а на мен с момичето казаха: „Вие двамата се уточнявайте!
към текста >>

30. 10. Преживелици

Крум Божинов

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

10. ПРЕЖИВЕЛИЦИ Един път бях на градината си при пчелите.
10. ПРЕЖИВЕЛИЦИ Един път бях на градината си при пчелите. Заваля силен дъжд с гръмотевици. Стъмни се. Нещо отвътре ми казва: „Круме, ставай и си отивай! От тоя дъжд реката от планината ще придойде. Не ще можеш да я преминеш с моторетката „Симеон“.
към текста >>

31. 11. Възпоминание

Крумчо беше пчелар, отглеждаше пчели и изваждаше чист, натурален мед.
Ако беше друг, щеше да отиде тайно и потайно и на ухо да го разказва на онези лица, на които има доверие, страхувайки се да не си навлече омразата на привържениците на Михаил в България и да бъде обект на последващи санкции на властта, която гонеше братството. Но Крумчо не се уплаши, мина навсякъде и носеше развятото знаме на Истината. За него лъжата бе лъжа и той я отрече, защитавайки името на Школата и Учителя. По храбра постъпка в последните 45 години от заминаването на Учителя не бях срещал. И няма досега! Крумчо беше пчелар, отглеждаше пчели и изваждаше чист, натурален мед. Той го разнасяше в тенекии на приятелите и те го откупваха. Медът беше чист, но той бе набиран от пчелите в един сезон когато цъфтяха кестените и медът беше леко горчив. Спомням си, че някой му беше поръчал една тенекия мед и той бе изпратил една тенекия по пощата. Но понеже медът беше горчив, т.е. от кестени, отказаха да откупят меда, като казаха, че медът е горчив и развален.
към текста >>

Медът беше чист, но той бе набиран от пчелите в един сезон когато цъфтяха кестените и медът беше леко горчив.
За него лъжата бе лъжа и той я отрече, защитавайки името на Школата и Учителя. По храбра постъпка в последните 45 години от заминаването на Учителя не бях срещал. И няма досега! Крумчо беше пчелар, отглеждаше пчели и изваждаше чист, натурален мед. Той го разнасяше в тенекии на приятелите и те го откупваха. Медът беше чист, но той бе набиран от пчелите в един сезон когато цъфтяха кестените и медът беше леко горчив. Спомням си, че някой му беше поръчал една тенекия мед и той бе изпратил една тенекия по пощата. Но понеже медът беше горчив, т.е. от кестени, отказаха да откупят меда, като казаха, че медът е горчив и развален. Аз присъствувах в този момент и видях с какво негодувание посрещна той това обвинение. Той отрече, че медът е горчив понеже е бил развален и изнесе цяла лекция за меда събран от цвета на кестените.
към текста >>

32. 12. СВИРЦИТЕ

Оказа се, че пчелите на Изгрева са останали без човек, който да се занимава с тях.
12. СВИРЦИТЕ Беше през пролетта на 1934 г. Оказа се, че пчелите на Изгрева са останали без човек, който да се занимава с тях. Възложи се тази работа на мен, въпреки че нямах никакво познание по този отдел. По това време моя баща работеше в пчеларската кооперация "нектар", обичаше пчеларството и ме насърчи. Първо ме записа в един съответен курс и едновременно с това аз започнах да отварям кошерите и да подреждам инвентара. И всичко, което беше необходимо, той ми доставяше. Много му беше приятно да говори за тези мои питомци и току ме изненада с някое пособие, за което се говори между неговите колеги в града.
към текста >>

33. 34. ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

И когато пеперудка размаха крилца пред него и когато пчелица прелети, той вижда Великото развитие, великата Любов и себе си вижда в тях и полюбва сърцето му с Неговата Любов.
Учителят остави Себе Си в човешкия ум. И стана човешкото сърце любящо и човешкият ум стана проникващ. И когато поспрял край планинския поток човекът се заглежда в пробяг-ващите вълни и плаващата рибка из тях, сърцето му полюбва. Сърцето му по-любва с Неговата Любов и умът полетява с хилядолетия навътре в Битието, когато и той е плавал като рибка из планинския поток и той съзнава, с Неговото съзнание, че е присъствувал и е участвувал във Великото развитие на Великото. Той вижда себе си в рибката и рибката в себе си; и Него вижда в рибката, както Го вижда в себе си, и го полюбва - И Великото, и малкото, и себе си с Неговата Любов в себе. И когато пеперудка размаха крилца пред него и когато пчелица прелети, той вижда Великото развитие, великата Любов и себе си вижда в тях и полюбва сърцето му с Неговата Любов. Шумът на гората се превръща в песен, изгледът на слънцето - в най-великия Извор на Живот и Красота. А човекът - брат. - Съдружник във Великия път. Учителят подари на човека очите на Любовта и Светлината на знанието и му даде свободата да люби и да учи. "А мога ли да задам още един въпрос, любима сестро?
към текста >>

34. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

Пролетно и лятно време, от двадесет и втори март всяка година, препоръчително е да се ляга и да става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята".
Някои учени поддържат, че тая, именно, енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е, именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от двадесет и втори март всяка година, препоръчително е да се ляга и да става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята". И Учителят, нашият любим Учител, беше устроил нашият живот така, че ние да можем да възприемаме от живителните струи на природата по възможност най-много. Затова ние, освен че през пролетта ставахме рано и посрещахме изгряването на слънцето, освен че правехме през този приказен час нашите прекрасни утринни упражнения, ние правехме и излети. Цяла радост беше за мене когато стана в три часа, когато се приготвя бързичко, когато взема моята раница, приготвена от вечерта и излеза. Утринният хлад ме посрещаше като милувка - свежа и ободряваща, утринното небе ме поздравяваше като приятел - добър и мил, и ми се усмихваше Зорницата. И аз забързвах към центъра на нашето селище, пред стаята на Учителя, където беше уговорено да се съберем.
към текста >>

35. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

Предишния ден Той отива долу в лозето и разбутва кошера, разбута пчелите и те го нахапаха и Той така целия подут, на другия ден пътува във влака и така го посрещат варналии, обичаше да ги прави тези неща, да им освободи съзнанието.
Д: Да, създаваше такива неща, например когато при един генерал, запасен генерал, Учителят го канят на вечеря. На тази вечеря той поканил разни министри и т.н., това е през зимата и чака долу той на стълбите. А Учителят излиза от колата с един балтон вехт, с един такъв на петна и нахлул на главата си една сламена шапка. Нашият софийски общественик така му става доста криво, но няма как, нали? Или когато да кажем случая с варналии, които поканват Учителя да отиде във Варна. Предишния ден Той отива долу в лозето и разбутва кошера, разбута пчелите и те го нахапаха и Той така целия подут, на другия ден пътува във влака и така го посрещат варналии, обичаше да ги прави тези неща, да им освободи съзнанието. Той искаше човек да бъде вътрешно свободен. Не може да се развива един човек, когато е вътрешно зависим от едно съвременно общество, което си има своя път. Но един ученик трябва да бъде вътрешно свободен, трябва да не изпада в противоречие в подобни неща. Да разграничава Божественото от светското съвсем категорично. И затуй обичаше така свободно, всъщност какво искаше Той от нас?
към текста >>

36. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Бленуваме всички неспирно за него, пчели забръмчали при пролетен цвят. 3.
82. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Под стария лешник 1. Под стария лешник на бялата маса, събрани сме ние пред него сега. И слушаме Слово, Божествено слово -бленувана радост за всяка душа. 2. След сладкия обед, протекъл в мълчание, ний имаме други, от другия свят. Бленуваме всички неспирно за него, пчели забръмчали при пролетен цвят. 3. Ний тук сме при Него и с Него отдавна. Отдавна ли беше и вчера ли бе? Пак пролет е днеска и старият лешник над бялата маса навел е клоне. 4. И старият лешник разправя, разправя... Отдавна ли беше наистина туй? Ний тука стояхме, тъй близко до Него, та всяко листенце да може да чуй. 5.
към текста >>

37. ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В ИЗГРЕВЪТ, ТОМ VII

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

106, 8 ред от горе да се чете: както се видя с пчелите.
5. Стр. 35, 38 ред от горе да се чете: облекат, а не облекчат. 6. Стр. 38, 34 ред от горе да се чете: мирът трябва да дойде. 7. Стр. 106, 8 ред от горе да се чете: както се видя с пчелите. 8. Стр. 114, 16 ред от горе да се чете: имаха ли лични проблеми, отклоняваха ли се? 9. Стр. 162, N0 7, 23 ред от горе да се чете: други пък има, които не спят. 10. Стр.
към текста >>

38. 145. МЯСТОТО НА ВАУЧЕР — СЕЛИЩЕТО ИЗГРЕВ

ТОМ 9

Тук имахме и пчели.
Какво правеше това не мога да кажа повече. В.К.: Тук виждаме една чешма с топка. Е.А.: Тази чешма се намираше на пътеката, която водеше от големия салон към поляната. Наричахме я зодиака, защото отдолу тука имаше кръгове със зодиакалните знаци -12 зодии. Даже те после нещо я поправиха и тогава останаха само кръговете, но зодиите не ги направиха. Тук имахме и пчели. Пчелина беше ей тука в тая част. Това е източната страна, клетката остава назад. Тук, това е пътеката за поляната където правехме Паневритмия и оттук имаше вход, беше овощна градина. Имаше череша и други плодни дървета и там някъде между тях бяха пчелите. Учителят ходеше, занимаваше се с пчелите, обичаше така да ги наглежда.
към текста >>

Пчелина беше ей тука в тая част.
В.К.: Тук виждаме една чешма с топка. Е.А.: Тази чешма се намираше на пътеката, която водеше от големия салон към поляната. Наричахме я зодиака, защото отдолу тука имаше кръгове със зодиакалните знаци -12 зодии. Даже те после нещо я поправиха и тогава останаха само кръговете, но зодиите не ги направиха. Тук имахме и пчели. Пчелина беше ей тука в тая част. Това е източната страна, клетката остава назад. Тук, това е пътеката за поляната където правехме Паневритмия и оттук имаше вход, беше овощна градина. Имаше череша и други плодни дървета и там някъде между тях бяха пчелите. Учителят ходеше, занимаваше се с пчелите, обичаше така да ги наглежда. Даже ми е правило впечатление.
към текста >>

Имаше череша и други плодни дървета и там някъде между тях бяха пчелите.
Даже те после нещо я поправиха и тогава останаха само кръговете, но зодиите не ги направиха. Тук имахме и пчели. Пчелина беше ей тука в тая част. Това е източната страна, клетката остава назад. Тук, това е пътеката за поляната където правехме Паневритмия и оттук имаше вход, беше овощна градина. Имаше череша и други плодни дървета и там някъде между тях бяха пчелите. Учителят ходеше, занимаваше се с пчелите, обичаше така да ги наглежда. Даже ми е правило впечатление. Значи имаше и пчели. В.К.: Сега тука виждаме салона. Е.А.: Тук имаше дървета отпред, имаше пейки.
към текста >>

Учителят ходеше, занимаваше се с пчелите, обичаше така да ги наглежда.
Тук имахме и пчели. Пчелина беше ей тука в тая част. Това е източната страна, клетката остава назад. Тук, това е пътеката за поляната където правехме Паневритмия и оттук имаше вход, беше овощна градина. Имаше череша и други плодни дървета и там някъде между тях бяха пчелите. Учителят ходеше, занимаваше се с пчелите, обичаше така да ги наглежда. Даже ми е правило впечатление. Значи имаше и пчели. В.К.: Сега тука виждаме салона. Е.А.: Тук имаше дървета отпред, имаше пейки. Тази долната сграда беше столовата.
към текста >>

Значи имаше и пчели.
Това е източната страна, клетката остава назад. Тук, това е пътеката за поляната където правехме Паневритмия и оттук имаше вход, беше овощна градина. Имаше череша и други плодни дървета и там някъде между тях бяха пчелите. Учителят ходеше, занимаваше се с пчелите, обичаше така да ги наглежда. Даже ми е правило впечатление. Значи имаше и пчели. В.К.: Сега тука виждаме салона. Е.А.: Тук имаше дървета отпред, имаше пейки. Тази долната сграда беше столовата. Тя беше голяма, не беше малка. Точно в 12 часа и нещо отивахме на обяд.
към текста >>

В.К.: Сега тука виждаме друга пак картинка, тука е пчелина.
Вижте, тука беше кухнята на Учителя и тази стая беше направена преди да направиме салона. Ето това е. Кухня на Учителя дотука. Оттука по продължението на цялата сграда, тази, отзад имаше разделен на две един килер, за който се влизаше оттука. А оттука беше кухничка на Учителя и там някога Той си държеше примус, на който си е готвил, когато нямаше още нищо, а Той живееше горе на Изгрева. В.К.: Сега тука виждаме друга пак картинка, тука е пчелина. Сега този пчелин по каква идея беше направен? Е.А.: И тя е една история. Виж какво. Дошъл Учителят, решава да има пчели. И праща един брат, който беше полковник от запаса, но полковник беше още не знам дали беше или не.
към текста >>

Сега този пчелин по каква идея беше направен?
Ето това е. Кухня на Учителя дотука. Оттука по продължението на цялата сграда, тази, отзад имаше разделен на две един килер, за който се влизаше оттука. А оттука беше кухничка на Учителя и там някога Той си държеше примус, на който си е готвил, когато нямаше още нищо, а Той живееше горе на Изгрева. В.К.: Сега тука виждаме друга пак картинка, тука е пчелина. Сега този пчелин по каква идея беше направен? Е.А.: И тя е една история. Виж какво. Дошъл Учителят, решава да има пчели. И праща един брат, който беше полковник от запаса, но полковник беше още не знам дали беше или не. В.К.: Кой беше този?
към текста >>

Дошъл Учителят, решава да има пчели.
А оттука беше кухничка на Учителя и там някога Той си държеше примус, на който си е готвил, когато нямаше още нищо, а Той живееше горе на Изгрева. В.К.: Сега тука виждаме друга пак картинка, тука е пчелина. Сега този пчелин по каква идея беше направен? Е.А.: И тя е една история. Виж какво. Дошъл Учителят, решава да има пчели. И праща един брат, който беше полковник от запаса, но полковник беше още не знам дали беше или не. В.К.: Кой беше този? Е.А.: Ами Попов се казваше. И нещо с пчелите когато купил ги донесъл, нещо е станало. Виж аз не разбрах какво е станало.
към текста >>

И нещо с пчелите когато купил ги донесъл, нещо е станало.
Виж какво. Дошъл Учителят, решава да има пчели. И праща един брат, който беше полковник от запаса, но полковник беше още не знам дали беше или не. В.К.: Кой беше този? Е.А.: Ами Попов се казваше. И нещо с пчелите когато купил ги донесъл, нещо е станало. Виж аз не разбрах какво е станало. Нещо... и Учителят му се е скарал, и той като му се скарал Учителя вече престана да идва на беседи. Значи се оскърби от караницата на Учителя. Дал му пари да купи хубави кошери, а той купил заразени кошери, изпохабил парите, та се ядосваха пчеларите на Изгрева. Имаше кошери, но аз не помня да съм яла мед от тях.
към текста >>

Все пак имаме представа за градината, пчелина, чешмите.
В.К.: Сестри, които са пред чешмата. Е.А.: Анка Каназирева. В.К.: Тука е Наталия. Е.А.: Много бледи лица са тези. В.К.: Лоша снимка. Все пак имаме представа за градината, пчелина, чешмите. Сега всичко е разрушено.
към текста >>

39. 157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

На поляната ще излезе, ще се разходи при пчелите съм Го виждала, ходи.
Някога знаеш какво правеше? Вареше си жито, когато не искаше да влиза в контакт с нас. И като свари жито, Той все правеше повечко и обикновено на нас даваше, което е излишно. В.К.: В онези моменти, когато Учителят се затваря, не прави контакт, Той не излиза. Е.А.: Излиза, само казва: „Зает съм". На поляната ще излезе, ще се разходи при пчелите съм Го виждала, ходи. В.К.: Да. Значи не приема никого. Е.А.: Не, знаеш ли, но не е Той. В.К.: Друг е в Него. Е.А.: Защото, когато съм минавала и съм Го поздравявала, така студено ме е поглеждал, че малко така и тръпки може да ми минат.
към текста >>

40. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

ТОМ 9

Новите българи са трудолюбивите пчели, които събират мед от цветята.
Какво са дали българите на света досега? Само една малка светлина: БОГОМИЛСТВОТО. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, дотолкова ще имаме място в света. Това учение за майка България, за шовинизма, това учение е на падналите ангели. Трябва да дойдат новите българи. Новите българи са трудолюбивите пчели, които събират мед от цветята. Спасението няма да дойде от българите. От българите ще дойде любовта. Любовта ще дойде от България. Любовта ще изтече от тях на целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света?
към текста >>

41. СЪДЪРЖАНИЕ

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Спасил пчелите от пожар 22.
Двете предсказания 17. Законът на даването 18. Измамили го духовете 19. Иди при другарката си 20. За просията и просяците 21. Спасил пчелите от пожар 22. Изяж питката и ще оздравееш 23. Колет за Учителя 24. Бягай, спасявай се 25. Двете сестри на гробищата 26. Господи, с Тебе леко се живей!
към текста >>

42. 03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Като огромен кошер е днес Братската градина, като малки пчелици са братята и сестрите, всяка от които носи събрания от нея мед... Това е Любовта, това е Братството, това е единството, това е Светлината, донесена от Учителя.
Още от предния ден, събота, обширната Братска градина е изпълнена с хора, братя и сестри, дошли от околността на Айтос и от други, по-далечни градове и села. Колко светлина в очите на братята и сестрите! Колко топлина в техните сърца! Каква чиста, небесна, Божествена радост изпълва всички! Ето, събрани сме отново тук всички заедно. Като огромен кошер е днес Братската градина, като малки пчелици са братята и сестрите, всяка от които носи събрания от нея мед... Това е Любовта, това е Братството, това е единството, това е Светлината, донесена от Учителя. Това е Божественото, което ни свързва, което ни е довело тука, да приобщим душите си, да ги слеем в могъщ полет към висините, да ги слеем в неземна, небесна, Божествена песен! Прозвучава, подета от стотици гласове, „Братство, единство... " Следват други песни, изпълнявани също така от многогласния хор. Какво по-хубаво от тия песни, в които най-ясно чувстваме нашето единство? По-велика, по-могъща, по-свята песен от тази на братското единение и братската Любов няма! Нищо земно не може да се сравни с Божественото, което се излива от тези песни, дадени ни от Учителя!
към текста >>

43. 09 - 21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР Еднаж брат Христо от Любимец ми разказа следната своя опитност: „Един ден се връщах от града, но бях капнал от умора, ето защо търсих място къде да спра, за да си отпочина, но все не харесвах, защото нещо отвътре като че ме тласкаше да вървя по-нататък, да доближа селото, че тогава.
21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР Еднаж брат Христо от Любимец ми разказа следната своя опитност: „Един ден се връщах от града, но бях капнал от умора, ето защо търсих място къде да спра, за да си отпочина, но все не харесвах, защото нещо отвътре като че ме тласкаше да вървя по-нататък, да доближа селото, че тогава. Когато вече бях стигнал в нашето землище, където щях да почивам, за моя голяма изненада видях пожар в стърнищата, а недалеч от пожара около сто, сто и петдесет кошера пчели." Пожарът бързо се приближавал към пчелите. Нямало време за бавене и за мислене. Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели.
към текста >>

Когато вече бях стигнал в нашето землище, където щях да почивам, за моя голяма изненада видях пожар в стърнищата, а недалеч от пожара около сто, сто и петдесет кошера пчели." Пожарът бързо се приближавал към пчелите.
21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР Еднаж брат Христо от Любимец ми разказа следната своя опитност: „Един ден се връщах от града, но бях капнал от умора, ето защо търсих място къде да спра, за да си отпочина, но все не харесвах, защото нещо отвътре като че ме тласкаше да вървя по-нататък, да доближа селото, че тогава. Когато вече бях стигнал в нашето землище, където щях да почивам, за моя голяма изненада видях пожар в стърнищата, а недалеч от пожара около сто, сто и петдесет кошера пчели." Пожарът бързо се приближавал към пчелите. Нямало време за бавене и за мислене. Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси.
към текста >>

Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели.
21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР Еднаж брат Христо от Любимец ми разказа следната своя опитност: „Един ден се връщах от града, но бях капнал от умора, ето защо търсих място къде да спра, за да си отпочина, но все не харесвах, защото нещо отвътре като че ме тласкаше да вървя по-нататък, да доближа селото, че тогава. Когато вече бях стигнал в нашето землище, където щях да почивам, за моя голяма изненада видях пожар в стърнищата, а недалеч от пожара около сто, сто и петдесет кошера пчели." Пожарът бързо се приближавал към пчелите. Нямало време за бавене и за мислене. Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед.
към текста >>

Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба.
Нямало време за бавене и за мислене. Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо.
към текста >>

Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите.
Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава.
към текста >>

Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели.
Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава. Разказал: Хр. К.
към текста >>

Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед.
Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава. Разказал: Хр. К. Какво го бе накарало да бърза към село, към тяхното землище, въпреки умората, той не знаел, но безспорно някой го е карал да бърза към село, защото може би той е бил най-подходящият човек, който можел да се бори с пожара и да спаси пчелите.
към текста >>

„Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо.
Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава. Разказал: Хр. К. Какво го бе накарало да бърза към село, към тяхното землище, въпреки умората, той не знаел, но безспорно някой го е карал да бърза към село, защото може би той е бил най-подходящият човек, който можел да се бори с пожара и да спаси пчелите.
към текста >>

Какво го бе накарало да бърза към село, към тяхното землище, въпреки умората, той не знаел, но безспорно някой го е карал да бърза към село, защото може би той е бил най-подходящият човек, който можел да се бори с пожара и да спаси пчелите.
Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава. Разказал: Хр. К. Какво го бе накарало да бърза към село, към тяхното землище, въпреки умората, той не знаел, но безспорно някой го е карал да бърза към село, защото може би той е бил най-подходящият човек, който можел да се бори с пожара и да спаси пчелите.
към текста >>

44. 09 - 119. ХРИСТОС МЕ ИЗЛЕКУВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

119. ХРИСТОС МЕ ИЗЛЕКУВА Работех при пчелите.
119. ХРИСТОС МЕ ИЗЛЕКУВА Работех при пчелите. Имах гости-5-6 души. Заболя ме дясното око. Болното око не ми даваше покой ни денем, ни нощем. Приятелите като че ли ми съчувстваха, някои дори казаха, че съм ослепял. Една нощ болката ми бе голяма и непоносима.
към текста >>

45. 09 - 195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ Бях помощник-пчелар при кооперативния пчелин в нашето село, а Гено бе главен отговорник.
195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ Бях помощник-пчелар при кооперативния пчелин в нашето село, а Гено бе главен отговорник. Работата вървеше. По едно време той каза, че му се загубили инструменти, които бяха негова лична собственост и хвърли съмнение върху мене, като ме караше да призная, че аз съм ги присвоил. Но как да призная, когато не съм. Задето не признавам, той си позволи да ме бие. Тогава, макар и невинен, за да не ме злепоставя пред хората, аз се съгласих да му ги купя.
към текста >>

След около месец от тая случка стопанството пръска овощните дървета с отрова и пчелите измряха.
Но как да призная, когато не съм. Задето не признавам, той си позволи да ме бие. Тогава, макар и невинен, за да не ме злепоставя пред хората, аз се съгласих да му ги купя. Това ми струваше десет лева. Това бе един вид глоба за мене. След около месец от тая случка стопанството пръска овощните дървета с отрова и пчелите измряха. Когато се потърси отговорност, глобиха агронома и Гено. Агронома глобиха сто лева, а Гено - петдесет. Неговата глоба бе в петорен размер на онова, което той бе взел от мен. След около два месеца го прегази камион и му счупи ръката. Дали не бе същата ръка, с която той ме бе бил?
към текста >>

46. 09 - 202. КАК СВОИТЕ СЕ ПОЗНАЛИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Този ден брат Влайчо бил при пчелите на стопанството, за които той се грижел.
Горещото юлско слънце прежуряше. Земята се напука. Тревите пожълтяха и листата на дърветата посърнаха. В един от тези дни влакът понесъл брат Янаки към село Коньово, където отивал да се срещне и запознае с брат Влайчо Жечев. Никак не му било трудно по онова време да го намери, защото брат Влайчо си бил в село, а къщата му всички знаели. Този ден брат Влайчо бил при пчелите на стопанството, за които той се грижел. „Притебе идвам, брат Влайчо", му казал той. „Идвам да се видим и запознаем." - „Защо идваш, бе другарю? Ти знаеш ли, че ми е забранено да приемам посетители...? Ти знаеш ли. че и книгите ми взеха...?
към текста >>

47. 09 - 226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение.
Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели и се вглеждали напред и встрани, забелязали далеч от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение. След като си отпочинали и наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. „Как са пчелите тази година? Боледуват ли? " - „Не само боледуват, но и умират", казал с въздишка стопанинът. - „Искаш ли пчелите ти да не боледуват и умират?
към текста >>

„Как са пчелите тази година?
Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели и се вглеждали напред и встрани, забелязали далеч от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение. След като си отпочинали и наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. „Как са пчелите тази година? Боледуват ли? " - „Не само боледуват, но и умират", казал с въздишка стопанинът. - „Искаш ли пчелите ти да не боледуват и умират? " - „Да, искам. Мога ли да не искам?
към текста >>

- „Искаш ли пчелите ти да не боледуват и умират?
Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение. След като си отпочинали и наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. „Как са пчелите тази година? Боледуват ли? " - „Не само боледуват, но и умират", казал с въздишка стопанинът. - „Искаш ли пчелите ти да не боледуват и умират? " - „Да, искам. Мога ли да не искам? " - „Ако ти кажа нещо, ще ме послушаш ли? " - „Ще те послушам", казал пчеларят, без много да му мисли. - „Тогава ето какво ще направиш, но първо ни кажи колко са всичките кошери." - „Стои двадесет кошера." - „От тях ще отделиш дванадесет, ще си ги отбележиш.
към текста >>

Той ще бъде за Господа, а от всичките други пчели медът ще е за тебе и с него ще разполагаш, както намериш за добре.
" - „Ще те послушам", казал пчеларят, без много да му мисли. - „Тогава ето какво ще направиш, но първо ни кажи колко са всичките кошери." - „Стои двадесет кошера." - „От тях ще отделиш дванадесет, ще си ги отбележиш. Те ще бъдат за Господа, а другите сто и осем ще са за тебе. Ти ще се грижиш за всичките еднакво, но когато дойде време да вадиш мед, тогава от дванадесетях кошера ще го туряш отделно. Него няма да продаваш. Той ще бъде за Господа, а от всичките други пчели медът ще е за тебе и с него ще разполагаш, както намериш за добре. Когато дойде някой да купи мед, ще му даваш от твоя, а когато някой дойде да поиска малко мед за болен, ще даваш от меда, който е оставен за Господа. Него няма да го продаваш, а ще го раздаваш." Годината се случила благоприятна. От 108 кошера извадил 5-6 тона мед, а от 12-те - около половин тон. Продавал пчеларят и и прибирал парите, докато свършил неговият мед. Усладило му се.
към текста >>

През зимата и пролетта пчелите му измрели и пчелинът запустял.
Продавал пчеларят и и прибирал парите, докато свършил неговият мед. Усладило му се. Толкова пари никога не бил видял в ръцете си. Гледал другия мед и си казал: „Защо му е на Господа толкова мед? " И добавил: „Господ мед не яде." И продал и него, и прибрал парите. През зимата и пролетта пчелите му измрели и пчелинът запустял. Който се лакоми за малкото, загубва всичкото, казва поговорката. Разказал: Георги Събев.
към текста >>

48. 09 - 361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА Тук ще разкажа един случай на лекуване с паневритмия с моя сестриник, Георги Атанасов от село Пчелино в Добружда.
361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА Тук ще разкажа един случай на лекуване с паневритмия с моя сестриник, Георги Атанасов от село Пчелино в Добружда. Случката станала през 1942 година. Георги е комунист, готов на всяка жертва за партията. Като комунист по убеждение, той считал идеите на Учителя за нереални, отвлечени. Но с течение на времето Георги имал възможност да общува с много братя и сестри, да чете и да слуша Словото на Учителя. Всичко това му помогна той да добие по-голяма светлина и да разбере Учението по-отблизо.
към текста >>

49. 11 - 12. УЧЕНИКЪТ ПО ДУХ ПОЗНАВА УЧИТЕЛЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Николина Кирова Попова.

Но понеже Михаил Божков имаше пчели и много хубав мед поднесе на Учителя, един как му викат, заедно с медната пита, но го поднася на Учителя.
Празник, тържество, всички приятели, че Учителят е там. А Учителят искал да зарадва и тези, макар че са били на Петровия връх всички, но в селото отива. Той сам пожелал Учителят да съдаде радост на всички, както обикновено в живота беше. И отиват в селото, направят една голяма трапеза, всички приятели от селото, братя, сестри, имаше много народ. Там, у брат Милю станала вечерята, ръководителят и Учителят между всички, радостни, целуват му ръка и го изпращат с файтона обратно. Но понеже Михаил Божков имаше пчели и много хубав мед поднесе на Учителя, един как му викат, заедно с медната пита, но го поднася на Учителя. И пак се връщат на Минералните бани, тогава Минчо Сотиров с файтона си, с друг файтон, той го придружавало Бургас, а баща ми се връща с този турчин обратно. И като слизат в Айтос вече, у дома казва: Сега моето момче ли там името му как е, защото много го обичаше, аз го помня тоя човек, един много фин човек, беше учител на турското училище в Айтос. Интелигентен човек беше. Казва, искам сега да си платя аз от Айтос с файтона до Габровски и от Габровски до баните и обратно, всичко туй. „Аз Господа возих, бай Георге, не искам пари.
към текста >>

50. 27 - 3. СИНЯТА ПРИШКА

Той каза така: Рекох, ще му мине." Сложи се трапезата, аз слизам надолу, това са само пет метра, може би от лозето до наклона, наклонът е 4-5 метра местото ми е много ясно, защото там ми беше пчелина, той, баща ти вече е изправен, изтърсва си ръцете и каза: „Айде, жена, мина." Никаква болка.
Учителят идва в Ямбол. Отиват на лозето на бай Тодор Абаджиев, който беше ръководител на Ямболското братство много години. Баща ми със синя пришка на ръката, това са неща страхотни, страхотни страдания. Почва да се слага обяда, постила се под големия орех долу чаршафите да се слага обяда. Мама, смирена, скромна, стеснителна, казва: „Учителю, моят другар с много болки долу в дерето е, в калта му е заровена ръката, да му отнеме температурата." А майка ми разказва по-нататък: „Със сълзи на очи, каза, погледнах Учителя. Той каза така: Рекох, ще му мине." Сложи се трапезата, аз слизам надолу, това са само пет метра, може би от лозето до наклона, наклонът е 4-5 метра местото ми е много ясно, защото там ми беше пчелина, той, баща ти вече е изправен, изтърсва си ръцете и каза: „Айде, жена, мина." Никаква болка. Това става просто за няколко минути само. А що народ умираше от тази синя пришка.
към текста >>

51. IV.19 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете.
Даже нашият умствен и материални застой се обуславя от непослушанието. Сега ще турим за девиз: Да търсим първо Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ни се придаде. Ако това правим, ще се ползуваме, ще еволюираме. На някои от вас се иска по-голямо налягане и по-голям труд. Обаче нека сега започнем с елементарните работи, именно да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат други наши приятели между нас. Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете. Защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно и донасят по нещо, т.е. тия малки недоразумения, които стават между нас, да не ви плашат, защото са за полза. Изредихме се по 9 души и влизахме в горницата за молитва и принос -лепта Господу, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза: - Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви". Ако земята, на която стоим всеки ден, се смущаваше, какво щеше да бъде положението ни? Ако повърхността, върху която стоим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища; църкви, училища и пр.
към текста >>

52. Наряди за 1920 г.

Например някой от вас обича да отглежда пчели - ще изучи подробно живота им.
Пътя на живота. 5. Молитва на Царството 6. Отче наш. 8ч. сутринта РАБОТА НА УЧЕНИЦИТЕ След закуската като предмет за разисквания през този ден се дадоха следните въпроси:Как се приемахраната.Как се образува кръвта.Как се създава мисълта. През тази година всеки ще си избере един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например някой от вас обича да отглежда пчели - ще изучи подробно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой например има волове - да изучи защо у едни очите са един цвят, а у други - друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини - да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаването планините, реките в България или с кометите, с промените на Слънцето: защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите: защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някои рано побеляват и др.
към текста >>

53. Наряди за 1924 г.

Тъй шумът между пчелите е голям, докато се определят; определят ли се, няма вече шум, сгрупират се около царицата и тръгват.
Там, дето реката вдига голям шум, показва, че има най-малко условия за работа. А дето няма шум, има най-благоприятни условия. Противоречията всякога произтичат от безидеен живот. Там е големият шум. Дето има голям шум, идея, към която да се стремим, няма. Тъй шумът между пчелите е голям, докато се определят; определят ли се, няма вече шум, сгрупират се около царицата и тръгват. У хората е същият закон. Докато една централна идея не изникне, има шум, говорене, това-онова. Щом централната идея се яви, шумоленето престава и водата става по-дълбока. Сега теоретически вие се запитвате: ако дойдат 300 души, къде ще ги турим? Но това е само предположение.
към текста >>

54. Наряди за 1946 г.

Да любиш, това значи душата ти да се разцъфти като цвят, на който да кацат Божествените пчелички и започнат да събират мед.
Опитали ли сте онази любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Да любиш, това е работа! Защо човек става роб? - Защото не знае да люби. Някой казва: „Дотегна ми вече да любя." Казвам: Ти още не си любил. Да любиш, това значи душата ти да се разцъфти като цвят, на който да кацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Ще проверите всичко, което ви говоря и ще кажете: „Струва си да се живее за новата култура, в която царува Божията Любов." Бъдещата култура е култура на Любовта и тя представя организиране на човешкото сърце и проявление на човешката душа. Велико нещо е да живее човек за Любовта! Тогава животът на всички хора ще се превърне в песен и молитва. Сега е началото на великата култура, на великата епоха на Любовта.
към текста >>

55. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

Аз мога да ви направя като пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри, защото, като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор, да изберете сами да бъдете добри.
Което в миналото е расло за 1000 години, сега става за 10 години, което е расло за 100 години, сега - за 1 година. Да образуват жените един съюз, да си помагате, а сега, като седнете вкъщи, еди-коя си такава, онакава, въпроси и критики - не може тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учете от Господа. С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят. Това става навсякъде, все одумване. Аз мога да ви направя като пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри, защото, като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор, да изберете сами да бъдете добри. Доброто в човека, то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешител“ - каза Христос на Своите ученици. Ще варим домати и от 100 килограма ще извадим 9 или 10 килограма. Аз ще ви дам домати и дърва, а вие да ги сварите, а който не иска да ги вари, аз ще ги сваря, но ще искам от него домати и дърва.
към текста >>

56. 17. ВЯРА

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

Аз бих могъл да ви излекувам всинца ви в една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове, една зеленчукова градина и да ви пратя в тях да ги обработвате, за да черпите между тях енергия и спокойствие.
Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл - работете върху владането на тези мисли и им кажете: „Тука, вътре, на вас не е мястото, тука е канал и вие може само да минете, без да се задържите.“ Вие трябва да бъдете като онзи служащ при железопътните станции, които със своя ключ отваря станциите, за да минат различните тренове, и им дава оправен път. Така и вие с вашия ключ ще можете да дадете правилно направление на вашите мисли и желания. Запитват: - Понякога човек външно се въздържа, но отвътре му трепери. Как да спре това вътрешно вълнение? Нека си трепери. Аз бих могъл да ви излекувам всинца ви в една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове, една зеленчукова градина и да ви пратя в тях да ги обработвате, за да черпите между тях енергия и спокойствие. Ако сте анемични и неразположени духом, ще ви пратя да обработвате черешата и ще видите, че ще придобиете ново разположение. Слаба ви е вярата - ще ви пратя да обработвате зеле, да го поливате и наглеждате. Това са формули, макар и от външни действия. Неразположена си духом - тури ръката си на челото, всичко ще се измени вътре в 5-10 минути. Ако не това средство, то тези от вас, които обичате да смятате или да пишете или да чертаете, приложете едно от тези ви любими занятия.
към текста >>

57. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля.“ (Тази досетливост не е у пчелите.а у този, който им хвърлил брашното.)[4] Трябва да се внесе едно ново решение ( _ ) на туй различие, което съществува.
Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скьрбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: „Какво се постига с тази постъпка? На Бога ще угодя ли, на ангелите, пред добрите хора ще се повдигне ли моето мнение пред тях? Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля.“ (Тази досетливост не е у пчелите.а у този, който им хвърлил брашното.)[4] Трябва да се внесе едно ново решение ( _ ) на туй различие, което съществува. Тогава не се карат, погодят се. Счупил нещо, ама донесъл повече, тогава вие това не го считате за [лошо]. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой не трябва да причинява вреда съзнателно никому.
към текста >>

На една пчеличка няма да направя пакост, може да имам нужда от нея.
Той не може да го забележи, но ще почувствува, че в него има една промяна - и той не знае кога е станала. За пример, имаш един приятел, не искаш да го видиш, но изведнаж видиш, че нещо се е изменил и той пък ти е приятел. То е от Бога. И Господ ти казва, той ти е донесъл цял сервиз..] Туй не е постижение, а е неразбиране на нещата. Щом разбираме този човек, който не обичаш, той може да ти бъде полезен. На една пчеличка няма да направя пакост, може да имам нужда от нея. Тя ще ми покаже къде ще има мед, къде са цветята. (Ти не може да обичаш Бога, щом имаш противоречие. Тъй е, и аз сега не вярвам, че обичам Бога.) Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противоречия. Дойде ли Господ, всички противоречия изчезват. (Закуска в 11 часа с по две гевречета.) Ако 10 души за 10 деня изорават 20 декара земя, един човек за 10 деня колко земя ще изоре?
към текста >>

58. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите, ще имате един кошер пчели, да видите чистота[та] реда и порядъка в тях.
Тук няма никаква философия. Отрицания, вечни отрицания - ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица? “ Не, ще отидеш в някоя градина. Защо да стоите да ги слушате цял ден? После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите, ще имате един кошер пчели, да видите чистота[та] реда и порядъка в тях. Деятелност трябва да създават у вас. Ще отидеш при някое цветенце, то ще ти каже: „Какво си се обезсърчил, какво си увиснал глава надолу, моята глава е заровена в земята и пак имам надежда, а пък вашата глава е излязла навънка и сте се обезнадеждили.“ Силните контрасти трябва да изпъкват в ума ви. Без контрасти не може да се поправи животът ви. Сега вие си създавате понятие, казвате: „Това не мога да го направя.“ Не можете да го направите по отношение време и пространство, но се искат знания, искат се условия. Изкуство е това!
към текста >>

59. 6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ

Стефан Тошев

Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед).
Писание; запознаваш го с изказванията на световно известни учени за Бога и за истинската религия на Любовта, с учението на Буда; засягаш научно-мистичната страна на теософията; Агарта, спиритуализма и др. Пишеш на научен, но лек, достъпен, разбран стил и се чете с увлечение. Само не ми харесва думата „съчинения". Не е ли по-добре да замениш тая дума с „писания" или „трудове", защото право изтълкувано „съчинение" означава нещо измислено, съчинено, измудрено. скалъпено. А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе. Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед). Аз съм доволен. Чета твоите трудове с удоволствие и на утринната дата (14.12.) ще ги изпратя (препоръчано) на Жорж Кьосев - София. Съгласно циркулярното съобщение (в началото) би трябвало да го изпратя на Пампоров в Смолян, но следва да изпълня последното ти нареждане. За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-тесен кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите. Относно твоето съчинение у с.
към текста >>

60. 11. И НОСЕШЕ ТОЙ ЗЕМЯТА НА ГЪРБА СИ

Не само Слънцето, но и птичките, и цветята, и пчелите, всичко говореше за настъпилата вече пролет.
С тази мисия и задача дойде Христос - Великият Учител и Спасител на човечеството и пое неговите грехове, и носеше Земята на гърба си. С тази мисия и задача дойде и нашият Учител на Земята, да поеме греховете на човечеството. И носеше Земята на гърба сй. Това беше един пролетен ден през 1925 година. Весело, топло се усмихваше високо на хоризонта и напомняше на всички живи същества, че пролетта е вече дошла. Не само Слънцето, но и птичките, и цветята, и пчелите, всичко говореше за настъпилата вече пролет. Една от сестрите, също стенографка, и аз отидохме рано сутринта на „Опълченска" 66 да изчистим стаята на Учителя, да извършим пролетно чистене. Тя ми подаваше одеялата отвътре, за да ги простра на въжето, да ги избухам и оставя известно време вън на слънце и чист въздух да се проветрят. Надигнала одеялата нагоре да ги простра на въжето, нещо ме спря и аз случайно погледнах към градината на двора и загледах учудена към това, което видях на дъното на същата градина. Там имаше един-единствен кошер с пчели. Пред кошера на малко столче седи Учителят и наблюдава излизането и връщането на пчелите в кошера.
към текста >>

Там имаше един-единствен кошер с пчели.
Весело, топло се усмихваше високо на хоризонта и напомняше на всички живи същества, че пролетта е вече дошла. Не само Слънцето, но и птичките, и цветята, и пчелите, всичко говореше за настъпилата вече пролет. Една от сестрите, също стенографка, и аз отидохме рано сутринта на „Опълченска" 66 да изчистим стаята на Учителя, да извършим пролетно чистене. Тя ми подаваше одеялата отвътре, за да ги простра на въжето, да ги избухам и оставя известно време вън на слънце и чист въздух да се проветрят. Надигнала одеялата нагоре да ги простра на въжето, нещо ме спря и аз случайно погледнах към градината на двора и загледах учудена към това, което видях на дъното на същата градина. Там имаше един-единствен кошер с пчели. Пред кошера на малко столче седи Учителят и наблюдава излизането и връщането на пчелите в кошера. Те работят усилено. Какво още виждам? Учителят слабо наведен, на гърба му земното кълбо в доста голям мащаб. Виждала съм като ученичка още земното кълбо, което наричаме глобус, но малко - всеки ученик и ученичка можеше да го носи в една ръка.
към текста >>

Пред кошера на малко столче седи Учителят и наблюдава излизането и връщането на пчелите в кошера.
Не само Слънцето, но и птичките, и цветята, и пчелите, всичко говореше за настъпилата вече пролет. Една от сестрите, също стенографка, и аз отидохме рано сутринта на „Опълченска" 66 да изчистим стаята на Учителя, да извършим пролетно чистене. Тя ми подаваше одеялата отвътре, за да ги простра на въжето, да ги избухам и оставя известно време вън на слънце и чист въздух да се проветрят. Надигнала одеялата нагоре да ги простра на въжето, нещо ме спря и аз случайно погледнах към градината на двора и загледах учудена към това, което видях на дъното на същата градина. Там имаше един-единствен кошер с пчели. Пред кошера на малко столче седи Учителят и наблюдава излизането и връщането на пчелите в кошера. Те работят усилено. Какво още виждам? Учителят слабо наведен, на гърба му земното кълбо в доста голям мащаб. Виждала съм като ученичка още земното кълбо, което наричаме глобус, но малко - всеки ученик и ученичка можеше да го носи в една ръка. Обаче земното кълбо на гърба на Учителя беше достатъчно внушително, доста голямо.
към текста >>

Като гледах, изведнъж земното кълбо изчезна пред очите ми и отново виждам онова, което видях в първия момент: Учителят седи на малкото столче пред кошера и наблюдава работата на пчелите.
Обаче земното кълбо на гърба на Учителя беше достатъчно внушително, доста голямо. В едната си ръка държа одеялата, не се решавам нито да ги изтърсвам, нито да ги простра на въжето, да не би да раздвижа въздуха и земното кълбо да падне, пък и не ми се искаше да се откъсне погледът ми от това, което виждах. С другата ръка триех очите си, да се уверя в това, което виждах. Стоя и гледам, ненаситно гледам. Колко време продължи това странно за мене явление не зная, но аз повече се уверявах в истинността му. Като гледах, изведнъж земното кълбо изчезна пред очите ми и отново виждам онова, което видях в първия момент: Учителят седи на малкото столче пред кошера и наблюдава работата на пчелите. Учителят продължи своята работа, като че нищо не е станало и аз продължих своята. Изтърсих одеялата, прострях ги на въжето и повече силно замислена върху явлението. Не бях чувала човек да носи Земята на гърба си, нито съм мислила по този въпрос. Радвам се, че е така, защото иначе сама бих си казала, че явлението е резултат на някакви впечатления от нещо четено или разказвано от някого. Няколко години след този ден, в една беседа Учителят каза между другото: „Вие носили ли сте Земята на гърба си?
към текста >>

61. 23. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Пчелички, пеперуди, мухички летят свободно, весело прехвъркват от цвят на цвят, но на мене като е топло нито весело, някакво особено психическо състояние ме гнети.
Понякога на нас, обикновените хора ни досаждат мухите, буболечиците, с една дума по-малките същества от нас, но не е така и за мъдреца. Той използува малките същества в своята велика работа. За него те са символ. С тях той се разговаря, вместо да говори на по-големите същества - хората. Вън е топъл, хубав юнски ден, но не и за мене. Пчелички, пеперуди, мухички летят свободно, весело прехвъркват от цвят на цвят, но на мене като е топло нито весело, някакво особено психическо състояние ме гнети. Ден, два, три, не мога да се освободя от това състояние. С когото и да споделя, няма да ме разбере - за мене сложно положение. Няма изходен път, не зная как да изляза от това състояние. В един от тези прекрасни дни съм при Учителя на „Опълченска", дошла по работа. Свърших работата си и влязох за малко в стаичката при Учителя, но не с намерение да споделя с него състоянието си.
към текста >>

62. 27. МОМИНСКИ СВЯН

Животът на Изгрева бе голям духовен кошер с безброй малки и големи пчели - работници, всяка със своя специална работа в кошера и вън от кошера.
Тук вече имахме салон за беседите на Учителя, стаи за Учителя, една лично за него и една приемна. Постепенно животът се организираше и закипя в своята красота, задачи и стремеж на всички към нови постижения. Създаде се един смислен, деен и чист хармоничен живот. Направихе са малки къщички, бараки, кой каквито материални възможности има. Учителят редовно изнасяше беседите, които усилено се подготвяха за печат. Животът на Изгрева бе голям духовен кошер с безброй малки и големи пчели - работници, всяка със своя специална работа в кошера и вън от кошера. На нас трите стенографки - една обща барака, в която и да живеем, и да работим. Нарекохме я „Параход", защото напомняше каюта на параход. Някои я наричаха художествено ателие, понеже имаше само горно осветление. Често ходех при Учителя с предвидения за печат материал за корекция, или за някакво допълнение, както той намираше за добре. След корекциите материалът се даваше за печат и томчетата беседи, по- малки и по-големи, бяха готови и бързо се пласираха поради жаждата на слушателите към великото Слово, очаквано с нетърпение.
към текста >>

63. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО

Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора.
Най-после си казах: Да, но тази картина има отношение към моята работа и затова, колкото и несполучливо да я предам, макар и четена преди много години, ще се опитам да я опиша. Всяка душа, която е в хармония с безконечното, т.е. с Великото начало в света, представя обширна, необятна градина, с вход свободен за всяко живо същество. Влезеш ли в тази градина, чувствуваш рая на земята. От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха. Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора. Птички гласовите огласят въздуха навред и напомнят на човека за красотата в природата. Деца весели, засмяни, тичат и играят по тревата и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички. Млади момци и моми дружно се разговарят и напомнят безгрижието в живота. Тук-там някой старец или старица, седнали под сянка да си починат, да се полюбуват на благата, с които природата щедро е наградила човека. И колко още красоти и богатства се откриват в онази човешка душа, която е в хармония с Безконечността, с онзи Велик Извор на живота, от който лъха истинския живот, красота и светлина, знание и свобода, простор, чистота и любов.
към текста >>

64. 19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО

Както слъчевите лъчи се пречупват от росните капки и правят багрите на цветята още по-красиви, така и Словото, разляло се върху цветните коронки, усилва аромата им, за да могат отдалеч да привличат работливите пчели и игривите пеперудки.
Катедрата на Учителя беше земята, специално Българската земя: дето ходеше, дето стъпваше или сядаше, той навсякъде говореше. Когато отиваше на планината, на екскурзия, с него и около Него всякога имаше хора: негови ученици, негови последователи и външни хора - любители на планината и на екскурзиите. Седнал на камък на висок планински връх, и там Учителят говори. И от най-високия планински връх на България - върхът Мусала, се разнасяше Словото на Учителя. И широките равнини и разноцветните поляни не са лишени от този дар. Както слъчевите лъчи се пречупват от росните капки и правят багрите на цветята още по-красиви, така и Словото, разляло се върху цветните коронки, усилва аромата им, за да могат отдалеч да привличат работливите пчели и игривите пеперудки. Какво ще кажат бистрите и кристалночисти води на планинските езера? И те няма да премълчат за Словото, което водите им отнасяха към океана на живота. Но и черноморските води ще озвучават Словото, което се е докосвало до техните непрестанно разливащи се вълни. И малките, обикновени стаи, както и малките, и по-големи салони чакат реда си, и те да кажат, че и в тях десетки години се е слушал гласа на Словото, предшествувано от песните и молитвите на души, жадни за Него. Дето и да проповядваше Словото, в малки или големи салони, то не оставаше там, затворено, ограничено от четири стени.
към текста >>

65. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта.
Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа. Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го управлява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен.
към текста >>

Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости на техния кошер.
Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа. Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го управлява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух.
към текста >>

66. 2. КОМУНИСТИЧЕСКИ КНИГИ МЕД НЕ ВАДЯТ

Баща ми взимаше пчелин, да гледа чужди кошери, щото нали там ходехме лятото.
" Нали той вече като комунист, ориентиран, иска нещо революционно. И тогава баба ми се обадила и казала: „Милче, Милче" и станало Милка. Та истинското ми име е Людмила, но не ми го приеха... А другата ми сестра е Вера и братчето Ленин почина на три години. То беше нещо рахитично. Мама сигурно е взимала разни лекарства, за да го махне и не е успяла, и то се ражда увредено, почина там. Баща ми взимаше пчелин, да гледа чужди кошери, щото нали там ходехме лятото. Там сме расли, там идваха лелите ми от Букурещ и тука от София, вуйчо ми и т.н. И щом дойдеше вуйчо ми като офицер, полицията бягаше. Щом си отиде вуйчо ми, баща ми го арестуваха. Ей такова нещо беше и това беше непрекъснато три години. В.К.: Вуйчо ви, защо?
към текста >>

67. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Той разбираше от пчели.
" А санаториумът беше братската градина и да покопаеш там, за да се излекуваш. „Идете в санаториума! " И това, пращаше ги да копаят. Или на лозето, Или там. А за лозето се грижеше този Колю Каишев, на Миката Каишева брат й. Той разбираше от пчели. Там имаше и кошери, и лозе, и той се грижеше за това. А имаше една череша, Паша ми разправяше, там до самото лозе накрая. И аз от нея съм вземала издънки. От Ангел взех, той ми даде две издънки от череши от братската градина и си ги насях, но то трябвало да се ашладисат. Аз не съм знаела за това и те раждат сладки, но мънинки, дребни, такива, толънки.
към текста >>

68. 24. ЖИВИТЕ ОКУЛТНИ ОПИТНОСТИ

Като дете баща ми беше пчелар, там ходеше да гледа чуждите пчели и едно поетично място, където се сливат Рила и Родопа, много исках да го видя.
Другият случай с кучето. Аз имам даже снимка, но трябваше да я покажа. В тия години бях 24-25-26 годишна. Отивам в Долна Баня. Долна Баня, аз ви показах една снимка. Като дете баща ми беше пчелар, там ходеше да гледа чуждите пчели и едно поетично място, където се сливат Рила и Родопа, много исках да го видя. И отидох. Но сега изведнъж решавам сама да отида от Долна баня до Самоков на 24 или 26 километра, да тръгна сама през Балкана до Самоков. Ходех с голф и с каскет. Така имам такава снимка горе, но изведнъж, когато тръгвам по пътя и вървя, вървя, вървя, някъде долу - от едната страна е нанагоре баир - път и надолу е, пък така продължава тоя баир и някаква срутена запустяла къща. И оттам се обажда овчар: „Ей, мари, къде си тръгнала?
към текста >>

69. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Стоновете на умиращите се чували чак до близкия пчелин, където баща ми не веднъж ме беше водил.
Настъпи есен. След дълго дирене близките на загиналите откриха лобните им места в нашата ливада край Крива вада. Намерена беше могилата с дървеното кръстче. Скрити, овчарчетата бяха наблюдавали злодействата на пияните и озверени войници, слушали бяха писъците на изтезаваните и разстреляни комунисти и земеделци... Пияната орда се нахвърлила върху покосените от картечницата тела, газели ги с конете, с щикове пробождали тръпнещите им още трупове... А на шосето седели във файтони богаташите Черешаров, Манов и др. и се наслаждавали на кървавата оргия. Стоновете на умиращите се чували чак до близкия пчелин, където баща ми не веднъж ме беше водил. Настъпи зловеща тишина след тази кървава вартоломеева нощ... Овчарите се осмелили да слязат едва когато затихнали стъпките на конете по шосето за града. От плиткия трап се подавали окървавени ръце, крака, разсечени глави!...Те покрили с пръст кървавите човешки останки и заболи над тях едва забележимо дървено кръстче. Така беше разкрито лобното място на загиналите в оная нощ 14 комунисти и земеделци, заровени на три различни места в ливадите край Крива вада. След като бяха открити лобните места, се отправихме към татковия гроб, край нашата ливада. Там, където само преди два месеца вдъхвахме аромата на окосеното сено, се носеше дъх на разложени трупове.
към текста >>

70. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

Когато състоянието му се влошава, Никола Каишев, дребен, слабичък, но всеотдаен, го взима със себе си в Балкана - там той отглежда пчели, има малка къщичка.
заминахме за Париж със сестра ми и съпруга й. Всичките 4 години прекарани там чувствах, че Коста ми помага, пази ме, ръководи ме, постоянно го сънувах, пишех стихове за него. Запознаваха ме с някои млади хора, но никого не харесвах, сравнявах ги с Коста - моят идеал. Нещо важно: Коста заболя от туберкулоза, получена след тежко изтощение от малария. Неговите близки бяха против връзките му с братството, той отказва всяка издръжка от тях, чука камъни за мозайка при Бертоли, всички се стремят да му помогнат. Когато състоянието му се влошава, Никола Каишев, дребен, слабичък, но всеотдаен, го взима със себе си в Балкана - там той отглежда пчели, има малка къщичка. Завежда го на чист въздух, грижи се за него като майка, готви му, пере, къпе го, понася всичко с радост. Коста често е капризен, недоволен, мълчи. Оставя го самичък само когато слиза да продаде мед. Щом се върне, казва: „Сега сме богати, само кажи какво искаш." Когато състоянието му се влошава, Коста поисква да се върне у дома си, да помоли близките му да го приемат. Колю го завежда с кола, с влак, с файтон.
към текста >>

71. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II ЧАСТ Записани от Савка Керемедчиева и дешифрирани от нейните стенограми от Борис Николов 1970 -1976 г. 500

Савка Керемидчиева

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

На пчелите сладчина давам, на хората светлия образ на любовта показвам.
Божият мир да бъде с вас, и моята светлина да ви упътва. (По случай заминаването на брат Илия Стойчев 06.11.1925 г.) Малкото цветенце. 505 Малко цвете съм аз, зная тайните на живота. На земята раста, в небето се уча. Дрехите ми са бели, чисто съм по сърце, в мен лъжа няма, говоря всякога истината. На пчелите сладчина давам, на хората светлия образ на любовта показвам. Аз на отворено всяка сутрин своята молитва към моя Небесен Баща възнасям. На Слънцето истината казвам, на животните правото отдавам, на душите Доброто давам. Да бъдеш. 506 Да бъдеш чист като светлината, прозрачен като водата, обилен като Любовта, светъл като Истината, хубав като Мъдростта, устойчив като Добродетелта. Благата. Из едно писмо от Рая.
към текста >>

72. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

И като се събудят ще има такова шушукане ще се чува от единия край на света до другия, като кога се роят пчели.
Малко ще говорите на Господа. Всеки един човек, който живее за себе си и не може да влезе в положението на другите, тогава вие мислите зло. Който не е чист може да си създаде най-големите ненужни страдания. Че Господ на всичко хваща вяра. Сега някои от вас още спят и приближават да се събудят. И като се събудят ще има такова шушукане ще се чува от единия край на света до другия, като кога се роят пчели. Вие си турете мисълта, че Господ добро мисли заради вас. Мисълта е чук в ръцете. И добрата мисъл е за здравия човек. Любовта е качество на човека. А радостта е качество на Бога.
към текста >>

73. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Те са досетливи както пчелите и 3 - 4 ч.
В стихотворенията трябва да се гледа идеята каква е. Толстой 3-4 пъти е преработвал своите произведения. „Мъжът с кола да внася, а жената с игла да изнася", казва поговорката. Когато говорим за сродните души, подразбирам голяма досетливост. В туй отношение светските дами са много досетливи, много внимателни. Те са досетливи както пчелите и 3 - 4 ч. преди да се развали времето, бягат. Аз бих желал жените да направите едно общество за „благородна обхода" и ще определим награда на тези жени и аз тогава ще ви държа една хубава беседа, каквато никога не съм държал. Ако може да направите това, аз ще ви държа една беседа, да. Някои от вас по естество сте по-фини, а някои - почвата е камениста и трябва повече работа. „За благородна обхода" едно общество и младите да направят.
към текста >>

74. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Този закон е като пчелите: много пчели по малко мед много става, отколкото по единично всеки да работи. Бр.
С назначаването на няколко души, да се прегледат сметките и се уреди. За взаимно подпомагание, може да се образува фонд, но всеки комуто се даде помощ, трябва да вложи в себе си желанието да върне това, което му е дадено. Дали ще го върне или не, то е друг въпрос, но трябва да има желанието да върне даденото му. Когато ще помагате някому, трябва да видиме, заслужава ли да му се помогне или той има да разреши една задача! В салона бяхме наредили всеки да има едно малко изкуство, каквото и да е: тенекеджия, собаджия, плетене столове и др., та между другите работи да се работи да се работи и това в салона - събирате се 2-3 приятели и поработите един, два часа. Този закон е като пчелите: много пчели по малко мед много става, отколкото по единично всеки да работи. Бр. Деню Цанев: - Подкрепата е лесна, но най-първо трябва да почистим обществото си от недъзите и тогава всички лесно се урежда, защото ще има сплотявание и с него ще изпълниме закона на пчелите, и ще принасяме много мед. Това е по физически истина. Не знаем духовно как е, но все нещо трябва да се направи в това отношение. Недъзите са - имаме хора, които злоупотребяват с нашата свобода - разни Магдалини, Балтовци, Савовци, които се правят светии и компрометират цялото общество. Вие, Учителю, живеете напълно в любовта, но ние сме още във физическия мир, нека ние да се поразправиме с тях.
към текста >>

Деню Цанев: - Подкрепата е лесна, но най-първо трябва да почистим обществото си от недъзите и тогава всички лесно се урежда, защото ще има сплотявание и с него ще изпълниме закона на пчелите, и ще принасяме много мед.
За взаимно подпомагание, може да се образува фонд, но всеки комуто се даде помощ, трябва да вложи в себе си желанието да върне това, което му е дадено. Дали ще го върне или не, то е друг въпрос, но трябва да има желанието да върне даденото му. Когато ще помагате някому, трябва да видиме, заслужава ли да му се помогне или той има да разреши една задача! В салона бяхме наредили всеки да има едно малко изкуство, каквото и да е: тенекеджия, собаджия, плетене столове и др., та между другите работи да се работи да се работи и това в салона - събирате се 2-3 приятели и поработите един, два часа. Този закон е като пчелите: много пчели по малко мед много става, отколкото по единично всеки да работи. Бр. Деню Цанев: - Подкрепата е лесна, но най-първо трябва да почистим обществото си от недъзите и тогава всички лесно се урежда, защото ще има сплотявание и с него ще изпълниме закона на пчелите, и ще принасяме много мед. Това е по физически истина. Не знаем духовно как е, но все нещо трябва да се направи в това отношение. Недъзите са - имаме хора, които злоупотребяват с нашата свобода - разни Магдалини, Балтовци, Савовци, които се правят светии и компрометират цялото общество. Вие, Учителю, живеете напълно в любовта, но ние сме още във физическия мир, нека ние да се поразправиме с тях. Тук се изтъкнаха ред недъзи.
към текста >>

Пчелите и мравите никога нищо не внасят, те само отнасят.
Добре е да се продължава. Трябва да се изучава някое занятие, специална професия. Сега материалните въпроси ще гледате да ги уредите вие: салона в София и други някои. Имайте инициатива. Без инициатива никакъв успех не може да има в живота. Пчелите и мравите никога нищо не внасят, те само отнасят. Такива работници ние не искаме. Нам трябват пчели работници, които да внасят отвън, а не да изнасят. Какво има друго да ви смущава? Ако е само Балтова, Савов, те са малки работи. От Варна има една нова сестра, Иванка, тя е ученичка на Балтова.
към текста >>

Нам трябват пчели работници, които да внасят отвън, а не да изнасят.
Сега материалните въпроси ще гледате да ги уредите вие: салона в София и други някои. Имайте инициатива. Без инициатива никакъв успех не може да има в живота. Пчелите и мравите никога нищо не внасят, те само отнасят. Такива работници ние не искаме. Нам трябват пчели работници, които да внасят отвън, а не да изнасят. Какво има друго да ви смущава? Ако е само Балтова, Савов, те са малки работи. От Варна има една нова сестра, Иванка, тя е ученичка на Балтова. Георги Сотиров, Сливен: - Оставете го него, нека народи деца и те ще го възпитат. Отче наш.
към текста >>

В мравите, пчелите няма морал.
Истината обичайте! Ще турите правилото: Да бъдете искрени в съзнанието си. Лъжата е започнала от Ангелите, които са паднали. Лъжата не е в акта да вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание, да вземеш нещо, което не е твое. В животните има голяма лъжа. В мравите, пчелите няма морал. Человек сега е дошъл да изправи всички свои погрешки от най-далечно минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние. В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш - ще те хвърлят в затвора. Ни търговец - ще те хване чл. 4 от закона.
към текста >>

75. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Идва професор от Агрономическия факултет, с учениците си да гледат пчелите ни, проверяват и как сееме - нови методи намират у нас.
Едното им куче, като го пуснали разпердушини кокошките му.... Знаменателно е, че нищо не ни се изгуби досега на „Изгрева". Само на Лулчев се изгубиха някои работи, но то е от наши хора взето. Някой от видните граждани идва и гледа и се чуди, па пита: „Какво ви плащат? " - „Нищо", му отговарят приятелите. Интересуват се те. Идва професор от Агрономическия факултет, с учениците си да гледат пчелите ни, проверяват и как сееме - нови методи намират у нас. За разрешение на някои въпроси, може и с жребие да се ползувате. Там Господ ръководи. Интересуват се хората за учението ни - като го приемат и го приложат, ще бъдат здрави, щастливи, ще имате и мир. Искат някои конкретизиране на Учението ни, а то е в малкото шишенце на лабораторията. Ама било Христовото учение, а не нещо ново.
към текста >>

76. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Той казва: „Цаката чакам." Казвам му: Да ти помогна, че да ти вървят пчелите.
Това влошаване показва, че лихвите се увеличават. Следователно в Божествения живот, законът е: Никога не отлагай! Дойдеш ли до нещо направи го! Ще приведа един пример: Един пчелар 12 години чакал благоприятна година, чакал да му дойде цаката. Аз минавам веднъж и го заговарям. Той казва: „Цаката чакам." Казвам му: Да ти помогна, че да ти вървят пчелите. От тези 300 кошера, които имаш, ще отделиш 30 кошера, ще кажеш че те са Господа. Каквото се получи в тези кошери ще го дадеш на Бога. И твоите кошери ще растат и Божиите кошери ще растат. Защото като се роят Божиите кошери и твоите ще се роят. Той казва: „Защо му са на Господ пчели?
към текста >>

Той казва: „Защо му са на Господ пчели?
Той казва: „Цаката чакам." Казвам му: Да ти помогна, че да ти вървят пчелите. От тези 300 кошера, които имаш, ще отделиш 30 кошера, ще кажеш че те са Господа. Каквото се получи в тези кошери ще го дадеш на Бога. И твоите кошери ще растат и Божиите кошери ще растат. Защото като се роят Божиите кошери и твоите ще се роят. Той казва: „Защо му са на Господ пчели? " Тогава му отвърнах, ако иска да си върви по стария начин. Тая година всичките му пчели измряха до една и той си замина за другия свят. И свърши се цаката. Та като дойдат 300 кошера, отдели 30 кошера. Ако не отделиш всичките кошери ще отидат и ти ще отидеш.
към текста >>

Тая година всичките му пчели измряха до една и той си замина за другия свят.
Каквото се получи в тези кошери ще го дадеш на Бога. И твоите кошери ще растат и Божиите кошери ще растат. Защото като се роят Божиите кошери и твоите ще се роят. Той казва: „Защо му са на Господ пчели? " Тогава му отвърнах, ако иска да си върви по стария начин. Тая година всичките му пчели измряха до една и той си замина за другия свят. И свърши се цаката. Та като дойдат 300 кошера, отдели 30 кошера. Ако не отделиш всичките кошери ще отидат и ти ще отидеш. После този пчелар си казал: „Глупав човек бях аз, трябваше да послушам този човек! " Та и на вас ви казвам: Вие имате по 300 кошера.
към текста >>

77. III. ИЗ ТЕТРАДКАТА НА ВЕСКА ЖЕКОВА

Веска Жекова

В света де е по-чисто, дето отиват пчелите или хората?
Всякога бъдете радостни. Ако не си радостен, набиеш когото срещнеш. Как ще набиеш слънцето? Този, който иска да бие слънцето много пъти ще бъде бит, а слънцето никога. Кое сега е по-хубаво, да мислиш за обикновения хляб на бедния или за царския хляб. В света де е по-чисто, дето отиват пчелите или хората? В света най-големите блага носят малките същества. Някои се родил да прави добро, но след всяко добро получавал зло. И най-после се отказал да прави добро, но като минавал край една река, видял че се дави едно момиче. Рекъл си нека направя и това добро. Момичето било царската дъщеря.
към текста >>

78. 16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ

Николай Дойнов

Беше голям любител на пчелите и ми предложи да направи пчелин, пчеларник в двора на вилата в Симеоново.
Искаше да работи, но на едро и да предлага канцеларски пособия. Дори аз съм ходил с неговите мостри да ги предлагам в София и да му търся клиенти. Та този брат бе дал пари да се отпечата френологичния плакат и то цветен. Той бе мил и симпатичен брат, имаше семейство, не беше прикрепен много към Братството. Колю Каишев работи при мен, като търговец, когато и аз бях търговец. Беше голям любител на пчелите и ми предложи да направи пчелин, пчеларник в двора на вилата в Симеоново. По-късно ми национализираха вилата и той премести пчелите на друго място. Но, по- късно заболя негов крак и хирурзите го отрязоха, и след това почина. [1] Виж „Изгревът" том II, стр. 215-218. [2]Виж „Изгревът" том II, стр. 214-215.
към текста >>

По-късно ми национализираха вилата и той премести пчелите на друго място.
Дори аз съм ходил с неговите мостри да ги предлагам в София и да му търся клиенти. Та този брат бе дал пари да се отпечата френологичния плакат и то цветен. Той бе мил и симпатичен брат, имаше семейство, не беше прикрепен много към Братството. Колю Каишев работи при мен, като търговец, когато и аз бях търговец. Беше голям любител на пчелите и ми предложи да направи пчелин, пчеларник в двора на вилата в Симеоново. По-късно ми национализираха вилата и той премести пчелите на друго място. Но, по- късно заболя негов крак и хирурзите го отрязоха, и след това почина. [1] Виж „Изгревът" том II, стр. 215-218. [2]Виж „Изгревът" том II, стр. 214-215.
към текста >>

79. 20. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Николай Дойнов

Пролетно и лятно време от 22 март, всяка година за препоръчване е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приема човек своят дял от това, което то ни носи, тъй както пчелите събират нектар от цветята.
От 22 март Земята работи по- творчески. Творческите й сили са в действие. Затова имаме тогава този силен растеж, тогава се извършва най-голямата органическа дейност. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целият месец април, май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Пролетно и лятно време от 22 март, всяка година за препоръчване е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приема човек своят дял от това, което то ни носи, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опит ред години, за да се убеди в тази истина. Не е необходимо тук сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия, за благотворното влияние на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране на основният закон на Великата природа. Ние винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разберем, че в тях се съдържат истинските методи за нашият живот.
към текста >>

80. 1 .ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Иван Толев

Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята.
Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
към текста >>

81. 1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват.
Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него. По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е.
към текста >>

82. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера.
Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
към текста >>

83. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха.
Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха. Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах снощи, като се върнах от вечерята у Никола Станулов, много страшен сън, но не станах веднага да го запиша и съм го забравил до заранта под впечатленията на другите си сънища.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че моите кредитори, които ми помогнаха с пари това лято, за да си направя къща, някой ми поискал пари и аз говорих с пунктовия учител в с. Водица да ми даде 10 000 лв. След това дойдох в Годеч и пред други колеги заговорих и на пунктовия в Годеч, Каралеев, да ми даде 10 000 лв. оттук и да ги удържа постепенно от заплатата ми.
към текста >>

Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с.
Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха. Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах снощи, като се върнах от вечерята у Никола Станулов, много страшен сън, но не станах веднага да го запиша и съм го забравил до заранта под впечатленията на другите си сънища.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че моите кредитори, които ми помогнаха с пари това лято, за да си направя къща, някой ми поискал пари и аз говорих с пунктовия учител в с. Водица да ми даде 10 000 лв. След това дойдох в Годеч и пред други колеги заговорих и на пунктовия в Годеч, Каралеев, да ми даде 10 000 лв. оттук и да ги удържа постепенно от заплатата ми. Манов вземаше участие и Велков, и като че Каралеев обеща да ми услужи.[/b] [b]Сънувах и Учителя и братята и сестрите, но и тоя сън съм забравил.[/b] [b][b]30.ХII.1935 год., с.
към текста >>

84. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

В пчелите има музика.
Любовта не се краде. Всякой човек, който задържа любовта, мъдростта и истината за себе си, е крадец. Ние остаряваме по единствената причина, че искаме да хванем любовта в кафез за себе си. Изворът, който тече, ползува и другите. Има нещо Божествено, което изтича из човешката душа и ангелът дохожда при вас, за да се напие от вас. В пчелите има музика. Певците, идете при здрави кошери и послушайте как пеят вътре в кошера. Не слуша ли пчелите, певец не можа да стане. На райската врата ще ви искат една песен да изпеете. Цялата природа, и тя си има опера. Природата е най-голямата опера.
към текста >>

Не слуша ли пчелите, певец не можа да стане.
Ние остаряваме по единствената причина, че искаме да хванем любовта в кафез за себе си. Изворът, който тече, ползува и другите. Има нещо Божествено, което изтича из човешката душа и ангелът дохожда при вас, за да се напие от вас. В пчелите има музика. Певците, идете при здрави кошери и послушайте как пеят вътре в кошера. Не слуша ли пчелите, певец не можа да стане. На райската врата ще ви искат една песен да изпеете. Цялата природа, и тя си има опера. Природата е най-голямата опера. Житеното зърно, и то е една опера. На ума корените са в мозъка, а на стомаха - в симпатичната нервна система.
към текста >>

85. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр.
Наново се вдигнаха кълба дим високо към облаците. На едно място намериха сръбска картечница със 100 патрона пълни, една сръбска пушка, която личи, че е ръждясала, когато е била заровена и крита из земята, и една българска пушка, чиста, запазена. Минавайки през последното село, зад което се установихме за нощуване, се изклаха много свини, птици и около 50 ^ 60 овци. Надонесоха котли с каймак, сирене. Много съдове, за да варят и сготвят. Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр. Букова гора до нас. Никой не отсече дърво от нея за огън. Отидоха в близки дворове и развалиха сгради и надонесоха греди, огради, врати, дъски от бичени букови и накладоха огньовете. 14.Х.1934 год., четвъртък, община Бахча, махали Целия ден престояхме на тоя бивак. Целия ден се прекара в печене; готвене на закланите животни.
към текста >>

86. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Падеревски е едно разцъфнало цвете и всички пчели излизат, събират мед.
През малката дупчица виждате повече. Вниманието е повече концентрирано, отколкото през голямата цепка. За в бъдеще и малките деца ще свирят като Падеревски. Големите музиканти, каквото придобият, ще го турят като общ капитал за всички. Човек е музикално създаден. Падеревски е едно разцъфнало цвете и всички пчели излизат, събират мед. Това значи да слушаш Падеревски, В съня си човек всичко онова, което си слушал през деня, го обработваш. Лунната соната е обработване на спечеленото. (4.II.1938 год., петък)
към текста >>

87. 28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Ти изядаш колкото за 50 пчели.
У всинца ви има желание да бъдете свободни. На какво се базира това? За да бъдеш свободен на леглото, ако то е шито [? ] и широко. Може ли да бъдеш свободен, ако ти дават храна колкото на една пчела? Ти изядаш колкото за 50 пчели. Но ти ще свършиш работа за 50 пчели. Моята котка в София все с мен живее в стаята, яде моя хляб и все котка си остава. Има едно състояние у всички, от което трябва да се пазите и напредналите. Някой път си неразположен - това не е на твоя дух. Христос описва човешките работи, когато казва: „Скръбна е душата..." Не теоретически, но да опиташ нещата - това е знание.
към текста >>

Но ти ще свършиш работа за 50 пчели.
На какво се базира това? За да бъдеш свободен на леглото, ако то е шито [? ] и широко. Може ли да бъдеш свободен, ако ти дават храна колкото на една пчела? Ти изядаш колкото за 50 пчели. Но ти ще свършиш работа за 50 пчели. Моята котка в София все с мен живее в стаята, яде моя хляб и все котка си остава. Има едно състояние у всички, от което трябва да се пазите и напредналите. Някой път си неразположен - това не е на твоя дух. Христос описва човешките работи, когато казва: „Скръбна е душата..." Не теоретически, но да опиташ нещата - това е знание. Христос дойде на земята да опита хората да учат, Той имаше знание, но да го опита.
към текста >>

88. 24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Пчелите са представители на бялата ложа, а мравките - на черната ложа.
Бог е навсякъде, но там, дето се проявява, казваме, че Той присъствува. Не е разумно да иска човек нещо, което сам може да направи. Един правоверен се молил да му изпрати Бог един ангел, да го пренесе през реката. Обаче, преди да дойде ангелът, като видял зад себе си мечката, че иде към него, не усетил как преминал реката. При Бога като отиваш, хляб носи, а при хората - с пари и знание. Пчелите са представители на бялата ложа, а мравките - на черната ложа. След яденето киселите ябълки помагат на храносмилането. Грубавият и сприхавият да яде сладки храни. Сладката храна не трябва да се смесва с друга - кисела, парлива или солена. Сладката храна дава мекота. Киселата храна дава активност.
към текста >>

89. 5. Педагогическа лекция

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Така предполагат и пчелите.
Аз бих казал така: Хиляда грама за волята - това е човекът; 100 грама за сърцето му - това са ангелите; и 10 грама за ума му. Колко имате? 1110. Ние в един свят мислим, че хората, които ни заобикалят, са най-умни. Така ние предполагаме. Така предполагат и рибите - че по-умни същества от тях няма. Така предполагат и пчелите. Всички същества имат едно понятие, че по-умни същества от тях няма. Сега вие считате мухите за глупави. Но мухите са човешки души, изостанали в своето развитие. Един комар е една човешка душа, изостанала в човешкото развитие, големи амбиции има, а възможности няма. Тя казва: „Дайте ми възможности, и аз ще се проявя така." Къде е погрешката на животните?
към текста >>

90. 64. Вътрешната телевизия

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Та, пчелите имат, а вие да нямате.
Никак не те ценя. В тебе Бог е вложил възможности да работиш, чакате велико бъдеще, но те виждам, че си тръгнал по един път, дето има да ти тегли главата. Нищо скрито-покрито няма. Нещата са скрити, кога нямаш отношение. Като имаш и обоняние, и слух, на километър ще долавяш. Та, пчелите имат, а вие да нямате. Веждите са антени, които показват. Те са граница между физическия и духовния свят.
към текста >>

91. 69. Страданието и радостите

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Всичко ни се радва: и въздух, и слънце, и треви, и цветя, и дървета, и листя, и птици, и пчелички - всичко ни поздравлява с „Добре дошле, скъпи гости!
Насядахме всички да починем и с нови сили да продължим. Бързоходците пак залетяха из планината, а ние, въодушевявани от тях, ги следвахме според силите си. Учителят често се обръща назад и ни поглежда. Ние чувствуваме, че сме с Него. Настроението ни е отлично. Всичко ни се радва: и въздух, и слънце, и треви, и цветя, и дървета, и листя, и птици, и пчелички - всичко ни поздравлява с „Добре дошле, скъпи гости! " Свежият въздух, слънчевата енергия подкрепя нашите сили и всички с уверени крачки вървим по стръмния път. Стигаме бивака. Картината е чудесна. Огньовете пушат, а вътре пристигналите екскурзианти насядали около дувара да починат, чакат да заври водата. Поздравляваме ги, приближаваме се до Учителя, седнал на определеното Си място, целуваме Му ръка и отиваме да сменим изпотените си фанели.
към текста >>

92. 80. Сръднята

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Слушайте музиката на пчелите, от крилцата им.
Друг разговор Като се разсърдиш, не седи, върви! Учителят, като се разсърди, свие си веждите; певицата си свива тогава устата, господарят си размаха ръцете, слугата си наведе очите - по това ще познаеш кой какъв е. Трябва струните на цигулката да се изтриват. Певицата да не се тревожи, да не [се] обезсърчава, да не се страхува, че се разслабват струните. Да има вяра, надежда и любов, най-високата. Слушайте музиката на пчелите, от крилцата им. Изворчето слушайте! Обичайте родените от Бога! А куклите, родени от човеците, те само гледат да пипнат нещо. На човека му трябват мускули, а не мазнини. Кога ядеш, дъвчи си хапките, докато съвсем се стопят, станат като захар, Като станеш малодушна, пей, да си повдигнеш вярата.
към текста >>

93. 81. Разговор на 29.IV.1940 г. на Изгрева

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Всичките животни си имат език: и пчелите, и мравките, и птиците, всичките.
81. Разговор на 29.IV.1940 г. на Изгрева 29.IV. 1940 г. Празникът Възкресение Христово Разговор на обеда при брат югославянин (сърбин) и две сестри сръбкини: - Човек най-напред да види, после да говори Езиците са мода. Всичките животни си имат език: и пчелите, и мравките, и птиците, всичките. Житото най-напред са го яли птиците. Човекът от тях се е научил. Те са били пионерите. Намерили хубавото. Сестра: - Дето царува Божията Любов, това е моето родно място.
към текста >>

94. 96. Възпитателната школа

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

96. Възпитателната школа На вас ви трябва, в една възпитателна школа, да имате пчелен кошер, да гледате как работят пчелите, да вземете пример от чистота и работа.
96. Възпитателната школа На вас ви трябва, в една възпитателна школа, да имате пчелен кошер, да гледате как работят пчелите, да вземете пример от чистота и работа. Всеки работник пълни и си мълчи, свирците свирят, вдъхновяват. Те най-голямата работа вършат, но кога е гладна година, изпъждат ги навън, да гладуват, после ги прибират. Молят се отвън, молебен правят и ги викат. Четиристотин бръмбара колко мед ще изядат? Те са оркестранти, обикалят около царицата, насърчават я; като ги избият, тя от скръб умира.
към текста >>

Пчелите и царицата отпреди хиляди години си имат радио.
Музикален звук издават крилцата, цял един оркестър и се чува гласът на царицата и бръмбарите. По една-две години да ходите да слушате. Щом си се скарал с някого, пчелата ще те ужили. Като я обичаш, не жили. Една пчела, като има паша, играе танц и другите възприемат новината. Пчелите и царицата отпреди хиляди години си имат радио. Много силно им е развито обонянието и много виждат. Винаги взимат права линия при движението си и ако малко шавнеш, не те улучва, трябва пак да насочи погледа си. И вие сте във вашия кошер по работа. От всички лечебни растения събират мед пчелите. Лечебно действува медът, събран от пелин.
към текста >>

От всички лечебни растения събират мед пчелите.
Една пчела, като има паша, играе танц и другите възприемат новината. Пчелите и царицата отпреди хиляди години си имат радио. Много силно им е развито обонянието и много виждат. Винаги взимат права линия при движението си и ако малко шавнеш, не те улучва, трябва пак да насочи погледа си. И вие сте във вашия кошер по работа. От всички лечебни растения събират мед пчелите. Лечебно действува медът, събран от пелин. Народите още си носят кръстовете, отиват на Голгота. Времето е хубаво, много хубаво - 32 градуса, под сянка е 33 градуса. Горе е хубаво! Хубава колибка е направена горе.
към текста >>

95. 112. Реката Дунав

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Пчелите в своя кошер жилят, на питата - не.
112. Реката Дунав 20.III.1937 г. На обеда Да е Витоша още два пъти толкова висока - 4000 м. Еверест - 9000 м. Пчелите в своя кошер жилят, на питата - не. Ако водата от Черно море се влее в Средиземно, водата ще се само поповдигне. Сега времето е като на 20 април, 10 дни по-рано. Реката Дунав горе е текла, пак се е оттегляла все към юг. Всичките реки към юг се оттеглят. Ще дойде време да стигне до Стара планина.
към текста >>

96. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не?
Гемията, що е у капитан Ахмед пехливан, 38 213 гроша. Другата гемия, що е на сефер, 28 316 гроша. Горният сурек с козите 2315 брави чини 51 713 гроша; долният сурек от 936 брави — 22 891 гроша. Вълната, що е у магазията на Бошняк Мустафа от 6115 оки, чини 29 318 гроша… Това ви е хесапът, па сега се делете, както ви харесва… — Така завърши бае Митар и излезе — не иска да чака, нито да си изпие заръчаното кафе: — Не ми требва, каже… защо и на какво да ви пием кафето… на некое добро ли? На делба… като е дошло до делба, там вече хаир нема… па нема и защо да ме черпите… Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша.
към текста >>

97. 10. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи.
Влечеше ме там отдавна. Но все не смеях, както и много други, за да не предизвикаме стражата отсреща и току до тоя дом, под една и съща стряха, е домът на един червен комунист[1]. И тука les extremes se touchent [2]. Чакам реда си в двора. Градинката ме среща в новата си премяна. Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи. Пристига един брат - още един. Говорим за мълчанието - за езика. Малко думи като вдъхновение, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души. Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце. Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем.
към текста >>

98. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

Няколко ученици вече го придружават до скромното Му жилище с приказливата градинка, на чиято гръд аленеят рози и кошери пчели.
И ето млъква. От катедрата слиза човек среден ръст с хармонични движения. Току до тебе простичко застава. Застава в тъмносиньо, сиво или бяло облекло. И ти се питаш: Това ли е Учителят, това ли е Той? Няколко ученици вече го придружават до скромното Му жилище с приказливата градинка, на чиято гръд аленеят рози и кошери пчели. Жени, мъже, млади, стари, бедни, богати, здрави, болни - ученици от всички слоеве на обществото - влизат и излизат от дома Му през всяко време на деня. Едни само до прага стигат и мълком получили своя отговор, връщат се доволни. Други с търпение дочакват своя ред и веднъж при Него, забравят защо са дошли, оставили далеч зад себе си дребнавите въпроси и грижи, заслушани тук в друг мир. Често ще видите пред вратата Му някогашни щастливци, за които - горди и самонадеяни - някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейска неволя, чули за Него, идват да подирят последня утеха. И когато излязат, лицата им сияят, а очите гледат с други поглед.
към текста >>

99. 3. Сп. „Всемирна летопис, г. IV, кн. 9 (IX,1926 г.)

На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят новородена... УЧИ СЕ... Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком в висини цъвти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути.
IV, кн. 9 (IX,1926 г.) НОВОРОЖДЕНИЕ Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, - душа ми, пълна с обич свята. На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят новородена... УЧИ СЕ... Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком в висини цъвти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути. Молитвата му е благоуханье, за жертва е готово всеки миг, то милва с ангелско диханье, говори с ангелски език! М. Белчева
към текста >>

100. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева