НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
149
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в
пространството
и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в
пространството
и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна.
към текста >>
Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в
пространството
в бавно отлитащо ехо.
В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо.
Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в
пространството
в бавно отлитащо ехо.
Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание.
към текста >>
2.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
За тях времето е едно,
пространството
е едно и също за земята и за Вселената.
Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят? Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта.
За тях времето е едно,
пространството
е едно и също за земята и за Вселената.
Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце. Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце.
към текста >>
3.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След малко в мен долетя и отговорът от
пространството
: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота." Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града.
Пихме чай. Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките. В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний". Отнякъде долетя в мен някаква мисъл. А кога Словото Му щеше да стане "хляб наш насущний" за человеците?
След малко в мен долетя и отговорът от
пространството
: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота." Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града.
На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)? " Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю! " На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша. Това продължи цели четиридесет дни. Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша?
към текста >>
4.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в
пространството
.
Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен. А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост.
Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в
пространството
.
Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена. Тогава Той ни запознава с авторите на дадена песен. А тези автори са души, които са завършили своята еволюция. Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели. Музиката на Учителя е характерна с възможностите за такова единство.
към текста >>
5.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и
пространството
на Вселената.
Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух.
Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и
пространството
на Вселената.
Целунах ръка и си тръгнах. Един изпит от три години бе разрешен за мене. Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя. Накрая всички се провалиха. Това го видяхме всички.
към текста >>
6.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но една свещена дистанция, едно свещено
пространство
имаше, което никой не си позволяваше да преодолее.
" "Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва! " "Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството! " "Сила и живот" - нарече Той Словото Си! Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре.
Но една свещена дистанция, едно свещено
пространство
имаше, което никой не си позволяваше да преодолее.
Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи. ...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце. На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "Песента на странника". Това беше молитва.
към текста >>
7.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бе едно състояние, в което човешката душа се схващаше като състояние на безпределност и вечност, в което понятията за време и
пространство
изчезваха, за нас Словото на Учителя бе онова Божествено Съзнание, което се втичаше у нас и ние бяхме съпричастни Нему.
" Обръщам се към тях и питам дали могат да ми разтълкуват този закон. Те отново мълчат. Оглеждат се вече уплашено, защото са хванати в невежество и незнание. Набързо се сбогуваха и си тръгнаха, и повече не се мярнаха. По време на Школата (1922 - 1944 г.) имаше случаи, когато ние в салона се чувствувахме не като личности, не като братя и сестри, а като човешки души.
Това бе едно състояние, в което човешката душа се схващаше като състояние на безпределност и вечност, в което понятията за време и
пространство
изчезваха, за нас Словото на Учителя бе онова Божествено Съзнание, което се втичаше у нас и ние бяхме съпричастни Нему.
Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността! Затова Новото Учение, Учението на Учителя, е само за човека с пробудено съзнание! Затова музиката на Учителя е за пробудените човешки души. Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога. Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен.
към текста >>
8.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и
пространство
се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство.
Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация.
А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и
пространство
се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство.
Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето.
към текста >>
9.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Животът се изразява във времето и
пространството
чрез различни форми.
Но не го записах и то отлетя. Сега то не може да се върне, точно онова в онзи момент от онази дивна епоха. Сега има друго време. То не е същото време, което бе при Учителя. Но Словото е живо, то сътворява форми и живот.
Животът се изразява във времето и
пространството
чрез различни форми.
Когато изтече това време, формите умират и остават като мидена чурупка, изхвърлена от морските вълни на брега. Тук при мен се случи същото. Така времето изтече, остана една черупка и сега тя е на брега на морето. Който се интересува от черупка и може да чете - да чете и проумява. Та сега, като седна на пианото да свиря, винаги се стремя да влезна в онази епоха и в онова време и да уловя мига на Духа, който се е излял в музиката, която беше записана чрез нотни знаци.
към текста >>
10.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в
пространството
като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя.
Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България.
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в
пространството
като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя.
А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място.
към текста >>
А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в
пространството
, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен.
А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай? Тогава какво? Тогава от тебе става едно голямо нищо. Става нищо и половина. Защото нищото не е точка, то е нещо, което е непроявено.
А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в
пространството
, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен.
Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства. Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни. Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед.
към текста >>
Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и
пространство
в един определен миг.
Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение.
Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и
пространство
в един определен миг.
Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания.
към текста >>
11.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото
пространство
.
Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах. Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри.
Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото
пространство
.
Аз бях тогава школувана музикантка, не бях случайна любителка, за да мога да се излъжа. Но такова звучене не бях слушала и повече никога не се повтори като опитност, макар че минаха много години и аз навлязох много по-надълбоко, нашироко и надлъж в музиката на Учителя. Тези възторжени песни, излизащи от устата на пеещите сестри, за мен бяха необикновено преживяване. Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица.
към текста >>
12.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Накрая Савка изкрещя със силен глас, това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се изскубна, изтръгна се, излетя като вихър от нея, мина през отворения прозорец на Учителя и излезе навън в
пространството
.
Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика. А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено. Савка вика и в нея нещо се противопоставя - да не би да се изтръгне от нея нещо, на което тя държи. Онова нещо в нея, се е вкопчило и не иска да излезе от нея. Учителят продължава да вика.
Накрая Савка изкрещя със силен глас, това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се изскубна, изтръгна се, излетя като вихър от нея, мина през отворения прозорец на Учителя и излезе навън в
пространството
.
Савка се свлече на земята. Учителят стои до нея, гледа я, обърна се към мен и ми каза: "Повдигни я и я сложи на кревата! Онзи кърлеж така се бе впил в нея, че докато го изтръгна заедно с пипалата му, зор видяхме. Ама и Савка зор видя". Учителят зави Савка с едно одеало и ние с Него излязохме навън.
към текста >>
13.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От края на
пространството
и на света се показа първият лъч.
Постепенно небето започна да светлее на изток. Беше необикновено преживяване. Очакваше се хубаво време и ясно небе. Това на връх Мусала ставаше рядко и ако се случеше, беше чудо на чудесата. Очаквахме изгрева.
От края на
пространството
и на света се показа първият лъч.
Пяхме песни от Учителя. След това Учителят каза няколко Слова. Изчакахме дискът на слънцето да излезе една педя над хоризонта. Духаше вятър и отидохме на завет. Пихме топъл чай, който носехме в термосите си.
към текста >>
Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в
пространството
.
Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в кръг. Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава. Минават минути, почти час. По едно време горе кръгът от светлина придобива по-силен блясък.
Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в
пространството
.
Светлината горе над главата му изчезва. Настъпва отново тъмнина. Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява. Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето.
към текста >>
И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от
пространството
до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен.
Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето. Появява се първият му лъч. Музика и песен звучат още в ушите му. Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц.
И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от
пространството
до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен.
Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност.
към текста >>
Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в
пространството
.
Музика и песен звучат още в ушите му. Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето.
Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в
пространството
.
Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност. Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност. И той знае, че трябва да бъде свидетел на всичко, което видя и чу, за да засвидетелствува след време за него.
към текста >>
14.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В едно малко
пространство
се бяха събрали много хора.
Ние също не можахме да проумеем - проумяхме го след Неговото погребение. През онези усилни години в село Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме. Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца. Затова имаше голямо крякане, ако се снесеше някое яйце, както и много неразбории. Обстановката там беше много трудна за понасяне.
В едно малко
пространство
се бяха събрали много хора.
Аз отивах по работа там, престоявах един-два дни и се връщах. Но не знам защо, видях и разбрах, че Учителят не ми обръщаше внимание и че се е заобиколил с други братя и сестри. Тогава това нещо не можах да го разбера защо е така, а схванах, че Учителят не ме иска и че ме отстранява от Себе Си. В Мърчаево Учителят ми каза строго: "Сестра, недей да сядаш до Мен сега." Аз кимнах с глава в знак на послушание и седнах встрани от пейката. Не можах да разбера защо го направи Учителят това.
към текста >>
15.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Две хиляди километра има земна кора, после идва две хиляди километра празно
пространство
.
Светлите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и са силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Лошите хора ще напуснат земята и ще идат към центъра на земята на изправление.
Две хиляди километра има земна кора, после идва две хиляди километра празно
пространство
.
След това идва едно вътрешно кълбо с радиус две хиляди километра. На това кълбо отгоре живеят хора, които се осветяват с магнетизъм. Там ще бъдат изпратени лошите хора за изправление. Първият помощник на Христа сега е Архангел Михаил, който е активен. И ангелите се сменят на дежурства, което трае няколко века." Забележка : виж на стр.
към текста >>
16.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Песента тихо се разнася, прониква навред в
пространството
, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност.
Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях. Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри. Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят.
Песента тихо се разнася, прониква навред в
пространството
, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност.
Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя.
към текста >>
На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо
пространство
и не беше далеч от лагера.
Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух.
На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо
пространство
и не беше далеч от лагера.
Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър. Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е". Гимнастики играехме според условията и задачите. Често се съкращаваха някои номера от упражненията. Помня един път изиграхме "Пентаграма" само два пъти и прекратихме.
към текста >>
17.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там
пространството
е безпределно и времето безконечно, там музиката е безмензурна.
При един разговор Той каза: "В бъдеще музиката ще бъде безмензурна". Да, в бъдеще, когато музиката бъде безмензурна, тогава няма да има разлика между старите песнарки на Кирил Икономов и новата на Мария Тодорова. Когато музиката стане безмензурна ще има пряко съобщение на музикантите с Невидимия свят. Музиката е свят на хармонията. За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения.
Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там
пространството
е безпределно и времето безконечно, там музиката е безмензурна.
Тази музика там вече е безмензурна, защото пространството е безпределно и времето безконечно. Да се свали тази безмензурна музика е във възможностите само на Божествения Дух, Който бе в Учителя. Ето там е разликата между безмензурната музика на висшите светове и на онази музика, която слиза и се облича долу на земята в мелодия, ритъм, текст. Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее.
към текста >>
Тази музика там вече е безмензурна, защото
пространството
е безпределно и времето безконечно.
Да, в бъдеще, когато музиката бъде безмензурна, тогава няма да има разлика между старите песнарки на Кирил Икономов и новата на Мария Тодорова. Когато музиката стане безмензурна ще има пряко съобщение на музикантите с Невидимия свят. Музиката е свят на хармонията. За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения. Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там пространството е безпределно и времето безконечно, там музиката е безмензурна.
Тази музика там вече е безмензурна, защото
пространството
е безпределно и времето безконечно.
Да се свали тази безмензурна музика е във възможностите само на Божествения Дух, Който бе в Учителя. Ето там е разликата между безмензурната музика на висшите светове и на онази музика, която слиза и се облича долу на земята в мелодия, ритъм, текст. Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее. Кирил със свещено чувство търсеше да долови и изпълни това, което Учителят искаше, като се вглъбяваше и молеше.
към текста >>
18.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Това е
пространството
на музиката, в която тя пребивава, а мелодията е пътят по който слиза тази музика, това е колоритът, това е начинът, по който тази мелодия слиза и се движи.
"Песните на Учителя" За песните на Учителя ще се говори в бъдеще време. Всяка песен има темпо.
Това е
пространството
на музиката, в която тя пребивава, а мелодията е пътят по който слиза тази музика, това е колоритът, това е начинът, по който тази мелодия слиза и се движи.
Песните са образци на новата музика. Това е непознато за човечеството, те скоро няма да му се дадат, но един ден, при едно друго човечество, ще бъдат дадени. Кога се пеят песните на Учителя? Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място.
към текста >>
19.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
От огромната енергия, която слънцето излъчва в
пространството
, земята получава едва една два и половина милиардна част.
Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори.
От огромната енергия, която слънцето излъчва в
пространството
, земята получава едва една два и половина милиардна част.
И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето.
към текста >>
То се предава през неизмеримото
пространство
- по видими и невидими пътища.
Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живо т - животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с Всемира. Животът е Един и Знанието е Всемирно.
То се предава през неизмеримото
пространство
- по видими и невидими пътища.
Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види.
към текста >>
20.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Обходете пеша това
пространство
да се убедите сами.
Ние ги разбираме по-добре." Така не изкупиха всички места и не изпълниха нареждането на Учителя. Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер".
Обходете пеша това
пространство
да се убедите сами.
След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра.
към текста >>
21.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено
пространство
и разширение за Германия.
Той беше първороден син, бе обявен за престолонаследник, а сега бе крал на Англия. Посрещането в София през септември 1936 година бе голямо. Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място.
След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено
пространство
и разширение за Германия.
Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател. Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза. Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя. Смъкнаха го по един необикновен начин.
към текста >>
22.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше
пространство
около 10-15 сантиметра.
(След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев. Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една изгнила дъска, там за моя изненада намерих един вързоп.
Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше
пространство
около 10-15 сантиметра.
Понякога там се слагаха разни материали за изолация от студа. Като изваждах изгнилата дъска, отвътре се отвори пролука от 15 сантиметра и там намерих този вързоп. Развързах го и какво да видя. Това бе дневникът на Лулчев. И понеже Невена Неделчева бе ме извикала да ремонтирам бараката, аз предадох дневника на Лулчев на нея, за да го съхранява.
към текста >>
23.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Там го правехме в много малко
пространство
, защото бяхме сблъскани един до друг.
Дотогава ние бяхме пяли тази песен в клас. Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на песента, както и обяснението и описанието на упражнението. Ако някое упражнение го зная най-точно, това е "Изгрява слънцето". След това описах и следващото движение на "Сила жива, изворна, текуща". Това движение го правехме седнали, а не прави, защото бяхме в клас.
Там го правехме в много малко
пространство
, защото бяхме сблъскани един до друг.
И затова, както го правехме при първия ритъм, така го правехме и при последния - нямахме пространство и се налагаше да го правим с малки тласъци. Поради това се получи едно неточно и непълно движение. Така го запомниха приятелите. Много пъти се опитвах да го изяснявам. Защото го правеха на два тласъка отдолу нагоре.
към текста >>
И затова, както го правехме при първия ритъм, така го правехме и при последния - нямахме
пространство
и се налагаше да го правим с малки тласъци.
Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на песента, както и обяснението и описанието на упражнението. Ако някое упражнение го зная най-точно, това е "Изгрява слънцето". След това описах и следващото движение на "Сила жива, изворна, текуща". Това движение го правехме седнали, а не прави, защото бяхме в клас. Там го правехме в много малко пространство, защото бяхме сблъскани един до друг.
И затова, както го правехме при първия ритъм, така го правехме и при последния - нямахме
пространство
и се налагаше да го правим с малки тласъци.
Поради това се получи едно неточно и непълно движение. Така го запомниха приятелите. Много пъти се опитвах да го изяснявам. Защото го правеха на два тласъка отдолу нагоре. Даже в описанието, което аз бях направила тогава, бе отбелязано на два тласъка.
към текста >>
24.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това
пространство
първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му.
Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките. Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала. Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация. Учителят пристигаше, сядаше. Всички бяха в молитвено съзерцание.
Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това
пространство
първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му.
Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг. Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина. Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява. След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово.
към текста >>
Молитвеният връх се извисяваше над цялото това
пространство
, плуваше над разпрострялата се пред нас долина.
Учителят пристигаше, сядаше. Всички бяха в молитвено съзерцание. Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му. Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг.
Молитвеният връх се извисяваше над цялото това
пространство
, плуваше над разпрострялата се пред нас долина.
Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява. След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово. Понякога Той носеше Библията, отгръщаше някоя страница, цитираше някой стих и след това ни говореше. Това Слово е записано и отпечатано в "Рилските беседи". След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки.
към текста >>
Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото
пространството
бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера.
Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм.
Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото
пространството
бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера.
Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината.
към текста >>
25.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно
пространство
.
" Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, братя, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър.
Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно
пространство
.
Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках дори за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена.
към текста >>
Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното
пространство
на Епитропов.
После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, братя, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър. Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство.
Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното
пространство
на Епитропов.
Аз плаках дори за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда.
към текста >>
26.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Между другото, Той каза: "Искате ли да ви измета оттук като прашинки из
пространството
?
Някои се разколебаха и се върнаха обратно в хижата, начело с брат Белев. Когато се разсъмна, ние бяхме вече на върха. Учителят говори и беше много строг. Времето беше много студено. Едвам стояхме там от студа.
Между другото, Той каза: "Искате ли да ви измета оттук като прашинки из
пространството
?
" Ние не можахме да разберем, какво искаше Учителят да каже с тези думи. Бяхме свидетели как Той ни показва едно явление след друго, все по-замайващи. На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина. Косите ни и главите ни бяха наелектризирани от електричество и целите светеха и бяхме като живи факли, които пътуваха нагоре към Върха Господен. А тук, на върха, Словото на Учителя беше строго.
към текста >>
Ние бяхме при нозете на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из
пространството
.
Бяхме свидетели как Той ни показва едно явление след друго, все по-замайващи. На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина. Косите ни и главите ни бяха наелектризирани от електричество и целите светеха и бяхме като живи факли, които пътуваха нагоре към Върха Господен. А тук, на върха, Словото на Учителя беше строго. Той не бе доволен от нас и от онова, което носехме в себе си.
Ние бяхме при нозете на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из
пространството
.
Единствено защото ние не се върнахме от пътя, по който бяхме поели, Бог благоволи да покаже милостта Си над нас. Впоследствие, когато слънцето изгря и времето се стопли. Ние насядахме на върха и хубаво се стоплихме, след което слязохме при хижата. На другия ден на лагера при хижата падна гъста, непроницаема мъгла. Едвам се виждахме.
към текста >>
27.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през
пространството
и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ.
Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим.
Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през
пространството
и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ.
Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл.
към текста >>
28.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и
пространство
, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България.
Каква е задачата на Българския народ? Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител. Те трябва да станат образци на това Учение и с делата си да предадат учението на този народ, в който са преродени в плът и кръв, за да изпълнят волята на Бога. Българският народ има за задача да го приеме и предаде на славянските народи, а чрез тях- на всички народи по света на планетата Земя. Следващият народ, комуто трябва да се предаде това учение, е народът на Русия. Защо?
Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и
пространство
, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България.
А защо? Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила. Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави.
към текста >>
Накрая цялото
пространство
на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е.
Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата. Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя.
Накрая цялото
пространство
на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е.
на Болшевишка Русия, онази, на която бе даден в ръцете Бичът Божий през време на войната и който Бич тя не прибра, а го стовари върху Дома Господен. Всички знаеха за думите на Великия Учител и за обещанието, което тя бе дала пред Бога. Всички знаеха, че в Божиите решения няма обратни действия. Но трябваше да премине определеното от Великия Учител 45 години време и да дойде онова време за изпълнение Волята на Бога. Това време дойде и Болшевишката империя се разруши отвътре.
към текста >>
29.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Той със Словото си обхваща видимото
пространство
на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава.
Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог. Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия. Това е Вечният и Жив огън, който гори и не изгаря, който пламти и не овъглява, който претопява човека, за да се очисти душата му и да избелее духът му, та да живее вечно и да не види изтление! Думите на Христовия Дух, на Святия Дух на Словото - това е Небесният хляб, слязъл от Небето.
Той със Словото си обхваща видимото
пространство
на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава.
Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е.
към текста >>
30.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
От друга страна, цялата наша Вселена, със стотици милиони слънца, се движи като целокупност към друго място в космическото
пространство
и на нейно място след време ще дойде друга Вселена, т. е.
Като се завърнете, ще сте завършили вашето развитие в Божествения свят. Духът Беинса Дуно е завършил своята Еволюция в Божествения свят и бе изпратен от Бога на земята, за да донесе Третия Завет на Новото човечество от Шестата раса. Нашата слънчева система обикаля около едно централно Слънце в нашата Вселена. Една слънчева година е равна на много милиони години, т.е. за това време слънчевата система извършва една обиколка около централното Слънце.
От друга страна, цялата наша Вселена, със стотици милиони слънца, се движи като целокупност към друго място в космическото
пространство
и на нейно място след време ще дойде друга Вселена, т. е.
друга купчина звезди. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази Вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление: щом светлината изминава 300 000 км в една секунда, колко милиона километра ще измине тя за една година. Това число, което ще намерите, се нарича една слънчева година.
към текста >>
Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и
пространство
не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е.
Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят.
Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и
пространство
не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е.
със Славата. Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят. Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител! Един е Великият Учител! Той е Божественият Учител!
към текста >>
Те минават през Цялото
пространство
на Вселената.
Корените на това Братство се намират днес на земята, клоните на това Братство са на Небето, а разклоненията са в цялата Вселена. Който служи на Бога - то той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което се състои от три Братства: на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Това е Всемирното Велико Бяло Братство на земята, на Небето и в цялата Вселена. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е мисъл на Бога. Това са идеи на Бога, на Вечния Дух.
Те минават през Цялото
пространство
на Вселената.
Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да прослави името на Бога. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да свали Царството на Бога на земята. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса на планетата Земя. Всемировият Учител - Беинса Дуно - прослави името на Бога със Славата на Божия Дух, със Славата на Господния Дух, със Славата на Святия Дух и свали Божието Царство на земята чрез Словото Си, което бе Слово на Бога. Словото е дадено.
към текста >>
31.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Духовното Слънце създава Виделината, а Виделината е всичката светлина на безпределното
пространство
, което никога не угасва.
Светът на Мъдростта е свят на формите в Невидимия, Духовен свят. Виделината там се проявява като движение на тези форми чрез Хармонията. Като израз на това движение чрез Хармонията се явява и идва музиката. Музиката е израз на това движение и живот на тази Виделина. А хармонията в Природата е външен израз на Света на Мъдростта, реализирала се на физическия свят чрез Светлината.
Духовното Слънце създава Виделината, а Виделината е всичката светлина на безпределното
пространство
, което никога не угасва.
Затова, чрез Виделината и музиката, която тя носи в себе си, човек може да добие предметно обучение за Славата на Бога. Защото в Божествения свят е Абсолютна Хармония, а Божествената Светлина и Слава е израз на тази Хармония. А продукт на тази Хармония са Божествените идеи, които се разнасят по цялата Вселена чрез Славата в нейното разумно съчетание на небесните сфери. Тук е музиката на небесните сфери, изразяваща се с Великата Хармония на Славата. Божествената Светлина, т.е.
към текста >>
Музикалният свят е среда, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото
пространство
.
Музиката на Великия Учител е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в своето Битие е Дух. А Духът в своето Битие е Хармония от форми, а движението на Духа чрез тези форми е творчески акт на цялата жива Природа и оттам излиза Музиката като творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител - Беинса Дуно - е творчески акт на Божествения Дух - чрез Него Светът се е създал. Музиката създава разни светове чрез Хармонията си.
Музикалният свят е среда, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото
пространство
.
Окултната музика на Великия Учител е достъпна само за учениците на Школата на Бялото Братство. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Живия Бог. А музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух. Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа.
към текста >>
32.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно
пространство
на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.
Изисква се бодрост и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри.
Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно
пространство
на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.
Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него?
към текста >>
33.
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ На Изгрева отпред пред салона имаше
пространство
около 30-40 м .широко и този двор се заграждаше от лешници, които ги бяха посадили приятелите.
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ На Изгрева отпред пред салона имаше
пространство
около 30-40 м .широко и този двор се заграждаше от лешници, които ги бяха посадили приятелите.
До тези лешници бяха направени пейки от двете страни, а по средата изковани дълги маси. Използвахме ги лятно време, там обядвахме на сянка под клоните на лешниците. След време те надвиснаха над масите и ни пречеха, тогава един приятел отиде при Учителя и предложи да се отсекат лешниците, защото само пречели. Учителят го изгледа строго. „Няма да ги сечете.
към текста >>
34.
50. ВСИЧКО Е МОЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ако един ден отида в
пространството
ще посещавам всички къщи като свои, където искам, там ще влезна.
50. ВСИЧКО Е МОЕ Дойде Учителя в нашия малък дом на гости. Той си идваше свободно, когато поискаше. Сестра Мария Му казва: „Учителю, чувствайте се тук като у дома си." Учителят казва: „Че Аз съм у дома си! Всички домове са Мои!
Ако един ден отида в
пространството
ще посещавам всички къщи като свои, където искам, там ще влезна.
Каквото пожелая, него ще си взема." Да, животът е Един и той присъствува навсякъде. Но Божият Дух го устройвали направлява. А Единството се осъществява от Христовия Дух.
към текста >>
35.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тези лъчи отиват неизмеримо далеч в
пространството
, достигат до най-отдалечените светове и селения, и намират онези, подобни и сродни на човека, за които са изпратени.
Те представят сложен комплекс - в тях участват: умът, сърцето, волята и характера с всички онези сили, дарби, добродетели, които човек е придобил през вековете. Тези лъчи се предават от човек на човек, от близко и далече. За тях разстоянието нема значение. Тъй хората се посещават и опознават. Това е „Хлябът", за който Христос говори.
Тези лъчи отиват неизмеримо далеч в
пространството
, достигат до най-отдалечените светове и селения, и намират онези, подобни и сродни на човека, за които са изпратени.
Тъй човек живее своя Голям Живот. - Посещава своите ближни. Работете да придобиете Божията Любов, Мъдрост, и Истина, за да има какво да предадете на вашите ближни. Това е истинското богатство. Човек и днес може да живее в Царството Божие, още сега докато е тук на земята, а не да чака като отиде в другия свят.
към текста >>
36.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И всичкото това
пространство
ние го побихме с камъни.
На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове.
И всичкото това
пространство
ние го побихме с камъни.
Тези камъни се държат здраво. Вече не могат да потъват. Върху тези камъни наредихме плочи, тежки плочи, които носехме от кариерите. Тук, където беше тресавище, кал и се затъваше до шия, стана един грамаден плочник, на който жените можеха да си белят платната. Тогава жените тъчеха и платната трябваше да се белят по особен начин и то само ако има вода и място за простира-не.
към текста >>
37.
44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: „Аз този евреин Ели-езер ще го оправя, аз ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в
пространството
, за да се загуби в Небитието." Учителят го слуша и мълчи.
Другият бе Методи Константинов -също буен, невъздържан, бивш анархист. Двамата се скарват помежду си. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен.
Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: „Аз този евреин Ели-езер ще го оправя, аз ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в
пространството
, за да се загуби в Небитието." Учителят го слуша и мълчи.
Накрая Методи млъква след като се изкряск-ва изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: „Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: „Любете враговете си! " Започни това от мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума.
към текста >>
Накрая Методи млъква след като се изкряск-ва изцяло и разпръснал хулите си в
пространството
пред лицето на Учителя.
Двамата се скарват помежду си. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен. Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: „Аз този евреин Ели-езер ще го оправя, аз ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят го слуша и мълчи.
Накрая Методи млъква след като се изкряск-ва изцяло и разпръснал хулите си в
пространството
пред лицето на Учителя.
Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: „Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: „Любете враговете си! " Започни това от мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека.
към текста >>
38.
74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Досега бяха висяли в
пространството
хиляди човешки години.
Свидетели бяхме на това. За тях нямаше съюзници, сподвижници и съидейници. За тях имаше или врагове или комунисти. За тях беше важна властта. А причината бе, че те за пръв път идваха на земята като духове да управляват.
Досега бяха висяли в
пространството
хиляди човешки години.
А Учителят ги допусна да слезнат на земята, защото имаха да изпълнят мисия. Това го знаехме от Учителя, от беседите и след Неговото заминаване 30 години след това проверяваме, че думите Му бяха точни и се изпълниха. Последните години Учителят каза: „Не критикувайте комунистите. Те сами ще се коригират. Живота ще ги коригира." По мое време те не се коригираха към Братството, макар че минаха вече 30 години.
към текста >>
39.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в
пространството
.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО На Изгрева живота бе много интензивен и не всеки можеше да издържи.
Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в
пространството
.
Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието.
към текста >>
40.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда
пространството
на Софийското поле.
Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е.
От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда
пространството
на Софийското поле.
Изобщо хубаво място, добре проветрявано, добре осветявано, добре огрявано, хубав въздух и хубаво осветено. Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка седмица на Витоша. Учителят беше завел ред. Един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак.
към текста >>
41.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо
пространство
.
Като че ние се намирахме между конете, а не конете между нас. Учителят ги погледна, усмихна се и рече: „Тези коне са кандидати за бъдещи ученици на Братството." Да, чуден е животът, неповторим, неразгадаем. Понякога Учителят даваше упражнения според местноста, според обстановката и според духа, който създава обстановката. Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне. Дали ще бъде камък, храст или вода.
Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо
пространство
.
Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх. От западната страна се издига онази въпросна скала и от подножието на скалата тръгва пътечка, която извежда горе над скалата където има полянка. Там понякога, но много рядко отивахме с Учителя.
към текста >>
42.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в
пространството
, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят.
Той е тих, спокоен, чист, не се посещава много, защото е настрана от обикновените пътища. Но в скалите му има чудни кътчета. От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото. Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м.
Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в
пространството
, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят.
Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг. Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година. Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни.
към текста >>
43.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бог е, Който ни носи на крилете си във мировото
пространство
. 29.
Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по Истината, която обичат, по Светлината, която носят. 28. Злото върви с властта. Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюби-ето, алчността, користта и лъжата - заграбва всичко и всичко разваля. Бялото Братство не създава такива центрове. „Ето Царството Божие вътре във вас е".
Бог е, Който ни носи на крилете си във мировото
пространство
. 29.
Учителят дойде и говори на българите. Те го посрещнаха с насмешка. Дойде другото учение, то се налага със сила. Дали ще поумнеят хората? За страданията благодари.
към текста >>
Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото
пространство
.
Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките.
Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото
пространство
.
То е сила. Той не е само блещукане, което нашето око долавя. Как действува той на ума, на сърцето, на душата, каква вест носи от далечните светове. Да гледаш звездното небе е щастие, даже, когато си и зад решетките. 98. Когато срещнеш Злото отвън, благодари.
към текста >>
Той е извън времето и
пространството
.
Само пътят на Истината остава. Само Истината освобождава. Сега е време за служение и жертва. 109. Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим.
Той е извън времето и
пространството
.
Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената. Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал.
към текста >>
44.
VIII. ПРОРОЧЕСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В бъдеще ще дойдат души, които стоят в
пространството
в рая.
Този катаклизъм, който ще дойде ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен. Има си програма и като се натисне бутончето всичко е свършено.
В бъдеще ще дойдат души, които стоят в
пространството
в рая.
Вас защо ви извиках? Вие ще бъдете, ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди и милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: ето, това е животът.
към текста >>
Няма дълго да стоите в
пространството
.
Всички трябва да работят. Това е подготовка. Това е близо вече. Целия 20-тия век ще бъде век на преобразования, век на приготовления. Сега ако си заминете пак ще дойдете към 1975 г., защото ще има важна работа.
Няма дълго да стоите в
пространството
.
Всички заминали ваши братя и сестри са все тука между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма.
към текста >>
45.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
Този свят заема околовръстно едно
пространство
от сто километра над земята.
След това се изпълнява следното: 1. Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят.
Този свят заема околовръстно едно
пространство
от сто километра над земята.
А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество.
към текста >>
А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо
пространство
300 км над земята.
Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята.
А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо
пространство
300 км над земята.
На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог.
към текста >>
46.
І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Изучава живота вътре в себе си и извън, в
пространството
на природата.
По-сетне и процеса на учението бе изучен и оформен. Учението не се заключава само в кабинетни занимания, риторични и патетични изказвания, или спорове и всевъзможни разяснения. Учи се не само в клас, но извън класът. Поначало човек учи. Изучава себе си.
Изучава живота вътре в себе си и извън, в
пространството
на природата.
Открие ли закономерности в живота вътре и извън себе си - човек стъпва на по-горно стъпало. Така е и с работата. Тя не е само трудово напрежение. Работата е и преживяванията на радости и скърби. Още по-голяма работа е поносимостта на свои и чужди страдания.
към текста >>
47.
ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тогава ние слушаме откровения, разчитаме заедно с Него геологични истории, времето и
пространството
изчезват.
Има ли по-ценно възприятие от това?! Неговият живот става наш живот! Има ли по-ценно единство от това?! В Неговата светлина природата оживява. Той открива записите на вековете.
Тогава ние слушаме откровения, разчитаме заедно с Него геологични истории, времето и
пространството
изчезват.
Заживяваме в по-високите гами на живота. Надхвърляме границите на познатите три измерения. Диханието на вечността докосва съзнанието ни и ние надрастваме себе си. Разбираме по-лесно трудното, несъизмеримото. Безкрайно малкото и безкрайно голямото не са проблеми за нас.
към текста >>
48.
ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С изискани пианисими и лекота, източният мотив се носеше в
пространството
.
Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо „ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия. Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди.
С изискани пианисими и лекота, източният мотив се носеше в
пространството
.
Малка пауза. Нов мотив в типичен източен стил озвуча. Унесен, слушах концерта, макар и неканен. Пак пауза. Тишина. Мир.
към текста >>
49.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Известни са много лекции, в които УЧИТЕЛЯТ разглежда познатите форми в
пространството
.
Ако проблемът засяга въпроси из областта на положителните, или абстрактни науки, Той ползва пергела, линията, транспортира и разчертава геометрични фигури. Прави възможното, материята да бъде изяснена и разбрана. В геометрията Той съзираше безспорна точност. А известно е, че геометричната точност е стъпало към известни истини. На физическото поле от триизмерен характер, геометрията е убедителна.
Известни са много лекции, в които УЧИТЕЛЯТ разглежда познатите форми в
пространството
.
Зад формата Той открива съдържанието. Зад съдържанието - смисъла, а зад смисъла - принципите на великата разумност. Веднъж на таблото Той изписва буквите: П и П1 и продължи: - Ако силите на злото означим с П, силите на доброто ще трябва да означим с П1, защото силите на доброто са винаги повече от силите на злото. Доброто ще победи. Доброто е плод на Любовта, Любовта е плод на Духа, а Духът е изявление на Бога!
към текста >>
50.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Виждали ли сте обитателите на космическото
пространство
?
Обаче разумната природа и тук е разрешила въпроса с общуването между съществата. Обитателите на Луната са напреднали души - помощници на човечеството и тяхната мисия за нас е много важна. Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя. Безспорно техните тела имат великолепно развити органи за общуване и те общуват не само помежду си, но и с нас, и с всички същества по вселената. Вие виждали ли сте заминалите?
Виждали ли сте обитателите на космическото
пространство
?
Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на Луната, но вие нито ги виждате, нито ги чувате. Аз виждам заминалите, виждам съществата на Луната, разговарям с тях, така както беседвам с вас. Единствената ви възможност да общувате както със заминалите, така и с други същества, при вас е сънуването. Ако сънят ви е ясен и вие може да запаметите сънуваните образи, ще споделите както срещата, така и разговорите. Този, който е бил буден до вас, по време на съня ви нито вижда какво сънувате, нито чува воденият разговор.
към текста >>
51.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в
пространството
и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в
пространството
и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната.
Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната. Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в
пространството
в бавно отлитащо ехо.
В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо.
УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в
пространството
в бавно отлитащо ехо.
Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. УЧИТЕЛЯТ поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание.
към текста >>
52.
ІІІ.76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
После трябва да се проследи пътя му - откъде е дошло, защото то оставя диря в
пространството
.
На една от почивките, когато пиехме чай от термусите, които носехме в раниците си, се приближих до Учителя. Разказах Му всичко. Запитах Го: „Учителю, това същество как се казва, откъде е дошло и може ли друг път да се срещна с него? " Учителят се усмихна. „Първо, трябва да се отиде на мястото, където сте го видели.
После трябва да се проследи пътя му - откъде е дошло, защото то оставя диря в
пространството
.
След това да се отиде там, откъдето е дошло и най-накрая - да се търси в онези светове, където обитава. И като се намери, да се пита за името му. Това е човешко разбиране на нещата. А времето, употребено за това, както енергията и силата, която ще се вложи да се търси е толкова голяма, че не заслужава да се задоволи твоето любопитство. С това време и с тази сила можеш да свършиш тук на земята една работа за Бога." Аз останах изненадан от всичко, което чух.
към текста >>
53.
ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Нали е пътешественик по планините, той се приближава до Учи-теля и казва: „Учителю, готов съм да тръгна из
пространството
към планетите!
Качва се на велосипеда и на един дъх отива до родния си град. Това са част от неговите подвизи на пътешественик. Един ден слуша беседа в салона. Учителят говори за възможното посещение на планетите. Разбира се, не физически, а с духовното си тяло човек може да посети която си иска планета.
Нали е пътешественик по планините, той се приближава до Учи-теля и казва: „Учителю, готов съм да тръгна из
пространството
към планетите!
" И сяда на стола в приемната, след като Учителят го е поканил, за да го придружи. Учителят заема мястото си в плетения стол, скръства ръцете си, навежда глава и затваря очи. При такива случаи ние знаехме, че Учителят напуска тялото си и отиваше там, където трябва да ходи. Но в това време Игнат седи на стола. Изведнъж Игнат се уплашва, хваща с ръце главата си и се развиква: "Учителю, не мога!
към текста >>
54.
ІІІ.114. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Учителят отговорил на този въпрос така: „Руската земя сама себе си пази с необятното си
пространство
, както и с природните и човешки ресурси." 5.
В една неделна беседа през 1939 г. Георги Драганов чул от Учителя следното: „България трябва да остане неутрална и да не се бърка в работата на големите държави и да стои само настрана." 3. Когато започнала войната между Германия и Съветския съюз, Учителят заявил следното: „Германия ще загуби войната. Те тръгнаха на разсип -луна". 4. Всички се вълнували как Русия ще се справи с Германия.
Учителят отговорил на този въпрос така: „Руската земя сама себе си пази с необятното си
пространство
, както и с природните и човешки ресурси." 5.
Георги Драганов разказва: „Бяхме уверени, че германците ще бъдат спряни, изгонени и разбити, когато слушахме тези думи на Учителя". 6. В един личен разговор на Георги Драганов с Учителя, през месец юни 1944 г. чува от устата на Учителя следното: „Идването на руските войски в България е предстоящо". А Георги възкликва: „В такъв случай много глави ще паднат." Учителят строго отговаря: „И на гората листата падат наесен, но напролет излизат нови листа. Животът продължава". 7.
към текста >>
55.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
А онова, което ги разделя, това е времето, чрез което слиза Словото и
пространството
, в което това Слово трябва да се изяви чрез Учителя, и да се прояви чрез Вечния дух в Сила и Живот чрез Неговото Слово.
След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме. А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му. А Словото Му бе проекция на Вечния Дух, който бе слязъл на земята и се втичаше чрез Слово в Учителя. А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа.
А онова, което ги разделя, това е времето, чрез което слиза Словото и
пространството
, в което това Слово трябва да се изяви чрез Учителя, и да се прояви чрез Вечния дух в Сила и Живот чрез Неговото Слово.
към текста >>
56.
5.22. Как да се играе Паневритмията
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Защото се получава празно
пространство
в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили.
Та като почнат да играят, между двойките да има разстояние само една ръка. А сега какво правят? Те играят, а разстоянието между двойките е два-три метра. Значи, това не е по Учителя. А защо трябва да има само една ръка разстояние между двойките?
Защото се получава празно
пространство
в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили.
Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл „врати", а понякога ги назоваваше и „порти". Обикновено казваше: „Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките. А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение. Веднъж една сестра запита: „Учителю, страшни ли са тези порти?
към текста >>
57.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След туй може би, както Той бе казал не еднократно, този кредит ще мине в руския народ, който ще разработи тази голяма култура, защото това Учение действително изисква по-голяма територия,
пространство
, повече духовни простори и повече хора.
слизането на живота от Невидимия във видимия свят. Тези знаци, това са символи, които дават указание за една Космогония на един свят, който действително се строи и съгражда. Тук, на тази чешма, Учителят каза: „Тази чешма ще съществува 200 години". Това означава, че Той я прави за 200 години. Може би това е златният период, в който българският народ ще кредитира другите народи.
След туй може би, както Той бе казал не еднократно, този кредит ще мине в руския народ, който ще разработи тази голяма култура, защото това Учение действително изисква по-голяма територия,
пространство
, повече духовни простори и повече хора.
Всяка култура, която се развива, има своя смисъл. Древните култури се развиха при Хималаите. Египетската култура се разви със съграждането на пирамидите. Западната култура се разви благодарение на Монблан в Алпите. А според Учителя „Изгревът" в София стои по-високо в духовно отношение от Хималаите, чрез Словото на Учителя.
към текста >>
58.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти
пространството
от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството.
Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя.
През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти
пространството
от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството.
Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност.
към текста >>
59.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Всеки от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в
пространството
като една топка.
Други се наричат „Братя на Справедливостта", които носят правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други се наричат „Братя на Добродетелите", „Братя на Красотата" и най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са Свещени. Всички тия братя не са така обикновени.
Всеки от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в
пространството
като една топка.
Такова знание имат Те! Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад Тях седи нещо още по-мощно, на което Те са служители. Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят! " Всички тия огромни знания ще бъдат разкрити в Новата култура на Водолея. Има един паралелизъм между вътрешното саморазкритие на Битието в човешкото съзнание и от друга страна, обективният свят и цялото това саморазкритие се обективизира.
към текста >>
Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното
пространство
, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса.
За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов.
Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното
пространство
, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса.
И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос. Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните.
към текста >>
60.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното
пространство
, чрез ракети от хиляди тона.
Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока? Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение. Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата пирамида с нейните 30-тонни блокове.
Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното
пространство
, чрез ракети от хиляди тона.
Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена. Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура.
към текста >>
Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното
пространство
, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания.
Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции. Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации.
Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното
пространство
, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания.
Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество.
към текста >>
Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в
пространството
, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част.
За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции. Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това?
Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в
пространството
, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част.
Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
към текста >>
61.
6.30. Пътят на истината - великото посвещение
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Метеорологичните явления не са плод само от космическите явления, които идват от планетите и от космоса, но са и резултат от самата земя, от съзнанието на хората, които са източник на електромагнитни вълни, които действително отиват в
пространството
и се връщат.
За земетресението Учителят публично заяви: „В София, ако има 10 човека праведни, то тази катастрофа ще се избегне." Земетресението разтърси Пазарджик, Търговище, Пловдив, но София остана читава. После разбрахме, че има неща, които не са фатални. Значи човешкото съзнание упражнява влияние върху природните явления. То е нещо ново, което за един малък научен ум, който борави само с фактите, мъчно може да асимилира тези неща. Тук вече трябва погледът на един мистик, на един окултист, за да разбере тези връзки.
Метеорологичните явления не са плод само от космическите явления, които идват от планетите и от космоса, но са и резултат от самата земя, от съзнанието на хората, които са източник на електромагнитни вълни, които действително отиват в
пространството
и се връщат.
През 1928 г. също настъпиха неимоверни студове. Извън тези природни стихийни бедствия, в политическия живот настъпи голямо разложение - обществените сили бяха насочени една срещу друга, непрекъснати атентати, обществени вълнения, изобщо общата атмосфера можеше да се характеризира като една всеобща народна безпътица. Същото положение царуваше и в цялото световно стопанство, както и в международната политика. При тази сгъстена атмосфера за българския народ и за цялото човечество, започна третото действие в Школата на Учителя.
към текста >>
62.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в
пространството
на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце".
Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше.
В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в
пространството
на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце".
Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание.
към текста >>
Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното
пространство
.
Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание.
Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното
пространство
.
В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос. До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност.
към текста >>
63.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Имаше голям устрем, като птица, която лети в
пространството
.
Георги Радев. Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата. Неговият обективен ум бе така силно изразен, както възприятията и представите. Причинният център и философският център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален. Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист.
Имаше голям устрем, като птица, която лети в
пространството
.
Като че ли човешкият интелект летеше в света на мисълта. Георги Томалевски. Поет и добър оратор, един много симпатичен приятел, с един рицарски жест. Той следваше физика и астрономия. Беше човек, който представляваше една характерна индивидуалност.
към текста >>
64.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в
пространството
известни нови зони.
към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота.
Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в
пространството
известни нови зони.
Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение. Тя по-рано е слизала, а сега се качва. Затова всеки на земята трябва да бъде в своето духовно развитие, в хармония с възходящото движение на земята и слънцето. От хиляди години слънчевата система минава през една област в пространството, която е пълна с отрови." Понастоящем, според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г. в една по-духовна област в зодиакалния знак Водолей.
към текста >>
От хиляди години слънчевата система минава през една област в
пространството
, която е пълна с отрови." Понастоящем, според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г.
Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение. Тя по-рано е слизала, а сега се качва. Затова всеки на земята трябва да бъде в своето духовно развитие, в хармония с възходящото движение на земята и слънцето.
От хиляди години слънчевата система минава през една област в
пространството
, която е пълна с отрови." Понастоящем, според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г.
в една по-духовна област в зодиакалния знак Водолей. В тази област живеят по-напреднали същества и затова животът на човечеството е под знака на големи световни събития. Влизането в тази област ще разшири кръгозора на човечеството в духовно, културно и материално отношение. Ще му открие дълбоките закони на природата и ще го направи по-възприемчив към новите идеи, които сега слизат към земята. Епохата на Водолея всичко ще примири.
към текста >>
Ще се направят опити за всестранното приложение на атомната енергия, за да се проучат дълбочините на Космичното
пространство
.
Юпитер ще отиде в Овен. Но когато Сатурн отиде в Овен, той там е в своето падение и тогава стават най-катастрофалните събития. На 30 години един път влиза в този знак на Овена. Както в духовното тяло на човека, така и в политическия живот на човечеството, когато се дойде до тези възли, то стават тези катастрофи. Ще настъпят важни открития в химията, астрофизиката, археологията, биологията и пр.
Ще се направят опити за всестранното приложение на атомната енергия, за да се проучат дълбочините на Космичното
пространство
.
Всички тези открития ще помогнат за икономическото освобождение на човека. Стопанските блага ще станат свободни, както въздуха, водата и светлината. Нашето въображение е бедно, за да обхване какви възможности очакват новото човечество в епохата на Водолей. За някои от тези възможности Учителят казва следното: „Луната, Слънцето и планетите са отлични училища. Един ден ще посетите Юпитер, или жителите на Юпитер ще дойдат тук на Земята.
към текста >>
65.
6.41. Външният кръг на школата
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Каза, че адептите на Бялото Братство са толкова силни, че само един адепт с едната си ръка може да вдигне земята и да я захвърли в
пространството
.
Поех посланието и го занесох на старите братя и предадох поръчението на Учителя. Те, като чуха, едвам не влезнаха вдън земя. Много трудно и болезнено го изживяха. Тогава Учителят държа една много важна беседа, в която отговори на старите разбирания и каза, че Бялото Братство е такова голямо нещо, и че то не може да се вмести в един народ. Нито в Англия, нито във Франция, нито в САЩ.
Каза, че адептите на Бялото Братство са толкова силни, че само един адепт с едната си ръка може да вдигне земята и да я захвърли в
пространството
.
Това е един отговор на тези, които пишат послания вчера, днес и утре. На съдебния процес през 1957/58г. прокурорът, който водеше следствието и делото, ме запита: „Какво е Вашето отношение към Братския съвет? " Отговорих: „Ще моля това да се протоколира. За мен единственият авторитет е Словото.
към текста >>
66.
6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
" Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през
пространството
и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт.
В състава на този център влязоха комунистите, земеделците, социалдемократите и звенарите. Отечественият фронт търсеше изход от това непоносимо вътрешно и външно положение на България. След като чухме, че се е образувал Отечествен фронт, то и Учителят заяви публично: „И сега горе в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт. И никакви убийства. Заставете ги да работят!
" Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през
пространството
и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт.
Учителят държа един строг тон срещу шовинизма и срещу милитаризма. Програмата на Отечествения фронт бе съставена от Георги Димитров, който беше в Москва и бе обявена по радио „Христо Ботев" от Москва на 17.VII.1942 г. На 10.VIII.1943 г. се форми първият състав на Националния комитет на Отечествения фронт в България. В него влизаха: Драмалиев (БРП -комунисти), Никола Петков от БЗНС "Ал.
към текста >>
67.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в
пространството
.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството.
При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в
пространството
.
Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше.
към текста >>
68.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното
пространство
- е духовният повик на новото време.
Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата.
Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното
пространство
- е духовният повик на новото време.
Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при Тях, Те ще ви приемат в Своите жилища с такава братска любов, за която вие нямате представа.
към текста >>
Съществата, които населяват космичното
пространство
, съществата, които населяват различните слънчеви системи за нас са невидими, защото не сме влезли в досег с тях, нямаме пътища за съобщение.
Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при Тях, Те ще ви приемат в Своите жилища с такава братска любов, за която вие нямате представа. Безкрайни са възможностите на Космичния живот.
Съществата, които населяват космичното
пространство
, съществата, които населяват различните слънчеви системи за нас са невидими, защото не сме влезли в досег с тях, нямаме пътища за съобщение.
Новата раса не само ще навлезе в материалните области на космичното пространство, но същевременно и в духовните му сфери. „След днешните събития ще има много повече представители на шестата раса, тогава тя ще стане по-активна и ще започне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света, тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всяко насилие". От друга страна,ще дойдат важни научни постижения.
към текста >>
Новата раса не само ще навлезе в материалните области на космичното
пространство
, но същевременно и в духовните му сфери.
Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при Тях, Те ще ви приемат в Своите жилища с такава братска любов, за която вие нямате представа. Безкрайни са възможностите на Космичния живот. Съществата, които населяват космичното пространство, съществата, които населяват различните слънчеви системи за нас са невидими, защото не сме влезли в досег с тях, нямаме пътища за съобщение.
Новата раса не само ще навлезе в материалните области на космичното
пространство
, но същевременно и в духовните му сфери.
„След днешните събития ще има много повече представители на шестата раса, тогава тя ще стане по-активна и ще започне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света, тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всяко насилие". От друга страна,ще дойдат важни научни постижения. „Новата култура ще бъде една бездимна култура".
към текста >>
69.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в
пространството
, това е нейният агрегор.
Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята.
Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в
пространството
, това е нейният агрегор.
Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя.
към текста >>
Когато една държава пропада и нейният агрегор в
пространството
пропада.
Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор.
Когато една държава пропада и нейният агрегор в
пространството
пропада.
Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя. Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата.
към текста >>
70.
6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Водата не е изчезнала, но е отишла в
пространството
.
Изчезнаха салонът и бараките. Спря се Паневритмията от властта и се спряха летуванията на Рила. Може ли това Учение да изчезне? Представете си, че имате едно езеро, водите на което ще се изпарят при една голяма суша. Езерото изчезва, изпарява се.
Водата не е изчезнала, но е отишла в
пространството
.
След време тя ще падне като дъжд там, където е нужно и там, където Бог съизволи. Така е с Учението на Учителя - ще отиде там, където имат нужда от него. Ето тук, голяма част от тези актьори на сцената, по време на Учителя, вече ги няма. Останаха още неколцина, на които гърбовете им са още силни, за да изнесат товара. Но тези, които са останали, са с една религиозна постановка.
към текста >>
Езерото е изсушено, водата отиде в
пространството
, физическият Изгрев е разрушен.
Ето тук, голяма част от тези актьори на сцената, по време на Учителя, вече ги няма. Останаха още неколцина, на които гърбовете им са още силни, за да изнесат товара. Но тези, които са останали, са с една религиозна постановка. Те са статистите в една опера, които носят декорите. А главните актьори ги няма, защото представлението е приключило.
Езерото е изсушено, водата отиде в
пространството
, физическият Изгрев е разрушен.
Но Духовният Изгрев съществува. Той е в Словото на Учителя. Тези идеи на Учителя ще отидат в пространството и ще принесат плод като летен дъжд. Посетите семена от Словото на Учителя ще възрастнат, житата ще натежат с житни класове и ще дойдат онези жетвари, които небето ще изпрати за жътвата. Но това е за едно друго поколение.
към текста >>
Тези идеи на Учителя ще отидат в
пространството
и ще принесат плод като летен дъжд.
Те са статистите в една опера, които носят декорите. А главните актьори ги няма, защото представлението е приключило. Езерото е изсушено, водата отиде в пространството, физическият Изгрев е разрушен. Но Духовният Изгрев съществува. Той е в Словото на Учителя.
Тези идеи на Учителя ще отидат в
пространството
и ще принесат плод като летен дъжд.
Посетите семена от Словото на Учителя ще възрастнат, житата ще натежат с житни класове и ще дойдат онези жетвари, които небето ще изпрати за жътвата. Но това е за едно друго поколение. Беседите на Учителя са свързани с космическия ритъм на Битието. Служителите на Лявото посвещение повдигнаха въпроса за създаване на устав и регистрация като Духовно общество. Могат ли седем хиляди и петстотин беседи на Учителя да се вмъкнат в един устав и в десетки членове и параграфи?
към текста >>
71.
25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Най-напред човек схваща формата, тя е във времето и
пространството
.
Ние бяхме млади и смятахме, че това е онази Любов, за която говори Учителя в беседите и че тя е една малка проекция у нас от онази голямата Божествена любов. Още в самото начало се говореше за калугерски живот на младите и ограничения от всичко. Колкото повече говореха за въздържание толкова повече младежката кръв кипеше у нас. Трудно можеше да се справим с всичко това. Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други.
Най-напред човек схваща формата, тя е във времето и
пространството
.
После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и пространството. Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото тяло. Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните?
към текста >>
После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и
пространството
.
Още в самото начало се говореше за калугерски живот на младите и ограничения от всичко. Колкото повече говореха за въздържание толкова повече младежката кръв кипеше у нас. Трудно можеше да се справим с всичко това. Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други. Най-напред човек схваща формата, тя е във времето и пространството.
После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и
пространството
.
Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото тяло. Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните? Животът е колело, което се върти.
към текста >>
72.
40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША
,
,
ТОМ 5
В мисълта, в духовният свят нещата много бързо-се реализират, но в материалния свят се изисква време и
пространство
.
Човек като се е качил на един параход и да се страхува и да се не страхува каквото има да стане, то ще стане. Може ли със страхът си да поправи положението? Не може. Човек трябва да знае, че туй, което чертае в съзнанието си отведнъж не може да се реализира. Това, което е начертал в съзнанието ако иде на слънцето да го реализира ще му трябва много големи пространства да изходи, ще трябва да се движи с много бързи тренове и дълги години.
В мисълта, в духовният свят нещата много бързо-се реализират, но в материалния свят се изисква време и
пространство
.
Човек най-първо трябва да разбере Бога в себе си, тогава ще го разбере и отвън. Какво по-хубаво от това да живееш в онази тиха радост вътре в себе си, да си изпълнен с една възвишена идея. Когато намериш в себе си хубавото, ти ще го видиш и от вън. Като обикнеш света ще го видиш в друга светлина. Ако светлината и топлината се изтеглят от света, в него ще останат само мъртви форми, формите имат значение благодарение на светлината и топлината, инак те са мъртви.
към текста >>
73.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
Ако ме духнеше някой щях да полетя в
пространството
- такова ми бе усещането.
Блажени нажалените и страдующите, защото те ще се утешат", (Матея, гл. 5, ст.4) Изведнъж цялото ми състояние на потиснатост у мен и вън от мен изчезна. Изпари се изведнъж и се почувст- 145 10. Изгревът... , т. 5 вувах лека, лека като перце.
Ако ме духнеше някой щях да полетя в
пространството
- такова ми бе усещането.
Като погледнах Учителя, за да му благодаря видях, че очите му бяха сини, макар че иначе те са кафяви. Да, очите му бяха сини, точно такива каквито са били на Исус Христос в онази епоха, така както ни е казвал Учителя. Той използва същия закон за блаженствата Господни, използва същата сила Господня, свърза ме с нея и ме пренесе 2000 години назад, за да направя връзката между себе си, между думите на Христа, между закона, чрез който са изявени тези блаженства и накрая всичко това да свържа със себе си и с днешната епоха. Затова, за да ми покаже, че времето за Божието благословение е едно и също, а различни са времената и обикновените хора. Премигвах, оглеждах очите му, а те бяха сини и когато той забеляза моето смущение от тази промяна каза: „Сега можеш да си вървиш".
към текста >>
74.
64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Най-добрият контакт на душите е чрез
пространството
.
Да се пазиш от флирт. Можеш да показваш широчината на чувствата си и дълбочината и височината на разбиранията си, но флирт - не! Сегашния свят е пропаднал. Телата на хората са пълни с нечистота. В тях няма онзи нектар на чистите души.
Най-добрият контакт на душите е чрез
пространството
.
Сегашните хора и през пространството действуват отровно. Да се пазиш от омразата на хората. Когато една душа е толкова грешила, че е на път да умре, Господ я вземе и като духне, очиства я от греховете и я спасява. Защо ли прави така? Защото е милостив, защото е Любов.
към текста >>
Сегашните хора и през
пространството
действуват отровно.
Можеш да показваш широчината на чувствата си и дълбочината и височината на разбиранията си, но флирт - не! Сегашния свят е пропаднал. Телата на хората са пълни с нечистота. В тях няма онзи нектар на чистите души. Най-добрият контакт на душите е чрез пространството.
Сегашните хора и през
пространството
действуват отровно.
Да се пазиш от омразата на хората. Когато една душа е толкова грешила, че е на път да умре, Господ я вземе и като духне, очиства я от греховете и я спасява. Защо ли прави така? Защото е милостив, защото е Любов. Ако Той не дойде да спаси хората, те всички ще измрат в греха."
към текста >>
75.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Любовта е вън от времето и
пространството
.
Когато са пълни - те са натоварени, а когато са сухи - са разтоварени. Когато са натоварени - са богати и има какво да ядат, а когато са сухи - може да гладуват. Ти не се грижи за яденето, не се страхувай, че може да останеш гладна. Те, мислите ще дойдат. Няма защо да се страхуваш, ти само работи и върви напред.
Любовта е вън от времето и
пространството
.
Трябва да се пазиш да приемаш от хора, които стоят на по-ниска степен на развитие. Това могат да приемат само велики духове. Ще си избираш приятели, които стоят по-високо от тебе. Съблазънта е дошла чрез погледа и устата. Ева е погледнала плода и след това е вкусила от него.
към текста >>
76.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Размишлявам и в това състояние на размисъл идва ми една мисъл някъде от
пространството
.
Човешкото начало казваше „Рекох" и подготвяше слушателя както и Словото, което трябваше да се изрече от него. След думата „рекох" излизаше Словото на Учителя. На следващия ден аз отново минавам и пак същото ми се случва - седя, стоя, разхождам се в стаята му без да работя нищо. Така се повтаряше цели десет дни. Чак на десетия ден съм изпаднала в състояние на размисъл, че защо ме извиква Учителя десет дни подред и освен, че нищо не работя, но и му губя неговото време.
Размишлявам и в това състояние на размисъл идва ми една мисъл някъде от
пространството
.
Аз я хващам с ръка, дърпам я към себе си, вкарвам я вътре и когато исках да я прочета тази мисъл и да разбера какво означава и точно започвам да я разчитам като първолаче изведнъж чувам гласа на Учителя, който бе излезнал по това време на двора. Поглеждам през прозореца, той е на вън и се обърнал към мен. Чувам гласа му да произнася допълнението на същата мисъл все едно, че я чете оттам, докъдето бях я прочела. После дойде и произнесе цялата мисъл от начало до край. Поглеждам Учителя ей така, над мен още стои тази мисъл, записана и закована там високо, както на училищна дъска написана с бял тебешир.
към текста >>
77.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в
пространството
с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока.
Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност. Тук тези хора облекли се в български одежди от плът и кръв бяха дошли от всички краища на света, бяха представители на всички раси, на всички народности и на всички общества. А да не говорим, че бяха дошли представителите и на всички окултни школи, защото бяха преродени всички пророци на Стария завет и апостолите на Новия завет. Такава беше аудиторията на Учителя и състава на Школата. Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми".
Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в
пространството
с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока.
Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно.
към текста >>
78.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
Говорът на Учителят беше пренесен в
пространството
и времето от 2000 години и беше донесъл до нас в Истина и в Слово и след това всичко това отново, отново се сбъдна.
А на следващия ден започнаха големите изпитания, защото благословението бе предния ден и с него голямата радост, а след всяка голяма радост започва голямата скръб. Друг случай на подобно благословение бе, когато Учителят ме извика пред купата сено, пред цялото Братство, когато научих, че през времето на Христа всички ученици го бяха напуснали освен дванадесетте му ученика, от които един го бе предал и че сега по времето на Школата няма да бъде иначе и че ще се развие по същия начин този сценарий. Аз този случай го разказах подробно. Не бих желала да го поставя някой на моето място да изслуша това откровение. Но това бе и благословение, защото когато дойдоха тези събития на голямото предателство към последователите на Учителя, то аз си спомних онази купа със сено и целият разговор.
Говорът на Учителят беше пренесен в
пространството
и времето от 2000 години и беше донесъл до нас в Истина и в Слово и след това всичко това отново, отново се сбъдна.
Друг път на „Ел Шадай" - Витоша, бяха се събрали около Учителя много братя и сестри. Изправих се аз най-отзад, нямаше къде да седна, всички места до Учителя бяха заети и аз реших да стоя изправена, за да виждам и чувам по-добре Учителя. Той ме видя. „Ела, Марийке, и седни." Отидох и седнах до него. Направи впечатление на всички, но не смееха да протестират, защото аз сама не бях искала нищо, бях застанала най-отзад и изправена, а Учителят ми даде мястото и ме сложи до себе си.
към текста >>
79.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА
,
,
ТОМ 5
Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и
пространство
." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода.
Ръцете е необходимо да бъдат чисти. Тялото си човек трябва да държи чисто. Но тази чистота не трябва да бъде само външна, но и вътрешна. Да си изправен само външно, не е достатъчно. Трябва външната чистота да отговаря на вътрешната чистота.
Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и
пространство
." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода.
Например, ти живееш тук, а някоя твоя приятелка живее на оня връх отсреща. Вие като се гледате от далеч ще се роди у вас желание да си идете на гости. То е пространство. Когато хората са близо, те не могат да живеят. Времето е условие.
към текста >>
То е
пространство
.
Да си изправен само външно, не е достатъчно. Трябва външната чистота да отговаря на вътрешната чистота. Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и пространство." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода. Например, ти живееш тук, а някоя твоя приятелка живее на оня връх отсреща. Вие като се гледате от далеч ще се роди у вас желание да си идете на гости.
То е
пространство
.
Когато хората са близо, те не могат да живеят. Времето е условие. Във времето стават смени на състоянието: богатство и бедност, ден и нощ. Когато е ден човек има условия да работи, когато е нощ - повече си почива. Времето подразбира да не бързаш.
към текста >>
От тука погледнато
пространството
е идеята, морала.
Времето е условие. Във времето стават смени на състоянието: богатство и бедност, ден и нощ. Когато е ден човек има условия да работи, когато е нощ - повече си почива. Времето подразбира да не бързаш. Имаш една работа да не искаш да я свършиш в един месец, а в два-три месеца.
От тука погледнато
пространството
е идеята, морала.
Пространството е онова, което постоянствува, а времето се мени. От тука говорим за пространство, за идея, а като дойдем в ангелския свят говорим за есенция. Сегашната философия е объркана. Те говорят само за ума, сърцето и волята."
към текста >>
Пространството
е онова, което постоянствува, а времето се мени.
Във времето стават смени на състоянието: богатство и бедност, ден и нощ. Когато е ден човек има условия да работи, когато е нощ - повече си почива. Времето подразбира да не бързаш. Имаш една работа да не искаш да я свършиш в един месец, а в два-три месеца. От тука погледнато пространството е идеята, морала.
Пространството
е онова, което постоянствува, а времето се мени.
От тука говорим за пространство, за идея, а като дойдем в ангелския свят говорим за есенция. Сегашната философия е объркана. Те говорят само за ума, сърцето и волята."
към текста >>
От тука говорим за
пространство
, за идея, а като дойдем в ангелския свят говорим за есенция.
Когато е ден човек има условия да работи, когато е нощ - повече си почива. Времето подразбира да не бързаш. Имаш една работа да не искаш да я свършиш в един месец, а в два-три месеца. От тука погледнато пространството е идеята, морала. Пространството е онова, което постоянствува, а времето се мени.
От тука говорим за
пространство
, за идея, а като дойдем в ангелския свят говорим за есенция.
Сегашната философия е объркана. Те говорят само за ума, сърцето и волята."
към текста >>
80.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Понякога те идват така от горе от
пространството
и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат.
Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере духовно и то онези, които са крадци и разбойници. А те са майстори за това, те знаят как да изсмучат цялата ти вътрешна светлина, да поемат цялата тази жизнена енергия, знаят как да те обсебят, как да влезат в теб, че да не можеш да ги изгониш от собствената си къща, т.е. от собственото си тяло. Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен.
Понякога те идват така от горе от
пространството
и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат.
Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря тялото си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява. Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията. Аз вървях след него и исках да му целуна ръка. Понякога след беседа той оставаше в салона, приятелите го заобикаляха, целуваха му ръка и търсеха съвети от него по най-различни въпроси. Друг път той излизаше от салона и тръгваше по поляната, където играехме Паневритмия и всички приятели излизаха и тръгваха след него, спираха го някъде по поляната, разговорите продължаваха, разпитваха го за различни неща и всеки искаше да му целуне ръка, да се допре по физически път до Учителя и Бога, който се проявяваше в него.
към текста >>
81.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Техните семейства и жените им се ширеха в по-голямо
пространство
с изключителни удобства, а за Учителя имаше една малка стаичка.
Пред закона няма да се измъкне никой. Поради тяхното тесногръдие и недалновидност Учителят бе принуден да живее в примитивни условия. Не че нямаше пари, не че не можеше да се направи по-подходящо жилище, не това беше тяхната постановка. Но забележете някои от тях живееха в много по-добри условия и дори в разкош в сравнение с Учителя. Представяте ли си?
Техните семейства и жените им се ширеха в по-голямо
пространство
с изключителни удобства, а за Учителя имаше една малка стаичка.
Те смятаха, че духовния човек трябва да живее от скромно, по-скромно, от бедно, по-бедно и в ограничителни условия, защото не са били важни материалните неща, а са важни духовните неща. Дрън-дрън ярина - на попова главина, така се казва в България. А знаете ли какво значи това? Когато някоя коза и някое яре се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки. Веднъж един поп бил заспал и ярето се качило на килимявката му и се изходило там.
към текста >>
82.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на
пространството
, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават
пространството
, в които се проявява Духа.
Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата на Учителя да е имало един ученик в онзи смисъл, който го разбираше Учителя и смисъла, който влагаше в това име. Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света". Ние се свихме, сгушихме се от такова определение, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки. След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността.
Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на
пространството
, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават
пространството
, в които се проявява Духа.
Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя. Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление. И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи смисъл, в който разглеждаше нещата Учителя. Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си. Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик.
към текста >>
Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и
пространството
, в което оперираше Духа на Учителя.
Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света". Ние се свихме, сгушихме се от такова определение, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки. След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа.
Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и
пространството
, в което оперираше Духа на Учителя.
Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление. И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи смисъл, в който разглеждаше нещата Учителя. Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си. Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай.
към текста >>
Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по
пространство
и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление.
Ние се свихме, сгушихме се от такова определение, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки. След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа. Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя.
Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по
пространство
и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление.
И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи смисъл, в който разглеждаше нещата Учителя. Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си. Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай. И това имаше повече като упрек и ирония както и една категоричност, че тук на Изгрева няма ученици.
към текста >>
Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на
пространството
и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас.
Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай. И това имаше повече като упрек и ирония както и една категоричност, че тук на Изгрева няма ученици. Има Учител, но няма ученици. Да, може би беше така.
Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на
пространството
и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас.
Но че нямаше ученици на Изгрева в това също съм сигурна и строго определена. Имаше малцина, които желаеха да учат, а това не беше малко, защото Учителят го приемаше като голямо постижение за нас. Един интересен случай от живота ни на Рила на седемте рилски езера. Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри.
към текста >>
Знаех от опит, че всяко негово изказване е строго определено по време и
пространство
, но за кое време се отнасяше и за къде - не се знаеше.
И не разбрах защо. И не можах да разбера нищо от това негово изказване. Съвсем нищо. Не се срамувам. Но изчаквах да разбера какво означаваше всичко това и как ще се прояви наяве това изказване на Учителя.
Знаех от опит, че всяко негово изказване е строго определено по време и
пространство
, но за кое време се отнасяше и за къде - не се знаеше.
Трябваше да се чака и да се наблюдава. Ето изминаха тридесет години от заминаването на Учителя от този свят. Сега аз го преживявам вътрешно вкарването на сила в Царството Божие. Това вкарване за мен е реално, но преминаването и вкарването на сила е преминаване през жив огън. През вътрешен огън, в който всичко изгаря, гори и в горенето аз се чистих, то е болезнено, защото се преминава през страдания и чрез мъчнотии.
към текста >>
83.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
Отново тази прозрачна, светла материя излезна от устата ми и се разпростре, но с по-голяма
пространство
и обем.
Той ми задава някакъв важен въпрос, много важен, който не помня, и трябва да отговаря. Отговарям на въпроса. Като отговарям на въпроса една прозрачна материя от устата ми излиза, светла, прозрачна, излиза от мен и се насочва към Учителя. Той ми зададе след това втори въпрос. Отговорих също.
Отново тази прозрачна, светла материя излезна от устата ми и се разпростре, но с по-голяма
пространство
и обем.
Така отговорих на деветте въпроса. На десетия въпрос, който Учителят ми зададе се образува едно голямо празно пространство между мен и Учителя. На този въпрос се запънах малко, Учителят ме погледна и каза: „Ха..." да не би да не отговоря. Обикновено той казваше наяве към някой, който се запъне да отговори: „Ха, кажи де". Аз много пъти съм наблюдавала това и онзи, който е пред него запъва се, запъва се, накрая му се проясни нещо и го изкаже.
към текста >>
На десетия въпрос, който Учителят ми зададе се образува едно голямо празно
пространство
между мен и Учителя.
Като отговарям на въпроса една прозрачна материя от устата ми излиза, светла, прозрачна, излиза от мен и се насочва към Учителя. Той ми зададе след това втори въпрос. Отговорих също. Отново тази прозрачна, светла материя излезна от устата ми и се разпростре, но с по-голяма пространство и обем. Така отговорих на деветте въпроса.
На десетия въпрос, който Учителят ми зададе се образува едно голямо празно
пространство
между мен и Учителя.
На този въпрос се запънах малко, Учителят ме погледна и каза: „Ха..." да не би да не отговоря. Обикновено той казваше наяве към някой, който се запъне да отговори: „Ха, кажи де". Аз много пъти съм наблюдавала това и онзи, който е пред него запъва се, запъва се, накрая му се проясни нещо и го изкаже. Но тук на съня ми той каза „Ха..." и направи жест да продължа да не се запъна да не би да не отговоря. И аз отговорих и от мен се образува една голяма пространствена материя от светло естество и запълни цялото празно пространство между мен и Учителя, които съществуваше преди това.
към текста >>
И аз отговорих и от мен се образува една голяма пространствена материя от светло естество и запълни цялото празно
пространство
между мен и Учителя, които съществуваше преди това.
На десетия въпрос, който Учителят ми зададе се образува едно голямо празно пространство между мен и Учителя. На този въпрос се запънах малко, Учителят ме погледна и каза: „Ха..." да не би да не отговоря. Обикновено той казваше наяве към някой, който се запъне да отговори: „Ха, кажи де". Аз много пъти съм наблюдавала това и онзи, който е пред него запъва се, запъва се, накрая му се проясни нещо и го изкаже. Но тук на съня ми той каза „Ха..." и направи жест да продължа да не се запъна да не би да не отговоря.
И аз отговорих и от мен се образува една голяма пространствена материя от светло естество и запълни цялото празно
пространство
между мен и Учителя, които съществуваше преди това.
Учителят ме прегърна и целуна по челото и ми каза: „Моето дете". Това беше отговора на тези десет дни, които ходех непрекъснато. Този отговори ми го дадоха на сън, т.е. в друго състояние на съзнанието ми. Може би там бях по-будна отколкото долу на земята през деня и на яве.
към текста >>
84.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят вдигнал глава, загледал се в
пространството
, мълчал дълго време, накрая свел глава към нея, погледнал я и казал: „Нищо му няма.
Тя идва и се втича у човека само ако има предварително създадена връзка между човека и Бога, тази връзка се създава от вярата и по нея става духовното съединение между човека и Невидимия свят и само по нея се втича и върви Божествената енергия към онзи, който има нужда от нея. Има един стих от Писанието: „На ранина ще те видя, Господи". На ранина човешката душа може да направи общение с Бога. Разказваше същата сестра, че нейния син тръгнал и заминал в Италия на някаква екскурзия и дълго време не се обаждал. Отново отива при Учителя и го запитва какво става с нейния син, да не би да му се е случило нещо, че няма никаква вест от него.
Учителят вдигнал глава, загледал се в
пространството
, мълчал дълго време, накрая свел глава към нея, погледнал я и казал: „Нищо му няма.
Момчето ти е добре и трън няма да го убоде, ще се върне жив и здрав". Минават десетина дена и в един ден тревожен за майката на вратата се чука и влиза завърналият се син. Майката плаче от радост и го прегръща, че синът й се е върнал жив и здрав. А пък той за утеха казва: „Какво си заплакала, не бой се. Дори с трън не се убодох".
към текста >>
85.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона, а пък един брат каза, че ще я хване за гушата или пък ще я дигне на ръце и ще я изхвърли не само от салона и от Изгрева, но ще я захвърли в
пространството
.
Че пречеше и на Учителя това се подразбира. Ние знаехме, че тя беше медиумична и вероятно в нея влизаха разни души, които чрез нея искаха да влезнат в допир с Школата. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си дразнеше всички, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се проектираха чужди влияния в Школата и се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Голямо противоречие за всички.
Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона, а пък един брат каза, че ще я хване за гушата или пък ще я дигне на ръце и ще я изхвърли не само от салона и от Изгрева, но ще я захвърли в
пространството
.
Учителят го изгледа и каза: „Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Но започнаха да идват любознателни в салона от гражданите особено в неделя от 10 часа когато те биваха допускани свободно. Любопитните и любознателни граждани от града дошли да чуят Учителя поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя.
към текста >>
Е, как няма да се ядосвате, как няма да дойде онази мисъл у вас на онзи приятел, който искаше да я хване за гушата, да я вдигне във въздуха и да я изпрати в
пространството
и да отиде в друга галактика.
Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които те изобщо не разбираха, но си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам от нея и от онези наши близки от града, наши познати, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, ние бяхме студенти, някои работеха долу в града, ние имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за новото Учение, говорехме за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, то в салона попадаха на старата Попова, която станала си движеше ръцете в различни посоки и проваляше всичко. После те ни се усмихваха подигравателно, когато се връщаха в града.
Е, как няма да се ядосвате, как няма да дойде онази мисъл у вас на онзи приятел, който искаше да я хване за гушата, да я вдигне във въздуха и да я изпрати в
пространството
и да отиде в друга галактика.
А ние тогава смятахме, че сме длъжни и че сме определени да предадем Учението на българския народ. А такива като Попова имаше много - един правеше едно, друг правеше друго, трети правеше трето и винаги се намираше един, който да развали хармоничното състояние и аурата около Учителя. Това бе работа на онези сили, които воюваха срещу Учителя и срещу Школата и тези наши „приятели" ставаха понякога оръдия и то неосъзнати проводници. Беше много трудно да се окопитим и да видим, че това бяха внушения, натрапени състояния от вън и че това нямаше нищо общо със самите нас и е Учението на Учителя. Имаше много братя и сестри, които в строго определен момент се изявяваха със своите отрицателни и дисхармонични прояви, стигаше се до там да правят забележка на Учителя, възразяваха му, опонираха му в салона, понякога правеха скандали както в салона, така навън на поляната когато се играеше Паневритмия или на събора.
към текста >>
86.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
,
ТОМ 5
" и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото
пространство
около и над него.
Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят?
" и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото
пространство
около и над него.
И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство. Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул. „Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям ентусиазъм и всички ние младите ходехме да помагаме.
към текста >>
87.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното
пространство
на другия.
Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков.
Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното
пространство
на другия.
Дадоха се на съд и отидоха да се съдят. Представяте ли си тук е Учителят, но тяхната вражда беше дошла от столетия и отидоха да се съдят пред светското съдилище. Учителят не беше доволен от тях и беше умъчнен. Та около този техен съд се разиграха много интересни случи и забавни неща та накрая тези двама дето се съдиха бяха принудени да се помирят от настъпилите обстоятелства, Бяха принудени да се помирят и се помириха. Когато Учителят научи за това, възкликна: „Чухте ли, онези двамата са се помирили.
към текста >>
88.
188. МАРКОВА
,
,
ТОМ 5
И така Маркова изпадна в едно състояние на обсебена и започна да гледа втренчено в празното
пространство
и представляваше една къща с разбити прозорци и отворени врати и всеки, който искаше можеше да мине през нея или пък да се настани в нейното тяло.
Милева изтръпва от това, което чува и тръгва от барака на барака, разказва какво Учителя е казал и във всяка барака дословно цитира думите на Учителя: „Забранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и самите те да се занимават със спи-ритизъм". Постепенно салона започва отново да се изпълва. Една от тези, които събираше в дома си и правеше сеанси бе и сестра Маркова и в нея се явяваше същият този дух и макар че тя беше жена, но понеже беше медиум духът влизаше в нея и тя говореше с мъжки глас като гласът имитираше тембъра на Учителя. Така бяха заблуждавани всички онези, които присъствуваха на сеанса. Целта на този Александрийски дух бе да оттегли учениците от Школата на Учителя.
И така Маркова изпадна в едно състояние на обсебена и започна да гледа втренчено в празното
пространство
и представляваше една къща с разбити прозорци и отворени врати и всеки, който искаше можеше да мине през нея или пък да се настани в нейното тяло.
Това бе моето впечатление пък и на всички, които я наблюдаваха. Тя беше много закъсала горката. Спомням си една сутрин след като свърши беседата ние постепенно започнахме да излизаме от салона. Маркова беше седнала някъде отзад затова стана и се запъти към стълбището, което водеше до Горницата на Учителя. Тя наблюдаваше Учителя, гледаше го как приближава и нищо не казваше.
към текста >>
89.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Ще ги пръсна в
пространството
, там да чакат 500-600 г., докато дойде Новата Култура.
Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството. Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един.
Ще ги пръсна в
пространството
, там да чакат 500-600 г., докато дойде Новата Култура.
След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и страдат.
към текста >>
Ще прекарат в
пространството
, докато се справят с миналите си грехове.
Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 г., докато дойде Новата Култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее.
Ще прекарат в
пространството
, докато се справят с миналите си грехове.
Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и страдат. Днес ви кръщавам: Заповядайте, как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новият живот няма да има владици и попове.
към текста >>
90.
214. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
А това е свят на онези Велики Души, които са в
пространството
, които са в Божествения свят и които слизат да помагат на човечеството, обличайки се и слизайки в плът и кръв, за да превъплътят и пресъздадат Словото на Учителя в живот.
Ето, това е важното. И от тук ще почне да се пише нова книга за ученика. А това е книга за вътрешната Школа на Учителя. Втората част на тази книга ще се нарече „Светът на Великите Души". Ето, от там ще започне.
А това е свят на онези Велики Души, които са в
пространството
, които са в Божествения свят и които слизат да помагат на човечеството, обличайки се и слизайки в плът и кръв, за да превъплътят и пресъздадат Словото на Учителя в живот.
За да покажат, че Словото на Учителя е живот на тези Велики Души и че онзи човек, който е достигнал до Изгрева на Божествения Дух в себе си, то душата му ще се съедини с него и той ще получи крилата на Духа и ще тръгне да превъплъщава Словото на Учителя в плът и кръв, защото величието на Духа е превърнало човешката душа в свят на велика, необятна нова Вселена. Ето, това е светът на Великите Души. Те създават вътрешната Школа на Учителя.
към текста >>
91.
223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ
,
,
ТОМ 5
Пространството
от Франция до България бе преминато за минути от тях и от въздуха те ме нападнаха.
Това не беше малко преживяване. Плочата бе пусната и се чуха първите звуци от записа. Седя и слушам какво ли се разнася от тази грамофонна плоча. Някаква звуци на мелодия, които като че ли приличат на мелодиите на Учителя, но това не е музиката на Учителя, а като че ли това бяха вградени вътре в нея души и хора, втъкали се в тази мелодия с целият свой свят на човешки неразбории. А освен това те идваха от един друг свят непознат нам и постепенно песен след песен видях как онзи свят се организира по въздуха и тръгна на война срещу мен.
Пространството
от Франция до България бе преминато за минути от тях и от въздуха те ме нападнаха.
Използваха мелодиите на Учителя. На мен ми прилоша и помолих да се спре плочата. Прилоша ми, защото аз бях атакувана по въздуха, стана ми лошо, призля ми, а такова нещо не ми се бе случвало дотогава, макар че бях на 75 години. Да припадне човек след като слуша музиката на Учителя това е кощунство като мисъл, но приятелят, който беше донесъл грамофона по една моя привилегия той бе лекар и ми оказа помощ и аз се съвзех малко. След малко той си тръгна, а на мен ми прилоша отново през нощта, защото онези от там отново се вдигнаха на щурм да ме атакуват и унищожат.
към текста >>
92.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ
,
,
ТОМ 5
А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в
пространството
без да плащаме пари, возим се по Божието благословение.
Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева прекараха там много години, но след като се минаха годините и след като Братството стана по-заможно успяха да сковат допълнителни бараки и те бяха разместени допълнително. Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити. Не беше им лесно. Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи.
А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в
пространството
без да плащаме пари, возим се по Божието благословение.
Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога. В „парахода" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше. Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме. Около Учителят имаше заслужили братя и сестри, които смятаха, че те вършат кой знае каква голяма работа за Учителя и за Бога.
към текста >>
93.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА
,
,
ТОМ 5
А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и
пространство
са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това.
Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното уважение и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи. Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения.
А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и
пространство
са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това.
И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра. Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше пред нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични пътища да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него. И всичко това се движеше и се определяше от Духът Господен, който бе в Учителя. Третото място до Учителя зае Марийка. На мен не ми беше приятно това.
към текста >>
94.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ
,
,
ТОМ 5
Месечината фигуративно казано, това са духове в
пространството
, които имат за задача да развиват въображението и фантазията у човека и да разширяват съзнанието му.
Той го взе с дясната си ръка, започна да го разглежда и ми каза следните неща, които аз записах: „Месечината (Луната) много ти влияе и затова си много променлива. Тя се намира в дванадесети дом, домът на твоите неприятели. Месечината и Меркурий са в съвпад в дванадесети дом и те така са съединени, че ти дават хитрина и досетливост. Понеже и планетата Марс е в дванадесетия дом и то в дома на Козирога и той е в съвпад с Меркурий, то настройваш се някой път войнствено. Това са отрицателните влияния, а има и положителни влияния.
Месечината фигуративно казано, това са духове в
пространството
, които имат за задача да развиват въображението и фантазията у човека и да разширяват съзнанието му.
Най-първо те имат цел да очистят човека. Планетата Меркурий е в дванадесети дом, в Козирога. Тия същества тук имат за цел да осветлят човека вътрешно, за да види външния свят. Имат за цел да му покажат как трябва да мисли. Планетата Венера у теб е в първи дом, в знака Риби.
към текста >>
95.
279. ЩЕ НАПИШЕШ!
,
,
ТОМ 5
Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез спомените ми направо от
пространството
, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата.
Правилният път е да се изкаже живота на личността, да се покаже онзи свят, с който тя борави, да се изтъкне как тя се справя в своят път, спазвайки вътрешните духовни закони, които управляват вътрешният живот на човека. А когато не ги спазва личността трябва да се обозначи и подчертае от къде започва отклонението. По този начин личността отива на заден план, тя се явява само като едно действуващо лице на сцената на живота, но всъщност важното е вътрешният човек, който е поставен да се учи от духовните закони на Битието. Тогава опитността на дадена личност остава назад, а изпъкват методите и законите дадени от Словото на Учителя. Не зная дали ще успея в това свое начинание, което не можах да го изпълня по младите си години поради различни събития.
Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез спомените ми направо от
пространството
, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата.
Дано съм ги предала правилно и дано не изневеря на повелята на Учителя. Учителят веднъж ме спря и каза: „Да напишеш роман от твоя живот". Аз го гледам, мигам, как така да напиша роман, та аз не съм писателка и нямам писателско кредо? Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш роман от твоя живот". Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша.
към текста >>
96.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо
пространство
отколкото човешкото тяло.
Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше. През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове.
Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо
пространство
отколкото човешкото тяло.
Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели. Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше. През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят. Но главната причина бе, че нямаха ръководител на поста и всеки си правеше онова, което му скимнеше и си плащаха жестоко за това.
към текста >>
97.
12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 6
" А Учителят казва: „Аз изпълних
пространство
то с моите мисли, с моето Учение!
Защото сегашното поколение излезе неразумно и неблагодарно. То не можа да разбере, оцени и приеме Учението на Учителя, Учение, което дава сила и живот, мъдрост и светлина, радост и красота, обич и надежда. Учение, което прави хората братя и сестри, а земята - рай. Ще го разберат, но след много, много и много ненужни страдания, които могат да се избегнат. Ще го разберат и ще го приемат, защото казва Христос: „Всяко Слово Божие е опитано и то няма да излезе и да не принесе плод!
" А Учителят казва: „Аз изпълних
пространство
то с моите мисли, с моето Учение!
И светът няма да се отърве от моите мисли! " Една година след влизането ми в общия клас влязох и в специалния. Беше коледната ваканция 1924-25 г. Отидох да я прекарам в Стара Загора при кака Райна, понеже леля ми и брат ми бяха се преместили от скоро в София и не бяха си създали още условия да могат да ме приемат. От Стара Загора писах на Милка да пита Учителя мога ли вече докато съм през ваканцията там да посещавам специалния клас.
към текста >>
98.
49. НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
,
,
ТОМ 6
Помощта е идвала много пъти щом се позова към Него, но тука при този пример, подчертано се вижда, че Той долавяше нашите състояния и нужди и ни помагаше и през далечното
пространство
. 67
Кое писмо е получил? Разбрах, всичко разбрах. И с радостни сълзи благодарих. Аз, разбира Се, бях напълно здрава. Той ми беше помогнал още щом пишех писмото.
Помощта е идвала много пъти щом се позова към Него, но тука при този пример, подчертано се вижда, че Той долавяше нашите състояния и нужди и ни помагаше и през далечното
пространство
. 67
към текста >>
99.
51. ТРЕСКАТА
,
,
ТОМ 6
И Той ме е лекувал с мисъл през
пространството
или като ми е давал някои съвети-методи, начини, средства, как да си помагам сама или даже ми е препоръчвал и някои билки.
И казваше, че ако и ние имаме вяра и силна мисъл можем да разговаряме с тях и да ги изпращаме вън от нас. Аз знаех, че ми помага, знаех, че помага на всички наши хора и на много чужди, но как правеше това, лесно ли Му беше или трудно, не знаех. Ние виждахме, че Той прави всичко с такава лекота и бързина и разположение. Мога да кажа, че през всичкото време докато Той беше на земята и дълго след Неговото заминаване аз почти не съм се лекувала при лекар. А съм живяла при крайно тежки, нехигиенични условия и неудобства и съм се разболявала честичко.
И Той ме е лекувал с мисъл през
пространството
или като ми е давал някои съвети-методи, начини, средства, как да си помагам сама или даже ми е препоръчвал и някои билки.
Чрез мене е давал съвети и препоръчвал билки и за други болни. Из беседите са пръснати също стотици съвети, препоръки, методи, средства, билки за лекуване. От там също съм черпила и черпя както и всички наши братя и сестри и всеки, който вярва в Неговата медицина. За нея ще говорят медиците. Аз ще кажа само някои от моите опитности и впечатления от нея.
към текста >>
100.
68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ
,
,
ТОМ 6
Изтока е красив със своите розововиолетови багри, които се менят всеки миг и стават все по-бледи и по-бледи, почват да златят и първият лъч ги пробожда и заиграва в
пространството
.
Там на полянката над тях Той пак е спрял и ни чака. Ще посрещнем слънцето - този символ на Великото Слънце, което дава живот на всичко. Той е изправен с шапка в ръка. Той е тържествен, загледан в далечината и сякаш не гледа в тази точка, от където ще изгрее слънцето, а някъде далеч, далеч - шеметно далеч зад нея. Ние се нареждаме край Него.
Изтока е красив със своите розововиолетови багри, които се менят всеки миг и стават все по-бледи и по-бледи, почват да златят и първият лъч ги пробожда и заиграва в
пространството
.
След него два, три, четири... Светлото око трепти от радост и буди радост в нас. Ние започваме молитва, а то се издига, издига пред нашите възхитени очи и бърза да обгърне с лъчите си всичко и всички, да ги поздрави, да ги целуне, да ги зарадва и ободри. Когато завършихме молитвата, картината беше прекрасна и толкова различна от преди половин, един час. „Светлината разкрива славата на деня, а тъмнината - величието на нощта", каза Учителят тихо и продължихме нагоре. Сега разбрах какво беше онова, което дирех да назова, което чувствувах, особеното, което ме вълнуваше в нощта - нейното величие.
към текста >>
НАГОРЕ