Търсене в текстове за 'Прослава'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Доста болезнено изживях тази крайно тенденциозна критика, по простата причина, че те нямаха правилна представа за онези дълбоки подбуди, в които няма нито капка корист, нито тщеславие за някаква прослава.
Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението. Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви внушения. След като прочел няколко пъти книгата „Учителят" така силно се привърза към учението - подобно на Павел, когато чул гласа на Христа: „Защо ме гониш? " Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е. затворения кръг на издателите и запазване мълчание около изготвянето й. Доста болезнено изживях тази крайно тенденциозна критика, по простата причина, че те нямаха правилна представа за онези дълбоки подбуди, в които няма нито капка корист, нито тщеславие за някаква прослава. Ние само желаехме да споделим тези големи съкровища с будните души, които действително обичат истината и ще бъдат едни добри работници. Книгата се яви на сцената в един момент, когато действително приятелите чувстваха тежката физическа загуба от заминаването на Учителя. Тази книга, наситена с много топли чувства и с много мощни идеи и схващания за самата същност на учението, дойде като един балсам на незаздравялата рана.
към текста >>

2. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

Летопис Вергилий Кръстев

първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец.
След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести. На 20 май 1431 г. рухнали сводовете на църквата на Чудовия манастир. При разчистването им откриват и отварят гробницата на Алексей и намерили там „нетленние мощи", част от ръцете му не са се били разложили. Чак през 1448 г. първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец. Патриаршията в Константинопол вече не съществувала, както и Византийската империя. Турците завладяват Константинопол през 1453 г. Русия остава единствената държава на православието и става трети Рим. В изготвеното по-късно „Жития Алексея", той е обявен за ангел земен и небесний человек, чийто небесен покровител е Архангел Михаил. Ето защо делегацията от град Самара отива в Чудовия манастир и полага знамето върху раклата с мощите на митрополит Алексей, за да извикат небесните сили на архангел Михаил да благослови знамето и с него и освобождението на България, така, както е благословил битката при Куликовското поле и победата на руските войски срещу татарите.
към текста >>

3. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС ПРОСЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 ГОД.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС ПРОСЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 ГОД. Руско-български сборник, София, 1929 год. (стр. 238-249) АЛЕКСАНДЪР !! И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г. В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия. Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх.
към текста >>

4. 12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Николай Дойнов

Намират и приемат също и много химни в прослава на Бога, които е имало донесени от Халдейския народ, дадени им от великият техен Учител И-Саабей-Бен-Аадес и неговите ученици.
12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ В 686 година преди нашата ера Вавилонският цар Навуходоносор Втори освобождава Юдея от египтяните и влиза в Ерусалим, като освободител на еврейския народ. По всичко личи, че е бил рядко умен и с практичен усет човек, защото между другото поканва най-изтъкнатите еврейски учени да ги заведе във Вавилон. Там те дават своя принос за развитието на културата в този град, но и приемат много от мъдростта, която са намерили в него оставена от учените. Намират и приемат също и много химни в прослава на Бога, които е имало донесени от Халдейския народ, дадени им от великият техен Учител И-Саабей-Бен-Аадес и неговите ученици. Много от възприетото еврейските учени са отбелязали в тъй нареченото „Петокнижие на Мойсея", като са ги написали някои от тях в онази алегорична форма, в която те са били дадени. Една от тях, отбелязана в книгата „Битие" глава първа, стих седми се казва: „И създаде Бог твърдта и отдели водата що беше под твърдта от водата над твърдта". Тъй и става. Съвсем очевидно е, че тук не става въпрос за веществото вода. Древните мъдреци с понятието вода са олицетворявали емоционалната природа на човека - чувствата.
към текста >>

5. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

Очерк от Елена Пенева Петкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова Много стихове и песни са изпяти в прослава на майката.
IX. Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца 1. Очерк от Елена Пенева Петкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова Много стихове и песни са изпяти в прослава на майката. Най-свещеното същество на земята е майката и то истинската майка, която всеотдайно посвещава живота си в отглеждането на своите деца и животът й минава в грижи за семейството. Именно такава беше нашата майка Каменка. Кръстена е така с пожелание да е здрава и дълголетна като камък, понеже много деца е раждала нейната майка, но за жалост нито едно не е оживявало. Но за късмет, майка ми наистина живя един достоен за пример живот. Родена на 19.ХII.1915 год.
към текста >>

6. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл?
Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе? И не е ли това светкавичният възход на дадена издънка от всебългарското вековно величие, подвизите и славата на което са обърнати към грядущите поколения? - Да! - това е точно тъй, както ни го дарява сам Бог, за да не забравяме никога, че в света има правда, която бди над всичко и над всички, всякога и навсякъде... Дано бъде тъй и само тъй, наистина!
към текста >>

7. 8. МАРС

Жреците пеели химни за прослава на Боговете, а главният жрец държал остър нож, с които е трябвало да извърши жертвоприношението.
Ала може ли той да не изпълни волята на Боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейния зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали към жертвеника, който се намирал извън селището, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на Боговете, а главният жрец държал остър нож, с които е трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, красив, изящен, на който руното блестяло като злато. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е красив и кротък”. Яхнала и Хела Овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста.
към текста >>

8. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР

И прослава в надгробни речи за големи заслуги... - Да, на всички служил - освен на Любовта!
Человекът на дребните идеи ще каже: безумие е това! Но за разумния човек от главата до петите е цяла вселена: неговото тяло - той носи вселената със себе [си]. А днес хората са се спрели: една крачка ги само дели от Новото. Казвам: Направете последната крачка към Новото! Защото по стария път ви чакат смърт и хоругви, и песни на свещеници. И прослава в надгробни речи за големи заслуги... - Да, на всички служил - освен на Любовта! А тоз, който е служил на Любовта - той не умира! И казвам ви, не нова заповед, а прибавям: - Това е живот вечен: да познаеш Любовта - и да й служиш! Но ако момъкът захвърли работата, защото е обикнал момата и иска да й служи; и ако момата захвърли работата и се оглежда и кичи, защото е обикнала момъка и иска да му служи - не са разбрали закона! Чистотата е, която се обича! А когато отидете при свещения Извор на Вечния Живот - напълнете шепите си и ги изпийте до капка!
към текста >>

9. 1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!

Ал. П. Игнатиев

При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани!
Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието! Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот! Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец. Ликувам и плача - завиждам, че с вас Съдба не споделих във великия час, Безсмъртен да бъда, в смъртта оживял - Да имам по равно и тука аз дял!
към текста >>

10. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

1248, бляскавият резултат на които постави корона върху тяхната прослава.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248 (от 10-18 март 1917 г.) Паметни и незабравими по своята опустошителност и проявения от Бдинци героизъм ще останат боевете за к. 1248, бляскавият резултат на които постави корона върху тяхната прослава. Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248. В края на м. ноемврий 1916 г. слаби части от 51-й полк, прикриващи тежкото отстъпление на полка около Битоля, биват догонени от противника и принудени да спрат на високата хълмиста местност между града (к. 821) и к, 1248 - пред последната.
към текста >>

11. 12.2. Руския и болшевишкия концерт-рецитал на 26 юни 2004 г., София

Вергилий Кръстев

Музика: магнетофонен запис Песни за Прославата от победния марш на воините на Русия от Великата Отечествена война 22 юни 1941 - 9 май 1945 г.
Господарят на света и Великият повелител на живота. Сказание за времената, когато се ръкополагаше от Учителя Дънов епохата от 1917-1945 г. и 1945-1989 г. за българите и за славянството. Посвещава се на 140 години от рождението на Петър Дънов (1864-2004) и слизането на земята на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. Музика: магнетофонен запис Песни за Прославата от победния марш на воините на Русия от Великата Отечествена война 22 юни 1941 - 9 май 1945 г. Водещ: Петър Вангелов В салона на община „Изгрев" ул. Чехов" 16-А Начало 11 часа, събота 26 юни 2004 г. Вход свободен * * * Приложение: УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА СЛАВЯНСТВОТО 1. Славянството е девствена почва на Бялата раса. 2. Славяните се определят от Бога да бъдат носители на една нова идея. 3.
към текста >>

12. Съдържание

(Библиотека Прослава.
Ролята на Цанков 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ 2.6.2.1. Покровителят. - В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 48-58. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5). 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика. - В: Пеев, Петко Петков.
към текста >>

(Библиотека Прослава.
5). 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика. - В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 58-68. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5). 2.6.2.3. Делегат на българския народ. - В: Пеев, Петко Петков.
към текста >>

68-69.(Библиотека Прослава.
5). 2.6.2.3. Делегат на българския народ. - В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 68-69.(Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5). 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.
към текста >>

13. 2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО

(Библиотека Прослава.
Ролята на Цанков 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ 2.6.2.1. Покровителят. - В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 48-58. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5). 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика. - В: Пеев, Петко Петков.
към текста >>

(Библиотека Прослава.
5). 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика. - В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 58-68. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5). 2.6.2.3. Делегат на българския народ. - В: Пеев, Петко Петков.
към текста >>

68-69.(Библиотека Прослава.
5). 2.6.2.3. Делегат на българския народ. - В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 68-69.(Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5). 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.
към текста >>

14. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

(Библиотека Прослава.
2.6.2. ДРАГАН ЦАНКОВ - ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД 2.6.2.1. ПОКРОВИТЕЛЯТ В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 48-58. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5) Отблъснал възможността да намери подкрепата на Русия и убеден, че българският народ има нужда от силен покровител, Драган Цанков все още търсешстае тоя толкова желан покровител. Но тъкмо при това търсене случи се нещо съвършено дребно, което се указа съдбоносно. Когато Драган Цанков пристигна за пръв път в Цариград неизвестен и непознат, а при това влачещ и своята печатница със себе си, когато най-сетне след продължителни постъпки той получи толкова очакваното разрешение за откриване на печатницата, пред него се изправи въпроса: къде да я настани?
към текста >>

15. 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.

(Библиотека Прослава.
2.6.2.2. В ЛАБИРИНТА НА ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 58-68. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5) Никой днес не може да оспорва нито добрите намерения, нито възторжения идеализъм, нито безкористната дейност на младия някога публицист и общественик Драган Цанков, когато още от първите дни на неговото пристигане в Цариград, той се намеси в работите по народното дело. Но и никой не може сериозно да иска от един роден в робство, живял в робство и все още пъшкащ под гнета на робството, да познава свободата, да може напълно да се ползува от нейните облаги и да познава тайните на свободния обществен живот. А когато такъв млад човек нагази в лабиринта на голямата политика, може ли някой да твърди, че идеализмът е достатъчен, за да го предпази от погрешни стъпки?
към текста >>

16. 2.6.2.3. Делегат на българския народ.

(Библиотека Прослава.
2.6.2.3. ДЕЛЕГАТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 68-69. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5) След като значителна част от наследството на Драган Цанков беше погълнато от издаването на в. България и след като вестникът бе преустановен, Драган Цанков трябваше да помисли за себе си. И той се видя принуден да постъпи на държавна служба.
към текста >>

0.76281404495239