Търсене в текстове за 'Проклятие'

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Обаче след тази наша постъпка, той много с по-голяма енергия се нахвърли против нас с много горчиви и неприлични думи, като отиде до там, че освен в църквата е говорил проклятие на нас, домовете ни и децата ни до века.
Както бяхте ми казали в Търново. Обаче до сега като не се отвори път за Вашето посещение, то женските събрания продължават да стават с повторение на досегашните беседи. Горното като Ви долагам, моля Ви от името и на всички жени от събранието да благоволите да ни изпратите други беседи за женското събрание, ако това Вий намирате за нужно или да ни наставите да се продължаваме повторение и потретвание на досегашните беседи. Вам е известно, че Айтоският поп Шаханов с каква енергия работи против нашето събрание. Съгласно Вашето упътва ние, ний молихме Господа ако той го е отредил да е против нас за изпитание, да ни даде сила да понесем, а ако това той прави от своя инициатива, то да ни освободи Господ от него. Обаче след тази наша постъпка, той много с по-голяма енергия се нахвърли против нас с много горчиви и неприлични думи, като отиде до там, че освен в църквата е говорил проклятие на нас, домовете ни и децата ни до века. Но това проклятие ни изпрати написано със собствената си ръка, като гледа да ни предизвика, обаче ний мълчим, учим се на търпение и упование на Господа. Чакаме резултата на Божията милост. Не стигна и това, но тръгна по селата, гдето има наши приятели, събира селяните на публично събрание и говори против нашите събрания, като посочва за главен виновник Вас, а мен, Божил и Крум Ваши последователи, като сме внасяли разкол в църквата. Но, понеже събранията му са публични, като свърши своята реч, някой от нашите приятели са му възразявали доста чувствително, докато го заставят да признае, че събранията били полезни, но не трябвало да се слушат други хора вън от църквата, поповете и пр. и така той продължава да ни гони с разни средства, а ний продължаваме да се учим на търпение, като Ви молим да ни съдействувате да можем докрай да изтърпим изпитанията в живота и да понесем всичко за Славата Божия.
към текста >>

Но това проклятие ни изпрати написано със собствената си ръка, като гледа да ни предизвика, обаче ний мълчим, учим се на търпение и упование на Господа.
Обаче до сега като не се отвори път за Вашето посещение, то женските събрания продължават да стават с повторение на досегашните беседи. Горното като Ви долагам, моля Ви от името и на всички жени от събранието да благоволите да ни изпратите други беседи за женското събрание, ако това Вий намирате за нужно или да ни наставите да се продължаваме повторение и потретвание на досегашните беседи. Вам е известно, че Айтоският поп Шаханов с каква енергия работи против нашето събрание. Съгласно Вашето упътва ние, ний молихме Господа ако той го е отредил да е против нас за изпитание, да ни даде сила да понесем, а ако това той прави от своя инициатива, то да ни освободи Господ от него. Обаче след тази наша постъпка, той много с по-голяма енергия се нахвърли против нас с много горчиви и неприлични думи, като отиде до там, че освен в църквата е говорил проклятие на нас, домовете ни и децата ни до века. Но това проклятие ни изпрати написано със собствената си ръка, като гледа да ни предизвика, обаче ний мълчим, учим се на търпение и упование на Господа. Чакаме резултата на Божията милост. Не стигна и това, но тръгна по селата, гдето има наши приятели, събира селяните на публично събрание и говори против нашите събрания, като посочва за главен виновник Вас, а мен, Божил и Крум Ваши последователи, като сме внасяли разкол в църквата. Но, понеже събранията му са публични, като свърши своята реч, някой от нашите приятели са му възразявали доста чувствително, докато го заставят да признае, че събранията били полезни, но не трябвало да се слушат други хора вън от църквата, поповете и пр. и така той продължава да ни гони с разни средства, а ний продължаваме да се учим на търпение, като Ви молим да ни съдействувате да можем докрай да изтърпим изпитанията в живота и да понесем всичко за Славата Божия. Сега, като целувам десницата Ви, оставам в надежда за Ваш отговор.
към текста >>

9. 12 - 5. САЛОНЪТ В АЙТОС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Те се събират на молитви, поповете отправят проклятие на децата им, проклятие на семействата им.
Против Бялото Братство се говори вече. Двама свещеника, но единият бълва както може. В.К.: Как се казваше той? Надка: Шаханов. И почва се вече да лепят афиши, позиви да хвърлят. Те се събират на молитви, поповете отправят проклятие на децата им, проклятие на семействата им. Чудеше се по какъв начин да говори, защото приятелите, много хора от града взеха да не влизат в Братството. Една вечер отива той, попът, в Школата, в събранието и почва да говори срещу Братството. А вътре са били, защото го слушали, слушали, все татюви войници. И мама слушала, а попът, той взел да говори, да напада. Мама казала: „Недейте, защото както Христос с камшик изпъди от храма, от църквата всички търговци, и вий тъй ще бъдете изпъдени." Той казал: „Проклятие да има над тебе" - в такъв дух.
към текста >>

Мама казала: „Недейте, защото както Христос с камшик изпъди от храма, от църквата всички търговци, и вий тъй ще бъдете изпъдени." Той казал: „Проклятие да има над тебе" - в такъв дух.
Те се събират на молитви, поповете отправят проклятие на децата им, проклятие на семействата им. Чудеше се по какъв начин да говори, защото приятелите, много хора от града взеха да не влизат в Братството. Една вечер отива той, попът, в Школата, в събранието и почва да говори срещу Братството. А вътре са били, защото го слушали, слушали, все татюви войници. И мама слушала, а попът, той взел да говори, да напада. Мама казала: „Недейте, защото както Христос с камшик изпъди от храма, от църквата всички търговци, и вий тъй ще бъдете изпъдени." Той казал: „Проклятие да има над тебе" - в такъв дух. Беше много ревностна и смела нашата майка. И така продължава животът в Братството в Айтос, събираха се в салона. Мина време, преди много години, в Айтос салонът ни поостаря. Искаме да направят нов салон. Кметът пък на града е един от добрите граждани, а баща ми беше с авторитет в града и го уважаваха много.
към текста >>

10. 12 - 19. БОЖИЛ ИВАНОВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Понеже попът пише афиши, те такива дъновсти, събират се в този яхър, че голи, че тъй, чу туй и изпраща проклятие на децата им, проклятие на делото, това вече много години.
Той си замина 32-годишен. В.К.: Тези всички приятели, които са около баща ви, нали, в Братството, те по една или друга причина отиват в София, срещат се с Учителя, имат някои опитности. Тези опитности записани ли са? Надка: Не, не съм чула. Една опитност има как брат Божил искал да бие попа. Понеже попът пише афиши, те такива дъновсти, събират се в този яхър, че голи, че тъй, чу туй и изпраща проклятие на децата им, проклятие на делото, това вече много години. А пък той е обущар, кърпи обувки, и книжар. Имаше един брат Филип, той беше майстор на обувки. И вече попът прекалил и пише срещу нас и целият г рад пълни. Идва бати Божил, той много предан, тати казваше" „Той мие дясната ръка."Тогава идваха наряди в Айтос, но не по пощата, а по човек. Тати на работа, не може да ходи, чиновник нали е фелдшер.
към текста >>

11. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Нашите от Братството бяха един голям авторитет, благодарение на живота и делата на баща ми и така много хубава и даже на времето рецитирах едно стихотворение - „Проклятието на съвета" - много хубаво, духовно стихотворение, забравих го от кого беше и тъй искам да си го спомня, да го намеря и да го дам на Серафим да го рецитира.
Чувствах един жар духовен, за оня, гдето Учителят говори. Аз чувствах това в себе си и след туй „Ангелът на Доброто" - една пиеска. Сега се чудя как съм ги подготвяла. И то доста деца, с крилца, ангелчета и т.н. И идваха и от света хора, от града. Нашите от Братството бяха един голям авторитет, благодарение на живота и делата на баща ми и така много хубава и даже на времето рецитирах едно стихотворение - „Проклятието на съвета" - много хубаво, духовно стихотворение, забравих го от кого беше и тъй искам да си го спомня, да го намеря и да го дам на Серафим да го рецитира. Искам да кажа имах такива заложби, даже в училището в Айтос се научили за тази моя дейност на градината и казали. Видяла една от учителките. Та тогава бях съвсем друго нещо. Никой не вярваше, че аз нямам средно образование, между нашите така. В.К.: Но и аз сега се учудвам.
към текста >>

12. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Проклятие на децата им, проклятие.
И мама казала, че децата са натъжени, че татко им болен. След два-три дни тати си идва, дали му 20 дни отпуска и ний вече пеем, и той и мама, всички. „И отиди да видиш - каза, децата тази вечер весело пеят." И тя идва и отива и му казва: „Ами брат Георги си дошъл и децата му се развеселили." Много хубави спомени имаме из живота с тати и в къщи, всяка вечер песни в нашата къща. Пък като бяхме още ученички, брат Божил, имаше един брат, виж как ми идват спомените, едно след друго. А пък свещениците против Братството пък пишат, те такива, те се събират голи, идат еди-къде си. Проклятие на децата им, проклятие. Много години - 16 години е носена тази борба с Братството, без да реагират нашите хора. И най-после брат Божил не изтърпява. Пък тати го уволняват, попът го наклеветява там, как е успял, а тати, авторитетен човек беше и елитът на града го защитават, но без да знае кметът предава се оплакване от свещеника и уволняват баща ми, като фелдшер в града. И ние толкова деца, тати е без работа, но ще ви кажа как почва сега това. Брат Божил каза: „Бай Георге, не мога да го търпя повече попа.
към текста >>

13. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

От тук започва проклятието на Бога за извършеното престъпление (Битие, гл.
Каин принесъл като дар плодовете на земята, а Авел, който бил овчар, принесъл от първородните, от овцете си - т.е. агне. Авел с вяра я принася и Бог е дал свидетелство, че я е приел с огън от небето. Пада светкавица от небето и я изгаря, защото е бил праведен с делата си пред Бога. Каин се разсърдва, понеже Бог е предпочел Авеловото приношение и убива брат си. От тук започва престъплението на човешкия род против увещанията на Бога, презирайки поканата Му да се изповяда за греха си и да се покае. От тук започва проклятието на Бога за извършеното престъпление (Битие, гл. 4, ст. 3, 4). И понеже злините на човека по земята се умножават, то Господ решава да изтреби от лицето на земята неправедните (Битие, гл. 6, ст. 5-7). Само праведният и съвършен между человеците Ной, който ходеше и живееше по Бога (Битие, гл.
към текста >>

14. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

След това, ще се яви или роди православний Вожд-(18*) и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.
Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго-(17*) с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. За това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православний Вожд-(18*) и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по ид (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето-(19*) и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин."
към текста >>

15. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

След това, ще се яви или роди православннй Вожд и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.
Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цдр е надарен от Всемогущаго е такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. 3а това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница нд станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православннй Вожд и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по |'д (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин.
към текста >>

16. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Исус Христос е, Който иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем; само че такъв да внимава, защото в случай, че не изпълнява този урок, ще има тъкмо обратна сила - ще послужи за проклятие.
Нужна е жертва от наша страна - трябва да положим телата си,сърцата си, умовете си, душата си, духа си да бъдат свободни. Сърцето, умът и тялото. това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем; само че такъв да внимава, защото в случай, че не изпълнява този урок, ще има тъкмо обратна сила - ще послужи за проклятие. А при раздаването на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посочи всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която има. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, например, са, които имат много сложни методи, но този, който се дава вам, е прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях.
към текста >>

17. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата страна носи проклятие.
Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато казваме, че трябва да се затваряме, то е криво разбиране. Не може постоянно да си затворен, то е друга крайност. В това отношение служете си със следното правило: Събереш ли се с лош човек, не му давай дясната страна, защото ще узнае тайните, дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, когато108 дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата страна носи проклятие. Но Господ е във вас и Духът, който ви ръководи, ще ни яви, ще ни научи кой е човекът, който може да туриш отдясно и кой отляво. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна. Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях. И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно.
към текста >>

18. НАРЯДИ за 1909 година

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

А на злите тия блага, за които те се трудят да придобият на земята, Той ги дава за тяхно проклятие, като се ползуват други от тях.
Послание към Римляните -16глава: Мъдри на доброто, а прости на злото, казва апостол Павел. За да закрепнем духовно, трябва да отбягваме злите общества на кавги и раздори. Тия, които служат само на своята си плът, действуват пагубно на своите си, като разколебават вярата им в Бога и спират духовното развитие. Еклисиаст - 2 глава: Всички земни наслаждения, които человек може да добие, като знание, мъдрост, богатство, слава и прочее е суета и убиване надуха. Бог дава да се наслаждаваме само на тия блага, които са угодни Нему. А на злите тия блага, за които те се трудят да придобият на земята, Той ги дава за тяхно проклятие, като се ползуват други от тях. Господа Исусе Христе, Единният Син на Бога Живаго в моята душа. И да бъде слава на Господа Бога Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове. Амин. Забележка на редактора: Това е един пример как са изпълнявали нарядите, давани от Учителя Дънов на първите учениии от Синархическата верига на Всемирното Велико Бяло Братстo.
към текста >>

19. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 12

Проклятие ще има отгоре си, не до четвърта, но до тисяща рода.
Когато дойде едно такова същество във вашия организъм, трябва да приложите закона, че 3 дена може да седи като на гости, защото, ако го оставите за повече, ще се загнезди, ще образува тумори, ще събере кръв и вие ще умрете и другите ще кажат: „Бог да го прости! “ Господ не прощава на такива. Той прощава само когато хората не крадат и не лъжат. Някой ще дойде тук да вземе нещо и да го обърне против мен. Горко ономува, който ще направи това! Проклятие ще има отгоре си, не до четвърта, но до тисяща рода. Такъв е великият Божи закон. Той е Божествената истина: „Който съгреши против Духа, казва Христос, нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете.“ Всичко, което тук ще учите, е велика истина, която трябва да приложите в живота си и да бъдете искрени със себе си при приложението й. Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките им пориви. Вие трябва да застанете на нозете си, да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе.“ Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще искам да сторя това, ще бъда демон, с главата надолу. Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу.
към текста >>

В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички ни идва проклятие.
Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството първото нещо, което трябва да имате предвид, е това: да признаете, че всичко, което имате, не е ваше, а на Бога. Когато някои говорят против мене, и аз казвам: Слушайте, това, което казвам, не е мое. Аз не защищавам своя собственост, защото този Бог, Когото аз зная, е много добър и едновременно много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършим волята Му, но няма и по-лош от Него, когато не изпълняваме волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички ни идва проклятие. Трябва да кажем: „Господи! Благодарим Ти, че си ни турил вътре в това Твое тяло.“ Така трябва да мислят всички. А днес ние се хокаме хамалски и казваме: „Махни се оттук! “ Няма какво да се махаме. Аз често казвам, че съм готов да отстъпя, ако съм причина на вашите страдания; но да ви дам тялото си, това няма да направя - то не е нито мое, нито ваше, а ще го предам на Господаря му.
към текста >>

20. И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1441-1460

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Женитбата е едно благословение, но женитбата е и едно проклятие.
Бог е благ. 1445 И като ви постави Бог на най-големите изпитания, и като умирате, и като живейте, да знайте, че Бог е благ. Не може да има в Него промяна. И ако Бог дойде във вашия живот, при най-голямото ви нещастие, то ще се премахне. Женитбата. 1446 Женитбата е в този свят. Женитбата е едно благословение, но женитбата е и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне на небето, тя е благословение. Ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш и тя те завлече в ада, това е проклятие. Женитбата е за повдигане на душите. Бог е предвидил. Той не е оставил човека да ходи сам.
към текста >>

Ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш и тя те завлече в ада, това е проклятие.
Не може да има в Него промяна. И ако Бог дойде във вашия живот, при най-голямото ви нещастие, то ще се премахне. Женитбата. 1446 Женитбата е в този свят. Женитбата е едно благословение, но женитбата е и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне на небето, тя е благословение. Ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш и тя те завлече в ада, това е проклятие. Женитбата е за повдигане на душите. Бог е предвидил. Той не е оставил човека да ходи сам. Той е предвидил за всяка една душа, душа с която да живее. Чакайте определената за вас душа.
към текста >>

21. 1934 година

ТОМ 16

Сюжетът бе, че той ни разказва за някого си, когото ние познаваме, но сега аз съм забравил за кого сме говорили, че него попът Борис от Водица ще го венчее, иска-не иска, понеже е установено от хората и властта, че този учител и учителка са живели заедно като любими и сега ако се разделят, то те ще получат проклятието на обществото и уволнението си като учители.
Стоим в канцеларията. Ето, дохожда ни гост с кон - Слави Пенев от Водица. Остави коня вън и влезе в стаята. Той ни е уж много близък приятел. Обядвахме заедно и се разговаряме. Сюжетът бе, че той ни разказва за някого си, когото ние познаваме, но сега аз съм забравил за кого сме говорили, че него попът Борис от Водица ще го венчее, иска-не иска, понеже е установено от хората и властта, че този учител и учителка са живели заедно като любими и сега ако се разделят, то те ще получат проклятието на обществото и уволнението си като учители. * Станах и си направих наряда. Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето студения ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти. Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител.
към текста >>

22. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

ТОМ 16

Следобед четох от Григорий Петров „философия на труда" - Царя на труда Хенри Форд и „Проклятие на труда" - английския калугер Малтус, че Бог проклел Адама и че на земята раждаемостта е по-голяма и никога Земята не можела да изхрани човечеството, родено върху нея.
И че най-чистата атмосфера е тая на любовта, най-здравословните условия са пак в нея. Всичко ще премине, но любовта вечно пребъдва. Любовта не се сърди, не се гордее, не завижда, не се превъзнася, всичко търпи, на всичко хваща вяра. Семейството, любовта на майката към детето е мярка и може да даде идея какво нещо е да работиш от любов за народа. И така, ред много и много мисли минаха през ума ми, които не съм в състояние да напиша и възпроизведа. Следобед четох от Григорий Петров „философия на труда" - Царя на труда Хенри Форд и „Проклятие на труда" - английския калугер Малтус, че Бог проклел Адама и че на земята раждаемостта е по-голяма и никога Земята не можела да изхрани човечеството, родено върху нея. И най-после - „Благословение на труда". „Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух върху човека. Той чувствува в себе си онова вечно благо, което внася радост и веселие. Духът е източник или носител на живота. Дето се явява силата на човека, там се явява духът.
към текста >>

23. 12. На върха

ТОМ 17

Хиляди и милиони хора, които поемат ежедневния си Кръст с проклятие.
Твоето ухо дочува техния разговор и ти неволно се чудиш как можеш всичко така добре да разбираш. И бодрата ти мисъл те носи надалеч. Стотици и хиляди километри оттук е все Божия земя. Загъната в мъгла, в противоречия, недоволна и страдаща Майка земя. Хора, хиляди и милиони, мънички, като мравки, с голямо самочувствие за себе си, които търкат сънливите си очи и се сърдят на деня, че ги буди отново към нерадостната действителност. Хиляди и милиони хора, които поемат ежедневния си Кръст с проклятие. Хиляди хора, които обръщат гърба си към слънцето на живота и се сърдят на грозотата на собствената си сянка. Хиляди хора, наричащи неразбраните страници да живота си „безсмислица", а детинските упражнения, които животът им предлага - мъчения. Хиляди твои познати, роднини, братя, които се движат в живота като лишени от разсъдък сомнамбули. Усмивката на слънчевия лъч със сурова яснота ти припомня всичко това. Тя ти припомня още, че и ти сам си бил между тях, един от самите тях.
към текста >>

24. 8. Спомени из робското време. (По случай 50-годишнината от Освобождението на Хасково)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Но баба Гергана ме дереше с проклятието и с хурката си.
Находящият се в двора плитък кладенец даваше възможност на чистницата баба Гергана да държи в идеална чистота както класните стаи, така и двора. Учителите Тането (Таню Пеев) и Стоенчо (Заимов) ме галеха често из двора, но в клас не ме пущаха, защото не стоях мирен. По цели часове надничах по прозорците и ако учениците отвътре сричаха, сричах и аз, ако пееха, пеех и аз. А когато някого биеха [на] фалангата, аз бързо офейквах. Понякога се покатервах по сливата или зарзалията и надничах в прозорците на класните ученици, или за да откъсна сливи или сладкосемки жълти зарзали. Но баба Гергана ме дереше с проклятието и с хурката си. Заключваше пътната врата. Изпаднал в немилост, газех из коритото на реката, плашех юрдечките и им събирах яйцата, снесени в треволяците и върбалаците, или отивах под черковния мост и се катерех по коловете и гредите му. Един есенен ден изпаднах пак в немилост пред баба Гергана и подирих забавление при моста. Там имаше няколко дюлгери, които забиваха два дебели дирека. Сковаха ги отгоре с греда, на която приковаха халки.
към текста >>

25. ЧАСТ IV. ИЗХОД ОТ БЕЗИЗХОДИЦАТА ОБЩЕСТВО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО 1. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ В СФЕРАТА НА СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО

ТОМ 19

Проклятието на Йехова над изгонения от рая Адам: „... с пот на челото си ще изкараш прехраната си...” е следвало неговото потомство като тъмна съдба през течение на земното им битие и до ден днешен... Векове са се водили остри социални борби, войни и революции за разрешение на този проблем.
ЧАСТ IV. ИЗХОД ОТ БЕЗИЗХОДИЦАТА ОБЩЕСТВО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО 1. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ В СФЕРАТА НА СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО Икономическият проблем, в най-широк смисъл на тази дума е занимавал човека още от дълбока древност. Този проблем е основен в материалния свят. Проклятието на Йехова над изгонения от рая Адам: „... с пот на челото си ще изкараш прехраната си...” е следвало неговото потомство като тъмна съдба през течение на земното им битие и до ден днешен... Векове са се водили остри социални борби, войни и революции за разрешение на този проблем. Известни са много теории и доктрини - рецепти за разрешаване на този фатален въпрос. Нашата съвременност е поставила особено тежко този въпрос на дневен ред; „антагонизмът между капитала и труда”. Не влиза в предмета на настоящия труд разглеждането на тези теории и доктрини. Ние бихме желали само да хвърлим бегъл поглед и то под един по-специален ъгъл на зрение, подчертавайки тесния паралелизъм между стопанското и духовното развитие на отделните раси и култури. За да се разберат фазите в историята на стопанската дейност, трябва да се познават стопанските закони, които са в тясна зависимост от духовното развитие на културата.
към текста >>

26. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

Проклятие и на Тебе - и над Твоите близки да се носи до век... Защо дойде?
- Безумецо, виж делото Си! Разбираш ли къде си? Събуди ли се от Твоя лудешки сън? Престъпник и Богохулник, разбра ли какво си направил? Мислиш ли Ти, че уби в тоя народ вярата в Месия - поне в повечето от тях - и тая последна надежда, за да се спасят и имат по-добър живот! Проклятие и на Тебе - и над Твоите близки да се носи до век... Защо дойде? Защо размъти само душите на народа,ако не можеш да им дадеш това, за което жадуваха? Безумецо, Ти си убиец на своя народ, рушител на своята Вяра, Престъпник, какъвто не се е раждал втори в Юдея от векове... Кому беше Ти нужен? Погледни, има ли поне един след Тебе да върви? Къде са Твоите последователи, ученици?... Исус се обърна бавно към говорещия.
към текста >>

27. I. ПРИКАЗКА ЗА СИЛНИЯ

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Но не забравяй закона: всичкото имане на твоите врагове трябва да се даде на храма, като цена на кръв - инак проклятие ще падне върху тоя, който го вземе.
- Разбира се, че може, но тогава ще трябва да покорим и тия малки околни народи, които по милостта ти досега са били свободни, да избием рода на твоя чичо, който има претенция над престола ти, да турим още данъци на народа, за да преклони съвсем глава и да не мисли освен за насъщния си хляб. Дълго мислил царят върху това, после пратил да извикат великия държавен тълкувател при главния храм и му казал: - Ти знаеш волята на Този, на Когото ний знаем само името. Чуй какво ме съветва моят министър и ми кажи волята на Тоя, Когото представляваш. Повторил му министърът словата си - светнали очите на тълкувателя. - О, господарю, това е съгласно волята на небето! Но не забравяй закона: всичкото имане на твоите врагове трябва да се даде на храма, като цена на кръв - инак проклятие ще падне върху тоя, който го вземе. - Добре - казал царят, - ще помисля. Сега си идете, аз ще ви викам пак. Нека дойде началникът на войската. Скоро той стоял пред него. - Силен ли съм?
към текста >>

28. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Ако придобиеш светлината - знанието, без да имаш Любовта, тогава ще почнеш да виждаш само опаката страна на живота и такова знание ще бъде като проклятие за тебе.
Бог винаги е близко, но понякога оставя човека да мисли, че е сам -вярата се изпитва в самотата, в тъмнината. «Защо си ме оставил? » - запита и Исус, същият, който в моменти на просветление казваше: «Аз и Отец ми едно сме! » Колкото по-голяма е вярата ни, толкова по-голяма тъмнина и препятствия ще срещнем и ще преодолеем. А ако имаме Знанието - и през планината на смъртта ще преминем живи! Ако придобиеш светлината - знанието, без да имаш Любовта, тогава ще почнеш да виждаш само опаката страна на живота и такова знание ще бъде като проклятие за тебе. Без Любов човек се приближава откъм страната на сянката, на отрицателното в живота. Дойде ли Любовта, тя го въвежда в Божествената страна, където има и радост. От един разговор (цитирано като логически форми): - Ти, приятелю, трябва да разбереш, че си луд. - Та, аз ако разбера, че съм луд, не съм луд! Бъдете ловци на Доброто!
към текста >>

29. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

- Теб, нещастнико, когато ти правят и най-голямото добро, ти в безумието си обръщаш благосло-вението Божие в проклятие!
Гневно засвяткали очите му и пламъчета се замяркали в тях. Но после всичко се умирило и старецът го погледнал пак тихо и спокойно. - Не е само да намериш нещо, но и да го разбереш. И не само да го разбереш, но и да го оцениш и задържиш! - казал старецът. - Теб, нещастнико, когато ти правят и най-голямото добро, ти в безумието си обръщаш благосло-вението Божие в проклятие! Млъкнал старецът и впитите в него очи на момъка напразно чакали той да продължи. - Говори ми, моля ти се, обясни ми... Виждаш, загивам! - заплакъл пак момъкът. - Нещастен си ти - казал след мълчание старецът, - защото научи и знаеш много работи, а не научи една, която е и най-потребната: да благодариш за всичко, което ти се случва. Тогава ти би разбрал смисъла на всичко и не би се терзал така.
към текста >>

30. III. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА ДРУГИЯ ДЕН

И тогава благословение-то се преобръщаше в нещастие и проклятие.
И оправянето му, както и развалянето му стават отвътре - тъй, както се приема храната отвън, а тя се разпределя в тялото отвътре - така става и всичко, което засяга дълбоко човешкия живот. Един народ има своя път, и ако той се следва, всичко върви добре. Когато някога евреите и техният цар слушаха пророците (а не свещениците), тогава всичко отиваше добре. Но когато ги гонеха и избиваха -и царе плащаха, и народът плащаше. Сполетяха ги много нещастия и злочести-ни, не защото Бог искаше тяхното нещастие, а защото те, в своето невежество, не можеха да използват благата, които им се даваха. И тогава благословение-то се преобръщаше в нещастие и проклятие. - Че не е ли и днес същото? - запита бързо Генко. - Не сме ли и ний пред такива злочестини? - Да, те са близо - каза Учителят. - Няма да мине и месец - и големи нещастия ще споходят страната ни, предизвикани от неразумното ограничение свободата на хората.61 Управляващите вършат погрешки след погрешки.
към текста >>

31. 48. НОВИЯТ ЖИВОТ НЯКОГА

(В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4)

Никой човек, от това че ставаше християнин, и че съзнателно се отричаше от миналото си, не можеше да унищожи с един замах и всичките ония дълбоки преживявания на своето сърце, да се отрече от своята кръв, която вреше в жилите му, и която носеше в себе си проклятието или благословията на миналите езически поколения във физическото тяло.
Християнството доби нов оттенък - царството Божие бе преместено от вътре в нас - горе на небето, гдето всичко има - гдето то се намира и понастоящем... Светлият лъч на идеи се пречупи в юдеизма, после - през мъченическите души на тия, които зверовете късаха по цирковете, после - още през много и много разноцветни стъкла, покрити с прахоляци, паяжини и кръв, докато достигна до нас, по име само християнство и с толкова малко светлина, че ний започнахме да чувствуваме нужда да палим свещи и по пладне в нашите храмове... Перспективата за мъченичеството направи от християните хора калени, решени на всичко, които се бяха разделили със земното, за онова райско блаженство да се съразпънат с Христа. Те бяха взели най-високия тон: след като се отказаха от всички земни богатства, те слагаха и живота си в цирковете с усмивка. Това бе период, от който остана разбирането, че животът е ненужен изобщо, че тялото може да бъде късано и захвърлено - не е то важното - друго е същественото - духът... Следващите по стъпките на мъчениците, запълващи местата им, трябваше по неволя да имат това себеотрицание, презрение към всичко, готовност на всичко в името на разпънатия нявга Спасител. И когато тия добродетели и решителност не им достигаха, защото не всички ги имаха, лицемерието ги заместяше... Заедно с растението в широчина, християнството губеше дълбочината си. Идеите на гръцките и римски философи, които се кръстосваха на мировото пазарище в Рим, неволно намираха отек и в първите християнски общества. Никой човек, от това че ставаше християнин, и че съзнателно се отричаше от миналото си, не можеше да унищожи с един замах и всичките ония дълбоки преживявания на своето сърце, да се отрече от своята кръв, която вреше в жилите му, и която носеше в себе си проклятието или благословията на миналите езически поколения във физическото тяло. Преломът в човешкия мироглед никога не е достатъчно пълен, да унищожи изцяло едно минало - развалините му обикновено послужват поне за пиедестал на новоиздигнатата статуя. Във всеки случай, то дава един неминуем нюанс на новия живот. Това се случи и с християнството. Хората, които бяха свикнали да се препират по стыдите, пренесоха своите препирни и всред новото общество, а другите - философи или последователи на философи - се запретнаха да тълкуват... Те грабваха, в най-щастливия случай, една шепа вода от свещения извор и разправяха върху нея дори и тогава, когато тя беше се промъкнала и изтекла отдавна измежду пръстите им... Тия «тълкуватели», «отци» и «авторитети» имаха свои ученици и последователи, които пък тълкуваха техните тълкувания - по този начин се образува оная голяма паяжина, която оплете човешкия ум през векове и се опита да го екове завинаги, като всяко противоречие унищожаваше било с меч, било с огън...136 Waniel _________________________ 136 - Това е откъс от книгата на Любомир Лулчев «Съвременният обществен морал и Дънов», 1922 г., стр. 22-25. (бел.
към текста >>

32. 16. Характерология (продължение)

(В. «Братство», бр. 291 (10), 5.IV.1942 г., стр. 3)

И тогава всички дарби могат да станат благословение или проклятие за него.
3-4) Широчината на един нос, на гърба и основанието му, е важен признак. За идеален нос би могъл да се смята тоя, който и при основанието си е толкова широк, колкото и при ноздрите. Тогава той образува две паралелни линии, които сочат разумния път, който това същество е минало от хиляди години, физическото наследство е само една малка част от тоя път. Много по-важна е психологическата и духовната страна, която определя оная генерална насока на Пътя, която в края си дава типа на един «ангел» или «демона». В своята обща насока человек може да принадлежи към едно възходящо или низходящо течение. И тогава всички дарби могат да станат благословение или проклятие за него. Нима ученият престъпник [не] върши по-добре замислени престъпления от глупавия? Тесният при основанието си нос показва, че человекът, който го има, е свикнал и на малкото, и на многото, но че устойчивост няма. От него може да чакаш криволичение и изненади, непостоянност в отделни случаи. Материалното може да му служи за стимул. Когато е свързано с конкретен ум (тясно чело), силно развити челюсти това е типът на хората, които най-често стават оръжие някому и вършат физически престъпления.
към текста >>

33. 26. Съработници на Бога

2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи

Върху тях и душите им тегнеше някакво проклятие, което те не знаеха отгде иде, но от което искаха да се отърват.
26. СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА (В. «Братство», бр. (10) 291, 5.IV.1942 г., стр. 3) Имаше време, когато хората искаха да се спасяват. Тогава те колеха жертви и гледаха небето със страх. Върху тях и душите им тегнеше някакво проклятие, което те не знаеха отгде иде, но от което искаха да се отърват. Кръвта на животните смятаха като най-подходящо средство за това... Минаха векове и пред измъченото човечество застана кроткият Назарянин и му каза ясно: «Не жертва, а милост искам.» Не жертвувайте другите, а себе си! И той показа пътя с личния си пример. Нашият народ е разбрал добре това и много сполучливо го е изразил с пословицата: «С чужда пита майчин помен не става! » Но и досега малцина са тия, които последваха тясната и стръмна пътека на Христа... Минаха много столетия и днес Учителят ни говори и призовава за нова работа. Неговият език е ясен и конкретен.
към текста >>

34. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Бог, заедно с проклятието над първите человеци, е обещал, че ще им даде спасител чрез жената.
Нейният дух е половината на животворящия Адам и тя съставлява едно цяло с олицетворителя на мъдростта и силата - мъжа. Женският дух заема лявата половина, половината от нежностите, с които е надарена жената. Един писател на древността казва, че от растенията най- нежно е мимозата, а от всички живи същества най-нежна е жената. Милостта, добротата, състраданието извират от женското сърце. Мъжката половина на духа гони развитието и усъвършенствуванието на мъдростта, чийто център е умът; умът на мъжа ни е показал що може да сътвори мощният дух; а женското сърце е посочило пътя към Божествения идеал. Бог, заедно с проклятието над първите человеци, е обещал, че ще им даде спасител чрез жената. И той не е оставил израилския народ без добри и благочестиви жени. А под понятието „израилски народ” ние трябва да разбираме целия човешки род. В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от погибел целият заробен еврейски народ. А нима Савската царица, известна под поетичното име „Южна царица” - една от бележитите сибили на езическия духовен свят, - със своята мъдрост не се е сравнявала с премъдрия Соломон? Ето що срещаме в Евангелието от Лука (11.
към текста >>

” Трети път Сатана бе победен, а избраний народ избавен от проклятие.
Знаем, че Сатана се е мъчил да изкуси Господа първия път след 40-дневния пост. Вторий път - на последната молитва в Гетсиманската градина, когато от скръб и тъга кървави капки вместо пот са падали от лицето Му и в Своята скръб каза: „Отче, ако е възможно, да ме замине тая чаша”, но Божественият Дух преодолява и Той добавя: „но нека бъде не Моята воля - т. е. на плътта, - а Твоята”; и тук Сатана бе победен. Поруган, бит, мъчен, пригвозден на кръста при непоносими мъки, озверений народ се надпреварваше в своите поругания, но Той не се озлоби „от Божествената Му уста не се чу друго освен Любов и благост, и Той каза: „Отче! Прости им, понеже не знаят що правят! ” Трети път Сатана бе победен, а избраний народ избавен от проклятие. Да, Христос претърпя кръстна смърт за нас, грешните человеци. От що стори Бог това? - От Любов към нас. Исус Христос дойде да победи злото, да измени стария Моисеев закон в ново, много по-възвишено учение. Закона на Мойсея, даден на Синайската планина, а Синай е емблемата на 10-тях заповеди Божии, дадени за Израиля, както Сион е емблемата на невидимий Йерусалим - царството и славата на Господа нашего, отдето Христос дойде да проповядва Своето възвишено учение, състоящо се в две най- главни заповеди: 1) Любовта към Бога 2) Любовта към ближния.
към текста >>

35. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител, и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България.
Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът - символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка - Антиминс, в пазвата му - да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител, и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България. (63) След тези думи, старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото Братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Раждат им се три деца: първото е Мария, второто е Атанас и третото дете, понеже се появява на Петровден, го наричат Петър. Петър, това е Духът на Истината, който при създаването на своето тяло спазва всички правила и закони на земния живот, които са задължителни за всички същества, дошли на Земята.
към текста >>

36. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител, и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България.
Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът - символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка - Антиминс, в пазвата му - да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител, и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България. (63) След тези думи, старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото Братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Раждат им се три деца: първото е Мария, второто е Атанас и третото дете, понеже се появява на Петровден, го наричат Петър. Петър, това е Духът на Истината, който при създаването на своето тяло спазва всички правила и закони на земния живот, които са задължителни за всички същества, дошли на Земята.
към текста >>

37. 2. САЛОНИТЕ, В КОИТО УЧИТЕЛЯТ ИЗНАСЯШЕ СВОИТЕ БЕСЕДИ

ТОМ 22

На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях?
2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи Първите лекции Учителят започва да изнася в дома на Петк о Гумнеров . От малката стаичка на улица „Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". * То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството.
към текста >>

38. V. Силите, които се явиха, за да разрушат Паневритмията

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

А реката Дунав носеше със себе си проклятието на цяла Европа и го стовари върху България.
За да не може там в бъдеще да се играе. Това е целта. 10. А що се отнася до разрушенията в България, се вижда от всички. Първо се явиха пожарите по планините, явиха се големите суши. А сега 2005-2006 г., се явиха големите наводнения и удавиха България навсякъде. А реката Дунав носеше със себе си проклятието на цяла Европа и го стовари върху България. Ето така действуват Силите на Разрушението. 11. Първият град по река Дунав, който посрещна през 2005-2006 г. големите водни ударни вълни от наводненията и бе потопен от водата, бе град Видин. А там има една група от т. нар. последователи на Учителя Дънов, които играят Паневритмия.
към текста >>

39. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

Та можеше днес да заслужава повече проклятие, нежели славословие и тържествено възпоминание.
Нашата страна не е оскудявала от жарки родолюбци, макар, за жал, често плиткоумни и неразбрани. Ала никой никога не е обичал България повече от пастира Иван Сечанов, и никой не се е молил по-усърдно, не е работил по-предано за нея. Той се радваше и хвалеше Бога за нейните малки успехи, а крушенията на нейните идеали, било по бойните поля или дипломатическите зали, както и язвите на вътрешните неуредици, пронизваха с паляща скръб сърцето му. Да, никой не я обичаше повече от него. Ала ако Сечанов обичаше България само,той щеше да ни остави спомен само на един интелигентен българин, каквито си имаме в изобилие; спомен на известен висш властник, съмнително добър, а сигурно дребен, и може би, погребан на държавни разноски, като един от създателите на някоя от народните ни катастрофи. Та можеше днес да заслужава повече проклятие, нежели славословие и тържествено възпоминание. Но, за щастие, заедно с България, и повече от България, той обичаше Бога. Па можем да прибавим, обичаше Бога и заради България; защото без тая любов народът остава без светлина, вождите му без компас и редящите се катастрофи угрозяват рода ни пред всяка стъпка. Мисля, нямате нужда да ви припомням исторични тук примери. Но е съществено да припомня и подчертая това: - Любов към Бога чрез Христа! - ето това е небесния лост, който издига Сечанов до високия пиедестал на народен будител и обществен строител.
към текста >>

40. 6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас

ТОМ 24

Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр.
X, бр. 103 (102) (111.1939), с. 5-7. "Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр. Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи. - Какво са казали видни граждани? Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова". Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир?
към текста >>

Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност.
Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на църквата в ръцете си покани Пастира "на пасти" в първокласната "Малина", за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от "враговете си" - ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че - пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител. Изпращателната служба не бе освен истинско погребение. Думи няма да опишем покъртителните сцени. Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г. К. Ил. Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност. (Кои са те - не заслужава те сега да бъдат споменати в тия свещени редове, но... до ще ден: Бог забавя, ала не забравя. Толкоз!) Неизличима ще остане за всинца ни сцената, когато г-жа Маркова започна да говори. Заплака цялата църква, като кога слагат мъртвец в гроба! Страшно, покъртително бе да гледаш как плаче като дете например един почетен старец над 75 годишна възраст, какъвто е п-р К. Я. Пачеджиев.
към текста >>

41. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ: Неделна беседа; 22 май, 1921 г.

Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята.
Тук се издигна и братската могила, която за късо време можа да стигне величината на едно малко градско гробище. Всеки божи ден тук гинеха юнак след юнак и гробището все повече и повече растеше. И врагът виждаше това, понеже всичко ставаше под близките негови погледи. И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци! Картината бе колкото грозна и възмутителна, толкова и трогателна: противникът не можеше да смути и разколебае духа на живите защитници и насочи своите удари срещу мъртъвците. Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята. Това даде само нов кураж на доблестните защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше. Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк! Осем денонощия кървави усилия, при които, след като всичко физическо бе замряло, оставаше да живее само духът! Противникът, след непрекъсната масова артилерийска подготовка, хвърля се нови и нови части и групи към предните наши позиции, храбро отбивани от нашите изнемощели от глад и умора, но силни по дух защитници! Безформени гъсти облаци покриват и засенчват небето.
към текста >>

Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие!
Над прашното и облачно пространство грееше вече топлото мартенско слънце. Над безкръстните гробове витаеха душите на загиналите в неравна бран великани БДИНЦИ. БДИН остана и сега девствен. Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно. Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе. Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие! "... Едва около 300 полуживи Бдинци бяха смъкнати от кървавата Голгота и отведени при щаба на бригадата зад опълченската висота. Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите. И тези полуживи, с вдървени крайници и тъп безжизнен поглед, щастливци бяха безчувствени към похвалите, защото всичко преживяно беше един страшен кошмарен сън, който ги държеше още под хипноза на видения и изживян ужас. Но, когато в 4 часа след пладне на 31 март, те получиха сърдечния и личен поздрав на Престолонаследника, изведнъж по лицата им заигра блага животворна усмивка и едно мощно и гръмогласно войнишко "Ура" заля балканските усои и се отекна чак до върховете на Перистер. Това "Ура", изтръгнато непринудено от геройските им войнишки гърди, разнесе славата на полка като някоя красиво написана легенда, за да се носи от уста в уста и да бъде безсмъртна гордост на неговото завидно име!
към текста >>

42. 3.3. ХЛЯБЪТ ДА СЕ ДАВА ДАРОМ В БЪЛГАРИЯ

В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.

И най-голямото проклятие в света е, че това велико благо се продава.
Ама после станал 4 лева. Добре, свалят опашките си. На другия ден дойде хляба 8 лева, пак опашките нагоре. Защо туряме цена на хляба при такива разбирания на живота? Когато Господ даде хляба на земята, Той забрани да се продава. И най-голямото проклятие в света е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хляба и брашното. И след това се питаме, защо светът бил. Първото условие е хлябът да се дава без пари. Няма по-голямо безчестие от това, да отидеш да си купуваш хляба, да ти се продава хляб. Бъдещите хора ще се чудят на сегашните, че са били такива говеда.
към текста >>

43. 9. УЧИТЕЛЯТ ЗА УБИЙСТВОТО, НАСИЛИЕТО И ВОЙНИТЕ; 9.1. ОПИТ ЗА УБИЙСТВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ВОЙНАТА 1914-1918 г.

От 8000 години още ние не можем да се избавим от това проклятие, на всинца ни виси този грях.
Законът не е да се върви от малките престъпления към големите, а от големите към малките. Ами, че кой ражда - малките момиченца или майките? Най-големият грях - убийството е създало другите грехове. Грехът влезе с убийството в света. Брат уби брата си. От 8000 години още ние не можем да се избавим от това проклятие, на всинца ни виси този грях. А знаете ли, какво нещо са 8000 години? След искат да ме убедят, че убийството било позволено. От 8000 години не може да се прости това убийството. И И Христос дойде и с него не можа да се прости. Знаете ли какъв грях е то?
към текста >>

44. 4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ; 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА

Минчо Сотиров

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Вярваме също, че Син Божий, преди 1910 години, се яви на земята, като прие безгрешно тяло и человеческа душа от Пречистата и Пренепорочна Дева Мария и от Духа Святаго, за да спаси нас человеците от греха, проклятието и смъртта, които наследихме от нашия праотец Адама и които сме напълно заслужили чрез собствените си грехове.
Какво стори за Мен ти? "[2] Братя и сестри, не мислих да говоря тая вечер[3] защото нескромно ми се виждаше това пред по-старите братя и защото не намирах тема за тая цел. От снощи късно ми се втълпи току що казаната мисъл, която нито час е излязла от паметта ми и като че ме принуждаваше да говоря. Ето защо, аз нахвърлих днес след обед наброски, който ей сега ще ви прочета, като вярвам, че ще имате търпение да ме изслушате. Вярваме всички, че Бог е Един и че Той, Създателят на небето и земята, и на всичко видимо и невидимо за нашето око, всичко съдържа в своята власт и всичко управлява. Вярваме също, че Син Божий, преди 1910 години, се яви на земята, като прие безгрешно тяло и человеческа душа от Пречистата и Пренепорочна Дева Мария и от Духа Святаго, за да спаси нас человеците от греха, проклятието и смъртта, които наследихме от нашия праотец Адама и които сме напълно заслужили чрез собствените си грехове. И наистина, нашия Спасител ни показа пътя на спасението: 1). Чрез своето учение; 2). Чрез своя живот; 3). Чрез своята смърт и 4). Чрез изпращанието на Духа Святаго.
към текста >>

45. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

ТОМ 26

Цяло проклятие е да живееш по милост от някого!
Тогава, нека. Нека изпитвам жаждата на богатия Лазар, който след разкошния си живот отишел в пъкъла. Пак „Ангелите” са милостиви и идват да наквасят гърлото ми с крайчеца на потопения у водата пръст. Дайте ми работа, Асавита, иначе не приемам вече нищо и от Вас. Само така бих поела „Вашите пръсти”, не, но и цялата Ви ръка. Цяло проклятие е да живееш по милост от някого! Но кой вижда моята мъка? Житният режим ми дава лекота, хвъркатост в походката и една приятна бледина на лицето. Пръстите ми са тънки, гласът особено мек и с по-широк регистър. Аз пея. Там е моята тайна, затова никой не знае що ми е.
към текста >>

46. 3.2.1.3. Възвръщането

3.2.1. Изповеди

ТОМ 26

Чрез него като че ли ми говори моят Отец, който надяна пръстен на ръката ми... Плачи, ридай недостойни сине, ти разпръсна бащиното наследство, а сега наместо проклятие той те приема отново под покрива си и те прощава.
ВЪЗВРЪЩАНЕТО Брате, защо ми говориш за любовта на Бога? Защо ми говориш думи на нежна обич? Аз ги забравих отдавна. Сега те звучат в слухът ми като далечни неясни тонове. Думите ти ме горят, унищожава ме погледа ти, гласът ти раздира сърцето ми. Чрез него като че ли ми говори моят Отец, който надяна пръстен на ръката ми... Плачи, ридай недостойни сине, ти разпръсна бащиното наследство, а сега наместо проклятие той те приема отново под покрива си и те прощава. Ето, пак златна халка заблестя на обгарялата ти ръка. Не ми говори любовни думи, не ме гледай тъй; блещи слънцето на очите ти, звучи хармонията на душата ти, отвикнах от доброто, желая в миро да умра, дано си почина. Аз съм пътник. Аз имам земята за постелка и небето покривка. Но когато си спомня за там цяла настръхвам в слух да чуя някакво известие от далечната родина... И пратеници от там ми говорят, че Бащата тъжил за мене... Да вярвам ли?
към текста >>

47. 2. Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Попова, така тя се подписваше, не е преведено, под заглавие „Проклятието на звяра".
Издадоха много книги. Георги Бакалов комуниста, той ги издаваше и не само той, и други. Той има една история, пак за един революционер, аз няма да се отклонявам, който иска да ги търси да ги чете. Те сега не ги издават, може в някои читалища да са останали някои „в туманя магурата". Обаче той имаше пак от Георги Бакалов издадено, изглежда, че от жена му Ст. Попова, така тя се подписваше, не е преведено, под заглавие „Проклятието на звяра". То е един малък разказ, но който не може всеки да го напише. Той започва така: „Аз се боя от града. Аз обичам бурното море и гората". А фактически разказа е, че той предава състоянието, ужаса на тези същества, които ние наричаме животни, които са затворени в техния затвор, наречен зоологическа градина. Понеже той е много чувствителна душа Леонид Андреев, той като никой друг.
към текста >>

Те са се наслаждавали на пълен размер на свободата в природата, тия диви животни А той е преживял този ужас и го описва именно в този си разказ Проклятието на звяра".
Понеже той е много чувствителна душа Леонид Андреев, той като никой друг. Защото ония там децата, отиват там да се любуват на външните форми, на това, онова. Той е почувствал ужаса, духовния гнет на тия същества, които макар, че не са човешки, обаче те чувстват отнемането на свободата им. Те дори не са живели като хората те са живели много по-свободно от хората, щото човешкия живот до известна степен е робски. Човек сам се е заробил в тия градове и в тоя изкуствен и фалшив живот, а те са били съвършенно свободни. Те са се наслаждавали на пълен размер на свободата в природата, тия диви животни А той е преживял този ужас и го описва именно в този си разказ Проклятието на звяра". Аз понеже съм го прочел някъде преди 70 години, не мога да възпроизведа, помня само впечатлението, но както всичките му други работи и това е извънредно силно, просто, казва така, проклина този изкуствен живот, който хората живеят и туй, което се наложи на тези животни. Сега друг един, пак от тия едно сборниче имаше „За свободата". И то е тъй написано, че никой революционен писател не е написал такива силни думи за свободата, както Леонид Андреев ги е написал в един малък разказ, който е написан, действието става в Италия, там пак за някакъв революционер, какво и т.н., излязъл из паметта ми, само впечатлението запомних. Та Леонид Андреев е нещо силно, но него го отрекоха затуй, защото той като чувствителна душа извънредно, той при първите, в началото на тази Октомврийска революция, той е видял такива страшни работи, за които не се говори и не се пише, но които са станали, че целия настръхва от ужас и написва тогава нещо. Той е влязъл преди туй в душата на революционера, познава ги, идеализира ги революционерите, бил е с тях, бил е приятел на Горки, помагал им навярно, защото те, и Горки и Леонид Андреев, като станаха прочути, световни писатели почнаха да се изсипват върху тях купища пари от всички краища на света.
към текста >>

48. 77. Статията „Белият комунизъм” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г 4, бр. 48, 15.07.1932

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Не се ли сгромолясаха те под тежестта на своите собствени престъпления, носейки на челото си печата на Каина и проклятието на цял народ?
Повърхностно погледнато, това е тъй. Но който наблюдава по-внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силните”, той вижда, че става обратното. Та що стана с „непобедимата” мощ на германския кайзеризъм, който искаше да стъпче под краката си цяла Европа, да разпростре хегемонията си над целия свят? Не се ли разсипа като пясъчните кули на децата? Да погледнем по-близко, в нашата малка България - що стана с възтържествувалото насилие на заговорниците от 9 юни? Не се ли сгромолясаха те под тежестта на своите собствени престъпления, носейки на челото си печата на Каина и проклятието на цял народ? Има Правда в света и нейна е винаги крайната победа на арената на живота! Насилието, неправдата, злото, сами себе си подкопават. Ясен пример за това е и нашата съседка Югославия, която, служейки си с методите на насилието, не само че не можа да постигне своето вътрешно единение, но дойде до точно обратни резултати. Съвсем друго би било, ако се вървеше по пътя на правдата, която носи свобода и равноправие за всички. Злото само себе си изяжда, само себе си подкопава.
към текста >>

49. 91. Статията „Основите на братската задруга”, продължение / Сава Калименов, - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 88, 25.03.1934, с. 2.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Поне до тогава, докато над нас тегне проклятието - „с пот на челото си да изкарваме хляба си” - това е така.
Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба. Защото живота и здравето, радостта и щастието, които непосредственото общуване със земята ни дава, превъзхождат многократно материалните печалби. Земята трябва да бъде превърната в райска градина! Човечеството трябва да се възвърне към земята, към природата. Всеки разумен човек, какъвто и висок пост да заема той в живота, каквито и способности и таланти да има, трябва да отдели поне малко от своето време за работа над земята. Поне до тогава, докато над нас тегне проклятието - „с пот на челото си да изкарваме хляба си” - това е така. Паралелно с бързото увеличаване на вегетарианците, земята постепенно ще се превърне в една безкрайна овощна градина, преливаща с изобилие на плодове, зърнени храни и зеленчуци, които ще бъдат храната на човека. Паралелно с възвръщането към естествения, природосъобразен живот, наместо сегашната централизация на живота в големите градове, ще се започне една децентрализация, едно опразване на градовете, и изграждане на новите безкрайни заселища - градини. Това е, още неясно очертаната, но все пак твърда и непоколебима тенденция на новия, разумен живот. И една от главните задачи на Братската задруга е да съдействува съзнателно на тази нова струя, на този обрат на живота към природата. От друга страна, погледнато чисто икономически, земеделието, особено в днешните години, не може винаги да задоволи нуждите на едно стопанство, не може винаги да му даде достатъчно средства за преживяване и развитие напред.
към текста >>

50. 1. Мисията на славянството. 1.1. Статията „Мисията на славянството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 7, бр. 98, 22.09.1934, с. 1

Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума. Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им. Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството.
към текста >>

51. 3.11. Хлябът.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Голямо проклятие виси над човечеството. Защо?
3.11. ХЛЯБЪТ „Трябва ли хлябът да се продава? - Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси над човечеството. Защо? - Защото продават хляба - великото благо на живота. Абсолютно забранено е да се продават хляба и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хляба без пари. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видяли добро до четвъртото поколение.
към текста >>

52. Един общочовешки език

2. Човек и Бог