НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
29
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И да търси най-доброто
възпроизвеждане
на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове.
Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията". За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя дума от текста не пасвала или не излизала към тактовете. Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст. Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини.
И да търси най-доброто
възпроизвеждане
на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове.
Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения.
към текста >>
2.
ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ
,
1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО
,
ТОМ 8
Може би затова съм взел от единия род артистичната нагласа за възприятие и
възпроизвеждане
на творческото начало, а от другия род получих религиозното чувство, което отвори съзнанието ми, за да се добера до Школата на Учителя Дънов.
Родът се казва Бутилови. Родоначалник е бил Бутило, дошъл от Италия в Самоков през османското робство като специалист по линия на "Самоковите" - за производство на желязо. Самоков още през време на османското робство е бил духовен център. В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на владиката и Македония е била в самоковската епархия. Майка ми и целият й род са били много религиозни.
Може би затова съм взел от единия род артистичната нагласа за възприятие и
възпроизвеждане
на творческото начало, а от другия род получих религиозното чувство, което отвори съзнанието ми, за да се добера до Школата на Учителя Дънов.
Ученическите ми години преминаха в София. През 1934 г. ми попадна в кварталното читалище една малка книжка: "Пробуждане на колективното съзнание" от Петър Дънов. Отворих книжката и на първата страница прочетох: "Животът на земята е музика". Възкликнах веднага: "Ах, една интересна мисъл!
към текста >>
3.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски владика, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към
произвеждане
на избора.
Синод, както вече сте го ръкоположили и назначили за Преславский митрополит, благоволете да го наименовате и за наш Варненско-Преславский, като го снабдите с Високославний Импер. Берат и за двете епархии". С това варненци приемали съветите на екзархията и синода, но с условията, които поставяли, те обиждали екзархията и изказвали явно недоверие към нея. Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане". Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея.
Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски владика, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към
произвеждане
на избора.
За Преславски митрополит бил избран екзархийският протосингел архимандрит Симеон, който приел избора, след като му било казано, че Варненската епархия не се съединила с Преславската. С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод. В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград. Ще приведем тук тези разисквания. „Стефан Камбуров: Добре беше да се съедини Варна с Шумен, и мисля, че ако съветваме варненци, те ще послушат съвета Ви.
към текста >>
4.
12. ТОВА УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Не, това не е ваше, това е
възпроизвеждане
на грамофон.
Не, такова учение няма. Учението, което проповядвам, е учение на любов, на постоянство, на самоотричане и т.н. Ще учите сами всички предмети, ще учите българска литература и др. Казвате: „Българските писатели са глупави.“ Ако ви обясня какво е писал Пенчо Славейков, например, ще видите, че той стои много по-високо от вас, но ако би дошъл тук, щяхте да го оставите вънка. Вие не четете и мислите, че като вземете една моя беседа и я прочете, запомните някоя мисъл от нея и често я повтаряте.
Не, това не е ваше, това е
възпроизвеждане
на грамофон.
Вие трябва да пеете и да свирите, т.е. това, което ви давам, трябва да влезе в мозъците ви, да се превърне на мисъл и чувства, за да влезе в Божествения свят и да даде плод. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той и сега помага в това училище. Някой път се борите, имате страдания, но изведнъж ви дойде светла мисъл и вие си разрешавате въпроса.
към текста >>
5.
ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък
,
Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова
,
ТОМ 12
Материалните неща са само привидности и подражания на истината, както
възпроизвеждането
по отношение на реалността.
Човек не е истината, защото няма истина извън тази: Това което е извлекло своето съществуване из себе си и което остава това, което е. Това, което се променя и не може да се познае, как може да бъде истината? Истината е нематериална, без цвят, без форма, извън всякаква измяна с една дума „вечна". Всичко, което изчезва, е лъжа и заблуда. Земята е поредно разрушаване и възраждане.
Материалните неща са само привидности и подражания на истината, както
възпроизвеждането
по отношение на реалността.
Нещата на земята не са истината. „Ти скърбиш, о сине на земята, и аз ида да те подкрепя, защото ти обичаш правдата и търсиш истината. Аз съм Божествената Мъдрост, Всемогъщата Мисъл" Чуй: Мисълта е Бог - Отец, Словото е Негов син. Те са неразривно свързани във вечността и тяхното съединение, това е Живота - съзерцавай Светлината и я познай! Мисълта и Словото творят делата на Всемогъщиего.
към текста >>
6.
7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев
,
Никола Гръблев
,
ТОМ 13
е бил на курс в София и не бил представен за
произвеждане
в чин оф.
завеждах обучението на запасните офицери. В курса бе и зап. фелдфебел школник Петър Тодоров от град Поморие. Още в първите лекции разбрах, че е комунист. Проверих в атестацията му и видях, че през 1933 г.
е бил на курс в София и не бил представен за
произвеждане
в чин оф.
кандидат, защото се очертал като комунист. Пишеше: „фанатизиран комунист, да не му се позволява да авансира." Реших да направя всичко възможно, за да бъде произведен. От около 30 курсисти, поставих го втори поред в градирането. Подчертах в атестацията му, че е патриот и пр. Когато представих на командира представените за производство, казах му какво е писано по-рано за него, но подчертах, че не съм забелязал такива прояви у него, но напротив, показал се е като добър патриот.
към текста >>
7.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и
възпроизвеждане
.
Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция. И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме във Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа.
Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и
възпроизвеждане
.
Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак.
към текста >>
Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за
възпроизвеждане
.
И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме във Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане.
Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за
възпроизвеждане
.
Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации.
към текста >>
Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за
възпроизвеждане
, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн.
Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко.
Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за
възпроизвеждане
, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн.
др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея.
към текста >>
За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че
възпроизвеждането
на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника.
Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле.
За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че
възпроизвеждането
на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника.
Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята.
към текста >>
-------------------------------------------------------------- [1]) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д'Алвейдър са забранили
възпроизвеждането
на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации.
Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека. Усъвършенствувани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенствуване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа.
-------------------------------------------------------------- [1]) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д'Алвейдър са забранили
възпроизвеждането
на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации.
към текста >>
8.
24. МАТУРАТА
,
,
ТОМ 16
Възвърнаха временно уволнените учители - да присъстват в комисиите при
произвеждане
на матурата.
Предстоеше ми матура. Със смяната на правителството уволниха няколко учители от Поповската гимназия, които бяха комунисти. Назначиха комисия учители от гр. Шумен да произведе матурата. Тежко бе положението на абитуриентите, да бъдат изпитвани от учители, които те не познават, нито пък учителите ги познават.
Възвърнаха временно уволнените учители - да присъстват в комисиите при
произвеждане
на матурата.
От 130 абитуриенти направо взеха матурата само 36 абитуриенти. Аз си взех матурата. Понеже редовно си учех уроците, взех матурата си по всички предмети, но математиката ме измъчваше. През всичките класове на гимназията аз зубрех математиката, без да я разбирам. По общия конспект имахме 120 въпроса.
към текста >>
9.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Получих и ръководството за
произвеждането
на конкурсните изпити.
Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят. Преумората от неспирното скитане сега я чувствувам. Спах, лежах до мръкнало. Ходих, получих пощата от Станчо Раденков. Получих картичка от булката Иванца, с която ме пита имал ли съм долни дрехи.
Получих и ръководството за
произвеждането
на конкурсните изпити.
11.IV.1935 год., четвъртък Сън: Сънувах, че съм някъде в една къща. Мама е там и баба Пенчовица, майката на мама. (Те и двете са се поминали.) Разговаряме се за преустройството на тая къща, в която сме сега. Баба разказва, че тая, северната стена трябва да се избие, събори и замени с нова, бетонена, която ще заздрави къщата и ще я направи по-здрава и хигиенична. Ясен ден.
към текста >>
10.
IV. Съчиненията на Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
- но разбрани от обществото, когато се появиха тия разкази, и те спечелиха на покойния писател живи и единодушни симпатии и го туриха веднага в реда на ония самородни и хубави таланти, с които историята на нашата книжнина е длъжна да разчита: правдиво
възпроизвеждане
живота и хуморът.
IV. Съчиненията на Михалаки Георгиев Из: Михалаки Георгиев. Разкази и хуморески, том / С предговор от Иван Вазов Книгоиздателство Г. Д. Юруков, София А. Предговор от Иван Вазов С две ценности, скъпи и редки, се отличават разказите на М. Георгиев, две ценности, неотбелязави достатъчно от нашата критика - уви, ние сб още я очакваме!
- но разбрани от обществото, когато се появиха тия разкази, и те спечелиха на покойния писател живи и единодушни симпатии и го туриха веднага в реда на ония самородни и хубави таланти, с които историята на нашата книжнина е длъжна да разчита: правдиво
възпроизвеждане
живота и хуморът.
И в това възпроизвеждане живота М. Георгиев е тъй оригинален и самобитен, неповлиян от никакви чужди навеи и предвзетости, както рядко други писател у нас. А хуморът му, добродушен, спокоен и очарователен, сипан разточително в някои от разказите му, осветлява с лъчи на радост и живот нашата изящна литература, изобщо навъсена, както сме и ние всички. Условията на живота попречиха да ни надари с още повече духовни ценности тая богата натура; но и това, което имаме от М. Георгиев, е доста да запази ненакърнима паметта му в нашите души и завидното му място в литературата ни. И.
към текста >>
И в това
възпроизвеждане
живота М.
Разкази и хуморески, том / С предговор от Иван Вазов Книгоиздателство Г. Д. Юруков, София А. Предговор от Иван Вазов С две ценности, скъпи и редки, се отличават разказите на М. Георгиев, две ценности, неотбелязави достатъчно от нашата критика - уви, ние сб още я очакваме! - но разбрани от обществото, когато се появиха тия разкази, и те спечелиха на покойния писател живи и единодушни симпатии и го туриха веднага в реда на ония самородни и хубави таланти, с които историята на нашата книжнина е длъжна да разчита: правдиво възпроизвеждане живота и хуморът.
И в това
възпроизвеждане
живота М.
Георгиев е тъй оригинален и самобитен, неповлиян от никакви чужди навеи и предвзетости, както рядко други писател у нас. А хуморът му, добродушен, спокоен и очарователен, сипан разточително в някои от разказите му, осветлява с лъчи на радост и живот нашата изящна литература, изобщо навъсена, както сме и ние всички. Условията на живота попречиха да ни надари с още повече духовни ценности тая богата натура; но и това, което имаме от М. Георгиев, е доста да запази ненакърнима паметта му в нашите души и завидното му място в литературата ни. И. Вазов Б.
към текста >>
11.
5. Паневритмията
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
" Паневритмията, според съдържанието на песните, е
възпроизвеждане
на цялостната природа, на космоса, [на връзката] със звездите, слънцето, земята, дърветата, цветята, птичките, всичко, което ни обикаля, от което ние самите сме частички.
Това раздвижване на всички части на тялото има несъмнено положително въздействие върху кръвообращението. Поради бавните движения и положителната психическа окраса, нашите наблюдения показаха намаляване на кръвното налягане от 20-30-40 милиметра, забавяне на пулса от 10-20 удара. Поради това Паневритмията може да се практикува с успех не само при хора със здрави сърца, но и при такива със слаби сърца или с повишено кръвно налягане. Песните, според своето съдържание, изразяват отношението на духовния човек към цялостната природа. По съвкупност те засягат всичко природата: „Бляскави звезди-брилянти, блести чистата гуна." „Ражда се красивий ден, ето слънцето към нази грей", „Химни в гората весело птиченце пей, светлата радост обилно ни грей, сила в душата безспирно налива тя." „Слънцето грей, гали с лъчи цветенца и треви, и нас." „Въздух-благодат, птички хвъркат весело над нас, природата сияе цяла в красота." „Слънцето грей, праща веселие по цялата земя, целия мир събужда, вика със любов, влива ни живот и красота." „Нагоре да полетим, към небесния простор!
" Паневритмията, според съдържанието на песните, е
възпроизвеждане
на цялостната природа, на космоса, [на връзката] със звездите, слънцето, земята, дърветата, цветята, птичките, всичко, което ни обикаля, от което ние самите сме частички.
Колкото сме повече емоционални, колкото по-живо си представим всичко това около нас, толкова по-дълбоки следи в нашия душевен живот ще остави преживяването на Паневритмията. А от павловска гледна точка е дълбоко жизнеутвърждаващ фактор. Тук не се касае само до някаква „вяра" - човек може дори никак да не „вярва" в абстрактната мисъл за „Бога". Самото преживяване на представите за цялостната природа оставя в душата елементи за нейното разширение, за нейния растеж в светлина и хармония с живота, нейна текуща, неоспорима изява. Мелодиите на песните отговарят на тяхното съдържание, на текста.
към текста >>
12.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Като художници - те са хора на детайлите, установената и прецизна линия, точното
възпроизвеждане
на форми и багри -
възпроизвеждане
, което у неособено оригинални натури, се приближава до фотографско изобразяване на действителността.
Методичност, систематика, отиваща дори до догматичност и педантизъм у крайни натури от тоя тип - ето една от характерните черти на тия схватливи, съобразителни, добре ориентирани, и богато запасени с фактическо знание умове. Ако са учени - което често се случва - те имат голяма ерудиция. Ако са писатели, редактори на вестници и списания - което също нерядко се случва - те добре подбират и подреждат своя материал. Техният ясен, трезв, пресметлив и утилитарно-ориентиран ум, им дава възможност да устройват практически отлично своите работи. И като учители те пак са строги методици.
Като художници - те са хора на детайлите, установената и прецизна линия, точното
възпроизвеждане
на форми и багри -
възпроизвеждане
, което у неособено оригинални натури, се приближава до фотографско изобразяване на действителността.
Няма защо да се поменава, че те са трудолюбиви и че смогват - чрез труд и постоянство - да добият всестранни знания, при това не като у „Близнаци” само теоретични, а и практически приложими и полезни. Една характерна черта за хората от типа „Дева” е различаването. Наблюдателни, критични, находчиви, те си служат с различаването, за да проведат всички ония тънки разграничения, без които никаква систематика не може да се постигне. У тези натури има един „концентриран” егоизъм, един тесногръд практицизъм, който те трябва да превъзмогнат. Тази скица на типа „Дева” е далеч от един портрет или фотография в негов стил - точен, прецизен, подробен, фотографски нагледен.
към текста >>
13.
Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука
,
,
ТОМ 18
По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за
възпроизвеждане
на себеподобни.
Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество.
По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за
възпроизвеждане
на себеподобни.
Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека.
към текста >>
14.
5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3
,
I. ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ
,
ТОМ 21
Прокурорът г-н Хр, Стомоняков също се противопоставя на искането на защитниците за
произвеждане
нова експертиза и изравянето трупа на Ангелина Лулчева. (стр.
Към исканията на защитника Константинов се присъединява и г-н Хр. Стратев. НА ИСКАНИЯТА НА ЗАЩИТАТА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ гражданският ищец г-н д-р Дюкмеджиев, що се отнася до провеждането на нова експертиза и изравянето на трупа. Гражданският ищец Чичовски иска да бъде допусната като контра-свидетел, по въпроса за отношенията между съпрузите Лулчеви, Елена Шопова. Господин Вл. Тумпаров намира, че може да се изпрати теслата за допълнително химическо изследване, за да се установи има ли по нея кръв.
Прокурорът г-н Хр, Стомоняков също се противопоставя на искането на защитниците за
произвеждане
нова експертиза и изравянето трупа на Ангелина Лулчева. (стр.
3) Съдебното дирене по убийството на дъновистката Лулчева (продължение от стр. 1) 1. Експертът г-н д-р Марков депозира пред съда капака на черепа, върху който ясно личат следите от ударите, които са причинили смъртта. Съдът се оттегли на съвещание и след половин час държа постановление, с което приема да бъдат допуснати всички искани от свидетелите доказателства, с изключение на искането за провеждане на нова експертиза върху трупа на Ангелина Лулчева. Възприема се да бъдат изслушани съвместно с г-н д-р Марков и експерите г-н проф.
към текста >>
15.
ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Той каза, че са му го чели, и че е доволен от
възпроизвеждането
.
И когато веднъж той ми възрази, че не е слънце, да огрее навсякъде, и че правел възможното, в мен нещо се разбунтува и извиках: „Аз Ви говоря от името на 20 000 души, които сега имат главите си на шията, а утре ще бъдат оплаквани от техните забрадени с черни кърпи жени и майки, от хиляди синове и дъщери, които ще плачат по своите бащи и братя. Но помислете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове...”7 (иж “Изгревът”, томXX, стр. 958, № 372; стр. 284, 286 ÷ 287.) В тоя дух разговорът продължи, като към края царят взема думата и ми отговори търпеливо на многото въпроси и даже обвинения, с които бях го засипал. По-късно, когато излезе книгата „Благословение”, аз му я дадох и го запитах после дали я е чел и дали има нещо да възрази срещу разговора, цитиран в книгата.
Той каза, че са му го чели, и че е доволен от
възпроизвеждането
.
Тъй че, в това отношение, записаният там разговор може да се смята близо до автентичния, който стана. Скоро бурите, за които бях му говорил, че идат, дойдоха - стана нападението в Арабаконак, а след това - и атентатът в църквата „Света Неделя”. В тоя атентат загина моят бабалък - генерал Радойков, тежко беше ранена жена му, моя тъща, която скоро заболя и почина също. Наскоро след нея почина и майка й - 90-годишна жена, и скоро останах сам с жена си при много трудни материални условия, които продължиха почти до нейното убийство, което стана в 1930 г. и се отрази силно на моето душевно състояние, защото бях обвинен като убиец и временно затворен.
към текста >>
16.
16. Уроците в свищовското Богословско училище
,
,
ТОМ 24
Физика - занятията се провеждали в отделен кабинет по физика, където научните факти са били демонстрирани с подходящи уреди, физичните явления били наблюдавани с възможност за
възпроизвеждане
, а изводите били доказвани с демонстративни опити.
По История на цивилизацията - Йордан Икономов ги е водил на разкопките на древния римски град Нове край Свищов - където им е показвал останките на театър, военна болница, жилищни постройки, църкви, бани и къщи на офицерски семейства. Английски език - Габриел Чалис е предал на Петър висши езикови умения овладени до степен да му позволят да усъвършенства бързо говоримия английски език по време на следването си в САЩ и да стане любим оратор на колегите си при студентските излети сред природата. Писмените умения по английски език са изградени пак под вещото ръководство на Чалис. Те са видни от изящния почерк, с който Петър е написал тезисът при завършване на семинарията озаглавен "Миграцията и покръстването на германските племена" [3-297] Хомилетика - всеки ученик е подготвял учебна проповед и я изнасял пред своите съученици и преподаватели в местната методистка църква. Петър Дънов усвоява уменията по този предмет така, че с лекота подготвя своите ненадминати учебни проповеди, изтъкани от хвърковато и завладяващо слово.
Физика - занятията се провеждали в отделен кабинет по физика, където научните факти са били демонстрирани с подходящи уреди, физичните явления били наблюдавани с възможност за
възпроизвеждане
, а изводите били доказвани с демонстративни опити.
Химия - в отделен кабинет по химия са провеждани занятия отново с онагледяване на учебния процес, с провеждане на опити с веществата при изучаване на техните свойства и взаимодействия. Използвали са апарати и химикали доставени от чужбина. И учебниците Учебниците са написани специално за подготовка на протестантски мисионери, добре са илюстровани, приятни за ползване. "Те са невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Картинките им са пълни с топлота и толерантност "[3-154]
към текста >>
17.
52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Ние грешим и тогава, когато смятаме, че благодарността ни за тяхното
произвеждане
трябва да бъде отправена пак изключително към хора като нас, които с труда си, с грижите и усилията си са ги произвели... Не, и тук първата ни благодарност трябва да бъде отправена преди всичко към Бога, Бог ги създаде, Бог ги възраства и Бог ги кара да зреят със своето слънце със своята благодатна влага и своята тучна земя, (защото земята е Божия), а хората са само второстепенни сътрудници, помощници в този Божествен процес.
Ако ние не съзнаваме, че с всяка вдишка, с всяко поемане на частици въздух, ние поглъщаме в себе си частици от Божествения живот, ние възприемаме в себе си „частици от Неговата плът и капки от Неговата кръв", то ние не заслужаваме напълно названието мислящи и съзнателни същества, ние не заслужаваме напълно името „човек". Човек, мислящо и съзнателно същество, е този, който съзнава, който познава Източника, от който непрестанно черпи живот и сили, тъй, както бозайничето познава своята майка, която го кърми със своето мляко. Няма никакво значение, съвършено безразлично е в случая, дали ние ще се наричаме и считаме за религиозни, за вярващи или не. Можем да бъдем православни, протестанти, католици, мохамедани, езичници, окултисти, и какви ли не още, но ако ние не съзнаваме и не благодарим непрестанно за непрестанния поток от Божествен живот, който безспирно се влива в нас, то ние все още не сме напълно съзнателни и мислящи същества, все още не сме истински човеци, съзнаващи ясно връзката със своя Първоизточник... Второто нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е слънчевата светлина, която непрестанно, безспирно слиза към нас, която непрестанно целува, прегръща и оплодява нашата земя, а с нея заедно и всички живи същества, намиращи се на нея, която влива живот в нашия живот, защото е живота на живота ни, силата на нашата сила, свещеният, небесен хляб, който се разчупва, за да можем да живеем ний - великата жертва на Бога за нас. И ако ние не съзнаваме, че всеки слънчев лъч, който слиза от небесата към нас, е любовен поздрав, е любовен подарък, е изпълнената със свята обич жертва на Бога за нас, и ако ние не благодарим за тази жертва, за тоя поздрав, за тоя подарък, то ние сме още полусъзнателни същества, не знаещи своето място, своята роля и своята зависимост в живота на земята и всемира... Третото нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е хляба, това е храната, това е онова безкрайно разнообразие от плодове и храни, необходими за подържане на живота ни, за които непостижимото по своята дълбочина и мъдрост Божествено Провидение е промислило още от началото на вековете на земния живот, и които щедрата ръка на Божествения промисъл разлива изобилно по земята... Ние много грешим, когато мислим, че ние, хората, сме тия, които произвеждаме хляба, плодовете и другите храни, които са необходими за живота ни.
Ние грешим и тогава, когато смятаме, че благодарността ни за тяхното
произвеждане
трябва да бъде отправена пак изключително към хора като нас, които с труда си, с грижите и усилията си са ги произвели... Не, и тук първата ни благодарност трябва да бъде отправена преди всичко към Бога, Бог ги създаде, Бог ги възраства и Бог ги кара да зреят със своето слънце със своята благодатна влага и своята тучна земя, (защото земята е Божия), а хората са само второстепенни сътрудници, помощници в този Божествен процес.
И затова хлябът, който ядем, водата, която пием, въздухът, който дишаме и слънчевата светлина, чрез която живеем, са наистина тялото и кръвта на Бога, които се разчупват и проливат, за да живеем ний - те са Неговата велика непрестанна Жертва, чрез която ний живеем. И ако ние не съзнаваме, че всеки залък хляб, който слагаме в устата си, е проникнат и изпълнен с живота на Бога, ако ние не съзнаваме, че всяко наше хранене е свещенодействие, е причестяване, т.е. общуване със светите дарове на Бога, и ако ние не благодарим на Бога за тия Негови дарове, то ние живеем един наистина полусъзнателен живот, един живот в тъмнина, който прилича по-скоро на сън. В този грозд, който ти издигаш в ръката си, и чиито бисерни зърна отразяват светлината и са изпълнени с живота на слънцето, е мисълта на Бога за тебе. В него е Неговата мъдрост, която от векове е промислила за теб.
към текста >>
18.
13.7. Как Мария приготовлява ястията
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
- На 50-60 метра от тех имаше един градинар, който имаше некъде към 10 декара имот, и който се занимаваше с
произвеждане
на зеленчуци.
Най-невероятни бяха техните мусаки, направени от най-различни продукти! Правеха кюфтета, пълнени чушки. О-о-о, какви неща съм ял там! Такова нещо човек не може да измисли, че може да съществува на този свят, и да се сготви! И което е най-интересното!
- На 50-60 метра от тех имаше един градинар, който имаше некъде към 10 декара имот, и който се занимаваше с
произвеждане
на зеленчуци.
Та всичките зеленчуци, които беха пресни, се купуваха от Станка от там, извадени 10-15 минути преди да се сложат в тенджерата. А този градинар тореше имота си само с тор естествена -от животни. Така, че всички виждаха наоколо купищата от оборска тор. Тогава така се тореше, нямаше изкуствена тор. И така, Станка отива, купува продуктите от онзи човек градинаря, донася ги, и започва да приготовлява храната, която трябва да се вкара в тенджерите и в тавите.
към текста >>
19.
28.29. Бавното изпълнение на песните
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И прехвърлиха вината, че ако записа не е направен както трябва, и че бил развален магнетофона, и той там при
възпроизвеждането
върви на бавни обороти, и т.н.
28.29. БАВНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЕСНИТЕ И те в момента като пускаха записите на Мария Тодорова, те се смутиха, защото тя много бавно, поради техното впечатление, тя изпълнява много бавно песните на Учителя.
И прехвърлиха вината, че ако записа не е направен както трябва, и че бил развален магнетофона, и той там при
възпроизвеждането
върви на бавни обороти, и т.н.
и т.н. И аз тогава им казах: „Вижте какво, когато се прехвърля един запис, наистина онзи, който възпроизвежда, ако не е добър магнетофона, може да забави. Той като забави ролката да се движи, той предава провлачен тон. А тука няма провлачен тон! След това, като се запише на касетка и тя като се пусне, веднага се познава дали касетката „влачи", дали касетофона е повреден - веднага се познава.
към текста >>
20.
1.3. Развръзката през 1975 г. на „Секирище
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Та съм дал задача на Вихър Пенков да прегледа дали ремъците на магнетофона са разхлабени и пречат, и той дава бавния запис, бавното
възпроизвеждане
, или си е така.
Значи темпата бяха дадени. Сега е 2006 г. Ами аз сега като пуснах днес - цял ден слушам нейния запис. Абе виждам, че този запис нещо бавно върви. И сега се чудя дали не се касае от това, че ремъците на магнетофона са се разхлабили и се върти по-бавно, но доколкото си спомням така бяха нещата, такова беше темпото с което е записана.
Та съм дал задача на Вихър Пенков да прегледа дали ремъците на магнетофона са разхлабени и пречат, и той дава бавния запис, бавното
възпроизвеждане
, или си е така.
Според мен, такъв си беше записа. И сега, кое беше най-интересното? Че този запис за тех беше бавен и те го отхвърлиха. И понеже го отхвърлиха, започнаха да говорят: „Абе нейния запис много бавно, това, това. Вероятно магнетофона е развален.
към текста >>
21.
10. Обертоновете и аромата на акордите. (12.05.1941, понеделник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Произвеждането
на човешкия глас има нещо общо със светлината.
Също и светлината е женски елемент. Също и Слънцето е женски елемент. Мъжкото Слънце още не сме го видели. Ние виждаме само женското Слънце. Всичко, което е изявено, е женско, а което не се вижда, е мъжко.
Произвеждането
на човешкия глас има нещо общо със светлината.
Гласът се предава най-напред в етерното пространство, преди да стигне до нашите уши, защото той после се предава във въздуха. - Учителю, образуването на тона е много сложен процес. Аз желая да пея, без да мисля как трябва да образувам тона. Учителят продължи: - Лицевите кухини играят важна роля при пеенето. Ангелите ни говорят чрез колоритния (колоратурния) глас.
към текста >>
22.
45. Деветата симфония на Бетовен с Карл Бьом. (10.05.1943, понеделник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Произвеждането
на гласа има нещо общо със светлината.
Мъжкото слънце още не сме го видели. Гласът е също женски елемент. Всичко, което е изявено, е женско. Например, светлината се грижи с 300,000 километра в секунда. Човек, за да извърви това разстояние, трябва да ходи 16 години по 10 часа на ден.
Произвеждането
на гласа има нещо общо със светлината.
Аз Го попитах: - Учителю, мога ли да правя упражнения с гласа си и да достигна светлината? - Ти и сега, като пееш, я достигаш, защото колоритният глас има ситни и много трептения поради височините си, и приближаващи се до трептенията на светлината. Учителят продължи: Внушението играе много важна роля при пеенето. Човек не трябва да си внушава, че не може да направи нещо и трябва да има вяра и смелост. - Учителю, казах Му аз, докато се свиреше първата част и ние солистите бяхме седнали на сцената, аз призовах и Духа на Бетховена и му казах, че и той вече трябва да стане Ваш ученик.
към текста >>
23.
67. Музикалната Пентаграма. (01.09.1944, петък, село Светляево /Мърчаево/)
,
,
ТОМ 34
________________________ 67) Легато - свързано и гладко
възпроизвеждане
на музикални ноти или изпълнение на два или повече тона без паузи между тях.
Аз попитах: -Учителю, има една песен „Нева санзу”, която има и високи, и гръдни тонове. Учителят каза: - Бъдещето ще донесе певци, които ще пеят от 5 до 7 октави. Учителю, помогнете ми да имам послушание. Небето да ми помага. Помогнете ми Словото, което Вие ни говорите, да се въплъти в мене и в нас. Амин!
________________________ 67) Легато - свързано и гладко
възпроизвеждане
на музикални ноти или изпълнение на два или повече тона без паузи между тях.
към текста >>
24.
102. Песента „Мирът иде!” (Иде вече, иде с палмово клонче на мира ...)
,
,
ТОМ 34
______________________________ 135) Легато - свързано и гладко
възпроизвеждане
на музикални ноти или изпълнение на два или повече тона без паузи между тях 136) Нотираният текст виж в Изгревът ... Т. 1.
И Учителят заплака, когато Му я изпях. В.К.: Сега, в този сборник „Изгревът”, когато става въпрос за „Мирът иде! ”, ще поместим именно това, Вашето. И историята на тази работа. Трябва да се опише, да се знае.136 Л.Т.: Аз съм я направила с акомпанимент, даже Фаустина, която е тук, я знае, понеже тя е пианистката ми.
______________________________ 135) Легато - свързано и гладко
възпроизвеждане
на музикални ноти или изпълнение на два или повече тона без паузи между тях 136) Нотираният текст виж в Изгревът ... Т. 1.
София: Житен клас, 1993, с. 681-682. ISBN 954-799-183-3; 2. доп. изд. 2011, с. 818-819. ISBN 978-954-9915-18-1
към текста >>
НАГОРЕ