Търсене в текстове за 'Програма'

Галилей Величков (1911-1985)

Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата. Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева".
към текста >>

2. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.
С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител.
към текста >>

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.
към текста >>

3. 2_04 Иде,иде,иде...

Галилей Величков (1911-1985)

Ние бяхме готови да започнем музикалната програма.
С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
към текста >>

4. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
към текста >>

Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.
Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
към текста >>

Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си.
към текста >>

В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня.
Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход. В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня. "Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество. Пее и свири за учениците на близкото и далечното бъдеще, пее и свири за идното човечество.
към текста >>

5. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят.
"Симеон Симеонов и благодарността ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен. Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята цигулка. Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят. Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод!
към текста >>

6. 3_31 Истинската работа

Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит.
Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш". Стреснах се, огледах се, бях сама с Него.
към текста >>

7. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен.
"Ето, виждате ли? Аз бях тогава права, че ще дойде това време. Това време дойде". По-късно тя се окопити, разбра, че напечатани, те са узаконени по този начин. Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона. Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен. Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят. Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю.
към текста >>

За каквото се закачиш, такъв проводник ставаш и накрая изпълняваш програмата на онези сили, за които си закачен от самото начало.
Каквато си беше отначало и с каквото дойде отначало на "Изгрева", с това си остана и до края. Тя не се промени. В Школата на Учителя е така: "Кой както се прояви в началото - така се проявява до края". Защо ли? Ами много просто. За каквото се закачиш, такъв проводник ставаш и накрая изпълняваш програмата на онези сили, за които си закачен от самото начало. Това е окултен закон. Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "хубостник", и до края на живота си ще остане същата. В това съм убедена. А на вас, по-младото поколение, оставям да проверите. Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл.
към текста >>

8. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение.
Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра, ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш основното си образование. След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят.
към текста >>

9. 3_55 Учителят и толстоистите

През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот.
След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна. Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят към България.
към текста >>

10. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Освен това, в програмата беше изнесен рецитал, в който една столична артистка рецитираше мисли от учителя Мория, заедно с мисли от Учителя Беинса Дуно.
Като се самоопредели, след това той се изпитва и полага изпит чрез живота си. Това е най-важното в живота на Ученика - да се приложи Словото. Бележка на редактора: На 27 април 1991 година в столичния вестник "Демокрация" излезе съобщение, че на 27 и 28 април, в зала "Възраждане" в Габрово ще се проведе първият национален симпозиум за Учителя. Организаторите - Йога-клуб "Свами Шивананда Сарасвати", Бялото Братство в Габрово и националният музей на образованието - имаха за цел да представят Учителя и Неговото.Учение. Така че, дойде време следващите поколения да направят първото отклонение от Школата и да работят с други Окултни Школи, нямащи нищо общо с Школата на Учителя. Освен това, в програмата беше изнесен рецитал, в който една столична артистка рецитираше мисли от учителя Мория, заедно с мисли от Учителя Беинса Дуно. Този рецитал беше съпровождан с музика от песните на Учителя. Беше направено второто отклонение от Школата на Учителя. По този начин те вкараха в полето на Бялото Братство силите от Черната ложа. И което беше най-важното, те бяха предварително предупредени да не правят това, защото е нарушение на закони от Словото на Всемировия Учител. Те бяха лично предупредени от редактора на тази книга.
към текста >>

11. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

" Тази една дума стана програма на моя живот и сега, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя, аз продължавам да работя.
И аз мълчах. Накрая малко се разговорихме и Му казах: "Учителю, обичам природата, обичам музиката, обичам Учението! " Казах това и спрях, не можех да кажа нищо повече. На тръгване Учителят ми каза: "Добре си. Добре си. Работи! " Тази една дума стана програма на моя живот и сега, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя, аз продължавам да работя. Ето, това е важното. Учителят се намираше в салона и тръгваше да излиза, а аз точно в този момент влизах в салона. Пресрещнахме се, а Той ми казва: "Ти, сестра, вече можеш. То преградите са книжни." Трепнах от радост, но пропуснах да Го попитам за какво ми Го каза. Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал.
към текста >>

12. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма.
Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо.
към текста >>

Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности.
А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото Той не бе зачел трудът им.
към текста >>

А те отделиха много време в спорове и предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден.
Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото Той не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове и предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова се наду програмата и стана обемиста, след което се отпечата и се раздаде на мнозина, та да се знае и да не се пропусне нещо. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет- тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци.
към текста >>

Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията.
Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото Той не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове и предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова се наду програмата и стана обемиста, след което се отпечата и се раздаде на мнозина, та да се знае и да не се пропусне нещо. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет- тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци.
към текста >>

Затова се наду програмата и стана обемиста, след което се отпечата и се раздаде на мнозина, та да се знае и да не се пропусне нещо.
И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото Той не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове и предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова се наду програмата и стана обемиста, след което се отпечата и се раздаде на мнозина, та да се знае и да не се пропусне нещо. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет- тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен в тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично.
към текста >>

13. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Едвам издържа да приключи с програмата си.
" Отива си сестрата в къщи, ляга си да спи, ама не може да заспи. Мисли, че това е заблуждение, че е успяла да пробие онзи бент на недоверие към Учението на Учителя. Не мигнала цяла нощ, както и следващата нощ. Отива следващия път на същото място, където са я поканили да пее песните на Учителя. Но вече няма предишното разположение и въодушевление. Едвам издържа да приключи с програмата си. Викат я трети път. Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя. През цялото време не може да заспи през нощта. За една седмица време се изтощава, получава силно главоболие, без сили и безпомощна се строполява на леглото си. Лежи така два-три дни.
към текста >>

Ако имате условия, наемете си салон, подгответе си програма, изнесете си концерт, но за овцете на Израиля, тоест за нашите братя и сестри.
Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела. Кой ви пречи да четете сами Словото и да пеете сами? Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила? Кой ви пречи да общувате по този начин? Ние преминахме през най-големите ограничения, но никой не ни спря да пеем поединично или на групи в някой дом или на планина. Ако имате условия, наемете си салон, подгответе си програма, изнесете си концерт, но за овцете на Израиля, тоест за нашите братя и сестри. Учителят бе казал: "Това Учение и това Слово е за вас, които сте в тази Школа. За света аз ще ви дам друго нещо. За света ще останат вашите дела, които да благоухаят на Чистота и на Съвършенство, защото само чистите по сърце ще видят Бога и Бог се проявява в човека само чрез Чистота и Съвършенство в малките дела." Ето това е Пътят. Друг път няма. Това е Пътят на Школата.
към текста >>

14. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

" Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област.
Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минутка мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате? Знаете ли за нея? " "Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата.
към текста >>

15. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите.
Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите. Пееха се много песни. Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка. Но най-вече се пееше и се свиреше музиката на Учителя. Не звучеше друго. Не вървеше друго.
към текста >>

16. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тя беше подготвена с програма и с настроение противорелигиозно.
След заминаването на Учителя, всички бяха смутени и натъжени. Учителят не каза на всеослушание, че си отива, като изключваме само някои намеци или предупреждения пред някои братя и сестри. Мисля, че Той виждаше, колко не сме готови да останем сами при тази политическа промяна и при новото управление, което дойде. То не беше благоприятно за нас. Новата власт беше марксически и комунистически възпитана. Тя беше подготвена с програма и с настроение противорелигиозно. Властта беше наежена срещу всичко, което не излизаше от техните среди. Вярно е, че отначало ни признаха за верска общност и ни възприемаха като религиозна секта. През първите години комунистите бяха заети с по-важни задачи за укрепване на своята власт. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения.
към текста >>

17. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Също не се отказвам от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам, респективно за прокарването на ОФ- правителствената програма".
То всичко това човек не може да го проумее така лесно. Предателството си е предателство и всеки си плаща за него. Това го споменавам за поука. Сега ще ви цитирам декларацията на Никола Антов: "Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство. Не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя Петър Дънов и ще Го следвам във вековете. Също не се отказвам от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам, респективно за прокарването на ОФ- правителствената програма". А каква бе дейността на партийната група на "Изгрева"? Ето извадки от техния протокол: "Активната дейност на комитета на ОФ "Изгрева": дъновисти-Комунисти до 13 декември 1945 год. 1. Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2. За Помощна организация, събрани 150 000 лв. 3. За войската 120 000 лв. 4.
към текста >>

18. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

С нея работехме по една строго определена програма от 1986 година и която до този момент изпълняваме.
Това бе една дълга, трудна и уморителна работа. Благодарение на това, че тя издържа на всички противодействия, успяхме да приключим този том. Тя е съвременничка на много от тези събития, които са описани. Тя познава почти всички лица, които бяха съавтори на този труд. Когато писахме този материал с нея, тя бе навършила 70 човешки години. С нея работехме по една строго определена програма от 1986 година и която до този момент изпълняваме. Според мен, друго лице не можеше да вземе участие в тази работа, защото бяха правени в разстояние на няколко години три безуспешни опита да привлека за работа по-млади лица от Общество "Бяло Братство". И на трите така наречени "сестри" предадох материали за работа и бе съставен план за работа. Но те се поддадоха на други сили, след което ме излъгаха, измамиха ме и ме ограбиха с предоставения им от мен материал. И понеже те не са запознати с този материал, те не могат да направят нищо с него, но си загубиха благоприятните условия за работа за делото на Учителя! За Великия Учител се работи с Любов и пълна саможертва!
към текста >>

19. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр.
към текста >>

20. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год.
към текста >>

21. 68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ

Онези, които организираха художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази.
След това на Изгрева се прекарваше целия ден като празничен ден, независимо в какъв ден се случваше. Този ден можеше да е делничен ден. Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря. Онези, които бяха заангажирани през деня винаги идваха за общата братска вечеря. Салонът се изпълваше. Онези, които организираха художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази. Обикновено на тези вечери Учителят присъстваше и вниманието на всички беше насочено към Него. Петровден е именния ден на Учителя. Той се чествуваше тържествено с голямото участие на всички. Всеки бързаше да поднесе почитанието и вниманието си към Учителя. Поляната се изпълваше от народ.
към текста >>

Подготвяше се една музикално-художествена програма, която се водеше от хората на изкуството.
На Петровден Учителя винаги държеше Слово. 22 септември. Той е братски празник, астрономически с есенното равноденствие и навлизането в есента. От този ден Учителят започваше новата учебна година на Школата и изнасяше своите беседи четири пъти седмично. Нова година се посрещаше общо. Подготвяше се една музикално-художествена програма, която се водеше от хората на изкуството. След това имаше разговори, можеше да изнесат някои теми или реферати в салона. Прекарването в салона минаваше в една обща братска вечеря, която се подготвяше от сестрите, които уреждаха кухнята. След вечерята се почваха разговори и като наближи 12 часа или мине 12 часа Учителят държи беседа. В тези новогодишни беседи като че ли Той обявяваше програмата за цялата година. В нея набелязваше основните идеи, които засягаше през годината.
към текста >>

В тези новогодишни беседи като че ли Той обявяваше програмата за цялата година.
Нова година се посрещаше общо. Подготвяше се една музикално-художествена програма, която се водеше от хората на изкуството. След това имаше разговори, можеше да изнесат някои теми или реферати в салона. Прекарването в салона минаваше в една обща братска вечеря, която се подготвяше от сестрите, които уреждаха кухнята. След вечерята се почваха разговори и като наближи 12 часа или мине 12 часа Учителят държи беседа. В тези новогодишни беседи като че ли Той обявяваше програмата за цялата година. В нея набелязваше основните идеи, които засягаше през годината. Новогодишните беседи са много важни. Предвиждаше някои събития и засягаше и говореше за онези условия, които ще има през тази година и посочваше как да се реализират в тези условия. Новогодишната беседа бе винаги много важна. Всички я очакваха с голям интерес.
към текста >>

22. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Много от музикантите в града преди концерт идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Към музиката Учителят винаги имаше жив интерес. Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици. Много от музикантите в града преди концерт идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева. Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това. Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления. Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес.
към текста >>

23. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта.
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава.
към текста >>

24. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд.
През времето на Школата една неделя след сутрешната беседа и след Паневритмията Учителят се прибрал в стаичката си да Си почине. Както знаете сутринта имаше от Него Утринно Слово. След това играехме шестте гимнастически упражнения и после Паневритмия. Следваше закуска. След това почивахме, защото от 10 часа започваше неделна беседа. Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд. В един промеждутък от 15 минути Учителят е в своята стая и почива. По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят. Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си. Ето, така разказва сестрата тази опитност. И ние всички я възприемаме, че това наистина е опитност с Учителя, така както ни е разказала.
към текста >>

25. 95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

То беше програмата на ученика за следващата година.
Ти може да искаш само от приятел. Ти може да искаш само от баща си и майка си. От неприятеля си може да искаш само ако си изпаднал в плен да ти подари живота. Затова Христос казва: „Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде. Това изисква разумния живот." (31 декември 1927 г., 24 часа - по случай посрещането на Новата година.) Обикновено срещу всяка Нова година Учителят държеше Слово. То беше програмата на ученика за следващата година.
към текста >>

26. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме.
Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти. Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме. Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>

Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти. Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме. Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>

27. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Подготвя се предварително литературна програма, казват се стихове, изпява се или изсвирва се някое соло от изпълнител, а след това завършваме с братски песни.
Разпали ли се огъня и приятелите започват да пеят песни и тогава отгоре от своята палатка иде Учителят. Той слиза с едно електрическо фенерче, осветява си пътечката, дойде до огъня и седне на приготвеното за Него място. Тогава песните се подновяват, а свирачите на цигулки, флейти и китари почват да свирят. Всички останали пеят и се създава една чудна хармония около огъня. Понякога Учителят говори, отговаря на въпроси, които Му се задават или държи кратка беседа около огъня. Подготвя се предварително литературна програма, казват се стихове, изпява се или изсвирва се някое соло от изпълнител, а след това завършваме с братски песни. Преди 22 часа огънят се прекратява, прави се обща молитва, прибирахме се в палатките и всички прекарваме спокойно нощта до четири часа, когато се става за изгрев на Молитвения връх. Отначало бивахме събуждани с цигулка, а после с песен. Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили". Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности. Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години.
към текста >>

28. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки.
към текста >>

Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение.
Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко. Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов.
към текста >>

Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов.
Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко. Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов. Завършваха с Господна молитва, след което се прибирахме в палатките за почивка и сън. Сутринта в 4.00 ставахме. Очакваше ни новия ден. Братският живот продължаваше.
към текста >>

29. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Има си програма и като се натисне бутончето всичко е свършено.
Кармата на Европейските народи е назряла. Този катаклизъм, който ще дойде ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен. Има си програма и като се натисне бутончето всичко е свършено. В бъдеще ще дойдат души, които стоят в пространството в рая. Вас защо ви извиках? Вие ще бъдете, ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди и милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на земята и ще турят ред и порядък.
към текста >>

30. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата.
Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана. Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици".
към текста >>

31. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам.
Единствено в гр. Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова. Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда. Доводът беше, че с Учението, със Словото и музиката на Учителя ще се прави пропаганда.
към текста >>

Моята програма, по която се осъществяват и организират концертите в София и няколко концерти в страната е съставена лично от мен, като голяма част от концертите сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата.
За днешното поколение, това е Заветът на Учителя. Ние можем, ние имаме музикални сили, ние имаме таланти и ще се качим на голямата сцена на зала „България". Това е една от задачите ни, която трябва да реализираме през есента на 1995 г. Ще се реализира чрез музикантите. Останалите ще помагат. Моята програма, по която се осъществяват и организират концертите в София и няколко концерти в страната е съставена лично от мен, като голяма част от концертите сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата. В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски. Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам. Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат.
към текста >>

32. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение.
Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив.
към текста >>

33. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ.
Но в повечето случаи Той диктуваше на брат Боян Боев дължимите отговори. Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина. Сестра Елена Андреева непрекъснато бе на пишещата машина. Тя е лицето, на което дължим също така благодарност за съпричастие в книгопечатането. Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството. Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици.
към текста >>

34. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Програмата на тази планина е написана.
В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението.
към текста >>

Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот.
Новото може да бъде незначимо, малко, и все пак - величествено. То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка. При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям кръг от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика. Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане.
към текста >>

Програмата е грижливо подбрана и подработена.
Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове. Понякога изпълнението е хорово, многогласно. Взискателното ухо на музиканта е задоволено от чисто и хармонично изпълнение.
към текста >>

Общата песен допълва картината на вечерния огън, където програмата се превръща в богослужение, отслужено в неръкотворния храм на езерата.
Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове. Понякога изпълнението е хорово, многогласно. Взискателното ухо на музиканта е задоволено от чисто и хармонично изпълнение. Общата песен допълва картината на вечерния огън, където програмата се превръща в богослужение, отслужено в неръкотворния храм на езерата. Последните санскритски песни на Учителя се изпълняват в полуглас, за да премине в шепот, когато се произнесат общите молитви. Динамиката на деня стихва. Огънят на кладата угасва. Настъпващата нощ зове душите в близки и далечни светове на безмълвието, където съзнанията продължават да градят бъднини. Мълчанието на настъпващата нощ е властно.
към текста >>

35. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито.
Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник. А когато не успявах да купя такъв, поставяше учудващо въпросът - „имаше ли днес вестник? " Цигуларският стол в младежкия окултен клас бе най-сигурното, но и най-късо разстояние, от което можех да се радвам на Неговата фигура, да слушам за дълго Неговата мисъл, да дишам с фибрите на душата си уханието на Неговата аура. А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество. Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия.
към текста >>

36. 34. ЛУНЕН ХИМН

Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание.
С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти.
към текста >>

Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен.
Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

37. ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...

Ние бяхме готови да започнем музикалната програма.
С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Вкусният, но скромен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник , с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А тя бе обичаната и динамична песен в българска ритмика: Сила, жива... Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента, УЧИТЕЛЯТ се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - УЧИТЕЛЯТ към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.
към текста >>

38. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Той или се раз-пява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
УЧИТЕЛЯТ с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него, в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, УЧИТЕЛЯТ откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с УЧИТЕЛЯ бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозираните възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се раз-пява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. УЧИТЕЛЯТ обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинающият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, за заустява пиесата. Навсякъде другаде, многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на Изгрева.
към текста >>

39. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове.
към текста >>

40. ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

На следващия неделен ден към тържествената програма, преди беседата в 10 ч.
Дадените от Учителя мотиви, упражнения, песни, мантри, вокализми, ту се репетираха, ту се изнасяха в „затворен концерт", ту се изпълняваха на официален концерт. Тогава салона се препълваше от учениците, приятелите и посетителите от града на музикалния Изгрев. Случваше се понякога след клас, на голямата черна дъска да се изпишат едри ноти и текст на дадена песен. Събрани пред нотното писмо, дни подред, приятелите изучаваха новата песен. Тя се усвояваше бързо и точно. На следващия неделен ден към тържествената програма, преди беседата в 10 ч. сутринта, песента се пееше от всички присъстващи. Масовото музициране бе учудващо за всички, дори и за нас, музикантите на Изгрева. Видни музикални дейци, дошли от града да ни чуят, с изненада констатираха, че общото пеене бе ритмично, издържано, хармонично и с вярна интонация. За нас това не бе изненада. Учениците на Учителя имаха ритмично чувство и вярно ухо.
към текста >>

41. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно.
119. ПАНЕВРИТМИЯТА Студия Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или студия върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи. Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното: ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА. Всеки музикант има желание да даде изискано изпълнение с добър музикален вкус, от добри магнетофонни записи винаги ще има нужда. Лентите се изхабяват и трябва да се подновяват. За подобни записи е необходимо умение и разбиране. Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно. Паневритмията е една от формите за възпитание и самовъзпитание на ученика. Тя е предназначена за постижения от по-висш характер, за разширение на неговото съзнание, неизбежна подготовка за пробуждане на душата. Паневритмията е стъпало за възход по безкрайния път на еволюцията. Обикновеното съзнание не може да обхване пътя на ученика, но той неотменно се движи по този път и трябва да придобие редица качества, да се научи да се вживява в повелите на битието и да е в хармония с живата разумна природа. Кога и да е, хармонията ще бъде среда на ученика - вековна мечта на всяка разумна душа.
към текста >>

42. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме.
Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето. Тогава твоята любов е Божествена. И така, мили сестрички, дано разбирате моето писмо. Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих. И сега мисля за днес да туря край, часът е вече 12.30, нощес. Писмото трябва утре да тръгне. Желая ви всичко най-добро и скоро виждане.
към текста >>

43. 5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Според училищната програма трябваше един час да се говори пред учениците срещу религиозното възпитание.
А аз отидох на работа. До тогава сестра ми Люба бе вкъщи. А ние с Цвета бяхме учителки и издържахме домът ни. След занималнята ме назначиха учителка в 40-то училище „Сава Раковски" на ул. „Евлоги Георгиев", срещу Търговската гимназия. Според училищната програма трябваше един час да се говори пред учениците срещу религиозното възпитание. Дойде инспектор и ни каза какво да говорим на учениците срещу религията. А аз се моля: „Господи Боже, как сега ще отида да кажа на учениците, че няма Бог? Боже, направи някакво чудо." Аз се моля, изобщо не слушам инспектора какво говори. И тръгнаха след това всички да влизат в стаите. Върви директор, зам.
към текста >>

44. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години.
То ме предпазваше от други жени. То ме ревнуваше и слагаше прегради пред другите. Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени. За това момиче аз изиграх една голяма роля. От една работничка направих певица. Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години. В музикалната академия беше една от първите пет студентки. Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех. Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене. Той ме погледна изпитателно и каза: „Слушай какво, щом маймунката се качи горе, ще каже едно „ле пасе" и ще слезе долу." Това бе един израз на цирковите артисти, който се изричаше от тях при завършването на техните опасни акробатически номера. За мое учудване, това момиче имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в живота си.
към текста >>

45. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

нелегалното радио „Христо Ботев" обяви програмата на Отечествения фронт.
Наистина от историята се знае, че всяко ново духовно, или обществено течение винаги върви по пътя на подвиг от жертви, кръв и клади. България на 13 декември 1941 г. обяви война на САЩ и Англия. България влезе във война почти с целия свят, освен със Съветския съюз. На 16 юни 1942 г. нелегалното радио „Христо Ботев" обяви програмата на Отечествения фронт. Лично на мен Учителят каза следното, след като България, под давление на Германия обяви война на Англия и на САЩ: „България обяви война на Злото. А пък Доброто обяви война на България." Туй ми направи особено впечатление, върху което мислих много. Това е много важно, защото на 13.XII.1941г. България обяви война на САЩ и Англия. А САЩ обявиха война на България на 5.VI.1942 г., след което започнаха бомбардировките над София.
към текста >>

46. 6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ

Програмата на Отечествения фронт бе съставена от Георги Димитров, който беше в Москва и бе обявена по радио „Христо Ботев" от Москва на 17.VII.1942 г.
След като чухме, че се е образувал Отечествен фронт, то и Учителят заяви публично: „И сега горе в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт. И никакви убийства. Заставете ги да работят! " Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт. Учителят държа един строг тон срещу шовинизма и срещу милитаризма. Програмата на Отечествения фронт бе съставена от Георги Димитров, който беше в Москва и бе обявена по радио „Христо Ботев" от Москва на 17.VII.1942 г. На 10.VIII.1943 г. се форми първият състав на Националния комитет на Отечествения фронт в България. В него влизаха: Драмалиев (БРП -комунисти), Никола Петков от БЗНС "Ал. Стамболийски", Кимон Георгиев от „Звено", а през септември влизат социалдемократът Чешмеджиев и Димо Казасов, от независимите интелектуалци. На 9.IХ.1944г.
към текста >>

е обявена програмата на ОФ правителство: 1.
Стамболийски", Кимон Георгиев от „Звено", а през септември влизат социалдемократът Чешмеджиев и Димо Казасов, от независимите интелектуалци. На 9.IХ.1944г. е образувано първото правителство на ОФ с председател Кимон Георгиев. На 17.IХ. 1944 г. е обявена програмата на ОФ правителство: 1. Скъсване с Германия. 2. Изгонване на германските войски от България. З. Присъединяване към антихитлеристката коалиция на страната на СССР до завършване на войната. И така, първо се образува ОФ в Невидимия свят. Учителят го одобри и разреши той да се реализира на земята.
към текста >>

47. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Георги Томалевски бе направил една подробна програма за духовна академия с три факултета: Общ, Младежки и Неделен факултет.
Той е един от доста надарените братя. Притежава перото на един талантлив писател. Външният му вид е твърде симпатичен - рус, синеок, с добре оформена глава и високо чело. Завършил физико - математическия факултет и по професия бе гимназиален учител. Брат Томалевски имаше амбицията от този просветен съвет, чрез различни секции, да образува една Духовна академия. Георги Томалевски бе направил една подробна програма за духовна академия с три факултета: Общ, Младежки и Неделен факултет. Трябваше да бъдат призовани бившите ученици на Учителя за лектори. Но това не стана, да се създаде институция, че да се раздават дипломи за завършен факултет и лекторите да се явяват с бели дрехи и с бели тоги. В миналото, всички секти, които са се създавали, са имали за обект в дадени среди дадени съзнания и така са могли да се образуват кръжоци и академии на щайнеристи, теософи и т.н. Когато се говори за Учението на Учителя тези рамки не само са вредни и излишни, но са и пагубни. Християнството създаде йерархии и църква.
към текста >>

48. 7.05. САВА КАЛИМЕНОВ

Беше изумен, че имах програма най-подробна с него.
Не се сърдеше, но му беше чудно, че така разговарям с него. На следващият път аз се бях приготвил за работа, но той пак отлагаше. Скарах се с него, че само ми губи времето, и че губи и своето време. Накрая ме запита какъв е моят план. Обясних му подробно по точки. Беше изумен, че имах програма най-подробна с него. Вече ме гледаше сериозно. Запита ме: „Смяташ ли, че това ще го реализираш? " „Ако ми помогнеш, и ако не ти попречат твоите хора от рода ти." „А защо мислиш така? " Посочих му една снимка на стената, на която бяха заснети той, жена му и дъщеря му. Казах по няколко думи за всеки от тази снимка.
към текста >>

49. 7.23. ОТГОВОРЪТ

бе задвижен от мен, по моя програма и голяма част от концертите аз съм финансирал.
На стр. 375 на „Изгревът" том III има една статия от мен: „Със Слово и музика от Учителя по земята българска". На стр. 378 в същия том е отбелязано как музикантите са били подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина и как се продадоха за паница леща. Понеже Благовест Жеков протестира срещу това, то искам да му заявя, че музикалният живот на Братството от 1990 до 1995 г. бе задвижен от мен, по моя програма и голяма част от концертите аз съм финансирал. По-късно останалите музиканти видяха как трябва да се работи и продължиха своята работа с музиката на Учителя. Аз съм този, който за пръв път в България изнасям историята на музикалния живот на Изгрева, историята на песните на Учителя, неща, които никой не знаеше досега, защото освен мен никой не бе работил с музикантите от Изгрева, от времето на Учителя. Благовест Жеков, той и да искаше, нямаше откъде да ги знае. Аз съм първият, който ги публикува и ги предавам на музикантите, за да работят с песните на Учителя. Аз съм този, който публикува историята на Паневритмията, че дори и в „Изгревът", том IV ще намерите, изнесено от Галилей Величков, за колко секунди трябва да се изсвири всяко едно упражнение от Паневритмията, което е дадено лично от Учителя, като по този начин се коригират някои неща от „Паневритмията" издадена през 1938 г.
към текста >>

50. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

А аз съм човекът, който организира музикалния живот с редица концерти по моя програма, които повечето организирах сам и дадох възможност да се качат на сцената всички музиканти от Братството и да се реализират като музиканти.
Но Йоанна Стратева, която също подписва писмото се противопоставя и е една от тези, които продължават да разпространяват книгата „Изгревът". Крайната цел е да се отвори път на михайловистите за тяхното гостуване в България, защото в тези томове са разказани Истини, които много добре показват какво целят и каква е дейността на михайловистите в България. 2. Едновременно с това Благовест Жеков бе направил многократни опити да накара всички музиканти да се подпишат под едно писмо, което да ме отрече като човек. Но музикантите, с които съм работил отказаха, отказаха и някои и други, с които също съм работил. Представете си, Благовест, който е музикант, организира музикантите да ме ликвидират по всички линии. А аз съм човекът, който организира музикалния живот с редица концерти по моя програма, които повечето организирах сам и дадох възможност да се качат на сцената всички музиканти от Братството и да се реализират като музиканти. Някои от тях се подписаха под това писмо, макар да знаеха, че тези обвинения са лъжи, но се подчиниха на михайловистите - тяхния нов Господар. Представете си, в томовете на „Изгревът" аз за пръв път изнасям исторически сведения за песните на Учителя и Паневритмията, защото аз бях този, който бе работил с музикантите от времето на Школата на Учителя. Днешните музиканти нямаха от къде да узнаят тези исторически данни освен чрез мене, чрез поредицата от томовете на „Изгревът" и вместо да благодарят, те се подчиниха на Духът на Заблуждението, което е в Михаил Иванов и неговите последователи, защото всички подписали се музиканти бяха гостували вече на михайловистите в чужбина, на техни разноски и сега трябваше да си заплатят за това като съчиниха това писмо. 3. Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали. Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова.
към текста >>

51. 23. ОТГОВОРЪТ

бе задвижен от мен, по моя програма и голяма част от концертите аз съм финансирал.
На стр. 375 на „Изгревът" том III има една статия от мен: „Със Слово и музика от Учителя по земята българска". На стр. 378 в същия том е отбелязано как музикантите са били подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина и как се продадоха за паница леща. Понеже Благовест Жеков протестира срещу това, то искам да му заявя, че музикалният живот на Братството от 1990 до 1995 г. бе задвижен от мен, по моя програма и голяма част от концертите аз съм финансирал. По-късно останалите музиканти видяха как трябва да се работи и продължиха своята работа с музиката на Учителя. Аз съм този, който за пръв път в България изнасям историята на музикалния живот на Изгрева, историята на песните на Учителя, неща, които никой не знаеше досега, защото освен мен никой не бе работил с музикантите от Изгрева, от вре-мето на Учителя. Благовест Жеков, той и да искаше, нямаше откъде да ги знае. Аз съм първият, който ги публикува и ги предавам на музикантите, за да работят с песните на Учителя. Аз съм този, който публикува историята на Паневритмията, че дори и в „Изгревът", том IV ще намерите, изнесено от Галилей Величков, за колко секунди трябва да се изсвири всяко едно упражнение от Паневритмията, което е дадено лично от Учителя, като по този начин се коригират някои неща от „Паневритмията" издадена през 1938 г.
към текста >>

52. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

А аз съм човекът, който организира музикалния живот с редица концерти по моя програма, които повечето организирах сам и дадох възможност да се качат на сцената всички музиканти от Братството и да се реализират като музиканти.
Но Йоанна Стратева, която също подписва писмото се противопоставя и е една от тези, които продължават да разпространяват книгата „Изгревът". Крайната цел е да се отвори път на михаиловистите за тяхното гостуване в България, защото в тези томове са разказани Истини, които много добре показват какво целят и каква е дейността на михаиловистите в България. 2. Едновременно с това Благовест Жеков бе направил многократни опити да накара всички музиканти да се подпишат под едно писмо, което да ме отрече като човек. Но музикантите, с които съм работил отказаха, отказаха и някои и други, с които също съм работил. Представете си, Благовест, който е музикант, организира музикантите да ме ликвидират по всички линии. А аз съм човекът, който организира музикалния живот с редица концерти по моя програма, които повечето организирах сам и дадох възможност да се качат на сцената всички музиканти от Братството и да се реализират като музиканти. Някои от тях се подписаха под това писмо, макар да знаеха, че тези обвинения са лъжи, но се подчиниха на михаиловистите - тяхния нов Господар. Представете си, в томовете на „Изгревът" аз за пръв път изнасям исторически сведения за песните на Учителя и Паневритмията, защото аз бях този, който бе работил с музикантите от времето на Школата на Учителя. Днешните музиканти нямаха от къде да узнаят тези исторически данни освен чрез мене, чрез поредицата от томовете на „Изгревът" и вместо да благодарят, те се подчиниха на Духа на Заблуждението, което е в Михаил Иванов и неговите последователи, защото всички подписали се музиканти бяха гостували вече на михаиловистите в чужбина, на техни разноски и сега трябваше да си заплатят за това като съчиниха това писмо. 3. Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали. Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова.
към текста >>

53. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее.
към текста >>

54. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

За да бъдеш поканена да свириш на пиано в някое семейство бе чест, защото там се събираха отбрани семейства и едно събиране не можеше да мине без концертна програма и най-вече изпълнение на пиано.
Аз ви съветвам изпратете я в странство". Родителите ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като родители правеха планове за моето бъдеще. По-късно след години наистина се отвори път за чужбина да следвам и да уча пиано, но Учителят не ми позволи. Така че предвижданията на Дунева бяха правилни и точни. Веднъж Райна Ганева ме покани да посвиря у тях. За да бъдеш поканена да свириш на пиано в някое семейство бе чест, защото там се събираха отбрани семейства и едно събиране не можеше да мине без концертна програма и най-вече изпълнение на пиано. Тогава нямаше радио, единствено имаше ръчни грамофони с фунии, а плочите бяха с блудкави градски любовни песни. Приех поканата, отидох у тях облечена подходящо и им свирих Шопен и други неща. Останаха доволни. Запозна ме с рождения си брат, който беше пианист и най-добрият изпълнител на Шопен в София. Неговата оценка за мен беше много ласкава, така че всички я чуха и трябваше да се съобразяват с нея.
към текста >>

55. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма.
Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред. Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят. Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище.
към текста >>

56. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Съответно бяха изпратени покани, в които бяха описани програмата за събора.
23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ Школата на Изгрева беше образувана. Бяха оформени Младежкият и Общият Окултен клас. По-късно бе дадена идеята да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново. Бяха съответно изпратени покани до братските кръжоци в страната и там където имаше младежи бяха уведомени да дойдат на събора. Съответно бяха изпратени покани, в които бяха описани програмата за събора. Ето аз представям една такава програма-покана. Те се пишеха на пишеща машина и отгоре бе обозначено името на онзи, който е извикан на събора. Тази покана, която държа е изпратена до Еленка Цонева от Нова Загора. Програма-покана Първи младежки окултен събор, състоял се в град София на 1 юли 1923 г. Ден първи - неделя -1 юли 1923 г.
към текста >>

Ето аз представям една такава програма-покана.
23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ Школата на Изгрева беше образувана. Бяха оформени Младежкият и Общият Окултен клас. По-късно бе дадена идеята да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново. Бяха съответно изпратени покани до братските кръжоци в страната и там където имаше младежи бяха уведомени да дойдат на събора. Съответно бяха изпратени покани, в които бяха описани програмата за събора. Ето аз представям една такава програма-покана. Те се пишеха на пишеща машина и отгоре бе обозначено името на онзи, който е извикан на събора. Тази покана, която държа е изпратена до Еленка Цонева от Нова Загора. Програма-покана Първи младежки окултен събор, състоял се в град София на 1 юли 1923 г. Ден първи - неделя -1 юли 1923 г. След обед.
към текста >>

Програма-покана Първи младежки окултен събор, състоял се в град София на 1 юли 1923 г.
Бяха съответно изпратени покани до братските кръжоци в страната и там където имаше младежи бяха уведомени да дойдат на събора. Съответно бяха изпратени покани, в които бяха описани програмата за събора. Ето аз представям една такава програма-покана. Те се пишеха на пишеща машина и отгоре бе обозначено името на онзи, който е извикан на събора. Тази покана, която държа е изпратена до Еленка Цонева от Нова Загора. Програма-покана Първи младежки окултен събор, състоял се в град София на 1 юли 1923 г. Ден първи - неделя -1 юли 1923 г. След обед. Начало 2 часа. 1. Песен. 2. Молитва 3.
към текста >>

57. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Аз прекрачвам през прага, чукам на вратата, влизам, а вътре Учителят ме посреща с усмивка: „Е, днес каква е програмата?
Седнах и започнах да се занимавам с онази задача, която Учителят ми беше дал при предишното мое посещение при него. Подготвих се. На следващият ден се запътих и бях точно в девет часа сутринта. Този път кака Гина ме посрещна все едно, че нищо не е било вчера и че вчерашния ден изобщо не е съществувал и че не е имало никаква среща между мен и нея. Аз стоя изумена, а тя ми казва да постоя малко, отиде, обади се на Учителя, върна се след малко и ме съобщи, че вече ме очакват и мога да влизам. Аз прекрачвам през прага, чукам на вратата, влизам, а вътре Учителят ме посреща с усмивка: „Е, днес каква е програмата? " Аз сядам на стола, ученикът седеше пред своят Учител. Друг път отивам в девет часа сутринта и там са се събрали ръководителите на братските кръжоци от провинцията. Това нещо не го знаех, откъде можех да го зная? В онзи период аз знаех само себе си, какво правя, къде ходя и най-важните за мен неща се свеждаха единствено да си подготвя урока и да отида при Учителя. Всички останали неща за мен бяха странични и незначителни.
към текста >>

58. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед.
Учителят ме извика и каза: „Ако аз имам една приятелка и те изпращам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш? " Така Учителят разреши този кардинален въпрос за нас двамата. Аз се съгласих да занеса това писмо. Какво ли пишеш в него? Какво ли смятате, че е имало в това невидимо писмо, което му занесох? Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед. Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух.
към текста >>

59. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

А редактор на този вестник бе Сава Калименов, който получава едно вдъхновение за мисията на Славянския Дух, който ще залее целият свят и което ще представлява една бъдеща програма на идното човечество.
Та дедо Влайчо сеше накарал Руси Караиванов да стане вегетарианец понеже му беше казал, че за да има деца трябва да престане да яде месо и така той стана вегетарианец, народиха му се деца и по този начин се доближи и до Учителя Изгрева. Та той разказваше така: „Братя, разбрах, че с оръжие и насилие не може да освободиш човека, а само го препращаш от едно робство в друго все едно, че препродаваш едно стадо овце от един господар на друг, докато третия господар се яви, остриже вълната, издои млекото и накрая одере кожите на овците." Та брат Руси отива при Учителя и му казва: „Учителю, нали казвате и говорите, че славянството има мисия за идното човечество, а ето сега германците са пред Москва. Какво ще стане с Русия? " Учителят му отговорил: „Отговора си ще намериш в следващия брой на вестник "Братство" и ще разбереш какво има да стане". Руси не казва никому, но отива и изкупува към 600 броя от вестник „Братство" и започва да го разнася по цяла България и го дава на своите приятели комунисти, които тогава се бяха скрили и уплашили от така развилите се събития. А редактор на този вестник бе Сава Калименов, който получава едно вдъхновение за мисията на Славянския Дух, който ще залее целият свят и което ще представлява една бъдеща програма на идното човечество. Сяда и написва тази статия. Ако днес вие я прочетете ще изтръпнете и ще застанете чинно пред Словото, което е написано в статията. То притежава невероятно голяма сила и всяка дума е поставена на мястото си и всяко изречение е написано със сила и мощ, та всички, които четяха тази статия възкръсваха и отново оживяваха. Та това вдъхновение у Сава Калименов не беше случайно, защото Учителят беше изпратил някой от висшите Същества да му я продиктуват та чрез друг човек, а не чрез Учителя да стане достояние на много хора, да ги охрабри, да станат на крака и да отстоят на нашествието на германците. Според мен тази статия повдигна духа на всички братя и сестри в Братството, на всички леви сили в страната, защото брат Руси разнесе този вестник на всички комунисти, които като четяха статията ронеха сълзи и не вярваха, че до там ще се стигне, че славянството ще залее света.
към текста >>

60. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

програмата на човешкия си живот залегнала в програмата на Божия Дух когато го е изпращала на земята като душа да се въплъти в човешко тяло.
А тази връзка се осъществява само при едно положение. „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа." Сега разбирате ли от къде тръгнахме и къде стигнахме - до изпълнението Волята на Бога. Това е завета на ученика от Учителя и го получава чрез Словото му! И за всеки ученик е строго и специфичен този завет. Той трябва при всички положения да изпълни Волята на Бога, т.е. програмата на човешкия си живот залегнала в програмата на Божия Дух когато го е изпращала на земята като душа да се въплъти в човешко тяло. Това е акт на ученичеството и път на Завета Господен. Да продължа разговора си с Учителя. Той ми каза, че за мен е сигурен, че ще издържа. „Но за Савка", продължи Учителят „е съмнително дали ще го издържи". И наистина тя почина, замина си от този свят пет-шест месеца след заминаването на Учителя.
към текста >>

61. 128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН

Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока.
Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света. Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за студент, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя. И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога. Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока. Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него. Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то пътищата Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек. Когато човек постави живота си за Бога, постави силите си в служение за Бога, то Бог съдействува в пътищата му. А как става разплащането? Това, което тук на земята е множество, горе на Небето е единица.
към текста >>

62. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

То ти е определено в програмата да го минеш на земята.
Ти пропадаш, а те ти кажат: „Няма нищо" и в края на краищата видиш от всичките тия противоречия излезло нещо много хубаво. Какво значи да проявиш характер? Например, кажат ти, че след като си вземеш изпита, след два дена ще умреш. Но ти пак отиваш, за да си издържиш изпита. Няма да кажеш: „Щом ще умра, няма защо да се мъча, за да държа изпита". То ти е определено в програмата да го минеш на земята. Не е важно дали ще живееш след това или ще умреш, важно е да си изпълниш програмата за това, за което си слез-нала на земята в този живот. Важно е да си ученик в Школата и да си взимаш изпитите редовно пред своят Учител."
към текста >>

Не е важно дали ще живееш след това или ще умреш, важно е да си изпълниш програмата за това, за което си слез-нала на земята в този живот.
Какво значи да проявиш характер? Например, кажат ти, че след като си вземеш изпита, след два дена ще умреш. Но ти пак отиваш, за да си издържиш изпита. Няма да кажеш: „Щом ще умра, няма защо да се мъча, за да държа изпита". То ти е определено в програмата да го минеш на земята. Не е важно дали ще живееш след това или ще умреш, важно е да си изпълниш програмата за това, за което си слез-нала на земята в този живот. Важно е да си ученик в Школата и да си взимаш изпитите редовно пред своят Учител."
към текста >>

63. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Уточнихме се да се съберем следващия път и да си изработим програма за работа.
Другото, което им прави впечатление е, че според думите на Учителя двама души тая книга не могат да я напишат. И третото е, че ако не ни поканят и ако не вземем участие тъй и тъй няма да бъде напечатана тази книга. Тогава двамата пристигат у дома от Мърчаево, засмени, възторжени и всеки започва да разказва своя дял от този разказ. Ние приехме с голяма радост предложението им. Приехме това като задача от Учителя и се разделихме с голямо въодушевление. Уточнихме се да се съберем следващия път и да си изработим програма за работа. Следващият път се събрахме у дома. Боян Боев започна да чете онова, което бе написал преди това. Боян беше много предан и верен ученик. Имаше много добри качества, а една от най-добрите му беше, че бе безкористен във всяко едно отношение. Имало е моменти когато аз се спра, стрес-вам се от някоя негова дейност, погледна Учителя и той с поглед ми каже: „Не се страхувай, той е безкористен".
към текста >>

64. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

по първа програма.
в България стана политическа промяна, за която Учителят бе предсказал още през 1942 г., че от 1945 г. идва нова диктатура в България, която ще завърши след 45 години през 1990 г. Това се сбъдна. Два месеца след това точно на 1 януари 1990 г. телевизионният театър към Българската телевизия представи пиесата на Ст.Л.Костов „Пред изгрев слънце (Учителят)", която бе излъчена от 20.30 ч. по първа програма. Забележете държавата финансира една постановка на телевизионен театър и то непосредствено след промяната на 10 ноември 1989 г. Какво означава това? Това означава, че отношението на държавата и нейните институции към Учителя Дънов и неговото Учение ще бъде същото в следващите 45 години от 1990 до 2035 г. така както е било отношението на държавата към Учителят в предишните исторически период от 45 години от 1900-1945 г. и от 1945 до 1990 г.
към текста >>

65. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

Тя имаше материал и програма от Учителя да издаде и други книги, но така те не можаха да се издадат поради нейното щестлавие.
Някои от тях се забелязваше един подсъзнателен стремеж да изпъкнат над другите и с добитите знания да стоят над останалите. Това поставяше Школата върху хлъзгава почва. Искате пример, ще ви го дам. Ето Савка беше поставена от Учителя да бъде в непосредствена близост до него. Освен че тя беше стенографка и записваше Словото му, то Учителят я постави да записва „Свещените думи на Учителя". Тя имаше материал и програма от Учителя да издаде и други книги, но така те не можаха да се издадат поради нейното щестлавие. А защо ли? Ето как. Тя получаваше свещените Слово от Учителя, записваше ги в тефтерчетата си чрез стенограма. Но след известно време тя изваждаше някои от тези мисли на Учителя, написваше ги на българско четмо на отделни листчета и ги раздаваше на свои близки, които я заобикаляха. Те от своя страна поемаха тези листчета написани с почерка на Савка и ги разнасяха насам-натам и разказваха как Савка им се доверила и им е дала мисъл от Учителя.
към текста >>

66. 247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23.
Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите. Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките. Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика". Но в същото време човек не трябва да се пренасилва, а да работи толкова колкото му са възможностите. Трябва да има едно вътрешно равновесие у човека, а това зависи от вътрешните капитали, с които разполага. Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23. или 27. август. А по начало съборните дни ставаха на 19 август на Преображение Господне, Но изведнъж Савка каза: „На 19 август, Учителю". Около Учителя са няколко души приятели, онези, които движат цялата организация на събора, които посрещат и изпращат гостите, настаняват ги, грижат се за прехраната им и т.н. Ето пред тях Учителят се колебае дали датата на събора да бъде на 23.август или на 27 август. Това не е колебание за него, това е колебание за нас.
към текста >>

67. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Ето защо аз ти давам една програма: В пет часа ще ставаш сутринта и от шест до девет часа ще четеш и ще се занимаваш.
За доволство имаш оценка 0. 4. В тебе удоволствието е изключение. Недоволството произтича, че преживявате вашия живот в астралния свят и искате да опитате всичко, а то е невъзможно. Ще знаеш, че там където срещаш спънка, Аз присъствувам и ти помагам. Големият недостатък е станал и произлязъл от някой малък и ще намериш този, малкият недостатък, за да работиш върху него и да го изправиш. Ето защо аз ти давам една програма: В пет часа ще ставаш сутринта и от шест до девет часа ще четеш и ще се занимаваш. Ще имаш един час за работа вкъщи. От десет до дванадесет часа пак ще учиш. От два до три часа след обяд ще работиш за себе си. От три до пет часа пак ще учиш. От пет до шест часа след обяд ще използваш за своя си работа.
към текста >>

Един месец ще работиш по тази програма.
От десет до дванадесет часа пак ще учиш. От два до три часа след обяд ще работиш за себе си. От три до пет часа пак ще учиш. От пет до шест часа след обяд ще използваш за своя си работа. А вечер ще учиш от десет до десет и половина най-много до единадесет часа и да си лягаш. Един месец ще работиш по тази програма. Ще видя тогава де работите и де не работите. Където дойдеш в стълкновение ще си отбелязваш. Де се явява някое изключение и програмата трябва да се смени също ще си отбелязваш на отделна тетрадка. Ето ти една програма за работа. Можеш ли да я изпълниш?
към текста >>

Де се явява някое изключение и програмата трябва да се смени също ще си отбелязваш на отделна тетрадка.
От пет до шест часа след обяд ще използваш за своя си работа. А вечер ще учиш от десет до десет и половина най-много до единадесет часа и да си лягаш. Един месец ще работиш по тази програма. Ще видя тогава де работите и де не работите. Където дойдеш в стълкновение ще си отбелязваш. Де се явява някое изключение и програмата трябва да се смени също ще си отбелязваш на отделна тетрадка. Ето ти една програма за работа. Можеш ли да я изпълниш? " "Учителю, аз искам да работя в списанието „Житно зърно". Какво ще кажете, как да работя и как да се подписвам под моите статии? " „Ти искаш от мен имена за псевдоним.
към текста >>

Ето ти една програма за работа.
А вечер ще учиш от десет до десет и половина най-много до единадесет часа и да си лягаш. Един месец ще работиш по тази програма. Ще видя тогава де работите и де не работите. Където дойдеш в стълкновение ще си отбелязваш. Де се явява някое изключение и програмата трябва да се смени също ще си отбелязваш на отделна тетрадка. Ето ти една програма за работа. Можеш ли да я изпълниш? " "Учителю, аз искам да работя в списанието „Житно зърно". Какво ще кажете, как да работя и как да се подписвам под моите статии? " „Ти искаш от мен имена за псевдоним. Ето ги: Урания, Зеновия и инициалите М.Т.
към текста >>

Вложи материала в устата на другиго уж някой друг го говори." „Учителю, аз имам в Университета нова програма.
Какво ще кажете, как да работя и как да се подписвам под моите статии? " „Ти искаш от мен имена за псевдоним. Ето ги: Урания, Зеновия и инициалите М.Т. Трябва име, което никой друг да не притежава. А за работата ти в твоите статии ще ги изложиш в приказна форма. Вложи материала в устата на другиго уж някой друг го говори." „Учителю, аз имам в Университета нова програма. Какво да правя в този случай? " „Ти сега дръж по педагогия пък после можеш да държиш и да запишеш втора специалност по философия." „Но аз изпитвам страх." „Това не е страх, а срамежливост. Страхливият човек седи в стаята си и трепери. А ученикът трябва да учи." „Учителю, вие често говорихте за френологията. Какво представлява перпендикуляра, който определя интелигентността при Камперовия ъгъл?
към текста >>

68. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

Нареждаше забави с литературно-музикална програма, екскурзии и т.н.... Всичко правеше, за да им даде възможност да си починат, да се зарадват, да им се облекчи и украси иначе тежкият живот на село.
Само той знаеше при какви тежки условия живееха и работеха те там из затънтените краища на майка България. Колко уморени и измъчени пристигаха при Него и затова биваше много щедър към тях. На няколко пъти затворения стол се е отварял само, защото „ще дойдат учителките и къде ще се хранят? " Нареждаше през ваканциите и вечери, като изключения. В друго време в стола само се обядваше общо. Нареждаше забави с литературно-музикална програма, екскурзии и т.н.... Всичко правеше, за да им даде възможност да си починат, да се зарадват, да им се облекчи и украси иначе тежкият живот на село. Освен това Той обичаше трудолюбието и ценеше учителската професия. Веднъж когато Го запитала една сестра - Василка Иванова от ул. „Опълченска" 66 защо е тъй внимателен към учителките, Той отговорил: „Те отиват да носят светлина! "
към текста >>

69. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Една вечер край огнището след кратка музикална програма ни заобиколи внезапно такава гъста мъгла.
Ти можеш така да се заблудиш и загубиш пътечката, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал. Тогава само молитвата може да те спаси - сърдечният зов към служителите на Бога, към Разумните същества, обитатели на планината. Те ще изпратят лек ветрец, ще прекратят мъглите в друга посока, над теб ще се ширне синьо небе, а пред теб - заляна в слънчева светлина прекрасната Рила с познатите върхове, езера, поляни и пътечки. Каква радост е тогава! И благодарност! Една вечер край огнището след кратка музикална програма ни заобиколи внезапно такава гъста мъгла. Ние попяхме, попяхме и млъкнахме. Нещо ни смути пеенето. Всеки се вглъби в себе си. Настана едно тържествено мълчание. Учителят беше дълбоко вглъбен и Той.
към текста >>

70. 79. В МЪРЧАЕВО

Той мина по програма, както всеки празник с две беседи: в 5 ч.
Приготвих се за десетина минути и след един час бях в София,.а на другия ден 21.септември - в Мърчаево. На тръгване приятелката ми изрично ме помоли да не се бавя много, защото не й се стояло без мене в село. Аз й обещах, че като мине празника ще си дойда веднага. Така и направих, за съжаление. Но нека кажа няколко думи за празника. Той мина по програма, както всеки празник с две беседи: в 5 ч. сутринта и в 10 ч. преди обед, с посрещане на слънцето, с Паневритмия, с общ обед. Но по дух беше нещо ново и особено. Сякаш беше отприщен някакъв бент и бе заляла цялото село вълна от гости от София и провинцията. Как ги побра селото толкова хора.
към текста >>

71. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма.
Срещата, беше предвидена да се състои по време на черешобера на братската градина в Стара Загора дето се раждат най-хубавите череши. Но поради някои технически неудобства този срок бе пропуснат и срещата се състоя, но без череши. Имаше гости от Ямбол, Нова Загора, Пловдив, София и околните села - около 400 души. Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителят пристигна, придружен от брат Ковачев. На всички направи впечатление, че Ковачев пристигна потънал в пот, а Учителят, - като че никак не е вървял. След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма. Най-първо се подхвана съвсем непринуден спор между чичо ми - Слави Камбуров, някогашен материалист, сега окултист и Минчо Кириловски (мой съученик) голям материалист, атеист. Спорът всеки момент се разпалваше все повече и повече и привлече вниманието на всички. Всички тия 400 души в това число и Учителят, с голям интерес наблюдавахме в продължение на около два часа този голям двубой между двамата учени мъже. Чичо ми, който много добре познаваше козовете на материализма умело противопоставяше новото окултно знание. Но и противната страна - Кириловски - не отстъпваше.
към текста >>

След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя-цигулари.
При отговор, получен по пътя на обикновеното човешко знание и наука, може да се появи съмнение, недоразумение, спор, защото това знание още не е достатъчно крайните предели на своята зрелост, а при отговор, получен по пътя на мъдростта, две мнения не може да има: там няма място за спор, затова и Кириловски не намери нито една дума, която да го подтикне към спор. Напротив, той си извади бележника и си и записваше оригиналните мисли в отговорите на Учителя, които наистина в никоя книга човек не би могъл да намери и прочете. Специална беседа Учителят този ден не изнесе, но отговорите на зададените въпроси бяха толкова интересни, че напълно замениха една цяла беседа. За съжаление, там не се оказа нито един стенограф, който да ги запише. От всички отговори аз съм запомнил само примера за „вятъра" революция и него записах, а подобни имаше не по-малко от 15-20 отговора. След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя-цигулари. Изпяха се и няколко братски песни общо от всички присъствуващи. Късно привечер всички се разотидоха. Отпътува и Учителят.
към текста >>

72. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

с д-р Вергилий Кръстев започнахме една работа по строго определена програма, развита 9Т него и аз трябваше да бъда изпълнител и реализатор на тази програма.
А за изпълнението на „Идилията" от Учителя, за нас това беше най-висшия подарък, който можеше да бъде направен. Аз произхождах от братско семейство и това улесняваше контакта ни с цялото семейство Камбурови. Когато за пръв път прочетох неговите спомени, за мен беше едно откровение и имах усещането, че и аз съм минала по същия път. За онези, които не познаваха Петър Камбуров, тези спомени ще бъдат една обикновена история, но за мен, това не беше история, а нещо живо, което идваше от миналото, развиваше се в настоящето и оставаше за бъдните поколения една изповед на една човешка душа през времето на Школата на Учителя. Много по-късно през 1986 г. с д-р Вергилий Кръстев започнахме една работа по строго определена програма, развита 9Т него и аз трябваше да бъда изпълнител и реализатор на тази програма. А защо? Защото аз познавах семейство Камбурови, бях от онова поколение; познавах житейските съдби на много хора, а от друга страна контакта ми с д-р Кръстев беше на строго идейна основа, в името на една работа, която трябваше да се довърши. След прочитането на спомените на Петър'Камбуров бе направен въпросник и отбелязани въпроси, на които трябваше да се намери отговор, за да се изяснят много случки и събития, описани в спомените на Петър Камбуров, които бяха ясни за него самия и за неговото семейство, но биха озадачили следващите поколения. Много от съвременниците на Учителя смятаха, че не е необходимо да се пишат подробности свързани със събития, дати, години, места и личности. За тях личностите нямаха голямо значение и затова тези неща бяха бегло описани или бяха поставени под инициали.
към текста >>

Този обзор бе направен с помощта на д-р Вергилий Кръстев чрез чийто план се осъществяваше реализираната програма.
Славата - това е материализираната Космическа Истина и сътворява Светът на Истината чрез Свободата. Песента „Идилията" посочва пътя за слизането и пътя за възлизането на човешката душа към Свободата! Настоящият обзор бе направен от Марийка Марашлиева като главен изпълнител и реализатор на плана, който трябваше да бъде реализиран за допълнение и разясняване на опитностите на Петър Камбуров. Без нейната помощ, без отделеното време, сили и средства този план не би се реализирал. Петър Камбуров си замина от този свят на 19.07.1969 г., а брат му Марин Камбуров на 4.09.1990 г. Този обзор бе направен с помощта на д-р Вергилий Кръстев чрез чийто план се осъществяваше реализираната програма. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев 2. май. 1990 г.
към текста >>

73. 8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА

А се оказа, че това бе заложено в програмата на моят път, който бях си избрала сама, а впоследствие бях забравила за това, понеже вървях в път от препятствия, мъчнотии и страдания.
Да, това беше един реален свят, не в образи, а в действие. А сега, аз бях поела своят път, който сама си бях избрала. Учителят бе пред мен. Аз бях дошла за помощ при Него. Смятах, че причината на тези бури и урагани бяха другите, с които се срещах и смятах, че това бе тяхна голяма вина и безсърдечие към мене. А се оказа, че това бе заложено в програмата на моят път, който бях си избрала сама, а впоследствие бях забравила за това, понеже вървях в път от препятствия, мъчнотии и страдания. С насълзени очи погледнах Учителя. Той се усмихна и каза: „Рекох, пейте когато сте в затруднение „Тъги и скърби". Целунах му ръка и си тръгнах от Него и си поех по моя път, орисан от орисниците.
към текста >>

74. 9. ЦЕНАТА НА ЕДНО СЛЕДВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТА

Исках да бъда студентка като моите братя, но програмата на моят път беше друг.
9. ЦЕНАТА НА ЕДНО СЛЕДВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТА Бях добра ученичка в гимназията, завърших я с отличие и можех да следвам в университета всяка една специалност. Исках да бъда студентка като моите братя, но програмата на моят път беше друг. Съдбата беше категорична към мене и си каза думата. Бях поставена пред свършен факт, без право на собствено мнение и собствено разрешение. Трябваше да следвам пътя начертан от съдбата си. Като завърших гимназия, въпреки всички мои умствени възможности да продължа образованието си в университета, изведнъж очертания пред ме¬не път се затвори. Да, затвори се вратата пред мен.
към текста >>

75. 16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ

16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ Докато бях в бащиния си дом аз следвах своята програма на ученичка в гимназията.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ Докато бях в бащиния си дом аз следвах своята програма на ученичка в гимназията. Минавах класовете с отличие, взимах уроци по цигулка, участвувах в оркестъра на гимназията като първа цигулка, излизах на сцената да свиря и бях освободена в училище от цялата матура като отличничка. Можех да следвам в кой и да е факултет с какви ли не специалности. Бях силна по математика, химия, литература, естествени науки и физика, значи по тези предмети можех да следвам. Свирех добре на цигулка и можех да бъда студентка в консерваторията. Можех да следвам всичко, но съдбата ми имаше друга специална програма за мен и на този мой възход до 18 години, тя ми наложи противоположен скок в тези непознати за мен условия и неприлична среда.
към текста >>

Можех да следвам всичко, но съдбата ми имаше друга специална програма за мен и на този мой възход до 18 години, тя ми наложи противоположен скок в тези непознати за мен условия и неприлична среда.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ Докато бях в бащиния си дом аз следвах своята програма на ученичка в гимназията. Минавах класовете с отличие, взимах уроци по цигулка, участвувах в оркестъра на гимназията като първа цигулка, излизах на сцената да свиря и бях освободена в училище от цялата матура като отличничка. Можех да следвам в кой и да е факултет с какви ли не специалности. Бях силна по математика, химия, литература, естествени науки и физика, значи по тези предмети можех да следвам. Свирех добре на цигулка и можех да бъда студентка в консерваторията. Можех да следвам всичко, но съдбата ми имаше друга специална програма за мен и на този мой възход до 18 години, тя ми наложи противоположен скок в тези непознати за мен условия и неприлична среда. Омъжих се, излязох от бащиния си дом и влезнах в новото ми семейство, моите идеали и стремежи потънаха в мъчителни противоречия и в сложен конгломерат от души. Там заварих мащеха, доведени, заварени деца и отгоре на това и преродени: трима братя заварени, един доведен син и още един прероден син. Имаше и зълва със своя син. Само мъже в този дом. Силни, яки мъже, пълни с амбиция и много гладни.
към текста >>

76. 36. ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ

След общата програма сутрин, аз вземах томчето с беседи и обикалях сама върховете.
Учителят изглади върха на скалата, за да може да сяда на нея. И много често той сядаше на него в размишление. Има направени снимки на Учителя на тази скала. Един път каза: „Тук е един от входовете на Агарта". За нас това бе невидимо и забулено в тайна. След общата програма сутрин, аз вземах томчето с беседи и обикалях сама върховете. Не се плашех, бях свикнала да пътувам сама в планината. При едно завръщане надвечер, възторжена от величието и красотата срещам Учителя сам и с въпрос на дете, Го запитах: „Толкова ли е красиво в рая както тук? " Учителят се усмихна: „Колкото и да е красиво тук, все пак тук е отъпкания човешки свят. Не може да стана сравнение". Аз смирено минах покрай Него и се запътих към палатката си.
към текста >>

77. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Днес си до мен, тук да се срещнеш с Истината и Словото на Великия Учител, за да се коригираш днес и за в бъдеще." Ето това е моята програма за днес и за утре.
По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята. Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство. Важно е да оцениш навреме и по достойнство. Веднъж го попитах: „Учителю, защо ми са къси ръцете? " Навремето си бил философ и със своето учение си станал причина да се отклонят много хора от Истината. Днес си до мен, тук да се срещнеш с Истината и Словото на Великия Учител, за да се коригираш днес и за в бъдеще." Ето това е моята програма за днес и за утре.
към текста >>

78. 24. ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ СЕ ПЕЕ ВЪВ ВТОРНИК

Станка Иванова Тотева

бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петровден - денят на Учителя.
24. ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ СЕ ПЕЕ ВЪВ ВТОРНИК През 1978 г. бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петровден - денят на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента „фир-фюр-фен". Изпяхме песента. Но аз знаех от преди, че Учителят е говорил за тази песен, да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова песен и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата „Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента „фир-фюр-фен".
към текста >>

79. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

35 ^ 36) „Всяка партия в България си има своя програма.
Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили. Ако те не живеят добър, честен живот, те са се изложили. Ако аз не живея добър, честен живот сам съм се изложил. Няма нищо скрито-покрито." (стр. 35 ^ 36) „Всяка партия в България си има своя програма. Те хубаво правят, правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи са, а други са несполучливи. Принципално те са до някъде прави, но методите им са криви. Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска същото.
към текста >>

80. 19. ТЕОСОФИТЕ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

в София е ознаменувана 25-годишнината от първата теософска сказка в България (1900 ^ 1925) с (обилейно утро и подходяща програма.
На 24.XII.1925 г. в седалището на теософското общество - Адияр близо до град Бенарес - Индия в присъствието на много членове на ордена и гости от много страни на света, Кришна Мурти бил провъзгласен за Миров Учител, т. е. за новият Христос. От България присъствуват председателя на теософското общество Софрони Ников и един от членовете му - Моис Коен. На 29.Ш.1925 г. в София е ознаменувана 25-годишнината от първата теософска сказка в България (1900 ^ 1925) с (обилейно утро и подходяща програма. Всяка година през месец август е ставала годишна среща на теософите в гр. Омен - Холандия в имението на замъка Ерде. Познавах много добре Софрони Никови, който беше водач на теософите. Последователите на Учителя много често го подпитваха за Учителя, но Той мълчеше като че беше заключен с катинар. Но веднъж Иван Грозев, който бе на конгрес в Холандия като се върна ни разказа какво е казала Ани Безант; „Колко съм загрижена за Христа, че когато дойде на земята няма къде глава да подслони и затова трябва да му се направи една къща, че като дойде да има къде да влезне и да не би като дойде да не намери никой".
към текста >>

81. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Програма на литературната част на инициативната вечер на 10.V.1956 г.
Правил е преводи от най-различни списания - от английски и руски език. Той е правил много извадки на най-различни теми от беседите на Учителя. Жорж е написал антология на всички поети и писатели на Изгрева. Съхранил е програмите, сказки в салона и други въпроси от 1937 г., които са написани собственоръчно от Учителя. Още преработени беседи „Ето човекът". Програма на литературната част на инициативната вечер на 10.V.1956 г. Въпроси, поставяни на Учителя в Държавна сигурност на 2.11.1937 г. Въпроси и отговори съхранени в Жорова папка, също съхранени поздрави за Новата година към всички през 1914 г. в Търново - също в папка. Лично негови много стихотворения в папка. Написал е също романа „Албигоя" в 323 страници с тема обединение на цялото човечество в едно семейство.
към текста >>

" Жорж си правеше редовно всекидневна програма за днес и утре и после проверяваше какво е изпълнил и какво не.
Три пъти са правени обиски в къщата ни след смъртта му през 1979 г, като при тях са били иззети филми. На много концерти на изтъкнати композитори той е правил записи с неговото Дитачи". Жорж тихо и незабелязано си вършеше огромната работа като фотограф, като писател, като преводач, като критик, добър домакин, отличен съпруг и баща. Обичаше морето, прекарвал е много време в най-младите си години и по-късно го е възпявал. При един разговор с Учителя Жорж е задал въпроса: „Защо при природни бедствия и войни загиват много невинни хора", а Учителят отговорил: „Тая лъжица не е за твоята уста! " Жорж си правеше редовно всекидневна програма за днес и утре и после проверяваше какво е изпълнил и какво не. Всяка минута беше ценна за него. Той работеше, пишеше, пишеше, четеше, снимаше, превеждаше и прекарваше в лабораторията на ВИВ и вкъщи до полунощ. Правеше бележки относно Стария завет - за Менихейството - учение през II - III век в Персия, за разпространенията на ученията в Европа, в България - Богомилството, във Франция - Албигойството, за Иран и Египет шест век пр. Христа. За индийската философия - всичко това са извадки писани на пишеща машина. Писал е физически закони - извадки.
към текста >>

82. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Уреждаха и малка литературно-музикална програма, при която и ние децата вземахме участие.
Той беше ръководител, а също и медиум. Съпругата му Величка Ватева беше починала и той правеше връзка с нея. Тя му е диктувала назидателни писма, които по-късно бяха събрани и напечатани на пишеща машина, На вечерята брат Ватев заедно с другите братя и сестри правеха молитва, а след това всички сядаха, а брат Ватев разчупваше голям хляб изпечен за случая, благославяше го като произнасяше разни формули и отчупваше всекиму по парче хляб, което внасяше една особена тържественост на вечерята. Трябва да отбележа, че колкото и приятели да присъствуват на вечерята накрая винаги оставаше по едно голямо парче хляб. Как ставаше тая работа, вероятно се досещате за принципа на множението на Христовия Дух. Уреждаха и малка литературно-музикална програма, при която и ние децата вземахме участие. Днес още помня първото стихотворение, на което ме беше научила майка ми и което декларимах: „Райка" „Тича Райка към чешмата, тича мило внуче, за водица бистра, хладна, с малкото бърдуче. Ала други я преварят, слагат си котлите. Тихо Райка се замоли мило на момите: „Дайте мене ред, ма каки, първа да налея, мене стомничката малка, колко е от нея! Че дома ме дядо чака, капнал от умора." Вси се дръпват. Райка слага малкото бърдуче.
към текста >>

И тъй в русенската опера работеха няколко души приятели, които при някои празници вземаха участие в литературно-музикалната програма на Русенското братство.
През 1949 г. Тодор Маринчевски от София постъпи в операта в Русе. За някое време и Пейчо Бояджиев от София беше постъпил в операта в Русе, но беше уволнен 1950 г. Илия Филипов беше постъпил също в хора на операта след като национализираха сладкарницата им. Цветанка Малджиева се беше омъжила за него. И тъй в русенската опера работеха няколко души приятели, които при някои празници вземаха участие в литературно-музикалната програма на Русенското братство. С тях понякога идваха и някои певци и певици. Между тях беше една изтъкната певица на име Елисавета Йовович с хубав глас. Коронната роля на г-жа Йовович беше „Мадам Бътерфлай". Тя е пяла в салона ни в Русе песните от Учителя „Вехади", „Венир Бенир" и др. В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави.
към текста >>

83. 21. ОТГОВОРЪТ

Люба Стойкова

Преди десет години изпратих една програма- план, за да се съберат материали и напише историята на Бялото Братство във Варна на няколко лица.
8 - 9 е поместено отворено писмо на с. Лкзба Стойкова до в-к „Братски живот" със заглавие „Затворената синя книга". Това е втори опит чрез това издание да се атакува поредицата от томовете „Изгревът" имащо за цел да оборят написаното и по този начин да докажат, че написаните неща са измислици. Ето моят отговор: 1. До този момент за историята на братския живот на общество „Бяло Братство" във Варна още от самото начало досега не се знае почти нищо. Преди десет години изпратих една програма- план, за да се съберат материали и напише историята на Бялото Братство във Варна на няколко лица. Но те не направиха нищо. Някои от тях бяха получили подаръци от Михаил Иванов от Франция, беше изпратена валута, с която им бяха закупени касетофони. Така те се свързаха с него и всичко замря. 2. Идеята за закупуване място във Варна е на Учителя от 1919 г., където в едно писмо до д-р Иван Жеков е настоявано да се закупят такива места. Този, който за пръв път осъществява тази идея през 1941 г.
към текста >>

84. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Земния живот си има той своята програма и предназначение.
Любезна г-жа Е.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Книги каза г-жа Гумнерова не са оставали. За Борис Х.А. да употреби водата от копривените корени и да диша дълбоко. За вашето ухо ако се отбиете в Казанлък нека да го промие д-р Дуков и да го почисти. Земния живот си има той своята програма и предназначение. И дълго време се иска докато човек разбере какво трябва да върши и как трябва да живее. Имате виделината. Ходете съобразно нейните изисквания. Чистота на мислите и желания. Правото на действията.
към текста >>

85. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Дънов и ще го следвам във вековете, също не се отказвам и от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам респективно за прокарването на Оф правителствена програма.“ Към тази декларация дадена от брат Антов се присъединиха следните братя и сестри: Никола Георгиев, Иван Илиев, Желю Ганев, Влад Пашов, Георги Йорданов, Пантелей Карапетров, Милка Георгиева и Кина Петкова.
Брат Антов обясни още, че Учението е Учение на добрия свещен живот. Учителят навсякъде в беседите си говори и е поддържал славянството - единството между тях, всичко да поддържаме Оф, хармония с Р.П. (комунисти). Обръщайки се към Коен с пръст му посочва към него с думите: „Ти си обиден, защото просветния комитет не ти даде такива права, каквито искаше, затова напусна Братството, озлобен до крайност, целиш отмъщение, независимо от това, ти си, който рекрутираше фашисти и ако има някой такъв то ти си виновен, защото ти редактираше „Житно зърно“, там прокарваше германската политика (нац.социализъм), независимо от това, чудя се, как не те е срам от Учението на Учителя когато две хиляди пъти си му целувал ръката, изял си поне двеста самуна хляб, изцери те от онази лоша болест, лежа на гърба на Братството до вчера, а днес си враг-отмъстител.“ Брат Влад Пашов доказа на Коен, че той написа рецензията на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, оставен от Хитлер в Германия и че Учителят не го признаваше, а ти, Коен, го наложи и му издаде книгата, въпреки че Учителят не даваше. Елиезер Коен каза, че един дъновист не може да бъде и комунист, затова Антов трябва да се определи и всички други около него, това поддържаха и брат Иван и Тодор Мих. Василеви, в резултат на което брат Антов даде пред всички ни следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство, не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя П. Дънов и ще го следвам във вековете, също не се отказвам и от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам респективно за прокарването на Оф правителствена програма.“ Към тази декларация дадена от брат Антов се присъединиха следните братя и сестри: Никола Георгиев, Иван Илиев, Желю Ганев, Влад Пашов, Георги Йорданов, Пантелей Карапетров, Милка Георгиева и Кина Петкова. Към декларацията на Елиезер Коен се присъединиха следните лица, а именно: Стефан Николчев, Гинка Николчева, Генчо Делийски, Райна Генчова Делийска, Христо Миндов, Тодор Пецанков (гледача), Колю Келифареца, Таню Георгиев Митов, Тилко Г. Тилев, Георги Райков, Колю Драгнев, Йордан Георгиев, М. Методиев, Тинка Василева, Иван и Тодор Михайлови Василеви, Руска Иванова Василева. Групата се раздели на две както следва: Първата водена от брат Антов, която не се отказа от Братството и не се отказа и от комунизма, като ще продължава да работи за него - респ. Отечествения фронт за прокарване на платформата му.
към текста >>

86. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

Това е програмата на земното училище на живота.
Как е дядо Сапунов? Всичко ще се оправи, всичко ще се нареди, само че иска време, труд, постоянство и работа. Ваш верен П.К.Дънов Трябва ти търпение. Не всичко, което е приятно е добро, и не всичко, което е неприятно е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания. Това е програмата на земното училище на живота. Което Господ е наредил, то е добро и което е допуснал то е приятно. Само то носи благословение за отрудената душа. Чети от книгата на Завета на цветните лъчи на светлината пета страница и петнадесета. (Свещеният подпис) Търново, 6.XI.1911 г. Любезна г-жа В.
към текста >>

87. 58. Дългоочакваната среща

След време разбрах, че тя е медиумична и този, който бе говорил чрез нея бе друг и този друг бе онзи дух, който движеше по-късно моята програма.
Аз се смях не на това, което чух, а на онези, които слушаха и смятаха, че това ще се сбъдне ако не днес, то утре приживе. След няколко дни аз отново отидох в градината и видях как онези двамата старци - мъж и жена копаеха. Приближих се към тях и ги заговорих. Оказа се, че онази, която преди три дни ми държа такава обвинителна реч, сега изобщо не си спомняше нищо и за пръв път ме виждаше. Това беше втората ми изненада. След време разбрах, че тя е медиумична и този, който бе говорил чрез нея бе друг и този друг бе онзи дух, който движеше по-късно моята програма. Наистина след време се убедих, че те без мен бяха загубени. Аз им свърших работата и не само на тези двамата но и на всички. Така те имат вече историческа проекция и бяха спасени от пълен провал както на земята, така и за Невидимия свят. Това се отнася не само за тях, но и за всички без изключение. Третата изненада беше, че Тодора Юрданова и Ангел Вълков ме приеха толкова естествено и непринудено наравно с тях и направо ми разказваха такива неща, които се поднасят само пред изповедник.
към текста >>

88. Съдържание

Първата среща – програма за цял живот 48.
Методите на Учителя – 44. Сутрин като стенете 45. За молитвата (Разговор с Учителя) 46. Нов живот – нови прояви на Изгрева 47. В каучуковата трудова кооперация “Освобождение” – София 48. Първата среща – програма за цял живот 48. Случка с дъждове 49. Българското дърво 50. “Искайте и ще ви се даде” 51. Отричане 52. Благодарност 53.
към текста >>

89. 19. ПОРТОКАЛЪТ

За да има преживявания - дълбоки и богати - програмата за всеки ден биваше различна.
19. ПОРТОКАЛЪТ При Учителя биваше само радост и песен, но имаше дни, когато облаци се надвесваха над хоризонта. Разбира се. И дъждът е необходим, и вятърът, и бурята понякога. А животът при Учителя се развиваше по най-естествен начин, въпреки че това ставаше в една много по-различна гама. За да има преживявания - дълбоки и богати - програмата за всеки ден биваше различна. И тези преживявания се редуваха с такава последователност и бързина, щото аз за себе си ги бях конкретизирала със следния израз: "изкуствени положения, естествени преживявания". Та, при едно такова изкуствено преживяване, аз се бях разсърдила. Отидох си в стаята и не исках да отида в Центъра, където беше моето място. Сигналът, с който бях викана там започна да се обажда, започна да настоява, но аз упорствам. Аз не искам да отида.
към текста >>

90. 28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

Учителят няма в своята програма предвидени лекции по егоизъм.
Близичко при Учителя. Това е неописуемо блаженство, неописуемо благословение. Сестричките с пелерините отначало се усмихваха самодоволно, но дъждът не престана докато не изпробва основно този екип, и не види огорчение по лицата на притежателките. Те, значи, бяха мокри, а аз, на която не пожелаха да има такъв екип, бях не само незасегната от дъжда, но бях и близичко при Учителя. Урокът беше предаден. Учителят няма в своята програма предвидени лекции по егоизъм. Тези три сестрички бяха трите стенографки - Паша, Савка и Елена. Вторият пример. Отиваме на Рила. Слезли от рейса всички се приготовляват за път, като първо се справят със закуската. Малките групички са оцветили прекрасната поляна пред още по-прекрасната гора.
към текста >>

91. 33. ПРАЗНИКЪТ НА ПРОЛЕТТА-22.03.1938 Г.

"Дигни одъра си", каза Учителя, след определената за деня програма.
Втората беседа също отлична. Обед и следобед мина като празник. На 21.Ш.1938 г., понеделник. След и пред празничен ден. На 22.III.1938 г. "Дигни одъра си", каза Учителя, след определената за деня програма. И заговори. Меко, приятно, любовно. Заговори, за да внесе още светлина в нашите умове, още топлина в нашите сърца, и да подбуди волята ни към дейност: да дигнем одъра си. И сам Той дига, дига колкото му сили държат, за да може в края на беседата да каже: "Днешният ден е ден на избавление, на освобождение". Говори Учителят и прави.
към текста >>

92. 38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА

Тя бе много музикална, но нищо не остави като творчество, защото имаше друга програма в този си живот.
38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА Веднъж Учителят каза пред мен за моята рождена сестра Мара Савова Чаталбашева: "Тя е символ на чистота". Тя бе много музикална, но нищо не остави като творчество, защото имаше друга програма в този си живот. А аз си казах, че ще пиша само за Учителя, но написах и други работи впоследствие. Учителят бе ми казал, че не всичко, което преминава през ума на човека може да се напише. Сестра ми имаше верни приятелки. Една от тях бе Наталия Чакова. Друга бе Савка Керемидчиева.
към текста >>

93. 47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ

С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма.
47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ "ОСВОБОЖДЕНИЕ" - СОфИЯ 20.1У.1948 г., вторник - обедна почивка. Когато художествения колектив при Женското дружество, IV секция посети каучуковата трудова кооперация "Освобождение" - улица "Дървениш-ко шосе", работниците се приготовляваха за обед. Приготовлението стана бързо и обеда почна. Трапезарията, в този хубав ден беше на открито, под изобилните лъчи на слънцето и благодатния, напоен с пролетен мирис, въздух. Не видях кой сервира, но видях как сладко другарите и другарките задоволиха своя глад. С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма. - Солата и хоровите песни, както и художествено рецитираните стихотворения и разкази бяха посрещани и изпращани с ръкопляскания и задоволство се четеше по лицата на слушателите. Интересът беше голям, но времето малко и още по-малко стана сега. Половиният час, предназначен за почивка отмина и концертната зала беше веднага превърната в склад за каучукови сандалетки, очакващи боси крака да ги зарадват за първи май. Защото сега е време за предмайско съревнование и гумените сандалетки бързаха. Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби.
към текста >>

94. 48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА

ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ Родена съм на 7.януари 1894 г.
ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА. 48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ Родена съм на 7.януари 1894 г. Баща ми се наричаше Сава Теофанов Чаталбашев от Карнобат, а майка ми Тодорка също от Карнобат. Ние бяхме три деца на родителите си. Най-голяма беше сестра ми Мара, втора съм аз -Теофана и брат ми Петър-Асен. Майка ми и брат ми бяха благородни, сестра ми беше музикална, а баща ми внасяше радост в дома. Сестра ми беше още фина.
към текста >>

По-късно разбрах, че при първата среща Учителят дава програмата на ученика.
Това беше първия път. Когато си отидох вкъщи имаше един брат и аз казах къде съм ходила и всичко това. Той се зачуди, толкова дълъг път да вървя с Учителя. Те знаят само младите братя ходят с Учителя. Това беше през 1919 г. По-късно разбрах, че при първата среща Учителят дава програмата на ученика. И аз после затова вървях с Него. В: Да бъдете с Него непрекъснато. Да вървите с него. Т: Вървя с Него и се качвам на тротоара и слизам. В: Това какво означава?
към текста >>

95. 49. СЛУЧКА С ДЪЖДОВЕ

Той си има една програма, която само Той я знае и по която се ръководи.
Те искаха повече привилегии от другите, пък не бяха нито по-културни, нищо. Така човешките слабости се проявяваха, но те бяха от голям интерес, защото такива лекции са неповторими. Използваше Учителят отрицанието, работеше чрез него, трансформираше го, променяше посоката му и да го освети, така да се каже, да не се повтарят тези неща. Та се разбра, че с тези лекции Учителят си има свой план и защо Учителят в различни области дава светлина и гледа как се отразява на студентите, на учениците и къде някой поспира, къде някого усилва. Той си знае. Той си има една програма, която само Той я знае и по която се ръководи.
към текста >>

96. 50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО

В: Сега вие миналия път разказахте, че братята са се били събрали, за да подредят програмата за един концерт и накрая решават да не ви включат в програмата, да включат друга сестра, като казват, че вашето стихотворение било много дълго.
Т: Да, точно така. Това е най-точно. Къде се разрешават въпросите горе, а къде се вършат долу. Там имаме значи вина - в приложението им. Затова ако може да не се каже нищо лошо. В: Сега вие миналия път разказахте, че братята са се били събрали, за да подредят програмата за един концерт и накрая решават да не ви включат в програмата, да включат друга сестра, като казват, че вашето стихотворение било много дълго. И какво стана по-нататък, ще ни го разкажете ли случая? Т: Те са много важни неща, но дълбоко интимни за работата на Учителя и за работата на Братството. Значи те ако са имали такава власт, то пък ние ще оправяме света. Значи ние трябваше да го оправим първо света в нас и ние трябва да Го оправим и света около нас както ние не сме могли да го оправим. Голяма власт, големи възможности, на Учителя възможностите са толкова големи, но ние не разбирахме.
към текста >>

97. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

Този брат Стефан Дойнов е брат на брат Борис Николов, който ни направи посещение в най-вълнуващият ден на планината, на брат Николай Дойнов, който беше добър разпоредител по всяко време и който всеки обед, след литературно-музикалната програма, извикваше високо: "Моля, внимание.
И брат Стефан я сложи на главата и благодари, но след два дена ме срещна и каза: "Знаеш ли, сестра Теофана, че аз изгубих шапката? ", и продължи да се извинява братът, а неговата другарка, сестра Иванка, добави: "Тука нищо не се губи. И аз съм сигурна, че шапката ще се намери, но понеже ние утре сутринта тръгваме, прегледайте молим при "Намерени вещи". Разбира се, че шапката и втори път се намери, защото, всичко изгубено, което се намереше из лагера и из планината се оставяше там, но този брат Стефан не беше същият, чието внимание ме затротна в онази нощ с тънки струйки моята душа. Не. Това е правист, който в настоящия момент се занимава с друга специалност, докато първият е работник, а вторият -лекар. Този брат Стефан Дойнов е брат на брат Борис Николов, който ни направи посещение в най-вълнуващият ден на планината, на брат Николай Дойнов, който беше добър разпоредител по всяко време и който всеки обед, след литературно-музикалната програма, извикваше високо: "Моля, внимание. Ще прочета имената на дежурните за утрешният ден". Той е същият, който преди няколко дена се беше изкачил на най-високия и почти непристъпен връх на Рупите - Злият зъб. "Когато го видяхме горе, изтръпнахме", разказваше брат Неделчо Попов, който е бил също в групата, която е правила посещение на тази прекрасна и опасна част на планината - прицелна точка на туристите. Тъкмо се бяхме разположили там, след дългия път и се радвахме и възхищавахме на хубавата неописуема гледка, която се откриваше пред смайващият се поглед гледаме - Стефан горе. Как се е качил?
към текста >>

98. 22. НЕОБЯСНИМОТО

Директорът значи беше неразположен към мен, не искам да му казвам името, щото уважавам дъщеря му като добър музиковед, също и семейството му и трябваше да ми даде програмата нали да се явя.
У теб се развива нещо, което може би тепърва в другия живот ще го доразвиеш. И да видиш върхът на нашите хора пак не се вижда, не можеш да го познаеш един човек кое е истинското му постижение в Школата. Трябва освен да има Учител, трябва да знаеш до къде отива Неговия ученик. Иначе Той ни предупреждаваше за много неща. Аз мога да ти кажа един случай: станаха едни големи истории в академията, когато тогава се откри музикалната академия, композиционен клон. Директорът значи беше неразположен към мен, не искам да му казвам името, щото уважавам дъщеря му като добър музиковед, също и семейството му и трябваше да ми даде програмата нали да се явя. Той ми написа такава една програма, че моя професор Веселин Стоянов каза: "Ние такава програма, такъв изпит не държим за професори, но все пак яви се, защото поне знам, че фугата ще му я направиш". Нали и така станаха нещата, че аз споделям, а Учителят ми каза: "Иди и му кажи: "Г-н еди кой си, един ден ще дойде време, когато аз ще ви помогна". И аз отидох разбира се и му казах: "Слушайте, г-н директор". А той чу и като видя, че аз съм съгласен да държа изпит каза ми, че съм прескочил срока. "Вижте, нито съм прескочил срока, нито съм се явил неподготвен, вие лично не желаете аз да вляза в академията в композиционния клас и си отивам.
към текста >>

Той ми написа такава една програма, че моя професор Веселин Стоянов каза: "Ние такава програма, такъв изпит не държим за професори, но все пак яви се, защото поне знам, че фугата ще му я направиш".
И да видиш върхът на нашите хора пак не се вижда, не можеш да го познаеш един човек кое е истинското му постижение в Школата. Трябва освен да има Учител, трябва да знаеш до къде отива Неговия ученик. Иначе Той ни предупреждаваше за много неща. Аз мога да ти кажа един случай: станаха едни големи истории в академията, когато тогава се откри музикалната академия, композиционен клон. Директорът значи беше неразположен към мен, не искам да му казвам името, щото уважавам дъщеря му като добър музиковед, също и семейството му и трябваше да ми даде програмата нали да се явя. Той ми написа такава една програма, че моя професор Веселин Стоянов каза: "Ние такава програма, такъв изпит не държим за професори, но все пак яви се, защото поне знам, че фугата ще му я направиш". Нали и така станаха нещата, че аз споделям, а Учителят ми каза: "Иди и му кажи: "Г-н еди кой си, един ден ще дойде време, когато аз ще ви помогна". И аз отидох разбира се и му казах: "Слушайте, г-н директор". А той чу и като видя, че аз съм съгласен да държа изпит каза ми, че съм прескочил срока. "Вижте, нито съм прескочил срока, нито съм се явил неподготвен, вие лично не желаете аз да вляза в академията в композиционния клас и си отивам. А не се знае какви времена идват, може да дойде време, когато аз ще ви помогна".
към текста >>

99. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

Така че програмата излезе ама афиша беше написан вече.
А аз съм един от секретарите. Подписвам аз, пускаме афишите и отиваме в писателския съюз и на кинодейците обявяваме вечер на есето в Сатиричния театър, заангажирам салона и то в понеделник, когато не работят. "Георге, ето разрешението, бягай в писателския съюз и от там да получиш разрешение." Отива, Джагаров беше тогава там. Носи есетата Георги да му ги покаже. "Ах, аз не съм ревизия, моля ти се." И той подписва. Така че програмата излезе ама афиша беше написан вече. Първо се бях обърнал към артиста Кондов. Кондов каза: "Слушай, моята актьорска интуиция показва, взимай Арабов. Аз когато съм сам на сцената губя, а Арабов пробива. Аз ако усетя, че не ме слушат на последния ред ще загубя самочувствието. Арабов има един пробивен глас".
към текста >>

100. 30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА