НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
107
резултата в
81
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази
притча
в Библията.
Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си. Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях. А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос.
И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази
притча
в Библията.
Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв.
към текста >>
2.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Трябваше да се приложи онази
притча
, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори.
Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя. Как стана това? Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията нива. Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели. Дойде времето, когато те започнаха да ни задушават.
Трябваше да се приложи онази
притча
, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори.
Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това. По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в София. Учителят на този събор изнесе беседа, назована: "Разцъфтяване на човешката душа". В тази беседа Той говори, че сега е най-великата епоха, когато човешката душа трябва да разцъфти, за да може Божественият Дух да се всели в душата и да образува връзка между ученика и Бога.
към текста >>
3.
128. МИР ВАМ
,
,
ТОМ 2
Той е като онези от
притчата
за служителите, на които господарят раздава на едного пет, на втори - две, на други трети - талант.
Така той влезе в Братството. Бандерски беше по едно време в хубави течения, положителни и се проявяваше доста разумно и хубаво. Но после попадна под лоши влияния. Отдалечиха го, отдръпнаха го от Братството и той загуби всичко. Който се отдалечи от Бялото Братство, и това което има ще му се отнеме.
Той е като онези от
притчата
за служителите, на които господарят раздава на едного пет, на втори - две, на други трети - талант.
Той е като онези, които имат един талант. Заровили го в земята. Тъй че който не работи ще загуби и туй което има. И накрая ще загуби условията си, заради което се е родил между българите.
към текста >>
4.
44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той много често по различен начин разказа и тълкува онази
притча
на Христа където се казва, че призваните не дойдоха, а трябваше да се извикат от кръстопътищата клосните, сакатите и просяците.
Харесвахме ли се или не помежду си - всички без изключение благоговеехме пред Учителя и бяхме за Него една задача, която Той разрешаваше: Да ни търпи. Казваше: „Щом Бог ви търпи и Аз ще ви търпя. Щом Бог такива ми е дал ще ви търпя, защото други няма. Каквито сте - такива сте". В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата.
Той много често по различен начин разказа и тълкува онази
притча
на Христа където се казва, че призваните не дойдоха, а трябваше да се извикат от кръстопътищата клосните, сакатите и просяците.
Та такъв бе състава на Школата. С една дума призваните и изпратените от Небето за Школата на Учителя не дойдоха, те се уплашиха от общественото мнение и останаха в света. Разбира се те се загубиха, а спечелиха онези, които допълнително слугите на Господаря извикаха и доведоха от друмищата на България. А сега един пример достоен за уважение. Имаше двама братя в Школата.
към текста >>
5.
47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Със себе си носи
притчата
за истинските грънци.
Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи на слънцето, взимат камъни и го замерват докато го строшат. Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката след като е избила млекото е поставила вътре маслото? " Методи слуша, мига и си тръгва.
Със себе си носи
притчата
за истинските грънци.
към текста >>
6.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по
притчата
в Евангелието.
Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по
притчата
в Евангелието.
Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите отстояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха, защото космическият вятър ги бе издухал и всеки запраши по своя си път. Но онези, които останаха бяха останали в името на Високият Идеал.
към текста >>
7.
45 . „ХАРАМИЯТА ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това не е
притча
, а е истина.
Търговците са получавали добитъка и с горещо желязо са слагали дамга върху хълбока на животното, като този знак показва, че животното е закупено и е на търговеца. Всеки търговец има своя дамга, т. е. свой знак. Едните са слизали с добитъка, а другите с парите. Тук при слизането харамиите са нападали, търговците с злато и са ги обирали.
Това не е
притча
, а е истина.
Затова Учителят след като изнесе толкова много беседи на 7-те езера и където се игра толкова много Паневритмия, промени състоянието на този връх и го нарече „Харно ми е". Учителят не разрешаваше да се качват приятелите на него. Беше разрешил само на един брат, който всяка вечер се качваше горе на върха, палеше огън и след изгас-ването му слизаше долу. Тази задача му бе поставена от Учителя. Вероятно това имаше някакъв тайнствен смисъл, за който ние можехме само да предполагаме.
към текста >>
8.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В
притчата
за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си.
Но то може да се разпростре само до известен предел. В живота действуват законни сили, които го неутрализират. В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула".
В
притчата
за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си.
Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила. Той не е само блещукане, което нашето око долавя.
към текста >>
9.
XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ТоЗи век съответства на онези времена, за които се говори в
притчата
, че са били поканени на сватбата, но те не са отишли.
те пак ще бъдат преродени. Под думата „смърт" пък се разбира (гл. 20,стих 14)всички ония елементи, които дават гниене, разлагане. Няма да ви обяснявам сега за важните събития, които има да станат. Вие сами ще видите всичко това.
ТоЗи век съответства на онези времена, за които се говори в
притчата
, че са били поканени на сватбата, но те не са отишли.
Значи в този век ще се даде достъп до управлението на ония, които досега са били вън от него, ще се даде на социалисти, нихелисти и др., но не и на ония, които са се борили уж за християнството, но само по форма са го изпълнявали. Спомнете си за видението на Навуходоносор, тълкуванията, които даде Данаил на този образ, който той видя (Данаил, гл. 2,стих 31-36). Сега сме в ония времена, които представят краката на видената фигура. (Нозете му една част от желязо, една част от кал), (стих 33) Времето на десетте царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия.
към текста >>
10.
6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За мен словото на Учителя, въпреки че беше
притча
, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа.
Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл.
За мен словото на Учителя, въпреки че беше
притча
, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа.
Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия. Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти.
към текста >>
11.
56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Има
притча
на Христа, където се говори, че между сухото гори и суровото.
И се чудя как не се намери някой, който да вземе и да извади цялата тази литература окултна и да я изгори. Не се намери никой от Изгрева, но се намериха други. Дойдоха комунистите с камиони през декември 1957 г., направиха големият обиск и натовариха тази литература и я закараха да се претопи. Но забележете, с нея те натовариха 19 камиона с беседи на Учителя, които също претопиха. Значи, какво излезе.
Има
притча
на Христа, където се говори, че между сухото гори и суровото.
Тук точно това се случи. А Учителят търпеше, знаеше всичко, виждаше всичко и можеше всичко. Но мълчеше по този въпрос. Нали беше ми казал веднъж: „И Великият Учител има изпит, който трябва да държи и Учителят на земята също се изпитва". Отново съм пред Учителя на разговор с тетрадка и молив в ръка.
към текста >>
12.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази
притча
за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Този човек бе чакал хиляди години, за да се срещне с Учителя на земята и с Бога. И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна точка. Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата.
Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази
притча
за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя. Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите". Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване.
към текста >>
Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази
притча
: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите".
Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата. Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво. Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя.
Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази
притча
: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите".
Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване. Заварих много хора, едни си заминаха отвъд в Невидимия свят, други останаха, трети идваха - що народ се извървя. Кой каквото можа взе от средата си с Учителя, кой каквото успя да даде за общата работа - даде.
към текста >>
13.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Запомни сестра това и помни винаги
притчата
за бисерите.
Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство.
Запомни сестра това и помни винаги
притчата
за бисерите.
Това ще е полза както на теб, така и на останалите." Изминаха много години и тези неща постепенно се забравиха и изведнъж след това открихме, че те започнаха да се преповтарят както по времето на Учителя, така и след него. По онова време приятелите имаха изопачена представа за възможностите на Учителите и на адептите. Първите приятели знаеха възможностите на Учителя, защото бяха ги изпитвали по време на войните. Веднъж на един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме. Един разговаряше и говореше за възможностите на Великите Учители, които се намират на Хималаите.
към текста >>
14.
228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ
,
,
ТОМ 5
И накрая дойдохме до онази стара
притча
от времето на Христа, че човек трябва да събира такова богатство, което нито молец го яде, нито крадец го краде.
А Учителят беше забранил да се влиза в салона с пръстени, злато и с бижута. И тези, които идваха в салона предварително те ги сваляха у дома и така пристигаха без тях. Причината бе, че със себе и и с тези бижута те носеха чужди влияния от света, а от друга страна присъст-вуващите в салона се заглеждаха по златните пръстени, по вратовете и ушите на сестрите, отклоняваха си вниманието и се създаваше съвсем друга обстановка. А тези бижута знаете не случайно се окачват по пръстите, по ушите, по вратовете именно за това да обърнат нечие внимание. Ето защо Учителят бе забранил да се влиза с бижута в салона на Изгрева.
И накрая дойдохме до онази стара
притча
от времето на Христа, че човек трябва да събира такова богатство, което нито молец го яде, нито крадец го краде.
А това е духовното богатство. То се постига чрез работа върху Словото на Учителя и чрез прилагането му в човешкия живот на земята. Това е пътят на ученика.
към текста >>
15.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази
притча
от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща.
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора.
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази
притча
от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща.
А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло.
към текста >>
16.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Вие знаете
притчата
за талантите, дето господарят казва: „Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта." Това е великият закон, който ще се приложи.
Такава е Волята на Бога. Невидимият свят е решил да ликвидира със старото. Това не трябва да ви обезсърчава, но да се изправите. Няма защо да се нервирате, но трябва да работите върху себе си и да дойдете при мене с чисти умове и сърца, да ви дам каквото искате. Ако дохождате при мене със своите стари и нечисти мисли и желания, освен че нищо няма да ви дам, но ще взема и това, което имате.
Вие знаете
притчата
за талантите, дето господарят казва: „Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта." Това е великият закон, който ще се приложи.
Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За кого работите? - За себе си. Какво сте направили за Господа?
към текста >>
17.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази
притча
от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща.
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора.
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази
притча
от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща.
А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло.
към текста >>
18.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Вие знаете
притчата
за талантите, дето господарят казва: „Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта." Това е великият закон, който ще се приложи.
Такава е Волята на Бога. Невидимият свят е решил да ликвидира със старото. Това не трябва да ви обезсърчава, но да се изправите. Няма защо да се нервирате, но трябва да работите върху себе си и да дойдете при мене с чисти умове и сърца, да ви дам каквото искате. Ако дохождате при мене със своите стари и нечисти мисли и желания, освен че нищо няма да ви дам, но ще взема и това, което имате.
Вие знаете
притчата
за талантите, дето господарят казва: „Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта." Това е великият закон, който ще се приложи.
Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За кого работите? - За себе си. Какво сте направили за Господа?
към текста >>
19.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Но този път това не беше библейска
притча
и символика, а бяха живи сцени и събития, които се развиваха пред мене.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА Трябваше ми месеци докато преработя в себе си цялата онази история с Мойсея, която Учителят ми разказа. Препрочитах Стария завет и с него преминах цялата тази епоха.
Но този път това не беше библейска
притча
и символика, а бяха живи сцени и събития, които се развиваха пред мене.
Все едно, че гледах многосериен филм. Главите от Стария Завет се редуваха и редуваха се тези сцени с живи герои. Всичко оживя у мен и живееше със своите горести и страдания. Накрая стигнах до Новия Завет. Започнах да чета Евангелието.
към текста >>
20.
5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Значи, нали в Евангелието има
притча
за оня господар, който дал земя под наем и като отишъл някъде и се върнал след години искал от наемателите да платят, а те не щат да плащат и тогава пратил единствения си син при тези лозари в градините там, наемници на неговата земя, да дадат, да изплатят своето задължение, което предстои, което са обещали.
върнах се". Учителят му казал: „Ами защо се върна? " Йордан Му казал: „Ами ще ме бият! " „Трябваше да те бият и тогава да се върнеш. А ти небит си дойде".
Значи, нали в Евангелието има
притча
за оня господар, който дал земя под наем и като отишъл някъде и се върнал след години искал от наемателите да платят, а те не щат да плащат и тогава пратил единствения си син при тези лозари в градините там, наемници на неговата земя, да дадат, да изплатят своето задължение, което предстои, което са обещали.
Добре, но те решили да го убият този единствен син на господаря на земята, та да остане тяхна земята. Така тук сега същото се повтаря това, което Евангелието казва. И Учителят казва: „Трябваше да те бият, та тогава да се върнеш". За да ги хване окултния закон. В. К.
към текста >>
21.
39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Песента на ангелите Една необикновена
притча
разказваше Иван Антонов, чута от него от Учителя.
песни на Учителя. 1. Песента „фир-фюр-фен“ е за тониране на ума. 2. Песента „Махар Бену Аба“ е за тониране на сърцето. 3. Песента „Давай, давай“ е за тониране на волята. Всеки ден човек трябва да изпява тези песни, за да настрои (тонира) ума, сърцето и волята си, за да бъдат те в хармония с Божественото.
Песента на ангелите Една необикновена
притча
разказваше Иван Антонов, чута от него от Учителя.
„Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада. Ангелът носи благословението във вид на запалена свещ, която тъмния дух духа, за да изгаси. Но със силата, която той изразходва, за да изгаси свещта, ангелът запалва две нови свещи. Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи. И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение.
към текста >>
22.
18. Притча за чувала с жито и въшката
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
18.
ПРИТЧА
ЗА ЧУВАЛА С ЖИТО И ВЪШКАТА И: Не съм оставил някога да не дойда на събор, на Рила също.
18.
ПРИТЧА
ЗА ЧУВАЛА С ЖИТО И ВЪШКАТА И: Не съм оставил някога да не дойда на събор, на Рила също.
Последната година на Рила, казвам на Учителя, че аз направих доста снимки на чужденците, те трябва да си ги занесат за спомен. Трябваше да замина сега в Лом, да ги проявя, да ги откопирам и веднага ще дойда да ги донеса. Той се обърна към всички и казва: „Кой колкото може по-дълго да остане, никога вече няма да имате тия условия на Рила“. В: Това е 1939-та година. И: Да.
към текста >>
23.
27. Болната сестра/ 28. Коприва за обяд
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Тогава осанна за магарето и копривата.“ Нали има такава
притча
в Евангелието, когато Христа влезнал в Ерусалим качен на магаре и когато народа хвърлял вейки пред нозете Му и викали: „Осанна, благословен Онзи, Който иде в Името Господне!
На обед било сготвено вместо спанак, коприва с ориз. Всички се питали, откъде толкова много коприва. А Юрданка отговаряла: „Човекът си я докара с магарето и чувала“. Всички ахнали. „А-а, човекът с магарето значи.
Тогава осанна за магарето и копривата.“ Нали има такава
притча
в Евангелието, когато Христа влезнал в Ерусалим качен на магаре и когато народа хвърлял вейки пред нозете Му и викали: „Осанна, благословен Онзи, Който иде в Името Господне!
“ А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено. Трябваше спанак за обед, но дойде коприва с чувал натоварен на магаре, водено от човек.
към текста >>
24.
47. Старият и новият свят
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Който изпълнява това, което съм дал ще има благословение от Бога.“ Ето, това е
притчата
на Учителя за стария свят, който си отива и за Новия, който трябва да дойде.
Затова аз го предавам на други, за да построят. След време Изгревът ще бъде най-високото духовно място.Това ще бъде новият Ерусалим. Ще се явят много търговци, които ще спекулират с моето Учение и ще се опитват да изопачават моите беседи. Но за това те ще си отговарят. Аз съм дал всичко в беседите как да служите на Бога, как да живеете и да не грешите.
Който изпълнява това, което съм дал ще има благословение от Бога.“ Ето, това е
притчата
на Учителя за стария свят, който си отива и за Новия, който трябва да дойде.
към текста >>
25.
169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Както онази
притча
: „Ако има един праведен".
Божественият Дух е в проекция в Него и пак има затруднения и трудно е, камо ли последователите. Е.А.: Виж какво, отгоре, от небето ни помагаха. Учителят е казал, че докато има ученици на земята няма да пострада България. Ще бъдат пазени, учениците са пазени. В.К.: И България е пазена заради учениците.
Както онази
притча
: „Ако има един праведен".
Е.А.: Да един праведен. В.К.: Заради един праведен Бог ще се смили. Значи този случай го преминахме.
към текста >>
26.
23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
В отговор Христос разказва
притчата
за милостивия самарянин.
Още преди две хиляди години Христос е проповядвал тези велики добродетели. Той е бил велик и мощен оратор. Според Учителя Дънов, една беседа на Христа е траяла 4 часа и е говорел винаги пред много слушатели. Христос не е могъл да предаде цялото си учение, защото учениците му не ра били подготвени да го възприемат напълно, но и в това, което е записано в Евангелията се вижда, че е говорил за петте велики добродетели. Един от слушателите запитал Христа, кой е наш ближен.
В отговор Христос разказва
притчата
за милостивия самарянин.
Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видяли. След тях минава един самарянин - човек от друга националност и вяра. Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги. качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването.
към текста >>
27.
23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Притчата
за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух.
Тя става храм на този Божествен лъч, овладява всички физически и психически сили и става техен господар, Следователно, пътят на човека е като Божествена еманация, която излиза от Бога, минава през причинния свят, облича се в неговата материя, после слиза в астралния свят, облича се в материята на чувствата и най-после слиза на физическото поле. Тук от елементите на физическия свят той съгражда своето физическо тяло. Оттук започва еволюционното възлизане на човека - организира астралното си тяло- чувство и страсти трасформира в любов, организира своя ум - прави го силен и проницателен. Преминал е през всички раси на миналото, до старозаветния живот на бялата раса, до идването на Христа. След това започва еволюционния период.
Притчата
за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух.
Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга. Принуждава се да работи при жесток господар и да се храни с храната на свинете, които пасе. Той страда, гладува, стига до най- ниската точка на своя материализъм. Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща. Готов е да стане слуга и да изкупи вината си.
към текста >>
28.
IV.12 август, вторник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с
притчата
за богатия и сиромах Лазар?
Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало. Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие.
Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с
притчата
за богатия и сиромах Лазар?
- Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.) Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там. Тия 4 царства определят нашето отношение на Земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у вас гномите, значи у вас има повече твърди тела, от които се явяват разните болести. А [то] пропорцията трябва да бъде по една четвърт за всички елементални духове; трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално.
към текста >>
29.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Такива съвпадения има много в Евангелието, като например каквато е
притчата
за двата таланта.
16 август, събота В 7 и половина часа времето е хубаво, Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателния салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш", изпяхме „Свят, свят Господ Саваот". Учителят прочете 20 глава от Евангелието на Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш", той прочете 20 стих от прочетената глава и каза: - Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са били трима или четирима, а само двама.
Такива съвпадения има много в Евангелието, като например каквато е
притчата
за двата таланта.
Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една молба. Исус Христос ги повика и ги попита: Какво искате? Те отговориха: „Искаме да ни отвориш очите". Знаете ли кои бяха тези слепци?
към текста >>
30.
IV.7 август, петък 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Както в
притчата
за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.
Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените. Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг Учителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник.
Както в
притчата
за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.
Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде лозето на други. То значи, че ще ни даде друго това, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Когато дойде царският син, ще го посрещнете.
към текста >>
Учителят: - Вземете втората част от
притчата
.
Гр.: - И жените. Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг Учителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник. Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.
Учителят: - Вземете втората част от
притчата
.
Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде лозето на други. То значи, че ще ни даде друго това, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Когато дойде царският син, ще го посрещнете. И. Г.: - Направи забележка, че най-напред между младите последва хипнотизация, какво да се направи, за да се разгледа въпросът философски.
към текста >>
31.
НАРЯД за 1916 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Този век съответствува на онези времена, за които се говори в
притчата
за поканените на сватбата и не отишли.
Морето в тази глава означава астралния свят, откъдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени. Адът означава вързаните в земята духове, които ще излязат да бъдат съдени, т.е. те пак ще дойдат на земята. Няма да ви обяснявам за важните събития, които има да стават. Вие ще видите всичко сами.
Този век съответствува на онези времена, за които се говори в
притчата
за поканените на сватбата и не отишли.
В този век ще се даде достъп до властта на ония, които досега са били вън от властта, като социалистите, нихилистите и други подобни, а не на онези, които са се броили уж за християни, обаче не са изпълнили, освен формите. Спомнете си за видението на Давида, т.е. за образа, който Навуходоносор видял насън. Сега сме в онези времена, които се представят чрез пръстите на краката на Данаиловата фигура, т.е. във времето на десетте велики царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия.
към текста >>
32.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
Тази
притча
говори за нуждата от будно съзнание.
От друга страна, 22 март - началото на пролетта - ни наумява и за една друга пролет, която идва днес - пролет в човешката душа, в живота на човечеството. Ражда се едно ново съзнание, човешката душа се пробужда! Идеята, която ще легне в основите на новата култура, е: Изпълнение Волята на Бога. Христос казва: „Дойдох да изпълня не моята воля, а Волята на Отца, Който ме е изпратил." Христос излага разказа за петте разумни и петте неразумни деви. Когато дошъл младоженецът, първите имали масло в светилниците си и влезли вътре, а вторите нямали масло и останали вън.
Тази
притча
говори за нуждата от будно съзнание.
Особено в днешната епоха се изисква от човека будно съзнание, за да приеме духовната вълна, която сега слиза към земята. Това, което сега ще се изяви на земята, е Любовта като принцип - Космичната Любов. Човечеството влиза в нов свят - в света на Любовта. Учителят казва: „Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Иде една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живяли досега, ще бъдат преобразени.
към текста >>
33.
6. ПРОСТОТА
,
,
ТОМ 12
Ето една формула, като се скарате, съберете се и кажете: „Христос е равен на „у“ (игрек), 0=0, 1=1.“ Това подразбира последният стих от
притчата
: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.“ Този е същият закон.
Това са хората моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Да, колкото листята на дървото. Като дойде прах на листята, те ще се оцапат. Тъй че в ежедневния живот ще има напрашване, очистване, каране и т.н., но този живот трябва да се премине. Когато се съберете две сестри, които се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.“ Това е правилното разрешение на въпроса.
Ето една формула, като се скарате, съберете се и кажете: „Христос е равен на „у“ (игрек), 0=0, 1=1.“ Това подразбира последният стих от
притчата
: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.“ Този е същият закон.
Някой път между сърцето и ума има борба, раздвояване. Сърцето желае едно, умът - друго. Има спор. Решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. И като апостола Павла се провиквате: „Кой ще ме избави от това грешно тяло“, т.е.
към текста >>
34.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
„А безумний в устни ще се подплъзне.“ В тази
притча
са взети очите и устата.
Тя им се оплаква от своите несгоди. И какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не така, съберете се трите сестри, седнете на стола, обърнете се на изток, помислете малко, около 10-15 минути, и умът ви веднага ще се разведри и една светлина ще проникне в него. Тогава, каквато и малка мисъл да ви дойде, приложете я.
„А безумний в устни ще се подплъзне.“ В тази
притча
са взети очите и устата.
Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори което трябва и не трябва. Съвременните хора всички страдат от това. Мъжът ти направил, казал ти нещо обидно - веднага тръгнеш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти.
към текста >>
35.
30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА
,
,
ТОМ 12
“ Господ му каза каква
притча
да му даде: „Имаше един богат човек и един беден.
Туй, което говориш, трябва да знаеш добро ли е или не. Тъй, както казва, аз ви го предавам. Когато Господ праща един пророк, той казва: „Ще идеш и ще кажеш така и така.“ Имаме един пример в Библията. Давид е един голям пророк, но той искаше да живее като човек. Когато сгреши Давид, Господ каза на Натана да каже да Давида: „Тебе Господ те взе, знаеш къде беше, едно малко овчарче, взе те и те направи цар, да ръководиш хората, така ли ги управляваш?
“ Господ му каза каква
притча
да му даде: „Имаше един богат човек и един беден.
Сиромахът имаше едно агне, а богатият -1000. Дойдоха гости на богатия и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него угости гостите си.“ - „На смърт“ - казва Давид. Натан му казва: „Ти това направи. Така рече Господ: Ти го направи в тайно, но Аз ще го изявя наяве. Хората след хиляди години като четат, да знаят.“ Тогава Давид написа 51-ви псалом.
към текста >>
36.
34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО
,
,
ТОМ 12
Ще кажете: „Той умира и трябва да го погребат.“ Христос дава една
притча
.
Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: Вие гробища имате ли, вещници заравят ли ви, о[...]пват ли ви? “ Поне ние сме щури. Като умрем, я ни заровят, я не. И да не ни заровят, все едно ни е. За погребение пари не оставяме.
Ще кажете: „Той умира и трябва да го погребат.“ Христос дава една
притча
.
Бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му направят просто погребение. Умира богатият и му направят тържествено погребение, с музика, с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово. Как бихте желали да погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Авраамово? Това е старият порядък на нещата.
към текста >>
37.
7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Пеньо Киров
,
ТОМ 12
Само да гледаме, като се обличаме в това ново тяло, да не би пак да останем голи, тъй както се посочва в
притчата
Христова, за онзи който нямал сватбарска дреха и са го хвърлили в тъмницата.
Това е трета стъпка. И тогава, когато се повдигне, той има вече възможност да се преобрази и да стане нов человек или тогава възкръсва Духът Христов в него и той добива новорождението. Това положение има съотношение на Христовото преображение на планината Тавор, където Той показа своето духовно естество. Това е четвъртата стъпка. Най-после, человек, като поживее в четвъртата стъпка, той ще бъде готов вече да замре плътта му и ще има сила да изработи своето духовно тяло и ще може получи възкресението.
Само да гледаме, като се обличаме в това ново тяло, да не би пак да останем голи, тъй както се посочва в
притчата
Христова, за онзи който нямал сватбарска дреха и са го хвърлили в тъмницата.
А възкресението е крайната цел на человека, което може да получи от всичките си трудове на земята. Това е петата стъпка на повдиганието и има съотношение на Христовото умирание на кръста, на върха Голгота. С понасянието кръстните мъки, Христос получи възкресението, но понеже устоя, понесе всичко, така и с възприеманието обновлението, ний ще направим да замре плътта ни и така ще имаме сила на възкресение в уреченото време. Пеню Киров Забележка: Тази проповед е държана в Бургас, Айтос, Карнобат, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Сопот и Пловдив през април, май и юний 1915 година. (Дадено ми от г-н П.Киров на 30.07.1915г.) [подпис:] Жечо Панайотов
към текста >>
38.
ВЕЛИКАТА ЛЪЖА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ
,
,
ТОМ 12
Доказателствата ще бъдат дадени с публикуване на заглавната страница на „Аз съм истинната лоза" и „Изтълкувай ни тази
притча
".
Издава онова, което е закупил, и по този начин вкарва в клопка онзи, който му го е продал. И вкарва в клопка и онези, които ще четат онова, което е отпечатал, като променено Слово. Всеки изпълнява заповедите на своя Господар. Димитър Калев издава книжката „Аз съм истинната лоза", издание Варна 1992 год., с ISBN 954-8005-55-7. Работи върху оригиналите така, че задрасква с две успоредни черти с химикал онези думи, които не му харесват, с цел да ги унищожи.
Доказателствата ще бъдат дадени с публикуване на заглавната страница на „Аз съм истинната лоза" и „Изтълкувай ни тази
притча
".
А неговата задача е да промени, изопачи Словото на Учителя Дънов. Сам в предговора си на „Аз съм истинната лоза", на стр. 6, в заключение той пише: „Всекиму е определено да извърши със Словото един малък опит, колкото и несъвършен в човешките очи да изглежда той... " Да, определено е на онзи и на онези, които са изпратени да изопачат, променят и унищожат Словото на Учителя. Те са изпратени именно за това. И те си изпълняват много добре всички заповеди на своя Господар - Великият Разрушител. 3.
към текста >>
39.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 12
За тях важеше
притчата
за железните врати.
Аз заварих поколението на Школата. За всичките им нарушения те бяха вързани отвътре и отвън. И те се провалиха. Онова, което се спасява днес, то става чрез „Изгревът". По друг начин не може да стане.
За тях важеше
притчата
за железните врати.
А че се отвориха медните врати за „Изгревът", то ги отвори Онзи, Който искаше да запази чистотата на Словото на Учителя и Бога и историята на неговото пребиваване на Земята и на неговите сподвижници. Сподвижници в пътя, в техния възход и падение. Има там, в „Изгревът", истории за истински змии и истории за изкованите от Духа медни змии, които спасяват само онези, които признават Духа на Словото на Учителя и на живия Бог. А за учениците остава Словото Му и историята на Школата чрез „Изгревът". А за учениците по Дух днес аз издавам оригиналното Слово на Учителя.
към текста >>
40.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Помните ли
притчата
за длъжника, за когото е казано, че той няма да бъде пуснат от тъмницата, докато не изплати и последната пара борч.
Кой каквото е сторил в миналото, трябва да понесе последствията на стореното. И посветените, спасените изплащат всички свои минали грехове. Казва се, че когато един човек достигне първо иницииране, истинско кръщение, той се преражда 7 пъти най-малко и през тези прераждания той доизплаща своите грехове, като се пази да не събира нови и тъй да трупа своята карма. И понеже инициирания е вече прогледнал, той вижда своите минали грешки и се очиства по- скоро от тях - затова светиите толкова много страдат в живота си. Човек като мисис Безант плаща много повече минала карма от когото и да било другиго, защото тя бърза да се освободи от нея и се очисти окончателно.
Помните ли
притчата
за длъжника, за когото е казано, че той няма да бъде пуснат от тъмницата, докато не изплати и последната пара борч.
Това се тълкува тъй: никой няма да бъде освободен от тежкия закон на преражданията, докато не изплати и последния кармичен дълг. Със силна воля и свят живот човек може лесно да изплати старата си лоша карма и да не събира нова лоша. И колкото повече човек се изплаща, толкова той се очиства и толкова повече приближава часа на спасението. По безбрачието: безбрачието е състояние, основно необходимо за всеки светия. Иницииране е невъзможно без целебатство.
към текста >>
41.
4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Чуваме да говори върху
притчата
за фарисея и митаря.
Ние го виждаме като голям трансформатор в заводите на живота, разумна природа, да трансформира човешките състояния, да трансформира енергиите на целокупния живот. Виждаме го като лекар - хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо. Виждаме го като велик учен да изнася големи знания, истини, опитани от вековете. Няма изключения в истините, които Учителят изнася. Седи Учителят на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим, на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже.
Чуваме да говори върху
притчата
за фарисея и митаря.
Чете притчата, която всички знаят. - Какво ли особено ще каже? Фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителят майсторски рисува два образа, два колоса.
към текста >>
Чете
притчата
, която всички знаят.
Виждаме го като лекар - хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо. Виждаме го като велик учен да изнася големи знания, истини, опитани от вековете. Няма изключения в истините, които Учителят изнася. Седи Учителят на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим, на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже. Чуваме да говори върху притчата за фарисея и митаря.
Чете
притчата
, която всички знаят.
- Какво ли особено ще каже? Фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителят майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога.
към текста >>
От тези десетина реда на
притчата
се развива цяла величествена беседа.
Седи Учителят на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим, на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже. Чуваме да говори върху притчата за фарисея и митаря. Чете притчата, която всички знаят. - Какво ли особено ще каже? Фарисеят си е фарисей, митарят си е митар.
От тези десетина реда на
притчата
се развива цяла величествена беседа.
Тук Учителят майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в долината на живота - митарят - със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителят с майсторство на голям кабалист представи тези два образа в числа - изнася ги от френологическо и от физиогномическо гледище. От тази притча за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.
към текста >>
От тази
притча
за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.
От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителят майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в долината на живота - митарят - със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителят с майсторство на голям кабалист представи тези два образа в числа - изнася ги от френологическо и от физиогномическо гледище.
От тази
притча
за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.
Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен. Ближен е всеки, в когото бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом бие в него космичният пулс на Вселената, който дирижира цялата природа, той е нашият ближен, така разбираме истината.
към текста >>
42.
II. ЖЕЛЕЗНИТЕ ВРАТИ И МЕДНИТЕ ВРАТИ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
И тогава Учителят Дънов даде
притчата
за железните и медните врати.
14-15) И който вярва в Словото на Исуса Христа, че то е Слово на Отца, Слово на Бога, ще бъде спасен от отровата на греха и ще спаси душата си, а не само тялото си, както това е било по времето на Моисея. Отровата на змиите по времето на Моисея и отровата на греха человеческа от деянията и помислите ни срещу Бога, е една и съща отрова. И ще бъде спасен онзи, който вярва в Словото му, защото чрез него идва Виделина в душата и прави делата му угодни Богу. 11. По времето на Учителя Дънов, когато Божественият Дух слезе в него, когато Христовият Дух влезе в него и когато Господният Дух дойде в него, то Всемировият Учител се изяви, прояви и действуваше чрез Словото си в Дух, Истина и Сила на Светата Троица. И стана все и вся.
И тогава Учителят Дънов даде
притчата
за железните и медните врати.
Железните врати се затварят чрез повелята на Бога, заради съгрешенията на человеците земни и подземни. Те се отнасят за всички человеци - земни, подземни и небесни. Законът по времето на Моисея е даден чрез господ Иеова, че за всяко сторено престъпление се изплаща от человеците до четвърто поколение. А благословението върви по тисящи родове, че да е безконечно. Този закон е важел и по времето на Исуса Христа, та чак до днешни дни.
към текста >>
674-675.) А всички онези съвременници на Учителя, които влязоха в „Изгревът", том I до том XII, провериха на гърба си
притчата
за железните и медните врати и заплатиха чрез живота си.
А как управлява вижте в „Изгревът", том I, стр. 487-491: „Кой е ръководителят на Братството в България". А Учителят винаги остава по един человек да бъде свидетел на думите му и на Божията Правда. За „Железните и медните врати" - това бе Владо Симеонов. (Виж „Изгревът", том VII, стр.
674-675.) А всички онези съвременници на Учителя, които влязоха в „Изгревът", том I до том XII, провериха на гърба си
притчата
за железните и медните врати и заплатиха чрез живота си.
А небето оставя един, който да свидетелствува чрез „Изгревът". А „Изгревът" го създадоха онези, гдето бяха зад железните и медни врати и не бяха подвластни на двата закона, защото бяха в Школата на Учителят Дънов по негово време.
към текста >>
43.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Тази
притча
я няма в Евангелието.
Първата ваша сестра - това е Любовта. Вие не сте далеч от Божествения път. Вашата първа сестра ви поканва на гости. Тя е приготвила голям банкет, всички имате покана. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 15 глава от Матея, 15 ст.
Тази
притча
я няма в Евангелието.
Всеки един човек си има по една притча, която разрешава. Най-важната притча е самият живот. Не е важното какво мислят хората за нас, какво ще мислят за в бъдеще хората за нас. И ние, съвременните хора, страдаме от мислите на нашите съчуственици. Бъдете уверени, че човек от много мислене не се разболява.
към текста >>
Всеки един човек си има по една
притча
, която разрешава.
Вие не сте далеч от Божествения път. Вашата първа сестра ви поканва на гости. Тя е приготвила голям банкет, всички имате покана. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 15 глава от Матея, 15 ст. Тази притча я няма в Евангелието.
Всеки един човек си има по една
притча
, която разрешава.
Най-важната притча е самият живот. Не е важното какво мислят хората за нас, какво ще мислят за в бъдеще хората за нас. И ние, съвременните хора, страдаме от мислите на нашите съчуственици. Бъдете уверени, че човек от много мислене не се разболява. При силната мисъл ще имате едно стеснение на носа и едно разширение на носа.
към текста >>
Най-важната
притча
е самият живот.
Вашата първа сестра ви поканва на гости. Тя е приготвила голям банкет, всички имате покана. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 15 глава от Матея, 15 ст. Тази притча я няма в Евангелието. Всеки един човек си има по една притча, която разрешава.
Най-важната
притча
е самият живот.
Не е важното какво мислят хората за нас, какво ще мислят за в бъдеще хората за нас. И ние, съвременните хора, страдаме от мислите на нашите съчуственици. Бъдете уверени, че човек от много мислене не се разболява. При силната мисъл ще имате едно стеснение на носа и едно разширение на носа. А при силното чувство ще имате едно скъсяване на носа и едно разширение на носа.
към текста >>
Притча
е живота.
Този, който дойде при мене, той трябва да изгуби всичко. Вашата душа, вашия дух във вас, то е вашия Господ и Богородица. Сега да бъдете доволни. Сега да разберете Истината. Опитайте туй учение, вътре в себе си.
Притча
е живота.
Притча е нашето недоволство. Всякога недоволството показва туй, което ти липсва. А не роптай против недоволството. Всяко съмнение от вас трябва да го изпъдите. Ще освободите ума си от всяко съмнение.
към текста >>
Притча
е нашето недоволство.
Вашата душа, вашия дух във вас, то е вашия Господ и Богородица. Сега да бъдете доволни. Сега да разберете Истината. Опитайте туй учение, вътре в себе си. Притча е живота.
Притча
е нашето недоволство.
Всякога недоволството показва туй, което ти липсва. А не роптай против недоволството. Всяко съмнение от вас трябва да го изпъдите. Ще освободите ума си от всяко съмнение. Нали искате да бъдете герой, скъсайте сега тази нишка, с която сте свързани.
към текста >>
Можем ние да живеем съобразно с този Божествен закон, да изпълним тази
притча
.
А не роптай против недоволството. Всяко съмнение от вас трябва да го изпъдите. Ще освободите ума си от всяко съмнение. Нали искате да бъдете герой, скъсайте сега тази нишка, с която сте свързани. Не се плашете от нищо.
Можем ние да живеем съобразно с този Божествен закон, да изпълним тази
притча
.
Сърце топло; душата свежа; умът светъл и духът крепък, който може всичко да твори. Защо? Защото живее в тази Любов, в която няма никаква измяна. Сега приложете туй правило. Но ще има и глоба. Тъй щото правилото научихте, но и глобата ще дойде. 11.
към текста >>
44.
III. ИЗ ТЕТРАДКАТА НА ВЕСКА ЖЕКОВА
,
Веска Жекова
,
ТОМ 15
XII.1944 г„ Сряда Добрата молитва Мусала Духът Божи Учителят чете
притчата
за поканените на сватбата.
Най- страшното мина. Мина за добрите, а за лошите не е минало. Лошите, ако се научат да слугуват и за тях ще мине. Мирът иде, както светлината иде. 2. Последното Слово на Учителя на земята 20.XII.1944 г., ден сряда 20.
XII.1944 г„ Сряда Добрата молитва Мусала Духът Божи Учителят чете
притчата
за поканените на сватбата.
Хората приличат на разсърдено дете, което не иска да яде. Божественото всеки ден има своята дажба, а човешкото няма. Вие може да питате кои са подбудителните причини да се жени една мома или един момък. Някой е много страдал и не иска да се жени. Няма защо да прави опит.
към текста >>
45.
X. Бракът на Изгрева
,
,
ТОМ 16
Ето това е
притчата
от Учителя за запушените и отпушените канали.
Другият път е обикновеният човешки път. Ще прекараш половата си енергия надолу, ще се жениш, ще раждаш деца, ще ореш с твоите волове собствената си нива или ще ореш чужди ниви, ще сееш семената си и ще чакаш да дойде време за жътва. И така, ще дойде това време за жътва, но градушка се яви и очука и побие вдън земя всичко посято и ти оставаш гол и бос, гладен и жаден. Тогава ще разбереш, че си си пропилял живота между българите и че си се разминал със Словото на Учителя Петър Дънов, дадено чрез българско четмо и писмо. Това е.
Ето това е
притчата
от Учителя за запушените и отпушените канали.
към текста >>
46.
11. Разговор с Учителя на 5.VIII.1932 г., 9 ч сутринта, до огъня
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Това е
притчата
за днес.
В бъдеще, един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо да ти дават лекарство за болест, тогаз ще ти дават лекарство за здраве. Този еликсир го търсиха едно време. Блажени богатите, които раздават богатствата си. Блажени сиромасите, които раздават сиромашията си.
Това е
притчата
за днес.
Сега ще ви дам нови блаженства. Блажени богатите, които като раздават богатствата си, не осиромашават. И блажени сиромасите, които раздават сиромашията си и не забогатяват. Обичайте планината, за да ви даде нещо!
към текста >>
47.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с
притчата
за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите чак когато настъпи жътва?
В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи.
Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с
притчата
за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите чак когато настъпи жътва?
Ако проследим и подвига на Магелана, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм. И ако аз се спрях на неговото дело, изнесено така хубаво в книгата на Цвайга, сторих го, за да го взема като илюстрация на изказаните по-горе мисли. Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за „Островите на подправките”, които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан.
към текста >>
48.
2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
В
притчата
за господаря, който наел работници за лозето си, се казва, че той заплатил на всички работници по 2 пеняза, безразлично в кой час на деня са дошли.
Богатство, което иде от Божествения свят, пристига точно на определеното за него време, на определен час и по определен градус. Правило е: всяко желание може да се реализира най-късно в продължение на 22 години. В това време ще минеш през три възможности: ще реализираш една малка част от желанието си; ще реализираш си половината от желанието си или, при най- благоприятен случай, ще реализираш желанието си напълно. Часът, градусът и зодията, които са определени за идване на богатството на някой човек, не отговарят на нашия час или на нашия градус. Това е Божествено време, затова е казано и в Писанието: „Последните ще бъдат първи, и първите - последни.” Под думите „първи” и „последни” не се разбира както на Земята разбират първи и последни.
В
притчата
за господаря, който наел работници за лозето си, се казва, че той заплатил на всички работници по 2 пеняза, безразлично в кой час на деня са дошли.
На онези, които са работили от сутринта, както и на тия, които са дошли в последния час, господарят на лозето заплатил все по два пеняза.” "Значи явленията в живота се повтарят периодически, през всеки 22 години. Това показва, че съществува една периодичност, както в човешкия живот, така и в целокупния. Например, ако родителите дават на своето петгодишно дете да пие малко вино, след 22 години, като стане 27- годишен момък, в него ще се яви желание пак да пие, но повече, отколкото като е пил като дете. Той може да се опие и да разстрои организма си. След други 22 години желанието му да пие е още по-силно.
към текста >>
49.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
Кой от вас, като чете или слуша
притчата
за десетте деви, е употребил няколко деня в размишление, да проникне в нейния вътрешен смисъл?
Когато и десетте сетива работят едновременно, човек е постигнал идеала на своята душа. Той е разумен, добър и справедлив.” * * * „Какво искам аз от вас, сегашните хора? Искам да търсят Господа, а не мене. И Христос е казал: „Словото, което ви проповядвам, е Господ. Него търсете, а не мене”.
Кой от вас, като чете или слуша
притчата
за десетте деви, е употребил няколко деня в размишление, да проникне в нейния вътрешен смисъл?
Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това, което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така вие ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири: умът сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него.
към текста >>
50.
Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев
,
,
ТОМ 22
Аз ще разгледам тази
притча
така , че да ви покажа колко неща има там , скрити в окултно отношение .
Ст . 1-15 Казах ви, че Христос нахрани 5000 души с две риби и пет хляба . Много е говорено за това чудо . Мъчейки се да обяснят как Христос е могъл да го направи с помощта на окултните сили . Но аз няма да ви говоря за това .
Аз ще разгледам тази
притча
така , че да ви покажа колко неща има там , скрити в окултно отношение .
Имаше едно време проповедник , който искаше да обясни , че хлябовете не са били толкова малки , колкото обикновените , но че били големи като скали . Верующите го слушали , казвайки си : „Какво значи това? " Един от тях , мислейки дълбоко , изразил чувствата си с едно леко изсвирване . Проповедникът го попитал какво мисли и не вярвал и на неговите обяснения . А той отговорил : „Да , вярвам и това не ме учудва , но не мога да си представя фурната , в която са печени тези хлябове.
към текста >>
В
притчата
за двете риби и петте хляба се говори за едно малко дете, което ги дало на Исус, после - за 5000 души, без да се броят жените и децата, като се знае, че жените са по-многобройни от мъжете и децата в това време са били в голямо количество, следователно имало е една голяма тълпа около Исуса.
Учените , философите , които обичат да се вдълбочават , изучават съдържанието . Посветените , Учителите и Пророците разбират дълбокия смисъл на всички неща и на живота . В тази беседа ще има неща разпръснати, но с ваша помощ и вашата добра воля, ще се опитаме да се издигнем толкова, че да разберем смисъла им. Бъдете търпеливи, не критикувайте вътрешно това, което ще ви кажа, защото накрая всичко ще ви бъде ясно. Тази вечер ще работя като един художник, който пред вас ще създаде една картина.
В
притчата
за двете риби и петте хляба се говори за едно малко дете, което ги дало на Исус, после - за 5000 души, без да се броят жените и децата, като се знае, че жените са по-многобройни от мъжете и децата в това време са били в голямо количество, следователно имало е една голяма тълпа около Исуса.
Да видим кръга на Зодиака и забравим за момент притчата. В действителност не можем да я разберем, освен като се обърнем към астрологията, понеже всички символи в религиите са взети от Живия Зодиак. Вие знаете, че слънцето минава през Зодиака за една година (11) . Живата точка на небесния свод (пресичането на еклиптиката и екватора), отговаряйки на пролетното равноденствие се движи по посока, обратна на слънцето в Зодиака. Всеки 2160 години тази точка сменя съзвездието, което съвпада с промени във всички царства на живота.
към текста >>
Да видим кръга на Зодиака и забравим за момент
притчата
.
Посветените , Учителите и Пророците разбират дълбокия смисъл на всички неща и на живота . В тази беседа ще има неща разпръснати, но с ваша помощ и вашата добра воля, ще се опитаме да се издигнем толкова, че да разберем смисъла им. Бъдете търпеливи, не критикувайте вътрешно това, което ще ви кажа, защото накрая всичко ще ви бъде ясно. Тази вечер ще работя като един художник, който пред вас ще създаде една картина. В притчата за двете риби и петте хляба се говори за едно малко дете, което ги дало на Исус, после - за 5000 души, без да се броят жените и децата, като се знае, че жените са по-многобройни от мъжете и децата в това време са били в голямо количество, следователно имало е една голяма тълпа около Исуса.
Да видим кръга на Зодиака и забравим за момент
притчата
.
В действителност не можем да я разберем, освен като се обърнем към астрологията, понеже всички символи в религиите са взети от Живия Зодиак. Вие знаете, че слънцето минава през Зодиака за една година (11) . Живата точка на небесния свод (пресичането на еклиптиката и екватора), отговаряйки на пролетното равноденствие се движи по посока, обратна на слънцето в Зодиака. Всеки 2160 години тази точка сменя съзвездието, което съвпада с промени във всички царства на живота. Има сили, които в този момент започват да влияят на човечеството чрез новото съзвездие .
към текста >>
В
притчата
за петте разумни и петте неразумни девици има масло и лампи .
" Тези думи не са казани случайно . Символите риби - хляб представляват навсякъде тези Риби - Дева, защото Девата е представена навсякъде като младо момиче , носещо класове от жито , които дават хляб . Винаги с тази ос Христос работеше , говореше , мислеше , лекуваше . Ще видим после колко чудеса могат да бъдат направени с тази ос , ако човек построи живота си на нея . Рибите са споменати навсякъде в Евангелието заедно с хляба .
В
притчата
за петте разумни и петте неразумни девици има масло и лампи .
Ще видите после , че те са пак същите символи . Рибите и хляба представляват Новия Завет (15), двете неща , с които се занимаваха учениците на Исуса Христа и върху които размишляваха , понеже Исус учеше тайните , скрити в рибите и хляба (16) . Вие може да помислите ,че няма нищо чудно в рибите , че ние ги ядем, че те са толкова прости , че техният живот е толкова еднакъв , че те плуват във водата и нищо повече . Обаче ако изучим рибите от окултна и духовна гледна точка ,ще намерим неща необясними, които ще помогнат да разрешим много скрити въпроси ,които науката напразно се мъчи да разреши. * Ето , много разпръснати неща и вие сте недоволни от това , което чухте , защото не намирате смисъла .
към текста >>
Детето в
притчата
е Меркурий .
Ние ще видим , че над Дева господства Меркурий , а над Риби - Юпитер (малко също Венера и Нептун , но Юпитер преобладава.) Меркурий представлява младо момче , а Юпитер - възрастен мъж . * Рибите са принцип на жертвата и саможертвата. Всички планети имат влияние във връзка с човешката възраст . (17) Луната влияе на зачатието и раждането ; Меркурий - на детската възраст (всички деца са меркуриянци ) (18) ; Венера влияе на пубертетната възраст ; Слънцето я следва , когато човек реши да създаде домашно огнище , да си създаде положение , да работи ; Марс влияе на възрастния , женен човек , който се бори да запази своето семейно огнище и своята сигурност . Юпитер влияе на зрялата възраст - бащата , който има много деца , които го уважават и му се подчиняват , човек , който е уважаван в света , който заема своето място в обществото (19) ; Сатурн представлява дядото , който има голямо семейство , който е много стар и се готви за другия свят .
Детето в
притчата
е Меркурий .
Но да не бързаме . Рибите са съзвездие на Юпитер, а Девата - на Меркурий. Девата е символ на чистотата (20) , а Рибите - на милосърдието , благоволението , любовта , великодушието . (21 ) Аз пристъпвам бавно , защото това са неща трудни за тези , които не познават астрологията , а аз искам да бъда разбран . Риби - Дева - ето оста на Исус Христос.
към текста >>
51.
IX. Б. ПРОБУДЕНИТЕ ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Ето защо в тома беседи «Заветът на Любовта», в последната беседа - «Последното слово», Учителят ни изнася
притчата
от Евангелието за «Голямата вечеря».
IX. Б. ПРОБУДЕНИТЕ ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любезни сестри и братя, В добавък на тези 10 зрънца, които ни се поднасят от съкровищницата на милия ни Учител, за нашето пълно усъвършенствуване, чрез брата Михаил Стои- цев, от който съм се ползувала от подкрепата и вдъхновението им, а също и моя стремеж за учението, приемете с радост моя скромен и начален труд от тази съкровищница. Нека всички се вдъхновим и изпълним своята задача като любящи ученици на нашия мил Учител.
Ето защо в тома беседи «Заветът на Любовта», в последната беседа - «Последното слово», Учителят ни изнася
притчата
от Евангелието за «Голямата вечеря».
Христос казва: «Някой си човек направи вечеря голяма и покани мнозина. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: «Елате, понеже всичко е вече готово», и почнаха всички като на един ум да се отричат. Първият му рече: «Нива купих и нужда имам да изляза да я видя. Моля ти се, имай ме отречен.» Друг рече: «Купих пет чифта волове и отхождам да ги опитам. Моля ти се, имай ме отречен.» И друг рече: «Ожених се и затова не мога да дойда.» Ето Учителят, нашия мил и скъп Учител, в името на Христа направи вечеря голяма и покани мнозина.
към текста >>
52.
4.3.6. Себепосланник в Англия
,
,
ТОМ 24
Кога България, като известния в евангелската
притча
пътник, попадна между петима разбойници, за нея в цял свят не се намери ни един добър самарянин, нито един благороден рицар не й се притече на помощ.
Злата последица Следва естествено Не само злобното Намерение, Но и ленивото Немарение. Днешното крушение на България се дължи предимно на нейната некадърна дипломация. По това две мнения в света няма. Като една важна от тая управа последица, която е същевременно и една от главните причини за нашата през 1913 г. народна злополука, историята ще впише и липсата между силните народи на български приятел.
Кога България, като известния в евангелската
притча
пътник, попадна между петима разбойници, за нея в цял свят не се намери ни един добър самарянин, нито един благороден рицар не й се притече на помощ.
Аз предвидих опасността от тая съдбоносна липса; и сега, в ред статии ще се опитам да опиша как с частни сили и слаби средства аз за цели шест месеца се борих, за да я предотвратя. За г-жа Олга Новикова, която през време Руско-Турската война, 1877-1878 г., вършеше в Англия подобна на моята агитационна работа, е казано, че "извършеното от нея има по-голяма ценност за Русия от една 100 000 армия". Каква ценност има моята дейност за България, - ще оставя на други да пресмятат. Аз само ще кажа с каква цел и как работих, какво свърших и какво би трябвало още да се извърши, за да се достигне пълноплодие. Прочее, аз се лаская да вярвам, че моята тук описана опитност крие за самостойния мислител и дипломатична поука.
към текста >>
53.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Исус не доказа ли това с
притчата
на Добрия Самарянин?
Милостта е сестра на любовта и дотолкова нейна лика-прилика, щото често я замещава (замества) в длъжност. Тя е по-набожна от сестра си и не толкова взискателна в своите клиенти. Можем каза: Любовта е за достойните само, а милостта за всички. Може би, най-вярно ще я определим, като кажем: Милостта е любов на практика. Милостта е дейно благоволие (добра воля).
Исус не доказа ли това с
притчата
на Добрия Самарянин?
Според нея, да люби човек някого, значи: да му помогне в нужда, да му покаже дейна милост. (Лука 10:25-27) Оттук трябва да е очевидна н ейната в живота важност и: 2. Защо човек трябва да обича милост, или да милува обич? а) Защото тя има облагородително въздействие. Както казва Шекспир: "Тя бива двояко благословение: и за тоя, който дава, и за който получава".
към текста >>
54.
5.2. Ехото на любовта и нейния автор. Бележки
,
,
ТОМ 24
В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата
притча
за милостивия самарянин.
Авторът е писал под псевдоним - Самарянин. Не можахме да го открием, кой се е скрил зад това име. Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата. Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 19441989 г. 2. Думата "самарянин" означава жител на Самария, област на стара Палестина.
В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата
притча
за милостивия самарянин.
Виж Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 26-37. По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха самаряни, а милосърдните сестри се казваха самарянки. Тук псевдонимът трябва да покаже, че се явява човек, който трябва да помогне на ранените от войната. От коя война?
към текста >>
И понеже е поел псевдонима на г-н Самарянин, то ще върнем на
притчата
за самарянина от Евангелието на Лука гл.
Виж "Изгревът" т. XIV, с. 699, 768-772. 6. И накрая, за да се покаже кой е, г-н Самарянин цитира думите на Софийския Митрополит Стефан. А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски. 7.
И понеже е поел псевдонима на г-н Самарянин, то ще върнем на
притчата
за самарянина от Евангелието на Лука гл.
10, ст. 26-37. Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв. Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава. Но минава самарянин, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек. Тук е същото.
към текста >>
55.
2. Евангелист от гр. Ямбол
,
,
ТОМ 24
... Като четете Евангелието, натъквате се на
притчата
за блудния син.
Ямбол ИЗПИТИ НА УЧЕНИКА 12 лекция от Учителя, държана на 7 декември 1932 г. София-Изгрев. - В: Новата мисъл. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XII (1932-1933), т. 2. София, 1947, с. 274-278.
... Като четете Евангелието, натъквате се на
притчата
за блудния син.
Бащата познаваше сина си, но синът не го познаваше. Синът напусна баща си и отиде в чужбина, дето прахоса парите си, разсипа живота си и като видя, че нищо не му остана, върна се при баща си с желание да остане при него, като един от последните слуги. Бащата се зарадва и го прие с любов. Когато го изпращаше, любовта му беше пълна със скръб; като го посрещна, любовта му беше пълна с радост. Бащата прости на сина си и го прие с любов.
към текста >>
56.
Съдържание
,
,
ТОМ 25
16-17. 2.3 Религиозни течения в България и пророчество за идващо изпитание (1926-1937 г.) 293 ТАЗИ
ПРИТЧА
: 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926'г.
София, 1942, с. 72-73. 2.2 България и войните 292 ЗАТОВА СЕ РОДИХ : 1 [неделна] беседа от Учителя, държана на 10 октомври, 1926 г. в гр. София : [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с.
16-17. 2.3 Религиозни течения в България и пророчество за идващо изпитание (1926-1937 г.) 293 ТАЗИ
ПРИТЧА
: 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926'г.
в гр. София : [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 21-24. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ, ЗАПЛАТАТА И ХЛЯБА 295 3.1 Войните и хляба 295 РАДВАЙТЕ СЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 15 април - Велик-ден, 1917 г. София.
към текста >>
57.
2.3. РЕЛИГИОЗНИ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО ЗА ИДВАЩО ИЗПИТАНИЕ (1926-1937 г.)
,
ТАЗИ ПРИТЧА: Неделна беседа; 26 декемврий, 1926 г.
,
ТОМ 25
2.3. РЕЛИГИОЗНИ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО ЗА ИДВАЩО ИЗПИТАНИЕ (1926-1937 г.) ТАЗИ
ПРИТЧА
: 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926 г.
2.3. РЕЛИГИОЗНИ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО ЗА ИДВАЩО ИЗПИТАНИЕ (1926-1937 г.) ТАЗИ
ПРИТЧА
: 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926 г.
в гр. София [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 21-24. "... "Христос казва: "Иде време, когато хората няма да се кланят нито в Ерусалим, нито в тази, нито в онази гора, но ще се покланят на Бога в Дух и Истина." Тогава кои хора ще обичате? Една църква, един Бог има в света, и Той е навсякъде.
към текста >>
58.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА - част I
,
съставил: Е. Ангелова-Пенкова
,
ТОМ 25
Тази
притча
: 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926 г.
Дънов, Петър Константинов. Синове на възкресението : Беседи : X серия, т. 3. София, 1934. 237 с. 25. Дънов, Петър Константинов.
Тази
притча
: 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926 г.
в гр. София : IX серия. София, 1929. 30 с. 26. Дънов, Петър Константинов.
към текста >>
59.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Сега се сетих за
притчата
с 12 коша трохи... от 5 хляба.
Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд. Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.
Сега се сетих за
притчата
с 12 коша трохи... от 5 хляба.
Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка. Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя. Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”. Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна. Застанали около огъня пяхме песни.
към текста >>
60.
4. Добрата земя
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Какво се крие зад образите на тази
притча
, къде лежи тайната на тия четири вида хора, които живеят на земята, живеят по времето на Христа, живеят и днес.
И без нея не можем. Не искаме да коментираме върху любовта, такава, каквато е изразена в Евангелието и в лекциите на Учителя. Искаме само да уловим, ако това ни се удаде, живия трепет, да вдъхнем живителния аромат и отпием глътка от скъпоценния й сок. Неизброими лежат формите и образите, човек в редки мигове се потапя в многообразната й красота и топлина и към него се стичат хиляди ручеи за да го освежат и напоят. Човек всред голямото богатство се чувствува беден по простата причина, че не вижда, или не иска да вижда, не слуша, или не иска да слуша онова, което шуми и пее вътре в него, разкривайки нееднократно съкровищата, които лежат в човешкото сърце и човешкия ум.
Какво се крие зад образите на тази
притча
, къде лежи тайната на тия четири вида хора, които живеят на земята, живеят по времето на Христа, живеят и днес.
Един сеяч сее на нивата си, голямата нива - земя. Притчата звучи точно, тя е къса по форма, а речеш ли да тръгнеш след нея натъкваш се на четири вида почви, на четири вида хора и на четири вида събития. Една епична поема, която в пазвите си крие живота на човека, всичко за него. Прилича на вълшебен лешник, който всичко побира. Семената на този сеяч попадат на четири вида почви и оттам резултатите са четири.
към текста >>
Притчата
звучи точно, тя е къса по форма, а речеш ли да тръгнеш след нея натъкваш се на четири вида почви, на четири вида хора и на четири вида събития.
Искаме само да уловим, ако това ни се удаде, живия трепет, да вдъхнем живителния аромат и отпием глътка от скъпоценния й сок. Неизброими лежат формите и образите, човек в редки мигове се потапя в многообразната й красота и топлина и към него се стичат хиляди ручеи за да го освежат и напоят. Човек всред голямото богатство се чувствува беден по простата причина, че не вижда, или не иска да вижда, не слуша, или не иска да слуша онова, което шуми и пее вътре в него, разкривайки нееднократно съкровищата, които лежат в човешкото сърце и човешкия ум. Какво се крие зад образите на тази притча, къде лежи тайната на тия четири вида хора, които живеят на земята, живеят по времето на Христа, живеят и днес. Един сеяч сее на нивата си, голямата нива - земя.
Притчата
звучи точно, тя е къса по форма, а речеш ли да тръгнеш след нея натъкваш се на четири вида почви, на четири вида хора и на четири вида събития.
Една епична поема, която в пазвите си крие живота на човека, всичко за него. Прилича на вълшебен лешник, който всичко побира. Семената на този сеяч попадат на четири вида почви и оттам резултатите са четири. Едната на каменистата, другото в храстите, третото на пътя, четвъртото едва попада на добрата земя. Тълкуванието е излишно.
към текста >>
Ние не тълкуваме
притчата
, за нас е важен принципа.
Всеки като я прочете разбира за какво се отнася. - 8 гл. 5, 6, 7 ст. - Лука. За нас е важно четвъртото, което падна на добрата земя.
Ние не тълкуваме
притчата
, за нас е важен принципа.
Другите три семена и тяхната гибел не са интересни. Светът е доста натежал от тях. Важен е четвъртия момент, който крие ценното, новото, вечно новото за всяко време, ново до наши дни, чийто ухание вдишваме дълбоко сега. “Добрата земя”, която погълна семето представлява идеалните условия при които семето ще даде плод стократно. Като езиков израз “добрата земя” звучи хубаво.
към текста >>
Христос внимателно го скри в
притчата
за “Добрата земя”.
Добрата земя, това е любовта. Да приемеш семето и да дадеш плод стократно. Хиляди години да ме слушате, нямате ли любов, нищо няма да придобиете.” Копнежът е назрял. Ученикът - човекът на новото копнее за “добрата земя” в която като падне семето да не бъде зобано от птиците, да не се задуши в тръните, да не изсъхне на камъка, поради липса на влага, а да падне на черната бразда, пръхкава и влажна, да изгние, да се разпукне, да прорасте, да цъфти, да зрее и да даде плод. Всичко това крие в себе си цяла космогония, целия ученически замисъл, тайната на живота, магическия жезъл и вътрешното съдържание на онова, което се нарича окултно познание.
Христос внимателно го скри в
притчата
за “Добрата земя”.
Учителят го разля в цялото си учение като голяма река надлъж и нашир, проникнала целия живот на човека, за да напои “добрата земя”. Останалото зависеше от ученика. Любовта се проявяваше и изявяваше в пълнота, защото какво беше тя?... Добрата земя, която даваше плод стократен. Любовта беше почва, където никнеха, растяха и даваха плод всичките добродетели.
към текста >>
61.
4. Двете имена
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Езикът на символа и на
притчата
е дълбок и ярък; тонът и ароматът на този език стига до човешката душа и човек се чувствува осенен от Христовата светлина.
Смята се, че реда в това царство е съвършен, хармонията абсолютна, мирът и радостта ненарушими. Божиите работи според евангелските разбирания са безупречни, съвършени. Следователно на място и естествен е копнежа на човешката душа към това царство, тоя ожидан рай, тази обетована земя, която през всичките времена е привличала погледите на верующите. Всичко онова, което на Земята се предлага като блага, не е било в състояние да задоволи глада на човека - глад за великото, непознатото, “нереалното”. Този глад и тази жажда са намирали отзвук и идея само в тази родена вече идея на Земята, засияла в страниците на Стария завет, избуяла като пшенична нива в Евангелието, където щедро тя блести в много образи.
Езикът на символа и на
притчата
е дълбок и ярък; тонът и ароматът на този език стига до човешката душа и човек се чувствува осенен от Христовата светлина.
Идеята получава релефност и първообразът е чист и мистичен. Човек можеше не само да бленува, но можеше и да се вглъбява. Ония, които щяха да се приближат отвътре до смисъла, щяха да преживеят всичкия пламък, красота и радост от идеята - реалността й и блясъка. И ако Царството Божие бе някакво далечно и чуждо понятие, нещо ефимерно и несъществуващо, несъвместимо за земния порядък, защо Христос, тъкмо Той, а не някой друг, свали тази идея, облече я в многообразните образи на притчите, тази достъпна и ясно изразна форма, за да направи от нея непосредствена и жива реалност? Защо беше нужна на човека, ако не можеше да влезе в строежа на живота на земята - един величествен ред и хармония, проникнат от великите принципи, които само щяхме да ги гледаме, да се любуваме на тях и някак си да бъдат само като украшение?
към текста >>
И ония, които разбираха не само езика на символа и
притчата
, но и повелята на своето време ожидаха новия живот, жадуваха да се съобразяват с етиката на това “Царство Божие” с реда и порядъка в него.
И ако Царството Божие бе някакво далечно и чуждо понятие, нещо ефимерно и несъществуващо, несъвместимо за земния порядък, защо Христос, тъкмо Той, а не някой друг, свали тази идея, облече я в многообразните образи на притчите, тази достъпна и ясно изразна форма, за да направи от нея непосредствена и жива реалност? Защо беше нужна на човека, ако не можеше да влезе в строежа на живота на земята - един величествен ред и хармония, проникнат от великите принципи, които само щяхме да ги гледаме, да се любуваме на тях и някак си да бъдат само като украшение? Всеки друг би направил това, но не и Христос, да не би да е, поднесъл Той на човека, нещо,което не беше проникнато от живот и не беше реално, живо свързано с живота на човека не другаде, а на земята! Великото се учеше именно в тази земя, която още хората не разбираха, че беше един от великите университети, където се преподаваше най-интересната и най-висшата наука - познаването и откриването на реалността. Царството Божие не беше приказка, не беше мечта, не беше само недостижим идеал, а беше основа, върху която на земята можеше да се изгради нов живот, живот, който даваше идея за това царство и за всичките ония велики възможности, които се криеха в човека и в условията на земята.
И ония, които разбираха не само езика на символа и
притчата
, но и повелята на своето време ожидаха новия живот, жадуваха да се съобразяват с етиката на това “Царство Божие” с реда и порядъка в него.
Бавно, но сигурно основите се слагаха - хората ожидаха великото и цялото човечество участвуваше като колективно цяло при изграждането на това “Царство". Думите имаха реален израз и смисъл и в тях беше отлята не само истината, но и надеждата. Беше ясно, че евангелското понятие, не беше само понятие, а преливаща от светлина реалност. Къде лежеше посоката, пътя към този свят, към това “Царство Божие”? Пътеводните знаци дали стояха там ясни и точни?
към текста >>
62.
6. Писани и неписани закони
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Не сме съчинили отговора предварително - ние само светкавично се върнахме назад и навлезохме в пределите на ония съдбоносни дни, когато Христос обучаваше народа чрез притчи - някак си ни подхожда тази
притча
, разлика има само в името.
Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам". Какви бяхме ние? Кои бяхме ние? Нека думите ни не прозвучат като защитна реч. Ще се опитаме да запазим стила, да не накърнява нито Учителя, нито учениците.
Не сме съчинили отговора предварително - ние само светкавично се върнахме назад и навлезохме в пределите на ония съдбоносни дни, когато Христос обучаваше народа чрез притчи - някак си ни подхожда тази
притча
, разлика има само в името.
Учителя ги нарича от кол и въже, а Христос - клосни и хроми. Те се оказаха готовите, които приеха на радо сърце поканата му и мигом се отзоваха на сватбата - знатните, поканените, елитния слой на тогавашното еврейство си намери хиляди причини и то съвсем основателни да не се явят на поканата. Може би сме същите, които тогава се отзовахме на поканата на Христа. Притчите ние помним и нека не сме от знатните. Христос не се роди в богат и знатен дом; не го повиха в меки пелени и великото събитие се случи в бедни ясли и прости и бедни хора помогнаха на майката да се роди детето и го повиха в прости пелени.
към текста >>
63.
2. “Ако имах време...
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Притчата
приличаше на тихи и безопасни води - приличаха на млечна храна с която младенците трябваше да бъдат нахранени.
Уреченият час дойде и неизвестни сили действуваха; невидимите ножици неумолими и безстрастни отрязаха платното на времето и казаха: стига, до тука беше; върнете се откъдето сте дошли. Нека да изглежда, че работата не е свършена. Христос работи три години и всичко беше сгъстено до минимум, концентрирано. Големите истини и дълбоките принципи за които хората не бяха готови грижливо бяха повити в скромната дреха на притчите. Един ден те щяха да бъдат отключени и блясъкът щеше да им открие скритите съкровища.
Притчата
приличаше на тихи и безопасни води - приличаха на млечна храна с която младенците трябваше да бъдат нахранени.
И работата бе завършена независимо от краткото време, защото, нека не забравяме, винаги за сметка на едното се дава другото. Срещу времето като величина се даваше щедро другата величина - енергията, затова бе казано: “Духът бе даден без мярка”, което значи силата бе дадена неизмеримо. На обикновения човек природата казва: пести силата, изразходвай времето. Към обикновените хора природата бе щедра на време, скържава на сила. За обикновения човек винаги има време, за необикновения то никога не стига.
към текста >>
64.
9. Добрият пастир
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Аналогията и езика на
притчата
тук е вече много ясен, образът, който Христос остави е класически, не е загубил от реалната си стойност до наши дни.
Наивниците до ден днешен могат да задават смешния въпрос: Какво иска този разбойник и защо напада? Отговорът е недвусмислен и точен, защото крадецът не е нищо друго, а вълк в сърцето си. Всичко става ясно, като имаме предвид характерните черти на вълка. Първото нещо, което вълкът обича е овцата да бъде охранена, угоена, здрава. А такива той много добре знае, че може да намери само при добрия пастир.
Аналогията и езика на
притчата
тук е вече много ясен, образът, който Христос остави е класически, не е загубил от реалната си стойност до наши дни.
Идеята е една и съща. Събитието щеше да се повтори безброй пъти. От тази напаст нямаше да бъдат спасени нито един от ония, които бяха “добри пастири”. Погледите на хищника никога нямаше да се откажат да търсят, да дебнат и да си облизват устните. Зад образа на вълка ясно изпъква образа на човек със същите интереси, със същите навици, със същите методи на действие.
към текста >>
65.
13. Ученикът и котката на Учителя
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Може да се вземе като отделен факт - страница от Неговото ежедневие, като сказание от рода на символите, накрая като
притча
.
13. УЧЕНИКЪТ И КОТКАТА НА УЧИТЕЛЯ Случаят е отбелязан бегло, скромно, между другото.
Може да се вземе като отделен факт - страница от Неговото ежедневие, като сказание от рода на символите, накрая като
притча
.
От нея би могло да се направи епично произведение, приказка например поучителна и полезна, малки и големи биха могли да се ползуват от нея. Но ето, че тъкмо отбелязахме първата дума с обичайния приказен тон, отказахме се от идеята за приказка и си казахме: рамката само ще ни пречи, нека се движим свободно и да огледаме случая от всичките страни. За нас ще бъде от значение да чуем всичко, да видим скритото в примера и да преживеем идеята, която Учителят внимателно и деликатно е скрил в образа, за да ни говори днес твърдо и сурово като острие на меч, който докосва дълбините на нашето съзнание - съзнанието на ученик. Предпочетохме коментара, предпочетохме суровата истина пред меката приказка. Животът днес промени, задълбочи нашето мислене, нещо се закали в нас, силата ни се увеличи и не се страхуваме да застанем пред огнените слова на истината.
към текста >>
Няма да бързаме с втората, която представлява и разрешението на задачата, финала на тази дълбока
притча
засягаща само ученика.
Тя казва: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно си намирах храната, изкарвах си сама прехраната. Като приех новото учение, вече не мога да я намирам. Според Твоето учение нали не бива да ям плъхове, птички също не позволяваш. Тогава, какво остава - Ти да ми даваш сирене и хляб." До тук е първата част на примера.
Няма да бързаме с втората, която представлява и разрешението на задачата, финала на тази дълбока
притча
засягаща само ученика.
Намираме, че първата част се отнася до първата фаза на човешкото съзнание, когато ученикът идва в досег с новото учение. Това учение котката харесва. Изправена пред необикновеното, чиято светлина почти я заслепява, тя усеща едновременно и богатството и красотата, които се съдържат в него. Успяла е да разбере, че се намира пред нещо изключително, изключително е и всичко, което Този Човек говори и върши. Тя е опитала любовта Му, нещо, което е най-важно за нея, рядко явление в живота на една котка, която решава да живее, както повелява новия закон, т. е.
към текста >>
66.
17. Тресчицата
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Колко пътници са минали покрай ранения човек от
притчата
за “Добрият самарянин”, ала само един се е спрял при него, само един отзвуча на неговото страдание.
Произшествието получава своята цена - образът е жив има какво да учи не само стария, но и младите, които сега пристъпват към живота. Едните и другите трябва да се научат на правил на обхода. Човек трябва да има усет и тънък слух, за да долови трептенията на една музика, която трябва да влезе във всекидневието на всеки човек. Учениците трябва да бъдат осторожни, да не подминават никого, да огледат човека не в обикновената външна проява и в неговата несъизмеримост, да вникнат във вътрешния мир и намерят вътрешните връзки, за да се изработят правилни отношения. Можеш да се спреш на човека, но можеш и да го подминеш, нищо не те задължава.
Колко пътници са минали покрай ранения човек от
притчата
за “Добрият самарянин”, ала само един се е спрял при него, само един отзвуча на неговото страдание.
Задълженията на човека не се основават в това “не съм му длъжен или какво ми е направил той”. Пострадалият от тресчицата идва при Учителя и търси помощ. Никой не си спомня в момента, какво е правил и какво не е правил този човек. Срещите не са случайни. Всеки човек сам по себе си е ценен.
към текста >>
67.
12. Двете школи
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Притчата
за “Добрият пастир” звучи ясна и топлосърдечна,
притчата
за "Скъпоценния бисер" щеше да се превърне на шпага с която човекът трябваш да воюва, за да опази душата си.
Ония, които са имали аспирация за нея и всякак са гледали да се домогнат до нейните съкровища, добре са знаели колко струват тези съкровища. Нищо по-ценно, по-красиво, по-мощно няма човек на земята, освен душата си. Човешката душа представлява съкровищница, където е заключено наследството на човека, тя представлява столица, където отсяда Великото. Да привлечеш една душа и да я направиш подвластна, това значеше да заробиш човека и да разполагаш с всичките ресурси и ги използуваш за лични цели и домогвания. Нещата по този въпрос лежаха ясни още по времето на Христа, когато само Той можеше да се противопостави с безмерната си сила и веднъж завинаги да обезсили и обезоръжи вековния враг от една страна, а от друга да подари на човека средство и светлина сам да пази душата си.
Притчата
за “Добрият пастир” звучи ясна и топлосърдечна,
притчата
за "Скъпоценния бисер" щеше да се превърне на шпага с която човекът трябваш да воюва, за да опази душата си.
Христос не само показа богатството, което човек притежаваше, но показа и начина, как то да се опази. То бе наследство от Отца, от любовта, което нямаше равно на себе си. Учителят разви темата като я задълбочи, осъвремени и я направи достояние на учениците. Той разкри на учениците красотата на душата, показа нейните съкровища и поведе го за ръка в този неръкотворен храм, където вечността бе съхранила всичката хубост, доброта и сила, които предаваха блясък на човека, превърнал се на скъп съсъд. От незапомнени времена се водеха спорове за човешката душа - още от времето на езичеството, проточило пипалата си до наши дни, когато борбата продължаваше да бъде отявлена, груба, жестока.
към текста >>
68.
11. Господар или ученик
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от
притчата
казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв.
На земята никога не е имало по-внушителен брой от кандидати за господари, както през нашето време - да владееш, да господствуваш, да заповядваш, ако ще и над един човек, над едно общество, над една партия, над един народ, над един континент, над пет континента, а ако може и над цялото космическо пространство. Огромни желания, огромни идеи на допотопни същества, останали от ерата на мамутите, на динозаврите, на големите слонове, влята и завещана в главата на представителката на нежния пол Ева, според Библейското сказание. На земята според обикновените човешки разбирания по-леко е да си господар, отколкото слуга, по-леко е да бъдеш господар, отколкото ученик. Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя. Нищо друго на земята не е свързано със смъртта, както господаруването.
Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от
притчата
казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв.
Неизброими са вариантите на тази отявлена идея, която е направила хиляди поражения във всичките слоеве на обществото и във всичките възможни форми на богатство, пари, слава, успехи и пр. Всички купно взети стигат до едно състояние на превъзходство по ум, по сила, по възможности плюс едно уверение, че всичко дължат на себе си и, че небето е “пусто и празно" и че Вселената лежи без диригент, без архитект, без господар, без Бога. Малкият, дребният човек, който едва владее в съвършенство петте сетива и не владее изкуството да продължи живота си поне за един миг, иска да стане господар, бори се за тази служба, умира безславно за нея - предпочита леката служба за която мечта Ева, предпочита да заповядва на другите вместо на себе си, предпочита обикновения живот пред ученичеството, да, също като Ева. А Великият непознат и непризнат Господар през това време с обич учи своите своенравни, упорити и невежи деца, и понеже твърде много държи за свободата казва: “Направете го господар. Нека опита собствената си философия, пуснете сина в света, нека опита рошковете на света, оставете ги да градят кумири и отливат култове, нека опитат тая философия на миналото, тази наука на настоящето, за да се върне някога пречистен на скромното, ала велико звание: “слуга и ученик”.
към текста >>
69.
21. Път и светлина - категории учители
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Той си служи направо и с езика на
притчата
.
Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си. Много са начините и пособията чрез които ученикът познава и различава Учителя си - душата никога не се лъже, вътрешния, тихия глас никога не заблуждава; вкусът на Словото, аромата на цъфтящата пролет в която Учителят пребивава, топлината и светлината на Неговата реч, чистотата, красотата, хармонията и мирът, които лъхат от Него са най-верните указания - сигнали, които живи стоят пред лицето на ученика. Пътят ученикът не може да сбърка. Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава.
Той си служи направо и с езика на
притчата
.
Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите. Опасността от тия нападатели и похитители ще е била твърде голяма, за да стигне до нас с нужната сила. Опасностите по пътя на ученика никога нямаше да изчезнат, свързани с изпитната система, те щяха да влязат в програмата на всички окултни школи. Няма по-унищожителна страст в човека от тая за слава и за власт. Тя унищожава всичко красиво и благородно в човека.
към текста >>
70.
22. Четирите зрънца - приказка задача
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Приказката се приближава до
притчата
на Христа за “Добрата земя”.
А след това разнасяне на житото - Словото по целия свят. Те не мечтаят за богатство, за хамбари, за служби, за блясък. Това са учениците. Те само работят нивите си и имат една единствена грижа - да хранят целия свят. Отношението към четирите зрънца е отношение към Словото.
Приказката се приближава до
притчата
на Христа за “Добрата земя”.
Като идея житното зърно стои най-близко до ученика: той го предпочита пред блясъка на диаманта и пред скъпата цена на златото. За ученика цена имат само живите семена, които съдържат кълн, живите идеи, които имат кълн и като се посадят дават изобилен плод.
към текста >>
71.
8. Петте разумни
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
В
притчата
е казано, че са поканени на сватба, събитие от голяма важност.
Никой не може да каже, кога ще настъпи той. Като дълбока тайна запечатана с девет печата, всички ония, ожидали Царството Божие, щяха да се спрат пред нея, за да се питат кога. Нито в една от притчите, които ревниво пазят идеята, не е казано ето тука е Царството Божие или там. Неизвестен миг, блестящ и богат по съдържание, когато душата ще бъде осенена от великото присъствие и със запален светилник ще дочака жениха, защото този час прилича на тържество, среща за която душата копнее от незапомнени времена. Поканата е отправена до всички, навреме тя е била оповестена.
В
притчата
е казано, че са поканени на сватба, събитие от голяма важност.
Характерното в това събитие е радостта. На сватбата всички отиват да се веселят; отиват облечени празнично за да участвуват в празненството. Централната личност в този иносказателен епос е женихът. Всеки иска него да види. За него са дошли всички.
към текста >>
И ето, че ние дръзваме да съпоставим казаното с езика на
притчата
с онова, което казва Учителят и казаното от Него звучи познато и близко - една страница се обръща и езика на
притчата
ни става понятен, образите оживяват, идеята осъвременена.
Всеки иска него да види. За него са дошли всички. Срещата с жениха крие нещо необикновено, магическото й въздействие е познато от древността, душата долавя с трепет, че моментът е епохален. В това събитие като в съсъд е събрано великолепието на недостижимото, сладостта на елея за който душата жадува. “Подобно е Царството Божие на сватба, подобно е на квас, подобно е на десет девици, които взеха светилниците и излязоха да посрещнат младоженеца.
И ето, че ние дръзваме да съпоставим казаното с езика на
притчата
с онова, което казва Учителят и казаното от Него звучи познато и близко - една страница се обръща и езика на
притчата
ни става понятен, образите оживяват, идеята осъвременена.
Всичко скрито в сбитата реч на Христа получава своята дълбока значимост. Светът е поляризиран, разделен е на две половини, процентите са определени - пет разумни девици и пет неразумни - поляризацията продължава до най-малката обществена единица - човекът. И той е разделен - раздвоен и в него пет разумни девици и пет неразумни живеят, действуват, разпъват човека, борят се за надмощие, налагат ту единия, ту другия порядък. Човекът винаги може да участвува в една сватба и може да преживее радостта да види младоженеца, но ето, че в тази необикновена сватба, човекът трябва да отиде с нещо, което е много важно, трябва да има светилник и в него масло, да има запалка и понеже моментът не е известен, той ще трябва през всичкото време да бъде буден, готов, защото всеки пропуснат момент може да бъде фатален. Копнежът да види жениха лежи в него като нещо огромно, нещо много важно, съдбоносно, в този момент е събран смисъла на целия му живот, на всичките му усилия, стремления, копнежи, аромата и вкуса на живота му и ако той не види жениха, все едно, че е мъртъв.
към текста >>
Всичко е вече вдигнато в друг свят,
притчата
разгръща своите потайни завеси и ни въвежда в необикновения свят, където формите са съвършено други и езикът на символите блести с ослепителна хубост.
Тук, обаче, става нещо петте неразумни девици откриват, че нямат масло, а и те са от поканените и те са се отзовали на сватбеното тържество, но те нямат масло и не могат да участвуват в празника. Тогава те се обръщат към другарките си и ги молят: Дайте ни малко от вашето масло, ще ви го върнем веднага. Колко обикновено е това явление в живота между съседи, между другари и приятели да си поискат нещо в заем в момент на нужда. Но тук всичко е необикновено, почиващо на други принципи и закони. Това масло не е обикновено и не може да се заеме; при всичкото добро желание на разумните те не могат да дадат от своето масло.
Всичко е вече вдигнато в друг свят,
притчата
разгръща своите потайни завеси и ни въвежда в необикновения свят, където формите са съвършено други и езикът на символите блести с ослепителна хубост.
Разумните отговарят: Не можем да ви дадем от нашето масло и ако ви дадем то няма да ви ползува, а на нас може и да не достигне. Ние си взехме толкова, колкото ни трябва. Идете и си купете... Но откъде и кога? Няма вече време, а маслото е необикновено, не се продава срещу пари и търговци по стъгдите не се занимават с тая търговия. Девицата не е обикновена девица в буквалния смисъл на думата.
към текста >>
72.
1.16. Учителят за България и българите. - В: Калименов, Сава. На българина. Т. 1. Ръкопис.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Според
притчата
, Христос ще излезе рано сутринта на пазаря да наеме работници и ще ги прати на лозето си.
И тъй, да престене борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява другите народи. Аз ви проповядвам за Живия Господ, за Господа на Двадесетия век, който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, ред и порядък, радост и веселие. Той носи такива блага, за които хората не са и помисляли. Ще превърне тази земя в райска градина и вие, българите, ще живеете в нея.
Според
притчата
, Христос ще излезе рано сутринта на пазаря да наеме работници и ще ги прати на лозето си.
В дадения случай, лозето на Христа е българският народ. Каквито и да сте по положение - свещеници, учители, съдии, търговци, земеделци - всички трябва да бъдете готови за работа. Този е пътят, по който българският народ може да се подигне. Помнете: няма зло за България. Българският народ ще се подигне.
към текста >>
73.
2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Загубили сме, забравили сме Божествената връзка, отклонили сме се от правия път, влезли сме в безпътицата на блудния син от
притчата
, живеем със съзнанието само за временното, което — в определен смисъл - е нереално, като бързолреходно.
Той се лишава от великите духовни блага, той се лишава от великата Любов, от великото Знание, от великия Живот... Какво му е нужно на животното - на превърналия се в животно човек? - Да яде и да пие. Да живее при най-големите възможни удобства. Да задоволи своите лични, дребнави амбиции... Властна е, могъща е, като че ли безкрайно силна е земната Цирцея! Всички хора на земята, кой повече, кой по-малко, се намират под нейната власт.
Загубили сме, забравили сме Божествената връзка, отклонили сме се от правия път, влезли сме в безпътицата на блудния син от
притчата
, живеем със съзнанието само за временното, което — в определен смисъл - е нереално, като бързолреходно.
И само от време навреме, в редки случаи, дочуваме гласа на Божественото в нас, което ни напомня - какво сме ний всъщност, откъде сме дошли, какво бъдеще ни очаква, какво ни предстои и за какво, преди всичко друго, трябва да мислим и работим, към какво трябва да се стремим... Дигни очите си нагоре! Виж небесата сини! Виж небесата звездни! Това е твоят Бащин Дом! Това е твоето истинско жилище, това е твоето истинско Отечество, о, душа човешка!
към текста >>
74.
4. Пашитни и оратни коне. 4.1. Пашитни и оратни коне
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Има онази
притча
на Христа, където казва: „Жътвата е готова, но няма ги жътварите." По времето на Учителя е същото нещо - жътвата, всичко е изорано, посято - няма ги жътварите.
Аз много плаках, много се сърдех и той не ми даде. И аз затова не станах музикант. Иначе щях да тръгна по кръчмите и щях да стана кръчмарски музикант. И провала щеше да бъде още по-пълен за мен. И така, дойде време аз да вършея гумното на музикантите.
Има онази
притча
на Христа, където казва: „Жътвата е готова, но няма ги жътварите." По времето на Учителя е същото нещо - жътвата, всичко е изорано, посято - няма ги жътварите.
Абе няма ги жътварите! Ами после, трябва някой да ожъне. Ами след това, трябва някой да овършее, ами след това, трябва някой да го събере и да го занесе на воденица. Ами вие знаете ли какво значи да вършееш, да събереш житото на куп? И тогава нямаше веялки - машини за отвяване на плявата, а се чака някъде 1-2 часа през нощта, когато така тръгне полъх, ветрец и с една дървена лопата се хвърляше нагоре на два метра, и вятъра отвяваше плявата.
към текста >>
75.
11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
" Така завършва тази
притча
. 11.2.14.
Те сами се пазят! Те са на самообслужване. А ние сме направили така, че когато дойде ред на някой дявол да дежури или техния казан, му даваме почивен ден. И дяволите са хора, и за тях трябва почивка." - „Брех, брех, какви чудеса видях в Ада! Ето този български казан е чудо на чудесата!
" Така завършва тази
притча
. 11.2.14.
Само че тази притча не е басня, а една голяма Истина! Когато през 1990 г. се развихри т.н. „Демокрация", мнозина искаха да се извадят досиетата от Държавна сигурност, за да се разобличат доносниците, клеветниците, предателите на този народ. По това време ЩАЗИ - държавната сигурност на Източна Германия ги извадиха, и ги показаха.
към текста >>
Само че тази
притча
не е басня, а една голяма Истина!
Те са на самообслужване. А ние сме направили така, че когато дойде ред на някой дявол да дежури или техния казан, му даваме почивен ден. И дяволите са хора, и за тях трябва почивка." - „Брех, брех, какви чудеса видях в Ада! Ето този български казан е чудо на чудесата! " Така завършва тази притча. 11.2.14.
Само че тази
притча
не е басня, а една голяма Истина!
Когато през 1990 г. се развихри т.н. „Демокрация", мнозина искаха да се извадят досиетата от Държавна сигурност, за да се разобличат доносниците, клеветниците, предателите на този народ. По това време ЩАЗИ - държавната сигурност на Източна Германия ги извадиха, и ги показаха. Разбра се, че на всеки пети германец, един е работил за ЩАЗИ и е бил доносчик.
към текста >>
76.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
В
притчата
за плевелите също.
То може да се разпростре до известен предел само. В живота действат закони и сили, които го неутрализират. В самия него се развиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността негов поетичен образ е Вавилонската кула.
В
притчата
за плевелите също.
Оставете ги до деня на жетвата. Човек е тъй чудно, чудесно и сложно устроен, както Космоса. И рече Христос на учениците си: „Съберете всички трохи, нищо да не се изгуби.” От трапезата на Любовта не трябва да се изгуби нищо. Най-малкото чувство, най-малкия подтик на Любовта принася плод, и никога не се губи. Моето излизане не е личен въпрос, той е въпрос на Братството.
към текста >>
77.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Спомнете си
притчата
за жестокия заемодавец.
Ние разбираме Невидимия свят чрез видимия. Трябва да се прави превод. Едно от последните правила, които Учителят даде: „Злото ограничавайте, доброто насърдчавайте! ” Видимият свят ни разкрива Невидимия свят. Един скрит закон: Който не може да прости на брата си и от него ще си издири последната стотинка, която дължи.
Спомнете си
притчата
за жестокия заемодавец.
Формула, дадена от Учителя: „Всичко мога да направя, всичко мога да постигна, когато Божият Дух ме ръководи и Божията Любов е с мен.” Великото изкуство Ученикът трябва да усвоява и развива изкуството да живее с Бога. Него той, трябва да изучава през всичките дни на живота си и да се ползва от опита на всички, които са разработвали това изкуство през всичките векове. Учителят „Ще се изберат дванадесет беседи от беседите на Учителя, принципални. Ще се преведат на много езици и ще се отпечатат. Това е нареждане на Невидимия свят за работа.” Бялото Братство Бялото Братство е не само Всемирно, то е Космично Братство.
към текста >>
78.
8. Как България ще стане Република
,
I. В кабинета на подполковника
,
ТОМ 33
Спря се сред кабинета свит както митарят в храма от
притчата
, и зачака да чуе защо го викаше началникът му.
Без да вдига глава от каталога, Христов отговори стереотипното: „Да”. Един работник от фабриката влезе в кабинета безшумно, като сянка. Той беше на около 35 години, само две години по-възрастен от подполковника, а изглеждаше като момче пред старец -спокоен, тих, кротък и благ. В първия момент, разкошната обстановка го смути и пообърка! Почувствува се неудобно и все пак нагази, макар и страхливо персийския килим.
Спря се сред кабинета свит както митарят в храма от
притчата
, и зачака да чуе защо го викаше началникът му.
Но като разбра, че е погълнат от заниманията си и не го забеляза, се съвзе. Дори се зарадва, защото му се отдаваше случай да разгледа кабинета, за който много се говореше из фабриката. Вече знаем, че бюрото беше на лявата страна. Над него беше поставен портретът на младия цар Борис III в естествена големина, облечен в парадна униформа. На отсрещната страна бе портретът на току що станалия министър-председател на България - Александър Стамболийски, също в естествена големина.
към текста >>
79.
258. Даването и вземането са два основни закона, нарушението на които е причина за всичките ни нещастия
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ти имаш само три дюли, и трите ми даваш - също както вдовицата от Евангелието, която имала само две аспри и двете дала, пуснала в съкровищницата - каза му Христов, за да го заинтересова от
притчата
, евентуално да я прочете.
-Ти си толкова беден, нямаш пари, хляб!... А пък аз имам всичко, мога да си купя каквото искам и колкото искам - говореше той и гледаше дюлите с възхищение, особено голямата! - Толкова голяма дюля, за пръв път виждам! Колко е красива! Цветът й е много приятен!
Ти имаш само три дюли, и трите ми даваш - също както вдовицата от Евангелието, която имала само две аспри и двете дала, пуснала в съкровищницата - каза му Христов, за да го заинтересова от
притчата
, евентуално да я прочете.
Да научи колко дюли има и колко дава, да го поощри да дава, и че той обича повече тези, които дават. Имаше предвид двата основни закона, които изчерпват счетоводството на природата - вземането и даването, нарушението на която е причината за всички нещастия на хората. Всеки се стреми повече да вземе и по-малко да даде, с което нарушават равновесието, баланса на живота си и от там следват всичките им нещастия. Андрей според Христов беше нарушил този баланс, затова страдаше. Трябваше сега да започне с обратния процес - даването, за да се възстанови равновесието на живота му.
към текста >>
80.
282. Поискай да ти се отворят очите, за да видиш Христа и Учителя Дънов
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- Не те питам срам ли те е, това е твоя работа, но кажи ми коя
притча
от Евангелието знаеш?
Той вече в мислите си беше отишъл при Учителя и се държеше с Него точно така, както Христов учеше Благовест. Беше си купил Библията, беше я прочел, беше изчел всичките беседи и всичките книги, за които беше споменал Благовест, и тъкмо беше почнал да пише най-великия роман в света, Христов каза: - Андрей? - Какво господин Христов? - отговори Андрей, като сега събуден от сън. - Срам ме е!
- Не те питам срам ли те е, това е твоя работа, но кажи ми коя
притча
от Евангелието знаеш?
- Притчата за вдовицата, която дала и последните си две аспри. -Добре, аз ще Ви я кажа текстуално: Евангелие от Марка, гл. 12, ст. 41: „Седна Исус срещу съкровищницата, и гледаше как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пуснаха много.
към текста >>
-
Притчата
за вдовицата, която дала и последните си две аспри.
Беше си купил Библията, беше я прочел, беше изчел всичките беседи и всичките книги, за които беше споменал Благовест, и тъкмо беше почнал да пише най-великия роман в света, Христов каза: - Андрей? - Какво господин Христов? - отговори Андрей, като сега събуден от сън. - Срам ме е! - Не те питам срам ли те е, това е твоя работа, но кажи ми коя притча от Евангелието знаеш?
-
Притчата
за вдовицата, която дала и последните си две аспри.
-Добре, аз ще Ви я кажа текстуално: Евангелие от Марка, гл. 12, ст. 41: „Седна Исус срещу съкровищницата, и гледаше как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пуснаха много. А една вдовица като дойде, пусна две лепти, сиреч два кодранта.
към текста >>
Христов не току така само случайно процитира тази
притча
за бедната вдовица!
Питам те сега, къде е формата, къде е онова пищно великолепие на най-големия мислител и пророк на света - Христос? Всичко е от просто, по-просто, но най-същественото, затова блести с Божествена красота. Дайте която искате от притчите. Знаете ли от тези притчи на Христа върху псалмите, колко от най-големите художници са работили и като ги пресъздали, станали велики? Питам, колко по-велик от всички тях е Христос?
Христов не току така само случайно процитира тази
притча
за бедната вдовица!
Той имаше идеята, към която свеждаше всичките тези разговори, тя беше за посвещението и да намерят Учителя а преди всичко това, за да бъдат здрави, трябва да се научат да дават. - Да, но в беседите и лекциите на господин Дънов, няма такива притчи! - Слепец! - извика високо Христов. Благовест се разтърси както мрамора, ударен с чука на майстора ваятел, и отхвръкнаха открехи от достойнството му!
към текста >>
81.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската
притча
, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е.
Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”. - „Светий отец беше прав, разказва по-нататък кореспондентът на „България”, и облегнат на масата си. Ние бяхме му целунали вече краката и се разтоварехме, когато негово високопреосвещенство, кардиналът префект на пропагандата и секретаря му, които влезоха след нас, му казаха, че архимандритът желае да му отправи няколко думи по български”. Пий IX тутакси поканил българский архимандрит да говори, и той уши исчел по български едно словце, което имал написано и което е било съставено по французки от Боре, а преведено на Български от едното из Българете-членове на депутацията. В словцето се казва, че съединените Българе се връщат във Вярата на бащите и дедите си, че Българский народ, до като бил покорен и верен на ръководенето на бащата на голямата християнска фамилия, законний наследник на Св.
Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската
притча
, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е.
„с нечистото учение на Фотиевата схизма”. Най-после като гинел от бедност и глад, той си напомнил светий отец, който го е родил за животът на христиенството. В това припомнене той си казал, в лицето на съединените Българете: да идем да го намерим, като припознаем, че сме съгрешили на небето и пред него. „Тъй светейший отче - казвал при свършване словцето си старецът Йосиф - ние с връщаме под стрехата си, одързостени от вашето призование, което не е само призованието на прошката, но още гласът на любовта и на нежността. Ние сме слаби тълкователи на всичките наши братия Българете, съединени с нас в същото исповедание на католическата вяра.
към текста >>
НАГОРЕ