Търсене в текстове за 'Призма'

Защото, ако прекараме един слънчев лъч през тристенна призма, то ще получим нещо изненадващо.
Те не са нищо друго освен силови ядра идващи от всички образувания на небесната сфера и най-много за нас, за нашата Земя от Слънцето. Затова именно, че идват от различни небесни образувания, те са различни по вид и качества. Слънчевите лъчи и те не са нищо друго освен елементарни частици - силови ядра, които учените нарекоха „фотони". Оказа се обаче, че слънчевият лъч не е хомогенен, не е еднороден. Той е една сложна система от седем различни по вид и качества силови ядра. Защото, ако прекараме един слънчев лъч през тристенна призма, то ще получим нещо изненадващо. Вместо един лъч ще имаме да излезнат седем лъча от призмата, със следните багри: Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Гълъбов, Син и Виолетов. Ако сега прекараме кой и да е от тези седем лъча отново през призма, то той излиза пак само същият, един със същият цвят. Повече разпадане нямаме. Следователно всеки един от тези седем лъча е вече прост, хомогенен - еднороден. Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли.
към текста >>

Вместо един лъч ще имаме да излезнат седем лъча от призмата, със следните багри: Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Гълъбов, Син и Виолетов.
Затова именно, че идват от различни небесни образувания, те са различни по вид и качества. Слънчевите лъчи и те не са нищо друго освен елементарни частици - силови ядра, които учените нарекоха „фотони". Оказа се обаче, че слънчевият лъч не е хомогенен, не е еднороден. Той е една сложна система от седем различни по вид и качества силови ядра. Защото, ако прекараме един слънчев лъч през тристенна призма, то ще получим нещо изненадващо. Вместо един лъч ще имаме да излезнат седем лъча от призмата, със следните багри: Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Гълъбов, Син и Виолетов. Ако сега прекараме кой и да е от тези седем лъча отново през призма, то той излиза пак само същият, един със същият цвят. Повече разпадане нямаме. Следователно всеки един от тези седем лъча е вече прост, хомогенен - еднороден. Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли. Червеният се отклонява на най-малък ъгъл, като последователно ъглите при другите цветове се увеличават и при виолетовият той е най-голям.
към текста >>

Ако сега прекараме кой и да е от тези седем лъча отново през призма, то той излиза пак само същият, един със същият цвят.
Слънчевите лъчи и те не са нищо друго освен елементарни частици - силови ядра, които учените нарекоха „фотони". Оказа се обаче, че слънчевият лъч не е хомогенен, не е еднороден. Той е една сложна система от седем различни по вид и качества силови ядра. Защото, ако прекараме един слънчев лъч през тристенна призма, то ще получим нещо изненадващо. Вместо един лъч ще имаме да излезнат седем лъча от призмата, със следните багри: Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Гълъбов, Син и Виолетов. Ако сега прекараме кой и да е от тези седем лъча отново през призма, то той излиза пак само същият, един със същият цвят. Повече разпадане нямаме. Следователно всеки един от тези седем лъча е вече прост, хомогенен - еднороден. Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли. Червеният се отклонява на най-малък ъгъл, като последователно ъглите при другите цветове се увеличават и при виолетовият той е най-голям. Защо това е така?
към текста >>

Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли.
Защото, ако прекараме един слънчев лъч през тристенна призма, то ще получим нещо изненадващо. Вместо един лъч ще имаме да излезнат седем лъча от призмата, със следните багри: Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Гълъбов, Син и Виолетов. Ако сега прекараме кой и да е от тези седем лъча отново през призма, то той излиза пак само същият, един със същият цвят. Повече разпадане нямаме. Следователно всеки един от тези седем лъча е вече прост, хомогенен - еднороден. Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли. Червеният се отклонява на най-малък ъгъл, като последователно ъглите при другите цветове се увеличават и при виолетовият той е най-голям. Защо това е така? От механиката е известно, че силата, която носи едно тяло и движение зависи преди всичко от скоростта, с която то се движи, защото тя се взема във втора степен. Оттук всички седем типа силови зърна даващи седемтях цвята в слънчевият лъч се движат с различна скорост. Защото като се ударят те в молекулите на стъклото е призмата, те според скоростта си се ударват с различна сила и оттам ще се отклонят и на различни ъгли.
към текста >>

Защото като се ударят те в молекулите на стъклото е призмата, те според скоростта си се ударват с различна сила и оттам ще се отклонят и на различни ъгли.
Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли. Червеният се отклонява на най-малък ъгъл, като последователно ъглите при другите цветове се увеличават и при виолетовият той е най-голям. Защо това е така? От механиката е известно, че силата, която носи едно тяло и движение зависи преди всичко от скоростта, с която то се движи, защото тя се взема във втора степен. Оттук всички седем типа силови зърна даващи седемтях цвята в слънчевият лъч се движат с различна скорост. Защото като се ударят те в молекулите на стъклото е призмата, те според скоростта си се ударват с различна сила и оттам ще се отклонят и на различни ъгли. Най-малък е ъгъла при червеният, а най-голям при виолетовият, което ще рече, че червеният фотон се движи с най-малка скорост, от тях се носи най-малка сила, а при виолетовият най-голяма скорост и най-голяма сила. Според Саабей и древните мъдреци „Скоростта и силата" са елементи на съвършенството. Колкото по-голяма скорост имаме, толкова по-голяма сила имаме, толкова това е израз на по-голямо съвършенство. Тези седем типа фотони са продукт на седем висши разумни иерархии. Всяка една от тях със своите силови течения упражняват въздействие, както върху планетите от Слънчевото семейство, така и върху живота на тях.
към текста >>

10. 2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА

Николай Дойнов

Ако направим и пуснем един лъч през една призма, известно е получава се образа на дъгата от 7 цвята.
Това са частиците, фотоните на истинската светлина, за която Учителя говори. В.К. Сега ти развиваш тезата и теорията за истинската Виделина. Кое ти даде повод да пишеш за това нещо? Н.Д. За светлината ли? В.К. Да, за истинската Виделина на живота. Н.Д. Ако направим и пуснем един лъч през една призма, известно е получава се образа на дъгата от 7 цвята. Ако внимателно разгледаме, ние ще видим, че тези седем цвята, които има в призмата, в спектъра на слънцето, червеният се отклонява в по- малък ъгъл, другият жълтият, оранжевият и т.н. най-голям ъгъл на отклонение имат виолетовите. Между тези има и тъмни частици, тъмни резки в спектъра на слънцето. Тези тъмни резки, според мен не са това, което учените разправят, че било погълнато някакво от газовете на атмосферата лъчи на слънцето, а са така наречените „неутрино", това са частици, които абсолютно никаква преграда не може да ги спре. Самият спектър не е нищо друго освен удрянето на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото.
към текста >>

Ако внимателно разгледаме, ние ще видим, че тези седем цвята, които има в призмата, в спектъра на слънцето, червеният се отклонява в по- малък ъгъл, другият жълтият, оранжевият и т.н.
Сега ти развиваш тезата и теорията за истинската Виделина. Кое ти даде повод да пишеш за това нещо? Н.Д. За светлината ли? В.К. Да, за истинската Виделина на живота. Н.Д. Ако направим и пуснем един лъч през една призма, известно е получава се образа на дъгата от 7 цвята. Ако внимателно разгледаме, ние ще видим, че тези седем цвята, които има в призмата, в спектъра на слънцето, червеният се отклонява в по- малък ъгъл, другият жълтият, оранжевият и т.н. най-голям ъгъл на отклонение имат виолетовите. Между тези има и тъмни частици, тъмни резки в спектъра на слънцето. Тези тъмни резки, според мен не са това, което учените разправят, че било погълнато някакво от газовете на атмосферата лъчи на слънцето, а са така наречените „неутрино", това са частици, които абсолютно никаква преграда не може да ги спре. Самият спектър не е нищо друго освен удрянето на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото. Те се удрят и се отклоняват, според туй под каква скорост те вървят и каква енергия носят.
към текста >>

11. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него.
Следователно, най-умните или най-мъдрите са ония, у които е пробудено божественото съзнание, които ясно схващат смисъла и задачите на битието и владеят ония сили и способности, с които може да се насочва развоя и напредъка на народа в пътя на социалната правда, на неизблемата истина и на всеобемната любов. Те са разбира се, и най-добрите. Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действува, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителната причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел, Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос, „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи". Житейските блага на земята са разултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от Освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и затуй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили начело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в техната ширина и дълбочина, да е изучавал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се съобразявал искрено, и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява.
към текста >>

12. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността.
Из „ Трепети на една душа " Но има ли извор, има и желаещи да го посетят - едни с ведри и открити чела, а други - с критика, песимизъм и отрицание. Борбата за надмощие на доброто и злото в душата на човека намира изява в неговите постъпки и отражение в неговото лице. В светлината на Слънцето всичко се изявява, всичко се проявява. Животът предлага на Толев участие не само в литературата, но и в политиката на страната. Практикуващ адвокат, той е един от държавните обвинители против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922). И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността. Прилагането на разпространяваните от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр. 197; том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477-480). Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926).
към текста >>

13. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им.
За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч. Той е ясновидец и певец на красотата, но той същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята.
към текста >>

Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух.
Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр. 155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа. но тая мисъл ясно се прозира в целото му съчинение.
към текста >>

14. VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ

ТОМ 16

Отначало ще получите цветовете чрез призмата.
Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо вие ще опитате тези неща, тъй че, като забогатеете, тогава дайте на всички. Но преди да сте потекли като една чешма, чакайте. Ще ви дам едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призмата. Ще вземете червения, за да си го припомните. След това ще махнете призмата и мислено ще си представите, че се обливате с този цвят. Като че ли един душ от червена светлина ви облива отгоре. Това ще правите в понеделник три пъти: сутрин, обед и вечер. След това същото - във вторник, с портокаления цвят, в сряда - с жълтия и т. н.
към текста >>

След това ще махнете призмата и мислено ще си представите, че се обливате с този цвят.
Най-първо вие ще опитате тези неща, тъй че, като забогатеете, тогава дайте на всички. Но преди да сте потекли като една чешма, чакайте. Ще ви дам едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призмата. Ще вземете червения, за да си го припомните. След това ще махнете призмата и мислено ще си представите, че се обливате с този цвят. Като че ли един душ от червена светлина ви облива отгоре. Това ще правите в понеделник три пъти: сутрин, обед и вечер. След това същото - във вторник, с портокаления цвят, в сряда - с жълтия и т. н. до виолетовия. Когато правите тези упражнения, да сте в приятно разположение, настроение.
към текста >>

15. IV. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

ТОМ 16

Те са обединени в едно, в един спектър на Светлината, която ние виждаме, но само ако лъчът премине през една призма, то там той се разлага на 7-те си цвята.
7 - 10). 13. Святият Дух се носи на крилете на портокалово-оранжевият цвят на Дъгата небесна, в спектъра на Слънчевите лъчи. Святият Дух, като част от седемте Божии Духове и седемте Божии звезди, и като част от Небесната дъга, която опасва Божият престол. Святият Дух е като част на седемте лъча на Отца на Светлините. Те са светлите лъчи, те са белите лъчи, които през деня под въздействието на Слънцето ние виждаме. Те са обединени в едно, в един спектър на Светлината, която ние виждаме, но само ако лъчът премине през една призма, то там той се разлага на 7-те си цвята. Това обединение се извършва от Духът Христов, който обединява Небето и Земята. Затова е казано така за Христовия Дух: „Христос е сияние на Неговата Слава и образ на Неговото същество и държи всичко със Силата на Своето Слово". (Поел. Евр. гл. 1, ст. 3). Чия Слава?
към текста >>

16. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Любовта изявява най-първо Бога, после - себе си и... От нас зависи да поставим призмата за светлината, да премине.
Тази война правим заради хората, а ако бяхме я направили каквото Господ изисква, каква разлика щеше да има! Хубавите работи, които идват у нас, например някой ден си весел, това се дължи на същества, които прилагат. Най-лесното нещо, ние не знаем да го направим. Няма по-лесно от любовта. И мухите го правят. Любовта изявява най-първо Бога, после - себе си и... От нас зависи да поставим призмата за светлината, да премине. Тази призма е нашият ум. За най-лесните работи ви говоря, които и цветята ги знаят. Цветята са изложбата на ангелите. Минавай покрай тях с почитание! Вие нямате никакво чувство.
към текста >>

Тази призма е нашият ум.
Хубавите работи, които идват у нас, например някой ден си весел, това се дължи на същества, които прилагат. Най-лесното нещо, ние не знаем да го направим. Няма по-лесно от любовта. И мухите го правят. Любовта изявява най-първо Бога, после - себе си и... От нас зависи да поставим призмата за светлината, да премине. Тази призма е нашият ум. За най-лесните работи ви говоря, които и цветята ги знаят. Цветята са изложбата на ангелите. Минавай покрай тях с почитание! Вие нямате никакво чувство. Воловете са връзка между архангелите и Бога.
към текста >>

17. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социалните явления.
Противоречието между конкретното човешко съществуване и глобалните държ.-полит. решения и действия, в които човешкият живот се обезценява, присъства в различни аспекти в цялото творчество на Г. Вниманието му е насочено предимно към селото, в чиито устойчиви форми на живот настъпват драм. промени. Тази тема, нова и актуална, привличаща интереса на бълг. писатели от 90-те г., намира характерни решения в прозата му. Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социалните явления. Рушенето на устойчивата до този момент ценностна система на патриархалния човек, на установените форми на взаимоотношения се разглежда като пагубно явление. Концентрирана проява на деморализацията на обществото Г. вижда в полит. борби. Тревожат го безотговорността и безогледната алчност на управляващите. Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр.
към текста >>

18. 65. Любомир Лулчев

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Над масата висеше едра тристенна призма, която ловеше слънчев лъч и го разлагаше в хубав пъстьр спектър.
Лулчев дал пари на недоразвития хондродистроф, човек-джудже Антон да купи на Изгрева място. - Не искам да се разправям с крепостни актове и с частна собственост - уверил го Лулчев. На това място, всичко от около триста метра, Лулчев си построил дървена къщичка с две стаички, изба и антре, гдето заживя заедно с Невена [Неделчева]. Къщичката, боядисана хубаво с бяла блажна боя, беше една от най-хубавите на Изгрева. Там, при грамади от книги, често разхвърляни безредно на масата и етажерката, живееше и работеше Лулчев, приемаше многобройните си посетители. Над масата висеше едра тристенна призма, която ловеше слънчев лъч и го разлагаше в хубав пъстьр спектър. Върху походното легло беше застлано меко вълнено одеало. Така стана, че същият Лулчев, който посредничеше на много хора да си купят места на Изгрева, един прекрасен ден беше поканен от съдебните власти да напусне къщичката си, поради претенциите на Антона: мястото превзема къщата! Така Лулчев, който беше носил на гърба си при някои екскурзии този човек, бива изхвърлен от собствената си къща и бива прибран в къщичката на Невена Неделчева, някъде долу, при окопите - място, което се смяташе за най-долно на Изгрева. Лулчев се занимаваше с графология, хиромантия, опитваше се да гадае бъдещето, като правеше смели перспективни разбори на съдбите на своите посетители: - Ти си бил някога цар! Тя е била при тебе придворна дама.
към текста >>

19. 18. Чужденката

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Една мечта го ласкаеше далеч на юг, в братска страна, гдето слънцето по-силно грее на лазурен кръгозор, гдето един бистър ум пречупва през кристална призма ежедневните житейски тревоги и ги превръща в бисери на мъдрост, гдето един голям човешки дух чувства и живее Духа на Вселената и чъртае с широка ръка величието на самия живот.
Малцина знаят като нея добре значението на тихото чудо, което цъфне тук, в България, на Рила, край Седемте езера. - Беше време, когато виждах пред себе си човека, един случаен представител на Учението на Учителя. Виждах и хубавото, и лошото, което имаше в него, и което можеше да има всеки човек. А сърцето ми трепкаше. То предугаждаше зад неговата оригинална фигура, зад неговата неправилна реч онова, което отдавна беше бленувано. Една мечта го ласкаеше далеч на юг, в братска страна, гдето слънцето по-силно грее на лазурен кръгозор, гдето един бистър ум пречупва през кристална призма ежедневните житейски тревоги и ги превръща в бисери на мъдрост, гдето един голям човешки дух чувства и живее Духа на Вселената и чъртае с широка ръка величието на самия живот. - Аз не съм си правила илюзии в нищо, когато идвах насам: знаех, че идвам насам в страна, облагодетелствувана от природата, онеправдана от историята. Палмови вейки не съм искала и не съм ги очаквала. Не си правя илюзии и по отношение на самото Учение: то е светлина върху живота на човека. Криво ли е, че животът на всеки човек има повече горчивини, отколкото радости, и повече поуки, отколкото щастие? - Наистина, тук ние не научихме теорията на окултизма: ние идваме вече подготвени.
към текста >>

20. 6. Една утрин при Бялото Братство. Утринните гимнастики в лагера на „дъновистите. Едно реабилитирано българско религиозно движение

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Какво осветление трябва да му се даде, когато се гледа през призмата на марксизма-ленинизма в ерата на строящия се социализъм?
Много се приказва: какво е, собствено, учението на Дънов? Какви са неговите основи? Християнство, будизъм, теософия, индуизъм, антропософия? Дали е някаква „нова религия" извън съществуващите и познати засега религии и секти? Или е нещо, извлечено от всичко досега познато и преработено от будното чутие на един гениален българин? Какво осветление трябва да му се даде, когато се гледа през призмата на марксизма-ленинизма в ерата на строящия се социализъм? Как да се приемат спорните с установената положителна наука на диалектическия материализъм места от учението на Петър Дънов? Дали не ще трябва да се оценят по достойнство някои от проявите на неговото „общество", като: несъмнената полза за здравето на човека от сутринната гимнастика всред гората или на полето, благотворното влияние върху психиката на музиката и песните с жизнерадостно съдържание, на екскурзиите, на общите зеленчукови градини и трапезарии? Да се използуват в по-широк народен мащаб, доколкото съдържат в себе си нещо наистина градивно. Ето колко много въпроси възникнаха в нас, когато напускахме едно от най-оригиналните кътчета на София и на страната ни - „Изгрева" на „Бялото Братство". - Не забравяйте да пишете, че през време на конференцията на представителите на 63 групи от страната ни през тая година в Айтос се направи декларация, че всички събрания на групите стават напълно свободно - ни напомняше изпращачът „брат".
към текста >>

21. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

На науката, религията, историята, икономиката и природните закони Учителят Дънов гледа през призмата на голям учен, философ и мъдрец, с широк поглед на необхватен хуманист, с широка известност у нас и в целия свят, подобно на многото мирови Учители до днес.
В тома „Живият Господ", на стр. 60, Учителят казва: „Казват за нас, че сме мистици. Ние не сме духовни фразеолози, а хора на реалните истини и опита с приложение, според законите на Природата." Така Учителят Дънов в своето Слово за живота изрази истината като една реалност от принципи в Природата, които са есенцията на понятието Бог. Познаването на тия принципи или закони на Любовта, Мъдростта, Истината, приложени на практика, ще създадат условия за социален живот на човечеството. С тая духовна светлина Учителят Дънов се изяви пред българския народ, който той намира, че е носител на наследствени качества и данни от минали епохи на висок революционен хуманизъм у нас на Златния век на средновековна България - цар Симеон, Кирил и Методи, богомили, патриарх Евтими и др. На науката, религията, историята, икономиката и природните закони Учителят Дънов гледа през призмата на голям учен, философ и мъдрец, с широк поглед на необхватен хуманист, с широка известност у нас и в целия свят, подобно на многото мирови Учители до днес. Затова нашите професори от БАН са преценили Учителя Петър Дънов правилно, като през 1973 г. по случай международния конгрес по философия във Варна, в издадената от БАН книга „Кратка история на българската философска мисъл" на стр. 432 пишат за дъновизма: „Едно своеобразно българско, философско богословско учение с опит да съчетае спиритизма с данните на медицината и най-новите открития на науката. Като проява на Божествената разумност и Любов, човекът не е нещо противоположно на Природата, а частичка от нея. В своята етика дъновизмът призовава към чисти нравствени отношения, към природосъобразен, комунален живот (приложение)." Всички последователи на Учението са вегетарианци, както първите християни и богомилите у нас.
към текста >>

22. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство - съдържание

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Духовната призма - бр.
1934 г.. 13. Новата основа на медицината - бр. 100,7.Х.1934 г. 14. Макрокосмични песни - бр. 144, 22.XII.1935 г. 15. Духовната призма - бр. 150, 9.11.1936 г. 16. Кристализация на идеите - бр. 176, 2.1.1937 г. 17. Колективно съзнание - бр. 272,15.11.1941 г.
към текста >>

23. 15. Духовната призма

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

15. Духовната призма (в.
15. Духовната призма (в. „Братство", бр. 150, 9.II.1936 г., с. 1, 3) През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма Изведнъж става едно малко чудо.
към текста >>

На пътя му поставям тристенна призма Изведнъж става едно малко чудо.
15. Духовната призма (в. „Братство", бр. 150, 9.II.1936 г., с. 1, 3) През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода: червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба.
към текста >>

Но лошото е там, че всеки си има своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените отвън впечатления.
Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите - по-доволни. Обстановката е за всички една и съща - би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си има своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените отвън впечатления. Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно. Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползува с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл. Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама. „Толкова ме зачитат те мене! " - си казва обиден той и му е страшно мъчно.
към текста >>

И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч - условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, която възприема външните въздействия, да очисти своето духовно око.
Пети съвсем не е и дарен. Той се радва, че приятелят му взема добра и даровита домакиня, че народът е весел, че времето се случило хубаво, че родителите и на двете страни са доволни, че всички се чувствуват щастливи. Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупва- телни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти - подсвирват и отминават с усмивка. Ето тая елементарна истина трябва да се разбере. И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч - условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, която възприема външните въздействия, да очисти своето духовно око. Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест.
към текста >>

Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест.
Той се радва, че приятелят му взема добра и даровита домакиня, че народът е весел, че времето се случило хубаво, че родителите и на двете страни са доволни, че всички се чувствуват щастливи. Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупва- телни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти - подсвирват и отминават с усмивка. Ето тая елементарна истина трябва да се разбере. И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч - условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, която възприема външните въздействия, да очисти своето духовно око. Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест.
към текста >>

24. 1. Сказките на Софрони Ников

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Който има отворени очи, будна мисъл, лесно-иде да се убеди, че индийската мъдрост, пречупена чрез призмата на теософията, съвсем не подценява, нито замества евангелието.
Ников ни хареса, като каза, че той е „ученик" и следователно не се чувствува достатъчно авторитетен по тоя въпрос за прераждането. Мнозина от тия, които прочетат набързо някои теософски книжки, и като например „Ясновидството" от Ледбитер или „Какво има на оня свят" от същия, или някои книжки от индийски автори (Рамачарака), почне да им се струва, че отведнъж са достигнали кой знае каква дълбочина. Те почнат да приказват нагоре-надолу за „прераждане", „астрапен свят", „ментапен свят" и прочее работи, запомнени само, без да са свързани с някаква тяхна непосредствена опитност. По тоя начин се пораждат излишни спорове, често стигащи до озлобление, без да се знае защо. Според нас теософията е само за високоинтелигентни хора. Който има отворени очи, будна мисъл, лесно-иде да се убеди, че индийската мъдрост, пречупена чрез призмата на теософията, съвсем не подценява, нито замества евангелието. Не сме чели досега по-дълбока книга от Евангелието. Но теософията само хвърля мост между обезверените, материалисти, забравили и отрекли всичко духовно, съвременните лъжехристияни и него. Теософията само може да ти даде кирка и лопата, за да копаеш безценните камъни на Евангелието. Изваждат се цитати от Евангелието, доказва се прераждането, спори се, па току: този - враг на църквата, оня - обскурант. Това ние бихме нарекли игра на чилик.
към текста >>

25. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

Тъй както бялата светлина, пречупена през призмата, се разлага на 7 цвята, които не са нищо друго освен 7 лъча на Словото, което в своето проявление се диференцира в 7 направления.
Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на Слънцето до мястото, където виждаме да се намира Сатурн, Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили - една центробежна, която действува от Слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действуваща от Безграничния космос. Там, където се срещат и уравновесяваттези две сили, ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна. Същата дуалистична космогония поддържа и английския учен Сър Джейм Джинс. Всяка планета от друга страна представя специфична среда, която е в зависимост от степента на развитието на съществата, които живеят на нея и отразяват и преработват импулса на Слънцето. Тъй както бялата светлина, пречупена през призмата, се разлага на 7 цвята, които не са нищо друго освен 7 лъча на Словото, което в своето проявление се диференцира в 7 направления. За да разберем по-добре планетните влияния, трябва да знаем, че освен бялата слънчева светлина и цветния спектър, имаме и черна светлина с тъй наречения тъмен спектър, които се проявяват чрез невидими за нас небесни тела. Тези фактори не са взети в съображение от съвременната астрология. И това, което наричаме злокобни съчетания, са такива разположения на видимите светила, които дават възможност на черната светлина да се прояви. Тъй че, освен влиянието на положителните сили, имаме влияние и на отрицателните сили. Но освен тъй наречените тъмни слънца, които указват мощно влияние на световните явления и чрез нашето Слънце и планети се проявява черната светлина при известни съчетания.
към текста >>

26. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата.
Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос.
към текста >>

27. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

ТОМ 19

Този мистичен огън се е разгорял нашироко, пречупвайки се през призмата на културния уровен на съответните географски области.
Това е било едно силно духовно огнище в този период на упадък на езическите мистерии и на разлагане на Римската империя. Стр. 46/943 Ние се спираме върху този духовен орден, за да изтъкнем, че мистичните движения не са нищо откъснато, а се явяват като характерен елемент в един непреривен исторически процес. Есейте са разполагали с голяма книжнина и са притежавали широки практически знания за природата, които знания те са пазили ревниво. Интересното е, че този орден с появата на Исуса от Назарет исторически изчезва, сливайки се с колосалния мистичен устрем на християнството и претапяйки се с него. В този мистичен период се създават първите християнски общини; апостолите, като апологети на християнската мистика, на мистичния огън на християнството, развиват усилена дейност. Този мистичен огън се е разгорял нашироко, пречупвайки се през призмата на културния уровен на съответните географски области. През второто столетие_на Християнската ера се появява философското течение на гностиците. Това течение, като компилация от философските схващания на стария свят, се е стремило да даде една космогония. След това на сцената излиза нова сила - черквата. Съборите, които имат място през мистичния деканат, учредяват догмата, канона на деспотичната Йерархия. Мистичната вълна постепенно изгубва своята първична чистота и религиозния фанатизъм отравя общата духовно- културна атмосфера.
към текста >>

28. 1925 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите, дали в тия цветове на спектъра се явява някакъв съзнателен живот или не.
Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае. По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае, има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин. Например, ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи, има разлика между разпространението на слънчевите льчи, които излизат от едно неразумно и една разумно същество - законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите, дали в тия цветове на спектъра се явява някакъв съзнателен живот или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява, или стеснява? Най-пьрво ще заключите, че някаква физическа причина участвува в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие След това трябва да разберете, дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка - а в двата края избледнява. Какво заключение може да извадите от това? ” „По спектъра ние можем да познаем, отде иде светлината - от разумни, или от неразумни същества.
към текста >>

29. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

Старото, по силата на инерцията дори, не може да възприеме новото, защото миналото, минало в навици, душевен живот и схващания ще е тая призма, през която ще се пречупи и всеки нов лъч, за да даде... пак стария образ, усвоен от години.
Могат ли тези нови пътища да бъдат същите, по които е вървяло старото? - Очевидно - не, защото би имало и същите резултати: ако на края на един мост има пропаст, няма нужда да минаваме излишен път, за да се съборим повторно в нея. Новият път би ли се харесал на старите? - Разбира се, не. Стари мехове се разрушават от ново вино. Старото, по силата на инерцията дори, не може да възприеме новото, защото миналото, минало в навици, душевен живот и схващания ще е тая призма, през която ще се пречупи и всеки нов лъч, за да даде... пак стария образ, усвоен от години. Тук въпросът не е за вечно съществуващия Лъч, винаги единен и еднакъв, а за разнообразните по форма, цвят и състав призми-мирогледи, перспективи, или по-право степени на съзнание, през които Той ще минава. Могат ли новаторите да бъдат добри за старите? - От само себе си се разбира, че на тоя въпрос положителен отговор е невъзможен. Те са неразривно свързани със старото, то е продукт на тяхната мисъл и живот, това е техният свят - и разрушаването му е и тяхна собствена смърт; когато за новаторите новият свят ще е условие за живота им. Във френската революция аристокрацията крещеше, че загива Франция.
към текста >>

30. _ 2. ГДЕ СМЕ ДНЕС (бр. 1, 19.І.1924 г)

ТОМ 21

Несъмнено, далечните вълни, които се раздават от известни силови идейни центрове, преминават през призмата на националните морални качества и обществени икономически условия - но все пак не могат в никои случаи да замрат без отзвук.
1) България преживя напоследък големи сътресения в своя политически и обществен живот. За някои те бяха изненада, други ги очакваха като естествена последица от ред причини, които бяха турени в движение. Те не са прекратили своето действие и понастоящем, ето защо и всичките усилия да се стабилизира положението в обществения живот са безсилни. И това не е само в нас - чудно би било именно, ако би ставало само в нас. Ний сме частица от голямото Европейско семейство и, без да щем, вземаме участие във всичките перипетии на неговия живот. Несъмнено, далечните вълни, които се раздават от известни силови идейни центрове, преминават през призмата на националните морални качества и обществени икономически условия - но все пак не могат в никои случаи да замрат без отзвук. Първопричините на тия движения са от морален и икономически произход. Преди всичко, движението става в обществения морален живот на европейците. Те имаха един морал за себе си, за децата си, със съдиите, с разните правопроявления на гражданите и пр., а в своя политически живот бяха провъзгласили принципа, че силата е право. В частния живот говореха за християнство, обич, себепожертвувание, а същевременно обучаваха войници, правеха топове, отваряха войни. Отваряха болници с церове и хирурзи - а правеха същевременно снаряди, за да убиват на 120 км, пръскаха задушливи газове или с подводници избиваха стотици наведнъж.
към текста >>

31. 66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

За тия, които виждат нещата през призмата на случайностите - това е тоже случайност; но за тия, които разбират, народът ни днес е на един съдбоносен кръстопът; преживяват се борби, причините на които се крият в една расова омраза, по-силна от ограничения разум на нашите национални водачи в дадения момент.
Това, за което националната душа е била гладна - това е и търсила. Българите - хората на насилието и оръжието - власт, картечници, сгазвание на собствения си уж народ, властта на всяка цена! Славяните - хората на стадата и земята - са възприели ученията за народовластие, за висша правда, за свобода на всички народи, за братството между всички хора, чийто труд храни света. Тия две групи, рязко очертани в своите върхове, се сливат в подножията си - четиринадесеттях столетия, които са легнали помежду им от първите сблъсквания досега, са поомекотили и разнебитили по-нежните души и от двата лагера. Но все пак кръвта на вода не става никога - и след толкова векове потомците и на едните, и другите стоят изправени едни срещу други, като да не са минали толкова години; като да не са живели и страдали заедно в толкова нещастия; като да се срещат пръв път - и то като врагове! За тия, които виждат нещата през призмата на случайностите - това е тоже случайност; но за тия, които разбират, народът ни днес е на един съдбоносен кръстопът; преживяват се борби, причините на които се крият в една расова омраза, по-силна от ограничения разум на нашите национални водачи в дадения момент. Що трябва да се прави? Ако бяхме християни не по име само, а истински тачехме думите на Спасителя - бих спомнил заповедта Му: „Любете враговете си! ” Днес обаче Христос е далеч от сърцата на повечето от съвременните хора - те са глухи за Неговите заповеди, забравили са Неговите слова - нещо повече даже - те дори не си спомнят, че са человеци, че имат елементарен дълг, дълг един към друг, да обуздаят инстинктите си; да търпят чуждите мнения, да почитат хорския живот, защото всяка проляна кръв вика за отмъщение пред Бога. Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.
към текста >>

32. II. Правила от Учителя за Паневритмията

ТОМ 22

Създадоха се много курсове и всеки ръководител пречупи нещата през собствената си призма, без дори да е виждал как се е играла Паневритмията по време на Учителя.
Съществото Асавита идва, тя написва текста на Паневритмията и го занася на Учителя. Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията. След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията. Намериха се умници, които пожелаха да коригират Божественото - това бе г-н Гриша Кьосев, който написа нов текст под музиката на Паневритмията, който не се пее изобщо в Братството. Подобни умници имаме и в движенията, които изменят много неща с широка ръка, и ние не можем да познаем някои упражнения, дадени от Учителя, дали са същите. Създадоха се много курсове и всеки ръководител пречупи нещата през собствената си призма, без дори да е виждал как се е играла Паневритмията по време на Учителя. Вместо да проявяваме самоинициативи и постоянно да грешим, да попитаме вътрешно Учителя за всеки щекотлив въпрос и той най-добре ще ни обясни всички трудни за нас положения. Ние мислим, че с нашите малки глави можем да разрешим великите въпроси на битието. Не може човек с физически усилия да придобие духовни добродетели. За това се иска помощ отгоре - от невидимия свят. Понеже досега въпросите за Паневритмията се разрешават все по човешки, без да се допитваме до мнението на Учителя, се явяват някои противоречия и грешки.
към текста >>

33. 4. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - НЕЗАКОНОРОДЕНИТЕ ДЕЦА НА АРИСТОКРАТИТЕ И ЦАРЕТЕ

ТОМ 22

На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма.
Така те са дошли до интересни научни изводи. Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат."
към текста >>

34. 269. Има много същества, които дебнат да спънат човека и да забавят неговото развитие

Весела Несторова

ТОМ 24

На Любовта сянката е като цвят от призма - не боядисва, не прави петно, а другите бои правят петно.
"Човек трябва да се пази. Има много същества, които дебнат да го спънат и забавят развитието му. Човек е трояк, Божествен човек, в духовния свят и физическия човек. Физическият човек трябва да е слуга, да изпълнява повелите на Божествения и духовния човек, с тях да е в съгласие. В България вибрациите, средата е груба. На Любовта сянката е като цвят от призма - не боядисва, не прави петно, а другите бои правят петно. Човек да не оставя Любовта си на земята, защото после все слиза да я търси. Нищо да не го свързва със земята. Отдалечи материалните работи от очите си и ще виждаш ясно всичко. Много близо ги държиш. Бъди винаги на фокус.
към текста >>

35. ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Всичко чудно се пречупи през моята призма и сякаш на един дъх се изля.
Макар и през зъби, чух думата „комунистка” отправена към мене. Ако била знаела... Скована съм от нов ужас. Не зная какво да правя. Стоя в стаята си и всичко ме притиска. Всред ридание и молитва, взимам перото и пиша „Мария Магдалина”, точно прочетох същата от Паул Хайзе, друга от Метерлинк, а също и от Евангелието. Всичко чудно се пречупи през моята призма и сякаш на един дъх се изля. Обработвам го още същата вечер под големия глобус на стаята върху голямата лакирана маса. Едно младо италианче днес ми направи компания. Едно младо прекрасно същество. Слънце грее, небето е повече от хубаво, по-хубаво от всякога. И ние седим върху слога на една нива.
към текста >>

36. 12. Двете школи

Глава 1. Откриване на Школата

Глава 2. Ученикът - път и живот

Щом слънчевите лъчи престават да минават през призмата, платът става пак бял и чист, какъвто е бил по-рано.
Те трябва да се отстранят. Вие нямате нищо общо с тях. Всички мисли, които носят чистота, светлина, свобода идват от дясно. Като говоря за чистотата имам предвид живата чистота. Тази чистота е подвижна, както са подвижни цветовете на спектъра. Щом слънчевите лъчи престават да минават през призмата, платът става пак бял и чист, какъвто е бил по-рано. По същия начин действува истината. Тя оцветява, украсява нещата без да ги боядисва. В Бялото Братство могат да те оцветят и да те избелят. В черното братство, обаче, боядисат ли те веднъж, никакво избелване по-нататък не става. Техните краски с нищо не се избелват.
към текста >>

Оцветен от призмата на Бялото Братство моментално може да стане бял, когато при черното това е невъзможно.
Тя оцветява, украсява нещата без да ги боядисва. В Бялото Братство могат да те оцветят и да те избелят. В черното братство, обаче, боядисат ли те веднъж, никакво избелване по-нататък не става. Техните краски с нищо не се избелват. Хиляди години трябва да минат, за да се освободят, да се изчистят от тази краска. Оцветен от призмата на Бялото Братство моментално може да стане бял, когато при черното това е невъзможно. Живата чистота е свързана със закона на любовта и със закона на мъдростта. Щом любовта присъствува в сърцето, човек е чист. “Идеята звучи класически ясна и стига да човека, за да окриля човека, който не иска душата му да бъде поробена и ограбена. Веднъж опитала чистата вода на дълбокия извор, душата не иска да пие от локва. Душата вече не може да се лъже и да не открива под външния блясък фалшивото, себичното, което може да се скрива, маскира, но което очите издават - човекът хиляди пъти на ден трябва да благодари не само затова, че има очи, но затова, че очите са огледала в които е отразена душата на човека, помислите му, желанията му, доброто й злото, които по някакво любовно отношение намират своя универсален израз в очите, за да бъде съхранена душата.
към текста >>

37. 2. Новораждането като идея

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

” Идеята за новораждането този път лежеше ясна, кристално чиста, отразяваща като призма копнежите на едно поколение, на една епоха по-точно казано.
Идеята става достъпна за ония, които мислеха по нов начин. Две хиляди години по-късно Учителят не веднъж щеше да се спре на този въпрос, за да отговори на Никодим с друг език и направи идеята ясна и разбрана за съвременността. Времената бяха други и ония, които щяха да Го слушат притежаваха едно качество, можеха зад цветистия език на символа да открият истината и в света на познанието нямаше да се движат пипнешком, а с отворени очи. Светлината беше обилна, за да легне близо до сърцето идеята, която бе сгрята от копнежа и жаждата на учениците, които отдавна бяха оценили и използували светлината, която се хвърляше по много въпроси. Едва ли днес между Неговите явни и тайни ученици би се намерил един Никодим да пита: “Как може човек два пъти да се роди? ” Идеята за новораждането този път лежеше ясна, кристално чиста, отразяваща като призма копнежите на едно поколение, на една епоха по-точно казано. Процесът на новораждането отдавна бе разбран и осветен от много страни. Учениците можеха да размишляват и да се задълбочават, за да зазвучи - “Роденото от дух и вода” като идея близка и разбрана. На земята беше премного светло и идеите по магичен начин се приближаваха до човека, за да му открият скритото съдържание. Учителят приближаваше идеите до съзнанието на ученика, за да задълбочи, разшири и накрая да я поднесе като узрял плод. Родени от Бога, рядко събитие, което се случва не с друг, а с човека и не другаде, а на земята и което се оповестява по цялото небе - “Разцъфтяването на човешката душа е празник, цялото небе се радва на това събитие” -пробуждането на човешкото съзнание е величествен миг в живота на човека; това е влизането на човешкото съзнание в нов свят, нова еволюция, нов цикличен период, където животът получава своя дълбок смисъл, своята цена и своето великолепие.
към текста >>

38. 3. Салонът - големият салон

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

И всичката тази красота, това нетленно светящо богатство минава и се пречупва като в разкошна призма през човешкия ум, човешкия мозък.
На Изгрева като триумфална арка блестеше този “най-светъл салон” в света, като огромна птица, разперила белоснежните си криле, като бял кораб разпънал своите платна, като огромен фар осветляващ денонощно пътя на всички залутани и търсещи новото в света. Изгрева в един свят остана да живее и когато тежките колелета на съвременните багери минаха по него. Методично най-напред бяха извадени керемидите, подредени и вероятно продадени по-късно, не от нас разбира се. А беше строен с лептите на всички, селяни и граждани от цялата страна и с труда безвъзмездния на ония безименни зидари, които любовно се бяха отзовали тогава и със своите здрави и майсторски ръце бяха успяли за един месец да го изградят. Благословен да е техния труд, благословен да е оня час, когато ни подариха с много обич тая сграда, тоя школен храм, за да преживеем в него не друго, не, а тържеството на светлината, на мира и на радостта, че те извираха от най-дълбокия и от най-чистия извор, който съществуваше на земята през това време - извора на Мъдростта. И всичката тази красота, това нетленно светящо богатство минава и се пречупва като в разкошна призма през човешкия ум, човешкия мозък. Затова изпитваме свещен трепет, когато минавахме край салона, както и край всички учебни заведения, където се учи младостта, изпитваме същото чувство на възхищение и почит, когато минаваме и край нашия народен университет, където усилено работят толкова умове. Изпитваме чувство на почит, когато гледаме двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви - едри, снажни българи основоположителите на нашето висше училище, спокойно изваяни в тая жива скулптура. А колко повече в несъизмерим мащаб и в безграничен диапазон представляваше школата и салона - големия салон, който излъчваше светлина, от целия Изгрев, който светеше и най - вече от Него. Благодарни сме.
към текста >>

39. 4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.

По този начин авторката се е постарала да изобрази във всеки от разказите частица от общочовешки значителното пречупено през призмата на българския живот на село.
В тях се разкрива картината на този живот в по-важните прояви: борбата за съществувание с нейния главен двигател - интересът, всекидневните грижи, любовта, копнежът, дългът към ближния и пр. По естеството си те са реалистични и това, което им дава романтичен оттенък е рамката в която се развива случката или действието. Тази рамка е полето, широтата с нейните ниви и ливади, с нейния пролетен, летен или зимен пейзаж. Повечето от тези разкази остават впечатление на нещо завършено, закръглено, цялостно. Всеки от тях е подчинен на известна нравствена идея носител на която се явява най-вече героят на разказа. По този начин авторката се е постарала да изобрази във всеки от разказите частица от общочовешки значителното пречупено през призмата на българския живот на село. По всичко личи, че авторката е твърде добре запозната с бита, обичаите и нравствено религиозния облик на този живот. Тя има способността да разказва просто, естествено и увлекателно. Тези са и качествата на нейния стил I простота и непосредственост. Той не е образен, но завладява със своята искреност и живост на диалога. Авторката умее да развива сполучливо в разказ своя замисъл.
към текста >>

40. 3.2. Светлината. Любовта на Бога.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Да видим, да почувствуваме, да осъзнаем непосредствено нещата, да ги видим със собствените си очи, да ги почувствуваме със собственото си сърце, да ги осъзнаем със собствения си ум, а не през призмата на различни, изкуствени, измислени, лъженаучни теории.
Затова природата в своята целокупност за тях е само съвкупност от материя, а животът - сбор от механически, без цел, без план, без разум действуващи сили. Как човек може да види, да открие смисъла, съдържанието, целта, същината на природата и живота, и на отделни дадени явления в тях, когато предварително му е внушено, че те не съществуват, т.е. че - „няма разум в живата и мъртва природа"? Нали това е върховната сентенция на съвременната материалистична наука? Мисълта на съвременния човек е скована, замразена, приспана от лъженаучни теории; и за да бъде тя отново пробудена и сложена в действие, за да може днешният човек да отвори очите си и да види нещата такива, каквито те наистина са, е необходимо едно връщане назад, - към първобитната непосредственост на възприятията, към детската чистота и непредубеденост. Да видим, да почувствуваме, да осъзнаем непосредствено нещата, да ги видим със собствените си очи, да ги почувствуваме със собственото си сърце, да ги осъзнаем със собствения си ум, а не през призмата на различни, изкуствени, измислени, лъженаучни теории. Това може да направи детето, това може да направи първобитният, естествен, незаразен от предразсъдъци ум, това може да направи този, който успее да се освободи от хипнозата на съвременните материалистични теории... Така е с живота, така е с природата, така е и със светлината... Това, което човешкият ум не може да разбере! Това, което човешката наука не може да обясни, да разтълкува, ти ще го разбереш с душата си! Ти ще го разбереш само тогова, когато отхвърлиш всички теории, когато отвориш душата си и го възприемеш и почувствуваш лично, непосредствено. Що е светлина? Светлината е Майчината Любов, светлината е Бащината Любов.
към текста >>

41. 245. Студът на нощта го сграбчи от всички страни

III. Нощ на борба

IV. През очите на Христов. Посвещение

И пред тази тъмна, нацапана, изкривена, надраскана... призма, той почна да разглежда и анализира всичко, което беше видял, чул и разбрал, всичко което беше му се случило в колибата на Христов.
Реакцията веднага започна. Той плътно почувства как противоречията му се надигнаха от най-големите дълбочини на душата му, и като лава на вулкан заизригваха с тътен и вой смрадлив пушек... Те бяха предрешени като глутница вълци, свирепи тигри, змии, скакалци, въшки, бълхи... и кръвожадно се нахвърлиха отгоре му, хапеха, късаха, лазеха неприятно, яхаха. Натъпкаха се в устата, ушите, стомаха, навсякъде където можеха. И всяко му натрапваше да проявява неговото естество. И едно страшно и подтискащо състояние на съмнение, подозрение, омраза... припадна като гъста мъгла над душата му. И пред тази тъмна, нацапана, изкривена, надраскана... призма, той почна да разглежда и анализира всичко, което беше видял, чул и разбрал, всичко което беше му се случило в колибата на Христов. В първия момент и дълго след това, той не вярваше, че всичко това беше истина. Мислеше, че беше един чуден сън, от който сега се събуждаше и виждаше „действителността”. Погледът му се спря на фигурите по снега край канавката. -Стъпки на пиян - помисли той - дали и аз не съм пиян? Може ли един трезв човек да тръгне специално от града, да дойде при тези дъновисти при Христов за съвет?
към текста >>

42. 265. Моето съзнание е много по-широко и високо, и виждам много повече и по-далече

V. Продължение: разказа от първия ден

Болния всичко вижда през призмата на болестта, той е черноглед.
Преди всичко ти, за да ми изпълниш съвета трябва да бъдеш здрав, иначе не ще можеш да го разбереш! Болния не може да вижда реалността правилно, той няма правилни отношения към живота и света. Аз не съм глупав, да давам съвети на болни хора! За болния от всичко на света, най-важно е да оздравее! Затова най-напред го лекувам, и после съветвам. Болния всичко вижда през призмата на болестта, той е черноглед. Той трябва да бъде физически и психически силен. Моите съвети не са механични, те изискват съответни условия и възможности, те са изкачване нагоре... Ти си пропаднал, защото си слизал надолу, загубил си перспективите. Трябва да те извадя от долината, да те изкача на висок връх, от който се открива широк хоризонт. Без това не може да се оправи живота ти. Това, което чувстваш като мъка, тежест, нежелание..., това е защото правиш усилие, качваш се.
към текста >>

43. 313. Какво имаше в стаята на Христов

V. Продължение: разказа от първия ден

На едно от стъклата на южния прозорец, висеше окачена тристенна продълговата призма.
313. КАКВО ИМАШЕ В СТАЯТА НА ХРИСТОВ Грабнаха погледа на Андрей смеещите се розови шарки на хартията, с която бяха облепени стените и тавана на бараката, както красиви бижута на витрина грабват погледите на жените. Струваше му се и, че от тези шарки го гледат безброй пленителни очи на красавици. На едно от стъклата на южния прозорец, висеше окачена тристенна продълговата призма. На северната стена трептеше гальовно жива картина с безброй преливащи се багри на слънчевия спектър... - Какво ли иска да каже като наредил по прозорците тези красиви и най-големи ябълки, круши, нарове и орехи, големи като юмруци? - се питаше Андрей, и му се искаше да отиде да избърше праха по тях. Но по-силно му обърнаха вниманието, разхвърляните по пода вестници. Той се наведе, събра ги и ги постави на бюрото. Но Христов, без да си издига главата от книгата, отново бутна вестниците на пода и продължи да чете, без дума да каже.
към текста >>

44. 336. Учението на Учителя се състои в превеждане езика на природата на нашия човешки език