Търсене в текстове за 'Привързаност'

Привързаността към Христа бе запазена през вековете.
Между учениците, последователите и привържениците на школата в България, са установени прераждания на не малко лица. Скромни и смирени, без претенции за външен блясък, те заемаха своите места и вършеха определената работа. УЧИТЕЛЯТ съзря в тях верните и предани души, гравитирали около Христа. УЧИТЕЛЯТ позна своите ученици. Те Го познаха и тръгнаха след Него. Привързаността към Христа бе запазена през вековете. Тази привързаност прерасна в необичайна за съвремието ни любов към УЧИТЕЛЯ. Любовта открива богатото съдържание на словото. То е учението, без което не може да се претвори в хармонично единство - изразител на великата Любов. Учениците откликнаха на зова на словото, последваха УЧИТЕЛЯ. Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва нива.
към текста >>

Тази привързаност прерасна в необичайна за съвремието ни любов към УЧИТЕЛЯ.
Скромни и смирени, без претенции за външен блясък, те заемаха своите места и вършеха определената работа. УЧИТЕЛЯТ съзря в тях верните и предани души, гравитирали около Христа. УЧИТЕЛЯТ позна своите ученици. Те Го познаха и тръгнаха след Него. Привързаността към Христа бе запазена през вековете. Тази привързаност прерасна в необичайна за съвремието ни любов към УЧИТЕЛЯ. Любовта открива богатото съдържание на словото. То е учението, без което не може да се претвори в хармонично единство - изразител на великата Любов. Учениците откликнаха на зова на словото, последваха УЧИТЕЛЯ. Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва нива. УЧИТЕЛЯТ откри и позна своите ученици.
към текста >>

През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си.
Издяланият образ от камък, или излят от бронз и друг метал, дълго време „тежат" на позиралия. Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е на физическото поле, или си е заминал. Ето защо Бати Ради не желае да бъде вграден. Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура. За негова и наша изненада, УЧИТЕЛЯТ му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел ангажимент да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си. Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира. Бати Ради, верен и предан на УЧИТЕЛЯ, слиза при скулптора. Позира му. Излетият от метал паметник, издигнат на кръстовището - булевард Патриарх Евтимий и улица Граф Игнатиев, продължава да напомня за една голяма любов между две същества, подвизавали се заедно в далечното минало, успели наново да се срещнат. Прераждане с дълбоки следи.
към текста >>

3. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Галилей Величков

Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него.
към текста >>

Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение.
Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
към текста >>

4. 6.11. Елипсата около котвата

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет.
Учителят беше крайно изискан в своите преценки относно ролите, които имаха да играят различните индивидуалности в Неговото опитно поле. Тази личност, която беше подбрал, имаше известно обществено положение и необходимите съответни качества, за да бъде подобен проводник. Тази личност се отличаваше със своята крайна честност и безкористие, със своята справедливост, смелост - черти, които бяха изразени върху неговото лице. Разбира се, налага се да подчертаем, че извън тези черти, в холеричния темперамент на една такава личност, имаше голяма доза от силно развити лични чувства, които често пъти даваха големи поражения при изпълняване задачите, които Учителят му даваше. От друга страна също така причинността беше слабо развита в него и затова понякога му липсваше онази далновидност, за да вижда последствията от дадени прибързани действия. За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет. Магичната воля на Учителя - да постави тази характерна индивидуалност в подобна роля - се изрази в следното действие. Учителят в мое присъствие взе неговия нож и го наточи със своя. Това като че ли беше начало на един мълчалив договор. Този човек, от този момент като че ли беше намагнетизиран с един флуид, който служеше като ключ - да отваря вратите на най-отговорните фактори в политическия и обществения живот на България. Тази негова роля ще проличи в следващите страници, когато пристъпим да разглеждаме най-трагичните страници на българската политическа история.
към текста >>

5. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя.
За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен. Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори. При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя. Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот". Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите! При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия. Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност.
към текста >>

6. 6.17. Духовната група около Учителя

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи.
Беседите на Учителя, които Той държеше, се стенографираха винаги от няколко студенти и студентки. Ще спомена за една от тези студентки - Савка Керемидчиева. Тази девойка беше една от най-интересните същества, които заобикаляха Учителя. По баща българка, по майка немкиня, тя следваше философия. Спирам вниманието си върху нея, понеже не само че беше една от важните съработнички и постоянна сподвижничка на Учителя, но и затова, че представляваше като сестра една странна индивидуалност. Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи. За Савка външният свят не съществуваше, тя като че ли беше забравила своята личност, тя се беше сляла напълно с делото на Учителя. За нея нищо друго не съществуваше, освен тесният път на ученичеството. За да се обхване тази странна индивидуалност на преданост, духовен възторг и подвиг, трябва да се разлистят страниците на книгата „Свещени думи на Учителя." Тази ценна творба беше родена от непосредствения досег на Савка Керемидчиева с Учителя. Учителят наистина отделяше колосално време за това същество, което до последния момент на Неговото физическо заминаване, стоеше при Неговите нозе. И първото същество, което си замина за отвъдния свят, след заминаването на Учителя - беше Савка.
към текста >>

7. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

ТОМ 5

И там както бяхме се събрали всички и седнали да починем и бяхме си извадили да хапнем кой каквото носи в онези бедни години на войната, то тогава Савка взе туристическият нож на Цеко, приближава се до Учителя с един свойствен на нея маниер, за да я видят всички и за да подчертае своята привързаност към него и изрича на висок глас: „Учителю, подарявам ви този туристически нож".
Ето защо някои надяваха дрехите на умрелите си роднини и по този начин носеха влиянията на заминалите, създаваха се други течения и друг характер в духовната атмосфера около Учителя. Той имаше някакви съображения, за да каже това, казваше го за наше добро и за наше знание и затова да не му се пречи поради нашето невежество и непослушание. Савка Керемидчиева бе получила един туристически нож след заминаването на Цеко като някой от близките или приятелите му й го бяха подарили. Тогава един туристически нож за нас, които излизахме всяка седмица в планината бе една нужна вещ и която бе скъпа в ония години. Бяхме на екскурзия на връх „Острица" и това бяха последните излизания с Учителя на екскурзия от Мърчаево. И там както бяхме се събрали всички и седнали да починем и бяхме си извадили да хапнем кой каквото носи в онези бедни години на войната, то тогава Савка взе туристическият нож на Цеко, приближава се до Учителя с един свойствен на нея маниер, за да я видят всички и за да подчертае своята привързаност към него и изрича на висок глас: „Учителю, подарявам ви този туристически нож". Учителят я погледна, намръщи вежди и строго рече: „Аз наследствие не взимам и не приемам" и отказа да вземе ножа. Ние тогава не знаехме още чий е този нож. Савка бе съкрушена, сви се, прибра ножа в раницата си и се отдалечи в страни. Онези, които знаеха за апартамента на Цеко сега узнаха и нещо друго, че Учителят наследствие от починали не приема. Спомняме си често една мисъл на Учителя, че само онова, което е спечелено и придобито с труд и дадено с любов, то се благославя.
към текста >>

8. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Ако човек има трапчинка на брадата, значи - привързаност, приятелство.
Който говори за отрицателни неща, той е болен човек. Животните си имат ръководители и затова трябва да не се измъчват. Един ден Господ ще заличи всички грехове на хората. Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Сега всички хора търсим щастие вън от Бога, там е погрешката ни. Ако човек има трапчинка на брадата, значи - привързаност, приятелство. За всички хора Бог все по някакъв начин ще помогне. Кой, където се намира Бог по различен начин помага. Сега не трябва да се гледат погрешките на хората.А трябва да се молим, да се предотвратят тези събития. Сега се иска силни и търпеливи хора. Добрите хора не ще бъдат лишени от нищо, на тях Белите братя ще помагат.
към текста >>

9. 8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя.
Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за ентусиазъм, трябва да кажа, че той не е останал единствен. По-късно такъв се повтори в друга форма от Берковица, от Русе, където отидох да видя Учителя с цената на две безсънни нощи по влакове, а когато заучителствувах по-близо до София, тия кратки няколкочасови посещения при Учителя, било само за беседа и среща с Него, било за екскурзия или концерт зачестиха. Защото те ми носеха радост, те ми повдигаха духа. Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си. Знаех, че се числя към едно голямо общество, което е моя желана, идейна среда и съзнанието за това подхранваше моята самоувереност и смелост дори. Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя. Тя даваше подем, радост, перспективи, тя разширяваше съзнанието ми, внасяше нещо необикновено - светлината, която излъчваше Словото Му. Същевременно, тази светлина, която постепенно ме озаряваше ме изправяше пред много проблеми и противоречия. Знанието, което получавах, не всякога беше лесно смилаемо, лесно усвоимо, то често влизаше в разрез с нещо вече построено или наследено у мен и поради това, понякога възникваха вътрешни конфликти, които довеждаха до положение да увисна във въздуха, да преживявам съмнения и борби. Много въпроси от живота искаха своето разрешение и докато разбера, че на някои такова изобщо не може да се получи, дълго съм се блъскала, дълго съм недоумявала. Но тази неудовлетворена напълно жажда за знания, тази склонност да се нижат един след друг безчислени въпроси "защо" е присъща струва ми се на всеки сериозен млад човек, който бърза да се ориентира правилно в живота.
към текста >>

10. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

Така си живееха трите много хармонично, с много обич и привързаност.
39. ПАША ТЕОДОРОВА А Паша живееше при семейството си. Нейните родители, баща й се е поминал още когато била бебенце на шест месеца, а пък майка й се е поминала по-късно, към 1916 год. и остават три сестри: Надя, Аня и Паша. Паша беше най-малката. Те двете бяха учителки, а пък другата сестра Надя им гледаше домакинството. Така си живееха трите много хармонично, с много обич и привързаност. И трите не бяха женени. Паша като се запознала с учението и разбрала, че всички там са вегетарианци, връща се вкъщи и казва, а било есенен ден, Петковден ли е било: „Аз от днес няма да ям месо! " Аня казва: „И аз! " Ама не я пита защо и за какво. Понеже Паша щом казала и тя след нея изведнъж „И аз".
към текста >>

11. 120. РОДОВАТА КАРМА

До такава степен една такава привързаност.
И когато на Гела замина баща й тя много често ходеше на гробищата. Той имаше силна връзка с децата си. Не остави ден да не отиде на гробищата. От тъмно до тъмно. Даже някога по тъмно, ако съм се случила там съм отивала с нея да не е сама на гробищата. До такава степен една такава привързаност. Това е фанатизъм, нищо друго. Баща й беше онзи, който разтури един от съборите на Бялото Братство в Търново. И Гела си търси ключа, Малина как е решила, какво е направила, мисля, че една събота вечер отива с теслата, както Гела се навела да търси ключа, почва да я удря с теслата и Гела викала: „Мила, защо ме убиваш! " Тя е викала. Не знам кой ми го беше казал това, но всеки случай я уби.
към текста >>

12. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

И така те имаха една доста силна връзка, една привързаност, но той грижи имаше към нея, пък тя имаше една привързаност към него.
Завърши, дойде от чужбина. Димитринка беше край Учителя, още в този период и по едно време забелязах, че те двамата дружат. Направи ми това впечатление, че дружат и аз казах на Учителя, че съм забелязала, че Той е направил нещо, за да я отклони от онуй място и тогава Учителят ми каза: „Знаеш ли какви скандали щеше да има там? " След това Димитринка, Методи се чувстваше някак задължен към това момиче и тя не знам какво беше свършила, но знам, че завърши академия, музикална академия. Той й помогна, направо я издържал, за да следва. И така те имаха една доста силна връзка, една привързаност, но той грижи имаше към нея, пък тя имаше една привързаност към него. Впоследствие, когато към Методи други момичета се приближиха, тя преживя някакви разочарования естествено и така имаше известни страдания и тя. В.К.: Значи това е въпроса за слънчогледите? Е.А.: Да, Веднъж отидох при Учителя и Му казвам, че изпитвам една мъка без да знам причините защо. „Нито някой Учителю ме е наскърбил, нито някой ми е взел нещо, никакъв външен повод няма за мъката ми и затова се чудя, не мога да разбера на какво се дължи тази ми мъка". Учителят така помълча, затвори си очите, аз почаках и после Той ми каза: „Ще обръщаш хората към Бога!
към текста >>

13. 139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ

Но аз не можах да преодолея привързаността, която имах тогава.
Савка не можеше да го измисли, нямаше как да го измисли. Е.А.: То беше още първите години. Аз не познавах никак Любомир и похожденията му, бях съвсем млада, нищо не разбирах и Учителят на Паша и на Савка казвал, да ми говорят, да се отделя от него. После в 1926 год. Той сам ми каза да се отделя. Но аз не можах да преодолея привързаността, която имах тогава. Знаеш ли, усетих, като че ли ще ми извадят сърцето. Виж, такава връзка бях направила. И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш". В.К.: Дебелото въже. Значи това е от миналото.
към текста >>

14. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

До такава степен привързаност имах.
Кара ми се и аз си викам, абе защо Учителят ми се кара. Аз не можех да разбера, нали трябва да се обичаме, като се обичаме защо да ми се кара? Много по-късно го разбрах. Щото така: „Ами ти си готова да умреш за Него" -така ми каза Учителят. И аз като помислих, помислих, викам: „Ако трябваше сигурно щях да се пожертвам". До такава степен привързаност имах. Сега, каква беше тая връзка не мога да знам, колко вече 40 години откак си е отишъл той. В.К.: Да, интересно, че Паша казва на Учителя и прави едно изявление, че обичам еди как си. Учителят казал: „Ти виждаш ли Еленка как обича онзи? Така ще обичаш и после ще обичаш Бога". Е.А.: Ама виж защо, защото именно, Той Учителят одобрява начина на обичта.
към текста >>

15. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

Аз направих опит, но такава привързаност почувствах, почувствах като че ли ще ми извадят сърцето.
В.К.: Как се изрази това нещо? В упреци или така в недомлъвки? Е.А.: В упреци не, клюкарите са ме клюкарствали, но никой не си е позволявал да ми каже нещо. Защото Учителят, още първите години, когато направих тая връзка още 1926 год. ми каза да се разделя. Аз направих опит, но такава привързаност почувствах, почувствах като че ли ще ми извадят сърцето. Разбирате ли? Аз много обикнах тоя човек, защо, калпазанин, всичко каквото могат да му препишат, могат да му препишат, аз не го извинявам, той си върви по своя път, аз по своя си ще вървя, но не искам на Учителя да се хвърля кал заради мене. В.К.: Да, създали сте една такава неприятност на Учителя. Е.А.: Да, създадох Му, щото. А, това исках да ти кажа.
към текста >>

16. 9.Учителят следеше процесите

Вярата и привързаността, която имахме към Учителя много външни хора, която не познаваха я отдаваха на хипнотично въздействие от негова страна.
Тази сигурност и увереност ни въздействаше и завладяваше. Той не ни увещаваше да вярваме, оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувствува истинността на Словото му да приеме по свобода. Никога не спореше, само поучаваше. Непрестанно обогатяваше учението, което донесе в света, без да задължава никой да му вярва. Оставаше всеки сам, вътрешно да приеме, че това което говори е истина и ако е съгласен да живее според него. Вярата и привързаността, която имахме към Учителя много външни хора, която не познаваха я отдаваха на хипнотично въздействие от негова страна. Вярата и привързаността, която имахме се дължеше на уважението, доверието и обичта, които имахме към него. Всеки от нас е получил светлина и знание от него, която са му помагали във всички трудни положения в живота и всеки е усетил благото от тази светлина, като я приложил и опитал. Естествено идва признателност и благодарност, при това Учителят никога и нищо не е искал от когото и да е, абсолютно безкористно той е помагал на всеки, който е поискал помощ от него, пък какво можем и ние да му дадем! Неговото съзнание витаеше във високи духовни светове, които ние едва нещо долавяхме и разбирахме, но за които нашата душа копнееше и жадуваше. Всеки имаше стремеж да влезе, да проникне в тия духовни светове.
към текста >>

Вярата и привързаността, която имахме се дължеше на уважението, доверието и обичта, които имахме към него.
Той не ни увещаваше да вярваме, оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувствува истинността на Словото му да приеме по свобода. Никога не спореше, само поучаваше. Непрестанно обогатяваше учението, което донесе в света, без да задължава никой да му вярва. Оставаше всеки сам, вътрешно да приеме, че това което говори е истина и ако е съгласен да живее според него. Вярата и привързаността, която имахме към Учителя много външни хора, която не познаваха я отдаваха на хипнотично въздействие от негова страна. Вярата и привързаността, която имахме се дължеше на уважението, доверието и обичта, които имахме към него. Всеки от нас е получил светлина и знание от него, която са му помагали във всички трудни положения в живота и всеки е усетил благото от тази светлина, като я приложил и опитал. Естествено идва признателност и благодарност, при това Учителят никога и нищо не е искал от когото и да е, абсолютно безкористно той е помагал на всеки, който е поискал помощ от него, пък какво можем и ние да му дадем! Неговото съзнание витаеше във високи духовни светове, които ние едва нещо долавяхме и разбирахме, но за които нашата душа копнееше и жадуваше. Всеки имаше стремеж да влезе, да проникне в тия духовни светове. Всеки искаше да живее с доброто, със светлината, с правдата, с мъдростта, с висшата любов.
към текста >>

17. 07.Когато 60 години ме делят

Но това допринесе за усилването и укрепването на моята привързаност към него.
Аз вървях по „Неофит Рилски" и се зарадвах, че го виждам. Много се бях зарадвала, че го виждам и в същото време видях около него един кръг от светлина. Това ме учуди и още повече се зарадвах. Не бях виждала друг път у никого подобна светлина. И досега не зная дали това беше неговата аура или това беше моята любов, която бях проектирала върху него. Но това допринесе за усилването и укрепването на моята привързаност към него. Приех го като добър знак. Известно време след този случай аз вече бях в новата си квартира и една вечер съм легнала в леглото си и усетих, че той е до мене. Не го виждах, но ясно усещах присъствието му. Лежах малко изненадано и по едно време усетих, че ме помилва по косата. След като го видях, аз не споменах, не му разказах за това преживяване.
към текста >>

Аз не се криех, показвах почти привързаността си към него, защото чувството така силно ме беше завладяло, че не бях в състояние да го коригирам, да съм му господар.
У мене се събуждаше едно силно майчино чувство към него да се изправи, да постъпва добре. Тогава не съм си давала сметка как може да стане това изправяне, нито пък как аз бих могла да му помогна. Желанието ми да му помагам с течение на времето през нашата дружба се засилваше и аз изпитвах готовност за жертва към него. Аз бях видяла някои слабости у него, но в същото време изпитвах и силно желание да му помогна да се изправи. Понеже имах силно желание да го виждам, използувах всички поводи и случаи. Аз не се криех, показвах почти привързаността си към него, защото чувството така силно ме беше завладяло, че не бях в състояние да го коригирам, да съм му господар.
към текста >>

18. 08.През един зимен ден

Привързаността ми към него беше все така непреодолима.
Страдах, че е злоупотребил с доверието ми и с любовта ми. Често стигах в разочарованието си до отчаяние. Не исках вече да живея, живота ми нямаше смисъл. Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние. Привързаността ми към него беше все така непреодолима. Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна болка. Намирах се в безизходно положение. Когато мислех да се отделя, изпитвах страх, че когато ме овладеят чувствата, които се бяха събудили в мене, ще имам ли сила да издържа. Никаква увереност не чувствах в себе си. Те ме завладяваха понякога с такава сила, че не можех да им бъда господар.
към текста >>

19. 10.Поради работата която имах

Мислех, че вече ще мога да преодолея привързаността, която имам, че понеже исках да следвам духовния път на ученичеството, това пълнеше душата ми с подем.
Аз го усещах в мене. Това ме вдъхнови и аз помислих, че ще мога да разреша въпроса. Това присъствие на Учителя в мене го усещах дълго и след като се разделих с него. Чувствах го и когато отидох в града. И това ме доведе до едно високо повдигане на духа. Мислех, че вече ще мога да преодолея привързаността, която имам, че понеже исках да следвам духовния път на ученичеството, това пълнеше душата ми с подем. Но като минаха няколко дни пак се появи желанието ми да го видя и да се срещам с Любомир. При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от болка, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше. Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми естество се бунтуваше. Усещах, като че трябваше да се изтръгне сърцето ми. Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир.
към текста >>

20. 21.Казах на Учителя

Не съм го направила заради голямата привързаност, която имах.
Когато казах на Учителя, че съм решила да се разделя, той ми каза: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си". Много съм благодарна за това предупреждение, защото наистина впоследствие когато престанах да го търся и си мислех за нашите отношения имаше моменти, когато се повдигаше у мене голямо негодувание срещу него за някои негови прояви. Вярно е, че всякога и за всички недоразумения помежду ни съм упреквала себе си. Аз съм имала възможност да се отдалеча още, когато Учителят ме предупреди чрез Савка и при много други случаи на неправилно отношение. Не съм го направила заради голямата привързаност, която имах. Бях готова да изтърпя всичко само да дойдем до хармонични отношения. Но тогава на мене не ми е било ясно, че условията и възможностите са били в мене. Аз тогава мислех, че причината е у него. Съвсем другояче съм виждала работите. Ако тогава бих могла да бъда господар на чувствата си той както и да се е отнасял към мене, ако веднага съм могла да повдигна съзнанието си на по-високо ниво до такава степен, че нищо да не ме засяга, нямаше да има спорове.
към текста >>

21. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Уверени сме, че Вие ще се отзовете без колебание на тая наша покана, защото познаваме и Вашата привързаност към идеите на това братско списание.
Всред днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкият път за изграждане на една нова светла култура на земята е духовният път, е възприемането на мощната вълна на любовта, която сега слиза отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души. Изгрев, 14.11.1941 г. С братски поздрав: Б.Боев До в Любезни През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели. Това списание извърши и продължава да извършва своята мълчалива работа в душите на тия, които обичат светлината, вярват в неминуемата победа на любовта и в дълго чаканото царство на Божествената хармония. В желанието си да разшири кръга на своите сътрудници, редакционния комитет на списанието се обръща към Вас с братска молба да станете занапред негов сътрудник в отдела, като всеки месец до 12 число да пращате своята статия на брат Боян Боев, квартал „Изгрев", София, 13. Уверени сме, че Вие ще се отзовете без колебание на тая наша покана, защото познаваме и Вашата привързаност към идеите на това братско списание. Освен посочения по-горе отдел, в който Вие можете да бъдете отличен сътрудник, свободен сте да пишете и в останалите отдели на списанието. За осветление, по-долу даваме отделите, които възнамеряваме да застъпим. В очакване на Вашата статия, изпращаме Ви своите братски и сърдечни поздрави. Изгрев, 17.II.1943 год. Редакционен комитет Отдели на списанието: 1.
към текста >>

22. 09 - 165. ЧАВДАР ЩЕ СИ ДОЙДЕ

ТОМ 10

Тази му привързаност бе толкова голяма и очебийна, че майка му взе да ревнува.
„Не мога да те разбера." - „Роди ми се син и го кръстихме Чавдар." Аз не можах да се въздържа и отидох да видя малкия Чавдар, още повече, че това е потвърждение на съня ми от преди една година. Пристигнах в дома на брат си, изправих се пред люлката на бебето, а ето насреща моят син, Чавдар, който както беше едър и снажен, веднага взе да се смалява и влезе в детето. От този същия момент аз се привързах към него и той към мене. Малкият Чавдар се развиваше добре под топлите майчини грижи от една страна и моята любов - от друга. Колкото детето порастваше, толкова повече се привързваше към мене. Тази му привързаност бе толкова голяма и очебийна, че майка му взе да ревнува. „Аз съм му майка - казваше тя - а тебе повече те обича." Чудна работа. С майка му не можахме да го разделим. Те, родителите му, искат да бъде при тях, а аз искам да бъде при мене в Ямбол. Една нощ сънувам сън, че ми се каза: „Чавдар ти ще го гледаш." Събуждам се и си мисля, как ще стане това, тъй като родителите му не го пускат да се дели от тях. Но Чавдар порастна и е вече кандидат-студент по химия.
към текста >>

23. 09 - 209. ЕДНО ДУХОВНО РАЖДАНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

По-големите братя, като видяха моята ревност и привързаност към делото, разрешиха ми да си открием събрание в моя дом, аз, брат Паскал и жените ни.
Духовните песни, които се пееха тогава в събранието / Тебе пеем, Богородице дево и др./ ме плениха. Душата ми бе жадна за такава музика и такива слова. Аз разбрах, че моето място е тук, не другаде. Песните и словото бяха като балсам за моята жадна душа. След като мина известно време, взеха да ми дават беседи да си чета в къщи. По-големите братя, като видяха моята ревност и привързаност към делото, разрешиха ми да си открием събрание в моя дом, аз, брат Паскал и жените ни. Каква по-голяма радост от тази, да можем да си имаме събрание в нашето село. По-старите братя, като гледаха моята преданост към делото, един ден ми казаха, че вече е време да оставя цигарите. Не беше нужно да ми се повтаря, защото аз бях готов. Помня, че ми бяха останали в кутията три цигари, хвърлих ги и повече не запалих. За яденето на месо още никой нищо не ми казваше, но не помня как аз се научих, че хората от Братството не ядели месо.
към текста >>

24. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет.
Огорчен и безпомощен спрямо разразяващата се стихия, той копнеел отдавна да напусне негостоприемната за него северна България, молил да бъде освободен от варненската епархия, но желанието му не било удовлетворено. Едва няколко месеца преди момента, когато неговият покровител Йоаким II станал през 1873 г. наново патриарх, той получил позволение да иде в Цариград, отдето не се върнал вече. На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит. През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност. Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет. Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме.
към текста >>

25. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

Значението на думата „път": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие.
„Вам е дадено да разбирате законите на Царството." Не можете да помагате на хората, ако не сте силни. Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000 пъти. Божественият ден се състои от 250 000 000 години и толкова - за нощта. В Добродетелта и Мъдростта няма страдания. В царския път по края ходете, за да не ви смажат колата. Значението на думата „път": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие. 1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог. 2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас. 3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа". Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре. Най-доброто от тези три пътища да ги съединим в едно.
към текста >>

26. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

ТОМ 12

Кучето е пробният камък на привързаност.
Питам: защо не го лаеха кучетата? Защото този човек обичаше кучетата. Куче, като го обичаш и като те види, познава, че го обичаш, то си маха опашката. Кучетата са много честолюбиви. У него има едно чувство. Кучето е пробният камък на привързаност. То, като го погледнеш и като нямаш чувство към него, то те залае. Казва: „Не си благороден.“ Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност. Откъде е останало това чувство у кучето? Това е един психологичен момент. И ако хората биха имали тази привързаност даже на кучетата, те биха живели много по-добре.
към текста >>

Казва: „Не си благороден.“ Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност.
Куче, като го обичаш и като те види, познава, че го обичаш, то си маха опашката. Кучетата са много честолюбиви. У него има едно чувство. Кучето е пробният камък на привързаност. То, като го погледнеш и като нямаш чувство към него, то те залае. Казва: „Не си благороден.“ Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност. Откъде е останало това чувство у кучето? Това е един психологичен момент. И ако хората биха имали тази привързаност даже на кучетата, те биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство. Едно мъжко куче никога няма да сдави едно женско куче.
към текста >>

И ако хората биха имали тази привързаност даже на кучетата, те биха живели много по-добре.
Кучето е пробният камък на привързаност. То, като го погледнеш и като нямаш чувство към него, то те залае. Казва: „Не си благороден.“ Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност. Откъде е останало това чувство у кучето? Това е един психологичен момент. И ако хората биха имали тази привързаност даже на кучетата, те биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство. Едно мъжко куче никога няма да сдави едно женско куче. Благородство има. Може да има някои изключения, ако е дресирано куче, но поне аз не съм видял. Ако дойдете между хората, така ли е?
към текста >>

У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство.
То, като го погледнеш и като нямаш чувство към него, то те залае. Казва: „Не си благороден.“ Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност. Откъде е останало това чувство у кучето? Това е един психологичен момент. И ако хората биха имали тази привързаност даже на кучетата, те биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство. Едно мъжко куче никога няма да сдави едно женско куче. Благородство има. Може да има някои изключения, ако е дресирано куче, но поне аз не съм видял. Ако дойдете между хората, така ли е? Значи в кучето има чувство на привързаност, едно благородно чувство, после, чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол.
към текста >>

Значи в кучето има чувство на привързаност, едно благородно чувство, после, чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол.
У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство. Едно мъжко куче никога няма да сдави едно женско куче. Благородство има. Може да има някои изключения, ако е дресирано куче, но поне аз не съм видял. Ако дойдете между хората, така ли е? Значи в кучето има чувство на привързаност, едно благородно чувство, после, чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да го вземат за пример. Когато ние говорим за религия, каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране. Казвате: „Така трябва да живеем.“ Аз съм за учението.
към текста >>

27. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Щастие от освобождение от привързаност о земните временни неща да ни донесе тоя хубав празник на пролетта!
" „Воскресни, Господи, спаси ни Боже наш! '" „Востани, сияй, воскресни из мертвих и Христос освятит тя! " Душата спи. Да стане из между тия, които спят. И Христос (буди) ще я направи свята! Щастие от освобождение от привързаност о земните временни неща да ни донесе тоя хубав празник на пролетта! Поздрав от Гоозеви и мене до дома ти и до Гелинови. Твой Софроний!
към текста >>

28. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Изкуплението на моя грях вече ред години ми костваше много страдания, но ние страдаме заедно и това укрепи нашата привързаност един към друг.
(Бях богата, неомъжена, и току-що бях изгубила последната си близка, моята прекрасна сестра, починала след седем години мъчително боледуване.) Проверих чрез адвокат - по възрастови причини осиновяването бе невъзможно. Той трябваше да бъде на 18 години, а беше на 22 години. Единствено чрез брак той може да ме наследи. Бракът нарекохме „фиктивен" поради нашата разлика и си обещахме че всеки, щом пожелае, ще получи своята свобода. Но ние станахме големи приятели, както казваше майка му - той винаги е обичал да дружи с по-възрастни хора. Изкуплението на моя грях вече ред години ми костваше много страдания, но ние страдаме заедно и това укрепи нашата привързаност един към друг. Освен това моята немощ и навехнатият ми крак увеличиха грижите и вниманието му към мене. Аз излизам сама само един път месечно, за да получа пенсията си. Той всяка сутрин пазарува, донася пощата и заедно разглеждаме писмата - нищо не може да остане тайно! Още ще Ви кажа, че е привилегия за мене общуването с един толкова издигнат, умен, интелигентен, чист и благороден човек. А той се грижи за мен като истински роден син.
към текста >>

За Гради и Атанас не остана място, ще Ви пиша само, че те са от едно Айтоско село, пак от нашите среди, характерна за тях беше голямата привързаност към майка им и един към друг.
" Тогава отива у дома, взима боите ми, триножник, донася всичко. Помолих го да ми позира. Скиците, които направих за подготовка на портрета, бяха толкова интересни, че една от тях ми послужи за портрета на д-р Стоян Джуждев, музиколог, завършил в Париж, също от нашите среди. Неотдавна го честваха, по телевизията, показаха него и портрета (той си го откупи), по-късно му направих още един портрет, с пастелни бои, той вече възрастен, облечен в бял костюм, като го честваха стоеше седнал, недочуваше, а като става да се поклони, държаха го двама здрави негови студенти. И за този портрет идеята беше от Асенча. За Гради и Атанас не остана място, ще Ви пиша само, че те са от едно Айтоско село, пак от нашите среди, характерна за тях беше голямата привързаност към майка им и един към друг. Баща им загива на фронта като прост войник, от сътресението тя оглушава, Атанас се научава да шие, беше много сръчен, а Гради започва да работи като комисионер. Печели, носи им подаръци. Тя се радва, целува ги. Дошли са в София, за да са близо до Учителя, за утеха. Повече в последното писмо.
към текста >>

29. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

Мила привързаност към Учителя.
14.1.1924 г. Искам да обичам само Бога. 15.1.1924 г. Ще работя само за Учителя, а друго каквото става, да става. 16.1.1924 г. Мила привързаност към Учителя. Ще ида! 17.1.1924 г. Към Бога топло чувство и молитвен Дух за чистота и обич към Учителя. 18.1.1924 г. Сега имам тъй близо Учителя в мен.
към текста >>

Силна привързаност към Учителя си.
24.1.1924 г. Моят Учител е моят живот. 25.1.1924 г. Ако не съм при Учителя си, аз трябва да мисля за Него. 28.1.1924 г. Силна привързаност към Учителя си. Поднасям Ти сърцето и душата си, силата си и ума си. 29.1.1924 г. Аз трябва да бъда добра, иначе няма смисъл да бъда около Учителя. 31.1.1924 г. Подтик да бъда добра.
към текста >>

30. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания, чувства, помисли и святост в постъпки, дела и всякакъв вид междулични отношения . 159.
Но оня , който е вкусил по-възвишена Любов, разбира дълбоката смисъл на думите: „Бог толкоз възлюби света, че даде единородния си син жертва, за да спаси человечеството. " Блазе на оня, който от Любов с е жертва за другите . 155. Който усвои и приложи мълчанието, търпението и смирението, заслужено ще влезе в горните класове на окултната школа . 156. В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и общение, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157. Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158. Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания, чувства, помисли и святост в постъпки, дела и всякакъв вид междулични отношения . 159. От всички задачи, дадени за правилно решение, предназначението на мозъка, предназначението на ума, езика, чувствата, волята, само вътрешният подтик като зациркулира тока на любовта, в които няма отмъщение и гняв, като го съединява, инсталира и бетонира здраво, заедно с моя учител, който е в мен. Тогава, само тогава всички ще вършим и както и желаем волята на Бога . Любовта, Мъдростта и Силата . Както казва и Писанието, не от този, който знае и пита, но от този, който милва. С. Б. Л. Е. Л. 2.І.1922 г.
към текста >>

31. 13. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1914 г. В БУРГАС

Жечо Панайотов

Забележителна беше неговата привързаност към Учителя и към брат Пеню Киров.
13. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1914 г. В БУРГАС Следващата 1914 година и тя носеше своето. Братските семейства се увеличиха с още едно. Брат Минчо Сотиров беше преместен на служба в Бургас. Купи си хубава къща и се настани там с 5 членното си семейство. Забележителна беше неговата привързаност към Учителя и към брат Пеню Киров. Обичаше да си държи подробни бележки от беседите, стана редовен компаньон на срещите в кантората. Започнахме да гостуваме редовно у дома му, което беше особено приятно за цялото му семейство. През тази година брат Стоименов се премести в София на работа, така че почти достатъчно бе запознат с всички братски семейства. Сам ги посещаваше отвреме-навреме, но най-много общуваше с брат Пеню Киров. Събитията на 1912-1913 оставиха огнените следи на войната.
към текста >>

32. 1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ

Николай Дойнов

Оттам е тази голяма привързаност на моя баща към тази долина, към тази река.
Стъргането на гаванките ги правеше през лятото. Като дойдеше Света Богородица към края на август, натоварваше на коня си гаванките и ги закарваше на Троянския манастир. Там ги е продавал. Сега, какво може да се получи от един конски товар гаванки, всеки може да си представи, че е било съвсем оскъдно. Така е преживявал моя дядо, при тези условия. Оттам е тази голяма привързаност на моя баща към тази долина, към тази река. Затова той по-късно направи там дърводелска работилница за направа на столове. Тази дърводелска работилница го опропасти. Затуй, защото инженерите, които са изчислили силата на водата, с която той искаше да кара машините направили грешки. Те изчислили, че силата ще бъде 12 конски сили и половина, водата ще даде 12 конски сили и половина. Когато поставихме машините, в което поставяне взех и аз активно участие, и пуснахме водата да кара с турбина - водна турбина, да кара машините, оказа се, че силата не може да задвижи всичките машини.
към текста >>

33. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

Разбирайки добре привързаността на членовете към Словото на Учителя.
Как умело тези духове са раздухвали честолюбието и ревността за изпълнение казаното от тях. Отначало от пишещите медиуми се е отбелязвало, че това което се казва и се пише е от апостолите, Света Богородица, Христос. Впоследствие, това се е видяло малко на духовете и те започнали да казват, че идват все по-висши и по-висши същества, докато най-после, отбелязвали, че тези, които идват и се проявяват чрез медиумите са ЛОГОСИ. Както те са казвали с други думи, най-висши Духове, тези, които управляват цели вселени. Духовете не пропуснали да кажат нещо и за Учителя. Разбирайки добре привързаността на членовете към Словото на Учителя. „Вярно е", казвали те, че Учителят Петър Дънов е представител на Бялото Братство, но хитро отбелязвалите: „Всеки, които е в плът може да се заблуди". С други думи, абсолютна вяра може да се има само на тях. Те са само източника на Истината. Само те трябва да се слушат. Първите нареждания, които са били дадени от духовете е бил режима на храненето.
към текста >>

34. 22. ЖЕНИТБА И ДОМ

Николай Дойнов

И тази привързаност, но болезнена привързаност, която изпитвах тогава ме смущаваше.
" Мълчи, не казва нищо. И аз от 22 часа до 24 часа съм закован и я чакам. И после се връщаме наедно за Изгрева. И така отиване и връщане, създаде се такава връзка, съвсем неопределена. Те, аз тогава, тези неща не ги разбирах и тези отношения за да мога да преценя, какво представлява този човек. И тази привързаност, но болезнена привързаност, която изпитвах тогава ме смущаваше. Не е като да срещнеш човек и да имаш приятно чувство. И пак болезненост в слънчевия възел и чувствувах винаги болки. След време тя каза: „Хайде да се оженим". Казах „хайде" и тъй стана. Много печална история.
към текста >>

35. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си.
Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото.
към текста >>

36. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Иван Толев

За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги", препускат от столица на столица, посрещат се и се изпращат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват" се с щедри обещания, „малки" и „големи" съглашения, съюзи, споразумения и пр.
II, кн. 1-2 (I.1921), с. 1-3 Цели две години се изминаха от свършека на Общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скор още се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, не червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги", препускат от столица на столица, посрещат се и се изпращат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват" се с щедри обещания, „малки" и „големи" съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните" държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи -това са водителите на съвременното човечество. Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е - вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите! И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ.
към текста >>

37. 17. СИНАРХИЯ

Иван Толев

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота.
Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения,[1] както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали.
към текста >>

38. 3. Писмо на Савка Керемидчиева до Елена Хаджи Григорова от 22. и 23.XI.1924 г. и на Мария Тодорова и Паша Теодорова от 23.XI.1924 г.

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Всяка човешка привързаност към каквото и да е, ги създава.
Ракита, засега, пред вид сезона, не ще е възможно. Обаче, тази задача аз ще я изпълня така, че да даде нещо подобно на моето пребивание там. Как ще бъде, ще зависи. Работа и аз тук имам много, а това е и приятно. Едно нещо е хубаво добре да знаем - че всички страдания, всички нещастия в света се дължат на човешката любов. Всяка човешка привързаност към каквото и да е, ги създава. Благодаря ти, сестра, за изпратените материали за празника! Сестрински привети от сестра Паша.
към текста >>

39. 25. Човешката форма

VI. Очерци за Мара Белчева

У животните има привързаност, но не могат да издържат на любовта.
Любовта е неделима, тя не се дели. Дошло едно дете, дам му, то не си иде - користолюбие. Като вземеш, замини, други да вземе. Много любов искате, но нервната ви система не може да издържа. Човек трябва по малко, по малко да приема, да се приспособява нервната система. У животните има привързаност, но не могат да издържат на любовта. Човек има разбирание, но при ангелите е като овца. Щом човек се усеща недоволен, закъснял е. Като правиш добро, помагаш на живота. Ако не гледа, не вижда, не чувствува, как ще разбере живота? „Не прави добро" е законът на смъртта.
към текста >>

40. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

С рядка привързаност тя посвещава живота си на Пенчо Славейков, споделяла е мизерията на неговото изгнание и е бдяла над него до последния му час.
На нея открива той най-високите си помисли, и стремежи, най-интимните си преживявания. Писмата му до нея са дневник на неговата любов. Той я нарича „другарко", „сестро", „свидно дете". Мъчно ще се намери по-хармонична двойка в нашата литература, още повече, че тя самата отдавна пише стихове. По-късно е издала три сбирки. С рядка привързаност тя посвещава живота си на Пенчо Славейков, споделяла е мизерията на неговото изгнание и е бдяла над него до последния му час. Всяка привечер тя отивала да вземе поета от Народната библиотека и двамата се упътвали към Лозенец - тяхната любима разходка. Там на високий хълм, където с теб, с другари, обичах да седя в тих разговор унесен... Въпреки своята изключителна духовна култура Пенчо Славейков понякога е като дете любопитен към неща и явления, незначителни наглед. На околните правело впечатление неговото безгрижие за материални неща и вярата му в живота. Когато излизал на полето, и най-дребното цвете, което забелязвал, го докарвало във възторг. Той се отнасял към цветята с особена нежност.
към текста >>

41. 15. Начо Петров

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Учителят знаеше както привързаността на Начо към Него, така и неговата тежест в политическия живот на страната ни.
Учителят обичаше Начо Петров с тихата, мълчалива обич, която Той имаше към преданите Си ученици. Той му се радваше от сърце, когато виждаше голямата му елегантна фигура между многобройните Си слушатели. Но тогава Той не изразяваше обичта Си към Начо Петров, защото не искаше да се прозира предпочитание или слабост. Но Начо знаеше, че така и трябва. Той знаеше колко много Учителят ще се зарадва, когато ще останат малко хора около Него, как остроумно и шеговито Той ще отговаря на зададените въпроси, как всички парливи за него участъци от живота ще получат светлина и дори красота. Учителят знаеше както привързаността на Начо към Него, така и неговата тежест в политическия живот на страната ни. Когато имаше да се уреждат въпроси, които искаха разрешението си от държавните органи, Той възлагаше това на Начо Петров. Предан, енергичен, авторитетен, Начо Петров се справяше с много бодливи въпроси, много объркани положения. Не една от отправените към Учителя стрели срещаха здравите гърди на Начо Петров и се връщаха често против тия, които ги отправяха срещу Учителя. Начо Петров уреждаше с леснина въпросите, свързани със софийската община. Поради голямото доверие, което Учителят имаше към него, при закупуването на Изгрева Учителят поиска точно на неговото име да се запише цялата „поляна", върху която се играеше десетилетия наред „Паневритмията", една от най-важните прояви на братския живот.
към текста >>

42. 44. Болното дете на полковника

Привързаността между мене, майката и дъщеря ни беше прераснала в дълбока обич, далече надхвърляща обикновената привързаност на семейството.
- Това ще кажа на вас - онези все едно, че ги няма! Преди всичко - осъждам ви, че не защитихте достойно своя Учител и Неговото име! Как можахте да мълчите, когато чувахте да се сипе тая нечистотия по Негов адрес? А ето и моята история. Ние имахме единствено дете, наша обична, мила дъщеря. Привързаността между мене, майката и дъщеря ни беше прераснала в дълбока обич, далече надхвърляща обикновената привързаност на семейството. Това беше обич на живот и смърт, обич, която изпълваше всеки наш ден - години наред, с много радост, но и с много тревоги. И точно тая наша скъпа, любима дъщеря заболя от туберкулоза. Завехна, избледня, стопи се, като че беше лоена свещ. Косите ми настръхват само като си помисля за онова време. Тръгнахме, естествено, по лекари, професори, санаториуми, прилагахме всякакво лечение, каквото ни казваха.
към текста >>

43. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Влад Пашов

Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаност към живота и оттам и желание за безсмъртие, „което комбинирано със знанието тайната на пола - раждането и възраждането - извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствувания и материални въплъщения, чрез съединението със своята половина”” - казва същият херметичен философ.
„Това е обновлението на кристала под друга форма, и възкресение от смърт в живот”, както казва един от херметичните философи. Тригонът на водата - казва същия философ, означава постоянното усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Водата постоянно се стреми да дойде в равновесие. Водата е блажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Водата е негативна, пасивна, възприемаща. Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаност към живота и оттам и желание за безсмъртие, „което комбинирано със знанието тайната на пола - раждането и възраждането - извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствувания и материални въплъщения, чрез съединението със своята половина”” - казва същият херметичен философ. Вторият знак на Водата - Скорпион , може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постоянно се превръща в пара. Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата под влиянието на огъня се превръща в крайно голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно деятелни, волеви, разумни и дълбоко проницателни.
към текста >>

44. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Те са подозрителни и тиранични в своите привързаности.
Те са способни към точните науки. В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието. Не понасят никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Те са подозрителни и тиранични в своите привързаности. Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звука приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Те често съпровождат своята реч със смях.
към текста >>

Те не са способни за продължителна привързаност и се привързват повече по привичка, отколкото по чувство.
Чуждият успех не им всява завист, тъй като за тях честолюбието няма никакво значение. Техният ум е студен и бавно работи. Те живеят във въображението си и са силно впечатлителни, силно чувствителни и са възприемчиви към сантиментални и поетически впечатления. Те са съзерцателни, пасивни и безропотно се покоряват на съдбата си и лесно пренасят горести и разочарования. Техните душевни и сърдечни страдания са твърде тихи. Те не са способни за продължителна привързаност и се привързват повече по привичка, отколкото по чувство. Следствие на тяхната студенина, те не са склонни и към полов живот. Тяхната чувственост носи пасивен характер и се проявява само по инициатива на други лица. Търпението и кротостта са силно развити у тях. Ако и да нямат обширният ум насангвиника или горещото въображение на холерика, затова пък те са практични, спокойни и това ги прави способни към класификация и методичност. Болестите им се раждат от малко движение - затова за тях е потребно повече движение на открит въздух и светлина.
към текста >>

Романтични са в своите привързаности.
Те са боязливи и непостоянни. Недостатък в размишлението може да ги въвлече в непоследователност. Те са лениви за физическа работа и недостатъчно храбри. Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все, че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти и хора вдъхновени и ентусиазирани, съзерцатели, мистици, художници, поети. Щедри на обещания, но никога не изпълняват своята дума. Те са твърде склонни към религиозни системи и затова често между тях, се срещат религиозни основатели и реформатори.
към текста >>

Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести.
Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа. Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно.
към текста >>

45. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.

Влад Пашов

Символ на привързаност към живота.
3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален. Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили. 5. Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество.
към текста >>

46. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея.
Това, което се нарича самочувствие, почива на това усещане. И колкото повече човек е самолюбие, толкова по- голямо самочувствие има. След смъртта тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея. Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи.
към текста >>

47. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Те откриват нечистота, липса на съзнание за отговорност и дълг, трайна нетърпеливост, привързаност, припряност, непостоянство в идеи, мисли, чувства, стремежи, неустойчивост в обещанията, несправедливост към другите и нападателност.
Марс е представител на животните у човека, човек е микрокосмос и следователно съдържа животните у себе си и затова когато Слънцето и Марс са в хармония, човек е станал господар на животинската си природа, на низшето в себе си. Люде с хармоничното влияние на Слънцето и Марс в аспект са енергични, порядъчни и почтени, изпълнителни, които напълно прилагат нещата, но се нуждаят от идейно ръководство и план, които трябва да получат от по-високо началство. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат или полуквадрат с МАРС Дисхармоничните съчетания между Слънцето и Марс създават типове, които в зависимост от дисхармоничното влияние, причиняват по-големи или по-малки разрушения във всички области на живота. Колкото е по-голяма дисхармонията между Марс и Слънцето, толкова по-голяма е борбата на висшето с низшето естество у човека. Люде с такива влияния се отличават с много отрицателни, разрушителни, противоестествени качества и прояви. Те откриват нечистота, липса на съзнание за отговорност и дълг, трайна нетърпеливост, привързаност, припряност, непостоянство в идеи, мисли, чувства, стремежи, неустойчивост в обещанията, несправедливост към другите и нападателност. Възгледите на такива люде са материалистични. Те считат низшето за най-висша добродетел. Непокорни, недисциплинирани, неизпълнителни и недобросъвестни, те не са надеждни в никоя работа. Когато проявяват в работата амбиция или инат, те не се ръководят от съзнателност, добро чувство или висша идея, а следват своето низше честолюбие или тщеславие. Люде с дисхармонично влияние на Слънцето и Марс считат за свой най-висш идеал да станат военни, защото само там могат да проявят своята физическа сила и своите груби наклонности и качества.
към текста >>

48. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов