Търсене в текстове за 'Престоли'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. І.02.02. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той е вместотрапеза, вместопрестолие. 8.
Християнски жертвеник, християнски жертвен безкръвен олтар, свещен жертвеник. 4. Подвижен жертвеник, подвижен преносим жертвен олтар, заместващ неподвижната олтарна трапеза в храмовете. 5. Преносен жертвен олтар, старохристиянски подвижен олтар, подвижен жертвеник за извършване на безкръвна жертва. 6. Антиминсът се нарича „Святатрапеза" в преносен смисъл, защото се полага, върху малка маса. 7. Антиминсът е жертвеник, заместител на Светата трапеза. Той е вместотрапеза, вместопрестолие. 8. Мистична трапеза, осветена от архиерей чрез служба и чрез Святият Дух, изработено от платно, ленено или копринено. 9. С Антиминсът и върху него се извършва Светата литургия, Божествената служба на Евхаристията, като се поставя върху олтарната трапеза, която не е осветена от архиерей в храмовете. 10. Антиминсът е вместо трапеза, вместожертвеник на Евхаристията, където като символ е Агнецът Божий. Той е вместожертвеник на Агнец Божий, т.е. на Исуса Христа. 11.
към текста >>

2. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Деяния Апостолски - 17 : 34), съставляват три иерархии, с по три чинове в всека оттех: I иерархия - Серафими, Херувими и Престоли (тронове); II иерахия - Господства, Сили и Власти и III иерархия -Началства, Архангели и Ангели.
Или кой положи крайъгълния й камък, когато звездите на зората пееха наедно и всичките божии синове радостно викаха? "... Тия божии синове са ангелите. Евреите и сега мислят, че Бог създаде архангелите във втория ден на творението. Имената на повечето архангели окончават на ел,което е едно от многото имена божии: Михаел, Рафаел, Габриел и пр. Ангелите, според Диониси Ареопагитски (вж. Деяния Апостолски - 17 : 34), съставляват три иерархии, с по три чинове в всека оттех: I иерархия - Серафими, Херувими и Престоли (тронове); II иерахия - Господства, Сили и Власти и III иерархия -Началства, Архангели и Ангели. Навсякъде в Библията (в Стария и Новия завет) Се говори за разните чинове ангели.Точното им число не е означено в Писанието. Впрочем, броят на ангелите е непонятен за човека. И Исус е казал: "дали мислиш, че не мога сега да се примоля на Отца си и да ми представи повече от дванадесет легиона ангели" (т. е. 72,000)? " (Матея-26; 53) И по-рано: "гледайте да не презрите едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца, който е на небеса" (Ibidem - 18; 10).
към текста >>

3. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3).
Никакво нарушение на природните закони не е станало: дева Мария е била позната (посетена) от Духа Свети, за да даде живот на синтеза на човечеството във физическия свят. Роди се Еманоил, т. е. "Бог с нас", Бог ограничен и проявен в човешка форма, Христос, "който е образ на невидимаго Бога" (Павел - II Коринт. 4; 4), "проводи Бог Сина си, който се роди от жена" (Ibid. - Галат. 4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3). "Вашите тела са удове Христови" и "Вие сте тяло Христово" (I и II Коринт.). Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа. В устройството на космоса имената на Исуса-Цар или на ватански Иш- ва-Ра или Йешу-ва-Ра, на санскритски Ишуа или Ишва (душата на всемира), на еврейски Иешуа - и на Мариа-Майа са написани със светлинните букви на планетите, които стоят пред всеки от 12-те зодиачни знаци: така, небето представлява една подвижна азбука с имената на Исуса-Царя и Мариа, девствената майка на големите небесни води. На санскритски Иш значи Господ, а ва - всемирното кръгово движение. За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна!
към текста >>

4. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

ТОМ 18

Престоли или Братя на истината и волята.
Херувими - Братя на хармония и мъдростта. Те представят гърдите на космичния човек, затова и в земния човек управляват гърдите и белите дробове. Затова, като диша човек, чрез белите си дробове се свързва с херувимите. Затова Учителят казва още: „Като дишате, мислете за херувимите и за тяхната мъдрост и сила. Защото мъдростта се придобива чрез дишане”. 3. Престоли или Братя на истината и волята. Те представят сърцето на космичния човек. Затова чрез сърцето си човек е свързан с престолите, т. е. с Божествения разум. 4. Господства или Братя на интелигентността и радостта. Те са представители на колективната интелигентност, която се проявява в природата.
към текста >>

Затова чрез сърцето си човек е свързан с престолите, т. е.
Затова, като диша човек, чрез белите си дробове се свързва с херувимите. Затова Учителят казва още: „Като дишате, мислете за херувимите и за тяхната мъдрост и сила. Защото мъдростта се придобива чрез дишане”. 3. Престоли или Братя на истината и волята. Те представят сърцето на космичния човек. Затова чрез сърцето си човек е свързан с престолите, т. е. с Божествения разум. 4. Господства или Братя на интелигентността и радостта. Те са представители на колективната интелигентност, която се проявява в природата. Те са границата между света на принципите, който се представя от трите горни йерархии и светът на силите и законите, които действуват в космоса. Те представят диафрагмата на космичния човек, затова и в земния човек те управляват диафрагмата и слънчевия възел. 5.
към текста >>

5. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

ТОМ 18

А Слънцето е свързано с престолите, херувимите и серафимите.
Но в течение на този цикъл от 2160 год. се изреждат последователно влиянията на 7-те планети, като всяка планета обхваща по една седма от 2160. Така че приблизително една планета влияе и управлява около 300 години, защото 7 по 300 е равно на 2100. Всяка планета е свързана с вдна ангелска йерархия и има за планетен дух едно високо космично същество, което дава съдържание на планетното влияние. Планетите са свързани със следните йерархии: Луната е свързана с йерархията на ангелите, Меркурий — с йерархията на арахангелите, Венера - с йерархията на Началствата, Марс с йерархията на властите или духовете на формата, Юпитер - с йерархията на силите или духовете на движението, и Сатурн с йерархията на господствата или духовете на Мъдростта. А Слънцето е свързано с престолите, херувимите и серафимите. Имената на планетните духове и гении са следните: 1. Планетният дух на Сатурн се нарича Касиел, което значи Божие съзерцание. Притежава качества справедливост и търпение. 2. Планетният дух на Юпитер е наречен Захариел или Божие правосъдие и притежава качествата величие и милосърдие. 3. Планетният дух на Марс е наречен Самаел - гняв Божий, победа и крепост. 4.
към текста >>

6. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

ТОМ 18

Тази сфера на Словото е свързана с йерархията на Престолите.
Но както на Земята главата е орган за размишление, за разсъждаване, седалище на паметта и спомена, а също така в нея се намират устата, чрез която човек говори — изразява своите мисли. Устата е орган, чрез който се изявява човешкото слово като израз на неговата мисъл. Също така и в съществуването на човека в сферата на Слънцето неговата глава има същата функция. В Слънчевата сфера устата на човешкия организъм, чрез която се изразява космичното Слово, се представя от сферата на Марс в космичния организъм на човека. Това Слово звучи в пространството като хармония на сферите, като разумно космично Слово. Тази сфера на Словото е свързана с йерархията на Престолите. Както на Земята човек носи мислите в главата си, по същия начин в Слънчевата сфера той носи космичната Мъдрост, представяна в неговия космичен организъм от сферата на Юпитер, която е свързана с Херувимите. И както на Земята в главата на човека се намира също и паметта и спомените за миналото, също така в слънчевото съществуване сферата на Сатурн, която е свързана с най-възвишените духовни същества - Серафимите, е орган, който дава на човека възможност за преживяване на космичните спомени. Това преживяване на човека в Слънчевата сфера е преживяване величието на космичния човек и понеже всеки земен човек носи възможностите на космичния човек и е свързан с него, в Слънчевата сфера човек, запазвайки се като индивидуалност, вижда в себе си отразено цялото Битие с всичката му йерархия. Но това преживяване имат само онези, които чрез доброто, което са правили на Земята са способни да влязат във връзка с йерархиите на Слънцето, а онези, които саправили и мислили само зло, в сферата на Слънцето изпадат в безсъзнание и нямат никакво преживяване и спомени за живота в тази сфера. През време на своето земно съществуване човек живее в своята кожа, отделен от света и гледа на света като нещо вън от него.
към текста >>

В сферата на Марс работят Престолите, в сферата на Юпитер, работят Херуаимите, а в сферата на Сатурн работят Серафимите.
Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии. В сферата на Марс работят Престолите, в сферата на Юпитер, работят Херуаимите, а в сферата на Сатурн работят Серафимите. Когато човек преминава своя живот и след като е напуснал Слънчевата сфера и се приготовлява за своя бъдещ земен живот, преминавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн,човек се намира накъдето и да се обърне, потопен в един духовен религиозен живот. Когато от тези сфери човек отправи погледа си към Земята, той не я вижда, както ние я познаваме физически. Но той я вижда като един мощен духовен живот, изтъкан от събитията, които се извършват със сферите на Марс, Юпитер и Сатурн от дейността на Престолите, Херувимите и Серафимите. Тогаз човек чувства в себе си цялата вселена с всичките й същества. И отправяйки своя поглед надолу, човек чувства какво нещо са действията на Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>

Но той я вижда като един мощен духовен живот, изтъкан от събитията, които се извършват със сферите на Марс, Юпитер и Сатурн от дейността на Престолите, Херувимите и Серафимите.
Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии. В сферата на Марс работят Престолите, в сферата на Юпитер, работят Херуаимите, а в сферата на Сатурн работят Серафимите. Когато човек преминава своя живот и след като е напуснал Слънчевата сфера и се приготовлява за своя бъдещ земен живот, преминавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн,човек се намира накъдето и да се обърне, потопен в един духовен религиозен живот. Когато от тези сфери човек отправи погледа си към Земята, той не я вижда, както ние я познаваме физически. Но той я вижда като един мощен духовен живот, изтъкан от събитията, които се извършват със сферите на Марс, Юпитер и Сатурн от дейността на Престолите, Херувимите и Серафимите. Тогаз човек чувства в себе си цялата вселена с всичките й същества. И отправяйки своя поглед надолу, човек чувства какво нещо са действията на Престолите, Херувимите и Серафимите. Той ги вижда най-първо вън от себе си. Той вижда да се простира под него свръхсетивното небе. Той вижда целия свръхсетивен свят под себе си и обгръщайки с поглед духовното небе, човек вижда надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн как живеят и работят по свой начин Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>

И отправяйки своя поглед надолу, човек чувства какво нещо са действията на Престолите, Херувимите и Серафимите.
В сферата на Марс работят Престолите, в сферата на Юпитер, работят Херуаимите, а в сферата на Сатурн работят Серафимите. Когато човек преминава своя живот и след като е напуснал Слънчевата сфера и се приготовлява за своя бъдещ земен живот, преминавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн,човек се намира накъдето и да се обърне, потопен в един духовен религиозен живот. Когато от тези сфери човек отправи погледа си към Земята, той не я вижда, както ние я познаваме физически. Но той я вижда като един мощен духовен живот, изтъкан от събитията, които се извършват със сферите на Марс, Юпитер и Сатурн от дейността на Престолите, Херувимите и Серафимите. Тогаз човек чувства в себе си цялата вселена с всичките й същества. И отправяйки своя поглед надолу, човек чувства какво нещо са действията на Престолите, Херувимите и Серафимите. Той ги вижда най-първо вън от себе си. Той вижда да се простира под него свръхсетивното небе. Той вижда целия свръхсетивен свят под себе си и обгръщайки с поглед духовното небе, човек вижда надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн как живеят и работят по свой начин Престолите, Херувимите и Серафимите. Той вижда как тези възвишени същества изживяват по свой начин това, което ще бъде изпълнение на кармата в неговия следващ земен живот. Виждайки как тези възвишени същества първи осъществяват изпълнението на неговата карма в един небесен образ, човек получава дълбоко впечатление и отнася спомена за това свое преживяване в своето земно съществуване.
към текста >>

Той вижда целия свръхсетивен свят под себе си и обгръщайки с поглед духовното небе, човек вижда надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн как живеят и работят по свой начин Престолите, Херувимите и Серафимите.
Но той я вижда като един мощен духовен живот, изтъкан от събитията, които се извършват със сферите на Марс, Юпитер и Сатурн от дейността на Престолите, Херувимите и Серафимите. Тогаз човек чувства в себе си цялата вселена с всичките й същества. И отправяйки своя поглед надолу, човек чувства какво нещо са действията на Престолите, Херувимите и Серафимите. Той ги вижда най-първо вън от себе си. Той вижда да се простира под него свръхсетивното небе. Той вижда целия свръхсетивен свят под себе си и обгръщайки с поглед духовното небе, човек вижда надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн как живеят и работят по свой начин Престолите, Херувимите и Серафимите. Той вижда как тези възвишени същества изживяват по свой начин това, което ще бъде изпълнение на кармата в неговия следващ земен живот. Виждайки как тези възвишени същества първи осъществяват изпълнението на неговата карма в един небесен образ, човек получава дълбоко впечатление и отнася спомена за това свое преживяване в своето земно съществуване. В този момент човек действително се натоварва със своята карма, така както тя се изпълнява първо от възвишените същества. Той съзерцава като на филм проявлението на своя бъдещ живот, в който се изявява и реализира неговата карма. По такъв начин човек вижда като на филм всичко, което трябва да му се случи в следващия му земен живот.
към текста >>

Престолите, които работят в сферата на Марс, действуват върху човешката воля.
Той вижда как тези възвишени същества изживяват по свой начин това, което ще бъде изпълнение на кармата в неговия следващ земен живот. Виждайки как тези възвишени същества първи осъществяват изпълнението на неговата карма в един небесен образ, човек получава дълбоко впечатление и отнася спомена за това свое преживяване в своето земно съществуване. В този момент човек действително се натоварва със своята карма, така както тя се изпълнява първо от възвишените същества. Той съзерцава като на филм проявлението на своя бъдещ живот, в който се изявява и реализира неговата карма. По такъв начин човек вижда като на филм всичко, което трябва да му се случи в следващия му земен живот. Престолите, които работят в сферата на Марс, действуват върху човешката воля. Херузимите, които работят в сферата на Юпитер, които са същества на космичната Мъдрост, действуват върху човешките чувства. Серафимите, които са същества на Любовта, на космичната Любов, действуват върху човешката мисъл. Това може да се види парадоксално, объркващо, но това е истината по този въпрос. Учителят, когато загатва този въпрос, казва, че човешките чувства се ръководят от Мъдростта, а човешките мисли се ръководят от Любовта, и казва още, че това не може да се обясни с думи, а когато човек го преживее, тогава ще го разбере. Така че, когато човешките същества, след като напуснат Слънчевата сфера, минават през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където се изработва и формира тяхната карма.
към текста >>

Но има хора, чиято карма се формира главно в сферата на Марс, под влиянието на Престолите.
Херузимите, които работят в сферата на Юпитер, които са същества на космичната Мъдрост, действуват върху човешките чувства. Серафимите, които са същества на Любовта, на космичната Любов, действуват върху човешката мисъл. Това може да се види парадоксално, объркващо, но това е истината по този въпрос. Учителят, когато загатва този въпрос, казва, че човешките чувства се ръководят от Мъдростта, а човешките мисли се ръководят от Любовта, и казва още, че това не може да се обясни с думи, а когато човек го преживее, тогава ще го разбере. Така че, когато човешките същества, след като напуснат Слънчевата сфера, минават през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където се изработва и формира тяхната карма. Но има хора, чиято карма се формира главно в сферата на Марс, под влиянието на Престолите. Това са хора волеви, хора, чийто поглед е насочен предимно към земния живот, те макар да са учени или философи, пак разглеждат нещата по земному. Те получават главните импулси в своя живот от сферата на Марс. Има други хора, които, като минават през сферата на Марс получават неговите импулси, но са така устроени, че не са достатъчно тези импулси за изявяване на тяхната карма. Те минават в сферата на Юпитер и там получават импулса на херувимите, импулса на Мъдростта, който импулс действува предимно за формиране на техните чувства, на тяхното сърце. Това са хора, според степента на развитието си, които дълбоко преживяват нещата в живота.
към текста >>

Като напусне сферата на Слънцето, човек преминава последователно през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, където се среща с още по- възвишени същества - Престолите, Херувимите и Серафимите, под чието ръководство се изработва и формира неговата бъдеща карма, която трябва да се изяви на Земята.
След това минава сферата на Луната, където го посрещат ангелите и го очистват чрез една духовна баня от всички морални петна. Така пречистен, човек оставя всичко, което принадлежи на злото в тази област и преминава в сферата на Меркурий, където го посрещат арахангелите, които му правят втора духовна баня, освобождавайки го от духовните причини на всички болести и пречистват неговата мисъл. Така пречистен той преминава в сферата на Венера, където го посрещат началствата, които пречистват неговите чувства. Така пречистен в тези три сфери, човек преминава в сферата на Слънцето, където се среща с още по-възвишени същества - власти, сили и господства, където преживява величието на космичния човек и където той се отъждествява с него. В това преживяване в Слънчевата сфера той изработва с помощта на възвишените същества своето бъдещо физическо тяло, което представя една величествена постройка, която съдържа в себе си цялата Вселена с всичките й възвишени същества. Като напусне сферата на Слънцето, човек преминава последователно през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, където се среща с още по- възвишени същества - Престолите, Херувимите и Серафимите, под чието ръководство се изработва и формира неговата бъдеща карма, която трябва да се изяви на Земята. В сферата на Марс се дават импулси на волята и физическото тяло, в сферата на Юпитер се дават импулси за развиване на сърцето и астралното тяло, и в сферата на Сатурн се дават импулси и условия за развиване на етерното тяло, за организиране на човешкия ум, на човешките мисли. Такъв е пътят на човека през планетните сфери, където човек последователно влиза във връзка с възвишените същества и получава техните импулси за своя бъдещ живот. Гореизложеното е много бледо и кратко изложение за преминаването на човека през планетните сфери и на неговия живот в тези сфери. Изнасям го, за да имаме представа за този път и всеки, когато лично го преживее, сам ще се увери в истинността на това твърдение.
към текста >>

7. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Апостол Павел го предава най-добре; „Който е образ на невидимото Бога, първороден преди всите твари, понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било или господства, или началства или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде и той е преди всичко и всичкото чрез него състои.” (Колосяном 1:15 ÷ 17) Това е Христовият Дух, той е всичко и във всичко (Колосяном, 3:17) и всичко чрез него се сплотява.
И понеже Духът е този, които помазва Избраникът и го определя на Избавител и като Месия, то преведената дума на гръцки „Христос” остава, като означава, че обещаният Дух е Духът Христов. А пророците бяха предсказали, че Месия ще е Бог и человек. И апостол Павел заключава: „Всеки, които вярва, че Исус е Христос, от Бога е роден и всеки, които люби оногози, който е родил, люби и родения от него.” (1 Иоанна5;1) Тук се споменава, че Христовият Дух е нещо различно от Божия Дух, който е родил Синът Божии. Христовият Дух ражда Христос. А какъв е образът на Христа? Апостол Павел го предава най-добре; „Който е образ на невидимото Бога, първороден преди всите твари, понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било или господства, или началства или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде и той е преди всичко и всичкото чрез него състои.” (Колосяном 1:15 ÷ 17) Това е Христовият Дух, той е всичко и във всичко (Колосяном, 3:17) и всичко чрез него се сплотява. Това е Духът на Единението, Духът на Обединението между Земята и Небето, между Битието и Небитието. И апостол Павел допълва: „Защото в него обитава всичката пълнота на Божеството.” (Колосяном 2:9) А Учителят Дънов говори за Христа така: „И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа представляват духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представляват Божествената му страна.
към текста >>

8. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

ТОМ 20

Преситен от богатства, владеющ света, Рим отдавна бе изместил небесните си божества със земни - императорите, на които приживе отдаваше божески почести - външни, разбира се, защото надали можеше кой да е човек да вижда в тия дегенерирани хора, които заемаха с интриги и кървави пътища престолите, нещо повече от едни нехранимайковци.
Християнството в своя първоначален вид не беше една религиозна ерес, както го изкарваха съвременниците евреи**. То беше нещо повече - една нова метода за живот, която обхваща всичките области на човешкото проявление. Първоначалните апостолски комуни, които добиха бързо разпространение, бяха оная обществена форма, в която Християнството тепърва се очертаваше; форма, в която всички даваха що имаха и получаваха каквото им трябваше, в които нямаше «твое» и «чуждо», в което общество имаше само братя и сестри. Думите на Христа заменяха там Всички закони; Любовта, искрено възприета в сърцата, изравняваше всички социални различия, а вярата крепеше верующите и даваше импулс за такива чудни дела и въодушевление, че те и досега, като четем за тях, ни се струват като приказки. Тъкмо в тая чиста форма Християнството трябваше да се сблъска със загиващата Римска култура. Преситен от богатства, владеющ света, Рим отдавна бе изместил небесните си божества със земни - императорите, на които приживе отдаваше божески почести - външни, разбира се, защото надали можеше кой да е човек да вижда в тия дегенерирани хора, които заемаха с интриги и кървави пътища престолите, нещо повече от едни нехранимайковци. Авгурите, изгубили онзи дар на вътрешно прозрение, което беше им дало мощ и обществено положение в първите времена, заемаха вече постовете си, както впрочем и всички останали, с подкупи и се стараяха, разбира се, по всички начини да ги използуват. Многобройните народи, завоювани и влезли в състава на Римската империя по неволя, споени само от тяжестта на меча, без друга връзка, се разпълзяваха вече по всички посоки. Римската държава, разядана от нравствения упадък на пълни с пороци живи «божества», трещеше из основи, тъкмо когато от изток, с кораби, с кервани, невидимо и неусетно, бяха се вмъкнали странни хора, които носеха онзи нов живот, който щеше, поне привидно, да довърши стария и му изпее погребална песен. С нехайството на привичен пияница, Рим бе изпил една чаша, в която имаше отрова -новият живот - новото светоразбиране, което щеше да се помъчи да измести стария. Новодошлите бяха неразбираеми - странни хора, те твърдяха още по-странни работи!
към текста >>

9. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа.
441-455, том III, стр. 308-318. 177. Учителят Дънов обяснява на Своите последователи, че щом чрез радиото може да се изпраща говор и музика на хиляди километри по вълните на етера, същото може да се прави и с мисълта на човека - чрез своите мисли и чрез мозъка като предавателна централа, човек може да препраща мисли на определена вълна за определен друг човек. Радиото е доказателство, че у човека може да се развие центърът на яснослушане, а телевизията е пример, че може да се предават образи и да се развие у човека - в мозъка му - център на ясновиждане. 178. «Вехтият на Дни видял» какво означава? 1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, възвеличил си се много. С чест и великолепие си облечен. Ти, който се обличаш с виделина като с дреха.» 4) Пророк Данаил в глава 7, стих 13-14: «Гледах в нощните видения и ето един като Син Человечески идеше с облаците небесни и стигна до «Вехтия с Дни» и го въведоха при него. И даде се нему власт и слава и царуване, за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се развали.» 5) Пророк Данаил в глава 7, стих 22: «Доде дойде «Вехтият с Дни» и даде се съдът на светите на Вишнаго; и времето стигна, и светите взеха царството.» 179.1) Това се отнася за съня на вавилонския цар Навуходоносор. Вж. Данаил, гл.
към текста >>

10. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа.
441-455, том III, стр. 308-318. 177. Учителят Дънов обяснява на Своите последователи, че щом чрез радиото може да се изпраща говор и музика на хиляди километри по вълните на етера, същото може да се прави и с мисълта на човека - чрез своите мисли и чрез мозъка като предавателна централа, човек може да препраща мисли на определена вълна за определен друг човек. Радиото е доказателство, че у човека може да се развие центърът на яснослушане, а телевизията е пример, че може да се предават образи и да се развие у човека - в мозъка му - център на ясновиждане. 178. «Вехтият на Дни видял» какво означава? 1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, възвеличил си се много. С чест и великолепие си облечен. Ти, който се обличаш с виделина като с дреха.» 4) Пророк Данаил в глава 7, стих 13-14: «Гледах в нощните видения и ето един като Син Человечески идеше с облаците небесни и стигна до «Вехтия с Дни» и го въведоха при него. И даде се нему власт и слава и царуване, за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се развали.» 5) Пророк Данаил в глава 7, стих 22: «Доде дойде «Вехтият с Дни» и даде се съдът на светите на Вишнаго; и времето стигна, и светите взеха царството.» 179.1) Това се отнася за съня на вавилонския цар Навуходоносор. Вж. Данаил, гл.
към текста >>

11. 12. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ

ДА СЕ РОДИ: Беседа от Учителя, държана на 6.Х.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 272.

ТОМ 21

„Ако се не роди някой изново.” Това значи: ако не се свържете с възвишените същества - с ангелите, херувимите, серафимите, началствата, престолите, не може да се новородите.
12. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ ДА СЕ РОДИ: Беседа от Учителя, държана на 6.Х.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 272. Само Учителят може да помогне на ученика да придобие условията за влизане в Царството Божие. Ако Слънцето не изпраща своята светлина и топлина, Земята сама нищо не може да ни даде. Без учител ученикът нищо не може да направи. „Ако се не роди някой изново.” Това значи: ако не се свържете с възвишените същества - с ангелите, херувимите, серафимите, началствата, престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички добродетели. Нека всеки каже в себе си: Праведният не умира. Никой не може да вземе добродетелите му, никой не може да вземе душата му. Христос казва: „Имам власт да положа душата Си, имам власт [и] да я взема.” Задачата на всеки човек, на всеки българин, е да познае своя Баща и да каже: „Готов съм вече да изпълня първо волята на Баща си, а след това - и на своя ближен.” Бог ще му отговори: „Да бъде благословен този народ, този човек, който е готов да Ми служи с любов. Аз ще платя всичките му дългове, ще му направя нова къща, ще му дам добри синове и дъщери.”* Иде Божието благословение върху българския народ.
към текста >>

12. III. Скакавците и Рупите

ТОМ 22

На 7-те езера, които са сърцето на Рила, ние сме свързани с трета йерархия ангели - Престолите, които са „Братя на Волята" и същества на Божествения разум.
Съществата са много строги и изискват ред, порядък и чистота от посетителите и тяхното присъствие тук не се чувства така осезателно, както на Мусала и Скакавците, където почти не минават хора. Рупите са слънчево място за развиване на ума и пробуждане на висшето съзнание. На Мусала ние правим връзка с Бога и най-висшата ангелска йерархия, която направлява и урежда живота на хората - серафимите. Те са „Братята на Любовта" или Духовете на „Божия венец". На Рупите и Скакавците, които имат отношение към гърдите и дишането ни, ние сме свързани с Херувимите, които са „Братята на Хармонията" и носят мъдростта. На 7-те езера, които са сърцето на Рила, ние сме свързани с трета йерархия ангели - Престолите, които са „Братя на Волята" и същества на Божествения разум. На Рупите се работи най-трудно, понеже не сме хармонични и не сме се научили да дишаме дълбоко - да задържаме въздуха поне 1-2 минути и така с усилия да придобием мъдростта. На Мусала, ако ние не разбираме съществата от най-висшата ангелска йерархия - Серафимите, те, без много да се церемонят, ни изгонват, като променят рязко времето в буря, мъгла и гръмотевици. Не са по-далече от тях и съществата от 7-те езера - Престолите, които, щом не сме изправни в чистота, ред и порядък, бързо ни отправят, като често събарят и палатките ни. На Рупите съществата са много строги и там може да се отива само с молитва и чистота. Едно отиване с баща ми до Рупите, когато слизахме по улея между Орловец и Злия зъб, зад нас се откърти една голяма скала, по-висока от 2 човешки боя, тежаща няколко тона, и се търкулна надолу.
към текста >>

Не са по-далече от тях и съществата от 7-те езера - Престолите, които, щом не сме изправни в чистота, ред и порядък, бързо ни отправят, като често събарят и палатките ни.
Те са „Братята на Любовта" или Духовете на „Божия венец". На Рупите и Скакавците, които имат отношение към гърдите и дишането ни, ние сме свързани с Херувимите, които са „Братята на Хармонията" и носят мъдростта. На 7-те езера, които са сърцето на Рила, ние сме свързани с трета йерархия ангели - Престолите, които са „Братя на Волята" и същества на Божествения разум. На Рупите се работи най-трудно, понеже не сме хармонични и не сме се научили да дишаме дълбоко - да задържаме въздуха поне 1-2 минути и така с усилия да придобием мъдростта. На Мусала, ако ние не разбираме съществата от най-висшата ангелска йерархия - Серафимите, те, без много да се церемонят, ни изгонват, като променят рязко времето в буря, мъгла и гръмотевици. Не са по-далече от тях и съществата от 7-те езера - Престолите, които, щом не сме изправни в чистота, ред и порядък, бързо ни отправят, като често събарят и палатките ни. На Рупите съществата са много строги и там може да се отива само с молитва и чистота. Едно отиване с баща ми до Рупите, когато слизахме по улея между Орловец и Злия зъб, зад нас се откърти една голяма скала, по-висока от 2 човешки боя, тежаща няколко тона, и се търкулна надолу. Аз извиках на баща ми да мине веднага вляво към скалите, а аз се отклоних надясно. Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената. Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма.
към текста >>

13. 5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ.

ТОМ 24

Това е било време, когато неграмотни гърци закупили митрополитски престоли, свещенически места и енории, движели въпросите на православната църква у нас, а политически работили за реализация нат. нар.
Културно и духовно съживяване на българския народ. Деветнадесети век, това е било столетие, когато в света, и специално за Европа, процесите на протичащия Ренесанс са раздвижили всички области на човешкото знание. Тогава са работили множество велики умове и бележити личности, като философи, богослови, ратници за нов живот и социални реформи - Имануел Кант, Иохан Песталоци, Георг Хегел, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Абрахам Линкълн, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи, Йохан Гьоте и стотици други хора на науката, изкуството и техниката. За нашия страдащ и подтиснат български народ деветнадесетото столетие е показателно. След 500 годишното турско подтисничество и духовен гнет от гръцкото духовенство, народът намира сила и смелост да се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и започне борба за своята духовна политическа свобода. Това е било време, когато неграмотни гърци закупили митрополитски престоли, свещенически места и енории, движели въпросите на православната църква у нас, а политически работили за реализация нат. нар. "мегали идея" - да се погърчи цялото население на Балканския полуостров и в един момент да бъде обединено в една голяма гръцка държава, наследница на древна Елада и стара Византия. Гръцкото духовенство грабело от народа всичко ценно, но и унищожавало паметниците на българската култура. Те разрушават редица манастири, закриват Охридската архиепископия, горят стари български книги и ръкописи, прогонват българските калугери, свещеници и владици, извършват арести и побоища. Това духовно робство нанесло голямо поражение на българското самосъзнание. Интелигенцията, и то българската, говорела вече само на гръцки език.
към текста >>

14. 4.3. СТРАДАНИЯТА И БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ

ДА СЕ РОДИ: Неделна беседа; 6 октомврий, 1918 г.

ТОМ 25

"Ако се не роди някой изново." Това значи: ако не се свържете с възвишените същества - с ангелите, херувимите, серафимите, началствата, престолите, не може да се новородите.
- В: Дали може. София, 1942, с. 272. ".. .Само Учителят може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане в Царството Божие. Ако слънцето не изпраща своята светлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде. Без учител ученикът нищо не може да направи. "Ако се не роди някой изново." Това значи: ако не се свържете с възвишените същества - с ангелите, херувимите, серафимите, началствата, престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички добродетели. Нека всеки каже в себе си: Праведният не умира. Никой не може да вземе добродетелите му, никой не може да вземе душата му. Христос казва: "Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема." Задачата на всеки човек, на всеки българин е да познае своя Баща и да каже: Готов съм вече да изпълня първо волята на Баща си, а след това и на своя ближен. Бог ще му отговори: Да бъде благословен този народ, този човек, който е готов да ми служи с любов.
към текста >>

15. Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.)

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

ТОМ 28

Престоли - братя на волята; 4).
Бъдете ревностни в учението! 121. Великият Космичен Човек. Йерархична стълба: 1). Серафими - братя на Любовта; 2). Херувими - братя на хармонията; 3). Престоли - братя на волята; 4). Господства - братя на интелигентността и радостта; 5). Сили - братя на движението и растенето; 6). Власти - външните форми и изкуствата; 7). Началства - времето, състоянието и такта; 8). Арахангели - врата на огъня и топлината; 9).
към текста >>

16. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

ТОМ 32

Едни живописни скали имаше, наричаха ги Престолите.
Около неговата ковачница почват да се заселват селяни, граждани от Търново, от тук от там, и ето ти основите на Габрово. Аз помня първите години на Габрово, когато още река Янтра течеше през гори. Много хубав град беше! Те го обезобразиха после. Но Габрово беше прекрасен град. Едни живописни скали имаше, наричаха ги Престолите. Престол -скала естествена, голяма така край града. Тези Престоли бяха приказни! Аз ги помня тях още. Но намери се един простак кмет, взе че ги даде тези Престоли да ги съборят и да опекат от тях вар. И опекоха ги на вар долу.
към текста >>

Тези Престоли бяха приказни!
Много хубав град беше! Те го обезобразиха после. Но Габрово беше прекрасен град. Едни живописни скали имаше, наричаха ги Престолите. Престол -скала естествена, голяма така край града. Тези Престоли бяха приказни! Аз ги помня тях още. Но намери се един простак кмет, взе че ги даде тези Престоли да ги съборят и да опекат от тях вар. И опекоха ги на вар долу. И варта язък, развалиха това нещо! В.К.: Сега, ти си ми разказвал, че на времето габровците са имали така сръчности и са си правили оръжията, мечове, пушки, и са били много добре въоръжени през турско време.
към текста >>

Но намери се един простак кмет, взе че ги даде тези Престоли да ги съборят и да опекат от тях вар.
Но Габрово беше прекрасен град. Едни живописни скали имаше, наричаха ги Престолите. Престол -скала естествена, голяма така край града. Тези Престоли бяха приказни! Аз ги помня тях още. Но намери се един простак кмет, взе че ги даде тези Престоли да ги съборят и да опекат от тях вар. И опекоха ги на вар долу. И варта язък, развалиха това нещо! В.К.: Сега, ти си ми разказвал, че на времето габровците са имали така сръчности и са си правили оръжията, мечове, пушки, и са били много добре въоръжени през турско време. Б.Н.: Точно така, майсторите по реката от Габрово до Етъра, до Соколския манастир, това е все по течението на Янтра. Там бяха работилниците им, ковачниците им.
към текста >>

17. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Всички сродници на поставените на българските епархийски престоли владици, бедни до степен на просия в родината си, светски и духовни лица, в България намериха благодатна почва за забогатяване.
Което ще рече, че нито религията, нито духовенството ще спомогнат за спасението на някои друг едноверен, а още по-малко нееднороден народ. Българите и гърците се различаваме по това, че сме едноверни, но не и еднородни и едноезични народи. Гърците управляват, а ние изпълняваме; ние произвеждаме, а онези само се ползуват. 25. Българската църква попаднала под политическата и духовна власт на фанариотската йерархия, която ръководела така българските църковни въпроси, че да съответствуват на общите интереси на техния народ и родина. Еднаквостта на вярата послужи като повод за насочване на всичките действия на България към въпросите на спасението и пр. Всички сродници на поставените на българските епархийски престоли владици, бедни до степен на просия в родината си, светски и духовни лица, в България намериха благодатна почва за забогатяване. Епархийският архиерей ръкополагаше дякони, архидякони, протосингели, изповедници... и веднага те сядаха да решават църковните въпроси, тези, които до вчера наистина не бяха кадърни да решават собствените си въпроси, а камо ли да ръководят по-големи предприятия. Но тук споровете и в семействата, и между духовенството биваха решавани от тях. Впрочем какво ли можеха да направят тези хора, които до вчера нямаха насъщен хляб, нито достатъчно дрехи, нито дори пукната пара в кесията си. Това се разбира от само себе си, за да не трябва да го казвам аз. 26. Светските пък лица, които идваха с владиците, казваха, че са братя, внуци, зетьове, близки и сродници, и затова те биваха веднага назначавани, като им се определяше някаква служба в митрополията, да водят кореспонденцията или пък да отговарят за външните работи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.66745376586914