Търсене в текстове за 'Прераждане'

Галилей Величков (1911-1985)

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.
Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми. Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му?
към текста >>

2. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя.
Имаше стойка на лорд, а понякога на крал - такива, каквито съм наблюдавал по различните картички, даващи образите на английските крале. Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му. Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация. Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания. Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности. За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим.
към текста >>

3. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени.
Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това. По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени. А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество. Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение.
към текста >>

4. 3_20 Души в почивка

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане?
И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса.
към текста >>

Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий.
От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане.
към текста >>

Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане.
Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен.
към текста >>

5. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ.
"Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя" Тези мои думи и бележки, които аз диктувам и изказвам пред лицето на Учителя, когото уважавам и боготворя над всичко в света - не считам за нужно да ги доказвам по човешки. А и да считам, те не могат да се докажат. Те могат да се проверят само от онези, които са били в Школата на Духа. Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна?
към текста >>

6. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи.
Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос.
към текста >>

7. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Галилей Величков (1911-1985)

Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят.
Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят. Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши. Методите за разрешаване на кармата са дадени в Словото на Христа: Люби Бога, Люби ближния си и Люби враговете си. Около Христовия Дух горе в Невидимия свят има 144 000 души, които са завършили своята земна еволюция. Те днес работят върху света. Христовият Дух обхваща всички хора.
към текста >>

Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши.
Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят. Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши. Методите за разрешаване на кармата са дадени в Словото на Христа: Люби Бога, Люби ближния си и Люби враговете си. Около Христовия Дух горе в Невидимия свят има 144 000 души, които са завършили своята земна еволюция. Те днес работят върху света. Христовият Дух обхваща всички хора. Съзнанието на Христа обхваща всички хора.
към текста >>

Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко.
Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея. Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята. Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо?
към текста >>

Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята.
Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята. Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят.
към текста >>

Чрез закона на прераждането.
С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят.
към текста >>

Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух.
Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него.
към текста >>

8. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Па си спомням за това, че има на света прераждане.
И сега са такива, ама са много луди и все бели правят, както у дома, така и в училището. Учителите са вдигнали ръце от тях. Искат да ги изключат за лошо поведение. Ама все се спират да го сторят, понеже са силни ученици и са отличници в гимназията. Умни са, но умът им е все в белята - каква беля да направят." Приятелят спира и след малко пита: "Учителю, какво да правя с тях? Па си спомням за това, че има на света прераждане. Какви ли са били навремето, че са все такива умни, силни, но луди. Папи ли са били, царе ли са били, философи ли са били? Чудя се и нищо не измислих и затова дойдох да видя какво да правим с тях. Какво ще ми кажете, Учителю? " Лъчезарната усмивка на Учителя не слиза от лицето Му.
към текста >>

9. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Борис Николов

ТОМ 2

Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане.
И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно получих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов.
към текста >>

10. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Борис Николов

ТОМ 2

Трети сън: Прераждане между българите.
Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира. Това което направих го предавам на друго поколение, което ще дойде, за да продължи работата, за да се осъществи нагледно съня ми. Трети сън: Прераждане между българите. Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо. Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата.
към текста >>

11. 74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Спомням си в една от беседите си Учителят бе споменал, че когато Невидимият Свят реши да съкрати дадени исторически периоди, то в едно прераждане се случват на човека такива промени, че той преминава в един живот две свои пререждания и като господар и като слуга.
Те са по разрушението. А по съзиданието на новият свят ще дойдат други. А другите ще имат свое време да сторят това. Ние няма да дочакаме да видим това. Ще го дочака едно друго поколение след 2000-та година. Спомням си в една от беседите си Учителят бе споменал, че когато Невидимият Свят реши да съкрати дадени исторически периоди, то в едно прераждане се случват на човека такива промени, че той преминава в един живот две свои пререждания и като господар и като слуга. Като пример бе изнесъл съдбата на руската аристокрация след революцията 1918 г., която бе принудена да емигрира на запад. В един и същ живот от господари те преминаха в другия полюс и станаха слуги. Ние в България ги видяхме как преминаваха тези руски величия изгонени от Русия като нещастни низвергнати човешки същества. Те преминаха през България като емигранти, но преминаваха като слуги, а не като господари. Видяхме как се сбъднаха думите на Учителя.
към текста >>

12. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Дали те ще дойдат чрез вселяване или чрез прераждане, зависи от тяхната степен на развитие.
Бог извика Славяните, за да съдействуват за Царството Божие на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Германците, англичаните, французите са назначени като учители на Славяните. В Славянството ще се въплотят 8000 посветени в 20-тия век. В Славянството има условия да се въплотят тези, които идат от горе - адептите. Дали те ще дойдат чрез вселяване или чрез прераждане, зависи от тяхната степен на развитие. Славянството е Олтарят на Новата Култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята. Тези идеи, които Аз говоря тук ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията. Коренът на думата Славянство идва от думата Слава. Значи Бог ще се прослави в Славянството.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ

Още едно прераждане 29.
23. Пратеници от ангелските светове - 19 ноември 1943 г. 24. Далечни гости 25. Планът на небето е такъв 26. Кой е автора? 27. Бележити прераждания 28. Още едно прераждане 29. Кучето от село Батак 30. Златистият котарак 31. Библията 32. Приложните изкуства 33. Луната 34.
към текста >>

14. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Галилей Величков

Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес.
Сегашният Борис е същият дух, който покръсти българите! Младенецът Симеон, заради който днес се разхождаме по планината, е духът на историческия цар Симеон. Баща и син наново се събират в един дом!... Смълчани и удивени от „случайността", следвахме стъпките на УЧИТЕЛЯ. С нетърпение очаквахме момента, когато ще стъпим на китната терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора. Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес. Не бе без значение, каква ще бъде съдбата на новото историческо русло. Не по-маловажен бе и въпросът за сплитането и разплитането на този исторически паралел, разгледан от кармически аспект. Краткият отдих на малката поляна наново ни събра около УЧИТЕЛЯ и Той продължи да отговаря на поставените въпроси. - Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна. Цар Борис е последният български коронован владетел.
към текста >>

15. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ За голяма част от човечеството, проблема за прераждането е непознат.
27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ За голяма част от човечеството, проблема за прераждането е непознат. За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания. Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето.
към текста >>

За малцина прераждането е познато и разбрано.
27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ За голяма част от човечеството, проблема за прераждането е непознат. За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания. Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането.
Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух.
към текста >>

В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата.
Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух. Без прераждането е немислима кармичната развръзка. Един живот е много къс, за да се разплете сложен кармичен възел. Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода.
към текста >>

Без прераждането е немислима кармичната развръзка.
Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух. Без прераждането е немислима кармичната развръзка. Един живот е много къс, за да се разплете сложен кармичен възел. Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието. Не е лесно да се срещнат две души с взаимни кармични задължения.
към текста >>

Прераждането е фактор в еволюцията.
Придобитите качества се пренасят. Опитът е градивен материал, валиден за векове. Много опити, много усилия, много разочарования, много успехи са изминат път, който затвърдява постиженията на едно изкуство. Един живот никога не може да бъде достатъчен, за да се оформи образа на хармонично развития човек, познал и разбрал битието. Еволюцията е много дълъг път, по който минава всеки. Прераждането е фактор в еволюцията. Развитието, като процес, е много сложен. Богати по съдържание опитности са стъпалата на едно гениално постижение. С подобни разбирания за прераждането ни запозна УЧИТЕЛЯТ. Той илюстрира индивидуалните прераждания с много примери. Едни от примерите са известни на историята, други - Негови лични наблюдения.
към текста >>

С подобни разбирания за прераждането ни запозна УЧИТЕЛЯТ.
Един живот никога не може да бъде достатъчен, за да се оформи образа на хармонично развития човек, познал и разбрал битието. Еволюцията е много дълъг път, по който минава всеки. Прераждането е фактор в еволюцията. Развитието, като процес, е много сложен. Богати по съдържание опитности са стъпалата на едно гениално постижение. С подобни разбирания за прераждането ни запозна УЧИТЕЛЯТ. Той илюстрира индивидуалните прераждания с много примери. Едни от примерите са известни на историята, други - Негови лични наблюдения. Оскъдните исторически данни Той допълваше. УЧИТЕЛЯТ затвърди писаното за Йоан Кръстител, че е древният израелски пророк Илия - обезглавил на своето време 400 пророка. Един от обезглавените се преражда като жена на цар Ирод.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на Толстой - големият руски писател.
Той не търси възмездие. Прощава на Иродиада, на дъщеря й, на Ирод, на войника - екзекутор. Голям урок е предаден от просветеното съзнание на Йоан. Те повече няма да се преследват. Така Илия - Йоан Кръстител, придоби свободата на духът си. УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на Толстой - големият руски писател. Той е Сократ - атинският философ. Величави образи. Две личности, характерни за две епохи. Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност.
към текста >>

Поначало УЧИТЕЛЯТ не разкриваше прераждането на учениците си.
Българските възрожденци също така бяха заели местата си в школата. В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината. Години наред те слушаха, и ако можеха, записваха словото. Радваха се на придобитата свобода и изплащаха последиците от преживяни отклонения. Такива бяха учениците от Неговата школа. Поначало УЧИТЕЛЯТ не разкриваше прераждането на учениците си. Имаше съображения. Разкритото прераждане не винаги е полезно. То може да смути, а може и да спъне. По-ценна и скъпа е свободата на изявата. Да се изяви човек както е устроен, както се е осъзнал, водим от идеали, то значи -изписване на настоящата съдба.
към текста >>

Разкритото прераждане не винаги е полезно.
Години наред те слушаха, и ако можеха, записваха словото. Радваха се на придобитата свобода и изплащаха последиците от преживяни отклонения. Такива бяха учениците от Неговата школа. Поначало УЧИТЕЛЯТ не разкриваше прераждането на учениците си. Имаше съображения. Разкритото прераждане не винаги е полезно. То може да смути, а може и да спъне. По-ценна и скъпа е свободата на изявата. Да се изяви човек както е устроен, както се е осъзнал, водим от идеали, то значи -изписване на настоящата съдба. Често пъти миналото тежи. Неприятно е.
към текста >>

Известно е още едно прераждане с богата историческа основа.
Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ. Известно е още едно прераждане с богата историческа основа. Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като даровит детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо. Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и утвърждава тяхното просветно дело. С богата и прозорлива мисъл, поетичен език и добро перо той възвисява глас, приканва следовници, поучава ги на Кирилова мъдрост и знание, и става център на просвещение и добродетели. Изгражда школа. Повежда последователи.
към текста >>

Прераждане с дълбоки следи.
През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си. Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира. Бати Ради, верен и предан на УЧИТЕЛЯ, слиза при скулптора. Позира му. Излетият от метал паметник, издигнат на кръстовището - булевард Патриарх Евтимий и улица Граф Игнатиев, продължава да напомня за една голяма любов между две същества, подвизавали се заедно в далечното минало, успели наново да се срещнат. Прераждане с дълбоки следи.
към текста >>

16. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Галилей Величков

28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря.
28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря. Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото.
към текста >>

Това е единственото и най-правилно разрешение на настоящото прераждане на тази душа.
Сега, когато детето има нови родители, избрани от служителите на Истината и Съдбата, в техни ръце е поверено неговото развитие. Вие нямате право да лишите детето от грижите на неговите родители, това е тяхна привилегия, така както беше ваша привилегия тогава, когато тази душа бе ваша дъщеря. Новите родители ще работят и ще помагат за развитието на детето, което сега е тяхна дъщеря. Ще ги оставите свободно да изявят своята майчина и бащина любов. В случая, към младото семейство и към тяхната рожба може да проявите благородна братска обич в духа на новите идеи. Това е единственото и най-правилно разрешение на настоящото прераждане на тази душа.
към текста >>

17. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Какво изгоря и какво пречисти у мен, това ще проверя при следното си прераждане.
Трябва да се погасят и да се разплатя с длъжниците. Аз от живота си направих съдба за Учението на Учителя. Горях заради Него и изгарях като факла през годините. В страданията си от тези три тръна в плътта ми бях положен на вътрешна клада. Бях завързан и тази клада гореше и трябваше да изгори всичко у мен. Какво изгоря и какво пречисти у мен, това ще проверя при следното си прераждане. Разказвам тук за моите три тръна в плътта ми, за да знаете, че учениците през време на Школата също боледуваха, страдаха, минаваха през мъчения, защото всеки един от тях имаше по един трън в плътта си. А аз при това имах три тръна в плътта си. А това не беше малко. И затова аз имам тези три опитности от Учителя, за тези три тръна в моята плът.
към текста >>

18. ІІІ.73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ

Летопис Вергилий Кръстев

" „Не, това е спомен на тези души от онова прераждане, когато са били в пустинята заедно с Мойсея и са чували рева на лъвовете.
Тези преродени духове са дошли тук, за да черпят сили от изворите на Великия Учител, за да направят връзка с Него и това да им послужи като спасително въже в следващите векове, когато идват на земята. Спасителното въже те ще го намерят в Словото." Аз продължавам да недоумявам. В главата ми има също един предварително приготвен въпрос: „Учителю, защо на българския герб има лъв, когато тук в България няма лъвове? От къде е дошло това? Измислено ли е? " „Не, това е спомен на тези души от онова прераждане, когато са били в пустинята заедно с Мойсея и са чували рева на лъвовете. Духът, който дойде при тях да пробуди българите от робството на турците, дойде от Невидимия свят. Но този дух пробуди у тях съзнанието им и спомена, че с този Дух те са били в пустинята, следвали са го като огнен стълб през нощта и са слушали рева на лъвовете, но не са се страхували, защото Духът е бил с тях. Духът ги извежда от египетското робство на свобода в пустинята, а емблемата на лъва означава, че Той е с тях, докато Духът Божий е над тях и в тях. Ето,това означава лъвът като български герб." Запомних всичко това. След 9.IХ.1944 година дойдоха комунистите на власт и изхвърлиха всичко онова, което им напомняше за предишната власт.
към текста >>

19. ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА

Летопис Вергилий Кръстев

Само прераждането ще може да разплати кармата на народите.
Като изминат няколко десетилетия и току - виж, че след 45 години като израснат тези поколения ще установят, че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения. Така природата разрешава този въпрос първо в семейството. Родителите раждат своите врагове и чрез отглеждането им и възпитанието на децата си те се разплащат кармично. Няма родител, който да не обича децата си. По същият начин народите в тази война, след 45 години ще се разплатят. Само прераждането ще може да разплати кармата на народите. Друг път няма." „Ето сега, след като царят си замина в Невидимия свят, той заяви, че вече не желае да се ражда като цар в коя и да е страна. Какво значи това? Значи е разбрал какъв е пътят на онези, които управляват и с каква карма трябва да се справят. Първо със своята, а след това и на народа си." Учителят замълча и до София не продума нито дума. Преминахме покрай една яма, изровена от една бомба.
към текста >>

20. 3.19. Брат Ради и Патриарх Евтимий

НЕСТОР ИЛИЕВ

Една необикновена история, за едно необикновено прераждане и за един още по-необикновен и чист образ - Дядо Ради.
Идва на Изгрева и разказва случая на Учителя, срещата с този художник-скулптор. Учителят го пита: „Ти какво му каза? " „Аз, извинете, с тия работи не се занимавам, и така се разделихме." „Не си направил добре", казал Учителят на нашия брат. „Той е бил твой ученик в Търново, ти, когато си бил патриарх Евтимий в Търново и той сега те е познал, и затова иска да направи паметник на тебе. Върви, съгласи се да го направи." И паметникът днес, който е на „Патриарх Евтимий" и „Граф Игнатиев" за Патриарх Евтимий е позирал нашият брат Ради. Една необикновена история, за едно необикновено прераждане и за един още по-необикновен и чист образ - Дядо Ради.
към текста >>

21. 5.31. Цеко

ДРАГА МИХАЙЛОВА

" Учителят му беше казал, че някога в предишно прераждане е бил голям поет, но е съгрешил и затова днес е на такова дередже.
31. Цеко Цеко беше много интересен. Говореше в рими. Римуваше думите. Казваше за себе си: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко! " Учителят му беше казал, че някога в предишно прераждане е бил голям поет, но е съгрешил и затова днес е на такова дередже. Работеше на Изгрева, помагаше на всички, беше много работлив. Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да вечеря преди залез слънце. Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да вечеря, и слънцето залязло, а той бил гладен. Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял. Хранел се е отвисоко и гледал слънцето.
към текста >>

22. 6.18. Едностранно действие

18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни. Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената.
към текста >>

23. 6.19. Край на първото действие

Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи.
Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин. Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи. Учителят, с една тънка ирония, ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековерните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка.
към текста >>

24. 6.24. Пред прага на мъдростта

След онзи епизод, който стана в салона на ул."Оборище"14 и след това бях остриган, в мен настъпи цяло ново прераждане.
Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр. Изобщо почувства се един голям интелектуален импулс в Братството. Списанието „Житно зърно" стана важен изразител чрез своите статии, в това направление. Академическата младеж, която беше се отдала почти във всички научни отрасли, се обедини в своите научни тежнения чрез списанието „Житно зърно". Този тон, който даде Учителят в този период упражни върху мен действително най-голямо влияние. След онзи епизод, който стана в салона на ул."Оборище"14 и след това бях остриган, в мен настъпи цяло ново прераждане. Първо аз напуснах Изгрева при един много интересен момент. Понеже всичките тези случки носят отпечатъка на общия тон, който се даде в Братството, налага се накратко да дам тяхната хронологичност. До началото на този период аз все още живеех на Изгрева в палатката. До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната. Този отшелнически начин на живот ме концентрираше, вглъбяваше ме дълбоко вътре в себе си и по този начин акумулирах в себе си грамадни психически енергии, и идвах до големи просветления.
към текста >>

25. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Специално Мара Граблашева, като съзнание в настоящето си прераждане се е родила в средата на ръководните фактори, които са имали претенции да ръководят общественото мнение, изобщо да бъдат пътеводителите на един народ.
28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието Както подчертахме по-горе, Учителят правеше Своите опити в Своята „лаборатория" чрез малката група, която беше представена от Георги Радев - проводник на силите на свръхсъзнанието; Михаил Иванов като представител на самосъзнанието и Мара Граблашева - представител на общественото мнение, което е критерий и фактор в света на самосъзнанието. Ще се опитам да направя психологически анализ на тези три личности, върху които Учителят в момента правеше Своите опити, които впоследствие ще се разпрострат в обществото, после в народа и най-сетне вълната ще премине в цялото човечество. Това е пътят на скачените съдове. Специално Мара Граблашева, като съзнание в настоящето си прераждане се е родила в средата на ръководните фактори, които са имали претенции да ръководят общественото мнение, изобщо да бъдат пътеводителите на един народ. Връзката й с Учителя и Школата събуждат в нея едно велико качество - качеството на различаване. Това качество има като предпоставка една закръглена интелигентност, въоръжена с един критичен поглед. В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и лицемерието на общественото мнение. Също така тя схваща несъстоятелността на самосъзнанието, което издига личността в култ, център, източник на един нереален свят. Тя чувства, че обществените форми, в които е потопено човешкото общество, ще претърпят редица трансформации, тъй като те не отговарят на новите изисквания на времето.
към текста >>

26. 6.35. Mладежките събори

Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за другия свят с надежда, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си.
Беше диригент на хора на братството и играеше благотворна роля. Георги Тахчиев. Следваше педагогика. Един скромен и тих човек. Един нрав на християнин, с християнска душа. Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за другия свят с надежда, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си. Той основа детските лагери в Панагюрище за братските деца. Петър Пампоров. „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък Толстой подготвя славянството за Новото Учение. А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр.
към текста >>

27. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане.
Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието.
към текста >>

28. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Когато те видят един човек, те винаги виждат в него едно свое минало прераждане, те обичат всичко, защото във всичко виждат себе си, своята душа.
Тези три категории сили бяха изразени чрез трите вериги души. В категорията на лявото посвещение се въплътяваха душите, които идваха на земята за изкупление на своите минали прегрешения. Във втората категория от дясното посвещение слизаха, за да следват пътя на усъвършенстване. Третата категория души, които бяха представители на Върховното Космично братство, това са душите, които идват да помагат на човечеството. Във веригата на своите прераждания те са се прераждали почти във всички народи. Когато те видят един човек, те винаги виждат в него едно свое минало прераждане, те обичат всичко, защото във всичко виждат себе си, своята душа. В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество. В предшестващите глави ние се спряхме надълго върху трите вълни на Любовта, Мъдростта и Истината. Всички главни актьори, които взеха участие в тези три вълни на посвещение, всички тези адепти, след като си изиграха своите роли, един след друг си заминаваха за Невидимия свят. Тяхната енергия, акумулирана през съзнанието на Учителя, трябваше да се разпростре по целите вериги души, на които те бяха представители в Школата. Едни от тях си заминаха преди, а други - след заминаването на Учителя.
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Още едно прераждане -118 29.
Далечни гости -109 25. Планът на небето е такъв -110 26. Кой е автора? -111 27. Бележити прераждания -113 28. Още едно прераждане -118 29. Кучето от село Батак -119 30. Златистият котарак -121 31. Библията -123 32. Приложните изкуства -125 33. Луната -127 34.
към текста >>

30. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие.
Не искаше да има нищо общо с тях. А това беше дедо Ради. Онзи дедо Ради, чийто образ се намира на паметника на патриарх Евтимий, онзи дедо Ради, който беше неук, неграмотен, неписмен, но беше верен и предан на Учителя. Това е същият дедо Ради, за когото Учителят беше казал, че той е прероденият патриарх Евтимий. Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен. Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци". После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е.
към текста >>

31. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

Вярата е закон за преминаване от една форма в друга, закон за прераждане, трансформиране на енергиите.
Аз искам да вярвам, че всичко, което помисля Господ го чува и че ако му дам дума за нещо то е същото като когато съм се задължила спрямо някой човек. Аз през цялото време мислих и тези мисли преминаваха през мен, а Учителят стоеше, усмихваше и с кимване на глава одобряваше и потвърждаваше правилността на тези мисли. „Ти си дошла сега до най-важното положение - да преминеш от едно състояние в друго. Сега трябва да превърнеш простите камъни в злато, да изучиш този алхимически процес. Вяра ти трябва. Вярата е закон за преминаване от една форма в друга, закон за прераждане, трансформиране на енергиите. Най-важното е да трансформираш енергиите си. Трябва да вярваш, че всичко е за добро. Ти много бързаш. Да не се обезсърчаваш." Разговора приключи и аз си взех сбогом с Учителя и той каза: „Няма Любов като Божията Любов". После ми се усмихна хубаво и топло, и насърчително.
към текста >>

32. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите на живота си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно смисъла на твоето прераждане, тук между българите".
Това е задача, която ти е дадена от Небето, за да я разрешаваш. Спомни си навремето като малък ти имаше едно премеждие и едвам се спаси. Спомни си по-късно как отново щеше да загубиш живота си. Припомни си как пак след време едвам оживя. Всички противоречия в живота ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз. Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите на живота си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно смисъла на твоето прераждане, тук между българите". Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава. А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази. Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева. По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя.
към текста >>

33. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Човекът има да разрешава една задача в живота си и то точно сега в това прераждане между българите и през време на епохата на Учителя, която е решаваща и съдбоносна за него.
Или както се казва, както му скимне. Но отговора на Учителя стоеше в него, но някакси високо горе на неговото небе и го приемаше ето така казано между другото. В тези случаи беше наистина интересно да се проследи как преминаваха тези приятели през толкова противоречия и всичко се объркваше в живота им с годините та дори някои плащаха и с цената на живота си. Как ли? Ами ето как. Човекът има да разрешава една задача в живота си и то точно сега в това прераждане между българите и през време на епохата на Учителя, която е решаваща и съдбоносна за него. От това как ще я разреши зависи на къде ще тръгне - на горе или на долу или ще бъде спрян. Идваш при Учителя, а това означава, че търсиш помощ от Божественото, ти го получаваш, но накрая не се съобразяваш и не го изпълняваш. Тогава се задействува другия закон на кармата, задействува се толкова бързо и толкова драстично, че ние бивахме свидетели как някои много бързо напускаше жизнения си път и след това ни изпратят некролога на Изгрева, че еди кой си е починал. В последствие ще видим, че една такава случка ставаше урок за всички, тези случки ги знаехме, убедени бяхме, че са уроци, но пак грешахме всеки за себе си и всеки според пътя си и задачите си в този живот. Имаше един интересен случай.
към текста >>

34. 128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН

Ако беше останал, връзката, която съединяваше човешката съдба и карма щеше да се скъса и щеше да остане кармата и да чака своето време в друго прераждане да може да се задвижи отново закона на причината и последствието, че да се изплати кармата.
А щом тръгнах след Христа и онзи младеж след време постоя, постоя, замисли се и тръгна след Христа. Щом човек предпочита Бога, то онзи, който е свързан с него кармически ще трябва да тръгне или към Бога, или към света. А въжето, което е завързано за човешката съдба и карма може да се скъса ако онзи вторият реши да остане в света. Тежък е света и остава долу под краката ни. Но че тръгна онзи младеж с мен, след Христа, бе едно правилно разрешение на задачата. Ако беше останал, връзката, която съединяваше човешката съдба и карма щеше да се скъса и щеше да остане кармата и да чака своето време в друго прераждане да може да се задвижи отново закона на причината и последствието, че да се изплати кармата. Това означаваше, че съдбата на човека се определяше от кармата и в този живот те се разделяха наляво и надясно и особено ако човек тръгне в пътя на Христа както бе в моят случай със съня. Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света. Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за студент, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя. И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме.
към текста >>

Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока.
Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света. Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за студент, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя. И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога. Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока. Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него. Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то пътищата Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек. Когато човек постави живота си за Бога, постави силите си в служение за Бога, то Бог съдействува в пътищата му. А как става разплащането? Това, което тук на земята е множество, горе на Небето е единица.
към текста >>

35. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане.
Тогава ми каза, че съм блажена, защото кръв и плът не са ми казали това, а е откровение на духа ми. По-късно няколко пъти ми каза лично: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Така аз успях в себе си да възстановя връзката, която имах по времето на Христа и връзката, която имах сега при Учителя, това бе една светла нишка в съзнанието ми, идваща от преди 2000 години, минаваща през вековете и стигаща до тук в мен. Тези горни редове ги преразказвам за случая, който следва, за да се види, че връзката между човешката душа и Бога не е еднократен процес, а е вечна. Веднъж направена връзка между човека и Бога тази връзка живее вечно, тя не се къса при различните прераждания, защото тя е жива и неръкотворна. Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане. Има моменти в човешкия живот когато човек се определя за Бога, т.е. определя се и търси и възстановява скритата от забравата на времето връзка между него и Бога, между човешката душа и Бога. Намери ли я тази връзка, възстанови ли я - това е пробуждането на човешкото съзнание и възстановяването на връзката му с Бога в свръхсъзнанието на ученика. Само там тази връзка съществува и там може да се възстанови и по нея да протече Божието благословение, което се изразява със Силата на Духа Божий. Имаше навремето едно малко момиче, казваше се Маргарита Мечева от Стара Загора.
към текста >>

36. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото.
Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко.
към текста >>

И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот.
Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия. Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Латвия - Рига, 17.01.1937 г. Николай Каллертс В-к.
към текста >>

37. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Г-н Дънов проповядвал прераждане.
Г-н Дънов няма свое Учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово Учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането. Било казано в решенията на тези събори, че ония, които са приели мистериите (тайнствата), не се прераждат. А това значи, че прераждането съществува само за нехристиянс-ките народи и за всички ония християни, които са само на име такива.
към текста >>

Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането.
Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането. Било казано в решенията на тези събори, че ония, които са приели мистериите (тайнствата), не се прераждат. А това значи, че прераждането съществува само за нехристиянс-ките народи и за всички ония християни, които са само на име такива. С това решение на вселенските събори ние напълно сме съгласни. Понеже Вие сте 513 33. Изгревът..., т.
към текста >>

А това значи, че прераждането съществува само за нехристиянс-ките народи и за всички ония християни, които са само на име такива.
Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането. Било казано в решенията на тези събори, че ония, които са приели мистериите (тайнствата), не се прераждат. А това значи, че прераждането съществува само за нехристиянс-ките народи и за всички ония християни, които са само на име такива. С това решение на вселенските събори ние напълно сме съгласни. Понеже Вие сте 513 33. Изгревът..., т. 5 ректор на една православна семинария, искаме да се занимаете с този въпрос, да проверите трактатите на вторият вселенски събор и ни отговорите в печата дали наистина святите отци са вземали някога подобни решения. 2. Казвате, че Учителят Дънов проповядвал свободен брак и обмяна на енергиите между чужди мъже и жени.
към текста >>

38. 208. ДЯДО БЛАГО

Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя.
Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата".
към текста >>

Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си.
" „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава.
към текста >>

39. 209. БОЯН БОЕВ

Един брат се прощава с Боян и се уточняват къде ще се срещнат в следващото прераждане.
За нас беше много забавно за наблюдение на тези сцени, после не ни беше толкова интересно, защото знаехме, че се повтаря един и същ сценарий. Но Боян Боев и възрастните приятели, които се разделяха по този начин за тях не беше сценарий, а беше живот, който са изживели с Учителя и Школата в разстояние на десетилетия. За тях беше жив живот, споен със словото и с живота около Учителя. Ние, които преминахме през Школата на Учителя и които бяхме по-млади само се усмихвахме и наблюдавахме как те бяха толкова убедени в тази предстояща среща, когато трябваше да се родят отново на земята. Но веднъж присъствувах на една такава драматична сцена, при едно такова изпращане и прощаване с Боян, че се разплаках. Един брат се прощава с Боян и се уточняват къде ще се срещнат в следващото прераждане. Разделиха се и онзи брат си тръгна. След пет минути брата се връща цял разтреперан и проплаква: „Брат Боян, аз забравих къде трябва да се преродя". Брат Боян взима лист хартия, написва му върху него следното: „Русия и Карпатите", написва го на български и написва го на стенограма и му го подава. Онзи брат се спира и пита: „Ами ако загубя бележката? " „Няма да я загубиш." По едно време брат Боян се сеща за нещо, взима писалката, взима едно друго листче хартия, написва отново същото, сгъва я несръчно, прави я на малка топка, отива при онзи брат и му казва: „Отвори си устата и глътни това - тук пише къде ще се родиш и не може да се загубиш, вече нямаш оправдание".
към текста >>

40. 223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

Оставаме го това добро той да го стори в бъдеще при една друга епоха и при едно друго прераждане.
Едва успях да оживея. Никога не очаквах, че можеха да посегнат върху мен по този начин на живота ми, защото бяха посягали по друг начин и аз бях свикнала да се пазя и охранявам. Та дойде време да се разделя с Бертоли в този свят. Така и така той не можа да ми направи най-голямото добро според Словото на Учителя. Вероятно още не беше дошло това време. Оставаме го това добро той да го стори в бъдеще при една друга епоха и при едно друго прераждане. Дано тогава се събере в моята банка и някой друг капитал, че кармата ми тогава да бъде по-лека от тази, която преминах през Школата на Учителя.
към текста >>

41. 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА

Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци.
Така че онази ложа действуваше целенасочено и категорично. Заблуди и заблуждения колкото си искате. Мнението на Учителят е категорично и то бе отразено в различни неговите беседи, в негови писма и в частни разговори. За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си. Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения.
към текста >>

42. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Ето защо е необходимо прераждането, ето защо е приемлив този закон - законът на прераждането.
Какво знаех аз, какво знаем ние обикновените хора? Нищо. И аз се чувствувах все тъй малка и неопитна, и бедна в сравнение с това, което трябваше да бъда, за да бъда истински работник и служител на Бога и на човечеството. Но все пак, в кръга на своите възможности и аз, както и моите братя и сестри се стремях да бъда добър работник и се усилваше у мене стремежът към учене. Но колкото повече учех, колкото повече години минаваха, толкова повече виждах, колко малко може да придобие човек в един живот. И че това, което е човек днес, е резултат на хилядолетен опит и че ни са нужни хилядолетия, за да станем това, което трябва и което ще станем в бъдеще. Ето защо е необходимо прераждането, ето защо е приемлив този закон - законът на прераждането. Какво може да направи човек в един живот? Кратък, кратък ми се вижда един човешки живот за огромната задача, която има човекът! „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни! " И ние, и аз, моите очи видяха един образец на съвършенство, ..както е съвършен Отец ваш Небесни! " И Той е един и неповторим.
към текста >>

43. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

Затова се приема прераждането.
Затова той е смирен и тихо, и спокойно, задълбочено, мълчаливо работи и работи, учи и учи. С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да продължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изкривения си крак и въобще всеки телесен и душевен недъг, както се сочи и изисква в беседите. Никак не е лесна тази работа. Отначало докато го разбера всичко това и аз се обезсърчават, отчайвах, съмнявах, колебаех, но като го разбрах, се успокоих и започнах спокойно работа. Не е достатъчен един живот за усъвършенствуването на човека. Затова се приема прераждането. Ние опитно видяхме, че в един живот човек и при най-усилена работа и учене, много малко придобива. Това не бива да ни отчайва, защото вечността е пред нас, но не бива пък и да ни разслабва, защото всяка стъпка напред ни приближава към високият идеал: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесни? "
към текста >>

44. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Може би следващото прераждане.
След Паневритмията оставаме на слънце и държи беседа. Тук е дадена и песента „Весел ти бъди". „Тука, - каза Той веднъж, - за в бъдеще ще слизаме с аероплан. Ще идваме за 10 минути от София сутрин да си правим Паневритмията". Кога ще бъде това? Може би следващото прераждане. Може би поколението братя и сестри след нас ще идват, а ние ще присъствуваме духом. Но, което е казал, то ще стане. По-нагоре е Сърцето - шестото езеро. Дълбоко и страшно като човешкото сърце, тъмносиньо, по което често плуват заснежени парчета лед и наподобяват лебеди - то има форма на сърце. И за него няма санскритско име.
към текста >>

45. 12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА

Цанка Екимова

Да, моят съпруг бе по прераждане самият Чингиз хан.
Хаос и напрежение в дома. За тези хора това нещо беше нормално и това не им пречеше, защото ако им пречеше нямаше да съжителствуват. Аз попаднах в този организиран хаос. Защо ли? Защото тук се бяха събрали във фокус на едно място и под един покрив всички духове от ордата на Чингиз хан от далечния изток, от далечното минало. Да, моят съпруг бе по прераждане самият Чингиз хан. Грешка няма. Аз това го проверих чрез живота си с него пък питах и Учителя. Той беше много волеви, много опасен и много труден за съжителство. Понякога очите му се отваряха и аз в тях виждах цяло сияние в червено оцветяване, минаващо в червен огън, който гореше, бушуваше и всичко изгаряше по пътя си. Това бяха духовете на ордата му идваща от вековете.
към текста >>

46. 21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА

Станка Иванова Тотева

Но има нещо, което мога да ти го кажа: Винаги ще бъдете разделени, понеже е скорошно прераждане".
" Тя казала на Учителя: „Аз искам много да имам момче пак. Много ми е мъчно и много искам момче да имам". Учителят си затворил очите и дълго, може би половин час стоял със затворени очи. Те стояли и чакали. След време Той си отворил очите и казал: „Рекох, същата душа ще дойде и до пет годишна възраст три пъти ще се изяви. Но има нещо, което мога да ти го кажа: Винаги ще бъдете разделени, понеже е скорошно прераждане". И така вуйна си отиде и после забременя и роди момче на име Николай, на името на дядо ми. И така роди това момче и до четири годишна възраст то се изявило. Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива. Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе?
към текста >>

47. 6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ

Познах го, че по прераждане беше той.
Но не се срещнах с него по времето на Учителя. Но десетилетия след заминаването на Учителя аз се срещнах с него. Той дойде, за да свърши с мене една работа, на която аз му се съпротивлявах. Накара ме и ми се наложи. Нямаше как. Познах го, че по прераждане беше той. Говоря за личността на Мойсея, а не за онзи Божествен Дух, който водеше израилтяните през пустинята, през деня като огнен стълб, а през нощта като огнено кълбо през пустинята. Човешкият дух е едно, а Божественият Дух е съвсем друго и тия неща не трябва да се смесват особено, когато говорим за прераждането. Само че между нас имаше човешка разлика от онези 40 години, които той прекара в пустинята в уединение, за да изплати кармата си. Значи в Школата на Учителя се събрахме всички от Стария, че и от Новия Завет. Аз бях дошъл по-рано, а той по-късно.
към текста >>

Човешкият дух е едно, а Божественият Дух е съвсем друго и тия неща не трябва да се смесват особено, когато говорим за прераждането.
Той дойде, за да свърши с мене една работа, на която аз му се съпротивлявах. Накара ме и ми се наложи. Нямаше как. Познах го, че по прераждане беше той. Говоря за личността на Мойсея, а не за онзи Божествен Дух, който водеше израилтяните през пустинята, през деня като огнен стълб, а през нощта като огнено кълбо през пустинята. Човешкият дух е едно, а Божественият Дух е съвсем друго и тия неща не трябва да се смесват особено, когато говорим за прераждането. Само че между нас имаше човешка разлика от онези 40 години, които той прекара в пустинята в уединение, за да изплати кармата си. Значи в Школата на Учителя се събрахме всички от Стария, че и от Новия Завет. Аз бях дошъл по-рано, а той по-късно. Защо ли? За да ги изведе от Египет и да ги прекара през пустинята.
към текста >>

48. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Другото прераждане бе по времето на Христа.
Видях, че той има познание за нещата. И аз се отворих към него и започнах да му разказвам патилата на моят живот, за да ги запише. Така нещата вече имат друго значение и се показва Школата на Учителя чрез светлината на Словото Му. Учителят беше ми разкрил четири генерални мои прераждания. Едното беше по времето на Мойсея. Другото прераждане бе по времето на Христа. Третото е в Индия, а четвъртото е при Богомилите. И за всяко едно прераждане аз имам преживелици и мнението на Учителя по всяко едно мое прераждане. Веднъж с приятели бяхме на Бивака на Витоша. И някои си показваха ръцете на Учителя, за да им гледа на ръка. И такива работи се случваха през време на приятелските разговори с Учителя.
към текста >>

И за всяко едно прераждане аз имам преживелици и мнението на Учителя по всяко едно мое прераждане.
Така нещата вече имат друго значение и се показва Школата на Учителя чрез светлината на Словото Му. Учителят беше ми разкрил четири генерални мои прераждания. Едното беше по времето на Мойсея. Другото прераждане бе по времето на Христа. Третото е в Индия, а четвъртото е при Богомилите. И за всяко едно прераждане аз имам преживелици и мнението на Учителя по всяко едно мое прераждане. Веднъж с приятели бяхме на Бивака на Витоша. И някои си показваха ръцете на Учителя, за да им гледа на ръка. И такива работи се случваха през време на приятелските разговори с Учителя. Учителят поглеждаше всяка една ръка и казваше по едно, две изречения, което бе най-важното за разрешаване на този приятел през този му живот на земята. Накрая аз протегнах и моята ръка.
към текста >>

49. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Това се отнасяше за мен както тогава в онова прераждане, така и сега.
Те ме спънаха и аз цопнах във водата и сега се давя и не мога да се освободя. Учителят ми беше казал, че едно от кардиналните ми пререждания е в Римската империя и че аз съм дошъл там с голям капитал и с голяма мисия и съм направил една връзка с жена и съм се сгромолясал в бездната: „Увлече се в една италианка и не ме послуша и падна от онази височина, от която бе дошъл и се сгромоляса надолу р-р-р-р-р-р-р-р-р в бездната". Тогава ми каза какви големи адепти идват с мисия на земята, обличат се в плът и плътта ги обърква и те падат и започват да пълзят като червеи. Не могат да се справят с човешката плът, със силите, които минават през нея и напускат посоката на вътрешния си път, започват да живеят двойнствен живот. Започват да се кланят на плътта и на Духа, опитват се да бъдат слуги на двата господари и накрая се провалят. Това се отнасяше за мен както тогава в онова прераждане, така и сега. И най-важното е, че тази италианка, за която се провалих на времето, сега също се беше преродила в женска плът и отново излезе на пътя ми и въпреки съветите на Учителя какво да правя с нея, аз също не послушах и не изпълних съвета Му и отново се провалих. Е, какво ще кажете за това? Велико непослушание и Велико падение и Велик провал. Ако бях само послушал, щях да прескоча от единия бряг и ще се прехвърля на другия бряг, но не успях. Сега се съдя сам.
към текста >>

50. 19. ТЕОСОФИТЕ

Ако вчерашните богати са по прераждане днешните бедни, тогава кои са богатите днес?
Това е написано в беседите Му. Веднъж попитахме Софрони Ников за кармата. „Ето, според кармическият закон в миналото богатите са имали всичко прекрасно. Сега също има хиляди, които ядат и пият, а другите тънат в мизерия и глад. Защо е така? Ако вчерашните богати са по прераждане днешните бедни, тогава кои са богатите днес? " На този въпрос той не можа да отговори. На следващия ден Учителят каза следното: „Когато се ражда един слаб дух, ръководителят на неговата карма го поставя при богати родители. Но силният дух го поставят в бедно семейство, за да може да издържи. Тези, които са родени при добри условия и богати родители са забравените деца на Бога". И така теософите нямат знания за живота.
към текста >>

51. 25. ДВЕТЕ УЛИЦИ

Сега е убиец на оногова, който го е убил в предишното прераждане.
Тръгнали и пред тях две улици. Учителят казал: „Не отгоре, а тук, отдолу ще минем". След 10 -^15 минути там става убийство. На другия ден Му казват. Той допълнил: „Този, убитият е бил убиец на този същия през време на турската война, но сега прероденият го среща, разпознава го и го убива. Сега е убиец на оногова, който го е убил в предишното прераждане. Кармична развръзка". Какви случайни срещи хората са принудени да пресрещат кармата и да се разплащат с нея. Трябва будно съзнание да прозреш причината и да осветиш пътя на развръзката. За това са необходими знания. Понякога Учителят открехваше вратата на това знание и ние получавахме отговорите на различни необясними случки.
към текста >>

52. 33. ДВАТА БРЯГА

Не случайно Учителят ми откри едно прераждане през времето на Мойсея и трябваше правилно да го разреша на Изгрева.
Всеки един от нас трябва да премине от единия бряг на другия. Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде. Във връзка с това Учителят ми каза: „Ти сега, Симеоне, в себе си обработваш два закона: Мойсеевия и Христовия закон". Всеки човек ги има в себе си тези два закона - Мойсеевия закон е по-груб и по-човешки, а Христовият е по-хармоничен, смислен и пълен със светлина. Всички сме такива и във всяка една минута може в нас да тече и тъмен, и светъл живот. Не случайно Учителят ми откри едно прераждане през времето на Мойсея и трябваше правилно да го разреша на Изгрева. Веднъж Той ме спря и каза: „Внимавай сега, защото минаваш през силна интуиция, която отива в прозрение. Внимавай, може да се яви ясновидство в менталния свят". Трябваше да внимавам. Той ми беше дал методи за работа, но не Го послушах. Тогава почна да тече в мене поезия.
към текста >>

53. 5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

Иван четеше книгите на Учителя Дънов, аз също ги четях и ми се харесваха много, само не можех да възприема идеята за прераждането.
5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Когато аз отидох като съпруга на Иван Милчев, той вече познаваше не само Толстой, но се бил запознал с Учителя Дънов и неговото учение, основател на Бялото Братство в България. Учението на Учителя Дънов се е видяло на Ивана с много по-голяма широта, духовна задълбоченост и най-вече с даване методи за един правилен живот на земята. Иван четеше книгите на Учителя Дънов, аз също ги четях и ми се харесваха много, само не можех да възприема идеята за прераждането. Мислех си, че ако приема прераждането, то ще почна да се обленявам, няма да работя така ревностно, за да постигна всичко още в този живот, а ще почна да отлагам за друг живот. Точно за това не исках да се занимавам с този проблем и го отхвърлят изцяло. Аз се ожених през 1922 година, а на 27 декември 1923 година сънувах сън, че отивам в София да търся Учителя Дънов. Трябва да кажа, че до тогава не бях ходила в София. Вървях по улиците, срещах различните хора и все ги питах где е салонът дето Учителят говори.
към текста >>

Мислех си, че ако приема прераждането, то ще почна да се обленявам, няма да работя така ревностно, за да постигна всичко още в този живот, а ще почна да отлагам за друг живот.
5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Когато аз отидох като съпруга на Иван Милчев, той вече познаваше не само Толстой, но се бил запознал с Учителя Дънов и неговото учение, основател на Бялото Братство в България. Учението на Учителя Дънов се е видяло на Ивана с много по-голяма широта, духовна задълбоченост и най-вече с даване методи за един правилен живот на земята. Иван четеше книгите на Учителя Дънов, аз също ги четях и ми се харесваха много, само не можех да възприема идеята за прераждането. Мислех си, че ако приема прераждането, то ще почна да се обленявам, няма да работя така ревностно, за да постигна всичко още в този живот, а ще почна да отлагам за друг живот. Точно за това не исках да се занимавам с този проблем и го отхвърлят изцяло. Аз се ожених през 1922 година, а на 27 декември 1923 година сънувах сън, че отивам в София да търся Учителя Дънов. Трябва да кажа, че до тогава не бях ходила в София. Вървях по улиците, срещах различните хора и все ги питах где е салонът дето Учителят говори. Най-после ме упътиха на ул.
към текста >>

Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше.
Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>

54. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи.
Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога. Червената рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо? В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси. Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила. И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи. Защото само онзи, който проправи пътя от слизането на човешката душа на земята през различните прераждания до настоящият момент, до момента на обличане в плът, т. е. във въплътяване на човешката душа може да прокара у себе си пътя от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето. Само така може да се оформи човешката еволюция, а тя е път от подсъзнанието към съзнанието; от съзнанието към самосъзнанието и от самосъзнанието към свръхсъзнанието и пътят на ученика е път на свръхсъзнанието, което обхваща всичко в един общ кръг на живота. Рокля без шев Учителят казвал на сестрите понякога, да си оплетат рокля без шев. Олга сама си била изплела такава рокля.
към текста >>

Затова ще чакаш следващото прераждане".
Но неговото решение бе в духа на онова, което изложихме по-горе. Случаят е следният: Олга Славчева решава да направи посещение във варненското братство, за което в присъствието на няколко човека в една братска среща попита Велко, дали може да му дойде на гости и да му гостува. Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща. Тя е не само са Божествената Любов, но и за земна любов. Но Велко успява да се съсредоточи и направо в упор изстрелва в засмяното й лице своят категоричен отговор: „Може да ми дойдеш на гости, но не в женска форма, а в мъжка форма, като мъж. Затова ще чакаш следващото прераждане". Всички се засмяха, а брат Велко въздъхна с облекчение. Оставаме да предположим, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма. Имаше забавни неща, но имаше и трагични последици в Школата за онези, които бяха тръгнали по пътя на мъжа и жената. Трябва да се публикуват, за да бъдат за поучение. Портрет на Олга Славчева Ние съвременниците помним Олга Славчева, а вие следващите поколения ще можете да се вглеждате в нейния портрет и в безброй от снимките, в които и тя присъствува заснети при различни поводи на Изгрева, на Витоша и на Рила с Учителя и с Братството.
към текста >>

Оставаме да предположим, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма.
Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща. Тя е не само са Божествената Любов, но и за земна любов. Но Велко успява да се съсредоточи и направо в упор изстрелва в засмяното й лице своят категоричен отговор: „Може да ми дойдеш на гости, но не в женска форма, а в мъжка форма, като мъж. Затова ще чакаш следващото прераждане". Всички се засмяха, а брат Велко въздъхна с облекчение. Оставаме да предположим, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма. Имаше забавни неща, но имаше и трагични последици в Школата за онези, които бяха тръгнали по пътя на мъжа и жената. Трябва да се публикуват, за да бъдат за поучение. Портрет на Олга Славчева Ние съвременниците помним Олга Славчева, а вие следващите поколения ще можете да се вглеждате в нейния портрет и в безброй от снимките, в които и тя присъствува заснети при различни поводи на Изгрева, на Витоша и на Рила с Учителя и с Братството. Тя беше много емоционална и онова, което се зараждаше в нея като чувства, тя ги изразяваше веднага без всякакви задръжки. Тя бе една чувствена натура от най-чист вид, вечно засмяна и в усмивката й се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура.
към текста >>

55. 9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ

Геновева Жекова

А Олга слуша усмихната щастливо и непрекъснато се залива от смях, защото при всяко едно нейно прераждане Учителят й разказва някаква весела случка, която се случвала с нея.
Световноизвестният музикант стои на стола си горд, с осанка на величие и отговаря на любезните въпроси на заобикалящите го. Но Учителят не му обръща внимание, нито на него, нито на окръжаващите го чужденци. През цялото време разговаря с Олга Славчева. И през това време й разказал изключителни, омайни неща. Започва да й разказва за някои от предишните пререждания къде е била и какво е правила. А Олга слуша усмихната щастливо и непрекъснато се залива от смях, защото при всяко едно нейно прераждане Учителят й разказва някаква весела случка, която се случвала с нея. Вечерята продължава. Изведнъж присъствуващите се усещат, че на тази вечеря също присъства и Учителят и че Той разговаря само с Олга Славчева. Нула внимание на останалите. Урокът е предаден на учениците. Значи не е важна личността, какъв пост заема в момента и каква служба изпълнява, а е важна човешката душа, която се е разцъфтяла в присъствието на Бога.
към текста >>

56. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони.
Нашата къща в Сливен е в центъра на града. През тази 1917 г. се събирахме редовно два пъти седмично на молитва, четяхме беседи, пеехме братски песни, или братята разказваха в духа на Учението, а в неделя отивах на братските събрания. Бях много ревностна, изчетох теософската литература, каквото беше преведено на български. Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание. Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони. Събирахме се сестри: Руска Жекова (майка на Жечо Панайотов от братския съвет след заминаването на Учителя), нейната сестра Ташка Станчева, Цонка Стефанова, Еленка Шумналиева, Керачка, Кортеза (ясновидката, казваха й светицата), която Учителят единствена признаваше за ясновидка, като чиста душа. За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров.
към текста >>

57. 9. Чужденецът

Мария Младенова

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Беше му първо прераждане между българите.
Учителят го погледна мило, нежно и ми каза: „Той е млад българин, дайте го в чуждо училище. Той ще си свърши задачата, за която е дошел". Аз се зарадвах, че ще си реши правилно задачата, успокоих се. Затова го записахме в италианската гимназия. Затова мъчно говори български, мести ударенията, пък и словореда на изреченията не беше правилен. Беше му първо прераждане между българите. Нещата се развиха така, че по-голяма част от живота си прекара в чужбина в Западна Германия (ГфР). Отиде си там, при своите си. И те си го приеха като техен човек. Десетки години прекарва там - работи и си живее като при свои хора.
към текста >>

58. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

Майката Кортеска иска да се съгради отново онази духовна връзка между тримата и да работят в това духовно направление тъй като не иска да се връща във водовъртежа на прераждането.
В миналия живот те са били родени във Франция, но когато са се видели и са се обикнали, нещастие се случва пак като причина, бащата на нея е бил против тяхната женитба и тя била принудена да вземе някакъв ректор в университета, който й бил избрал бащата. Обаче тя ражда едно момиче и след две години умира. Той не се е оженил и след шест годишна скръб по нея умира. В този живот се виждат, пак с любов се вземат, но тъй като те са в по- горна фаза на любовта, половата любов е попречила на нея. Дават й само Кортеска, да се яви майката на сцената. Майката Кортеска иска да се съгради отново онази духовна връзка между тримата и да работят в това духовно направление тъй като не иска да се връща във водовъртежа на прераждането. Тя иска чрез Кортеска да си довърши своите духовни тела, които й не достигат, и които като получи ще почне да работи в по-горни полета. От Кортеска не иска да не се жени съвсем, но сега няма условия и не е здравословен такъв брак. Ще дойдат по-добри условия, ще се приготвят подобри сърца и тогава за нея може да се яви и да дойде нейната сродна душа. А сега по никакъв начин да не се жени. Сега се женят слугите и слугините, които трябва да еволюират техните животински сърца.
към текста >>

59. 12.Гарант и ипотека на къща

Георги Йорданов Добрев

В.К.: Ама за предишно прераждане или за други прераждания.
С общи думи така се още с идеята за вила и идва до положението вече Радославов да е в отчаяно положение, че работата не става, че той е излъган и отчаян и разочарован от Цанев от цялата тая игра. Той един ден тръгва, вървял, вървял, вървял хванал пътя за Витоша, стигнал до една гора, седнал там под едно дърво и почнал да плаче. В това време Учителят се явява пред него физически и той се стреснал и казал: „Учителю! “ „Иване, сега ще ти разкажа“. И му разказал за Цанев за историята му: еди през кои години, еди кога си, така и така ти имаше с нея (Цанев тогава бил жена) някаква връзка. В.К.: Ама за предишно прераждане или за други прераждания. Г.Д.: За други прераждания. Еди кои си поколения, преди колко хиляди години, еди кога си, еди къде си, така и така, и разказал му всичките тези връзки, които той е имал от много, много години и животи с Цанев. Учителят говорил за Цанев и за Радославов. И той слушал, слушал, слушал как му разправя Учителя и му обяснявал така нагледно всичко, което е ставало между тях двамата от хилядолетия и най-после казал: „Всичко туй, което стана забрави го, прости му, защото сега аз го това направих, за да се ликвидира вашата връзка, вашата карма, вашето вземане-даване до тука, което е било. Виждаш ли какво ти разказах, това вашия живот е минал толкова случаи с него и сега дойде до там, ви събрах да си ликвидирате кармата“.
към текста >>

60. 4. Васил Бошков и смачканата оса

Драган Петков

А Учителят се усмихва: „Всички тези професори, които днес ти преподават, то на времето в предишното прераждане ти си им бил на тях професор и си ги късал на общо основание.
Професорът не се предава. „Не е важното какво съм написал в учебника, а важното е какво Ще му напиша за оценка. Пиша му слаб и го късам на този изпит.“ Асистентът е удивен от случилото се. А Васил Бошков е съсипан. Отива на Изгрева, среща се с Учителя и Го пита защо става така с него. А Учителят се усмихва: „Всички тези професори, които днес ти преподават, то на времето в предишното прераждане ти си им бил на тях професор и си ги късал на общо основание. А сега те ти го връщат. Затова ще изтърпиш. И трябва да научиш един урок, който има сила да смачква и затрива едно същество, то се явява друга по-голяма сила, която и него може да смачка“. Брат Васил разбира, че Учителят говори за онази смачкана оса на онзи прозорец в онова кафене в Босилеград. Беше дошло време и него да го стъпчат както осата, дойде време и него да го тъпчат, но вече като човек.
към текста >>

61. 8. Катя Грива

Драган Петков

Та в това прераждане сега не е калугер, а е Катя Грива.
То повече не се появило. Веднъж Учителят казал на Катя Грива, че тя в едно от предишните си прераждания е била калугер. И този калугер много е държал да бъдат нещата както трябва. Особено държал кръста, който се носел да бъде точно изправен. Ако е бил наведен се е карал на този, който го носел. Та в това прераждане сега не е калугер, а е Катя Грива. По този въпрос за преражданията в мъжка или женска форма има много неща казани от Учителя. Накратко“ човек не е този, който си избира формата, чрез която да се роди - мъж или жена. Катя Грива живееше на Изгрева, но за издръжката си получаваше пари от родителите си. Получи ли парите, тя ги изхарчвала за няколко дни, а после се чудела как да изкара до края на месеца. Отишла при Учителя и се оплакала от самата себе си.
към текста >>

62. 15. Прераждане между славяните

Гради Колев Минчв

15. ПРЕРАЖДАНЕ МЕЖДУ СЛАВЯНИТЕ Веднъж като се връщам от града, минавам през Изгрева покрай салона.
15. ПРЕРАЖДАНЕ МЕЖДУ СЛАВЯНИТЕ Веднъж като се връщам от града, минавам през Изгрева покрай салона. Една групичка братя и сестри приказват прави с Учителя. Аз минавам от там облечен с ямурлучето понеже беше студено и ги поздравявам. Минаха след това няколко дена и не мога да си спомня добре дали беше брат Ангел Янушев или брат Галилей Величков настигаме се по пътя за града и тръгваме двамата заедно по алеята от дясната страна на шосето. И той ми разправя, че преди няколко дена като съм минал покрай салона и той бил там, говорили с Учителя по въпроса, кой от къде идва от минал живот. При тоя разговор някоя сестра или брат попитали: „Учителю, ами брат Гради, два метра човек, роден там в айтоските села, той пък от къде е дошъл?
към текста >>

63. 6 Убийството на сина и прераждането му

Темелко Стефанов Гьорев

6. УБИЙСТВОТО НА СИНА И ПРЕРАЖДАНЕТО МУ Синът ми Костадин служеше на Божурище у летището.
6. УБИЙСТВОТО НА СИНА И ПРЕРАЖДАНЕТО МУ Синът ми Костадин служеше на Божурище у летището. И оттам идваше в отпуск редовно, писма пишеше и... една вечер преди залез слънце ми го докараха в една линейка четирима души войници. Казвам: „Какво е станало, бе? “ „Любовен характер“, казва, „хвърлил се под влака. По заповед на командира още тая вечер да го погребете, защото телото е развалено от четири дена“. Телото беше в закован, запечатан ковчег.
към текста >>

64. 28. Прероденият син

Ангел Вълков

Така нагледно се убедихме всички какво означава прераждане.
Когато станал на шест години влезнали с дядо си Темелко в мазето на старата къща. Случайно детето намерило едни стари обуща от убития войник-син и казал на дядо си: „Дедо, ти знаеш ли, че тези обувки са мои? Ти знаеш ли, че аз съм Костадин, когото убиха като войник и комунист? Аз пак се завърнах в същия дом“. Тогава брат Темелко си спомня думите на Учителя и се убеждава, че убитият му син Костадин се е преродил отново чрез втория му син и сега е негов внук. Така нагледно се убедихме всички какво означава прераждане.
към текста >>

65. 53. Разводното писмо

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Само, че сте забравили от предишното си прераждане кой на кого е бил мъж и жена и кой от тримата им е било дете.
Учителят отиде настрана, едната от сестрите Му поливаше да си измие ръцете и като мина покрай нас, бършейки ръцете си с кърпа се обръща към нас: „О-о-о! Ха така де. Много се радвам, че сте се помирили. Ха така де, че да не става нужда чрез смъртта на едного от тримата да се помирявате. Да разберете накрая, че сте роднина. Само, че сте забравили от предишното си прераждане кой на кого е бил мъж и жена и кой от тримата им е било дете. Това ви е разрешението сега. На обща трапеза и тримата пред нозете на Учителя“. Е, може ли при това положение човек да бъде безразличен? На никой един от тримата не му се ядеше, защото ни бяха пресъхнали устата от тази Истина, която току-що чухме от Учителя, която премина през нас и изгоря всичко,което беше останало от преди А трябваше да хапнем на обща трапеза. Пихме топла вода, гърлата ни се намокриха и полека, полека се включихме в общата трапеза.
към текста >>

66. 21. Разговор с Учителя

Този начин на прераждане ще се измени, който имаме сега.
Но ако няма да обещаете няма да го направя. Ако някоя сестра е много красива и благородна, нито един няма да има желание да я целуне. Защото тя като те погледне, тя те задоволява. Тя ви дава толкова много, че няма да имаш желание да я целунеш. И ако една жена искате да я целунете, тя не е толкова умна. Този начин на прераждане ще се измени, който имаме сега. Ще дойде друг начин чрез вселяване. Този начин, по който хората се прераждат е нещо архаично. Няма да бъде в бъдеще така.
към текста >>

67. 5. Ясновидката Ванга и Михаил Иванов

Крум Божинов

Аз пък от Учителя съм срещал, че крайния предел за прераждане е 250 години.
Тя пак се обръща към боровете и вика: „Кой си ти бре там, дето си застанал до бора? “ А той й казва, че името му е Кармен. Умрял преди 250 години и сега отивал и посещавал такива духовни центрове, за да му се даде възможност да се прероди, т.е. да еволюира. Това ми каза Ванга за него. Аз пък от Учителя съм срещал, че крайния предел за прераждане е 250 години. Това е крайната точка и от там имат възможност пак да идват да се прераждат. Ама могат да ги изпратят в животно, могат да ги изпратят в растение или да те пуснат да се прероди като човек. А Учителят казва, че сега се прави карцер за такива души, които не искат да се поправят и ги слагат в безконечен затвор. Та това, което го каза Ванга беше вярно, защото и Учителят бе говорил за тия неща. Повече Ванга не дойде при нас.
към текста >>

68. 6. Боян Боев

Крум Божинов

На теб това ти е последно прераждане.
Боян Боев ме изгледа и ми заприказва високо. „Това болно коляно и тази рана, която гнои я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и викам на Учителя: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене, кракът ми да оздравее! “ А Учителят му рекъл: „Мога да го сторя това дето искаш. На теб това ти е последно прераждане. Ти вече отиваш в ангелска йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай. Сега или ще идваш отпосле още един път на земята.“ Боян се стреснал и извикал: „Сега, сега Учителю! “ Това ми разказа Боян Боев за неговото страдание.
към текста >>

И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края.
Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и викам на Учителя: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене, кракът ми да оздравее! “ А Учителят му рекъл: „Мога да го сторя това дето искаш. На теб това ти е последно прераждане. Ти вече отиваш в ангелска йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай. Сега или ще идваш отпосле още един път на земята.“ Боян се стреснал и извикал: „Сега, сега Учителю! “ Това ми разказа Боян Боев за неговото страдание. Друг път Учителят бе казал на няколко приятели: „Ако искате да срещнете един ангел в човешка форма, това е брат Боев! “ Та брат Боян Боев с куция крак се залежа и дойде време да си замине.
към текста >>

69. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане.
Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я. Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник". Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел. Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област? " Късно, късно си възвърнах спокойствието и простих на себе си.
към текста >>

70. 16. КАРМА ОТ ВРЕМЕ ОНО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Трябваше да си изплащам сторените грехове от миналото и натрупаната карма като кредит взет при минало прераждане, което аз не знаех, от времето „оно" и трябваше да го изплатя.
А колко песни съм пяла на тези деца, колко песни съм изсвирила на цигулка и на китара в това село. Колко много съм поила душите им без те да знаят с песните на Учителя и колко много съм поливала със сълзите си техните огорчения, които са ми нанасяли. Беше и плач, беше и музика. Обикновено едното преливаше в другото и накрая всичко се преобръщаше в молитва към Учителя и към Бога. Ето сега съм с Учителя и Словото Му ме осветли и показа защо съм страдала и защо съм ронила сълзи и защо съм им пяла и свирила песните на Учителя. Трябваше да си изплащам сторените грехове от миналото и натрупаната карма като кредит взет при минало прераждане, което аз не знаех, от времето „оно" и трябваше да го изплатя. Аз се съгласих със себе си, че трябва да се разплатя до грош. Така и стана. Като се върнахме от Рила есента ми предложиха самите те преместване, понеже трябваше да настанят в селото новозавършила учителка родена от същото село. Как съм се радвала! Те също бяха доволни, че хем се отървават от претенциозната учителка каквато бях аз, хем така устройват свой човек на работа в своето село.
към текста >>

71. 47. СРОДНИ ДУШИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Сега ние сме в кардинално прераждане.
47. СРОДНИ ДУШИ Много се говореше на Изгрева за сродните души. Учителят беше дал определението за сродните души така: "Онази двойка души, които едновременно са излезнали от Бога, могат да се определят като сродни души и то тогава, когато като двойка се върнат отново към първоизточника на живота". Той беше споделил, че има 12 кардинални прераждания на земята на тези сродни души. Когато някой брат харесваше някоя сестра на Изгрева, се обръщаше към нея: "Сестра, ние сме сродни души излезнали от Битието. Сега ние сме в кардинално прераждане. Хайде да се съвокуплим в общия идеал към опознаване на Бога". Какво ще кажете, наистина хубаво звучи, особено за женските уши. Аз бях съгласна с такава постановка, но не бях съгласна с такова тълкувание. Отивам при Учителя недоволна от начина, по който се тълкува: "Учителю, досега аз не разбрах на кого съм сродна душа на Изгрева". Той се усмихна и после натъртено проточи гласът си: "Вие всички ще минете и ще газите през астралната каша като един.
към текста >>

72. 66. ДВАМА КАНДИДАТИ ЗА ЖЕНИХИ

В едно твое, предишно прераждане ти си се родила като мъж и си имала връзка с две жени и с твоето лошо поведение много си ги омъчнила тогава.
А при вторият неприятности колкото щеш. Не мога да издържам. Отивам при Учителя. "Налегнаха ме кандидати и с тях дойдоха много ядове," Той ме оглежда и върти с глава. "Има си причина за това. В едно твое, предишно прераждане ти си се родила като мъж и си имала връзка с две жени и с твоето лошо поведение много си ги омъчнила тогава. А сега тези две жени се прераждат като мъже. Те са тук на Изгрева и сега те преследват, защото нещо отвътре ги кара да търсят развръзка на кармата си с теб." Аз си тръгвам объркана. Цяла нощ плаках. На сутринта отивам при Учителя напълно скапана. Като ми видя смачкания фасон на лицето Той се разсмя: "Е, кой не преминава през тези неща?
към текста >>

73. 75. БОГОМИЛИ И БОЛЯРИ В ШКОЛАТА

Затова е необходимо да стои завесата на прераждането, да стои пред очите ви, защото няма да може да работите в Школата, а ще воювате помежду си.
" "Има." "Посочете ми поне един." "Пример е Олга Славчева. Тя е била богомилка." Отново вървим и Той се обръща към мен. "При вас има и други богомили, но тук има и от онези, които са ги гонили на времето. Тук има боляри. На това се дължат понякога неразбориите, които има между вас тук на лагера. Затова е необходимо да стои завесата на прераждането, да стои пред очите ви, защото няма да може да работите в Школата, а ще воювате помежду си. И това ще спъне както вас, така и Школата." Аз отново вървя с Учителя и обикаляме палатките на лагера в лозето. Минаха десетки години от заминаването на Учителя. Понякога посещавам бараките на Изгрева, където са се подслонили някогашните богомили и преродените боляри. Очите им са затворени и днес не познават кой какъв е бил в миналото. Но съзнанието им се е разширило от годините и те усещат кой им е враг и приятел.
към текста >>

74. 33. ЧИСТОТАТА

Това е идеята за прераждането.
Възможностите са в него. Майката бие детето, то я милва. Детето знае, че само с любовта то ще я смекчи. Елементите на водата се разединяват и отиват на слънцето да се обновят. После пак идват. Това е идеята за прераждането. Цялото може да се уголемява и да се намалява. Това са негови качества. То се уголемява, без да се уголеми и се намалява, без да се намали. Реалността храни човека. Една идея, която не е реална, не може да го храни.
към текста >>

75. 15. ЛЮБОВТА ЖЕРТВА ВСИЧКО

Тя може да се е пожертвала, дори в огъня да се е хвърлила в предишно прераждане.
В: С тая целувка той може да я е извадил от онова низходящо състояние на падение? Веска: Славчо пък беше енергичен, разбирате ли, енергичен, силен така и просто като че ли той я е извлякъл от това. Ето, ще кажеш целувка, разврат, това-онова, човек всичко може да каже. А ето как Учителят изтълкува. А Учителят когато веднъж пред Елена Андреева говорил, а това ми го е казвала, не знам вече пак са коментирали отношенията между Славчо и Виола, Учителят казал: "Някога тя за него е направила такова голямо нещо, че където и да я срещне, каквато и да е, той пак ще има това любовно отношение към нея". Тя може да се е пожертвала, дори в огъня да се е хвърлила в предишно прераждане. Ей, такива неща, такива връзки имат душите. Много сложи и ние нямаме право да човъркаме, защото не знаем. Ние гледаме от една плоскост нещата. А ти не знаеш в тая плоскост отраженията от къде идват, от какви дълбочини, от какви странични аспекти са, това е много сложно нещо, много сложно. В: Аз искам да ви питам нещо друго.
към текста >>

76. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически романи.
32. ПРИЗВАНИТЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА ФАНИ ПОПОВА МУТАФОВА Една от тях е Фани Попова Мутафова, тя лично ми е казала, но тя също, по какви причини, не е дошла на Изгрева, а живота й минава в много големи страдания. И евентуално тя би се избавила от някои от тия страдания ако беше дошла на Изгрева, но път човешки. В: Вие лично я познавате? Веска: Ние бяхме приятелки с нея, с Фани Попова Мутафова. Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически романи. Тя казваше: "Аз виждам в себе си картините, които описвам". И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата. От Симеоново време от времето на Иван-Асен II, дъщерята на Калоян и т.н. И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-характерното беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края. И цялата аудитория беше смълчана в театъра.
към текста >>

77. 40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ

А в предишното прераждане мама е била в Ливърпул, английски по произход.
В: Ха, жалеше. Веска: Да, съжаляваше. В: Вие бяхме споменали за някои прераждания, които Галилей ги е казал на майка си и на баща си. Веска: Не, това само знам. Това само аз зная. А в предишното прераждане мама е била в Ливърпул, английски по произход. В: Това ви го е казал Галилей. Веска: Да, Гали ми го е казал. В: А баща ви? Веска: Баща ми е бил италианец, така съм го чула, но дали му го е казал Учителя, не съм сигурна. Това не мога да си спомня.
към текста >>

78. 19. ПЛОВДИВСКИЯТ КРЪЖОК НА ЛОГОСИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Защото ако не я изживееш ще дойдеш в друго прераждане".
В него е Божествения Дух, Христовият Дух и Господният Дух. Те не знаят какво представлява това Слово. И затова единствено онези приятели от вашето поколение, от поколението на баща ви, които имате живи опитности с Него, както в момента разказахте тези две неща, това означава, че това е едно реализирано Слово на Учителя чрез живота и опитностите на вашето поколение. Затова тези неща са важни. Иванка: Например, Учителят е казвал на брат Боян Боев, той боледуваше от туберкулоза на коляното и Той му е казвал, аз съм го чувала от други сестри, че казал: "Аз мога да те излекувам, но, казва, ти имаш карма и ще трябва да я изживееш в тоя живот. Защото ако не я изживееш ще дойдеш в друго прераждане". Това го свързвам повече с боледуването на Филип. Защото Той никога нищо не му каза на него. Аз мога да те излекувам или ти това ще правиш, за да бъде добре и т.н. и може би, защото трябва да го изживее тоя живот. В.К.: Това е карма, нали той разказа.
към текста >>

79. 54. БРАТ РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В.К.: Разказваха ми, че Учителят казал за брат Ради, че по прераждане е някогашния патриарх Ефтимий.
Добре, но този художник не е намерил по-подходящ образ за него си. А пък брат Ради по цял ден копаеше в градината. И той е идвал, от далече скицирал го е, взимал си модела без брат Ради да наблюдава и да го знае, щото той не любопитстваше така и затова паметника е по негов образ. И тази стойка така, изправена глава, нали малко вирната нагоре, това беше най-характерната стойка на брат Ради. Той така стоеше изправен и така, и така главата му, не съвсем така разбирате, но малко така нагоре патриаршески, да точно, ама такава беше неговата стойка. В.К.: Разказваха ми, че Учителят казал за брат Ради, че по прераждане е някогашния патриарх Ефтимий. Е.А.: Не знам, това не знам, но Учителя друго нещо ми е казал и аз мисля че това нещо, дето го измислиха че бил прероден патриарх, от туй че го направиха на паметник образа на патриарха, преписаха му тези неща. Щото виж какво ми каза веднъж Учителя за него. Аз съм там и Той вика: „Той казва е бил свещеник и под ръкава е носил голями торби с порязаници". Е сега, това не противоречи ли малко така? В.К.: Ха, ха, ха.
към текста >>

80. 85. ДЯДО РАДИ

В.К.: Сега разкажете ми, слушал съм онази случка, че Учителят нали казал че той по прераждане е патриарх Ефтимий.
Ставаше в 12 часа, ако не е заспал дотогава, ако да, ставаше в 12 часа, ще запали едната печка, ще запали и другата. После ще идва да наглежда дали горят, дали трябва да се тури дърва или въглища и така цяла зима той правеше тая работа, брат. Той служеше на Братството за всички и брат Ради беше пример затова. Никой не му помагаше. Никога не се е оплакал от нещо. В.К.: Сега разкажете ми, слушал съм онази случка, че Учителят нали казал че той по прераждане е патриарх Ефтимий. Е.А.: Не е патриарх Ефтимий бе. В.К.: Така съм го чул, че по прераждане е патриарх Ефтимий. Какво знаеш за този случай? Е.А.: Вижте, за този случай само това знам. Пред мене веднъж Учителят казва: „Ех казва, той някога ги е носил казва в ръкавите погачите като черковник, като служител църковен ги е носил тука хлябовете!
към текста >>

В.К.: Така съм го чул, че по прераждане е патриарх Ефтимий.
Той служеше на Братството за всички и брат Ради беше пример затова. Никой не му помагаше. Никога не се е оплакал от нещо. В.К.: Сега разкажете ми, слушал съм онази случка, че Учителят нали казал че той по прераждане е патриарх Ефтимий. Е.А.: Не е патриарх Ефтимий бе. В.К.: Така съм го чул, че по прераждане е патриарх Ефтимий. Какво знаеш за този случай? Е.А.: Вижте, за този случай само това знам. Пред мене веднъж Учителят казва: „Ех казва, той някога ги е носил казва в ръкавите погачите като черковник, като служител църковен ги е носил тука хлябовете! " Но това другото аз не съм го чула пряко. Не мога да кажа това, което не съм чула.
към текста >>

Това е най-важното в този мой живот, в това прераждане на земята.
Той не беше нито плямпало, нито хайде де. Иска им се чудеса, за да повярват в Учителя. Познаването наУчителя става по Дух. Но това е дълъг процес траещ векове и вечности. Радвам се, че аз го познах. Това е най-важното в този мой живот, в това прераждане на земята.
към текста >>

81. 123. НА ДВЕ МЕСТА ЗАВЪРЗАНА

В.К.: Разказваха ми възрастните приятели, че Лулчев в предишно прераждане е бил Пилат по времето на Христа.
Но не послушах. В.К.: Ако бяхте послушали? Е.А.: Можеше и по друг начин. Сигурно е могло да бъде. Сигурно, но аз не можах другояче да се спася, сега какво да правя трябваше да си понеса сама страданията. В.К.: Разказваха ми възрастните приятели, че Лулчев в предишно прераждане е бил Пилат по времето на Христа. Какво знаете по този въпрос. А вие сте пък преродената жена на Пилат? Е.А.: Така съм чула. Чула съм. Даже за пръв път чух от Балтова.
към текста >>

82. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

Е.А.: Да, но Учителят ми каза, че ще я роди в друго прераждане.
Е.А.: С тесла. Не, да ти кажа това нещо, когато го научих изтръпнах. И тя й казала: „Защо ме убиваш? " - Гела. Абе да й дала всичките скъпоценности, защо ще убива човека? Е.А.: Да, но Учителят ми каза, че ще я роди в друго прераждане. В.К.: И след това те я осъдиха, така ли? На колко години я осъдиха? Е.А.: Осъдиха я, беше малолетна, та я осъдиха на 15 години ли, не знам какво, но след преврата 1944 год. я освободиха от затвора. В.К.: Омъжи ли се, ражда ли?
към текста >>

83. 162. РАЗПЛАЩАНЕ НА КАРМАТА

В.К.: Слушал съм от възрастните приятели, че веднъж Учителят е споменал, че в прераждането си той е бил Пилат.
Да, по-бързо вървеше. Ама тоз път си останах и когато минах, той ме задмина. Сега кой го каза, аз го казах, казах: „Този човек мога да обичам". Хайде де. Не е ли карма това? В.К.: Слушал съм от възрастните приятели, че веднъж Учителят е споменал, че в прераждането си той е бил Пилат. А пък Вие сте била жена на Пилат. Е.А.: Где да знам. В.К.: Не сте ли чували от другите? Е.А.: Не знам. В.К.: Това съм го чувал от няколко човека.
към текста >>

Ставаше въпрос за прераждане на личности на Изгрева.
Е.А.: Не знам. В.К.: Това съм го чувал от няколко човека. Тия приятели, които си заминаха. Е.А.: Приятели. В.К.: Да. Ставаше въпрос за прераждане на личности на Изгрева. Е.А.:Виж какво да ти кажа, много съм го обичала. Казвам ти, бях готова да умра. Много го обичах. Сега защо стана така, без да знам. В.К.: Учителят те е освободил и от още една карма.
към текста >>

84. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

Но много държа като се срещнем да ти кажа: „Спомняш ли си нашето прераждане при българите по времето на Школата на Учителя Беинса Дуно, че онова, което обещах го изпълних без остатък?
Това е равносметката на един човешки живот. В.К.: Аз съм изповедникът. И изпълнителят на завещанието - да се прехвърлят нещата за следващото поколение. Е.А.: Дано Бог ти помага и Учителят те пази. В.К.: Ще се срещнем в следващата епоха. Но много държа като се срещнем да ти кажа: „Спомняш ли си нашето прераждане при българите по времето на Школата на Учителя Беинса Дуно, че онова, което обещах го изпълних без остатък? " Е.А.: Амин. Тъй да бъде във веки веков.
към текста >>

85. 04.Когато слушах Словото на Учителя

Тогава ми беше мъчно да приема идеята за прераждането.
Когато слушах Словото на Учителя, не чувствах потиснатост. Напротив, чувствах вътрешно успокоение и радост. В Словото му не срещнах нещо, което да ме смущава, да ми създава вътрешни противоречия. Тогава ми беше мъчно да приема идеята за прераждането. Чужда ми беше това и го приех само като хипотеза. Като ученичка в гимназията бях загубила вярата си в Бога. Когато слушах Учителя да говори за Бога, беше ми приятно и приемливо. Той не доказваше, не обещаваше, а казваше: Бог е първото начало; Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три принципа, по които се строи, изгражда и проявява всичко в природата и в света. Бог се проявява във всичко и твори непрестанно и поддържа живота във вселената.
към текста >>

Мъчно може да се разбере живота на хората на земята без да се приеме прераждането им.
Мислех си, че учението на Учителя е много лесно приложимо, че всичко това може да се постигне за малко време, че аз ще мога да издигна съзнанието си до ангелско състояние. За мене тогава не беше ясно, че едно е да желаеш да познаеш себе си и друго е да се познаваш; едно е да имаш желание да постъпваш правилно, а друго е да постъпваш правилно; едно е да желаеш да имаш светли мисли, а друго е да ги имаш; едно е да искаш да имаш чисто сърце, а друго е да го имаш. Тогава имах само проблясъци по много въпроси и нямах още разбиране. Може би има начини, по които човек може да се домогне до светлите мисли, благородните чувства и добрите постъпки, но тогава аз не можах да намеря този начин. Когато слушах Учителя не всичко ми беше ясно, но това, което не разбирах го оставях и мислех, че по-късно ще го разбера. Мъчно може да се разбере живота на хората на земята без да се приеме прераждането им. Ако човек идва само веднъж на земята и живее еднократно, голяма несправедливост би било. Само чрез приемане на прераждането можем да разберем защо едни хора прекарват живота си само в страдания, нещастия и болести, а други имат външни благоприятни условия и възможности. Някои пък нямат нито едното, нито другото. Тогава Учителят в беседите си говореше за ползата от ранните сутринни лъчи на слънцето и затова ни съветваше да ставаме рано преди изгрева, да посрещаме слънчевият изгрев и да излизаме да дишаме чист въздух. Аз дотогава бях виждала само залези, бях се радвала на краските на залязващото слънце.
към текста >>

Само чрез приемане на прераждането можем да разберем защо едни хора прекарват живота си само в страдания, нещастия и болести, а други имат външни благоприятни условия и възможности.
Тогава имах само проблясъци по много въпроси и нямах още разбиране. Може би има начини, по които човек може да се домогне до светлите мисли, благородните чувства и добрите постъпки, но тогава аз не можах да намеря този начин. Когато слушах Учителя не всичко ми беше ясно, но това, което не разбирах го оставях и мислех, че по-късно ще го разбера. Мъчно може да се разбере живота на хората на земята без да се приеме прераждането им. Ако човек идва само веднъж на земята и живее еднократно, голяма несправедливост би било. Само чрез приемане на прераждането можем да разберем защо едни хора прекарват живота си само в страдания, нещастия и болести, а други имат външни благоприятни условия и възможности. Някои пък нямат нито едното, нито другото. Тогава Учителят в беседите си говореше за ползата от ранните сутринни лъчи на слънцето и затова ни съветваше да ставаме рано преди изгрева, да посрещаме слънчевият изгрев и да излизаме да дишаме чист въздух. Аз дотогава бях виждала само залези, бях се радвала на краските на залязващото слънце. Когато почнах да излизам сутрин и да посрещам изгрева, аз видях още по-красиви краски. В различните утрини има нещо ведро, свежо, като се движи човек се усеща по-бодър, по-крепък.
към текста >>

86. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Дали те ще дойдат чрез вселяване или прераждане зависи от тяхната степен на развитие.
Русия ще изпълни своята духовна мисия. Ако българите спазваха досега духовните закони, не биха се изложили на тези мъчнотии, на които се изложиха сега. На много от мъчнотиите, които имат сега, те сами са причината. В славянството ще се въплътят 8000 адепти (просветени и посветени от новите идеи) в двадесетия век. В славянството има условия да се въплътят тези, които ще дойдат отгоре - адептите. Дали те ще дойдат чрез вселяване или прераждане зависи от тяхната степен на развитие. Ако България не приеме тези идеи няма да има добро бъдеще. Тук в България ще се учите на една твърда почва. Ако тук изкарате нещо, хубаво ще е. Без това учение няма изход. Двадесет години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия.
към текста >>

87. 01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, се водеше разговор за преражданията и една сестра попита Учителя: „Ами брат Ради кой е по прераждане?
Учителю, а ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там в Айтос всичките са еднакви по послушание и по облекло. " Учителят ги изглежда и казва: „Това са души, които са в почивка. " Всички се оглеждат. Нещо ги попарва и техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята му, като му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем и разберем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, се водеше разговор за преражданията и една сестра попита Учителя: „Ами брат Ради кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева - човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, превързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по панталона. Имаше голяма брада и разчорлена коса.
към текста >>

Учителят изгледа всички и каза: „Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий.
От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, превързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по панталона. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най- ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: „Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка. " Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане.
към текста >>

Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане.
Учителят изгледа всички и каза: „Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка. " Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: „Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или стомна, за да го напълните. Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен.
към текста >>

88. 07 - 40. ЖУРНАЛИСТЪТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Приближава се един журналист при него със следния въпрос: „Г-н Дънов, съгласно Вашето Учение има раждане и прераждане - че човек много пъти се ражда.
40. ЖУРНАЛИСТЪТ ПРИ УЧИТЕЛЯ Както е обичайно, журналистите се навират навсякъде и искат всичко първи да научат и разгласят. Така и при Учителя често отивали журналисти. Веднъж, след неделната беседа, Учителят излязъл на поляната да се поразходи. Времето било приятно, слънчево. Приближава се един журналист при него със следния въпрос: „Г-н Дънов, съгласно Вашето Учение има раждане и прераждане - че човек много пъти се ражда. Бихте ли желали други път пак да се родите в България? " - „Само при едно условие." - „Кое е това условие? " - попитал журналистът. - „Само ако няма журналисти." След това аудиенцията била приключила.
към текста >>

89. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Ама дъщеря й не се сетила да запита за улицата и номера на къщата, за да проверят случая за прераждането.
" - „Ами в пелени, в пелени! " - „Ами чии са тези пелени? " И се събудих и повече на можах да разберера. А път тя се родила и живеела в София в пелени. Значи родила се като малко дете. Ама дъщеря й не се сетила да запита за улицата и номера на къщата, за да проверят случая за прераждането. За мен това е един случай на прераждане. Обаче нямаме данни, за да направим проверка. Обикновено прераждането става след 45 години, но понякога Учителят нарежда това да стане по-рано. „След четиридесет дни". Една случка, разказана от Димитър Славов от Тополица.
към текста >>

За мен това е един случай на прераждане.
" - „Ами чии са тези пелени? " И се събудих и повече на можах да разберера. А път тя се родила и живеела в София в пелени. Значи родила се като малко дете. Ама дъщеря й не се сетила да запита за улицата и номера на къщата, за да проверят случая за прераждането. За мен това е един случай на прераждане. Обаче нямаме данни, за да направим проверка. Обикновено прераждането става след 45 години, но понякога Учителят нарежда това да стане по-рано. „След четиридесет дни". Една случка, разказана от Димитър Славов от Тополица. Скърбял за жена си и 40 дни подред ходел на гробищата на гроба й да се моли и на 40-я ден тя се явила материализирана пред него.
към текста >>

Обикновено прераждането става след 45 години, но понякога Учителят нарежда това да стане по-рано.
А път тя се родила и живеела в София в пелени. Значи родила се като малко дете. Ама дъщеря й не се сетила да запита за улицата и номера на къщата, за да проверят случая за прераждането. За мен това е един случай на прераждане. Обаче нямаме данни, за да направим проверка. Обикновено прераждането става след 45 години, но понякога Учителят нарежда това да стане по-рано. „След четиридесет дни". Една случка, разказана от Димитър Славов от Тополица. Скърбял за жена си и 40 дни подред ходел на гробищата на гроба й да се моли и на 40-я ден тя се явила материализирана пред него. Погледнал я за малко и след туй изчезнала. Той се убедил, че това, което Учителят казва, е вярно, че нашите близки са около нас.
към текста >>

90. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване.
Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно естество. В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно. Науката крачи с бързи крачки. Трупат се грамада от факти, в които скоро ще се спънат ония, които са скептично настроени. Близкото бъдеще неминуемо ще ни наложи да видим света в друга светлина и тогава направеното от д-р Мрикович ще се види в истинския му ръст. Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване. Той вярваше още в нравствения закон на живота, а именно, че всеки каквото прави, това ще пожъне. Всеки сам създава или подготвя съдбата си. Д-р Миркович е завещал на Сливенското читалище „Зора" своята библиотека, състояща се от 427 тома книги, както и своите печатни издания, възлизащи на 114000 тома, както и сумата 300 лева и други значителни суми, оставени за благотворителни цели. Д-р Георги Мрикович се е поминал на 29 септември 1905 година в родния си град, като е живял осемдесет години. Пояснение: Този кратък доклад е изготвен по случай 74 години от смъртта му и 154 години от рождението му.
към текста >>

91. 09 - 14. ТОШКО ИДЕ /СПОМЕНИ ОТ МИНАЛОТО/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но за оня, който е запознат със закона за прераждането и за бъзсмъртието на душите, въпросът стои по-другояче.
Идва с празни ръце. Пак всичко изпил. Пак нищо не носи. Моля ви се, не го пускайте", говорела четири-годишната внучка. Всички тези разговори с малката им внучка за непросветения биха се сметнали за бръщолевене. Но за оня, който е запознат със закона за прераждането и за бъзсмъртието на душите, въпросът стои по-другояче. Ясно е, че четири-годишната внучка си припомня картини от миналото, които като съпруга на пиян мъж е изживяла много силно. Тези случки са оставил трайни следи в нейното подсъзнание и при даден момент те изплават в съзнанието с цялата си яснота и картинност. Някой може би ще каже, че това са отделни случаи, на които не бива да се обръща внимание. Не! И само един случай да бъде, заслужава внимание. А те са много, които заслужават проучване, а не отричане.
към текста >>

92. 09 - 165. ЧАВДАР ЩЕ СИ ДОЙДЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

До това време аз още не бях чувала за прераждането на душите, нито бях чела нещо по този въпрос.
Голяма скръб гнетеше майчиното ми сърце. Никъде, никъде не можах да намеря покой. Мястото на Чавдар, както в дома, така и в сърцето ми оставаше празно. Една нощ сънувам, че някой ми каза: „Чавдар ще си дойде." А аз възразих: „Как ще си дойде, нали зная, че той е умрял? " Но гласът ми повтори: „Чавдар ще си дойде." Вече беше минало близо една година от смъртта му, а аз все разсъждавах върху думите как може умрял човек да си дойде. До това време аз още не бях чувала за прераждането на душите, нито бях чела нещо по този въпрос. Една заран брат ми пристигна от София, където живее, чука на вратата и още с влизането си в къщи каза: „Чавдар си дойде." - „Как тъй", му възразих аз. „Не мога да те разбера." - „Роди ми се син и го кръстихме Чавдар." Аз не можах да се въздържа и отидох да видя малкия Чавдар, още повече, че това е потвърждение на съня ми от преди една година. Пристигнах в дома на брат си, изправих се пред люлката на бебето, а ето насреща моят син, Чавдар, който както беше едър и снажен, веднага взе да се смалява и влезе в детето. От този същия момент аз се привързах към него и той към мене. Малкият Чавдар се развиваше добре под топлите майчини грижи от една страна и моята любов - от друга.
към текста >>

93. 09 - 338. ЖИВИЯТ ХРИСТОС

Дора Куртева (1900 - 1997 г.)

Там дойде една стара жена, която ме помоли да й обясна прераждането.
338. ЖИВИЯТ ХРИСТОС Веднъж бях ходил в Айтос по работа и се връщах за Стара Загора, където тогава живеех. Отбих се в Ямбол при брат Каню Великов. Там дойде една стара жена, която ме помоли да й обясна прераждането. През време на разговора пристигна една млада жена, която слушаше моите обяснения. След като свърших обясненията си, тя ми каза: „Защо се заблуждавате? Защо не дойдете при нас, в църквата, за да получите дух святи и да сте готови, че вече е близо второто пришествие..." Видях, че има желание да се наддумва, ето защо я запитах: „Вие, сестра, кой Христос проповядвате? Този, който е умрял на Голгота и ще дойде да съди хората? Аз не вярвам в мъртвия Христос." - „А в какво вярвате?
към текста >>

94. 13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

За моя брат Учителят се обърнал към баща ми и му казал: „Той върви по твоя линия." А за мен Учителят казал: „Туй нито е лъгало, нито ще лъже." Но баща ми понеже в онези години вече се занимава с четенето на окултни книги, знаел за прераждането и решил, че аз имам връзка с някои преродени родови духове.
И така, аз се оказах на малката софричка, седнала точно срещу него и се случи така, че го гледам направо в очите. Учителят също ме гледа, после огледа всичките деца и направи някои изказвания. За най-голямата ми сестра, Цветанка, каза, че тя има духовна връзка с него и с невидимия свят и направи един опит с нея пред всички ни. Учителят сложи ръка над главата й и тя се извлече от тялото си в невидимия свят и ние чувахме само говор от устата й, да разказва за неща, които тя виждаше в онези светове, през които Учителят я прекарваше и водеше. Този опит е направен за уякчаване вярата на баща ми в способностите и знанието на Учителя. За моя брат Учителят се обърнал към баща ми и му казал: „Той върви по твоя линия." А за мен Учителят казал: „Туй нито е лъгало, нито ще лъже." Но баща ми понеже в онези години вече се занимава с четенето на окултни книги, знаел за прераждането и решил, че аз имам връзка с някои преродени родови духове. Обърнал се към Учителя и му казал: „Г-н Дънов, аз много добър чичо имах. Имах еди-кой си чичо, да ни би той да се е преродил в нея? " Чичо ми се казваше Георги. „Не, не" - казал Учителят. „Никакъв чичо, никакъв Георги, то идва от един висок свят." Така е казал за мене Учителят на баща ми.
към текста >>

95. 22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите.
Имаше ясен и приятен глас, но се изразяваше малко неграмотно, защото, доколкото ми бе известно, беше ходила на училище до трето отделение, а и средата, в която се беше родила, не беше грамотна. Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора", защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40 манастира и параклиси, много „Аязма" - лековити изворчета и пр. Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо" - „Свети Спас" на Бакаджика. Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние - аудиторията - само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане! " Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението.
към текста >>

Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи.
Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора", защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40 манастира и параклиси, много „Аязма" - лековити изворчета и пр. Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо" - „Свети Спас" на Бакаджика. Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние - аудиторията - само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане! " Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи.
към текста >>

Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие.
Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо" - „Свети Спас" на Бакаджика. Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние - аудиторията - само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане! " Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи. Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии.
към текста >>

Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо.
Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние - аудиторията - само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане! " Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи. Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал.
към текста >>

Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане!
Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние - аудиторията - само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане! " Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи. Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал. Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза: „Този въпрос е много лесен за тебе - да узнаеш има ли прераждане или няма.
към текста >>

Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза: „Този въпрос е много лесен за тебе - да узнаеш има ли прераждане или няма.
Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане! " Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи. Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал. Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза: „Този въпрос е много лесен за тебе - да узнаеш има ли прераждане или няма. Ти си ясновидка, избери си един астралец, който отдавна е напуснал земята, и виж какво ще стане с него. Ти ще видиш, че той, след като скита известно число години в различните полета на духовния свят, най-после ще се изгуби за погледа ти. И ако продължаваш твоето търсене, ще го намериш на земята, увит в пеленки, да плаче в ръцете на някоя майка. Значи той се е родил пак на земятa, преродил се е. Няма защо да спорим по този въпрос.
към текста >>

А който е мързелив, той си е такъв с и без прераждането.
Ти си ясновидка, избери си един астралец, който отдавна е напуснал земята, и виж какво ще стане с него. Ти ще видиш, че той, след като скита известно число години в различните полета на духовния свят, най-после ще се изгуби за погледа ти. И ако продължаваш твоето търсене, ще го намериш на земята, увит в пеленки, да плаче в ръцете на някоя майка. Значи той се е родил пак на земятa, преродил се е. Няма защо да спорим по този въпрос. А който е мързелив, той си е такъв с и без прераждането. Ония, които са проучили добре този въпрос, знаят, че той е свързан и с неумолимия закон за карма, който ще ги изключи от това велико училище, наречено Земя, ако не си учат прилежно уроците. А това изключване е нещо много страшно. То значи понижение, което свършва със загубване на човешката форма и съдържание." - „Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че той пак ще идва на земята, то да стане още по-мързелив. Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки." Учителят се усмихна и само каза тихичко: „Ех, както обичаш." Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се разотидохме. По пътя, преди да се разделим, Учителят каза: „Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала.
към текста >>

96. 23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ

Чрез медиума той говори за прераждането, за кармата, че трябва да развиваме добродетелите си, като насочваме ума, сърцето и волята си към възвишени мисли, благородни чувства и добри постъпки.
След това отиваше на гробищата и на всеки гроб казваше кой е погребан, името, дрехите, с които е погребан и посочваше техни близки, ако имаше наблизо. В дома ни приемаше хора, които имаха нужда от помощ и лечение. Всички оставаха доволни. Накрая на спиритическата дейност, медиум се оказа един мой братовчед. На сеанса се яви един светъл старец със светещ триъгълник на главата. Чрез медиума той говори за прераждането, за кармата, че трябва да развиваме добродетелите си, като насочваме ума, сърцето и волята си към възвишени мисли, благородни чувства и добри постъпки. Дотогава нищо не се знаеше за окултизма. Чрез медиума този старец още каза: „Понеже вие научихте, че има задгробен живот, че човек е безсмъртен, трябва да прекратите тези сеанси. По-нататъшното проучване на невидимия свят може да стане непосредствено, като се развият необходимите дарби. Сеансите са вредни за медиумите, които губят своите магнетични сили." На другия ден Тодор Абаджиев получи и писмо от Учителя със същото съдържание - да прекратим сеансите.
към текста >>

97. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 11

Вергилий Кръстев

Възкресението на физическия свят представлява новия живот на човека чрез прераждането му на земята в Света на Любовта.
Свещеният хляб носи Словото на Бога в себе си. 5. Словото на Бога е носител на живота чрез Дух си. Свещеният хляб е живия хляб носител на живота на земята. 6. Щом Словото на Бога дойде чрез свещения хляб, то ние влизаме в света, който Той е създал. Свещеният хляб ще доведе човечеството до новото верую за Словото на Бога, че Бог е Любов, че Бог е Мъдрост, че Бог е Истина. 7. Възкресението на физическия свят представлява новия живот на човека чрез прераждането му на земята в Света на Любовта. Възкресението на Духвния свят подразбира влизането на човека в света без никакви противоречия, т.е. в света на Мъдростта. Възкресението в Божествения свят подразбира слизането на Духа Христов и придобиването на Вечния живот в света на Истината. 8. Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно е Свещеният хляб за человеците от VI-тa раса, която има да дойде. Онзи, който яде от Свещения хляб на Словото на Великия Учител-Беинса Дуно, може да върви по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. 9.
към текста >>

98. I.03.35. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ИСУСА ХРИСТА- ДУХЪТ ХРИСТОВ

Летопис Вергилий Кръстев

Законът за прераждането е Христов закон." „От Христа започва еволюцията, Христос не е от човешка еволюция.
Христос е трансформаторът на лошите енергии, които имаше в света. И те щяха да разрушат всичко." „Христос дойде на земята, за да направи мост между небето и земята, да има съобщение. Преди Христа хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов закон." „От Христа започва еволюцията, Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа." „Христос действува вътре в глъбините на човешките души. Съзнанието на Христа обхваща всички хора." „С какво ще се ознаменува идването на Христа? С пробуждането на човешкото съзнание. За да разбере Христовото учение и да го приложи, човек трябва да има пробудено съзнание," „Духовното идване на Христа е през тази епоха.
към текста >>

99. IV.14 октомври, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ако от горе се реши да ви дават някои мисли, то ще бъде за ваше добро, но тия мисли, които ви заобикалят, са мисли на вашето минало, които вие сами сте създали и сега в този живот трябва да си ги изплатите, тъй като в миналото прераждане сте направили тези дългове, които сега ще изплащате.
Бог иска от нас да разбираме и приемаме, че няма за нас нещо невъзможно и тогава ще бъдем силни. Стъпката, която сте вземали, е да учите един урок и ако вие не обърнете внимание, ще ви турнат на операция. Нали трябва да се направи опорна точка, на която да се тури лостът, и тази опорна точка трябва да се причука яко? Не сте още вникнали да разбирате вашето призвание. Не бива да се плашите, че ще умрете; в заблуждение е този, който казва, че ще умре; нито пък бива да се плашите, че ще умрете гладни. Ако от горе се реши да ви дават някои мисли, то ще бъде за ваше добро, но тия мисли, които ви заобикалят, са мисли на вашето минало, които вие сами сте създали и сега в този живот трябва да си ги изплатите, тъй като в миналото прераждане сте направили тези дългове, които сега ще изплащате. Трябва най-напред да изчистите кармата си. И ако сега изгубите момента на живота, трябва да се скитате най-малко 1000 или 2000 години, но това по принцип говоря, а нямам предвид никого от вас. Ако евреите се бяха обърнали към Господа, щеше да бъде по-леко за тях и изкупителното дело пак щеше да стане. През тази година ще гледате да нямате и да не допускате никакви мисли за яд. Себелюбието, страхът, гневът са такива клетки, които държат духа.
към текста >>

100. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ