Търсене в текстове за 'Превъзмогване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

За добрите и школувани музиканти, които свирят чисто и ритмично, горните две условия не са проблем за превъзмогване.
Играещите са твърде чувствителни към неверните и фалшиви тонове и не е уместно именно през време на играта да се получат дразнители. Смущенията от какъвто и да било източник не е желателно. Едно от най-високите постижения на Паневритмията е преживяването на Единство между музика и ритми, между изпълнители - музиканти и играещите. Второто изискване е, да се запази равномерен ритъм от началото до края на упражнението, да няма нито забързване, нито забавяне. Един по-внимателен поглед може да открие, че играещите със своите отмерени движения наподобяват маховете на диригент, който изисква спазването на ритъма - това важно условие. За добрите и школувани музиканти, които свирят чисто и ритмично, горните две условия не са проблем за превъзмогване. Третият проблем, необходим за доброто изпълнение на Паневритмията е този за ТЕМПАТА - на отделните упражнения. Правилното разрешение на проблема не е нито в „спомена" на онези, които са играли или свирили, нито някакво преднамерено тълкуване. Изходна база на решението е: познаване отлично Паневритмията като музикални мотиви, свързани с пластична ритмика и богат духовен заряд. Музикалните мотиви са свежи и с ободрителни движения. Те са свързани в чутовно единство с динамичните импулси на разумната природа.
към текста >>

2. 13.Учителят беше същество на пълната вяра

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Вярата е положително качество, тя импулсира човека за превъзмогване, за издържане.
Като вярваш в нещо, то става, реализира се. Когато човек иска да постигне нещо и се съмнява, че може да се реализира, той руши основата, на която стои. За всяко нещо, което човек иска да постигне, нужна е вяра без съмнение - жива вяра. Тя дава сила, с която човек преодолява препятствията за реализирането им. Съмнението руши вярата. Вярата е положително качество, тя импулсира човека за превъзмогване, за издържане. Вярата дава мощност на този, който вярва. Вярата дава възможност за проява на творческите сили на човека. Способността на човека да вярва му открива поле за големи дела. Вярата е голям Източник на сила. Вярата е път, който води човека до възможности и постижения.
към текста >>

3. 4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ

Паша Теодорова

Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес.
Днес обаче си казвам: Колко съм била наивна! Самоопределянето не е еднократен процес! Докато е жив, човек все се определя в едно или в друго отношение. Пътят, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен. Това именно е красиво и привлекателно: срещах на пътя си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад. Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес. Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш.
към текста >>

4. 1929 година - продължение

Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си.
Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X. Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми. Тя искрено обича. Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си. Тя всякога зове духа на работа. Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото. Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека.
към текста >>

5. 9. Стихове във в. „Живот

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

1), „Превъзмогване" (бр.
10, 24.V.1929, с. 1), „Излет" (бр. 11, 1.VI.1929, с. 1), „Тихата пътека" (бр. 12, 7.VI.1929, с. 1), „Превъзмогване" (бр. 13,14.VI.1929, с. 1) остават като бисери, посипани по стръмната пътека на живота й, към които тя после не се връща и не ги преиздава. Кратките мигове на отмора отворената й душа за красотата на света преживява и на двора, пред Салона на „Изгрева". ВЕЧЕР Излез на двора. Погледни небето, избистрените му очи.
към текста >>

6. 11. В. „Живот, год. I, бр. 13, (14.VI.1929), с. 1

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

1 Мара Белчева ПРЕВЪЗМОГВАНЕ Когато цъфнат нашите градини И птички пеят в нашите гнезда; когато небесата ни са сини и на молитвите ни зрей плода; за нас тогава всеки ден е праздник, имот наследен цялата земя.
11. В. „Живот", год. I, бр. 13, (14.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ПРЕВЪЗМОГВАНЕ Когато цъфнат нашите градини И птички пеят в нашите гнезда; когато небесата ни са сини и на молитвите ни зрей плода; за нас тогава всеки ден е праздник, имот наследен цялата земя. Неволите са вече думи праздни, и топла струна вечната тъма... И вихър ли забрули ни, нехайно, за да смути завързалия плод; и мечът на забулените тайни, разсякъл мрака на сърдитий свод, изпитващ вярата ни във гърдите, дълбоко вбий се в нашето сърдце, - ний пак смирено в вихра на бедите в молитва пак издигаме ръце.
към текста >>

7. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те.
Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно.
към текста >>

8. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина.
Строг, правдив и безпощаден към себе си, той е такъв и към другите. И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен. Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Те дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Йоанови постят и се молят”, защо при тях не е „женихът” - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурна и неговите пръстени. У низшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят низшия тип на Сатурна подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях.
към текста >>

9. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света.
В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува „последната дума” на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време, когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло.
към текста >>

10. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ХІІ - Превъзмогване на тайните врагове, които често биват спечелени за приятели.
VІІІ - Финансови печалби от завещания и брак. Спокойна смърт. ІХ - Успехи при дълги пътешествия и пребивавания в чужбина, във философски, религиозни и правни дела. Х - Издигане до голямо положение, почести и признаване. ХІ - Множество добри приятели и връзки с високопоставени. ХІІ - Превъзмогване на тайните врагове, които често биват спечелени за приятели. Сатурн в 12-тях домове І - Много затруднения и спънки в живота. Само голямо постоянство и търпение дават възможност за издигане. ІІ - Финансови затруднения, бедност. Възможности за успех само при крайна пестеливост, ІІІ - Затруднения с роднини. Спънки в интелектуалната дейност.
към текста >>

11. 29. «ЧОВЕКЪТ Е НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪЗМОГНЕ»

» Вси същества създадоха нещо над себе си, а вам се ревне да останете отлив на този голям прилив и по-мил ви е повратът към звяр, отколкото превъзмогването на човека!...» И тия, които го чуят, почват да пляскат с ръце и да викат: «Ето го, луд е, луд е!
И оттогава по света се появиха много луди. Някои даже казват, че целия свят е една лудница. Но лудостта на всички не е еднаква: едни лудеят само денем, а други - само нощем; едни - кога са млади, други - кога остареят; едни в «лудостта» си говорят мъдрости, други и в мъдростта си говорят глупости само, затова лудостта на всички е различна, но те всички си приличат, защото не се познават! И когато у някого, след дълго «лудуване», блесне съзнанието, той се изправя гордо сред другите и казва: «Аз вече не съм човек, аз съм свръхчовек и него ви вещая. Що сте направили вие да се превъзмогнете? » Вси същества създадоха нещо над себе си, а вам се ревне да останете отлив на този голям прилив и по-мил ви е повратът към звяр, отколкото превъзмогването на човека!...» И тия, които го чуят, почват да пляскат с ръце и да викат: «Ето го, луд е, луд е! » Или: «Бяс има, да го изгорим жив» - и го изгарят. Днес по света има много, които викат: «Аз съм свръхчовек и всеки, който ме следва, ще се превъзмогне.» И тия, които ги чуват, пляскат с ръце и се смеят, защото им се струва, че те са лудите. Но те - «лудите» - не се сърдят. Те само проповядват свръхчовека, макар и от техните проповеди често «лудостта» на света да се увеличава. Те проповядват, и все проповядват свръхчовека, защото «човекът е нещо, което трябва да се превъзмогне». Алфонс
към текста >>

12. Невена Неделчева (19.VIII.1908 г.-20.IV.1995 г.) Как намерих Учителя

Невена Неделчева

Превъзмогване V.
Невена Неделчева (19.VIII.1908 г.-20.IV.1995 г.) Как намерих Учителя I. Как намерих Учителя II. Истинска приказка («Чута молитва») III. Татковите приказки за нея IV. Превъзмогване V. През очите на Обичта VI. Светлина в живота VII. Има ли друг свят VIII. Марта IX. Всичко е за добро X.
към текста >>

13. IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ - 1. Как се домогва човек до идеята за Бога

Невена Неделчева

IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ Невена Неделчева.
IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ Невена Неделчева. Превъзмогване. Роман. София, (откъси) 1. Как се домогва човек до идеята за Бога Майко моя, много пъти вече ходя на планината и отивам все на оная позната вече мене поляна. Веднъж заварих там няколко души, но Учителят Го нямаше. Стоях далеч и не се приближих.
към текста >>

Превъзмогване. Роман.
IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ Невена Неделчева. Превъзмогване. Роман. София, (откъси) 1. Как се домогва човек до идеята за Бога Майко моя, много пъти вече ходя на планината и отивам все на оная позната вече мене поляна. Веднъж заварих там няколко души, но Учителят Го нямаше. Стоях далеч и не се приближих. Но няколко пъти и Той - Учителят, беше там, но аз пак не се приближих при тях, а гледах и наблюдавах всичко отдалеч, защото се боях да не би всичко онова красиво и възвишено, което имах в душата си, да се изпари при вида на реалността, която може би и между тях съществува.
към текста >>

14. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

«Превъзмогване» - роман 5.
Вергилий Кръстев 27. Отпечатани книги на Невена Неделчева: 1. «Татковите приказки за Нея» 2. «Чута молитва» - разказ 3. «През очите на обичта» - разкази 4. «Превъзмогване» - роман 5. «Бащина обич» - преработени приказки 6. «Рибарчето и езерната царица» - приказки 7. «Дарът на феите» - приказки 8. «Чудната цигулка» - приказки 9. «Втора майка» - роман («Светлина в животд») 10.
към текста >>

15. 70. Само на силните се дават трудни задачи за разрешаване

Весела Несторова

В превъзмогването развиваш силата на духа си.
Ако трудностите на земята те озлобяват и спъват, не живееш в Любовта. Любовта превръща простите камъни в скъпоценни, изпитанията - в духовна сила. Как се извършва този процес? Когато виждаш Мъдростта във всичко. Когато се ползваш от страданията и трудностите в живота. В превъзмогването развиваш силата на духа си. Колкото по-трудни задачи разрешаваш, толкова по-силен ставаш. Само на силния се дават силни задачи. Защото зад всичко и над всичко стои Великата Разумност, която има за цел повдигането ти. Ако Бог ни повдигаше механически, само със своята сила без нашето участие, ние щяхме да сме слаби, безволеви същества. Бог иска от нас сила, съзнание и твърдост - устойчивост.
към текста >>

16. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Защото Вие никога не говорите за щастие, а винаги само за страдание, дълг, усилие, превъзмогване.
ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 23 януари 1928 г. Асавита, Не ме наричайте нито „мила”, нито „любезна”. В душата ми някога заседава жесток синедрион, който вика: Разпни го, разпни го! Защо? - питах аз. Защото Вие никога не говорите за щастие, а винаги само за страдание, дълг, усилие, превъзмогване. Какъв ураган е тогава в мене! Каква омраза ме обзема към всичко! Искам забрава. Искам да забравя всичко, всичко! В душата ми е нощ.
към текста >>

17. 3. “Пътят на Ученика” - събор, 1927 г.

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Открива се нов свят на работа и на творчество, на прозрение и превъзмогване, на светлина и красота - неимоверен труд и много усилия.
Той не се озлобява, не се отчайва, не се съблазнява, не се разколебава, не се съмнява, не се оплаква. Ученикът само учи, радва се на страданията, на противоречията.” Той се е отказал от всичко, което би му попречило по пътя, пожертвувал е всичко, раздал е всичко и думите на Христа: “Раздай всичко и ела да ме последваш” - звучат близко и познато. От всичко се е отказал, за да получи “Едното”. Това едно сега той го държи крепко в ръцете си. Близо до себе си той чува благословията на Учителя си и от този момент той казва: Ти си Мой Учител; а на него му казват: “От този момент, ти си мой ученик.” Новото пристъпва, великото бъдеще се очертава пред него, перспективите са блестящи. Открива се нов свят на работа и на творчество, на прозрение и превъзмогване, на светлина и красота - неимоверен труд и много усилия. Както цигуларят докато стане виртуоз много време, усилия и труд е употребил, така също на ученика му предстои неимоверен труд, учение, усилия. Всичко, което се даде в “Пътят на ученика”, бе дадено със замах, с любов. Като опитен хирург Той направи трудната операция, без да докосне частичка жива тъкан. Значението на всичко казано не засягаше само братството и учениците в България, казаното имаше значение за цялото човечество. Целеше се да се прекъсне процеса на храненето с некачествена храна - на учениците от целия свят се предлагаше прясна, свежа и чиста храна.
към текста >>

18. 1. Ученичество

Глава 3. Разговор с ученика

Ти предпочете трудния път, път на превъзмогване и труд и тръгна с устрем нагоре към великата цел, която криеше тайната на една красота, която малцина разбираха.
Това е новото време, новото, което се разраства като многолистна палма и изгрява като мощно слънце. Това е времето на ученика - живот на красота, на доброта, на сила. 4. Ти сам избра пътя си, никой не употреби принуда над тебе. За първия сигнал и първата стрелка, които блеснаха като пътеводна звезда, ти си копнял неудържимо. Светът не те блазнеше и рано ти разбра, че богатството, което ти предлагаха нямаше никаква цена. Ти предпочете трудния път, път на превъзмогване и труд и тръгна с устрем нагоре към великата цел, която криеше тайната на една красота, която малцина разбираха. Младостта е самонадеяна и горда и смела - ти вярваше дълбоко в пълната победа и най-щастливия ден остана да сияе по целия неравен път, този ден за първи път те нарекоха ученик. Тогава пред тебе се разтвориха вратите на училището и ти влезе вътре да учиш. Някои те съжаляваха, някои се подсмиваха, някои се разсърдиха, спомниха си, че ти се различаваше винаги по нещо от тях и ти обърнаха гръб. Това помрачи твоята радост и ти малко се изненада. Какъв контраст - твоя устрем, твоята радост, твоят копнеж, останаха неразбрани за всички, които вървяха по обикновения път и живееха установено като всички.
към текста >>

19. 20. Творчество. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271, 15.01.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избрания от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час - работете!
Този съдбоносен момент по никой начин не трябва да се пропуска. Вместо да се хвърлим във вихъра на разрушението, ний трябва да се хвърлим във вихъра на..... И тогава това, което едни наричат Бог и Провидение, а други -исторически развой и вътрешна логика на живота, ще ни въздаде много повече от това, което ний днес очакваме или което можем да достигнем по каквито и да било други пътища. Днес е време за творчество! Днес е време за издигане - духовно и материално, културно и стопански. Днес е време да спечелим в един сравнително кратък период това, което сме изгубили досега в продължение на повече от петстотин години. Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избрания от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час - работете! Нова България трябва да се изгради сега! Утре ще бъде вече късно! Днес Бог ни дава мандата - да се изразим на „парламентарен език" -да направим това, което трябва да се направи за пример на всички. Не го ли направим, не използуваме ли този мандат, окажем ли се слаби и недостойни - той ще бъде отнет от нас и ще бъде даден на други. Това не е само един паралел, а е пълна действителност, неотменна реалност.
към текста >>

0.65214490890503