Търсене в текстове за 'Прахан'

много умни. Който иска малко, но същественос на Земята да е. Който иска всичко да се реализира, да иде на Слънцето. Вземат ли нещата да стават, на Слънцето сте. Което за тялото е непостижимо, за сърцето е. Което за сърцето е непостижимо, за ума е. Златна чаша е ценна за физическия свят. формата - проста, но сърцето - ценно. Някъде ни формата, ни съдържанието, но смисълът е важен. Още първият стих плаща за книгата. Умният човек може да си поправи пътя навреме; да цъкаш огнилото и праханта, от кремъка да извадиш огъня. Кремъкът е волята. Цъкай навреме! Тъмнината е светлина без сянка. Има да благодарим на материята, Земята, че ходим по нея. Добре, че е чер цветът й. В черния цвят по-свободно ходим. В оня свят са много деца и ако не ги обичаш, не можеш да ги видиш. Животните са емблема. Уподобяваш с тях. Паякът е предач. Рибата е перачка. Мирът иде с конска
към текста >>

„на вред” и „най-големият враг”, защото знаем на много места чорбаджийското съсловие, не само невраждебно, но желатели и ревнители и топли представители на народното образование и въобще на всяко добро и полезно, а между таквите ние бихме искали да счетем и сливенските граждани от това съсловие, въздържаме се обаче, като премислим, че съчинителят треба да знае по-добре от нас работите в родината си. При все това не пречи ще кажем, ако забележим общо на нашите млади еднородци, че и на праханта запалването зависи от откъснуването й. Главата ни е бяла, но ний се не броим още от старите, при това сме държели и ний силна борба против произволите на тези от това съсловие. Опитът обаче ни е показал, че ний не сме имали всякога право в това и могли сме да забележим още, че за много неща дето сме само тях осъждали, имаше нещо, за което требало и себе си да осъждаме. Още повече от това можехме да забележим, че в борбата си против чорбаджиите, ний не сме били освен неусетно чужди оръдия да съсипем силните по-влиятелни между народът ни лица и да останем вече все таквиз чолки528, щото да могат кой на където иска да ни води за носът, да нема кой дума да подума нито кому думата да се чуе. В това ний сме се уверили повече от внушенията и връх това наляганията на пропагандистите, а прозираме вече и лошите следствия на тази гибелна политика. Сега наистина не останаха тези старите чорбаджии яничари, които ядеха от народа, но го и защищаваха и достойни бяха да го защитят, сега имаме веч млади
към текста >>