Търсене в текстове за 'Прахан'

Умният човек може да си поправи пътя навреме; да цъкаш огнилото и праханта, от кремъка да извадиш огъня.

Умният човек може да си поправи пътя навреме; да цъкаш огнилото и праханта, от кремъка да извадиш огъня.
Което за сърцето е непостижимо, за ума е. Златна чаша е ценна за физическия свят. формата - проста, но сърцето - ценно. Някъде ни формата, ни съдържанието, но смисълът е важен. Още първият стих плаща за книгата. Умният човек може да си поправи пътя навреме; да цъкаш огнилото и праханта, от кремъка да извадиш огъня. Кремъкът е волята. Цъкай навреме! Тъмнината е светлина без сянка. Има да благодарим на материята, Земята, че ходим по нея. Добре, че е чер цветът й.
към текста >>

При все това не пречи ще кажем, ако забележим общо на нашите млади еднородци, че и на праханта запалването зависи от откъснуването й.

При сичкото това от сърце въз наредбата на училищата желание -нашите граждани малко се явиха чувствителни в това отношение. После не много време на отсъствието ни, чорбаджийският дух, който е навред, най-големият враг между нази*), послужи да наруши тая наредба - вероятно по враждебно некое лично престрастие - без да подума за общото дело. Ако това не можа да произведе своето добро следствие между нас -дано барем за другите наши Българи заслужи като един добър повод за в полза на техните училища. Д-р М. *) Без да опровергавам думите на почитаемия съчинител, които за зла чест не са никак безосновни, нам ни се ще да понамалим силата им, като отнемем тежестта на думите „на вред” и „най-големият враг”, защото знаем на много места чорбаджийското съсловие, не само невраждебно, но желатели и ревнители и топли представители на народното образование и въобще на всяко добро и полезно, а между таквите ние бихме искали да счетем и сливенските граждани от това съсловие, въздържаме се обаче, като премислим, че съчинителят треба да знае по-добре от нас работите в родината си. При все това не пречи ще кажем, ако забележим общо на нашите млади еднородци, че и на праханта запалването зависи от откъснуването й. Главата ни е бяла, но ний се не броим още от старите, при това сме държели и ний силна борба против произволите на тези от това съсловие. Опитът обаче ни е показал, че ний не сме имали всякога право в това и могли сме да забележим още, че за много неща дето сме само тях осъждали, имаше нещо, за което требало и себе си да осъждаме. Още повече от това можехме да забележим, че в борбата си против чорбаджиите, ний не сме били освен неусетно чужди оръдия да съсипем силните по-влиятелни между народът ни лица и да останем вече все таквиз чолки528, щото да могат кой на където иска да ни води за носът, да нема кой дума да подума нито кому думата да се чуе. В това ний сме се уверили повече от внушенията и връх това наляганията на пропагандистите, а прозираме вече и лошите следствия на тази гибелна политика. Сега наистина не останаха тези старите чорбаджии яничари, които ядеха от народа, но го и защищаваха и достойни бяха да го защитят, сега имаме веч млади таквиз чорбаджетелни, на които силата и властта трае до зори доде напече слънцето, но за тази минутна власт, те са готови на хиляди низости.
към текста >>