Търсене в текстове за 'Прадеди'

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно носят с вас.
Никой от вас не ме познава кой съм аз. И Христа никой досега не Го е познал. Ако бихте Го познали, щяхте да имате Неговата любов. Не мислете, че като ми правите някоя услуга, вие ми допринасяте. Като ми направите нещо, аз губя, жертвувам се, понеже аз съм в състояние да си го направя сам. Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно носят с вас. Аз ви познавам отдавна. Не за първи път ви срещам. Много пъти съм имал работа с вас. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мен ще го научите за 1000 години.
към текста >>

14. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

черти, наследени от деди и прадеди.
Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълниш Божия закон. Позволение ще взимаш за всичко. Свободата седи в разумното- позволението. А другото са атавистични черти, т. е. черти, наследени от деди и прадеди. Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй като от малките гниди излазят големи паразити. Вие не сте лоши, но сте пуснали много квартиранти да живеят във вас, на които сега не искате да им скършите хатъра. Сега за тези хора условията се стесняват. За в бъдеще, царството е на праведните. Невидимият свят урежда това.
към текста >>

15. 10. Разговор с Учителя на 4.VIII.1932 г. при палатката Му

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно са с вас.
Ако бяхте Го познали, вие щяхте да имате Неговата Любов. Не мислете, че като ми правите някоя услуга, вие ми допринасяте. Като ми направите нещо, аз губя. Жертвувам се. Понеже аз съм в състояние сам да си го направя. Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно са с вас. Аз не се срещам за пръв път с вас. Аз ви познавам от отдавна, много пъти съм ви срещал. Това, което с мене ще го научите за 10 години, без мене ще го научите за 1000 години.
към текста >>

16. 58. Музикалният тон

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Вие сте вашите прадеди.
Ще вървиш по права линия, разумност. Тежките работи - за юнаците, леките - за слабите. Гневът е силно пение. Плачът е ниско пение. Носете си от троскота и питайте има ли лозето троскот, (алегорично) Лозето трябва да се окопае и троскотът - да се изчисти, (алегория) Лесно искали да минават, та не окопавали лозето (не работили старите върху своите лоши стари навици). Вие сте вашите прадеди. (Значи да работим върху себе си - да очистим лозето от троскота, като го окопаем добре - като даваме отчет за мислите, чувствата, думите и делата си, да се освободим от старите лоши навици.)
към текста >>

17. 60. Условията на живота

Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка", че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част.
Пусни бълхата в тревата да пасе. Бълхата има дълги крака, та скача. Има мисли и чувства въшкави. Да се изчешат с гребени навън! Взимаме лично нещата. Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка", че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част. Какво било яденето най-напред? В южна България имали черупки от охлюви, нанизани на конец, такъми им казвали. Употребявали ги за готвене с ориз. Туряли ги в ориза, докато уври оризът. Ние, съвременните хора, много страдаме.
към текста >>

18. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Излезе от дивия живот на своите деди и прадеди, които проляха кръв, за да я освободят от робство, а днес тя е роб на сатани нека измама, която я влече от край до край, за да опита всичката нечистота.
И тъй, има днес разврат навсякъде. И той е на категории. Престъпления в палат и престъпления в колиба и вън на полето. Разврат, полян с парфюми, облечен в разкош и последния става в дрипи. За голямо съжаление, нашата българка скоро се култивира и образова в най-последната мода. Излезе от дивия живот на своите деди и прадеди, които проляха кръв, за да я освободят от робство, а днес тя е роб на сатани нека измама, която я влече от край до край, за да опита всичката нечистота. Днес плодът на жената се превръща в престъпници, от които едни лежат в тъмници, други висят по бесилки и из разни домове нечисти. Това показва доколко добре сме живели. Не е ли време да се върнем към първото си място? Не е ли време да се запитаме каква е нашата задача? Да останем ли в това положение, което ни води към гибел, или да идем на своето място, на което Бог ни е оставил?
към текста >>

19. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Не само грешките на майката и бащата, но даже и тези на деди и прадеди. Защо?
Ние сме минавали през нисшите царства и докато сме съградили тези тела, у нас е останало от нисшата природа. И двете растат - и злото, и доброто. Ний трябва да работим над себе си. Всяка лоша постъпка в нас, ако не я очистим, ний ще я предадем на детето, тя ще иде в него и то ще изнесе погрешката на майката, макар че тя е скривала това в себе си. Всичко хубаво се предава и всичко лошо се предава. Не само грешките на майката и бащата, но даже и тези на деди и прадеди. Защо? - Защото те са дали в плътта на своите деца и добри, и лоши качества. Техните деца, което са могли, изправили са, а което не са, предали са го на техните деца. И последните, от четвъртия род, ликвидират с всички останали грешки. Майката, още като дете, трябва да носи хубави и красиви качества в себе си. Както майката, така и детето, те трябва да се приготвят за тези свещени моменти на майчинство.
към текста >>

Но ако не сме садили и чакаме това, което са садили нашите деди и прадеди, такъв плод ще берем.
Докато са малки, все са мили и сладки. За майката те са все таланти и гении. Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане. Добре е да мислим доброто, но кога? - Когато сме посадили нещо и тогава да мислим, че като дойде дъжд, като пекне слънцето, ще израсне житото, ще цъфнат ябълките и всички хубави плодове, които сме садили. Но ако не сме садили и чакаме това, което са садили нашите деди и прадеди, такъв плод ще берем. Ако жената върви по този път, такава ще й бъде участта. Ще се реди и труфи заради мъжа, ще скрива своите недостатъци, които има в себе си и ще иска с лъжа да го вземе. Но и той не е глупав. Той изтезава майка си и тя също не зачита своята, пътеките й и сметките й не знае, не слуша съветите, счита майка си за глупава и проста и ходи където я поканят, докато й отнемат чистотата, а после ще тръгне тук и там, докато хубаво я доберат. Тя мисли, че майка й за лошо не й казва, а тя всичко предвижда и чувства, боли я, но кой ще слуша?
към текста >>

20. 55. Симеон Симеонов. 55.3. Стихията на бурята

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

55.3. Стихията на бурята Брат Симеонов разказваше следното: Един ден казах на Учителя: - Елате да ви преведа през селото на моите прадеди - през Симеоново, вместо през Драгалевци, както обикновено ходехме.
55.3. Стихията на бурята Брат Симеонов разказваше следното: Един ден казах на Учителя: - Елате да ви преведа през селото на моите прадеди - през Симеоново, вместо през Драгалевци, както обикновено ходехме. Той помисли, па рече: - Не, сега не искам да минем през Симеоново. Въпреки това, аз тръгнах. Бяхме с майка ми и други някои приятели. Слязохме в селото. Там имаше някакъв празник.
към текста >>

21. 10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Навярно ще се открият елементи на древната култура на нашите прадеди - културата на Орфея и траките, на богомилите.
Като преценявам от различни страни делото на Петър Дънов, считам, другарю Министър, че е правилно, ако се предприеме от почитаемото министерство анкета, която, при помощта на специалисти, прецени следните страни от делото му: а) Здравно-медицинската стойност на сутринните гимнастически упражнения, съставящи част от традиционните прояви на „братството" и известни под името „Паневритмия". б) Здравно-медицинската оценка на традиционните туристически излети в планината, далече още преди да бъде утвърден туризмът у нас. в) Разбор на самодейното лагеруване в Рила, неговото здравно-емоционално въздействие, вече известно и на много чужденци, които са го посещавали и са останали завинаги приятели на страната ни. г) Да се направи литературен разбор на оригиналните приказки и разкази, пръснати нашироко из „беседите", служещи на Дънов за илюстрация на мислите му. д) Да се направи разбор и правилна оценка на музикално-певческото наследство на тоя изключително даровит българин; е) Да се направи етико-политическа преоценка на неговото „Учение" - опит за практическо приложение на хуманитарните принципи на всички времена. Навярно ще се открият елементи на древната култура на нашите прадеди - културата на Орфея и траките, на богомилите. ж) Да се намери подходяща обществено-организационна форма за легализиране на живота на „братството", съобразно с нашата социалистическа действителност; Като излагам горните лично свои възгледи, позволявам си да се надявам, че е време това ценно дело, рожба на нашия национален гений и негова гордост, да бъде правилно оценено и подкрепено според своята наистина културна ценност, а не като странно недоразумение към непризнаващия го клерикализъм. 11 декември 1965, С другарски поздрав: (подпис на д-р Стефан Кадиев) София
към текста >>

22. 12. Медицина и окултизъм

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди!
Изходната точка на окултизма е доказаният по неговите начини факт за първичното съществуване на съзнателната централна единица психичност - душата. Точно това, което анатомията, хистологията, патологията и терапията в официалната медицина напразно търсят с микроскоп и което мълчаливо отхвърлят. Окултизмът намира това, което официалната медицина - не безнаказано - е изгубила. Цяла истина е, че в окултизма са зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия не винаги заслужаващи усмивка прояви остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен. Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е, че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, са били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат, че са само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път.
към текста >>

23. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

За пръв път виждах българин, който пише за своите прадеди.
го предадох на Марина Иванова за набор и подготовка за печат. 11. Помолих дъщеря му Елена да напишат биографичен очерк за баща си и за майка си. Това го сториха. Беше ми предадена тетрадка, която той е започнал да вписва от 1942 г., за родословното дърво на рода Кадиев. Беше невероятно изживяване за мен. За пръв път виждах българин, който пише за своите прадеди. И той си беше изписал цялото име, своето и на дедите си. То гласеше така: Родово дърво на Д-р Стефан Станчев Стефанов Манолов Кадиев. Неговото лично име Стефан беше завързано с баща му и дедите му. Баща му Станчо Стефанов Кадиев е роден през 1871 г., а умира през 1942 г. Дядо му Стефан е роден през 1843 г.
към текста >>

24. 25. Сфера на Луната

ГЕОРГИ РАДЕВ

Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на Лунната „сигнатура”, е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за потомци, глас на предците на племето или расата.
В своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният французки астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогически разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполона в Делфи, ние имаме женската пасивна, „нощна” страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно” течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурна”. Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на Лунната „сигнатура”, е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи, и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному”.
към текста >>

Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи.
И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи, и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному”. Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание. Така се разпространяват по „лунния” ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло”, т. е. възприемането и „обличането” с ония общоразпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на човека, какъвто е, да речем, обликът на съвременния спортист. Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идещи отвън.
към текста >>

25. 37. Животът на старозаветните – ІІ

ГЕОРГИ РАДЕВ

Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини.
Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини. Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи, Рама напуска своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия, с крайна цел Индия.
към текста >>

26. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Дух на воин и душа на девойка

Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди.
Това са все качества, присъщи на различните родове сили, които се изразяват както във формата, така и в характера, и темперамента. Също така трябва да забележа, че не трябва да се смесват силите, които действат в човека със самия човек. Човек само използва силите като условия за своето проявление; и благодарение на качествата, които има проявени в себе си, той подбира и съответните сили, по закона на съответствията - подобното подобно привлича. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила.
към текста >>

Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди.
Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма. Върху тези четири елемента, или четири състояния на материята, както казах и по-рано, херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента.
към текста >>

27. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

(В. «Живот», бр. 6, 26.IV.1929 г, стр. 1)

Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди.
Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне. И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите. Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди. Вие искате да знаете дали някой човек ви обича или не. В дадения случай има две възможности: или ви обича, или не ви обича. Но и двата метода, и двете неща са добри. Ако ви обича, е добре. И ако не ви обича, пак е добре.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

ТОМ 19

Също така се отразяват и чичовците, дедите и прадедите, било от този свят или от онзи свят, върху детето, което се ражда.
Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката й бащата, какво е било състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата й действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват й върху зачеването на детето. Не само това, но й състоянията на по-големите братчета й сестричета се отразяват върху детето, което се ражда. Също така се отразяват и чичовците, дедите и прадедите, било от този свят или от онзи свят, върху детето, което се ражда. Всичко влияе върху новороденото дете. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза само през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат.
към текста >>

29. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

ТОМ 20

Когато два народа, прадедите на които са воювали от стотици и хиляди години, се бият с ожесточение по бойните полета, това е допустимо и обяснимо.
В днешната епоха, която изживяват народите след голямата кървава война, мярката на отношенията [се] е загубила и в ежедневието на живота се достига до грубости, които, разбира се, са нежелателни. - Грубости! Това беше самоизтребление, разбирате ли - викна Генко, -това беше самоубийство! И то още продължава. И то е страшно, защото не е необходимо. Когато два народа, прадедите на които са воювали от стотици и хиляди години, се бият с ожесточение по бойните полета, това е допустимо и обяснимо. Но когато събралата се отрова от години по много причини се насочи срещу членовете на един и същи народ, това не е вече освен самоубийство. Това е още по-опасно, защото то става в името на един патриотизъм, който, ако би бил истински, би трябвало да бди преди всичко върху живота и добруването на целокупния български народ, а не да иска унищожението на всички, които по една или друга причина не мислят като тия, които заграбиха властта в една тъмна нощ, минаващи през труповете на едно законно правителство.72 - Едно правителство трябва да бъде почитано, независимо от пътя, по който е дошло, щом то има законната санкция - каза тихо царят.73 - Законната санкция ли? - дръпна се малко назад Генко и го изгледа. -Да се избият стотици граждани и селяни в една тъмна нощ от «неотговорни фактори», да се затварят хиляди други, да се потъпче цял народ, да му се свържат устата и ръцете - това ли е «законна санкция»? Кое е тогава същественото в управлението, ако «законността» не се покрива със справедливостта?
към текста >>

30. 10. Вeчнният Път

ТОМ 20

Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни.
Тези «завеяни», «смахнати», «вредни люде за държавата и народа», първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията, вървяха из вечния път и успяха. Заместиха «око за око и зъб за зъб» с «Люби врага си, както любиш себе си», «Не съди, защото съден ще бъдеш». България не прави изключение. Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни. Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост. Започна България да живее самостоятелно. Политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии: «млади и стари» - днес ги имаме над десет, които водят борби помежду си, все за «доброто на народа». Лута се цар, питат се политици, държавници и управници - питат се: накъде?
към текста >>

31. 14. ДВА МЕТОДА: Утринно слово от Учителя, държано на 7.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 184 ÷ 185, 195, 198.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи.
Едни неща стават при благоприятни условия, а други - при неблагоприятни. Соломон дохожда до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него, и да не търси неща вън от себе си. В противен случай човек се товари с непотребни, излишни работи, които обременяват живота му. Той се чуди защо животът му е толкова тежък, а не вижда, че сам е виновен за това. Като влезете в някой дом, виждате, че стаите са пълни със старини, със символи, които носят щастие, а въпреки това никой от членовете на семейството не е щастлив. На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи. Всички хора се запитват отде иде злото в света. - Злото иде от доброто. - Защо? - Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен. (...) Соломон казва: „Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил.” - Коя е тази жена?
към текста >>

32. 66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.)

Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.
Но все пак кръвта на вода не става никога - и след толкова векове потомците и на едните, и другите стоят изправени едни срещу други, като да не са минали толкова години; като да не са живели и страдали заедно в толкова нещастия; като да се срещат пръв път - и то като врагове! За тия, които виждат нещата през призмата на случайностите - това е тоже случайност; но за тия, които разбират, народът ни днес е на един съдбоносен кръстопът; преживяват се борби, причините на които се крият в една расова омраза, по-силна от ограничения разум на нашите национални водачи в дадения момент. Що трябва да се прави? Ако бяхме християни не по име само, а истински тачехме думите на Спасителя - бих спомнил заповедта Му: „Любете враговете си! ” Днес обаче Христос е далеч от сърцата на повечето от съвременните хора - те са глухи за Неговите заповеди, забравили са Неговите слова - нещо повече даже - те дори не си спомнят, че са человеци, че имат елементарен дълг, дълг един към друг, да обуздаят инстинктите си; да търпят чуждите мнения, да почитат хорския живот, защото всяка проляна кръв вика за отмъщение пред Бога. Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.
към текста >>

33. 42. ВЕЧНИЯТ ПЪТ (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г)

Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни.
Тези „завеяни”, „смахнати”, „вредни люде на държавата и народа” - първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията вървяха из вечния път и успяха. Заместиха „око за око” и „зъб за зъб” с „Люби врага си, както любиш себе си”, „Не съди, защото ще бъдеш съден”. България не прави изключение. Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни. Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост, а след това - и политическа свобода. Започна България да живее самостоятелно политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии „млади и стари” - днес ги имаме, над десет, които водят борби помежду си, все за „доброто на народа”. Лута се цар, питат се политици, държавници, управници и народ - питат се: накъде? Стр. 165/1036 Търсят път, а забравят Вечния път - пътя на Обичта, Истината и Правдата.
към текста >>

34. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

* Това е остатък от нашите прадеди, които преди 1000 години са живели в Болград и там винаги са убивали - принасяли жертва на боговете си - първите си учени и добри хора (бел. а.).
Справедливите ще съдят. Милостивите ще помагат, умните, честните, християните ще управляват села, градове - България. Да работим, да се организираме и всеки ден да работим за нова утрешна България. Това да е нашата цел; да бъде цел за всички. И помним - помогни си сам, за да ти помогне и Бог. * Това е остатък от нашите прадеди, които преди 1000 години са живели в Болград и там винаги са убивали - принасяли жертва на боговете си - първите си учени и добри хора (бел. а.).
към текста >>

35. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

ТОМ 22

Ще кажете: Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история която е ознаменувана с велики работи ни учи на това.
Друг път някой те е погледнал с лош поглед, не ти върви. Като се роди дете, ако майката го погледне със свити вежди, няма да му върви в живота, ако майката го погледне хубаво, ще му върви. Ако погледнеш някого както не трябва, ти създаваш злото в света. Аз често срещам навъсени, недоволни хора , които разискват за Божествената правда. Най-първо човек трябва да даде свобода и правда на своите 30 милиарда поданици .Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите дробове, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа и търси правда в света. Ще кажете: Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история която е ознаменувана с велики работи ни учи на това. Но историята ни показва, че всички хора и народи, които са вървели по този път, са изчезнали. Вие ще кажете, че са заминали на онзи свят. Вие се заблуждавате в това отношение. Заминалите хора не са в онзи свят, но са в този свят, само че са сменили дрехите и местата си. Царете и князете са станали работници, а простите са станали царе.
към текста >>

36. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

на деди и прадеди.
Нима ще има тези убийства, войни и пр., ако хората познаваха Бога, както Го познава един духовен человек? Абсолютно никога! Сега ще ви загатна от духовно гледище защо човеците не са еднакви по ум и способности. Добри братя и сестри, Ние знаем от науката, че детето носи както външните отпечатъци на своите родители, тъй и вътрешните. И когато се случи нещо извън това, за лошо или добро, отдаваме го на «атавизма», т. е. на деди и прадеди. Така, с атавизма оправдаваме лошите синове при високо издигнати хора и гениалните при някои лоши и прости родители. След това, като важен фактор поставяме условията, които действително оказват влияние, но не абсолютно, освен на души, които са годни за тия условия - за доброто или лошото. От духовно гледище, обаче, всяка душа носи залози в себе си от минало съществувание, приема залози от родителите си и развива това, за което е способна, и то за доброто, ако го носи и не се е поддала на лошите условия в живота си, било от родители, било от околната среда; и за лошото, ако не е съзнала доброто и се е поддала на лошото. Така стои духовната еволюция на човешката душа. Тази материя обаче е обширна и тя не може да се изложи в една сказка.
към текста >>

37. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

Нашите сегашни недъзи не малко се дължат и на нашите майки и бащи, деди и прадеди, които с векове са ги трупали у себе си и ние, щом ги притежаваме, ще ги предаваме и на децата си при зачатието им и с делата си, когато те станат по-големи и разберат и виждат всичко.
И чак когато син му се разкаял, баща му го приел, но с нови ограничения за неговото отклонение. В същото положение сме и ние сега спрямо Господа, защото ни даде методи как да живеем, даде ни свобода, каза ни на всичко да благодарим, да го не забравяме, а ние съвсем се отклонихме от неговите желания, от неговите методи и Го хвалим само когато ни дава изобилие и Го търсим само когато сме пред големи изпитания в живота. Ето защо той иска сега наложително: а) Мъченията, страданията в нашия живот обезателно да умеем да преобърнем в добродетели, т. е., когато имаме известно изпитание в живота, да го посрещаме спокойно и да намираме в него радост, като благодарим на Бога за случилото се. Само по този начин лично ние ще съградим нов материал в тялото си, ще дадем достъп на Духа Божий да се всели в нас, а от друга страна ще имаме здрава основа и добър пример за нашето поколение. Нашите сегашни недъзи не малко се дължат и на нашите майки и бащи, деди и прадеди, които с векове са ги трупали у себе си и ние, щом ги притежаваме, ще ги предаваме и на децата си при зачатието им и с делата си, когато те станат по-големи и разберат и виждат всичко. Ето защо хората на новото учение имат за цел да понасят тия изпитания и страдания с гордост, за да създадат у себе си здрава основа и сигурната стъпка за по-нататъшното издигане на човека. б) Кротостта, смирението и милосердието, за които се спомня в Евангелието, трябва да се придобият и прилагат с диамантна воля, защото след страданието, те са втората потребност, те са, тъй да се каже, крилата за понататъшното усъвършенствуване на човека. Първата от тях е кротостта, втората - смирението и третата - милосердието. в) Въздържанието от тютюн, алкохол и месо трябва с радост да се прилага ат всеки последовател на новото учение. Само чистата храна ще видоизмени организма и ума, защото тя е основата на зданието - тялото.
към текста >>

38. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр.
Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест със светлите и чисти мисли да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; с чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантната воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - умът, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка, развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загинвали цели народи и ще загинват цели народи. Даже ако вземем само тютюна и алкохола, здравият разум пак не може да се утешава с това, че между многото души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципален! Ние едно трябва да знаем - че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живей по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него. А неговите управници щом са също добри, никога лошо не ще сторят за този народ.
към текста >>

39. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

Ние знаехме, че сме получили свободата си, че това ни дава някакви права да живеем не така, както са живели нашите деди и прадеди.
Детството ми премина при условията на бързо издигащия се приморски град. Многото и разнообразно население създаваше различни условия за културна дейност, за работа и за учене. Покрай работата при баща ми, на лозето и около търговията му с вино, аз можах да се уча, да преминавам от клас в клас, докато завърших гимназията. Гимназията тогава беше петокласна.18 След свършването й аз навлязох в обществения живот. С интерес следях политическите борби, които се разгаряха в града, които искаха шум и темперамент. Ние знаехме, че сме получили свободата си, че това ни дава някакви права да живеем не така, както са живели нашите деди и прадеди. Но как трябваше да става това конкретно? Тогава точно започнаха строежите на предприятията - развитието на тъкаческите фабрики, започнаха да се разрастват доковете, търговията даваше на Варна неузнаваем доскоро вид. Борбата между национал-либералите, които искаха връзки със «свободния западен свят» и между «русофилите», които считаха, че без Русия не може да има свободна България, правеха политическия ни живот да прилича на кипящ парен котел. Качваха се и слизаха полицейски пристави, градоначалници, сменяха се режими, наместваха се висши и нисши чиновници. При всички тия положения аз не напущах работата около баща си, лозята и търговията с виното; последното беше най-доходното от всичко, което можех тогава да си избера като професия.
към текста >>

40. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

И днес още най-приятен ни се вижда чистият въздух, когато брашнената каша, с която са се хранили прадедите ни, не ни задоволява.
Щом почнем да не се покоряваме на обонянието и вкуса, те стават небрежни от изпълнението на службата си и почват да пропущат чужди вещества в тялото. Знаете как лесно можем да привикнем към гъст тютюнев дим и да го вдишваме като чистия въздух. Повече от носа е покварен езикът, който може да привикне към най-противна за тялото храна. Да изброявам ли многото лакомства, от които днес не можем да се лишим и освободим, които преди стотици години са били съвсем непознати и с които съвременното човечество се е така сраснало, щото по-скоро би се отказало от естествената храна, отколкото от тях? Храната на дробовете още не е така извратена както тая на стомаха, понеже с въздуха не можем да си позволим разкош. И днес още най-приятен ни се вижда чистият въздух, когато брашнената каша, с която са се хранили прадедите ни, не ни задоволява. Благодарение на подправките на храната, които действуват както камшика за коня, човешките храносмилателни органи издържат доста дълго надвишаващата естествените нужди и работа, но, обаче, силата ни постепенно отпада и те почват да отстъпват. Преходът от здраве към болест е така бавен, че болният не забелязва промените. Трудно е да се определи границата на поносимото за един болен стомах. Често една ябълка се оказва доста достатъчна за него, а две го претоварват. Всичко прекалено вреди на тялото.
към текста >>

41. X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

Колкото и куриозно да звучи, нашите прадеди са били «длъжни» да имат познания, които отговарят на третия закон на Кеплер, явлението «незалязваща Луна», наблюдавано само от 61° с.
Той е и най-старият засега известен календар в световната история. Ще бъде грешка обаче да се мисли, че това е и годината, от която датират астрономическите познания на нашите праотци. За да се сложи начало, необходимо е преди това да се правят наблюдения, да се уточни методология на измерванията, да се «синхронизират» движенията на небесните тела и т. н. и т. н. Ами установяването на периода на завъртане на слънчевия зодиак? Колкото и куриозно да звучи, нашите прадеди са били «длъжни» да имат познания, които отговарят на третия закон на Кеплер, явлението «незалязваща Луна», наблюдавано само от 61° с. ш., да се съобразяват с факта, че скоростта на небесните тела в перигея е по-голяма, отколкото скоростта им в апогея. Естествено е да си поставим въпроса, не са ли съизмерими техните знания със съвременните знания по математически анализ и астрономия, защото именно те помогнаха на българския учен Борис Рогев да възстанови Аспаруховия календар. Така че няма да сбъркаме, ако към вече установената начална дата (число) прибавим поне още толкова и повече и приемем, че получената временна граница, определена с полученото число, е календарната дата, от която започват «астрономическите интереси» на съставителите на календара. Това е накратко, което знаем за конструкцията.и миналото на Аспаруховия календар. Що се отнася до неговото бъдеще, най-добре е да цитираме думите на френския професор Мишел Лонгон: «Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените календари в света.
към текста >>

42. 2. Евангелист от гр. Ямбол

И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете свои стари възгледи - вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите.
За някои изпитът иде тогава, когато не са готови. Те предварително започват да треперят и казват: Да ни пази Господ от страдания! Някой казва: Искам да замина за другия свят, по-скоро да се освободя от страданията. - Много ще теглиш, докато дойдеш до освобождаването. Христос мина през смъртта, но след три деня възкръсна. И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете свои стари възгледи - вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите. След това ще продължите пътя си нагоре. Казвате: Христос е минал през големи страдания. - Това се знае отчасти. Много от страданията на Христа не са познати на човечеството, но Той се справил добре с тях, разрешил е всичките си задачи. След това Той казва: "Аз съм пътят, истината и животът.
към текста >>

43. 41. На парахода през океана за САЩ

Весела Несторова

Какви ли причудливи коралови рифове са нейните прадеди!
Не виждах замечтани погледи, отправени към залезните неземно красиви картини, които облаците непрестанно рисуваха по небето, докато сивата мантия на нощта се спусне над величествената панорама, за да разкрие нови, безкрайно по-дълбоки и мистични платна - космичният свят, отразен на земята. И за миг чувстваш, че и ти самия не си нищо друго, освен едно велико, необяснимо космично отражение, което вечно търси своя първоизточник. Океанът остави дълбоки следи в съзнанието ми и много години по-късно написах поемата "Океан". Преди милиарди години страхотни творчески сили са сгъстили спираловидни небули във водни сфери, в които бавно се е породил органическия живот. През какви ли не фази е минала земята! Какви ли причудливи коралови рифове са нейните прадеди! До парахода долитнаха птици, а земя не се виждаше. Наближавахме бреговете на Колумбия. Гордо се изправи пред погледа ни статуята на Свободата и назъбения контур на небостъргачите започна да изплува все по- ясно от крайбрежните мъглявини.
към текста >>

44. 45. На обиколка в щата Ню Йорк

Весела Несторова

Индианците живеят в щата Оклахома в резерват, и са останали съвсем малко на брой, но живеят като своите прадеди.
Най-интересни ми бяха индианците, които, облечени в националните си носии, с пъстри пера по главите играеха бойни и други танци. Техните одеала и килими напълно наподобяваха нашите пъстри орнаменти по фигура и багра. Продаваха всевъзможни ръчно изработени предмети - кошници, килимчета, чехли, шапки и пр. Народ, шум, зрелище! Замая ми се главата от нови впечатления. Индианците живеят в щата Оклахома в резерват, и са останали съвсем малко на брой, но живеят като своите прадеди. Не приемат нищо от белите хора и не ги обичат. Имат тъжни песни за нещастната си съдба - как са били избивани и прокудени от земята си. Почервения цвят на кожата си напомнят древните египтяни сбакърения тен, който съвсем е изчезнал днес. Обиколихме няколко града и се запознах с различни местности в живописни кътове в щата Ню Йорк. Посетихме Бъфалоу, града на Ниагарския водопад.
към текста >>

45. 73. Величието на Бога

Весела Несторова

Петър Кръстев, о.з. полковник

Тези, които са слезли днес на земята са повечето от четвъртото поколение, дошли да изправят грешките на прадедите си.
Тези три основни велики космични принципа изтичат от Бога и създават и крепят вселената. Човек ги отразява, той е тяхно въплощение." Любовта - в сърцето, Мъдростта - в ума, и Истината - силата - волята и тялото. Ако действаш без тези три принципа, делата ти ще са безплодни. Злото е пределно и краткотрайно, а доброто - безпределно и вечно. Един грях може да трае до четири поколения, след което се изправя и изчезва. Тези, които са слезли днес на земята са повечето от четвъртото поколение, дошли да изправят грешките на прадедите си. Затова този век е на ликвидация. Това е краят на една тъмна епоха на греха. Ще дойде време грях да не съществува на земята, когато всички се свържат с Бога и решат да изпълнят волята My. Това ще е нова епоха на доброто, когато Любовта ще се възцари на земята. Князът на този свят си отива.
към текста >>

46. 2. С БДИНЦИ В БОЯ ПРЕЗ 1915 - 1918 г.

ТОМ 25

Тайната на тия победи се криеше изключително във високия й борчески дух - оръжие страшно, наследие от бащи, деди и прадеди, в силата на което се чупеха всички постижения на новата техника; дух, който развихряше енергията на масите в стихия, срещу която не можаха да противостоят никакви материални сили.
Велика европейска война, която опустошаваше страните на цивилизовани и християнски държави най-безмилостно, за да запази своята независимост и постигне политическите си идеали. Борба - тежка, борба - почти с голи ръце, защото оръжието му беше износено и почти негодно вече, облекло и снаряжение му не достигаше, бойни припаси липсваха за артилерията му, гладът го дебнеше и често съпътстваше, поради зле организирания - по разни причини - тил. Борба - жестока, борба - безнадеждно изпитание, пред което бе изправена крайната сиромашия на един беден, селски, но честен и родолюбив народ срещу бляскавите изобилни материални богатства на плутократични държави, непресъхващият извор от злато, на които бликаше из дълбоките каси на юдомасонски световни банкери и правеха войната все по-кървава, по-ужасна и по-дълготрайна. България даде жертвите си. При все това, историята отбележи в своите страници само бляскавите победи на българската армия. Тайната на тия победи се криеше изключително във високия й борчески дух - оръжие страшно, наследие от бащи, деди и прадеди, в силата на което се чупеха всички постижения на новата техника; дух, който развихряше енергията на масите в стихия, срещу която не можаха да противостоят никакви материални сили. Победата се носеше навсякъде на острието на българския нож. Това не бе война обикновена, а подвиг, извършен от цялата единна българска войска, съкрушителната мощ на която остана като тъжен спомен у тия, които изпитаха тежестта на нейния удар. Съответен дял на участие в този велик подвиг се пада и на старите славни 3-и п. Бдински и 51-и п. полкове, комплектувани от Видинска и част от Кулска, Белоградчишка и Ломска околии.
към текста >>

47. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

ТОМ 25

Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни.
Тия спомени няма да се заличат никога; те го привличат и привързват с непреодолима сила към свещената родна земя, към незабравимото бащино огнище. Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества? Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи. Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни. Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни. Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея! Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик?
към текста >>

Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България!
Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества? Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи. Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни. Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни. Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея! Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик? Това го знае всеки, който е имал случай да се откъсне, макар и за малко, от бащиното си огнище, от милата си татковина и е бил принуден да живее в чужбина.
към текста >>

Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината.
Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас. Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си. Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството. А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх! Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове.
към текста >>

Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений.
Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят. Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений. Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството. Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности. Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите.
към текста >>

48. 11. Ако можеш да докажеш

Глава 6. Разкриване на реалността

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Няма по трошливи съдове, отколкото тия хора, които вървят по отъпканите пътища на своите прадеди и здраво държат за старото.
Не е завидно положението на човек херметически затворен, като застояла вода без никакви притоци. Тежко е положението на човек, който живее с онаследените идеи, разбирания, убеждения от миналото. Всичко у него е закостеняло и отличителната черта фанатизма го прави чужд - сляп и глух за новото. Затова, когато на земята идват ония вихрушки в света на мислите и идеите, първи те стават жертва поради своята твърдост и закостенялост. Те са най-уязвими, защото отдавна те са загубили пластичността на мислите си и техните съдове при първото напрежение се спукват. Няма по трошливи съдове, отколкото тия хора, които вървят по отъпканите пътища на своите прадеди и здраво държат за старото. Добре, че в света има други, които стоят на противоположния край по мисъл, по чувство и по стремежи. Те очакват новото, ожидат го, приемат го и го живеят. Такъв е великия закон на развитието, очертал светъл и чист път по който тръгват всички Ония, които приемат новото, без да питат - Ти кой си, откъде идваш, какъв си? По времето на Христа, както и по всяко време, когато на Земята идва пратеник с велика мисия, пред тях се изпречват такива, които задават смешни и неуместни въпроси през време на съдбоносни мигове. Те могат да се причислят към категория на улегналите, затвърдените, книжници и фарисеи, които мереха нещата със свои мерки стари и негодни за новото време, което се превръща на епоха.
към текста >>

49. 2. “Ако имах време...

Свойствата на Словото, животът в Словото, богатството, което непрестанно щеше да ни открива значението на тази идея и съкровеното желание да ни освободи от този онаследен от деди и прадеди страх от глад, от жажда, от сиромашия, от болест, от старостта и още от какво ли не.
Приличаше на магически ключ, с който можехме да си послужим не само веднаж, не през един живот, а през вечността. Атмосферата след това щеше да се сгъсти за нас, обикновените идеи като скакалци можеха да унищожат хубавия и здравия плод - “Ако имах време”. Ако имаше време - казваме днес - идеята нямаше да бъде дадена в този сгъстен вид - липсваше време, но не липсваше енергия, не липсваше светлина и топлина на които щяха да зреят посадените семена, на които узряваха плодовете в градината на мъдростта. Плодът беше поднесен и ние щяхме да го опитаме. "Ако имах време” - едва сега разбираме, че всичките години през които Той живя и работи, бяха години на Преодоляване тази неподатлива величина, която по друг начин и по друг път беше победена. Свойствата на Словото, животът в Словото, богатството, което непрестанно щеше да ни открива значението на тази идея и съкровеното желание да ни освободи от този онаследен от деди и прадеди страх от глад, от жажда, от сиромашия, от болест, от старостта и още от какво ли не. Къде слагаше човекът Той, за да искаше да го освободи от всичко обикновено, вредно, старо, което обезличаваше човека и го правеше хилав, слаб, грозен, обикновен? “Бих ви освободил от всичките форми на страха” - какво значи това за ония, които бяха усвоили навика да мислят. Не значи ли това, че Той го направи, свърши тази работа, именно тогава и много преди това - времето беше безсилно да Му попречи, за да разреши един социален и икономически въпрос със замах, и да освободи човека от материалистическите идеи, да губи най-прекрасното, най-благородното, за да се осигури, за да се защити, за да пожертвува целия си живот за неща, които нямаха никаква цена. Смисълът на живота беше другаде, идеалите на човека трябваше да бъдат високи. "И Соломон във всичката си слава не бе облечен в дрехите на ...бели” “И всичко ще се даде на ония, които любят Господа” и още много стихове от Писанието говорят за онова, което Той го направи като отвори широк път, даде пропуска и мощно каза: “Не се страхувайте!
към текста >>

50. 16. Да опитаме новото

Глава 2. Образи и идеи

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Нашите прадеди също.
Случаят не е единичен. Ще кажат някои: До къде ще стигне човечеството, ако така поощряват безделниците. Право е, ала погледнато с нашите очи, хората живеят бедно, без замах, обикновено. Премного човечеството е затъпяло откъм красиви и необикновени дела. Нашите бащи са постъпвали по този начин - закона. Нашите прадеди също. Резултатите на този правов ред нито са блестящи, нито са красиви. Човечеството не може да се похвали нито с реда, нито със законността, нито с морала, а най-малко с правдата. Тогава ние казваме: да опитаме необикновеното, чудноватото, странното, което раздвиженият адвокат успя да види жеста на Учителя, а свещеника го отмина със затворени очи. Ще бъде великолепен миг, когато човек реши да опита другото, непознатото, скъсвайки старите сметки и простят дълговете на своите кредитори, а други платят дълговете на непознати, направени кое от немотия, кое от немара, кое от алчност. Няма значение - важна е идеята важен е принципа, новото, което беше влязло в живота на Един, а трябваше да влезе в живота на всички.
към текста >>

51. 21. Новата година -1977

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Гледаш всичко и нямаш абсолютно никакво желание да порицаеш някого за начина, за обичаите, за привичките и традициите останали и унаследени от деди и прадеди, твърди, закоравели, вкопчили се упорито във всекидневието на обикновените хора, решили да ги спазят на годишните празници.
Нека я вдигнат, нека си пожелаят - честита Нова година!... Може би са вече, ако не съвсем пияни, то наполовина, защото до този час е имало трапеза малко или много пищна. Нека я ознаменуват с нея, нека не липсва нищо от урожая и обилието на нашата тлъста земя. Никой вече не пести и яденето поглъща най-голямата част от месечния бюджет. Нищо вече не нарушава традицията. Гледаш всичко и нямаш абсолютно никакво желание да порицаеш някого за начина, за обичаите, за привичките и традициите останали и унаследени от деди и прадеди, твърди, закоравели, вкопчили се упорито във всекидневието на обикновените хора, решили да ги спазят на годишните празници. Всичко това ти е безразлично, не те докосва, не те блазни и не ти прави никакво впечатление. Тази сутрин в 4 часа въздухът беше резлив и гъстата мъгла нахлу през прозореца. Целият булевард светеше от неоновите светлини, ще говорят вероятно до пладне-днес е Нова година. А снощи беше Новогодишна нощ. През Цялата нощ трамваите сновяха, продължават и сега, чуваш ги и на канавката гледаш гъста върволица от хора, чакат своя трамвай.
към текста >>

52. 133. Мисията на Русия. Скити. Стихотворение / Александър Блок. прев. Младен Исаев.

ТОМ 30

Ленин - неговите прадеди идват от Монголия, а Троцкий е евреин, които Сталин ликвидира след свършването на Втората световна война 1939-1945 г., намиращ се в емиграция в Аржентина.
На братски пир и подвиг мирен, за сетен път на светъл братски пир зове те варварската лира! 30 януари 1918 г. превод Младен Исаев „Скити” е написанана на 29.01.1918 г., когато се възобновяват мирните преговори в Брест-Литовск между съветските власти и Германия. Сключеният мир позволява на Съветска Русия да отстъпи територии, но да спечели време чрез мира, за да се организира сама революцията. Ленин е бил за сключване на мир, а Троцкий е бил срещу отстъпване на територии на Германия, за да се подпише мир. Ленин - неговите прадеди идват от Монголия, а Троцкий е евреин, които Сталин ликвидира след свършването на Втората световна война 1939-1945 г., намиращ се в емиграция в Аржентина. ИЗ„СКИТИ" О, стариий мир! Пока ты не погиб, пока томишься мукой сладкой, остановись, премудрый как Едип, пред сфинксом с древнею загадкой! Россия - сфинкс. Ликуя и скорбя, и обливаясь черной кровью, она глядит, глядит, глядит в тебя, и с ненавистью и с любовью. Да, так любить как любит наша кровь, давно никто из вас не любит!
към текста >>

53. 135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пред прага на Новата епоха. Отечествения фронт в природата, човека и обществото. Резюме от беседата, 22.10.1944 г.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Ще кажете: - Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история, която е ознаменувана с велики работи ни учи на това.
Като се роди дете, ако майката го погледне със свити вежди, няма да му върви в живота, ако майката го погледне хубаво, ще му върви. Ако погледнеш някого както не трябва, ти създаваш злото в света. Аз често срещам навъсени, недоволни хора, които разискват за Божествената правда. Най-първо човек трябва да даде свобода и правда на своите 30 милиарда поданници. Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите дробове, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа, и търси правда в света. Ще кажете: - Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история, която е ознаменувана с велики работи ни учи на това. Но историята ни показва, че всички хора и народи, които са вървели по този път, са изчезнали. Вие ще кажете, че са заминали за онзи свят. Вие се заблуждавате в това отношение. Заминалите хора не са в онзи свят, но са в този свят, само че са сменили дрехите и местата си. Царете и князете са станали работници, а простите са станали царе.
към текста >>

54. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А другия си беше чист българин от деди и прадеди.
Аз стоях като втрещен. Не мога да мръдна! Не очаквах това. Единият от тях бе женен за гъркиня, и всеки път ни пееше на гръцки популярните тогава гръцки песни. Беше чист българин, но стана грък по дух. А другия си беше чист българин от деди и прадеди. Най-накрая аз продумах: „Вижте какво. Аз с гръцката хитрост ще се справя, защото съм по-умен от вас и повече имам знание от вас, но срещу българската подлост - аз съм безпомощен! Пред нея аз съм предварително сразен! Вие ме сразихте. И аз се отказвам." Онези двамата подскачат от радост.
към текста >>

55. 2.53. Къртипеня

Борис Николов

ТОМ 32

Това е чудо, инструмент предаван от деди и прадеди, работа на незнаен майстор.
- Божиката е цъфнала. Тук всичко е първично, чисто, здраво. През време на вечерята, минаваше павурчето с греена ракия, тъй само за аромат. Тогава Къртипъня ще каже: „Илия! ” Илия знае, той ще откачи внимателно волията с гъдулката и ще я предаде на Къртипъня. Това е чудо, инструмент предаван от деди и прадеди, работа на незнаен майстор. Никой не можеше да допусне, че тези големи и груби ръце могат да пипат тъй деликатно и нежно. Къртипънят прижуми, дръпне лъка по струните, нагласи ги, тегли дълги лъкове - „да влезе гласа в него”. После пробяга по тънките струни, за да раздвижи пръстите - потока приглася и всъщност песента във Всемира е една. Къртипънят се окашля късо, притвори очи и се забрави. Какви песни!
към текста >>

56. 89. Посвещението е придобиване на сила

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

А не можеше да напусне страха, защото беше напластен като планина в съзнанието му от деди, прадеди и негови лични престъпления към законите на природата, и не можеше да се освободи от него, а душата му мечтаеше за тези възвишени светове!
Щом нещо се крие, показва, че ясно се съзнава, че не е това което трябва да бъде, нещо което излага, нещо направено но което не трябва да се направи, нещо което не отговаря на неговите разбирания, на неговия морал. Той пред себе си вече беше достатъчно изложен! Той знаеше цялата теоретична част на посвещението, но не можеше да се покачи, да достигне до света на посвещението, да влезе в него и лично да го разгледа и да получи познания за него, защото страхът и другите му недъзи го теглеха, държаха към един по-низш животински свят. Посвещението е нещо реално, то с лъжа не може да се постигне. Който иска да го постигне със страха си, да си носи страха и да бъде посветен, това показваше, че не вярва и не разбира какво иска. А не можеше да напусне страха, защото беше напластен като планина в съзнанието му от деди, прадеди и негови лични престъпления към законите на природата, и не можеше да се освободи от него, а душата му мечтаеше за тези възвишени светове! Той изпадаше в още по-смешни и жалки положения, като искаше да надхитри природата и превъзмогне законите й. Искаше да бъде посветен, без да има данните за това, което може да стане в човешкото общество, но не и в природата. Това желание на евреина показваше, че има много механично понятие за посвещението, което е процес в съзнанието, което се постига само с истини, с реални величини, там нямат значение и място всякакви лъжи, илюзии, сенки... В храма на посвещението не може да се пристъпи с лъжи, още по-малко с нечистота. Посвещението не е във формалностите, в ритуалите и формите, то е знание и можене и има отношение към придобиване на сила. Всяко посвещение е придружено с големи изпитания, в които всички илюзии, фалшивости, лъжи, измами... изгарят, стопяват се и нищо не остава от тях!
към текста >>

57. 234 Класовата борба как ще се разреши

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

- Ясно, някога дедите и прадедите на това население, така безплатно били хранени от българите.
- От къде вземаше пари да му заплащаш? - Без пари. Христов го изгледа с учудване, защото Андрей го каза като нещо в реда на нещата. - Как може без пари? - Там е така - няма хотели, нито гостилници. - Ясно, някога дедите и прадедите на това население, така безплатно били хранени от българите. Както виждаш, възстановява се правдата. - В Делиормана всичко може. Да имам време, ще Ви разкажа ужасни неща! Сега българите там се държат с турците така, както някога турците се държали с българите. - А ти не чувстваше ли, че според възможностите си, си експлоатирал населението?
към текста >>

58. 363. Хлябът е тялото Христово

VI. Разни срещи

ТОМ 33

Казвате: понеже нашите деди и прадеди са правили така, и ние ще вървим по техния път.
363. ХЛЯБЪТ Е ТЯЛОТО ХРИСТОВО Слушай, сега ще ти прочета друг цитат: „Питам, в кой Божествен кодекс пише, че хляба трябва да се реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове?... В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на воденица, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да се пекат в пещи? Казвате: понеже нашите деди и прадеди са правили така, и ние ще вървим по техния път. Кажете ми, кой човек и кой народ за първи път е млял жито? Камъните през които минава житото, за да се мели, остават в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората. По същия начин железния нож, с който режат хляба, оставя своите отрицателни влияния в хората, които го ядат. Като изучавате живота на светиите, проследете дали те са употребявали ножове за рязане на хляба. Съвременните хора си служат с ножове и вилици, и минават за културни.
към текста >>

59. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Нашите прадеди, които от поганци станаха христиени, не бяха ли изменници?
Той ни нарича изменници. И кой ли не е изменник! Изменничеството е основното явление на напредъка. Сам г. Бурмов е изменник със сегашните си мнения към някогашните си и подир неопределено време ще бъде пак изменник с бъдещите си мнения към сегашните си. Нашите прадеди, които от поганци станаха христиени, не бяха ли изменници? Г-н Бурмов още ни нарича подкупници - качество което, види се, той черпи по аналогия от себе си. Най-сетне той ни нарича и безверници, за която дума, понеже се отнася до неговата специалност, Богословието, ще се распространя малко. Какво разбира той под тая дума? Ако е: человек, който не вярва в нищо, то той казва една безмислица, защото и най-дивака пак вярва в нещо. Ако ли разбира человек, който не вярва в православието, то е друго нещо.
към текста >>

60. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство.
След постигнатото съглашение бе подписан следният акт: „На цялхристиянский свят е познато, че в старо време българский народ имаше една народна каноническа независима йерархия, която беше съединена чрез връзки на покорност със светата всеобща122 Римска църква и беше припозната от тая последната за каноническа и независима. Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му. От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права. Сегашний наш народ, като изповядва същите убеждения, счита това право за неотемлимо и неизсрочвано и одързостен от уверенията, дадени от Н. И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх. Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима. По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия.
към текста >>

Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка.
Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му. От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права. Сегашний наш народ, като изповядва същите убеждения, счита това право за неотемлимо и неизсрочвано и одързостен от уверенията, дадени от Н. И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх. Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима. По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н.
към текста >>

61. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Николай I, който ръкоположи първий ви архиепископ, веднаж като сте се съобразили и вие с преданията на вашите прадеди”.
Амин.”232 Папата зел после това от ръцете на българский архимандрит словцето, което било написано не само по български, но и по французки, и отговорил, че с голямо удоволствие приема проводената от Българете депутация; че той се бил нажалил от радост, като се научил, че една част от тях се върнали във вярата на бащите си и че това връщание е едно от най-големите утешения, които Бог му праща. Като помолитствовал да утвърди Бог в решението им ония Българе, които са се върнали в пазвата на Римската Църква, и да вдъхне на другите мисълта да последват примерът им, и като изразил пълна надежда, че молитвите, които възнася към небето за това, ще бъдат чуени, Пий IX свършил с тия думи: „Колкото до ония неща, които се отнасят само до мене, знайте, чада мои, и не забравяйте, че аз искам да съдействовам на вашето съвършено връщание в пазвата на истинската паства с всичките възможни и прилични средства. Нека прочее този добър старец (архимандрит Йосиф) се приготви. В неделя, гдето иде, аз сам ще го ръкоположа владика. Нищо по-прилично от това да последвам и аз преданията на мойт предшественик, папа Св. Николай I, който ръкоположи първий ви архиепископ, веднаж като сте се съобразили и вие с преданията на вашите прадеди”. След това Пий IX известил, че е заръчал за бъдущий българский архиепископ един потир, но той не бил още готов, и че и другите членове ще имат подаръци. На отпущане, когато депутацията му се кланела до земя, а архимандрит Йосиф стоел на колене, негово светейшество уловил архимандритът за ръка, дигнал го и му казал: „Ще се погрижим да основем една семинария за българското духовенство”. Когато архимандритът тръгнал да излезва из салонът, папата му бил казал по български: „Сбогом, българский патриарше”. След аудиенцията у папата, депутацията била заведена у държавний секретар, кардинал Антонели. През всичкото време на пребиването си в Рим, депутацията била предмет на особено внимание от страна на папский двор и на жителите на градът.
към текста >>

62. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Стигна се дотам, че днес никъде не може да се намери било издълбан, било нарисуван българският лъв, нито монети, нито някакъв друг стар паметник от нашите прадеди. 3.
При постигане на тази своя цел османските власти си послужиха, първо, с потурчването, второ, с ятагана и, трето, със заличаването на всеки исторически спомен и знание в съзнанието на тези народи, че някога са били свободни и неподчинени на никого. В резултат на тези действия на властта поробените народи достигнаха до неописуемо състояние. 2. По това време голяма част от нашия български народ, може би за да избегне някаква по-голяма опасност, се реши да приеме исляма, както това сториха и всичките родопски жители, които днес се наричат помаци. Те превърнаха християнските си храмове в джамии и манастирите в дервишки вертепи, но запазиха и досега старите си народни обичаи и език. Турците не се посрамиха да изколят по-голямата част от българските аристократи, като унищожиха дори и народните символи. Стигна се дотам, че днес никъде не може да се намери било издълбан, било нарисуван българският лъв, нито монети, нито някакъв друг стар паметник от нашите прадеди. 3. Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския константинополски патриарх. Тогава българската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотската. Тази нова йерархия е не само вярна на турската политическа система, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ. Като отне от него всякаква представа за славното му минало, отне и силата му, служейки си с всякакъв вид непозволени средства. Фанариотският клир се бореше всячески да промени толкова нашият народ, щото след време да не остане и следа за неговото историческо минало.
към текста >>

И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня.
Фанариотите твърдели, че народността е нещо отвратително и противно на самата наша християнска религия. 4. За постигането на тези свои планове фанариотите направиха много с въвеждането и основаването на своя език на училища, премахвайки нашия народен език както от кореспонденцията, така и от богослужението и църквите, макар че това противоречи на думите на ап. Павел и на здравия разум, както и на всеобщата представа по този въпрос на цялото човечество. И за да доведат докрай тази адска политика, фанариотите започнаха да унищожават всичките книги, писани на нашия народен език, било ръкописни или печатни, като казват, че те са без стойност и значение. Тези книги те търсят навсякъде - и в манастирите, и в църквите, и дори в частните домове. И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня. Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит. Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата. 5. Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт. От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на славянски език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи. 6.
към текста >>

От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на славянски език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи. 6.
И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня. Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит. Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата. 5. Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт. От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на славянски език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи. 6. Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те спокойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вярата, с децата и живота на народа така, както си искаха. Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, а робството го поставя в реда на животните, да чувствува само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно. Впрочем такъв народ какво ли би могъл да направи в подобни случаи?! Българинът не смееше да се обърне за помощ към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание. Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния.
към текста >>

Сегашните наши мъки са изпратени от бога заради прегрешенията на прадедите ни, който иска по този начин да ни спаси.
Че на земята човекът живее не свободно, а по присъдата на бога и затова с труд и мъка и сред най-различни опасности той изкарва прехраната си. Радостите в този свят според тях са измама за телесните сетива, една заблуда, мъчение и изпитание на грешната човешка природа. Блажен е, който може да се възпротиви на светските съблазни. Затова, който иска да се спаси трябва да се отрече напълно от себе си и да презре завинаги материалните и нравствени радости на този свят. Турското господство не е зло нещо, а божие изпитание за християнина и средство по пътя на неговото спасение. Сегашните наши мъки са изпратени от бога заради прегрешенията на прадедите ни, който иска по този начин да ни спаси. Защото, когото бог обича, него той наказва. 20. Фанариотите казваха също, християнинът, за да се спаси, не трябва да има друго прибежище и задължение, освен да се моли на бога със сълзи на очи, като скърби за извършените грехове. И това да върши той в храма, което да бъде придружено и с правенето на поклони. Също така да посещава свеГите места, където светците постоянно се молят за всички грешници. Всеки таксидиот подканва народа да посети неговия манастир, за да намери там опрощение на греховете си, защото само там се праща и получава божията милост.
към текста >>

При това всеки отличителен знак, било написан, било нарисуван, се смяташе само като стар навик на нашите прадеди.
Народът само по слух знаеше, че нашите предци са били безбожници и че след това са станали християни, но че тази история не трябва никой да чете, за да не повреди чистата си съвест. Никакъв стар ръкопис или напечатана книга, дори и нерелигиозна, не се докосваше с ръка поради своята безполезност. Те бяха смятани за порочно дело. 22. Всички хрисовули и фермани, останали от различните султани, както и другите официални документи, които се бяха запазили от по-рано, бяха смятани за безполезни и за такива, които нямат никакво значение. И понеже по-младите не знаеха истинската им стойност, не ги и пазеха, поради което след време загинаха заедно с притежателите си. При това всеки отличителен знак, било написан, било нарисуван, се смяташе само като стар навик на нашите прадеди. Ако някой пазеше остатъци от някакво отличително облекло на прадедите ни, говореха и мислеха, че прадедите ни така са се обличали, че такава била модата, без да знаят горките, че тези знаци означават степента, когато тези наши прадеди са имали в обществените отношения. 23. За изчезването на всеки исторически спомен за отличилите се в старо време знатни семейства немалко значение има унищожаването на старите имена и прякори. Днес ние се познаваме само от името и презимето си. Тази гибелна система нанесе последния удар върху народа ни. Сега нито едно семейство не познава своята история по-далеч от един век назад, а други се задоволяват да стигат само до собствения си баща.
към текста >>

Ако някой пазеше остатъци от някакво отличително облекло на прадедите ни, говореха и мислеха, че прадедите ни така са се обличали, че такава била модата, без да знаят горките, че тези знаци означават степента, когато тези наши прадеди са имали в обществените отношения. 23.
Никакъв стар ръкопис или напечатана книга, дори и нерелигиозна, не се докосваше с ръка поради своята безполезност. Те бяха смятани за порочно дело. 22. Всички хрисовули и фермани, останали от различните султани, както и другите официални документи, които се бяха запазили от по-рано, бяха смятани за безполезни и за такива, които нямат никакво значение. И понеже по-младите не знаеха истинската им стойност, не ги и пазеха, поради което след време загинаха заедно с притежателите си. При това всеки отличителен знак, било написан, било нарисуван, се смяташе само като стар навик на нашите прадеди. Ако някой пазеше остатъци от някакво отличително облекло на прадедите ни, говореха и мислеха, че прадедите ни така са се обличали, че такава била модата, без да знаят горките, че тези знаци означават степента, когато тези наши прадеди са имали в обществените отношения. 23. За изчезването на всеки исторически спомен за отличилите се в старо време знатни семейства немалко значение има унищожаването на старите имена и прякори. Днес ние се познаваме само от името и презимето си. Тази гибелна система нанесе последния удар върху народа ни. Сега нито едно семейство не познава своята история по-далеч от един век назад, а други се задоволяват да стигат само до собствения си баща. На пръв поглед това означава, че народът ни има много кратка история.
към текста >>

63. 3.6.4. Преселването на сливенци.

Картината при Сливен в деня на потеглюването е била покъртителна: деца в пелени, носени на ръце или водени за ръка, плачели на „спокъсване” всред гъмжило от граждани, които тичали „на горе на долу” да товарят и разтоварят; старци, прегърбени на две, със сълзи на очи поглеждали назад позистите баири и сенчести огнища на младини и прадеди.
Официално посоченото място за заселване е било Бесарабия. Всяко семейство се снабдявало с по един паспорт, в който се отбелязвали имената на членовете на семейството, презимето му и родното място. Тия „билети” се издавали още от месец февруарий (1830 г.) и то не само от главния руски щаб, но и от другите военачалници. Селяните от Сливенско и от другите кътове на Югоизточна България, които последвали сливенските кервани, се сдобивали с тия билети в Айтошкото поле, дето всички бежанци се събрали да се чакат, и в Бургас. Издадена е била също заповед от интендантството, да се отпуща безплатна храна на бедните бежанци. Картината при Сливен в деня на потеглюването е била покъртителна: деца в пелени, носени на ръце или водени за ръка, плачели на „спокъсване” всред гъмжило от граждани, които тичали „на горе на долу” да товарят и разтоварят; старци, прегърбени на две, със сълзи на очи поглеждали назад позистите баири и сенчести огнища на младини и прадеди. Други, по-млади, в упоение и забрава, с нарамени бъклици, под песни и провиквания, играели и буйствували около натоварените „гйочове”. „По-опитните и далновидни граждани, пише Селимински, искаха да изгорят целия град поради следните причини: 1) За да не се ползуват след тях от благата им тия, които цели пет века им правеха само злощастия и които стават причина за изселването, и 2) да не се остави никаква надежда за връщане назад.” Мнозина са били против изгарянето на града, защото се надявали час по-скоро да се върнат. Факт е още, че тия сливенци, които са били за горните крайности, са упражнявали и насилия над тия, които не искали са се преселят. Това най-често се случвало из Сливенските села, дето имало и заплашвания със смърт. Мнозина са били принудени да тръгнат с колята си „за лице” и по пътя, уж че се спират да си поправят счупените коля, гледали да останат надире и да се върнат назад.
към текста >>

64. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

„Човек трябва да е видял сам, пише Селимински, колко голяма скръб и душевно сътресение изпитваше народът, когато се виждаше принуден против собствената си воля да напусне преди всичко светилищата, оставени от дедите му, и гробовете на прадеди, деди и други близки сродници.
„Взиманията - даванията и свързаните с тях парични документи - пише Селимински - трябваше да бъдат считани за напълно загубени, също и неиздължените сметки от търговски предприятия. Неизплатени дългове, складове, пълни със стока, работилници, гъмжещи от разни работи, къщи, нагласени с всичката необходима покъщнина, дворове с хубави цветни градини и овощни дървета, вътре в дворовете кладенци с най-бистра вода за пиене и вади с текуща вода, хълмове, покрити с лозя, най-плодородни полета, вечно текущи реки, много и гъсти гори, забележителни чифлици, най-здрав климат и охолен живот. Всичко това, плод на толкова векове и безброй ръце, трябвало в един миг да изчезне, а в него намираха утеха хиляди семейства на старини. Въпреки всичко те трябваше да ги напуснат с най-голямо равнодушие само и само де се избавят от нечестивото и непоносимо турско иго. За да стигне човек до такова решение, щото да пожертвува всички блага на своето благоденствие и да се изложи на нови нещастия с неизвестен завършек, показва и всеки трябва да повярва, че турското владичество е най-страшното от всички, което въпреки всичко това някои именуващи се християнски народи защищават с най-големи жертви и поддържат още запазването на тази държава всред останалите държави за срам на човечеството и на гигантския напредък на цивилизацията на настоящия век.” Българският народ тогава се е намирал в страшна нужда, за да се реши той, който е така привързан към своето родно място, към своята къща и земя, във вид на огромни кервани, които са обхванали повече от 100 хиляди души, да остави своите родни огнища и да се напъти към Влахо-Молдавия и Русия. „Човек трябва да е видял сам, пише Селимински, колко голяма скръб и душевно сътресение изпитваше народът, когато се виждаше принуден против собствената си воля да напусне преди всичко светилищата, оставени от дедите му, и гробовете на прадеди, деди и други близки сродници. Това място на последната му молитва беше същото, където той винаги отиваше да се моли и получаваше благата и благословиите на небесния отец, където се извършваха всички свещенодействия, където се кръщаваше новороденото дете, където се благославяше бракът, където получаваше опрощение на греховете си, където чуваше поучението за справедливото възмездие на неговите деяния - смъртта, където се извършваха молебствия за умрелите, където слушаше божието слово, където най-после намираше ежедневно утеха за скърбите и нещастията си и обещание за възмездие на добродетелните си дела. Той трябваше да посети за последен пътгробищата, където почиваха прадедите, родителите, роднините, приятелите и децата му, за да ги прекади, да направи последните обичайни помени за упокоение на душите на всички покойни, да ги целуне и пролее последната сълза за свое утешение. О, колко здраво е свързан човек с родното си място! - възкликва Селимински. - Той предпочита много пъти да падне в сражение за защита на отечеството си, отколкото да го остави и да се пресели на друго място, ако и да е много по-хубаво.” Настъпил последният час на раздяла.
към текста >>

Той трябваше да посети за последен пътгробищата, където почиваха прадедите, родителите, роднините, приятелите и децата му, за да ги прекади, да направи последните обичайни помени за упокоение на душите на всички покойни, да ги целуне и пролее последната сълза за свое утешение.
Всичко това, плод на толкова векове и безброй ръце, трябвало в един миг да изчезне, а в него намираха утеха хиляди семейства на старини. Въпреки всичко те трябваше да ги напуснат с най-голямо равнодушие само и само де се избавят от нечестивото и непоносимо турско иго. За да стигне човек до такова решение, щото да пожертвува всички блага на своето благоденствие и да се изложи на нови нещастия с неизвестен завършек, показва и всеки трябва да повярва, че турското владичество е най-страшното от всички, което въпреки всичко това някои именуващи се християнски народи защищават с най-големи жертви и поддържат още запазването на тази държава всред останалите държави за срам на човечеството и на гигантския напредък на цивилизацията на настоящия век.” Българският народ тогава се е намирал в страшна нужда, за да се реши той, който е така привързан към своето родно място, към своята къща и земя, във вид на огромни кервани, които са обхванали повече от 100 хиляди души, да остави своите родни огнища и да се напъти към Влахо-Молдавия и Русия. „Човек трябва да е видял сам, пише Селимински, колко голяма скръб и душевно сътресение изпитваше народът, когато се виждаше принуден против собствената си воля да напусне преди всичко светилищата, оставени от дедите му, и гробовете на прадеди, деди и други близки сродници. Това място на последната му молитва беше същото, където той винаги отиваше да се моли и получаваше благата и благословиите на небесния отец, където се извършваха всички свещенодействия, където се кръщаваше новороденото дете, където се благославяше бракът, където получаваше опрощение на греховете си, където чуваше поучението за справедливото възмездие на неговите деяния - смъртта, където се извършваха молебствия за умрелите, където слушаше божието слово, където най-после намираше ежедневно утеха за скърбите и нещастията си и обещание за възмездие на добродетелните си дела. Той трябваше да посети за последен пътгробищата, където почиваха прадедите, родителите, роднините, приятелите и децата му, за да ги прекади, да направи последните обичайни помени за упокоение на душите на всички покойни, да ги целуне и пролее последната сълза за свое утешение. О, колко здраво е свързан човек с родното си място! - възкликва Селимински. - Той предпочита много пъти да падне в сражение за защита на отечеството си, отколкото да го остави и да се пресели на друго място, ако и да е много по-хубаво.” Настъпил последният час на раздяла. Едни, които според Селимински били по-опитни и по-далновидни, искали да бъде изгорен градът по две причини: 1) да не се ползуват от оставените неща онези, които цели 5 века са им причинявали нещастие върху нещастие, и 2) да изчезне надеждата у изселниците за обратно връщане. Други са били на обратною мнение.
към текста >>

65. 6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.